Държавен вестник, брой 65 от 20.VIII

Член 1

1. Гражданите на едната договаряща страна се ползуват на територията на другата договаряща страна по отношение на своите лични и имуществени права със същата правна защита, каквато тя предоставя на собствените си граждани.

2. Гражданите на едната договаряща страна имат право свободно и безпрепятствено да се отнасят до съдилищата и другите компетентни органи на другата договаряща страна, наричани по-нататък "органи на правосъдието", в чиято компетентност спадат гражданските, търговските, семейните и наказателните дела, могат да се явяват пред тях, да подават молби и да предявяват искове при същите условия, както гражданите на тази договаряща страна.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и за юридическите лица на договарящите страни.

Член 2

Органите на правосъдието на двете договарящи страни си оказват правна помощ по граждански, търговски, семейни и наказателни дела в съответствие с разпоредбите на този договор.

Член 3

Правната помощ по граждански, търговски и семейни дела обхваща връчване на книжа и призовки, разпит на страни и свидетели, извършване и изслушване на експертизи, огледи и други процесуални действия.

Член 4

1. Молбата, която органът на правосъдието на едната договаряща страна отправя до органа на правосъдието на другата договаряща страна, трябва да бъде писмена и да съдържа:

а) наименованието на органа, от който изхожда;

б) наименованието на органа, до който се отправя;

в) наименованието и характера на делото, по което се иска правна помощ;

г) имената, адресите и гражданството на страните и на техните представители;

д) какво се иска да бъде извършено и необходимите данни за изпълнението.

2. В молбите за връчване на книжа освен данните, които се изискват по ал. 1, трябва да се посочат и адресът на лицето, на което те трябва да бъдат предадени, наименованието и естеството на документите, подлежащи на връчване. Молбите за правна помощ, които се отнасят до извършването на разпит, трябва да съдържат въпросите, по които ще се извърши разпитът. Молбите за правна помощ трябва да имат подписа и печата на съответния орган на молещата договаряща страна.

Член 5

При оказване на правна помощ органите на правосъдието на двете договарящи страни влизат във връзка помежду си за Народна република България чрез Министерството на правосъдието, а за Социалистическа народна либийска арабска джамахирия - чрез Секретариата по въпросите на правосъдието.

Член 6

Всички документи, които се разменят при оказване на правна помощ, се съставят на езика на молещата страна заедно с превод на английски език, заверен от органа, издал документа, или от дипломатическото или консулското представителство на молещата страна в замолената договаряща страна.

Член 7

1. При изпълнение на молбите за правна помощ органът, до който е отправена молбата, прилага законодателството на своята държава.

2. Ако замоленият орган не е компетентен, той препраща молбата до компетентния орган, за което веднага уведомява молещия орган.

3. Когато молбата не може да бъде изпълнена, замоленият орган съобщава това на молещия, като посочва причините за неизпълнението и връща приложените към молбата документи.

Член 8

Замоленият орган трябва да потвърди връчването на документите. В потвърждението трябва да се посочат мястото, датата на връчването, името на лицето, на което са били връчени, както и неговата връзка с адресата.

Член 9

Договарящите страни имат право да връчват призовки, документи и книжа на граждани на собствената си страна, намиращи се на територията на другата договаряща страна чрез своите дипломатически или консулски представителства.

Член 10

Замолената страна няма да изисква заплащането на разноските, направени по оказването на правна помощ. Всяка от договарящите страни поема всички разноски, възникнали при оказване на правна помощ на нейна територия. Замоленият орган уведомява молещия орган за размера на разноските. Ако молещият орган събере тези разноски, събраната сума остава за договарящата страна, чийто орган е събрал сумата.

Член 11

Изпълнението на молбата за правна помощ може да бъде отказано, ако засяга суверенитета, сигурността, обществения ред или е в противоречие с основните принципи на законодателството на замолената страна.

Член 12

1. Свидетел или експерт без оглед на неговото гражданство, който, след като е бил призован, се е явил пред орган на правосъдието на другата договаряща страна, не може да бъде преследван, задържан или принуден да изтърпи наказание на територията на тази договаряща страна за деяние, извършено, преди той да е преминал границите на молещата договаряща страна, нито да бъде приведено в изпълнение наказание въз основа на по-рано издадена присъда.

2. Свидетелят или експертът губи защитата по ал. 1, ако има възможност и не напусне територията на молещата договаряща страна в срок 15 дни от деня, в който му е съобщено, че неговото присъствие повече не е необходимо, или се завърне, след като я е напуснал.

3. Когато лице, задържано на територията на замолената договаряща страна, е призовано от орган на правосъдието на молещата договаряща страна като свидетел или експерт и бъде предадено за тази цел, то се ползува от защитата на предходните алинеи.

Член 13

При поискване Министерството на правосъдието на Народна република България и Секретариатът по въпросите на правосъдието на Социалистическа народна либийска арабска джамахирия се информират взаимно за законодателството и съдебната практика на своите държави.

Член 14

1. Не може да се иска от граждани на една от договарящите страни, които се явяват пред съдилищата на другата договаряща страна, обезпечение на съдебните разноски само на това основание, че са чужденци или че нямат местожителство или местопребиваване на територията на тази страна.

2. Разпоредбите на този член се прилагат и по отношение на юридическите лица на двете договарящи страни.

Член 15

Гражданите на едната договаряща страна се ползуват пред правосъдните органи на другата договаряща страна от правото на безплатна адвокатска защита и с оглед на семейното и материалното си положение се освобождават от заплащането на държавни такси и съдебни разноски при същите условия, както и гражданите на тази страна. При необходимост компетентните органи, решаващи въпроса за безплатната адвокатска защита, могат да поискат допълнителна информация от органите на другата договаряща страна.

Член 16

1. Гражданин на едната договаряща страна, който желае да се ползува от облекченията по чл. 15, може да подаде молбата си чрез компетентните органи на страната, чийто гражданин е той. Тези органи препращат молбата и документите към нея на компетентните органи на другата договаряща страна.

2. С молбата за освобождаване от такси и съдебни разноски може да бъде подадена и молбата с основното искане, както и всякакви други молби, които се отнасят до това искане.

Член 17

Облекченията, предвидени по чл. 15 от този договор, обхващат:

а) безплатна адвокатска защита по делото;

б) освобождаване от заплащане на държавни такси;

в) освобождаване от разноски за извършване на процесуални действия, които произтичат от делото;

г) безплатна публикация, ако такава е необходима.

Член 18

Документи за лично, семейно и имуществено положение се издават от компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия има своето местожителство или постоянно местопребиваване лицето, което желае да се ползува от облекченията по чл. 15.

Член 19

1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от нейните компетентни органи в съответствие с установената форма, се признават на територията на другата договаряща страна без друга заверка. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съгласно законодателството на съответната договаряща страна.

2. Разпоредбите на ал. 1 се отнасят и до преписите на документите, заверени от съответния компетентен орган на договарящата страна.

3. Документи, издадени в кръга на компетентността на органите на едната от договарящите страни, които се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.

Член 20

Всяка от договарящите страни изпраща на другата договаряща страна препис от актовете по гражданско състояние относно раждания, бракове и смърт на граждани на другата договаряща страна, както и препис от нанесените в тях допълнения и изменения, в срок 6 месеца от съставянето или изменението им. Всички актове се изпращат безплатно по дипломатически път.

Член 21

1. Към наследствените и завещателните правоотношения се прилага правото на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят или завещателят по време на смъртта си.

2. Относно формата на завещанието се прилага правото на договарящата страна, чийто гражданин е бил завещателят по време на неговото съставяне, или правото на страната, където завещанието е било съставено.

Член 22

Двете договарящи страни се задължават да си оказват правна помощ по наказателни дела при условията, установени от този договор.

Член 23

Правната помощ по наказателни дела обхваща връчването на документи и книжа, както и извършването на процесуални действия като: разпит на обвиняеми, свидетели и експерти, извършване на експертизи, огледи, претърсвания, изземвания, лични обиски, предаване на лица и др.

Член 24

1. За осъществяване на правна помощ по наказателни дела съдилищата и другите компетентни органи на договарящите страни влизат във връзка помежду си за Народна република България - чрез Министерството на правосъдието или Главната прокуратура, а за Социалистическа народна либийска арабска джамахирия - чрез Секретариата по въпросите на правосъдието.

2. Разпоредбите, включени в глава "Общи разпоредби", се прилагат съответно и при оказване на правна помощ по наказателни дела.

Член 25

1. Всяка договаряща страна се задължава по искане на другата договаряща страна да започне съгласно своето законодателство наказателно преследване срещу свой гражданин, извършил престъпление на територията на другата договаряща страна.

2. Към искането за възбуждане на наказателно преследване трябва да се приложат събраните доказателства за престъплението.

3. Замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за резултатите от искането за наказателно преследване, а когато е постановена присъда - при поискване изпраща заверен препис след влизането й в сила.

Член 26

1. Договарящите страни се задължават да си съобщават в началото на всяка година влезлите в сила присъди, издадени през изтеклата година от техните съдилища срещу граждани на другата договаряща страна.

2. Информацията по ал. 1 се предава по реда, посочен в чл. 24.

Член 27

Договарящите страни се задължават да си предават една на друга в съответствие с разпоредбите на този договор намиращите се на тяхна територия лица, срещу които трябва да се предприеме наказателно преследване или изпълнение на наказание по влязла в сила присъда.

Член 28

1. Предаване за привличане към наказателна отговорност се допуска само за престъпления, за които се предвижда по законодателството на двете договарящи страни наказание лишаване от свобода повече от една година.

2. Предаване на лице за изпълнение на наказание се допуска само за престъпления, наказуеми по законодателството на двете договарящи страни, и ако лицето, чието предаване се иска, е осъдено на лишаване от свобода за повече от една година.

Член 29

1. Предаване не се допуска, ако:

а) лицето, чието предаване се иска към момента на искането за предаване, е гражданин на замолената договаряща страна;

б) престъплението е извършено на територията на замолената договаряща страна;

в) наказателното преследване или изпълнението на наказанието по законодателството на едната от договарящите страни е недопустимо поради изтичане на давностния срок или по други причини, изключващи наказателното преследване или изпълнението на наказанието;

г) по отношение на лицето, чието предаване се иска, за същото деяние на територията на замолената договаряща страна вече е образувано наказателно производство или е издадена влязла в сила присъда или друго приключващо производството решение на съд или на друг компетентен орган по наказателното преследване.

2. Ако предаването се отказва, замолената договаряща страна уведомява за това молещата договаряща страна, посочвайки съображенията, поради които отказва предаването.

Член 30

1. Искането за предаване трябва да съдържа името на лицето, чието предаване се иска, гражданството му, сведение за местожителството или местопребиваването му, данни за престъплението и неговата квалификация, както и за щетата, причинена от това престъпление.

2. Към искането за предаване трябва да бъдат приложени:

а) в случай на искане за наказателно преследване - официален препис от постановлението за задържане с описание на фактическите обстоятелства на извършеното престъпление и правната квалификация, а в случай на искане за изпълнение на присъда - заверен препис от влязлата в сила присъда;

б) текстът на съответната наказателна разпоредба от законодателството на молещата договаряща страна, съгласно който деянието се квалифицира като престъпление;

в) описание на външността на лицето, което трябва да бъде предадено, и по възможност отпечатъци от пръстите и снимката му.

3. Ако осъденият е изтърпял част от наказанието си, необходимо е да се изпратят данни за това.

Член 31

1. Ако искането за предаване не съдържа достатъчно данни, замолената договаряща страна може да поиска допълнителни сведения и да определи срок за тяхното съобщаване. По молба този срок може да бъде продължен.

2. Ако исканите допълнителни сведения не се предадат в срок, замолената договаряща страна прекратява производството по предаването и освобождава задържаното лице.

Член 32

След получаване на искането за предаване замолената договаряща страна издирва лицето, чието предаване се иска, и взема незабавно мерки за неговото задържане съгласно своето законодателство.

Член 33

1. При изрично искане лицето може да бъде задържано и преди получаване на искането за предаване, ако компетентният орган на молещата договаряща страна уведоми, че е издадено постановление за задържане или че е постановена влязла в сила присъда, и съобщи, че ще направи искане за предаване. Това искане може да бъде предадено по пощата, с телеграма или по всеки друг начин, оставящ писмена следа.

2. Задържането съгласно разпоредбите на този член се довежда до знанието на другата договаряща страна.

3. Задържаното лице се освобождава, ако искането за предаването не се получи в срок 30 дни, считано от деня, когато задържането е било съобщено на другата договаряща страна. По искане на молещата страна при уважителни причини този срок може да се продължи до 60 дни.

Член 34

1. Ако лице, чието предаване се иска, е привлечено към наказателна отговорност или е осъдено на територията на замолената договаряща страна за друго извършено престъпление, предаването може да бъде отложено до приключване на наказателното преследване или до изтърпяване на наказанието.

2. Ако отлагането на предаването, предвидено в ал. 1, може да доведе до изтичане на срока на давността за наказателното преследване или сериозно да затрудни следствието, лицето, чието предаване се иска, може при обосновано искане да бъде предадено временно.

3. Временно предаденото лице трябва незабавно да бъде върнато след извършване на процесуалните действия по наказателното дело, за което е било предадено.

Член 35

Ако няколко държави поискат предаването на едно и също лице за едно или няколко престъпления, замолената договаряща страна решава кое искане да уважи.

Член 36

1. Без съгласието на замолената договаряща страна предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност, нито да изтърпи наказание или да бъде предадено на трета държава за привличане към наказателна отговорност или за изпълнение на наказание, за престъпление, което е извършено преди предаването и не е посочено в искането за предаване.

2. Съгласието на замолената договаряща страна не е необходимо:

а) ако предаденото лице, което не е гражданин на молещата договаряща страна, в срок един месец след приключване на наказателното преследване или след изтърпяване на наказанието не напусне територията на молещата договаряща страна. В срока не се включва времето, през което предаденото лице поради независещи от волята му причини не е могло да напусне територията на тази страна;

б) ако предаденото лице е напуснало територията на договарящата страна, на която е било предадено, но се завърне доброволно в нея.

Член 37

Договарящата страна, която е поискала предаването, уведомява замолената договаряща страна за резултата от наказателното преследване срещу предаденото лице. Ако предаденото лице е осъдено, тя изпраща и заверен препис от влязлата в сила присъда.

Член 38

1. Замолената договаряща страна, която е уважила искането за предаване, уведомява молещата договаряща страна за мястото и датата на предаването.

2. Лице, чието предаване е било допуснато, се освобождава, ако молещата договаряща страна не го приеме в 7-дневен срок от деня, определен за предаване. По споразумение този срок може да бъде продължен с още 7 дни.

Член 39

Ако предаденото лице се отклони по някакъв начин от наказателно преследване или от изтърпяване на наказанието и пребивава на територията на замолената договаряща страна, при ново искане това лице се предава, без да се представят книжата, посочени в чл. 30.

Член 40

1. Замолената договаряща страна предава на молещата договаряща страна предметите, използувани за извършване на престъплението, както и сумите и предметите, придобити чрез престъпното деяние, ако това е възможно. Те се предават дори ако предаването не може да бъде извършено поради смърт на лицето или поради други причини.

2. Замолената договаряща страна може да задържи временно предметите посочени в ал. 1, когато те са необходими за друго наказателно производство.

3. Правата на трети лица върху предметите, посочени в ал. 1, не се засягат. След завършване на наказателното производство молещата договаряща страна връща тези предмети на замолената договаряща страна, която ги предава на правоимащите лица. Ако лица, които имат права върху тези предмети, се намират на територията на молещата договаряща страна, същата може да им ги предаде направо при условие, че замолената договаряща страна даде съгласие.

4. Когато предметите, които следва да бъдат предадени като доказателства, подлежат на отнемане в замолената договаряща страна, те могат да се предадат на молещата страна при условие, че ще бъдат върнати след приключване на наказателното производство.

5. При износа на вещите и превеждането на сумите се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намират тези вещи или суми.

Член 41

1. Двете договарящи страни разрешават при поискване транзитирането през тяхна територия на лица, които се предават от трета държава на една от тях. Замолената договаряща страна не е задължена да осигури преминаването в случаите, когато предаването не е предвидено в този договор.

2. Искането за транзитиране се изпраща и разглежда по същия ред, както и искането за предаване.

3. Замолената договаряща страна разрешава транзитирането през нейната територия по най-изгоден за нея начин.

Член 42

Разноските по предаването и транзитирането се поемат от договарящата страна, на чиято територия са били извършени.

Член 43

1. Гражданин на едната договаряща страна, осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода в другата договаряща страна, се предава по взаимно съгласие на двете страни за изтърпяване на наказанието в страната, на която той е гражданин, като изтърпяното наказание и предварителното задържане в предаващата страна се приспадат от присъденото наказание.

2. Осъденият и неговите роднини до четвърта степен съгласно законодателството на всяка от договарящите страни могат да се обръщат с молба за предаване на съответното лице до компетентните органи на договарящите страни.

3. Възможността за такова искане се разяснява на осъдения.

Член 44

Компетентни органи по въпросите за предаването на осъдени лица по реда на тази глава са: за Народна република България - Главната прокуратура, а за Социалистическа народна либийска арабска джамахирия - началникът на Главната прокуратура, в чиято компетентност е затворът, където се изтърпява наложеното наказание.

Член 45

1. Предложението за предаване може да се направи както от компетентните органи на страната, чийто гражданин е осъденото лице, така и от тези на страната, чийто съд е постановил присъдата. Предложението се прави в писмена форма.

2. Когато предложението за предаване на осъденото лице изхожда от договарящата страна, чийто съд е постановил присъдата, към предложението се прилагат:

а) заверен препис от влязлата в сила присъда с мотивите, както и документи, удостоверяващи, че присъдата е влязла в сила;

б) документ за частта от наказанието, изтърпяна от осъдения, и онази част от наказанието, която подлежи на по-нататъшно изтърпяване;

в) документ за изпълнение на допълнително наказание, ако такова наказание е било наложено;

г) текст на члена на наказателния закон, по който е осъдено лицето.

3. При необходимост органите на договарящата страна, чийто гражданин е осъденият, могат да поискат допълнителни документи или сведения.

Член 46

1. Компетентният орган на договарящата страна, до който е отправено предложението за предаване, във възможно най-кратък срок уведомява компетентния орган на другата договаряща страна за съгласието или отказа да приеме или предаде осъденото лице.

2. Мястото, времето и редът за предаване на осъдения се определят по споразумение между компетентните органи на договарящите страни.

Член 47

1. Въпросите, свързани с изпълнението на присъдата в договарящата страна, която е приела да я изпълнява, се решават от компетентните органи на тази страна съобразно с вътрешното й законодателство.

2. Компетентният орган на договарящата страна, на когото е предадено осъденото лице за изтърпяване на наказанието, уведомява компетентния орган на договарящата страна, в която е постановена присъдата, за решението по изпълнение на присъдата.

Член 48

Разходите, свързани с предаването на осъдения, възникнали преди неговото предаване, се поемат от договарящата страна, където са възникнали. Другите разходи по предаването, включително и тези по превоза от мястото на предаването на осъденото лице, се поемат от договарящата страна, на която то е гражданин.

Член 49

1. Този договор подлежи на ратификация в съответствие с вътрешното законодателство на двете договарящи страни.

2. Договорът се сключва за неопределен срок и влиза в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи.

Член 50

Всяка от договарящите страни може да прекрати действието на този договор с писмено предизвестие. Прекратяването влиза в сила 6 месеца от датата на предизвестието.

Съставен в Триполи на 8 март 1984 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български и арабски език, като и двата текста имат еднаква сила.