Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 15 от 20.II

ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОРЕЙСКАТА НАРОДНОДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА

 

ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОРЕЙСКАТА НАРОДНОДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА

Обн. ДВ. бр.15 от 20 Февруари 1990г.

Преамбюл

Народна република България и Корейската народнодемократична република с цел задълбочаване и развитие на отношенията на дружба, съществуващи между двете държави, и укрепване на сътрудничеството в областта на гражданските, семейните и наказателните дела се договориха за следното:

Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1


Правна защита


1. Гражданите на едната договаряща страна се ползуват на територията на другата договаряща страна от същата правна защита по отношение на личните и имуществените си права, каквато тя предоставя на своите граждани.

2. Разпоредбите на този договор се прилагат съответно и за юридическите лица, чието седалище е на територията на една от договарящите страни и които са учредени в съответствие с нейните закони.

Член 2


Оказване на правна помощ


Договарящите страни си оказват взаимно правна помощ посредством съдилищата, прокуратурите и нотариалните органи, в чиято компетентност спадат гражданските, семейните и наказателните дела.

Тези органи поддържат взаимна връзка чрез своите централни органи.

Централни органи са: за Народна република България - Министерството на правосъдието на НРБ и Главната прокуратура на НРБ, за Корейската народнодемократична република - Централният съд на КНДР и Централната прокуратура на КНДР.

Член 3


Обем на правната помощ


Договарящите страни си оказват една на друга правна помощ по изпълнението на отделни процесуални действия, в частност, по провеждане на обиск, конфискация, препращане и предаване на веществени доказателства, разпит на обвиняеми, свидетели и експерти, разпит на страни, оглед, изпълнение на поръчка за връчване на документи, препращане на материали и предаване на дела, съставяне на документи, задържане под стража и предаване на лица, извършили престъпления, и други противоправни действия.

Член 4


Форма и съдържание на поръчката


I. Поръчката за оказване на правна помощ трябва да бъде в писмена форма и да съдържа следните реквизити:

1. наименование на молещия и на замоления орган;

2. наименование на делото, по което се иска правната помощ;

3. собствено и фамилно име на заинтересуваните страни, обвиняемите, подсъдимите или осъдените, тяхното постоянно местожителство или местопребиваване (адрес), гражданство и занятие, а по наказателните дела, по възможност - мястото и датата на раждане на обвиняемите или осъдените и собствените и фамилните имена на техните родители, както и датата и мястото на извършване на деянието;

4. за юридическите лица - тяхното наименование и адрес;

5. собствените и фамилните имена и адресите на пълномощниците;

6. съдържание на поръчката, а по наказателните дела - описание на фактическите обстоятелства и квалификацията на престъплението.

II. Поръчката за оказване на правна помощ трябва да бъде подписана и подпечатана.

Член 5


Ред за изпълнение


1. При изпълняване на поръчката за оказване на правна помощ замоленият орган прилага законодателството на своята държава.

По молба на молещия орган замоленият орган може да приложи процесуалните норми на молещия орган, ако те не противоречат на законодателството на държавата му.

2. В случай на невъзможност за изпълнение на поръчката, замоленият орган уведомява молещия орган за причините.

3. Замоленият орган уведомява за изпълнението на поръчката или за причините, които са възпрепятствували това изпълнение.

Член 6


Връчване на документи


1. Замоленият орган осъществява връчването на документите в съгласие с реда, съществуващ в неговата държава, ако документите, които следва да се връчат, са съставени в съответствие с чл. 12 от този договор.

2. Ако документите не могат да бъдат връчени на адреса, посочен в поръчката, замоленият орган взема необходимите мерки за установяване на адреса, където могат да се изпратят тези документи. Ако установяването на адреса се окаже невъзможно, той уведомява за това молещия орган и му връща документите.

Член 7


Потвърждаване връчването на документите


Потвърждаването за връчването на документите се оформя в съответствие с правилата, действуващи в замолената държава. В това потвърждение трябва да бъдат посочени датата и мястото на връчване, собственото и фамилното име на лицето, на което се връчват документите.

Член 8


Съставяне и заверка на документи


1. Документи, които са съставени или заверени на територията на една от договарящите страни от компетентните органи в установения ред и форма, а така също и официално заверените копия и превод се признават на територията на другата договаряща страна без легализация, ако са подписани и подпечатани от компетентния орган. Това се отнася и за документите, съставени от гражданин, чийто подпис е заверен съгласно действуващите разпоредби на територията на една от договарящите страни.

2. Официални документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се ползуват на територията на другата договаряща страна с доказателствена сила на официални документи.

Член 9


Неприкосновеност на свидетелите и експертите


1. Свидетел или експерт - гражданин на другата договаряща страна, който по призовка, връчена му от орган на замолената договаряща страна, се е явил пред орган на молещата договаряща страна, не може да бъде привлечен към наказателна отговорност или задържан под стража, или подложен на изтърпяване на наказание за престъпление, извършено преди пресичане на държавната граница на молещата страна.

2. Свидетелят или експертът се лишава от горепосочената защита, ако не напусне територията на молещата договаряща страна в продължение на две седмици от момента, в който разпитващият го орган на правосъдието му съобщи, че присъствието му не е повече необходимо.

В този срок не се включва времето, през което лицето не по своя вина не е могло да напусне територията на молещата договаряща страна.

3. Пътните разноски, разноските по престоя, паричното обезщетение за неполучената работна заплата на свидетеля или експерта поема страната, която ги е призовала.

Член 10


Разходи, свързани с оказване на правна помощ


Замолената страна поема разходите, възникнали при оказване на правна помощ на нейната територия.

Член 11


Информация


Договарящите страни посредством централните си органи, посочени в чл. 2 на този договор, при искане си обменят информация за правния ред и съдебната практика.

Член 12


Език


Документите, връчвани на другата договаряща страна във връзка с изпълнението на този договор, трябва да бъдат съставени на собствените езици и към тях трябва да има приложен заверен превод на руски език.

Раздел II.
СПЕЦИАЛНА ЧАСТ

Глава първа.
Правна помощ по граждански и семейни дела

Член 13


Освобождаване от съдебни разноски и

разноски за адвокатска защита


1. Ако гражданите на другата договаряща страна, в това число и юридическите лица, нямат постоянно местожителство или местопребиваване в договарящата страна, пред чийто съд предявяват иск, съдът не може да им наложи задължението по обезпечаване на съдебните разноски.

2. Гражданите на едната договаряща страна се освобождават на територията на другата договаряща страна от съдебни разноски и имат право на безплатна адвокатска защита при същите условия и в същите размери, както и гражданите на тази страна.

3. Освобождаването от съдебни разноски се отнася и за принудителното изпълнение и всички други процесуални действия.

Член 14


1. Документите за лично и имуществено положение, които са необходими за освобождаване от съдебни разноски съгласно чл. 13 на този договор, се издават от компетентните органи на тази договаряща страна, на чиято територия е постоянното местожителство или местопребиваване на молителя.

2. Ако лицето, подало молбата, няма постоянно местожителство или местопребиваване на територията на нито една от договарящите страни, документът се издава от дипломатическото или консулското представителство на неговата държава.

3. Съдът, който взема решение за освобождаване от съдебни разноски, може при необходимост да поиска по реда, предвиден в чл. 2 на този договор, допълнително обяснение от органа, издал документа.

Член 15


Изпращане на документи


1. Всяка от договарящите страни изпраща ежегодно на дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна без такси и безплатно копие от актовете за гражданско състояние, отнасящи се до ражданията, сключването на бракове и смърт на граждани на другата договаряща страна.

2. Договарящите страни си изпращат взаимно и безплатно по искане удостоверения за гражданско състояние за служебно ползуване чрез органите, посочени в чл. 2 на този договор.

3. Договарящите страни при поискване безплатно си предават една на друга документи за образование, трудов стаж, трудово възнаграждение, имуществено състояние и семейно положение, необходими по висящи дела, на органите, посочени в чл. 2 на този договор.

Член 16


Правоспособност и дееспособност


Правоспособността и дееспособността на лицето се определят от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е то.

Член 17


Признаване за безизвестно отсъствуващи лица или за

починали лица и установяване на факта на смъртта


По делата за признаване на безизвестно отсъствуващи лица или за починали, а така също и за установяване на факта на смъртта компетентни са органите на договарящата страна, чийто гражданин е било лицето по времето, когато по последни данни е било живо, и се прилага нейното законодателство.

Член 18


Брак


1. Условията за сключване на брак се определят от законодателството на договарящите страни, чиито граждани са лицата, които сключват брак.

2. Формата на брака се определя от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се сключва бракът.

Член 19


Прекратяване на брака, недействителност на брака

и лични и имуществени отношения между съпрузите


1. Прекратяването на брака и обявяването му за недействителен и личните и имуществените отношения между съпрузите, в случай че имат едно и също гражданство, се определят от законодателството на тази договаряща страна, чиито граждани са съпрузите. Компетентен за водене на делата е съдът на тази договаряща страна, чиито граждани са съпрузите по времето на подаване на молбата за развод.

2. В случаите, когато съпрузите нямат еднакво гражданство, се прилага законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия е било последното съвместно местожителство на съпрузите. Когато не са имали съвместно местожителство, съдът, пред който е предявен искът, прилага законодателството на своята страна. За водене на делото е компетентен съдът на тази договаряща страна, на чиято територия те са имали последно съвместно местожителство. Ако не са имали съвместно местожителство, компетентен е съдът на тази договаряща страна, където първо е предявен искът.

Член 20


Правоотношения между родители и деца


1. Установяването или оспорването на произхода на детето се решава по законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето.

2. Правоотношенията между родители и деца се решават по законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето.

3. При решаване на въпросите, посочени в ал. 1 и 2 на този член, компетентен е съдът на договарящата страна, на чиято територия живее детето, или на договарящата страна, чийто гражданин е то.

Член 21


Настойничество и попечителство


Делата за настойничество и попечителство над гражданин на договарящите страни се решават от органите на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, намиращо се под настойничество или попечителство, в съответствие с нейното законодателство.

Член 22


Недвижимо имущество


По отношение на недвижимото имущество се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимото имущество.

Член 23


Право на наследство


1. Правото на наследяване се определя от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на своята смърт.

2. Ако наследодателят няма наследници, движимото му имущество преминава към договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на своята смърт, а недвижимото му имущество - към договарящата страна, където то се намира.

Член 24


Форма на завещанието


Формата на съставяне или отменяване на завещанието се определя от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил завещателят в момента на съставянето или отменяването му.

Съставянето на завещанието или отменяването му са действителни, ако е спазена формата, предвидена от законодателството на договарящата страна, на чиято територия те са били извършени.

Член 25


Признаване и изпълнение на решения


Всяка договаряща страна в съответствие с този договор признава и изпълнява влезлите в законна сила решения по граждански и семейни дела и влезлите в законна сила присъди в частта им, отнасяща се до обезщетения за вреди по наказателни дела, а така също и решения на арбитражния съд и съдебни спогодби по граждански и семейни дела, произнесени на територията на другата договаряща страна.

Член 26


Съдебните решения, изброени в чл. 25 на този договор, ще се признават и изпълняват при следните условия:

1) ако решението по законите на договарящата страна, на чиято територия е произнесено, е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение;

2) ако съдът на договарящата страна, на територията на която е било произнесено решението, е бил компетентен по законите на тази договаряща страна, на чиято територия се изисква признаването или изпълнението на решението, или на основание на този договор;

3) ако страната, загубила съдебния процес и не взела участие в съдебното производство, е била известена своевременно за разглеждане на делото в съответствие със законите на договарящата страна, на територията на която е било произнесено решението, а при липса на процесуална правоспособност е могла да бъде надлежно представлявана;

4) ако е произнесено решение, влязло в законна сила по това дело на територията на една от договарящите страни, а не е произнесено решение по същия спор на територията на другата договаряща страна, където се иска признаването и изпълнението му.

Член 27


Арбитражните решения се признават и изпълняват освен при условията на чл. 26 от този договор и при следните условия:

1) арбитражното решение е произнесено въз основа на писмено съглашение между страните;

2) решението да съответствува на законодателството на договарящата страна, на чиято територия то подлежи на изпълнение.

Член 28


1. Молбите за изпълнение на решенията могат да се подадат непосредствено до компетентния съд на договарящата страна, на територията на която решението е трябвало да бъде изпълнено, или до съда, произнесъл решение по делото като първа инстанция, като молбата се препраща на компетентния съд на другата договаряща страна по реда, предвиден в чл. 2 на този договор.

2. Към молбите е необходимо да се приложат следните документи:

а) оригиналът на съдебното решение или заверено копие на това решение и документ за това, че решението е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение;

б) справката за това, че страната, която не е взела участие в делото и против която е било произнесено решението, е била надлежно и своевременно известена за разглеждането на делото, а в случай на липса на процесуална правоспособност е могла да бъде представлявана.

Член 29


1. Съдът на договарящата страна, на чиято територия се извършва принудителното изпълнение на решението, прилага за неговото изпълнение законите на своята държава.

2. Съдът, който се произнася по допускане на принудителното изпълнение, се ограничава само да установи дали са изпълнени условията, предвидени в чл. 26 на този договор.

3. Длъжникът може да оспорва принудителното изпълнение на решението, ако такова оспорване се допуска от законите на договарящата страна, съдът на която се произнася по допускане на принудителното изпълнение.

Член 30


Съдът, който допуска изпълнение на решението за съдебните разноски, проверява влязло ли е решението в законна сила, подлежи ли то на изпълнение и това решение се изпълнява безплатно.

Член 31


По отношение на разходите, свързани с принудителното изпълнение, се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде изпълнено.

Член 32


Съдебните решения, посочени в чл. 25 на този договор, се признават и изпълняват само в случаи, когато са влезли в законна сила, и подлежат на изпълнение след влизане в сила на този договор.

Член 33


Разпоредбите на този договор относно принудителното изпълнение на решения не засягат законодателствата на договарящите страни относно превод на парични суми или износа на вещи, придобивани въз основа на изпълнението на решенията.

Глава втора.
Правна помощ по наказателни дела

Член 34


Задължение за предаване


1. Договарящите страни се задължават по искане на една от тях да си предават една на друга лицата, намиращи се на тяхна територия, за привличане към наказателна отговорност или за изтърпяване на наказание в съответствие с посочените в този договор условия.

2. Предаване за привличане към наказателна отговорност се осъществява само в случаите, когато са извършени такива престъпления, за които може да бъде произнесена присъда лишаване от свобода за срок повече от една година или друго по-тежко наказание съгласно законодателствата на двете договарящи страни.

3. Предаване за изтърпяване на наказанието се допуска само за престъпленията, предвидени в ал. 2 на този член, за които е произнесена присъда лишаване от свобода за срок над една година или по-тежко наказание.

Член 35


Отказване на предаване


Предаването не се допуска:

1) ако лицето, чието предаване се иска, е гражданин на замолената договаряща страна;

2) ако лицето, чието предаване се иска, е извършило престъплението на територията на замолената договаряща страна;

3) съгласно законодателството на замолената договаряща страна не може да бъде възбудено наказателно преследване или не може да бъде приведена в изпълнение присъда вследствие изтичане на давностния срок или на друго законно основание;

4) по отношение на лице, чието предаване се иска, е възбудено наказателно производство на територията на замолената договаряща страна за същото престъпление или е произнесена присъда или е прието постановление за прекратяване на производството по делото.

Член 36


Искане за предаване


1. Към искането за предаване за привличане към наказателна отговорност се прилагат копие от постановлението за задържане, данни за състава на престъплението и членът от закона, който ще се приложи. Ако с престъплението е причинена материална щета, необходимо е да се посочи и нейният размер.

2. Към искането за предаване за изпълнение на присъдата се прилагат копие на влязлата в законна сила присъда и членът от закона, по който се определя престъплението.

Ако осъденото лице вече е изтърпяло част от наказанието, за това е необходимо да се съобщи.

3. Към искането за предаване по възможност се прилага документ, в който се дава характеристика на лицето, което подлежи на предаване, като се включат личните му данни, описание на външността му, местожителството, местопребиваването му, снимки и отпечатъци от пръстите му.

4. Ако договарящата страна, към която е отправено искането за предаване, не е получила необходимите данни, тя може да поиска изпращане на допълнителни сведения в продължение на два месеца. Този срок може да бъде продължен по уважителни причини с още един месец.

5. Договарящата страна, към която е отправено искането за предаване, прекратява производството по предаване на лицето и освобождава лицето, което е задържано, ако в течение на определения срок съгласно ал. 4 от този член не постъпят допълнителните сведения по искането за предаване.

Член 37


Задържане на лицето, чието предаване се иска


1. След получаване на искането за предаване замолената договаряща страна взема в съответствие с този договор необходимите мерки за задържане на лицето, чието предаване се иска.

2. Лицето, което подлежи на предаване, може да бъде задържано и преди получаване на искането за предаване, ако компетентният орган на молещата договаряща страна се позовава на постановление за задържане на това лице или на влязла в сила присъда и едновременно с това съобщава за изпращането на искането за предаване.

Такава молба може да бъде изпратена по пощата, телеграфа, телефона или по друг подобен начин.

3. Компетентният орган на едната от договарящите страни може да задържи лице, намиращо се на нейната територия, и без молба въз основа на ал. 2 от този член, ако е известно, че това лице е извършило престъпление, посочено в чл. 34 на този договор, на територията на другата договаряща страна.

4. За задържането съгласно ал. 2 или 3 от този член следва незабавно да се съобщи на другата договаряща страна.

5. Задържаното лице може да бъде освободено, ако в продължение на два месеца от изпращането на съобщението за задържане на това лице не се изпрати искане за предаване.

Член 38


Ред за предаване


Замолената договаряща страна съобщава на молещата договаряща страна за мястото и времето на предаване.

Молещата договаряща страна осигурява превозването, свързано с предаването.

Ако молещата договаряща страна не приеме лицето, подлежащо на предаване, в продължение на 30 дни от установената дата за предаване, лицето може да бъде освободено.

Член 39


Искане за предаване от няколко държави


Ако за едно и също лице постъпи искане за предаване от няколко държави, замолената страна удовлетворява искането, вземайки предвид гражданството на лицето, чието предаване се иска.

Член 40


Предели на наказателното преследване на предаденото лице


1. Без съгласието на замолената договаряща страна предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност и не може да му бъде наложено наказание за престъпление, извършено преди предаването. То не може също така да бъде предадено на трета държава.

2. Не се иска съгласие при следните случаи:

а) ако предаденото лице не е напускало територията на замолената договаряща страна по своя вина в продължение на един месец от деня на приключване на производството по делото или от деня на изтърпяване на наказанието или от освобождаването му от наказание;

б) ако предаденото лице е напуснало територията на замолената договаряща страна, но след това доброволно се е върнало обратно там.

Член 41


Предаване на предмети


1. Всяка от договарящите страни се задължава при поискване наред с предаването на престъпника да предаде на другата договаряща страна и предметите, които са били използувани при извършване на престъплението или които са придобити чрез него, в съответствие със законодателството на своята държава.

Тези предмети трябва да се предават и в случай на смърт на престъпника.

2. Договарящата страна, която е получила предметите, е задължена след приключване на производството да ги върне на другата договаряща страна с цел да бъдат предадени на лицето, което има право на тях.

3. Ако предметите, чието предаване се иска, са необходими на замолената договаряща страна като доказателство по друго наказателно дело, тяхното предаване може да бъде отсрочено до приключване на това дело.

4. Върху предмети, които ще бъдат предадени съгласно този договор, не се налагат мита и данъци.

Член 42


Транзитно превозване


1. Всяка от договарящите страни по искане на другата договаряща страна се задължава да разрешава превозването през територията си на лица, предавани на другата договаряща страна от трета държава.

2. Начинът на превозване, маршрутът и другите условия за транзитно превозване се съгласуват между съответните органи на двете държави за всеки отделен случай.

3. Молбите за разрешаване на транзитно превозване се изпълняват по същия ред, както и молбите за предаване.

Член 43


Разходи за предаване и за транзитно превозване


Разходите за предаване и за транзитно превозване се поемат от молещата страна.

Останалите разходи се поемат от замолената страна.

Член 44


Уведомяване за резултатите от наказателното производство


Договарящите страни се уведомяват взаимно за резултатите от наказателното производство против лицето, което им е било предадено.

Ако за това лице е била произнесена присъда, то след влизането й в сила се изпраща копие от тази присъда.

Член 45


Задължение за образуване на наказателно преследване


1. При искане всяка договаряща страна се задължава да възбуди в съответствие със своето законодателство наказателно преследване срещу свои граждани, заподозрени в това, че са извършили престъпление на територията на другата договаряща страна.

2. Искът за възмездяване на щетите, причинени от престъпленията на обвиняемите, се разглежда едновременно в същото наказателно дело.

3. Договарящата страна уведомява другата договаряща страна за резултатите от преследването и по искане й изпраща копие от влязлата в сила присъда.

Член 46


Искане за наказателно преследване


В искането за наказателно преследване трябва да бъдат отбелязани следните данни:

1) лични данни за лицето, извършило престъплението;

2) местожителство и местопребиваване на престъпника;

3) състав на престъплението и съответните членове от закона;

4) доказателствените материали за наказателното преследване, а при необходимост - копия от писмените доказателства;

5) отличителните белези на престъпника и снимки, ако има такива.

Искането за наказателно преследване трябва да бъде подпечатано с официален печат на молещия орган и подписано от неговия ръководител.

Член 47


Предаване за изтърпяване на наказание


В съответствие с Конвенцията за предаване на лицата, осъдени на лишаване от свобода, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са те, съставена в Берлин на 19 май 1978 г., договарящите страни си предават една на друга лицата, осъдени на лишаване от свобода.

Раздел III.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 48


Сътрудничество


С цел успешното изпълнение на този договор договарящите страни ще провеждат консултация между съответните централни органи.

Член 49


Решаване на разногласията


Договарящите страни ще решават всички разногласия, възникнали при тълкуването и изпълнението на този договор, по дипломатически път или посредством консултации между съответните централни органи.

Член 50


Ратификация и влизане в сила


1. Този договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила след изтичането на 30 дни от деня на размяна на ратификационните документи в София.

2. Договорът се сключва за пет години.

Ако някоя от страните не представи писмено предложение за отменяне на този договор поне шест месеца преди изтичането на срока му, той автоматически се продължава за още пет години.


Този договор е съставен в Пхенян на 17 май 1989 г.

Този договор е изготвен в два екземпляра, всеки от тях на български, корейски и руски език, като и двата текста имат еднаква сила.

При разногласия в тълкуването му валиден е текстът на руски език.

Промени настройката на бисквитките