Държавен вестник, брой 22 от 14.III

Преамбюл

Правителството на Република България и правителството на Държавата Израел, наричани по-нататък "договарящи се страни",

в желанието си да засилят икономическото сътрудничество между двете държави на основата на взаимната изгода,

възнамерявайки да създадат благоприятни условия за по-големи инвестиции от инвеститори от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна и

признавайки, че насърчаването и взаимната защита на инвестициите въз основа на този договор ще доведе до стимулиране на индивидуалната делова инициатива в двете страни,

се договориха за следното:

Член 1

Определения

За целите на този договор:

1. Понятието "инвестиции" означава всякакви средства при условие, че те се влагат в съответствие със законодателството на договарящата се страна, на чиято територия е направена инвестицията, и включва по-специално, но не изключително:

а) движима и недвижима собственост, както и всякакви други вещни права;

б) права, произтичащи от акции, облигации или други форми на участие в компании;

в) права на вземания за пари и други средства, както и всякакви други права, имащи икономическа стойност;

г) права в областта на интелектуалната и индустриалната собственост, технически процеси, ноу-хау и гуд уил;

д) стопански концесии, предоставени по силата на закон или съгласно договор, включително за търсене, обработване, извличане или експлоатиране на природни ресурси.

2. Последваща промяна във формата, в която инвестициите са били направени или реинвестирани в съответствие със законите и разпоредбите на договарящата се страна, на чиято територия те са били направени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции по смисъла на този договор.

3. Понятието "инвеститор" означава:

По отношение на инвестиции, направени в Държавата Израел:

а) физически лица, които са граждани на Република България, които не са същевременно граждани или постоянно живеещи лица в Държавата Израел; или

б) дружества, включително корпорации, фирми или асоциации, които са създадени или учредени съгласно законите на Република България, които не се контролират пряко или непряко от граждани или постоянно живеещи лица в Държавата Израел.

По отношение на инвестиции, направени в Република България:

а) физическо лице, което е гражданин на Държавата Израел с постоянно местопребиваване извън територията на Република България; или

б) юридическо лице или дружество, което не е юридическо лице, регистрирано в Държавата Израел.

4. Понятието "приходи" обхваща сумата, която се получава от инвестициите, и ще включва по-специално, но не изключително дивиденти, печалби, суми, получени от пълната или частичната ликвидация на инвестицията, лихви, доходи от прираст на капитал, авторски и лицензионни възнаграждения или такси.

5. Понятието "територия" означава по отношение на всяка договаряща се страна територията на тази договаряща се страна, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тази договаряща се страна упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2

Насърчаване и защита на инвестицията

1. Всяка договаряща се страна на своята територия ще насърчава и създава благоприятни условия за инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна и в съответствие със своите законоустановени правомощия ще допуска такива инвестиции.

2. На инвестиции, направени от инвеститори на всяка една от договарящите се страни, се предоставя справедливо и равноправно третиране и те се ползват от пълна защита и сигурност на територията на другата договаряща се страна. Никоя от договарящите се страни по никакъв начин няма да накърнява чрез необосновани или дискриминационни мерки управлението, поддържането, ползването или разпореждането с инвестициите, направени на нейната територия от инвеститори на другата договаряща се страна.

3. Всяка договаряща се страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своите закони, разпоредби и съответстващите на тях процедури и практика въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и движението на своя територия на граждани на другата договаряща се страна, които осъществяват дейност, свързана с инвестициите, определени в този договор, както и на членовете на техните семейства, живеещи в едно домакинство с тях.

Член 3

Режим на най-облагодетелствана нация

и национален режим

1. Нито една от договарящите се страни на своята територия няма да предоставя на инвестициите и на приходите на инвеститори на другата договаряща се страна третиране по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестициите и приходите на своите собствени инвеститори или на инвестициите и приходите на инвеститори на която и да е трета държава.

2. Нито една от договарящите се страни на своята територия няма да предоставя на инвеститори на другата договаряща се страна по отношение на управлението, поддържането, ползването или разпореждането с техните инвестиции третиране по-малко благоприятно от това, което тя предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава.

Член 4

Обезщетение за загуби

На инвеститори на едната договаряща се страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща се страна, включително реквизиране или разрушаване на тяхна собственост от властите, дължащи се на война или друг въоръжен конфликт, извънредно положение, бунт, въстание, метеж или други подобни събития на територията на другата договаряща се страна, ще бъде предоставено от другата договаряща се страна по-отношение на реституция, обезщетение, компенсация или друго уреждане третиране не по-малко благоприятно от това, което другата договаряща се страна предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори от която и да е трета държава. Възникващите плащания ще бъдат свободно преводими.

Член 5

Отчуждаване

Инвестициите на инвеститори от едната договаряща се страна не могат да бъдат отчуждавани, национализирани или подлагани на мерки, имащи последствия, равни на национализация или отчуждаване (наричани по-нататък "отчуждаване") на територията на другата договаряща се страна, освен само по силата на закон, в обществен интерес на тази договаряща се страна, на недискриминационна основа и срещу своевременно, адекватно и ефективно обезщетение. Това обезщетение ще възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да е станало публично достояние, в зависимост от това, кое е настъпило по-рано, ще включва лихва до датата на плащането, в съответствие със законодателството на тази договаряща се страна, ще бъде изплатено без забава, ще бъде ефективно изпълнимо и свободно преводимо. Засегнатите инвеститори ще имат право в съответствие със законите на договарящата се страна, извършила отчуждаването, на своевременно разглеждане от съдебен или друг независим орган на тази договаряща се страна на съответния случай и на оценката на съответната инвестиция съгласно принципите, изложени в този член.

Член 6

Репатриране на инвестициите и приходите

1. Всяка договаряща се страна ще гарантира на инвеститорите на другата договаряща се страна по отношение на техните инвестиции всички права и възможности за неограничен трансфер на техните инвестиции и приходи, които са били в сила в деня, когато инвестицията е била осъществена, при условие че инвеститорът е изплатил всички свои данъчни задължения и е изпълнил всички изисквания на разпоредбите за обмен на валута. Преводите ще се извършват без забава в конвертируемата валута, в която първоначално е бил инвестиран капиталът, или във всяка друга конвертируема валута, съгласувана между инвеститора и въпросната договаряща се страна. Преводите ще се извършват по обменния курс, действащ в деня на трансфера, съгласно действащите разпоредби за обмен на валута, освен ако не е договорено друго с инвеститора.

2. В случай, че разпоредбите за обмен на валута в една от договарящите се страни се променят, тази договаряща се страна гарантира, че измененията няма да засегнат неблагоприятно положението на инвестицията, която е била вече допусната на територията на тази договаряща се страна.

Член 7

Изключения

Разпоредбата на този договор, отнасяща се до предоставянето на третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвеститори от която и да е от договарящите се страни или от която и да е трета държава, няма да се тълкува по начин, задължаващ една от договарящите се страни да предоставя на инвеститори от другата договаряща се страна предимствата от каквото и да е третиране, преференция или привилегия, произтичащи от:

а) международен договор или споразумение, отнасящи се изцяло или преимуществено до данъчното облагане или вътрешното законодателство, отнасящо се изцяло или преимуществено до данъчното облагане;

б) съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия или друго подобно международно споразумение, по което една от договарящите се страни е или може да стане страна.

Член 8

Отнасяне до Международния център за разрешаване

на инвестиционни спорове

1. Споровете между инвеститор от една от договарящите се страни и другата договаряща се страна относно задължение на последната по този договор, засягащо инвестиция на горепосочения инвеститор, ще се уреждат, доколкото е възможно, по приятелски начин между страните по спора.

2. Ако такъв спор между страните, отнасящ се до чл. 4, 5, 6 и 11, не може да се уреди по приятелски или по друг начин в течение на три месеца след писменото уведомление за наличието на спор, тогава засегнатият инвеститор може да отнесе спора за разрешаване от арбитражен съд до:

а) Международния център за уреждане на инвестиционни спорове в случай, че Република България стане страна по Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г.;

б) "ад-хок" арбитражен съд, който се съставя и действа в съответствие с правилата, предвидени в чл. 9, ал. 3-5.

3. Всички арбитражни решения ще бъдат окончателни и задължителни за страните по спора.

4. Всички суми, получени в резултат на уреждането на спора, ще бъдат свободно преводими.

Член 9

Спорове между договарящите се страни

1. Споровете между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, по дипломатически път, който може да включва, ако и двете договарящи се страни желаят това, отнасяне до двустранна комисия, съставена от представители на двете договарящи се страни.

2. Ако спорът между договарящите се страни не може да се уреди по този начин в течение на шест месеца след уведомлението за съществуването на спора, той може да бъде отнесен пред арбитражен съд по искане на която и да е от договарящите се страни.

3. Този арбитражен съд ще се съставя за всеки отделен случай по следния начин: В двумесечен срок след получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща се страна ще посочи един член на съда. Тези двама членове ще определят гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи се страни ще бъде назначен за председател на съда. Председателят ще бъде назначен в двумесечен срок от датата на назначаване на другите двама членове.

4. Ако в сроковете, определени в ал. 3 на този член, не бъдат извършени необходимите назначения, всяка договаряща се страна може, при липса на друго споразумение, да покани председателя на Международната търговска камара в Париж (по-нататък наричана МТК) да извърши необходимите назначения. Ако председателят е възпрепятстван по някакъв начин да изпълни споменатата функция, заместник-председателят ще бъде поканен да направи необходимите назначения. Ако заместник-председателят е възпрепятстван да изпълни споменатата функция, следващият по старшинство член на МТК ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

5. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде задължително за двете договарящи се страни. Всяка договаряща се страна ще поема разходите за своя член от съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите за председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите се страни. Съдът определя своя собствена процедура.

Член 10

Суброгация

1. Ако едната договаряща се страна или назначена от нея агенция (по-нататък наричана "първата договаряща се страна") извърши плащане по силата на обезщетение, дадено във връзка с инвестиция на територията на другата договаряща се страна (по-нататък наричана "втората договаряща се страна"), втората договаряща се страна ще признае:

а) прехвърлянето върху първата договаряща се страна, по силата на закон или правна сделка, на всички права и искове на страната, получила обезщетение; и

б) че първата договаряща се страна е упълномощена да упражнява такива права и да предявява такива искове по силата на суброгацията в същата степен като страната, получила обезщетение, и ще поеме задълженията й, свързани с инвестицията.

2. При всички обстоятелства първата договаряща се страна ще има право на:

а) същото третиране по отношение на права, искове и задължения, придобити от нея по силата на прехвърлянето; и

б) всякакви плащания, получени вследствие на упражняване на тези права и предявяване на тези искове, които обезщетената страна е била упълномощена да получи по силата на този договор във връзка с въпросната инвестиция и свързаните с нея приходи.

Член 11

Приложение на други правила

1. Ако разпоредбите на закона на която и да е от договарящите се страни или съществуващите или бъдещи международноправни задължения между двете договарящи се страни в допълнение на този договор съдържат разпоредби, били те общи или специални, предоставящи на инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна третиране, по-благоприятно, отколкото е предвидено в този договор, такива разпоредби ще преобладават над този договор до степента, до която са по-благоприятни.

2. Инвеститори на едната договаряща се страна могат да сключват с другата договаряща се страна отделни споразумения, условията и ефектът на които не може да са по-неблагоприятни от този договор. Всяка договаряща се страна ще спазва изискванията на тези отделни споразумения относно инвестиции на инвеститори от другата договаряща се страна, както и разпоредбите на този договор.

Член 12

Приложение към инвестиции

Разпоредбите на този договор ще се прилагат към правата и задълженията на двете договарящи се страни по отношение на инвестиции, направени на или след 1 юни 1985 г.

Член 13

Влизане в сила

Всяка от договарящите се страни ще уведоми другата договаряща се страна за приключването на ратификационните процедури, необходими за влизането на този договор в сила. Този договор ще влезе в сила на датата на получаване на по-късното от двете уведомления.

Член 14

Срок на действие и прекратяване

Този договор ще остане в сила за период 10 години. Ако 12 месеца преди изтичането на 10-годишния период никоя от договарящите се страни не уведоми писмено другата договаряща се страна за своето решение да прекрати този договор, последният ще остане в сила до изтичането на 12 месеца от датата, на която една от договарящите се страни изпрати писмено уведомление за прекратяването му до другата договаряща се страна. По отношение на инвестиции, направени по времето, когато този договор е в сила, неговите разпоредби ще продължат да действат по отношение на такива инвестиции за период 10 години след датата на прекратяване, без това впоследствие да засяга прилагането на общите принципи и норми на международното право.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от своите правителства, подписаха този договор.

Изготвен в два екземпляра на английски език в Йерусалим на 6 декември 1993 г., което съответства на 22 кислев 5754 г. от израелския календар.

ПРОТОКОЛ

ПРОТОКОЛ

По време на подписване на договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел за насърчаване и взаимна защита на инвестициите долуподписаните, надлежно упълномощени от своите правителства, се споразумяха допълнително за следните разпоредби във връзка с чл. 3:

1. Правителството на Република България ще предоставя на инвеститори от Държавата Израел и на техните инвестиции третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори и на техните инвестиции, освен ако друго е предвидено в нейните закони.

2. Правителството на Държавата Израел декларира, че по отношение на разпоредбите на чл. 6 ще предоставя на инвеститори от Република България и на техните инвестиции третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на инвеститори от която и да е трета държава и на техните инвестиции в съответствие с договори, влезли в сила от 1 януари 1992 г.

Този протокол съставлява неразделна част от договора между правителството на Република България и правителството на Държавата Израел за насърчаване и взаимна защита на инвестициите.

Изготвен в два екземпляра на английски език на 6 декември 1993 г., което отговаря на 22 кислев 5754 г. от израелския календар.