Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 188 от 22.VIII

ДОГОВОР ЗА ПРЕДАВАНЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА АМЕРИКА

 

ДОГОВОР ЗА ПРЕДАВАНЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА АМЕРИКА

Обн. ДВ. бр.67 от 1 Януари 1924г., доп. ДВ. бр.188 от 22 Август 1935г., отм. ДВ. бр.51 от 7 Юли 2009г.

Отменен с член 22, т. 3 от Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати - ДВ, бр. 51 от 7 юли 2009 г.


Преамбюл

България и Съединените Щати на Америка, в желанието си да улеснят каузата на правосъдието, решиха да сключат договор за предаване между двете страни на лица, бягащи от правосъдието, и назначиха за тая цел следните пълномощници:

Негово Величество Царят на Българите:

Христо Калфов, министър на външните работи и на изповеданията, и

Председателят на Съединените Щати на Америка:

Чарлс С. Уйлсон, извънреден пратеник и пълномощен министър на Съединените Щати на Америка в България,

които, след като си представиха взаимно пълномощията, намерени в изправност, се съгласиха и сключиха следните членове:


Член 1


Правителството на България и правителството на Съединените Щати при надлежно направено поискване, както е предвидено в настоящия договор, ще предават на правосъдието всяко лице, което е обвинено или е било осъдено за някое от престъпленията, изброени в член 2 на настоящия договор, извършено в териториите на една от Високите Договарящи страни, и което търси убежище или е намерено в територията на другата; с условие, че предаването ще става само при такива доказателства за престъпност, каквито според законите на мястото, където беглецът или обвиненото лице бъде намерено, би оправдали неговото залавяне и предаване на съд, ако престъплението е извършено там.


Член 2


Онези лица ще бъдат предавани според постановленията на настоящия договор, които са обвинени или осъдени за някое от следните престъпления:

1. Убийство, обемащо престъпленията, определяни с термините: отцеубийство, предумишлено убийство, умишлено убийство, отравяне и детеубийство.

2. Опит за извършване на убийство.

3. Изнасилване, убийство на заченато, но още неродено дете, блудство с деца, ненавършили дванадесетгодишна възраст.

4. Отвличане или задържане на жени или момичета за неморални цели.

5. Бигамия (двуженство).

6. Палеж.

7. Умишлено и незаконно разрушаване или затруднение на железни пътища, което излага на опасност човешки живот.

8. Престъпления, извършени по море:

а) пиратство, съставът на което е определен от международното право или от законите на страните;

б) злоумишлено потопяване или разрушаване на кораб в морето, или опит да се направи това;

в) бунт или заговор от двама или повече членове на екипажа или други лица на борда на кораб в открито море, с цел да се въстане срещу властта на капитана или коменданта на такъв кораб, или завладяване на такъв кораб чрез измама или насилие;

г) нападение върху борда на кораб в открито море с намерение да се нанесе телесна повреда.

9. Взлом, определен като акт на разбиване и влизане в къщата на другиго нощно време, с намерение да се извърши престъпление вътре.

10. Разбиване и влизане в канцелариите на правителствените и обществени власти, или в канцелариите на банки, банкерски къщи, спестовни банки, кредитни дружества, застрахователни и други дружества, или в други здания на жилища, с намерение да се извърши престъпление вътре.

11. Грабеж, определен като акт на престъпно и насилствено отнемане от личността на другиго предмети или пари чрез насилие или чрез заплашване.

12. Подправка или разпространение на подправени документи.

13. Подправка или фалшифициране на правителствени или други официални документи и актове на правителствената или обществена власт, включително и тия на съдилищата, или разпространение или умишлено ползуване от такива.

14. Фабрикуване на фалшиви пари, било металически или книжни, на фалшиви титри или купони от публичен заем, издадени от федерални, държавни, областни, териториални, локални или общински власти, на банкноти или други средства за обществен кредит, на фалшиви печати, марки, печати за монети и белези на държавните или обществени администрации, както и издаването, разпространението или умишленото ползуване с гореспоменатите предмети.

15. Присвояване чрез злоупотребление с доверие, или обсебване, извършено в територията на едната или другата страна от обществени служители или пазители, когато злоупотребената сума надминава сто долара или българската равноценност.

15. Присвояване чрез злоупотребление с доверие от наемници или служащи, плащани или не, извършено в щета на техните наематели или началници, когато престъплението е наказуемо със затвор или друго телесно наказание по законите на двете страни и когато злоупотребената сума надминава сто долара или българската равноценност.

17. Отвличане или задържане на малолетни или възрастни лица, за да се изтръгнат пари от тях, от техните семейства, или от някое друго лице или за каквато и да било друга незаконна цел.

18. Кражба на вещи, лична собственост или пари на стойност от двадесет и пет долара или повече, или българската равноценност.

19. Придобиване пари, ценни книжа или други ценности под фалшив предлог, или получаване на пари, ценни книжа или други ценности със знание, че същите са били незаконно придобити, когато сумата на парите или стойността на ценностите надминава сто долара или българската равноценност.

20. Лъжовна клетва или накарване някого да даде лъжовна клетва.

21. Измама или злоупотребление с доверие от страна на търговски довереник, банкер, агент, комисионер, пълномощник, изпълнител, администратор, настойник, директор или чиновник на някое дружество или корпорация, или от какъвто и да било довереник, когато сумата на парите или стойността на ценностите, които са присвоени, надминава сто долара или българската равноценност.

22. Престъпления против законите на двете страни за унищожаване робството и търговията с роби.

23. Умишлено изоставяне или умишлено неподдържане на малолетни или зависими деца.

24. Предаване ще става също и за участие в което и да е от гореспоменатите престъпления, като подпомагане преди или след факта; с условие, че такова участие се наказва със затвор по законите на двете Високи Договарящи Страни.

25. (Нова - ДВ, бр. 188 от 1935 г.) Престъпления или нарушения срещу закона по банкрутството.


Член 3


Постановленията на настоящия договор не допущат искане за предаване за престъпление от политически характер, нито за деяния, свързани с такива престъпления, и никое лице, предадено от или на едната от Високите Договарящи Страни по силата на този договор, не ще бъде съдено или наказано за политическо престъпление. Когато, обаче, такова престъпление е свързано с убийство, умишлено или предумишлено, или с отравяне, или с опит за извършване такива, обстоятелството, че престъплението или опитът за такова е било насочено срещу живота на суверен или глава на една чужда държава или срещу живота на някой член от неговата фамилия, не ще се смята достатъчно доказателство, че такова престъпление е от политически характер, или че е деяние, свързано с престъпление от политически характер.


Член 4


Никое лице не ще бъде съдено за престъпление различно от онова, за което то е предадено.


Член 5


Един избягал престъпник не ще бъде предаван по настоящите постановления, когато поради давност или друга законна причина според законите на страната, където престъплението е извършено, престъпникът е освободен от преследване или наказание за престъплението, за което се иска предаването.


Член 6


Ако един избягал престъпник, чието предаване може да бъде искано съгласно настоящите постановления, е под следствие, пуснат под гаранция или в арест за престъпление, извършено в страната, където той е потърсил убежище, или е бил осъден за такова престъпление, неговото предаване може да бъде отложено докато делото му там не бъде решено и докато той не бъде пуснат на свобода по надлежния ред.


Член 7


Ако един избягал престъпник, искан от една от страните по настоящия договор, бъде искан също от една или повече други държави съгласно договорните постановления, поради престъпления, извършени под тяхната юрисдикция, такъв престъпник ще бъде предаден на онази държава, чието искане е получено по-рано.


Член 8


По постановленията на този договор никоя от Високите Договарящи Страни не е длъжна да предава своите собствени граждани.


Член 9


Разходите по ареста, задържането, разследването и транспорта на обвиняемия ще бъдат плащани от правителството, което е предявило искането за предаване.


Член 10


Всички вещи, намерени във владение на избягалия престъпник по времето на неговия арест, добити чрез престъплението, или които може да са съществени като доказателство за извършване на престъплението, ще бъдат, ако това е възможно съгласно законите на Високите Договарящи Страни, предавани едновременно с него. При все това, правата на трети лица върху казаните предмети ще бъдат надлежно зачитани.


Член 11


Постановленията на настоящия договор са приложими в цялата територия, където и да е разположена, на Високите Договарящи Страни, както и в територията, окупирана или намираща се под контрола на която и да е от тях, докато трае тая окупация или контрол.

Искания за предаване бегълци от правосъдието ще се правят от респективните дипломатически агенти на Високите Договарящи Страни. В случай на отсъствие на такъв агент от страната или нейната столица, или когато предаването ще се иска от териториите, поменати в предшествуващите параграфи извън България или Съединените Щати, исканията може да се правят от висшите консулски чиновници. Такива дипломатически или висши консулски чиновници ще бъдат компетентни да искат и добиват мандат или предварителна заповед за арест на лицето, чието предаване се иска, и след което съдиите и магистратите на двете правителства пристъпят, при искане, направено под клетва, към издаване заповед за залавянето на обвиненото лице, за да може то да се доведе пред такъв съдия или магистрат, за да се представят и обсъдят доказателствата за престъплението и ако, при това обсъждане, се намерят достатъчно основания да се поддържа обвинението, разследващият съдия или магистрат ще бъде длъжен да удостовери това пред надлежната изпълнителна власт, за да може да се издаде заповед за предаване на беглеца.

В случаи, нетърпящи отлагане, заявлението за арест и задържане може да се адресира направо до компетентния магистрат в съгласие със законите в сила.

Предварително арестуваното лице ще бъде освободено, ако в три месеца от датата на затварянето в Съединените Щати или от датата на ареста в България не бъде направено, както е казано по-горе, от дипломатическия агент на искащото правителство или, в негово отсъствие, негов консулски чиновник, формалното искане за предаване с документалните доказателства, описани по-долу.

Ако избягалият престъпник е бил осъден за престъплението, за което се иска неговото предаване, ще бъде представен надлежно заверен препис от присъдата на съда, в който е станало това осъждане. Ако обаче беглецът е само обвинен в престъпление, ще бъде представен един надлежно заверен препис от заповедта за ареста в страната, където е извършено престъплението и от следствените показания, на основание на които такава заповед е била издадена, заедно с всички други доказателства, каквито може да се намерят подходящи за случая.


Член 12


При всеки случай на искане, направено от една от Високите Договарящи Страни за арест, задържане или предаване на избягали престъпници, съответните чиновници на страната, където са направени постъпки за предаване, ще подпомагат чиновниците на правителството, искащо предаването, пред респективните съдии и магистрати чрез всички законни средства в тяхна власт; и на правителството, искащо предаването, не ще се предявяват никакви искания за възнаграждение за извършените услуги; с условие, обаче, че всички чиновници на предаващото правителство, оказали такава услуга, които не получават друга заплата или възнаграждение освен специални възнаграждения за извършените служби ще имат право да получават от правителството, искащо предаването, обикновените възнаграждения за актовете или услугите, направени от тях, по начин и в размер, предвидени за такива актове или услуги при обикновената углавна процедура по законите на страната, на която те са чиновници.


Член 13


Настоящият договор ще бъде ратифициран от Високите Договарящи Страни съгласно с техните респективни конституционни методи и ще влезе в сила от датата на размяната на ратификациите, която ще стане в София по възможност по-скоро.


Член 14


Настоящият договор ще остане в сила за един период от десет години и в случай, че никоя от Високите Договарящи Страни не съобщи една година преди изтичането на този период за своето намерение да се прекрати договорът, той ще продължава да е в сила до изтичането на една година от датата на такова съобщение за прекратяване, направено от някоя от Високите Договарящи Страни.

В удостоверение на това, гореспоменатите пълномощници подписаха настоящия договор и го скрепиха с печатите си.

Съставен в два екземпляра в София, днес, 19 март 1924 година.


ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОГОВОР ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА АМЕРИКА

Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Е Н Д О Г О В О Р


ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И

СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА АМЕРИКА


(ДВ, бр. 188 от 22 август 1935 г.

В сила от 15 август 1935 г.)


(Отм. - ДВ, бр. 51 от 2009 г.)


България и Съединените Щати на Америка, в желанието си да разширят списъка на престъпленията, които могат да дадат повод за предаване, в съгласие с договора, сключен между България и Съединените Щати на Америка на 19 март 1924 г., с оглед на едно по-добро прилагане на правосъдието и предотвратяване на престъпността в респективните си територии и подсъдни области, решиха да сключат за тая цел един допълнителен договор и назначиха за свои пълномощници, именно:

Негово Величество Царя на Българите:

господин Стоян Петров - Чомаков, Управляващ Българската Царска Легация в Съединените Щати на Америка; и

Председателя на Съединените Щати на Америка:

господин Кордел Хъл, Държавен Секретар на Съединените Щати на Америка,


които след като си представиха взаимно пълномощията, които се намериха в изправност, се съгласиха и сключиха следните членове:


Член 1


Следующите престъпления се прибавят към списъка на престъпленията, изброени в точки 1 до 24 от член втори от казания договор от 19 март 1924 г., които могат да дадат повод за предаване, именно:

25. Престъпления или нарушения срещу закона по банкрутството.


Член 2


Настоящият договор се счита като неразделна част от договора за предаване от 19 март 1924 г., чийто член втори ще трябва да се чете, като че ли списъкът на престъпленията, изброени в него, е съдържал от самото начало и добавъчните престъпления, определени и изброени под точка 25-та в член първи на настоящия договор.


Настоящият договор ще бъде ратифициран от Високодоговарящите Страни по респективния им конституционен ред и ще влезе в сила на датата на размяната на ратификациите, която ще стане в София при най-близка възможност.


В удостоверение на това, гореспоменатите пълномощници подписаха настоящия договор и го скрепиха с печатите си.


Съставен в два екземпляра във Вашингтон, днес, 8 юни 1934 г.


Промени настройката на бисквитките