ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА ДОПЪЛВАЩА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА, ОТКРИТА ЗА ПОДПИСВАНЕ ВЪВ ВИЕНА НА 8 НОЕМВРИ 1968 Г., СЪСТАВЕНА В ЖЕНЕВА НА 1 МАЙ 1971 Г. (Ратифицирана с Указ № 1458 от 15 август 1978 г. на Държавния съвет на Народна република Бъ
ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА ДОПЪЛВАЩА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА, ОТКРИТА ЗА ПОДПИСВАНЕ ВЪВ ВИЕНА НА 8 НОЕМВРИ 1968 Г., СЪСТАВЕНА В ЖЕНЕВА НА 1 МАЙ 1971 Г.
(Ратифицирана с Указ № 1458 от 15 август 1978 г. на Държавния съвет на Народна република България - ДВ, бр. 66 от 1978 г., със следната резерва: "Народна република България не се счита обвързана от чл. 9 от Спогодбата, предвиждащ задължителен арбитраж", и следните декларации: "Народна република България заявява, че чл. 3 от Спогодбата противоречи на Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи от 14 декември 1960 г."; "Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи са компетентните органи по чл. 6, т. 7 от Европейската спогодба, допълваща Конвенцията за движението по пътищата". Спогодбата е в сила от 7 юни 1979 г., а за Народна република България - от 28 декември 1979 г.)
Обн. ДВ. бр.89 от 22 Октомври 2024г.
Договарящите страни, бидейки също така страни по Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г.,
Стремейки се да постигнат по-голямо уеднаквяване на правилата за движението по пътищата в Европа,
Се споразумяха за следното:
Член 1
1. Договарящите страни, бидейки също така страни по Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г., вземат подходящи мерки, за да гарантират, че правилата за движението, които са в сила на тяхна територия, съответстват по същество на разпоредбите на Приложението към тази Спогодба.
2. При условие че те по никакъв начин не са несъвместими с разпоредбите на Приложението към тази Спогодба:
(а) тези правила не е необходимо да възпроизвеждат разпоредби, отнасящи се за случаи, които не възникват на териториите на съответните договарящи страни;
(b) тези правила могат да включват разпоредби, които не се съдържат в Приложението.
3. Разпоредбите на този член не задължават договарящите страни да предвидят санкции за всяко нарушение на разпоредбите на Приложението, възпроизведени в техните правила за движение по пътищата.
Член 2
1. Тази Спогодба е открита за подписване до 31 декември* 1972 г. от държавите, които са подписали Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г., или са се присъединили към нея, и които или са членове на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, или са допуснати в Комисията със съвещателен глас в съответствие с параграф 8 от Процедурните правила за работа на Комисията.
2. Тази Спогодба подлежи на ратификация, след като съответната държава ратифицира или се присъедини към Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г. Ратификационните инструменти се депозират при генералния секретар на Организацията на обединените нации.
3. Тази Спогодба остава открита за присъединяване от всяка държава, посочена в параграф 1 от този член, която е Страна по Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г. Инструментите за присъединяване се депозират при генералния секретар.
Член 3
1. Всяка държава може, когато подписва или ратифицира тази Спогодба или когато се присъединява към нея, или по всяко време след това, да декларира чрез уведомление, адресирано до генералния секретар, че Спогодбата става приложима за всички или някои от териториите, за чиито международни отношения отговаря. Спогодбата става приложима за територията или териториите, посочени в уведомлението, тридесет дни след датата, на която генералният секретар получи такова уведомление, или на датата, на която Спогодбата влиза в сила за държавата, изпращаща уведомлението, в зависимост от това коя дата е по-късна.
2. Всяка държава, която е направила декларация съгласно параграф 1 от този член, може по всяко време след това, чрез уведомление, адресирано до генералния секретар, да декларира, че Спогодбата престава да се прилага на територията, посочена в уведомлението, и Спогодбата престава да се прилага за посочената територия една година след датата на получаване на това уведомление от генералния секретар.
Член 4
1. Тази Спогодба влиза в сила дванадесет месеца след датата на депозиране на десетия документ за ратификация или присъединяване.
2. За всяка държава, която ратифицира или се присъедини към тази Спогодба след депозирането на десетия документ за ратификация или присъединяване, Спогодбата влиза в сила дванадесет месеца след датата на депозиране от тази държава на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване.
3. Ако датата на влизане в сила, приложима в съответствие с параграфи 1 и 2 от този член, е по-ранна от тази, която произтича от прилагането на член 47 от Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г., тази Спогодба влиза в сила по смисъла на параграф 1 от този член на по-късната от двете дати.
Член 5
От влизането ѝ в сила тази Спогодба прекратява и заменя в отношенията между договарящите страни разпоредбите относно движението по пътищата, съдържащи се в Европейската спогодба, подписана на 16 септември 1950 г. в Женева, допълваща Конвенцията за движението по пътищата от 1949 г. и Протокола от 1949 г. за пътните знаци и сигнали, и Европейската спогодба, подписана на 16 септември 1950 г. в Женева, за прилагането на член 23 от Конвенцията за движението по пътищата от 1949 г. относно размерите и теглото на пътните превозни средства, допуснати да се движат по определени пътища на договарящите страни.
Член 6
1. Дванадесет месеца след влизането в сила на тази Спогодба всяка договаряща страна може да предлага едно или повече изменения на Спогодбата. Текстът на всяко предложено изменение, придружен от обяснителен меморандум, се изпраща на генералния секретар, който го съобщава на всички договарящи страни. Договарящите страни имат възможност да го информират в рамките на период от дванадесет месеца след датата на това съобщение дали: (а) приемат изменението; (b) отхвърлят изменението, или (с) желаят да бъде свикана конференция за разглеждане на изменението. Генералният секретар изпраща текста на предложеното изменение и на другите държави, посочени в член 2 от тази Спогодба.
2. (а) Всяко предложено изменение, което е било изпратено съгласно параграф 1 на този член, се счита за прието, ако в срока от дванадесет месеца, споменат в предходния параграф, по-малко от една трета от договарящите страни уведомят генералния секретар или че отхвърлят изменението, или че желаят да бъде свикана конференция, за да го разгледат. Генералният секретар уведомява всички договарящи страни за всяко приемане или отхвърляне на всяко предложено изменение и за всяко искане за свикване на конференция. Ако общият брой на отхвърлянията и на исканията, получени в определения срок от дванадесет месеца, е по-малък от една трета от общия брой на договарящите страни, генералният секретар съобщава на всички договарящи страни, че изменението ще влезе в сила шест месеца след изтичането на срока от дванадесет месеца, посочен в параграф 1 от този член, за всички договарящи страни, с изключение на тези, които в посочения срок са отхвърлили изменението или са поискали свикването на конференция за разглеждането му.
(b) Всяка договаряща страна, която в посочения срок от дванадесет месеца е отхвърлила предложеното изменение или е поискала свикването на конференция за разглеждането му, може по всяко време след изтичането на този срок да уведоми генералния секретар, че приема изменението, и генералният секретар съобщава за това на всички останали договарящи страни. Изменението влиза в сила за договарящата страна, която е уведомила за приемането му, шест месеца след датата, на която генералният секретар е получил уведомлението.
3. Ако предложено изменение не е било прието съгласно параграф 2 на този член и ако в срока от дванадесет месеца, посочен в параграф 1 на този член, по-малко от половината от общия брой на договарящите страни уведомят генералния секретар, че отхвърлят предложеното изменение, и ако най-малко една трета от общия брой на договарящите страни, но не по-малко от пет, го уведомят, че го приемат или че желаят да бъде свикана конференция за разглеждане на предложеното изменение, генералният секретар свиква конференция с цел разглеждане на предложеното изменение или на всяко друго предложение, което може да му бъде представено в съответствие с параграф 4 на този член.
4. Ако в съответствие с параграф 3 на този член бъде свикана конференция, генералният секретар кани на нея всички договарящи страни и другите държави, посочени в чл. 2 от тази Спогодба. Той отправя искане до всички държави, поканени на конференцията, да му предоставят най-малко шест месеца преди датата на откриването ѝ всички предложения, които те биха желали да бъдат разгледани в рамките на конференцията в допълнение към предложеното изменение, и съобщава тези предложения най-малко три месеца преди датата на откриването на конференцията на всички държави, поканени на конференцията.
5. (а) Всяко изменение на тази Спогодба се счита за прието, ако е било одобрено с мнозинство от две трети от държавите, представени на конференцията, при условие че това мнозинство представлява най-малко две трети от общия брой на договарящите страни, представени на конференцията. Генералният секретар уведомява всички договарящи страни за приемането на изменението и то влиза в сила 12 месеца след датата на това уведомление за всички договарящи страни, с изключение на тези, които в този период са уведомили генералния секретар, че отхвърлят изменението.
(b) Всяка договаряща страна, която е отхвърлила някое изменение през посочения период от 12 месеца, може по всяко време да уведоми генералния секретар, че го приема, и генералният секретар съобщава това на всички договарящи страни. Изменението влиза в сила за договарящата страна, която е съобщила за приемането му, шест месеца след датата, на която генералният секретар е получил съобщението, или след изтичането на посочения период от 12 месеца, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.
6. Ако предложеното изменение не се счита за прието съгласно параграф 2 на този член и ако условията за свикване на конференцията, посочени в параграф 3 на този член, не са налице, предложеното изменение се счита за отхвърлено.
7. Независимо от процедурата за изменение, описана в параграфи 1 - 6 на този член, Приложението към тази Спогодба може да бъде изменено по споразумение между компетентните органи на всички договарящи страни. Ако компетентен орган на договаряща страна заяви, че съгласно националното му законодателство неговото съгласие зависи от получаването на специално разрешение за тази цел или от одобрението на законодателен орган, съгласието на компетентния орган на споменатата договаряща страна за изменение на Приложението се счита за дадено едва когато този компетентен орган уведоми генералния секретар, че той е получил изискваното разрешение или одобрение. Споразумението между компетентните органи може да предвижда, че по време на преходния период предишните разпоредби на Приложението остават в сила, изцяло или частично, едновременно с новите. Генералният секретар определя датата на влизане в сила на новите разпоредби.
8. Всяка държава, когато подписва, ратифицира или се присъединява към тази Спогодба, информира генералния секретар за името и адреса на своя орган, който е компетентен по отношение на споразумението, предвидено в параграф 7 от този член.
Член 7
Всяка договаряща страна може да денонсира тази Спогодба с писмено уведомление, адресирано до генералния секретар. Денонсирането влиза в сила една година след датата, на която генералният секретар е получил това уведомление. Всяка договаряща страна, която престане да бъде страна по Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г., престава да бъде страна по тази Спогодба на същата дата.
Член 8
Тази Спогодба престава да бъде в сила, ако броят на договарящите страни е по-малък от пет за период от дванадесет последователни месеца или когато Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г., престане да бъде в сила.
Член 9
1. Всеки спор между две или повече договарящи страни, свързан с тълкуването или прилагането на тази Спогодба, който страните по спора не могат да разрешат чрез преговори или чрез други средства за уреждане, се отнася до арбитраж, ако някоя от спорещите страни поиска това, и за тази цел се предава на един или повече арбитри, избрани по взаимно съгласие от страните по спора. Ако в рамките на три месеца от датата на искането за арбитраж страните по спора не могат да се споразумеят относно избора на арбитър или арбитри, всяка от тези страни може да поиска от генералния секретар на Организацията на обединените нации да назначи един арбитър, до когото спорът да бъде отнесен за решаване.
2. Решението на арбитъра или арбитрите, назначени в съответствие с параграф 1 от този член, е задължително за спорещите договарящи страни.
Член 10
Никоя разпоредба от тази Спогодба не трябва да се тълкува като пречка за някоя от договарящите страни да предприеме действия, които са съвместими с разпоредбите на Устава на Организацията на обединените нации и са ограничени съобразно изискванията на конкретната ситуация, каквито тя счита за необходими с оглед осигуряване на външната или вътрешната си сигурност.
Член 11
1. Всяка държава може, когато подписва тази Спогодба или когато депозира своя документ за ратификация или присъединяване към нея, да декларира, че не се счита за обвързана от член 9 на тази Спогодба. Другите договарящи страни не са обвързани от член 9 по отношение на договаряща страна, която е направила такава декларация.
2. Резерви по тази Спогодба, различни от резервата по параграф 1 на този член, се допускат, при условие че са направени в писмена форма и ако са направени преди депозирането на документа за ратификация или присъединяване, са потвърдени в този документ.
3. Всяка държава в момента, в който депозира своя документ за ратификация на тази Спогодба или за присъединяване към нея, уведомява писмено генералния секретар в каква степен резерви, направени от нея по отношение на Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г., се прилагат към тази Спогодба. Резервите по Конвенцията за движението по пътищата, които не са включени в уведомлението, направено при депозирането на документа за ратификация на тази Спогодба или за присъединяване към нея, се считат за неприложими към тази Спогодба.
4. Генералният секретар съобщава за резервите и уведомленията, направени съгласно този член, на всички държави, посочени в член 2 на тази Спогодба.
5. Всяка държава, която е направила декларация, резерва или уведомление в съответствие с този член, може да ги оттегли по всяко време чрез уведомление до генералния секретар.
6. Всяка резерва, направена в съответствие с параграф 2 или за която е направено уведомление в съответствие с параграф 3 на този член:
(a) изменя за договарящата страна, която е направила резервата или е уведомила за нея, разпоредбите на Спогодбата, за които се отнася резервата, в рамките на тази резерва;
(b) изменя тези разпоредби в същата степен и за другите договарящи страни в отношенията им с договарящата страна, направила резервата.
Член 12
В допълнение към декларациите, уведомленията и съобщенията, предвидени в членове 6 и 11 на тази Спогодба, генералният секретар уведомява договарящите страни и другите държави, посочени в член 2, за следното:
(a) подписванията, ратификациите и присъединяванията съгласно член 2;
(b) уведомленията и декларациите съгласно член 3;
(c) датите на влизане в сила на тази Спогодба в съответствие с член 4;
(d) датата на влизане в сила на измененията на тази Спогодба в съответствие с член 6, параграфи 2, 5 и 7;
(e) денонсиранията съгласно член 7;
(f) прекратяването на тази Спогодба съгласно член 8.
Член 13
След 31 декември* 1972 г. оригиналът на тази Спогодба се депозира при генералния секретар на Организацията на обединените нации, който изпраща заверени копия на всички държави, посочени в член 2 на тази Спогодба.
В уверение на което долуподписаните представители, надлежно упълномощени за това, подписаха тази Спогодба.
Съставена в Женева на първи май хиляда деветстотин седемдесет и първа година в един екземпляр на английски, френски и руски език, като трите текста са еднакво автентични.
ПРИЛОЖЕНИЕ
1. За целите на това Приложение терминът "Конвенция" означава Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г.
2. Това Приложение съдържа само допълненията към и измененията на съответните разпоредби на Конвенцията.
3. В член 1 от Конвенцията (Определения) се правят следните изменения и допълнения:
Буква (с) се изменя, както следва:
"(с) "населено място" е застроена територия, влизането и излизането от която са обозначени със специални за тази цел знаци;".
Изречение второ от буква (n) се изменя, както следва:
"Триколесните пътни превозни средства, чието тегло без товар не надвишава 400 kg (900 фута), се приравняват към мотоциклетите."
В края на този член се включва допълнителна буква, както следва:
"Към пешеходците се приравняват лицата, които бутат или теглят детска количка, количка за болен, инвалидна количка или друго пътно превозно средство с малки размери и без двигател, или които бутат велосипед или мотопед, както и хората с увреждания, които се придвижват в инвалидни колички, задвижвани от тях или движещи се със скоростта на пешеходец."
4. В параграф 4 на член 3 от Конвенцията (Задължения на договарящите страни) се добавя следното изречение:
"Мерките, посочени в този параграф, не могат нито да променят съдържанието на член 39 от Конвенцията, нито да направят незадължителни разпоредбите, които се съдържат в него."
5. В член 6 от Конвенцията (Сигнали, давани от лицата, оправомощени да регулират движението по пътищата) разпоредбите на параграф 3, които в Конвенцията са препоръки, стават задължителни.
6. В член 7 от Конвенцията (Общи правила) се правят следните изменения и допълнения:
Разпоредбите на параграф 2, които в Конвенцията са препоръки, стават задължителни.
В края на този член се включват допълнителни параграфи, както следва:
" - Участниците в движението трябва да бъдат особено внимателни по отношение на децата, хората с увреждания, като например слепите хора, които се движат с бял бастун, и възрастните хора.
- Водачите трябва да се стараят техните пътни превозни средства да не създават неудобства на участниците в движението или на обитателите на имоти, граничещи с пътя, например като причиняват шум или като вдигат прах, или като изхвърлят отработени газове, ако това може да се избегне."
7. В член 8 от Конвенцията (Водачи) разпоредбите на параграф 2, които в Конвенцията са препоръки, стават задължителни.
8. Разпоредбите на член 9 от Конвенцията (Ята и стада), които в Конвенцията са препоръки, стават задължителни.
9. В член 10 от Конвенцията (Разположение върху платното за движение) се правят следните изменения и допълнения:
Заглавието се изменя, както следва: "Разположение на пътя".
Непосредствено след параграф 1 на този член се добавя допълнителен параграф, както следва:
"а) Освен в случаите на абсолютна необходимост, всеки водач трябва да се придвижва изключително, ако има такива, по пътищата, платната за движение, лентите и алеите за движение, определени за участниците в движението от неговата категория.
b) Когато за тях не е предвидена определена лента или алея за движение, водачите на мотопеди, велосипеди и пътни превозни средства без двигател могат да използват всеки пригоден банкет по посока на движението, ако това е възможно, без да се създава неудобство за другите участници в движението."
10. В член 11 от Конвенцията (Изпреварване и движение в колони):
Разпоредбата на параграф 5, буква (b) няма да се прилага.
В параграф 6, буква (b) няма да се прилага разпоредбата в последната част на тази буква като следствие от неприлагането на параграф 5, буква (b) от този член.
Параграф 8, буква (b) се изменя, както следва:
"непосредствено преди или на железопътен прелез без бариери или полубариери, с изключение на случаите, когато движението се регулира от пътни светофари, каквито се използват на кръстовищата."
11. В член 12 от Конвенцията (Разминаване) параграф 2 се изменя, както следва:
"По планинските пътища и по пътищата с големи наклони и характеристики, подобни на планинските, където разминаването е невъзможно или затруднено, водачът на спускащото се пътно превозно средство е длъжен да отбие в крайната част на пътя и да даде възможност на всяко изкачващо наклона пътно превозно средство да премине, освен в случаите, когато по пътя има места за спиране на превозни средства, разположени по такъв начин, че в зависимост от скоростта и положението на пътните превозни средства, пътното превозно средство, което се изкачва по наклона, има такова място за спиране пред себе си и необходимостта за едно от двете пътни превозни средства да се движат назад може да бъде избегната, ако изкачващото се нагоре пътно превозно средство би се отбило в това място за спиране. В случаите, когато едно от двете разминаващи се пътни превозни средства трябва да се върне назад, за да направи възможно разминаването, съставите от пътни превозни средства имат предимство пред другите пътни превозни средства, тежките пътни превозни средства - пред леките пътни превозни средства, и автобусите - пред товарните автомобили; когато и двете превозни средства са от една и съща категория, назад е длъжен да се придвижи водачът на спускащото се превозно средство, освен в случаите, когато е очевидно, че това е по-лесно за водача на изкачващото се превозно средство, например ако последният е в близост до специално устроено място за спиране."
12. В член 13 от Конвенцията (Скорост и дистанция между пътните превозни средства) параграф 4, включително букви (a) и (b), се изменя, както следва:
"Извън населени места, по пътищата, където само една лента е предназначена за движение в съответната посока, с цел улесняване на изпреварването водачите на пътни превозни средства, за които важи специално ограничение на скоростта, и водачите на пътни превозни средства или на състави от пътни превозни средства с обща дължина над 7 m (23 фута) трябва, освен когато се подготвят за изпреварване или изпреварват, да поддържат между своите пътни превозни средства и движещите се пред тях моторни превозни средства такава дистанция, че изпреварващите ги пътни превозни средства да могат безопасно да заемат място в колоната пред пътното превозно средство, което са изпреварили. Тази разпоредба не се прилага нито при много интензивно движение, нито при случаите, когато изпреварването е забранено."
13. В член 14 от Конвенцията (Общи предписания за маневрите) параграф 1 се изменя, както следва:
"Всеки водач, който има намерение да извърши някаква маневра, като например да излезе от колона на паркирани пътни превозни средства или да влезе в такава, да се изнесе вдясно или вляво на платното за движение, особено за да смени лентата за движение, или да завие наляво или надясно, за да навлезе в друг път или да влезе в някой крайпътен имот, трябва преди да започне тази маневра, да се убеди предварително, че може да я извърши без риск да създаде опасност за другите участници в движението, движещи се след или пред него или разминаващи се с него, и да се съобразява с тяхното местоположение, посока и скорост."
14. Разпоредбите на член 15 от Конвенцията (Особени предписания за пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз), които в Конвенцията са препоръки, стават задължителни.
15. В член 18 от Конвенцията (Кръстовища и задължение за осигуряване на предимство) се правят следните изменения:
Параграф 3 се изменя, както следва:
"Всеки водач, който излиза на път от крайпътен имот, е длъжен да осигури предимство на участниците в движението, движещи се по този път."
Параграф 4, буква (b) се изменя, както следва:
"В държавите, в които движението се извършва от лявата страна, правото на предимство на кръстовищата се регулира от пътни знаци, сигнали или пътна маркировка."
16. В член 20 от Конвенцията (Разпоредби за пешеходците) се правят следните изменения и допълнения:
Параграф 1 се изменя, както следва:
"Пешеходците трябва, когато е възможно, да избягват да използват платното за движение, но ако го използват, те трябва да бъдат внимателни и да не пречат ненужно или да възпрепятстват движението."
Непосредствено след параграф 2 на този член се добавя допълнителен параграф, както следва:
"Независимо от разпоредбите на параграф 2 на този член от Конвенцията, хората с увреждания, които се придвижват в инвалидна количка, могат да използват във всички случаи платното за движение."
Параграф 4 се изменя, както следва:
"Пешеходците, които се движат по платното за движение съгласно параграф 2, допълнителния параграф, добавен непосредствено след параграф 2, и параграф 3 на този член, трябва да се придържат възможно най-близо до границата му."
Параграф 5 се изменя, както следва:
"(а) Извън населените места пешеходците, които се движат по платното за движение, трябва да се придържат към страната, противоположна на тази, съответстваща на посоката на движението, освен ако това не ги поставя в опасност или при наличието на специални обстоятелства. Обаче лицата, които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет, хората с увреждания, които се придвижват в инвалидни колички, и групите пешеходци, водени от ръководител или образуващи шествие, трябва да се придържат към страната на платното за движение, съответстваща на посоката на движението. Освен ако образуват шествие, пешеходците, които се движат по платното за движение, трябва да се движат един зад друг, ако е възможно и ако пътната безопасност го изисква, особено когато видимостта е намалена или при много интензивно движение на пътни превозни средства.
(b) Разпоредбите на буква (a) от този параграф могат да се прилагат и в населените места."
В параграф 6 буква (с) се изменя, както следва:
"При пресичане на платното за движение на място, където няма пешеходна пътека, обозначена с пътен знак или с пътна маркировка, пешеходците не трябва да навлизат в платното за движение, преди да се убедят, че могат да направят това, без да попречат на движението на пътните превозни средства. Пешеходците трябва да пресичат платното за движение под прав ъгъл спрямо неговата ос."
17. В член 21 от Конвенцията (Поведение на водачите по отношение на пешеходците):
Непосредствено след параграф 1 на този член се добавя допълнителен параграф, както следва:
"При спазване на разпоредбите на член 7, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Конвенцията, когато на платното за движение няма пешеходна пътека, обозначена с пътен знак или с пътна маркировка, водачите, които завиват в друг път, трябва да извършат това, като осигурят предимство на пешеходците, които вече се намират на платното за движение, при условията, предвидени в член 20, параграф 6 от Конвенцията, при което, ако е необходимо, водачите трябва да спрат, за да пропуснат преминаващите пешеходци."
Разпоредбата на параграф 3 няма да се прилага.
18. В член 23 от Конвенцията (Спиране и паркиране) се правят следните изменения и допълнения:
Параграф 1 се изменя, както следва:
"Извън населените места спрените или паркирани пътни превозни средства и спрените животни трябва, доколкото е възможно, да бъдат разположени извън платното за движение. Във и извън населените места те не трябва да се разполагат на велосипедните алеи, по тротоарите или по банкетите, специално определени за движение на пешеходци, с изключение на случаите, разрешени от националното законодателство."
Параграф 2, буква (b) се изменя, както следва:
"Пътните превозни средства, освен двуколесните велосипеди, двуколесните мотопеди и двуколесните мотоциклети без кош, не трябва да бъдат паркирани на платното за движение едно до друго в две колони. Спирането или паркирането на пътните превозни средства трябва да бъде успоредно на границата на платното за движение, освен ако условията на мястото позволяват друго."
Параграф 3, буква (а) се изменя, както следва:
"Спирането или паркирането на пътно превозно средство на платното за движение е забранено:
(i) на разстояние, по-малко от 5 m (16,5 фута) преди пешеходни пътеки, на пешеходни пътеки, на велосипедни пътеки и на железопътни прелези;
(ii) върху трамвайни или железопътни релси, минаващи по пътя, или близо до такива релси по такъв начин, че да се пречи на движението на трамваите или влаковете;".
Непосредствено след точка (ii) на параграф 3, буква (а) на този член се добавя следният текст:
"на кръстовища или в близост до тях, на разстояние по-малко от 5 m (16,5 фута) от продължението на границата на най-близкото напречно платно за движение, освен ако не е указано друго с пътни знаци, сигнали или пътна маркировка."
Непосредствено след точка (iii) на параграф 3, буква (b) на този член се добавя следният текст:
"на всяко място, където пътното превозно средство би закрило пътни знаци или пътни светофари от полезрението на участниците в движението."
В параграф 3, буква (с) точка (i) се изменя, както следва:
"близо до железопътните прелези на разстояние, установено от националното законодателство, както и на разстояние по-малко от 15 m (50 фута) преди и след спирките на автобусите, тролейбусите и релсовите пътни превозни средства, освен ако националното законодателство не предвижда по-малко разстояние;".
Разпоредбата на параграф 3, буква (c), точка (v) няма да се прилага.
Параграф 5 се изменя, както следва:
"(а) Всяко моторно превозно средство, освен двуколесните мотопеди или двуколесните мотоциклети без кош, както и всяко ремарке, прикачено или не към превозно средство, трябва, когато е неподвижно на платното за движение извън населено място, да бъде сигнализирано по такъв начин, че своевременно да бъдат предупредени приближаващите се водачи за неговото присъствие:
i) ако водачът е бил принуден да спре своето пътно превозно средство на място, където спирането е забранено в съответствие с разпоредбите на параграф 3, буква (b), точка (i) или (ii) на този член от Конвенцията;
ii) ако условията са такива, че приближаващите водачи не могат или трудно могат да забележат навреме препятствието, което представлява спрялото пътно превозно средство.
(b) Разпоредбите на буква (a) от този параграф могат да се прилагат и в населените места.
(c) За прилагането на разпоредбите на този параграф се препоръчва националното законодателство да предвиди използването на едно от устройствата, посочени в параграф 56 от Приложение 5 към Конвенцията."
19. В член 25 от Конвенцията (Автомагистрали и пътища от подобен вид) се правят следните изменения и допълнения:
Параграф 1 се изменя, както следва:
"По автомагистралите и по специалните пътища, представляващи входове към или изходи от тях, обозначени като автомагистрали:
(a) е забранено движението на пешеходци, животни, велосипеди, мотопеди, освен ако не са приравнени към мотоциклетите, и на всички пътни превозни средства, различни от автомобилите и техните ремаркета, както и на автомобили или ремаркета на автомобили, които не могат поради конструкцията си да достигнат по равен път скоростта, посочена от националното законодателство, която обаче не може да бъде по-малка от 40 km (25 мили) в час;
(b) на водачите се забранява:
(i) да спират своите пътни превозни средства или да ги паркират другаде, освен на обозначените за паркиране места; ако спирането на превозното средство е настъпило поради независещи от водача причини, водачът е длъжен да се постарае да премести пътното превозно средство от платното за движение и от лентата за принудително спиране и ако не е в състояние да направи това, незабавно да сигнализира пътното превозно средство на достатъчно разстояние, така че приближаващите водачи да бъдат своевременно предупредени; ако това се отнася до едно от пътните превозни средства, за които се прилага член 23, параграф 5 от Конвенцията, се препоръчва националното законодателство да предвиди използването на едно от устройствата, посочени в параграф 56 от Приложение 5 към Конвенцията;
(ii) да завиват в обратна посока, да се движат назад и да навлизат в централната разделителна ивица, включително и местата за преминаване, свързващи двете платна помежду им."
Непосредствено след параграф 1 на този член се добавя допълнителен параграф, както следва:
"Когато една автомагистрала има три или повече ленти за движение, предназначени за движение в една и съща посока, на водачите на пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, чието допустимо максимално тегло надвишава 3500 kg (7700 фунта), или на състави от пътни превозни средства, чиято дължина надвишава 7 m (23 фута), се забранява да използват други ленти за движение, различни от двете ленти за движение, разположени най-близо до границата на платното за движение, съответстваща на посоката на движение."
Параграф 4 се изменя, както следва:
"За целите на прилагането на разпоредбите на параграф 1 на този член, както е изменен по-горе, разпоредбите на допълнителния параграф, добавен непосредствено след параграф 1 на този член, и разпоредбите на параграфи 2 и 3 на този член от Конвенцията към автомагистралите се приравняват и други пътища, които са предназначени за движение на автомобили, надлежно са обозначени с пътни знаци като такива и които не обслужват крайпътни имоти."
20. В член 27 от Конвенцията (Специални правила, отнасящи се до водачите на велосипеди, мотопеди и мотоциклети) се правят следните изменения:
Параграф 2 се изменя, както следва:
"Забранява се на водачите на велосипеди да се движат, без да държат кормилото поне с една ръка, да бъдат теглени от друго пътно превозно средство или да превозват, теглят или бутат предмети, пречещи на управлението или опасни за другите участници в движението. Същите разпоредби се прилагат и за водачите на мотопеди и мотоциклети; освен това водачите на мотопеди и мотоциклети трябва да държат кормилото с две ръце, освен когато подават предписан в съответствие с Конвенцията сигнал."
Параграф 4 се изменя, както следва:
"На водачите на мотопеди може да бъде разрешено да се движат по велосипедната алея и ако е целесъобразно, може да им бъде забранено да се движат по останалата част от платното за движение."
21. В член 29 от Конвенцията (Релсови превозни средства) се правят следните изменения и допълнения:
Параграф 2 се изменя, както следва:
"Могат да бъдат приети специални правила, различни от тези, определени в Глава II от Конвенцията, за движението по пътищата на релсови превозни средства. Тези правила не могат да противоречат на разпоредбите на член 18, параграф 7 от Конвенцията."
Накрая на този член се добавя допълнителен параграф, както следва:
"Релсови превозни средства, движещи се по или спрели на релсов път, който минава по платното за движение, се изпреварват от страната, съответстваща на посоката на движението. Ако заобикалянето или изпреварването не могат да се извършат от страната, съответстваща на посоката на движението, поради липса на място, тези маневри могат да се извършат от страната, противоположна на страната, съответстваща на посоката на движението, при условие че не се затрудняват или застрашават насрещно движещите се участници в движението. На еднопосочните платна за движение релсовите превозни средства могат да бъдат изпреварвани от страната, противоположна на страната, съответстваща на посоката на движението, когато това е оправдано от изискванията на движението."
22. В член 30 от Конвенцията (Товар на пътните превозни средства) се правят следните изменения:
Основният текст на параграф 4 се изменя, както следва:
"Товарите, излизащи отпред, отзад или отстрани на пътното превозно средство, трябва да бъдат ясно означени във всички случаи, когато има вероятност контурите им да не бъдат забелязани от водачите на другите пътни превозни средства. В периода между падането на нощта и зазоряването, както и по друго време, когато видимостта е недостатъчна, това означаване се извършва отпред с бяла светлина и бяло светлоотразително устройство, а отзад - с червена светлина и червено светлоотразително устройство. По-специално за моторните превозни средства:"
Параграф 4, буква (b) се изменя, както следва:
"в периода между падането на нощта и зазоряването, както и по друго време, когато видимостта е недостатъчна, товарите, излизащи отстрани на пътното превозно средство така, че страничните краища на товара да са на повече от 0,40 m (16 инча) от най-външния край на предните габаритни светлини, трябва да бъдат означени отпред; по аналогичен начин трябва да бъде означен отзад товар, който излиза на повече от 0,40 m (16 инча) от външната страна на задните габаритни червени светлини на пътното превозно средство."
23. Непосредствено след член 30 от Конвенцията се добавя допълнителен член, както следва:
"(Превоз на пътници)
Пътници не трябва да се превозват в такъв брой или по такъв начин, че това да създава опасност."
24. В член 31 от Конвенцията (Поведение при пътнотранспортно произшествие), накрая на параграф 1 се добавя допълнителна буква, както следва:
"ако произшествието е причинило само материални щети и ако която и да е страна, претърпяла щети, не присъства на мястото на произшествието, лицата, участвали в произшествието, трябва, доколкото е възможно, да съобщят на място имената и адресите си и във всички случаи да предоставят възможно най-бързо тази информация на страната, претърпяла щетите, по най-прекия канал или ако това не е възможно, чрез полицията."
25. В член 32 от Конвенцията (Използване на светлини - общи изисквания) се правят следните изменения:
В параграф 6 буква (а) се изменя, както следва:
"детските колички, количките за болни или инвалидните колички и всички други пътни превозни средства с малки размери и без двигател, бутани или теглени от пешеходци;".
Параграф 7 се изменя, както следва:
"(а) Движещите се през нощта по платното за движение:
(i) групи пешеходци, водени от водач или образуващи шествие, трябва да имат от страната, противоположна на страната, съответстваща на посоката на движението, поне една бяла или жълта добре различима светлина отпред и една червена светлина отзад или по една оранжева светлина отпред и отзад;
(ii) водачите на впрегатни, товарни или яздитни животни или на друг добитък трябва да имат от страната, противоположна на страната, съответстваща на посоката на движението, поне една бяла или жълта добре различима светлина отпред и една червена светлина отзад или по една оранжева светлина отпред и отзад. Тези светлини могат да се излъчват от едно устройство.
(b) Светлините, посочени в буква (а) на този параграф, не се изискват при движение в населено място, което е осветено по подходящ начин."
26. В член 34 от Конвенцията (Изключения) параграф 2 се изменя, както следва:
"Водачите на пътни превозни средства със специален режим на движение, когато са сигнализирали за приближаването си чрез специалните сигнални устройства на превозното средство и при условие че не застрашават другите участници в движението, могат да не спазват всички или някои от разпоредбите на Глава II от Конвенцията, така както те са били изменени с тази Спогодба, с изключение на разпоредбите на член 6, параграф 2. Водачите на такива пътни превозни средства могат да използват тези специални сигнали само когато това е оправдано от спешния характер на тяхното пътуване."
_____________________________
* В съответствие с решението, взето от Комитета по вътрешен транспорт на неговата тридесет и първа сесия, периодът, през който Спогодбата ще бъде открита за подписване, е удължен до 31 декември 1972 г.
