Държавен вестник, брой 76 от 5.IX

Определения

Член 1

За целите на настоящата Конвенция следните изрази имат значението, което им се придава с настоящия документ:

(а) "Национално законодателство" на Договаряща страна означава цялата съвкупност от национални или местни законови и подзаконови нормативни актове, които са в сила на територията на тази Договаряща страна;

(б) "Населено място" означава място с входове и изходи, специално обозначени като такива, или определено по друг начин в националното законодателство;

(в) "Път" означава цялата площ на всеки път или улица, отворени за обществено движение;

(г) "Платно за движение" означава частта от пътя, която обикновено се използва за движение на пътни превозни средства; пътят може да се състои от няколко платна за движение, ясно отделени едно от друго, например чрез разделителна ивица или разлика в нивото;

(д) "Пътна лента" означава всяка една от надлъжните ивици, на които се дели платното за движение, независимо дали е очертана от надлъжна пътна маркировка, или не, която е достатъчно широка, за да поеме една движеща се колона от моторни превозни средства, различни от мотоциклети;

(е) "Кръстовище" означава всеки кръстопът на едно ниво, пътен възел или разклонение, включително откритите площи, образувани от такива кръстопътища, пътни възли или разклонения;

(ж) "Прелез" означава всяко кръстовище на едно ниво между път и железопътна или трамвайна линия със собствено железопътно платно;

(з) "Автомагистрала" означава път, специално проектиран и изграден за движение на моторни превозни средства, който не обслужва крайпътни имоти и който:

(i) е снабден, освен на специални места или временно, с отделни платна за движение в двете посоки, отделени едно от друго или с разделителна ивица, която не е предназначена за движение, или по изключение с други средства;

(ii) не се пресича на едно ниво с път, железопътна или трамвайна линия или пешеходна пътека; и

(iii) е специално обозначен с пътни знаци като автомагистрала;

(и) Превозното средство се счита, че е:

(i) "престояващо", ако е неподвижно за времето, необходимо за качване или слизане на хора или за товарене или разтоварване на стоки; и

(ii) "паркирано", ако то е неподвижно по каквато и да е причина, различна от необходимостта да се избегне пречка за друг участник в движението или сблъсък с препятствие, или да се спазят правилата за движение, и ако периодът, през който превозното средство е неподвижно, не е ограничен до времето, необходимо за качване или слизане на хора или за товаренето или разтоварването на стоки; въпреки това Договарящите страни могат да считат за "престояващо" всяко превозно средство, което е неподвижно по смисъла на точка (ii) по-горе за период, който не надвишава определения от националното законодателство, и да считат за "паркирано" което и да е превозно средство, което е неподвижно по смисъла на точка (i) по-горе за период, който надвишава определения от националното законодателство;

(й) "Велосипед" означава всяко превозно средство, което има най-малко две колела и се задвижва единствено от мускулната сила на лицата, които се намират на това превозно средство, по-специално с помощта на педали или ръчки;

(к) "Мотопед" означава всяко двуколесно или триколесно превозно средство, което е оборудвано с двигател с вътрешно горене с работен обем на цилиндъра не повече от 50 куб. см (3,05 куб. инча) и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 50 км (30 мили) в час. Договарящите страни обаче са свободни да не считат за мотопеди съгласно националното си законодателство пътни превозни средства, които нямат характеристиките на велосипед по отношение на използването им, по-специално характеристиката, че могат да бъдат задвижвани с педали, или чиято максимална конструктивна скорост, тегло или някои характеристики на двигателя им надвишават определени граници. Нищо в това определение не се тълкува като пречка за Договарящите страни да приравнят мотопедите към велосипедите при прилагането на разпоредбите на националното им законодателство за движението по пътищата;

(л) "Мотоциклет" означава всяко двуколесно пътно превозно средство със или без кош, задвижвано с двигател. Договарящите страни в националното си законодателство могат също така да считат като мотоциклети триколесни пътни превозни средства, чието собствено тегло не надвишава 400 кг (900 паунда). Терминът "мотоциклет" не включва мотопеди, въпреки че Договарящите страни могат да приравнят мотопедите към мотоциклетите за целите на Конвенцията, при условие че направят декларация в този смисъл в съответствие с член 46, параграф 2 от настоящата Конвенция;

(м) "Моторно превозно средство" означава всяко самоходно пътно превозно средство, различно от мотопед на териториите на Договарящите страни, които не са приравнили мотопедите към мотоциклетите, и различно от релсово превозно средство;

(н) "Автомобил" означава всяко моторно превозно средство, което обикновено се използва за превоз на хора или товари по пътищата или за теглене по пътищата на пътни превозни средства, използвани за превоз на хора или товари. Този термин включва тролейбусите, т.е. превозните средства, свързани с електрически проводник и недвижещи се по релси. Той не включва превозни средства, като например селскостопански трактори, които само по изключение се използват за превоз на хора или товари по пътищата или за теглене по пътищата на превозни средства, използвани за превоз на хора или товари;

(о) "Ремарке" означава всяко пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство и включва полуремаркета;

(п) "Полуремарке" означава всяко ремарке, предназначено да бъде прикачено към автомобил по такъв начин, че част от него да лежи върху автомобила и значителна част от теглото му и от теглото на товара да се носи от автомобила;

(р) "Водач" означава всяко лице, което управлява моторно или друго пътно превозно средство (включително велосипед) или което води по пътя добитък, поединично или на стада, или стада, или впрегатни, товарни или яздитни животни;

(с) "Допустима максимална маса" означава максималната маса на натовареното пътно превозно средство, обявена за допустима от компетентния орган на държавата, в която превозното средство е регистрирано;

(т) "Маса в натоварено състояние" означава действителната маса на пътното превозно средство в натоварено състояние с екипажа и пътниците в него;

(у) "Посока на движение" и "съответстваща на посоката на движение" означава дясната страна, ако съгласно националното законодателство водачът на пътното превозно средство трябва да пропусне насрещно движещо се пътно превозно средство да премине от лявата му страна; в противен случай тези термини означават лявата страна;

(ф) Изискването водачът да "осигури предимство" на другите пътни превозни средства означава, че той не трябва да продължава или възобновява своето движение или маневра, ако по този начин може да принуди водачите на други пътни превозни средства да променят внезапно посоката или скоростта на движение на техните пътни превозни средства.

Приложения към Конвенцията

Член 2

Приложенията към тази Конвенция, а именно:

Приложение 1: Предупредителни пътни знаци за опасност, различни от тези, поставени на подходите към кръстовища или железопътни прелези;

Приложение 2: Пътни знаци, регулиращи предимството на кръстовища, предупредителни пътни знаци за опасност при подходите към кръстовища и пътни знаци, регулиращи предимството на тесни участъци от пътя;

Приложение 3: Пътни знаци за железопътни прелези;

Приложение 4: Пътни знаци за регулиране, различни от пътните знаци за предимство, престой и паркиране;

Приложение 5: Информационни пътни знаци, различни от знаците за паркиране;

Приложение 6: Пътни знаци за престой и паркиране;

Приложение 7: Допълнителни табели;

Приложение 8: Пътна маркировка;

Приложение 9: Цветно възпроизвеждане на пътните знаци, символите и табелите, посочени в приложения от 1 до 7*; Цветно възпроизвеждане на знаците, символите и табелите, посочени в приложения от 1 до 7*; Цветно възпроизвеждане на знаците, символите и табелите, посочени в приложения от 1 до 7*;

са неразделна част от настоящата Конвенция.

____________

* В отпечатаните текстове на настоящата Конвенция могат да бъдат показани знаците, символите и табелите под съответните части на текстовете.

Задължения на Договарящите страни

Член 3

1. (а) Договарящите страни по настоящата Конвенция приемат описаната в нея система от пътни знаци, сигнали и символи и пътна маркировка и се задължават да я приемат във възможно най-кратък срок. За тази цел:

(i) когато настоящата Конвенция предписва пътен знак, символ или маркировка за обозначаване на определено правило или за предаване на определена информация на участниците в движението по пътищата, Договарящите страни се задължават, при спазване на сроковете, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, да не използват друг пътен знак, символ или маркировка за обозначаване на това правило или за предаване на тази информация;

(ii) когато настоящата Конвенция не предписва пътен знак, символ или маркировка за обозначаване на определено правило или за предаване на определена информация на ползвателите на пътищата, Договарящите страни могат да използват за тези цели всеки пътен знак, символ или маркировка, които желаят, при условие, че на този пътен знак, символ или маркировка не е придадено различно значение в настоящата Конвенция и при условие, че той/тя съответства на системата, предписана от настоящата Конвенция.

(б) С оглед подобряване на техниките за контрол на движението и като се има предвид ползата от провеждането на експерименти преди предлагането на изменения на настоящата Конвенция, Договарящите страни могат да дерогират разпоредбите на настоящата Конвенция за експериментални цели и временно в определени пътни участъци.

2. Договарящите страни се задължават да заменят или допълнят не по-късно от четири години от датата на влизане в сила на настоящата Конвенция на тяхна територия всеки пътен знак, символ, инсталация или маркировка, които, въпреки че имат характеристиките на знак, символ, инсталация или маркировка, принадлежащи към системата, предписана от настоящата Конвенция, се използват със значение, различно от това, което им е придадено в настоящата Конвенция.

3. Договарящите страни се задължават да заменят в срок от петнадесет години от датата на влизане в сила на настоящата Конвенция на тяхна територия всеки пътен знак, символ, инсталация или маркировка, които не съответстват на системата, предписана в настоящата Конвенция. През този период, за да се запознаят участниците в движението със системата, предписана от настоящата Конвенция, могат да се запазят предишните пътни знаци и символи освен тези, предписани от настоящата Конвенция.

4. Нищо в настоящата Конвенция не може да се тълкува като изискване към Договарящите страни да приемат всички видове пътни знаци и маркировки, предписани в настоящата Конвенция. Напротив, Договарящите страни трябва да ограничат броя на видовете пътни знаци или маркировки, които приемат, до строго необходимото.

Член 4

Договарящите страни се задължават да бъде забранено:

(а) да поставят на пътен знак, на неговата опора или на каквото и да е друго устройство за организиране на движението нещо, което не е свързано с предназначението на този пътен знак или устройство; ако обаче Договарящите страни или техни подразделения разрешат на сдружение с нестопанска цел да монтира информационни знаци, те могат да разрешат емблемата на това сдружение да фигурира на пътния знак или на неговата опора, при условие че това не затруднява разбирането му;

(б) да се монтират каквито и да е табели, уведомления, маркировки или устройства, които могат да бъдат объркани с пътни знаци или други устройства за организиране на движението, да ги направят по-малко видими или ефективни, да заслепяват участниците в движението или да отвличат вниманието им по начин, който е в ущърб на безопасността на движението.

Член 5

1. Системата, предписана в настоящата Конвенция, прави разграничение между следните класове пътни знаци:

(а) Предупредителни пътни знаци за опасност: тези знаци имат за цел да предупреждават участниците в движението за опасност на пътя и да ги информират за нейното естество;

(б) Пътни знаци с предписания за участниците в движението: тези знаци имат за цел да информират участниците в движението за специални задължения, ограничения или забрани, които те трябва да спазват; те се подразделят на:

(i) пътни знаци относно предимството;

(ii) пътни знаци за въвеждане на забрани или ограничения; и

(iii) пътни знаци със задължителни предписания;

(в) Пътни знаци за указване на направления, посоки, места и други: тези знаци имат за цел да насочват участниците в движението по време на пътуването им или да им предоставят друга полезна информация; те се подразделят на:

(i) пътни знаци за предварително указване на посоката;

(ii) пътни знаци за указване на посоката;

(iii) пътни знаци за указване номер на път;

(iv) пътни знаци за указване на обекти;

(v) пътни знаци за потвърждаване на посоката;

(vi) други знаци, предоставящи полезна информация за водачите на пътни превозни средства;

(vii) пътни знаци, даващи допълнителна информация.

2. Когато тази Конвенция позволява избор между няколко пътни знака или няколко символа:

(а) Договарящите страни се задължават да приемат само един от тези пътни знаци или символи за цялата си територия;

(б) Договарящите страни полагат усилия за постигане на регионални споразумения за един и същи избор;

(в) разпоредбите на член 3, параграф 3 от настоящата Конвенция се прилагат за пътни знаци и символи от видовете, които не са избрани.

Член 6

1. Пътните знаци се поставят така, че водачите, за които са предназначени, да могат да ги разпознават лесно и навреме. Обикновено те се поставят от страната на пътя, съответстваща на посоката на движение; могат обаче да се поставят или повтарят над платното за движение. Всеки пътен знак, поставен от страната на пътя, съответстваща на посоката на движение, се повтаря отгоре или от другата страна на платното за движение, ако условията на мястото са такива, че той не може да бъде видян навреме от водачите, за които е предназначен.

2. Всички пътни знаци се отнасят за водачите, за които са предназначени, по цялата ширина на платното за движение, отворено за движение. Въпреки това пътните знаци могат да се прилагат само за една или за няколко пътни ленти от платното за движение, когато лентите са определени с надлъжна маркировка.

3. Когато по мнение на компетентните органи даден пътен знак би бил неефективен, ако бъде поставен встрани от път с разделени пътни платна, той може да бъде поставен на разделителната ивица и в този случай не е необходимо да се повтаря встрани.

4. Препоръчва се националното законодателство да предвижда:

(а) пътните знаци да бъдат поставени така, че да не пречат на движението на превозните средства по платното за движение, а ако са поставени встрани от пътя, да пречат възможно най-малко на пешеходците; разликата в нивото между платното за движение от страната, където е поставен знакът, и долния ръб на знака трябва да бъде възможно най-равномерна за знаци от един и същи клас по един и същи маршрут;

(б) типоразмерите на табелите на пътния знак да са такива, че знакът да се вижда лесно на разстояние и да се разбира лесно от приближаващо се лице; при спазване на разпоредбите на буква (в) от настоящия параграф тези размери трябва да са съобразени с нормалната скорост на превозните средства;

(в) типоразмерите на предупредителните знаци за опасност и на пътните знаци с предписания за участниците в движението да се стандартизират на територията на всяка Договаряща страна; като общо правило за всеки тип пътен знак има четири типоразмера: малък, нормален, голям и много голям; малките знаци се използват, когато условията не позволяват използването на нормални знаци или когато движението може да се извършва само бавно; те могат да се използват и за повтаряне на предходен пътен знак; големи пътни знаци се използват при много широки пътища, по които се осъществява високоскоростно движение; много големи знаци се използват по пътища с много висока скорост на движение като например автомагистрали.

Член 7

1. Препоръчва се националното законодателство да предвижда, че за да бъдат по-видими и четливи през нощта, пътните знаци, по-специално предупредителните знаци за опасност и пътните знаци с предписания за участниците в движението, различни от тези, които регулират престоя и паркирането по осветени улици в населените места, да бъдат осветени или оборудвани със светлоотразителен материал или светлоотразителни устройства, при условие че това не води до заслепяване на участниците в движението.

2. Нищо в настоящата Конвенция не забранява използването на пътни знаци, които са видими само когато информацията, която предават, е от значение за предаване на информация, предупреждения или правила, които се прилагат само в определени часове или дни.

Член 8

1. За да се улесни международното разбиране на пътните знаци, системата от знаци и сигнали, предписана в настоящата Конвенция, то се основава на използването на форми и цветове, характерни за всеки клас знаци, и когато е възможно, на използването на графични символи вместо надписи. Когато Договарящите страни считат за необходимо да променят предписаните символи, направените промени не трябва да променят техните основни характеристики.

2. Договарящите страни, които желаят да приемат в съответствие с член 3, параграф 1, буква (а), точка (ii) от настоящата Конвенция пътен знак или символ, който не е предвиден в настоящата Конвенция, полагат усилия за постигане на регионално споразумение за този нов знак или символ.

3. Нищо в настоящата Конвенция не забранява добавянето на надпис в правоъгълен панел под пътния знак или в правоъгълен панел, съдържащ пътния знак, с цел улесняване на тълкуването им; такъв надпис може да бъде поставен и върху самия пътен знак, ако това не затруднява разбирането на знака от водачите, които не могат да разберат надписа.

4. Когато компетентните органи сметнат за целесъобразно да направят значението на даден пътен знак или символ по-ясно или в случай на пътни знаци с предписания за участниците в движението да ограничат прилагането им до определени категории участници в движението или до определени периоди и когато не е възможно да се предаде необходимата информация чрез допълнителен символ или чрез цифри, както е предвидено в приложенията към настоящата Конвенция, под пътния знак се поставя надпис в правоъгълна табела, като тези надписи могат да бъдат заменени или допълнени с един или повече символи, поставени на същата табела.

5. Надписите, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, са на националния език или на един или повече от националните езици, а също така, ако съответната Договаряща страна счита за целесъобразно, и на други езици, по-специално на официалните езици на Организацията на обединените нации.

Член 9

1. В раздел А от Приложение 1 към настоящата Конвенция са посочени образците на предупредителните пътни знаци за опасност; в раздел Б са посочени символите, които трябва да се поставят върху тези знаци и предупреждения, и са дадени някои инструкции за тяхното използване. Въпреки това предупредителните пътни знаци за опасност и символите, предупреждаващи за кръстовище, са описани в Приложение 2 към настоящата Конвенция, а предупредителните символи за опасност, предупреждаващи за железопътен прелез, са описани в Приложение 3. В съответствие с член 46, параграф 2 от настоящата Конвенция всяка държава уведомява генералния секретар дали е избрала А^а или А^b като модел за предупредителни пътни знаци за опасност.

2. Броят на предупредителните пътни знаци за опасност не трябва да се увеличава излишно, но тези знаци трябва да бъдат разположени така, че да предупреждават за възможни опасности на пътя, които водачът, движещ се с необходимото внимание, трудно може да забележи навреме.

3. Предупредителните пътни знаци за опасност се поставят на такова разстояние от мястото на опасност, че да са най-ефективни както през деня, така и през нощта, като се вземат предвид условията на пътя и движението, включително нормалната скорост на превозните средства и разстоянието, на което знакът се вижда.

4. Разстоянието между пътния знак и началото на опасния участък от пътя може да бъде показано на допълнителна табела, съответстваща на модел 1 от Приложение 7 към настоящата Конвенция и поставена в съответствие с разпоредбите на това приложение; тази информация трябва да бъде предоставена, когато разстоянието между пътния знак и началото на опасния участък от пътя не може да бъде преценено от водачите и не е такова, каквото те обичайно очакват.

5. Предупредителните пътни знаци за опасност могат да се повтарят, особено по автомагистралите и пътищата, които се третират като автомагистрали. Когато те се повтарят, разстоянието между пътния знак и началото на опасния участък от пътя се показва в съответствие с разпоредбите на параграф 4 от настоящия член.

Въпреки това, по отношение на предупредителните пътни знаци за опасност, предупреждаващи за подвижни мостове и прелези, Договарящите страни могат да прилагат разпоредбите на член 35, параграф 35 от настоящата Конвенция или на Приложение 1 към нея, раздел Б, параграф 5, вместо разпоредбите на настоящия параграф.

6. В случай че предупредителният пътен знак за опасност се използва, за да предупреди за опасност в участък от пътя с определена дължина (например поредица от опасни завои или участък от платното за движение в лошо състояние) и ако се счита за желателно да се покаже дължината на този участък, това се прави на допълнителна табела, съответстваща на модел 2 от Приложение 7 към настоящата Конвенция, поставена в съответствие с разпоредбите на това приложение.

Пътни знаци относно предимството

Член 10

1. Пътните знаци, които уведомяват или информират участниците в движението за специалните правила за предимство на кръстовищата, са знаци B 1, B 2, B 3 и B 4, които са описани в Приложение 2, раздел A, от тази Конвенция. Пътните знаци за информиране на участниците в движението за правилото за предимство в тесни участъци от пътя са знаци В 5 и В 6, които са описани в Приложение 2, раздел Б.

2. Пътен знак В 1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство" се използва за уведомяване на водачите, че на кръстовището, където е поставен знакът, трябва да пропуснат превозните средства, движещи се по пътя, към който се приближават.

3. Пътен знак В 2 "STOP" се използва за уведомяване на водачите, че на кръстовището, където е поставен знакът, трябва да спрат преди да навлязат в кръстовището и да дадат път на превозните средства, движещи се по пътя, към който се приближават.

В съответствие с член 46, параграф 2 от настоящата Конвенция всяка държава уведомява генералния секретар дали е избрала В 2^а или В 2^в за модел на пътен знак "STOP".

4. Пътен знак В 2 се поставя на друго място, а не на кръстовище, ако компетентните органи считат за необходимо да уведомят водачите, че трябва да спрат на нивото на знака и да не потеглят отново, докато не се убедят, че могат да направят това без опасност.

5. Пътни знаци В 1 и В 2 се поставят на кръстовището, по възможност на нивото на мястото, в което превозните средства трябва да спрат или отвъд което не трябва да преминават при осигуряване на предимство.

6. Пътен знак А със символ А 23 или символ А 24 може да се използва като предварителен предупредителен знак съответно за знак В 1 или знак В 2. Въпреки това в държавите, които използват знак А^а като предупредителен знак за опасност, предварителните предупредителни знаци за знак В 1 или знак В 2 могат да бъдат същите знаци, допълнени с допълнителна табела от модел 1, както е посочено в Приложение 7 към настоящата Конвенция.

7. Пътен знак В 3 "ПЪТ С ПРЕДИМСТВО" се използва за уведомяване на движещите се по пътя, че на кръстовищата на този път с други пътища водачите на пътни превозни средства, движещи се по тези други пътища или идващи от тях, са длъжни да дадат път на превозните средства, движещи се по този път. Този пътен знак може да бъде поставен в началото на пътя и да се повтаря след всяко кръстовище; той може да бъде поставен и преди или на кръстовището. Когато на пътя е поставен пътен знак В 3, пътен знак В 4 "КРАЙ НА ПЪТЯ С ПРЕДИМСТВО" се поставя при подхода към мястото, където пътят престава да има предимство пред другите пътища. Пътен знак В 4 може да се повтори един или повече пъти преди мястото, където свършва предимството; тогава знакът или знаците, поставени преди това място, трябва да имат допълнителна табела, съответстваща на модел 1 от Приложение 7.

8. В случай че на даден път предупреждение за кръстовище е дадено с предупредителен знак за опасност, съдържащ един от символите на А 22, или ако на кръстовището пътят е път с предимство и е сигнализиран като такъв с пътни знаци В 3, както е предвидено в параграф 7 от настоящия член, на кръстовището се поставя пътен знак В 1 или В 2 на всички други пътища; въпреки това поставянето на пътен знак В 1 или В 2 не е задължително на пътища, като пътеки или черни пътища, където водачите са длъжни да дадат път на кръстовището, дори и при липса на такива знаци. Знак В 2 се поставя само ако компетентните органи считат за целесъобразно да изискват от водачите да спрат, по-специално поради лошата видимост за водачите на участъците от пътя от която и да е страна на кръстовището, което те приближават.

Пътни знаци за въвеждане на забрани или ограничения

Член 11

В раздел А от Приложение 4 към настоящата Конвенция са описани пътните знаци за въвеждане на забрани или ограничения, различни от знаците за престой и паркиране, и е посочено тяхното значение. В него са описани и пътните знаци, които сигнализират за края на тези забрани и ограничения или на някое от тях.

Пътни знаци със задължителни предписания

Член 12

В раздел Б от Приложение 4 към настоящата Конвенция са описани пътните знаци със задължителни предписания и е посочено тяхното значение.

Разпоредби, които се прилагат по принцип за пътните знаци, описани в Приложение 4 към настоящата Конвенция

Член 13

1. Пътните знаци за въвеждане на забрани или ограничения и пътните знаци със задължителни предписания за участниците в движението се поставят в непосредствена близост до мястото, където започва задължението, ограничението или забраната, и могат да бъдат поставени повторно, ако компетентните органи сметнат това за необходимо. Независимо от това, ако компетентните органи считат, че това е препоръчително от съображения за видимост или за да предупредят участниците в движението, тези пътни знаци могат да бъдат поставени на подходящо разстояние преди мястото, където се прилага задължението, ограничението или забраната. Допълнителна табела, съответстваща на модел 1 от Приложение 7, се поставя под пътните знаци, поставени преди мястото, където се прилага задължението, ограничението или забраната.

2. Пътните знаци със задължителни предписания за участниците в движението, поставени на едно ниво с или малко след пътен знак, указващ името на населено място, означават, че правилото се прилага в цялото населено място, освен ако други пътни знаци на определени участъци от пътя в населеното място не сигнализират за различно правило.

Член 14

1. В Приложение 5 към настоящата Конвенция са описани пътните знаци, различни от пътните знаци за паркиране, които предоставят полезна информация на участниците в движението, или са дадени примери за такива знаци, както и някои инструкции за тяхното използване.

2. Изписването на думите върху информационните знаци от (i) до (v) на член 5, параграф 1, буква (в) в държавите, които не използват латински букви, се извършва както на националния език, така и под формата на транслитерация с латински букви, възпроизвеждаща възможно най-точно произношението на националния език.

3. В държавите, които не използват латински букви, думите с латински букви могат да бъдат въведени или на същия пътен знак като думите на националния език, или на повторен пътен знак.

4. На един пътен знак не може да има надписи на повече от два езика.

Пътни знаци за предварително указване на посока

Член 15

Пътни знаци за предварително указване на посока се поставят на такова разстояние от кръстовището, че да са най-ефективни както през деня, така и през нощта, като се вземат предвид условията на пътя и движението, включително нормалната скорост на превозните средства и разстоянието, на което пътният знак се вижда; това разстояние не трябва да надвишава приблизително 55 метра (55 ярда) в населените места, но не трябва да е по-малко от 500 метра (500 ярда) на автомагистралите и другите пътища, предназначени за висока скорост на движение. Пътните знаци могат да се повтарят. Допълнителна табела, поставена под пътния знак, може да сигнализира разстоянието между знака и кръстовището; това разстояние може да бъде показано и в долната част на самия пътен знак.

Пътни знаци за указване на посока

Член 16

1. На един пътен знак могат да бъдат изписани имената на няколко населени места; в този случай имената се изписват едно под друго на знака. Буквите, използвани за името на едно населено място, могат да бъдат по-големи от тези, използвани за другите, само ако въпросното населено място е най-голямото от тях.

2. Когато се посочват разстояния, цифрите, които ги изразяват, се изписват на същата височина като името на населеното място. Върху пътните знаци за указване на посока с форма на стрелка тези цифри се поставят между наименованието на населеното място и върха на стрелката; върху пътни знаци с правоъгълна форма те се поставят след наименованието на населеното място.

Пътни знаци за указване номера на пътя

Член 17

Пътните знаци за указване номера на пътя, съставен от цифри, букви или комбинация от цифри и букви, или чрез неговото наименование, се състоят от този номер или това наименование, поставен/о в геометрична фигура с формата на правоъгълник или табела. Договарящите страни, които имат система за класификация на пътищата, обаче могат да заменят правоъгълника със символ за класификация на пътя.

Пътни знаци за указване на обекти

Член 18

1. Пътните знаци за указване на обекти могат да се използват за сигнализиране на границата между две държави или границата между две административни единици в една и съща държава, както и за сигнализиране на наименованието на населено място, река, планински проход, забележителност и др.

2. Пътен знак Е 9^а или Е 9^b се поставя в началото на населеното място; знак Е 9^c или E 9^d се поставя в края на населеното място. Националното законодателство може да предвиди, че тези пътни знаци уведомяват участниците в движението, че правилата за движение, приложими на територията на населените места, се прилагат от знак E 9^а или E 9^b до знак E 9^c или E 9^d, освен доколкото различна уредба може да бъде сигнализирана с други пътни знаци в определени участъци от пътя в населеното място. Въпреки това знак B 4 винаги се поставя на път с предимство, обозначен със знак B 3, ако този път престане да бъде с предимство, когато преминава през населеното място.

3. Пътните знаци за указване на обекти, които дават информация, различна от наименованието на населеното място, трябва да се различават забележимо, особено по цвят, от пътните знаци E 9^а до E 9^d.

Пътни знаци за потвърждаване на посока

Член 19

Пътните знаци за потвърждаване на посока се използват за потвърждаване на посоката на движение, когато компетентните органи считат това за необходимо, например при излизане от голямо населено място. Те носят името на едно или повече места, както е предвидено в член 16, параграф 1 от настоящата Конвенция. Когато са показани разстояния, цифрите, с които се указват, се поставят след наименованието на населеното място.

Пътни знаци, сигнализиращи пешеходни пътеки

Член 20

Пътен знак E 11^а или E 11^b се поставя на пешеходните пътеки, когато компетентните органи считат това за целесъобразно.

Разпоредби, които се прилагат по принцип за пътните знаци за указване на направления, посоки, обекти и други

Член 21

1. Пътните знаци за указване на направления, посоки, обекти и други, посочени в чл. 15 - 20 от настоящата Конвенция, се поставят, когато компетентните органи сметнат това за целесъобразно. Другите указателни пътни знаци се поставят, като се спазват изискванията на член 6, параграф 1 само когато компетентните органи сметнат това за необходимо; по-специално знаци F 2 до F 7 се поставят само на пътища, на които автосервизи, бензиностанции, хотели или мотели, ресторанти или кафета са рядкост.

2. Пътните знаци за указване на направления, посоки, обекти и други могат да се повтарят. Допълнителна табела, разположена под пътния знак, може да сигнализира разстоянието между знака и обекта, която той указва; това разстояние може да бъде изписано и в долната част на самия пътен знак.

Член 22

В раздел А на Приложение 6 към настоящата Конвенция са описани пътните знаци, които забраняват или ограничават престоя или паркирането, а в раздел Б - другите пътни знаци, които дават полезна информация за паркирането; обяснено е значението на пътните знаци и са дадени определени указания за тяхното използване.

Сигнали за движение на пътните превозни средства

Член 23

1. При спазване на разпоредбите на параграф 12 от настоящия член единствените светлини, които могат да се използват като светлинни сигнали за регулиране на движението на пътните превозни средства, различни от тези, предназначени единствено за превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, са следните, които имат значението, което им е придадено тук:

(а) Немигащи светлини:

(i) зелена светлина означава, че движението може да продължи; въпреки това зелената светлина за регулиране на движението на кръстовище не дава право на водачите да продължат, ако движението е толкова натоварено в посоката, в която те ще продължат, че ако навлязат в кръстовището има вероятност да не го освободят до следващата смяна на фазата;

(ii) червена светлина означава, че движението не може да продължи; пътните превозни средства не трябва да преминават "стоплинията" или ако няма такава, не трябва да преминават отвъд линията на пътния светофар, или ако пътният светофар е поставен в средата или от противоположната страна на кръстовището, не трябва да навлизат в кръстовището или да се движат към пешеходна пътека на кръстовището;

(iii) жълта светлина, която се появява самостоятелно или едновременно с червената светлина; когато се появява самостоятелно, тя означава, че никое превозно средство не може да премине "стоплинията" или отвъд линията на пътния светофар, освен ако не е толкова близо до "стоплинията" или до пътния светофар, когато се появява светлината, че не може да бъде безопасно спряно, преди да премине "стоплинията" или отвъд линията на пътния светофар; когато пътният светофар е поставен в средата или от противоположната страна на кръстовището, появата на жълта светлина означава, че никое превозно средство не може да навлезе в кръстовището или да се придвижи към пешеходна пътека на кръстовището, освен ако не е толкова близо до пътеката или кръстовището, че не може да бъде безопасно спряно, преди да навлезе в кръстовището или да се придвижи към пешеходната пътека; когато се показва едновременно с червената светлина, тя означава, че сигналът ще се промени, но не засяга забраната за движение, указана от червената светлина.

(б) Примигващи светлинни сигнали:

(i) червена мигаща светлина; или

две червени светлини, които мигат последователно, като едната светлина се появява, когато другата угасва, и са монтирани на една и съща опора, на една и съща височина и са насочени в една и съща посока, означават, че превозните средства не трябва да преминават през "стоплинията" или ако няма "стоплиния", не трябва да преминават отвъд линията на пътния светофар; тези светлини могат да се използват само на железопътни прелези, при подходи към подвижни мостове или площадки за разтоварване на фериботи и за сигнализиране, че движението не може да продължи поради навлизане на противопожарни автомобили на пътя или приближаване на самолет, който ще пресече пътя на малка височина;

(ii) една жълта мигаща светлина или две жълти светлини, които мигат последователно, означава, че водачите могат да продължат, но трябва да го направят с повишено внимание.

2. Сигналите на трисекционен пътен светофар се състоят от три немигащи светлини, които са съответно червена, жълта и зелена; зелената светлина се появява само когато червената и жълтата светлина са угаснали.

3. Сигналите на двусекционен пътен светофар се състоят от немигаща червена светлина и немигаща зелена светлина. Червената и зелената светлина не трябва да се появяват в един и същи момент. Сигналите на двусекционните пътни светофари се използват само във временни съоръжения, като се спазва срокът, предвиден в член 3, параграф 3 от настоящата Конвенция за подмяна на съществуващите съоръжения.

4. Светлините на трисекционните и двусекционните пътни светофари, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, се разполагат вертикално или хоризонтално.

5. Когато светлините са разположени вертикално, червената светлина се поставя най-отгоре; когато светлините са разположени хоризонтално, червената светлина се поставя на страната, противоположна на тази, която съответства на посоката на движение.

6. В трисекционните пътни светофари жълтата светлина се поставя в средата.

7. Всички светещи полета на трисекционните и двусекционните пътни светофари, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, трябва да бъдат кръгли. Червените мигащи светлини, посочени в параграф 1 от настоящия член, също са кръгли.

8. Може да се монтира само мигаща жълта светлина; такъв сигнал може да се използва и вместо трисекционен пътен светофар в моменти, когато движението е слабо.

9. Когато зелената светлина в трисекционен пътен светофар показва една или повече стрелки, светването на стрелката или стрелките означава, че пътните превозни средства могат да се движат само в посоката или посоките, указани по този начин. Стрелките, означаващи, че движението може да продължи направо, сочат нагоре.

10. Когато сигналът на трисекционен пътен светофар включва една или повече допълнителни зелени светлини, показващи една или повече стрелки, светването на такава допълнителна стрелка или стрелки независимо от фазата, в която се намира трисекционният пътен светофар по това време, означава, че движението може да се извършва в посоката или посоките, указани от стрелката или стрелките; означава също така, че когато превозните средства се намират в лента, запазена за движение в посоката, указана от стрелката, или в посоката, в която се изисква да се движат, техните водачи трябва да продължат в указаната посока, ако със спирането си биха възпрепятствали движението на превозните средства зад тях в същата лента, при условие че превозните средства в потока на движение, към който се присъединяват, трябва да бъдат пропуснати и че пешеходците не трябва да бъдат застрашени. Препоръчително е тези допълнителни зелени светлини да бъдат разположени на същото ниво като нормалната зелена светлина.

11. Когато зелени или червени светлини са поставени над лентите за движение, обозначени с надлъжна маркировка на платно за движение с повече от две ленти, червената светлина означава, че движението не може да се извършва по лентата, над която е поставена, а зелената светлина означава, че движението може да се извършва по посочения начин. Поставената по този начин червена светлина трябва да бъде под формата на две наклонени кръстосани ленти, а зелената светлина - под формата на стрелка, насочена надолу.

12. Националното законодателство може да предвижда монтирането на определени железопътни прелези на бавно мигаща луннобяла светлина, която означава, че движението може да продължи.

13. В случаите, когато светлинните сигнали се отнасят само за велосипедисти, това ограничение може да бъде пояснено, ако това е необходимо, за да се избегне объркване, чрез нанасяне на символа на велосипед в самия сигнал или чрез използване на сигнал с малки размери, допълнен от правоъгълна табела, изобразяваща велосипед.

Светлинни сигнали само за пешеходци

Член 24

1. Единствените светлини, които могат да се използват като светлинни сигнали само за пешеходци, са следните, които имат значението, което им е придадено тук:

(а) Немигащи светлини:

(i) зелена светлина означава, че пешеходците могат да пресичат;

(ii) жълта светлина означава, че пешеходците не могат да пресичат, но тези, които вече са на платното за движение, могат да продължат движението си до другата страна;

(iii) червена светлина означава, че пешеходците не могат да навлизат на платното за движение.

(б) Мигащи светлини:

Мигащата зелена светлина означава, че периодът, през който пешеходците могат да пресичат пътното платно, приключва и скоро ще светне червена светлина.

2. За предпочитане е пътните светофари за пешеходци да бъдат двусекционни, състоящи се от две светлини, съответно червена и зелена; те обаче могат да бъдат и трисекционни, състоящи се от три светлини, съответно червена, жълта и зелена. Никога не трябва да се показват едновременно две светлини.

3. Светофарните секции трябва да са разположени вертикално, като секцията, излъчваща червената светлина, е винаги отгоре, а зелената - отдолу. За предпочитане е червената светлина да бъде във формата на стоящ пешеходец или на стоящи пешеходци, а зелената светлина - във формата на движещ се пешеходец или на движещи се пешеходци.

4. Пътните светофари за пешеходци трябва да бъдат проектирани и разположени така, че да се изключи всякаква възможност водачите да ги объркат с пътните светофари за движение на пътните превозни средства.

Член 25

Маркировката на платното за движение (пътна маркировка) се използва, когато компетентният орган сметне за необходимо да организира движението или да предупреждава, или да насочва участниците в движението. Пътната маркировка може да се използва самостоятелно или в съчетание с пътни знаци или светлинни сигнали, за да се подчертае или изясни значението им.

Член 26

1. Надлъжната пътна маркировка, състояща се от непрекъсната линия върху платното за движение, означава, че на пътните превозни средства не е разрешено да я пресичат или застъпват, а когато линията разделя двете посоки на движение, на превозните средства не е разрешено да се движат от тази страна на линията, която за водача е противоположна на посоката на движение. Надлъжната пътна маркировка, състояща се от две непрекъснати линии, има същото значение.

2. (а) Надлъжната пътна маркировка, състояща се от прекъсната линия върху платното за движение, няма забранително значение, но се използва или:

(i) за разграничаване на лентите за движение с цел насочване на трафика; или

(ii) за предупреждаване за приближаването към непрекъсната линия и забраната, която тази линия налага, или за приближаването към друг участък от пътя, представляващ особена опасност.

(б) Съотношението между дължината на разстоянията между маркираните линии и дължината на маркираните линии трябва да бъде значително по-малко, когато прекъснатите линии от този параграф се използват за целите, посочени в буква (а), точка (ii) от този параграф, отколкото когато те се използват за целите, посочени в буква (а), точка (i) от него.

3. Когато надлъжната пътна маркировка се състои от непрекъсната линия в съседство с прекъсната линия върху платното за движение, водачите трябва да се съобразяват само с линията, която се намира от тяхната страна. Тази разпоредба не пречи на водачите, които са изпреварили по позволения начин, да се върнат на нормалното си място на платното за движение.

4. За целите на този член надлъжните линии, използвани за обозначаване на краищата на платното за движение с цел да ги направят по-видими, и надлъжните линии, свързани с напречни линии, използвани за очертаване на местата за паркиране на платното за движение, не се считат за надлъжна маркировка.

Член 27

1. С напречна маркировка, състояща се от непрекъсната линия или от две съседни непрекъснати линии, пресичащи една или повече ленти за движение, се обозначава линията, зад която водачите са длъжни да спрат съгласно знак В 2 "STOP", посочен в член 10, параграф 3 от настоящата Конвенция. Такава пътна маркировка може да се използва и за обозначаване на линията, зад която водачите могат да бъдат задължени да спрат от подаден светлинен сигнал или от сигнал, подаден от упълномощено длъжностно лице, което регулира движението, или преди железопътен прелез. Думата "STOP" може да бъде нанесена върху платното за движение преди пътната маркировката, придружаваща знак В 2.

2. Освен ако това е технически невъзможно, напречната маркировка, описана в параграф 1 от настоящия член, се поставя на платното за движение навсякъде, където е поставен знак В 2.

3. Напречна пътна маркировка, състояща се от прекъсната линия или от две съседни прекъснати линии, пресичащи една или повече ленти за движение, показва линията, която пътните превозни средства обичайно не могат да преминават при даване на път в съответствие със знак В 1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство", посочен в член 10, параграф 2 от настоящата Конвенция. Преди такава пътна маркировка върху платното за движение може да се обозначи триъгълник с широки страни, едната страна на който е успоредна на маркировката, а срещуположният връх сочи към приближаващите превозни средства, за да бъде символизиран знак В 1.

4. За обозначаване на пешеходните пътеки е препоръчително да се използват сравнително широки линии, успоредни на оста на платното за движение.

5. За обозначаване на велосипедните пътеки се използват напречни линии или друга пътна маркировка, която не може да бъде объркана с тази на пешеходните пътеки.

Член 28

1. Други видове пътна маркировка върху платното за движение, като стрелки, успоредни или разположени под ъгъл линии или надписи, може да се използват за повтаряне на указанията, дадени от пътните знаци, или за предоставяне на информация на участниците в движението, която не може да бъде предадена по подходящ начин с пътни знаци. Тази пътна маркировка се използва по-специално за обозначаване на границите на зоните или линиите за паркиране, за сигнализиране на автобусните или тролейбусните спирки, където паркирането е забранено, и за направляващи линии в кръстовищата. Въпреки това, ако на платното за движение, разделено на ленти за движение с надлъжна пътна маркировка, има нанесена стрелка, водачите трябва да следват посоката или една от посоките, указани в лентата, по която се движат.

2. При спазване на разпоредбите на член 27, параграф 4 от настоящата Конвенция, които се отнасят до пешеходните пътеки, маркирането на част от платното за движение или на зона, повдигната малко над нивото на платното за движение, с успоредни разположени под ъгъл линии, очертани с непрекъсната линия или с прекъснати линии, означава, че в случай на зони, очертани с непрекъсната линия, пътните превозни средства не трябва да навлизат в тази зона, а в случай на зони, очертани с прекъснати линии, че пътните превозни средства не трябва да навлизат в тази зона, освен ако не се вижда, че това е безопасно, или за да завият към път от противоположната страна на платното за движение.

3. Начупената линия отстрани на платното за движение означава, че паркирането от тази страна на платното за движение е забранено по протежение на линията.

Член 29

1. Пътната маркировка, спомената в чл. 26 - 28 от настоящата Конвенция, може да бъде нанесена с боя върху платното за движение или да бъде поставена по друг начин, при условие че е еднакво ефективна.

2. В случай че пътната маркировка е нанесена с боя, тя трябва да бъде жълта или бяла; въпреки това може да се използва син цвят за сигнализиране на местата, където паркирането е разрешено или ограничено. Когато на територията на една от Договарящите страни се използват както жълт, така и бял цвят, пътните маркировки от един и същ клас трябва да бъдат с един и същ цвят. За целите на настоящия параграф терминът "бяло" включва нюанси на сребристо или светлосиво.

3. При очертаването на надписите, символите и стрелките на пътната маркировка трябва да се вземе предвид необходимостта от значителното им удължаване по посока на движението поради много малкия ъгъл, под който те се виждат от водачите.

4. Препоръчително е пътната маркировка, предназначена за движещи се пътни превозни средства, да бъде светлоотразителна, ако интензивността на движението го изисква и ако осветлението е слабо или липсва такова.

Член 30

Приложение 8 към настоящата Конвенция представлява набор от препоръки, свързани с оформлението и дизайна на пътната маркировка.

Пътни знаци за участъци от пътя в ремонт

Член 31

1. Пътните участъци от платното за движение, в които се извършват строителни и монтажни дейности, трябва да бъдат ясно обозначени.

2. Когато обхватът на строителните и монтажните дейности и интензивността на движението го оправдават, участъците от пътя в ремонт се сигнализират чрез поставяне на непрекъснати или прекъснати бариери, боядисани с редуващи се червени и бели, червени и жълти, черни и бели или черни и жълти линии, а през нощта, ако бариерите не са светлоотразителни - и чрез светлинни източници и светлоотразителни устройства. Използваните за тази цел светлоотразители и неподвижни светлинни източници трябва да бъдат червени или тъмножълти, а мигащите светлини - тъмножълти. Въпреки това:

(а) светлините и устройствата, видими само за движението в една посока и сигнализиращи границите на участък от пътя в ремонт от противоположната на движението страна на пътя, могат да бъдат бели;

(б) светлините и устройствата, обозначаващи границите на участък от пътя в ремонт, разделящи двете посоки на движение, могат да бъдат бели или светложълти.

Сигнализиране със светлинни сигнали или светлоотразителни устройства

Член 32

Всяка Договаряща страна приема за цялата си територия един и същ цвят или една и съща система от цветове за светлинните сигнали или светлоотразителните устройства, използвани за сигнализиране на края на платното за движение.

Член 33

1. (а) Когато на железопътен прелез е инсталирана система за сигнализация, която дава предупреждение за приближаването на влакове или за предстоящото затваряне на бариери или полубариери, тя се състои от червена мигаща светлина или от червени светлини, които мигат последователно, както е посочено в член 23, параграф 1, буква (б) от настоящата Конвенция. Въпреки това:

(i) мигащите червени светлинни сигнали могат да бъдат допълнени или заменени със светлинни сигнали от трицветната система червено - жълто - зелено, описана в член 23, параграф 2 от настоящата Конвенция, или с такъв сигнал без зелена светлина, ако на пътя в близост до прелеза са монтирани други трисекционни пътни светофари или ако прелезът е оборудван с бариери;

(ii) при неасфалтирани (черни) пътища, където движението е много слабо, и по пътеки е необходимо да се използва само звуков сигнал.

(б) Светлинните сигнали могат да бъдат допълнени със звуков сигнал във всички случаи.

2. Светофарните уредби, излъчващи светлинните сигнали, се монтират в края на платното за движение, съответстващо на посоката на движение; когато условията, като например видимостта на светлинните сигнали или интензивността на движението, налагат това, светофарната уредба се повтаря и от другата страна на пътя. Въпреки това, ако бъде счетено за препоръчително с оглед местните условия, светофарната уредба може да се повтори на остров в средата на платното за движение или да се постави над него.

3. В съответствие с член 10, параграф 4 от настоящата Конвенция пътен знак В 2 "STOP" може да бъде поставен на железопътен прелез, който няма нито бариери, нито полубариери, нито светофарна уредба, излъчваща светлинни сигнали, предупреждаващи за приближаването на влакове; на прелези, където е поставен този знак, водачите трябва да спрат на "стоплинията" или при липса на такава линия на линията на знака и да не потеглят отново, докато не се уверят, че не приближава влак.

Член 34

1. На железопътни прелези, оборудвани с бариери или шахматно разположени полубариери от двете страни на железопътната линия, наличието на такива бариери или полубариери от другата страна на пътя означава, че никой от участниците в движението не може да се движи отвъд най-близката бариера или полубариера; движението на бариерите към позиция от другата страна на пътя и движението на полубариерите имат същото значение.

2. Подаването на червена светлина или светлини, посочени в член 33, параграф 1, буква (а) от настоящата Конвенция, или задействането на звуковия сигнал по параграф 1 също означава, че никой участник в движението не може да се движи отвъд "стоплинията" или ако няма "стоплиния", отвъд линията на светофарната уредба. Подаването на жълта светлина от трисекционен пътен светофар, посочена в член 33, параграф 1, буква (а), точка 1, означава, че никой участник в движението не може да се движи отвъд "стоплинията" или ако няма "стоплиния", отвъд линията на светофара, освен ако пътното превозно средство е толкова близо до светофара, когато бъде подадена жълтата светлина, че не може безопасно да спре, преди да премине.

Член 35

1. Бариерите и полубариерите на железопътните прелези трябва да бъдат ясно сигнализирани с редуващи се червени и бели, червени и жълти, черни и бели или черни и жълти ленти. Те обаче могат да бъдат оцветени само в бяло или жълто, при условие че в центъра им е поставен голям червен диск.

2. На всички железопътни прелези, които не са оборудвани с бариери или полубариери, в непосредствена близост до железопътната линия се поставя пътен знак В 7, както е описано в Приложение 3. В случай че са съоръжени със светлинна сигнализация, предупреждаваща за приближаването на влакове, или пътен знак В 2 "STOP", пътен знак В 7 се поставя на същата стойка като светлинната сигнализация или пътен знак В 2. Поставянето на пътен знак В 7 не е задължително на:

(а) кръстовище между път и железопътна линия, на което железопътното движение се извършва много бавно, а пътното движение се регулира от железопътен служител, който подава необходимите сигнали с ръка; или

(б) кръстовище между железопътна линия и неасфалтиран (черен) път, по който движението е много слабо, или пътека.

3. Правоъгълна табела с вертикални по-дълги страни и с три наклонени червени ленти на бял или жълт фон може да бъде поставена под всеки предупредителен знак за опасност, носещ един от символите А 26 и А 27, описани в Приложение 3 към настоящата Конвенция, при условие че допълнителни знаци, състоящи се от табели със същата форма, на които са изобразени съответно една и две разположени под ъгъл червени ленти на бял или жълт фон, се поставят на около една трета и две трети от разстоянието между знака и железопътната линия. Тези знаци могат да се повторят от противоположната страна на платното за движение. Табелите в настоящия параграф са описани допълнително в раздел Ж от Приложение 3 към настоящата Конвенция.

Член 36

1. Поради особената опасност, която представляват железопътните прелези, Договарящите страни се задължават:

(а) да се постави един от предупредителните знаци за опасност, носещ един от символите А 26 и А 27, преди всеки железопътен прелез; не е необходимо обаче да се поставя знак:

(i) в специални случаи, които могат да възникнат в населени места;

(ii) на неасфалтирани (черни) пътища и пътища, по които движението на моторни превозни средства е изключение;

(б) всички железопътни прелези да бъдат съоръжени с бариери или полубариери, или със сигнализация, предупреждаваща за приближаването на влакове, освен ако участниците в движението могат да видят железопътната линия от двете страни на прелеза на такова разстояние, че при отчитане на максималната скорост на влаковете водачът на пътно превозно средство, приближаващо се към железопътната линия от която и да е страна, да има време да спре, преди да продължи към прелеза, ако се вижда влак, и освен това участниците в движението, които вече са на прелеза, когато се появи влак, да имат време да стигнат от другата страна; въпреки това Договарящите страни могат да дерогират разпоредбите на тази точка при прелези, където влаковете се движат сравнително бавно или движението на моторни превозни средства по пътя е слабо;

(в) всеки железопътен прелез, който е съоръжен с бариери или полубариери, управлявани от място, от което тези бариери или полубариери не могат да бъдат видени, да бъде оборудван с една от системите за сигнализиране на приближаването на влаковете, посочени в член 33, параграф 1 от настоящата Конвенция;

(г) всеки железопътен прелез, който е съоръжен с бариери или полубариери, задействани автоматично при приближаването на влакове, да бъде оборудван с една от системите за сигнализиране на приближаването на влакове, посочени в член 35, параграф 1 от настоящата Конвенция;

(д) за да се подобри видимостта на бариерите и полубариерите, те трябва да се оборудват със светлоотразителни материали или светлоотразителни устройства и ако е необходимо, да се осветяват през нощта; освен това на пътища, където има интензивно движение на моторни превозни средства през нощта, предупредителните знаци за опасност, монтирани преди железопътния прелез, да се оборудват със светлоотразителни материали или светлоотразителни устройства и ако е необходимо, да се осветяват през нощта;

(е) когато е възможно, в близост до железопътни прелези, съоръжени с полубариери, да се постави надлъжна маркировка в средата на платното за движение, която да забранява на превозните средства, които се приближават към прелеза, да навлизат в половината от пътното платно, предназначена за движение в обратна посока, или дори да се монтират островчета за посоката на движение, разделящи двата противоположни потока на движение.

2. Разпоредбите на настоящия член не се прилагат в случаите, посочени в последното изречение на член 35, параграф 2 от настоящата Конвенция.

Член 37

1. Настоящата Конвенция е открита за подписване в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк до 31 декември 1969 г. от всички държави - членки на Организацията на обединените нации или на някоя от специализираните ѝ агенции, или на Международната агенция за атомна енергия, или страни по Статута на Международния съд, и от всяка друга държава, поканена от Общото събрание на Организацията на обединените нации да стане страна по Конвенцията.

2. Тази Конвенция подлежи на ратификация. Документите за ратификация се депозират при генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Настоящата Конвенция остава отворена за присъединяване за всяка от държавите, посочени в параграф 1 от този член. Документите за присъединяване се депозират при генералния секретар.

Член 38

1. При подписването или ратифицирането на настоящата Конвенция, или при присъединяването към нея, или по всяко време след това всяка държава може да декларира чрез уведомление до генералния секретар, че Конвенцията става приложима за всички или за някои от териториите, за чиито международни отношения отговаря. Конвенцията започва да се прилага за територията или териториите, посочени в уведомлението, тридесет дни след получаването на уведомлението от генералния секретар или на датата на влизане в сила на Конвенцията за държавата, направила уведомлението, ако тази дата е по-късна от предходната.

2. Всяка държава, която е направила уведомление съгласно параграф 1 от този член, уведомява от името на териториите, от чието име е направено това уведомление, за декларациите, предвидени в член 46, параграф 2 от настоящата Конвенция.

3. Всяка държава, която е направила декларация съгласно параграф 1 от този член, може по всяко време след това да заяви чрез уведомление до генералния секретар, че Конвенцията престава да се прилага на територията, посочена в уведомлението, и Конвенцията престава да се прилага на тази територия една година след датата на получаване на уведомлението от генералния секретар.

Член 39

1. Настоящата Конвенция влиза в сила дванадесет месеца след датата на депозирането на петнадесетия документ за ратификация или за присъединяване.

2. За всяка държава, която ратифицира настоящата Конвенция или се присъединява към нея след депозирането на петнадесетия документ за ратификация или за присъединяване, Конвенцията влиза в сила дванадесет месеца след датата на депозиране от тази държава на нейния документ за ратификация или за присъединяване.

Член 40

С влизането си в сила настоящата Конвенция прекратява действието и заменя в отношенията между Договарящите страни Конвенцията за уеднаквяване на пътните сигнали, открита за подписване в Женева на 30 март 1931 г., или Протокола за пътните знаци и сигнали, открит за подписване в Женева на 19 септември 1949 г.

Член 41

1. След изтичането на една година от влизането в сила на настоящата Конвенция всяка Договаряща страна може да предложи едно или повече изменения на Конвенцията. Текстът на всяко предложение за изменение, придружен от обяснителен меморандум, се изпраща на генералния секретар, който го съобщава на всички Договарящи страни. Договарящите страни могат в срок от дванадесет месеца след датата на съобщаването му да го информират дали: (а) приемат изменението; или (б) отхвърлят изменението; или (в) желаят да бъде свикана конференция за разглеждане на изменението. Генералният секретар изпраща текста на предложеното изменение също така и на всички останали държави, посочени в член 37, параграф 1 от настоящата Конвенция.

2. (а) Всяко предложено изменение, съобщено в съответствие с предходния параграф, се счита за прието, ако в срока от дванадесет месеца, посочен в предходния параграф, по-малко от една трета от Договарящите страни уведомят генералния секретар, че или отхвърлят изменението, или желаят свикване на конференция за разглеждането му. Генералният секретар уведомява всички Договарящи страни за всяко приемане или отхвърляне на предложено изменение и за исканията за свикване на конференция. Ако общият брой на отхвърлянията и на исканията, получени през посочения период от дванадесет месеца, е по-малък от една трета от общия брой на Договарящите страни, генералният секретар уведомява всички Договарящи страни, че изменението ще влезе в сила шест месеца след изтичането на периода от дванадесет месеца, посочен в предходния параграф, за всички Договарящи страни, с изключение на тези, които през посочения период са отхвърлили изменението или са поискали свикването на конференция за разглеждането му.

(б) Всяка Договаряща страна, която по време на посочения дванадесетмесечен период е отхвърлила предложеното изменение или е поискала свикването на конференция за разглеждането му, може по всяко време след изтичането на този период да уведоми генералния секретар, че приема изменението, и генералният секретар изпраща това уведомление на всички останали Договарящи страни. Изменението влиза в сила по отношение на Договарящите страни, които са уведомили за приемането му, шест месеца след получаването на уведомлението им от генералния секретар.

3. Ако предложено изменение не е било прието в съответствие с параграф 2 от този член и ако в рамките на дванадесетмесечния срок, посочен в параграф 1 от този член, по-малко от половината от общия брой Договарящи страни уведомят генералния секретар, че отхвърлят предложеното изменение, и ако най-малко една трета от общия брой Договарящи страни, но не по-малко от десет, го уведомят, че го приемат или че желаят свикване на конференция за разглеждането му, генералният секретар свиква конференция с цел разглеждане на предложеното изменение или на всяко друго предложение, което му е било представено в съответствие с параграф 4 от този член.

4. Ако се свика конференция съгласно параграф 3 от този член, генералният секретар кани на нея всички държави, посочени в член 37, параграф 1 от настоящата Конвенция. Той отправя молба към всички държави, поканени на конференцията, да му представят най-малко шест месеца преди датата на нейното откриване всички предложения, които те биха желали конференцията да разгледа в допълнение към предложеното изменение, и съобщава тези предложения най-малко три месеца преди датата на откриване на конференцията на всички държави, поканени на конференцията.

5. (а) Всяко изменение на настоящата Конвенция се счита за прието, ако е прието с мнозинство от две трети от държавите, представени на конференцията, при условие че това мнозинство представлява най-малко две трети от броя на Договарящите страни, представени на конференцията. Генералният секретар уведомява всички Договарящи страни за приемането на изменението и то влиза в сила дванадесет месеца след датата на това уведомяване за всички Договарящи страни, с изключение на тези, които през този период са уведомили генералния секретар, че отхвърлят изменението.

(б) Договаряща страна, която е отхвърлила изменение през посочения период от дванадесет месеца, може по всяко време да уведоми генералния секретар, че приема изменението, и генералният секретар съобщава това на всички останали Договарящи страни. Изменението влиза в сила за Договарящата страна, която е уведомила за приемането му, шест месеца след получаване на уведомлението от генералния секретар или в края на посочения период от дванадесет месеца в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-късно.

6. Ако предложеното изменение не се счита за прието съгласно параграф 2 от този член и ако не са изпълнени условията, предвидени в параграф 3 от този член за свикване на конференция, предложеното изменение се счита за отхвърлено.

Член 42

Всяка Договаряща страна може да денонсира настоящата Конвенция с писмено уведомление до генералния секретар. Денонсирането влиза в сила една година след датата, на която генералният секретар е получил уведомлението.

Член 43

Настоящата Конвенция престава да бъде в сила, ако броят на Договарящите страни е по-малък от пет за период от дванадесет последователни месеца.

Член 44

Всеки спор между две или повече Договарящи страни, който се отнася до тълкуването или прилагането на настоящата Конвенция и който страните не могат да разрешат чрез преговори или други средства за уреждане, може да бъде отнесен за решаване от Международния съд по искане на която и да е от заинтересованите Договарящи страни.

Член 45

Никоя от разпоредбите на настоящата Конвенция не може да се тълкува като пречка за Договаряща страна да предприеме действия съгласно разпоредбите на Устава на Организацията на обединените нации в съответствие с конкретните обстоятелства, които тя счита за необходими за осигуряване на своята външна или вътрешна сигурност.

Член 46

1. При подписването на настоящата Конвенция или при депозирането на своя документ за ратификация, или при присъединяване към нея всяка държава може да декларира, че не се счита за обвързана от член 44 от настоящата Конвенция. Другите Договарящи страни не са обвързани от член 44 по отношение на Договаряща страна, която е направила такава декларация.

2. (а) При депозирането на своя документ за ратификация или присъединяване всяка държава декларира за целите на прилагането на настоящата Конвенция чрез уведомление до генералния секретар:

(i) кой от моделите А^a и А^b избира за предупредителен знак за опасност (член 9, параграф l); и

(ii) кой от моделите B 2^а и B 2^b избира за пътен знак "STOP" (член 10, параграф 3).

Всяка държава може впоследствие по всяко време чрез уведомление до генералния секретар да промени избора си, като замени декларацията си с друга.

(б) В момента на депозиране на своя документ за ратификация или присъединяване всяка държава може чрез уведомление до генералния секретар да декларира, че за целите на прилагането на настоящата Конвенция тя приравнява мотопедите към мотоциклетите (член 1, (1). Всяка държава може впоследствие и по всяко време да оттегли декларацията си чрез уведомление до генералния секретар.

3. Декларациите, предвидени в параграф 2 от този член, влизат в сила шест месеца след датата, на която генералният секретар е получил уведомление за тях, или на датата, на която Конвенцията влиза в сила за държавата, направила декларацията, в зависимост от това коя от двете дати е настъпила по-късно.

4. Резерви по настоящата Конвенция и приложенията към нея, различни от резервите, предвидени в параграф 1 от този член, се допускат, при условие че са направени в писмена форма и ако са направени преди депозирането на документа за ратификация или присъединяване, са потвърдени в този документ. Генералният секретар съобщава тези резерви на всички държави, посочени в член 37, параграф 1 от настоящата Конвенция.

5. Всяка Договаряща страна, която е направила резерва или декларация съгласно параграфи 1 и 4 от този член, може да я оттегли по всяко време чрез уведомление до генералния секретар.

6. Резерва, направена в съответствие с параграф 4 от настоящия член:

(а) изменя за Договарящата страна, направила резервата, разпоредбите на Конвенцията, за които се отнася резервата, в рамките на тази резерва;

(б) изменя тези разпоредби в същата степен и за другите Договарящи страни в отношенията им с Договарящата страна, направила резервата.

Член 47

В допълнение към декларациите, уведомленията и съобщенията, предвидени в членове 41 и 46 от настоящата Конвенция, генералният секретар уведомява всички държави, посочени в член 37, параграф 1, за следното:

(а) подписванията, ратификациите и присъединяванията съгласно член 37;

(б) декларации по член 38;

(в) датите на влизане в сила на настоящата Конвенция в съответствие с член 39;

(г) датата на влизане в сила на измененията на настоящата Конвенция в съответствие с член 41, параграфи 2 и 5;

(д) денонсиранията съгласно член 42;

(е) прекратяване на действието на настоящата Конвенция съгласно член 43.

Член 48

Оригиналът на настоящата Конвенция, съставен в един екземпляр на китайски, английски, френски, руски и испански език, които езици са еднакво автентични, се депозира при генералния секретар на Организацията на обединените нации, който изпраща заверени копия на всички държави, посочени в член 37, параграф 1 от настоящата Конвенция.

В потвърждение на което долуподписаните представители, надлежно упълномощени от своите правителства, подписаха настоящата Конвенция.

Съставена във Виена на осми ноември хиляда деветстотин шестдесет и осма година.