Държавен вестник, брой 67 от 9.VIII

Определения

Член 1

За целите на тази Конвенция следните термини имат значението, което им е дадено в този член:

(a) "национално законодателство" на договаряща страна е съвкупността от национални или местни закони и правила в сила на територията на тази договаряща страна;

(b) пътно превозно средство се счита, че е "в международно движение" на територията на някоя държава, ако:

(i) принадлежи на физическо или юридическо лице, което е с обичайно пребиваване извън тази държава;

(ii) не е регистрирано в тази държава; и

(iii) е внесено временно в тази държава;

като всяка договоряща страна е свободна да откаже да счита, че е "в международно движение" пътно превозно средство, което е останало на територията ѝ повече от една година без значително прекъсване, продължителността на което може да бъде определена от тази договаряща страна.

Състав от пътни превозни средства се счита, че е "в международно движение", ако поне едно от съставящите го пътни превозни средства отговаря на горното определение;

(c) "населено място" е застроена територия, влизането и излизането от която са обозначени със специални за тази цел знаци или която е определена по друг начин в националното законодателство;

(d) "път" е цялата площ на всеки път или улица, отворени за обществено движение;

(e) "платно за движение" е онази част от пътя, която обикновено се използва от пътните превозни средства; пътят може да има няколко платна за движение, ясно отделени едно от друго чрез разделителна ивица или чрез разлика в нивото;

(f) на платна за движение, където една или повече крайни ленти или алеи са предназначени за движение на пътни превозни средства от определен вид, "граница на платното за движение" за другите участници в движението е границата на останалата част от платното за движение;

(g) "лента за движение" е всяка от надлъжните ивици, на които може да бъде разделено платното за движение, очертана или не с надлъжна пътна маркировка, чиято широчина е достатъчна за движението на колона от автомобили, различни от мотоциклети;

(h) "кръстовище" е всяко пресичане, съединяване или разклоняване на пътища на едно ниво, включително и местата, образувани от такива пресичания, съединявания или разклонявания;

(i) "железопътен прелез" е всяко пресичане на едно ниво на път с железопътен или трамваен релсов път, оформен в отделно платно;

(j) "автомагистрала" е път, специално изграден и предназначен за автомобилно движение, който не обслужва крайпътни имоти и който:

(i) има, с изключение на отделни места или за определен период от време, две отделни платна за движение в двете посоки, отделени едно от друго или с разделителна ивица, непредназначена за движение, или по изключение с други средства;

(ii) не се пресича на едно ниво с какъвто и да било път, железопътен или трамваен релсов път или пешеходна пътека; и

(iii) е специално обозначен с пътни знаци като автомагистрала;

(k) пътно превозно средство се счита за:

(i) "спряно", ако е неподвижно за времето, необходимо за качване или слизане на хора или за товарене или разтоварване на товари;

(ii) "паркирано", ако е неподвижно по причина извън необходимостта да се избегне сблъсък с друг участник в движението или с препятствие или в изпълнение на правилата за движението и ако периодът, през който пътното превозно средство е неподвижно, не се ограничава с времето, необходимо за качване или слизане на хора или за товарене или разтоварване на товари;

договарящите страни могат да считат за "спряно" пътно превозно средство, което е неподвижно при посочените по-горе в точка (ii) условия за период от време, ненадвишаващ определения в националното законодателство, и да считат за "паркирано" пътно превозно средство, което е неподвижно при условията, посочени по-горе в точка (i), ако периодът от време надвишава определения в националното законодателство;

(l) "велосипед" е всяко пътно превозно средство с най-малко две колела и задвижвано само с мускулната сила на лицата, които се намират на това превозно средство, по-специално чрез педали или манивели;

(m) "мотопед" е всяко двуколесно или триколесно пътно превозно средство с двигател с вътрешно горене с работен обем на цилиндъра не повече от 50 cm3 (3,05 куб. инча) и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 50 km (30 мили) в час. Договарящите страни могат съгласно националното си законодателство да не считат за мотопеди онези пътни превозни средства, които нямат характеристиките на велосипеди по отношение на тяхното използване, и по-специално характеристиката, че те могат да бъдат задвижвани с педали, или чиято максимална конструктивна скорост, чието тегло или някои характеристики на двигателя му надвишават определени граници. Нищо в това определение не трябва да бъде тълкувано като пречка за договарящите страни да приравнят мотопедите към велосипедите при прилагането на разпоредбите на националното им законодателство за движението по пътищата;

(n) "мотоциклет" е всяко пътно превозно средство с две колела, със или без кош, задвижвано от двигател. Договарящите страни в своето национално законодателство могат да считат за мотоциклети триколесните пътни превозни средства, чието тегло без товар не надвишава 400 kg (900 фунта). Терминът "мотоциклет" не включва мотопедите, въпреки че договарящите страни могат, при условие че направят декларация за това в съответствие с член 54, параграф 2 от тази Конвенция, да приравнят мотопедите към мотоциклетите при прилагането на тази Конвенция;

(о) "моторно превозно средство" е всяко задвижвано от двигател пътно превозно средство, различно от мотопедите - на територията на договарящите страни, които не са приравнили мотопедите към мотоциклетите, и различно от релсовите превозни средства;

(р) "автомобил" е всяко моторно превозно средство, което обикновено се използва за превоз на хора или товари по пътищата или за теглене по пътищата на пътни превозни средства, използвани за превоз на хора или товари. Този термин включва тролейбусите, т.е. превозни средства, свързани с електропроводи, които не се движат по релси. Той не включва превозни средства като селскостопанските трактори, които се използват само случайно за превоз на хора или товари по пътищата или за теглене по пътищата на превозни средства, използвани за превоз на хора или товари;

(q) "ремарке" е всяко пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство; този термин включва също и полуремаркетата;

(r) "полуремарке" е всяко ремарке, предназначено да бъде прикачено към автомобил по такъв начин, че частично да лежи върху автомобила и така, че значителна част от теглото му и от теглото на товара да се носи от автомобила;

(s) "леко ремарке" е всяко ремарке с допустимо максимално тегло, ненадвишаващо 750 kg (1650 фунта);

(t) "състав от пътни превозни средства" е прикачени пътни превозни средства, които се движат по пътя като едно цяло;

(u) "съчленено пътно превозно средство" е състав от пътни превозни средства, който се състои от автомобил и прикачено към автомобила полуремарке;

(v) "водач" е всяко лице, което управлява автомобил или друго пътно превозно средство (включително велосипед) или което води по пътя добитък, поотделно или на стада, или на ята, или впрегатни, товарни или яздитни животни;

(w) "допустимо максимално тегло" е максималното тегло на натовареното пътно превозно средство, обявено за допустимо от компетентния орган на държавата, в която превозното средство е регистрирано;

(х) "тегло без товар" е теглото на пътното превозно средство без екипаж, пътници или товар, но с пълен резервоар с гориво и с инструментите, с които обичайно е оборудвано;

(у) "тегло с товар" е действителното тегло на пътното превозно средство заедно с товара, екипажа и пътниците в него;

(z) "посока на движението" и "съответстващ на посоката на движението" е дясната страна, ако съгласно националното законодателство водачът на пътно превозно средство трябва да пропусне насрещно движещо се пътно превозно средство да премине от лявата му страна; в противен случай тези термини означават лявата страна;

(аа) задължението на водача да "осигури предимство" на други пътни превозни средства означава, че този водач не трябва да продължи или възобнови движението или маневрата си, ако с тези действия може да принуди водачите на други пътни превозни средства да изменят внезапно посоката или скоростта на техните пътни превозни средства.

Приложения към Конвенцията

Член 2

Приложенията към тази Конвенция, именно:

Приложение 1: "Изключения от задължението за допускане на автомобилите и ремаркетата в международно движение";

Приложение 2: "Регистрационен номер на автомобилите и ремаркетата в международно движение";

Приложение 3: "Отличителен знак на автомобилите и ремаркетата в международно движение";

Приложение 4: "Идентификационни знаци на автомобилите и ремаркетата в международно движение";

Приложение 5: "Технически изисквания относно автомобилите и ремаркетата";

Приложение 6: "Национално свидетелство за управление"; и

Приложение 7: "Международно свидетелство за управление"

са неразделна част от нея.

Задължения на договарящите страни

Член 3

1. (а) Договарящите страни предприемат съответни мерки, за да гарантират, че действащите на тяхната територия правила за движението по пътищата са съобразени по същество с разпоредбите на глава II от тази Конвенция. При условие че не противоречат по никакъв начин на споменатите разпоредби, тези правила:

(i) не е необходимо да въвеждат онези от споменатите разпоредби, които са приложими за ситуации, невъзникващи на териториите на въпросните договарящи страни;

(ii) могат да съдържат разпоредби, непредвидени в глава II.

(b) Разпоредбите на този параграф не задължават договарящите страни да предвидят санкции за всяко нарушение на разпоредбите на глава II, които са включени в техните правила за движението по пътищата.

2. (а) Договарящите страни вземат съответни мерки, за да гарантират, че действащите на тяхната територия правила относно техническите изисквания, на които трябва да отговарят автомобилите и ремаркетата, съответстват на разпоредбите на Приложение 5 към тази Конвенция. При условие че не противоречат на принципите за безопасност, на които се основават разпоредбите на Приложение 5, споменатите правила могат да съдържат разпоредби, които не са предвидени в Приложение 5. Договарящите страни вземат подходящи мерки, за да гарантират, че регистрираните на тяхна територия автомобили и ремаркета, когато са в международно движение, отговарят на разпоредбите на Приложение 5 към тази Конвенция.

(b) Разпоредбите на този параграф не налагат задължения на договарящите страни по отношение на действащите на тяхната територия правила за техническите изисквания, на които трябва да отговарят моторните превозни средства, които не са автомобили по смисъла на тази Конвенция.

3. При отчитане на изключенията, предвидени в Приложение 1 към тази Конвенция, договарящите страни са задължени да допускат за международно движение на своя територия автомобили и ремаркета, които отговарят на условията, определени в глава III от тази Конвенция, и чиито водачи отговарят на условията, определени в глава IV. Договарящите страни са задължени също така да признават свидетелствата за регистрация, издадени в съответствие с разпоредбите на глава III, като удостоверяващи, до доказване на противното, че пътните превозни средства, за които са издадени, отговарят на условията, определени в глава III.

4. Мерките, които договарящите страни са предприели или могат да предприемат или едностранно, или съгласно двустранни или многостранни споразумения, за да допускат на своя територия в международно движение автомобили и ремаркета, които не отговарят на всички условия, определени в глава III от тази Конвенция, и за да признават на своя територия, освен в предвидените в глава IV случаи, валидността на свидетелствата за управление, издадени от друга договаряща страна, се считат за съответстващи на целите на тази Конвенция.

5. Договарящите страни се задължават да допускат на своя територия за международно движение велосипедите и мотопедите, които отговарят на техническите изисквания, определени в глава V от тази Конвенция, и чиито водачи имат обичайно пребиваване на територията на друга договаряща страна. Никоя договаряща страна не може да изисква от водачите на велосипеди или мотопеди в международно движение да притежават свидетелство за управление. Договарящите страни, които съгласно член 54, параграф 2 от тази Конвенция са направили декларация за приравняване на мотопедите към мотоциклетите, могат да изискват от водачите на мотопеди в международно движение да притежават свидетелство за управление.

6. Договарящите страни се задължават да предоставят на всяка договаряща страна, която е поискала това, сведения за установяване самоличността на лицето, на чието име са регистрирани на нейната територия автомобил или ремарке, прикачено към автомобил, ако в представеното искане е указано, че това пътно превозно средство е участвало в пътнотранспортно произшествие на територията на запитващата договаряща страна.

7. Мерките, които договарящите страни са предприели или могат да предприемат или едностранно, или съгласно двустранни или многостранни споразумения за улесняване на международното движение по пътищата чрез облекчаване на митническите, полицейските, здравните и други подобни формалности или за гарантиране, че митническите и други служби за контрол на граничните пунктове имат еднаква компетентност и едно и също работно време, се считат за съответстващи на целите на тази Конвенция.

8. Разпоредбите на параграфи 3, 5 и 7 на този член не засягат правото на всяка договаряща страна да прилага по отношение на допускането на своя територия в международно движение на автомобили, ремаркета, мотопеди и велосипеди, както и на водачите и пътниците им, законодателството си в областта на търговските превози на пътници и товари, законодателството си относно застраховането на водачите срещу рискове, произтичащи от действията на трети страни, митническото си законодателство и като цяло законодателството си в други области, различни от движението по пътищата.

Знаци и сигнали

Член 4

Договарящите страни по тази Конвенция, които не са договарящи страни по Конвенцията за пътните знаци и сигнали, открита за подписване във Виена едновременно с тази Конвенция, се задължават:

(a) всички пътни знаци, пътни светофари и пътната маркировка, поставени на тяхна територия, да образуват единна система;

(b) броят на видовете знаци да бъде ограничен, а знаците да се поставят само на места, където наличието им се счита за полезно;

(c) предупредителните знаци за опасност да бъдат поставени на достатъчно разстояние преди препятствието, за да бъдат водачите своевременно предупредени за него;

(d) да бъде забранено:

(i) да се поставя върху знак, върху носещия го стълб или върху всяко друго устройство, служещо за регулиране на движението, каквото и да било, ако то не е свързано с предназначението на този знак или устройство. Ако договарящите страни или териториалните им подразделения оправомощят организация с нестопанска цел да поставя указателни пътни знаци, те могат да разрешат емблемата на тази организация да бъде поставена върху този знак или върху носещия го стълб, при условие че не се затруднява разбираемостта на самия знак;

(ii) да се поставят табели, плакати, маркировки или устройства, които биха могли да бъдат възприети като знаци или като други устройства, служещи за регулиране на движението, или които биха могли да намалят видимостта или ефективността им, или да заслепят участниците в движението, или да отвлекат вниманието им по начин, застрашаващ безопасността на движението.

Значение на пътните знаци и сигнали

Член 5

1. Участниците в движението спазват предписанията на пътните знаци, пътните светофари и пътната маркировка дори ако въпросните предписания изглежда, че противоречат на други правила за движение.

2. Предписанията на пътните светофари имат предимство пред предписанията на пътните знаци, които регулират предимството.

Сигнали, давани от лицата, оправомощени да регулират движението по пътищата

Член 6

1. Лицата, оправомощени да регулират движението по пътищата, трябва да бъдат добре разпознаваеми и лесно видими отдалече както през нощта, така и през деня.

2. Участниците в движението са длъжни да изпълняват незабавно всяко указание на лицата, оправомощени да регулират движението по пътищата.

3. Препоръчва се в националното законодателство като сигнали на лицата, оправомощени да регулират движението по пътищата, да се предвидят:

(a) ръка, вдигната вертикално; този сигнал означава "внимание, спри" за всички участници в движението, с изключение на тези водачи, които не могат вече да спрат по достатъчно безопасен начин; освен това, ако този сигнал е подаден в кръстовище, той не задължава да спрат онези водачи, които вече са навлезли в кръстовището;

(b) ръка или ръце, протегнати хоризонтално встрани; този сигнал означава "спри" за всеки участник в движението, който идва от която и да е посока, пресичаща указаната от ръката или ръцете посока; след като този сигнал е вече подаден, лицето, оправомощено да регулира движението по пътищата, може да свали ръката или ръцете си; този сигнал означава също "спри" и за водачите, които се намират срещу гърдите или срещу гърба на оправомощеното лице;

с) описваща полукръг червена светлина; този сигнал означава "спри" за участниците в движението, към които светлината е насочена.

4. Сигналите, давани от лицата, оправомощени да регулират движението по пътищата, имат предимство пред пътните знаци, пътните светофари и пътната маркировка, както и пред правилата за движението.

Общи правила

Член 7

1. Участниците в движението избягват всяко поведение, което може да създаде опасност или пречка за движението, да изложи на опасност хора или да причини щети на обществена или частна собственост.

2. Препоръчва се в националното законодателство да се предвиди, че участниците в движението трябва да избягват да възпрепятстват движението или да създават опасност за него, като хвърлят, поставят или изоставят на пътя предмети или вещества, или като създават други препятствия на пътя. Ако участниците в движението не са могли да избегнат създаването на препятствие или на опасност за движението, те трябва да вземат необходимите мерки за най-бързото им премахване, а ако не могат незабавно да ги отстранят, да предупредят за тях другите участници в движението.

Водачи

Член 8

1. Всяко движещо се пътно превозно средство или всеки движещ се състав от пътни превозни средства трябва да има водач.

2. Препоръчва се в националното законодателство да се предвиди, че товарните, впрегатните или яздитните животни и, освен в обособени зони, които са специално обозначени на входа си, добитъкът, поотделно или на стада, или на ята, трябва да имат водач.

3. Всеки водач трябва да притежава необходимите физически и психически качества и подходящо физическо и умствено състояние, за да управлява.

4. Всеки водач на моторно превозно средство трябва да притежава необходимите знания и умения за управление на превозното средство; това изискване не е пречка за провеждане на подготовка по управление на обучаващи се водачи съгласно националното законодателство.

5. Всеки водач трябва да може постоянно да контролира своето пътно превозно средство или да направлява своите животни.

Ята и стада

Член 9

Препоръчва се в националното законодателство да се предвиди, че ятата и стадата трябва да бъдат разделени на групи с умерена дължина, отдалечени една от друга на достатъчно разстояние за улесняване на движението, освен в случаите, при които са предвидени изключения, имащи за цел да улеснят масовото им придвижване.

Разположение върху платното за движение

Член 10

1. Посоката на движението в една държава трябва да бъде еднаква за всички пътища, освен в случаите на пътища, служещи изключително или преимуществено за транзитно преминаване между две други държави.

2. Животните, движещи се по платното за движение, трябва да бъдат направлявани възможно най-близо до границата му, съответстваща на посоката на движението.

3. Без да се засягат разпоредбите на член 7, параграф 1, член 11, параграф 6 и други разпоредби на тази Конвенция, които предвиждат противоположното, всеки водач на пътно превозно средство трябва, доколкото обстоятелствата позволяват, да се придържа с превозното си средство близо до границата на платното за движение, съответстваща на посоката на движението. Договарящите страни или териториалните им подразделения могат да предвидят по-конкретни правила за разположението на товарните превозни средства върху платното за движение.

4. Когато пътят има две или три платна за движение, водачът не трябва да използва платното, намиращо се от страната, противоположна на тази, съответстваща на посоката на движението.

5. (а) На платна с двупосочно движение, имащи най-малко четири ленти, водачът не трябва да използва лентите, които са разположени изцяло в половината на платното от страната, противоположна на страната, съответстваща на посоката на движението.

(b) На платна с двупосочно движение, имащи три ленти, водачът не трябва да използва лентата, разположена на границата на платното за движение от страната, противоположна на страната, съответсваща на посоката на движението.

Изпреварване и движение в колони

Член 11

1. (а) Водачите, които изпреварват, трябва да го извършат от страната, противоположна на страната, съответсваща на посоката на движението.

(b) Изпреварването трябва да се извърши от страната, съответстваща на посоката на движението, ако водачът, който ще бъде изпреварен, е показал намерението си да завие към страната, противоположна на страната, съответстваща на посоката на движението, и е насочил превозното си средство или животните си към тази страна, с цел да завие в друг път, да влезе в граничещ с пътя имот или да спре от тази страна.

2. Преди изпреварване всеки водач, при спазване на разпоредбите на член 7, параграф 1 или на член 14 от тази Конвенция, е длъжен да се убеди:

(a) че няма водач след него, който е започнал маневра за изпреварването му;

(b) че водачът пред него в същата лента не е подал сигнал за намерението си да изпревари друго превозно средство;

(c) че лентата, в която ще премине, е свободна за него на достатъчно разстояние, като се вземе предвид разликата в скоростта на неговото пътно превозно средство по време на изпреварването и тази на участниците в движението, които ще изпреварва, така че да не постави в опасност или да затрудни насрещното движение; и

(d) че, освен когато използва лента, забранена за насрещно движение, той ще може, без да попречи на изпреварвания участник или на изпреварваните участници в движението, да заеме отново мястото, указано в член 10, параграф 3 от тази Конвенция.

3. Съгласно разпоредбите на параграф 2 на този член изпреварването по пътни платна с двупосочно движение по-специално е забранено при наближаване върха на хълм и ако видимостта е недостатъчна, в завои, освен ако на тези места има ленти, очертани с надлъжна пътна маркировка, и изпреварването се извършва без напускане на лентите, обозначени като забранени за насрещно движение.

4. По време на изпреварването водачът е длъжен да се движи на достатъчно разстояние встрани от изпреварвания участник или от изпреварваните участници в движението.

5. (а) По платната за движение с най-малко две ленти, предназначени за движение в неговата посока, водачът, който би бил принуден да предприеме отново маневра за изпреварване, веднага или малко след като се е завърнал в позицията, предписана му от член 10, параграф 3 от тази Конвенция, може за извършването на тази маневра за изпреварване да остане в лентата, която е заел при първото изпреварване, при условие че се убеди предварително, че може да извърши изпреварването, без ненужно да попречи на водачите на по-бързи пътни превозни средства, приближаващи се отзад.

(b) Договарящите страни или териториалните им подразделения могат да не прилагат разпоредбите на този параграф спрямо водачите на велосипеди, мотопеди, мотоциклети и пътни превозни средства, които не са автомобили по смисъла на тази Конвенция, или спрямо водачите на автомобили, чието допустимо максимално тегло надвишава 3500 kg (7700 фунта) или чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 40 km (25 мили) в час.

6. Когато са приложими разпоредбите на параграф 5, буква "a" на този член и когато интензивността на движението е такава, че пътните превозни средства не само заемат цялата широчина на пътното платно, предназначено за движение в тяхната посока, но и се движат със скорост, наложена от скоростта на пътното превозно средство, което се движи пред тях в колоната:

(а) без да се нарушават разпоредбите на параграф 9 на този член, движението на пътните превозни средства от една колона с по-голяма скорост от скоростта на пътните превозни средства в друга колона не се счита за изпреварване по смисъла на този член;

(b) водач на пътно превозно средство, който не е в лентата, най-близка до границата на платното за движение, съответстваща на посоката на движението, може да смени лентата само за да се подготви за завой надясно или наляво или за да спре; това изискване не се прилага при смяна на ленти от водачите в съответствие с националното законодателство, прието съгласно разпоредбите на параграф 5, буква "b" на този член.

7. При движение в колони, както е посочено в параграфи 5 и 6 на този член, на водачите се забранява, ако лентите са очертани с надлъжна пътна маркировка, да пресичат тази маркировка.

8. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2 на този член и другите ограничения, които договарящите страни или териториалните им подразделения могат да въведат по отношение на изпреварването на кръстовища и железопътни прелези, водачът на пътно превозно средство не трябва да изпреварва друго пътно превозно средство, различно от двуколесен велосипед, двуколесен мотопед или двуколесен мотоциклет без кош:

(a) непосредствено преди или на кръстовище, освен на кръстовище с кръгово движение, с изключение:

(i) на случая, предвиден в параграф 1, буква "b" на този член;

(ii) когато пътят, по който става изпреварването, е с предимство на кръстовището;

(iii) когато движението на кръстовището се регулира от лице, оправомощено да регулира движението по пътищата, или от пътни светофари;

(b) непосредствено преди или на железопътен прелез без бариери или полубариери; въпреки това договарящите страни или териториалните им подразделения могат да разрешат изпреварването на железопътен прелез, където движението се регулира от пътни светофари, подаващи разрешителен сигнал на пътните превозни средства да преминат.

9. Пътно превозно средство не трябва да изпреварва друго пътно превозно средство, което се приближава до пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка или с пътен знак, или което е спряло непосредствено пред тази пътека, освен ако се движи с достатъчно ниска скорост, позволяваща му да спре веднага, ако на пътеката се намира пешеходец. Нищо в този параграф не трябва да бъде тълкувано като пречка за договарящите страни или териториалните им подразделения да забранят изпреварването на определено разстояние от пешеходната пътека или да наложат по-строги изисквания към водачите на пътните превозни средства, които имат намерение да изпреварват друго пътно превозно средство, спряло непосредствено преди пешеходна пътека.

10. Водач, който забележи, че водач след него иска да го изпревари, трябва, освен в случая, предвиден в член 16, параграф 1, буква "b" от тази Конвенция, да се придържа близо до границата на платното за движение, съответстваща на посоката на движението, и да не увеличава скоростта. Ако поради недостатъчната широчина, профила или състоянието на платното за движение и при отчитане на интензивността на насрещното движение, пътно превозно средство, което е бавнодвижещо се, едрогабаритно или за което има предвидено органичение на скоростта, не може да бъде лесно и безопасно изпреварено, водачът на такова пътно превозно средство трябва да намали скоростта и ако е необходимо, да отбие при първа възможност встрани, за да позволи на пътните превозни средства след него да го изпреварят.

11. (а) На пътните платна с еднопосочно движение или на платната с двупосочно движение, когато имат поне две ленти за движение в населените места и три ленти извън населените места, които са предназначени за движение само в едната посока и са очертани с надлъжна пътна маркировка, договарящите страни или териториалните им подразделения могат:

(i) да разрешат на пътни превозни средства, движещи се по една лента, да изпреварват пътни превозни средства в друга лента и от страната, съответстваща на посоката на движението;

(ii) да не прилагат разпоредбите на член 10, параграф 3 от тази Конвенция, при условие че имат подходящи правила, ограничаващи възможността за преминаване в друга лента.

(b) В случаите по буква "a" на този параграф, без да се засягат разпоредбите на параграф 9 на този член, поведението на пътя не се счита за изпреварване по смисъла на тази Конвенция.

Разминаване

Член 12

1. При разминаване всеки водач е длъжен да остави свободно достатъчно странично разстояние и ако е необходимо, да се приближи до границата на платното за движение, съответстваща на посоката на движението. Ако при това движението му е възпрепятствано от някаква пречка или от наличието на други участници в движението, той трябва да намали скоростта и ако е необходимо - да спре, за да пропусне насрещно движещия се участник или насрещно движещите се участници в движението.

2. По планинските пътища и по пътищата с големи наклони и характеристики, подобни на планинските, където разминаването е невъзможно или затруднено, водачът на спускащото се пътно превозно средство е длъжен да отбие в крайната част на пътя и да даде възможност на всяко изкачващо наклона пътно превозно средство да премине, освен в случаите, когато по пътя има места за спиране на превозни средства, разположени по такъв начин, че в зависимост от скоростта и положението на пътните превозни средства пътното превозно средство, което се изкачва по наклона, има такова място за спиране пред себе си и необходимостта за едно от двете пътни превозни средства да се движат назад може да бъде избегната, ако изкачващото се нагоре пътно превозно средство би се отбило в това място за спиране. В случаите, когато едно от двете разминаващи се пътни превозни средства трябва да се върне назад, за да направи възможно разминаването, тази маневра е длъжен да предприеме водачът на спускащото се пътно превозно средство, освен ако е съвсем очевидно, че тази маневра е много по-лесна за водача на изкачващото се пътно превозно средство. Въпреки това договарящите страни или териториалните им подразделения могат да предпишат по отношение на някои пътни превозни средства или на някои пътища или на някои участъци от тях специални правила, различни от тези в този параграф.

Скорост и дистанция между пътните превозни средства

Член 13

1. Всеки водач е длъжен при всякакви обстоятелства да контролира пътното си превозно средство, така че да може да прояви необходимото внимание и да бъде винаги в състояние да извършва всички маневри, които трябва да изпълни. Той е длъжен при избора на скоростта на своето пътно превозно средство постоянно да взема предвид обстоятелствата, преди всичко релефа на местността, състоянието на пътя, състоянието и товара на пътното превозно средство, атмосферните условия и интензивността на движението, по такъв начин, че да може да спре пътното си превозно средство в границите на зрителното си поле по посоката на движението, както и пред всяко предвидимо препятствие. Той трябва да намалява скоростта и ако е необходимо, да спира винаги, когато обстоятелствата налагат това, особено когато няма добра видимост.

2. Водачът не трябва да пречи на нормалното движение на другите пътни превозни средства, като се движи с необичайно ниска скорост без основателна причина.

3. Водачът на пътно превозно средство, движещо се след друго пътно превозно средство, е длъжен да спазва достатъчна дистанция от него, за да може да избегне сблъскване в случай на внезапно намаляване на скоростта или спиране на пътното превозно средство, движещо се пред него.

4. Извън населени места, за да се улесняват изпреварванията, водачите на пътни превозни средства или състави от пътни превозни средства, допустимото максимално тегло на които превишава 3500 kg (7700 фунта), или габаритната дължина на които превишава 10 m (33 фута), са длъжни, с изключение, когато изпреварват или се готвят да изпреварват, да поддържат такава дистанция между своите превозни средства и моторните превозни средства, които се движат пред тях, че изпреварващите ги пътни превозни средства да могат безопасно да се престроят пред изпревареното пътно превозно средство. Тази разпоредба не се прилага при много интензивно движение, както и когато изпреварването е забранено. Освен това:

(a) компетентните органи могат да предвидят изключения от тази разпоредба за някои състави от пътни превозни средства или да я направят неприложима по пътища, на които две ленти са предназначени за движение в съответната посока;

(b) договарящите страни или териториалните им подразделения могат да определят по отношение на характеристиките на въпросните пътни превозни средства други величини, различни от тези, посочени в този параграф.

5. Нищо в тази Конвенция не може да бъде тълкувано като пречка за договарящите страни или териториалните им подразделения да предписват общи или местни ограничения на скоростта за всички или за някои категории пътни превозни средства или да предписват за определени пътища или за определени категории пътища минимални и максимални скорости или пък само максимална или само минимална скорост, или да предписват минимални дистанции поради наличието на пътя на някои категории пътни превозни средства, които представляват особена опасност за движението поради теглото или товара си.

Общи предписания за маневрите

Член 14

1. Всеки водач, който има намерение да извърши някаква маневра, като например да излезе от колона на паркирани пътни превозни средства или да влезе в такава, да се изнесе вдясно или вляво на платното за движение, да завие наляво или надясно, за да навлезе в друг път или да влезе в някой крайпътен имот, трябва, преди да започне тази маневра, да се убеди предварително, че може да я извърши без риск да създаде опасност за другите участници в движението, движещи се след или пред него или разминаващи се с него, и да се съобразява с тяхното местоположение, посока и скорост.

2. Всеки водач, който има намерение да завие в обратна посока или да се движи назад, е длъжен да се убеди, че може да извърши тази маневра, без да създаде опасност или пречка за останалите участници в движението.

3. Преди да завие или да извърши маневра, свързана с движение встрани, всеки водач е длъжен ясно и своевременно да предупреди за своето намерение, като включи пътепоказателя или пътепоказателите на своето пътно превозно средство или при липса на пътепоказатели, ако е възможно, като подаде съответен знак за това с ръка. Предупредителният сигнал, подаден с пътепоказателя или пътепоказателите, трябва да продължава през цялото времетраене на маневрата и да се прекрати веднага след завършването ѝ.

Особени предписания за пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз

Член 15

Препоръчва се в националното законодателство да се предвиди, че в населените места, за да се улесни движението на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз, водачите на други пътни превозни средства трябва, при спазване на разпоредбите на член 17, параграф 1 от тази Конвенция, да намаляват скоростта и ако е необходимо, да спират, за да позволят на пътните превозни средства за обществен превоз да извършват маневрите, необходими за тръгването им от обозначените спирки. Разпоредбите, приети във връзка с това от договарящите страни или териториалните им подразделения, по никакъв начин не освобождават водачите на пътни превозни средства за обществен превоз от задължението им, след като са предупредили чрез техните пътепоказатели за намерението си да потеглят, да вземат необходимите предпазни мерки за избягване на какъвто и да било риск от пътнотранспортно произшествие.

Изменение на посоката

Член 16

1. Преди да завие надясно или наляво, за да навлезе в друг път или в крайпътен имот, водачът трябва при спазване на разпоредбите на член 7, параграф 1 и на член 14 от тази Конвенция:

(a) ако има намерение да напусне пътя от страната, съответстваща на посоката на движението, да се приближи възможно най-близо до границата на платното за движение, съответстваща на тази посока, и да извърши маневрата на възможно най-късо разстояние;

(b) ако има намерение да напусне пътя от другата страна и при спазване на разпоредбите, които договарящите страни или териториалните им подразделения могат да приемат за велосипедите и мотопедите, да се приближи възможно най-близо до централната линия на платното за движение, ако то е двупосочно, или до границата на платното от страната, противоположна на тази, съответстваща на посоката на движението, ако платното е еднопосочно и ако има намерение да навлезе в друг път с двупосочно движение, трябва да извърши маневрата по такъв начин, че да навлезе в платното за движение на този път от страната, съответстваща на посоката на движението.

2. При маневра, свързана с изменение на посоката, водачът трябва, без да се засягат разпоредбите на член 21 от тази Конвенция, които се отнасят до пешеходците, да пропусне да преминат пътните превозни средства, които идват насреща по платното за движение, което той се готви да напусне, както и велосипедите и мотопедите, движещи се по велосипедни алеи, пресичащи платното, в което той ще навлезе.

Намаляване на скоростта

Член 17

1. Водачът на пътно превозно средство не трябва да спира внезапно, освен ако това се налага по причини, свързани с безопасността.

2. Всеки водач, който има намерение да намали значително скоростта, освен ако това намаляване на скоростта не е предизвикано от непосредствена опасност, трябва предварително да се убеди, че може да направи това, без да създаде опасност за другите водачи или ненужно да затрудни движението им. Водачът също така трябва по ясен начин и своевременно да предупреди за намерението си чрез подаване на подходящ сигнал с ръката си, освен ако се е убедил, че няма пътно превозно средство, което го следва, или че то се намира на много голямо разстояние. Тази разпоредба не се прилага, ако предупреждението за намаляване на скоростта се извършва посредством стоп светлините на пътното превозно средство, посочени в параграф 31 от Приложение 5 към тази Конвенция.

Кръстовища и задължение за осигуряване на предимство

Член 18

1. Всеки водач, наближаващ кръстовище, трябва да прояви допълнително внимание в зависимост от условията, които съществуват на това място. Водачите на пътни превозни средства трябва по-специално да ги управляват с такава скорост, че да имат възможност да спрат, за да пропуснат да преминат пътните превозни средства, които имат предимство.

2. Всеки водач, който излиза от пътека или земен път (черен път) на път, различен от пътека или земен път, трябва да осигури предимство на пътните превозни средства, движещи се по този път. За целите на този член термините "пътека" и "земен път" могат да бъдат определени в националното законодателство.

3. Всеки водач, който излиза на път от крайпътен имот, е длъжен да осигури предимство на пътните превозни средства, движещи се по този път.

4. При спазване на разпоредбите на параграф 7 на този член:

(a) в държавите с дясно движение на кръстовищата, освен тези, които са посочени в параграф 2 на този член и в член 25, параграфи 2 и 4 от тази Конвенция, водачът на пътно превозно средство трябва да осигури предимство на пътните превозни средства, които идват от дясната му страна;

(b) договарящите страни или териториалните им подразделения, на територията на които движението е ляво, могат да определят както намерят за добре правилата за осигуряване на предимство на кръстовищата.

5. Дори ако пътните светофари му разрешават това, водачът не трябва да навлиза в кръстовище, ако интензивността на движението е такава, че той вероятно ще бъде принуден да спре на кръстовището и по този начин ще затрудни или ще попречи на напречното движение.

6. Водач, навлязъл в кръстовище, където движението се регулира с пътни светофари, може да напусне кръстовището, без да изчака сигнал за разрешено движение в посоката, в която желае да продължи, при условие че не пречи на движението на другите участници в движението, движещи се в посоката, която е разрешена за движение.

7. На кръстовищата водачите на нерелсовите пътни превозни средства трябва да осигурят предимство на релсовите пътни превозни средства.

Железопътни прелези

Член 19

Всеки участник в движението трябва да прояви допълнително внимание при приближаване и преминаване на железопътен прелез. По-специално:

(a) всеки водач на пътно превозно средство трябва да се движи с умерена скорост;

(b) без да се засяга задължението да се съобразяват със светлинните или звуковите сигнали, указващи спиране, участниците в движението не трябва да навлизат в железопътен прелез, на който бариерите или полубариерите са спуснати или са започнали да се спускат, или на който полубариерите са започнали да се вдигат;

(c) ако железопътният прелез е без бариери, полубариери или светлинни сигнали, никой от участниците в движението не трябва да навлиза в него, без да се е убедил, че към прелеза не се приближава релсово пътно превозно средство;

(d) всеки участник в движението трябва да преминава през железопътен прелез без забавяне; в случай на принудително спиране на пътно превозно средство на прелеза водачът му трябва да се опита да го отстрани от релсите, а ако не може да стори това, незабавно да направи всичко по силите си, за да предупреди своевременно водачите на релсовите пътни превозни средства за опасността.

Разпоредби за пешеходците

Член 20

1. Договарящите страни или териториалните им подразделения могат да не прилагат разпоредбите на този член, освен в случаите, когато движението на пешеходци по платното за движение би било опасно или би попречило на движението на пътните превозни средства.

2. Ако отстрани на платното за движение има тротоари или банкет, пригоден за движение на пешеходци, пешеходците са длъжни да ги използват. Въпреки това, ако вземат необходимите предпазни мерки:

(a) пешеходците, които бутат или носят обемисти предмети, могат да използват платното за движение, ако движението им по тротоара или по банкета би причинило сериозно неудобство за другите пешеходци;

(b) групите пешеходци, водени от ръководител или образуващи шествие, могат да се движат по платното за движение.

3. Ако не е възможно да се използват тротоарите или банкета или ако няма такива, пешеходците могат да се движат по платното за движение; където има велосипедна алея и ако интензивността на движението позволява това, те могат да се движат по нея, но без да пречат на движението на велосипеди и мотопеди.

4. Пешеходците, които се движат по платното за движение съгласно параграфи 2 и 3 на този член, трябва да се придържат възможно най-близо до границата му.

5. Препоръчва се в националното законодателство да се предвиди следното: пешеходците, които се движат по платното за движение, трябва да се придържат към страната, противоположна на тази, съответстваща на посоката на движението, освен ако това не ги поставя в опасност. Обаче лицата, които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет, както и групите пешеходци, водени от ръководител или образуващи шествие, трябва винаги да се придържат към страната на платното за движение, съответстваща на посоката на движението. Освен ако образуват шествие, пешеходците, които се движат по платното за движение нощно време или при намалена видимост, а също и през деня, ако това се налага от интензивността на движението на пътните превозни средства, трябва по възможност да се движат един зад друг.

6. (а) Пешеходците, които искат да пресекат платното за движение, не трябва да навлизат в него, без да проявят внимание. Те трябва да използват пешеходните пътеки винаги, когато има такива наблизо.

(b) При пресичане на платното за движение на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак или с пътна маркировка:

(i) ако на пешеходната пътека има светлинни сигнали за пешеходци, пешеходците са длъжни да се съобразяват с предписанията, давани от тези светлинни сигнали;

(ii) ако на пешеходната пътека няма такива светлинни сигнали, но движението на пътните превозни средства се регулира с пътни светофари или от лице, оправомощено да регулира движението по пътищата, пешеходците не трябва да навлизат на платното за движение, докато пътният светофар или сигналът на оправомощеното лице показва, че движението на пътни превозни средства е разрешено;

(iii) на други пешеходни пътеки пешеходците не трябва да навлизат на платното за движение, без да вземат предвид разстоянието и скоростта на приближаващите се пътни превозни средства.

(c) При пресичане на платното за движение на място, където няма пешеходна пътека, обозначена с пътен знак или с пътна маркировка, пешеходците не трябва да навлизат в платното за движение, преди да се убедят, че могат да направят това, без да попречат на движението на пътните превозни средства.

(d) При пресичаване на платното за движение пешеходците не трябва да удължават ненужно пътя и времето за пресичане или да спират на платното за движение без необходимост.

7. Договарящите страни или териториалните им подразделения могат да наложат по-строги изисквания за пресичането на платното за движение от пешеходци.

Поведение на водачите по отношение на пешеходците

Член 21

1. При спазване на разпоредбите на член 7, параграф 1, член 11, параграф 9 и член 13, параграф 1 от тази Конвенция, когато на платното за движение има пешеходна пътека, обозначена с пътен знак или с пътна маркировка:

(a) ако движението на пътните превозни средства на такава пешеходна пътека се регулира с пътни светофари или от лице, оправомощено да регулира движението по пътищата, водачите, на които им е забранено да преминат, трябва да спрат преди пешеходната пътека, а когато им бъде разрешено да преминат, не трябва да предотвратяват или да възпрепятстват преминаването на пешеходци, които вече са на пешеходната пътека и преминават по нея при условията, предвидени в член 20 от тази Конвенция; водачите, които завиват в друг път, на входа към който има пешеходна пътека, трябва да го извършат бавно и да осигурят предимство на пешеходците, които вече се намират на пешеходната пътека или тръгват да навлизат по нея при условията на член 20, параграф 6 от тази Конвенция, при което, ако е необходимо, водачите трябва да спрат, за да пропуснат преминаващите пешеходци;

(b) ако движението на пътните превозни средства на такава пешеходна пътека не се регулира с пътни светофари или от лице, оправомощено да регулира движението по пътищата, водачите трябва да се приближат към нея само с достатъчно ниска скорост, така че да не застрашат пешеходците, които вече се намират на пешеходната пътека или тръгват да навлизат по нея; ако е необходимо, те трябва да спрат, за да пропуснат пешеходците да пресекат.

2. Водачите, които имат намерение да изпреварят от страната, съответстваща на посоката на движението, на обозначена спирка на пътно превозно средство за обществен превоз, трябва да намалят скоростта и ако е необходимо, да спрат, за да позволят на пътниците да се качат или да слязат от това пътно превозно средство.

3. Нито една разпоредба от този член не трябва да бъде тълкувана като пречка за договарящите страни или териториалните им подразделения:

- да задължат водачите на пътни превозни средства да спират винаги, когато пешеходци преминават или тръгват да пресичат на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак или с пътна маркировка, при условията, предвидени в член 20 от тази Конвенция, или

- да забранят на водачите да предотвратяват или да възпрепятстват преминаването на пешеходци, които пресичат платното за движение на или близо до кръстовище дори когато на това място няма пешеходна пътека, обозначена с пътен знак или с пътна маркировка.

Острови на платното за движение

Член 22

Без да се засягат разпоредбите на член 10 от тази Конвенция, водачът може да заобиколи от дясната или от лявата страна островите, стълбовете и другите съоръжения, поставени върху платното за движение, по което той се движи, освен в следните случаи:

(a) когато страната, от която трябва да бъдат заобиколени островът, стълбът или съоръжението, е определена с пътен знак;

(b) когато островът, стълбът или съоръжението са разположени в средата на пътно платно с двупосочно движение; в този случай водачът трябва да заобиколи острова, стълба или съоръжението от страната, съответстваща на посоката на движението.

Спиране и паркиране

Член 23

1. Извън населените места спрените или паркирани пътни превозни средства и спрените животни трябва, доколкото е възможно, да бъдат разположени извън платното за движение. Те не трябва да се разполагат на велосипедните алеи или, с изключение на случаите, разрешени от националното законодателство, по тротоарите, или по банкетите, специално определени за движение на пешеходци.

2. (а) Когато са на платното за движение, спрените животни и спрените или паркирани пътни превозни средства трябва да са възможно най-близо до границата на платното. Водачът може да спре или да паркира пътното си превозно средство на платното за движение само от страната, съответстваща на неговата посока на движение; въпреки това спирането или паркирането от другата страна е разрешено, когато спирането или паркирането от страната, съответстваща на посоката на движението, е невъзможно поради наличие на релсов път. Освен това договарящите страни или териториалните им подразделения могат:

(i) при определени условия, например, когато има пътни знаци, които забраняват спирането от страната, съответстваща на посоката на движението, да не забраняват спирането или паркирането от едната или от другата страна;

(ii) на платна с еднопосочно движение да разрешават спирането и паркирането от другата страна едновременно със или вместо спирането и паркирането от страната, съответстваща на посоката на движението;

(iii) да разрешават спирането и паркирането в средата на платното за движение на специално означени места.

(b) Освен ако в националното законодателство не е предвидено друго, пътните превозни средства, освен двуколесните велосипеди, двуколесните мотопеди или двуколесните мотоциклети без кош, не трябва спират или да бъдат паркирани на платното за движение две едно до друго. Спрените или паркирани пътни превозни средства трябва да бъдат разположени успоредно на границата на платното за движение, освен ако условията на мястото позволяват друго.

3. (а) Спирането или паркирането на пътно превозно средство на платното за движение е забранено:

(i) на пешеходни пътеки, велосипедни пътеки и железопътни прелези;

(ii) върху трамвайни или железопътни линии, минаващи по пътя, или толкова близо до тях, че движението на трамваи или влакове може да бъде възпрепятствано, а също - с уговорката, че договарящите страни или териториалните им подразделения могат да предвидят нещо друго - и на тротоарите и велосипедните алеи.

(b) Спирането или паркирането на пътно превозно средство на всяко място, където то може да представлява опасност, е забранено, и по-специално:

(i) под надлези и в тунели, освен на специално означени места;

(ii) на платното за движение - в близост до върховете на хълмове и на завои, когато видимостта е недостатъчна за безопасното изпреварване на пътното превозно средство, като се отчита скоростта на пътните превозни средства по този участък от пътя;

(iii) на платното за движение, встрани от надлъжната пътна маркировка, когато не се прилага буква "b", точка (ii) от този параграф и широчината на платното за движение между маркировката и пътното превозно средство е по-малко от 3 m (10 фута) и маркировката е такава, че на пътните превозни средства, които се приближават от същата страна, е забранено да я пресичат.

(с) Паркирането на пътно превозно средство на платното за движение е забранено:

(i) близо до железопътни прелези, кръстовища и спирки на автобуси, тролейбуси или релсови превозни средства: на разстояния, определени от националното законодателство;

(ii) пред входовете за пътни превозни средства към имоти;

(iii) на всяко място, където паркираното пътно превозно средство би попречило на достъпа до друго пътно превозно средство, което е паркирано в съответствие с правилата или би възпрепятствало излизането на такова пътно превозно средство;

(iv) на средното платно за движение на пътища с три платна и извън населените места - на платната за движение на пътища, означени като пътища с предимство чрез съответните знаци; и

(v) на всяко място, където паркираното пътно превозно средство би закрило пътни знаци или пътни светофари от погледа на участниците в движението.

4. Водачът не трябва да оставя своето пътно превозно средство или своите животни, без да е взел всички подходящи предпазни мерки да избегне пътнотранспортно произшествие и в случай че се касае за автомобил, да предотврати неразрешеното му използване.

5. Препоръчва се в националното законодателство да се предвиди, че всяко моторно превозно средство, освен двуколесните мотопеди или двуколесните мотоциклети без кош, както и всяко ремарке, прикачено или не към превозно средство, трябва, когато е неподвижно на платното за движение извън населено място, да бъде сигнализирано на достатъчно разстояние посредством поне едно пригодно за тази цел приспособление, поставено на най-подходящото място, за да предупреждава своевременно приближаващите водачи:

(a) ако пътното превозно средство е неподвижно на платното за движение през нощта при такива условия, че приближаващите се водачи не могат да забележат препятствието, което това пътно превозно средство представлява;

(b) ако водачът в други случаи е бил принуден да спре пътното си превозно средство на място, където спирането е забранено.

6. Нищо в този член не трябва да бъде тълкувано като пречка за договарящите страни или за териториалните им подразделения да предвидят други забрани, отнасящи се до паркирането и спирането.

Отваряне на вратите на пътно превозно средство

Член 24

Забранено е да се отваря вратата на пътно превозно средство, да се оставя вратата отворена или да се слиза от пътното превозно средство, без лицето да се е убедило, че това няма да създаде опасност за другите участници в движението.

Автомагистрали и пътища от подобен вид

Член 25

1. По автомагистралите и ако е предвидено в националното законодателство, по специалните пътища, които са входове към автомагистралите и изходи от тях:

(a) е забранено движението на пешеходци, животни, велосипеди, мотопеди, освен ако не са приравнени към мотоциклетите, и на всички пътни превозни средства, различни от автомобилите и техните ремаркета, както и на автомобили или ремаркета на автомобили, които не могат поради конструкцията си да достигнат по равен път скоростта, посочена от националното законодателство;

(b) забранява се на водачите:

(i) да спират своите пътни превозни средства или да ги паркират другаде, освен на обозначените за паркиране места; ако спирането на превозното средство е настъпило поради независещи от водача причини, водачът е длъжен да се постарае да премести пътното превозно средство от платното за движение и от лентата за принудително спиране и ако не е в състояние да направи това, незабавно да сигнализира пътното превозно средство на достатъчно разстояние, така че приближаващите водачи да бъдат своевременно предупредени;

(ii) да завиват в обратна посока, да се движат назад и да навлизат в централната разделителна ивица, включително и местата за преминаване, свързващи двете платна помежду им.

2. Водачите, които влизат на автомагистрала, са длъжни:

(а) ако няма лента за ускоряване, която се явява продължение на входния път, да осигурят предимство на пътните превозни средства, движещи се по автомагистралата;

(b) ако има лента за ускоряване, да навлязат в нея и да се включат в движението по автомагистралата, спазвайки предписанията на член 14, параграфи 1 и 3 от тази Конвенция;

3. Водач, който напуска автомагистрала, трябва своевременно да заеме място в съответната лента за изход от автомагистралата и да навлезе възможно най-бързо по лентата за намаляване на скоростта, ако има такава.

4. За целите на прилагането на параграфи 1, 2 и 3 от този член към автомагистралите се приравняват и други пътища, които са запазени за движение на автомобили, съответно са означени като такива, и които не обслужват крайпътни имоти.

Специални правила, отнасящи се до шествията и хората с увреждания

Член 26

1. Забранява се на участниците в движението да пресичат военни колони, ученически групи, придружавани от ръководител, и други шествия.

2. Хората с увреждания, които се придвижват с колички, задвижвани от самите тях, или движещи се със скоростта на пешеходец, могат да използват тротоарите и банкетите, пригодени за такова движение.

Специални правила, отнасящи се до водачите на велосипеди, мотопеди и мотоциклети

Член 27

1. Независимо от разпоредбите на член 10, параграф 3 от тази Конвенция, договарящите страни или териториалните им подразделения могат да не забраняват на водачите на велосипеди да се движат по няколко в редица един до друг.

2. Забранява се на водачите на велосипеди да се движат, без да държат кормилото поне с една ръка, да бъдат теглени от друго пътно превозно средство или да превозват, теглят или бутат предмети, пречещи на управлението или опасни за другите участници в движението. Същите разпоредби се прилагат и за водачите на мотопеди и мотоциклети; освен това водачите на мотопеди и мотоциклети трябва да държат кормилото с две ръце, освен ако трябва да подадат сигнал за маневрата, описана в член 14, параграф 3 от тази Конвенция.

3. Забранява се на водачите на велосипеди и мотопеди да превозват пътници върху своето превозно средство; обаче договарящите страни или териториалните им подразделения могат да разрешат изключения от тази разпоредба, и по-специално, да разрешат превоза на пътници върху допълнителна седалка или допълнителни седалки, които могат да бъдат монтирани на превозното средство. На водачите на мотоциклети се разрешава да превозват пътници само в кош, ако има такъв, и върху допълнителна седалка, монтирана зад водача.

4. Когато има велосипедна алея, договарящите страни или териториалните им подразделения могат да забранят на водачите на велосипеди да се движат по останалата част от платното за движение. В същия случай те могат да разрешат на водачите на мотопеди да се движат по велосипедната алея и ако счетат за необходимо, да им забранят движението по останалата част от платното за движение.

Звукови и светлинни предупредителни сигнали

Член 28

1. Звуковите предупредителни сигнали могат да бъдат използвани само:

(a) за своевременно предупреждение за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие;

(b) извън населените места, когато трябва да бъде предупреден водач, че ще бъде изпреварен.

Трайността на звуковите сигнали не трябва да бъде по-голяма от необходимото.

2. Водачите на автомобили могат между падането на нощта и зазоряването вместо звукови сигнали да подават светлинните предупредителни сигнали, посочени в член 33, параграф 5 от тази Конвенция. Те могат да правят това и през деня за целите, посочени в параграф 1 (b) на този член, ако това е по-подходящо за ситуацията.

3. Договарящите страни или териториалните им подразделения могат да разрешат подаването на светлинни предупредителни сигнали за целите, посочени в параграф 1 (b) на този член, също и в населени места.

Релсови превозни средства

Член 29

1. Когато по платното за движение минава релсов път, всеки участник в движението трябва при наближаване на трамвай или друго релсово превозно средство да освободи релсовия път възможно най-бързо, за да позволи на релсовото превозно средство да премине.

2. По отношение на движението на релсовите превозни средства по пътищата и по отношение на разминаването или изпреварването на тези релсови превозни средства договарящите страни или териториалните им подразделения могат да въведат специални правила, които се различават от тези, определени в настоящата глава. Обаче договарящите страни или териториалните им подразделения не могат да приемат разпоредби, които противоречат на член 18, параграф 7 от тази Конвенция.

Товар на пътните превозни средства

Член 30

1. Ако за някое пътно превозно средство има определено допустимо максимално тегло, то теглото с товар на пътното превозно средство никога не трябва да надвишава допустимото максимално тегло.

2. Всеки товар върху пътно превозно средство трябва да бъде разположен и ако е необходимо, закрепен по такъв начин, че да не:

(a) застрашава хора или да причинява щети на обществени или частни имоти, и по-специално, да не се влачи или пада по пътя;

(b) ограничава видимостта на водача или нарушава устойчивостта или управлението на пътното превозно средство;

(c) предизвиква шум, вдига прах и създава други неудобства, които могат да бъдат избегнати;

(d) закрива светлините, включително стоп сигналите и пътепоказателите, светлоотразителите, регистрационните номера и отличителния знак на държавата, където пътното превозно средство е регистрирано, с които то трябва да бъде оборудвано по силата на тази Конвенция или на националното законодателство, или да закрива сигналите, давани с ръка съгласно разпоредбите на член 14, параграф 3 или член 17, параграф 2 от тази Конвенция.

3. Всички спомагателни приспособления, като въжета, вериги, покривала, използвани за закрепване и опазване на товара, трябва да прилягат плътно около него и да бъдат здраво закрепени. Всички тези приспособления, използвани за опазване на товара, трябва да отговарят на условията за товара, посочени в параграф 2 на този член.

4. Товарите, излизащи отпред, отзад или отстрани на пътното превозно средство, трябва да бъдат ясно означени във всички случаи, когато има вероятност контурите им да не бъдат забелязани от водачите на другите пътни превозни средства. През нощта това означаване се извършва отпред с бяла светлина и бял отражател, а отзад - с червена светлина и червен отражател. По-специално за моторните превозни средства:

(a) товарите, излизащи повече от един метър (три фута и четири инча) от най-крайната предна или задна част на пътното превозно средство, трябва винаги да бъдат означени;

(b) товарите, излизащи отстрани на пътното превозно средство така, че страничните краища на товара да са на повече от 0,40 m (16 инча) от най-външния край на предните габаритни светлини, трябва да бъдат означени през нощта отпред; по аналогичен начин през нощта трябва да бъде означен отзад товар, който излиза на повече от 0,40 m (16 инча) от външната страна на задните габаритни червени светлини на пътното превозно средство.

5. Нищо в параграф 4 на този член не трябва да бъде тълкувано като пречка за договарящите страни или териториалните им подразделения да забраняват, ограничават или да изискват специално разрешение за товарите, излизащи извън габаритите на пътното превозно средство, посочени в параграф 4 по-горе.

Поведение при пътнотранспортно произшествие

Член 31

1. Без да се засягат разпоредбите на националното законодателство за задължението да се оказва помощ на пострадалите, всеки водач или друг участник в движението, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

(a) да спре веднага щом може, без да създава допълнителна опасност за движението;

(b) да вземе мерки за осигуряване безопасността на движението на местопроизшествието и ако има убито или тежко ранено лице при произшествието, да предотврати, доколкото тези действия не застрашават безопасността на движението, всяка промяна в обстановката на местопроизшествието, включително изчезването на следите, които могат да бъдат полезни за определяне на отговорността;

(c) по искане на други лица, участващи в произшествието, да им предостави информация, необходима за установяване на самоличността му;

(d) ако има ранено или убито лице при произшествието, да уведоми полицията и да остане на местопроизшествието или да се върне там и да изчака пристигането на полицията, освен ако не е получил разрешение от полицията да напусне местопроизшествието или ако трябва да окаже помощ на ранените, или на самия него трябва да се окаже помощ.

2. Договарящите страни или териториалните им подразделения могат да се въздържат да включат в своето национално законодателство задължението, предвидено в параграф 1, буква "d" на този член, когато не е било причинено тежко нараняване или когато никое от лицата, участвали в произшествието, не изисква полицията да бъде уведомена.

Използване на светлини - общи изисквания

Член 32

1. По смисъла на този член терминът "нощ" е периодът между падането на нощта и зазоряването, както и времето, когато видимостта е недостатъчна, например поради мъгла, снеговалеж, проливен дъжд или движение в тунел.

2. През нощта:

(а) всяко моторно превозно средство, намиращо се на пътя, освен мотопедите или двуколесните мотоциклети без кош, трябва да има най-малко две бели или жълти добре различими светлини отпред и четен брой червени светлини отзад в съответствие с разпоредбите за автомобилите, предвидени в параграфи 23 и 24 от Приложение 5; въпреки това националното законодателство може да разреши оранжеви габаритни светлини отпред. Разпоредбите на тази буква се прилагат и за състави, образувани от автомобил и едно или няколко ремаркета, като в този случай червените светлини трябва да са поставени отзад на последното ремарке; ремаркетата, за които са приложими разпоредбите на параграф 30 от Приложение 5 към тази Конвенция, трябва да бъдат оборудвани с две бели светлини, насочени напред, съгласно разпоредбите на посочения параграф 30;

(b) всяко пътно превозно средство или състав от пътни превозни средства, намиращи се на пътя, за които не се прилагат разпоредбите на буква "a" от този параграф, трябва да имат поне една бяла или жълта добре различима светлина отпред и поне една червена светлина отзад; когато има само една предна или само една задна светлина, тази светлина трябва да бъде разположена в средата на пътното превозно средство или от страната, противоположна на посоката на движението. При пътните превозни средства с животинска тяга и ръчните колички устройството, излъчващо тези светлини, може да бъде носено от водача или от придружител, движещ се пеша отстрани на пътното превозно средство от страната, противоположна на посоката на движението.

3. Светлините, посочени в параграф 2 на този член, трябва да бъдат такива, че ясно да показват пътното превозно средство на другите участници в движението; предната и задната светлина не могат да се излъчват от една и съща лампа или устройство, освен ако характеристиките на пътното превозно средство, по-специално, малката му дължина, са такива, че позволяват това изискване да бъде спазено при тези условия.

4. (а) Независимо от разпоредбите на параграф 2 на този член:

(i) разпоредбите на параграф 2 не се прилагат за спрени или паркирани на пътя пътни превозни средства, които са така осветени, че да се виждат ясно на достатъчно разстояние;

(ii) моторните превозни средства, чиято дължина и широчина не надвишава съответно 6 m (20 фута) и 2 m (6 фута и 6 инча) и към които няма прикачено друго пътно превозно средство, могат, когато са спрели или паркирали на път в населено място, да имат само една светлина, разположена от тази страна на превозното средство, противоположна на границата на платното за движение, до която е спряло или паркирало моторното превозно средство. Тази светлина трябва да бъде бяла или оранжева отпред и червена или оранжева отзад;

(iii) разпоредбите на параграф 2, буква "b" на този член не се прилагат за двуколесните велосипеди, двуколесните мотопеди и двуколесните мотоциклети без кош, които не са оборудвани с акумулаторни батерии, когато са спрели или паркирали в населено място непосредствено до границата на платното за движение.

(b) Освен това националното законодателство може да предвиди отклонения от разпоредбите на този член по отношение на:

(i) пътни превозни средства, когато са спрели или паркирали на специално определени места извън платното за движение;

(ii) пътни превозни средства, спрели или паркирали по улици на жилищни райони, където има много малко движение.

5. В никакъв случай пътното превозно средство не трябва да има червени светлини, червени светлоотразителни устройства или червени отразяващи материали отпред и бели или жълти добре различими светлини, бели или жълти добре различими светлоотразителни устройства или бели или жълти добре различими отразяващи материали отзад. Тази разпоредба не се прилага за използването на бели или жълти различими светлини за движение назад, за осветяването на светлоотразяващи цифри или букви на задните регистрационни табели, за отличителните или другите знаци, предвидени в националното законодателство, нито за придаване на светлоотразяващо свойство на светлия фон на тези табели или знаци, нито за въртящите се или проблясващи червени светлини на някои пътни превозни средства със специален режим на движение.

6. Договарящите страни или териториалните им подразделения могат, доколкото считат за възможно, без да се застрашава безопасността на движението, да предвидят в своето национално законодателство отклонения от разпоредбите на този член по отношение на:

(a) пътните превозни средства с животинска тяга и ръчните колички;

(b) пътните превозни средства със специална форма или тип или използвани за специални цели и при специални условия.

7. Нищо в тази Конвенция не трябва да бъде тълкувано като пречка за националното законодателство да изисква групи пешеходци, водени от водач или образуващи шествие, както и водачите на отделни животни или на стада, или на впрегатни, товарни или яздитни животни да имат по време на движението си по платното за движение при условията, посочени в параграф 2 (b) на този член, светлоотразяващо устройство или светлина; в този случай отразяваната или излъчваната светлина трябва да бъде бяла или жълта добре различима светлина отпред и червена отзад или оранжева отпред и отзад.

Осветление - правила за използване на светлините, посочени в Приложение 5

Член 33

1. Водачът на пътно превозно средство, оборудвано с дълги, къси и габаритни светлини, които са определени в Приложение 5 към тази Конвенция, трябва да използва тези светлини при долуизброените условия, когато съгласно член 32 от тази Конвенция пътното превозно средство трябва да има отпред поне една или две бели или жълти добре различими светлини:

(a) дългите светлини не трябва да се включват нито в населени места, когато пътят е достатъчно осветен, нито извън населени места, когато платното за движение е постоянно осветено и когато това осветление е достатъчно, за да може водачът да вижда ясно и на достатъчно разстояние, нито когато пътното превозно средство е спряло;

(b) като се има предвид възможността в националното законодателство да се разреши използването на дългите светлини през деня, когато видимостта е недостатъчна, например поради мъгла, снеговалеж, проливен дъжд или при движение в тунел, дългите светлини не трябва да се включват или те трябва да бъдат насочени така, че да се предотврати заслепяване:

(i) при разминаване с друго пътно превозно средство; светлините, ако са включени, трябва да се изключат или да бъдат насочени така, че да предотвратят заслепяване, като тези действия трябва да бъдат направени на достатъчно разстояние, за да може водачът на другото пътно превозно средство да продължи движението си спокойно и безопасно;

(ii) когато някое пътно превозно средство се движи на малка дистанция зад друго пътно превозно средство; дългите светлини могат да се използват в съответствие с разпоредбите на параграф 5 на този член, за да се изрази намерението за изпреварване при условията, предвидени в член 28 от тази Конвенция;

(iii) при всички други обстоятелства, при които не трябва да се заслепяват другите участници в движението или ползвателите на воден път или железопътна линия, минаващи по протежение на пътя;

(c) при спазване на разпоредбите на буква "d" от този параграф късите светлини трябва да бъдат включени, когато използването на дългите светлини е забранено от разпоредбите на букви "a" и "b" по-горе и могат да се използват вместо дългите светлини, когато късите светлини позволяват на водача да вижда ясно на достатъчно разстояние, а на другите участници в движението - да виждат пътното превозно средство от достатъчно разстояние;

(d) габаритните светлини трябва да се използват едновременно с дългите, късите или със светлините за мъгла. Те могат да се използват като самостоятелни светлини, когато пътното превозно средство е спряло или паркирало или когато по пътищата, с изключение на автомагистралите и пътищата, посочени в член 25, параграф 4 от тази Конвенция, условията на осветеност са такива, че водачът може да вижда ясно на достатъчно разстояние или другите участници в движението могат да виждат пътното превозно средство от достатъчно разстояние.

2. Когато пътното превозно средство е оборудвано със светлини за мъгла, посочени в Приложение 5 към тази Конвенция, те трябва да се използват само при мъгла, снеговалеж или проливен дъжд. Независимо от разпоредбите на параграф 1, буква "c" на този член, при включени светлини за мъгла късите светлини трябва да бъдат изключени, но националното законодателство може в този случай да разреши едновременното използване на светлините за мъгла и на късите светлини.

3. Независимо от разпоредбите на параграф 2 на този член, националното законодателство може да разреши използването на светлини за мъгла по тесни пътища с много завои дори при липса на мъгла, снеговалеж или проливен дъжд.

4. Нищо в тази Конвенция не трябва да бъде тълкувано като пречка за националното законодателство да изисква от водачите да използват къси светлини в населените места.

5. Предупредителните светлинни сигнали, посочени в член 28, параграф 2 от тази Конвенция, се състоят в многократно включване и изключване на дългите и късите светлини или редуване на дълги и къси светлини на кратки интервали.

Изключения

Член 34

1. При приближаване на пътно превозно средство със специален режим за движение, което подава специални светлинни и звукови сигнали, всеки участник в движението трябва да му освободи място за преминаване по платното за движение и ако е необходимо - да спре.

2. Националното законодателство може да предвиди водачите на пътните превозни средства със специален режим на движение, когато предупреждават със специални сигнали за приближаването си и при условие че не застрашават другите участници в движението, да могат да не спазват всички или някои от разпоредбите на настоящата глава II, освен тези на член 6, параграф 2.

3. Националното законодателство може да определи в каква степен работниците, заети със строителството, ремонта или поддържането на пътя, включително и водачите на машините, използвани за тези цели, не са длъжни, при условие че са взели необходимите предпазни мерки, да спазват през време на работа предписанията на настоящата глава II.

4. За да изпреварят или да се разминат с машините, посочени в параграф 3 на този член, докато те работят на пътя, водачите на други пътни превозни средства могат, доколкото е необходимо и при условие че са взели всички необходими предпазни мерки, да не спазват разпоредбите на член 11 и 12 от тази Конвенция.

Регистриране

Член 35

1. (a) За да може да се възползва от разпоредбите на тази Конвенция, всеки автомобил в международно движение и всяко ремарке, различно от леко ремарке, прикачено към автомобил, трябва да бъде регистрирано в една от договарящите страни или в нейно териториално подразделение, а водачът на автомобила трябва да има валидно свидетелство за регистрация, издадено или от компетентен орган на тази договаряща страна или нейно подразделение, или от името на тази договаряща страна или нейно подразделение от организация, надлежно оправомощена за това. Този документ, наречен свидетелство за регистрация, трябва да съдържа най-малко:

- сериен номер, наречен регистрационен номер, образуван по начина, посочен в Приложение 2 към тази Конвенция;

- датата на първата регистрация на пътното превозно средство;

- пълното име и адреса на притежателя на свидетелството;

- наименованието или търговската марка на производителя на пътното превозно средство;

- сериен номер на шасито (фабричен или сериен номер на производителя);

- когато пътното превозно средство е предназначено за превоз на товари - допустимото максимално тегло;

- срока на валидност, ако не е неограничен.

Данните, съдържащи се в свидетелството, трябва или да бъдат нанесени само с латински букви или с така наречения английски курсив, или да бъдат повторно изписани с един от тези видове шрифт.

(b) Договарящите страни или териториалните им подразделения могат обаче да предвидят в свидетелствата за регистрация, издадени на тяхна територия, да се посочва годината на производство вместо датата на първата регистрация.

2. Независимо от разпоредбите на параграф 1 на този член, съчленено пътно превозно средство, когато е в международно движение и влекачът и полуремаркето не са разделени едно от друго, се ползва от разпоредбите на тази Конвенция дори влекачът и полуремаркето, които го съставят, да са предмет само на една регистрация и да имат само едно свидетелство за регистрация.

3. Нищо в тази Конвенция не трябва да бъде тълкувано като ограничаване на правото на договарящите страни или териториалните им подразделения да изискват доказателство за правото на водача да използва пътното превозно средство, когато това пътно превозно средство, намиращо се в международно движение, не е регистрирано на името на лице, намиращо се в него.

4. Препоръчва се на договарящите страни да създадат, ако това все още не е направено, компетентен орган, който да извършва на национално или регионално ниво регистрация на автомобилите, които са в движение, и да води централен регистър, в който за всяко едно пътно превозно средство се записват данните, съдържащи се във всяко свидетелство за регистрация.

Регистрационен номер

Член 36

1. Всеки автомобил в международно движение трябва да има отпред и отзад собствен регистрационен номер. Мотоциклетите трябва да имат номер само отзад.

2. Всяко регистрирано ремарке в международно движение трябва да има отзад своя регистрационен номер. В случай че към автомобила са прикачени едно или повече ремаркета, единственото или последното ремарке, ако не е регистрирано, трябва да има регистрационния номер на теглещото превозно средство.

3. Съставните елементи и начинът на поставяне на регистрационния номер, посочен в този член, трябва да бъдат в съответствие с разпоредбите на Приложение 2 към тази Конвенция.

Отличителен знак на регистриращата държава

Член 37

1. Всеки автомобил в международно движение трябва да има отзад освен своя регистрационен номер и отличителния знак на държавата, в която е регистрирано.

2. Всяко ремарке, прикачено към автомобил, за което по силата на член 36 от тази Конвенция се изисква да има отзад регистрационен номер, трябва да има и отличителния знак на държавата, издала този регистрационен номер. Разпоредбите на този параграф се прилагат и когато ремаркето е регистрирано в държава, различна от тази, регистрирала автомобила, към който то е прикачено; ако ремаркето не е регистрирано, то трябва да има отзад отличителния знак на държавата, регистрирала теглещото превозно средство, освен когато то се движи на територията на тази държава.

3. Съставните елементи и начините за поставяне на отличителния знак, посочен в този член, трябва да бъдат в съответствие с разпоредбите на Приложение 3 към тази Конвенция.

Идентификационни знаци

Член 38

Всеки автомобил и всяко ремарке в международно движение трябва да има идентификационните знаци, посочени в Приложение 4 към тази Конвенция.

Технически изисквания

Член 39

Всеки автомобил, всяко ремарке и всеки състав от пътни превозни средства в международно движение трябва да отговарят на разпоредбите на Приложение 5 към тази Конвенция. Освен това те трябва да са в изправно техническо състояние.

Преходна разпоредба

Член 40

За период от десет години от влизането в сила на тази Конвенция в съответствие с член 47, параграф 1 ремаркетата в международно движение, независимо от допустимото им максимално тегло, се ползват от разпоредбите на тази Конвенция дори ако не са регистрирани.

Валидност на свидетелствата за управление

Член 41

1. Договарящите страни признават:

(a) всяко национално свидетелство за управление, издадено на националния им език или на един от техните национални езици или ако не е издадено на такъв език - придружено от заверен превод;

(b) всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на разпоредбите на Приложение 6 към тази Конвенция;

(c) всяко международно свидетелство за управление, отговарящо на разпоредбите на Приложение 7 към тази Конвенция

като валидно за управление на тяхна територия на пътно превозно средство, съответстващо на категориите, за които е издадено, при условие че същото свидетелство е валидно и е издадено от друга договаряща страна или нейно териториално подразделение или организация, оправомощена за тази цел от тази договаряща страна или от нейно териториално подразделение. Разпоредбите на този параграф не се прилагат за свидетелствата за управление на лица, които се обучават да управляват.

2. Независимо от разпоредбите на предходния параграф:

(a) ако валидността на свидетелството за управление е обвързана със специална забележка, вписана в него и предвиждаща условие притежателят да използва определени устройства или превозното средство да е оборудвано по определен начин в зависимост от увреждането на водача, свидетелството се признава за валидно само ако тези условия са спазени;

(b) договарящите страни могат да откажат да признаят валидността на своя територия на свидетелство за управление, чийто притежател не е навършил осемнадесет години;

(c) договарящите страни могат да откажат да признаят на своя територия валидността на свидетелства за управление, притежавани от лица, които не са навършили двадесет и една години, за управление на автомобили или състави от пътни превозни средства от категории С, D и Е, посочени в Приложения 6 и 7 към тази Конвенция.

3. Договарящите страни се задължават да вземат необходимите мерки националните и международните свидетелства за управление, посочени в параграф 1, букви "a", "b" и "c" на този член, да не бъдат издавани на тяхна територия без достатъчна гаранция за способностите на водача да управлява пътно превозно средство и за физическата му годност.

4. За прилагането на параграф 1 и параграф 2, буква "c" на този член:

(a) към автомобил от категория В съгласно Приложения 6 и 7 към тази Конвенция може да бъде прикачено леко ремарке; може също така да му бъде прикачено ремарке, чието допустимо максимално тегло надвишава 750 kg (1650 фунта), но не надвишава теглото на автомобила без товар, ако сборът на допустимото максимално тегло на така прикачените пътни превозни средства не надвишава 3500 kg (7700 фунта);

(b) към автомобил от категория С или D съгласно Приложения 6 и 7 към тази Конвенция може да бъде прикачено леко ремарке, като така полученият състав от превозни средства продължава да бъде от категория С или категория D.

5. Международно свидетелство за управление може да бъде издадено само на притежател на национално свидетелство за управление, за чието издаване са били изпълнени минималните условия, предвидени в тази Конвенция. То не може да бъде валидно за срок, по-дълъг от срока на съответното национално свидетелство, чийто номер трябва да бъде вписан в международното свидетелство.

6. Разпоредбите на този член не задължават договарящите страни:

(a) да признават валидността на националните или международните свидетелства за управление, издадени на територията на друга договаряща страна, на лица, които са били установили обичайното си пребиваване на тяхна територия по време на издаването им, или на лица, чието обичайно пребиваване е установено на тяхна територия след издаването на тези свидетелства;

(b) да признават валидността на гореспоменатите свидетелства, издадени на водачи, чието обичайно пребиваване към момента на издаването им не е било на територията, на която е издадено свидетелството, или чието пребиваване след издаването на свидетелствата е било установено на друга територия.

Преустановяване на валидността на свидетелството за управление

Член 42

1. Договарящите страни или териториалните им подразделения могат да лишат водач от правото му да използва на тяхна територия своето национално или международно свидетелство за управление, ако е извършил нарушение на тяхна територия, за което съгласно националното законодателство се предвижда лишаване от право на управление. В този случай компетентният орган на договарящата страна или този на териториалните ѝ подразделения, който е отнел правото на използване на свидетелството, може:

(a) да изземе свидетелството и да го задържи до изтичане на срока на лишаване от право на управление или докато водачът напусне неговата територия, в зависимост от това, кой срок ще настъпи по-рано;

(b) да уведоми органа, който е издал или от името на който е издадено свидетелството, за лишаването от правото да се използва това свидетелство;

(c) в случаите на международно свидетелство, да впише на специално предвиденото за тази цел място забележка, че това свидетелство не е валидно на нейна територия;

(d) в случай че не е приложима процедурата, посочена в буква "a" на този параграф, да допълни уведомлението, посочено в буква "b", като поиска от органа, който е издал или от името на който е било издадено свидетелството, да уведоми съответното лице за взетото по отношение на него решение.

2. Договарящите страни полагат усилия да уведомят заинтересованите лица за решенията, които са им били съобщени съгласно процедурата, посочена в параграф 1, буква "d" на този член.

3. Нито една разпоредба от тази Конвенция не трябва да се тълкува като забрана договарящите страни или териториалните им подразделения да попречат на водач, притежаващ национално или международно свидетелство за управление, да управлява моторно превозно средство, ако е очевидно или доказано, че състоянието му не позволява безопасно управление на моторно превозно средство, или ако правото му да управлява моторно превозно средство е било отнето в държавата, където обичайно пребивава.

Преходни разпоредби

Член 43

Международните свидетелства за управление, отговарящи на разпоредбите на Конвенцията за движението по пътищата, съставена в Женева на 19 септември 1949 г., и издадени в рамките на пет години след влизането в сила на тази Конвенция съгласно член 47, параграф 1 от нея, при прилагането на членове 41 и 42 от тази Конвенция се приравняват към международните свидетелства за управление, предвидени в тази Конвенция.

Член 44

1. Велосипедите без двигател в международно движение трябва:

(a) да имат ефективна спирачка;

(b) да са оборудвани със звънец, който се чува на достатъчно разстояние, и да нямат друг звуков сигнал;

(c) да са оборудвани с червен светлоотразител отзад и с устройства за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червена светлина отзад.

2. На територията на договарящите страни, които не са направили декларация съгласно член 54, параграф 2 от тази Конвенция за приравняване на мотопедите към мотоциклетите, мотопедите в международно движение трябва:

(a) да имат две независими спирачки:

(b) да са оборудвани със звънец или друго звуково устройство, което се чува от достатъчно разстояние;

(c) да са оборудвани с ефективен шумозаглушител;

(d) да са оборудвани с устройства, които излъчват бяла или жълта добре различима светлина отпред и червена светлина отзад, както и с червен светлоотразител отзад;

(e) да имат идентификационния знак, посочен в Приложение 4 към тази Конвенция.

3. На територията на договарящите страни, които съгласно чл. 54, параграф 2 от тази Конвенция са направили декларация за приравняване на мотопедите към мотоциклетите, условията, на които трябва да отговарят мотопедите, за да бъдат допуснати в международно движение, са същите, които са определени за мотоциклетите в Приложение 5 към тази Конвенция.

Член 45

1. Тази Конвенция е открита за подписване в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк до 31 декември 1969 година за всички държави - членки на Организацията на обединените нации или на някоя от специализираните ѝ организации, или на Международната агенция за атомна енергия, или страни по Статута на Международния съд, или за всяка друга държава, поканена от Общото събрание на Организацията на обединените нации да стане страна по тази Конвенция.

2. Тази Конвенция подлежи на ратификация. Документите за ратификацията се депозират при генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Тази Конвенция остава открита за присъединяване за всяка държава, посочена в параграф 1 от този член. Документите за присъединяването се депозират при генералния секретар.

4. При подписване на тази Конвенция или депозиране на своя документ за ратификация или за присъединяване всяка държава уведомява генералния секретар за отличителния знак, който е избрала да бъде поставен на регистрираните от нея пътни превозни средства в международно движение, в съответствие с Приложение 3 към тази Конвенция. С последващо уведомление до генералния секретар всяка държава може да промени избрания от нея преди това отличителен знак.

Член 46

1. Всяка държава може в момента на подписване или ратифициране или присъединяване към тази Конвенция или по всяко време след това да декларира чрез уведомление до генералния секретар, че Конвенцията ще се прилага за всички или за някои от териториите, за чиито международни отношения отговаря. Конвенцията ще започне да се прилага за територията или териториите, посочени в уведомлението, тридесет дни след датата на получаване на уведомлението от генералния секретар или от датата на влизането в сила на Конвенцията за държавата, направила уведомлението, ако тази дата е по-късна от предишната.

2. Всяка държава, която е направила декларация съгласно параграф 1 на този член, може по всяко време след тази дата чрез уведомление до генералния секретар да декларира, че Конвенцията престава да се прилага за посочената в уведомлението територия и Конвенцията престава да се прилага за тази територия една година след датата на получаването на уведомлението от генералния секретар.

3. Всяка държава при уведомяването съгласно параграф 1 на този член уведомява генералния секретар за отличителния знак или знаци, които е избрала да бъдат поставяни на пътните превозни средства в международно движение, регистрирани в съответната територия или територии, съгласно разпоредбите на Приложение 3 към тази Конвенция. С последващо уведомление до генералния секретар всяка държава може да промени отличителен знак, който е избрала преди това.

Член 47

1. Тази Конвенция влиза в сила дванадесет месеца след датата на депозирането на петнадесетия документ за ратификация или за присъединяване.

2. За всяка държава, която ратифицира или се присъедини към тази Конвенция след депозирането на петнадесетия документ за ратификация или за присъединяване, Конвенцията влиза в сила дванадесет месеца след датата на депозирането от тази държава на документа ѝ за ратификация или за присъединяване.

Член 48

От влизането ѝ в сила тази Конвенция прекратява и замества в отношенията между договарящите страни Международната конвенция за автомобилното движение и Международната конвенция за движението по пътищата, и двете подписани на 24 април 1926 година в Париж, Конвенцията за правилата на автомобилното движение между американските страни, открита за подписване на 15 декември 1943 година във Вашингтон, и Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване на 19 септември 1949 година в Женева.

Член 49

1. След изтичането на една година от влизането в сила на тази Конвенция всяка договаряща страна може да предложи едно или повече изменения на Конвенцията. Текстът на всяко предложение за изменение, придружен от обяснителен меморандум, се изпраща на генералния секретар, който го съобщава на всички договарящи страни. Договарящите страни могат в срок от дванадесет месеца след датата на съобщението да го информират дали: а) приемат изменението; b) отхвърлят изменението; c) желаят да бъде свикана конференция за разглеждане на изменението. Генералният секретар също така изпраща текста на предложеното изменение на всички останали държави, посочени в член 45, параграф 1 от тази Конвенция.

2. (а) Всяко предложение за изменение, което е било изпратено съгласно разпоредбите на предходния параграф, се счита за прието, ако в срока от дванадесет месеца, споменат по-горе, по-малко от една трета от договарящите страни уведомят генералния секретар или че отхвърлят изменението, или че желаят да бъде свикана конференция, за да го разгледат. Генералният секретар уведомява всички договарящи страни за всяко приемане или отхвърляне на предложеното изменение и за всяко искане за свикване на конференция. Ако общият брой на отхвърлянията и на исканията, получени в посочения срок от дванадесет месеца, е по-малък от една трета от общия брой на договарящите страни, генералният секретар съобщава на всички договарящи страни, че изменението ще влезе в сила шест месеца след изтичането на срока от дванадесет месеца, посочен в предходния параграф, за всички договарящи страни, с изключение на тези, които в посочения срок са отхвърлили изменението или са поискали свикването на конференция, която да го разгледа.

(b) Всяка договаряща страна, която в посочения срок от дванадесет месеца е отхвърлила предложението за изменение или е поискала свикването на конференция за разглеждането му, може по всяко време след изтичането на този срок да уведоми генералния секретар, че приема изменението, и генералният секретар съобщава за това на всички останали договарящи страни. Изменението влиза в сила за договарящите страни, които са уведомили за приемането му, шест месеца след получаването от генералния секретар на тяхното уведомление.

3. Ако предложено изменение не е било прието съгласно параграф 2 на този член и ако в срока от дванадесет месеца, посочен в параграф 1 на този член, по-малко от половината от общия брой на договарящите страни уведомят генералния секретар, че отхвърлят предложеното изменение, и ако поне една трета от общия брой на договарящите страни, но не по-малко от десет, го уведомят, че го приемат или че желаят да бъде свикана конференция за разглеждане на предложеното изменение, генералният секретар свиква конференция с цел разглеждане на предложеното изменение или на всяко друго предложение, което му е било предоставено съгласно параграф 4 на този член.

4. Ако съгласно разпоредбите на параграф 3 на този член бъде свикана конференция, генералният секретар поканва на нея всички държави, посочени в член 45, параграф 1 от тази Конвенция. Той отправя искане до всички държави, поканени на конференцията, да му предоставят най-малко шест месеца преди датата на откриването ѝ всички предложения, които, в допълнение към предложеното изменение, биха желали да бъдат разгледани в рамките на конференцията, и ги съобщава най-малко три месеца преди датата на откриването на конференцията на всички държави, поканени на конференцията.

5. (а) Всяко изменение на тази Конвенция се счита за прието, ако е било одобрено с мнозинство от две трети от държавите, представени на конференцията, при условие че това мнозинство представлява най-малко две трети от общия брой на договарящите страни, представени на конференцията. Генералният секретар уведомява всички договарящи страни за приемането на изменението и то влиза в сила 12 месеца след датата на това уведомление за всички договарящи страни, с изключение на тези, които в този период са уведомили генералния секретар, че отхвърлят изменението.

(b) Всяка договаряща страна, която е отхвърлила някое изменение през посочения период от 12 месеца, може по всяко време да уведоми генералния секретар, че го приема, и генералният секретар съобщава това на всички договарящи страни. Изменението влиза в сила за договарящата страна, която е съобщила за приемането му, шест месеца след датата, на която генералният секретар е получил съобщението, или след изтичането на посочения период от 12 месеца, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

6. Ако предложеното изменение не се счита за прието съгласно параграф 2 на този член и ако условията за свикване на конференцията, посочени в параграф 3 на този член, не са налице, предложеното изменение се счита за отхвърлено.

Член 50

Всяка договаряща страна може да денонсира тази Конвенция с писмено уведомление, адресирано до генералния секретар. Денонсирането влиза в сила една година след датата, на която генералният секретар е получил това уведомление.

Член 51

Тази Конвенция престава да бъде в сила, ако броят на договарящите страни е по-малък от пет за период от дванадесет последователни месеца.

Член 52

Всеки спор между две или повече договарящи страни, свързан с тълкуването или прилагането на тази Конвенция, който страните не са могли да разрешат чрез преговори или чрез други средства за уреждане, може, по молба на всяка от заинтересованите договарящи страни, да бъде отнесен до Международния съд за решаване.

Член 53

Нищо в тази Конвенция не трябва да бъде тълкувано като пречка за някоя от договарящите страни да предприеме действия съгласно Устава на Организацията на обединените нации в съответствие с нуждите на конкретната ситуация, каквито тя счита за необходими с оглед осигуряване на външната или вътрешната си сигурност.

Член 54

1. Всяка държава може при подписване или депозиране на своя документ за ратификация или присъединяване към тази Конвенция да декларира, че не се счита за обвързана от член 52 от тази Конвенция. Другите договарящи страни не са обвързани от член 52 по отношение на договаряща страна, която е направила такава декларация.

2. При депозиране на своя документ за ратификация или присъединяване всяка държава може да заяви с уведомление до генералния секретар, че за целите на прилагането на тази Конвенция ще счита мотопедите за мотоциклети (член 1, буква "n"). Всяка държава може впоследствие по всяко време да оттегли декларацията си с уведомление до генералния секретар.

3. Декларациите, предвидени в параграф 2 на този член, влизат в сила шест месеца след датата, на която генералният секретар е получил уведомлението, или от датата, на която Конвенцията е влязла в сила за държавата, направила декларацията, ако тази дата е по-късна от първата.

4. Всяка промяна на предварително избран отличителен знак, за който е съобщено съгласно член 45, параграф 4 или член 46, параграф 3 от тази Конвенция, влиза в сила три месеца след датата, на която генералният секретар е получил уведомлението за това.

5. Резерви по тази Конвенция и приложенията ѝ, различни от резервата по параграф 1 на този член, се допускат, при условие че са направени в писмена форма и ако са направени преди депозирането на документа за ратификация или присъединяване, са потвърдени в този документ. Генералният секретар съобщава за тези резерви на всички държави, посочени в член 45, параграф 1 от тази Конвенция.

6. Всяка договаряща страна, която е направила резерва или декларация в съответствие с параграф 1 или 4 на този член, може по всяко време да ги оттегли чрез уведомление до генералния секретар.

7. Резерва, направена в съответствие с параграф 5 на този член:

(a) изменя за договарящата страна, която е направила резервата, разпоредбите на Конвенцията, за които се отнася резервата, в рамките на тази резерва;

(b) изменя тези разпоредби в същата степен и за другите договарящи страни в отношенията им с договарящата страна, направила резервата.

Член 55

Освен декларациите, уведомленията и информацията, предвидени в членове 49 и 54 от тази Конвенция, генералният секретар съобщава на всички държави, посочени в член 45, параграф 1:

(a) подписванията, ратификациите и присъединяванията съгласно член 45;

(b) уведомяванията и декларациите съгласно член 45, параграф 4 и член 46;

(c) датите на влизането в сила на тази Конвенция в съответствие с член 47;

(d) датата на влизането в сила на измененията на тази Конвенция съгласно член 49, параграфи 2 и 5;

(e) денонсиранията съгласно член 50;

(f) прекратяването на действието на тази Конвенция съгласно член 51.

Член 56

Оригиналът на тази Конвенция, съставен в един екземпляр на английски, испански, китайски, руски и френски език, като и петте текста са еднакво автентични, се депозира при генералния секретар на Организацията на обединените нации, който изпраща заверени копия на всички държави, посочени в член 45, параграф 1 от тази Конвенция.

В уверение на което долуподписаните представители, надлежно упълномощени за това от своите правителства, подписаха тази Конвенция.

Съставена във Виена на осмия ден от ноември хиляда деветстотин шестдесет и осма година.