Държавен вестник, брой 84 от 6.X

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за определяне психологичната пригодност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (МВР) при прояви на рисково и/или дезадаптивно поведение.

Чл. 2. За определяне психологичната пригодност на държавните служители в МВР в Института по психология на МВР (ИП - МВР) се създава постоянна комисия, наричана по-нататък "комисията".

Чл. 3. На изследване за определяне психологичната пригодност подлежат държавни служители в МВР, проявили два или повече индикатора за рисково и/или дезадаптивно поведение от Списъка с настъпили промени в поведението, които затрудняват професионалното функциониране - индикатори за разпознаване на прояви на рисково и дезадаптивно поведение (приложение № 1) в последните 6 месеца.

Чл. 4. (1) Съставът на комисията включва председател и двама членове. Съставът на комисията се определя със заповед на директора на ИП - МВР, и се актуализира при необходимост. Със заповедта може да се определят и резервни членове.

(2) Председател на комисията е държавен служител - психолог, на ръководна длъжност.

(3) Членове на комисията са служители на ръководна или изпълнителска длъжност - психолог, специалист в областта на психодиагностичната дейност, и психолог, специалист в областта на консултативната дейност.

Чл. 5. (1) Заседанията на комисията се организират и ръководят от председателя.

(2) Комисията заседава в пълен състав.

(3) За заседанията на комисията се води протокол, който се подписва от комисията.

Чл. 6. (1) Комисията:

1. проверява получените заявки за определяне психологичната пригодност на държавните служители в МВР при прояви на рисково и/или дезадаптивно поведение;

2. приема решения относно приемане, неприемане или връщане на заявката;

3. приема решения относно назначаване на допълнителни изследвания на държавните служители;

4. приема решения относно определяне психологичната пригодност на държавните служители;

5. приема решения относно прекратяване на процедурата по установяване на психологичната пригодност на държавните служители;

6. води кореспонденция със заявителите по чл. 7, ал. 1.

(2) Решенията на комисията се приемат с обикновено мнозинство.

Чл. 7. (1) Процедурата се инициира със заявка от страна на ръководителя на структура по чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чийто служител е с прояви на рисково и/или дезадаптивно поведение, а по отношение на държавните служители, ръководители на структури по чл. 37 от ЗМВР, главния секретар и заместник главния секретар - от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице.

(2) Заявката до ИП - МВР, съдържа:

1. попълнен от прекия ръководител формуляр за описание проявите на рисково и/или дезадаптивно поведение на държавния служител (приложение № 2);

2. кадрова справка;

3. длъжностна характеристика;

4. първична психологична оценка на психичното състояние на държавния служител (приложение № 3) с препоръка за стартиране на процедура за определяне и възстановяване на психологичната пригодност на държавния служител;

5. друга налична и релевантна към случая документация.

(3) Оценката по ал. 2, т. 4 е психосоциална и включва анализ на информацията относно работното място и жизнената среда на държавния служител. Основава се на интервюта с държавния служител и близкото социално обкръжение (колеги, приятели и семейство - при възможност) и проучване на документи.

(4) Оценката по ал. 2, т. 4 се извършва по месторабота на държавния служител от психолог от ИП - МВР, определен от директора на ИП - МВР, след искане от съответния ръководител по ал. 1.

Чл. 8. (1) В случай че при първичната психологична оценка се установи суициден риск и/или риск от нараняване на други лица, и/или съмнение за психична болест, ръководителят по чл. 7, ал. 1 уведомява Медицинския институт на МВР (МИ - МВР), като прилага копие от първичната психологична оценка.

(2) В случаите по ал. 1 заявка не се изпраща.

Чл. 9. (1) След получаване на заявката комисията приема едно от следните решения, с което:

1. приема заявката и изпраща писмен отговор на заявителя с дата за провеждане на психологично изследване на съответния държавен служител в ИП - МВР;

2. не приема заявката поради неотносимост към моделите на рисково или дезадаптивно поведение;

3. връща заявката поради непълнота в изпратената документация, като посочва изискуемите документи, които следва да бъдат предоставени в срок от 5 работни дни.

(2) В хипотезата на ал. 1, т. 3 заявителят по чл. 7, ал. 1 изпълнява указанията на комисията и изпраща отново заявката.

Чл. 10. (1) Държавният служител се изпраща за определяне на психологичната пригодност в ИП - МВР, със заповед на заявителя по чл. 7, ал. 1.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочва, че в случай на установена психологична непригодност за държавна служба на заеманата длъжност държавният служител следва да се яви на психологично изследване за установяване на психологичната пригодност в първия работен ден след изтичане на срока по чл. 214, ал. 8 от ЗМВР.

(3) Копие от заповедта по ал. 1 се връчва на държавния служител срещу подпис с отбелязване на датата.

(4) При отказ на държавния служител да получи копие от заповедта същата му се обявява и това, както и отказът се удостоверяват с подписите на двама служители, положени върху заповедта.

(5) При отказ да се яви на психологично изследване държавният служител подписва декларация за отказ от явяване на изследване за определяне на психологичната пригодност на държавния служител (приложение № 4).

(6) Отказът на държавния служител да подпише декларацията по ал. 5, както и отказът му да се яви на психологично изследване се удостоверяват с подписите на двама служители, положени върху декларацията.

(7) Неявяването на държавния служител на изследване за определяне на психологичната пригодност, с изключение на хипотезите по чл. 11, ал. 1, представлява отказ по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 21 от ЗМВР.

(8) Отказът по ал. 5 представлява отказ по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 21 от ЗМВР.

Чл. 11. (1) Когато държавният служител е възпрепятстван да се яви на психологично изследване поради законоустановен отпуск, неотложни служебни задачи или форсмажорни обстоятелства, заявителят по чл. 7, ал. 1 уведомява комисията.

(2) Държавният служител е длъжен да се яви на изследване за определяне на психологичната пригодност в срок от 5 работни дни след отпадане на основанията по ал. 1.

(3) Задължението на държавния служител по ал. 2 се посочва в заповедта по чл. 10, ал. 1.

(4) След изтичане на срока по ал. 2 заявителят по чл. 7, ал. 1 уведомява комисията за това и изисква информация за явяването на служителя на изследване за определяне на психологичната пригодност.

Чл. 12. (1) Преди провеждане на изследване за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в МВР държавният служител подписва декларация за информирано съгласие (приложение № 5).

(2) Отказът на държавния служител да подпише декларацията по ал. 1 се удостоверява с подписите на двама служители от ИП - МВР, свидетели на отказа, положени върху нея.

(3) Отказът по ал. 2 представлява отказ по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 21 от ЗМВР.

Чл. 13. Специфичните изисквания за психологична пригодност на държавните служители в МВР се определят съгласно създадените, адаптирани и въведени от ИП - МВР, критерии и стандарти за индивидуална психодиагностика, които се отнасят към затруднения в психичното функциониране и адаптация.

Чл. 14. (1) Психологичното изследване се провежда от двама психолози - служители на ИП - МВР, които в тридневен срок изготвят психологична експертна оценка.

(2) Психологичното изследване се извършва чрез набор от психодиагностични методики, който се утвърждава от директора на ИП - МВР, за всеки конкретен случай съобразно неговата специфика.

(3) Психологичната експертна оценка се предоставя на комисията.

(4) При необходимост комисията може да назначи допълнителни изследвания на държавния служител, за което се уведомяват заявителят и държавният служител.

Чл. 15. Комисията проверява всички документи, факти и обстоятелства, предоставени и станали ѝ известни преди приемането на решение относно психологичната пригодност на държавния служител.

Чл. 16. (1) Комисията приема решение относно психологичната пригодност на държавния служител в седемдневен срок от получаване на психологичната експертна оценка.

(2) В хипотезата на чл. 14, ал. 4 срокът за приемане на решение по ал. 1 относно психологичната пригодност на държавния служител се удължава до 20 дни.

Чл. 17. В случай че по време на психологичното изследване се установи суициден риск и/или риск от нараняване на други лица, и/или съмнение за психична болест, комисията прекратява процедурата за определяне и възстановяване на психологичната пригодност на държавните служители и уведомява ръководителя по чл. 7, ал. 1 и МИ - МВР, като прилага копие от решението за прекратяване.

Чл. 18. (1) Решението на комисията може да бъде:

1. "психологически пригоден за държавна служба на заеманата длъжност";

2. "психологически непригоден за държавна служба на заеманата длъжност".

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 с решението се определя и минималният срок, необходим държавният служител да възстанови психологичната си пригодност за изпълнение на служебните си задължения.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 в решението комисията може да даде становище относно длъжности, за които държавният служител е психологически пригоден.

Чл. 19. (1) Решението на комисията по чл. 18, ал. 1 се изпраща на заявителя по чл. 7, ал. 1.

(2) Копие от решението по ал. 1 се връчва срещу подпис на държавния служител от заявителя по чл. 7, ал. 1.

(3) Отказът на държавния служител да получи копие от решението по ал. 1 се установява по реда на чл. 10, ал. 4.

Чл. 20. (1) В хипотезата на чл. 18, ал. 1, т. 2 на държавния служител се предлага възможност за психологично консултиране от ИП - МВР.

(2) Консултациите в ИП - МВР, продължават един астрономически час, като честотата им е до два пъти седмично съобразно преценката на консултиращия психолог.

(3) В случай че държавният служител откаже индивидуално психологично консултиране от ИП - МВР, същият подписва декларация за отказ от индивидуално психологично консултиране в ИП - МВР (приложение № 6).

Чл. 21. (1) След изтичане на срока по чл. 214, ал. 8 от ЗМВР държавният служител преминава на изследване по реда, описан в чл. 12 и чл. 14 - 17, с цел определяне възстановил ли е психологичната си пригодност за изпълнение на служебните си задължения.

(2) При изследването по ал. 1 комисията приема решение по чл. 18, ал. 1, в което посочва, че служителят е/не е възстановил психологичната си пригодност.

(3) Неявяването на служителя за изследване по ал. 1 представлява отказ по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 21 от ЗМВР.

Чл. 22. (1) Решението на комисията по чл. 21, ал. 2 се изпраща на заявителя по чл. 7, ал. 1.

(2) Копие от решението по ал. 1 се връчва срещу подпис на държавния служител от заявителя по чл. 7, ал. 1.

(3) Отказът на държавния служител да получи копие от решението по ал. 1 се установява по реда на чл. 10, ал. 4.

Чл. 23. Процедурата за определяне и възстановяване на психологичната пригодност на държавен служител в МВР може да бъде прекратена с мотивирано решение на комисията при настъпили нови факти и обстоятелства, относими към неговата психологична пригодност.

Чл. 24. Длъжностните лица, ангажирани с определяне и възстановяване на психологичната пригодност на държавните служители в МВР, нямат право да разгласяват информация, свързана с изследването.