Държавен вестник, брой 52 от 16.VI

1. Основното споразумение за сътрудничество, подписано между Правителството на Република България и УНИЦЕФ на 8 ноември 2004 г., поставя основата на взаимоотношенията между Правителството и УНИЦЕФ. Планът за действие по програмата за страната, който обхваща периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2027 г., следва да се тълкува и изпълнява в съответствие с Основното споразумение за сътрудничество. Програмите и проектите, описани тук, са договорени съвместно от Правителството и УНИЦЕФ. Настоящият План за действие по Програмата за страната се състои от 8 части, в които са описани общите политики, приоритети, цели и задачи, стратегии, управленски отговорности и ангажименти на Правителството и на УНИЦЕФ.

2. България е страна със среден към висок доход и член на Европейския съюз (ЕС) от 2007 г. Към 31.12.2021 г. населението на Република България е 6 838 937 души, от които 1 312 173 на възраст от 0 до 19 години¹. В етническо отношение населението е доста хомогенно, като делът на българите е 84,5 процента от общото население, следван от този на турците (8,8 процента) и ромите (4,9 процента). С индекс на човешкото развитие (ИЧР) от 0.816 България попада във високата категория на човешкото развитие - на 56-о място от 189 държави.

3. Правителството запазва макроикономическата стабилност и преди пандемията от COVID-19 икономиката поддържа растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3 до 4 процента. Държавните разходи за здравеопазване, образование и социална закрила като дял от БВП са по-ниски от средните за ЕС-27. През 2020 г. държавните разходи за образование в България са в размер на 4 процента от БВП (средно 5 процента за ЕС-27), за здравеопазване са 5,9 процента (8 процента средно за ЕС-27), а за социална закрила са 13,1 процента (21,9 процента средно за ЕС)². Делът на държавните разходи за социална закрила на семействата и децата се е увеличил слабо - от 1,8 процента от БВП през 2019 г. на 1,9 процента през 2020 г. Бюджетните средства за децата не се представят отделно в рамките на националния бюджет.

4. България активно насърчава правата на детето в международен план като съпредседател на Групата на приятелите на децата и целите за устойчиво развитие към ООН и като член на Съвета на ООН по правата на човека. България съдейства за Резолюция на Общото събрание на ООН относно "Отбелязването на тридесетата годишнина от приемането на Конвенцията за правата на детето" (виж A/RES/73/301) и с другите двама съпредседатели на Групата на приятелите постави началото на Глобалната гаранция за възстановяване на ангажимента по Конвенцията за правата на детето "За всяко дете, всички права". България също така инициира Резолюция относно овластяването на децата с увреждания за упражняване на техните човешки права, включително чрез приобщаващо образование (виж A/HRC/40/L.20/Rev.1), приета от Съвета на ООН по правата на човека. През 2022 г. България беше избрана за член на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ за мандата 2023 - 2025 г. като доказателство за ангажимента на правителството да насърчава правата на детето във всички дейности на ООН.

5. Нивото на равенство между мъжете и жените е високо. Гарантиран е равен достъп до образование и има равенство между половете в процента на записване на момичета и момчета в начален, прогимназиален, първи и втори гимназиален етап на средното образование. Броят на жените във висшето образование е висок и те са сравнително добре представени в направления, като информационни и комуникационни технологии (ИКТ), инженерни и технологични специалности. През 2019 г. коефициентът на участие в работната сила за жените (20 - 64 години) е 68 процента и малко над средния за ЕС (67 процента), докато разликата в заетостта между половете е 7,7 процента.

6. Насилието над жени остава значително предизвикателство, а достъпът до услуги за подслон, рехабилитация и подкрепа е все още ограничен на места. За да се справи с това предизвикателство, Правителството предложи промени в Закона за защита от домашното насилие, които предвиждат въвеждането на координационен механизъм между всички заинтересовани страни, регулиране на програмите за превенция и закрила и създаване на специализирани услуги.

7. България със своята споделена граница с Турция е подложена на значителен натиск през последните години от постоянно нарастващия поток от мигранти и бежанци, включително непридружени и разделени от своите семейства деца. Броят на тези деца се е увеличил значително от 2017 г. и съставлява голям дял от всички деца, които кандидатстват за закрила. През 2021 г. 3733 деца са кандидатствали за закрила³, от които 85 % са непридружени и разделени от своите семейства деца. Увеличен е и броят на украинските бежанци, влизащи в България. След първите седмици на конфликта в Украйна има стабилна тенденция 47 процента от разселените лица да остават в страната, а приблизително една трета от тях са деца. Това натоварва допълнително системата за закрила на детето, която трябва да бъде укрепена, за да отговори на комплексните нужди на децата бежанци и мигранти⁴, включително на непридружените и на разделените от своите семейства деца.

8. Отрицателното социално-икономическо въздействие на COVID-19 засегна непропорционално най-уязвимите групи от населението. Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030⁵ поставя специален акцент върху политиките за намаляване на бедността сред децата като специфична уязвима група и за подкрепа на децата и семействата. Междусекторната координация обаче остава предизвикателство за ефективното ѝ прилагане.

9. Делът на децата (0 - 17 години) в риск от бедност или социално изключване е намалял значително - от 45,5 процента през 2016 г. на 33 процента през 2021 г.⁶ Коефициентът на Джини от 39,7 процента през 2021 г. е сред най-високите в Европейския съюз, което показва значителни неравенства в доходите. Системата за социална закрила е добре развита, но все още има пропуски в обхвата и адекватността. Делът на децата (0 - 14 години), обхванати от схеми за социална закрила, остава нисък - 48,6 процента. Въздействието на социалните трансфери върху намаляването на бедността е много по-слабо в сравнение с други страни от ЕС и се наблюдават съществени регионални различия, които оказват отрицателно въздействие върху реализирането на правата на децата в по-бедните райони.

10. България направи съществена промяна от традиционния образователен модел към нов модел, който:

a. осигурява включване в системата на предучилищното и училищното образование на всички деца и ученици, включително тези със специални образователни потребности;

b. създава благоприятна среда за учене, включително изграждане на училища, обучение на учители, осигуряване на по-малък размер на класовете и по-добри класни стаи;

c. предоставя индивидуална подкрепа според индивидуалните характеристики на всяко дете или ученик, въведена със Закона за предучилищното и училищното образование през 2016 г.

11. Въпреки продължаващите реформи качеството и приобщаването в образователната система все още са предизвикателство. Трайно високият дял на преждевременно напускащите образованието лица (18 - 24 години), въпреки тенденцията към спад, е 12,2 процента през 2021 г. и е по-висок от средния за ЕС (9,9 процента). Това засяга особено групите в неравностойно положение, като децата с увреждания, ромските деца и децата в селски райони или в уязвими ситуации. Ниското образователно представяне е основна слабост. През 2018 г. делът на 15-годишните, които не достигат базово ниво по основни предмети, измерено от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), е 46 процента спрямо средното за ЕС от 23,6 процента. Делът на записаните деца на възраст под 3 години в заведенията за детски грижи е 16,2 процента и много по-нисък от средния за ЕС от 33,2 процента, особено в някои региони и сред уязвимите деца. Липсата на свободни места ограничава участието им, особено в големите градове⁷. Ефективното прилагане на разработената Национална рамка за качество за образование и грижи в ранна детска възраст от Министерството на образованието и науката ще допринесе за преодоляване на тези предизвикателства.

12. В изпълнение на приетата през 2010 г. Национална стратегия "Визия за деинституционализацията на децата в Република България" България постигна значителен напредък в реформата на системата за публична грижа за децата и в развитието на превантивни и алтернативни грижи в общността за уязвими деца и родители. Закрити са всички големи институции за деца с увреждания и деца, лишени от родителски грижи. Броят на децата, настанени в специализирани институции, е намалял с над 97 процента от 7587 през 2010 г. до 199 през декември 2021 г.⁸ Въпреки постиженията все още има предизвикателства, свързани със:

• подобряване на качеството на услугите;

• оценката и прилагането на най-добрите интереси на детето;

• капацитета на системата за закрила на детето;

• предоставянето на интегрирана подкрепа за деца и семейства в риск;

• ефективен контрол на достъпа.

13. Законът за социалните услуги (2019 г.) има за цел да подобри качеството, ефективността, финансирането и мониторинга на социалните услуги и на механизмите на предоставянето им. Прилагането му осигурява възможност за значителна промяна, която допринася за предотвратяване на социалното изключване и осигурява основа за оказване на интегрирана подкрепа, с особен акцент върху най-уязвимите деца и семейства. След приемането на Закона за закрила на детето (2000 г.) системата за закрила на детето разви капацитета си за превенция, идентифициране и реагиране на насилието над деца. През 2021 г. в отделите за закрила на детето са постъпили 1387 сигнала, което е с 257 повече в сравнение с 2020 г. Въпреки това все още има случаи на насилие, за които не е подаден сигнал. Национално проучване на УНИЦЕФ разкри, че едно от всеки две деца в България (47 процента) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст⁹. Емоционалното насилие е най-разпространеният вид (45,9 процента), следвано от физическото насилие (31,2 процента), сексуалното насилие (15,6 процента) и неглижирането (10,5 процента). Най-често е насилието сред децата в училище (38,3 процента), следвано от това в общността (37,6 процента) и в дома (30,9 процента). С Решение на Министерския съвет № 51 от 23.01.2023 г. е приета Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 - 2026 г.) и План за действие за изпълнение на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 - 2024 г.), които ще допринесат за засилване на националния отговор на насилието над деца.

14. Държавната агенция за закрила на детето отговаря за насоките, координацията и мониторинга на държавната политика за закрила на детето. Омбудсманът участва активно в мониторинга на правата на децата, но недостатъчните знания и осведоменост относно правата на детето сред широката общественост, националните и местните власти, специалистите и медиите, както и сред самите деца и подрастващи, остава основно предизвикателство. Също така е необходимо подобрение при наблюдението на ситуацията и напредъка, както и координиране и насърчаване на международните и националните ангажименти към децата.

15. В България критичните рискове, свързани с околната среда и изменението на климата, които засягат реализирането на правата на децата, се отнасят до замърсяването на въздуха, водите и управлението на отпадъците. България има най-висок дял на преждевременна смъртност поради замърсяване на въздуха в ЕС¹⁰. Индексът за екологично представяне (EPI) на България през 2020 г. е 57 и тя се нарежда на 41-во място сред 180 държави¹¹. Над 21 процента от децата в България са отрицателно засегнати от околната среда и замърсяването¹².

16. УНИЦЕФ е в добра позиция да играе основна роля в подкрепата на правителството при свързването му с участниците от различни сектори за постигане на резултати, свързани с децата. Надграждайки върху това предимство, УНИЦЕФ ще продължава стратегическото си партньорство с Правителството на Република България, местните власти и гражданското общество и ще разшири обхвата на партньорствата си на национално и международно равнище, за да ускори постигането на резултати за децата.

17. Програмата за страната се основава на оценки, изследвания и консултации със заинтересованите страни, които идентифицират приоритетните области и извлечените поуки. Те включват:

a. по-силен глас на УНИЦЕФ и обществено застъпничество за правата на детето;

b. преминаване към цялостна визия за партньорство - включително "Бизнес за резултати", застъпничество, набиране на средства и насочване на публични и частни ресурси.

18. В оценката на Програмата за страната се посочва, че сравнителното предимство на УНИЦЕФ е опитът и компетентността на организацията при определянето на приоритетите, насочени към децата. То се подкрепя от организационния ѝ опит в събирането на данни, от поставения акцент върху справедливостта, от разработването на политики и от начините на предоставяне на услугите. УНИЦЕФ се доказа като доверен партньор, способен да си сътрудничи с широк кръг правителствени институции и неправителствени организации. Целта е тези партньорства да се засилят и бизнес общността да бъде ангажирана по стратегически начин, като интервенциите се разработват заедно и ресурсите се използват по устойчив начин.

19. Основната цел на Програмата за страната на Правителството на Република България и УНИЦЕФ през 2023 - 2027 г. е момичетата и момчетата, малките деца и подрастващите, особено най-уязвимите, да имат по-добър старт в живота, да са в по-голяма безопасност и да получават по-добра подкрепа, за да развият пълния си потенциал. УНИЦЕФ ще извърши значителна промяна в програмата си, като се концентрира по-малко върху изпълнението на проекти и се насочи към по-силна обединяваща и застъпническа роля. Целта ѝ ще бъде да постави като приоритет въпроса за ефективните и ефикасните инвестиции в децата, с внимание върху най-уязвимите, с цел намаляване на неравенствата. Това ще изисква по-интензивна работа с партньори в областта на изследванията и предоставяне на данни за създаване и разпространение на точна и актуална информация и доказателства относно положението на децата, кое е работещо и кое не, за да се подчертае значението на инвестициите в превенция, участие, ангажиране, мобилизиране на общността и развитие на капацитета на национално и местно равнище.

20. Партньорството със страната ще се ръководи от:

• Конвенцията на ООН за правата на детето;

• Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

• Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

• Стратегическия план на УНИЦЕФ за 2022 - 2025 г.

21. Партньорството ще допринесе за постигане на Целите за устойчиво развитие (ЦУР), на приетата Стратегия на Европейския съюз за правата на детето, Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета за създаване на Европейска гаранция за детето, Плана за действие по Европейския стълб на социалните права и Стратегията на Съвета на Европа за правата на детето. Партньорството със страната е изцяло съобразено с националните приоритети и ще подпомага изпълнението на:

• Националната програма за развитие България 2030;

• Националния план за възстановяване и устойчивост;

• Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030;

• Плана за действие в изпълнение на Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета за създаване на Европейска гаранция за детето (2030);

• Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 - 2030);

• Националната стратегия за младежта 2021 - 2030 г.;

• Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 - 2030 г.;

• Националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 - 2030);

• Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021 - 2030 г.;

• Националната програма на Република България по фонд "Убежище и миграция" 2021 - 2027 г.;

• Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 - 2026 г.).

22. Въпреки че организациите на Обединените нации (ООН) в България не разработват Рамка на ООН за устойчиво сътрудничество, УНИЦЕФ е признат като надежден координатор с богат опит в обединяването на агенциите, фондовете и програмите на ООН за споделяне на добри практики и иновации и застъпничество в областта на правата на детето, изменението на климата и околната среда и в мобилизирането на ресурси за постигането на ЦУР.

23. Стратегиите за насърчаване на промяната ще включват:

а. генериране на доказателства и данни;

b. укрепване на системите;

c. подобряване на междусекторната координация;

d. изграждане на партньорства и насочване на ресурси на национално и европейско ниво, за да не бъде изоставен никой;

e. застъпничество и комуникация;

f. социална и поведенческа комуникация;

g. ангажиране и овластяване на младите хора;

h. насърчаване на иновациите, включително базирани на технологии решения.

24. УНИЦЕФ ще продължи да се фокусира върху най-уязвимите групи деца.

25. УНИЦЕФ ще работи с националните партньори за интегриране на програмите за развитие и за хуманитарната помощ в изпълнението на настоящата Програма за страната. Стратегиите на УНИЦЕФ ще продължат да бъдат насочени към преодоляването на рисковете, пред които са изправени децата бежанци и мигранти, чрез укрепване на националните системи за закрила на детето и за социална закрила. Това изисква усилията в областта на хуманитарната помощ и развитието да бъдат по-ефективно свързани за постигането на колективни резултати, които дългосрочно намаляват нуждите, рисковете и уязвимостта. Подходът на УНИЦЕФ ще наблегне на няколко ключови инициативи:

a. укрепване на системите;

b. разработване на програми, съобразени с рисковете;

c. ангажиране на общностите, планиране и подготовка за извънредни ситуации;

d. насърчаване на партньорства, повишаване на обществената информираност и мобилизиране на жизненоважни ресурси.

26. Този подход се основава също така на разбирането, че програмите следва да бъдат разработени и изпълнявани по взаимнодопълващ се начин, за да се отговори по-рано и по-ефективно на непосредствените нужди, като същевременно се обърне внимание на уязвимостта и се изгражда устойчивост, която да гарантира дългосрочен напредък и въздействие.

27. УНИЦЕФ ще подкрепя ресорните министерства, агенциите, местните власти, гражданското общество, изследователските организации и академичните среди за укрепване на националните политики за междуинституционално и междусекторно сътрудничество. УНИЦЕФ ще предостави техническа помощ за разработване и разширяване на апробирани програми за подобрени резултати за децата в неравностойно положение, подобрени социално-емоционални и дигитални умения и ще насочва ресурси от корпоративни партньори в подкрепа на политики, ориентирани към децата, особено към децата с увреждания.

28. Отрицателните нагласи и стереотипите към децата с увреждания, децата от етнически малцинствени групи и други уязвими групи, както и толерантността към насилието над деца и стигмата към проблемите на психичното здраве, са свързани с повтарящи се вредни практики и структурни бариери във всички сектори. УНИЦЕФ ще ги преодолява чрез цялостен модел за социална и поведенческа промяна, за да направи системите по-реактивни, да изгради професионални способности, да укрепи самоефективността на родителите и лицата, които полагат грижи за деца, и ще даде възможност на подрастващите и младите хора да участват във вземането на решения и да бъдат агенти на положителна промяна. Този модел ще засили ефективността на програмата, като въведе набор от стандарти за качество и програмиране в мащаб - за генериране на поведенчески доказателства, координация, ангажираност на общностите, механизми за обратна връзка и бюджетиране, които създават благоприятна среда за постигане на трансформиращи резултати за децата.

29. Дългосрочната визия за промяна е до 2027 г. момчетата и момичетата, децата и подрастващите да реализират правата си да се развиват успешно и да разгърнат пълния си потенциал; да бъдат защитени от насилие, експлоатация и злоупотреба и да бъдат подкрепяни да живеят в безопасна и подкрепяща среда.

30. УНИЦЕФ ще си партнира с Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето, с други агенции, общини и заинтересовани страни с цел:

• да засили подкрепата за ранното детско развитие в рамките на здравната система и да подкрепи социалната и образователната система във:

• предоставянето на родителска подкрепа и грижи;

• гарантирането на ранно установяване на затруднения в развитието на децата в рамките на предоставянето на първична здравна помощ;

• разработването и прилагането на междусекторни механизми за насочване на деца със затруднения в развитието от първична здравна помощ към семейно ориентирани услуги за ранна интервенция в общността и ранно приобщаващо образование и грижи;

• укрепване на капацитета на основните заинтересовани страни за предоставяне на достъпно, адекватно финансирано, качествено и приобщаващо образование и грижи в ранна детска възраст;

• засилено сътрудничество със заинтересованите институции за изграждане на единна система за ОГРДВ, която да обхваща всички деца от раждането до постъпването им в училище;

• подкрепа за предотвратяването на разделянето на семейството и подобряване на достъпа до качествени превантивни и алтернативни грижи и интегрирана подкрепа;

• укрепване на капацитета на специалистите по закрила на детето и подобряване на достъпа до стратегии, програми и услуги за превенция и реакция на насилието над момичета, момчета и жени.

31. УНИЦЕФ ще се съсредоточи върху основните причини, които обуславят насилието, за да може по-ефективно да се отстояват правата на момичетата, момчетата и жените да живеят без насилие. Ще работи за преодоляване на властовите различия, основани на неравенството между половете или възрастта, и пресечните точки между насилието над деца и жени. УНИЦЕФ ще допринесе за намаляване на толерантността към насилието над момичета, момчета и жени и ще подкрепи:

a. законодателната реформа за децата в конфликт със закона;

b. момичетата, момчетата и жените, които са жертви или свидетели на насилие и престъпност, и ще укрепва системата за превенция.

32. УНИЦЕФ ще продължи да изгражда капацитета на специалистите по закрила на детето, за да могат да разкриват, откликват и реагират на насилие над момичета, момчета и жени, и ще засили координираното и интегрирано предоставяне на услуги за деца, жени и семейства в различни сектори.

33. За да гарантира, че нито едно дете няма да бъде изоставено, УНИЦЕФ ще съсредоточи програмите си върху деца, които са изложени на най-сериозен риск, и особено тези, които са жертви на насилие или дискриминация, децата с увреждания, с психично заболяване или преживели други несгоди, като конфликти и хуманитарни кризи. Това ще включва укрепване на предоставянето на услуги и системите за закрила на детето така, че да реагират, когато децата са подложени на насилие, за да се предотврати по-нататъшното им увреждане и да се подпомогне тяхното възстановяване, устойчивост и достъп до правосъдие.

34. Партньорството със страната има за цел да увеличи достъпа до по-качествени и приобщаващи образователни услуги. Дългосрочната визия за промяна е до 2027 г. момичетата и момчетата, децата и юношите да реализират правата си на качествено и приобщаващо образование, участие и ангажираност така, че да допринасят за своето благосъстояние и това на техните общности и общество.

35. В сътрудничество с Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта, Министерството на културата, Държавната агенция за закрила на детето, корпоративни партньори, младежки организации и юноши като агенти на промяната този компонент на програмата ще има за цел:

• укрепване на образователните системи за увеличаване на достъпа до приобщаващо и качествено учене;

• увеличаване на възможностите за участие в различни културни дейности;

• изграждане на умения у всички подрастващи момичета и момчета, включително и тези в най-неравностойно положение, за успешен преход към зряла възраст и към достоен труд;

• укрепване на системите и механизмите за значимо участие с цел да се гарантира, че всички подрастващи момичета и момчета, включително и тези в най-неравностойно положение, ще имат възможност да изграждат връзки, да изразяват мнението си и да се ангажират със социални проблеми и да допринасят за собственото си психично здраве и благополучие и това на техните общества.

36. Гарантирането, че нито една политика относно децата няма да се разработва без техния глас, е заложено в предложената Стратегия на Европейския съюз за правата на детето, в Европейската гаранция за детето и в Стратегията на Съвета на Европа за правата на детето. УНИЦЕФ ще работи с деца и подрастващи и ще им дава възможност да участват и да са съавтори в създаването на програмни решения, информационни и комуникационни материали. Ще бъде поставен по-силен акцент върху последователното ангажиране на младите хора по различни канали, включително U-Report, Младежки съвет, създаден от УНИЦЕФ, Детския съвет към председателя на ДАЗД и други младежки мрежи, което ще подкрепи тяхното овластяване и участие в социалния, икономическия и обществения живот и ще допринесе за изграждането на по-устойчиво и справедливо общество.

37. УНИЦЕФ ще насърчава иновациите за подобрен достъп до образование и образование и грижи в ранна детска възраст, като работи със съответните заинтересовани страни за въвеждането на базирани на технологии решения за деца с увреждания и за засиленото използване на помощни технологии за алтернативна и допълваща комуникация в образованието. УНИЦЕФ ще подкрепи разширяването на уеб базирани решения за подобряване на медийната и дигиталната грамотност на подрастващите, като гарантира, че те достигат до подрастващите в най-неравностойно положение. УНИЦЕФ ще използва силата на иновациите и дигитализацията за свързване и ангажиране на подрастващите и ще ги овласти да се справят с предизвикателствата на психичното здраве и да поддържат здравословно поведение за психично благополучие.

38. УНИЦЕФ ще се ангажира с широк кръг от партньори, за да повиши осведомеността относно:

• пречките пред образованието за децата в най-неравностойно положение;

• насилието над деца;

• проблемите на психичното здраве.

39. Освен това УНИЦЕФ ще изгради по-силни партньорства с бизнеса относно необходимостта от умения от 21-ви век, като критично мислене, житейски умения, дигитална грамотност, социално-емоционални умения, за да въведе ефективен механизъм за картографиране и съпоставяне на политиките за развитието на умения и нуждите на пазара на труда. УНИЦЕФ ще се ангажира с партньори и млади хора за повишаване на осведомеността и поставяне на психичното здраве в политическия дневен ред, насърчаване на политическия диалог относно националните политики и програми и изграждане на политически ангажимент за действия и инвестиции в психичното здраве на децата, юношите и семействата.

40. Дългосрочната визия за промяна е до 2027 г. бедността, уязвимостта и социалното изключване сред децата и юношите да бъдат значително намалени и правата на децата да бъдат укрепени в резултат на по-ефикасни, по-ефективни, справедливи политики, програми и услуги в социалния сектор.

41. Този компонент на Програмата ще има за цел:

• укрепване на политиките и програмите, насочени към намаляване на детската бедност и социалното изключване;

• увеличаване на бюджетните средства за политики и програми, свързани с децата, и проследяване на свързаните с политиките за децата разходи в рамките на одобрените бюджети на водещите институции със закона за държавния бюджет за съответната година и разчетени със Средносрочната бюджетна прогноза за съответния период;

• укрепване на насърчаването на правата на детето, използване на качествени доказателства за създаване на политики, мониторинг и отчитане.

42. УНИЦЕФ ще работи с Министерството на труда и социалната политика и националните заинтересовани страни за системни промени въз основа на поуките от апробирането на Европейската гаранция за детето. Благоприятстващата политическа рамка за намаляване на детската бедност и социалното изключване ще бъде укрепена, а чрез прилагането на Плана за действие в изпълнение на Препоръка (ЕС) 2021/1004 на Съвета за създаване на Европейска гаранция за детето (2030) повече деца в неравностойно положение ще получат ефективен достъп до основни услуги. УНИЦЕФ ще подкрепи националните усилия за разширяване на обхвата, подобряване на адекватността и укрепване на устойчивостта и приобщаващия характер на системата за социална закрила.

43. УНИЦЕФ ще работи за разработването на методология за измерване на публичните разходи, насочени към децата, и за укрепване на националния капацитет за максимизиране на ефективността на бюджетите при постигането на специфични цели, свързани с децата. Ще бъде подобрена прозрачността на бюджета по отношение на разходите за деца, генерираните данни и доказателства ще предоставят информация за финансовите решения и ще положат основата за по-добри публични инвестиции в децата. УНИЦЕФ ще продължи да подкрепя националните партньори за въвеждане и използване на устойчиви системи за наблюдение на правата на детето, базирани на международни и национални ангажименти към децата. Тези системи ще ползват информация от междусекторни детайлизирани данни, която взема под внимание и най-уязвимите деца.

44. УНИЦЕФ ще се ангажира с широк кръг участници за разработване на иновативни механизми за генериране на доказателства и данни, които са чувствителни към социалните и поведенческите промени, и ще предоставя съвети на министерствата и съответните партньори за подобряване на системата за управление на данните. УНИЦЕФ ще изгради и разпространи доказателствата, включително документиране на методологии, стандарти, остойностяване и програми за обучение, за да консолидира услугите и програмите, подкрепени в рамките на предишната Програма за страната, и да гарантира, че те са широко популяризирани и разпространени.

45. УНИЦЕФ ще работи с широк кръг партньори от правителството, гражданското общество и международните финансови институции, за да бъдат взети предвид нуждите на тези, които са най-засегнати от промените в климата и влошаването на околната среда. УНИЦЕФ ще насърчава мерки в защита на правата и най-добрите интереси на детето и ще насърчава изрични и значими позовавания на децата.

Таблица с обобщен бюджет

46. Управленският екип на УНИЦЕФ за страната ще координира планирането, изпълнението, мониторинга и оценяването на партньорството със страната, като ще осигурява спазването на програмните и оперативните политики и процедури на УНИЦЕФ.

47. Министерството на външните работи и Министерството на труда и социалната политика отговарят от страна на Правителството за цялостната координация на Програмата за страната.

48. Партньорството със страната ще подпомага и приемането и прилагането на политики и стратегии от страна на държавата, с фокус върху укрепването на националния капацитет за планиране, управление, прилагане и отчитане на резултатите от изпълняваните политики и програми, от гледна точка на засилено използване на национални системи и процедури (като например управлението на публични финанси, счетоводство, одит, обществени поръчки, отчитане спрямо постигнати резултати и рамки за наблюдение). УНИЦЕФ ще продължи да прилага Хармонизирания подход за парични преводи (HACT), който опростява и хармонизира процедурите за парични преводи, използвайки подход, основаващ се на оценка на риска, намалява разходите, позволява по-добро планиране, концентрира се повече върху програмните резултати, набляга на и предвижда бъдещи мерки за развитието на капацитета на база оценката на изпълняващия партньор. Основен приоритет за управлението на партньорството със страната ще бъде засилването на взаимната отговорност и прозрачност за постигането на ангажиментите на партньорството, както и за изграждането на по-ефективно и включващо партньорство с широк кръг партньори за развитие, за формулиране и оценка на напредъка в приложението на договорените ангажименти¹³.

49. Правителството и УНИЦЕФ ще подготвят заедно и ще подписват застъпващи се работни планове, които описват дейностите, планирани да допринесат за постигане на резултатите по програмните компоненти и междинните резултати, описани в Рамката за резултатите и ресурсите от Плана за действие по Програмата за страната, и основаващи се на годишните прегледи. Други ключови заинтересовани страни ще бъдат поканени да участват в срещите по планиране. При необходимост застъпващите се работни планове ще бъдат променяни през годината вследствие на промени във финансовото положение или на промени в приоритетите.

50. Механизъм за съвместен годишен преглед на напредъка за всички програми, обхванати от Плана за действие, ще събира заинтересованите страни и Правителството в последното тримесечие на годината, а междинен преглед на партньорството с УНИЦЕФ България ще се състои през 2025 г. На база на систематичен и задълбочен преглед на напредъка по отношение на целите и планираните резултати на партньорството със страната междинният преглед ще идентифицира и осигури средносрочни корекции в ключовите елементи на Плана за действие, основаващи се на напредъка на национално и международно ниво. Също така прегледът ще изведе основните изводи и ще отбележи как те могат да бъдат приложени от националните партньори за подобряване на политиките и програмите за правата на децата и жените.

51. Усилията за набиране на средства по Програмата за страната ще бъдат насочени към частния сектор, благотворителни и индивидуални вноски; базирани на Европейския съюз канали за финансиране; възможности за комбинирано финансиране, които обхващат глобалния пазар на околната среда, социалния сектор и управлението. Подобно мобилизиране на ресурси, което предвижда постепенно увеличение на годишна база, ще се съсредоточи върху привличане на финансиране чрез широки партньорства и нови механизми за финансиране, насочени към укрепване на националните системи, които служат на децата. УНИЦЕФ ще работи в тясно сътрудничество с правителството, за да наблюдава използването на ресурсите и да преодолява недостига на финансиране.

52. Всички парични преводи към изпълняващите партньори се основават на работни планове, договорени между изпълняващия партньор и УНИЦЕФ.

53. Парични преводи за дейности, разписани подробно в работните планове, могат да се извършват от УНИЦЕФ чрез използване на следните методи:

a. Финансови средства, преведени директно на изпълняващия партньор:

- преди началото на дейностите (директен паричен превод), или

- след като дейностите са били завършени (възстановяване);

b. Директно плащане към доставчици или трети страни по задължения, поети от страна на изпълняващия партньор, на основание искане, подписано от упълномощения представител на изпълняващия партньор;

c. Директни плащания към доставчици или трети страни по задължения, поети от страна на УНИЦЕФ в подкрепа на дейности, договорени с изпълняващия партньор.

54. Директните парични преводи се заявяват и одобряват за програмни периоди за изпълнение, ненадвишаващи три месеца. Възстановяването на предварително одобрени разходи се заявява и одобрява на тримесечие или след приключване на дейностите. УНИЦЕФ не е длъжен да възстановява разходи, поети от изпълняващия партньор, които надвишават одобрените суми.

55. След приключването на всяка дейност всички неизразходвани средства се препрограмират по взаимно съгласие между изпълняващия партньор и УНИЦЕФ или се възстановяват.

56. Методът за парични преводи, размерът на плащанията, както и обхватът и честотата на контролните дейности могат да зависят от резултатите от преглед на капацитета за управление на публични финанси или от резултатите от оценка на капацитета за финансово управление на изпълняващи партньори от Правителството и които не са част от системата на ООН. Квалифициран консултант като публична счетоводна фирма, избрана от УНИЦЕФ, може да направи такава проверка, в която изпълняващият партньор трябва да участва. Изпълняващият партньор може да участва при избора на консултанта.

57. Методите за парични преводи, размерът на плащанията, както и обхватът и честотата на контролните дейности могат да бъдат преразглеждани по време на изпълнението на Програмата за страната на база на резултатите от наблюдението на Програмата, на разходите и отчитането, както и одити.

58. Изпълнението на настоящия План за действие ще бъде наблюдавано чрез съвместни годишни прегледи и междинен преглед на напредъка през 2025 г. Остойностеният план на оценките за 2023 - 2027 г. предоставя обобщената рамка за оценките на Програмата за страната. Той очертава основните независими оценки, които следва да се предприемат по силата на петгодишната програма за страната. Дейностите по наблюдение и оценка ще бъдат съответно подкрепяни от всички програмни средства.

59. Очаква се УНИЦЕФ да продължи да изпълнява важна роля в наблюдаването на положението на децата и жените (на национално и местно ниво) и да проследява напредъка към постигане на националните цели за развитие в областите на неговата компетентност.

60. УНИЦЕФ ще подкрепи заинтересованите страни в България за осъществяването на съвместна оценка на избрани области, като прилагане на системен подход към ранната детска интервенция с фокус върху малките деца с увреждания, програма за овластяване и участие на подрастващите и интервенции за психологическа подкрепа и психично здраве на младите хора. Ще се провеждат изследвания и проучвания в съответствие с приоритетите и Ситуационният анализ на положението на децата и жените ще бъде актуализиран.

61. Наблюдението и оценката на постигането на резултати, съсредоточени върху равнопоставеността, като част от Програмата за страната (наблюдение на изпълнението) ще се осъществява чрез: съвместни посещения на място; попълването на отчети за дейностите, осъществявани с Финансова подкрепа към правителството (CAG); годишни доклади за напредъка, както и специални проучвания за установяване на начални данни и проследяване на промените (напр. проучване за измерване напредък по индикаторите на Плана за действие).

62. Изпълняващите партньори се съгласяват да сътрудничат с УНИЦЕФ за наблюдение на всички дейности, осъществявани с преводи на парични средства, и ще подпомагат достъпа до съответните финансови документи и до служители, отговарящи за администриране на паричните средства, предоставяни от УНИЦЕФ. За тази цел изпълняващите партньори се съгласяват на следното:

a. периодични прегледи на място и проверки на финансовите документи от УНИЦЕФ или негови представители;

b. програмно наблюдение на дейностите в съответствие със стандартите и насоките на УНИЦЕФ за посещения на място;

c. специални или насрочени одити; УНИЦЕФ в консултации с Министерството на външните работи и Министерството на труда и социалната политика ще разработи план за одит, като се дава приоритет на одитите на изпълняващи партньори, които получават големи парични суми от УНИЦЕФ, както и на тези, чийто капацитет за финансово управление се нуждае от укрепване.

63. Като се има предвид, че Сметната палата на Република България е висшата одиторска институция и отговаря на съществуващите стандарти за страните - членки на Европейския съюз, УНИЦЕФ ще разчита на системите ѝ за одит и ще се позовава на нейните одити, като няма да провежда одити на правителствени партньори. В случай че Сметната палата реши да не предприема одити на конкретни изпълняващи партньори в периодичността и обхвата, изисквани от УНИЦЕФ, то УНИЦЕФ ще възложи одитите за изпълнение на фирми за одиторски услуги от частния сектор.

64. Оценката и одитите на неправителствените изпълняващи партньори ще се провеждат в съответствие с политиките и процедурите на УНИЦЕФ.

65. Изпълнителният съвет на УНИЦЕФ одобри общи задължения на стойност не по-висока от равностойността на 4 250 000 щ.д. от редовните ресурси (РР) на УНИЦЕФ при наличие на средствата за изпълнение на дейностите, описани в настоящия План за действие по Програмата за страната за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2027 г.

66. Изпълнителният съвет на УНИЦЕФ също упълномощи УНИЦЕФ да търси допълнително финансиране, за да подпомогне изпълнението на програмите, описани в настоящия План за действие, наричани "други ресурси" (ДР), на стойност, равняваща се на 15 000 000 щ.д. Наличието на тези средства ще зависи от интереса на донорите към предложените дейности.

67. Горепосочените ангажименти и предложения изключват финансиране, получено в отговор на спешни призиви, които може да бъдат отправени от Правителството или от системата на ООН в отговор на молба на Правителството.

68. В случаите на директен превод на парични средства или възстановяването им УНИЦЕФ ще уведомява изпълняващия партньор за одобрените от УНИЦЕФ суми и ще превежда финансовите средства към изпълняващия партньор в срок от тридесет дни.

69. В случаите на директни плащания към доставчици или трети лица по задължения, поети от страна на изпълняващия партньор на основание на искане, подписано от упълномощения представител на изпълняващия партньор, или към доставчици или трети страни по задължения, направени от страна на УНИЦЕФ в подкрепа на дейности, съгласувани с изпълняващия партньор, УНИЦЕФ ще извърши плащането в срок от тридесет дни.

70. УНИЦЕФ няма да носи никаква пряка отговорност по отношение на договорените споразумения, направени между изпълняващия партньор и трета страна доставчик.

71. В случай че повече от една агенция на ООН предоставя парични средства на същия изпълняващ партньор, оценката и одитирането на капацитета за управление на финанси ще се предприемат съвместно или ще се съгласуват според случая със съответните агенции на ООН.

72. Подкрепата на УНИЦЕФ за разработването и изпълнението на дейности в рамките на Плана за действие по Програмата за страната може да включва техническо съдействие, парична помощ, консумативи и оборудване, услуги по възлагане на обществени поръчки, транспорт, целеви средства за застъпническа дейност, проучвания и изследвания, консултантски услуги, разработване на програми, мониторинг и оценка, обучителни дейности и издръжка на персонал. Част от подкрепата на УНИЦЕФ може да бъде осигурена от неправителствени и граждански организации, както е договорено в рамките на отделните програми.

73. УНИЦЕФ ще назначава служители и консултанти за разработването и поддържането на програмата за техническа помощ, както и за дейности по наблюдението и оценката.

74. След извършване на годишни прегледи на напредъка по изпълнението на Програмата за страната средствата на УНИЦЕФ се разпределят всяка календарна година и в съответствие с Плана за действие. Бюджетите ще бъдат развити и подробно описани в застъпващите се работни планове. По взаимно съгласие между Правителството и УНИЦЕФ, ако ходът на изпълнение на някой от проектите е значително под годишните разчети, средствата, които не са определени от донорите на УНИЦЕФ за конкретни проекти, могат да бъдат преразпределяни към други проекти, еднакво важни и полезни за Програмата и които се очаква да се осъществят с по-бърз темп.

75. УНИЦЕФ ще се консултира със съответните министерства и агенции за своевременните искания на парична подкрепа, консумативи и оборудване или услуги. УНИЦЕФ ще информира съответните длъжностни лица за движението на стоките, за да улесни ефикасното и навременното им освобождаване, складиране и разпределение.

76. След консултиране с основния координатор за сътрудничество от страна на Правителството УНИЦЕФ си запазва правото да изисква съвместен преглед на използването на доставените стоки, които не се ползват за целите, определени в Плана за действие и застъпващите се работни планове, за да преразпредели тези стоки в рамките на Плана за действие.

77. В случаите, когато повече от една агенция на ООН подкрепя един и същ изпълняващ партньор, наблюдението на програмата, финансовото наблюдение и одитът ще се осъществяват съвместно или ще се координират с тези агенции на ООН.

78. Правителството ще участва в предоставянето на персонал, помещения, консумативи, техническа помощ и средства в рамките на одобрените бюджети на водещите институции със закона за държавния бюджет за съответната година и разчетени със Средносрочната бюджетна прогноза за съответния период, текуща и нетекуща подкрепа, необходима за осъществяване на Програмата за страната, с изключение на осигурените такива от УНИЦЕФ и/или други агенции на Организацията на обединените нации, международни организации, двустранни агенции или неправителствени организации.

79. При организиране на периодичните срещи за преглед на Програмата и планиране, включително на годишни прегледи, годишни срещи за планиране и междинния преглед, Правителството ще насърчава и улеснява участието на донори, агенции на ООН, членове на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ, неправителствени организации и организации на гражданското общество, в зависимост от случая.

80. Правителството ще подкрепя усилията на УНИЦЕФ за набиране на средства, необходими за покриване на финансовите нужди на Програмата за страната, и ще съдейства на УНИЦЕФ, като: насърчава потенциални донори да предоставят на УНИЦЕФ средствата, необходими за изпълнение на нефинансираните компоненти от Програмата; подкрепя усилията на УНИЦЕФ за набиране на средства по Програмата от частния сектор както в България, така и по света; и като разрешава финансов принос в подкрепа на настоящата Програма от физически лица, корпорации и фондации в България в съответствие с българското законодателство.

81. Изпълняващите партньори използват стандартен отчет за Одобряване на финансирането и удостоверяване на разходите (FACE), отразяващ дейностите по Застъпващия се работен план, за да заявяват отпускането на финансиране или за да получат съгласие, че УНИЦЕФ ще възстанови или директно ще заплати планираните разходи. Изпълняващият партньор ще използва FACE за отчитане изразходването на получените средства. Изпълняващият партньор ще посочи нарочен представител(и), упълномощен(и) да предоставя(т) банкова информация, да прави искания и да удостоверява усвояването на средствата. FACE ще се подписва от нарочния(те) представител(и) на изпълняващия партньор.

82. Паричните средства, преведени на изпълняващия партньор, трябва да бъдат изразходвани само за целите на дейностите, както са приети в работните планове.

83. Паричните средства, получени от Правителството и национални НПО в качеството им на изпълняващи партньори, ще бъдат използвани съгласно установените национални разпоредби, политики и процедури и в съответствие с международните стандарти, по-специално насочени към гарантиране, че паричните средства се усвояват за дейностите, предвидени в застъпващите се работни планове и гарантиращи, че отчетите за пълното усвояване на всички преведени парични средства са представени на УНИЦЕФ в рамките на шест месеца от получаването на средствата. В случай че някои от националните разпоредби, политики и процедури не са в съответствие с международните стандарти, ще бъдат прилагани разпоредбите, политиките и процедурите на УНИЦЕФ.

84. В случаите, когато изпълняващи партньори са международни неправителствени организации и междуправителствени организации, получените парични средства ще бъдат усвоени в съответствие с международните стандарти, като изрично се гарантира, че средствата са използвани за дейностите, предвидени в застъпващите се работни планове и че отчетите за усвояване на получените средства са представени на УНИЦЕФ в рамките на шест месеца от получаването на средствата.

85. За да се улеснят планираните и специалните одити, всеки изпълняващ партньор, който получава парични средства от УНИЦЕФ, ще осигурява на УНИЦЕФ или негов представител своевременен достъп до:

a. всички финансови документи, които установяват данни във връзка с преводите на парични средства, осигурени от УНИЦЕФ;

b. всички съответни документи и персонал, свързани с дейността на структурите за вътрешен контрол на изпълняващия партньор, през които са преминали преводите на паричните средства.

86. Констатациите на всеки одит ще бъдат докладвани на изпълняващия партньор и на УНИЦЕФ. В допълнение всеки изпълняващ партньор ще:

a. получава и преглежда одиторския доклад, издаден от одиторите;

b. предоставя своевременно на УНИЦЕФ своето становище за приемане или отхвърляне на препоръките от одита;

c. предприема своевременни действия за изпълнение на приетите препоръки от одита;

d. докладва на УНИЦЕФ за изпълнението на приетите препоръки от одита на всяко тримесечие.

87. В съответствие с Основното споразумение за сътрудничество Правителството ще бъде отговорно за освобождаването, приемането, складирането, разпределението и отчитането на консумативи и оборудване, предоставени от УНИЦЕФ. Стоките, внасяни от УНИЦЕФ и предназначени за програмите за сътрудничество в съответствие с този План за действие, не се облагат с преки данъци, ДДС, такси, пътни такси и митни сборове. По отношение на стоките, закупени на място от УНИЦЕФ за програмите за сътрудничество, Правителството предприема необходимите административни мерки за възстановяване или връщане на ДДС, платим като част от цената¹⁴.

88. Финансовата подкрепа за пътни разходи, стипендии, хонорари и други разходи ще бъде определена в размери, съизмерими с тези в страната, но не по-високи от тези, прилагани в системата на ООН (като са определени в документите на Комисията на ООН за международна гражданска служба).

89. Правителството ще упълномощава публикуването на резултатите от Програмата за сътрудничество и опита, натрупан по нея.

90. В съответствие с разпоредбите на Основното споразумение за сътрудничество Правителството ще носи отговорност за предприемане на действия по всякакви искове, внесени от трети страни срещу УНИЦЕФ и неговите длъжностни лица, съветници и представители. УНИЦЕФ и неговите длъжностни лица, съветници и представители няма да носят отговорност по каквито и да било искове и отговорности, произтичащи от действия по това споразумение, освен в случаите, когато е постигнато взаимно съгласие между Правителството и УНИЦЕФ, че тези искове и отговорности са в резултат на груба небрежност или неправомерно поведение от страна на тези съветници, представители или служители.

91. Настоящият План за действие по Програмата за страната влиза в сила с подписването му, но ще се тълкува, че обхваща всички дейности по Програмата за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2027 г.

92. Планът за действие може да бъде изменян по взаимно съгласие между Правителството и УНИЦЕФ въз основа на резултатите от годишните прегледи, междинния преглед или поради непреодолими обстоятелства.

93. Нищо в настоящия План за действие по Програмата за страната не може да бъде тълкувано като отказ от защитата на УНИЦЕФ, предоставена в съответствие със съдържанието и смисъла на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на ООН, приета от Общото събрание на ООН на 13 февруари 1946 г., която е подписана от Правителството на България.

В уверение на което долуподписаните надлежно упълномощени лица подписаха настоящия План за действие по Програмата за страната на 16.05.2023 г. в гр. София, Република България.

____________________

¹ Източник: Национален статистически институт.

² Статистическите данни на тази страница са от Евростат, Общи държавни разходи по функции (22 април 2022 г.); Заетостта на жените в ЕС (6 март 2020 г.); Разлика в заетостта между половете (12 април 2022 г.).

³ Годишен отчет на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за 2021 г., стр. 9 и 16. Годишен_доклад_на_ДАБ_при_МС_за_2021.pdf (government.bg).

⁴ Деца, търсещи или получили международна или временна закрила при условията и по реда на Закона за убежището и бежанците, в това число непридружени непълнолетни лица.

⁵ Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030 г. https://www.mlsp.government.bg/uploads/35/sv/nsnbnsv-2030-dop-izm-2.pdf.

⁶ Данните в този параграф са от Националния статистически институт, Показатели за бедността и социалното включване и Международната организация на труда.

⁷ Организация за икономическо сътрудничество и развитие, Бележка за страната, България, Резултати от PISA 2018, www.oecd.org/pisa/publications/PISA2018_CN_BGR.pdf.

⁸ Агенция за социално подпомагане, официални данни, предоставени на офиса на УНИЦЕФ в България, Реф. № 62-00-0040#1, 12 май 2022 г.

⁹ Детски фонд на ООН, Изследване на насилието над деца в България, УНИЦЕФ и Корам Интернешънъл. www.unicef.org/bulgaria/media/10836/file/BGR-VAC-Research-volume-1.pdf.

¹⁰ Air quality in Europe - 2020 report - European Environment Agency (europa.eu).

¹¹ Environmental Performance Index 2020, Country Profile Bulgaria.

¹² Детски фонд на ООН, Innocenti Report Card 17, Изследователски център на УНИЦЕФ, Флоренция.

¹³ В съответствие с принципите, заложени в Парижката декларация за ефективността на помощите (2005 г.) и описани в Програмата за действие от Акра (2008 г.).

¹⁴ Чл. VII, т. 6 от Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ), ратифицирано със закон, приет от 39-ото НС на 9.02.2005 г. - ДВ, бр. 17 от 22.02.2005 г., издадено от Министерството на външните работи, ДВ, бр. 58 от 15.07.2005 г., в сила за Република България от 24.06.2005 г.