Държавен вестник, брой 35 от 19.IV

Чл. 1. Народното събрание организира и осъществява дейността си въз основа на Конституцията и съгласно разпоредбите на този правилник.

Чл. 2. Народното събрание заседава в сграда на Народното събрание в столицата, освен когато поради изключителни обстоятелства реши да заседава на друго място.

Чл. 3. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния от присъстващите народни представители. Той ръководи заседанието до избирането на председател на Народното събрание.

(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.

Чл. 4. (1) Под председателството на най-възрастния народен представител се провеждат само разисквания по избора на председател на Народното събрание, както и самият избор.

(2) На първото заседание на Народното събрание народните представители приемат процедурни правила за условията и реда за избор на председател и заместник-председатели на Народното събрание.

Чл. 5. (1) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени:

1. по тяхно заявление;

2. по писмено предложение най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност;

3. по писмено предложение на парламентарната група, към която принадлежат.

(2) Председателят и заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускане на парламентарната група или при изключване от състава ѝ, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува.

(4) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 предложението се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му, като се дава право на лицето да бъде изслушано. Предложението е прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.

(5) При предсрочно освобождаване по ал. 1 или 2 нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението при условия и по ред, определени с процедурни правила, приети от Народното събрание. До произвеждането на нов избор за председател на Народното събрание то се председателства от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция.

Чл. 6. Народното събрание избира от състава на народните представители секретари.

Чл. 7. На следващите заседания Народното събрание избира постоянни комисии.

Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията:

1. разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет и организира веднъж месечно координационна среща с председателите на постоянните комисии;

2. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове;

3. удостоверява с подписа си стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание;

4. упражнява контрол върху издаването на "Държавен вестник";

5. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента на републиката;

6. осигурява реда в пленарната зала;

7. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание;

8. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;

9. утвърждава класификатор на длъжностите в Народното събрание, структурата и числеността на администрацията на Народното събрание;

10. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание; назначава и освобождава служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение със срок до 5 работни дни от избирането на лицата по чл. 4, ал. 2, респективно от образуването на парламентарна група в следващото Народно събрание; назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание;

11. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание, както и всички други актове, свързани с правоотношенията на парламентарните служители;

12. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2024 г.) утвърждава правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите на парламентарните служители по Закона за противодействие на корупцията и за установяване конфликт на интереси; назначава комисия от служители в администрацията на Народното събрание, която въз основа на оценка на корупционния риск или сигнал извършва проверки;

13. утвърждава вътрешни правила за провеждане на закрити заседания в Народното събрание и за съхранение на записите и протоколите от заседанията;

14. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база;

15. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;

16. следи за спазването на този правилник;

17. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник.

(2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности.

(3) Председателят на Народното събрание, след съгласуване с Председателския съвет, определя с писмена заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица.

(4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им.

(5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция.

(6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) За главен секретар се назначава лице, което притежава висше образование специалност "Право", придобита юридическа правоспособност и наличие на 9 години професионален опит.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. В този случай председателят не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Председателят на Народното събрание може да създава съвети по конкретни теми с цел анализ и конкретни предложения по законодателството. Организацията, дейността и съставът на съветите се определят с правила, утвърдени от председателя и заместник-председателите на Народното събрание.

Чл. 9. (1) Председателят на Народното събрание се подпомага от Председателски съвет, който се състои от заместник-председателите на Народното събрание и от председателите на парламентарните групи или упълномощени техни заместници.

(2) Председателският съвет:

1. провежда консултации по проектите за седмична програма;

2. периодично се информира за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения;

3. съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание;

4. съгласува местата в пленарната зала и актовете по чл. 8, ал. 1, т. 14;

5. по конкретен повод провежда закрито обсъждане с ръководителите на службите за сигурност на актуални въпроси, свързани с националната сигурност.

(3) Председателският съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.

Чл. 10. Секретарите на Народното събрание:

1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание и го подпомагат при извършване проверка на кворума;

2. при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 61, ал. 3 съдействат за предотвратяване и санкциониране на гласуването с чужда карта;

3. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;

4. при тайно гласуване подпомагат технически гласуването;

5. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;

6. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.

Чл. 11. Квесторите на Народното събрание:

1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в пленарната зала и на балконите към нея;

2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване, при техническата организация при тайно гласуване и при гласуване с компютризираната система извън случаите по чл. 61, ал. 3 им съдействат за предотвратяване на гласуването с чужда карта;

3. следят в пленарната зала да присъстват само народни представители, членове на Министерския съвет и допуснати от Народното събрание лица;

4. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в Народното събрание.

Чл. 12. (1) Народните представители могат да образуват парламентарни групи.

(2) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.

(3) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.

(4) Народните представители от парламентарна група, преустановила съществуването си, стават народни представители, нечленуващи в парламентарна група, и не могат да бъдат приети за членове на друга парламентарна група, както и да образуват нова парламентарна група.

Чл. 13. (1) Всяка парламентарна група представя на председателя на Народното събрание решение за образуването си и списък на ръководството и на членовете, подписани от всички народни представители от състава на групата.

(2) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в публичен регистър.

(3) Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на първото заседание на Народното събрание, както и промените в тях - незабавно след регистрирането им.

(4) Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. Техният брой се утвърждава от председателя съобразно числеността на парламентарните групи, в съотношение 1:10, но не по-малко от двама на парламентарна група. Когато числеността на парламентарна група не е число, кратно на 10, броят на постоянните сътрудници към групата се определя, като се закръгля към по-голямото число, кратно на 10.

Чл. 14. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група.

(2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.

(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание.

(4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава ѝ народният представител губи мястото си като представител на съответната парламентарна група в постоянните комисии, в делегациите на Народното събрание и други изборни длъжности в Народното събрание.

(5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става народен представител, нечленуващ в парламентарна група, не може да заявява принадлежност и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група.

Чл. 15. Народни представители, нечленуващи в парламентарна група, не могат да образуват парламентарни групи. Съществуващи парламентарни групи не могат да се сливат или разделят.

Чл. 16. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.

(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:

1. Комисия по бюджет и финанси;

2. Комисия по конституционни въпроси;

3. Комисия по правни въпроси;

4. Комисия по икономическа политика и иновации;

5. Комисия по енергетика;

6. Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;

7. Комисия по външна политика;

8. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната;

9. Комисия по отбрана;

10. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред;

11. Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения;

12. Комисия по земеделието, храните и горите;

13. Комисия по труда, социалната и демографската политика;

14. Комисия по образованието и науката;

15. Комисия по въпросите на децата, семейството, младежта и спорта;

16. Комисия по здравеопазването;

17. Комисия по околната среда и водите;

18. Комисия по транспорт и съобщения;

19. Комисия по електронно управление и информационни технологии;

20. Комисия по културата и медиите;

21. Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество;

22. Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите;

23. Комисия по политиките за българите извън страната;

24. Комисия по превенция и противодействие на корупцията;

25. Комисия по туризъм;

26. (нова - ДВ, бр. 83 от 2023 г., в сила от 03.10.2023 г.) Комисия за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове.

(3) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.

Чл. 17. (1) Всеки народен представител може да бъде избран най-много в две постоянни комисии.

(2) Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството само на една постоянна комисия.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2024 г., в сила от 26.01.2024 г.) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на постоянната комисия по чл. 16, ал. 2, т. 2. Народното събрание може да определи места в постоянните комисии за народните представители, нечленуващи в парламентарна група.

(2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до 4 заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата ѝ въз основа на информацията, постъпваща в комисията.

(3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако е направено възражение срещу някой от предложените кандидати.

(4) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание.

(5) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи комисията. При липса на упълномощаване председателят на Народното събрание възлага на един от заместник-председателите да ръководи комисията.

Чл. 19. (1) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно:

1. по тяхно заявление;

2. по предложение на повече от половината от членовете на комисията - при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения за срок 6 месеца или при системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията;

3. по писмено предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.

(2) Председателят, заместник-председателите и членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, както и при преустановяване съществуването на парламентарната група.

(3) Членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно:

1. по тяхно заявление;

2. по писмено предложение на парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията.

(4) В случаите по ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува, а в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3, т. 2 - с решение на Народното събрание.

Чл. 20. (1) Постоянните комисии може да приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник, които се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание.

(2) Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на председателите на комисиите.

Чл. 21. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи.

(2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия за контрол на публичните средства.

(3) Към Комисията по икономическа политика и иновации се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.

(4) Към Комисията по енергетика се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г., отм. - ДВ, бр. 83 от 2023 г., в сила от 03.10.2023 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2023 г., в сила от 03.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2024 г., в сила от 26.01.2024 г.) Комисията по конституционни въпроси се формира на паритетен принцип.

(7) Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на граждански организации, които да ги консултират.

Чл. 22. (1) Комисията по конституционни въпроси:

1. разглежда и обсъжда концепции на парламентарните групи за изменения на Конституцията;

2. разглежда и дава становища по проекти за изменение и допълнение на Конституцията;

3. изготвя анализ на правните последици от решенията на Конституционния съд, с които се обявява отделен закон или друг акт, или част от него за противоконституционен;

4. разглежда и обсъжда законопроекти и предложения по чл. 91, ал. 4 за уреждане на правните последици на решения на Конституционния съд, с които актове на Народното събрание са обявени за противоконституционни;

5. изготвя анализ за развитието на конституционната уредба;

6. извършва наблюдение и анализ на законодателството за съответствие с принципите и нормите на Европейския съюз и международните норми за защита на правата на човека и основните свободи.

(2) При осъществяване на своите функции Комисията по конституционни въпроси провежда обсъждания с участието на представители на науката, граждански и професионални организации.

Чл. 23. (1) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество:

1. дава становища по предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и петиции по чл. 45 от Конституцията;

2. разглежда и дава становища по онлайн петиции на гражданите;

3. провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес;

4. осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания; заключенията от обсъжданията се изпращат на съответните компетентни комисии;

5. разглежда и дава становища по предложения за подобряване на законодателството, свързани със случаи, водещи до ангажиране на отговорност на държавата за вреди;

6. осъществява и други функции на постоянна комисия.

(2) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество осигурява възможност за пряко участие чрез портал за подаване на онлайн петиции. Комисията подготвя доклад по темата на всяка петиция, който е неразделна част от петицията и се предоставя на съответната компетентна комисия.

(3) Към Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество се създава Обществен съвет от представители на граждански организации, който да консултира комисията. Съставът, начинът на формиране на съвета и взаимодействието с гражданското общество се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание.

(4) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество провежда редовно съвместно заседание с Обществения съвет от представители на граждански организации на всеки три месеца, както и извънредно по инициатива на комисията или съвета.

(5) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество съвместно с Обществения съвет, по собствена инициатива или по предложение на физически или юридически лица, може да извършва оценка на действащото законодателство с цел подобряване на законодателството и избягване на бъдещи случаи на ангажиране на отговорността на държавата. Комисията приема заключения и предложения и ги изпраща до съответните комисии, когато държавата е осъдена да заплати обезщетение за причинени вреди.

(6) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество внася в Народното събрание на всеки три месеца доклад за дейността си, който се обсъжда от народните представители в пленарна зала.

Чл. 24. Комисията по превенция и противодействие на корупцията:

1. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2024 г.) на всяко шестмесечие изисква доклад от Комисията за противодействие на корупцията и от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и провежда изслушвания на председателите и членовете им;

2. при сигнал за корупция или установени данни за корупция сезира компетентните органи;

3. извършва анализ и оценка на дейността на органите, осъществяващи държавната политика за борба с корупцията, и изготвя обобщени доклади;

4. провежда обсъждания с участието на главния прокурор и главния инспектор към Инспектората към Висшия съдебен съвет по отношение на борбата с корупцията;

5. извършва анализ на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и прокуратурата по отношение на борбата с корупцията;

6. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2024 г.) изпълнява функциите по чл. 56, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и поддържа публичния регистър за тях;

7. (нова - ДВ, бр. 35 от 2024 г.) изпълнява задълженията си по чл. 9 от Закона за противодействие на корупцията и чл. 9 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Чл. 25. (1) Подкомисията за контрол на публичните средства разглежда:

1. консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор по чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и становището на Сметната палата;

2. годишния доклад за финансовото управление и контрол и вътрешния одит на Висшия съдебен съвет по чл. 20, ал. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и становището на Сметната палата;

3. доклада за състоянието на финансовото управление и контрол и вътрешния одит на Сметната палата по чл. 20, ал. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;

4. отчети за изпълнението на определени бюджети и програми, съставени от първостепенните разпоредители с бюджет по искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси в срокове, определени в искането.

(2) В заседанията на подкомисията участват първостепенният разпоредител, председателят на Сметната палата и министърът на финансите или техни заместници, както и други лица по покана на председателя на подкомисията.

(3) След обсъждането на докладите и отчетите по ал. 1 председателят на подкомисията изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета, който се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и на народните представители.

Чл. 26. Най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т. ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане във връзка с прилагането на закона и дейността на поверените им институции се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.

Чл. 27. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 116, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.

(2) Постоянните комисии може да възлагат при условията на чл. 17 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание извършването на последваща оценка на въздействието на законите, която има за цел установяване на тяхната ефективност и степен на постигане на целите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2023 г., в сила от 03.10.2023 г.) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, наблюдават степента на усвояване и целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз, като предоставят информацията на Комисията за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове.

(4) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, наблюдават за законосъобразното и целесъобразното изразходване на средствата от държавния бюджет, като предоставят получената информация на подкомисията за контрол на публичните средства, както и на Комисията по превенция и противодействие на корупцията.

(5) За осъществяване на задълженията си по предходните алинеи постоянните комисии, освен възможността да привличат експерти в съответната сфера, могат да искат изслушване на съответния ресорен министър по конкретни въпроси.

Чл. 28. (1) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация, членовете на управителни и контролни органи на търговски дружества или други юридически лица с държавно или общинско участие и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища, необходими за дейността на постоянните комисии, в указан от комисията срок.

(2) По искане на една трета от членовете на комисията председателят ѝ е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията.

(3) Длъжностните лица и гражданите, когато са поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии.

(4) Министерският съвет изпраща до Народното събрание, незабавно след приемането им, всички актове, които представляват класифицирана информация и не подлежат на обнародване, когато се отнасят до:

1. определяне на основен интерес или други въпроси във връзка с изключенията по чл. 13, ал. 1, т. 13, букви "а", "е" и "ж" от Закона за обществените поръчки;

2. периодични доклади на службите за сигурност, когато закон не предвижда тяхното внасяне в Народното събрание;

3. назначения и освобождаване на ръководители на службите за сигурност.

Чл. 29. (1) В началото на заседанията на постоянните комисии, всеки първи вторник, първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисиите на самото заседание. Отправените въпроси трябва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни.

(2) Всяка парламентарна група има право на два актуални устни въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група - общо на два въпроса.

(3) Ресорният министър, към когото е отправен въпросът, отговаря веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министъра поради болест или командировка извън страната, председателят на комисията съгласувано с него определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси.

(4) Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси.

(5) Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът - на дуплика, също до 2 минути.

Чл. 30. (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни. Постоянните комисии провеждат редовни заседания от вторник до петък, най-малко веднъж месечно.

(2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2023 г., в сила от 09.05.2023 г.) Постоянната комисия се свиква на заседание заедно с проект на дневен ред от нейния председател по негова инициатива, по искане най-малко на една трета от членовете ѝ или от председателя на Народното събрание. Когато няма избрано ръководство на постоянната комисия, заседанието ѝ се ръководи от определен от председателя на Народното събрание неин член.

Чл. 31. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. Заседанията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи.

(2) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.

(3) По изключение постоянните комисии могат да провеждат открити заседания извън столицата.

Чл. 32. (1) Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание и реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието.

(2) Представители на граждански организации, синдикални, съсловни и браншови организации може да представят писмени становища и по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти на актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица, представители на организациите, е неразделна част от протокола на заседанието. Становищата се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание.

(3) Представителите на организации по ал. 2, представили писмени становища, се поканват да присъстват на заседанията на комисията.

(4) Представители на граждански организации може да присъстват на заседанията на постоянните комисии при отговаряне на актуални устни въпроси по реда на чл. 29 и при изслушвания по реда на глава девета, раздел III при спазване режима на достъп в Народното събрание. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието.

(5) Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията. Списъкът на поканените лица е неразделна част от протокола на заседанието.

(6) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.

(7) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват.

(8) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и се подписват от същите.

(9) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията за защита на класифицираната информация и за защита на личните данни, както и да не разгласяват данни, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.

Чл. 33. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на интернет страницата на Народното събрание и чрез електронна поща до членовете на комисията. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-късно 48 часа преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2024 г.) Постоянните комисии откриват заседанията си и приемат актове, когато присъстват повече от половината от техните членове. Народните представители, които са поставени под задължителна изолация или карантина, участват в заседанията на постоянните комисии съгласно приети от съответната комисия правила. На народните представители, които участват дистанционно в работата на комисиите, се предоставя техническа възможност за изказвания, становища, въпроси и участие в дебатите.

(3) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър.

(4) Решенията на постоянните комисии се приемат с мнозинство от присъстващите, но само ако за решението са гласували не по-малко от една трета от членовете на комисията. Гласуването е лично.

Чл. 34. (1) Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.

(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад пред Народното събрание.

Чл. 35. (1) Докладите на постоянните комисии се правят от техните председатели или от определен от комисията докладчик.

(2) В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало.

(3) Докладите на постоянните комисии от откритите заседания са публични и достъпни по установения ред, както и чрез сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 36. (1) За откритите заседания на постоянните и временните комисии на Народното събрание съответната комисия води съкратен протокол, в който се отбелязва дневният ред на заседанието и всички взети решения, както и аудио и/или аудио-визуален запис. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от водещия протокола и заедно с аудио и/или аудио-визуалния запис се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание най-късно на следващия ден след заседанието.

(2) В 5-дневен срок от заседанието на комисията, чрез транскрибиране на аудио и/или аудио-визуалния запис в текст, служебно се изработва пълен протокол от заседанието, който се предоставя на председателя на комисията за съгласуване и корекции. Протоколът се подписва от председателя на комисията и от изработилия протокола и се публикува на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание най-късно 7 дни след заседанието. Протоколите от обсъждането на законопроекти се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 72 часа преди разглеждането на доклада в пленарната зала, освен ако комисията реши друго.

(3) За закритите заседания на постоянните и временните комисии на Народното събрание се води стенографски протокол. Протоколите от закритите заседания на парламентарните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация или друг нормативен акт.

Чл. 37. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети.

(2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.

(3) Предметът, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от Народното събрание.

(4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.

(5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно - с решение на Народното събрание.

Чл. 38. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат правилата за работа в пленарна зала.

Чл. 39. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации.

(2) При определяне състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи.

(3) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение представител в състава на постоянната делегация се освобождава.

(4) Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание в края на всяка сесия.

(5) При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на Народното събрание избраните членове на постоянни делегации продължават участието си в тях, до избиране на нов състав на делегациите и при спазване на устава на съответната международна организация.

Чл. 40. (1) Народното събрание работи на три сесии годишно.

(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници от Велики петък включително и от 1 до 31 август ежегодно.

(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.

(4) По време на парламентарните ваканции сроковете по този правилник спират да текат.

(5) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2024 г.) За времето от откриване на предизборна кампания за избори за народни представители за Народно събрание до свикване на новоизбраното Народно събрание не се провеждат редовни пленарни заседания и заседания на комисиите. В този случай сроковете по този правилник спират да текат, с изключение на сроковете за писмени отговори по глава девета, раздел I и по чл. 139.

Чл. 41. (1) Народното събрание се свиква на сесия от неговия председател.

(2) В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането, независимо от това дали Народното събрание е във ваканция, или не.

(3) Направилите искането по чл. 78 от Конституцията са длъжни да посочат дневния ред.

Чл. 42. Всяка сесия се открива с химна на Република България и химна на Европейския съюз.

Чл. 43. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани.

(2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.

(3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства.

Чл. 44. (1) Заседанията на Народното събрание са открити.

(2) Лица, които не са народни представители или членове на Министерския съвет, могат да присъстват по решение на Народното събрание и по ред, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя.

(3) При шум или безредие сред публиката председателят въдворява ред чрез квесторите и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.

Чл. 45. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато:

1. важни държавни интереси налагат това;

2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Предложение за закрито заседание по ал. 1, т. 1 могат да направят председателят на Народното събрание, парламентарна група или член на Министерския съвет.

(3) При постъпило предложение за закрито заседание по ал. 1, т. 1 председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.

(4) В случаите по ал. 1, т. 2 заседанието е закрито, без това да се обсъжда и гласува. Председателят съобщава грифа, с който документът е класифициран по Закона за защита на класифицираната информация, и разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи, след което заседанието продължава като закрито, без това да се обсъжда и гласува.

(5) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.

(6) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.

Чл. 46. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи.

(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.

(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, включително по чл. 105 и 111, се предават пряко по програма БНТ 2 на Българската национална телевизия и по Българското национално радио.

Чл. 47. (1) Председателят открива заседанието, ако присъстват повече от половината от народните представители.

(2) Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието.

(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или само веднъж в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез компютризираната система за гласуване, чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.

(4) Когато при проверката по ал. 3 се установи, че в пленарната зала няма необходимия кворум, председателят на Народното събрание може да продължи заседанието, да го прекрати или да го прекъсне за определено време, за да се събере необходимият кворум. В случаите на продължаване на заседанието при липса на кворум в пленарната зала може да се провеждат само парламентарен контрол и обсъждания, но не може да се провеждат гласувания и да се приемат актове. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието, но не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.

Чл. 48. (1) Народното събрание по предложение на председателя и след консултациите по чл. 9, ал. 2, т. 1 приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарната дейност, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите. Председателят предлага проект за програма до 17,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма.

(2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма.

(3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 18,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител и всяка парламентарна група може да предлагат по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма - до две точки от дневния ред. Като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 73, ал. 3 и чл. 85, ал. 4 са изтекли. При отхвърляне на предложението от Народното събрание народните представители и парламентарните групи могат да правят същото предложение не по-рано от един месец. Вече гласувана точка в дневния ред, която не е била разгледана през текущата седмица, се включва в проекта за програма по ал. 4 за следващата седмица.

(4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат.

(5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред по време на пленарното заседание.

(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.

(7) Предложения за почитане на паметта с едноминутно мълчание могат да се правят само ако са били внесени писмено в деловодството на Народното събрание до 18,00 ч. на деня, предшестващ съответното пленарно заседание, освен в изключителни случаи.

(8) Законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 18,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред, която се разглежда по същество. Подреждането на точките от дневния ред става според числеността на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма по ал. 1. Като точки могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за решения, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 73, ал. 3 и чл. 85, ал. 4 са изтекли.

(9) Приетата програма се публикува след гласуването ѝ на интернет страницата на Народното събрание и при гласуване на последващи промени в нея незабавно се актуализира.

Чл. 49. (1) Председателят ръководи заседанието и дава думата за изказване на народните представители.

(2) Никой не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.

(3) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка.

(4) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на изказващите се:

1. в зависимост от поредността, представена от ръководствата на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи;

2. в зависимост от поредността на заявките.

(5) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или на упълномощен от тях по време на заседанието народен представител за декларации по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Декларациите са до 10 минути.

Чл. 50. (1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика, лично обяснение или за обяснение на вот.

(2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за:

1. прекратяване на заседанието;

2. отлагане на заседанието;

3. прекратяване на разискванията;

4. отлагане на разискванията;

5. отлагане на гласуването.

(3) Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на главния въпрос.

(4) Когато процедурният въпрос се отнася до начина на водене на заседанието, председателят има право на обяснение до 2 минути.

Чл. 51. (1) Народните представители говорят само от трибуната.

(2) В случаите, когато народни представители са лица с физически увреждания, които не им позволяват достъп до трибуната, те говорят от мястото си, за което незабавно се създават необходимите технически условия.

Чл. 52. (1) Когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата.

(2) Народният представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос.

Чл. 53. (1) Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката от тях не може да бъде по-малко от 10 минути, а за най-голямата от тях - 30 минути. Общо времето за изказване на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е до 10 минути, а на отделните народни представители, нечленуващи в парламентарна група - до 5 минути.

(2) Всяка парламентарна група може да поиска удължаване на предварително определеното ѝ по ал. 1 време, но с не повече от една трета. Останалите парламентарни групи имат право на съответно пропорционално удължаване на предвиденото за тях време.

(3) За време на парламентарните групи по ал. 1 се смята времето:

1. през което са говорили техните народни представители;

2. за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси.

(4) Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до 3 минути.

(5) Ако народен представител превиши определеното по ал. 1 - 4 време за изказване, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.

(6) Предвиденият в ал. 1 - 5 ред не се прилага при обсъждане на законопроектите на второ гласуване.

Чл. 54. (1) Народният представител има право на реплика.

(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и е в рамките на не повече от 2 минути.

(3) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много до три реплики, като се редуват представители на различни парламентарни групи, ако такива са заявили.

(4) Репликираният народен представител има право на отговор (дуплика) с времетраене до 3 минути след приключване на репликите.

Чл. 55. (1) Народният представител има право на лично обяснение до 2 минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично и поименно.

(2) Народният представител има право на обяснение на своя различен от формираното мнозинство вот в рамките на 2 минути след гласуването.

(3) Право на обяснение на вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не се е изказвал.

(4) За обяснение на вот думата се дава най-много на трима народни представители, като се редуват представители на различни парламентарни групи, ако такива са заявили.

(5) Не се допуска обяснение на вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.

Чл. 56. След като списъкът на изказващите е изчерпан или са се изказали представителите на всички парламентарни групи съгласно разпределението на времето за изказване по чл. 53 и няма направени искания за удължаване на времето, председателят обявява разискванията за приключени.

Чл. 57. (1) Когато е направено процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда.

(2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 53, ал. 1 и 2.

Чл. 58. (1) Заседанието може да бъде прекратено или отложено с решение на Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група.

(2) Когато са постъпили предложения за прекратяване на заседанието и за отлагането му, първо се гласува предложението за прекратяване на заседанието.

Чл. 59. (1) При шум или безредие, с което се пречи на работата на народните представители, или когато важни причини налагат, председателят може да прекъсне заседанието за определено време.

(2) Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването, което не може да бъде по-малко от 15 минути. Времето на заседанието се удължава с времето на прекъсването.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 председателят по своя инициатива може да дава почивка.

Чл. 60. (1) Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. По тяхно искане те се изслушват с предимство. Председателят на Народното събрание може да определя времето, през което членовете на Министерския съвет говорят по определен въпрос.

(2) Всяка парламентарна група може да изрази становище по темата, по която е говорил членът на Министерския съвет, в рамките на две минути, когато темата не е включена като точка в дневния ред. Всяка парламентарна група има право да зададе по един въпрос с продължителност до две минути по темата, по която членовете на Министерския съвет са избрали да говорят, като отговорът е също с продължителност до две минути.

(3) Член на Министерския съвет, който присъства на обсъждане на точка от дневния ред, може да вземе отношение в рамките на 5 минути, след като получи думата от председателя.

Чл. 61. (1) Гласуването е лично. Гласува се "за", "против" или "въздържал се". Гласуването се извършва явно. Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно.

(2) Явното гласуване се извършва чрез:

1. компютризирана система за гласуване;

2. вдигане на ръка;

3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със "за", "против" или "въздържал се";

4. саморъчно подписване;

5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.

(3) При компютризираната система гласуването става чрез биометрични данни на всеки един народен представител или чрез система, задействана с биометрични данни на всеки един народен представител.

(4) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.

Чл. 62. Предложение за гласуване по чл. 61, ал. 2, т. 3, 4 и 5 или за тайно гласуване може да бъде направено от една десета от всички народни представители или от една парламентарна група. Предложението се поставя на гласуване без разисквания. Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.

Чл. 63. (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 61, ал. 2, т. 1 е до 1 минута, но не по-малко от 30 секунди.

(2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания и процедурни въпроси.

Чл. 64. (1) Гласуването се извършва по следния ред:

1. предложения за отхвърляне;

2. предложения за отлагане на следващо заседание;

3. предложения за редакционни или правно-технически поправки;

4. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече редакционни или правно-технически поправки;

5. основно предложение.

(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.

Чл. 65. (1) Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители, освен ако в Конституцията е предвидено друго.

(2) В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.

Чл. 66. (1) Резултатът от гласуването се обявява от председателя веднага, включително резултатът от гласуването по парламентарни групи.

(2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.

(3) При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата по време на заседанието се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.

Чл. 67. В случаите по чл. 47, ал. 4, изречение второ председателят може да определи ден и час за гласуване на включените в седмичната програма законопроекти, проекти за решения, декларации и обръщения.

Чл. 68. (1) За заседанията на Народното събрание се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят в деня на заседанието или най-късно на другия ден. Протоколът се подписва най-късно следващата седмица след изработването му от стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя.

(2) Към стенографския протокол се прилагат разпечатката от гласуването чрез компютризираната система и нечетените текстове по чл. 81, ал. 1.

(3) Стенографските протоколи от пленарните заседания, когато не са закрити, се публикуват в срок до 7 дни на интернет страницата на Народното събрание. Аудио-визуалният запис от пленарните заседания и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система се публикуват на интернет страницата на Народното събрание най-късно на следващия ден след заседанието.

Чл. 69. Народните представители могат да преглеждат изказванията си от пленарните заседания и да искат поправянето на грешки в тридневен срок от изготвянето на стенографския протокол. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните секретари и стенографа в присъствието на народния представител.

Чл. 70. (1) Поправки на фактически грешки в приетите от Народното събрание, но необнародвани в "Държавен вестник" актове, се извършват по писмено искане на докладчика на съответната комисия, след съгласуване с вносителя и се извършват по нареждане на председателя на Народното събрание.

(2) Председателят на Народното събрание уведомява народните представители за поправките по ал. 1.

(3) Поправки на фактически грешки в обнародваните актове на Народното събрание се извършват с разпореждане на председателя на Народното събрание.

(4) Председателят на Народното събрание обявява поправките по ал. 3 пред Народното събрание на първото заседание след установяването им.

(5) Когато поправката по ал. 3 е в обнародван закон, председателят на Народното събрание уведомява и президента.

Чл. 71. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:

1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието;

2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.

Законопроектите незабавно се регистрират в публичен регистър "Законопроекти".

(2) Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат:

1. справка за съответствие с правото на Европейския съюз - при хармонизация;

2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект - от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура;

3. справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.

(3) Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието е съгласно методологията, приложение към правилника, като се прилага чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове.

(4) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.

(5) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране, както и дали законопроектът е нотифициран, или трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ, L 241/1 от 17 септември 2015 г.), наричана по-нататък "Директива (ЕС) 2015/1535". При започнала процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, в мотивите се описва конкретното нарушение, както и полученият отговор при запитване, изпратено до Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на Европейския съюз за правото на ЕС (EU Pilot).

(6) Законопроектите, към които не са приложени мотиви и/или предварителна оценка на въздействието, не се разпределят по реда на чл. 72 от председателя на Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което вносителят се уведомява. В този случай срокът по чл. 72, ал. 1 започва да тече от деня на отстраняване на нередовността.

(7) Законопроектите, към които не са приложени справките по ал. 2, не се разглеждат от Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което председателят на водещата комисия уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 73, ал. 3 спира да тече.

(8) За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му.

Чл. 72. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите в тридневен срок от постъпването им между постоянните комисии и определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект. Съответните постоянни комисии и народните представители се уведомяват незабавно за разпределението.

(2) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от уведомяването по ал. 1, който се произнася по тях в двудневен срок.

Чл. 73. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроектите не по-рано от 72 часа от получаването им от членовете на съответната комисия, освен ако комисията реши друго.

(2) При разглеждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го обсъди по същество, извършва проверка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на този правилник и при наличие на несъответствия препоръчва на вносителя чрез председателя на Народното събрание да го приведе в съответствие в 7-дневен срок от уведомяването на вносителя. В този случай срокът по ал. 3 спира да тече.

(3) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне и се публикуват незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 74. (1) Законопроектите заедно с документите по чл. 71, ал. 2 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани, освен ако Народното събрание реши друго. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване.

(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, както и от заинтересованите организации, включително за нотифицирането в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 и за органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му, освен ако е постъпило мотивирано искане за удължаване на срока, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 73, ал. 3.

(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

(4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

(5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет.

(6) По законопроекти, свързани с правомощия на общините, председателят на водещата комисия изисква становище от Националното сдружение на общините в Република България.

(7) Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите.

(8) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.

(9) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 след определения срок не спира обсъждането на законопроекта.

(10) На първо гласуване водещата комисия провежда публично обсъждане на законопроектите при спазване на чл. 32 и след изтичане на сроковете, определени за становища.

(11) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа резултатите от публичното обсъждане и от проверката по чл. 73, ал. 2 и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.

Чл. 75. (1) Когато в срока по чл. 74, ал. 2 е получено становище, че законопроектът трябва да се нотифицира, водещата комисия взема решение, в което:

1. посочва органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи в съответствие със становището по чл. 74, ал. 2;

2. определя кога законопроектът да бъде изпратен за нотифициране.

(2) Председателят на Народното събрание изпраща законопроекта на органа по ал. 1, т. 1, който изготвя нотификационните документи и ги предоставя на министъра на икономиката за нотифициране на Европейската комисия.

(3) Когато в срока по чл. 74, ал. 2 не е получено становище, се смята, че законопроектът е съгласуван без бележки и не трябва да се нотифицира.

Чл. 76. (1) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535, ресорният министър предоставя на водещата комисия получените становища.

(2) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, не е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535, се прилагат чл. 74, ал. 2 и чл. 75.

(3) Когато е постъпило становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, че по внесен нотифициран законопроект е необходима нова нотификация, водещата комисия го изпраща на органа, изготвил първата нотификация, по реда на чл. 75.

Чл. 77. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.

(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.

(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на водещата комисия, докладите на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили, и становището на вносителя в рамките на 10 минути. Докладите на другите комисии може да се представят и в резюме. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, се представя от член на Министерския съвет.

(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.

Чл. 78. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно. Когато някой от законопроектите е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, той може да не се обсъжда и гласува едновременно с другите законопроекти. Изречение първо не се прилага и когато водещата комисия с мнозинство две трети от членовете на комисията е приела решение някой от законопроектите да се гледа отделно.

(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок 14 дни. Народните представители може да правят писмени предложения по общия законопроект след съобщаването му от председателя на Народното събрание.

Чл. 79. (1) Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му. Изречение първо не се прилага, когато законопроектът е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз.

(2) Разпоредби на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не може да бъдат внесени и разгледани повторно по реда на чл. 80, ал. 1, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.

(3) Предложения, направени по реда на чл. 80, ал. 1, които са отхвърлени от Народното събрание, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като законопроект, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.

Чл. 80. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 78, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от съобщаването му на народните представители, които се аргументират. Предложенията се правят по реда на чл. 71, ал. 1, т. 1. Предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват по същество. Комисията се произнася за недопустимост с решение. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичен регистър на Народното събрание. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.

(2) Предложенията по ал. 1 не може да се отнасят до законодателни актове, различни от тези, чието изменение или допълнение е предложено с внесения законопроект, с изключение на такива, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки. За допустимостта комисията се произнася с решение.

(3) При внасяне на предложения по ал. 1 по законопроекти, свързани с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз, или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, народните представители посочват причините за приемането, целите и очакваните резултати и прилагат анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По предложенията председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 74, ал. 2 и чл. 75 се прилагат съответно.

(4) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1.

(5) Комисия, на която законопроектът е бил разпределен на първо гласуване, може да проведе обсъждане на внесените предложения по ал. 1 по предложение на председателя си. В резултат на обсъждането се изготвя доклад, който се представя на водещата комисия. Заседанието по изречение първо се провежда преди заседанието на водещата комисия за обсъждане на законопроекта на второ гласуване.

(6) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 74, ал. 2 и чл. 75 се прилагат съответно.

(7) В 14-дневен срок от приемането на законопроекта от водещата комисия тя внася в Народното събрание доклад, който съдържа:

1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;

2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, включително когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията; предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират.

(8) Докладът по ал. 7 се публикува незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.

Чл. 81. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или направено възражение, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.

(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 80, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада ѝ. Допустими са и редакционни или правно-технически поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват по решение на Народното събрание.

(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение.

(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 64. По време на гласуването не се допускат изказвания, нови предложения и процедурни въпроси. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 80, предложенията на водещата комисия, редакционните или правно-техническите поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст.

(5) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна или правно-техническа поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.

Чл. 82. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това - само с решение на Народното събрание.

Чл. 83. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.

(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.

(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.

(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.

(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.

(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 81, като се гласуват само оспорените и свързаните с тях текстове.

Чл. 84. По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия договор.

Чл. 85. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.

(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието, и незабавно се регистрират в публичен регистър "Проекти за решения, декларации и обръщения".

(3) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.

(4) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.

(5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.

(6) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.

Чл. 86. Проектите за решения по процедурни, организационни и технически въпроси не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят на Народното събрание реши друго.

Чл. 87. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад, както и на дадените препоръки от Сметната палата.

(2) В доклада за дейността на Сметната палата се съдържа отчет за изпълнение на препоръките на комисията по чл. 65, ал. 1 от Закона за Сметната палата и се посочват неизпълнените препоръки, дадени на одитираните органи.

(3) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, освен ако в закон е определен друг срок, и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание.

(4) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната компетентна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.

(5) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.

(6) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от три месеца.

(7) Докладът по чл. 84, т. 16 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, който е длъжен да им отговори. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и въпроси, постъпили писмено от граждани, институции и граждански организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд, съответно председателят на Върховния административен съд или главният прокурор отговаря.

(8) Докладът по чл. 84, т. 17 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.

(9) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията.

(10) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки.

(11) Предложенията на народните представители по ал. 9 се гласуват по реда на чл. 64.

(12) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си.

Чл. 88. По решение на Народното събрание, прието по искане на една десета от народните представители или на парламентарна група, или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. За докладите се прилага съответно чл. 87.

Чл. 89. (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на парламентарна група, на съответната постоянна комисия или на една десета от народните представители.

(2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода, за който се отнася докладът, и срока за неговото представяне.

(3) За докладите се прилага съответно чл. 87.

Чл. 90. (1) Председателят на Народното събрание представя на първото за всяка сесия заседание справка за органите, които се избират изцяло или частично от Народното събрание и чиито мандати са изтекли или изтичат през съответната сесия.

(2) Народното събрание избира съгласно действащото законодателство изцяло или частично органите по ал. 1 след проведена публична процедура.

(3) Всеки народен представител може да предлага кандидати, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Кандидатите се предлагат в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за стаж, образование и други изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването при спазване изискванията за защита на личните данни, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго.

(4) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията за защита на личните данни.

(5) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, като председателят на комисията е длъжен да покани кандидата да отговори на поставените по реда на ал. 4 въпроси. Комисията внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично.

(6) (Отм., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 35 от 2024 г.) Докладът по ал. 5 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчитат и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. Докладът съдържа и информация за поставените към всеки кандидат въпроси, на които кандидатът не е дал отговор.

(7) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 35 от 2024 г.) Докладът по ал. 5 се предоставя на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на интернет страницата на Народното събрание.

(8) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 35 от 2024 г.) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.

Чл. 91. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или друг акт, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.

(2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.

(3) Председателят на Народното събрание изпраща становището на Конституционния съд.

(4) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението.

Чл. 116. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането ѝ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Председателят на Народното събрание разпределя годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В триседмичен срок от получаването ѝ постоянните комисии, с изключение на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната, изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.

(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии разглеждането на проект на акт, който не е включен в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. В този случай Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната уведомява Министерския съвет за проекта на акт, като за разглеждането му се прилагат чл. 117 - 119.

Чл. 117. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание рамкова позиция по проекта на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 116, ал. 3, в триседмичен срок от решението на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет за одобряване разпределението на акта.

(2) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.

Чл. 118. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Председателят на Народното събрание в срока по чл. 72, ал. 1 разпределя на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната и на компетентните постоянни комисии внесената от Министерския съвет рамкова позиция по чл. 117, ал. 1 и проекта на акта. Проектът на акт се предоставя от базата данни по чл. 121 и се прилага към рамковата позиция.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проект на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 116, ал. 3. Парламентарната резерва задължава правителството да не изразява становище по проекта на акт в Съвета на Европейския съюз до произнасянето на Народното събрание, но не по-късно от третото заседание на подготвителния орган на Съвета, разглеждащ проекта на акт.

Чл. 119. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната обсъжда проектите на актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции по тях, като взема предвид докладите на компетентните постоянни комисии, ако такива са постъпили. Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната изготвя доклад по проекта на акт.

(2) Постоянните комисии разглеждат проекта на законодателен акт за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност при спазване на срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Когато се установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институция на Европейския съюз, Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната изготвя мотивирано становище.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната представя изготвения доклад или мотивираното становище на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия в срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.

Чл. 120. Народното събрание прави мотивирано искане до Министерския съвет за внасяне в Съда на Европейския съюз на иск за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт на Европейския съюз.

Чл. 121. Народното събрание организира и поддържа база данни за проектите на актове и други документи на институциите на Европейския съюз.

Чл. 122. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната и да отговарят на поставените от членовете ѝ въпроси.

Чл. 123. (1) Народното събрание участва в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст.

(2) Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на Договорите на Европейския съюз.

(3) Народното събрание разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз.

(4) Народното събрание участва в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз.

Чл. 124. (1) Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания, както и за резултатите от проведени заседания на Европейския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Заместник министър-председателите представят пред Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната и съответните ресорни комисии одобрените от Министерския съвет позиции на Република България за заседанията на Европейския съвет.

Чл. 125. (1) Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 3 от Конституцията, информира Народното събрание:

1. по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз;

2. за решенията на Европейската комисия по процедури за нарушения по чл. 258 - 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз срещу Република България непосредствено след приемането им;

3. в случаите по т. 2 - за мерките, необходими за отстраняване на нарушенията на правото на Европейския съюз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) В случай на внесен в Народното събрание законопроект, с който се приемат мерки на национално ниво, необходими за въвеждане или прилагане на актове на Европейския съюз - обект на процедура за нарушение по чл. 258 - 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Министерският съвет изпраща одобрената позиция на Република България на председателя на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната и на председателя на водещата постоянна комисия на Народното събрание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2023 г.) Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз.

Чл. 126. Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията, в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Съвета на Европейския съюз внася в Народното събрание доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за приоритетите на Република България по време на текущото председателство. Народното събрание изслушва министър-председателя или заместник министър-председател.

Чл. 127. В заседанията на Народното събрание по чл. 124 и 126 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.