Държавен вестник, брой 24 от 17.III

Чл. 1. С методиката се регламентира начинът за определяне на цените и ценовите пакети на услугите по чл. 182, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Чл. 2. Предприятията, на които е възложено задължение по реда на глава единадесета, раздел III от ЗЕС да предоставят универсална услуга по чл. 182, ал. 2 от ЗЕС, определят цените в съответствие с глава втора от настоящата методика.

Чл. 3. Предприятия, на които са наложени задължения по реда на чл. 197 от ЗЕС, определят достъпни цени за:

1. тарифни планове за самостоятелна услуга или ценови пакети за хора със специални социални нужди;

2. тарифни планове за самостоятелна услуга или ценови пакети за хора с ниски доходи.

Чл. 4. Предприятията по чл. 2 предоставят за одобряване от Комисията за регулиране на съобщенията (Комисията) цените и ценовите пакети на универсалната услуга заедно с документите по ценообразуването по реда и в сроковете, посочени в чл. 196 от ЗЕС.

Чл. 5. Предприятията по чл. 2 определят цените на услугите по чл. 182, ал. 2 от ЗЕС при спазване на следните общи принципи:

1. отчитане на разходите, свързани с предоставяне на услугите;

2. прилагане на разумната норма на печалба;

3. географско осредняване на цените на услугите по чл. 182, ал. 2 от ЗЕС за територията, на която предприятието предоставя услугата;

4. заменимост на услугите по чл. 182, ал. 2 от ЗЕС със съответни алтернативни обществени електронни съобщителни услуги, в случай че такава заменимост е приложима;

5. отчитане на равнището на действащите цени на услугите по чл. 182, ал. 2 от ЗЕС;

6. отчитане влиянието на хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ).

Чл. 6. При определяне на цените по чл. 5 предприятията по чл. 2 спазват следните изисквания:

1. изменението на цените на всяка от услугите по чл. 182, ал. 2 от ЗЕС не може да надвишава ХИПЦ, определен съгласно чл. 7;

2. цените могат да се променят на период не по-кратък от една година; цените могат да се променят и на период, по-кратък от една година, в случай на нарастване на месечния ХИПЦ с 10 на сто или повече.

Чл. 7. (1) Предлаганите нови цени се определят по следната формула:

Pt = Pt-1 X (1 + Δ ХИПЦt),

където:

Рt е предлагана нова цена;

P_t-1 - действащата цена към момента на внесеното предложение за промяна на цените;

Δ ХИПЦt (НCPIt) - хармонизиран индекс на потребителските цени, изчислен по данни на Националния статистически институт (НСИ) за общи индекси на потребителските цени по месеци; за база на изчисленията се приема месечният индекс на инфлацията, относим към месеца, в който цените по чл. 2 влязат в сила, а натрупването на инфлацията се извършва до месеца преди внасяне на предложение за изменение на цените.

(2) За месеците, за които не са публикувани данни на НСИ, индексът на инфлация се определя въз основа на данни на Министерството на финансите за прогнозния индекс на инфлация.

Чл. 8. Цените по чл. 2, определени от предприятието/предприятията към момента на възлагане на задължение от страна на Комисията по реда на глава единадесета, раздел IIІ от ЗЕС, не могат да надхвърлят цените на услугите по чл. 182, ал. 2 от ЗЕС, действащи към момента на обявяване на намерение за провеждане на конкурс за избор на предприятие/предприятия за възлагане предоставянето на универсалната услуга.

Чл. 9. (1) Предприятията по чл. 3 определят цени за всеки тарифен план за самостоятелна услуга и за ценови пакет по чл. 3.

(2) Цената на тарифен план за самостоятелна услуга и цената на услугите в ценовия пакет по чл. 3, т. 1 следва да е по-ниска от стойността на същите услуги, предлагани при обичайни търговски условия, до 90 на сто в зависимост от установените вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.

(3) Цената на тарифен план за самостоятелна услуга и цената на услугите в ценовия пакет по чл. 3, т. 2 следва да е по-ниска от стойността на същите услуги, предлагани при обичайни търговски условия, до 75 на сто.

Чл. 10. (1) Предприятията по чл. 3 определят месечна цена за всеки един от пакетите по чл. 3, които включват две или повече услуги, чиито цени са по-ниски от цените на всяка от услугите, ако същите се предоставят самостоятелно извън пакет. Когато в съответния ценови пакет е включен определен обем услуги за гласови съобщения, месечното потребление се определя в минути. Когато в съответния ценови пакет е включено потребление за услуги за гласови съобщения, месечното потребление се определя в минути. Когато в съответния ценови пакет е включено определено потребление на данни, месечното потребление се определя в приложимата мерна единица - килобайт, мегабайт, гигабайт.

(2) Цената на всеки от пакетите по ал. 1 следва да е по-ниска от стойността на сбора от цените на същите услуги, предлагани самостоятелно извън пакет.

(3) След изчерпване на потреблението, включено в пакетите по чл. 3, абонатите заплащат използваните услуги по цени, приложими при обичайни търговски условия.

Чл. 11. (1) Конкретните услуги и обемът на месечно потребление, включен в съответните ценови пакети по чл. 3, се определят по мотивирано предложение на предприятията по чл. 3.

(2) Обемът на месечното потребление в съответните пакети по ал. 1 се определя от Комисията след съгласуване с представители на сдруженията на потребителите, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на енергетиката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на електронното управление и Министерството на транспорта и съобщенията.

Чл. 12. (1) Цената на ценовия пакет по чл. 3, т. 1 е по-ниска от сумата от стойността на същите услуги, предлагани извън пакета, до 90 на сто в зависимост от установените вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.

(2) Ценовият пакет по ал. 1 се предоставя на хора със специални социални нужди, за които органите на медицинската експертиза са установили вид и степен на увреждане или степен на намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, или на настанени в социални или здравни заведения по списък, предложен от Министерството на труда и социалната политика, съгласуван с Министерството на здравеопазването.

(3) Списъкът на социалните или здравните заведения по ал. 2 се актуализира ежегодно до 31 януари.

Чл. 13. (1) Цената на ценовия пакет по чл. 3, т. 2 е по-ниска от сумата от стойността на същите услуги, предлагани извън пакета, до 75 на сто.

(2) Ценовият пакет по ал. 1 се предоставя само на лица, които представят на предприятието официален документ, доказващ, че са с ниски доходи. За такъв документ се считат индивидуалните административни актове, издавани на лица, които имат право на месечно социално подпомагане от Агенцията за социално подпомагане, както и актове на други органи, които имат компетентност да издават официален документ, доказващ, че едно лице е с ниски доходи. При изменение на законодателството за такъв документ ще се счита всеки документ, издаван от държавно ведомство, което има същите или сходни правомощия с Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 14. Предприятията по чл. 3 могат да определят в съответните ценови пакети месечно потребление, по-високо от определеното по чл. 11, като уведомят Комисията за увеличеното потребление в едноседмичен срок преди влизането му в сила. В този случай разходите за допълнително определеното потребление не подлежат на компенсиране.