Държавен вестник, брой 102 от 23.XII

§ 1. 1. В част I "ВЪЗПАЛИТЕЛНО-СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ", в частта "Псориатичен артрит (по МКБ код М07)", IV. Стратегия на терапията, Биологична БМАРл терапия, се правят следните изменения и допълнения:

1.1. В т. 1 думите "secukinumab и guselkumab" се заменят със "secukinumab, guselkumab и risankizumab".

1.2. Създава се нова т. 8:

"8. Risankizumab

a. Risankizumab е хуманизирано имуноглобулин G1 (IgG1) моноклонално антитяло, което селективно се свързва с висок афинитет към p19 субединицата на цитокина човешки интерлевкин 23 (IL-23), без да се свързва с интерлевкин 12 (IL-12), и инхибира взаимодействието му с рецепторния комплекс за IL-23. IL-23 е цитокин, който участва във възпалението и имунните отговори. Чрез блокиране на свързването на IL-23 с неговия рецептор Risankizumab инхибира IL-23-зависимата клетъчна сигнализация и освобождаването на проинфламаторни цитокини.

b. Лечението с Risankizumab води до значимо подобрение на показателите за активност на заболяването в сравнение с плацебо на седмица 24. За двете проучвания първичната крайна точка е процентът на участниците, постигнали отговор съгласно Американския колеж по ревматология (American College of Rheumatology, ACR), ACR 20 на седмица 24. В двете проучвания процентът на пациентите, постигнали отговор по модифицираните критерии за отговор при ПсА (PsА Response Criteria, PsARC) на седмица 24, е по-висок при участниците, получаващи Risankizumab, в сравнение с плацебо. В допълнение участниците, получаващи Risankizumab, постигат по-голямо подобрение по отношение на скора за активност на заболяването (28 стави) с използване на CRP (DAS28-CRP) в сравнение с плацебо на седмица 24. Подобренията се поддържат до седмица 52 за PsARC и DAS28-CRP. Лечението с Risankizumab води до подобрения по отношение на отделните компоненти на ACR, на Индекса за инвалидност по въпросника за оценка на здравословното състояние (Health Assessment Questionnaire-Disability Index, HAQ-DI), на резултата при оценка на болката и на стойностите на C-реактивния протеин с висока чувствителност (hsCRP) в сравнение с плацебо. Лечението с Risankizumab води до статистически значимо подобрение на кожните прояви на псориазис при участници с ПсА. Лечението с Risankizumab води до статистическо значимо подобрение по модифицирания индекс на тежест при псориазис на ноктите (modified Nail Psoriasis Severity Index, mNAPSI) и 5-точковите резултати по Глобална оценка от лекаря при псориазис на ноктите на ръцете (Physician’s Global Assessment of Fingernail Psoriasis, PGA-F) при участници с псориазис на ноктите на изходното ниво (67,3%) в KEEPSAKE1. В двете проучвания при участниците, лекувани с Risankizumab, се наблюдават значими подобрения на обобщените скорове за физическия компонент на SF-36 V2 и на скоровете по FACIT-Fatigue на седмица 24 в сравнение с плацебо, като подобренията се поддържат до седмица 52."

1.3. Досегашната т. 8 "Guselkumab" става т. 9.

1.4. В частта "Интерлевкин (IL)-23 инхибитори" след думите "Guselkumab се прилага за лечение на следните диагнози: M07.1, M07.2, M07.3." се създава нов ред:

"Risankizumab

Терапевтични показания: Risankizumab, самостоятелно или в комбинация с метотрексат (MTX), е показан за лечение на активен псориатичен артрит при възрастни с недостатъчен отговор или с непоносимост към едно или повече болест-модифициращи антиревматични лекарства (disease-modifying antirheumatic drugs, DMARDs).

Дозировка и начин на приложение: Препоръчителната доза е 150 mg, приложени чрез подкожна инжекция на седмица 0, седмица 4 и след това - веднъж на 12 седмици (или като 75 mg предварително напълнена спринцовка - по две инжекции, или като 150 mg предварително напълнена писалка или предварително напълнена спринцовка - по една инжекция).

Специални популации: Старческа възраст (на възраст 65 или повече години). Не се изисква коригиране на дозата. Има ограничена информация за лица на възраст ≥ 65 години.

Бъбречно или чернодробно увреждане: Не са провеждани специфични проучвания за оценка на ефекта на чернодробно или бъбречно увреждане върху фармакокинетиката на Risankizumab. По принцип не се очаква такива състояния да имат някакво значително въздействие върху фармакокинетиката на моноклоналните антитела и се приема, че не са необходими корекции на дозата.

Лечението с Risankizumab води до значимо подобрение на показателите за активност на заболяването в сравнение с плацебо на седмица 24. За двете проучвания първичната крайна точка е процентът на участниците, постигнали отговор съгласно Американския колеж по ревматология (American College of Rheumatology, ACR), ACR 20 на седмица 24. В двете проучвания процентът на пациентите, постигнали отговор по модифицираните критерии за отговор при ПсА (PsА Response Criteria, PsARC) на седмица 24, е по-висок при участниците, получаващи Risankizumab, в сравнение с плацебо. В допълнение участниците, получаващи Risankizumab, постигат по-голямо подобрение по отношение на скора за активност на заболяването (28 стави) с използване на CRP (DAS28-CRP) в сравнение с плацебо на седмица 24. Подобренията се поддържат до седмица 52 за PsARC и DAS28-CRP. Лечението с Risankizumab води до подобрения по отношение на отделните компоненти на ACR, на Индекса за инвалидност по въпросника за оценка на здравословното състояние (Health Assessment Questionnaire-Disability Index, HAQ-DI), на резултата при оценка на болката и на стойностите на C-реактивния протеин с висока чувствителност (hsCRP) в сравнение с плацебо.

В KEEPSAKE1 забавянето на прогресията на структурното увреждане е оценено рентгенографски и изразено като промяна в модифицирания общ скор по Sharp (modified Total Sharp Score, mTSS) на седмица 24 в сравнение с изходно ниво. mTSS скорът е модифициран за ПсА чрез добавяне на дисталните интерфалангеални (DIP) стави на ръцете. На седмица 24 средната прогресия на структурното увреждане при Risankizumab (среден mTSS 0,23) в сравнение с плацебо (среден mTSS 0,32) не е статистически значима. На седмица 24 процентът на участниците без рентгенографска прогресия (определена като промяна от изходното ниво на mTSS ≤ 0) е по-висок с Risankizumab (92,4%) в сравнение с плацебо (87,7%). Този отговор се поддържа до седмица 52.

Risankizumab се прилага за лечение на следните диагнози: M07.1, M07.2, M07.3."

2. В част втора "СИСТЕМНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН", в частта "СИСТЕМЕН ЛУПУС ЕРИТЕМАТОЗУС (по МКБ код М32)", т. V "Лечение при болни със системен лупус еритематозус" се правят следните допълнения:

2.1. В т. 4. "Имуносупресивни лекарства", след текста "•Cyclophosphamide - обикновено се прилага като пулс терапия в доза 0.75 - 1 gr/m2 в 6 - 12 поредни месеца при строги клинични показания: лупусен нефрит, невролупус, васкулит, белодробен васкулит. Предхожда се от пулс терапия с Methylprednisolone в 1 или 3 дни." се създава нов ред:

"• Voclosporin - 23,7 mg перорално два пъти дневно, в комбинация с микофенолат мофетил, за лечение на възрастни пациенти с активен лупусен нефрит (ЛН) клас III, IV или V (включително смесен клас III/V и IV/V)1.

Voclosporin е инхибиращ калциневрин имуносупресант, който инхибира калциневрин по дозозависим начин до максимална доза 1,0 mg/kg. Voclosporin е с предвидима фармакокинетика и фармакодинамика, което премахва необходимостта от проследяване на серумните му нива2.

Безопасността и ефикасността на voclosporin са изследвани в две плацебо-контролирани клинични изпитвания (AURORA 1 и AURA-LV) при пациенти с ЛН клас III или IV (самостоятелно или в комбинация с клас V) или чист клас V. Резултатите показват, че повече пациенти в групата на voclosporin, отколкото в групата на плацебо (фонова терапия с MMF и кортикостероиди), са постигнали първичните крайни точки на бъбречно повлияване, а именно: съотношение на протеин/креатинин в урината (UPCR) ≤ 0,5 mg/mg; нормална, стабилна бъбречна функция (определена като eGFR ≥ 60 ml/min/1,73 m2 или без потвърдено намаляване на eGFR от изходно ниво > 20%); намаляване на дозата пероралните кортикостероиди3,4.

Най-често съобщаваните нежелани реакции при употреба на voclosporin са намалена eGFR (26,2%) и хипертония (19,1%). Най-често съобщаваните сериозни нежелани реакции при употреба на voclosporin са инфекции (10,1%), остро бъбречно увреждане (3%) и хипертония (1,9%). През първите 4 седмици на лечение с voclosporin обикновено се наблюдават хемодинамични намалявания на eGFR, които впоследствие се стабилизират дори ако лечението продължи3,4."

2.2. В т. 5 "Биологична терапия" след текста "• Anifrolumab (МКБ М32.1, М32.8) е човешко моноклонално антитяло, което инхибира тип I IFN, като по този начин блокира диференциацията на плазматичните клетки и нормализира субпопулациите на периферните T-клетки, възстановявайки баланса между придобития и вродения имунитет, който е нарушен при СЛЕ." се създава нов ред:

"Anifrolumab е човешко имуноглобулин G1 капа моноклонално антитяло, което се свързва към субединица 1 на тип I интерфероновия рецептор (IFNAR1) с висока специфичност и афинитет, блокирайки биологичната активност на тип I IFNs. Инхибирането на тип I IFN блокира диференциацията на плазматичните клетки и нормализира субпопулациите на периферните T-клетки, възстановявайки баланса между придобития и вродения имунитет, който е нарушен при СЛЕ. Препоръчителната доза е 300 mg anifrolumab, приложена като интравенозна инфузия в продължение на 30 минути, на всеки 4 седмици. Безопасността и ефикасността на anifrolumab са оценени в две фаза III клинични проучвания с 52-седмичен период на лечение. Резултатите от проучванията сочат, че добавянето на anifrolumab (300 mg) към стандартна терапия може да осигури подобрение при пациенти със СЛЕ в общата болестна активност и кожните резултати, както и да намали употребата на ОКС и честотатa на пристъпи спрямо стандартна терапия. Anifrolumab не е проучван при пациенти с тежък активен лупус на централната нервна система или тежък активен лупусен нефрит. Терапията е с добра поносимост при пациенти с умерен до тежък СЛЕ, като повечето нежелани събития не са сериозни и са леки или умерени по интензитет."