Държавен вестник, брой 80 от 7.X

Чл. 5. (1) Командировъчните пари се определят от базисен размер за съответната държава по местоназначение съгласно приложение № 1 в зависимост от военното звание на военнослужещия или от цивилния еквивалент на заеманата длъжност съгласно приложение № 2.

(2) Размерът на командировъчните пари по ал. 1 се увеличава, както следва:

1. за всяко дете до 18-годишна възраст, пребиваващо в държавата по местоназначение заедно със служителя - с 8 на сто от базисния размер за съответната държава;

2. за всяко дете над 18-годишна възраст, пребиваващо в държавата по местоназначение заедно със служителя, ако се обучава в средно учебно заведение в държавата по местоназначение и не повтаря учебната година - с 8 на сто от базисния размер за съответната държава;

3. за неработещ/неработеща съпруг/съпруга, пребиваващ/пребиваваща в държавата по местоназначение заедно със служителя - с 16 на сто от базисния размер за съответната държава.

(3) В случай че държавата по местоназначение, международната организация или международната инициатива, включително инвестиционна програма/проект, осигурява на служителите командировъчни пари, общият месечен размер на командировъчните пари по ал. 1 и 2 се намалява с общия месечен размер на осигурените средства.

Чл. 6. (1) Командировъчните пари се изплащат ежемесечно/тримесечно от началната до крайната дата на командировката, включително дните за пътуване при първото пътуване до местоназначението и при окончателното завръщане, на базата на календарните дни за месеца, включително почивните и празничните дни, с изключение на случаите по чл. 7 и чл. 8, ал. 2.

(2) Размерът на сумите, полагащи се за непълен месец, се изчислява в зависимост от календарните дни за съответния месец, като при първоначално заминаване и при окончателно завръщане се включват и дните за пътуване.

(3) В началото на командировката служителят има право на авансово плащане на не повече от 50 на сто от полагащите му се командировъчни пари за един месец и 100 на сто от размера на едномесечен наем, определен съобразно нормативите в приложение № 5.

Чл. 7. Командировъчни пари по чл. 5, ал. 1 и 2 не се полагат при отсъствие на служителя от държавата по местоназначение в работни дни, освен когато е командирован по реда на чл. 10.

Чл. 8. (1) При ползване на отпуск се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство.

(2) За времето на ползване на отпуск, включително за почивните и празничните дни в рамките на този отпуск, командировъчни пари не се полагат, с изключение на случаите по чл. 9.

Чл. 9. (1) При ползване на отпуск от служителя поради временна неработоспособност и поради бременност и раждане командировъчните пари се изплащат за срок до 90 календарни дни в размер 80 на сто - когато отпускът се ползва в държавата по местоназначение, и в размер 30 на сто - когато се ползва в Република България.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 командировъчни пари не се полагат.

Чл. 10. (1) При командировка в държавата по местоназначение извън населеното място по местоназначение служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари, както и на други средства по необходимост съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 50 от 2004 г.).

(2) При еднодневни командировки в държавата по местоназначение не се полагат дневни и квартирни пари.

(3) При командировка в трета държава служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за държавата, в която се командирова, както и на други средства по необходимост, уредени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

(4) При служебно пътуване до Република България за период до 14 дни служителят има право на командировъчни пари по чл. 5, ал. 1 и 2, а в случаите, когато командировката е до населено място, различно от населеното място по постоянен или настоящ адрес на служителя - и на пътни и квартирни пари, съгласно Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.).

(5) В случаите по ал. 1 - 4 командироването се извършва от министъра на отбраната или оправомощено от него лице.

(6) При смърт на служителя всички свързани с това разходи, включително разходите за транспортиране на тленните останки на служителя до Република България, както и за завръщането на пребиваващите дотогава с него в чужбина членове на семейството му, се поемат от Министерството на отбраната.

Чл. 11. За времето на участие в операции и мисии на НАТО и ЕС във или извън териториите на техните държави членки служителите, назначени на длъжности в щабове и органи на НАТО и ЕС, получават извън командировъчните пари по чл. 5, ал. 1 и 2 командировъчни пари в съответствие с присвоеното им военно звание съгласно приложение № 6 в случаите, когато НАТО и ЕС не поемат финансовото осигуряване на служителите.

Чл. 12. (1) Пътните разходи на служителя се поемат от Министерството на отбраната в следните случаи:

1. при първоначалното заминаване до местоназначението и при окончателното завръщане;

2. при промяна на местоназначението в срока на командировката;

3. при пътуване по повод смърт на съпруг/съпруга на служителя, на негови или на съпруга/съпругата родители, деца, брат, сестра;

4. при служебно пътуване до Република България и обратно до местоназначението;

5. при евакуация, когато разходите не се поемат от Министерския съвет, международната организация или международната инициатива;

6. при пътуване до Република България и обратно до местоназначението за ползване на платен годишен отпуск веднъж годишно, с изключение на случаите, в които ползването на отпуска е започнало в годината на първоначалното заминаване и на окончателното завръщане.

(2) Пътните разходи на членовете на семейството на служител, които пребивават с него в приемащата държава не по-малко от 1/2 от периода, за който той е командирован, се поемат от Министерството на отбраната в случаите по ал. 1, т. 1 - 3, 5 и 6.

(3) При неизпълнение на изискването за срока на пребиваване служителят възстановява пътните разходи за членовете на семейството си с изключение на случаите по ал. 1, т. 1 и 5 и в случаите, при които пребиваването на член на семейството е прекратено поради здравословни причини.

(4) Пътуването по ал. 1, т. 1 се извършва в дните за пътуване, определени в заповедта за командировка, но не повече от два дни. В случай че датата на пътуване е извън този период, пътните разходи се поемат само с предварително разрешение на министъра на отбраната при наличие на уважителни причини за това.

(5) Дните на пътуването по ал. 2 може да не съвпадат с дните на пътуване на служителя в случаите по ал. 1, т. 1, 3, 5 и 6.

(6) Пътуванията се извършват със самолет икономична класа по финансово изгоден маршрут. При икономическа изгода и със съгласието на служителя пътуването може да се извърши и с автобус, с влак първа класа със спално място, с кораб или с лично превозно средство.

(7) В случаите на пътуване с лично превозно средство служителят има право на пътни пари в процент от цената на самолетен билет икономична класа и по финансово изгоден маршрут, определен в приложение № 3. Пътни разходи в съответния размер се изплащат и за всеки член на семейството, пътуващ самостоятелно или заедно със служителя.

(8) При смяна на местоназначението, в случай на пътуване с лично МПС до новото местоназначение, на командирования служител се изплащат пътни разходи в размер 50 на сто от стойността на самолетен билет икономична класа за съответната дестинация за покриване на транспортните разходи и съпътстващите пътни такси. Пътни разходи в съответния размер се изплащат и за всеки член на семейството, пътуващ самостоятелно или заедно със служителя.

(9) Министерството на отбраната възстановява на служителя разходите по пренасяне на личен непридружаван багаж със самолет - до 200 кг въздушно карго, в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 срещу представени разходооправдателни документи, включително товарителницата за въздушно карго.

(10) Разходите за пренасяне на личен непридружаван багаж при ползване на алтернативен на ал. 9 транспорт се заплащат срещу представени разходооправдателни и други транспортни документи до размера на цената на 100 кг въздушно карго.

(11) Разходи, свързани с транспорт до и от карго терминала, опаковка, оформяне на документи, такси за обработка и освобождаване, складови разноски и други подобни се заплащат от служителя.

(12) В случай че държавата по местоназначение или международната организация, или международната инициатива, включително програма/проект за инвестиционни разходи, поема частично или изцяло пътните разходи на командированите служители, размерът на дължимите от Министерството на отбраната средства за пътни разходи се намалява с размера на осигурените.

Чл. 13. За дните на пътуване средства за настаняване извън населеното място, определено в чл. 4, ал. 1, т. 2, не се изплащат.

Чл. 14. (1) За времето на командировката служителят има право на средства за наем на жилище.

(2) В зависимост от държавата по местоназначение и броя на членовете на семейството на служителя, пребиваващи заедно с него, се определят броят и видът на помещенията в жилищата съгласно приложение № 4 и максималните размери на средствата за наем на обзаведено жилище съгласно приложение № 5.

(3) В рамките на максималните размери на наема по ал. 2, когато това е мотивирано от обективна съществена разлика в местните условия на местоназначението, в рамките на една и съща държава и при отчитане на възможностите на бюджета на Министерството на отбраната с акт на министъра на отбраната може да се утвърждават и по-ниски лимити на средствата за наем.

(4) Лимитите по ал. 3 се прилагат за договори за наем на жилище, сключени след влизането им в сила, и важат за периода на тези договори.

(5) При наемане на необзаведено жилище размерът на максимално допустимия наем, определен съгласно приложение № 5 и лимитите по ал. 3, се намалява с 20 на сто.

(6) Със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице се назначават комисии, които преценяват условията по проектите на договорите за наем и съответствието с нормативите и максималния размер на средствата за наем съгласно ал. 2 - 5.

(7) Комисиите по ал. 6 изготвят протоколи с предложение. Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице приема или отхвърля направеното предложение.

(8) Договорът за наемане на жилище се сключва след съгласието на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице, дадено по реда на ал. 7.

(9) Копие от всеки сключен договор на английски език се изпраща в Министерството на отбраната. Ако договорът не е сключен на английски език, към него се прилага превод на английски, заверен от служителя.

(10) Не се допуска заплащане от Министерството на отбраната на средства за наем, надхвърлящи максималния размер, определен по реда на ал. 2 - 5, в случаите на увеличение на наемната цена от страна на наемодателя, извършено в съответствие с условията на договора за наем или на императивни разпоредби на местното законодателство.

(11) При първоначално пристигане в населеното място по местоназначение до наемането на жилище, но за период, не по-дълъг от два месеца, Министерството на отбраната поема разходите за временно настаняване на служителя и на членовете на семейството му в хотел в рамките на норматива за едномесечен наем, определен в приложение № 5.

(12) Министерството на отбраната заплаща разходите за наем на жилище и таксите за монтиране на необходимите измервателни уреди за ток, вода, парно и газ. Министерството на отбраната поема задължителните застраховки и такси, с изключение на такси за битови отпадъци и поддръжка на общи части, по отношение на наетото жилище, които съгласно императивни разпоредби на местното законодателство са за сметка на наемателя. Всички останали разходи, свързани с жилището и неговото ползване, са за сметка на служителя и не се допуска тяхното включване в наемната цена по договори за наем на жилище.

(13) Преди приключване на командировката служителят е длъжен да осигури заплащането на всички дължими разходи за жилището, ползвано от него, за времето на командировката, включително на тези, чийто падеж ще настъпи след окончателното му завръщане.

(14) Министерството на отбраната не носи отговорност и не заплаща щети, свързани с ползването на жилището и обзавеждането му от служителя и членовете на семейството му.

(15) При прекратяване на договора за наем и напускане на наетото жилище служителят изисква от наемодателя документ за липса на претенции, свързани с освободеното жилище.

(16) При наемане на необзаведено жилище на служителя се изплащат еднократно за срока на дългосрочната командировка финансови средства в размер на командировъчните пари по чл. 5, ал. 1 и 2 за 50 календарни дни.

(17) Определените финансови средства по ал. 16 се намаляват с 10 на сто, ако в необзаведеното жилище има домакински уреди. Неналичието на такова обзавеждане се декларира от служителя в декларация по образец, утвърден от министъра на отбраната в акта по чл. 2, ал. 2.

(18) В случай че служителят поради промяна на местоназначението смени необзаведеното жилище с обзаведено, същият възстановява пропорционално на оставащия срок от командировката финансовите средства по ал. 16 в бюджета на Министерството на отбраната. Във всички останали случаи служителят възстановява цялата сума.

(19) В случай че служителят смени обзаведено жилище с необзаведено, финансовите средства по ал. 16 се изплащат в размер, пропорционален на оставащия срок от командировката.

(20) Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице разрешава плащането по ал. 16, 17 и 19.

(21) В случай че държавата по местоназначение или международната организация, или международна инициатива, включително програма/проект за инвестиционни разходи, поема на служителите частично или изцяло средствата за наем на жилище и/или за осигуряване на обзавеждане, размерът на дължимите от страна на Министерството на отбраната средства се намалява с размера на осигурените средства.

Чл. 15. (1) Министерството на отбраната сключва за своя сметка в полза на служителите по чл. 1 договори за застраховки срещу злополука, военен риск и/или други съответни на конкретния случай рискове.

(2) На служителя и на всеки член на неговото семейство се поемат разходи за медицинско обслужване и здравно осигуряване в държавата по местоназначение за една календарна година в размер до 50 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава, срещу представяне на разходооправдателни документи, освен в случаите, когато е обезпечено безплатно медицинско обслужване по силата на международен договор с държавата по местоназначение.

(3) Министерството на отбраната задължително осигурява за своя сметка на командирования служител и на членовете на неговото семейство медицинска застраховка за дните на пътуване при първоначално заминаване и окончателно завръщане, както и при преместване по установения ред.

(4) На командирования служител в държава - членка на Европейския съюз, в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария и на всеки член на неговото семейство се поемат разходи в държавата по местоназначение за една календарна година в размер до 30 на сто от базисния размер за 30 календарни дни при нормативно определено в законодателството на държавата по местоназначение доплащане за част от съответните здравни услуги, предоставяни по силата на регистрация към местната здравноосигурителна система чрез формуляр S1/S072 и/или за медицинските услуги, които не се предоставят по силата на регистрация към местната здравноосигурителна система чрез формуляр S1/S072. Служителят е длъжен да представи разходооправдателни документи и други официални документи за наличието на предпоставките за възстановяване на разходите по тази алинея, като в противен случай същите не се изплащат от Министерството на отбраната.

(5) На командирован служител в Съединените американски щати и на всеки член на неговото семейство се поемат разходи за медицинско обслужване и за здравно осигуряване в държавата по местоназначение за една календарна година в размер до 62 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута, срещу представяне на разходооправдателни документи освен в случаите, когато е обезпечено безплатно медицинско обслужване по силата на международен договор със Съединените американски щати.

(6) Лицата по ал. 2 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка с покритие само в държавата по местоназначение. Може да се сключи и групова медицинска осигуровка в рамките на нормативно определените размери.

(7) Лицата по ал. 4 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за допълнителна медицинска осигуровка с покритие само в държавата по местоназначение, обхващаща медицинско обслужване извън предоставеното безплатно по силата на регистрация към местната здравноосигурителна система чрез формуляр S1/S072. Може да се сключи и групова медицинска осигуровка в рамките на нормативно определените размери.

(8) Лицата по ал. 5 могат да сключват в рамките на предвидените средства договор за медицинска осигуровка с покритие само в държавата по местоназначение. Може да се сключи и групова медицинска осигуровка в рамките на нормативно определените размери.

(9) Предвидените средства за служителя и за членовете на неговото семейство могат да се кумулират като общ лимит в рамките на едно семейство и да се разходват в зависимост от нуждите на отделните членове на семейството.

(10) С разрешение на министъра на отбраната могат да се поемат и разходи над определения лимит за медицинско обслужване и здравно осигуряване за съответната държава за неотложна животоспасяваща медицинска намеса, ако не е възможно транспортиране до Република България и не е сключена медицинска осигуровка/договор за застраховане или разходите не се поемат от сключената медицинска осигуровка/договор за застраховка и тя е с максимално възможно покритие за лимита за медицинско обслужване и здравно осигуряване за държавата по местоназначение.

Чл. 16. Когато в държавата по местоназначението възникне и продължи повече от месец заплаха за живота и сигурността на командированите, министърът на отбраната предлага на Министерския съвет да разреши временно изплащане на служителя и за всеки член на неговото семейство на сума, не по-малка от 15 на сто от базисния размер на командировъчните пари за държавата по местоназначение.

Чл. 17. (1) За покриване на разходи за детска градина и за начално, основно и средно образование на всяко дете на служителя за всяка учебна година Министерството на отбраната изплаща на служителя допълнителни командировъчни пари в размер до 150 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за съответната държава.

(2) Разходи за детска градина се заплащат само ако тя представлява задължителна част от основното образование в държавата по местоназначение или когато е условие за записване в учебно заведение в държавата по местоназначение.

(3) Изплащането на допълнителните пари за всяко дете се извършва срещу представяне на разходооправдателни документи за заплатени такси и документ, удостоверяващ записването в съответния клас (група). При повтаряне на годината средствата са за сметка на служителя.

Чл. 18. На командированите служители и на членовете на техните семейства се осигуряват финансови средства за покриване на разходи за издаване на визи за влизане, излизане и пребиваване в страната по местоназначение след предоставяне на разходооправдателни документи.

Чл. 19. Разходите за задължителни за приемащата държава медицински изследвания за COVID-19 и други инфекциозни заболявания на служителите в случаите по чл. 12, ал. 1 са за сметка на Министерството на отбраната.

Чл. 20. (1) Правата по тази наредба, свързани с членовете на семейството на служителя, възникват, ако те пребивават с него в държавата по местоназначението за срок, не по-малък от 1/2 от срока на командировката.

(2) За удостоверяване на обстоятелството по ал. 1 служителят попълва ежемесечна декларация за броя на дните, през които членовете на семейството му са пребивавали в държавата по местоназначение в съответния месец, по образец, утвърден от министъра на отбраната в акта по чл. 2, ал. 2.

(3) За децата, родени след началото на командировката, правата по тази наредба възникват, ако те пребивават със служителя в държавата по местоназначението за срок, не по-малък от 1/2 от периода между датата на раждането и датата на приключването на командировката.

(4) В случаите на сключване на брак след началото на командировката за съпруга/съпругата на служителя правата по тази наредба възникват, ако той/тя пребивава със служителя в държавата по местоназначението за срок, не по-малък от 1/2 от периода между датата на сключване на брак и датата на приключване на командировката.

(5) За децата, навършващи 18-годишна възраст по време на командировката, които не продължават да учат в държавата по местоназначението, правата по тази наредба възникват, ако те пребивават със служителя в държавата по местоназначението за срок, не по-малък от 1/2 от периода между началната дата на командировката и датата на навършване на пълнолетие.

(6) За децата, навършващи 25-годишна възраст по време на командировката, които продължават да учат в държавата по местоназначението, правата по тази наредба възникват, ако те пребивават със служителя в държавата по местоназначението за срок, не по-малък от 1/2 от периода между началната дата на командировката и датата на навършване на 25-годишна възраст.

(7) При прекратяване на брака по време на командировката правата по тази наредба за съпруга/съпругата възникват, ако той/тя пребивава със служителя в държавата по местоназначението за срок, не по-малък от 1/2 от периода между началната дата на командировката и датата на прекратяване на брака.

(8) При неизпълнение на изискването за срока на пребиваване по ал. 1 и 3 - 7 служителят възстановява всички средства, изплатени от Министерството на отбраната, свързани с членовете на семейството му, освен ако в тази наредба е предвидено друго.

(9) С разрешение на министъра на отбраната средствата по ал. 8 не се възстановяват в случаите, когато пребиваването на член на семейството е прекратено поради сериозно заболяване.