Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 97 от 21.XI

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242 ОТ 11 АВГУСТ 2022 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И КООРДИНАЦИЯ НА ПРОЦЕСА НА РАЗГОВОРИ И ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР)

 

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 242 ОТ 11 АВГУСТ 2022 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ И КООРДИНАЦИЯ НА ПРОЦЕСА НА РАЗГОВОРИ И ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР)

Обн. ДВ. бр.66 от 16 Август 2022г., изм. ДВ. бр.97 от 21 Ноември 2023г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:


Чл. 1. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява политиката на Република България в подготовката ѝ за членство към ОИСР, като:

1. решава всички политически въпроси, свързани с процеса на разговори за присъединяване на Република България към ОИСР;

2. приема позициите на Република България в процеса на разговори за присъединяване на Република България към ОИСР, включително Първоначалния меморандум и Окончателното изявление;

3. одобрява проекти на законодателни актове или на предложения до Народното събрание за приемане на решения в предвидените в Конституцията и в закона случаи, с които се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на препоръките на ОИСР, постъпили в рамките на техническите прегледи с оглед на изпълнение на условията за членство;

4. разглежда и одобрява с решения в рамките на своята компетентност, предложения за присъединяване към органи, програми, агенции и други инициативи на ОИСР, които не представляват задължително условие за постигането на членство в Организацията.

(2) Министерският съвет си взаимодейства с държавните институции, които не са включени в системата на изпълнителната власт. Министерският съвет редовно предоставя информация на Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от процеса на присъединяване към ОИСР.

Чл. 2. (1) Министърът на външните работи и министрите осигуряват провеждането на единна национална политика на Република България по въпросите, свързани с процеса на присъединяване към ОИСР.

(2) Министърът на външните работи:

1. осигурява точка за контакт на високо ниво със Секретариата на ОИСР по въпросите на разговорите за присъединяване на Република България към ОИСР;

2. представлява Република България на заседанията на Съвета на ОИСР на министерско равнище; в заседанията на Съвета на ОИСР на министерско ниво България може да бъде представлявана от министъра на външните работи съвместно с други министри в зависимост от обсъжданата тематика;

3. ръководи посолството на Република България в Париж и дава указания във връзка с провеждане на контакти по политически и оперативни въпроси със Секретариата и работните органи на ОИСР и с постоянните представителства на държавите-членки и кандидатки за членство в ОИСР, в контекста на процеса на присъединяване на Република България към ОИСР;

4. изпълнява функциите на председател на Междуведомствения координационен механизъм за процеса на разговори за присъединяване на Република България към ОИСР по чл. 4, като:

а) осъществява цялостната координация на процеса на разговори за присъединяване на Република България към ОИСР;

б) осъществява цялостен общ контрол по функционирането на Междуведомствения координационен механизъм по въпросите на присъединяването на Република България към ОИСР;

в) формулира и поставя за решение пред Междуведомствения координационен механизъм и Министерския съвет конкретни проблеми, свързани с присъединяването на Република България към ОИСР, включително от координационен характер.

(3) Министрите:

1. ръководят, координират и контролират в съответствие със своята компетентност съгласно приложение № 1 към чл. 8, т. 1 оперативната работа по участието на Република България в процеса на разговори за присъединяване към ОИСР, включително за формулирането и представянето на националните позиции в съответните тематични области на техническите прегледи на България от страна на тематичните комитети на ОИСР и на Секретариата, и за организацията и координацията на процеса на технически прегледи по темите, попадащи в ресора им;

2. в съответствие със своята компетентност представляват Република България на заседанията на Съвета на ОИСР на ниво министър съвместно с министъра на външните работи и на заседанията на комитетите на ОИСР на министерско ниво;

3. изготвят и внасят за разглеждане от Междуведомствения координационен механизъм и последващо одобряване от Министерския съвет проекти на позиции в областите на тематичните технически прегледи, извършвани в рамките на разговорите и подготвителните дейности за членство от оценяващите комитети на ОИСР и от Секретариата; докладват за резултатите и взетите решения в рамките на разговорите за членство;

4. изготвят и внасят за разглеждане от Министерския съвет проекти на актове от компетентността на правителството в ръководените от тях ресори, с които се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение на препоръките на оценяващите комитети на ОИСР и на Секретариата с оглед на постигане на условията за членство в Организацията;

5. проследяват въпросите от тяхна компетентност, които се разглеждат от ОИСР и осигуряват национално представителство в дейността на комитетите и работните групи на Организацията;

6. определят експертите, които участват в екипите съгласно приложение № 1 към чл. 8, т. 1, като уведомяват за това министъра на външните работи;

7. в съответствие със своята компетентност организират подготовката и представянето на периодична обобщена информация в Междуведомствения координационен механизъм за напредъка в процеса на присъединяване към ОИСР в областите, попадащи в тяхната компетентност съгласно приложение № 1 към чл. 8, т. 1.

Чл. 3. Посолството на Република България в Париж:

1. оказва съдействие при осъществяването на контактите на институциите, включени в механизма по чл. 5, със Секретариата и работните органи на ОИСР и по други политически и оперативни въпроси;

2. поддържа активен контакт с постоянните представителства на страните - членки на ОИСР, в Париж, както и с Делегацията на ЕС към ОИСР.

Чл. 4. Създава постоянно действащ Междуведомствен координационен механизъм за процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяване на Република България към ОИСР под ръководството на министъра на външните работи.

Чл. 5. (1) Междуведомственият координационен механизъм има следните функции:

1. осигурява координацията на цялостното участие на Република България в процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяване към ОИСР;

2. разглежда преди приемането от Министерския съвет позициите на Република България в процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяване към ОИСР;

3. наблюдава и дава насоки за дейността на определените в приложение № 1 към чл. 8, т. 1 водещи и партниращи институции във връзка с извършването на техническите прегледи и оценка на България от страна на тематичните комитети на ОИСР и на Секретариата и по осигуряването на съответствието с правните инструменти на Организацията;

4. решава въпроси от координационен характер, които са от компетентността на повече от едно министерство или ведомство и по които не е постигнато съгласие в рамките на работните групи по чл. 7, ал. 1;

5. при необходимост определя ново разпределение на отговорностите, разширява работните групи към Междуведомствения координационен механизъм съгласно чл. 7, ал. 1 и/или създава ад хок работни групи с цел организиране на работата за осигуряване на съответствието с правни инструменти на ОИСР, както и по други специфични въпроси, възникнали в рамките на процеса на разговори за членство;

6. определя отговорните институции, които да внесат за разглеждане в Министерския съвет въпроси, по които не е постигнато съгласие в рамките на Междуведомствения координационен механизъм и поради възникнали нови ангажименти и компетенции, които не са дефинирани в действащите устройствени планове на институциите и в други нормативни актове;

7. следи за изпълнението на решенията на Министерския съвет, свързани с процеса на разговорите за присъединяването на Република България към ОИСР;

8. анализира и обсъжда участието на Република България в органите на ОИСР; прави предложения за внасяне от съответните министри по компетентност на проекти на решения в Министерския съвет за присъединяване и участие на Република България към работни органи на ОИСР, които не са със задължителен характер от гледна точка на процеса на присъединяване към ОИСР, включително агенции, центрове, програми и различни инициативи на ОИСР;

9. информира българската общественост за действията, предприети за присъединяването на страната към ОИСР;

10. разглежда, одобрява и възлага на председателя да внесе за приемане от Министерския съвет Национална пътна карта с дейности по сътрудничеството с ОИСР.

(2) Одобрените документи и решения по ал. 1 от Междуведомствения координационен механизъм, които нямат нормативен характер, се считат за преминали предварителното съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация преди внасянето им за разглеждане от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2023 г.) Междуведомственият координационен механизъм се състои от председател - министърът на външните работи, оперативен председател - заместник-министър на външните работи, определен от министъра на външните работи, и членове, ангажирани пряко или косвено с дейността по присъединяването към ОИСР, както следва:

1. началника на политическия кабинет на министър-председателя;

2. началника на политически кабинет на заместник министър-председателя и министър на външните работи;

3. главния секретар на Министерския съвет;

4. заместник-министър на вътрешните работи;

5. заместник-министър на електронното управление;

6. заместник-министър на енергетиката;

7. заместник-министър на здравеопазването;

8. заместник-министър на земеделието и храните;

9. заместник-министър на икономиката и индустрията;

10. заместник-министър на иновациите и растежа;

11. заместник-министър на културата;

12. заместник-министър на младежта и спорта;

13. заместник-министър на образованието и науката;

14. заместник-министър на околната среда и водите;

15. заместник-министър на отбраната;

16. заместник-министър на правосъдието;

17. заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството;

18. заместник-министър на транспорта и съобщенията;

19. заместник-министър на труда и социалната политика;

20. заместник-министър на туризма;

21. заместник-министър на финансите;

22. заместник-председател на Националния статистически институт;

23. заместник-председател на Агенцията за ядрено регулиране;

24. подуправител на Българската народна банка;

25. заместник-председател на Комисията за финансов надзор;

26. заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията;

27. член на Комисията за защита на личните данни;

28. заместник изпълнителен директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол.

(4) Поименният състав на Междуведомствения координационен механизъм се определя със заповед на министъра на външните работи, изготвена въз основа на предложенията на съответните министри или други ръководители на администрациите, участващи в Механизма. При отсъствие на член от състава на Междуведомствения координационен механизъм същият се представлява от резервен член, поименно определен в заповедта.

(5) Оперативният председател при необходимост, както и когато това се налага във връзка с предварителното съгласуване съгласно чл. 5, ал. 2, изпраща становище и кани представители на Българската народна банка, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, държавните агенции, изпълнителните агенции, работодателските организации, профсъюзите, неправителствени организации и браншови камари, както и други институции, които не са включени в състава на Междуведомствения координационен механизъм и структурата на изпълнителната власт, за участие в заседанията. В заседанията на Междуведомствения координационен механизъм дистанционно участва и представител на посолството на Република България в Париж.

(6) Секретариат на Междуведомствения координационен механизъм е дирекция "Външноикономически отношения и сътрудничество за развитие" на Министерството на външните работи.

Чл. 6. (1) Редовните заседания на Междуведомствения координационен механизъм се провеждат най-малко 4 пъти годишно.

(2) Извънредни заседания могат да се свикват с решение на оперативния председател, при необходимост от разглеждане на определени въпроси, по инициатива на един или повече от членовете на Междуведомствения координационен механизъм. Предложенията се правят писмено по електронен път.

(3) Заседанията могат да бъдат провеждани в присъствена и в дистанционна форма по решение на оперативния председател на Междуведомствения координационен механизъм.

(4) Секретариатът уведомява писмено по електронен път членовете на Междуведомствения координационен механизъм за датата и дневния ред на заседанията, който се утвърждава от оперативния председател.

(5) Допълнителни въпроси могат да се внасят за разглеждане на редовните заседания на Междуведомствения координационен механизъм въз основа на мотивирано искане на вносителя относно необходимостта от тяхното разглеждане не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието. Предложенията за внасяне на допълнителни въпроси се правят писмено, включително по електронен път, от членовете до оперативния председател и до Секретариата на Междуведомствения координационен механизъм.

(6) В случаите на ал. 5 Секретариатът на Междуведомствения координационен механизъм уведомява незабавно неговите членове за допълнителните въпроси, включени в дневния ред.

(7) Заседанията на Междуведомствения координационен механизъм са редовни, ако на тях присъстват повече от половината негови членове.

(8) Решенията на Междуведомствения координационен механизъм се вземат с общо съгласие.

(9) Междуведомственият координационен механизъм може да взема решения и неприсъствено. При процедура за неприсъствено вземане на решение се прилага правилото на мълчаливото съгласие, като за всеки конкретен случай се определят срок и лице за контакт, както и за предоставяне на становища и бележки. При липса на писмен отговор от страна на член на Механизма в определения срок за представяне на становища се приема, че той съгласува проекта на решение без бележки.

(10) На заседанията на Междуведомствения координационен механизъм се води протокол, който се изпраща до членовете на Междуведомствения координационен механизъм, както и до председателя на Комисията по външна политика на Народното събрание.

Чл. 7. (1) Към Междуведомствения координационен механизъм се създават и функционират работни групи. В работните групи се включват представители на водещите ведомства и на партниращите институции в съответствие с приложение № 1 към чл. 8, т. 1, както и представител на Секретариата на Междуведомствения координационен механизъм.

(2) Поименният състав на работните групи се предлага от заинтересованите министри или ръководители на ведомства и се определя и при необходимост се актуализира със заповед на министъра или на ръководителя на водещата институция.

(3) С решение на Междуведомствения координационен механизъм могат да се създават и временни работни групи за изпълнение на конкретни задачи, включително с цел организиране на работата за осигуряване на съответствието с правни инструменти на ОИСР.

(4) Работните групи подпомагат водещите институции от приложение № 1 към чл. 8, т. 1 за изпълнение на задълженията им във връзка с извършването на технически прегледи и оценка на България от комитетите на ОИСР и от Секретариата в рамките на процеса на разговори за присъединяване към ОИСР.

Чл. 8. Институциите, отговорни за осъществяването на техническите прегледи от тематичните комитети на ОИСР и за осигуряването на съответствието с правните инструменти на ОИСР, са:

1. водещи и партниращи институции във връзка с осъществяването на техническите прегледи от тематичните комитети и Секретариата на ОИСР съгласно приложение № 1; водещите институции са отговорни за координацията при осъществяването на прегледите; водещите институции могат при необходимост да привличат и други институции извън посочените в приложение № 1 партниращи институции;

2. водещи и партниращи институции, определени от Министерския съвет, отговорни за осигуряването на съответствието с всеки отделен правен инструмент на ОИСР; водещата институция за отделен правен инструмент или правни инструменти може да е различна от водещата институция, отговорна за координацията при осъществяването на техническия преглед на съответния тематичен комитет.

Чл. 9. Министерският съвет приема Национална пътна карта с дейности за сътрудничеството с ОИСР по чл. 5, ал. 1, т. 10 заедно с предложение за финансиране на дейностите, включително свързаните с участието в работни органи на ОИСР, в които Република България има статут на участник или асоцииран член.

Заключителни разпоредби

§ 1. В тримесечен срок от влизането в сила на постановлението Министерският съвет приема Национална пътна карта в съответствие с чл. 9 за тригодишния период от 2022 до 2024 г.

§ 2. В двумесечен срок от влизането в сила на постановлението Министерският съвет определя водещите и партниращите институции по чл. 8, т. 2.

§ 3. Постановлението се приема на основание чл. 6, т. 2 от Закона за нормативните актове.



Приложение № 1 към чл. 8, т. 1



Водещи и партниращи институции във връзка с осъществяването на техническите прегледи от тематичните комитети на ОИСР

 

Комитет

Водеща
институция

Екип от партниращи институции

1. Инвестиционен комитет

МИР

МФ, МИИ, МВнР, МТСП, ИАНМСП

2. Работна група за борба с подкупа в международните бизнес сделки

МП

Прокуратура, НИП, ИПА, НАП, МФ, АОП, МИИ, КПКОНПИ, ДАНС, ИАНМСП, КПНРО, МВнР

3. Комитет по корпоративно управление

МИИ, АППК

АМС, МВнР, МВР, МЕ, МЗ, МЗм, МК, ММС, МОН, МОСВ, МО, МП, МРРБ, МТС, МТ, МФ, МИР, МЕУ, НСОРБ

4. Комитет по финансови пазари

МФ

БНБ, КФН, МОН и други институции от Междуведомствената работна група по финансова грамотност, КЗП, МИР, МЕУ, МВнР

5. Комитет по застраховане и частно пенсионно осигуряване

МФ, КФН

МОН, МТСП, БНБ, МИР, КЗП, МВнР

6. Комитет по конкуренция

КЗК

МИИ, МФ, АОП, АМС, МТС, МЕ, МП, МВнР

7. Комитет по фискални въпроси

МФ

НАП, МВнР

8. Комитет по екологична политика

МОСВ

МЕ, МИИ, МЗм, МРРБ, МТС, МЗ, БАБХ, МВнР

9. Комитет по химикали и биотехнологии

МОСВ

МИИ, МЗ, БАБХ, АМ, АС, БСА, МВнР

10. Комитет по публично управление

АМС

МВР, МВнР, МЕУ, МЕ, МЗ, МИИ+АППК, МИР, ММС, МОН, МОСВ, МП, МРРБ, МТС, МТСП, МТ, МФ+АДФИ, АОП, АМ и ИАОСЕС, НСИ, ИПА, КПКОНПИ, МЗм, КЗЛД

11. Комитет за висши длъжностни лица по бюджета

МФ

АМС

12. Комитет по регулаторна политика

АМС

МВнР, МЕУ, МИИ, МИР, МОСВ, МРРБ, МТС, МФ, КЕВР, КРС, СЕМ

13. Комитет по политика за регионално развитие

МРРБ

МЗм, НСИ, МВнР, МФ, МТС, МОН

14. Комитет по статистика и политики в областта на статистиката

НСИ

БНБ, НАП, АМ, АЗ, МЗм, МЗ, НЦОЗА, МТС, ИАМА, НОИ, ИАОС

15. Комитет за преглед на икономиката и развитието

МФ

БНБ, МВнР

16. Комитет по образователна политика

МОН

НАЦИД, Съвет на ректорите, НАПОО, НИО, НАОА, МТСП, МИР, МИИ, МОСВ, МВнР

17. Комитет по заетост, труд и социални въпроси

МТСП

МЗ, МОН, ММС, АМС, ДАЗД, НСИ, НОИ, АЗ, ИА ГИТ, КЗД, МРРБ, МИР, МВнР

18. Комитет по здравеопазване

МЗ

МТСП, МЕУ, МОН, НЗОК, ИАЛ, НЦОЗА, КЗЛД, "Информационно обслужване" - АД

19. Комитет по търговия и Работна група по експортни кредити и кредитни гаранции

МИИ

МЗм, БАБХ, МФ, АМ, МОСВ, МК, АОП, АППК, КЗК, БНБ, КФН, МРРБ, МЕ, МЕУ МТСП, АЗ, МИР, МП, МОН, МТС, ММС, МТ, МВнР, ПВ, БАЕЗ

20. Комитет по земеделие

МЗм

МЗм

21. Комитет по риболов

МЗм

МЗм

22. Комитет за научна и технологична политика

МОН

МИР, НЦЗПБ, НАЦИД, ПВ, МЕУ, МЗм, ВУ, БАН, Селскостопанска академия, центрове за върхови постижения, центрове за компетентност, МВнР

23. Комитет по политика в областта на цифровата икономика

МИР

АМС, МЕУ, МВнР, МИИ, МП, МТС, МВР, МЗ, НСИ

24. Комитет по потребителска политика

МИИ

КЗП, МИР, ДАМТН, МЕУ и МТС

 

25. Комитет по стомана

МИИ

МФ, МЕ, МОСВ, МТСП, КЗК, БАМИ





Промени настройката на бисквитките