ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОСТАНОВЯВАНЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО (ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г.)
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОСТАНОВЯВАНЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО (ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г.)
Обн. ДВ. бр.56 от 19 Юли 2022г.
Проект: 47-202-01-16/31.03.2022 г.
§ 1. В наименованието на закона думите "и постановяване" се заменят с "постановяване и изпращане".
§ 2. В чл. 1 след думата "постановяване" се добавя "и изпращане".
§ 3. В чл. 3, ал. 3 думите "Софийският градски съд или Върховната касационна прокуратура" се заменят със "Съдът по чл. 19", а думите "Европейските общности" се заменят с "Европейския съюз".
§ 4. Член 6 се изменя така:
"Компетентен орган. Подсъдност
Чл. 6. (1) Компетентни органи в Република България да признаят акт за обезпечаване на имущество са окръжните съдилища.
(2) Актът за обезпечаване на имущество се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическо лице - по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България.
(3) Актът за обезпечаване на недвижим имот се признава от окръжния съд по местонахождението на имота. Ако в обезпечаването е включен повече от един имот, актът се признава от окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.
(4) Актът за обезпечаване на парична сума се признава от окръжния съд по мястото на източника на дохода.
(5) Когато по отношение на едно и също лице, имот или парична сума са постановени два или повече акта за обезпечаване, които са изпратени едновременно до няколко окръжни съдилища за признаване, компетентен да се произнесе по всички актове е съдът, който пръв е образувал производство.
(6) Ако не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическо лице - седалището, адресът на управление или адресът за кореспонденция на територията на Република България, компетентен да разгледа акта е Софийският градски съд."
§ 5. В чл. 7 думите "Софийският градски съд" се заменят със "Съдът".
§ 6. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В заглавието думата "обезпечение" се заменя с "обезпечаване".
2. В ал. 1 думите "Софийският градски съд" се заменят със "Съдът по чл. 6".
3. В ал. 3, т. 2 думите "и прекратява производството" се заличават.
4. В ал. 5 думите "Софийският градски съд" се заменят със "съдът".
§ 7. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите "Софийският градски съд" се заменят със "Съдът по чл. 6".
2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думите "Софийският градски съд" се заменят със "съдът".
§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите "Софийският градски съд" се заменят със "Съдът по чл. 6".
2. В ал. 3 думите "Софийския градски съд" се заменят със "съответния съд".
§ 9. В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "Софийския градски съд" се заменят със "съответния съд по чл. 6".
2. В ал. 2 думите "Софийският градски съд" се заменят със "Съдът".
§ 10. Създава се чл. 15а:
"Управление на обезпечено имущество
Чл. 15а. Имуществото, обезпечено по реда на чл. 8, се управлява и пази по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество."
§ 11. В чл. 17, ал. 1, изречение първо думите "на Софийския градски съд" се заличават.
§ 12. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите "чрез Върховната касационна прокуратура" се заличават.
2. В т. 2 думите "чрез Софийския градски съд" се заличават.
§ 13. Създава се глава трета с чл. 24 - 29:
"Глава трета
ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ, ПОСТАНОВЯВАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1805 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 14 НОЕМВРИ 2018 Г. ОТНОСНО ВЗАИМНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ И КОНФИСКАЦИЯ (ОВ, L 303/1 ОТ 28 НОЕМВРИ 2018 Г.), НАРИЧАН ПО-НАТАТЪК "РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1805"
Компетентен орган и производство по признаване на акт за обезпечаване по Регламент (ЕС) 2018/1805
Чл. 24. (1) Актът за обезпечаване на имущество се признава от съда по чл. 6.
(2) Съдът образува производство и насрочва делото незабавно след получаване на акта и удостоверението по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2018/1805. Съдът разглежда делото в състав от един съдия в закрито заседание.
(3) Съдът се произнася с определение, с което:
1. признава акта за обезпечаване на имущество и го изпраща на съответния компетентен орган за изпълнение;
2. отказва признаване или изпълнение на акта за обезпечаване;
3. признава акта за обезпечаване и отлага изпълнението му;
4. прекратява производството в случаите по чл. 13, параграф 3, букви "а" и "в" от Регламент (ЕС) 2018/1805;
5. спира производството в случаите по чл. 13, параграф 3, букви "б", "г" и "д" от Регламент (ЕС) 2018/1805.
(4) Спряното производство по ал. 3, т. 5 се възобновява в случаите по чл. 13, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1805.
(5) В случаите по чл. 29 от Регламент (ЕС) 2018/1805 с определението по ал. 3 съдът се произнася по въпроса относно връщането на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление и начина на връщане и изпраща определението за изпълнение в тази му част на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Изпълнение на акта за обезпечаване, уведомяване и управление на обезпечено имущество
Чл. 25. (1) Актът за обезпечаване на имущество се изпълнява по реда на чл. 11.
(2) Органът, извършил обезпечаването, уведомява незабавно съда по чл. 6.
(3) Имуществото, обезпечено по реда на чл. 24, се управлява и пази по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Правни средства за защита
Чл. 26. (1) Всяка заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице, може да обжалва определението за признаване на акта за обезпечаване на имущество пред апелативния съд по реда на Гражданския процесуален кодекс в 14-дневен срок от узнаването за постановяването му. Обжалването не спира изпълнението.
(2) Лицата по ал. 1 може да обжалват по реда на Гражданския процесуален кодекс и действията по изпълнението на акта за обезпечаване в 14-дневен срок от узнаването.
Определение и удостоверение за обезпечаване
Чл. 27. (1) Определението за обезпечаване на имущество, което подлежи на признаване и изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз, се постановява от съда по реда на чл. 19.
(2) Удостоверението за обезпечаване по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2018/1805 се издава от съда, постановил определението за обезпечаване.
Изпращане на акта за обезпечаване по Регламент (ЕС) 2018/1805
Чл. 28. Удостоверението по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2018/1805 и определението за обезпечаване на имущество в случаите, когато е приложимо, се изпращат за признаване и изпълнение пряко на компетентния орган в изпълняващата държава или на посочен от нея централен орган за:
1. досъдебната фаза на наказателното производство - от прокурора;
2. съдебната фаза на наказателното производство - от съда, който е постановил определението.
Приложимост
Чл. 29. Разпоредбите на тази глава се прилагат за държавите - членки на Европейския съюз, с изключение на Дания и Ирландия."
§ 14. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: "Допълнителни разпоредби".
2. В § 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: "По смисъла на глави първа и втора";
б) в т. 1 и 2 накрая се добавя "както и Република България";
в) създава се нова т. 4:
"4. "Държава - членка на Европейския съюз" са Дания и Ирландия."
3. Създават се § 1а и 1б:
"§ 1а. Националният статистически институт събира от компетентните органи и предоставя на Европейската комисия статистическите данни относно актовете за обезпечаване съгласно чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805.
§ 1б. Този закон предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация."
§ 15. В § 2 от заключителните разпоредби думите "акта за обезпечаване" се заменят с "акт за обезпечаване, издаден в Дания и Ирландия".
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 16. (1) Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по актове за обезпечаване, образувани до 19 декември 2020 г., се довършват по досегашния ред.
(2) Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по актове за обезпечаване, образувани след 20 декември 2020 г., се разглеждат и решават от Софийския градски съд.
§ 17. В Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (обн., ДВ, бр. 15 от 2010 г.; изм., бр. 55 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В наименованието на закона думите "решения за конфискация" се заменят с "актове за конфискация".
2. В чл. 1 се създава изречение второ: "Законът урежда и признаването, изпълнението и изпращането на влезли в сила актове за конфискация."
3. В глава трета, раздел III се създава чл. 43:
"Приложимост
Чл. 43. Разпоредбите на тази глава, на глави първа и втора относно решенията за конфискация се прилагат за Дания и Ирландия."
4. Създава се глава четвърта с чл. 44 - 50:
"Глава четвърта
ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА КОНФИСКАЦИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1805 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 14 НОЕМВРИ 2018 Г. ОТНОСНО ВЗАИМНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА АКТОВЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ И КОНФИСКАЦИЯ (ОВ, L 303/1 ОТ 28 НОЕМВРИ 2018 Г.), НАРИЧАН ПО-НАТАТЪК "РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1805"
Компетентен орган. Подсъдност
Чл. 44. Компетентен орган за признаване и изпълнение на актове за конфискация е съдът по чл. 6. Правилата на чл. 6 и чл. 15 се прилагат съответно.
Производство по признаване на акта за конфискация
Чл. 45. (1) Съдът по чл. 6 незабавно образува производство и насрочва делото при спазване на срока по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805. Съдът разглежда делото в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор и на засегнатото лице.
(2) Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото.
(3) Когато лицето не може да бъде намерено, за да бъде редовно призовано, му се назначава защитник.
(4) Съдът запознава засегнатото лице с акта за конфискация, след което го изслушва.
(5) Когато намери делото за изяснено, съдът изслушва прокурора, засегнатото лице и неговия защитник и се оттегля на съвещание за постановяване на решение.
(6) В срока по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805 съдът се произнася с решение, с което:
1. признава акта и го изпраща незабавно на съответния изпълнителен орган;
2. отказва признаване или изпълнение на акта;
3. признава акта и отлага изпълнението му;
4. прекратява производството в случаите по чл. 22, параграф 3, букви "а" и "в" от Регламент (ЕС) 2018/1805;
5. спира производството в случаите по чл. 22, параграф 3, букви "б", "г" и "д" от Регламент (ЕС) 2018/1805.
(7) Спряното производство по ал. 6, т. 5 се възобновява в случаите по чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1805.
(8) Доколкото разпоредбите на ал. 1 - 7 не съдържат специални правила, се прилагат съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс.
Производство пред въззивен съд
Чл. 46. Всяко засегнато лице, включително трето добросъвестно лице, може да обжалва решението на окръжния съд за признаване на акта за конфискация по реда на чл. 20, ал. 1 - 3.
Изпълнение на акта за конфискация
Чл. 47. Разпоредбата на чл. 22 се прилага съответно и за акта за конфискация.
Компетентен орган за изпращане на акт за конфискация
Чл. 48. (1) Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 се прилага съответно и за акта за конфискация.
(2) Удостоверението по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2018/1805 се издава от българския съд, постановил акта за конфискация.
Централен орган
Чл. 49. Разпоредбата на чл. 8 се прилага съответно и за акта за конфискация.
Приложимост
Чл. 50. Разпоредбите на тази глава се прилагат за държавите - членки на Европейския съюз, с изключение на Дания и Ирландия."
5. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) точки 1 и 2 се изменят така:
"1. "Издаваща държава" относно решенията за конфискация или отнемане е държава членка по смисъла на т. 5, в която е постановено решение за конфискация или отнемане, както и Република България, а по отношение на решенията за налагане на финансови санкции - държава - членка на Европейския съюз, в която е постановено решение за налагане на финансови санкции на физическо или юридическо лице.
2. "Изпълняваща държава" относно решенията за конфискация или отнемане е държава членка по смисъла на т. 5, на която е изпратено решение за конфискация или отнемане, с цел неговото изпълнение, както и Република България, а по отношение на решенията за налагане на финансови санкции - държавата - членка на Европейския съюз, на която е изпратено решение за налагане на финансови санкции, с цел неговото изпълнение.";
бб) създава се т. 5:
"5. "Държава - членка на Европейския съюз" по глави първа, втора и трета относно решенията за конфискация са Дания и Ирландия.";
б) създава се § 2а:
"§ 2а. Националният статистически институт събира от компетентните органи и предоставя на Европейската комисия статистическите данни относно актовете за обезпечаване съгласно чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1805.";
в) създава се § 3а:
"§ 3а. Този закон предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация."
§ 18. (1) Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по решения за конфискация, образувани до 19 декември 2020 г., се довършват по досегашния ред.
(2) Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по решения или актове за конфискация, образувани след 20 декември 2020 г., се разглеждат от съда, който ги е образувал.
§ 19. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 114 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г., бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 38 и 94 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 60, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 38 от 2018 г., бр. 13, 94, 96 и 100 от 2019 г. и бр. 38 и 105 от 2020 г.) в чл. 3, ал. 1, т. 16 думите "решения за конфискация" се заменят с "актове за конфискация".
§ 20. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. - бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92, 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 и бр. 25 от 2022 г.) в чл. 162, ал. 6 думите "решения за конфискация" се заменят с "актове за конфискация".
§ 21. В Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ДВ, бр. 45 от 2019 г.) в § 3 от допълнителните разпоредби думите "решения за конфискация" се заменят с "актове за конфискация".
------------------------
Законът е приет от 47-ото Народно събрание на 8 юли 2022 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
