Държавен вестник, брой 23 от 22.III

§ 1. Член 4 се изменя така:

"Чл. 4. (1) До изпит се допуска лице, което има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър".

(2) За допускане до изпит пред комисията се подава заявление по образец, утвърден от комисията.

(3) Заявлението по ал. 2 съдържа:

1. имената и единен граждански номер (личен номер, личен номер на чужденец или дата и място на раждане) на лицето;

2. електронен адрес и адрес за кореспонденция с лицето;

3. модулите на изпита, които лицето желае да положи;

4. данни за серията и номера на притежаваната от заявителя диплома за висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър"; за диплома за висше образование от чуждестранно висше училище се посочва и номер на удостоверението за признаване на придобитото висше образование, вписано в регистъра за академично признаване, воден от Националния център за информация и документация (НАЦИД).

(4) В заявлението по ал. 2 могат да се посочват само специализирани модули, когато заявителят успешно е положил базов модул по реда и условията на чл. 12а, ал. 3.

(5) Към заявлението по ал. 2 се прилага заверен препис от диплома за завършено висше образование в страната, ако същото е завършено преди 1.01.2012 г. Когато дипломата не е издадена от висше училище в страната и удостоверението за признаване на образованието не е вписано в регистъра за академично признаване, воден от НАЦИД, към заявлението се прилага заверен препис на удостоверението за признаване.

(6) Заявления по ал. 2 се подават в едномесечен срок от датата на оповестяване на решението по чл. 10, ал. 1 на електронната страница на комисията в интернет. Заявления, подадени извън посочения срок, не се разглеждат."

§ 2. Член 6 се изменя така:

"Чл. 6. Комисията отказва допускането до изпит, ако:

1. установи, че заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;

2. заявителят е посочил само явяване на един или повече специализирани модула, без да е налице условието по чл. 4, ал. 4;

3. не са представени документи или информация по чл. 4, ал. 3 и 5."

§ 3. В чл. 12а се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) За признаване на пълна правоспособност на отговорен актюер е необходимо кандидатът:

1. да отговаря на изискванията по чл. 122и, ал. 2, т. 1 - 6 и ал. 5 от КСО и чл. 97, ал. 2, т. 1 - 6 и т. 8 от КЗ;

2. да е положил успешно четирите модула на изпита, посочени в чл. 3, ал. 2, като последният от тях трябва да е издържан не по-късно от 2 години преди подаването на заявлението по чл. 12б, ал. 1."

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) За признаване на частична правоспособност на отговорен актюер е необходимо кандидатът:

1. да отговаря на изискванията по чл. 122и, ал. 2, т. 1 - 6 и ал. 5 от КСО, съответно по чл. 97, ал. 2, т. 1 - 6 и т. 8 от КЗ;

2. да е положил успешно базовия и поне един от специализираните модули по чл. 3, ал. 2 не по-късно от 2 години преди подаването на заявлението по чл. 12б, ал. 1."

§ 4. Създава се чл. 12б:

"Чл. 12б. (1) За признаване на пълна или частична правоспособност след успешно положен изпит съгласно чл. 12а, ал. 1, т. 2, съответно чл. 12а, ал. 2, т. 2, лицето подава заявление по образец, утвърден от комисията.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:

1. информацията по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2;

2. данни за серията и номера на притежаваната от заявителя диплома за висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен "магистър" или образователна и научна степен "доктор", с покрит хорариум по висша математика съгласно ал. 6; за диплома за висше образование от чуждестранно висше училище в страната се посочва и номер на удостоверението за признаване на придобитото висше образование, вписано в регистъра за академично признаване, воден от НАЦИД.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. документ, удостоверяващ, че лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, когато заявлението се подава от лице, което не е български гражданин;

2. декларация, че лицето не е било през последните 3 години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;

3. декларация, че лицето не е обявявано в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност;

4. декларация, че лицето не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;

5. заверен препис от диплома за завършено висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен "магистър" или образователна и научна степен "доктор", с покрит хорариум по висша математика съгласно ал. 6; за диплома от чуждестранно висше училище се прилага и легализиран превод на дипломата на български език; за диплома от чуждестранно висше училище, за която удостоверението за признаване на образованието не е вписано в регистъра за академично признаване, воден от НАЦИД, се прилага и заверен препис на удостоверението за признаване;

6. други документи по преценка на заявителя за доказване на покрития хорариум;

7. доказателства, че лицето има поне тригодишен опит като актюер в национални осигурителни институции, актюер на застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези лица, или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство.

(4) Когато заявителят е с призната частична правоспособност на отговорен актюер, към заявлението се прилагат само документите по ал. 3, т. 1 - 4. В този случай в заявлението се посочват номерът и датата на решението, с които е призната частична правоспособност.

(5) Комисията може да изиска и други данни и документи, ако са необходими за вземане на решение за признаване на правоспособност.

(6) Необходимият хорариум по висша математика включва:

1. не по-малко от 180 академични часа лекции и упражнения по висша математика или 8 кредита съгласно Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS), или

2. не по-малко от 90 академични часа лекции и упражнения хорариум по статистика или застрахователна математика или 4 ECTS кредита, заедно или поотделно, и не по-малко от 90 академични часа лекции и упражнения по висша математика или 4 ECTS кредита."

§ 5. Създава се чл. 12в:

"Чл. 12в. Комисията отказва признаване на правоспособност на отговорен актюер, ако:

1. заявителят е бил осъждан за умишлено престъпление от общ характер;

2. заявителят няма завършено висше образование по чл. 122и, ал. 2, т. 5 от КСО и чл. 97, ал. 2, т. 5 от КЗ, придобитото висше образование в чуждестранно висше училище не е признато по реда на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (ДВ, бр. 69 от 2000 г.) или не е покрит хорариумът по висша математика съгласно чл. 12б, ал. 6;

3. представените декларации от заявителя не удостоверяват съответните обстоятелства по чл. 12б, ал. 3, т. 2 - 4;

4. представените доказателства по чл. 12б, ал. 3, т. 7 не удостоверяват професионалния опит, изискван от закона за признаване на правоспособност на отговорен актюер;

5. установи, че заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;

6. са изминали по-малко от 3 години от влизането в сила на решението за отнемане на правоспособност на отговорен актюер на основание чл. 122и, ал. 4 от КСО и заявителят иска признаване на частична правоспособност в областта на допълнително пенсионно осигуряване;

7. не са изпълнени изискванията на чл. 97, ал. 2, т. 8 от КЗ и заявителят иска признаване на частична правоспособност в областта на общото застраховане и/или животозастраховането;

8. заявителят не е положил успешно изпита за съответните модули по чл. 3, ал. 2;

9. не са представени документи или информация по чл. 12б, ал. 2, 3 или 5."

§ 6. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Комисията признава пълна или частична правоспособност на отговорен актюер на лицата, за които са налице условията по чл. 12а, ал. 1, съответно по чл. 12а, ал. 2."

2. Създава се нова ал. 2:

"(2) Когато не са изпълнени изискванията на чл. 97, ал. 2, т. 8 от КЗ, но заявителят отговаря на изискванията на чл. 122и, ал. 2, т. 1 - 6 и ал. 5 от КСО и чл. 12, ал. 2, т. 2, комисията му признава частична правоспособност в областта на допълнителното пенсионно осигуряване."

3. Създават се ал. 3 - 5:

"(3) Когато заявителят е поискал признаване на пълна правоспособност преди изтичането на 3 години от влизането в сила на решението за отнемане на правоспособност на отговорен актюер на основание чл. 122и, ал. 4 от КСО и отговаря на изискванията на чл. 97, ал. 2, т. 1 - 6 и т. 8 от КЗ и чл. 12, ал. 2, т. 2, комисията му признава частична правоспособност в областта на общото застраховане и/или животозастраховането.

(4) Комисията се произнася по заявлението за признаване на правоспособност на отговорен актюер в едномесечен срок от подаването му, а когато са били поискани допълнителни данни и документи - в 7-дневен срок от получаването им, съответно от изтичането на срока по ал. 3.

(5) Когато е необходимо представяне на допълнителни данни и документи, комисията изпраща съобщение и определя срок за предоставянето им, който не може да е по-кратък от 3 работни дни."

4. Досегашната ал. 2 става ал. 6 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя "съответно в 7-дневен срок от заплащането на дължимата такса по електронен път".

§ 7. В чл. 13б, ал. 1 се правят следните изменения:

1. Основният текст се изменя така: "За признаване на правоспособност на отговорен актюер лицата, положили успешно изпит по реда на чл. 13а, подават в комисията заявление по образец, утвърден от комисията. Заявлението съдържа информацията по чл. 12б, ал. 2. Към заявлението се прилагат:".

2. В т. 1 думите "чл. 4" се заменят с "чл. 12б".

§ 8. В чл. 13в, т. 1 думите "чл. 6, т. 1 - 5 и т. 8" се заменят с "чл. 12в, т. 1 - 7".

§ 9. В чл. 13г се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създава изречение второ: "Разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и 3 се прилагат съответно."

2. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "съответно в 7-дневен срок от заплащането на дължимата такса по електронен път".

§ 10. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "по чл. 13, ал. 1" се заменят с "по чл. 13, ал. 1 - 3".

2. Създава се нова ал. 2:

"(2) Сертификатът по ал. 1 съдържа:

1. имената и единен граждански номер (личен номер, личен номер на чужденец или дата и място на раждане) на лицето;

2. посочване на признатата правоспособност - пълна или частична;

3. номер и дата на решението на комисията за признаване на правоспособността;

4. нормативното основание за издаване на сертификата;

5. подпис на председателя на комисията и печат;

6. дата на издаване и номер на сертификата."

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя "освен ако таксата не е платена по електронен път".

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 11. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите "се посочва" се добавя "информацията по чл. 12б, ал. 2".

2. В ал. 2, т. 1 думите "чл. 4" се заменят с "чл. 12б".

§ 12. В чл. 17, т. 1 думите "чл. 6, т. 1 - 5 и т. 8" се заменят с "чл. 12в, т. 1 - 7".

§ 13. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създава изречение второ: "Разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и 3 се прилагат съответно."

2. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "съответно в 7-дневен срок от заплащането на дължимата такса по електронен път".

§ 14. Член 21 се изменя така:

"Чл. 21. (1) На основание чл. 100, ал. 2, т. 2 от КЗ и чл. 272, параграф 8 на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ, L 12/1 от 17 януари 2015 г.) отговорният актюер представя в комисията годишен актюерски доклад.

(2) Отговорният актюер на застраховател без право на достъп до единния пазар на Европейския съюз изготвя доклада по ал. 1 с форма и съдържание съгласно приложение № 1.

(3) Отговорният актюер на застраховател с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз, съответно на презастраховател, изготвя доклада по ал. 1, като следва структурата в съответствие с Европейски стандарт за актюерска практика 2 (ESAP 2) на Европейската актюерска асоциация съгласно приложение № 2."

§ 15. Досегашното приложение № 1 към чл. 21, ал. 1 става приложение № 1 към чл. 21, ал. 2 и в него се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието на приложението се изменя така: "Форма и съдържание на годишния актюерски доклад по чл. 100, ал. 2, т. 2 от КЗ на застрахователите без право на достъп до единния пазар".

2. В заглавието на раздел VІІ думите "на застрахователите без право на достъп до единния пазар" се заличават.

3. Създават се раздели ІХ и Х:

"Раздел IХ

Становище по отношение на подписваческата политика

1. В актюерския доклад трябва да се включи становище спрямо цялостната подписваческа политика на застрахователя, съответно презастрахователя, заедно с обосновка за начина, по който е формирано становището.

2. Актюерският доклад следва да изясни всички опасения, които отговорният актюер може да има спрямо уместността на цялостната подписваческа политика.

3. Актюерският доклад следва да съдържа препоръки за справяне с недостатъците, установени от отговорния актюер спрямо цялостната подписваческа политика, като се вземат под внимание принципите на същественост и пропорционалност.

Становището относно подписваческата политика следва да включва най-малко следните сфери:

Достатъчност на премиите

Актюерският доклад трябва да съдържа заключение дали ценообразуването по застрахователните продукти съответства на подписваческата политика и дали се очаква премиите да бъдат достатъчни в контекста на действие на цялостната подписваческа политика.

Корекции на премиите

За продукти, при които премиите могат да бъдат коригирани в зависимост от практическите резултати, в актюерския доклад трябва да се коментира ефектът на системите за корекция на премии, които притежателите на полици плащат, в зависимост от историята на заведените от тях претенции (системи бонус-малус) или подобни системи, имплементирани в специфични хомогенни рискови групи.

Антиселекция

Актюерският доклад следва да включва заключенията на отговорния актюер по отношение на риска от антиселекция в портфейла от договори на застрахователя, ако тези рискове може да имат неблагоприятно въздействие върху техническите резерви или достатъчността на премиите. Актюерският доклад следва да представи препоръките на отговорния актюер за подобрение на подписваческата политика, които може да намалят рисковете.

Връзки с други вътрешни правила, политики и процедури

1. Актюерският доклад следва да съдържа оценка на степента, до която цялостната подписваческа политика на застрахователя, съответно презастрахователя, е в съответствие с други приложими политики.

2. Актюерският доклад следва да съдържа становище относно съответствието на цялостната подписваческа политика с рисковата му стратегия, презастрахователните споразумения и техническите резерви.

Раздел Х

Становище относно презастрахователните споразумения и ефективността им

1. В актюерския доклад трябва да се включи становище относно адекватността и ефективността на презастрахователните споразумения, като отговорният актюер следва да обсъди и следните въпроси:

- съответствието на презастрахователните договори на застрахователя, съответно на презастрахователя, с рисковата му стратегия и с подписваческата му политика;

- ефекта на презастраховането върху определянето на техническите резерви след приспадане на презастраховането;

- оценка на кредитното състояние на презастрахователните му съконтрагенти;

- оценка на сумите, възстановими от презастрахователните договори и покрития от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.

2. В становището относно адекватността на презастрахователните договори отговорният актюер следва да включи оценка на това, как презастрахователното покритие, в това число покритие от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск може да реагира в поредица от сценарии на стрес, като експозиция на портфейла към щетимост в резултат на катастрофични събития, към натрупване на риск, към неплатежоспособност на презастрахователи или към изчерпване на презастрахователното покритие.

3. Ако отговорният актюер идентифицира недостатъци по отношение адекватността на презастрахователните споразумения, в актюерския доклад трябва да се опишат препоръки за подобряване на презастрахователните договори, включително действия, които биха могли да доведат до:

- премахване на несъответствия в презастрахователното покритие;

- разширяване на презастрахователното покритие по отношение на съществени рискове.

4. Становището следва да съдържа обосновка за начина, по който е формирано."

§ 16. Създава се ново приложение № 2:

"Приложение № 2 към чл. 21, ал. 3

Структура и съдържание на годишния актюерски доклад по чл. 100, ал. 2, т. 2 от КЗ на застрахователи с право на достъп до единния пазар на Европейския съюз и на презастрахователи

Раздел І

Основни принципи

Докладът се базира на следните принципи, които следва да бъдат взети под внимание при всяка оценка за спазване на задълженията на отговорния актюер:

1. Постоянно съблюдаване на задълженията според Кодекса за застраховането, подзаконовите актове по неговото прилагане и пряко приложимото право на Европейския съюз.

2. Актюерското обслужване трябва да бъде извършвано по начин, съответстващ на естеството, обхвата и сложността на присъщите за застрахователя, съответно за презастрахователя, рискове (принцип на пропорционалност).

3. Актюерското обслужване следва да е според нуждите на целевите потребители, в частност управителния или контролния орган на застрахователя, съответно презастрахователя, определен съгласно чл. 77, ал. 1 от Кодекса за застраховането ("компетентния орган на застрахователя, съответно презастрахователя").

Раздел ІІ

Подходящи практики

1. В актюерския доклад се описват в основни линии всички основни дейности, извършени от отговорния актюер, както и резултатите от тях.

2. Актюерският доклад следва да съдържа информация относно възникнали конфликти на интереси и да опише как те са били управлявани, включително всякакви потенциално възможни конфликти на интереси между предприятието и група, към която то принадлежи.

3. Отговорният актюер следва да оповести всяка съществена зависимост от резултатите от дейността на други функции, звена или лица и начина, по който се е уверил в надеждността на тези резултати.

4. С актюерския доклад се установява всеки възможен недостатък, както и се дава препоръка как той следва да бъдат преодолян, като се вземат предвид принципите за същественост и пропорционалност.

5. Актюерският доклад следва да включва детайлна информация и анализ на всеки обхванат аспект, така че да позволява на компетентния орган на застрахователя, съответно на презастрахователя, да преценява неговите последици.

6. Актюерският доклад следва да съдържа обобщение на ключовите данни, използвани при формулировката на изразените мнения, и следва да обърне внимание на съществените сфери на несигурност и техните първоизточници, както и на съществените професионални преценки, направени при оценката от страна на отговорния актюер.

Раздел ІІI

Съдържание на актюерския доклад

Подраздел първи

Технически резерви

1. Заключения по отношение адекватността и надеждността на техническите резерви

1.2. Актюерският доклад трябва ясно да посочва заключенията на отговорния актюер от анализа за адекватност и надеждност на техническите резерви. Заключенията следва да включват всички опасения в тази връзка, както и да установяват евентуалните съществени слабости или недостатъци, с препоръки за тяхното отстраняване.

1.3. Актюерският доклад следва да включва резултатите от оценка дали техническите резерви са изчислени в съответствие с чл. 120, 121, 122, 152 - 163 от Кодекса за застраховането и с регламентите по прилагане на чл. 86 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2009 г.) и становище дали са необходими промени с цел да се постигне по-пълно съответствие.

1.4. Актюерският доклад трябва ясно да посочва източниците и степента на несигурност, оценени от отговорния актюер по отношение на оценките, направени при изчисляването на техническите резерви. Актюерският доклад следва да поясни потенциалните източници на несигурност и където е уместно, да илюстрира подобни несигурности чрез позоваване на възможни сценарии.

1.5. Отговорният актюер следва да гарантира, че в актюерския доклад са разяснени факторите, оказващи съществено влияние по отношение на техническите резерви, включително причините (факторите) за риска и използваните допускания, като обърне внимание на съществени преценки, направени при изчисляване на техническите резерви.

2. Оповестяване на техническите резерви в началото и в края на периода

В актюерския доклад следва да се оповестят техническите резерви в началото и в края на периода, за който се отнася докладът, разделени според възможностите на най-добра оценка и добавка за риск. Следва да бъде предоставен коментар относно въздействието на изменението на основните елементи на техническите резерви върху собствените средства.

3. Координация на процеса

Актюерският доклад следва да включва широкообхватен преглед на цялостния процес, приложен по отношение изчисляването на техническите резерви.

4. Достатъчност и качество на данните

4.1. Актюерският доклад трябва да включва преглед на контролите по отношение на използваните данни при изчислението на техническите резерви, както и обосновка от отговорния актюер за уместността, точността, надеждността и пълнотата на използваните данни.

4.2. Актюерският доклад трябва да съдържа идентификация на всякакви съществени несигурности или ограничения в данните и да опише подхода, възприет към тях, в контекста на изчисляването на техническите резерви. Ограниченията може да включват, но не само, тяхната пригодност за целта, последователност във времето, навременност, информационни системи и софтуер, наличност на исторически данни, на данни за претенциите или на данни за отделните полици.

4.3. Актюерският доклад следва да съдържа преглед на бизнеса, покрит от техническите резерви, разпределението на данните в хомогенни рискови групи и според какви критерии подобно разпределение е оценено като уместно, като се вземат под внимание основните рискове, поемани от застрахователя, съответно от презастрахователя.

4.4. В актюерския доклад се обръща внимание на съответната информация, налична на финансовите пазари, и общодостъпните данни по отношение на подписваческите рискове и се обосновава как те присъстват в оценката на техническите резерви.

5. Методи и модели

5.1. Актюерският доклад трябва да съдържа преглед как е оценена адекватността на използваните при изчислението на техническите резерви методи и модели спрямо основните причини (фактори) за риска, линиите бизнес на застрахователя, съответно на презастрахователя, и спрямо начина на управление на дейността.

5.2. В актюерския доклад се обръща внимание на случаите, когато при изчислението на техническите резерви се използват необичайни или нестандартни методи, извън обикновено прилаганите на пазара, включително и се обосновават съображенията за употребата на съответния метод.

5.3. Актюерският доклад следва да включва, където е уместно, преглед на използваните методи при изчислението на техническите резерви по отношение на договори, при които недостатъчност на данните е възпрепятствала употребата на надежден актюерски метод, и по-конкретно в случаите по чл. 162 от Кодекса за застраховането. Актюерският доклад следва да включва оценка на уместността на приблизителните стойности, използвани при изчислението на техническите резерви за подобни договори.

5.4. Актюерският доклад трябва да включва оценка на уместността на методите и моделите, използвани при изчислението на опциите и гаранциите, включени в застрахователни или презастрахователни договори.

5.5. Актюерският доклад следва да съдържа оповестяване на преценката на отговорния актюер за информационните системи, използвани при изчислението на техническите резерви, и дали подпомагат в достатъчна степен актюерските и статистически процедури.

5.6. Когато изчислението на техническите резерви зависи от множество методи и модели, актюерският доклад следва да съдържа описание на всички съществени разлики между резултатите според тях, както и разликите, които са приети за допустими.

5.7. Актюерският доклад следва да съдържа оповестяване и обосновка на всякакви съществени промени в методите спрямо използваните в предходния актюерски доклад и да даде количествена оценка на ефекта от тези промени върху техническите резерви.

6. Допускания

6.1. Актюерският доклад трябва да включва описание по какъв начин е била извършена оценката за уместност на данните и методите, използвани при определянето на допусканията, върху които се основават изчисленията на техническите резерви.

6.2. Актюерският доклад следва да съдържа информация за основните допускания, на база на които се изчисляват техническите резерви, и да обясни тяхната адекватност спрямо основните причини (фактори) за риска, които е вероятно да повлияят на застрахователните или презастрахователните задължения на застрахователя (презастрахователя).

6.3. Актюерският доклад следва да съдържа информация за всякакви съществени промени на използваните допускания в сравнение с предходния доклад.

6.4. Актюерският доклад следва да съдържа оценка по отношение на уместността на съществените преценки, взети при определянето на допусканията. Те могат да включват, но не са ограничени до предположения или интерпретации, направени по отношение на:

6.4.1. опции и гаранции;

6.4.2. поведението на притежателя на полиците;

6.4.3. бъдещи управленски действия;

6.4.4. суми, възстановими от трети лица;

6.4.5. сфери на евентуални бъдещи решения, зависещи от преценката на застрахователя, съответно на презастрахователя, които могат да повлияят на застрахователните и презастрахователните му задължения;

6.4.6. задължения, които могат да съществуват извън чисто договорните отношения.

7. Съпоставяне на най-добрата прогнозна оценка и практическите резултати

7.1. В актюерския доклад следва да се включи преглед на процеса на съпоставка между най-добрата прогнозна оценка (НПОЗ) и действителните практически резултати, както и да се обърне внимание на всякакви забележки на отговорния актюер по отношение на ефективността на процеса.

7.2. В актюерския доклад следва да се представят резултатите от прегледа на отговорния актюер относно качеството на предходните НПОЗ и съответните изводи относно уместността на използваните при изчисляването на техническите резерви данни, методи и допускания. При огледа на качеството на предходни оценки следва да се обръща внимание на тези области, които при практическите резултати са се отклонили съществено от допусканията, и следва да се представи коментар по въпроса. Целесъобразно е при коментара да се прави разграничение между отклонения, преценени като резултат от колебания в практическите резултати, и отклонения, разглеждани като относими към пригодността на използваните данни, методи и допускания. Когато се прави такова разграничение, актюерският доклад следва да оповестява съществените преценки за неговото извършване.

8. Анализ за чувствителността

В актюерския доклад трябва да се докладват резултатите от извършен анализ на чувствителността на техническите резерви спрямо всеки от основните рискове, асоциирани със задълженията, покрити от техническите резерви.

Подраздел втори

Становище по отношение на подписваческата политика

1. В актюерския доклад трябва да се включи становище спрямо цялостната подписваческа политика на застрахователя, съответно презастрахователя, заедно с обосновка за начина, по който е формирано становището.

2. В актюерския доклад се включва изясняване на всички опасения, които отговорният актюер може да има спрямо уместността на цялостната подписваческа политика.

3. Актюерският доклад следва да съдържа препоръки за справяне с недостатъците, установени от отговорния актюер спрямо цялостната подписваческа политика, като се вземат под внимание принципите на същественост и пропорционалност.

4. Становището относно подписваческата политика следва да включва най-малко следните сфери:

4.1. Достатъчност на премиите

Актюерският доклад трябва да съдържа заключение дали ценообразуването по застрахователните продукти съответства на подписваческата политика и дали се очаква премиите да бъдат достатъчни в контекста на действие на цялостната подписваческа политика. Оценката трябва да взема под внимание влиянието на всички рискове (включително подписваческите рискове), на които е изложен застрахователят, съответно презастрахователят, и ефекта на опциите и гаранциите, включени в застрахователните и презастрахователните договори, върху достатъчността на премиите.

4.2. Основни рискови фактори

4.2.1. В актюерския доклад следва да се опишат главните рискови фактори, влияещи върху доходността на дейността, която предстои да бъде записана през следващата година, включително потенциалното въздействие върху бъдещата доходност на външни фактори, като инфлация, правен риск, промени в обема на извършваната дейност и промени в пазарната среда.

4.2.2. Когато е приложимо, следва да се опише възможното финансово въздействие на планирани съществени промени в условията по застрахователните (презастрахователните) договори.

4.2.3. Актюерският доклад следва да съдържа информация за степента на възможни отклонения от оценката на очакваната доходност и съвместимостта на тази степен на възможни отклонения с рисковата стратегия на застрахователя (презастрахователя).

4.3. Корекции на премиите

За продукти, при които премиите могат да бъдат коригирани в зависимост от практическите резултати, в актюерския доклад трябва да се коментира ефектът на системите за корекция на премии, които притежателите на полици плащат, в зависимост от историята на заведените от тях претенции (системи "бонус-малус") или подобни системи, имплементирани в специфични хомогенни рискови групи.

4.4. Антиселекция

Актюерският доклад следва да включва заключенията на отговорния актюер по отношение на риска от антиселекция в портфейла от договори на застрахователя, съответно презастрахователя, ако тези рискове може да имат неблагоприятно въздействие върху техническите резерви или достатъчността на премиите. Актюерският доклад следва да представи препоръките на отговорния актюер за подобрение на подписваческата политика, които може да намалят рисковете.

4.5. Връзки с други вътрешни правила, политики и процедури

4.5.1. Актюерският доклад следва да съдържа оценка на степента, до която цялостната подписваческа политика на застрахователя, съответно презастрахователя, е в съответствие с други приложими политики.

4.5.2. Актюерският доклад следва да включва становище относно съответствието на цялостната подписваческа политика с рисковата му стратегия, презастрахователните споразумения и техническите резерви.

Подраздел трети

Становище относно презастрахователните споразумения и ефективността им

1. В актюерския доклад трябва да се включи становище относно адекватността и ефективността на презастрахователните споразумения, като отговорният актюер следва да обсъди и следните въпроси:

1.1. съответствието на презастрахователните договори на застрахователя, съответно на презастрахователя, с рисковата му стратегия и с подписваческата му политика;

1.2. ефекта на презастраховането върху определянето на техническите резерви след приспадане на презастраховането;

1.3. ефективността на презастрахователните договори на застрахователя, съответно на презастрахователя, за намаляване на променливостта на неговите собствени средства;

1.4. оценка на кредитното състояние на презастрахователните му съконтрагенти.

2. В становището относно адекватността на презастрахователните договори отговорният актюер следва да включи оценка на това, как презастрахователното покритие, в това число покритие от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, може да реагира в поредица от стрес сценарии, като експозиция на портфейла към щетимост в резултат на катастрофични събития, към натрупване на риск, към неплатежоспособност на презастрахователи или към изчерпване на презастрахователното покритие.

3. Ако отговорният актюер идентифицира недостатъци по отношение адекватността на презастрахователните споразумения, в актюерския доклад трябва да се опишат препоръки за подобряване на презастрахователните договори, включително действия, които биха могли да доведат до:

3.1. премахване на несъответствия в презастрахователното покритие;

3.2. намаляване на риска от неизпълнение от страна на презастрахователни контрагенти;

3.3. разширяване на презастрахователното покритие по отношение на съществени рискове.

4. Становището следва да съдържа обосновка за начина, по който е формирано.

Подраздел четвърти

Подпомагане на управлението на риска

1. В актюерския доклад следва да се опишат сферите, в които отговорният актюер е имал съществен принос по отношение на управление на риска:

1.1. моделиране на риска в основата на изчисляването на капиталовите изисквания;

1.2. разпознаване на съществени отклонения в рисковия профил на застрахователя или съответно презастрахователя спрямо допусканията, стоящи в основата на стандартната формула;

1.3. процесът на собствена оценка на риска и платежоспособността, включително мнението по отношение на използваните стрес сценарии;

1.4. ролята на отговорния актюер и приносът му по отношение на вътрешния модел.

2. Актюерският доклад може да съдържа обобщение на основните резултати от гореспоменатите действия, като в подобни случаи следва да се предоставят уместни препратки към доклада на функцията по управление на риска."