Държавен вестник, брой 12 от 11.II

Чл. 1. С тези правила се уреждат условията и редът за предоставяне на информация за местоположението на потребителите и данни за крайния ползвател от предприятията, предоставящи обществени междуличностни съобщителни услуги с номера и осигуряващи възможност за осъществяване на изходящи повиквания към номера от Националния номерационен план (предприятията), при спешни повиквания към центровете за приемане на спешни повиквания към единен европейски номер 112 (центрове за приемане на спешни повиквания).

Чл. 2. (1) Предприятията са задължени да осигурят на крайните си ползватели, в това число на потребителите с увреждания, безплатен достъп към единен европейски номер 112 (ЕЕН 112) и към кратките национални номера (150, 160, 166) за достъп до спешни повиквания на националните служби за спешно реагиране.

(2) Задължението по ал. 1 следва да се изпълнява и по отношение на крайни ползватели със забрана да извършват изходящи повиквания.

(3) Предприятията са задължени да осигурят:

1. на потребителите с увреждания достъп до услугите за спешни повиквания, равностоен на достъпа, предоставян на мнозинството крайни ползватели;

2. на потребители с увреждания, които са граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, пребиваващи на територията на страната, достъп до услугите за спешни повиквания наравно с другите крайни ползватели, когато това е осъществимо, без предварителна регистрация.

Чл. 3. Предприятията, осъществяващи електронни съобщения чрез мобилни наземни мрежи, са задължени да поддържат техническа възможност за спешни повиквания към ЕЕН 112 и в следните случаи:

1. от мобилни устройства без SIM карта;

2. от мобилни устройства без въведен PIN код;

3. от заключени мобилни устройства;

4. когато викащият е в зона на покритие на друго предприятие с мобилна наземна мрежа.

Чл. 4. (1) Предприятията осигуряват за своя сметка технически и програмни средства за маршрутизация и пренос на повикванията към центровете за приемане на спешни повиквания.

(2) Предприятията са задължени да изградят резервирана комуникационна свързаност до най-малко два центъра за приемане на спешни повиквания от най-малко две различни физически комутационни точки на мрежата си до всеки от тях.

(3) Свързаността по ал. 2 трябва да осигури непрекъсваемо пренасяне на повикванията към центровете за приемане на спешни повиквания.

Чл. 5. (1) Предприятията маршрутизират повикванията към ЕЕН 112 в посока към центровете за приемане на спешни повиквания, директно или през мрежата на друго предприятие.

(2) Когато преносът на повикванията към център за приемане на спешни повиквания се осъществява през мрежата на друго предприятие, отпада задължението по чл. 4, ал. 2.

(3) В случаите по ал. 2 разпределението на разходите за технически и програмни средства за маршрутизация на повикванията се урежда в споразумение между предприятията.

Чл. 6. (1) Министърът на вътрешните работи определя уникален идентификатор на мрежата на всяко предприятие.

(2) Предприятията са задължени да предават по сигнализация идентификатора по ал. 1 при всяко повикване към ЕЕН 112.

(3) В случаите, при които повиквания се пренасят през мрежата на друго предприятие, идентификаторът по ал. 1 трябва да се пренася през мрежата на другото предприятие без промяна.

(4) За мрежите на предприятия, които използват IP технология за предоставяне на услуги за гласови съобщения, идентификаторът по ал. 1 съдържа флаг, който указва това.

Чл. 7. (1) При повиквания към ЕЕН 112 предприятията, предоставящи услуги за гласови съобщения, са задължени да предоставят идентификация на линията на викащия (CLI) в момента на повикването, в т. ч. и от обществени телефони, независимо от настройките, направени от крайния ползвател, и да гарантират, че услугата "блокиране на идентификацията на линията на викащия" не може да бъде активирана.

(2) За случаите по чл. 3, т. 1 при наличие на техническа възможност се предава идентификационният номер на крайното устройство (IMEI).

Чл. 8. (1) Във всички случаи на спешни повиквания предприятията предоставят данни за местоположението на потребителите, включително когато не е получено предварително съгласие за тяхното обработване или е налице отказ по чл. 253, ал. 3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

(2) Форматът на данните по ал. 1 се определя от министъра на вътрешните работи след писмено съгласуване с предприятията.

(3) Предприятията осигуряват възможност за предаване на данните по ал. 1 по комуникационна свързаност до най-малко два центъра за приемане на спешни повиквания от подходящи точки на собствената мрежа или през мрежата на друго предприятие.

(4) Комуникационната свързаност по ал. 3 може да бъде различна от тази по чл. 4, ал. 2.

Чл. 9. Предприятията осигуряват възможност за предаване на информацията по чл. 8 автоматично, едновременно с CLI.

Чл. 10. (1) Информацията по чл. 8, предавана при повиквания от фиксирани мрежи, включва:

1. телефонен номер, от който е извършено повикването;

2. адрес, от който е извършено повикването;

3. географски координати на адреса по т. 2.

(2) Информацията по ал. 1 следва да се предоставя и при повикване от обществен телефон.

(3) Информацията по ал. 1, т. 3 се предава при наличие на техническа възможност.

Чл. 11. (1) Предприятията, предоставящи услуги за гласови съобщения чрез фиксирани мрежи, са задължени да създадат и поддържат актуална база данни, съдържаща информацията по чл. 10, ал. 1.

(2) Предприятията по ал. 1 са задължени да предоставят копие от базата данни по ал. 1 в центровете за приемане на спешни повиквания.

(3) Информацията в копието от базата данни се актуализира най-малко два пъти месечно през комуникационната свързаност по чл. 8, ал. 3.

(4) При постигане на договореност между министъра на вътрешните работи и предприятията актуализацията може да се осъществява и чрез предоставяне на копие на твърд електронен носител.

(5) Базата данни по ал. 1 се съхранява за период не по-дълъг от необходимото за изпълнение на задълженията по чл. 8 за предоставяне на информация за местоположението на потребителите.

Чл. 12. (1) Информацията по чл. 8, предавана при повиквания от мобилни наземни мрежи, включва:

1. идентификатор и географски координати на клетката, която обслужва повикването; и

2. географски координати за местоположението на крайния ползвател в момента на повикването, базирана на получена от телефонния апарат информация за местоположението на викащия, когато такава е налична и такова предаване е технически възможно.

(2) Информацията по ал. 1 се предава по сигнализация.

Чл. 13. (1) Предприятията, предоставящи услуги за гласови съобщения чрез мобилни наземни мрежи, са задължени да създадат и поддържат актуален списък с клетките от мрежата и техните географски координати.

(2) Предприятията по ал. 1 са задължени да предоставят копие от списъка по ал. 1 в центровете за приемане на спешни повиквания.

(3) Информацията в копието от списъка се актуализира най-малко два пъти месечно през комуникационната свързаност по чл. 8, ал. 3.

(4) При постигане на договореност между министъра на вътрешните работи и предприятията актуализацията може да се осъществява и чрез предоставяне на копие на твърд електронен носител.

Чл. 14. (1) Предприятията, които предоставят номадски гласови услуги, включително чрез приложения, предоставят информация за телефонен номер и географски координати на адреса, от който е извършено повикването.

(2) Преди да започнат предоставянето на номадски гласови услуги на територията на Република България, предприятията по ал. 1 представят в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) официално потвърждение от дирекция "Национална система 112" в Министерството на вътрешните работи (МВР) (двустранен протокол) за възможността на центровете за приемане на спешни повиквания да получават и обработват информацията за идентификация на местоположението на крайните потребители при повиквания от тяхната мрежа и/или чрез съответното приложение.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2024 г.) При спешни повиквания от фиксирани мрежи точността на информацията за местоположението на викащия е определена от физическия адрес на крайната точка на мрежата, предоставяна по чл. 10, ал. 1, т. 2 и 3, с надеждност - 90% от повикванията.

Чл. 14б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2024 г.) (1) При спешни повиквания от мобилни наземни мрежи информацията за местоположението на викащия по чл. 12, ал. 1, т. 2 следва да бъде предоставяна с точност 50 м (по хоризонтала) за 80% от повикванията.

(2) Критериите по ал. 1 се изпълняват чрез комбинираното използване на технологии, базирани на мрежата, и получена от крайното устройство информация за местоположението на крайните ползватели.

(3) Когато не са налични географски координати за местоположението на крайния ползвател в момента на повикването, получени чрез технологиите от ал. 2, информацията за местоположението на викащия се определя спрямо зоната на покритие на сектора на базовата станция, през който е осъществено спешното повикване.

Чл. 15. Взаимоотношенията между предприятията и МВР при предоставяне на информация за местоположението на крайните ползватели и данни за крайния ползвател, които не са уредени в настоящите правила, се уреждат в споразумения при съобразяване с настоящите правила и при условията на прозрачност и равнопоставеност.