Държавен вестник, брой 107 от 18.XII

§ 5. (1) Данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 97б, установено по седалище и адрес на управление в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, се смята за регистрирано по реда на чл. 96, ал. 9, ако определи акредитиран представител по чл. 133 до 15 януари 2021 г. включително, с изключение на случаите когато в този срок се регистрира по чл. 154 или в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза и уведоми за това до 15 януари 2021 г. включително териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София.

(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва по реда на чл. 101 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - София.

(3) Ако данъчно задължено лице, регистрирано по реда на чл. 97б, установено по седалище и адрес на управление в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не определи акредитиран представител по чл. 133 или не се регистрира по чл. 154 за режим извън Съюза в срока по ал. 1, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация.

(4) В случаите по ал. 3 актът за дерегистрация не се връчва на лицето, а датата на дерегистрация е датата, на която изтича срокът по ал. 1.

(5) При дерегистрацията по ал. 3 се приема, че лицето извършва доставка по чл. 111.

§ 6. (1) Възстановяване на данък на данъчно задължени лица, установени в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, които не са установени на територията на страната, за получени стоки и/или услуги на територията на страната до 31 декември 2020 г. включително, се извършва по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени на територията на Европейския съюз. Заявленията за възстановяване за данъчни периоди до 31 декември 2020 г. включително се подават до 31 март 2021 г. включително.

(2) Стоки, изпратени или транспортирани от територията на страната до територията на Обединеното кралство Великобритания до 31 декември 2020 г. включително, които пристигат или превозът им завършва на територията на Обединеното кралство Великобритания на или след 1 януари 2021 г., се смятат за стоки изпратени или транспортирани до територията на държава членка. Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по изречение първо, са документите по чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 101 от 2006 г., бр. 3 и 16 от 2007 г., бр. 39, 71 и 105 от 2008 г., бр. 4 и 100 от 2009 г., бр. 6 от 2010 г., бр. 10 и 84 от 2011 г., бр. 15 от 2012 г.; попр., бр. 16 от 2012 г.; изм., бр. 20 и 110 от 2013 г., бр. 1 от 2015 г., бр. 8 и 70 от 2016 г., бр. 24 от 2017 г., бр. 58 от 2018 г., бр. 3 от 2019 г.; попр., бр. 5 от 2019 г.; изм., бр. 25 от 2020 г.; Решение на Върховния административен съд - бр. 57 от 2020 г.).

(3) Стоки, изпратени или транспортирани от територията на Обединеното кралство Великобритания до територията на страната или до територията на друга държава членка до 31 декември 2020 г. включително, които пристигат или превозът им завършва на съответната територия на или след 1 януари 2021 г., се смятат за стоки, изпратени или транспортирани от територията на държава членка. За удостоверяване наличието на обстоятелствата по изречение първо лицето трябва да разполага с документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките.

(4) Корекции на подадени справки-декларации по чл. 159б за лица, регистрирани за прилагане на режим извън Съюза и режим в Съюза, или подадени в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия по режим извън Съюза и режим в Съюза по отношение на услуги, предоставени в Република България като държава членка по потребление до 31 декември 2020 г. включително, се извършват най-късно до 31 декември 2021 г. включително по реда на чл. 159д.

(5) Стоки, изпратени или транспортирани до 31 декември 2020 г. включително до територията на Обединеното кралство Великобритания, които се връщат на територията на страната след 1 януари 2021 г. от лицето, което е изпратило или транспортирало стоките, при вноса им на територията на страната са освободени от данък при условията и по реда на чл. 58, ал. 1, т. 17.

§ 7. (В сила от 18.12.2020 г.) За периода от 1 октомври 2020 г. до 31 декември 2020 г. включително чл. 245, ал. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане не се прилага при спиране на дейността в изпълнение на административен акт, издаден по реда на глава втора, раздел V от Закона за здравето. В тези случаи данъкът по чл. 245, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане се дължи пропорционално на дните от тримесечието, през които не е спряна дейността.

§ 8. (В сила от 10.12.2020 г.) В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм. бр. 34, 38, 44, 55, 60, 64, 71, 92 и 98 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. - бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 103 от 2020 г.) в преходните и заключителните разпоредби се създава § 21а:

"§ 21а. (1) През 2020 г. Министерството на здравеопазването може да субсидира лечебни заведения за болнична помощ по смисъла на Закона за лечебните заведения за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ при обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето.

(2) Субсидирането по ал. 1 се извършва за месеците ноември и декември 2020 г. въз основа на сключени договори за периода на извънредната епидемична обстановка при спазване изискванията на Закона за държавните помощи."

§ 9. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 103 от 2020 г.) в приложение № 1 към чл. 9, т. 1 след таблицата се добавя:

"Забележки:

1. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.

2. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.

3. Осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите - приложение 2 към Заповед № РД01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.

Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето ѝ не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.

4. Минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост."

§ 10. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г. и бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 18, 28, 38, 69 и 104 от 2020 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 213 ал. 3 се изменя така:

"(3) Когато не е изпълнено условието за освобождаване от данък по чл. 208, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец."

2. В чл. 214, ал. 2 думите "60 лв." се заменят с "80 лв.".

§ 11. Параграфи 1 и 2 се прилагат до 31 декември 2022 г. включително.

§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на:

1. параграф 7, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник";

2. параграф 8, който влиза в сила от 10 декември 2020 г.

-------------------------

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 10 декември 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.