Държавен вестник, брой 105 от 11.XII

Чл. 1. С тази наредба се уреждат стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет.

Чл. 2. Стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, са задължителни при определянето на възнагражденията на тези служители.

Чл. 3. Стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се определят за следните длъжности:

1. основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство и предоставяне на социални услуги;

2. препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга;

3. служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга;

4. служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга.

Чл. 4. Брутната работна заплата на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, се определя съобразно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Чл. 5. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на общодостъпните социални услуги по чл. 12, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:

1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги - 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги - 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга - 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга - 110 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга - минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 6. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на специализирани социални услуги по чл. 15, т. 1 и 2 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:

1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги - 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги - 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга - 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга - 110 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга - минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 7. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги по чл. 15, т. 3 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:

1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги - 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги - 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга - 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга - 110 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга - минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 8. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на специализирани социални услуги по чл. 15, т. 4, 5 и 6 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:

1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги - 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги - 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга - 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга - 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга - минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 9. (1) Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:

1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги - 200 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги - 170 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга - 170 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга - 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга - минималната месечна работна заплата, установена за страната.

(2) Размерите на възнагражденията на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение и за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, са с минимум 20 на сто по-високи от размерите на възнагражденията по ал. 1.

Чл. 10. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги за деца и пълнолетни лица без трайни увреждания по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:

1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги - 210 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги - 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга - 180 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга - 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга - минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 11. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:

1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги - 220 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги - 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга - 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга - 130 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга - минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 12. Размерите на възнагражденията на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение и за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, са с минимум 30 на сто по-високи от размерите на възнагражденията по чл. 10 и 11.

Чл. 13. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги по чл. 15, т. 9 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:

1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги - 200 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги - 170 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга - 170 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга - 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга - минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 14. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социалната услуга асистентска подкрепа, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:

1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство/координация на социални услуги - 150 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги - 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 15. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа по чл. 143 от Закона за социалните услуги, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:

1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги - 250 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги - 220 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга - 220 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга - 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;

5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга - минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 16. Индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги при намалено работно време съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят в размери не по-ниски от размерите по чл. 5 - 15.

Чл. 17. (1) Размерите на възнагражденията на основните специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги, се определят при отчитане на броя на потребителите на социалната услуга, като не могат да надвишават с повече от 30 на сто размерите на възнагражденията на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги.

(2) Когато едно лице управлява две или повече самостоятелно предоставяни социални услуги, индивидуалната му основна месечна работна заплата при нормална продължителност на работното време се определя в размер не по-нисък от 220 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, а когато една или повече от услугите са интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа - не по-нисък от 250 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната.

(3) Когато едно лице управлява две или повече социални услуги в случаите на комплексно предоставяне на социални услуги, индивидуалната му основна месечна работна заплата при нормална продължителност на работното време се определя в размер не по-нисък от 220 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната.