Държавен вестник, брой 86 от 6.X

ПРИЛОЖЕНИЕ

Изменения към Международния кодекс за системите за пожарна безопасност (FSS Code)

Съществуващата глава 9 се заменя със следното:

"ГЛАВА 9

СТАЦИОНАРНИ ПОЖАРОИЗВЕСТИТЕЛНИ СИСТЕМИ

1 Приложение

1.1 Тази глава описва подробно спецификацията за стационарни пожароизвестителни системи, както се изисква в глава II-2 от Конвенцията. Освен ако изрично не е предвидено друго, изискванията на тази глава се прилагат за кораби, построени на или след 1 юли 2012 г.

1.2 Определения

1.2.1 Секция означава група детектори за пожар и ръчно задействани противопожарни кранове, както са докладвани в блок(ове) за индикация.

1.2.2 Способност за идентификация на секцията означава система, която е в състояние да идентифицира секцията, в която са се активирали детектор или ръчно задействани противопожарни кранове.

1.2.3 Индивидуално разпознаваема означава система, която е в състояние да идентифицира точното местоположение и типа на детектора или ръчно задействания противопожарен кран, който е активирала, и която може да разграничи сигнала на това устройство от всички останали.

2 Технически спецификации

2.1 Общи изисквания

2.1.1 Всяка изисквана стационарна пожароизвестителна система с ръчно задействани противопожарни кранове е способна да се включва незабавно по всяко време (това не изисква резервен пулт за управление). Независимо от това определени пространства могат да бъдат изключени, например работилници по време на гореща обработка и ро-ро пространства по време на товарене и разтоварване. Средствата за изключване на детекторите се проектират така, че системата автоматично да се възстанови към нормално наблюдение след предварително определено време, което е подходящо за въпросната работа. Когато детекторите, изисквани по правило, са изключени, помещението се обслужва от екипаж или се обхожда постоянно с противопожарен патрул. Детекторите във всички останали отсеци продължават да работят.

2.1.2 Пожароизвестителната система е проектирана така, че:

.1 да управлява и наблюдава входните сигнали от всички свързани детектори за пожар и дим и ръчни противопожарни кранове;

.2 да подава изходни сигнали към навигационния мостик, постоянно обслужвания централен пункт за управление или бордовия център за безопасност, за да уведоми екипажа за условията на пожар и неизправност;

.3 да наблюдава електрозахранванията и електрическите вериги, необходими за функционирането на системата за загуба на мощност и за аварии; и

.4 системата може да бъде снабдена с изходни сигнали към други системи за противопожарна безопасност, включително:

.1 системи за персонално повикване, противопожарни алармени или високоговорителни уредби;

.2 спиращи механизми за вентилаторите;

.3 противопожарни врати;

.4 противопожарни клапани;

.5 спринклерни системи;

.6 системи за отвеждане на дима;

.7 ниско разположени осветителни системи;

.8 стационарни локални пожарогасителни системи;

.9 системи от видеонаблюдение "затворен кръг” (CCTV); и

.10 други системи за пожарна безопасност.

2.1.3 Пожароизвестителната система може да бъде свързана към система за управление на решения, при условие че:

.1 системата за управление на решенията е доказано съвместима с пожароизвестителната система;

.2 системата за управление на решения може да бъде изключена, без да се губи никоя от функциите, изисквани от тази глава за пожароизвестителната система; и

.3 всяка неизправност на взаимосвързаното и свързаното оборудване при никакви обстоятелства не се разпространява към пожароизвестителната система.

2.1.4. Детекторите и ръчните противопожарни кранове се свързват към специални секции на пожароизвестителната система. Други функции за противопожарна безопасност, като алармени сигнали от спринклери, могат да бъдат разрешени, ако са в отделни секции.

2.1.5 Системата и оборудването са проектирани да издържат на съответните колебания в захранването, промените в температурата на околната среда, вибрации, влага, електрически удар, сблъсък и корозия, които са характерни за плавателните съдове. Цялото електрическо и електронно оборудване на мостика или в близост до мостика се изпитва за електромагнитна съвместимост, като се вземат предвид препоръките, разработени от Организацията.

2.1.6 Стационарните пожароизвестителни системи с индивидуално разпознаваеми детектори за пожар се разполагат така, че:

.1 са осигурени средства, които да гарантират, че всяка повреда (напр. прекъсване на захранването, късо съединение, заземяване и т.н.), възникнала в секцията, няма да попречи на непрекъснатото индивидуално идентифициране на останалата част от свързаните детектори в секцията;

.2 всички мерки се предприемат, за да може да се възстанови първоначалната конфигурация на системата в случай на повреда (напр. електрическа, електронна, компютърна и др.);

.3 първото активирано пожароизвестяване няма да възпрепятства никой друг датчик да активира други пожароизвестявания; и

.4 никоя секция няма да мине през отсека два пъти; когато това не е практично (напр. за големи обществени помещения), частта от секцията, която по необходимост преминава през отсека за втори път, се инсталира на възможно най-голямо разстояние от другите части на секцията.

2.1.7 В пътническите кораби стационарната пожароизвестителна система може дистанционно и индивидуално да идентифицира всеки детектор и ръчно задействан противопожарен кран. Когато са активирани противопожарните детектори, монтирани в каютите на пътническите кораби, също могат да излъчват или да пораждат излъчване на звукова сигнализация в отсека, където са разположени. В товарните кораби и на балконите на каютите на пътническите кораби стационарната пожароизвестителна система има като минимум способност за идентификация на секцията.

2.2 Източници на електрозахранване

2.2.1 Осигуряват се не по-малко от два енергийни източника за електрическото оборудване, използвано за експлоатацията на стационарната пожароизвестителна система, като единият е авариен източник на захранване. Захранването се осигурява от самостоятелни фидери, предвидени единствено за тази цел. Тези фидери се свързват към автоматичен превключвател, разположен във или непосредствено до пулта за управление на пожароизвестителната система. Основният (съответно авариен) фидер преминава от главното (съответното аварийно) разпределително табло към превключвателя, без да преминава през друго разпределително табло.

2.2. Трябва да има достатъчно мощност, за да се позволи непрекъснатата работа на системата при активирани всички детектори, но не повече от 100, ако общият брой надвишава тази стойност.

2.2.3 Аварийният енергиен източник, посочен в параграф 2.2.1 по-горе, е достатъчен, за да поддържа работата на пожароизвестителната система за периодите, изисквани съгласно правила II-1/42 и 43 от Конвенцията, и в края на този период е в състояние да задейства всички свързани визуални и звукови противопожарни известителни сигнали за период от най-малко 30 минути.

2.3 Изисквания към компонентите

2.3.1 Детектори

2.3.1.1 Детекторите се задействат от топлина, дим или други продукти на горенето, пламък или всяка комбинация от тези фактори. Администрацията може да разгледа детектори, които се активират от други фактори, показателни за започване на пожар, при условие че те не са по-малко чувствителни от такива детектори.

2.3.1.2 Детекторите за дим, необходими във всички стълбища, коридори и аварийни маршрути на жилищните помещения, се освидетелстват да работят, преди плътността на дима да надвиши 12,5 % затъмнение на метър, но не и преди плътността на дима да надвиши 2 % затъмнение на метър, когато се изпитват съгласно стандарти EN 54:2001 и IEC 60092-505:2001. Могат да се използват алтернативни стандарти за изпитване, определени от Администрацията. Детекторите за дим, които се монтират в други отсеци, се експлоатират в граници на чувствителност, по начин, удовлетворяващ Администрацията, като се взема предвид избягване на нечувствителността или свръхчувствителността на детекторите.

2.3.1.3 Детекторите за топлина са освидетелствани да се задействат, преди температурата да надвиши 78°C, но не и преди температурата да надвиши 54°C, когато температурата се повишава до тези стойности с темп, по-малък от 1°C в минута, когато се изпитват съгласно стандарти N 54:2001 и IEC 60092-505:2001. Могат да се използват алтернативни стандарти за изпитване, определени от Администрацията. При по-високи темпове на температурно покачване детекторът за топлина работи в температурни граници, удовлетворяващи Администрацията, като се взема предвид избягване на нечувствителността или свръхчувствителността на детекторите.

2.3.1.4 Работната температура на детекторите за топлина в сушилните и други подобни помещения с нормална висока температура на околната среда може да бъде до 130°C и до 140°C в сауни.

2.3.1.5 Детекторите за пламък се изпитват в съответствие със стандарти EN 54-10:2001 и IEC 60092-505:2001. Могат да се използват алтернативни стандарти за изпитване, определени от Администрацията.

2.3.1.6 Всички детектори са от такъв вид, че да могат да бъдат изпитвани за надеждна работа и да могат да се възстановят за обичайно наблюдение без подновяване на някой от компонентите.

2.3.1.7 Стационарните пожароизвестителни системи за балкони на каюти се одобряват от Администрацията въз основа на насоките, разработени от Организацията.

2.3.1.8 Детекторите, монтирани в опасни зони, се изпитват и одобряват за такова обслужване. Детекторите, изисквани по правило ІІ-2/20.4 и монтирани в помещения, които отговарят на правило ІІ-2/20.3.2.2 от Конвенцията, не е необходимо да бъдат подходящи за опасни зони. Детекторите, монтирани в отсеци, превозващи опасни товари, които съгласно правило II-2/19, таблица 19.3 от Конвенцията са в съответствие с правило II-2/19.3.2 от Конвенцията, са подходящи за опасни зони.

2.3.2 Пулт за управление

Пултът за управление за пожароизвестителната система се изпитва в съответствие със стандарти EN 54-2:1997, EN 54-4:1997 и IEC 60092-504:2001. Могат да се използват алтернативни стандарти, определени от Администрацията.

2.3.3 Кабели

Кабелите, използвани в електрическите вериги, са забавящи горенето съгласно стандарт IEC 60332-1. На пътническите кораби кабелите, преминаващи през други главни вертикални зони, които обслужват, и кабелите за пултовете за управление в пункт за управление на пожара без надзор са огнеустойчиви съгласно стандарт IEC 60331, освен ако не са дублирани и добре разделени.

2.4 Изисквания за монтаж

2.4.1 Секции

2.4.1.1 Детекторите и ръчно задействаните противопожарни кранове се групират в секции.

2.4.1.2 Секция с детектори за пожар, която обхваща пункт за управление, сервизно помещение или жилищно помещение, не включва никое машинно отделение от категория А или ро-ро пространство. Секция с детектори за пожар, която обхваща ро-ро пространство, не включва машинно отделение от категория А. За стационарни пожароизвестителни системи с дистанционно и индивидуално разпознаваеми детектори за пожар, секция, обхващаща детектори за пожар в жилищни помещения, сервизни помещения и пунктове за управление, не включва детектори за пожар в машинни отделения от категория А или ро-ро пространства.

2.4.1.3 Когато стационарната пожароизвестителна система не включва средства за дистанционно разпознаване на всеки отделен детектор, обикновено не се разрешава нито един сектор, който обхваща повече от една палуба в жилищните и сервизните помещения и станциите за управление, с изключение на сектор, който обхваща затворено стълбище. За да се избегне забавяне при идентифициране на източника на пожар, броят на затворените отсеци, включени във всеки сектор, се ограничава от Администрацията. Ако системата за откриване е снабдена с дистанционни и отделни детектори, секторите могат да обхващат няколко палуби и да обслужват всякакъв брой затворени помещения.

2.4.1.4 В пътническите кораби секция с детектори и ръчно задействани противопожарни кранове не се разполагат в повече от една главна вертикална зона освен на балконите на каютите.

2.4.2 Разположение на детекторите

2.4.2.1 Разположението на детекторите осигурява оптималното им функциониране. Избягват се местоположенията в близост до носещи греди или вентилационни тръби или до други места, където характеристиките на въздушния поток биха имали неблагоприятно въздействие върху експлоатационните характеристики, и местата, където е вероятно да се получи удар или механична повреда. Детекторите са разположени отгоре на разстояние най-малко 0,5 m от вертикалните прегради, с изключение на коридори, гардероби и стълбища.

2.4.2.2 Максималното разстояние между детекторите е в съответствие с таблицата по-долу:

Таблица 9.1 - Разстояние между детекторите

Администрацията може да изиска или да разреши друго разпределение въз основа на данните от изпитванията, които показват характеристиките на детекторите. Детекторите, разположени под подвижните ро-ро палуби, са в съответствие с горното.

2.4.2.3 Детекторите на стълбищата са разположени най-малко на най-горното ниво на стълбището и на всяко второ ниво под него.

2.4.2.4 Когато детекторите за пожар са инсталирани във фризери, сушилни помещения, сауни, части от камбузи, използвани за затопляне на храна, перални и други помещения, където се произвеждат пара и дим, могат да се използват детектори за топлина.

2.4.2.5 Когато съгласно правило II-2/7.5 от Конвенцията се изисква стационарна пожароизвестителна система, не е необходимо помещенията с малък или никакъв риск от пожар да бъдат оборудвани с детектори. Тези помещения включват празни отсеци, в които не се съхраняват запалителни материали, частни бани, обществени тоалетни, помещения за съхранение на пожарогасителен агент, шкафове с почистващи препарати (в които не се подреждат запалителни течности), открити палубни отсеци и затворени отсеци с малка или никаква опасност от пожар и които са естествено вентилирани от постоянни отвори.

2.4.3 Разположение на кабелите

2.4.3.1 Кабели, които са част от системата, се разполагат по начин, при който се избягват камбузите, машинните отделения от категория А и другите затворени помещения с висок риск от пожар, освен когато в тези помещения е необходимо да се осигури пожароизвестителна система или да се свърже към подходящо електрозахранване.

2.4.3.2 Секция със способност за индивидуално разпознаване се разполага така, че да не може да бъде повредена в повече от една точка от пожар.

2.5 Изисквания за управление на системата

2.5.1 Визуални и звукови противопожарни сигнали

2.5.1.1 Активирането на всеки детектор или ръчно задействан противопожарен кран предизвиква визуална и звукова противопожарна аварийна сигнализация в пулта за управление и в блоковете за индикация. Ако сигналите не се потвърдят в рамките на 2 минути, в жилищните помещения на екипажа и сервизните помещения, в пунктове за управление и в машинните отделения от категория А автоматично се включва звукова сигнализация. Тази звукова известителна система не е необходимо да бъде неразделна част от пожароизвестителната система.

2.5.1.2 В пътническите кораби пултът за управление се разполага в центъра за безопасност на борда. В товарни кораби пултът за управление е разположен на навигационния мостик или в пункта за управление на пожара.

2.5.1.3 В пътническите кораби на навигационния мостик се разполага блок за индикация, който е способен индивидуално да идентифицира всеки задействан детектор или ръчно задействан противопожарен кран. В товарни кораби един блок за индикация се разполага на навигационния мостик, ако пултът за управление е разположен в пункта за управление на пожара. В товарни кораби и на балконите на каютите на пътниците блоковете за индикация показват поне секцията, в която се е задействал детектор или ръчно задействан противопожарен кран.

2.5.1.4 Върху или до всеки индикатор се предоставя ясна информация за пространствата, които се обхващат, и за местонахождението на секторите.

2.5.1.5 Енергийните източници и електрическите вериги, необходими за функционирането на системата, се следят съответно за загуба на енергия и за аварии, включително:

.1 единична неизправност при отваряне или прекъсване на захранването, причинена от скъсан проводник;

.2 единична повреда на заземяването, причинена от контакта на проводника за окабеляване с метален компонент; и

.3 единична повреда между проводници, причинена от контакта на два или повече проводника за окабеляване.

Наличието на авария предизвиква визуална и звукова аварийна сигнализация в пулта за управление, която се отличава от тази за пожар.

2.5.1.6 На пулта за управление са осигурени средства за ръчно потвърждаване на всички сигнали за известяване и неизправност. Звуковите известителни устройства на пулта за управление и блоковете за индикация могат да бъдат ръчно заглушавани. Пултът за управление прави ясно разграничение между нормални, алармени, потвърдени алармени, неизправни и заглушени условия.

2.5.1.7 Системата се конфигурира така, че да се връща автоматично към нормалното работно състояние след изчистване на известяванията и неизправностите.

2.5.1.8 Когато от системата се изисква да задейства локална звукова сигнализация в каютите, в които са разположени детекторите, не се разрешава използването на средства за заглушаване на местните звукови сигнализации от пулта за управление.

2.5.1.9 По принцип нивата на звуковото налягане за звуковия алармен сигнал в местата за спане в каютите и 1 m от източника са най-малко 75 dB(A) и най-малко 10 dB(A) над нивата на околния шум, съществуващи по време на нормална работа на оборудването, когато корабът е в движение при умерени метеорологични условия. Нивото на звуковото налягане е в честота 1/3 октава около основната честота. Звуковите алармени сигнали не надвишават 120 dB(A).

2.5.2 Тестване

Осигуряват се подходящи инструкции и резервни части за изпитване и техническо обслужване. Детекторите се изпитват периодично, като се използва оборудване, подходящо за видовете пожари, на които детекторът е проектиран да реагира. Корабите със системи за самодиагностика, които разполагат с режим на почистване на зоните, където главите могат да бъдат изложени на замърсяване, могат да бъдат изпитвани в съответствие с изискванията на Администрацията."