Държавен вестник, брой 86 от 6.X

ПРИЛОЖЕНИЕ

Изменения към Международния кодекс за системите за пожарна безопасност (FSS Code)

ГЛАВА 1

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел 1 - Приложение

1 Следното ново изречение се добавя в края на параграф 1.2:

"Въпреки това измененията към Кодекса, приети след 1 юли 2002 г., се прилагат само за кораби, чиито килове са поставени или които са на подобен етап на строителство, на или след датата, на която измененията влизат в сила, освен ако изрично не е предвидено друго."

ГЛАВА 10

СИСТЕМИ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ДИМ ЧРЕЗ ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ

2 Съществуващият текст на глава 10 се заменя със следното:

"1 - Приложение

Тази глава описва подробно спецификацията на системите за откриване на дим чрез вземане на проби в товарни отсеци, както се изисква в глава II-2 от Конвенцията. Освен ако изрично не е предвидено друго, изискванията на тази глава се прилагат за кораби, построени на или след 1 януари 2012 г.

2 Технически спецификации

2.1 Общи изисквания

2.1.1 Навсякъде в текста на тази глава думата "система" означава "система за откриване на дим чрез вземане на проби".

2.1.1.1 Системата за откриване на дим чрез вземане на проби се състои от следните основни компоненти:

.1 акумулатори за дим: устройства за събиране на въздух, монтирани в отворените краища на тръбите за вземане на проби във всеки товарен трюм, които изпълняват физическата функция да събират проби от въздуха за предаване на пулта за управление през тръбите за вземане на проби и могат също да действат като изпускателни дюзи за стационарната пожарогасителна система с газ, ако е монтирана такава;

.2 тръби за вземане на проби: тръбопроводна мрежа, която свързва акумулаторите за дим с пулта за управление, разположен в секциите, позволяващи лесното идентифициране на местоположението на пожара;

.3 трипътни вентили: ако системата е свързана към стационарна пожарогасителна система с газ, се използват трипътни вентили за нормално изравняване на тръбите за вземане на проби с пулта за управление и ако се установи пожар, трипътните вентили се изравняват отново, за да свържат тръбите за вземане на проби с изпускателния колектор на пожарогасителната система и да изолират пулта за управление; и

.4 пулт за управление: основният елемент на системата, който осигурява непрекъснато наблюдение на защитените отсеци за индикация за дим, обикновено може да включва камера за наблюдение или датчици за дим; извлеченият въздух от защитените отсеци се извлича през акумулаторите за дим и тръбите за вземане на проби до камерата за наблюдение, а след това до камерата за измерване на дим, където въздушният поток се наблюдава от електрически детектори за дим; ако се усети дим, панелът на репитера (обикновено на мостика) автоматично задейства звукова сигнализация (не е локализирана); след това екипажът може да определи в датчика за дим кой товарен трюм гори и да задейства съответния трипътен вентил за изпускане на пожарогасителния агент.

2.1.2 Всяка необходима система е в състояние да работи непрекъснато по всяко време, с изключение на това, че системите, работещи на принципа на последователно сканиране, могат да бъдат приети, при условие че интервалът между сканирането на една и съща позиция два пъти дава максимално допустим интервал, определен, както следва:

Интервалът (I) зависи от броя на точките на сканиране (N) и времето за реакция на вентилаторите (T) с допустимо отклонение от 20 %:

I = 1,2 x T x N

Максимално допустимият интервал обаче не трябва да надвишава 120 s (l_max = 120 s).

2.1.3 Системата се проектира, конструира и монтира така, че да се предотврати изтичането на токсични или запалими вещества или пожарогасителни агенти във всяко жилищно помещение, сервизно помещение, пункт за управление или машинно отделение.

2.1.4 Системата и оборудването са подходящо конструирани да издържат на колебания и преходни процеси в електрозахранването, промени в температурата на околната среда, вибрации, влага, електрически удар, динамично въздействие и корозия, които са характерни за корабите, и да избегнат възможността от запалване на запалима газова въздушна смес.

2.1.5 Системата е от такъв тип, че да може да се изпита за правилна работа и да може да се възстанови за обичайно наблюдение без подновяване на някой от компонентите.

2.1.6 Осигурява се алтернативно електрозахранване за електрическото оборудване, използвано при експлоатацията на системата.

2.2 Изисквания към компонентите

2.2.1 Сензорният модул се освидетелства за работа, преди плътността на дима в сензорната камера да надвиши 6,65 % затъмнение на метър.

2.2.2 Осигуряват се дублиращи се вентилатори за вземане на проби. Вентилаторите са с достатъчен капацитет за работа при нормални условия или вентилация в защитената зона, като размерът на свързаната тръба се определя с отчитане на капацитета на засмукване на вентилатора и разположението на тръбите, за да се изпълнят условията от параграф 2.4.2.2. Тръбите за вземане на проби са с вътрешен диаметър най-малко 12 mm. Капацитетът на засмукване на вентилатора е достатъчен, за да се осигури реакция на най-отдалечената зона в рамките на изискваните времеви критерии в параграф 2.4.2.2. Във всеки тръбопровод за вземане на проби се осигуряват средства за наблюдение на въздушния поток.

2.2.3 Пултът за управление позволява наблюдение на дима в отделните тръби за вземане на проби.

2.2.4 Тръбите за вземане на проби се проектират така, че да гарантират, доколкото е възможно, извличането на равни количества въздух от всеки взаимосвързан акумулатор.

2.2.5 Тръбите за вземане на проби се оборудват с приспособление за периодично продухване със сгъстен въздух.

2.2.6 Пултът за управление за системата за откриване на дим се изпитва в съответствие със стандарти EN 54-2 (1997), EN 54-4 (1997) и IEC 60092-504 (2001). Могат да се използват алтернативни стандарти, определени от Администрацията.

2.3 Изисквания за монтаж

2.3.1 Акумулатори за дим

2.3.1.1 Във всеки затворен отсек, за който се изисква откриване на дим, се разполага най-малко един акумулатор за дим. Въпреки това, когато отсекът е проектиран да превозва нефт или хладилен товар алтернативно с товари, за които се изисква система за вземане на проби от дима, могат да бъдат осигурени средства за изолиране на акумулаторите за дим в такива помещения за системата. Тези средства да удовлетворяват Администрацията.

2.3.1.2 Акумулаторите за дим се разполагат отгоре или възможно най-високо в защитения отсек и са разположени така, че никоя част от горната палуба да не се намира на повече от 12 m хоризонтално от акумулатора. Когато системите се използват в помещения, които могат да бъдат механично вентилирани, положението на акумулаторите за дим се взема предвид по отношение на влиянието на вентилацията. В горната част на всяка смукателна вентилационна тръба се предвижда най-малко един допълнителен акумулатор за дим. Към допълнителния акумулатор се монтира подходяща филтрираща система, за да се избегне замърсяване с прах.

2.3.1.3 Акумулаторите за дим са разположени там, където няма вероятност от удар или физическо увреждане.

2.3.1.4 Тръбните мрежи за вземане на проби се балансират, за да се осигури съответствие с параграф 2.2.4. Броят на акумулаторите, свързани към всяка тръба за вземане на проби, осигурява съответствие с параграф 2.4.2.2.

2.3.1.5 Акумулатори за дим от повече от едно затворено помещение не се свързват към една и съща тръба за вземане на проби.

2.3.1.6 В товарните трюмове, където са осигурени негазонепроницаеми "твиндек панели" (подвижни платформи за подреждане), акумулаторите за дим се разполагат както в горната, така и в долната част на трюмовете.

2.3.1Тръби за вземане на проби

2.3.2.1 Разположението на тръбите за вземане на проби да бъде такова, че да може лесно да се идентифицира местоположението на пожара.

2.3.2.2 Тръбите за вземане на проби да бъдат самоотводняващи се и подходящо защитени от удар или повреда от работа с товара.

2.4 Изисквания за управление на системата

2.4.1 Визуални и звукови противопожарни сигнали

2.4.1.1 Откриването на дим или други продукти на горенето задействат визуален и звуков сигнал на пулта за управление и на блоковете за индикация.

2.4.1.2 Пултът за управление е разположен на навигационния мостик или в пункта за управление на пожара. Един блок за индикация се разполага на навигационния мостик, ако пултът за управление е разположен в пункта за управление на пожара.

2.4.1.3 Върху или в близост до пулта за управление и блоковете за индикация, обозначаващ обхванатите помещения, се показва ясна информация.

2.4.1.4 Електрозахранванията, необходими за функционирането на системата, се следят за загуба на мощност. Всяка загуба на мощност задейства визуален и звуков сигнал на пулта за управление и навигационния мостик, който се различава от сигнал, указващ откриване на дим.

2.4.1.5 На пулта за управление се осигуряват средства за ръчно потвърждаване на всички сигнали за известяване и неизправност. Звуковите известителни устройства на пулта за управление и блоковете за индикация могат да бъдат ръчно заглушавани. Пултът за управление прави ясно разграничение между нормални, известителни, потвърдени известителни, неизправни и заглушени условия.

2.4.1.6 Системата се конфигурира така, че да се връща автоматично към нормалното работно състояние след изчистване на известяванията и неизправностите.

2.4.2 Изпитване

2.4.2.1 За изпитването и техническото обслужване на системата се осигуряват подходящи инструкции и резервни части.

2.4.2.2 След монтажа системата се изпитва функционално с помощта на машини за генериране на дим или еквивалентен източник на дим. След въвеждането на дим в най-отдалечения акумулатор в пулта за управление се подава известителен сигнал не по-късно от 180 s за палубите на превозни средства и не по-късно от 300 s за контейнерите и общите товарни трюмове."

3 След глава 15 се добавя следната нова глава 16:

"ГЛАВА 16

СТАЦИОНАРНА СИСТЕМА ЗА ОТКРИВАНЕ НА ВЪГЛЕВОДОРОДЕН ГАЗ

1 Приложение

1.1 Тази глава описва подробно спецификациите за стационарни системи за откриване на въглеводороден газ, както се изисква от глава II-2 от Конвенцията.

1.2 Комбинирана система за откриване на газ, изисквана от правила II-2/4.5.7.3 и II-2/4.5.10, може да бъде приета в случаите, когато системата напълно съответства на изискванията на правило II-2/2 от Конвенцията.

2 Технически спецификации

2.1 Общи положения

2.1.1 Стационарната система за откриване на въглеводороден газ, посочена в глава II-2 от Конвенцията, се проектира, конструира и изпитва по начин, удовлетворяващ Администрацията, въз основа на стандартите за ефективност, разработени от Организацията.

2.1.2 Системата се състои от централен блок за измерване и анализ на газ и тръбопроводи за вземане на проби от газ във всички танкове за баласт и празни отсеци на двукорпусните и двудънните отсеци в съседство с товарните танкове, включително танка на форпика и всички други танкове и отсеци под палубата на преградата в съседство с товарните танкове.

2.1.3 Системата може да бъде интегрирана със системата за откриване на газ в товарното помпено отделение, при условие че от отсеците, посочени в параграф 2.1.2, се вземат проби при скоростта, изисквана в параграф 2.2.3.1. Непрекъснато вземане на проби от други места също може да се разглежда, при условие че е спазена честотата на вземане на проби.

2.2 Изисквания към компонентите

2.2.1 Газопроводи за вземане на проби

2.2.1.1 Не се монтират общи тръбопроводи за вземане на проби към оборудването за откриване, с изключение на тръбопроводите, обслужващи всяка двойка точки за вземане на проби, както се изисква в параграф 2.2.1.3.

2.2.1.2 Материалите на конструкцията и размерите на тръбопроводите за вземане на проби от газ са такива, че да предотвратяват ограничаването. Когато се използват неметални материали, те са електрически проводими. Тръбопроводите за вземане на проби от газ не се изработват от алуминий.

2.2.1.3 Конфигурацията на тръбопроводите за вземане на проби от газ се адаптира към конструкцията и размера на всеки отсек. С изключение на предвиденото в параграфи 2.2.1.4 и 2.2.1.5, системата за вземане на проби позволява вземането на проби от най-малко две точки за вземане на проби от въглеводородни газове, едната разположена на долната, а другата на горната част, където се изисква вземане на проби. Когато е необходимо, горната точка за вземане на проби от газ не се намира на по-малко от 1 m от горната част на танка. Разположението на долната точка за вземане на проби от газ е над височината на гредата на долната външна обшивка, но на най-малко 0,5 m от дъното на танка, и е снабдено със средства за затваряне при запушване. При позиционирането на стационарните точки за вземане на проби се обръща необходимото внимание и на плътността на парите на маслените продукти, предназначени за транспортиране, и на разреждането от продухване или вентилация на отсека.

2.2.1.4 За кораби с пълна товароподемност, по-малка от 50 000 тона, Администрацията може да разреши монтирането на едно място за вземане на проби за всеки танк по практически и/или експлоатационни причини.

2.2.1.5 За танковете за баласт в двойното дъно, танковете за баласт, които не са предназначени да бъдат частично напълнени, и празните отсеци не се изисква горна точка за вземане на проби от газ.

2.2.1.6 Осигуряват се средства за предотвратяване на запушването на тръбопроводите за вземане на проби от газ при баластиране на танковете чрез продухване със сгъстен въздух за почистване на тръбопровода след преминаване от състояние на баласт към състояние на кораб с товар. Системата има сигнализация, която да указва дали тръбопроводите за вземане на проби от газ са запушени.

2.2.2 Блок за анализ на газа

2.2.2.1 Блокът за анализ на газа се разполага в безопасен отсек и може да се намира в зони извън товарното пространство на кораба; например в командното помещение на товара и/или навигационния мостик в допълнение към хидравличното помещение, когато е монтирано на предната вертикална преграда, при условие че са спазени следните изисквания:

.1 тръбопроводите за вземане на проби не преминават през безопасни газови отсеци, освен когато това е разрешено съгласно точка .5;

.2 тръбите за вземане на проби от въглеводородния газ са оборудвани с ограничители на пламъка; пробите от въглеводороден газ се отвеждат до атмосферата с изпускателни отвори, разположени на безопасно място, не в близост до източник на запалване и не в близост до въздушните входове в жилищната зона;

.3 на всеки от тръбопроводите за вземане на проби при вертикалната преграда от страната на безопасност от газа се монтира ръчен спирателен вентил, който е лесно достъпен за експлоатация и техническо обслужване;

.4 оборудването за откриване на въглеводороден газ, включително тръбопроводите за вземане на проби, помпите за вземане на проби, соленоидите, блоковете за анализ и т.н., се разполага в достатъчно газонепроницаем шкаф (напр. напълно затворен стоманен шкаф с врата с уплътнения), който се наблюдава от собствената му точка за вземане на проби; при концентрация на газ над 30 % от долната граница на запалимост вътре в стоманения корпус целият блок за анализ на газа се изключва автоматично; и

.5 когато корпусът не може да бъде разположен директно върху вертикалната преграда, тръбите за вземане на проби са изработени от стомана или друг еквивалентен материал и без разглобяеми съединения, с изключение на точките на свързване на спирателните вентили на вертикалната преграда и блока за анализ, и се насочват по най-късите си пътища.

2.2.3 Оборудване за откриване на газ

2.2.3.1 Оборудването за откриване на газ се проектира за вземане на проби и анализ от всеки тръбопровод за вземане на проби от всеки защитен отсек, последователно на интервали, ненадвишаващи 30 минути.

2.2.3.2 Осигуряват се средства за извършване на измервания с преносими инструменти, в случай че стационарната система не работи или за калибриране на системата. В случай че системата не работи, са налице процедури за продължаване на наблюдението на атмосферата с преносими инструменти и за записване на резултатите от измерванията.

2.2.3.3 Когато концентрацията на парите в дадено помещение достигне предварително зададена стойност, която не е по-висока от еквивалента на 30 % от долната граница на запалимост, се задействат звукови и визуални сигнализации в помещение за контрол на товара, навигационния мостик и в блока за анализ.

2.2.3.4 Оборудването за откриване на газ се проектира така, че да може лесно да се изпитва и калибрира."