ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОДЕКС ЗА СИСТЕМИТЕ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ (FSS CODE) (Приети с Резолюция MSC. 206(81) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 18 май 2006 г. В сила за Република България от 1 юли 2010 г.
ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОДЕКС ЗА СИСТЕМИТЕ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ (FSS CODE)
(Приети с Резолюция MSC. 206(81) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 18 май 2006 г. В сила за Република България от 1 юли 2010 г.)
Обн. ДВ. бр.86 от 6 Октомври 2020г.
Комитетът по морска безопасност,
Като припомня член 28, буква b) от Конвенцията за Международната морска организация относно функциите на Комитета,
Като отбелязва Резолюция MSC.98(73), с която прие Международния кодекс за системите за пожарна безопасност (наричан по-долу "FSS кодекс"), който стана задължителен съгласно глава II-2 от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (наричана по-долу "Конвенцията"),
Като отбелязва също член VIII, буква b) и правило II-2/3.22 от Конвенцията относно процедурата за изменение към FSS кодекса,
Като взема предвид на своята осемдесет и първа сесия измененията към FSS кодекса, предложени и разпространени в съответствие с член VIII, буква b), подточка i) от Конвенцията,
1. Приема, в съответствие с член VIII, буква b), подточка iv) от Конвенцията, изменения към FSS кодекса, чийто текст се съдържа в приложението към тази резолюция.
2. Установява, в съответствие с член VIII, буква b), подточка vi), параграф 2, буква bb) от Конвенцията, че измененията се считат за приети на 01 януари 2010 г., освен ако преди тази дата повече от една трета от договарящите правителства по Конвенцията или договарящите правителства, чиито комбинирани търговски флоти съставляват не по-малко от 50 % от брутния тонаж на световния търговски флот, не са уведомили за възраженията си по измененията.
3. Приканва договарящите правителства да отбележат, че в съответствие с член VIII, буква b), подточка vii), параграф 2 от Конвенцията измененията влизат в сила на 01 юли 2010 г. след приемането им в съответствие с параграф 2 по-горе.
4. Отправя искане към генералния секретар, в съответствие с член VIII, буква b), подточка v) от Конвенцията, да предаде заверени копия от тази резолюция и текста на измененията, съдържащи се в приложението, на всички договарящи правителства по Конвенцията.
5. Освен това отправя искане към генералния секретар да предаде копия от тази резолюция и приложението към нея на членовете на Организацията, които не са договарящи правителства по Конвенцията.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Изменения към Международния кодекс за системите за пожарна безопасност (FSS Code)
ГЛАВА 5
СТАЦИОНАРНИ ПОЖАРОГАСИТЕЛНИ СИСТЕМИ С ГАЗ
Съществуващият текст на глава 5 се заменя със следното:
"1 Приложение
Тази глава описва подробно спецификациите за стационарните пожарогасителни системи с газ, както се изисква в глава II-2 от Конвенцията.
2 Технически спецификации
2.1 Общи положения
2.1.1 Пожарогасителен агент
2.1.1.1 Когато количеството пожарогасителен агент е необходимо да предпазва повече от един отсек, количеството на наличния агент не е необходимо да е повече от най-голямото количество, необходимо за защитата на всеки отсек. Системата е оборудвана с нормално затворени регулиращи вентили, разположени така, че да насочват агента в съответния отсек.
2.1.1.2 Обемът на пусковите въздухосъбирателни резервоари, преобразуван в свободен въздушен обем, се добавя към брутния обем на машинното отделение при изчисляване на необходимото количество пожарогасителен агент. Като алтернатива, изпускателна тръба от предпазните клапани може да бъде монтирана и изведена директно на открито.
2.1.1.3 Осигуряват се средства за екипажа за безопасно проверяване на количеството пожарогасителен агент в контейнерите.
2.1.1.4 Контейнерите за складиране на пожарогасителен агент, тръбите и свързаните с тях компоненти под налягане се конструират в съответствие с кодексите за практики под налягане при удовлетворение на Администрацията, като се отчита местонахождението им и максималните температури на околната среда, които могат да се очакват по време на работата им.
2.1.2 Изисквания за монтаж
2.1.2.1 Тръбите за разпространение на пожарогасителния агент са подредени по такъв начин и изпускателните дюзи са позиционирани така, че да осигуряват равномерно разпределение на пожарогасителния агент. Изчисляването на потока на системата се извършва, като се използва изчислителна техника, приемлива за Администрацията.
2.1.2.2 Освен ако Администрацията не разреши друго, контейнерите под налягане, необходими за съхраняване на пожарогасителен агент, различен от пара, се разполагат извън защитените отсеци в съответствие с правило ІІ-2/10.4.3 от Конвенцията.
2.1.2.3 Резервните части за системата се съхраняват на борда и удовлетворяват Администрацията.
2.1.2.4 В тръбопроводните секции, където клапанните приспособления осигуряват секции от затворени тръби, тези секции се оборудват с предпазен клапан, а изходът на клапана се отвежда до откритата палуба.
2.1.2.5 Всички изпускателни тръби, арматура и дюзи в защитените помещения са изработени от материали с температура на топене над 925 °C. Тръбопроводните системи и свързаното с тях оборудване са подходящо поддържани.
2.1.2.6 В изпускателните тръби се инсталира арматура, която позволява изпитването с въздуха, както се изисква в параграф 2.2.3.1.
2.1.3 Изисквания за управление на системата
2.1.3.1 Тръбите, необходими за пренос на пожарогасителния агент към защитените отсеци се оборудват с регулиращи вентили, отбелязани така, че да показват ясно отсеците, към които водят тръбите. Предприемат се подходящи мерки за предотвратяване на непреднамерено изпускане на агента в отсека. Когато един товарен отсек, оборудван с пожарогасителна система с газ, се използва като пътническо помещение, газовата връзка се изпразва по време на това използване. Тръбите могат да преминават през жилищните помещения, при условие че са със значителна дебелина и тяхната якост е проверена с изпитване под налягане след монтирането им при налягане, не по-малко от 5 N/mm2. Освен това тръбите, преминаващи през жилищните зони, се свързват само чрез заваряване и не се оборудват с дренажни или други отвори в тези помещения. Тръбите не преминават през хладилни отсеци.
2.1.3.2 Във всяко ро-ро пространство или друг отсек, в което обикновено персоналът работи или до което има достъп, се осигуряват средства за автоматична звукова и визуална сигнализация за освобождаването на пожарогасителния агент. Звуковите сигнализации са разположени така, че да могат да се чуват в цялото защитено помещение при работещ механизъм, а сигнализациите се различават от другите звукови сигнализации чрез настройка на звуковото налягане или шума. Известяването за предварително разреждане се задейства автоматично (напр. чрез отваряне на вратата на освобождаващия шкаф). Известяването се задейства за времето, необходимо за евакуиране на отсека, но в никакъв случай по-малко от 20 s, преди агентът да бъде освободен. Конвенционалните товарни отсеци и малките отсеци (като компресорни помещения, шкафове за бои и т.н.) само с локално освобождаване не е необходимо да бъдат снабдени с такова известяване.
2.1.3.3 Средствата за управление на всяка стационарна пожарогасителна система с газ са леснодостъпни и лесни за задействане и са групирани заедно на колкото е възможно по-малко места, които е слабо вероятно да бъдат изолирани от пожар в защитения отсек. На всяко място са разположени ясни инструкции за експлоатацията на системата по отношение безопасността на персонала.
2.1.3.4 Не се разрешава автоматично освобождаване на пожарогасителния агент, освен ако не е разрешено от Администрацията.
2.2 Системи с въглероден двуокис
2.2.1 Количество пожарогасителен агент
2.2.1.1 Наличното количество въглероден двуокис в товарните отсеци, освен ако не е предвидено друго, е достатъчно, за да осигури минимален обем от свободен газ, равен на 30 % от брутния обем на най-големия товарен отсек на кораба, който се защитава.
2.2.1.2 Количеството въглероден двуокис за машинните отделения е достатъчно, за да осигури минимален обем свободен газ, равен на по-големия от следните обеми:
.1 40 % от брутния обем на най-голямото защитено машинно отделение, обемът на което да изключи тази част от корпуса над нивото, при което хоризонталната площ на корпуса е 40 % или по-малко от хоризонталната площ на съответния отсек, измерен по средата между горната част на танка и най-ниската част на корпуса; или
.2 35 % от брутния обем на най-голямото защитено машинно отделение, включително корпуса.
2.2.1.3 Процентите, посочени в параграф 2.2.1.2 по-горе, могат да бъдат намалени съответно на 35 % и 30 %, за товарни кораби с брутен тонаж по-малък от 2000, когато две или повече машинни отделения, които не са напълно отделени, се считат за образуващи едно отделение.
2.2.1.4 За целите на този параграф обемът на свободния въглероден двуокис се изчислява на 0,56 m3/kg.
2.2.1.5 За машинни отделения, стационарната тръбопроводна система е такава, че 85 % от газа се изпуска в отделението в рамките на 2 минути.
2.2.2. Уреди за управление
Системите с въглероден двуокис отговарят на следните изисквания:
.1 два отделни уреда за управление се осигуряват за освобождаването на въглероден двуокис в защитения отсек и за гарантиране на задействането на известяването; използва се един уред за управление за отваряне на клапана на тръбопроводната система, която отвежда газа в защитения отсек, и се използва втори уред за управление за изпускане на газа от контейнерите за съхранение; предоставят се средства, така че те да могат да се използват само в този ред; и
.2 двата уреда за управление се разполагат в кутия за освобождаване, която е ясно обозначена за конкретното отделение; ако кутията, съдържаща уредите за управление, се заключва, ключът се пази в друга кутия със стъкло, което се чупи, за да се вземе ключът, и е разположена на видно място непосредствено до кутията на уредите за управление.
2.2.3 Изпитване на инсталацията
Когато системата е монтирана, изпитана под налягане и проверена, се извършва следното:
.1 изпитване на свободния въздушен поток във всички тръби и дюзи; и
.2 функционално изпитване на известителното оборудване.
2.2.4 Системи с CO2 с ниско налягане
Когато за съответствие с това правило е монтирана система с CO2 с ниско налягане, се прилага следното:
2.2.4.1 Уредите за управление на системата и хладилните инсталации се разполагат в едно и също помещение, където се съхраняват съдовете под налягане.
2.2.4.2 Номиналното количество течен въглероден диоксид се съхранява в съд(ове) под работното налягане в диапазона от 1,8 N/mm2 до 2,2 N/mm2. Нормалното зареждане с течност в резервоара се ограничава, за да осигури достатъчно пространство за парата, което да позволи разширяването на течността при максималните температури на съхранение, които могат да бъдат получени, съответстващи на настройката на налягането на предпазните клапани, но не надвишава 95 % от обемната вместимост на резервоара.
2.2.4.3 Предвижда се:
.1 манометър;
.2 известяване за високо налягане: не повече от настроеното на предпазния клапан;
.3 известяване за ниско налягане: не по-малко от 1,8 N/mm2;
.4 разклонителни тръби със спирателни вентили за пълнене на съда;
.5 изпускателни тръби;
.6 индикатор за нивото на CO2 в течно състояние, монтиран на съда(овете); и
.7 два предпазни клапана.
2.2.4.4 Двата предпазни клапана се разполагат така, че всеки от тях да може да бъде спрян, докато другият е свързан към съда. Регулирането на предпазните клапани да не е по-малко от 1,1 пъти работното налягане. Капацитетът на всеки клапан е такъв, че парите, генерирани при условия на пожар, да могат да се разреждат с повишаване на налягането с не повече от 20 % над зададеното налягане. Изпускането от предпазните клапани се извежда на открито.
2.2.4.5 Съдът(овете) и изходящите тръби, постоянно пълни с въглероден диоксид, имат термична изолация, която възпрепятства работата на предпазния клапан в рамките на 24 часа след изключване на захранването на инсталацията при температура на околната среда от 45 °C и първоначално налягане, равно на началното налягане на хладилния агрегат.
2.2.4.6 Съдът(овете) се обслужва(т) от два напълно независими автоматизирани хладилни агрегата, предназначени единствено за тази цел, всеки от които се състои от компресор и съответния първичен двигател, изпарител и кондензатор.
2.2.4.7 Охлаждащият капацитет и автоматичният уред за управление на всяко съоръжение са такива, че да поддържат необходимата температура при условия на непрекъсната работа в продължение на 24 часа при температура на морето до 32 °C и температура на околния въздух до 45 °C.
2.2.4.8 Всеки електрически хладилен агрегат се доставя от главните разпределителни шини от отделен захранващ фидер.
2.2.4.9 Снабдяването с охлаждаща вода на хладилната инсталация (когато е необходимо) се осигурява от най-малко две циркулационни помпи, едната от които се използва в режим на готовност. Режимът на готовност на помпата може да бъде помпа, използвана за други цели, доколкото нейното използване за охлаждане не би попречило на други основни дейности на кораба. Охлаждащата вода се взема от не по-малко от две морски връзки, за предпочитане една на левия и една на десния борд.
2.2.4.10 Във всяка секция от тръбата се осигуряват предпазни устройства, които могат да бъдат изолирани от блокови клапани и в които може да се натрупа налягане, надвишаващо проектното налягане на който и да е от компонентите.
2.2.4.11 Звукова и визуална сигнализация се подава в централен пункт за управление или, в съответствие с правило ІІ-1/51 на Конвенцията, когато не е предвиден централен пункт за управление, когато:
.1 налягането в съда(овете) достигне ниските и високите стойности съгласно параграф 2.2.4.2;
.2 някой от хладилните агрегати не работи; или
.3 е достигнато най-ниското допустимо ниво на течността в съдовете.
2.2.4.12 Ако системата обслужва повече от един отсек, се осигуряват уреди за контрол на количествата на изпускане на CO2, например автоматичен таймер или точни индикатори на нивото, разположени в контролния(те) пункт(ове).
2.2.4.13 Ако е предвидено устройство, което автоматично регулира изхвърлянето на номиналното количество въглероден диоксид в защитените отсеци, да е възможно и ръчно регулиране на изхвърлянето.
2.3 Изисквания към парните системи
Котелът или котлите, които са на разположение за подаване на пара, имат изпарение от най-малко 1 kg пара на час за всеки 0,75 m3 от брутния обем на най-големия защитен отсек. В допълнение към спазването на гореспоменатите изисквания, системите във всички отношения се определят от и по начин, удовлетворяващ Администрацията.
2.4 Системи, използващи газообразни продукти от изгарянето на гориво
2.4.1 Общи положения
Когато газ, различен от въглероден двуокис или пара, както е разрешено в параграф 2.3. се произвежда на кораба и се използва като пожарогасителен агент, системата отговаря на изискванията в параграф 2.4.2.
2.4.2 Изисквания на системите
2.4.2.1 Газообразни продукти
Газът е газообразен продукт от изгарянето на гориво, в който съдържанието на кислород, съдържанието на въглероден оксид, корозивните елементи и всички твърди горими елементи в газообразен продукт са намалени до допустим минимум.
2.4.2.2 Капацитет на пожарогасителните системи
2.4.2.2.1 Когато такъв газ се използва като пожарогасителен агент в стационарна пожарогасителна система за защита на машинните отделения, той осигурява защита, еквивалентна на тази, осигурявана от стационарна система, използваща въглероден двуокис като агент.
2.4.2.2.2 Когато такъв газ се използва като пожарогасителен агент в стационарна пожарогасителна система за защита на товарните отсеци, се осигурява достатъчно количество от този газ, за да се подава на всеки час обем на свободен газ най-малко равен на 25 % от брутния обем на най-големия защитен по този начин отсек за период от 72 часа.
2.5 Еквивалентни стационарни пожарогасителни системи с газ за машинни отделения и товарни помпени камери
Стационарни пожарогасителни системи с газ, еквивалентни на посочените в параграфи от 2.2 до 2.4 се одобряват от Администрацията въз основа на насоките, разработени от Организацията."
