Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 85 от 2.X

МЕЖДУНАРОДЕН КОДЕКС ЗА СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА (LSA CODE)(Приет с Резолюция MSC. 48(66) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 4 юни 1996 г. В сила за Република България от 1 юли 1998 г.)

 

МЕЖДУНАРОДЕН КОДЕКС ЗА СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА (LSA CODE)
(Приет с Резолюция MSC. 48(66) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 4 юни 1996 г. В сила за Република България от 1 юли 1998 г.)

Издаден от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Обн. ДВ. бр.85 от 2 Октомври 2020г., изм. ДВ. бр.85 от 2 Октомври 2020г., изм. ДВ. бр.83 от 5 Октомври 2021г.

* Настоящият текст е първоначална версия на акта. Последващи промени не са нанасяни поради разминавания в превода на отделните редакции.

(Обн. - ДВ, бр. 83 от 2021 г.)


ИЗМЕНЕНИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ КОДЕКС ЗА СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА (LSA CODE)

(Приети с Резолюция MSC.425(98) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 15 юни 2017 г. В сила за Република България от 1 януари 2020 г.)


(Обн. - ДВ, бр. 85 от 2020 г.)


ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОДЕКС ЗА СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА (LSA)

(Приети с Резолюция MSC.207(81) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 18 май 2006 г. В сила за Република България от 1 юли 2010 г.)

ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОДЕКС ЗА СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА (LSA CODE)

(Приети с Резолюция MSC.218(82) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 8 декември 2006 г. В сила за Република България от 1 юли 2008 г.)

ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОДЕКС ЗА СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА (LSA CODE)

(Приети с Резолюция MSC.272(85) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 4 декември 2008 г. В сила за Република България от 1 юли 2010 г.)

ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОДЕКС ЗА СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА (LSA CODE)

(Приети с Резолюция MSC.293(87) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 21 май 2010 г. В сила за Република България от 1 януари 2012 г.)

ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОДЕКС ЗА СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА (LSA CODE)

(Приети с Резолюция MSC.320(89) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 20 май 2011 г. В сила за Република България от 1 януари 2013 г.)

ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОДЕКС ЗА СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА (LSA CODE)

(Приети с Резолюция MSC.368(93) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 22 май 2014 г. В сила за Република България от 1 януари 2016 г.)


Комитетът по морска безопасност,

Като припомня член 28, буква b) от Конвенцията за Международната морска организация относно функциите на Комитета,

Като признава необходимостта от осигуряване на международни стандарти за спасителни средства, изисквани съгласно глава III от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), 1974 г., с измененията,

Като отбелязва Резолюция MSC 47(66), с която прие, наред с други, изменения към глава III от Конвенцията SOLAS, за да направи разпоредбите на Международния кодекс за спасителни средства (LSA) задължителни съгласно тази Конвенция на или след 1 юли 1998 г.,

Като взема предвид на своята шестдесет и шеста сесия текста на предложения LSA Кодекс,

Приема Международния кодекс за спасителни средства (LSA), чийто текст се съдържа в Приложението към тази резолюция,

Отбелязва, че съгласно измененията към глава III от Конвенцията SOLAS от 1974 г. измененията към LSA Кодекса се приемат, въвеждат се в сила и влизат в сила в съответствие с разпоредбите на член VIII от тази Конвенция относно процедурата за изменение, приложима към Приложението към Конвенцията, различно от глава I.

Изисква от генералния секретар да предаде заверени копия от тази резолюция и текста на LSA Кодекса, съдържащи се в Приложението, на всички договарящи правителства по Конвенцията.

Освен това отправя искане към генералния секретар да предаде копия от тази резолюция и Приложението към нея на членовете на Организацията, които не са договарящи правителства по Конвенцията.


ПРИЛОЖЕНИЕ


Международен кодекс за спасителни средства (LSA Code)


Съдържание


Предговор

Глава I. Общи положения

1.1 Определения

1.2 Общи изисквания за спасителни средства

Глава II. Лични спасителни средства

2.1 Спасителни пояси

2.2 Спасителни жилетки

2.3 Водонепроницаеми костюми

2.4 Предпазни костюми

2.5 Средства за термозащита

Глава III. Визуални сигнали

3.1 Сигнални ракети тип "парашут"

3.2 Ръчни сигнални ракети

3.3 Димни сигнали с положителна плавателност

Глава IV. Спасителни средства

4.1 Общи изисквания за спасителни плотове

4.2 Надуваеми спасителни плотове

4.3 Твърди спасителни плотове

4.4 Общи изисквания за спасителни лодки

4.5 Частично закрити спасителни лодки

4.6 Напълно закрити спасителни лодки

4.7 Свободно падащи спасителни лодки

4.8 Спасителни лодки с автономна система за поддържане на въздуха

4.9 Пожарозащитени спасителни лодки

Глава V. Спасителни лодки

5.1 Спасителни лодки

Глава VI. Устройства за спускане и качване

6.1 Устройства за спускане и качване

6.2 Системи за морска евакуация

Глава VII. Други спасителни средства

7.1 Устройство за хвърляне на въже

7.2 Обща алармена и високоговорителна уредба


МЕЖДУНАРОДЕН КОДЕКС за спасителни средства (LSA Code)

Предговор

1 Целта на този Кодекс е да осигури международни стандарти за спасителни средства, изисквани съгласно глава III от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), 1974 г.

2 На и след 1 юли 1998 г. изискванията на този Кодекс ще бъдат задължителни съгласно Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS), от 1974 г., с измененията. Всяко бъдещо изменение към Кодекса ще бъде прието и въведено в сила в съответствие с процедурата, предвидена в член VIII от посочената Конвенция.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1.1 Определения

1.1.1 Конвенция означава Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., с измененията.

1.1.2 Ефективно разчистване на кораба е способността на свободно падащата спасителна лодка да се отдалечи от измененията на кораба при приспускане на вода при свободно падане, без да използва двигателя си.

1.1.3 Ускорение на свободно падане е темпът на промяна на скоростта, с която се сблъскват пътниците при приспускането на спасителна лодка на вода със свободно падане.

1.1.4 Освидетелствана височина на свободно падане е най-голямата височина на приспускане на вода, за която спасителната лодка е одобрена, измерена от неподвижната водна повърхност до най-ниската точка на спасителната лодка, когато спасителната лодка е в конфигурацията на приспускане на вода.

1.1.5 Ъгълът на рампата за приспускане на вода е ъгълът между хоризонталата и релсата за приспускане на вода на спасителната лодка в нейната позиция за приспускане на вода с кораба на равен кил.

1.1.6 Дължина на рампата за приспускане на вода е разстоянието между носа на спасителната лодка и долния край на рампата за приспускане на вода.

1.1.7 Правило означава правило, което се съдържа в Приложението към Конвенцията.

1.1.8 Изискваната височина на свободно падане е най-голямото разстояние, измерено от неподвижната водна повърхност до най-ниската точка на спасителната лодка, когато спасителната лодка е в конфигурация за приспускане на вода и корабът е в най-ненатоварено състояние на плаване.

1.1.9 Светлоотразителен материал е материал, който отразява в противоположна посока насочен към него светлинен лъч.

1.1.10 Ъгълът на влизане във вода е ъгълът между хоризонталата и релсата за приспускане на вода на спасителната лодка, когато тя за пръв път влиза във водата.

1.1.11 Термините, използвани в този Кодекс, имат същото значение като определенията в правило III/3.

1.2 Общи изисквания за спасителни средства

1.2.1 Параграф 1.2.2.7 се прилага за спасителни средства на всички кораби.

1.2.2 Освен ако изрично не е предвидено друго или освен ако Администрацията счита за подходящи други изисквания, като отчита конкретните рейсове, на които корабът е постоянно ангажиран, всички спасителни средства, предписани в тази част:

.1 са изработени с подходяща изработка и материали;

.2 не се повреждат при подреждане в температурния диапазон на въздуха -30°C до +65°C;

.3 ако има вероятност те да бъдат потопени в морска вода по време на тяхното използване, работят в температурния диапазон на морската вода от -1°C до +30°C;

.4 когато е приложимо, са устойчиви на гниене, корозия и не са неправомерно засегнати от морска вода, нефт или гъбични атаки;

.5 когато са изложени на слънчева светлина, са устойчиви на влошаване;

.6 са с много видим цвят на всички части, където това ще помогне за откриването;

.7 оборудвани са със светлоотразителни материали, които помагат за откриването им, и в съответствие с препоръките от Организацията;

.8 ако ще се използват в морето, могат да функционират задоволително в тази среда;

.9 ясно обозначени са с информация за одобрението, включително Администрацията, която ги е одобрила, и всички експлоатационни ограничения, и

.10 когато е приложимо, са снабдени със защита от късо съединение, за да се предотврати повреда или нараняване.

1.2.3 Администрацията определя периода на годност на спасителните средства, които са подложени на влошаване с възрастта. Тези спасителни средства се маркират със средство за определяне на тяхната възраст или датата, до която трябва да бъдат заменени. Постоянната маркировка с дата на изтичане е предпочитаният метод за установяване на периода на годност. Батериите, които не са отбелязани с дата на годност, могат да се използват, ако се сменят ежегодно или в случай на вторична батерия (акумулатор), ако състоянието на електролита може лесно да се провери.

Глава втора.
ЛИЧНИ СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА

2.1 Спасителни пояси

2.1.1. Спецификация на спасителния пояс

Всеки спасителен пояс:

.1 има външен диаметър не повече от 800 mm и вътрешен диаметър не по-малък от 400 mm;

.2 е изграден от присъщо плаващ материал, независимо дали от тръстики, коркови стърготини или гранулиран корк, всякакъв друг насипно гранулиран материал или всяко отделение за въздух, което зависи от надуването за плавателност;

.3 може да поддържа не по-малко от 14,5 kg желязо в сладка вода за период от 24 часа;

.4 има маса не по-малка от 2,5 kg;

.5 не поддържа горене или не продължава да се топи, след като е бил напълно обгърнат от пожар за период от 2 секунди;

.6 конструиран е така, че да издържи на падане във водата от височината, на която се подрежда над водолинията при най-ненатоварено състояние на плаване на кораба или 30 m, в зависимост от това, кое от двете е по-голямо, без да се нарушават нито експлоатационната му способност, нито тази на свързаните с него компоненти;

.7 ако е предназначен да работи с механизма за бързо освобождаване, предвиден за самоактивиращите се димни сигнали и самозапалващите се светлини, да има маса, достатъчна за задействане на механизма за бързо освобождаване, и

.8 е снабден със спасително въже с диаметър не по-малък от 9,5 mm и не по-малък от 4 пъти външния диаметър на тялото на пояса по дължина; спасителното въже се закрепва на четири равноотстоящи точки около периметъра на пояса, така че да образува четири равни примки.

2.1.2. Самозапалващи се светлини на спасителния пояс

Самозапалващите се светлини, изисквани от правило III/7.1.3:

.1 са такива, че не могат да бъдат загасени с вода;

.2 са с бял цвят и могат да горят непрекъснато със светлинен интензитет не по-малък от 2 cd във всички посоки на горното полукълбо или мигане (премигващ разряд) със скорост не по-малка от 50 мигания и не повече от 70 мигания в минута с най-малко съответния ефективен светлинен интензитет;

.3 са снабдени с източник на енергия, способен да отговори на изискванията на параграф 2.1.2.2, за период от най-малко 2 часа; и

.4 са в състояние да издържат изпитването на падане, изисквано съгласно параграф 2.1.1.6.

2.1.3. Самоактивиращи се димни сигнали за спасителни пояси

Самоактивиращите се димни сигнали, изисквани по правило III/7.1.3:

.1 отделят дим с ясно видим цвят при постоянна скорост за период от най-малко 15 минути, когато плават в спокойна вода;

.2 не се възпламеняват експлозивно или не излъчват пламък по време на цялото време на отделяне на дим от сигнала;

.3 не се потопяват от морето;

.4 продължат да отделят дим, когато са напълно потопени във вода, поне за период от най-малко 10 s, и

.5 може да издържат изпитването на падане, изисквано съгласно параграф 2.1.1.6.

2.1.4 Плаващи спасителни въжета

Плаващите спасителни въжета, изисквани от правило III/7.1.2:

.1 не се огъват,

.2 имат диаметър не по-малък от 8 mm, и

.3 имат якост на скъсване не по-малка от 5 kN.

2.2. Спасителни жилетки

2.2.1 Общи изисквания за спасителните жилетки

2.2.1.1 Спасителната жилетка не поддържа горене или продължава да се топи, след като е била напълно обвита в огън за период от 2 s.

2.2.1.2 Спасителната жилетка за възрастни е конструирана така, че:

.1 най-малко 75% от лицата, които не познават напълно спасителната жилетка, да могат да я облекат правилно в рамките на 1 минута без помощ, насоки или предварителна демонстрация;

.2 след демонстрация всички лица да могат да я облекат правилно в рамките на 1 минута без помощ;

.3 да е ясно, че може да се носи само по един начин или, доколкото е практически възможно, не може да се носи неправилно;

.4 е удобна за носене; и

.5 позволява на ползвателя да скочи от височина най-малко 4,5 m във водата без нараняване и без спасителната жилетка да се размества или поврежда.

2.2.1.3 Спасителната жилетка за възрастни има достатъчна плавателност и устойчивост в спокойна прясна вода, за да:

.1 повдигне устата на изтощено или изпаднало в безсъзнание лице над водата с не по-малко от 120 mm, като тялото е наклонено назад под ъгъл не по-малък от 20ѝ спрямо вертикалното положение, и

.2 да обърне тялото на лице в безсъзнание във водата в каквото и да е положение, при което устата е извън водата за не повече от 5 s.

2.2.1.4 Спасителната жилетка за възрастни да позволява на лицето, което я носи, да плува на късо разстояние и да се качи на спасително средство.

2.2.1.5 Спасителната жилетка за деца е конструирана и изпълнена като спасителната жилетка за възрастни, с изключение на следното:

.1 разрешена е помощ за обличане за малки деца;

.2 от нея се изисква само да повдигне устата на изтощено или изпаднало в безсъзнание лице над водата на разстояние, съответстващо на размера на ползвателя, за който е предназначена; и

.3 да може да се окаже помощ за качване на спасително средство, но подвижността на ползвателя да не е значително намалена.

2.2.1.6 В допълнение към маркировките, изисквани съгласно параграф 1.2.2.9, спасителната жилетка за деца се маркира със:

.1 височината или диапазона на теглото, за които спасителната жилетка отговаря на критериите за изпитване и оценка, препоръчани от Организацията; и

.2 символ "дете", както е показано в приетия от Организацията символ "спасителна жилетка за дете".

2.2.1.7 Спасителната жилетка да има плавателност, която не се намалява с повече от 5% след 24-часово потапяне в прясна вода.

2.2.1.8 Всяка спасителна жилетка да е оборудвана със свирка, здраво закрепена с връзка.

2.2.2. Надуваеми спасителни жилетки

Спасителна жилетка, която зависи от надуването за плавателност, има не по-малко от две отделни отделения и отговаря на изискванията на параграф 2.2.1 и:

.1 се надува автоматично при потапяне, снабдена е с устройство, което позволява надуване с едно ръчно движение, и може всяка камера да се надува с уста;

.2 в случай на загуба на плавателност в което и да е отделение да може да отговаря на изискванията на параграфи 2.2.1.2, 2.2.1.3 и 2.2.1.4; и

.3 да отговаря на изискванията на параграф 2.2.1.7 след надуване посредством автоматичния механизъм.

2.2.3. Светлини на спасителните жилетки

2.2.3.1 Всяка светлина на спасителната жилетка:

.1 да има светлинен интензитет не по-малък от 0,75 cd във всички посоки на горното полукълбо;

.2 да има източник на енергия, способен да осигури светлинен интензитет от 0,75 cd за период от най-малко 8 часа;

.3 да бъде видима върху толкова голям участък от горното полукълбо, колкото е практически възможно, когато е прикрепена към спасителна жилетка; и

.4 да бъде с бял цвят.

2.2.3.2 Ако светлината, посочена в параграф 2.2.3.1, е мигаща светлина, тя освен това:

.1 да бъде снабдена с ръчен превключвател; и

.2 да мига със скорост не по-малка от 50 мигания и не повече от 70 мигания в минута с ефективен светлинен интензитет най-малко от 0,75 cd.

2.3 Водонепроницаеми костюми

2.3.1. Общи изисквания за водонепроницаеми костюми

2.3.1.1 Водонепроницаемият костюм е изработен от водоустойчиви материали, така че;

.1 може да се разопакова и облича без помощ в рамките на 2 минути, като се вземат предвид всички свързани дрехи и спасителна жилетка, ако водонепроницаемият костюм се носи заедно със спасителна жилетка;

.2 не поддържа горене или не продължава да се топи, след като е бил напълно обвит в огън за период от 2 s;

.3 покрива цялото тяло, с изключение на лицето, ръцете също се покриват, освен ако не са осигурени трайно прикрепени ръкавици;

.4 снабден е с приспособления за свеждане до минимум или намаляване на свободния въздух в краката на костюма; и

.5 при скок от височина не по-малко от 4,5 m във водата няма неправомерно навлизане на вода в костюма.

2.3.1.2 Водонепроницаем костюм, който също отговаря на изискванията на раздел 2.2, може да бъде класифициран като спасителна жилетка.

2.3.1.3 Водонепроницаемият костюм позволява на лицето, което го носи, както и ако носи спасителна жилетка, водонепроницаемият костюм да се носи заедно със спасителна жилетка, за да:

.1 изкачва и слиза по вертикална стълба с дължина най-малко 5 m;

.2 изпълнява обичайни задължения, свързани с напускането;

.3 скача от височина не по-малка от 4,5 m във водата, без да повреди или размести водонепроницаемия костюм, или да бъде наранено; и

.4 да плува на късо разстояние през водата и да се качи на спасително средство.

2.3.1.4 Водонепроницаемият костюм, който има плавателност и е проектиран да се носи без спасителна жилетка, се оборудва със светлина, отговаряща на изискванията на параграф 2.2.3, и свирката, предписана в параграф 2.2.1.8.

2.3.1.5 Ако водонепроницаемият костюм се носи заедно със спасителна жилетка, спасителната жилетка се носи върху водонепроницаемия костюм. Лице, което носи такъв водонепроницаем костюм, да може да облече спасителна жилетка без помощ.

2.3.2. Изисквания за топлинна ефективност на водонепроницаеми костюми

2.3.2.1 Водонепроницаемият костюм, изработен от материал, който няма вътрешна изолация, да е:

.1 маркиран с инструкции, че трябва да се носи заедно с топли дрехи; и

.2 конструиран така, че когато се носи заедно с топли дрехи и спасителна жилетка, ако водонепроницаемият костюм се носи със спасителна жилетка, водонепроницаемият костюм продължава да осигурява достатъчна топлозащита след един скок на ползвателя във водата от височина 4,5 m, за да се гарантира, че когато се носи за период от 1 час в спокойна циркулираща вода при температура 5°C, телесната температура на ползвателя не пада повече от 2°C.

2.3.2.2 Водонепроницаемият костюм, изработен от материал с вътрешна изолация, когато се носи самостоятелно или със спасителна жилетка, ако водонепроницаемият костюм се носи заедно със спасителна жилетка, осигурява на ползвателя достатъчна топлинна изолация след един скок във водата от височина 4,5 m, за да се гарантира, че телесната температура на потребителя не пада с повече от 2°C след период от 6 часа потапяне в спокойна циркулираща вода при температура между 0°C и 2°C.

2.3.3. Изисквания за плавателност

Лице в прясна вода, което носи водонепроницаем костюм или водонепроницаем костюм със спасителна жилетка, да може да се обърне от обърнато надолу към обърнато нагоре положение за не повече от 5 s.

2.4. Предпазни костюми

2.4.1. Общи изисквания за предпазните костюми

2.4.1.1 Предпазният костюм е изработен от водоустойчиви материали, така че:

.1 осигурява плавателност от най-малко 70 N;

.2 е изработен от материал, който намалява риска от топлинно напрежение по време на спасителни и евакуационни операции;

.3 покрива цялото тяло, с изключение на главата и ръцете и когато Администрацията позволява, краката; ръкавици и качулка се осигуряват по такъв начин, че да останат на разположение за употреба заедно с предпазните костюми;

.4 може да бъде разопакован и облечен без помощ в рамките на 2 минути;

.5 не поддържа горене или не продължава да се топи, след като е бил напълно обвит в огън за период от 2 s;

.6 е оборудван с джоб за преносим VHF телефон, и

.7 има странично поле на видимост най-малко 120°.

2.4.1.2 Предпазният костюм, който също отговаря на изискванията на раздел 2.2, може да бъде класифициран като спасителна жилетка.

2.4.1.3 Предпазният костюм позволява на лицето, което го носи, да:

.1 изкачва и слиза по вертикална стълба с дължина най-малко 5 m;

.2 скача от височина не по-малко от 4,5 m във водата с краката напред без повреда или разместване на костюма, или нараняване;

.3 плува във водата на най-малко 25 m и да се качва на спасително средство;

.4 облича спасителна жилетка без помощ; и

.5 изпълнява всички задължения, свързани с напускането, помага на другите и управлява спасителна лодка.

2.4.1.4 Предпазният костюм е оборудван със светлина, отговаряща на изискванията на параграф 2.2.3, и свирка, предписана в параграф 2.2.1.8.

2.4.2. Изисквания за топлинна ефективност на предпазни костюми

2.4.2.1 Предпазният костюм:

.1 ако е изработен от материал, който няма вътрешна изолация, да се маркира с инструкции, че трябва да се носи заедно с топло облекло, и

.2 да бъде изработен така, че когато се носи така, както е маркиран, костюмът да продължава да осигурява достатъчна термозащита след един скок във водата, който напълно потапя ползвателя, и да гарантира, че когато се носи в спокойна циркулираща вода при температура 5°C, телесната температура на ползвателя не пада с повече от 1,5°C на час след първия 0,5 час.

2.4.3. Изисквания за устойчивост

Лице в прясна вода, което носи предпазен костюм, отговарящ на изискванията на този раздел, да може да се преобръща от обърнато надолу до обърнато нагоре положение за не повече от 5 s и да бъде устойчиво обърнато с лицето нагоре. Костюмът да няма тенденция да преобръща ползвателя с лицето надолу в умерени морски условия.

2.5. Средства за термозащита

2.5.1. Средството за термозащита се изработва от водоустойчив материал с топлопроводимост не по-голяма от 7800 W/(m2K) и се конструира така, че когато се използва за обграждане на лице, да намалява както конвективната, така и изпарителната топлинна загуба от тялото на ползвателя.

2.5.2. Средството за термозащита:

.1 покрива цялото тяло на лица от всякакъв размер, носещи спасителна жилетка, с изключение на лицето; ръцете също се покриват, освен ако не са осигурени трайно прикрепени ръкавици;

.2 да може да се разопакова и лесно да се облече без помощ в спасителното средство или спасителна лодка, и

.3 позволява на ползвателя да го свали във водата за не повече от 2 минути, ако нарушава способността му за плуване.

2.5.3. Средството за термозащита функционира правилно в температурен диапазон на въздуха от -30°C до +20°C.

Глава трета.
ВИЗУАЛНИ СИГНАЛИ

3.1 Сигнални ракети тип "парашут"

3.1.1 Сигналната ракета тип "парашут":

.1 се съдържа във водоустойчива обвивка,

.2 има кратки инструкции или диаграми, ясно илюстриращи използването на сигналната ракета тип "парашут", отпечатани на корпуса ѝ;

.3 има вградени средства за запалване; и

.4 е проектирана така, че да не причинява неудобство на лицето, което държи корпуса, когато се използва в съответствие с инструкциите за работа от производителя.

3.1.2 Когато ракетата се изстрелва вертикално, достига височина не по-малка от300 m. При или в близост до траекторията си ракетата изстрелва сигналната ракета тип "парашут", която:

.1 гори с яркочервен цвят;

.2 гори равномерно със среден светлинен интензитет не по-малък от 30 000 cd;

.3 има период на горене не по-малък от 40 s;

.4 има скорост на спускане не повече от 5 m/s; и

.5 не поврежда парашута или приспособленията си по време на горене.

3.2 Ръчни сигнални ракети

3.2.1 Ръчната сигнална ракета:

.1 се съдържа във водоустойчива обвивка;

.2 има кратки инструкции или диаграми, ясно илюстриращи използването на ръчната сигнална ракета, отпечатани на корпуса ѝ;

.3 има автономни средства за запалване, и

.4 проектирана е така, че да не причинява дискомфорт на лицето, държащо корпуса, и да не застрашава спасителните средства от изгаряне или светещи остатъци, когато се използва в съответствие с инструкциите за работа от производителя.

3.2.2 Ръчната сигнална ракета:

.1 гори с яркочервен цвят;

.2 гори равномерно със среден светлинен интензитет не по-малък от 15 000 cd;

.3 има период на горене не по-малък от 1 min; и

.4 продължава да гори, след като е потопена за период от 10 s под 100 mm вода.

3.3. Димни сигнали с положителна плавателност

3.3.1 Димният сигнали с положителна плавателност:

.1 се съдържа във водоустойчива обвивка;

.2 не се възпламенява експлозивно, когато се използва в съответствие с инструкциите за работа от производителя, и

.3 има кратки инструкции или диаграми, ясно илюстриращи използването на димния сигнал с положителна плавателност, отпечатани на корпуса му.

3.3.2 Димният сигнал с положителна плавателност:

.1 отделя дим с ясно видим цвят при постоянна скорост за период от най-малко 3 минути, когато плава в спокойна вода;

.2 не отделя пламък през цялото време на отделяне на дим;

.3 не се потопява в морето, и

.4 продължава да отделя дим при потапяне във вода за период от 10 s под 100 mm вода.

Глава четвърта.
СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА

4.1 Общи изисквания за спасителни плотове

4.1.1 Конструкция на спасителни плотове

4.1.1.1. Всеки спасителен плот се конструира така, че да може да издържи на излагане в продължение на 30 дни на всякакви морски условия.

4.1.1.2. Спасителният плот се конструира така, че когато бъде спуснат във водата от височина 18 m, спасителният плот и оборудването му да функционират задоволително. Ако спасителният плот се съхранява на височина повече от 18 m над водолинията при най-ненатоварено състояние на плаване на кораба, той е от тип, който е подложен на успешно изпитване с падане най-малко от тази височина.

4.1.1.3. Плаващият спасителен плот да може да издържа на многократни скокове върху него от височина най-малко 4,5 m над пода както със, така и без издигнато покривало.

4.1.1.4. Спасителният плот и неговите принадлежности се конструират така, че да позволяват тегленето му със скорост 3 възела в спокойни води, когато е напълно окомплектован с екипаж и оборудване и със спусната морска котва.

4.1.1.5. Спасителният плот има покривало за защита на пътниците от излагане, което автоматично се поставя на място, когато спасителният плот се приспуска на вода и е приводнен. Покривалото отговаря на следното:

.1 осигурява изолация срещу топлина и студ чрез два слоя материал, разделени с въздушна междина, или чрез други еднакво ефективни средства; осигуряват се средства за предотвратяване на натрупването на вода във въздушната междина;

.2 вътрешността му е с цвят, който не причинява неудобство на пътниците;

.3 всеки вход е ясно обозначен и снабден с ефективни регулируеми приспособления за затваряне, които могат лесно и бързо да се отварят от лица, облечени във водонепроницаеми костюми, отвътре и отвън и да се затварят отвътре на спасителния плот, така че да позволяват вентилация, но да изключват морската вода, вятъра и студа; спасителните плотове за повече от осем лица имат най-малко два диаметрално противоположни входа;

.4 допускат достатъчно въздух за пътниците по всяко време, дори при затворени входове;

.5 имат най-малко един отвор за наблюдение;

.6 снабдени са със средства за събиране на дъждовна вода;

.7 снабдени са със средства за монтиране на радарен транспондер за спасителни средства на височина най-малко 1 m над морето, и

.8 имат достатъчно височина за сядане на пътниците под всички части на покривалото.

4.1.2. Минимална товароподемност и маса на спасителните плотове

4.1.2.1. Не се одобряват спасителни плотове с товароподемност, по-малка от шест лица, изчислена в съответствие с изискванията на параграфи 4.2.3 или 4.3.3, според случая.

4.1.2.2. Освен ако спасителните плотове не се приспускат на вода от одобрено устройство за спускане на вода, отговарящо на изискванията на раздел 6.1, или не се изисква да се подреждат на място, осигуряващо лесно преместване настрани, общата маса на спасителния плот, неговият контейнер и неговото оборудване не трябва да надвишават 185 kg.

4.1.3. Принадлежности на спасителните плотове

4.1.3.1. Около вътрешната и външната страна на спасителния плот надеждно са закрепени спасителни въжета.

4.1.3.2. Спасителният плот е оборудван с ефективно притягащо въже с дължина не по-малка от 10 m плюс разстоянието от подреденото положение до водолинията при най-ненатоварено състояние на плаване на кораба или 15 m, което от двете е по-голямо. Якостта на скъсване на системата на притягащото въже, включително средствата за нейното закрепване към спасителния плот, с изключение на слабото звено, изисквано съгласно параграф 4.1.6, която не е по-малка от 15 kN за спасителните плотове, допустими за поставяне на повече от 25 души, не по-малка от 10 kN за спасителните плотове, допустими за поставяне на 9 до 25 души, и не по-малка от 7,5 kN за всеки друг спасителен плот.

4.1.3.3. Ръчно управлявана лампа се монтира в горната част на покривалото на спасителния плот. Светлината е бяла и може да работи непрекъснато в продължение на най-малко 12 часа със светлинен интензитет не по-малък от 4,3 cd във всички посоки на горното полукълбо. Ако обаче светлината е мигаща, тя мига със скорост не по-малка от 50 мигания и не повече от 70 мигания в минута за 12-часов период на работа с еквивалентен ефективен светлинен интензитет. Лампата мига автоматично, когато покривалото е монтирано. Батериите са тип, който не се влошава поради влажност или влага в подредените спасителни плотове.

4.1.3.4. В спасителните плотове се монтира ръчно управлявана лампа, която може да работи непрекъснато в продължение на най-малко 12 часа. Тя се включва автоматично при издигане на покривалото и е с достатъчен интензитет, за да позволи разчитането на инструкциите за оцеляване и за оборудването. Батериите са тип, който не се влошава поради влажност или влага в подредените спасителни плотове.

4.1.4. Спасителни плотове, спускани с лодбалка

4.1.4.1. В допълнение към горните изиск-вания спасителните плотове, предназначени за използване с одобрено приспособление за приспускане на вода:

.1 когато спасителният плот е натоварен с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване, да може да издържи страничен удар от страната на кораба при скорост на удара не по-малка от 3,5 m/s и също така да падне във водата от височина не по-малка от 3 m без повреда, която ще засегне функционирането му; и

.2 са снабдени със средства за придвижване на спасителните плотове по протежение на палубата за качване и задържането ѝ по време на качването.

4.1.4.2. Всеки спасителен плот, спуснат с лодбалка от пътнически кораб, се разполага по такъв начин, че да може бързо да се качва на борда пълното му окомплектоване с екипаж.

4.1.4.3. Всеки спасителен плот, спуснат с лодбалка от товарен кораб, се подготвя така, че на борда му да може да се качи пълното му окомплектоване с екипаж в рамките на не повече от 3 минути от времето на даване на нареждане за качване на борда.

4.1.5. Оборудване

4.1.5.1. Нормалното оборудване на всеки спасителен плот се състои от:

.1 един спасителен пояс, прикрепен с въже с дължина не по-малка от 30 m;

.2 един нож от несгъваем тип с плаваща дръжка и прикрепена връзка и съхраняван в джоб от външната страна на покривалото близо до точката, в която притягащото въже е прикрепено към спасителния плот; освен това спасителен плот, допустим за поставяне на 13 души или повече, се оборудва с втори нож, който не е необходимо да бъде от несгъваем тип;

.3 за спасителен плот, допустим за поставяне на не повече от 12 души, има едно плаващо изгребващо устройство; за спасителен плот, допустим за поставяне на 13 или повече лица, две плаващи изгребващи устройства;

.4 две гъби;

.5 две морски котви, всяка от които с удароустойчиво котвено въже и бързоходна линия, ако има такава, като едната е резервна, а другата е постоянно прикрепена към спасителния плот по такъв начин, че когато спасителният плот се надуе или е приводнен, спасителният плот ще се ориентира към вятъра по най-устойчив начин. Якостта на всяка морска котва, на нейното котвено въже и на високоскоростните линии, ако има такива, е достатъчна при всички морски условия. Морските котви имат средства за предотвратяване на усукването на въжето и са от тип, който е малко вероятно да се обърне навътре между своите закрити въжета. Морските котви, постоянно прикрепени към спасителните плотове, спускани с лодбалка, и спасителните плотове, монтирани на пътническите кораби, се разгръщат само ръчно. Всички други спасителни плотове автоматично се разгръщат при надуване на спасителния плот;

.6 две плаващи лопатки;

.7 три отварачки за консерви и чифт ножици; предпазните ножове, съдържащи специални остриета за отваряне на консерви, удовлетворяват това изискване;

.8 един комплект за оказване на първа помощ във водоустойчива кутия, която може да се затваря плътно след употреба;

.9 една свирка или еквивалентен звуков сигнал;

.10 четири сигнални ракети тип "парашут", отговарящи на изискванията на раздел 3.1;

.11 шест ръчни сигнални ракети, отговарящи на изискванията на раздел 3.2;

.12 два димни сигнала с положителна плавателност, отговарящи на изискванията на раздел 3.3;

.13 един водоустойчив електрически факел, подходящ за морзова сигнализация, заедно с резервен комплект батерии и резервна крушка във водоустойчив контейнер;

.14 ефективен радиолокационен отражател, освен ако в спасителния плот не се съхранява радарен транспондер на спасително средство;

.15 едно огледало за сигнализация на дневна светлина с инструкции за използването му за сигнализация на кораби и въздухоплавателни средства;

.16 едно копие от сигнали на спасителните средства, посочени в правило V/16, върху водоустойчива карта или във водоустойчив контейнер;

.17 един комплект риболовни принадлежности;

.18 хранителна дажба от не по-малко от 10 000 kJ за всяко лице, допустимо за поставяне на спасителния плот. Тези дажби да имат добри вкусови качества, годни за консумация през целия препоръчан срок на годност и опаковани по начин, който може лесно да се раздели и отвори. Дажбите се съхраняват в херметична опаковка и се съхраняват във водоплътен контейнер;

.19 водоплътните съдове, съдържащи общо 15 l прясна вода за всяко лице, допустимо за поставяне на спасителния плот, от които или 0,5 lна човек могат да бъдат заменени с обезсоляващ апарат, способен да произведе същото количество прясна вода за 2 дни, или 1 l на човек, могат да бъдат заменени с ръчно захранван обезсолител за обратна осмоза, както е описано в параграф 4.4.7.5, способен да произведе същото количество прясна вода за 2 дни;

.20 един устойчив на ръжда градуиран съд за пиене;

.21 лекарство против морска болест, достатъчно за най-малко 48 часа, и по една торбичка за морска болест за всяко лице, допустимо за поставяне на спасителния плот;

.22 инструкции за оцеляване;

.23 инструкции за незабавни действия, и

.24 средства за термозащита, отговарящи на изискванията на раздел 2.5, достатъчни за 10% от броя на лицата, допустими за поставяне на спасителния плот, или за две, в зависимост от това, кое от двете е по-голямо.

4.1.5.2. Маркировката, изисквана съгласно параграфи 4.2.6.3.5 и 4.3.6.7 върху спасителните плотове, оборудвани в съответствие с параграф 4.1.5.1, е "SOLAS A PACK" с главни печатни букви на латинската азбука.

4.1.5.3. В случай на пътнически кораби, извършващи кратки международни рейсове с такова естество и продължителност, че по мнението на Администрацията не са необходими всички точки, посочени в параграф 4.1.5.1, Администрацията може да разреши спасителните плотове, превозвани на такива кораби, да бъдат снабдени с оборудването, посочено в параграфи от 4.1.5.1.1 до 4.1.5.1.6 включително, от 4.1.5.1.8, 4.1.5.1.9, 4.1.5.1.13 до 4.1.5.1.16 включително и от 4.1.5.1.21 до 4.1.5.1.24 включително, и половината от оборудването, посочено в параграфи от 4.1.5.1.10 до 4.1.5.1.12 включително. Маркировката, изисквана съгласно параграфи 4.2.6.3.5 и 4.3.6.7 върху такива спасителни плотове, е "SOLAS B PACK" с главни печатни букви на римската азбука.

4.1.5.4. Когато е целесъобразно, оборудването се подрежда в контейнер, който, ако не е неразделна част от спасителния плот или не е постоянно прикрепен към него, се подрежда и закрепва към спасителния плот и може да плава във вода в продължение на най-малко 30 минути, без да се повреди съдържанието му.

4.1.6. Приспособления за свободно плаване за спасителни плотове

4.1.6.1. Система на притягащото въже

Системата на притягащото въже на спасителния плот осигурява връзка между кораба и спасителния плот и е разположена така, че да гарантира, че спасителният плот, когато е освободен, в случай на надуваем спасителен плот, надутият спасителен плот не се влачи надолу от потъващия кораб.

4.1.6.2. Слабо звено

Ако се използва слабо звено в приспособление за свободно плаване, то:

.1 не се разрушава от силата, необходима за изтегляне на притягащото въже от контейнера на спасителния плот;

.2 ако е приложимо, е достатъчно здраво, за да позволи надуването на спасителния плот, и

.3 се чупи при усилие от 2,2±0,4 kN.

4.1.6.3. Хидростатични разединители

Ако се използва хидростатичен разединител в приспособлението за свободно плаване, той:

.1 се изработва от съвместими материали, така че да се предотврати неизправност на разединителя; галванизиране или други форми на метално покритие върху части на хидростатичния разединител не се приемат;

.2 автоматично освобождаване на спасителния плот на дълбочина не повече от 4 m;

.3 има дренажни отвори за предотвратяване на натрупването на вода в хидростатичната камера, когато разединителят е в нормално положение;

.4 се конструира така, че да предотврати освобождаване, когато морето мие разединителя;

.5 е трайно маркиран върху външната си страна с типа и серийния си номер;

.6 е трайно маркиран върху разединителя или идентификационната табела, надеждно прикрепена към разединителя, с датата на производство, типа и серийния номер и дали разединителят е подходящ за използване със спасителен плот с капацитет повече от 25 лица;

.7 е такъв, че всяка част, свързана към системата на притягащото въже, има якост не по-малка от тази, която се изисква за притягащото въже; и

.8 ако е наличен, вместо изискването от параграф 4.1.6.3.6 се маркира със средства за определяне на датата на изтичане на срока на годност.

4.2. Надуваеми спасителни плотове

4.2.1. Надуваемите спасителни плотове отговарят на изискванията на раздел 4.1 и освен това отговарят на изискванията на този раздел.

4.2.2. Конструкция на надуваеми спасителни плотове

4.2.2.1. Основната плавателна камера се разделя на не по-малко от две отделни отделения, всяко надуто през възвратен клапан за надуване на всяко отделение. Плавателната камера се разполага така, че в случай на повреда или невъзможност за надуване на което и да е от отделенията непокътнатите отделения да могат да поддържат, с положителен надводен борд по цялата периферия на спасителния плот, броя на лицата, допустими за поставяне на спасителният плот, всяко с маса 75 kg и в нормално седнало положение.

4.2.2.2. Подът на спасителния плот е водоустойчив и може да бъде достатъчно изолиран срещу студ:

.1 посредством едно или повече отделения, които пътниците могат да надуват или които се надуват автоматично и могат да бъдат изпуснати и повторно надути от пътниците; или

.2 с други еднакво ефективни средства, които не зависят от надуването.

4.2.2.3. Спасителният плот може да се надува от едно лице. Спасителният плот се надува с нетоксичен газ. Надуването се извършва в рамките на 1 минута при температура на околната среда между 18°C и 20°C и в рамките на 3 минути при температура на околната среда -30°C. След надуването спасителният плот запазва формата си, когато е натоварен с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване.

4.2.2.4. Всяко надуваемо отделение може да издържа на налягане, равно най-малко на 3 пъти работното налягане, и се предотвратява достигане на налягане, надвишаващо два пъти работното налягане, посредством предпазни клапани или посредством ограничено подаване на газ. Осигуряват се средства за монтиране на допълнителна помпа или мембрани, изисквани по параграф 4.2.9.1.2, така че работното налягане да може да се поддържа.

4.2.3. Товароподемност на надуваемите спасителни плотове

Броят на лицата, допустими за поставяне на спасителен плот, е равен на по-малката от следните две стойности:

.1 по-голямото цяло число, получено чрез разделяне на 0,096 на обема, измерен в кубични метри, на главните въздушни камери (които за тази цел не включват нито сводовете, нито балките, ако има такива) в напомпано състояние; или

.2 по-голямото цяло число, получено чрез разделяне на 0,372 на вътрешната хоризонтална площ на напречното сечение на спасителния плот, измерена в квадратни метри (която за тази цел може да включва балката или балките, ако има такива), измерена до най-вътрешния ръб на въздушните камери; или

.3 броя на лицата със средно тегло от 75 kg, всички носещи водонепроницаеми костюми и спасителни жилетки или в случай на спасителни плотове, спускани с лодбалка, спасителни жилетки, които могат да седнат достатъчно удобно и да има височина, без да се пречи на функционирането на оборудването на спасителния плот.

4.2.4. Достъп до надуваеми спасителни плотове

4.2.4.1. Най-малко един вход се оборудва с полутвърда рампа за качване, която може да поддържа човек с тегло 100 kg, за да се даде възможност на лицата да се качват на борда на спасителния плот от морето. Рампата за качване се разполага по такъв начин, че да се предотврати значително изпускане на спасителния плот, ако рампата е повредена. В случай на спасителни плотове, спускани с лодбалка, които имат повече от един вход, рампата за качване се монтира на входа срещу притягащите въжета и съоръженията за качване.

4.2.4.2. Входовете, които не са оборудвани с рампа за качване, имат стълба за качване, най-ниското стъпало от която е разположено на не по-малко от 0,4 m под леката водолиния на спасителния плот.

4.2.4.3. В спасителния плот има средства, които помагат на хората да се изтеглят от стълбата в спасителния плот.

4.2.5. Устойчивост на надуваеми спасителни плотове

4.2.5.1. Всеки надуваем спасителен плот е конструиран така, че когато е напълно надут и плава с това покривало най-високо, да е устойчив в морето.

4.2.5.2. Устойчивостта на спасителния плот, когато е в обърнато положение, е такава, че да може да се изправи в морето и в спокойна вода от едно лице.

4.2.5.3. Устойчивостта на спасителния плот, когато е натоварен с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване, е такава, че да може да се тегли със скорост до 3 възела в спокойна вода.

4.2.5.4. Спасителният плот е снабден с водни джобове, отговарящи на следните изисквания:

.1 водните джобове са с много видим цвят;

.2 конструкцията е такава, че джобовете да пълнят най-малко 60% от капацитета си в рамките на 25 s от разгръщането;

.3 джобовете имат общ капацитет от най-малко 220 l за спасителни плотове до 10 лица;

.4 джобовете за спасителни плотове, освидетелствани да превозват повече от 10 лица, имат общ капацитет не по-малък от 20 N l, където N = брой на превозваните лица; и

.5 джобовете се разполагат симетрично около периметъра на спасителния плот; осигуряват се средства, които позволяват на въздуха лесно да излиза изпод спасителния плот.

4.2.6. Контейнери за надуваеми спасителни плотове

4.2.6.1. Спасителните плотове се поставят в контейнер, който е:

.1 конструиран така, че да издържа на силно износване при условия, срещани в морето;

.2 с достатъчна плавателност, когато е натоварен със спасителния плот и неговото оборудване, за да се издърпа притягащото въже отвътре и да се задейства напомпващият механизъм, ако корабът потъне; и

.3 доколкото е възможно, водоплътни, с изключение на дренажните отвори на дъното на контейнера.

4.2.6.2. Спасителният плот се опакова в контейнера по такъв начин, че да се гарантира, доколкото е възможно, че приводненият спасителен плот се надува в изправено положение при отделяне от контейнера.

4.2.6.3. Контейнерът се маркира със:

.1 име или търговска марка на производителя;

.2 сериен номер;

.3 име на одобряващия орган и броя на лицата, които е разрешено да превозва;

.4 SOLAS;

.5 вид на приложения пакет за аварийни ситуации;

.6 дата на последното обслужване;

.7 дължина на притягащото въже;

.8 максимално допустима височина на подреждане над водолинията (в зависимост от височината, използвана при изпитването с падане, и дължината на притягащото въже); и

.9 инструкции за приспускане на вода.

4.2.7. Маркиране на надуваеми спасителни плотове

4.2.7.1. Спасителният плот се маркира по следния начин:

.1 име или търговска марка на производителя;

.2 сериен номер;

.3 дата на производство (месец и година);

.4 име на одобряващия орган;

.5 името и мястото на пункта за обслужване, където е последното му обслужване; и

.6 броя на лицата, на които е разрешено да се събират над всеки вход с височина не по-малка от 100 mm и цвят, контрастиращ с цвета на спасителния плот.

4.2.7.2. Вземат се мерки за маркиране на всеки спасителен плот с името и пристанището на регистрация на кораба, на който се монтира, по такъв начин, че идентификацията на кораба да може да се променя по всяко време без отваряне на контейнера.

4.2.8. Надуваеми спасителни плотове, спускани с лодбалка

4.2.8.1. Освен че отговаря на горнитеизисквания, спасителният плот, предназначен за използване с одобрено устройство за спускане на вода, когато е окачен на куката за повдигане или привързаното въже, издържа на натоварване от:

.1 4 пъти масата на пълното окомплектоване с екипаж и оборудване, температура на околната среда и устойчива температура на спасителния плот от 20±3°C при всички предпазни клапани в неработно състояние, и

.2 1,1 пъти масата на пълното окомплектоване с екипаж и оборудване при температура на околната среда и устойчива температура на спасителния плот от -30°C с всички предпазни клапани в работно състояние.

4.2.8.2. Твърдите контейнери за спасителни плотове, които се приспускат на вода с приспособления за приспускане на вода, се закрепват по такъв начин, че контейнерът или части от него да не могат да паднат в морето по време на и след надуването и приспускането на вода на съдържащия се спасителен плот.

4.2.9. Допълнително оборудване за надуваеми спасителни плотове

4.2.9.1. В допълнение към оборудването, изисквано по параграф 4.1.5, всеки надуваем спасителен плот е снабден със:

.1 една ремонтна екипировка за ремонт на пробиви в плавателните отделения, и

.2 една допълнителна помпа или мембрани.

4.2.9.2. Ножовете, изисквани съгласно параграф 4.1.5.1.2, са безопасни ножове, а отварачките за консерви и ножиците, изисквани съгласно параграф 4.1.5.1.7, са от безопасен тип.

4.3. Твърди спасителни плотове

4.3.1. Твърдите спасителни плотове отговарят на изискванията на раздел 4.1 и на изискванията на този раздел.

4.3.2. Конструкция на твърди спасителни плотове

4.3.2.1. Плавателността на спасителния плот се осигурява от одобрен плаващ материал, разположен възможно най-близо до периферията на спасителния плот. Плаващият материал е пожарозащитен или е с пожарозащитно покритие.

4.3.2.2. Подът на спасителния плот предотвратява навлизането на вода и ефективно поддържа пътниците извън водата и ги изолира от студа.

4.3.3. Товароподемност на твърди спасителни плотове

Броят на лицата, допустими за поставяне на спасителните плотове, е равен на по-малката от следните две стойности:

.1 по-голямото цяло число, получено чрез разделяне на 0,096 на обема, измерен в кубични метри, на плаващия материал, умножен по коефициент 1 минус относителното тегло на този материал; или

.2 по-голямото цяло число, получено чрез разделяне на 0,372 на хоризонталната площ на напречното сечение на пода на спасителния плот, измерена в квадратни метри, или

.3 броя на лицата със средно тегло от 75 kg, всички носещи водонепроницаеми костюми и спасителни жилетки, допустими за поставяне с достатъчен комфорт и височина, без да се пречи на функционирането на оборудването на спасителния плот.

4.3.4. Достъп до твърди спасителни плотове

4.3.4.1. Най-малко един вход се оборудва с твърда рампа за качване, за да се даде възможност на лицата да се качват на спасителния плот от морето. В случай на спасителни плотове, спускани с лодбалка, които имат повече от един вход, рампата за качване се монтира на входа срещу притягащите въжета и съоръженията за качване.

4.3.4.2. Входовете, които не са оборудвани с рампа за качване, имат стълба за качване, най-ниското стъпало от която е разположено на не по-малко от 0,4 m под леката водолиния на спасителния плот.

4.3.4.3. В спасителния плот има средства, които помагат на хората да се изтеглят от стълбата в спасителния плот.

4.3.5. Устойчивост на твърди спасителни плотове

4.3.5.1. Освен ако спасителният плот не може да се движи безопасно, независимо от това по кой път плава, неговата здравина и устойчивост са такива, че той да може да се самоизправя или лесно да се изправя в морето и в спокойна вода от едно лице.

4.3.5.2. Устойчивостта на спасителния плот, когато е натоварен с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване, е такава, че да може да се тегли със скорост до 3 възела в спокойна вода.

4.3.6. Маркиране на твърди спасителни плотове

Спасителният плот се маркира по следния начин:

.1 име и пристанище на регистрация на кораба, към който принадлежи;

.2 име или търговска марка на производителя;

.3 сериен номер;

.4 име на одобряващия орган;

.5 броя на лицата, на които е разрешено да се събират над всеки вход с височина не по-малка от 100 mm и цвят, контрастиращ с цвета на спасителния плот;

.6 SOLAS;

.7 вид на приложения пакет за аварийни ситуации;

.8 дължина на притягащото въже;

.9 максимално допустима височина на подреждане над водолинията (в зависимост от височината, използвана при изпитването с падане); и

.10 инструкции за приспускане на вода.

4.3.7. Твърди спасителни плотове, спускани с лодбалка

Освен че отговаря на горните изисквания, твърдият спасителен плот, предназначен за използване с одобрено устройство за спускане на вода, когато е окачен на куката за повдигане или привързаното въже, издържа на натоварване от 4 пъти масата на пълното окомплектоване с екипаж и оборудване.

4.4. Общи изисквания за спасителни лодки

4.4.1. Конструкция на спасителни лодки

4.4.1.1. Всички спасителни лодки са правилно конструирани и с такава форма и пропорции, че да имат достатъчна устойчивост в морето и достатъчен надводен борд, когато са натоварени с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване. Всички спасителни лодки имат твърди корпуси и могат да поддържат положителна устойчивост, когато са в изправено положение в спокойна вода и натоварени с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване и са разположени на всяко едно място под водолинията, като се приема, че няма загуба на плаващ материал и няма други повреди.

4.4.1.2. Всяка спасителна лодка се оборудва със свидетелство за одобрение, заверено от Администрацията, съдържащо най-малко следните елементи:

- име и адрес на производителя;

- модел и сериен номер на спасителната лодка;

- месец и година на производство;

- брой лица, които спасителната лодка е одобрена да превозва; и

- информация за одобрение, изисквана съгласно параграф 1.2.2.9.

Освидетелстващата организация предоставя на спасителната лодка свидетелство за одобрение, което в допълнение към горните точки посочва:

- номер на свидетелството за одобрение;

- материал на конструкцията на корпуса, с такива подробности, които да гарантират, че няма да възникнат проблеми със съвместимостта при ремонт;

- обща маса, напълно оборудвана и напълно екипирана;

- декларация за одобрение съгласно раздели 4.5, 4.6, 4.7, 4.8 или 4.9.

4.4.1.3. Всички спасителни лодки са с достатъчна якост, за да:

.1 позволяват безопасното им приспускане на вода, когато са натоварени с пълното им окомплектоване с екипаж и оборудване; и

.2 могат да бъдат приспускани на вода и теглени, когато корабът се движи напред със скорост 5 възела в спокойна вода.

4.4.1.4. Корпусите и твърдите покрития са пожарозащитени или незапалими.

4.4.1.5. Седалките се осигуряват на балки, пейки или неподвижни столове, които са конструирани така, че да могат да поддържат:

.1 статичен товар, равен на броя на лицата, всяко от които тежи 100 kg, за които са предвидени пространства в съответствие с изискванията на параграф 4.4.2.2.2;

.2 товар от 100 kg на всяко място на единична седалка, когато спасителна лодка, която се приспуска на вода чрез падане, се пусне във водата от височина най-малко 3 m, и

.3 товар от 100 kg на всяко място на единична седалка, когато свободно падаща спасителна лодка е приспусната на вода от височина най-малко 1,3 пъти освидетелстваната височина на нейното свободно падане.

4.4.1.6. С изключение на свободно падащите спасителни лодки всяка спасителна лодка, която се приспуска на вода чрез падане, е с достатъчна якост, за да издържи на натоварване, без остатъчна деформация при премахване на това натоварване:

.1 в случай на лодки с метални корпуси, 1,25 пъти общата маса на спасителната лодка, когато е натоварена с пълното ѝ окомплектоване с екипаж и оборудване; или

.2 в случай на други лодки, два пъти общата маса на спасителната лодка, когато е натоварена с пълното ѝ окомплектоване с екипаж и оборудване.

4.4.1.7. С изключение на свободнопадащите спасителни лодки всяка спасителна лодка, която се приспуска на вода чрез падане, е достатъчно здрава, за да издържи, когато се натовари с пълното окомплектоване с екипаж и оборудване, когато е приложимо, на плъзгачи или фендери, страничен удар от страната на кораба при скорост на удара най-малко 3,5 m/s, а също и на падане във водата от височина най-малко 3 m.

4.4.1.8. Вертикалното разстояние между повърхността на пода и вътрешността на корпуса или покривалото над 50% от площта на пода е:

.1 не по-малко от 1,3 m за спасителна лодка, допустима за поставяне на девет лица или по-малко;

.2 не по-малко от 1,7 m за спасителна лодка, допустима за поставяне на 24 лица или повече, и

.3 не по-малко от разстоянието, определено чрез линейна интерполация между 1,3 m и 1,7 m за спасителна лодка, допустима за поставяне на между 9 и 24 лица.

4.4.2. Товароподемност на спасителни лодки

4.4.2.1. Никоя спасителна лодка не може да бъде одобрена за поставяне на повече от 150 лица.

4.4.2.2. Броят на лицата, допустими за поставяне на спасителната лодка, която се приспуска на вода чрез падане, е равен на по-малката от следните две стойности:

.1 броя на лицата със средна маса 75 kg, всички носещи спасителни жилетки, които могат да бъдат в нормално седнало положение, без да пречат на задвижването или работата на оборудването на спасителната лодка, или

.2 броя на пространствата, които могат да бъдат осигурени на приспособленията за сядане в съответствие с фигура 1; формите могат да се припокриват, както е показано, при условие че са монтирани опори за краката и има достатъчно място за краката и вертикалното разделяне между обръщащия механизъм и долния затвор е не по-малко от 350 mm.




Фигура 1


4.4.2.3. Всяко място за сядане е ясно обозначено в спасителната лодка.

4.4.3. Достъп до спасителните лодки

4.4.3.1. Всяка спасителна лодка на пътнически кораб е оборудвана по такъв начин, че да може бързо да се качва на борда пълното окомплектоване с екипаж. Бързото слизане също е възможно.

4.4.3.2. Всяка спасителна лодка на товарен кораб се поставя така, че да може да се качва на борда пълното окомплектоване с екипаж в рамките на не повече от 3 минути от момента на получаване на инструкцията за качване на борда. Бързото слизане също е възможно.

4.4.3.3. Спасителните лодки имат стълба за качване, която може да се използва на всеки вход на спасителната лодка, за да се даде възможност на хората във водата да се качат на спасителната лодка. Най-ниското стъпало на стълбата е на не по-малко от 0,4 метра под леката водолиния на спасителната лодка.

4.4.3.4. Спасителната лодка се разполага така, че безпомощните хора да могат да бъдат качвани на борда от морето или на носилки.

4.4.3.5. Всички повърхности, по които могат да ходят хора, са с покритие, възпрепятстващо хлъзгането.

4.4.4. Плавателност на спасителната лодка

Всички спасителни лодки имат присъща плавателност или са оборудвани с плаващ материал, който не се повлиява неблагоприятно от морска вода, нефт или нефтени продукти, достатъчен, за да осигури плаването на спасителната лодка, заедно с цялото ѝ оборудване на борда, когато същата е наводнена и отворена към морето. Допълнителен плаващ материал, равен на 10 280 N плаваща сила на човек, се осигурява за броя на лицата, допустими за поставяне на спасителната лодка. Плаващият материал, освен ако не е в допълнение към изискваното по-горе, не се монтира от външната страна на корпуса.

4.4.5. Надводен борд и устойчивост на спасителните лодки

4.4.5.1. Всички спасителни лодки са устойчиви и имат положителна GM стойност, когато са натоварени с 50% от броя на лица-та, допустими за поставяне на спасителната лодка в нормалното им положение от едната страна на централната линия.

4.4.5.2. При условията на натоварване в параграф 4.4.5.1:

.1 всяка спасителна лодка със странични отвори в близост до планширите има надводен борд, измерен от водолинията до най-ниския отвор, през който спасителната лодка може да бъде наводнена, от най-малко 1,5% от дължината на спасителната лодка или 100 mm, в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма, и

.2 всяка спасителна лодка без странични отвори в близост до планширите не надвишава ъгъл на наклон от 20° и има надводен борд, измерен от водолинията до най-ниския отвор, през който спасителната лодка може да се наводни, най-малко 1,5% от дължината на спасителната лодка или 100 mm, в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма.

4.4.6. Задвижване на спасителните лодки

4.4.6.1. Всяка спасителна лодка се задвижва от двигател със самозапалване. Двигател не се използва за спасителни лодки, ако горивото им има температура на възпламеняване 43°C или по-ниска (изпитване със затворен тигел).

4.4.6.2. Двигателят е снабден или с ръчна пускова система, или с пускова система за захранване с два независими презареждащи се източника на енергия. Осигуряват се и всички необходими пускови устройства.

Пусковата система на двигателя и пусковите устройства пускат двигателя при температура на околната среда -15°C в рамките на 2 минути от началото на процедурата по пускане, освен ако Администрацията, като отчита конкретните рейсове, при които корабът, превозващ спасителната лодка, е постоянно ангажиран, счита, че друга различна температура е подходяща. Пусковите системи не се възпрепятстват от корпуса на двигателя, седалките или други препятствия.

4.4.6.3. Двигателят да може да работи не по-малко от 5 минути след пускане в студено и спасителната лодка извадена от водата.

4.4.6.4. Двигателят да може да работи, когато спасителната лодка е наводнена до централната линия на коляновия вал.

4.4.6.5. Валът на витлото е разположен така, че витлото да може да се отдели от двигателя. Предвиждат се разпоредби за задвижване напред и назад на спасителната лодка.

4.4.6.6. Изпускателната тръба е разположена така, че да предотвратява навлизането на вода в двигателя при нормална експлоатация.

4.4.6.7. Всички спасителни лодки се проектират при надлежно отчитане на безопасността на лицата във водата и на възможността за повреда на пропулсивната уредба от плаващи отломки.

4.4.6.8. Скоростта на спасителната лодка, когато се движи напред в спокойна вода, когато е натоварена с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване и с цялото спомагателно оборудване, задвижвана от двигателя, е най-малко 6 възела и най-малко 2 възела при спускане на спасителна лодка за 25 лица, натоварена с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване или с еквивалент. Осигурено е достатъчно гориво, подходящо за използване в целия температурен диапазон, очакван в зоната, в която работи корабът, за движение на напълно натоварената спасителна лодка с 6 възела за период не по-малък от 24 часа.

4.4.6.9. Двигателят на спасителната лодка, трансмисията и принадлежностите на двигателя се поставят в пожарозащитен корпус или други подходящи приспособления, осигуряващи подобна защита. Тези приспособления също така предпазват лицата от случаен контакт с горещи или подвижни части и предпазват двигателя от излагане на атмосферни влияния и море. Осигуряват се подходящи средства за намаляване на шума на двигателя, така че да може да се чуе шум. Батериите на стартера са снабдени с кожуси, които образуват водоплътен корпус около дъното и страните на батериите. Корпусите на батериите имат плътно прилепнал капак, което осигурява необходимата вентилация на въздух.

4.4.6.10. Двигателят на спасителната лодка и неговите принадлежности са проектирани така, че да ограничават електромагнитните емисии, така че работата на двигателя да не пречи на работата на радиоспасителните средства, използвани в спасителната лодка.

4.4.6.11. Осигуряват се средства за презареждане на всички батерии за пускане на двигателя, радиото и прожектора. Батериите за радиото не се използват за захранване на пускането на двигателя. Осигуряват се средства за презареждане на батериите на спасителните лодки от електрозахранването на кораба при захранващо напрежение, ненадвишаващо 50 V, което може да бъде изключено в пункта за качване в спасителните лодки или посредством зарядно устройство за слънчева батерия.

4.4.6.12. Водоустойчиви инструкции за пускане и работа на двигателя се осигуряват и монтират на видно място в близост до уредите за управление на пускането на двигателя.

4.4.7. Принадлежности за спасителните лодки

4.4.7.1. Всички спасителни лодки, с изключение на свободно падащите спасителни лодки, се оборудват с най-малко един изпускателен вентил, монтиран близо до най-ниската точка на корпуса, който автоматично се отваря за отводняване на корпуса, когато спасителната лодка не е приводнена, и автоматично се затваря, за да се предотврати навлизането на вода, когато спасителната лодка е приводнена. Всеки изпускателен вентил е оборудван с капачка или тапа за затваряне на вентила, които се закрепват към спасителната лодка с връзка, верига или друго подходящо средство. Изпускателните вентили са леснодостъпни отвътре на спасителната лодка и тяхното местоположение е ясно обозначено.

4.4.7.2. Всички спасителни лодки са снабдени с рул и румпел. Когато е осигурен щурвал или друг механизъм за дистанционно управление, румпелът може да управлява руля в случай на повреда на механизма за управление. Рулят е постоянно прикрепен към спасителната лодка. Румпелът е постоянно монтиран на руля или свързан с него. Ако обаче спасителната лодка има механизъм за дистанционно управление, румпелът може да бъде демонтируем и надеждно прибран в близост до напречника за руля. Рулят и румпелът са разположени така, че да не се повреждат при задействане на механизма за освобождаване или на витлото.

4.4.7.3. Освен в близост до руля и витлото се осигуряват подходящи ръкохватки или плаващо спасително въже се закрепва около външната страна на спасителната лодка над водолинията и в обсега на човек във водата.

4.4.7.4. Спасителните лодки, които не са самоизправящи се при преобръщане, имат подходящи ръкохватки от долната страна на корпуса, които да позволяват на хората да се придържат към спасителната лодка. Ръко-хватките се закрепват към спасителната лодка по такъв начин, че когато са подложени на удар, достатъчен да ги накара да се счупят от спасителната лодка, те се чупят, без да повредят спасителната лодка.

4.4.7.5. Всички спасителни лодки са оборудвани с достатъчно водоплътни шкафове или отделения, за да се осигури съхраняването на малките части от оборудването и водата в съответствие с параграф 4.4.8. Спасителната лодка е оборудвана със средства за събиране на дъждовна вода, и освен това, ако се изисква от Администрацията, се осигурява средство за производство на питейна вода от морска вода с ръчно задвижван обезсолител. Обезсолителят не трябва да зависи от слънчевата топлина, нито от химикали, различни от морска вода. Осигуряват се средства за съхраняване на събраната вода.

4.4.7.6. Всяка спасителна лодка, която ще бъде спусната с фал или фалове, с изключение на свободно падаща спасителна лодка, е оборудвана с механизъм за освобождаване, отговарящ на следните изисквания, предмет на параграф 5 по-долу:

.1 механизмът е разположен така, че всички куки да се освобождават едновременно;

.2 механизмът има две способности за освобождаване, както следва:

2.1. способност за нормално освобождаване, която ще освободи спасителната лодка, когато е приводнена или когато няма товар върху куките, и

2.2. способност за освобождаване при натоварване, която освобождава спасителната лодка с товар на куките; това освобождаване се организира така, че да освобождава спасителната лодка при всякакви условия на натоварване от празен ход с приводнена спасителна лодка до товар 1,1 пъти общата маса на спасителната лодка, когато е натоварена с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване; тази способност за освобождаване е адекватно защитена срещу случайно или преждевременно използване; адекватната защита включва специална механична защита, която обикновено не се изисква за освобождаване при разтоварване, в допълнение към знака за опасност; за да се предотврати случайно освобождаване по време на възстановяването на лодката, механичната защита (блокировката) се задейства само когато механизмът за освобождаване е правилно и напълно върнат в изходно положение; за да се предотврати преждевременно освобождаване при натоварване, задействането на механизма за освобождаване при натоварване изисква умишлено и трайно действие от страна на оператора; механизмът за освобождаване е проектиран така, че членовете на екипажа в спасителната лодка да могат ясно да наблюдават кога механизмът за освобождаване е правилно и напълно върнат в изходно положение и готов за вдигане; осигуряват се ясни инструкции за експлоатация с подходящо формулирано предупредително съобщение;

.3 уредът за управление на освобождаването е ясно маркиран в цвят, който контрастира с околната среда;

.4 неподвижните конструкционни връзки на механизма за освобождаване в спасителната лодка се проектират с коефициент на безопасност 6 въз основа на максималната якост на използваните материали, като се приема, че масата на спасителната лодка е равномерно разпределена между фаловете; и

.5 когато за спускане на спасителна лодка в морето в комбинация с подходящо притягащо въже се използва система с единичен фал и кука, не е необходимо да се прилагат изискванията на параграф 4.4.7.6.2; в такъв случай е подходяща само една възможност за освобождаване на спасителната лодка, само когато тя е изцяло приводнена.

4.4.7.7. Всяка спасителна лодка се запълва с приспособление за закрепване на притягащото въже близо до носа ѝ. Устройството е такова, че спасителната лодка няма опасни или нестабилни характеристики, когато се тегли от кораба със скорост 5 възела в спокойна вода. С изключение на свободно падащите спасителни лодки приспособлението за закрепване на притягащото въже включва устройство за освобождаване, което позволява на притягащото въже да се освобождава от вътрешната страна на спасителната лодка, като корабът се движи със скорост до 5 възела в спокойна вода.

4.4.7.8. Всяка спасителна лодка, оборудвана с фиксиран двупосочен VHF радиотелефонен апарат с отделно монтирана антена, е снабдена с приспособления за ефективно разполагане и закрепване на антената в нейното работно положение.

4.4.7.9. Спасителните лодки, предназначени за приспускане на вода отстрани на кораба, имат плъзгачи и фендери, необходими за улесняване на приспускането на вода и предот-вратяване на повреда на спасителната лодка.

4.4.7.10. Монтирана е ръчно управлявана лампа. Светлината е бяла и може да работи непрекъснато в продължение на най-малко 12 часа със светлинен интензитет не по-малък от 4,3 cd във всички посоки на горното полукълбо. Ако обаче светлината е мигаща, тя мига със скорост не по-малка от 50 мигания и не по-голяма от 70 мигания в минута за 12-часов период на работа с еквивалентен ефективен светлинен интензитет.

4.4.7.11. В спасителната лодка се монтира ръчно управлявана лампа или източник на светлина, за да се осигури осветеност за не по-малко от 12 часа, за да се даде възможност за четене на инструкциите за оцеляване и оборудването, но за тази цел не се допускат маслени лампи.

4.4.7.12. Всяка спасителна лодка се разполага така, че от мястото за контрол и управление се осигурява подходяща видимост напред, назад и от двете страни за безопасно приспускане на вода и маневриране.

4.4.8. Оборудване на спасителните лодки

Всички елементи на оборудването на спасителните лодки, независимо дали сеизискват от този параграф или от друго място в раздел 4.4, се закрепват в спасителните лодки чрез закрепвания, съхранение в шкафове или отделения, съхранение в скоби или подобни монтажни приспособления или други подходящи средства. Въпреки това в случай на спасителна лодка, която се приспуска на вода чрез падане, куките на лодките се държат свободни за целите на отблъскването. Оборудването се закрепва по такъв начин, че да не пречи на процедурите по напускане. Всички елементи на оборудването на спасителните лодки са възможно най-малки и с възможно най-малка маса и се опаковат в подходяща и компактна форма. Освен ако не е посочено друго, нормалното оборудване на всяка спасителна лодка се състои от:

.1 с изключение на свободно падащите спасителни лодки, достатъчно плаващи гребла за придвижване в спокойни морета; за всяко гребло се осигуряват щифтове, вилки или еквивалентни приспособления; щифтовете или вилките се закрепват към лодката с връзки или вериги;

.2 две куки за лодка;

.3 плаващо изгребващо устройство и две кофи;

.4 наръчник за оцеляване;

.5 работен компас, който е светлинен или снабден с подходящи средства за осветление; в напълно затворена спасителна лодка компасът е постоянно монтиран на мястото за управление, във всяка друга спасителна лодка е снабден със стойка, ако е необходимо, за да се предпази от атмосферните влияния и подходящи монтажни приспособления;

.6 морска котва с подходящ размер, оборудвана с удароустойчиво кот-вено въже, което осигурява здраво захващане, когато е мокра; якостта на морската котва, котвеното въже и високоскоростните линии, ако има такива, е достатъчна за всички морски условия;

.7 две ефикасни притягащи въжета с дължина, равна на не по-малко от два пъти разстоянието от мястото на подреждане на спасителната лодка до водолинията при най-ненатоварено състояние на плаване на кораба или 15 m, в зависимост от това кое от двете е по-голямо; при спасителни лодки, приспуснати на вода чрез свободно спускане, и двете притягащи въжета се подреждат близо до носа, готови за използване; на други спасителни лодки едното притягащо въже, прикрепено към устройството за освобождаване, изисквано съгласно параграф 4.4.7.7, се поставя в предния край на спасителната лодка, а друготосе закрепва здраво на или близо до носа на спасителната лодка, готово за използване;

.8 две брадвички, по една на всеки край на спасителната лодка;

.9 водоплътни съдове, съдържащи общо3 l прясна вода за всяко лице, допустимо за поставяне на спасителната лодка, от които или 1 l на човек могат да бъдат заменени с обезсоляващ апарат, способен да произведе същото количество прясна вода за 2 дни, или 2 l на човек, могат да бъдат заменени с ръчно захранван обезсолител за обратна осмоза, както е описано в параграф 4.4.7.5, способен да произведе същото количество прясна вода за 2 дни;

.10 устойчив на ръжда, потопяем електрод с връзка;

.11 устойчив на ръжда градуиран съд за пиене;

.12 хранителна дажба, както е описано в параграф 4.1.5.1.18, възлизаща общо на не по-малко от 10 000 kJ за всяко лице, допустимо за поставяне на спасителната лодка; тези дажби се съхраняват в херметически затворени опаковки и се подреждат във водоплътен контейнер;

.13 четири сигнални ракети тип "парашут", отговарящи на изискванията на раздел 3.1;

.14 шест ръчни сигнални ракети, отговарящи на изискванията на раздел 3.2;

.15 два димни сигнала с положителна плавателност, отговарящи на изискванията на раздел 3.3;

.16 един водоустойчив електрически факел, подходящ за морзова сигнализация, заедно с резервен комплект батерии и резервна крушка във водоустойчив контейнер;

.17 едно огледало за сигнализация на дневна светлина с инструкции за използването му за сигнализация на кораби и въздухоплавателни средства;

.18 едно копие от сигнали на спасителните средства, посочени в правило V/16, върху водоустойчива карта или във водоустойчив контейнер;

.19 една свирка или еквивалентен звуков сигнал;

.20 един комплект за оказване на първа помощ във водоустойчива кутия, която може да се затваря плътно след употреба;

.21 лекарство против морска болест, достатъчно за най-малко 18 часа, и по една торбичка за морска болест за всяко лице;

.22 сгъваем нож, който се държи прикрепен към лодката с връзка;

.23 три отварачки за консерви;

.24 два спасителни пояса, прикрепени към въже с дължина не по-малка от 30 m;

.25 ако спасителната лодка не е автоматично самоотливна, ръчна помпа, подходяща за ефективно изпомпване на вода;

.26 един комплект риболовни принадлежности;

.27 достатъчни инструменти за малки настройки на двигателя и неговите принадлежности;

.28 преносимо пожарогасително оборудване от одобрен тип, подходящо за потушаване на пожари от гориво;

.29 прожектор с хоризонтален и вертикален сектор най-малко 6ѝ и измерен светлинен интензитет 2500 cd, който може да работи непрекъснато в продължение на не по-малко от 3 часа;

.30 ефективен радиолокационен отражател, освен ако в спасителното средство не се съхранява радарен транспондер на спасителната лодка;

.31 средства за термозащита, отговарящи на изискванията на раздел 2.5, достатъчни за 10% от броя на лицата, допустими за поставяне на спасителната лодка, или за две, в зависимост от това кое от двете е по-голямо; и

.32 в случай на кораби, които извършват рейсове от такова естество и продължителност, че по мнението на Администрацията точките, посочени в параграфи 4.4.8.12 и 4.4.8.26, не са необходими, Администрацията може да разреши тези точки да бъдат заличени.

4.4.9. Маркировки на спасителните лодки

4.4.9.1. Броят на лицата, за които е одоб-рена спасителната лодка, се отбелязва ясно с постоянни букви.

4.4.9.2. Името и пристанището на регистрация на кораба, към който принадлежи спасителната лодка, се маркират от всяка страна на носа на спасителната лодка с главни печатни букви на латинската азбука.

4.4.9.3. Средствата за идентифициране на кораба, към който принадлежи спасителната лодка, и номерът на спасителната лодка се маркират по такъв начин, че да се виждат отгоре.

4.5. Частично закрити спасителни лодки

4.5.1. Частично закрити спасителни лодки отговарят на изискванията на раздел 4.4 и на изискванията на този раздел.

4.5.2. Частично закрити спасителни лодки са снабдени с трайно прикрепени твърди капаци, простиращи се над не по-малко от 20% от дължината на спасителната лодка от носа и не по-малко от 20% от дължината на спасителната лодка от най-задната част на спасителната лодка. Спасителната лодка е оборудвана с постоянно прикрепено сгъваемо покривало, което заедно с твърдите капаци напълно затваря пътниците на спасителната лодка в защитен от атмосферни влияния подслон и ги предпазва от излагане. Спасителната лодка има входове от двата края и от всяка страна. Входовете в твърдите капаци са защитени от атмосферни влияния, когато са затворени. Покривалото е разположено така, че:

.1 е снабдено с подходящи твърди секции или дъски, които позволяват издигане на покривалото;

.2 може да бъде лесно издигнато от не повече от две лица;

.3 е изолирано, за да предпази обитателите от топлина и студ посредством не по-малко от два слоя материал, разделени с въздушна междина или други еднакво ефективни средства, осигуряват се средства за предотвратяване на натрупването на вода във въздушната междина;

.4 външността му е с много видим цвят, а вътрешността му е с цвят, който не причинява неудобство на пътниците;

.5 входовете в покривалото са снабдени с ефикасни регулируеми затварящи приспособления, които могат лесно и бързо да се отварят и затварят отвътре или отвън, така че да позволяват вентилация, но изключват морска вода, вятър и студ, осигуряват се средства за надеждно задържане на входовете в отворено и затворено положение;

.6 при затворени входове има достатъчно въздух за пътниците по всяко време;

.7 разполага със средства за събиране на дъждовна вода; и

.8 пътниците могат да се евакуират в случай на преобръщане на спасителната лодка.

4.5.3. Вътрешността на спасителната лодка е с много видим цвят.

4.5.4. Ако на спасителната лодка е монтиран фиксиран двупосочен VHF радиотелефонен апарат, той се инсталира в каюта, достатъчно голяма, за да побере както оборудването, така и лицето, което я използва. Не се изисква отделна каюта, ако конструкцията на спасителната лодка осигурява защитено пространство, удовлетворяващо Администрацията.

4.6. Напълно закрити спасителни лодки

4.6.1. Напълно закрити спасителни лодки отговарят на изискванията на раздел 4.4 и на изискванията на този раздел.

4.6.2. Корпус

Всяка напълно затворена спасителна лодка е снабдена с твърд водоплътен корпус, който напълно обгражда спасителната лодка. Корпусът е разположен така, че:

.1 осигурява подслон на пътниците;

.2 достъпът до спасителната лодка се осигурява от люкове, които могат да бъдат затворени, за да направят спасителната лодка водоплътна;

.3 с изключение на свободно падащите спасителни лодки люковете са разположени така, че да позволяват операциите по приспускане на вода и възстановяване да се извършват, без да се налага пътниците да напускат корпуса;

.4 люковете за достъп могат да се отварят и затварят както отвътре, така и отвън, и са оборудвани със средства за тяхното сигурно задържане в отворено положение;

.5 с изключение на свободно падаща спасителна лодка на спасителната лодка може да се гребе;

.6 е в състояние, когато спасителната лодка е в преобърнато положение със затворени люкове и без значителни течове, да поддържа цялата маса на спасителната лодка, включително цялото оборудване, машини и пълното ѝ оборудване с екипаж;

.7 включва прозорци или полупрозрачни панели, които допускат достатъчно дневна светлина във вътрешността на спасителната лодка със затворени люкове, за да не е необходима изкуствена светлина;

.8 външността е с много видим цвят, а вътрешността е с цвят, който не причинява неудобство на пътниците;

.9 парапетите осигуряват здрава опора за лица, движещи се по външната страна на спасителната лодка, и подпомагат качването и слизането;

.10 лицата имат достъп до седалките си от вход, без да се налага да се катерят по балки или други препятствия, и

.11 по време на работа на двигателя при затворен корпус атмосферното налягане в спасителната лодка никога не е по-високо или по-ниско от външното атмосферно налягане с повече от 20 hPa.

4.6.3. Преобръщане и повторно изправяне

4.6.3.1. Освен в свободно падащи спасителни лодки на всяко посочено място за сядане е монтиран предпазен колан. Предпазният колан е проектиран така, че да задържа лице с маса 100 kg, когато спасителната лодка е в преобърнато положение. Всеки комплект предпазни колани за седалка е с цвят, който контрастира с коланите за седалки в непосредствена близост. Свободно падащите спасителни лодки са оборудвани с предпазен колан на всяка седалка в контрастен цвят, проектиран да задържа лице с маса 100 kg, здраво седнало по време на свободно падане, както и със спасителна лодка в преобърнато положение.

4.6.3.2. Устойчивостта на спасителната лодка е такава, че тя от само себе си или автоматично се самоизправя, когато е натоварена с пълно или частично окомплектоване с екипаж и оборудване и всички входове и отвори са водоплътно затворени, и лицата са обезопасени с предпазни колани.

4.6.3.3. Спасителната лодка може да поддържа пълно окомплектоване с екипаж и оборудване, когато спасителната лодка е в повредено състояние, предписано в параграф 4.4.1.1, и нейната устойчивост е такава, че в случай на преобръщане тя автоматично достига положение, което ще осигури на пътниците ѝ евакуация над водата. Когато спасителната лодка е в устойчиво наводнено състояние, нивото на водата вътре в спасителната лодка, измерено по дължината на облегалката на седалката, да не е повече от 500 mm над седалищната плоскост на седалката за всеки пътник.

4.6.3.4. Конструкцията на всички изпускателни тръби на двигателя, въздуховоди и други отвори е такава, че водата да бъде изключена от двигателя, когато спасителната лодка се преобърне и се изправи отново.

4.6.4. Задвижване

4.6.4.1. Двигателят и трансмисията се управляват от позицията на щурмана.

4.6.4.2. Двигателят и инсталацията на двигателя могат да работят във всяко положение по време на преобръщането и продължават да работят, след като спасителната лодка се върне в изправено положение или автоматично се накланя при преобръщането и лесно се пуска отново, след като спасителната лодка се върне в изправено положение. Конструкцията на горивните и смазочните системи предотвратява загубата на гориво и загубата на повече от 250 ml смазочно масло от двигателя по време на преобръщане.

4.6.4.3. Двигателите с въздушно охлаждане имат тръбопроводна система, която да поема и отвежда охлаждащия въздух от външната страна на спасителната лодка. Осигуряват се ръчни регулатори, за да се даде възможност за отвеждане на охлаждащия въздух от вътрешността на спасителната лодка.

4.6.5. Защита срещу ускорение

Независимо от параграф 4.4.1.7 напълно затворена спасителна лодка, с изключение на свободно падаща спасителна лодка, се конструира и защитава така, че спасителната лодка да осигурява защита срещу вредни ускорения в резултат на удар на спасителната лодка, когато е натоварена с пълното окомплектоване с екипаж и оборудване, срещу страната на кораба със скорост на удара не по-малка от 3,5 m/s.

4.7. Свободно падащи спасителни лодки

4.7.1. Общи изисквания

Свободно падащите спасителни лодки отговарят на изискванията на раздел 4.6 и на изискванията на този раздел.

4.7.2. Товароподемност на свободно падаща спасителна лодка

Товароподемността на свободно падаща спасителна лодка е броят на лицата, на които може да бъде осигурена седалка, без да пречат на задвижването или работата на оборудването на спасителната лодка. Широчината на седалката е най-малко 430 mm. Свободният просвет от облегалката е най-малко 635 mm. Облегалката се простира най-малко на 1000 mm над седалищната плоскост на седалката.

4.7.3. Изисквания за експлоатационните характеристики

4.7.3.1. Всяка свободно падаща спасителна лодка има положителен напредък непосредствено след влизането ѝ във водата и не влиза в контакт с кораба след свободно падане срещу диферент до 10° и страничен наклон до 20° от височината на освидетелстване, когато е напълно оборудвана и натоварена със:

.1 пълното си окомплектоване с екипаж;

.2 пътниците, така че центърът на тежестта да е в най-предното положение;

.3 пътниците, така че центърът на тежестта да е в най-задното положение, и

.4 само с оперативния си екипаж.

4.7.3.2. За нефтени танкери, танкери химикаловози и газовози с краен ъгъл на наклон, по-голям от 20°, изчислен в съответствие с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г., отнасящ се към нея, и препоръките на Организацията, според случая, спасителната лодка може да бъде свободно приспускана на вода под крайния ъгъл на наклон и на основата на крайната водолиния от това изчисление.

4.7.3.3. Изискваната височина на свободно падане никога не надвишава освидетелстваната височина на свободно падане.

4.7.4. Конструкция

Всяка свободно падаща спасителна лодка е достатъчно здрава, за да издържи, когато е натоварена с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване, свободно падане от височина най-малко 1,3 пъти освидетелстваната височина на свободно падане.

4.7.5. Защита срещу вредно ускорение

Всяка свободно падаща спасителна лодка се конструира така, че да гарантира, че спасителната лодка е в състояние да осигури защита срещу вредни ускорения, произтичащи от височината на приспускане на вода, за която е освидетелствана, в спокойна вода при неблагоприятни условия при диферент до 10° и страничен наклон до 20° във всяка посока, когато е напълно оборудвана и натоварена:

.1 пълното си окомплектоване с екипаж;

.2 пътниците, така че центърът на тежестта да е в най-предното положение;

.3 пътниците, така че центърът на тежестта да е в най-задното положение; и

.4 само с оперативния си екипаж.

4.7.6. Принадлежности за спасителните лодки

Всяка свободно падаща спасителна лодка се оборудва със система за освобождаване, която:

.1 разполага с две независими системи за задействане на механизмите за освобождаване, които могат да се управляват само от вътрешната страна на спасителната лодка и са маркирани в цвят, който контрастира с околната среда;

.2 е разположена така, че да освобождава лодката при всякакви условия на натоварване от ненатоварена до най-малко 200% от нормалния товар, причинен от напълно оборудваната спасителна лодка, когато е натоварена с броя на лицата, за които е одобрена;

.3 е адекватно защитена срещу случайна или преждевременна употреба;

.4 е проектирана да изпитва системата за освобождаване без приспускане на вода на спасителната лодка; и

.5 е проектирана с коефициент на без-опасност 6 въз основа на крайната якост на използваните материали.

4.7.7. Свидетелството за одобрение

В допълнение към изискванията на параграф 4.4.1.2 свидетелството за одобрение на свободно падаща спасителна лодка съдържа също:

.1 освидетелствана височина на свободно падане;

.2 необходимата дължина на рампата за приспускане на вода; и

.3 ъгъл на рампата за приспускане на вода за освидетелстваната височина на свободно падане.

4.8. Спасителни лодки с автономна система за поддържане на въздуха

В допълнение към съответствието с изискванията на раздели 4.6 или 4.7, според случая, спасителна лодка с автономна система за поддържане на въздуха се разполага така, че при движение със затворени входове и отвори въздухът в спасителната лодка да остава безопасен и годен за дишане и двигателят да работи нормално за период от не по-малко от 10 минути. През този период атмосферното налягане в спасителната лодка никога не пада под външното атмосферно налягане, нито го надвишава с повече от 20 hPa. Системата има визуални индикатори, които показват налягането на подаването на въздух по всяко време.

4.9. Пожарозащитени спасителни лодки

4.9.1. В допълнение към съответствието с изискванията на раздел 4.8 пожарозащитената спасителна лодка, когато се приводнява, да може да защитава броя лица, допустими за поставяне, когато е подложена на непрекъснат пожар от гориво, който обгръща спасителната лодка за период не по-малък от 8 минути.

4.9.2. Система за разпръскване на вода

Спасителна лодка, която има пожарогасителна система за разпръскване на вода, отговаря на следното:

.1 от морето се черпи вода за системата от помпа със самозареждащ се двигател; трябва да е възможно потокът на вода да се включи и изключи от външната страна на спасителната лодка;

.2 черпенето на морска вода е организирано така, че да предотвратява постъпването на запалими течности от морската повърхност; и

.3 системата е оборудвана за промиване с прясна вода и позволява пълно отводняване.

Глава пета.
СПАСИТЕЛНИ ЛОДКИ

5.1 Спасителни лодки

5.1.1. Общи изисквания

5.1.1.1 С изключение на предвиденото в този раздел всички спасителни лодки отговарят на изискванията на параграфи 4.4.1 до 4.4.7.4, включително и 4.4.7.6, 4.4.7.7, 4.4.7.9, 4.4.7.10 и 4.4.9. Спасителната лодка може да бъде одобрена и използвана като спасителна лодка, ако отговаря на всички изисквания на този раздел, ако успешно е завършила изпитването за спасителна лодка, изисквано в правило III/4.2, и ако нейното подреждане, приспускане на вода и възстановяване на кораба отговарят на всички изисквания за спасителна лодка.

5.1.1.2 Независимо от изискванията на параграф 4.4.4 изискваният плаващ материал за спасителни лодки може да бъде монтиран извън корпуса, при условие че е подходящо защитен срещу повреда и може да издържи на излагане, както е посочено в параграф 5.1.3.3.

5.1.1.3 Спасителните лодки могат да бъдат с твърда или надуваема конструкция или комбинация от двете и:

.1 да не са по-малки от 3,8 m и не по-дълги от 8,5 m, и

.2 да могат да превозват най-малко пет седящи лица и едно лице, лежащо на носилка.

Независимо от параграф 4.4.15 седенето, с изключение на щурмана, може да бъде осигурено на пода, при условие че анализът на мястото за сядане в съответствие с параграф 4.4.2.2.2 използва форми, подобни на фигура 1, но променени на обща дължина от 1190 mm, за да осигури удължение за крака. Никоя част от място за сядане не е върху планшира, повърхността на кърмата или надутата плавателност от страните на лодката.

5.1.1.4 Спасителните лодки, които са комбинация от твърда и надуваема конструкция, отговарят на съответните изисквания на този раздел, удовлетворяващи Администрацията.

5.1.1.5 Освен ако спасителната лодка не е оборудвана с подходящо изпъкнало ребро, тя е снабдена с капак на носа, простиращ се не по-малко от 1,5 % от нейната дължина.

5.1.1.6 Спасителните лодки могат да маневрират със скорост най-малко 6 възела и поддържат тази скорост за период от най-малко 4 часа.

5.1.1.7 Спасителните лодки имат достатъчна подвижност и маневреност по море, за да позволят на лицата да бъдат извадени от водата, навигираните спасителни плотове и да теглят най-големия спасителен плот, превозван на кораба, когато е натоварен с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване или еквивалент при скорост от най-малко 2 възела.

5.1.1.8 Спасителната лодка е оборудвана с бордов двигател или извънбордов двигател. Ако е оборудвана с извънбордов двигател, рулят и румпелът могат да бъдат част от двигателя. Независимо от изискванията на параграф 4.4.6.1, на спасителните лодки могат бъдат монтирани извънбордови двигатели, задвижвани с бензин, с одобрена горивна система, при условие че резервоарите за гориво са специално защитени срещу пожар и експлозия.

5.1.1.9 Приспособленията за теглене са постоянно монтирани в спасителните лодки и са достатъчно здрави, за да навигират или теглят спасителни плотове, както се изисква в параграф 5.1.1.7.

5.1.1.10 Освен ако изрично не е предвидено друго, на всяка спасителна лодка се предоставят ефективни средства за изгребване на водата или е автоматично самоотливна.

5.1.1.11 Спасителните лодки са оборудвани със защитено от атмосферни влияния подреждане за малки части от оборудването.

5.1.2. Оборудване за спасителни лодки

5.1.2.1 Всички елементи на оборудването на спасителните лодки, с изключение на куките за лодки, които се държат свободни за целите на отблъскването се закрепват в спасителната лодка чрез закрепвания, съхранение в шкафове или отделения, съхранение в скоби или подобни монтажни приспособления, или други подходящи средства. Оборудването е обезопасено по такъв начин, че да не пречи на процедурите по приспускане на вода или възстановяване. Всички елементи на оборудването на спасителните лодки са възможно най-малки и с възможно най-малка маса и са опаковани в подходяща и компактна форма.

5.1.2.2 Нормалното оборудване на всяка спасителна лодка се състои от:

.1 достатъчно плаващи гребла или лопатки, за да се постигне напредък в спокойни морета. За всяко гребло се осигуряват щифтове, вилки или еквивалентни приспособления. Щифтовете или вилките се закрепват към лодката с връзки или вериги;

.2 плаващо изгребващо устройство;

.3 стойка, съдържаща ефективен компас, който е светлинен или снабден с подходящи средства за осветление;

.4 морска котва и бързоходна линия, ако са снабдени с котвено въже с достатъчна якост, с дължина не по-малка 10 m;

.5 притягащо въже с достатъчна дължина и якост, прикрепено към устройството за освобождаване, отговарящо на изискванията на параграф 4.4.7.7, и поставено в предния край на спасителната лодка;

.6 едно спасително въже с дължина не по-малка от 50 m, с достатъчна якост за теглене на спасителен плот, както се изисква от параграф 5.1.1.7;

.7 един водоустойчив електрически факел, подходящ за морзова сигнализация, заедно с резервен комплект батерии и резервна крушка във водоустойчив контейнер;

.8 една свирка или еквивалентен звуков сигнал;

.9 един комплект за оказване на първа помощ във водоустойчива кутия, която може да се затваря плътно след употреба;

.10 два спасителни пояса, прикрепени към въже с дължина, не по-малка от 30 m;

.11 прожектор с хоризонтален и вертикален сектор най-малко 6ѝ и измерен светлинен интензитет 2 500 cd, който може да работи непрекъснато в продължение на не по-малко от 3 часа;

.12 ефективен радиолокационен отражател;

.13 средства за термозащита, отговарящи на изискванията на раздел 2.5, достатъчни за 10 % от броя на лицата, допустими за поставяне на спасителната лодка, или за две, в зависимост от това кое от двете е по-голямо; и

.14 преносимо пожарогасително оборудване от одобрен тип, подходящо за потушаване на пожари от гориво.

5.1.2.3 В допълнение към оборудването, изисквано от параграф 5.1.2.2, нормалното оборудване на всяка твърда спасителна лодка включва:

.1 кука за лодка;

.2 кофа; и

.3 нож или брадва.

5.1.2.4 В допълнение към оборудването, изисквано съгласно параграф 5.1.2.2, нормалното оборудване на всяка надуваема спасителна лодка се състои от:

.1 плаващ предпазен нож;

.2 две гъби;

.3 ефективно ръчно задвижвани мембрани или помпа;

.4 комплект за ремонт в подходящ контейнер за ремонт на пробиви; и

.5 кука за спасителна лодка.

5.1.3 Допълнителни изисквания за надуваеми спасителни лодки

5.1.3.1 Изискванията на параграфи 4.4.1.4 и 4.4.1.6 не се прилагат за надуваеми спасителни лодки.

5.1.3.2 Надуваемата спасителна лодка се конструира по такъв начин, че когато е окачена на привързаното въже или на куката за повдигане:

.1 да е достатъчно здрава и твърда, за да може да бъде свалена и възстановена с пълното си окомплектоване с екипаж и оборудване;

.2 е с достатъчна якост, за да издържи натоварване 4 пъти масата на пълно окомплектоване с екипаж и оборудване при температура на околната среда 20 ± 3 °C, като всички предпазни клапани са в неработно състояние; и

.3 е с достатъчна якост, за да издържи натоварване от 1,1 пъти масата на пълното си окомплектоване с екипаж и оборудване при температура на околната среда -30 °C, като всички предпазни клапани са в работно състояние.

5.1.3.3 Надуваемите спасителни лодки се конструират така, че да могат да издържат на излагане:

.1 когато се подреждат на открита палуба на кораб в морето, и

.2 в продължение на 30 дни плаване при всички морски условия.

5.1.3.4 В допълнение към съответствието с изискванията на параграф 4.4.9 надуваемите спасителни лодки се маркират със сериен номер, име или търговска марка на производителя и дата на производство.

5.1.3.5 Плавателността на надуваемата спасителна лодка се осигурява или от една камера, разделена на най-малко пет отделни отделения с приблизително еднакъв обем, или от две отделни камери, които не надвишават 60 % от общия обем. Въздушните камери се разполагат така, че непокътнатите отделения да могат да поддържат броя на лицата, допустими за поставяне на спасителната лодка, като всяко от тях е с маса от 75 kg, когато е в нормално седнало положение с положителен надводен борд по цялата периферия на спасителната лодка при следните условия:

.1 с изпуснато предно въздушно отделение;

.2 с изпуснати напълно въздушни отделения от едната страна на спасителната лодка; и

.3 с изпуснати напълно въздушни отделения от едната страна и отделението на носа.

5.1.3.6 Въздушните камери, образуващи границата на надутата спасителна лодка, при напомпване осигуряват обем не по-малък от 0,17 m3 за всяко лице, допустимо за поставяне на спасителната лодка.

5.1.3.7 Всяко въздушно отделение е снабдено с възвратен клапан за ръчно надуване и средства за изпускане. Монтира се и предпазен клапан, освен ако Администрацията не е удовлетворена, че не е необходимо такова приспособление.

5.1.3.8 Под дъното и на уязвимите места от външната страна на надутата спасителна лодка се осигуряват буртици, удовлетворяващи Администрацията.

5.1.3.9 Когато е монтирана повърхност на кърмата, тя не е вкарана на повече от 20 % от общата дължина на спасителната лодка.

5.1.3.10 Осигуряват се подходящи пластири за обезопасяване на притягащите въжета отпред и отзад и на закрепените спасителни въжета във и извън лодката.

5.1.3.11 Надуваемата спасителна лодка се поддържа във всеки един момент в напълно надуто състояние.

Глава шеста.
УСТРОЙСТВА ЗА СПУСКАНЕ НА ВОДА И КАЧВАНЕ

6.1. Устройства за спускане на вода и качване

6.1.1 Общи изисквания

6.1.1.1. С изключение на вторичните средства за приспускане на вода на свободно падащи спасителни лодки, всяко устройство за спускане на вода се разполага така, че напълно оборудваното спасително средство или спасителна лодка, които обслужва, да може да бъдат приспуснати на вода безопасно при неблагоприятни условия при диферент до 10° и страничен наклон до 20°:

.1 когато се качват на борда, както се изисква от правило III/23 или III/33, чрез пълно окомплектоване с екипаж и оборудване; и

.2 с не повече от необходимия оперативен екипаж на борда.

6.1.1.2 Независимо от изискванията на параграф 6.1.1.1, устройствата за приспускане на вода на спасителни лодки за нефтени танкери, танкери химикаловози и газовози с краен ъгъл на наклон, по-голям от 20°, изчислен в съответствие с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокола от 1978 г., отнасящ се към нея, и препоръките на Организацията, според случая, са в състояние да работят при крайния ъгъл на наклон от долната страна на кораба, като се взема предвид крайната повредена водолиния на кораба.

6.1.1.3. Устройството за спускане на вода не зависи от средства, различни от гравитацията или акумулираната механична енергия, които са независими от електрозахранването на кораба, за приспускане на вода на спасителното средство или спасителната лодка, които той обслужва в напълно натоварено и оборудвано състояние, както и в олекотено състояние.

6.1.1.4. Всяко устройство за спускане на вода е конструирано така, че да е необходимо само минимално рутинно техническо обслужване. Всички части, които изискват редовно техническо обслужване от екипажа на кораба, са леснодостъпни и лесни за обслужване.

6.1.1.5. Устройството за спускане на вода и неговите приспособления за закрепване, различни от спирачките на винч, са с достатъчна якост, за да издържат на статично пробно натоварване при изпитване, не по-малко от 2,2 пъти максималното работно натоварване.

6.1.1.6. Конструктивните елементи и всички блокове, фалове, люкове, такелажни скоби, връзки, скрепителни елементи и всички други фитинги, използвани във връзка с оборудването за приспускане на вода, се проектират с коефициент на безопасност въз основа на максималното работно натоварване и крайните якости на материалите, използвани за конструкцията. Прилага се минимален коефициент на безопасност от 4,5 за всички конструктивни елементи и се прилага минимален коефициент на безопасност 6 за фаловете, веригите за окачване, връзките и блоковете.

6.1.1.7. Доколкото е възможно, всяко устройствоза спускане на вода остава ефективно при условия на обледеняване.

6.1.1.8. Устройството за спускане на вода на спасителни лодки е в състояние да възстанови спасителната лодка заедно с екипажа ѝ.

6.1.1.9. Всяко устройство за спускане на вода на спасителна лодка се оборудва с мотор на винч, който може да повдига спасителната лодка от водата с нейното пълно окомплектоване с екипаж и оборудване при скорост не по-малка от 0,3 m/s.

6.1.1.10. Устройството за спускане на вода е такова, че да позволява безопасно качване на спасителното средство в съответствие с изискванията на параграфи 4.1.4.2, 4.1.4.3, 4.4.3.1 и 4.4.3.2.

6.1.2. Устройства за спускане на вода с помощта на фалове и винч

6.1.2.1. Всяко устройство за спускане навода, използващо фалове и винч, с изключение на вторичните приспособления за приспускане на вода за свободно падащи спасителни лодки, отговаря на изискванията на параграф 6.1.1 и освен това отговаря на изискванията на този параграф.

6.1.2.2. Устройството за спускане на вода се разполага така, че да може да се задейства от едно лице от място на палубата на кораба и, с изключение на вторичните устройства за спускане на вода на свободно падащи спасителни лодки, от място в спасителното средство или спасителната лодка. Когато се приспуска на вода от лице на палубата спасителното средство или спасителната лодка е видима за това лице.

6.1.2.3. Фаловете са изработени от устойчиво на въртене и корозионноустойчиво стоманено въже.

6.1.2.4. В случай на винч с няколко барабана, освен ако не е запълнено ефективно компенсаторно устройство, фаловете са разположени така, че при спускане барабаните да се развиват с еднаква скорост и да се навиват равномерно с еднаква скорост към барабаните при повдигане

6.1.2.5. Спирачките на винч на устройството за спускане на вода са достатъчно здрави, за да издържат:

.1 статично изпитване с изпитателно натоварване не по-малко от 1,5 пъти максималното работно натоварване; и

.2 изпитване при динамично натоварване с изпитателно натоварване не по-малко от 1,1 пъти максималното работно натоварване при максимална скорост при спускане.

6.1.2.6. Осигурява се ефикасна ръчна предавка за възстановяване на всяко спасително средство и спасителна лодка. Ръкохватките на ръчните предавки или щурвала не се въртят от движещи се части на винча, когато спасителното средство или спасителната лодка се спускат или когато се повдигат с енергия.

6.1.2.7. Когато рамената на лодбалката се възстановяват с енергия, се монтират предпазни устройства, които автоматично прекъсват захранването, преди рамената на лодбалката да достигнат спирачките, за да се предотврати пренапрежение на фаловете или лодбалката, освен ако двигателят не е проектиран да предотвратява такова пренапрежение.

6.1.2.8. Скоростта, с която напълно нато-вареното спасително средство или спасителна лодка се спускат до водата, не е по-малка от скоростта, получена по формулата.


S = 0,4 + 0,02H,


където:

S е скоростта на спускане в метри за секунда; и

 

H е височината в метри от главата на лодбалката до водолинията с кораба при най-ненатоварено състояние на плаване на кораба.


6.1.2.9. Скоростта на спускане на напълно оборудван спасителен плот без лица на борда, удовлетворява Администрацията. Скоростта на спускане на другите спасителни средства, напълно оборудвани, но без лица на борда, е най-малко 70 % от изискваната съгласно параграф 6.1.2.8.

6.1.2.10. Максималната скорост при спускане се определя от Администрацията, като се вземат предвид конструкцията на спасителното средство или спасителната лодка, защитата на пътниците от прекомерни сили и якостта на приспособленията за приспускане на вода, като се вземат предвид инерционните сили по време на аварийно спиране. В устройството се вграждат средства, които да гарантират, че тази скорост няма да бъде превишена.

6.1.2.11. Всяко устройство за спускане на вода е оборудвано със спирачки, които могат да накланят спускането на спасителното средство или спасителната лодка и да го задържат здраво, когато е натоварено с пълно окомплектоване с екипаж и оборудване, спирачните накладки, когато е необходимо, са защитени от вода и масло.

6.1.2.12. Ръчните спирачки се разполагат така, че спирачката винаги да се задейства, освен ако операторът или механизмът, задействан от оператора, не държи уреда за управление на спирачката в положение "изключено".

6.1.3. Спускане за свободно плаване

Когато спасителното средство изисква устройство за спускане на вода и е проектирано да плава свободно, освобождаването за свободно плаване на спасителното средство от неговото подредено положение е автоматично.

6.1.4. Устройства за спускане на вода на свободно падащи спасителни лодки

6.1.4.1. Всяко устройство за спускане на вода на свободно падащи спасителни лодки отговаря на приложимите изисквания на параграф 6.1.1 и в допълнение отговаря на изискванията на този параграф.

6.1.4.2. Устройството за спускане на вода се проектира и монтира така, че то и спасителната лодка, която обслужва, да функционират като система за защита на пътниците от вредни сили на ускорение, както се изисква от параграф 4.7.5, и да осигуряват ефективно разчистване на кораба, както се изисква от параграфи 4.7.3.1 и 4.7.3.2.

6.1.4.3. Устройството за спускане на вода се конструира така, че да се предотврати искрово и запалително триене по време на спускането на вода на спасителната лодка.

6.1.4.4. Устройството за спускане на вода се проектира и разполага така, че да е готово в позиция за приспускане на вода, разстоянието от най-ниската точка на спасителната лодка, която обслужва, до водната повърхност с кораба в най-ненатовареното състояние на плаване не надвишава освидетелстваната височина на свободно падане на спасителната лодка, като се вземат предвид изискванията на параграф 4.7.3.

6.1.4.5. Устройството за спускане на вода се разполага така, че да се предотврати случайното освобождаване на спасителната лодка в нейното подредено положение без надзор. Ако средствата за обезопасяване на спасителната лодка не могат да бъдат освободени от вътрешната страна на спасителната лодка, те се разполагат така, че да се предотврати качването на борда на спасителната лодка, без преди това да бъде освободена.

6.1.4.6. Механизмът за освобождаване се разполага така, че за приспускането на вода на спасителната лодка да са необходими най-малко две независими действия от вътрешната страна на спасителната лодка.

6.1.4.7. Всяко устройство за спускане на вода е снабдено с второстепенни средства за приспускане на вода на спасителната лодка чрез фалове. Тези средства отговарят на изискванията на параграф 6.1.1 (с изключение на параграф 6.1.1.3) и параграф 6.1.2. (с изключение на 6.1.2.6). Спасителната лодка трябва да може да се приспуска на вода при неблагоприятни условия при диферент само до 2° и страничен наклон само до 5° във всяка посока и не е необходимо да отговаря на изискванията за скорост по параграфи 6.1.2.8 и 6.1.2.9. Ако вторичното устройство за спускане на вода не зависи от гравитацията, акумулираната механична мощност или други ръчни средства, устройството за спускане на вода се свързва както към основното, така и към аварийното захранване на кораба.

6.1.4.8. Вторичните приспособления за приспускане на вода се оборудват с най-малко една способност при разтоварване, за да се освободи спасителната лодка.

6.1.5. Устройства за спускане на вода на спасителни плотове

Всяко устройство за спускане на вода на спасителни плотове отговаря на изискванията на параграфи 6.1.1 и 6.1.2, освен по отношение на качването в подредено положение, възстановяването на натоварения спасителен плот и тази ръчна работа е разрешена за завъртане на устройството. Устройството за спускане на вода включва автоматично освобождаване на куката, разположено така, че да предотвратява преждевременното освобождаване по време на спускане, и освобождава спасителния плот, когато е приводнен. Куката за освобождаване включва способност за освобождаване на куката под натоварване. Уредът за управление на освобождаването при натоварване:

.1 е ясно разграничен от уреда за управление, който задейства функцията за автоматично освобождаване;

.2 изисква най-малко две отделни действия, за да работи;

.3 с товар от 150 kg на куката, изисква сила от най-малко 600 N и не повече от 700 N, за да освободи товара или да осигури еквивалентна адекватна защита срещу неволно освобождаване на куката; и

.4 е проектиран така, че членовете на екипажа на палубата да могат ясно да наблюдават кога механизмът за освобождаване е правилно и напълно настроен.

6.1.6. Стълби за качване

6.1.6.1. Осигуряват се ръкохватки, за да се осигури безопасно преминаване от палубата към върха на стълбата и обратно.

6.1.6.2. Стъпалата на стълбата:

.1 са изработени от твърда дървесина, без чворове или други неравности, гладко обработени и без остри ръбове и трески или от подходящ материал с еквивалентни свойства;

.2 са снабдени с ефективна нехлъзгава повърхност или чрез надлъжно прорязване, или чрез нанасяне на одобрено нехлъзгаво покритие;

.3 имат дължина не по-малко от 480 mm, ширина 115 mm и дълбочина 25 mm, с изключение на нехлъзгавата повърхност или покритие; и

.4 са разположени еднакво на разстояние не по-малко от 300 mm или не повече от 380 mm и захванати по такъв начин, че да останат в хоризонтално положение.

6.1.6.3 Страничните въжета на стълбата се състоят от две непокрити въжета от манила с обиколка не по-малка от 65 mm от всяка страна. Всяко въже е непрекъснато без съединения под горното стъпало. Могат да се използват други материали, при условие че размерите, напрежението на скъсване, изветрянето, параметрите на опъването и захващането са най-малко еквивалентни на тези на въжето от манила. Всички краища на въжето са вързани, за да се предотврати разнищване.

6.2. Системи за морска евакуация

6.2.1. Конструкция на системи за морска евакуация

6.2.1.1. Проходът на системата за морска евакуация осигурява безопасно спускане на лица на различна възраст, размери и физически способности, носещи одобрени спасителни жилетки, от пункта за качване до плаващата платформа или спасителното средство.

6.2.1.2 Якостта и конструкцията на прохода и платформата удовлетворяват Администрацията.

6.2.1.3 Платформата, ако е монтирана, е:

.1 такава, че да се осигури достатъчна плавателност за работното натоварване. В случай на надуваема платформа, главните плавателни камери, които за тази цел включват балки или подови надуваеми конструктивни елементи, отговарят на изискванията на раздел 4.2 въз основа на капацитета на платформата, с изключение на това, че капацитетът се получава, като се раздели на 0,25 използваемата площ, посочена в параграф 6.2.1.3.3;

.2 устойчива на море и осигуряваща безопасна работна зона за системните оператори;

.3 на достатъчна площ, която осигурява обезопасяването на най-малко два спасителни плота за качване на борда и поставя най-малко броя на лицата, които по всяко време се очаква да бъдат на платформата. Тази използваема площ на платформата е най-малко равна на:

20 % от общия брой лица, за които е освидетелствана системата за морска евакуация m2

или 10 m, което от двете е по-голямо. Администрациите обаче може да одобрят алтернативни мерки, за които е доказано, че отговарят на всички предписани експлоатационни изисквания;

.4 самоотводняваща се;

.5 подразделена по такъв начин, че загубата на газ от което и да е отделение да не ограничава експлоатационната му употреба като средство за евакуация. Въздушните камери са подразделени или защитени срещу повреди, възникнали при контакт със страната на кораба;

.6 оборудвана със система за устойчивост, удовлетворяваща Администрацията;

.7 ограничена от притягащи въжета или други системи за позициониране, които са проектирани да се разполагат автоматично и, ако е необходимо, да могат да се регулират до положението, необходимо за евакуация; и

.8 снабдена с пластири за швартови въжета и притягащи въжета с достатъчна якост за здраво закрепване на най-големия надуваем спасителен плот, свързан със системата.

6.2.1.4. Ако проходът дава пряк достъп до спасителното средство, той е снабден с механизъм за бързо освобождаване.

6.2.2 Ефективност на системата за морска евакуация

6.2.2.1 Системата за морска евакуация е:

.1 способна да се разгърне от едно лице;

.2 такава, че общият брой на лицата, за които е проектирана, да може да се прехвърлят от кораба в надутите спасителни плотове в рамките на 30 минути за пътнически кораб и 10 минути за товарен кораб от времето на подаване на сигнал за напускане на кораба;

.3 разположена така, че спасителните плотове да могат да са надеждно прикрепени към платформата и освободени от платформата от лице в спасителния плот или на платформата;

.4 способна да бъде разгърната от кораба при неблагоприятни условия при диферент до 10° и страничен наклон до 20° във всяка посока;

.5 в случай на монтиране на наклонена пързалка, така че ъгълът на пързалката спрямо хоризонталата е:

.1 в рамките на 30° до 35°, когато корабът е в изправено положение и в най-ненатоварено състояние на плаване на кораба; и

.2 по отношение на пътнически кораб, максимум 55° в крайната фаза на наводняване, определена от изискванията на правило II-1/8;

.6 оценени за капацитет посредством разгръщане на времева евакуация, проведена в пристанището;

.7 способна да осигури задоволителни средства за евакуация в състояние за плаване на кораба, свързано с вятър със сила 6 по скалата на Бофорт;

.8 проектирана така, че, доколкото е практически възможно, да остане ефективна при условия на обледеняване; и

.9 е така конструирана, че е необходимо само минимално количество рутинно техническо обслужване. Всяка част, която изисква редовно техническо обслужване от екипажа на кораба, е леснодостъпна и лесна за обслужване.

6.2.2.2 Когато на даден кораб са инсталирани една или повече системи за морска евакуация, най-малко 50 % от тези системи се подлагат на пробно разгръщане след монтиране. При условие че тези разгръщания са задоволителни, неизпробваните системи се разгръщат в рамките на 12 месеца от монтирането.

6.2.3 Надуваеми спасителни плотове, свързани със системите за морска евакуация

Всеки надуваем спасителен плот, използван заедно със системата за морска евакуация:

.1 съответства на изискванията на раздел 4.2;

.2 е разположен в близост до системния контейнер, но може да пада далеч от разгърнатата система и платформата за качване на борда;

.3 да може да се освобождава едновременно от рамката за подреждане заедно с приспособленията, които позволяват плотът да се завързва до платформата;

.4 се подрежда в съответствие с правило III/13.4; и

.5 е снабден с предварително свързани или лесно свързани въжета за издърпване към платформата.

6.2.4 Контейнери за системите за морска евакуация

6.2.4.1 Проходът и платформата за евакуация се опаковат в контейнер, който е:

.1 конструиран така, че да издържа на твърдо износване при условия, срещани в морето; и

.2 доколкото е практически възможно, водоплътен, с изключение на дренажните отвори на дъното на контейнера.

6.2.4.2 Контейнерът се маркира със:

.1 име или търговска марка на производителя;

.2 сериен номер;

.3 име на одобряващия орган и капацитет на системата;

.4 SOLAS;

.5 дата на производство (месец и година);

.6 дата и място на последното обслужване;

.7 максимално допустима височина на подреждане над водолинията; и

.8 място за подреждане на борда.

6.2.4.2 Инструкциите за приспускане на вода и експлоатация се отбелязват на или в близост до контейнера.

6.2.5 Маркиране за системите за морска евакуация

Системата за морска евакуация се маркира със:

.1 име или търговска марка на производителя;

.2 сериен номер;

.3 дата на производство (месец и година);

.4 име на одобряващия орган;

.5 името и мястото на пункта за обслужване, където е последното ѝ обслужване, заедно с датата на обслужване; и

.6 капацитета на системата.

Глава седма.
ДРУГИ СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА

7.1 Устройство за хвърляне на въже

7.1.1 Всяко устройство за хвърляне на въже:

.1 да може да хвърля въже с разумна точност;

.2 да включва не по-малко от четири снаряда, всеки от които може да носи въжето на не по-малко от 230 m при спокойно време;

.3 включва не по-малко от четири въжета, всяко от които има якост на скъсване не по-малка от 2 kN; и

.4 има кратки инструкции или диаграми, ясно илюстриращи използването на устройството за хвърляне на въже;

7.1.2 Ракетата, в случай на ракета, изстреляна с пистолет, или сборка, в случай на вградена ракета и въже, се съхраняват във водоустойчива обвивка. Освен това в случай на ракета, изстреляна с пистолет, въжето и ракетите, заедно със средствата за запалване, се съхраняват в контейнер, който осигурява защита от метеорологичните условия.

7.2 Обща алармена и високоговорителна уредба

7.2.1 Система за обща сигнализация в аварийни ситуации

7.2.1.1 Системата за обща сигнализация в аварийни ситуации е в състояние да задейства обща сигнализация в аварийни ситуации, състояща се от седем или повече краткотрайни взрива, последвани от един дълъг взрив със свирка или сирена на кораба и допълнително с електрически задействана камбана, или клаксон или друга еквивалентна предупредителна система, която се захранва от основното електрозахранване на кораба и от аварийния източник на електрическа енергия, изискван по правило II-1/42 или II-1/43, според случая. Системата може да се задейства от корабоводещия мостик и, с изключение на свирката на кораба, също и от други стратегически пунктове. Системата се чува във всички жилищни и нормални работни помещения на екипажа. Алармата продължава да функционира, след като е била задействана, докато не бъде изключена ръчно или временно прекъсната от съобщение на високоговорителната уредба.

7.2.1.2 Минималните нива на звуковото налягане за аварийния алармен сигнал във вътрешното и външното помещение са 80 dB (A) и най-малко 10 dB (A) над нивата на околния шум, съществуващи по време на нормална работа на оборудването, когато корабът е в движение при умерени метеорологични условия. В каюти без високоговорителна инсталация се монтира електронен алармен преобразувател, напр. звънец или подобно.

7.2.1.3 Нивата на звуковото налягане на мястото за спане в каютите и в бани на каютите са най-малко 75 dB (A) и най-малко 10 dB (A) над нивата на околния шум.

7.2.2 Високоговорителна уредба

7.2.2.1 Високоговорителната уредба е високоговорителна инсталация, позволяваща предаването на съобщения във всички помещения, където обикновено присъстват членове на екипажа или пътници, или и двете, както и в пунктовете за събиране на екипажа. Те позволяват предаването на съобщения от корабоводещия мостик и други места на борда на кораба, които Администрацията счете за необходими. Те се инсталират по отношение на акустично маргиналните условия и не изискват никакви действия от страна на адресата. Тя е защитена срещу неразрешено използване.

7.2.2.2 При нормални условия на движение на кораба минималните нива на звуковото налягане за излъчване на аварийни съобщения са:

.1 във вътрешните помещения 75 dB (A) и най-малко 20 dB (A) над нивото на говорните смущения; и

.2 във външни помещения 80 dB (A) и най-малко 15 dB (A) над нивото на говорните смущения.


Промени настройката на бисквитките