Държавен вестник, брой 82 от 18.IX

Комитетът по морска безопасност,

Като припомня член 28, буква б) от Конвенцията за Международната морска организация относно функциите на Комитета,

Като отбелязва част С от ревизираната глава VI от Международната конвенция за безопасността на човешкия живот на море, 1974 година (SOLAS 74), приета с Резолюция MSC.22(59), която, прави разпоредбите на Международния кодекс за безопасен превоз на насипно зърно задължителни съгласно тази Конвенция,

Като взе предвид текста на предложения Кодекс,

Приема Международния кодекс за безопасен превоз на насипно зърно, чийто текст се съдържа в Приложението към настоящата резолюция;

Решава Кодексът да влезе в сила на 1 януари 1994 година; и

Изисква от генералния секретар да предаде на членовете на Организацията и на всички договарящи правителства от SOLAS 74 заверени копия от настоящата резолюция и Кодекса.

1. ПРИЛОЖЕНИЕ

1.1 Настоящият Кодекс се прилага за всички кораби, независимо от техния размер, извършващи превоз на зърно в насипно състояние, включително тези с брутен тонаж под 500 тона, за които се прилага глава VI, част В от изменената Конвенция SOLAS от 1974 година

1.2 За целите на настоящия Кодекс:

Изразът "изградени кораби" означава "кораби, чиито килове са положени или които се намират на подобен етап на изграждане".

2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1 Терминът "зърно" обхваща пшеница, царевица (на зърна), овес, ръж, ечемик, ориз, варива, семена и преработените им форми, чието поведение е подобно на това на зърното в естественото му състояние.

2.2 Терминът "запълнен трюм, тримиран" се отнася за всяко товарно помещение, в което насипното зърно е на възможно най-високото си ниво след натоварване и тримиране, както се изисква съгласно А 10.2.

2.3 Терминът "запълнен трюм, нетримиран" се отнася за товарно помещение, което е запълнено до възможно най-голяма степен по отношение на отварянето на люка, но което не е тримирано извън ръба на отвора на люка според разпоредбите както на А 10.3.1 за всички кораби, така и на А 10.3.2 за специално подходящите трюмове.

2.4 Терминът "частично запълнен трюм" се отнася за всяко товарно помещение, в което насипното зърно не се товари по начина, определен от А 2.2 или А 2.3.

2.5 Терминът "ъгъл на наводняване" (θ₁) означава ъгъла на наклон, при който отворите в корпуса, надстройките или покритите палуби, които не могат да бъдат херметически затворени, се потапят. При прилагането на това определение не е необходимо да се считат за отворени малките отвори, през които не може да протече прогресивно наводняване.

2.6 За целите на изчисляване на момента на наклон на зърното, причинен от изместване на зърното, терминът "коефициент на натоварване" означава обема на единица тегло на товара, както е удостоверено от товарното съоръжение, т.е. не се взема предвид загубеното пространство, когато товарното помещение е номинално запълнено.

2.7 Терминът "специално подходящ трюм" се отнася за товарно помещение, което е изградено с най-малко два вертикални или полегати зърнонепропускливи разделителя по дължина, които съвпадат със страничните греди на люка или са разположени така, че да ограничават ефекта от евентуално напречно изместване на зърното. При полегати трюмове разделителите трябва да имат минимален наклон спрямо хоризонтала не по-малко от 30°.

3. ДОКУМЕНТ ЗА РАЗРЕШЕНИЕ

3.1 За всеки кораб, натоварен в съответствие с разпоредбите на настоящия Кодекс, се издава документ за разрешение от Администрацията или призната от нея организация, или от договарящо правителство от името на Администрацията. Документът се приема за свидетелство, че корабът е в състояние да отговори на изискванията на настоящите правила.

3.2 Документът трябва да придружава или да бъде включен в ръководството за товарене на зърното, предоставено на капитана, за да може да изпълни изискванията на А 7. Ръководството трябва да отговаря на изискванията на А 6.3.

3.3 Този документ, данните за устойчивостта при товарене на зърното и свързаните с него планове могат да бъдат изготвени на официалния език или езици на издаващата държава. Ако използваният език не е английски или френски, текстът трябва да съдържа превод на един от тези езици.

3.4 Копие от такъв документ, данни за устойчивостта при товарене на зърното и свързаните с него планове трябва да фигурират на борда, за да може капитанът, ако е необходимо, да ги представи за проверка от договарящото правителство на страната на товарното пристанище.

3.5 Кораб без такъв документ за разрешение не може да товари зърно, докато капитанът не докаже по начин, удовлетворителен за Администрацията или договарящото правителство на товарното пристанище, действащо от името на Администрацията, че в натоварено състояние за предвиденото плаване корабът отговаря на изискванията на настоящия Kодекс. Виж също A 8.3 и A 9.

4. ЕКВИВАЛЕНТИ

Когато се използва еквивалент, приет от Администрацията в съответствие с правило I/5 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 година и измененията към нея, в Документа за разрешение или в ръководството за товарене на зърно трябва да се посочат данни за това.

5. ОСВОБОЖДАВАНЕ ЗА НЯКОИ ПЛАВАНИЯ

Ако счете, че защитеният характер и условията на плаването са такива, че правят прилагането на някое от изискванията на настоящия Кодекс неразумно или ненужно, Администрацията или договарящо правителство от името на Администрацията може да освободи отделни кораби или класове кораби от тези конкретни изисквания.

6. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО УСТОЙЧИВОСТТА НА КОРАБА И ТОВАРЕНЕТО НА ЗЪРНОТО

6.1 Информацията се предоставя в печатна брошура, за да се даде възможност на капитана да се увери, че корабът спазва настоящия Кодекс, когато превозва зърно в насипно състояние по време на международно плаване. Тази информация включва изложеното в А 6.2 и А 6.3.

6.2 Информацията, която е приемлива за Администрацията или за договарящо правителство от името на Администрацията, включва:

1. данни за кораба;

2. изместената от празния кораб вода и вертикалното разстояние от пресечната точка на профилираната базова линия и средната част на кораба до центъра на тежестта (KG);

3. таблица за корекции на повърхността без течности;

4. капацитет и центрове на тежестта;

5. крива или таблица на ъгъла на наводняване под 40° при всички допустими измествания;

6. криви или таблици с хидростатични свойства, подходящи за набора работни чертежи; и

7. напречни криви на устойчивост, достатъчни за целите на изискванията от А 7, които включват криви при 12° и 40°.

6.3 Информацията, която се одобрява от Администрацията или от договарящо правителство от името на Администрацията, включва:

1. криви или таблици на обемите, вертикални центрове на обемите и предполагаеми обемни моменти на наклон за всеки запълнен или частично запълнен трюм или комбинация от тях, включително въздействието на временните приспособления;

2. таблици или криви на максимално допустимите моменти на наклон за променливи изместени обеми и променливи вертикални центрове на тежестта, за да може капитанът да докаже съответствие с изискванията на А 7.1; това изискване се прилага само за кораби, чиито килове са положени при или след влизането на настоящия Кодекс в сила;

3. данни за стандартните размери на всички временни приспособления и евентуално необходимите условия с цел изпълнение на изискванията на А 7, А 8 и А 9;

4. инструкции за товарене под формата на бележки, обобщаващи изискванията на настоящия Кодекс;

5. алгоритъм, от който да се ръководи капитанът; и

6. типични условия на отплаване и пристигане на натоварен превоз и ако е необходимо, междинни най-лоши условия на превоз.

7. ИЗИСКВАНИЯ ЗА УСТОЙЧИВОСТ

7.1 Трябва да се докаже, че характеристиките на устойчивостта на всеки неповреден кораб, превозващ насипно зърно, отговарят по време на цялото плаване най-малко на следните критерии, след като се вземат предвид моментите на наклон, дължащи се на изместване на зърното по начина, описан в част В от настоящия Кодекс и на фигура А7:

1. ъгълът на наклон, дължащ се на изместването на зърното, не бива да надвишава 12°, а за корабите, построени на или след 1 януари 1994 година - ъгъла, под който е потопен ръбът на палубата, в зависимост от това коя от двете стойности е по-малка;

2. в статичната диаграма на устойчивост нетната или остатъчната площ между кривата на рамото на наклон и кривата на рамото на възстановяващия момент до ъгъла на наклон на максималната разлика между ординатите на двете криви, или 40° или ъгъла на наводняване (θ₁), в зависимост от това коя от двете е по-малка, при всички условия на натоварването не бива да е под 0,075 метър-радиана; и

3. първоначалната метацентрична височина, след корекция за ефектите върху свободната повърхност на течностите в резервоарите, не бива да е под 0,30 m.

7.2 Преди да натовари насипно зърно, капитанът, ако това се изисква от договарящото правителство на страната на товарното пристанище, трябва да докаже способността на кораба на всички етапи от всяко плаване да отговаря на критериите за устойчивост, изисквани от настоящия раздел.

7.3 След натоварването капитанът трябва да се увери, че корабът е изправен, преди да отплава в открито море.

Бележки към фигура А7

(1) Където

	приетият обемен кренящ момент, дължащ се на напречно изместване
λ0 =	_________________________________________________
	коефициент на натоварване х изместен обем

λ₄₀ = 0,8 х λ₀;

коефициент на натоварване = обем на единица тегло на товар в насипно състояние;

изместен обем = тегло на кораба, горивото, прясната вода, запасите и т.н. и товара

(2) Кривата на рамото на възстановяващия момент се извлича от напречните криви на устойчивост, които са достатъчно на брой, за да се определи точно кривата за целите на тези изисквания, и включва напречни криви при 12° и 40°.

8. ИЗИСКВАНИЯ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ КОРАБИ

8.1 За целите на настоящия раздел терминът "съществуващ кораб" означава кораб, чийто кил е положен преди 25 май 1980 година.

8.2 Съществуващ кораб, натоварен в съответствие с документи, предварително одобрени съгласно правило 12 от глава VI на SOLAS 1960, Резолюция А .184(VI) или А .264 (VIII) на ММО, се счита, че притежава характеристики за устойчивост на неповреден кораб, които са най-малкото еквивалентни на изискванията на А 7 от настоящия Кодекс. Документите за разрешение, позволяващи такова товарене, се приемат за целите от А 7.2.

8.3 Съществуващите кораби, които нямат на борда си документ за разрешение, издаден в съответствие с А 3 от настоящия Кодекс, могат да прилагат разпоредбите на А 9 без ограничение по отношение на товароподемността, която може да се използва за превоз на насипно зърно.

9. НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА КОРАБИ БЕЗ ДОКУМЕНТ ЗА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ЧАСТИЧНИ ТОВАРИ ОТ НАСИПНО ЗЪРНО

9.1 На кораб, който няма на борда си документ за разрешение, издаден в съответствие с А 3 от настоящия Кодекс, може да бъде разрешено да натовари насипно зърно, при условие че:

1. общото тегло на насипното зърно не бива да надвишава една трета от товароподемността на кораба;

2. всички "запълнени трюмове, тримирани" трябва да са оборудвани с разделители по осевата линия, разположени по цялата дължина на тези трюмове надолу откъм долната страна на палубата или капаците на люковете до разстояние под линията на палубата от най-малко една осма от максималната ширина на трюма или 2,4 m, в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма, с изключение на това, че плитките хамбари, конструирани в съответствие с А 14, могат да бъдат приети за трюмове по осевата линия във и под люка, освен в случай на ленено семе и други семена със сходни свойства;

3. всички люкове към "запълнени трюмове, тримирани" се затварят и укрепват на място;

4. всички свободни повърхности на зърното в частично запълнено товарно помещение се тримират до нивото си и се укрепват в съответствие с А 16, А 17 или А 18;

5. по време на цялото плаване метацентричната височина след корекция поради ефектите върху свободната повърхност на течностите в резервоарите трябва да бъде 0,3 m или получената по следната формула стойност, в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма:

,

където:

L = обща комбинирана дължина на всички пълни трюмове (в метри)

B = ширина на кораба по конструктивната водолиния (в метри)

SF = коефициент на натоварване (в кубически метра на тон)

Vd = изчислена средна дълбочина на празното пространство, пресметната в съответствие с B.l (в метри - обърнете внимание: не милиметри)

= водоизместимост (в тонове); и

6. капитанът трябва да докаже по удовлетворителен за Администрацията или договарящото правителство на товарното пристанище от името на Администрацията начин, че корабът в предлаганото натоварено състояние ще отговаря на изискванията на настоящия раздел.

10. НАТОВАРВАНЕ НА НАСИПНО ЗЪРНО

10.1 Извършва се цялото необходимо и разумно тримиране с цел изравняване на всички свободни повърхности на зърното и свеждане до минимум на ефекта от изместването на зърното.

10.2 Във всеки "запълнен трюм, тримиран" насипното зърно се тримира така, че във възможно най-голяма степен да запълва всички пространства под палубите и капаците на люковете.

10.3 Във всеки "запълнен трюм, тримиран" насипното зърно се пълни в максималната възможна степен по посока на отваряне на люка, но извън периферията на отвора на люка може да бъде разположено под естествения си ъгъл. Даден "запълнен трюм, тримиран" може да отговаря на изискванията за тази класификация, ако попада в някоя от следните категории:

1. Администрацията, издаваща документа за разрешение, може, съгласно В 6, да разреши освобождаване от тримиране в случаите, когато при изчисляване на празните пространства се взема предвид геометрията на подпалубните празни пространства в резултат свободно постъпващо зърно в даден трюм посредством канали за зареждане, перфорирани палуби или други подобни средства; или

2. трюмът е "специално подходящ" според определението от А 2.7, като в този случай може да бъде разрешено освобождаване от тримиране на краищата на този трюм.

10.4 Ако няма насипно зърно или друг товар над по-ниско товарно помещение, съдържащо зърно, капаците на люковете се обезопасяват по одобрен начин, като се вземат предвид масата и постоянните мерки, предвидени за обезопасяване на тези капаци.

10.5 Когато насипно зърно е натоварено върху затворени капаци на люковете на междупалубни пространства, които не са зърнонепропускливи, тези капаци се правят зърнонепропускливи чрез залепване на фугите, покриване на целия люк с брезенти или разделителни платнища или по друг подходящ начин.

10.6 След натоварване всички свободни повърхности на зърното в "частично запълнените трюмове" трябва да са подравнени.

10.7 Освен ако се вземе предвид неблагоприятният ефект на наклон, дължащ се на изместване на зърното съгласно настоящия Кодекс, повърхността на насипното зърно в който и да е "частично запълнен трюм" се укрепва така, че да се предотврати изместване на зърното чрез прекомерно натоварване, както е описано в А 16. В "частично запълнени трюмове" повърхността на насипното зърно може да се укрепи алтернативно посредством ремъци или въжета, както е описано в А 17 или А 18.

10.8 Долните товарни помещения и други подобни междупалубни пространства могат да бъдат натоварени като един трюм, при условие че при изчисляването на напречните моменти на наклон се взема предвид потокът на зърно в долните пространства.

10.9 В "запълнени трюмове, тримирани", "запълнени трюмове, нетримирани" и "частично запълнени трюмове" могат да се монтират разделители по дължина като средство за намаляване на неблагоприятния ефект от изместването на зърното, при условие че:

1. разделителят е зърнонепропусклив;

2. конструкцията отговаря на изискванията на A 11, A 12 и A 13; и

3. в междупалубни пространства разделителят се простира от палуба до палуба, а в други товарни помещения разделителят се простира надолу от долната страна на палубата или капаците на люковете, както е съответно описано в В 2.6.2, забележка (2), В 2.9.2, забележка (3) или В 5.2.

11. ЯКОСТ НА ПРИСПОСОБЛЕНИЯТА ПРИ ТОВАРЕНЕ НА ЗЪРНО

11.1 Дървесина

Всякаква дървесина, използвана в приспособления при товарене на зърно, трябва да бъде с изрядно добро качество и от тип и категория, които са доказано подходящи за тази цел. Действителните крайни размери на дървесината трябва да отговарят на долупосочените размери. Може да се използва шперплат за употреба на открито, свързан с водоустойчиво лепило и монтиран така, че посоката на дървесните влакна в лицевите слоеве да е перпендикулярна на вертикалните носещи опори или да се използва свързващото вещество, при условие че якостта му е еквивалентна на тази на монолитна дървесина със съответните размери.

11.2 Работни напрежения

При изчисляване на размерите на разделителите, монтирани от една и съща страна, трябва да се приемат следните работни натоварвания, като се използват таблици от А 13-1 до А 13-6:

За стоманени разделители 19,6 kN/cm²

За разделители от дървесина 1,57 kN/cm²

(1 нютон се равнява на 0,102 килограма)

11.3 Други материали

За използване при такива разделители могат да бъдат одобрени материали, различни от дърво или стомана, при условие че се обърне необходимото внимание на механичните им свойства.

11.4 Вертикални опори

1. Освен ако са предвидени средства за предотвратяване на изместването на краищата на вертикалните опори от гнездата им, дълбочината на корпуса във всеки край на всеки изправен участък трябва да бъде поне 75 mm. Ако дадена вертикална опора не е закрепена в горната част, най-горната напречна опора или крепеж се монтира възможно най-близо до нея.

2. Предвидените приспособления за поставяне на подвижни прегради чрез премахване на част от напречното сечение на вертикалните опори трябва да не повишават излишно работното натоварване на тези места.

3. Максималният огъващ момент, приложен към вертикална опора на разделител при натоварване от едната страна, обикновено се изчислява, като се приема, че краищата на вертикалните опори са подпрени свободно. Въпреки това, ако Администрацията счита, че на практика ще бъде постигната задоволително желаната степен на неподвижност, може да се вземе предвид всяко намаляване на максималния огъващ момент, произтичащо от каквато и да е степен на неподвижност, осигурена в краищата на вертикалните наклони.

11.5 Композитни елементи

Когато подпорите, свързващите елементи или други якостни елементи са образувани от два отделни елемента, по един монтиран от всяка страна на даден разделител, които са свързани с болтове на подходящо разстояние, за коефициент на ефективност на елемента се приема сумата от двата коефициента на отделните елементи.

11.6 Частични разделители

Когато разделителите не се простират в цялата дълбочина на товарното помещение, тези разделители и техните вертикални опори трябва да се укрепят или опрат така, че да бъдат толкова ефективни, колкото тези, които се простират по цялата дълбочина на товарното помещение.

12. РАЗДЕЛИТЕЛИТЕ СА НАТОВАРЕНИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ

12.1 Подвижни прегради

1. Дебелината на подвижните прегради трябва да бъде поне 50 mm, те трябва да са оборудвани така, че да са зърнонепропускливи, и ако е необходимо, да са укрепени с вертикални опори.

2. Максималният неподдържан от подвижни прегради участък е според дебелината на преградата, както следва:

Дебелина	Максимален неподдържан
	участък
50 mm	2,5 m
60 mm	3,0 m
70 mm 80 mm	3,5 m 4,0 m

Ако са осигурени прегради с по-големи дебелини, максималният неподдържан участък се променя пряко с увеличаването на дебелината.

3. Краищата на всички подвижни прегради са разположени и укрепени с минимална дължина на устойчивост 75 оборота.

12.2 Други материали

Разделителите, поставени с използване на материали, различни от дърво, трябва да имат якост, еквивалентна на подвижните прегради, изисквани в А 12.1.

12.3 Вертикални опори

1. Стоманените вертикални опори, използвани за подпиране на разделителите, натоварени от двете страни, имат коефициент на сечението, изразен от:

W = a х W₁,

където:

W = коефициент на сечението в кубични сантиметри;

a = хоризонтално отстояние между вертикалните опори в метри.

Коефициентът на сечението на метър от участъка W₁ трябва да бъде равен минимум на стойността на формулата:

W₁ = 14,8 (h₁ - 1,2) cm³/m,

където:

h₁ е вертикалният неподдържан участък в метри и се приема за равен на максималната стойност на разстоянието между всеки два съседни крепежа или между крепеж и някой от двата края на вертикалната опора; когато това разстояние е по-малко от 2,4 m, съответният коефициент се изчислява така, както ако стойността в действителност е 2,4 m.

2. Коефициентите на вертикалните дървени опори се определят, като съответният коефициент за вертикалните стоманени опори се умножи по 12,5. Ако се използват други материали, техните коефициенти трябва да бъдат най-малко равни на тези, изисквани за стоманата, увеличени пропорционално на съотношението между допустимите напрежения за стоманата и тези за използвания материал. В такива случаи трябва да се обърне внимание и на относителната твърдост на всяка вертикална опора, за да се гарантира, че деформацията не е прекомерна.

3. Хоризонталното разстояние между вертикалните опори трябва да е такова, че неподдържаните разстояния на подвижните прегради да не превишават максималния участък, определен в А 12.1.3.

12.4 Напречни опори

1. Ако се използват дървени напречни опори, те трябва да са монолитни, да бъдат здраво закрепени и в двата си края и да са наклонени спрямо постоянната конструкция на кораба, но не трябва да поемат натоварване директно срещу страничната обшивка на кораба.

2. При спазване на разпоредбите на А 12.4.3 и А 12.4.4 минималният размер на дървените напречни опори трябва да бъде, както следва:

Дължина на напречна опора в метри	Правоъгълна секция mm	Диаметър на кръглото сечение
Непревишаващa 3 m	150 х 100	140
Над 3 m, но непревишаващa 5 m	150 х 150	165
Над 5 m, но непревишаващa 6 m	150 х 150	180
Над 6 m, но непревишаваща 7 m	200 х 150	190
Над 7 m, но непревишаваща 8 m	200 х 150	200
Над 8 m	200 х 150	215

Напречни опори с дължина, по-голяма или равна на 7 m, трябва да бъдат надеждно укрепени междинно по дължина около средата.

3. Ако хоризонталното разстояние между вертикалните опори се различава значително от 4 m, инерционният момент на напречните опори може да се промени правопропорционално.

4. Когато ъгълът на напречната опора спрямо хоризонтала е над 10°, се монтира следващата по големина напречна опора след изискваната от А 12.4.2, при условие че в никакъв случай ъгълът между която и да е напречна опора и хоризонтала не бива да надминава 45°.

12.5 Крепежи

Когато крепежите се използват за поддържане на разделители, натоварени от двете страни, те трябва да бъдат монтирани хоризонтално или възможно най-близо до разделителите, добре закрепени от всеки край и оформени от въже от стоманена тел. Размерите на теленото въже се определят, като се приемe, че разделителите и вертикалните опори, поддържани от крепежа, са равномерно натоварени при 4,9 kN/m². Така приетото работно натоварване при крепеж не трябва да надвишава една трета от разрушаващото натоварване.

13. РАЗДЕЛИТЕЛИ С НАТОВАРВАНЕ САМО ОТ ЕДНАТА СТРАНА

13.1 Разделители по дължина

Натоварването (Р), измерено в нютон на метър дължина на разделителите, се приема, както следва:

1. Таблица A 13-1

В (m)
h(ra)	2	3	4	5	6	7	8'	10
1,50	8,336	8,826	9,905	12,013	14,710	17,358	20,202	25,939
2,00	13,631	14,759	16,769	19,466	22,506	25,546	28,733	35,206
2,50	19,466	21,182	23,830	26,870	30,303	33,686	37,265	44,473
3,00	25,644	27,900	30,891	34,323	38,099	41,874	45,797	53,740
3,50	31,823	34,568	37,952	41,727	45,895	50,014	54,329	63,008
4,00	38,148	41,286	45,013	49,180	53,691	58,202	62,861	72,275
4,50	44,473	47,955	52,073	56,584	61,488	66,342	71,392	81,542
5,00	50,847	54,623	59,134	64,037	69,284	74,531	79,924	90,810
6,00	63,498	68,009	73,256	78,894	84,877	90,859	96,988	109,344

където: h = височина на зърното в метри, измерена от долния край на разделителя; когато товарното помещение е запълнено, височината (h) се измерва към горната палуба по разделителя; в люк или когато разстоянието от разделител до люк е по-малко или равно на 1 m, височината (h) се измерва до нивото на зърното в люка;

В = напречен размер на запълване на насипното зърно в метри.

2. Линейната интерполация в таблица А 13-1 може да се използва за междинни стойности на В и за междинни стойности на h, когато h е по-малка или равна на 6,0 m.

3. За стойности на h, надвишаващи 6,0 m, натоварването (P), измерено в нютон на метър дължина на отделение, може да се определи от таблица А 13-2, като се въведе в съотношение B/h и се използва формулата:

P = f х h².

4. Таблица A 13-2

B/h	f	B/h	f
0,2	1,687	2,0	3,380
0,3	1,742	2,2	3,586
0,4	1,809	2,4	3,792
0,5	1,889	2,6	3,998
0,6	1,976	2,8	4,204
0,7	2,064	3,0	4,410
0,8	2,159	3,5	4,925
1,0	2,358	4,0	5,440
1,2	2,556	5,0	6,469
1,4	2,762	6,0	7,499
1,6	2,968	8,0	9,559
1,8	3,174

13.2 Напречни разделители

Натоварването (Р), измерено в нютон на метър дължина на разделителите, се приема, както следва:

1. Таблица A 13-3

L (m)
h (m)	2	3	4	5	6	7	8	10	12	14	16
1,50	6,570	6,767	7,159	7,649	8,189	8,728	9,169	9,807	10,199	10,297	10,297
2,00	10,199	10,787	11,474	12,209	12,994	13,729	14,416	15,445	16,083	16,279	16,279
2,50	14,318	15,347	16,426	17,456	18,437	19,417	20,349	21,673	22,408	22,604	22,604
3,00	18,878	20,251	21,624	22,948	24,222	25,399	26,429	27,900	28,684	28,930	28,930
3,50	23,781	25,546	27,164	28,733	30,155	31,430	32,558	34,127	35,010	35,255	35,255
4,00	28,930	30,989	32,901	34,667	36,187	37,559	38,736	40,403	41,286	41,531	41,580
4,50	34 274	36,530	38,638	40,501	42,120	43,542	44,767	46,582	47,562	47,856	47,905
5,00	39,717	42,218	44,473	46,434	48,151	49,622	50,897	52,809	53.839	54,182	54,231
6,00	50,749	53,593	56,094	58,301	60,164	61,782	63,204	65,263	66 440	66,832	66,930

където: h = височина на зърното в метри, измерена от долния край на разделителя; когато товарното помещение е запълнено, височината (h) се измерва към горната палуба по разделителя; в люк или когато разстоянието от разделител до люк е по-малко или равно на 1 m, височината (h) се измерва до нивото на зърното в люка;

L = размер на запълване на насипното зърно по дължина в метри.

2. Междинните стойности на L и междинните стойности на h, когато h е по-малка или равна на 6,0 m, могат да бъдат определени чрез линейна интерполация, като се използва таблица А 13-3.

3. За стойности на h, надвишаващи 6,0 m, натоварването (Р), измерено в нютон на метър дължина на разделителите, може да се определи от таблица А 13-4, като се въведе в съотношение L/h и се използва формулата:

P = f х h².

4. Таблица A 13-4

L/h	f	L/h	f
0,2	1,334	2,0	1,846
0,3	1,395	2,2	1,853
0,4	1,444	2,4	1,857
0,5	1,489	2,6	1,859
0,6	1,532	2,8	1,859
0,7	1,571	3,0	1,859
0,8	1,606	3,5	1,859
1,0	1,671	4,0	1,859
1,2	1,725	5,0	1,859
1,4	1,769	6,0	1,859
1,6	1,803	8,0	1,859
1,0	1,829

13.3 Ако е необходимо, може да се приеме, че общият товар за единица дължина на участъците, показан в таблици А 13-1 до А 13-4 включително, има трапецовидно разпределение на височина. В такива случаи реакционните натоварвания в горния и долния край на вертикален елемент или вертикална опора не са равни. Реакционните натоварвания в горния край, изразени като проценти от общото натоварване, поддържано от вертикалния елемент или вертикалната опора, могат да се приемат като показаните в таблици А 13-5 и А 13-6.

1. Таблица А 13-5: Разделители по дължина с натоварване само от едната страна

Опорна реакция в горния край на вертикална опора като процент от натоварването от А 13.1

В (m)
h (m)	2	3	4	5	6	7	8	10
1,5	43,3	45,1	45,9	46,2	46,2	46,2	46,2	46,2
2	44,5	46,7	47,6	47,8	47. В	47,8	47,8	47,8
2,5	45,4	47,6	48,6	48,8	48. В	48,8	48,8	4B.8
3	46,0	48,3	49,2	49,4	49,4	49,4	49,4	49,4
3,5	46,5	48,8	49,7	49,8	49,8	49,8	49,8	49,8
4	47,0	49,1	49,9	50,1	50,1	50,1	50,1	50,1
4,5	47,4	49,4	50,1	50,2	50,2	50,2	50,2	50,2
5	47,7	49,4	50,1	50,2	50,2	50,2	50,2	50,2
6	47,9	49,5	50,1	50,2	50,2	50,2	50,2	50,2
7	47,9	49,5	50,1	50,2	50,2	50,2	50,2	50,2
8	47,9	49,5	50,1	50,2	50,2	50,2	50,2	50,2
9	47,9	49,5	50,1	50,2	50,2	50,2	50,2	50,2
10	47,9	49,5	50,1	50,2	50,2	50,2	50,2	50,2

B = напречен размер на запълване на насипното зърно в метри.

Ако е необходимо, реакционните натоварвания за други стойности на h или B се определят чрез линейна интерполация или екстраполация.

2. Таблица А 13-6: Напречни разделители, натоварени само от едната страна

Опорна реакция в горния край на вертикална опора като процент от натоварването от A 13.2

L (m)
h (m)	2	3	4	5	6	7	8	10	12	14	16
1,5	37,3	38,7	39,7	40,6	41,4	42,1	42,6	43,6	44,3	44,8	45,0
2	39,6	40,6	41,4	42,1	42,7	43,1	43,6	44,3	44,7	45,0	45,2
2,5	41,0	41,8	42,5	43,0	43,5	43,8	44,2	44,7	45,0	45,2	45,2
3	42,1	42,8	43,3	43,8	44,2	44,5	44,7	45,0	45,2	45,3	45,3
3,5	42,9	43,5	43,9	44,3	44,6	44,8	45,0	45,2	45,3	45,3	45,3
4	43,5	44,0	44,4	44,7	44,9	45,0	45,2	45,4	45,4	45,4	45,4
5	43,9	44,3	44,6	44,8	45,0	45,2	45,3	45,5	45,5	45,5	45,5
6	44,2	44,5	44,8	45,0	45,2	45,3	45,4	45,6	45,6	45,6	45,6
7	44,3	44,6	44,9	45,1	45,3	45,4	45,5	45,6	45,6	45,6	45,6
8	44,3	44,6	44,9	45,1	45,3	45,4	45,5	45,6	45,6	45,6	45,6
9	44,3	44,6	44,9	45,1	45,3	45,4	45,5	45,6	45,6	45,6	45,6
10	44,3	44,6	44,9	45,1	45,3	45,4	45,5	45,6	45,6	45,6	45,6
			L = размер на насипното зърно по дължина в метри

Ако е необходимо, за други стойности на h или L реакционните натоварвания се определят чрез линейна интерполация или екстраполация.

3. Якостта на крайните съединения на такива вертикални елементи или вертикални опори може да се изчисли въз основа на максималното натоварване, което е вероятно да бъде упражнено в двата края. Тези натоварвания включват:

Разделители по дължина
Максимален товар в горния край	50 % от съответното общо натоварване от A 13.1
Максимален товар в долния край	55 % от съответното общо натоварване от А 13.1
Напречни разделители
Максимално натоварване в горния край	45 % от съответното общо натоварване от А 13.2
Максимално натоварване в долния край	60 % от съответното общо натоварване от А 13.2

4. Дебелината на хоризонталните дървени прегради може също да бъде определена, като се вземе предвид вертикалното разпределение на натоварването, представено в таблици А 13-5 и А 13-6, и в такъв случай

където:

t = дебелина на преградата в милиметри;

a = хоризонтален участък на преградата, т.е. разстояние между вертикалните опори в метри;

h = разстояние от горния до долния край на разделителя на зърното в метри;

p = общо натоварване на единица дължина, получено от таблиците, измерено в нютони;

k = коефициент, зависещ от вертикалното разпределение на натоварването.

Ако се приеме, че вертикалното разпределение на натоварването е равномерно, т.е. правоъгълно, k се приема за равен на 1,0. При трапецовидно разпределение

k = 1,0 + 0,06 (50 - R),

където:

R е реакция в горния край, взета от таблица A 13-5 или A 13-6.

5. Крепежи или напречни опори

Размерите на крепежите и напречните опори се определят по такъв начин, че натоварванията, извлечени от таблици от А 13-1 до А 13-4 включително, не трябва да надвишават една трета от разрушаващото натоварване.

14. ПЛИТКИ ХАМБАРИ

14.1 За да се намали моментът на наклон, вместо разделители по дължина чрез отвора на люка само в "запълнен, тримиран" трюм според определението от А 2.2 може да се използват плитки хамбари, освен в случай на ленено семе и други семена със сходни свойства, когато плиткият хамбар не може да замести разделител по дължина. Ако е поставен разделител по дължина, той трябва да отговаря на изискванията на А 10.9.

14.2 Дълбочината на плиткия хамбар, измерена от дъното му до линията на палубата, трябва да бъде, както следва:

1. Минимум 1,2 m за кораби с ширина по конструктивната водолиния до 9,1 m.

2. Минимум 1,8 m за кораби с ширина по конструктивната водолиния, по-малка или равна на 18,3 m.

3. За кораби с ширина по конструктивната водолиния между 9,1 m и 18,3 m минималната дълбочина на плиткия хамбар се изчислява чрез интерполация.

14.3 Отворът на плиткия хамбар се образува от подпалубната конструкция като люк, т.е. странични метални греди или издигнат ръб и рамка за люк. Плиткият хамбар и гореописаният люк се запълват със зърно на чували или друг подходящ товар, поставен върху разделително платнище или негов еквивалент и натоварено плътно върху прилежащата конструкция, така че да има с тази конструкция опорен контакт на дълбочина, по-голяма или равна на половината от дълбочината, определена в А 14.2. Ако липсва корпусна конструкция за осигуряване на такава носеща повърхност, плиткият хамбар се закрепва на място със стоманено въже, верига или двоен стоманен ремък, както е посочено в А 17.1.4, и на максимално разстояние 2,4 m един от друг.

15. ОПАКОВАНЕ НА НАСИПНО ЗЪРНО НА МЯСТО

Като алтернатива на запълването на плиткия хамбар в "запълнен, тримиран" трюм със зърно на чували или друг подходящ товар може да се използва насипно зърно, опаковано на място, при условие че:

1. Размерите и средствата за закрепване при опаковане на място са същите като посочените за плиткия хамбар в А 14.2 и А 14.3.

2. Плиткият хамбар е облицован с материал, приемлив за Администрацията, с минимална якост на опън 2,687 N на 5 cm ремък и оборудван с подходящи средства за укрепване в горната част.

3. Като алтернатива на А 15.2 може да се използва материал, приемлив за Администрацията, с минимална якост на опън 1,344 N на 5 cm ремък, ако плиткият хамбар е конструиран по следния начин:

3.1 В плиткия хамбар с насипно зърно трябва да се изгради укрепване с приемливи за Администрацията напречни въжета на разстояние максимум 2,4 m едно от друго. Дължината на тези въжета трябва да бъдат достатъчна, за да позволи да бъдат плътно опънати и укрепени в горната част на плиткия хамбар.

3.2 Пред тези въжета и отстрани се поставя дънаж с минимална дебелина 25 mm или друг подходящ материал със същата якост и ширина между 150 и 300 mm, за да се предотврати срязването или протриването на материала, който се поставя върху него, за да се облицова плиткият хамбар.

4. Плиткият хамбар се напълва с насипно зърно и се укрепва отгоре, с изключение на това, че когато се използва материал, одобрен съгласно А 15.3, отгоре след покриване допълнително се полага дънаж, преди плиткият хамбар да се укрепи с опъване на въжетата.

5. Ако за облицовката на плиткия хамбар се използва повече от един лист материал, те се съединяват на дъното или чрез зашиване, или чрез двойно припокриване.

6. Горната част на плиткия хамбар трябва да съвпада с долната част на гредите, след като са поставени, и между гредите над плиткия хамбар може да бъде поставен подходящ обикновен товар или насипно зърно.

16. ПРАВИЛА ЗА ТОВАРЕНЕ ВЪРХУ НАСИПНО ЗЪРНО

16.1 Когато за укрепване на "частично запълнени" трюмове се използва зърно, опаковано в чували или друг подходящ товар, свободната повърхност на зърното трябва да бъде заравнена и покрита с разделително платнище или негов еквивалент, или с подходяща платформа. Такава платформа се състои от носачи, разположени на максимално разстояние 1,2 m един от друг, и дъски 25 mm, поставени на максимално разстояние 100 mm една от друга. Платформите могат да бъдат изработени от други материали, при условие че Администрацията ги счита за еквивалентни.

16.2 Платформата или разделителното платнище се покриват с плътно натоварено зърно, опаковано в чували, и се простират на минимална височина една шестнадесета от максималната ширина на свободната повърхност на зърното или 1,2 m, в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма.

16.3 Зърното в чували се превозва в здрави чували, които се пълнят добре и се завързват здраво.

16.4 Вместо зърно в чували може да се използва друг подходящ товар, натоварен плътно и упражняващ най-малко същото налягане като опакованото зърно, натоварено в съответствие с А 16.2.

17. РЕМЪЦИ И ВЪЖЕТА

Когато, за да се елиминират моментите на наклон в частично запълнени трюмове, се използват ремъци или въжета, укрепването трябва да се извърши, както следва:

1. Зърното се тримира и изравнява до степента, до която е с много малко покритие и са поставени разделителни платнища от зебло, брезент или еквивалент.

2. Разделителните платнища и/или брезентите трябва да се припокриват на минимум 1,8 m.

3. Полагат се две здрави подови покрития от необработена дървесина с размери 25 mm на 150 mm до 300 mm, като горното покритие е разположено надлъжно и е заковано напречно за долния под на кораба. Алтернативно може да се използва здрав под от дървесина 50 mm, разположен надлъжно и закован върху горната част на долен носач 50 mm с минимална ширина 150 mm. Дънните носачи трябва да се простират по цялата ширина на трюма и да са разположени на максимум 2,4 m един от друг. Могат да се приемат конструкции, използващи други материали, считани от Администрацията за еквивалентни на гореописаните.

4. За закрепване могат да се използват стоманени въжета (с диаметър 19 mm или еквивалентни), двойни стоманени ремъци (50 mm х 1,3 mm и с минимално разрушаващото натоварване 49 kN) или вериги с еквивалентна якост, всяка от които е здраво закрепена с помощта на обтегач 32 mm. Когато се използват стоманени ремъци, обтегачът 32 mm може да се замени с опъвач с крилчата гайка с блокиращо рамо, при условие че са налице подходящи гаечни ключове за регулиране, ако е необходимо. Когато се използват стоманени ремъци, за закрепване на краищата се използват поне три пломби с резба. Когато се използва тел, трябва да се използват поне четири скоби за образуване на примки при закрепването.

5. Преди приключване на натоварването закрепването трябва да се прикрепи положително към рамката в точка на приблизително 450 mm под предполагаемата крайна повърхност на зърното с помощта на халка 25 mm или скоба за греда с еквивалентна якост.

6. Въжетата трябва да са разположени на максимално разстояние 2,4 m едно от друго и всяко от тях трябва да се поддържа от носач, закован отпред към горната част и дъното на кораба. Този носач трябва да е направен от дървесина с минимални размери 25 mm на 150 mm или равностоен материал и да покрива цялата ширина на трюма.

7. По време на плаването ремъците трябва редовно да се проверяват и ако е необходимо, да се регулират.

18. УКРЕПВАНЕ С ТЕЛЕНА МРЕЖА

Когато, за да се премахнат моментите на наклон на зърното в "частично запълнени" трюмове, се използват ремъци или въжета, като алтернатива на метода, описан в А 17, укрепването може да се изпълни по следния начин:

1. Зърното трябва да се тримира и изравни до степен, при която е малко над осевата линия на трюма в посока отпред назад.

2. Цялата повърхност на зърното трябва да е покрита с разделителни платнища от зебло, брезент или еквивалент. Покриващият материал трябва да има минимална якост на опън 1,344 N на 5 cm лента.

3. Върху зеблото или другото покритие се полагат два слоя укрепваща телена мрежа. Долният слой се полага напречно на дъното на кораба, а горният - надлъжно. Слоевете телена мрежа трябва да се припокриват с минимум 75 mm. Горният слой на мрежата трябва да бъде разположен над долния слой по такъв начин, че квадратите, образувани от редуващите се слоеве, да бъдат с размери приблизително 75 mm на 75 mm. Укрепващата телена мрежа трябва да бъде от вида, използван в стоманобетонни конструкции. Тя трябва да е изработена от стоманена тел с диаметър 3 mm и минимална якост на скъсване 52 kN/cm², заварена в квадрати 150 mm х 150 mm. Може да се използва мрежа от тел с оксидно покритие, но не бива да се използва мрежа с отделяща се люспеста ръжда.

4. Границите на телената мрежа от лявата и дясната страна на трюма трябва да се поддържат от дъски с размери 150 mm х 50 mm.

5. Задържащите въжета, преминаващи от едната до другата страна на трюма, трябва да са разположени на максимално разстояние 2,4 m една от друга, с изключение на това, че първото и последното закрепване трябва да бъдат на максимум 300 mm съответно пред или зад надлъжна преграда. Преди приключване на товаренето всяко укрепване с въже трябва да се прикрепи положително към конструкцията в точка на около 450 mm под очакваната крайна повърхност на зърното, с помощта на халка 25 mm или скоба за греда със същата якост. 3акрепването на въжетата се извършва от тази точка над горната част на опорната дъска, описана в точка А 18.1.4, която има функцията да разпределя налягането, упражнявано от закрепването, надолу. Два слоя с дъски 150 mm х 25 mm се полагат напречно в средата под всяко въже и преминават по цялата ширина на трюма.

6. Опората от въжета се състои от стоманено въже (с диаметър 19 mm или еквивалентен), двойни стоманени ремъци (50 mm х 1,3 mm и с минимално разрушаващото натоварване 49 kN) или верига с еквивалентна якост, всяка от които е здраво закрепена с помощта на обтегач 32 mm. Когато се използват стоманени ремъци, обтегачът 32 mm може да се замени с опъвач с крилчата гайка с фиксиращо рамо, при условие че са налице подходящи гаечни ключове за регулиране, ако е необходимо. Когато се използват стоманени ремъци, за закрепване на краищата се използват поне три пломби с резба. Когато се използва телено въже, трябва да се използват поне четири скоби за образуване на примки при закрепването.

7. По време на плаването закрепващите въжета трябва да се проверяват редовно и да се регулират, ако е необходимо.

1. ОБЩИ ДОПУСКАНИЯ

1.1 За целите на изчисляването на неблагоприятния кренящ момент, дължащ се на изместване на товарната повърхност на корабите, превозващи насипно зърно, се приема, че

1. В запълнените трюмове, които са тримирани в съответствие с А 10.2, под всички гранични повърхности с наклон към хоризонтала под 30° съществува празно пространство, успоредно на граничната повърхност, със средна дълбочина, изчислена по формулата:

Vd = Vd₁ + 0,75 (d - 600) mm,

където:

Vd = средна дълбочина на празното пространство в милиметри;

Vd₁ = стандартна дълбочина на празното пространство от таблица B 1-1 по-долу;

d = действителна дълбочина на металната греда в милиметри.

В никакъв случай не бива да се приема, че Vd е по-малка от 100 mm.

Таблица В 1-1

Разстояние от ръб на люка или от страната на люка до границата на трюма	Стандартна дълбочина на празнината Vd
Метри	Милиметри
0,5	570
1,0	530
1,5	500
2,0	480
2,5	450
3,0	440
3,5	430
4,0	430
4,5	430
5,0	430
5,5	450
6,0	470
6,5	490
7,0	520
7,5	550
8,0	590

Бележки към таблица В 1-1:

(1) За гранични разстояния над 8,0 m стандартната дълбочина на празното пространство (Vd₁) се екстраполира линейно при увеличение от 80 mm при всяко увеличение на дължината с 1,0 m.

(2) В ъгловата зона на даден трюм граничното разстояние се явява перпендикулярното разстояние от линията на страничната метална греда на люка или линията на крайната напречна греда на люка до границата на трюма, в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма. За дълбочина на металната греда (d) се приема дълбочината на страничната метална греда на люка или на крайната напречна греда, в зависимост от това коя от двете стойности е по-малка.

(3) Когато има окачена палуба извън люка, средната дълбочина на празното пространство, измерена от долната страна на окачената палуба, се изчислява, като се използва стандартната дълбочина на празното пространство заедно с дълбочината на металната гредата на ръба на люка плюс височината на издигнатата палуба.

2. В рамките на запълнените люкове и в допълнение към всяко открито празно пространство в капака на люка има празно пространство със средна дълбочина 150 mm, измерена надолу към повърхността на зърното от най-ниската част на капака на люка или горната част на страничния капак на люка, в зависимост от това кое е по-ниско.

3. В "запълнен трюм, нетримиран", освободен от тримиране извън периферията на люка съгласно разпоредбите на А 10.3.1, се приема, че повърхността на зърното след натоварване ще се наклони към празното пространство под палубата във всички посоки под ъгъл от 30° спрямо хоризонтала от ръба на отвора, който образува празното пространство.

4. В "запълнен трюм, нетримиран", освободен от тримиране в краищата на трюма съгласно разпоредбите на А 10.3.2, се приема, че повърхността на зърното след натоварване ще се наклони във всички посоки извън зоната за пълнене под ъгъл от 30° спрямо долния ръб на гредата на ръба на люка. Ако обаче в краищата на люковете са предвидени отвори за захранване в съответствие с таблица В 1-2, се приема, че повърхността на зърното след натоварването ще се наклони във всички посоки под ъгъл от 30° от линията на гредата на ръба на люка, което се явява средната стойност на най-високата и най-ниската точка на действителната повърхност на зърното, както е показано на фигура В1.

Таблица В 1-2

Диаметър (в mm) минимум	Площ (cm2)	Разстояние (метри) максимум
90	63,6	.60
100	78,5	.75
110	95,0	.90
120	113,1	1,07
130	133,0	1,25
140	154,0	1,45
150	177,0	1,67
160	201,0	1,90
170 или повече	227,0	2,00 максимум

1.2 Описанието на модела на поведение на повърхността на зърното, което се предполага, че се съдържа в частично запълнените трюмове, е изложено в В 5.

1.3 За целите на доказване на съответствие с критериите за устойчивост в А 7 изчисленията за устойчивост на кораба обикновено се основават на допускането, че центърът на тежестта на товара в "запълнен трюм, тримиран" е в обемния център на цялото товарно помещение. В случаите, когато Администрацията разреши да се вземе предвид въздействието на предполагаемите подпалубни празни пространства върху вертикалното положение на центъра на тежестта на товара в "запълнени трюмове, тримирани", ще трябва да се компенсира неблагоприятното въздействие от вертикалното изместване на повърхността на зърното чрез увеличаване на приетия кренящ момент поради напречното изместване на зърното, както следва:

общ кренящ момент = 1,06 х изчислен напречен кренящ момент.

Във всички случаи теглото на товара в "запълнен трюм, тримиран" е равно на обема на цялото товарно помещение, разделен на коефициента на натоварване.

1.4 Центърът на тежестта на товара в "запълнен трюм, нетримиран" се приема за обемен център на цялото товарно помещение, без да се вземат предвид празните пространства. Във всички случаи теглото на товара е равно на обема на товара (при предположенията, посочени във В 1.1.3 или В 1.1.4), разделен на коефициента на натоварване.

1.5 В частично запълнените трюмове неблагоприятното въздействие на вертикалното изместване на повърхността на зърното се взема предвид, както следва:

общ кренящ момент = 1,12 х изчислен напречен кренящ момент.

1.6 За да се постигне изискваното от В 1.3 и В 1.5 компенсиране, може да се приеме всеки друг също толкова ефективен метод.

2. ПРИЕТ ОБЕМЕН КРЕНЯЩ МОМЕНТ НА ЗАПЪЛНЕН ТРЮМ, ТРИМИРАН

Общи положения

2.1 Моделът на движение на повърхността на зърното се отнася за напречно сечение през разглежданата част на трюма и полученият кренящ момент следва да се умножи по дължината, за да се получи общият момент за тази част.

2.2 Приетият напречен кренящ момент поради изместване на зърното е следствие от окончателните промени във формата и разположението на празните пространства, след като зърното се е преместило от високата към ниската страна.

2.3 Приема се, че получената повърхност на зърното след изместването му е под ъгъл от 15° спрямо хоризонтала.

2.4 При изчисляване на максималната свободна площ, която може да се образува срещу надлъжен конструктивен елемент, не се вземат под внимание въздействията на хоризонталните повърхности, например фланци или лицеви греди.

2.5 Общата площ на първоначалните и окончателните празни пространства трябва да бъде равна.

2.6 Надлъжните конструкционни елементи, които са зърнонепропускливи, могат да се считат за ефективни по цялата си дълбочина, освен когато са поставени като средство за намаляване на неблагоприятния ефект от изместването на зърното, в който случай се прилагат уредбите на А 10.9.

2.7 Непрекъснато разделяне по дължина може да се счита за ефективно по цялата си дължина.

Допускания

В следващите параграфи се приема, че общият кренящ момент за даден трюм се получава чрез събиране на резултатите от разглеждане на следните части поотделно:

2.8 Преди люковете и по посока към кърмата.

1. Ако даден трюм има два или повече главни люка, през които може да се извърши товарене, дълбочината на подпалубното празно пространство за частта или частите между тези люкове се определя, като се използва разстоянието до средата между люковете в посока напред и назад.

2. На фигура В 2-1 е показан крайният вид на празното пространство след предполагаемото изместване на зърното.

Фигура В 2-1

Бележки към фигура В 2-1:

(1) Ако максималната свободна площ, която може да се образува срещу гредата при B, е по-малка от първоначалната площ на празното пространство при AB, т.е. AB х Vd, се приема, че излишната площ се прехвърля към крайното празно пространство откъм високата страна.

(2) Ако например при С е осигурен разделител по дължина в съответствие с А 10.9, той трябва да се простира най-малко до 0,6 m под D или E, в зависимост от това коя от двете стойности е на по-голяма дълбочина.

2.9.

1. Във и на нивото на люковете без разделител по дължина:

След предполагаемото изместване на зърното крайното празно пространство трябва да бъде като показаното на фигура В 2-2 или фигура В 2-3:

Бележки към фигура В 2-2:

(1) АВ Всяка площ, надвишаваща тази, която може да се образува срещу металната греда при В, се прехвърля към крайната празна площ в люка.

(2) CD Всяка площ, която надвишава площта, която може да се образува срещу металната греда при E, се прехвърля към крайната празна зона от високата страна.

2. Във и на нивото на люковете с разделител по дължина:

Фигура В 2-3

Бележки към фигура В 2-3:

(1) Излишното празно пространство от АВ трябва да се прехвърли към долната половина на люка, в която ще се образуват две отделни крайни празни зони, т.е. една срещу разделителя по осевата линия и друга срещу страничния люк и металната греда откъм високата страна.

(2) Ако в люка се оформи плитък хамбар с чували или насипно зърно, опаковано на място, за целите на изчисляването на напречния кренящ момент се приема, че такова устройство е поне еквивалентно на разделител по осевата линия.

(3) Ако разделителят по осевата линия е такъв, какъвто е предвиден в съответствие с А 10.9, той трябва да се простира най-малко до 0,6 m под H или J, в зависимост от това коя от двете стойности определя по-голяма дълбочина.

Трюмове, натоварени в комбинации

В следващите параграфи се описва моделът на поведение на празните пространства, който се приема, когато трюмовете са натоварени в комбинации

2.10 Без ефективни разделители по осевата линия:

1. Под горната палуба - както за разположението на една палуба, описано в В 2.8.2 и В 2.9.1.

2. Под втората палуба - приема се, че площта на празното пространство, което може да бъде прехвърлено от долната страна, т.е. първоначалната празна площ минус площта срещу страничната метална греда на люка, се прехвърля, както следва:

една половина към люка на горната палуба и по една четвърт към горната част под горната и втората палуба.

3. Под третата и долната палуби - приема се, че празните пространства, които могат да бъдат прехвърлени от долната страна на всяка от тези палуби, се прехвърлят поравно към горната част на всички празни пространства под палубите и празното пространство в люка на горната палуба.

2.11 С ефективни разделители по осевата линия, които се простират в люка на горната палуба:

1. На всички палубни нива на нивото на разделителите се приема, че празните пространства, които могат да бъдат прехвърлени от долната страна, се прехвърлят в празното пространство под долната половина на люка на горната палуба.

2. На нивото на палубата непосредствено под дъното на разделителя се приема, че свободната зона, която може да бъде прехвърлена откъм долната страна, се прехвърля, както следва:

половината към празното пространство под долната половина на люка на горната палуба, а останалата част поравно към празните пространства под палубите откъм високата страна.

3. На нива на палубата, по-ниски от описаните в В 2.11.1 или В 2.11.2, се приема, че свободната площ, която е на разположение за прехвърляне от долната страна на всяка от тези палуби, се прехвърля поравно към празните пространства във всяка от двете половини на люка на горната палуба от всяка страна на разделителя и високата част на празните пространства под палубите.

2.12 С ефективни разделители по осевата линия, които не се простират в люка на горната палуба:

Тъй като не може да се допусне хоризонтално преместване към празни пространства на същото палубно ниво като разделителя, се приема, че празното пространство, налично за прехвърляне от долната страна на това ниво, се прехвърля нагоре над разделителя към горната страна в съответствие с принципите на В 2.10 и В 2.11.

3. ПРЕДПОЛАГАЕМ ОБЕМЕН КРЕНЯЩ МОМЕНТ НА ЗАПЪЛНЕН ТРЮМ, НЕТРИМИРАН

3.1 Всички разпоредби за "запълнени трюмове, тримирани", изложени в В 2, се прилагат и за "запълнени трюмове, нетримирани", освен според описаното по-долу.

3.2 В "запълнените трюмове, нетримирани", които са освободени от тримиране извън периферията на люка съгласно разпоредбите на А 10.3.1:

1. приема се, че получената повърхност на зърното след изместване е под ъгъл от 25° спрямо хоризонтала; въпреки това, ако в който и да е участък от трюма, пред, зад или на нивото на люка средната напречна площ на празното пространство в този участък е по-малка или равна на площта, която би се получила при прилагане на В 1.1, тогава ъгълът на повърхността на зърното след преместване в този участък се приема за 15° спрямо хоризонтала; и

2. площта на празното пространство в което и да е напречно сечение на трюма се приема за една и съща както преди, така и след преместването на зърното, т.е. приема се, че няма допълнително товарене по време на преместването на зърното.

3.3 В "запълнените трюмове, нетримирани", които са освободени от тримиране в краищата, пред и зад люка съгласно разпоредбите на А 10.3.2:

1. приема се, че получената повърхност на зърното на нивото на люка след преместване е под ъгъл от 15° спрямо хоризонталата; и

2. приема се, че получената повърхност на зърното в краищата, пред и зад люка след преместване е под ъгъл от 25° спрямо хоризонтала.

4. ПРЕДПОЛАГАЕМИ ОБЕМНИ МОМЕНТИ НА НАКЛОН В САНДЪЦИ

След предполагаемото изместване на зърното празно пространство е, както е показано на фигура В 4:

Фигура B 4

Бележка към фигура В 4:

Ако пространствата по краищата под формата на сандъци не могат да бъдат правилно тримирани в съответствие с А 10, се приема, че се извършва изместване на повърхността под ъгъл от 25°.

5. ПРЕДПОЛАГАЕМ КРЕНЯЩ МОМЕНТ НА ЧАСТИЧНО ЗАПЪЛНЕН ТРЮМ

5.1 Когато свободната повърхност на насипното зърно не е закрепена в съответствие с А 16, А 17 или А 18, се приема, че повърхността на зърното след преместване е под ъгъл от 25° спрямо хоризонтала.

5.2 В частично запълнен трюм разделителят, ако има такъв, се простира от една осма от максималната ширина на трюма над нивото на повърхността на зърното до същото разстояние под повърхността на зърното.

5.3 В трюм, в който разделителите по дължина между напречните граници не са непрекъснати, се приема, че дължината, по която тези разделители са ефективни като средство за предотвратяване на прехвърлянето на повърхности на зърното по цялата ширина, е действителната дължина на частта от разглеждания разделител, намалена с две седми от по-голямото разстояние от това от разделителя до съседния му разделител или до стена на кораба. Тази корекция не се прилага в долните трюмове при каквото и да е комбинирано товарене, при което горният трюм е или запълнен, или частично запълнен.

6. ДРУГИ ДОПУСКАНИЯ

Дадено Управление или договарящо правителство от името на Управление може да разреши отклонение от съдържащите се в настоящия Кодекс допускания в случаите, когато счита това за обосновано, като се имат предвид разпоредбите за товарене или конструкционните характеристики, при условие че са изпълнени критериите за устойчивост от А 7. Когато е дадено такова разрешение съгласно настоящата разпоредба, данните трябва да се включват в Документа за разрешение или информацията за товарене на зърното.