Държавен вестник, брой 96 от 19.XI

Чл. 1. (1) С тази инструкция се уреждат условията и редът за организиране и осъществяване охраната на прокурори и следователи, застрашени във връзка с изпълнение на служебните им задължения.

(2) При условията и по реда на тази инструкция охрана може да бъде осигурена и на лица, пряко свързани с лицата по ал. 1 - възходящи, съпруг или лице, с което се намират във фактическо съжителство, или лица, с които живеят в едно домакинство.

Чл. 2. Охраната се осъществява с цел:

1. осигуряване на защита, предотвратяване и недопускане извършването на неправомерни действия спрямо лицата по чл. 1;

2. осигуряване на безопасни условия за изпълнение на служебните задължения на лицата по чл. 1, ал. 1;

3. оказване на възпиращо въздействие по отношение на трети лица, които подготвят или са подготвили извършването на неправомерни действия спрямо лицата по чл. 1.

Чл. 3. Охраната се организира и осъществява от Бюрото по защита при главния прокурор (Бюро по защита).

Чл. 4. (1) Заплаха към прокурор или следовател може да бъде възприета лично или идентифицирана от други лица или от органи на държавната и местната власт.

(2) При получаване на сигнал за заплаха в срок от 24 часа, освен в случаите по чл. 5, ал. 1, административният ръководител на съответния прокурор или следовател изготвя мотивирано предложение до главния прокурор чрез директора на Бюрото по защита за осигуряване на необходимата охрана, в което се посочват съответните фактически обстоятелства и факти.

(3) Предложението по ал. 2 е съпроводено с писмена декларация съгласно приложение № 1 от застрашеното лице, в която то декларира, че е запознато със сигнала за заплахата и изразява съгласие или несъгласие да използва процедурата по осигуряване на охрана и свързаните с това задължения.

(4) При отказ на застрашеното лице да попълни декларацията или при изразено несъгласие по ал. 3 процедурата се прекратява.

(5) В петдневен срок от получаване на предложението по ал. 2 директорът на Бюрото по защита изпраща предложението по ал. 2 до главния прокурор ведно с мотивирано становище относно възможността за осигуряване на охрана и степента на застрашеност на лицето въз основа на предложението и получена информация от Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност" и от други държавни органи в съответствие с методика за оценка на заплахата и характеристика на риска, утвърдена от главния прокурор.

(6) Охраната на прокурори и следователи се осъществява въз основа на решение на Съвета за охрана на застрашени прокурори и следователи, наричан по-нататък "Съвет за охрана".

(7) Директорът на Бюрото по защита уведомява административния ръководител на съответния прокурор или следовател за решението на Съвета за охрана за осигуряване или отказ от осигуряване на охрана.

Чл. 5. (1) В случаи, в които се налага незабавна охрана на прокурор или следовател, Бюрото по защита предприема мерки по чл. 9 въз основа на разпореждане на главния прокурор до вземане на решение от Съвета за охрана.

(2) В случаите по ал. 1 главният прокурор изисква от директора на Бюрото по защита становище по чл. 4, ал. 5.

(3) Въз основа на становището по ал. 2 Съветът за охрана взема решение за осигуряване на мерки по чл. 9.

Чл. 6. (1) При поемане на охраната лицата по чл. 1 сключват писмено споразумение съгласно приложение № 2 с Бюрото по защита, а в случай че лицата по чл. 1, ал. 2 са малолетни или непълнолетни, споразумението се сключва от поне един техен законен представител.

(2) Бюрото по защита изпълнява мерките за охрана, определени в решението на Съвета за охрана, считано от момента на подписване на споразумението по ал. 1.

(3) Споразумението за охрана няма характер на гражданскоправен договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите.

(4) Споразумението съдържа:

1. регистрационен номер на решението на Съвета за охрана;

2. вида на охраната;

3. правата и задълженията на страните;

4. дата и място на подписване и подписи на страните.

(5) Решенията на Съвета за охрана за лицата по чл. 7, ал. 2 се прилагат от деня на вземането им без сключване на писмено споразумение.

Чл. 7. (1) Съветът за охрана се състои от:

1. определени от главния прокурор двама негови заместници, единият от които е председателстващ по старшинство;

2. директора на Бюрото по защита;

3. заместник-директор на Бюрото по защита, определен от директора на Бюрото;

4. главния секретар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него лице.

(2) При вземане на решение за предоставяне на охрана на главния прокурор или на негов заместник Съветът за охрана заседава в състав:

1. двамата заместници на главния прокурор по чл. 7, ал. 1, т. 1, а когато единият от тях е застрашеното лице, на негово място участва друг заместник, определен от главния прокурор;

2. главния секретар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него лице;

3. директора на Бюрото по защита;

4. заместник-председател на Държавна агенция "Национална сигурност", определен от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

(3) Съветът за охрана се свиква от председателстващия при постъпило чрез директора на Бюрото по защита предложение от административния ръководител на прокурор или следовател ведно със становището на директора на Бюрото по защита, а в случаите по ал. 2 - при постъпило предложение от директора на Бюрото по защита, от главния секретар на Министерството на вътрешните работи или от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 8. (1) Съветът за охрана взема решения за:

1. степен на застрашеност съгласно чл. 4, ал. 4;

2. осигуряване на охрана или отказ;

3. вида на мерките за охрана по чл. 9;

4. прекратяване на охраната по чл. 15, ал. 1, като се посочват конкретен ден и час.

(2) При възникнала необходимост през периода на осъществяване на охраната Съветът за охрана може да бъде свикан от председателстващия.

(3) За провеждане заседанията на Съвета за охрана е необходимо присъствието на всички членове.

(4) При отсъствие или невъзможност за участие на някой от членовете на Съвета за охрана същият може да се представлява от негов заместник.

(5) При неотложност и невъзможност за осигуряване на пълен състав по ал. 3 или ал. 4 заседанието може да се проведе в присъствието на не по-малко от трима от членовете на Съвета.

(6) Решенията на Съвета за охрана се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

(7) Членовете на Съвета за охрана не могат да разгласяват информацията, която им е станала известна във връзка с изпълнението на задълженията им по настоящата инструкция.

(8) Членовете на Съвета за охрана следва да имат необходимия достъп до класифицирана информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация.

(9) Решенията на Съвета за охрана се прилагат от директора на Бюрото по защита считано от деня на вземането им.

Чл. 9. Видовете охрана са:

1. лична физическа охрана;

2. охрана на жилището.

Чл. 10. (1) Личната физическа охрана е дейност по защита на телесната неприкосновеност от противоправни посегателства, тяхното предотвратяване и пресичане.

(2) За осъществяване на лична физическа охрана на лица по чл. 1 се използват служебни моторни превозни средства на Бюрото по защита, включително специално оборудвани.

(3) Охраната по ал. 1 може да бъде денонощна, за определени часове и за определени случаи.

(4) При необходимост служителите, осъществяващи охраната на прокурори и следователи, могат да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция "Охрана", държавната или местната власт.

Чл. 11. (1) Охраната на жилището на прокурор или следовател е дейност по възпрепятстване на противоправни посегателства.

(2) Охраната по ал. 1 се осъществява от служители на Бюрото по защита и/или с технически средства.

(3) Охраната на жилището може да бъде денонощна, за определени часове или за определени случаи.

(4) Охраната на жилището с технически средства може да включва сигнално-охранителна техника, видеонаблюдение и осигуряване на пропускателен режим.

(5) Охраната с технически средства се организира след извършване на охранително обследване на жилището от служители на Бюрото по защита.

(6) Поставянето и снемането на техническите средства за охрана се извършва съгласувано с охраняваното лице, за което се съставя двустранен протокол.

Чл. 12. Охраняваното лице може да се откаже от охраната за определен период от време и/или от определен вид охрана, за което подписва и подава писмена декларация по образец, утвърден от директора на Бюрото по защита.

Чл. 13. (1) Въз основа на вида на предоставената охрана директорът на Бюрото по защита утвърждава план за действие.

(2) Планът за действие съдържа основна цел, сили и средства, времетраене, задачи на служителите, мерки за безопасност и контрол.

Чл. 14. Непосредствената организация, методите и средствата за осъществяване на охрана на прокурори и следователи се определят с акт на главния прокурор.

Чл. 15. (1) Охраната на лицата по чл. 1 се прекратява в следните случаи:

1. при отпадане на основанията за нейното осъществяване;

2. по писмено искане на охраняваното лице, отправено до Съвета за охрана, чрез директора на Бюрото по защита;

3. при отказ на охраняваното лице да подпише споразумението.

(2) Неизпълнението на задължения, поети със споразумението за охрана по чл. 6, ал. 1 от страна на охраняваното лице, може да бъде основание за прекратяване на охраната.

Чл. 16. (1) В случаите по чл. 15 директорът на Бюрото по защита изготвя мотивирано становище до Съвета за охрана, който взема решение за прекратяване на охраната.

(2) Директорът на Бюрото по защита незабавно уведомява за решението по ал. 1 охранявания прокурор или следовател и административния му ръководител.

Чл. 17. (1) Във връзка с организацията и осъществяването на охраната на прокурори и следователи Бюрото по защита взаимодейства със служби за сигурност и за обществен ред и с други държавни органи.

(2) Взаимодействието по ал. 1 се осъществява по ред и условия, определени в споразумения за сътрудничество и в издадени съвместни инструкции по реда на чл. 5, ал. 8 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.