Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 95 от 3.XII

СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ЗА ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО В БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА (Утвърдено с Решение № 634 от 5 септември 2018 г. на Министерския съвет. В сила от 8 ноември

 

СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ЗА ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО В БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА

(Утвърдено с Решение № 634 от 5 септември 2018 г. на Министерския съвет. В сила от 8 ноември 2019 г.)

Издадено от Министерството на вътрешните работи

Обн. ДВ. бр.95 от 3 Декември 2019г.

Правителството на Република България и Федералният съвет на Конфедерация Швейцария, наричани по-долу "Договарящите страни",

Стремейки се да допринесат за укрепването на взаимните отношения,

Убедени в значимостта на полицейското сътрудничество в борбата и превенцията на престъпността, по-специално - в борбата с организираната престъпност, тероризма, трафика на хора и нелегалния трафик на наркотици, психотропни вещества и прекурсори,

Като желаят да определят по-добре и да развият по-нататък полицейското сътрудничество между Договарящите страни,

Като зачитат правата и задълженията на своите граждани,

И като надлежно съблюдават международните задължения на всяка от Договарящите страни,

Като взимат предвид Меморандума за разбирателство между Федералния департамент за правосъдие и полиция на Конфедерация Швейцария и Министерството на вътрешните работи на Република България по отношение полицейското сътрудничество в борбата с престъпността, подписан на 27 март 2009 г.,

се споразумяха за следното:

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Цел на Споразумението

Член 1

Целта на настоящото Споразумение е да засили полицейското сътрудничество между Договарящите страни в усилията за предотвратяване на заплахите за обществената сигурност и борбата с всички форми на престъпност, по-специално чрез обмен на информация на стратегическо и оперативно ниво и чрез поддържане на редовни контакти между компетентните органи.

Компетентни органи и агенции

Член 2

1. Компетентният орган от страна на правителството на Република България е Министерството на вътрешните работи и от страна на Федералния съвет на Конфедерация Швейцария е Федералната служба на полицията. Тези органи действат като централни офиси и си сътрудничат директно един с друг в рамките на своите компетенции в съответствие със своето национално законодателство и при необходимост координират дейностите на участващите агенции.

2. В съответствие с националното законодателство и когато това е необходимо за изпълнението на настоящото Споразумение отговарят следните агенции:

- от страна на правителството на Република България:

Министерството на вътрешните работи (дирекция "Международно оперативно сътрудничество", Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност");

Държавна агенция "Национална сигурност";

Национален контратерористичен център;

Агенция "Митници", като контактно звено ще бъде дирекция "Митническо разузнаване и разследване" в Централното митническо управление на Агенция "Митници".

- от страна на Федералния съвет на Конфедерация Швейцария:

Федералната служба на полицията;

Полицейските служби на кантоните;

Митническата администрация, представена от Корпуса за охрана на границата и Службата за митнически разследвания.

3. Договарящите страни взаимно се уведомяват незабавно посредством дипломатически ноти за всякакви промени в компетентните органи и отговорни агенции, посочени в алинеи 1 и 2.

Области на сътрудничество

Член 3

1. Сътрудничеството между компетентните органи съгласно настоящото Споразумение обхваща борбата срещу всички престъпления, по-специално срещу следните:

1. организирана престъпност;

2. тероризъм и неговото финансиране;

3. трафик на хора и контрабанда на мигранти;

4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;

5. компютърни престъпления;

6. незаконен трафик на наркотици, психотропни вещества и прекурсори;

7. незаконно придобиване, притежание и трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества или на химически, биологични, радиоактивни и ядрени материали, или на стоки и технологии с двойна употреба;

8. изготвяне на неистински или фалшифициране на парични знаци, платежни инструменти или официални документи, включително митнически документи;

9. пране на пари и икономически престъпления;

10. корупция;

11. престъпления, свързани с моторни превозни средства;

12. престъпления срещу живота и здравето;

13. трафик на културни ценности.

2. Сътрудничеството по настоящото Споразумение не включва въпроси от политически, военен или финансов характер.

Приложимо право

Член 4

Съгласно настоящото Споразумение сътрудничеството се осъществява съгласно националното законодателство на Договарящите страни и в съответствие с техните права и задължения, произтичащи от международното право, по-специално в областта на международното полицейско сътрудничество.

Глава втора.
ОСНОВНИ ФОРМИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО

Общо сътрудничество

Член 5

Договарящите страни се съгласяват да засилят своето сътрудничество с цел предотвратяване на заплахи за обществената сигурност и борба с всички форми на престъпност, в частност тези, посочени в чл. 3.

Обмен на информация

Член 6

1. Компетентните органи се подпомагат взаимно чрез обмен на полицейска информация, включително лични и нелични данни, както и документация, свързана със:

а. престъпни действия, по-специално с лица, заподозрени в участие в престъпни деяния, както и относно условията, при които е извършено престъплението, и за предприетите мерки;

б. планирането на престъпни деяния;

в. участие в организирани престъпни групи;

г. характеристики на лица, заподозрени в участие в престъпни деяния, техните структури, обединения и методи;

д. предмети, свързани с престъпление, включително образци от такива предмети;

е. данни за издирвани лица и техните помагачи;

ж. предстоящи специални операции и действия, които може да представляват интерес за другата Договаряща страна;

з. концептуална и аналитична документация;

и. национални правни и други разпоредби, които имат отношение към предмета на настоящото Споразумение, и всякакви промени в тези разпоредби;

й. информация, придобита от действията на компетентните органи, особено такава, свързана с нови форми на престъпност.

2. Обмен на информация по ал. 1 в случаите на образувано досъдебно производство се извършва при спазване на законовите ограничения, включително, където е приложимо, след разрешение от прокурора.

3. Когато искат информация, органите на договарящите се страни ясно посочват причините за искането.

Помощ при поискване

Член 7

1. Компетентните органи могат директно да разменят молби за съдействие и съответно да отговарят, когато те са свързани с предотвратяване на заплахи за обществената сигурност и борбата с всички форми на престъпност.

2. Молбите за съдействие може да са свързани с една от следните категории:

а. идентифициране на собственици на моторни и плавателни превозни средства, водачи на превозни средства и капитани на въздухоплавателни и плавателни превозни средства;

б. информация относно свидетелства за правоуправление и други подобни свидетелства;

в. проследяване местонахождението и местожителството на дадено лице;

г. издирвани лица въз основа на международни известия;

д. идентифициране на телефонни абонати, както и собственици на недвижими имоти;

е. идентифициране на лица;

ж. информация за произхода на предмети, като оръжия, пътни превозни средства, въздушни или плавателни средства (проследяване);

з. информация относно приходите от престъпления;

и. информация, получена чрез трансгранично наблюдение;

й. планиране и стандартизиране на мерки за издирване и иницииране на спешни издирвания;

к. предаване и сравнение на полицейска информация, като материални следи, събрани на местопрестъплението; снимки; физически описания; пръстови отпечатъци и отпечатъци от длани; ДНК профили;

л. информация, събрана при полицейски и митнически разследвания, документи или компютърни файлове, при условие че националното законодателство позволява огласяването на такива данни и материали.

Съдействие без отправяне на молба

Член 8

Компетентните органи могат, в съответствие със своето национално законодателство и без това да е поискано от тях, да споделят взаимно информация, която се смята за необходима за другата Договаряща страна с цел предотвратяване на престъпление или конкретна и непосредствена заплаха за обществената сигурност, както и за наказателното преследване на престъпление. Получаващата Договаряща страна оценява ползата от всяка получена информация и ако сметне, че тя не е необходима, я унищожава или връща на изпращащата Договаряща страна, без да бъде изрично помолена за това.

Координация

Член 9

1. Ако е необходимо, компетентните органи предприемат полицейски мерки за гарантиране координация на операции на съответните им територии. Настоящите включват операции в следните области:

а. издирване и арест на лица, издирване на предмети, включително прилагане на мерки, насочени към установяване и обезпечаване на приходи от престъпна дейност, както и чрез претърсване на жилища;

б. наказателно преследване на престъпления, особено организирана престъпност;

в. разследвания под прикритие в подкрепа на разкриване на престъпления;

г. защита на свидетели, жертви и други лица с цел предотвратяване на опити за насилие срещу тях или всяка друга сериозна заплаха, произтичаща от провеждането на наказателно преследване;

д. планиране и изпълнение на съвместни програми за превенция на престъпността;

е. авиационна сигурност.

Обучение и повишаване на квалификацията

Член 10

1. Компетентните органи се подпомагат взаимно по въпроси, свързани с обучението и повишаването на квалификацията, по-специално чрез:

а. участие в обучения, които се провеждат на официалния език на другата Договаряща страна или на английски език;

б. организиране на съвместни семинари или учения;

в. обучение на специалисти/експерти от другата Договаряща страна;

г. обмен на експерти и концепции за обучение;

д. отправяне на покани към наблюдатели за участие в учения.

2. В допълнение, компетентните органи се стремят да насърчат обмена на опит и умения във всички други форми.

Глава трета.
СПЕЦИАЛНИ ФОРМИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО

Съвместни работни групи и анализ на сигурността

Член 11

При необходимост и според обстоятелствата компетентните органи могат да създават съвместни работни групи, които наред с други неща извършват съвместна оценка и анализ на ситуацията относно сигурността и се стремят редовно да обменят доклади за ситуацията с престъпността.

Съвместни оперативни органи

Член 12

Ако е удачно, компетентните органи могат да създават смесени екипи за контрол, наблюдение и разследване, в които служители от компетентните органи и агенции на едната Договаряща страна, без да упражняват суверенни правомощия, предоставят съвети и помощ за операции, които се провеждат на суверенната територия на другата Договаряща страна. Тези служители спазват инструкциите, издадени от приемащата Договаряща страна, и имат единствено подкрепящи функции.

Трансгранично наблюдение

Член 13

1. Служители на Договарящите страни, които в хода на наказателно разследване наблюдават лице, за което се предполага, че участва в престъпление, което подлежи на наказание съгласно закона на молената Договаряща страна за период от лишаване от свобода най-малко една година, или ако има сериозни основания да се вярва, че лице, което е под наблюдение, може да подпомогне идентифицирането или установяването на местоположението на такова лице, имат право да продължат наблюдението на територията на замолената Договаряща страна, при условие, ако е необходимо, чрез отговаряне на непосредствено отправена молба за международна правна помощ. При отправена молба трансграничното наблюдение се възлага на служители от замолената Договаряща страна.

2. Разрешението важи за цялата територия на замолената Договаряща страна и може да бъде обект на определени условия.

3. Националните органи, компетентни да осъществяват трансгранично наблюдение, се уведомяват чрез размяна на писма. Всички промени на процедурите или органите се уведомяват по същия начин.

Контролирани доставки

Член 14

1. При необходимост и в съответствие с националното законодателство на Договарящите страни и при отправена писмена молба от една от Договарящите страни замолената Договаряща страна може да разреши контролирани доставки да бъдат внасяни, пренасяни или изнасяни от нейната територия. Дадена контролирана доставка може да бъде задържана и да ѝ бъде разрешено да продължи, като първоначалното ѝ съдържание може да остане непокътнато, да бъде извадено или заменено изцяло или отчасти. Замолената Договаряща страна може да наложи ограничения или да откаже изпълнението на контролираната доставка, като заяви мотивите за ограниченията или отказа.

2. Замолената Договаряща страна поема контрол на доставката веднага щом стоката премине нейната граница или на мястото на доставяне, което е предварително договорено с другата Договаряща страна. При наличие на одобрение от замолената Договаряща страна служители от молещата Договаряща страна може да се присъединят към служителите на замолената Договаряща страна в наблюдението на контролираната доставка. В този случай служителите на молещата Договаряща страна спазват инструкциите на служителите на замолената Договаряща страна.

Офицери за връзка

Член 15

1. Компетентните органи на Договарящите страни може да сключват специални споразумения относно определянето на офицери за връзка за ограничен или неограничен период от време в другата Договаряща страна. Офицерите за връзка имат статут на дипломатически служители в съответствие с Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г.

2. Целта на определянето на офицери за връзка в другата Договаряща страна е да се подобри и ускори сътрудничеството, по-специално чрез подпомагане на процедурите за взаимна полицейска и правна помощ по криминални въпроси.

3. Офицерите за връзка оказват съдействие и съветват без да имат суверенни правомощия. Те предоставят информация и изпълняват задачи в съответствие с инструкциите, които получават от изпращащата Договаряща страна.

Глава четвърта.
СЪДЕЙСТВИЕ, ОТГОВОРНОСТ, ПРОЦЕДУРИ И РАЗХОДИ

Съдействие и отговорност

Член 16

1. Договарящите страни осигуряват на служителите от другата Договаряща страна, които действат на тяхна територия, същата защита и съдействие както на своите служители.

2. Служителите, които действат на територията на другата Договаряща страна на базата на настоящото Споразумение, са задължени да спазват правилата и разпоредбите, които се отнасят за звеното, към което са зачислени.

3. Националното законодателство по отношение на условията за назначаване на работа, период на служба и дисциплинарен статут остава приложимо по отношение на служителите на Договарящите страни.

Гражданска отговорност на служителите

Член 17

1. Изпращащата Договаряща страна носи отговорност за всяка вреда, която нейните служители са причинили при изпълнение на задачите си на територията на другата Договаряща страна в съответствие със законите на приемащата Договаряща страна, на чиято територия те действат.

2. Договарящата страна, на чиято територия е нанесена вредата, посочена в ал. 1, изплаща компенсации за такава вреда при същите условия, които се прилагат за вреди, причинени от нейни служители.

3. Договарящата страна, чиито служители са нанесли вреда на друго лице на територията на другата Договаряща страна, изплаща на тази страна пълната сума, която тя е платила на пострадалите или на лицата, които имат право на обезщетение от тяхно име.

4. Без да се накърнява спазването на правата по отношение на трети страни и с изключение на ал. 3, всяка Договаряща страна ще се въздържа от искане на възстановяване на изплатени суми за претърпени вреди по ал. 1.

Наказателна отговорност на служителите

Член 18

По време на операции служителите от една от Договарящите страни се считат за служители от Договарящата страна, на чиято територия те изпълняват задачите си, по отношение на престъпни деяния или нарушения, извършени срещу или от тях.

Процедури и разходи

Член 19

1. Искания за информация, за координирани мерки или за други форми на съдействие се отправят към компетентния орган на другата Договаряща страна в писмен вид, като в тях се посочват причините за искането. Молбите се изпращат по официално установените канали за комуникация, в случай че съдържанието на молбата позволява изпълнението на такава процедура. При спешни случаи Договарящите страни може да отправят устно искане, при условие че впоследствие то бъде потвърдено писмено без забавяне.

2. Компетентните органи взаимно си съдействат, при условие че молбата за съдействие не попада в компетенциите на съдебните органи съгласно националното законодателство. Ако органът, който е получил молба за съдействие, не отговаря за изпълнението на тази молба, той я препраща на съответния компетентен орган.

3. Компетентният орган на замолената Договаряща страна отговаря на молбите по ал. 1 в най-кратък възможен срок. Ако е необходимо, компетентният орган на замолената Договаряща страна може да поиска допълнителна информация, за да изпълни искането.

4. Всяка Договаряща страна може да отхвърли изцяло или частично молба за съдействие, ако счете, че изпълнението на такова искане може да застраши нейния суверенитет, сигурност или национални интереси от ключово значение и че то може да бъде в нарушение на нейното национално законодателство или нейните задължения, произтичащи от международни споразумения. С цел изпълнение на искането Договарящите страни могат да заложат задължителни условия за всеки отделен случай, които са обвързващи за всяка Договаряща страна.

5. Ако една молба е отхвърлена изцяло или частично, замолената Договаряща страна своевременно информира другата Договаряща страна в писмен вид, като посочва причините за своето решение да отхвърли или да изпълни частично въпросното искане.

6. Разходите, произтекли от изпълнението на молба, се поемат от замолената Договаряща страна.

7. Компетентните органи на всяка от Договарящите страни поемат своите разходи, възникнали при изпълнение на настоящото Споразумение, освен ако не е уговорено друго.

Глава пета.
ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ И ПРЕДАВАНЕ НА ДАННИ НА ТРЕТИ СТРАНИ

Защита на данните

Член 20

С цел защита на личните данни, които Договарящите страни обменят в рамките на настоящото Споразумение и в съответствие с националното им законодателство и с международните задължения на Договарящите страни, се прилагат следните условия:

а. Чувствителни данни за лицата съгласно определението в Член 6 от Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на личните данни от 28 януари 1981 г. могат да се обменят само в допълнение на други полицейски данни и ако се смята за абсолютно необходимо и след осигуряване на необходимото ниво за защита на данните в съответствие с предвидените изисквания в националните законодателства на Договарящите страни.

б. Получаващата Договаряща страна може да използва тези данни само за целите, посочени в настоящото Споразумение, и при условията, определени от предоставящата данните Договаряща страна; тези данни може да бъдат използвани за други цели само с предварително писмено разрешение от предоставящата данните Договаряща страна и в съответствие със законодателството на получаващата Договаряща страна.

в. При искане от предоставящата Договаряща страна получаващата Договаряща страна предоставя информация за използването на получените данни и последващите резултати от тяхното използване.

г. Данните могат да бъдат използвани от съдебни или полицейски органи или от друг орган, определен от Договарящите страни за целите на борбата с и превенцията на престъпността. Списък на компетентните органи се предоставя на другата Договаряща страна. Данните не могат да бъдат предавани на други органи или на трети страни освен с предварително писмено одобрение от предоставящата данните Договаряща страна.

д. Предоставящата данните Договаряща страна гарантира, че предоставените данни са верни и че предаването на тези данни е необходимо и пропорционално спрямо целта. В тази връзка е необходимо да се спазва националното законодателство на Договарящите страни, което може да ограничава предоставянето на данни. Ако на по-късен етап бъде установено, че са предоставени неверни или неправомерно предоставени данни, получаващата Договаряща страна трябва да бъде информирана за това незабавно. Получаващата Договаряща страна поправя възможни грешки или в случай че данните не е трябвало да бъдат изпращани, ги унищожава незабавно, като и в двата случая уведомява за това предоставящата данните Договаряща страна.

е. При отправено искане лице, чиито лични данни са предоставени, има право да получи информация относно предоставените данни и целта на използване. Разкриването на информация трябва да става в съответствие с националното законодателство на Договарящата страна, където е оправено искането. В случай че лицето поиска да получи информация относно данни, предадени от другата Договаряща страна на Договаряща страна, в която е подадена молбата, искането се предоставя само с предварително писмено съгласие на Договарящата страна, която е предала данните.

ж. При предоставянето на данни предоставящата данните Договаряща страна информира Договарящата страна, която получава данните, за крайния срок, в който данните трябва да бъдат заличени в съответствие с нейното национално законодателство. Независимо от крайния срок предоставените данни трябва да бъдат заличени веднага след като се счете, че не са вече необходими за дадената цел. Договарящата страна, която предоставя данните, трябва да бъде информирана за заличаването на предоставените данни и за причините за това заличаване. В случай на прекратяване на настоящото Споразумение всички данни, получени съгласно неговите разпоредби, се унищожават.

з. Договарящите страни поддържат регистър на предаването, получаването и заличаването на данни. Регистърът по-специално съдържа целите на предоставянето, органите, които участват, и причините за заличаване.

и. Съгласно своето национално законодателство получаващата Договаряща страна не може да прехвърля отговорността на тъжителя, като твърди, че вредите са причинени от предаването на неверни или неправомерно предоставени данни от другата Договаряща страна. Ако от получаващата Договаряща страна се изисква да плати компенсация поради вредите, причинени от използването на данните, които са предоставени неправилно, или от използването на неоправомощени данни, Договарящата страна, която изпраща данните, изплаща на получаващата Договаряща страна пълната сума, платена от нея.

й. Договарящите страни предприемат необходимите технически и организационни мерки съгласно националното си законодателство за защита на данните, срещу случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба, неправомерен достъп, изменение или оповестяване на лични данни, както и от други незаконни форми на обработване.

Защита на класифицирана информация и предоставянето ѝ на трети страни

Член 21

Договарящите страни могат да обменят класифицирана информация при предварително сключване на споразумение за прилагане на взаимния обмен и защита на класифицираната информация.

Глава шеста.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комуникация

Член 22

1. В рамките на 30 дни от влизане в сила на настоящото Споразумение компетентните органи взаимно обменят съответните телефонни номера и номера на факс, както и други важни данни, необходими за изпълнение на дейностите по сътрудничество, предвидени в настоящото Споразумение.

2. Компетентните органи на Договарящите страни се уведомяват незабавно за всички важни промени, свързани със средствата за комуникация.

Език

Член 23

Освен ако не е договорено друго от Договарящите страни, компетентните органи взаимно обменят цялата информация на английски език.

Оценка

Член 24

Съвместна група от старши служители от Договарящите страни провежда редовни срещи с цел обобщение на постиженията от проведеното сътрудничество в рамките на настоящото Споразумение, оценка на качеството, обсъждане на нови стратегии и определяне дали това сътрудничество има нужда от допълване, или допълнително развитие.

Изпълнителни споразумения

Член 25

На базата и в рамките на това Споразумение компетентните органи в съответствие със своето национално законодателство могат да сключват споразумения за осъществяване на полицейското сътрудничество.

Други международни споразумения

Член 26

Настоящото Споразумение не накърнява правата и задълженията на всяка Договаряща страна съгласно други международни, двустранни или многостранни споразумения, по които всяка е договаряща страна.

Влизане в сила и прекратяване на това Споразумение

Член 27

1. Настоящото Споразумение влиза в сила от датата на получаване на последното писмено уведомление, с което Договарящите страни се информират взаимно, че са изпълнили необходимите вътрешни изисквания за влизане в сила на настоящото Споразумение съгласно тяхното законодателство.

2. Настоящото Споразумение се сключва за неопределен срок. То може да бъде прекратено от всяка Договаряща страна с писмено уведомление. Прекратяването на настоящото Споразумение влиза в сила 6 месеца след получаването на такова писмено уведомление от другата Договаряща страна.

Изготвено в София на 26 януари 2018 г. в два оригинални еднообразни екземпляра, всеки от които на български, немски и английски език, като всички текстове са еднакво автентични. В случай на различия при тълкуване на разпоредбите на настоящото Споразумение английският текст има предимство.


Промени настройката на бисквитките