Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 50 от 25.VI

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 3 ОТ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПЛАТЕЖНИ СМЕТКИ, ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАТЕЖНИ ОПЕРАЦИИ И ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ (ДВ, БР. 37 ОТ 2018 Г.)

 

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 3 ОТ 2018 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПЛАТЕЖНИ СМЕТКИ, ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАТЕЖНИ ОПЕРАЦИИ И ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ (ДВ, БР. 37 ОТ 2018 Г.)

Издадена от Управителния съвет на Българската народна банка

Обн. ДВ. бр.50 от 25 Юни 2019г.

§ 1. В чл. 1 се създава т. 8:

"8. редът за освобождаване на доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, от задължението за поддържане на резервен механизъм и от задължението за прилагане на задълбочено установяване на идентичността на клиента."

§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 5:

"(5) При сключване на рамков договор за предоставяне на платежни услуги или при извършване на еднократна платежна операция, която не е предмет на рамков договор, на място при доставчика на платежни услуги или чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез друга форма без присъствието на ползвателя на платежни услуги доставчикът на платежни услуги прилага мерки за комплексна проверка на ползвателя на платежни услуги при спазване на изискванията на глава втора от Закона за мерките срещу изпирането на пари и правилника за неговото прилагане."

2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 3. (В сила от 01.01.2020 г.) Член 4 се изменя така:

"Чл. 4. (1) Доставчиците на платежни услуги обозначават водените от тях платежни сметки с международен номер на банкова сметка (IBAN) в съответствие с изискванията, определени с наредба на БНБ, когато тези сметки могат да бъдат използвани за изпълнение на платежни операции с кредитен превод или с директен дебит до и от платежна сметка при друг доставчик на платежни услуги.

(2) Доставчик на платежни услуги не може да обозначава водени от него платежни сметки с международен номер на банкова сметка (IBAN), съдържащ БАЕ код на друг доставчик на платежни услуги."

§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. Навсякъде думите "документ за самоличност" се заменят с "официален документ за самоличност".

2. В ал. 1, т. 4 думите "с парите" се заменят със "със средствата".

3. В ал. 2, т. 3 след съюза "и" се добавя "спесимен от".

4. Създава се ал. 7:

"(7) При сключване на рамков договор за предоставяне на платежни услуги от разстояние и съставяне на пълномощно по ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 2, когато платежната сметка е достъпна само за иницииране на електронни платежни операции от разстояние, може да се използва квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, като може да не се изисква спесимен от подписа на титуляря на сметката. При желание за обслужване и разпореждане със сметката на място титулярят на сметката предоставя документите и информацията съответно по ал. 1 или ал. 2."

§ 5. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Платежното нареждане за кредитен превод в левове съдържа:

1. наименование на доставчика на платежни услуги, до който нареждането се отправя;

2. име (наименование) на наредителя;

3. международен номер на банкова сметка (IBAN) на наредителя;

4. име (наименование) на получателя;

5. международен номер на банкова сметка (IBAN) на получателя;

6. сума на платежната операция;

7. валута на платежната операция;

8. дата за изпълнение;

9. основание (информация за получателя);

10. допълнителни пояснения;

11. дата на представяне на платежното нареждане;

12. подпис на наредителя."

2. Създава се ал. 3:

"(3) При изпълнение на кредитен превод между платежни сметки, водени от един и същи доставчик на платежни услуги, платежното нареждане може да съдържа уникален идентификатор на платежна сметка, различен от IBAN."

§ 6. В чл. 18, ал. 1, т. 5 думите "или друг уникален идентификатор на сметката" се заличават.

§ 7. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Платежното нареждане за директен дебит в левове съдържа:

1. наименование на доставчика на платежни услуги, до който нареждането се отправя;

2. име (наименование) на наредителя - получател на сумата;

3. международен номер на банкова сметка (IBAN) на наредителя - получател на сумата;

4. име (наименование) на платеца;

5. международен номер на банкова сметка (IBAN) на платеца;

6. сума на платежната операция;

7. валута на платежната операция;

8. дата на представяне на платежното нареждане;

9. основание (информация за платеца);

10. допълнителни пояснения;

11. дата за изпълнение;

12. подпис на наредителя - получател на сумата."

2. Създава се ал. 3:

"(3) При изпълнение на директен дебит между платежни сметки, водени от един и същи доставчик на платежни услуги, съгласието и платежното нареждане могат да съдържат уникален идентификатор на платежна сметка, различен от IBAN."

§ 8. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 6 след думите "Европейския банков орган" се добавя "(ЕБО)".

2. Създават се т. 7, 8, 9 и 10:

"7. Насоки на ЕБО (EBA/GL/2015/18) относно контрола на продукти и правилата за управление на банкови продукти на дребно;

8. Насоки на Европейския орган за ценни книжа и пазари и ЕБО (JC/2018/35) относно разглеждането на жалби за сектора на ценните книжа и за банковия сектор (Насоки JC/2018/35);

9. Съвместни насоки на Европейските надзорни органи (JC/GL/2017/16) съгласно член 25 от Регламент (ЕС) 2015/847 относно мерките, които доставчиците на платежни услуги следва да предприемат за откриване на липсваща или непълна информация за платеца или получателя, и процедурите, които те следва да въведат с цел управление на преводи на средства, при които липсва изискваната информация;

10. Съвместни насоки на Европейските надзорни органи (JC/2017/37) по член 17 и член 18, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849 относно опростената и разширената комплексна проверка на клиента и факторите, които кредитните и финансовите институции трябва да вземат предвид при оценяване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с индивидуални делови взаимоотношения и случайни сделки."

§ 9. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "операции по чл. 27" се заменят с "платежни и справочни операции".

2. Алинея 5 се изменя така:

"(5) Платежната карта се издава за определен срок. Името на оправомощения ползвател се поставя върху лицевата ѝ страна. Номерът на картата и датата на изтичане на срока ѝ на валидност могат да бъдат поставени върху картата или да бъдат предоставени от издателя на оправомощения ползвател на платежни услуги по друг начин. Отговорност за персонализацията на картата носи доставчикът на платежни услуги, издател на картата."

§ 10. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 1:

"(1) Платежна операция, свързана с карта, е услуга, основана на инфраструктурата и търговските правила на платежна картова схема за извършване на платежна операция чрез картови, терминални, телекомуникационни, цифрови или информационнотехнологични устройства или софтуер."

2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и се изменя така:

"(2) С платежна карта могат да се извършват и справочни и неплатежни операции."

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 11. В чл. 31, ал. 2 думите "по чл. 27, ал. 1" се заменят със "с платежни карти".

§ 12. В чл. 33 ал. 4 се изменя така:

"(4) Предплатена карта, която може да се използва единствено на виртуално терминално устройство ПОС за извършване на платежни операции, може да не притежава ПИН по ал. 3."

§ 13. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

"(3) Лицата по ал. 2 осигуряват самостоятелно събиране на информацията за таксите, налагани от доставчиците на платежни услуги за предоставяне на услугите, включени в списъка по чл. 38, ал. 1, както и на друга приложима информация."

2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

§ 14. Създава се чл. 52:

"Предоставяне на статистически данни за измами, свързани с плащанията

Чл. 52. (1) Доставчиците на платежни услуги, лицензирани от БНБ, и доставчиците на платежни услуги, лицензирани в други държави - членки на ЕС, и извършващи дейност на територията на Република България чрез клон, предоставят на БНБ статистически данни за измамите, свързани с плащанията, съгласно изискванията на Насоки на ЕБО EBA/GL/2018/05 относно изискванията за докладване на данни за измами съгласно член 96, параграф 6 от ДПУ2.

(2) Данните по ал. 1 се предоставят в управление "Банково" на БНБ за всяко шестмесечие на календарната година в срок до края на втория календарен месец, следващ отчетния шестмесечен период."

§ 15. Създава се глава девета с чл. 53 - 56:

"Глава девета

ОБЩИ И СИГУРНИ ОТВОРЕНИ СТАНДАРТИ ЗА КОМУНИКАЦИЯ. ЗАДЪЛБОЧЕНО УСТАНОВЯВАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТТА НА ПЛАТЕЦА

Общи задължения за интерфейсите за достъп

Чл. 53. (1) Доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметка, които предлагат на даден платец платежна сметка, която е достъпна онлайн, трябва да разполагат с поне един интерфейс, който отговаря на изискванията на член 30 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 на Комисията от 27 ноември 2017 г. за допълнение на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация (Регламент (ЕС) 2018/389).

(2) Доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметка, изпълняват изискването на ал. 1, като въведат специален интерфейс или като позволяват на доставчиците на платежни услуги, посочени в член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/389, да използват интерфейсите, предназначени за установяване на идентичността и за комуникация с ползвателите на платежни услуги, предоставяни от доставчика на платежни услуги, обслужващ сметка.

Изисквания към специалния интерфейс

Чл. 54. (1) Специалният интерфейс, който е въведен от доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметка, следва да отговаря на изискванията на член 30 и член 32 от Регламент (ЕС) 2018/389.

(2) Доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметка, които са въвели специален интерфейс, разработват и прилагат стратегия и планове за извънредни мерки, които включват и поддържането на резервен механизъм, в случай че интерфейсът не работи в съответствие с изискванията на член 32 от Регламент (ЕС) 2018/389.

(3) Доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметка, които са въвели специален интерфейс, осигуряват, че резервният механизъм по ал. 2 позволява на доставчиците на платежни услуги, посочени в член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/389, да използват интерфейсите на разположение на ползвателите на платежни услуги за установяване на идентичността и за комуникация със своя доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, до момента на възстановяването на специалния интерфейс до нивото на достъпност и функциониране съгласно член 32 от Регламент (ЕС) 2018/389.

Освобождаване от изискването за създаване на резервен механизъм

Чл. 55. (1) Българската народна банка след консултация с ЕБО може да освободи лицензиран от БНБ доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, който е избрал да въведе специален интерфейс, от задължението за създаване на резервен механизъм по чл. 54, в случай че въведеният специален интерфейс отговаря на изискванията на член 33, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2018/389.

(2) За освобождаване по ал. 1 доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметка, подава писмено до БНБ заявление, към което прилага документи и информация съгласно насоки 2 - 8 от Насоки на ЕБО EBA/GL/2018/07 относно условията за възползване от освобождаване от задължението за създаване на резервен механизъм съгласно член 33, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2018/389 (Насоки на ЕБО EBA/GL/2018/07).

(3) В случай че доставчикът на платежни услуги по ал. 2 принадлежи към група с дъщерни предприятия в различни държави членки и възнамерява да използва общ за групата специален интерфейс, той изрично посочва тези обстоятелства в заявлението, както и посочва останалите членове на групата, които възнамеряват да използват същия интерфейс.

(4) В срок до два месеца от получаването на заявлението по ал. 2 БНБ извършва проучване за съответствие на предоставените документи и информация с изискванията за освобождаване.

(5) Когато при извършване на проучването по ал. 4 БНБ установи, че заявлението е непълно, БНБ изисква от заявителя да представи в срок, не по-дълъг от един месец, необходимите документи и информация.

(6) В срок до два месеца от получаването на всички необходими документи и информация БНБ инициира консултация с ЕБО по реда на насока 9.1 от Насоки на ЕБО EBA/GL/2018/07 в случаите, когато възнамерява да освободи заявителя или отказва да освободи заявителя от задължението за създаване на резервен механизъм.

(7) Българската народна банка освобождава заявителя от задължението за създаване на резервен механизъм в срок от един месец от получаване на коментарите на ЕБО, но не по-късно от два месеца от датата, на която е инициирана консултацията с ЕБО по ал. 6.

(8) Българската народна банка освобождава лицензиран от БНБ доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, който е избрал да въведе специален интерфейс, от задължението за създаване на резервен механизъм, когато заявителят е предоставил всички изискуеми сведения и документи съгласно Насоки на ЕБО EBA/GL/2018/07 и ако по преценка на БНБ специалният интерфейс, въведен от заявителя, отговаря на изискванията на член 33, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2018/389.

(9) Българската народна банка отказва да освободи лицензиран от БНБ доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, който е избрал да въведе специален интерфейс, от задължението за създаване на резервен механизъм, когато:

1. заявителят не е предоставил всички изискуеми сведения и документи съгласно Насоки на ЕБО EBA/GL/2018/07;

2. предоставените документи съдържат непълна, противоречива или невярна информация, или

3. по преценка на БНБ заявителят не отговаря на условията по член 33, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2018/389.

(10) Българската народна банка уведомява ЕБО за всеки отказ да освободи лицензиран от БНБ доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, който е избрал да въведе специален интерфейс, от задължението за създаване на резервен механизъм по реда на насока 9.3 от Насоки на ЕБО EBA/GL/2018/07.

(11) Българската народна банка отнема освобождаването в случаите по член 33, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2018/389.

Задълбочено установяване на идентичността на клиента

Чл. 56. (1) Доставчиците на платежни услуги прилагат задълбочено установяване на идентичността на платеца в случаите по чл. 100 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) при спазване на мерките за сигурност в съответствие с изискванията на глава втора от Регламент (ЕС) 2018/389.

(2) Доставчиците на платежни услуги може да не прилагат задълбочено установяване на идентичността на платеца в случаите и при условията на членове 10 - 20 от Регламент (ЕС) 2018/389.

(3) Доставчиците на платежни услуги по ал. 2 уведомяват писмено БНБ, преди да започнат да прилагат някое от изключенията по членове 10 - 20 от Регламент (ЕС) 2018/389, като посочват за коя от предлаганите платежни услуги ще се отнася то. Доставчиците на платежни услуги уведомяват писмено БНБ за всяка промяна при прилагането на изключенията по членове 10 - 20 от Регламент (ЕС) 2018/389.

(4) В случаите по член 17 от Регламент (ЕС) 2018/389 доставчиците на платежни услуги предоставят на БНБ доклад от одит, извършен от одитори с опит в сигурността на информационните технологии и плащанията, който да удостовери, че специалните процеси или протоколи за плащане осигуряват нива на сигурност, които са поне еквивалентни на тези при прилагането на задълбочено установяване на идентичността съгласно чл. 100 от ЗПУПС.

(5) Българската народна банка изисква от доставчиците на платежни услуги да извършват мониторинг и да предоставят резултатите от него в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2018/389.

(6) Българската народна банка може да задължи доставчик на платежни услуги да преустанови използвано от него изключение по ал. 2, в случай че доставчикът не изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2018/389."

§ 16. В допълнителните разпоредби се създава § 1а:

"§ 1а. Информацията и отчетите по чл. 46, 48, 51 и 52 се предоставят по електронен път."

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 17. В срок до 31 декември 2019 г. БНБ може да освобождава от задължението за създаване на резервен механизъм по реда на насока 9.2 от Насоки на ЕБО EBA/GL/2018/07.

§ 18. Параграф 3 влиза в сила от 1 януари 2020 г.

§ 19. Тази наредба се издава на основание чл. 67, ал. 5, чл. 96, ал. 5, чл. 99, ал. 6, чл. 102, ал. 1, чл. 109, ал. 7, чл. 121, ал. 6 и чл. 155 от Закона за платежните услуги и платежните системи и е приета с Решение № 209 от 13 юни 2019 г. на Управителния съвет на Българската народна банка.

Промени настройката на бисквитките