Държавен вестник, брой 33 от 19.IV

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Преглед на многостепенното управление - как многостепенното управление и децентрализацията да бъдат успешни за регионалното развитие в България

Въведение

Прегледът на многостепенното управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се фокусира върху подпомагането на страните да управляват отношенията между различните управленски нива и да укрепват капацитета на регионалните структури да разработват и прилагат ефективни политики за регионално развитие, както и да подпомагат устойчивото развитие и благосъстоянието на гражданите.

ОИСР ще извърши прегледа като част от работната програма на Комитета по политиката за регионално развитие на ОИСР, който е водещ международен форум в областта на регионалната и градската политика, политиката за развитие на селските райони и многостепенното управление.

Предлага се ОИСР да изпълни този Проект в периода от края на 2018 г./началото на 2019 г. до първото тримесечие на 2020 г.

База за Проекта

Намаляването на различията и подпомагането на регионалното развитие е един от приоритетите за България съгласно Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) 2012 - 2022 г. Сред общините, както и в различните области и региони в страната могат да се наблюдават значителни икономически и социални различия. Проучване показва, че БВП на глава от населението сред областите в България е 45,5%, което е много по-високо от средното за ЕС от 28,3%¹. Докладът на ЕС за регионалната и градската политика също показва, че сред по-слабо развитите и умерено развитите страни от ЕС България е единствената, при която всички региони извън столицата са значително под националното ниво по отношение на ръста на БВП на глава от населението² (фигура 1).

Фигура 1: Растеж на БВП на глава от населението в регионите, в по-слабо развитите и умерено развитите държави-членки

България започва процеса на засилена децентрализация в началото на хилядолетието, но въпреки това остава сравнително централизирана страна. България е в процес на стартиране на нова фаза от реформите на регионалното развитие и децентрализацията, като се фокусира върху укрепването на регионалното ниво на управление.

В този контекст България изрази интерес към сътрудничество с ОИСР, за да подобри практиките си в областта на многостепенното управление и да подкрепи реформите на регионално развитие и децентрализацията. ОИСР разполага с уникален набор от данни за развитието на регионите и регионалните различия, поднационалното публично финансиране, публичните инвестиции, както и реформите на многостепенното управление в държавите-членки и извън тях.

Обща информация за страната

Национално и регионално развитие

България има 7,1 милиона жители, като 73% от тях живеят в градските райони. Балансираното и устойчиво развитие на българските региони е предизвикателство поради общия спад на населението и миграцията към по-атрактивните региони и градове, и по-специално град София. Друг фактор е нивото на развитие на големите и средно големите градове в България. Мрежата от големи градове като генератори на растеж не е еднакво развита в цялата страна. Нивото на регионално развитие зависи също до голяма степен от наличието на транспортна инфраструктура в регионите. Например Северозападният регион - с най-нисък БВП на глава от населението - винаги е имал най-ниската плътност на пътищата. Магистралите и главните пътища там представляват малък процент от националната пътна мрежа, което обезсърчава транзитния трафик и вътрешнорегионалните пътувания.

Вътрешните различия в регионите на България също представляват сериозно предизвикателство за устойчивото развитие. По-специално в по-малките градове и общини не достигат финансови и човешки ресурси. Ето защо икономическите операции са силно ограничени и включват само услуги и търговия. Повече от 150 общини са идентифицирани като "затруднени" и обикновено имат характеристиките на слабо населени периферни селски райони без ясно изразен градски център.

Рамка на многостепенното управление

Член 4 от Закона за регионалното развитие от 2008 г. определя три нива на териториални единици, съответстващи на класификацията на териториалните единици за статистически данни (NUTS 1, 2 и 3)³. Този нов териториален обхват на регионите се използва като основа за прилагане на националната политика за регионално развитие. Управлението на регионите от ниво NUTS 3 се осъществява от Областен управител, подпомаган от Областната администрация на централната власт. Областните управители се назначават от Министерския съвет.

Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. С други думи, България има само едно поднационално ниво управление - общини, възстановено след няколко десетилетия на централизирана социалистическа система, за да възстанови местната демокрация. Конституцията на Република България признава принципа на местното самоуправление. Общините са подразделени на по-малки градове и села, общо 5267 през 2015 г. От тези населени места има около 2500 кметства (деконцентрирани общински единици, създадени с решение на общинския съвет, управлявани от избрани кметове и включващи най-малко 350 жители).

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) като компетентен орган на национално равнище вече е започнало подготовката за реформа на политиката за регионално развитие в България с цел укрепване на връзките между териториалното, пространственото и регионалното планиране и с политиката за сближаване на ЕС.

В тази връзка беше създадена междуведомствена работна група към МРРБ, включваща представители на Министерския съвет, Президентството на Република България, водещи министерства, отговарящи за управлението на Европейските структурни и инвестиционните фондове, Националния статистически институт (НСИ), Националното сдружение на общините в Република България, Националния център за териториално развитие (НЦТР), Българската академия на науките, със задачата да предложи варианти за ново териториално покритие на регионите от ниво NUTS 2 въз основа на проучване, проведено през 2013 г. за анализ на вариантите за ново зониране на страната и на актуализирани прогнози на НСИ за населението за всеки вариант. В своята работа гореспоменатата работна група е отчела, че към момента Северозападният регион, както и Северният централен район не отговарят на изискването за минимален брой население от 800 000 души за класификацията по NUTS 2 съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003. В процеса на формулиране на предложенията работната група обсъди и възможността за отделяне на град София в отделен регион по NUTS 2. Освен това НЦТР е изготвил анализ "Препоръки и предложения за повишаване ефективността на политиката за регионално развитие". Реформата на регионалната политика в България ще се основава на този анализ и на предложените варианти за ново териториално покритие на регионите по NUTS 2 и ще се осъществи на два етапа:

Етап 1 - Реформа на регионалното развитие

Като първа фаза България ще създаде нова рамка за многостепенно управление за програмния период 2021 - 2027 г. България започва процеса по определяне на обхвата на пакета стратегически документи и формата на административните структури на регионално ниво, които ще изпълняват националните приоритети и целите на политиката на ЕС за периода 2021 - 2027 г. Тези административни структури ще имат основна роля при подготовката на териториалните стратегически документи и тяхното изпълнение, както и при подбора на операциите, които ще бъдат съфинансирани от фондовете на ЕС. В тази връзка МРРБ подготвя законодателни промени за тази нова рамка за многостепенно управление.

Етап 2 - Реформа за децентрализация

Програмният период на ЕС 2021 - 2027 г. ще служи за изграждане на капацитет на новите регионални структури и за подготовка за следващия етап на реформата за децентрализация, предвиждаща по-нататъшно разширяване на отговорностите на тези структури и водеща до действително децентрализиран модел на управление. За този втори етап на реформата България трябва да изготви пътна карта с необходимите стратегически документи и законодателни промени в дългосрочен план.

Процес на децентрализация към настоящия момент

Законът за местното самоуправление и местната администрация от 1991 г. за пръв път определя компетенциите на поднационалните органи на управление в България. Отговорностите на общините се разделят на делегирани от държавата дейности (образование, социална защита и здравеопазване, култура) и собствени отговорности на общините (жилищни и обществени дейности, икономически въпроси, опазване на околната среда, водоснабдяване и канализация, отпадъци, обществен градски транспорт, пътища, култура, туризъм и отдих).

В началото на хилядолетието започва значителен процес на децентрализация, засилен от присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Независимо от това делът на разходите на поднационалното ниво на управление в БВП и публичните разходи нараства сравнително бавно и остава съответно 6,9% и 19,7% през 2016 г., като нивото е далеч под средната стойност за 35 държави от ОИСР и 28 държави - членки на ЕС (фигура 2). Делът на поднационалното ниво на управление в публичните инвестиции представлява около 37% от общите публични инвестиции - в сравнение с 57% средно в ОИСР и 51% в ЕС (фигура 3). Този дял обаче значително се е увеличил в сравнение с началото на хилядолетието, когато местните публични инвестиции са с относително нисък приоритет и все още не се възползват от структурните и кохезионните фондове на ЕС (17% през 2000 г.).

Фигура 2: Поднационални публични разходи

Фигура 3: Поднационални публични инвестиции

Делът на данъчните приходи на общините от общите данъчни приходи остава сравнително нисък с приблизително 4,4% през 2016 г., което е равно на по-малко от 1% от БВП. Това е далеч под средната стойност на ОИСР от съответно 31,9% и 7,1%. България е приела няколко акта за регулиране на общинската фискална рамка (структура на общинските приходи, данъчни правомощия, заеми и т.н.), които постепенно дават на общините по-голяма фискална автономия от 2000-ата година насам. През 2003 г. е проведена важна данъчна реформа, с която се отменят разпоредбите за поделяне на данъците и през същата година е въведена нова система за междуобщински трансфери. Събирането на данъци е децентрализирано от 2006 г. насам, а общините имат правомощието да определят местните данъчни ставки в определени граници, предвидени в закона. През 2014 г. за засилване на фискалните правила влиза в сила Закон за публичните финанси.

Цели на Проекта

Целта на настоящия Проект е да подкрепи България в осъществяването на реформата на регионалното развитие и децентрализацията, както и в укрепването на рамката за многостепенно управление за по-ефективно регионално развитие. Този Проект ще допринесе и за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на България за периода 2012 - 2022 г. и за подготовката на новия национален документ за стратегическо и териториално планиране за периода 2021 - 2030 г. с цел подпомагане на устойчивото и балансирано регионално развитие. В допълнение настоящият Проект ще предложи варианти за структуриране и функциониране на системата за управление за програмния период след 2020 г. и, по-специално за следващата оперативна програма за регионално развитие като предварителна стъпка в процеса на програмиране.

Основните цели на дейността на ОИСР са да се извърши анализ/картиране на:

• Нормативната база за регионалното развитие, включително регулаторни органи и отговорности;

• Институционална структура, включително участници на различни нива и тяхната роля в рамката за многостепенно управление в България;

• Преглед на предвидените стратегически документи, свързани с регионалното развитие и многостепенното управление за периода 2021 - 2030 г.

За постигането на тези цели ОИСР ще извърши три последователни стъпки:

• Стъпка 1. До февруари 2019 г.: Предварителен аналитичен доклад за (i) диагностика на предизвикателствата пред многостепенното управление в България; (ii) уроците от реформите на регионалното развитие и децентрализацията в международен аспект и (iii) описание на ситуацията в България и предварителни препоръки.

• Стъпка 2. 2019: Процес на задълбочен преглед на многостепенното управление с (i) мисии за установяване на фактите; (ii) два семинара за политически диалог на високо равнище със съответните национални и регионални заинтересовани страни за адресиране на специфичните предизвикателства пред многостепенното управление. ОИСР ще завършва последователно проектите на различните глави на доклада на база на работата през цялата година и на обсъденото по време на семинарите.

• Стъпка 3. I тримесечие на 2020 г.: Окончателен обобщен доклад ("Преглед на многостепенното управление"), обединяващ констатациите от стъпки 1 и 2, с цел да се подкрепи България при укрепването на нейната рамка за многостепенно управление и провеждането на реформата на регионалното развитие и децентрализацията за по-устойчиво и балансирано териториално развитие. Прегледът на рамката на многостепенното управление, който ще бъде публикуван от ОИСР, ще включва ясна пътна карта за по-нататъшни реформи.

Подробни задачи и очаквани резултати

Стъпка 1: До февруари 2019 г.: Предварителен аналитичен доклад

ОИСР ще разработи аналитичен доклад от 40 - 50 страници, който ще се съсредоточи върху:

(i) Диагностика на предизвикателствата на многостепенното управление в България: предварителна диагностика на силните и слабите страни в рамката на многостепенното управление в България с оглед на реформата на регионалното развитие въз основа на предварителния анализ на НЦТР "Препоръки и предложения за повишаване ефективността на политиката за регионално развитие", преглед и допълнителна обосновка на предложените региони от ниво NUTS 2 в България.

(ii) Поуки от реформите на регионалното развитие и децентрализацията в международен аспект и обосновка за процеса на децентрализация.

а) Представяне на опита в реформата на многостепенното управление в страни, сходни с България по характеристики и показатели за развитие;

б) Идентифициране на успешни реформи на многостепенното управление в избрани страни, които да са уместни и приложими за България.

(iii) Описание на ситуацията в България и предварителни препоръки за политиката

Предварителни препоръки за реформата на регионалното развитие и децентрализацията въз основа на дискусии с МРРБ, анализ на документите (в частност и международни добри практики).

Стъпка 2: 2019: Задълбочен преглед на многостепенното управление и подкрепа на реформата на регионалното развитие и децентрализацията

Стъпка 2 ще се състои в задълбочен преглед на многостепенното управление с два основни стълба/резултата: (i) оценка на реформата на регионалното развитие, включително препоръки за укрепване на предложените регионални структури; (ii) препоръки за втория етап на процеса на децентрализация в България и подкрепа на реформата на регионалното развитие.

Стъпка 2 ще се основава на мисия за установяване на фактите, както и на два международни семинара, организирани в България за обсъждане на предварителните констатации, направени при Стъпка 1.

i) Оценка на реформата на регионалното развитие (I - ІІ тримесечие на 2019 г.)

Подробна диагностика на силните и слабите страни в рамката на многостепенното управление в България с оглед на реформата на регионалното развитие, основаваща се на задълбочения анализ на НЦТР "Препоръки и предложения за повишаване ефективността на политиката за регионално развитие". Тя ще включва:

а) Правен преглед на последното картиране на стратегическите документи за регионално развитие, извършено от НЦТР, и на предложените регулаторни промени в законодателството за регионално развитие като предпоставка за регионалните структури/нива.

б) Оценка на предложените регионални структури в съответствие с анализа на НЦТР въз основа на настоящите региони от ниво NUTS 2 - Регионални съвети за развитие, Областни съвети за развитие, Регионални дирекции, Регионални отдели на главните дирекции, Областни информационни центрове - с техните основни функции.

в) Препоръки във връзка с оптимизацията на многостепенното управление за програмния период на 2021 - 2027 г. с цел по-добро отразяване/инкорпориране на модела(ите) на многостепенно управление, включително при подготовката и прилагането на интегрирани териториални стратегии - предложение за приспособяване на настоящата правна и институционална рамка за целите на периода 2021 - 2027 г.

Приложими препоръки за първия етап на реформата на регионалното развитие:

● Предложение с препоръки за възможни промени в българското законодателство по отношение на регионалните структури: функции, управление, делегирани отговорности (или потвърждаване на настоящите предложения);

● Свързване на реформата на регионалното развитие с програмирането на средствата от ЕС за следващия програмен период (2021 - 2027 г.) за целите на подготовката и осъществяването на интегрирани териториални инвестиции;

● Предложение за методология за включване на заинтересованите страни в процеса на създаване и укрепване на капацитета на новосъздадените регионални структури.

Гореописаната роля на ОИСР по отношение на законодателната и регулаторната рамка се ограничава до даването на предложения; крайната роля за определяне на това кои съвети да се приложат в законодателството остава на България.

ii) Препоръки за втория етап на процеса на децентрализация в България и подкрепа на реформата на регионалното развитие (II - IV тримесечие на 2019 г.)

Прегледът на многостепенното управление ще акцентира основно върху диагностика и препоръки за втория етап от процеса на децентрализация в България. Прегледът на многостепенното управление ще се фокусира широко и върху въпроса за осъществяването на реформата на регионалното развитие: как правилно да се разработи и улесни прилагането на реформата на регионалното развитие и децентрализацията.

Прегледът на многостепенното управление ще даде препоръки за:

● Възможни промени в българското законодателство по отношение на втория етап от реформата - децентрализацията: картиране на документи и регулаторни промени в подкрепа на текущия процес и на изпълнението на стратегията за децентрализация.

● Начини за засилване на децентрализацията в България с фокус върху трите измерения на децентрализацията: административна, фискална, политическа децентрализация в България. Това ще включва по-специално анализ на необходимите стъпки за подготовка на административните структури на регионално и местно ниво, тяхното структуриране/изграждане, разделение на функциите и отговорностите, фискална децентрализация, изграждане на капацитет с фокус върху подготовката и прилагането на интегрирани териториални и градски стратегии, подобрения в областта на човешкия капитал, организационна структура, системи за управление и контрол и др.

● Идентифициране на областите, които ще трябва да бъдат допълнително адаптирани, за да се постигне оптимално функциониране на модела на многостепенно управление (от гледна точка на по-задълбочен процес на регионално развитие и децентрализация).

● Предложение за пътна карта за изпълнение на препоръките.

● Предложение за методология за включване на заинтересованите страни в процеса на създаване и укрепване на капацитета на новосъздадените регионални структури.

Гореописаната роля на ОИСР по отношение на законодателната и регулаторната рамка се ограничава до даването на предложения; крайната роля за определяне на това, кои съвети да се приложат в законодателството, остава на България.

Методология

За да подготви прегледа на многостепенното управление, при стартиране на Проекта ОИСР ще изпрати кратък въпросник до българското правителство за събиране на данни и информация за функционирането на местното самоуправление, реформата на регионалното развитие и децентрализацията.

ОИСР ще организира кратка двудневна проучвателна мисия в България в началото на Проекта, за да проведе двустранни срещи с основните национални заинтересовани страни. През първото тримесечие на 2019 г. ОИСР ще организира по-широка мисия за установяване на фактите за обсъждане с националните и поднационалните заинтересовани страни (включително например министерства и централни органи на управление, регионални държавни администрации, представители на местните власти и техните асоциации), както и представители на академичните среди, бизнес общността, НПО и консултантски организации.

През 2019 г. ОИСР ще организира две събития/семинари за политически диалог на високо ниво като част от Проекта. За всяко събитие се очаква да се ангажират представители на националното и местното самоуправление, ОИСР, по един поканен експерт, както и международни експерти и практикуващи от държави, които са провели реформи в областта на регионалното развитие/децентрализацията и многостепенното управление.

Събитията/семинарите за диалог трябва да се съсредоточат върху идентифицираните и предложени варианти и препоръки за системата на многостепенно управление, за да се запази фокусът на дискусиите и да се търси възможност за консенсус.

ОИСР ще определи темите за семинарите чрез консултации с България. Темите могат да включват например:

Укрепване на капацитета на поднационалните органи на управление с цел ефективна децентрализация

● Разработване на стратегии за регионално развитие на местно ниво, насочени към местните потребности и интегрирани сектори;

● Укрепване на капацитета на регионите за стратегическо планиране и междусекторна координация на регионално ниво;

● Насърчаване на връзките между градските и селските райони с цел намаляване на вътрешнорегионалните различия;

● Инструменти за насърчаване на участието на заинтересованите страни и гражданите в разработването на стратегии за регионално развитие.

Сътрудничество между поднационалните органи на управление за осъществяване на публични инвестиции и ефективни стратегии за регионално развитие

● Механизми - включително стимули и платформи за съвместна работа, които могат да се приложат за подобряване на сътрудничеството между органите в областта на публичните инвестиции и предоставянето на услуги в съответния мащаб, например транспортна инфраструктура;

● Подобряване на координацията между секторите за насърчаване или засилване на икономиите от мащаба, особено в малките градове;

● Укрепване на капацитета за управление на средствата от ЕС и стратегическо планиране на регионално ниво - избор на проекти с различни източници на финансиране, които не се ограничават само до фондовете на ЕС.

Рамкови условия за осъществяване на реформи в областта на регионалното развитие и децентрализацията

● Добри практики и предизвикателства при възлагането на отговорности на различните нива на управление;

● Механизми, които могат да осигурят подходяща фискална децентрализация при реформите;

● Осигуряване на ефективна вертикална координация между общините, регионите и централната власт;

● Средства за подпомагане на дейностите по изграждане на капацитет на регионалните структури, включително насърчаване на създаването на експертиза за вземане на решения, основани на консенсус, по отношение на избора на проекти на регионално ниво.

За всеки семинар ОИСР ще подготви кратък бюлетин с предварителни препоръки за България.

За всяка мисия ОИСР, ако счете за необходимо, може да добави един или два дни интервюта със съответните експерти в България, за да допълни получената информация за окончателния синтезиран доклад.

Стъпка 3: Първо тримесечие на 2020 г.: окончателен синтезиран доклад

ОИСР ще завърши прегледа на многостепенното управление през първото тримесечие на 2020 г. като систематичен преглед на реформите на многостепенното управление и регионалното развитие в България, обобщавайки всички глави и материали, изготвени по Проекта. Той ще включва ясен набор от препоръки, пътна карта за изпълнение на реформите, както и предложение за методология за включване на заинтересованите страни.

Националните органи на България могат да организират откриващо събитие за публикуването на прегледа на многостепенното управление в началото на 2020 г. за обсъждане на ключовите теми и препоръки, изготвени по Проекта, по преценка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (тази дейност не е включена в предложението за бюджет).

Очаквани резултати

ОИСР ще изготви следните продукти:

а) Предварителен аналитичен доклад с диагностика на предизвикателствата пред многостепенното управление в България, поуки от вътрешния опит в реформата на регионалното развитие и децентрализацията и първи набор от препоръки;

б) Окончателен синтезиран доклад: Преглед на многостепенното управление (публикация на ОИСР);

в) Набор от приложими препоръки с пътна карта за изпълнение и предложена методология за ангажиране на заинтересованите страни;

г) Политически диалог на високо ниво: 2 международни семинара.

Проектът ще доведе и до засилен диалог между България и Комитета за политика за регионално развитие на ОИСР.

Индикативен график на дейностите

ОИСР ще изпълни дейностите, включени в Проекта от 2018 до 2020 г.:

Дейност	Период	Участващи институции
Стъпка 1: Предварителен аналитичен доклад с (i) диагностика на предизвикателствата на многостепенното управление в България; (ii) поуките от реформата на регионалното развитие и децентрализацията в международен аспект и (iii) описание на ситуацията в България и предварителни препоръки	I тримесечие на 2019 г.	ОИСР/МРРБ/Местен екип
Стъпка 2: Процес на задълбочен преглед на многостепенното управление с проучвателни мисии и 2 семинара за политически диалог на високо ниво със съответните национални и поднационални заинтересовани страни за адресиране на специфичните за контекста предизвикателства пред многостепенното управление	I, II, III и IV тримесечие на 2019 г.	ОИСР/МРРБ/Местен екип
i) Оценка на реформата на регионалното развитие	I тримесечие 2019 г.	ОИСР/МРРБ/Местен екип
ii) Препоръки за втория етап на процеса на децентрализация в България и осъществяване на реформата на регионалното развитие	II, III и IV тримесечие на 2019 г.	ОИСР/МРРБ/Местен екип
Стъпка 3: Окончателен синтезиран доклад, обобщаващ констатациите от стъпки 1 и 2, с цел да се подкрепи България при укрепването нейната рамка за многостепенно управление и провеждането на реформата на регионалното развитие и децентрализацията за по-устойчиво и балансирано териториално развитие	I тримесечие 2020 г.	ОИСР/МРРБ/Местен екип

Организация и процес на работата по Проекта

За да се гарантира, че Проектът се осъществява задълбочено и своевременно, националните органи ще създадат местен екип ("Местен екип"), с който ОИСР ще може да работи и да се консултира редовно. Националните органи ще определят и национален координатор. Местният екип ще включва представители на МРРБ, Министерството на финансите и дирекция "Централно координационно звено" към Министерския съвет.

Местният екип ще изпраща на ОИСР съответните документи и данни при поискване, особено за подготовка на отговори на въпросника, изпратен от ОИСР. Местният екип ще подготви проучвателните мисии в България, както и ще оказва подкрепа за работните срещи, организирани в контекста на Проекта.

ОИСР ще изпрати за обратна връзка на Местния екип проектите на документи/глави от прегледа на многостепенното управление. ОИСР ще представи прегледа на многостепенното управление пред Комитета по политиката за регионално развитие на ОИСР. ОИСР ще публикува прегледа на многостепенното управление като доклад на ОИСР през първото тримесечие на 2020 г. В края на процеса националните органи могат да организират международна конференция, в която да се дискутират основните теми и препоръки от Проекта.

Проучвателният процес предвижда редица стъпки, които позволяват задълбочен политически диалог между местни политикоправещи, представители на централната власт и други ключови участници, които оформят практиките на многостепенното управление и териториалното развитие в България. През целия работен процес националните и местните служители и политикоправещи ще взаимодействат и комуникират пряко с политикоправещите от страните - членки на ОИСР, както по време на работата на ОИСР, така и по време на тяхното участие в семинарите или срещите на Комитета за политика за регионално развитие на ОИСР.

Използвани инструменти на ОИСР

ОИСР ще използва териториалните прегледи и прегледите на многостепенното управление, както и базите данни на ОИСР за този Проект, включително:

● Регионалните база данни на ОИСР предоставят уникален набор от съпоставими статистически данни и показатели за около 2000 региона в 36 страни. Понастоящем те обхващат годишни динамични редове за около 40 показателя за демографски данни, икономически отчети, пазар на труда, социални и иновационни теми в държавите - членки на ОИСР, и други икономики.

○ http://stats.oecd.org/Index.aspx?DataSetCode=REGIONDEMOGR

● Обсерваторията на ОИСР за поднационалните финанси и инвестиции, която съдържа количествена и качествена информация за:

○ Реформи на многостепенното управление и опит на страни - членки на ОИСР, като Финландия, Италия, Нова Зеландия и др., съсредоточавайки се по-специално върху институционалните и териториалните измерения.

▪ ОИСР (2017), Реформи в многостепенното управление: Преглед на опита на страните в ОИСР, Издателство на ОИСР, Париж, http://dx.doi.org/10.1787/9789264272866-en

○ Отговорности и финанси на поднационалните органи на управление за 101 страни, включително данни за разходите, инвестициите, приходите и дълга, както и информация за структурата на разходите и инвестициите, приходите и основните характеристики на дълга и фискалните правила.

▪ ОИСР/UCLG (2016), Поднационалните органи на управление по света: структура и финанси, http://www.oecd.org/cfe/regional-policy/sngs-around-the-world.htm

○ Базата данни на ОИСР за поднационалната структура на управление и финанси в страните от ОИСР, актуализирана ежегодно. Тази база данни представя сравнителни данни за страните от ОИСР за общинската и регионалната организация, както и за разходите, инвестициите, приходите и дълга на национално и поднационално ниво.

▪ ОИСР (2018), Поднационалните органи на управление в страните от ОИСР: ключови данни, http://www.oecd.org/regional/regional-policy/Subnational-governments-in-OECD-Countries-Key-Data-2018.pdf

● Препоръка на Съвета на ОИСР за ефективни публични инвестиции на различните нива на управление, приета от Съвета на ОИСР през 2014 г. като официален инструмент на ОИСР. Тя дава насоки за всички нива на управление за по-добро управление на публичните инвестиции. Нейният Инструментариум за прилагане съдържа база данни с добри практики и показатели за наблюдение на изпълнението и сравнение на страните и регионите помежду им. Непрекъснато актуализиран, Инструментариумът и свързаните с него индикатори позволяват сравнение между страните и улесняват ученето едни от други.

▪ ОИСР (2014), Препоръка на Съвета за ефективни публични инвестиции на различните нива на управление, http://www.oecd.org/gov/regional-policy/Principles-Public-Investment.pdf

▪ ОИСР (2014), Инструментариум за ефективни публични инвестиции на различните нива на управление, www.oecd.org/effective-public-investment-toolkit

● ОИСР (2018, предстоящо), Работа по децентрализация: Наръчник за политици

Бюджет

Общият бюджет за дейностите е 330 000 евро.

Контакти

Дороти Ален Дюпре/Dorothée Allain-Dupré

Началник на отдел, Децентрализация, публични инвестиции и поднационално финансиране

Сектор за икономически анализи, статистика и многостепенно управление

Център за предприемачество, малки и средни предприятия, региони и градове (CFE)

тел. +33 1 45 24 82 43

ел. поща: dorothee.allain-dupre@oecd.org

Други приложими документи

Министерство на регионалното развитие и благоустройството на България (2012), Национална стратегия за регионално развитие (НСРР) на Република България за периода 2012 - 2022, София.

Национален център за териториално развитие на България (2012), Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025: Националното пространство - нашето общо наследство за бъдещето, София, http://www.bgregio.eu/media/Programirane/NKPR28012013Lasten.pdf

Национален статистически институт на България (2018), Статистически данни, Регионална статистика и индикатори за мониторинг, http://www.nsi.bg/en/content/11262/regional-statistics

Република България, Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012 - 2022, http://www.mrrb.government.bg/docs/310bfbe48ed5017ab7b4e386b01ca437.doc

ОИСР (2018, предстоящо), Възлагане на отговорности на различните нива на управление - тенденции, предизвикателства и водещи принципи за политиците.

ОИСР (2017), Децентрализация в Чили: Към по-силни общини, Проучвания на многостепенното управление на ОИСР, Издателство на ОИСР, Париж, http://dx.doi.org/10.1787/9789264279049-en

ОИСР (2013), Да инвестираме заедно: Да работим ефективно на различните нива на управление, Издателство на ОИСР, Париж, http://dx.doi.org/10.1787/9789264197022-en

За повече информация:

www.oecd.org/gov/regional-policy/multi-levelgovernance.htm

Дейности, които ще бъдат изпълнени от МРРБ

Дейностите, които ще бъдат изпълнени от Министерството през следващите месеци и години, са описани в следната таблица:

Дейност	Период	Участващи институции
Картиране на системата от стратегически документи за регионално развитие	II, III и IV тримесечие на 2018 г.	МРРБ, НЦТР
Промяна на регулаторната рамка за регионално развитие (Закон за регионалното развитие)	II и III тримесечие на 2018 г.	МРРБ, НЦТР
Изготвяне на регионални пространствени схеми/планове за развитие	I, II, III и IV тримесечие на 2019 г.	МРРБ, НЦТР
Изграждане на капацитет на регионалните структури за изпълнение	II, III и IV тримесечие на 2019 г.	МРРБ, НЦТР
Изготвяне на социално-икономически и демографски анализ на регионите в България	III и IV тримесечие на 2018 г. I, II, III и IV тримесечие на 2019 г. I, II, III и IV тримесечие на 2020 г.	НЦТР, МРРБ