ДОПЪЛНИТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ КЪМ МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ЗА ПОДДРЪЖКА И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА CMS ДЕТЕКТОРА МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ЦЕРН) - ADDENDUM № 10, ПО
ДОПЪЛНИТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ КЪМ МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ЗА ПОДДРЪЖКА И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА CMS ДЕТЕКТОРА МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ЦЕРН) - ADDENDUM № 10, ПОДПИСАНО НА 28 НОЕМВРИ 2018 Г. В СОФИЯ
(Ратифицирано със закон, приет от 44-то Народно събрание на 22 февруари 2019 г. - ДВ, бр. 20 от 2019 г. В сила от 19 март 2019 г.)
Обн. ДВ. бр.32 от 16 Април 2019г.
Общи елементи за Фаза II - надстройки на CMS детектора
Като се има предвид, че:
Изграждането на CMS детектора се управлява от Меморандум за разбирателство наред с измененията и допълненията към него, които определят отговорностите на различните участници институции и агенциите, финансиращи изграждането на CMS детектора1 (Меморандум за разбирателство за изграждане).
Поддръжката и експлоатацията на CMS детектора се управляват от Меморандум за разбирателство за поддръжка и експлоатация (M&O MoU)2.
За да може да се възползва напълно от планираното надграждане на LHC (големия адронен ускорител) с висока яркост, Сътрудничеството по проекта CMS (наричано по-нататък "Сътрудничеството") е предложило в документа "Финансов план за усъвършенстване/надграждане на CMS" (CERN-RRB-2013-045) проект за Фаза II на надстройка на CMS детектора, състояща се в модификации и замяна на съществуващи под-детектори, както и нови допълнения към детектора. Този процес ще започне през 2018 г. и се очаква да бъде завършен през 2026 г.
Предложенията за надстройки на под-детектори са прегледани от LHCC (Комитет по експериментите относно LHC) въз основа на техническо предложение за надграждане (CERN-LHCC-2015-010).
Финансирането на проекта "Фаза II на надстройки" е одобрено като обща отговорност на Сътрудничеството. Цялостното разпределение на разходите се основава на принципа на равнопоставеност, определен от пропорционалния дял на докторите на науката - физици автори, подкрепяни от всяка агенция за финансиране.
След одобрението от генералния директор на CERN Фаза II на надстройки на отделните под-детектори ще бъде предмет на допълнения към Меморандума за изграждане, подписан между агенциите за финансиране, допринасящи за тези подобрения, и CERN в качеството на лаборатория домакин.
За проекта "Фаза II на надстройки" Сътрудничеството е създало Общ фонд за покриване на инфраструктурните разходи, които Сътрудничеството се е съгласило да поеме за своя обща сметка.
Договорено е следното:
Член 1: Цел
1.1. Целта на настоящото Допълнително споразумение и Анексите към него е да се определят правилата за управляване на вноските и изпълнението на Общия фонд в съответствие с Меморандума за разбирателство за изграждане заедно с неговите изменения и допълнения.
1.2. Всички Анекси са неразделна част от настоящото Допълнително споразумение.
Член 2: Страните
2.1. Страните по настоящото Допълнително споразумение са всички институти, които са членове на Сътрудничеството (наричани по-долу "институтите"), и техните финансиращи агенции, и CERN като лаборатория домакин. Актуалният списък на институтите е изложен в Анекс 1, а актуалният списък на агенциите по финансирането е указан в Анекс 2.
Член 3: Срок на валидност на Допълнителното споразумение
3.1. Настоящото Допълнително споразумение влиза в сила от датата на неговото подписване и остава валидно до стартирането на HL-LHC след продължително спиране 3.
3.2. Всеки институт и неговата съответна агенция за финансиране, който се присъединява към Сътрудничеството след подписването на настоящото Допълнително споразумение, следва да приеме действащите споразумения и от него ще се очаква да направи подходяща вноска в Общия фонд, както ще бъде определено в съответен Анекс към настоящото Допълнително споразумение.
Член 4: Вноски към Общия фонд
4.1. В Анекс 3 са изброени компонентите на общите позиции заедно с прогнозната им стойност.
4.2. Общият фонд за Фаза II на надстрояване е създаден на ниво от 25'000'000 CHF (двадесет и пет милиона швейцарски франка).
4.3. Вноските в Общия фонд ще се извършват чрез парични плащания по специална сметка в CERN или чрез еквивалентна апортна вноска към изискваните компоненти по съгласие с ръководството на CMS. Този Фонд за Фаза II на надстрояване ще бъде ръководен и управляван от ресурсния мениджър на CMS заедно с техническия координатор на CMS, които ще бъдат консултирани от ръководството на CMS.
4.4. Задълженията на агенциите за финансиране и съответните им институти към Общия фонд на "Фаза II" са следните:
4.4.1. За настоящите членове на Сътрудничеството за CMS Фаза II на надстрояване Общият фонд ще бъде разпределен в съответствие с принципа, определен в Член 9.2 от Меморандума за разбирателство за поддръжка и експлоатация (CERN-RRB-2002-033/2007), в който се посочва, че разпределението е пропорционално на броя на физиците автори - доктори на науките, подкрепяни от всяка агенция за финансиране. Действителното разпределение в процентно изражение съответства на определеното по бюджета за поддръжка и експлоатация (M&O-A) за 2015 г. и е указано в Анекс 4.
4.4.2. От всяка агенция за финансиране и нейните съответни институти, които не са включени в списъка, изложен в Анекс 4 (поради това, че не са включени в разпределението на бюджета за поддръжка и експлоатация към момента на съставяне на списъка през м. септември 2015 г. с оглед присъединяването им към Сътрудничеството след тази дата), също се очаква да направи парична вноска в Общия фонд. Този принос най-малкото би трябвало да бъде на ниво, съответстващо на най-ниската вноска в Общия фонд на всеки настоящ член на Сътрудничеството за CMS, което съответства на приблизително 36 000 CHF (тридесет и шест хиляди швейцарски франка). Действителното ниво на такъв принос би трябвало да се договори поотделно с всяка нова агенция за финансиране с оглед спазването на принципа, определен в Член 4.4.1 (т.е. установяване на ниво на принос, съответстващо на предвидения брой поддържани физици автори - доктори на науките).
4.5. Тъй като по-голямата част от финансовите ангажименти към Общия фонд са за периода 2018 - 2026 г., пълните плащания, дължими за Фаза II на надстройване в Общия фонд, трябва да бъдат направени през този период.
4.6. Плащанията в Общия фонд могат да се извършват на една вноска при стартирането на Проекта на Фаза II или да бъдат направени в по-дълъг период, според договореното между ръководството на CMS и съответната агенция за финансиране, с акцент върху полагането на всички усилия за събиране на вноските на ранен етап от Проекта за Фаза II на надстройка.
4.7. Всички разходи от Общия фонд за Фаза II на надстройване ще бъдат докладвани пред Съветите по ревизиране на ресурсите (RRB).
Европейската организация за ядрени изследвания (CERN)
и
Министерството на образованието и науката, София, България,
заявяват, че са съгласни с настоящото Допълнително споразумение към Меморандума за разбирателство за Сътрудничество в изграждането на CMS детектора.
1 Меморандум за разбирателство за сътрудничество в изграждането на CMS детектора RRB CMS-D 98-31.
2 Меморандум за разбирателство за поддръжка и експлоатация в изграждането на CMS детектора CERN-RRB-2002-033/2007.
АНЕКС 1: Списък на институти и лица за контакт
|
Армения |
AR1 |
Ереванския физически институт |
Сируниан, Албърт |
|
Австрия |
AT1 |
Институт по физика на високите енергии |
Драгичевич, Марко |
|
Беларус |
BY1 |
Беларуски държавен университет |
Суарес Гонсалес, Хуан |
|
|
BY2 |
Институт по ядрени изследвания | |
|
|
BY4 |
Изследователски институт по приложни физични изследвания | |
|
Белгия |
BE1 |
Льовенски католически университет |
Леметр, Винсент |
|
|
BE2 |
Монски университет |
Доби, Евелин |
|
|
BE3 |
Брюкселски свободен университет |
Ванлаер, Паскал |
|
|
BE4 |
Антверпенски университет |
Ван Мишелен, Пиер |
|
|
BE5 |
Брюкселски свободен университет |
Д‘ондт, Жоржен |
|
|
BE6 |
Гентски университет |
Тига, Мишел |
|
Бразилия |
BR1 |
Държавен университет Рио де Жанейро |
Санторо, Алберто |
|
|
BR2 |
Бразилски център за физични изследвания |
Алвес, Гилван |
|
|
BR3 |
Държавен университет Сан-Пауло (a), Държавен университет ABC (b) |
Новаес, Серхио |
|
България |
BG1 |
Институт по ядрени изследвания и ядрена енергетика |
Султанов, Георги |
|
|
BG2 |
Софийски университет |
Литов, Леандър |
|
CERN/ЦЕРН |
CERN |
Европейска организация за ядрени изследвания, Женева, Щвейцария |
Кампореси, Тициано |
|
Китай |
CN1 |
Физичен институт по високите енергии |
Шен, Хешенг |
|
|
CN2 |
Китайски научно-технически университет |
Джанг, Зи-пинг |
|
|
CN3 |
Държавна ключова лаборатория по ядрена физика и технологии, Пекински университет |
Мао, Яюн |
|
|
CN4 |
Бейхански университет |
Шенгпинг, Шен |
|
|
CN5 |
Университет Цинхуа |
Уанг, Ии |
|
|
CN6 |
Университет Сун Ят-сен |
Ю, Женгин |
|
Колумбия |
CO1 |
Андски университет |
Авила, Карлос |
|
Хърватска |
CR1 |
Сплитски университет, ФЕСБ |
Пуляк, Ивика |
|
|
CR2 |
Сплитски университет, Научен факултет |
Ковач, Марко |
|
|
CR3 |
Институт Руджер Бошкович |
Бриглиевич, Вуко |
|
Кипър |
CY1 |
Кипърски университет |
Рацис, Панос |
|
Чехия |
CZ1 |
Карлов университет, Прага |
Фингер, Мирослав |
|
Еквадор |
EC1 |
Национално политехническо училище |
АялаЕди |
|
|
EC2 |
Университет Сан Франциско де Куито |
Карера Жарин, Едгар |
|
Египет |
EG1 |
Академия за научни изследвания и технологии, Арабска република Египет, Египетска мрежа за високите енергии |
Халил, Шаабан |
|
Естония |
EE1 |
Национален институт по физико-химия и биофизика |
Райдал, Марти |
|
Финландия |
F FI1 |
Департамент по физика, Хелзинкски университет |
Вутиленен, Микко |
|
|
FI2 |
Хелзинкски физичен институт | |
|
|
FI7 |
Техничен университет Лапеенранта |
Туува, Тууре |
|
Франция |
FR1 |
Лаборатория "Леприцин-Рингенет", Политехническа школа, CNRS-IN2P3, Университет Париж-Сакле |
Сироа, Ив |
|
|
FR3 |
IRFU, CEA, Университет Париж-Сакле, Гиф-сюр-Ивет |
Безанкон, Марк |
|
|
FR4 |
Мултидисциплинарен институт Хубер Кюрие, Страсбургския университет, Университет Горен Елзас, CNRS/IN2P3 |
Блох, Даниел |
|
|
FR5 |
Лионски университет, Университет Клод Бернанр Лион 1, CNRS-IN2P3, Лионски институт по ядрена физика |
Шиерици, Роберто |
|
|
FR6 |
Институт за ядрена физика и елементарни частици, CNRS/IN2P3 |
Гадра, Себастиен |
|
Грузия |
GE1 |
Тбилиски държавен университет |
Цамаледце, Звиади |
|
|
GE2 |
Грузински технически университет | |
|
Германия |
DE2 |
Институт по експериментална ядрена физика |
Мюлер, Томас |
|
|
DE3 |
RWTH Аахенски университет, I. Физически институт B |
Фелд, Лутс |
|
|
DE4 |
RWTH Аахенски университет, III. Физически институт A |
Хебекер, Томас |
|
|
DE5 |
RWTH Аахенски университет, III. Физически институт B |
Стахл, Ахим |
|
|
DE6 |
Хамбургски университет |
Шлепер, Питър |
|
|
DE7 |
Немски електронен ускорител на частици |
Касеман, Матиас |
|
Гърция |
GR1 |
Институт по ядрена физика и физика на частиците, NCSR Demokritos |
Лукас, Деметриос |
|
|
GR2 |
Националния Каподистрен университет в Атина |
Сфикас, Параскевас |
|
|
GR3 |
Янински университет |
Фунтас, Константинос |
|
|
GR4 |
Национален технически университет в Атина |
Циполитис, Йоргос |
|
Унгария |
HU1 |
Изследователски център по физика в Унигър |
Сиклер, Ференц |
|
|
HU2 |
Дебреценски университет |
Ювари, Балац |
|
|
HU3 |
Институт по ядрени изследвания ATOMKI |
Молнар, Йозеф |
|
|
HU4 |
Група MTA-ELTE от лаборатория за частици и ядрена физика на университета "Еотвос Лоран" |
Пацтор, Габриела |
|
Индия |
IN1 |
Център за атомни изследвания в Бхаба |
Пант, Лалит Мохан |
|
|
IN2 |
Университет Пенджаб |
Синг, Ясбир |
|
|
IN3 |
Tata Институт по фундаментални изследвания-А |
Азиз, Тарик |
|
|
IN5 |
Делхийски университет |
Раням, Кирти |
|
|
IN6 |
Институт по ядрена физика, Саха |
Саркар, Субир |
|
|
IN7 |
Национален институт по научно образование и изследване |
Свейн, Саняр Кумар |
|
|
IN8 |
Индийски научен институт |
Комарагири, Ютсна Рани |
|
|
IN9 |
Tata Институт по фундаментални изследвания-В |
Мазумдар, Каяри |
|
|
IN10 |
Индийски технологичен институт Мадрас |
Бехера, Прафула Кумар |
|
|
IN11 |
Индийски институт за научни изследвания и обучение |
Шарма, Сеема |
|
Иран |
IR1 |
Институт по изследване на фундаменталните науки (IPM), Школа по физика на частици и ускорители |
Наяфабади, Мойтаба |
|
Ирландия |
IE1 |
Университетски колеж Дъблин |
Груневалд, Мартин |
|
Италия |
IT01 |
Секция INFN в Бари (a); Университет Бари (b); Политехнически университет в Бари (c) |
Ми, Салваторе |
|
|
IT02 |
Секция INFN в Болоня (a); Университет Болоня (b) |
Фабри, Фабрицио |
|
|
IT03 |
Секция INFN в Катания (a); Университет Каталия (b) |
Трикоми, Алесия |
|
|
IT04 |
Секция INFN във Флоренция (a); Университет Флоренция (b) |
Паолети, Симон |
|
|
IT05 |
Секция INFN в Геноа (a); Университет Геноа (b) |
Робути, Енрико |
|
|
IT06 |
Секция INFN в Падуа (a); Университет Падуа (b); Университет Тренто (c) |
Симонето, Франко |
|
|
IT07 |
Секция INFN в Павия (a); Университет Павия (b) |
Салвини, Паула |
|
|
IT08 |
Секция INFN в Перуджа (a); Университет Перуджа (b) |
Фано, Ливио |
|
|
IT09 |
Секция INFN в Пиза (a); Университет Пиза (b); Висша нормална школа в Пиза (c) |
Баглиеси, Джузепе |
|
|
IT10 |
Секция INFN в Рим (a); Римски университет (b) |
Дел Ре, Даниеле |
|
|
IT11 |
Секция INFN в Торино (a); Университет Торино (b); Университет Пиемонте Ориентале (Новара) (c) |
Солано, Ада |
|
|
IT12 |
Секция INFN в Милано-Бикока (a); Университет Милано-Бикока (b) |
Табарели де Фатис, Tommaso |
|
|
IT13 |
Секция INFN в Неапол (a); Университет Неапол "Федерико II" (b); Университет Базиликата (Потенца) (c); Университет Г. Макрони (Рим) (d) (a); Universita di Napoli "Federico II" (b); Universita della Basilicata (Potenza) (c); Universita G. Marconi (Roma) (d) |
Листа, Лука |
|
|
IT14 |
Секция INFN в Триест(a); Университет Триест (b) |
Дела Рика, Джузепе |
|
|
IT15 |
Национална лаборатория на INFN във Фраскати |
Бенуси, Луиджи |
|
Корея |
KR01 |
Национален университет Чоннам, Институт за Вселената и елементарните частици |
Моон, Донг Хо |
|
|
KR06 |
Корейски университет |
Парк, Сунг Кеун |
|
|
KR07 |
Национален университет Чонбук |
Ким, ТаеДжонг |
|
|
KR11 |
Национален университет Кунгуок |
Сон, Донг-Чул |
|
|
KR12 |
Сеулски национален университет |
Янг, Юнки |
|
|
KR13 |
Университет Сонгюнгван |
Чой, Янг-Il |
|
|
KR15 |
Сеулски университет |
Парк, Инки |
|
|
KR16 |
Университет Ханянг |
Ким, Тае Джонг |
|
|
KR17 |
Университет Сейонг |
Ким, Хюнсоо |
|
Латвия |
LV01 |
Технически институт Рига |
Томс, Торимс |
|
|
LV02 |
Латвийски университет |
Кашчейевс, Вячеславс |
|
Литва |
LT01 |
Университет Вилнюс |
Бернотас, Андриус |
|
|
LT02 |
Литовска академия на науките | |
|
Малайзия |
MA1 |
Малайзийски университет |
Ван Абдулах, Ван Ахмад Таюдин |
|
Мексико |
MX1 |
Център за изследвания и напреднало обучение на IPN |
Кастила, Валдес Хериберо |
|
|
MX2 |
Ибероамерикански университет |
Карило, Салвадор |
|
|
MX3 |
Автономен университет Пуебла |
Салазар Ибаргуен, Умберто |
|
|
MX4 |
Автономен университет в Сан Луис Потоси |
Морелос Пинеда, Антонио |
|
Черна гора |
MO1 |
Черногорски университет |
Райсевич, Наташа |
|
Нова Зеландия |
NZ1 |
Оукландски университет |
Крофчек, Дейвид |
|
|
NZ2 |
Кентърбърийски университет |
Бътлър, Филип |
|
Пакистан |
PK1 |
Национален център по физика, Университет Куаид-ай-Азам |
Хурани, Хафеез. Р |
|
Полша |
PL1 |
Институт по експериментална физика, Физичен факултет, Варшавски университет |
Кроколивски, Ян |
|
|
PL3 |
Национален център за ядрени изследвания |
Горски, Мациеж |
|
Португалия |
PT1 |
Лаборатория по експериментална физика на частиците |
Варела, Хоао |
|
Русия |
JINR |
Обединен институт по ядрени изследвания |
Голутвин, Игор |
|
|
RU1 |
Държавен изследователски център на Руската федерация, Институт по физика на високата енергетика |
Тюрин, Николай |
|
|
RU2 |
Институт по ядрени изследвания |
Матвеев, Виктор |
|
|
RU3 |
Институт по теоретична и експериментална физика |
Гаврилов, Владимир |
|
|
RU4 |
Институт по ядрена физика Скобелцин, Московски държавен университет "Ломоносов" |
Боос, Едуард |
|
|
RU5 |
Физически институт Лебедев |
Дремин, Игор |
|
|
RU6 |
Петербургски институт по ядрена физика |
Воробев, Алексей |
|
|
RU7 |
Национален изследователски ядрен университет, Московски инженерно-физически институт (МИФИ) |
Данилов, Михаил |
|
|
RU8 |
Московски институт по физика и технология |
Аушев, Тагир |
|
|
RU9 |
Новосибирски държавен университет |
Сковпен, Юри |
|
|
RU10 |
Национален политехнически университет Томск |
Байдали, Сергей |
|
Сърбия |
SE1 |
Белградски университет, Физически факултет и Институт за ядрени науки "Винча" |
Адцис, Петър |
|
Испания |
SP1 |
Център за изследвания в областта на енергията, околната среда и технологиите (CIEMAT) |
Алкараз Маестре, Хуан |
|
|
SP2 |
Мадридски автономен университет |
Де Трокониз, Хорхе |
|
|
SP3 |
Университет Овиедо |
Куевас Маестро, Хавиер |
|
|
SP4 |
Институт по физика Кантабрия (IFCA), Университет Кантабрия |
Мартинез Риверо, Келсо |
|
Шри Ланка |
LК01 |
Университет Рухуна |
Уелатантри, Дармаратна |
|
|
LK02 |
Университет Коломбо |
Сонадара, Упул Ж. |
|
Швейцария |
SW1 |
Институт по физика на елементарните частици, ETH Цюрих |
Дисертори, Гюнтер |
|
|
SW2 |
Институт "Пол Шерър" |
Котлински, Данек |
|
|
SW3 |
Цюрихски университет |
Канели, Флоренция |
|
Тайпе |
TA1 |
Национален централен университет |
Куо, Чиа-Минг |
|
|
TA2 |
Национален тайвански университет |
Хоу, Джорд Вей-Шу |
|
Тайланд |
TH1 |
Университет Чулалонгкорн |
Асавапибхоп, Бурин |
|
Турция |
TR1 |
Университет Чукурова |
Думаноглу, Иса |
|
|
TR2 |
Близкоизточен технически университет, Физичен департамент |
Зеурек, Мехмет |
|
|
TR3 |
Босфорски университет, Физичен департамент |
Гюлмез, Ерхан |
|
|
TR4 |
Истанбулски технически университет
|
Цанкоцак, Керем |
|
Украйна |
UR2 |
Държавен изследователски център на Руската федерация, Институт за физика на високите енергии |
Левчук, Леонид |
|
|
UR3 |
Харковски национален университет |
Левчук, Леонид |
|
|
UR4 |
Институт за сцинтилационни материали на Националната академия на науките на Украйна |
Грунов, Борис |
|
Великобритания |
UK1 |
Университет Брунел |
Хобсън, Питър |
|
|
UK2 |
Империал колидж, Лондонски университет |
Дейвис, Гавин |
|
|
UK3 |
Лаборатория Ръдърфорд Епълтън |
Шепърд-Темистоклиус Claire |
|
|
UK4 |
Университет Бристол |
Голдщайн, Джоел |
|
САЩ |
US02 |
Бостънски университет |
Ролф, Джеймс |
|
|
US03 |
Калифорнийски университет, Дейвис |
Конуей, Джон |
|
|
US04 |
Калифорнийски университет, Лос Анджелис |
Хенсън, Робърт |
|
|
US05 |
Калифорнийски университет, Ривърсайд |
Хенсън, Гейл |
|
|
US06 |
Калифорнийски университет, Сан Диего |
Брансън, Джеймс Г. |
|
|
US07 |
Калифорнийски технологичен институт |
Нюман, Харви Б. |
|
|
US08 |
Университет "Карнеги Мелън" |
Паулини, Манфред |
|
|
US09 |
Ферфийлдски университет |
Уин, Дейв |
|
|
US10 |
Националната ускорителна лаборатория "Енрико Ферми" |
Бъркет, Кевин |
|
|
US11 |
Флоридски университет |
Митселмакер, Гуенак |
|
|
US12 |
Флоридски държавен университет |
Проспър, Харисън |
|
|
US14 |
Илинойски университет, Чикаго (UIC) |
Гербер, Сесилия Елена |
|
|
US16 |
Айовски университет |
Онел, Яшар |
|
|
US17 |
Университет "Джон Хопкинс" |
Шварц, Морис |
|
|
US18 |
Национална лаборатория "Лорънс Ливърмор" |
Райт, Дъглас |
|
|
US20 |
Мерилендски университет |
Скуя, Андрис |
|
|
US21 |
Масачузетски технологичен институт |
Паус, Кристофър |
|
|
US22 |
Минесотски университет |
Русак, Роджър |
|
|
US23 |
Мисисипски университет |
Кремалди, Лушън Marcus |
|
|
US24 |
Университет Небраска-Линкълн |
Сноу, Грегъри Р. |
|
|
US25 |
Североизточен университет |
Берберис, Емануела |
|
|
US26 |
Северозападен университет |
Веласко, Майда |
|
|
US27 |
Университет Нотр-дам |
Джесъп, Колин |
|
|
US28 |
Охайо държавен университет |
Дъркин, Лойд Стенли |
|
|
US29 |
Принстънски университет |
Олсън, Джеймс |
|
|
US30 |
Университет Пердю |
Нюмайстър, Норбърт |
|
|
US31 |
Университет Райс |
Падли, Браян Пол |
|
|
US32 |
Университет Рочестър |
Демина, Реджина |
|
|
US33 |
Държавен университет "Рутгерс", Ню Джърси |
Герщайн, Юри |
|
|
US35 |
Тексаски технологичен университет |
Акчурин, Нурал |
|
|
US37 |
Уисконсински университет Мадисън |
Смит, УеслиХ. |
|
|
US38 |
Канзаски държавен университет |
Маравин, Юрий |
|
|
US39 |
Канзаски университет |
Бийн, Алис |
|
|
US40 |
Калифорнийски университет, Санта Барбара |
Инкандела, Джо |
|
|
US41 |
Техничен институт Флорида |
Баарманд, Марк M. |
|
|
US42 |
Интернационален университет Флорида |
Марковиц, Пийт |
|
|
US45 |
Университет "Корнел" |
Александър, Джеймс |
|
|
US46 |
Университет "Браун" |
Нарейн, Минакши |
|
|
US47 |
Университет Вандербилт |
Джонс, Уиуард |
|
|
US48 |
Колорадски университет в Болдър |
Кумалат, Джон Пери |
|
|
US49 |
Университет Пуерто-Рико |
Малик, Судхир |
|
|
US50 |
Северозападен университет Пердю |
Парашар, Неети |
|
|
US51 |
Рокфелеров университет |
Месропиан, Кристина |
|
|
US52 |
Нюйоркски държавен университет, Бъфало |
Карчилава, Авто |
|
|
US53 |
Тексаски университет A&M |
Сафонов, Алексей |
|
|
US54 |
Вирджински университет |
Cox, Bradley |
|
|
US55 |
Държавен университет Уейн |
Карчин, Пол Едмънд |
|
|
US56 |
Университет Тенеси |
Спаниер, Стефан |
|
|
US58 |
Алабамски университет |
Хендерсън, Конър |
|
|
US59 |
Бейлърски университет |
Хатакеяма, Кенечи |
|
|
US60 |
Католически университет на Америка |
Домингес, Aaron |
|
Узбекистан |
UZ1 |
Институт по ядрена физика на Узбекистанската научна академия |
Юлдашев, Бекзас С. |
АНЕКС 2: Списък на финансиращи агенции и представители
|
Австрия |
Федерално министерство на науката, научните изследвания и икономиката |
Д. Веселка |
|
Белгия |
Fonds voor Wetenschappelijk Onderzoek (FWO) |
Х. Вилемс |
|
Fonds de la Recherche Scientifique (F.R.S.-FNRS) |
В. Хлллоин | |
|
Бразилия |
Rede Nacional de Fisica de Altas Energias (RENAFAE) |
И. Бедиага |
|
Fondacao de Amparo a Perquisa do Estado de Sao Paulo (FAPESP) |
Ц.Х. де Брито Круз | |
|
България |
Министерство на образованието и науката |
К.Вълчев |
|
ЦЕРН/CERN |
Европейска организация за ядрени изследвания |
Е.Елсен |
|
Китай |
Национална фондация за естествени науки (NSFC) |
YИ. Зханг |
|
Колумбия |
Colciencias |
П. Патино |
|
Хърватска |
Министерство на науката, образованието и спорта |
Б. Дивяк |
|
Кипър |
Министерство на образованието и културата |
В. Тсакалос |
|
Еквадор |
Secretaría de Educación Superior, Ciencia, Tecnología e Innovación (SENESCYT) |
X. M. Понсе Леон |
|
Египет |
Академия за научни изследвания и технологии - египетска мрежа за физика на високите енергии (ASRT-ENHEP) |
M. M. Сакр |
|
Естония |
Национален институт за химия, физика и биофизика (NICPB) |
M. Кадастик |
|
Финландия |
Хелзинкски физически институт (HIP) |
P. Eерола |
|
Франция-CEA |
Commissariat à l'Energie Atomique (CEA) |
A.И.Етиенвре |
|
Франция-IN2P3 |
Institut National de Physique Nucléaire et de Physique des Particules (CNRS- IN2P3) |
Р. Пайн, П. Фердиер |
|
Германия-BMBF |
Bundesministerium für Bildung und Forschung |
В. Диез |
|
Германия-Хелмхолц |
Асоциация "Хелмхолц" |
М. Флайшер |
|
Гърция |
Генерален секретариат за научни изследвания и технологии |
П. Киприаниду |
|
Унгария |
Национална служба за научни изследвания и технологии (NKTH) |
Дж. Палинкас |
|
Индия |
Департамент за атомна енергия (DAE) |
С. Базу |
|
Департамент за наука и технологии (DST) |
А. Шарма | |
|
Иран |
Институт за елементарни частици и ускорители, Институт за научни изследвания в областта на фундаменталните науки (IPM) |
М. Алисахахиха |
|
Ирландия |
Дъблински университетски колеж (UCD) |
M. Грюневалд |
|
Италия |
Istituto Nazionale di Fisica Nucleare (INFN) |
Ф. Феррони |
|
Корея |
Министерство на науката, ИКТ и планирането (MSIP) |
М. Ким |
|
Национална фондация за научни изследвания (NRSF) |
К. В. Лий | |
|
Латвия |
Министерство на образованието и науката |
К. Садуркис |
|
Литва |
Министерство на образованието и науката |
Дж. Петраускиене |
|
Малайзия |
Малайзийски университет |
М. Амин Бин Ялалудин |
|
Мексико |
CONACYT |
Дж. Парга |
|
Черна гора |
Министерство на науката |
С. Дамянович |
|
Нова Зеландия |
Университетът на Кентърбъри |
И. Райт |
|
Оукландски университет |
Дж. Хардинг | |
|
Пакистан |
Комитет за атомна енергия на Пакистан |
М. Наеем |
|
Полша |
Министерство на науката и висшето образование |
Д. Древняк |
|
Португалия |
Fundação para a Ciência e a Tecnologia |
П. Ферао |
|
RDMS-DMS |
Съвместен Институт за ядрени изследвания (JINR) |
В. Матвеев |
|
RDMS-Русия |
Министерство на образованието и науката на Руската Федерация |
О. Василиева |
|
Сърбия |
Министерство на образованието, науката и технологичното развитие |
В. Попович |
|
Испания |
Secretaría de Estado de Investigación, Desarrollo e Innovación, Programa de Física de Partículas |
М. Мартинес Перес |
|
Шри Ланка |
Министерство на науката, технологиите и научните изследвания |
U.R.Senevirathne |
|
Швейцария |
Rat der Eidgenössischen Technischen Hochschulen |
К. Балтеншпергер |
|
ETH Zürich |
Д. Гюнтер | |
|
Цюрихски университет |
М. Шепман | |
|
Институт "Паул Шерер" (PSI) |
K. Кирш | |
|
Тайпе |
Министерство на науката и технологиите |
Г.В.С. Ху |
|
Тайланд |
Университетът на Чулалонгкорн (CU) |
Б. Еуа - арпорн |
|
Турция |
Орган за атомна енергия на Турция (TAEK) |
З. Демикан |
|
Великобритания |
Съвет за наука и технологии (STFC) |
A. Медланд |
|
САЩ - DOE |
Министерство на енергетиката на САЩ (DOE) |
С. Ролли |
|
САЩ - NSF |
Национална фондация за наука (NSF) |
М.В. Колс |
АНЕКС 3: Компоненти на общите позиции
|
Прогнозна стойност Реф. № |
Доставки/резултати |
Прогнозна обща стойност (хил. шв. фр.) |
|
9.1.1. |
Контрол и безопасност |
310 |
|
9.1.2. |
Тиристор на механизъм на свободен ход (свободно колело) |
634 |
|
9.1.3. |
Криогенност и вакуум |
290 |
|
9.1.4. |
Система за захранване |
171 |
|
9.1.5. |
Охладителна система |
56 |
|
9.1.6. |
Дизайн, симулация и измервания |
210 |
|
9.1. |
Магнитна енергия и криогенетика (нискотемпературна техника) |
1 671 |
|
9.2.1. |
Фланци (Al + биметални) |
100 |
|
9.2.2. |
Материал за допълнение към вакуумната камера |
- |
|
9.2.3. |
Централна камера Be |
- |
|
9.2.4. |
Ръкави |
44 |
|
9.2.5. |
Машинна обработка |
- |
|
9.2.6. |
Заваряване/фабрична изработка |
- |
|
9.2.7. |
Модулни клетки на йонната помпа |
50 |
|
9.2.8. |
Покритие с NEG |
- |
|
9.2.9. |
Йонни помпи, измервателни и спомагателни устройства |
100 |
|
9.2.10. |
Подпорни колони/паяк |
50 |
|
9.2.11. |
Специфична подкрепа за човешки ресурси |
155 |
|
9.2. |
Лъчева тръба |
499 |
|
9.3.1. |
Структурни модификации |
55 |
|
9.3.2. |
Допълнително екраниране/защита |
80 |
|
9.3.3. |
UXC кран 2 |
370 |
|
9.3.4. |
Системи за достъп |
612 |
|
9.3.5. |
Брой стаи и стелажи/шкафове |
200 |
|
9.3.6. |
ОВК и общи части |
120 |
|
9.3. |
Подземна инфраструктура |
1 437 |
|
9.4.1. |
Детектор за първично захранване и UPS |
900 |
|
9.4.2. |
Газов детектор |
330 |
|
9.4.3. |
Сух газ |
500 |
|
9.4.4. |
Кабелни линии |
60 |
|
9.4. |
Обслужване на детектори |
1 790 |
|
9.5.1. |
Отвор на магнитопровода (тройник) |
- |
|
9.5.2. |
TX 54 |
- |
|
9.5.3. |
Капак на надшахтната площадка и платформи |
- |
|
9.5. |
Системи за отваряне/затваряне |
- |
|
9.6.1. |
Отстраняване/смяна на част YE, включително оборудване |
2 840 |
|
9.6.2. |
Други потребителски инструменти за достъп/инсталиране |
- |
|
9.6. |
Оборудване за тежки инсталации |
2 840 |
|
9.7.1. |
Изпитания на Beam, Rad, Cos |
200 |
|
9.7.2. |
904 Електрическа интеграция/съоръжение за изпитване |
124 |
|
9.7. |
Изпитателни съоръжения |
324 |
|
9.8.1. |
Сглобяване и поддръжка SXA5 |
1 701 |
|
9.8.2. |
Офиси Bat 3593 |
60 |
|
9.8.3. |
Разширение на (суперкомпютър) OSC в SX5 |
300 |
|
9.8.4. |
Разширяване на контролната стая на SCX |
300 |
|
9.8.5. |
Твърди подложки за P5 и временни сгради |
315 |
|
9.8.6. |
Бъдеща UPS |
- |
|
9.8.7. |
Платена от CMS подкрепа за проекта на лабораторията домакин (EAM) |
700 |
|
9.8.8. |
904 ремонт на HGC |
- |
|
9.8. |
Повърхностни съоръжения |
3 376 |
|
9.9.1. |
DSS и други системи детектори за безопасност |
340 |
|
9.9.2. |
Инструменти за безопасност на гредите |
224 |
|
9.9.3. |
Камери, сензори, дистанционно наблюдение и дистанционно управление |
60 |
|
9.9.4. |
Обучение на ALARA (включително модели в пълен размер) |
120 |
|
9.9.5. |
Защита на персонала на RP (bp/bulkhd) |
93 |
|
9.9.6. |
Управление на радиационната защита |
220 |
|
9.9.7. |
Симулации на радиация |
480 |
|
9.9.8. |
Изключване от експлоатация и демонтаж |
180 |
|
9.9. |
Системи за безопасност и радиационна защита (специфично за CMS) |
1 717 |
|
9.10.1. |
Инженер/техническа поддръжка |
492 |
|
9.10.2. |
904 и други легла за изпитвания |
180 |
|
9.10.3. |
Окабеляване (ком.) |
128 |
|
9.10. |
Интеграция на електрониката за надстрояване |
800 |
|
9.11.1. |
Проектиращ екип/изготвящ черновите |
2 000 |
|
9.11.2. |
Интеграционен център (съоръжения за посетители) |
96 |
|
9.11.3. |
Разходи за посетители |
400 |
|
9.11. |
Инженерна интеграция за надстройване |
2 496 |
|
9.12.1. |
Транспорт/такелаж |
700 |
|
9.12.2. |
Проучване |
160 |
|
9.12.3. |
Външни договори |
640 |
|
9.12.4. |
Блок за подпомагане на полето |
1 600 |
|
9.12. |
Подкрепа за договори |
3 100 |
|
9.13.1. |
Услуги на YBO |
1 500 |
|
9.13.2. |
Услуги YE1 (и двете) |
1 550 |
|
9.13.3. |
Централна техническа поддръжка |
1900 |
|
9.13. |
Инсталиране Общи задачи |
4 950 |
|
|
Общо източници на финансиране |
25 000 |
АНЕКС 4: Разпределение на Общия фонд за Фаза II на надстройване
|
Институт/фин. агенция |
Д-ри на науките, брой |
Д-ри на науките, % |
|
Австрия |
18 |
1.3 % |
|
Белгия - FNRS |
27 |
2.0 % |
|
Белгия - FWO |
23 |
1.7 % |
|
Бразилия |
28 |
2.0 % |
|
България |
10 |
0.7 % |
|
CERN/ЦЕРН |
73 |
5.3 % |
|
Китай |
14 |
1.0 % |
|
Колумбия |
4 |
0.3 % |
|
Хърватия |
8 |
0.6 % |
|
Кипър |
7 |
0.5 % |
|
Египет |
3 |
0.2 % |
|
Естония |
3 |
0.2 % |
|
Финландия |
13 |
0.9 % |
|
Франция - CEA |
17 |
1.2 % |
|
Франция - IN2P3 |
51 |
3.7 % |
|
Германия BMBF |
66 |
4.8 % |
|
Германия - DESY |
35 |
2.5 % |
|
Гърция |
18 |
1.3 % |
|
Унгария |
10 |
0.7 % |
|
Индия |
33 |
2.4 % |
|
Иран |
8 |
0.6 % |
|
Ирландия |
2 |
0.1 % |
|
Италия |
166 |
12.0 % |
|
Корея |
31 |
2.2 % |
|
Литва |
2 |
0.1 % |
|
Малайзия |
5 |
0.4 % |
|
Мексико |
11 |
0.8 % |
|
Нова Зеландия |
2 |
0.1 % |
|
Пакистан |
2 |
0.1 % |
|
Полша |
15 |
1.1 % |
|
Португалия |
6 |
0.4 % |
|
RDMS - DMS |
24 |
1.7 % |
|
RDMS - Русия |
60 |
4.3 % |
|
Сърбия |
3 |
0.2 % |
|
Испания |
43 |
3.1 % |
|
Швейцария - ETHZ |
21 |
1.5 % |
|
Швейцария - PSI |
7 |
0.5 % |
|
Швейцария - UNIV |
11 |
0.8 % |
|
Тайпе |
15 |
1.1 % |
|
Тайланд |
3 |
0.2 % |
|
Турция |
12 |
0.9 % |
|
Великобритания |
57 |
4.1 % |
|
САЩ - DOE |
300 |
21.7 % |
|
САЩ - DOE - NP |
29 |
2.1 % |
|
САЩ - NSF |
76 |
5.5 % |
|
САЩ - Други |
8 |
0.6 % |
|
Общ краен сбор |
1380 |
100 % |
АНЕКС 5: Обобщение на основните категории по общите позиции
9.1. Магнитна енергия и криогеника
С перспективата, че работите ще продължат поне още 20 години, със същите изисквания за изпълнение, се налагат няколко изменения, за да се гарантира надеждността на магнитната система, с конкретната цел да се избегне сериозно прекъсване и минимизиране на циклите "включване-изключване" на магнита. Основният фокус на Фаза II е добавянето на охладен тиристор на свободното колело, което гарантира работата на магнита, предпазвайки го при краткосрочни неизправности на преобразувателя на мощността и системата за управление, необходими за включване на резервиращите хелиеви компресори (инсталирани във Фаза I на надграждане), без да се налага спиране на криогенната инсталация.
9.2. Лъчева тръба
Съществуващата лъчева тръба трябва да бъде изцяло подменена в LS2 при подготовката на Фаза II на надграждане. Подмяната на всички части от неръждаема стомана ще намали активирането и дозата на облъчване на персонала в началото на LS3. Централната берилиева секция също трябва да бъде подменена, за да бъде съвместима с геометрията на Фаза II на Системата за проследяване (Tracking system). В резултат на тези промени и очакваното изпълнение на Големия адронен ускорител (LHC) се налагат също така различни промени във вакуумната система, поддържащите структури и защитните обшивки съгласно различните сценарии на експлоатация и поддръжка.
9.3 Подземна инфраструктура
Необходими са структурни изменения на подземните пространства за разполагане на обслужващите и отчитащите елементи (например охлаждащи инсталации, стелажи) за подсистемите от Фаза II. Един втори кран в експерименталното пространство ще позволи едновременна работа в двата края на детектора, което е необходимо за изпълнение на графиците за надстройка по време на дългите прекъсвания на Големия адронен ускорител (LHC) LS2 и LS3. Едновременен достъп по потока до много области на детектора за изпълнение на работите по надграждането се осигурява от различни устройства за достъп (платформи, асансьори и скелета).
9.4. Обслужване на детектора
В сравнение със съществуващите системи детекторите от Фаза II изискват увеличение на подаваната електроенергия и като цяло работят при по-ниски температури. Стратегията на тяхното охлаждане включва промяна в парадигмата, с премахване на флуоровъглеродите и водата със стайна температура. Вместо това се въвеждат голямомащабни системи с изпарение на CO2 и зависимост от вода, охладена под точката на оросяване на помещаващото пространство. Необходимо е да бъдат направени съществени промени в първичното захранване с електроенергия и подаваното охлаждане, както и в разпределението на захранването за експеримента.
9.5. Системи за отваряне/затваряне
Ефективната логистика за отваряне и затваряне на експеримента (придвижване на обекти с тегло 300 t - 1500 t) е ключова предпоставка при планирането на LS2 и LS3. Съществуващата система, базирана на кабели и кабелни жакове, ще бъде заменена с хидравлична система, включваща синхронизирани телескопични жакове, изработени по поръчка. Това би трябвало да доведе до по-бързи, по-точни промени в логистичната конфигурация, която би трябвало да може да се оперира от по-малък екип техници специалисти по тежка механика. По подобен начин системите за отваряне и затваряне на тежките врати на защитната обшивка и 2000-тонните капаци над шахтите ще бъдат заменени с по-модерни и прецизни системи за намаляване на времето за достъп при краткосрочни спирания.
9.6. Оборудване за тежки инсталации
Концепцията за Фаза II, Логистично надграждане на детектора, е в съответствие с дългогодишната философия на CMS за предварително сглобяване и тестване на големите елементи на детектора в наземните лаборатории P5 и след това, с помощта на нови технически прийоми за повдигане и прехвърляне, за прехвърлянето им в подземните експериментални пространства. Необходимите техники за вдигане и спускане на тежки елементи и задачите във връзка с тях естествено са част от общия проект. При Фаза II основното предизвикателство е замяната на двата 250-тонни крайни капака. Съществуващите блокове ще бъдат разделени върху транспортни платформи с балансьори като единични части, които ще бъдат съответно транспортирани под шахти PX56 и PM54, повдигнати до повърхността и през покривите на съответните надшахтни сгради с платформи, като за целта ще бъде използван мобилен тежкотоварен кран. Частите ще бъдат оставени на съхранение за извеждането им от експлоатация и евентуален демонтаж. Чрез същия процес в обратен ред ще бъдат монтирани крайните капаци за Фаза II, които ще бъдат сглобени в наземната сграда върху специални накланящи се маси, които представляват част от тежкото оборудване.
9.7. Устройства за изпитване
За да се подготвят детекторите от Фаза II за работа, от основно значение са подходящо адаптираните съоръжения, използващи лъчи, съоръженията за облъчване или космически лъчи. По същия начин жизненоважни са изпитателните легла за реалистични електронни симулации, които дублират в Prevessin Hall 904 работната среда на CMS, без да влияят на провеждащия се експеримент.
9.8. Наземни съоръжения
Почти всички проекти за Фаза II на надграждане, с изключение на системата за проследяване (the Tracker) (но включително пиксела), разчитат на нови съоръжения за монтаж и изпитания, които ще бъдат инсталирани на площадка P5 на LHC. Тези лаборатории се предоставят в съществуващата (и вече частично оборудвана) монтажна сграда SX5, като са целта ще бъдат преместени работилници, сервизни зони за поддръжка, складове за кабелни материали и складове за инструменти в нова съседна сграда SXA5. Освен това ще бъдат предоставени значителни по площ сгради за временно съхранение по време на дългите прекъсвания на LHC (LS2, LS3). За SXA5 CERN осигуряват изграждането на корпус, а Общият фонд на CMS поема всички специфични вътрешни фитинги и услуги.
9.9. Системи за безопасност и защита от радиация
Безопасността на персонала и защитата на инсталирания детектор са от първостепенно значение. Свързаните с лъча условия, произведен от HL-LHC, изискват съществени подобрения на защитата на персонала и съоръженията за обезопасяване на лъча, докато остатъчната активация на съществуващия детектор по време на надграждането изисква значително увеличаване на усилията, при симулациите на радиация, управлението на радиоактивната защита, обучението, за свеждане до минимум на облъчването на персонала и осигуряването на провизии за извеждането от експлоатация и демонтажа. За адаптиране към предизвикателствата на Фаза II освен това е необходимо разширение на съществуващите системи за дистанционно наблюдение и дистанционно управление. Системите за безопасност на детектора трябва да бъдат актуализирани и пригодени към новите технологии на Фаза II.
9.10. Интеграция на електрониката
Екипът по интегриране на електрониката в групата за Техническа координация трябва да осигури кохерентност на системите за ел. захранване, отчитане и задействане, апаратно-програмно обезпечение, управление, избор на кабели и конектори и маршрутизиране на услугите. Те също са натоварени със задачи за идентифициране и изпълнение на общи решения, както и надзор на инсталирането и гладкото функциониране на различните свързани изпитателни съоръжения. CERN се нуждаят от опитни електронни и електроинженери и техници с управленски и надзорни способности за целия срок на надграждането, които ще подсилят съществуващия екип.
Направени са целесъобразни оценки въз основа на предишен опит на това дългосрочно участие, което може да бъде осигурено от персонала на Сътрудничеството.
9.11. Инженерна интеграция
Екипът по инженерна интеграция ще изпълнява решаваща част от задачата за Техническа координация, която трябва да гарантира, че части от експеримента, включително обслужващото и допълнителното оборудване, са цялостно свързани в системата (механика, термичен баланс и пр.), за да се създаде научен инструмент, работещ съгласно изискванията. Фаза II е едно комплексно надстройване с няколко напълно нови системи и технологии, които следва да бъдат интегрирани, като се спазват ограниченията, предвидени от непроменените характеристики на експеримента. Ефективната инженерна интеграция ще зависи от силния централен екип на CERN (частично съставен от дългосрочни посетители от сътрудничещи институти), който ще работи в Центъра за инженерна интеграция, което улеснява приноса на инженери и проектанти от институтите, участващи в Сътрудничеството. Бяха направени целесъобразни оценки на усилията на базата на предишен опит, които могат да бъдат предоставени от персонала на Сътрудничеството.
9.12. Подкрепа чрез договори
Както и по време на строителството, експлоатацията и поддръжката на CMS, техническият екип за Фаза II ще включва за изпълнението на значителна част от работите платени изпълнители (напр. транспорт, обслужване на място) или по конкретни договори (напр. тръбопроводи, специални скелета, малки механични работи).
9.13. Общи задачи по инсталирането/монтажа
Въз основа на дългогодишен опит в строителството и вече завършени работи по надграждане прецизното отстраняване и инсталиране на обслужващи елементи (кабели, влакна, тръбопроводи), било то специфични или общи, ще бъдат поверени на централни екипи от технически експерти, познаващи добре детектора. Тези екипи подготвят също така достъпа до специфични работни зони за специализираните екипи, работещи по под-детекторите, от Институти или специализирани групи на CERN, които идват в CMS за изпълнението на добре дефинирани интервенции в определено време. (Такива интервенции независимо дали за поддръжка, или надстройка съставляват по-голямата част от пакетните работи в период на изключване.) Самите централни екипи се състоят главно от персонал на институт, участващ в Сътрудничеството, изцяло интегриран в структурата на Техническия екип по координацията, който е отделен от CERN за продължителни периоди (обикновено с пълната продължителност на изключването или за по-дълго време). Фаза II на надграждане изисква изпълнението на две извънредно сложни задачи: отстраняване и реинтеграция. Едната задача включва повторно окабеляване на централното ролково колело (YBO), свързано с подмяната на проследяващото устройство (the Tracker) и основна ревизия на барабанния електромагнитен калориметър (Barel Electromagnetic Calorimeter). Другата подобна основна задача произтича от пълната замяна на крайните капаци на калориметъра, което изисква прекъсване на кабелите и повторно свързване на кабелите на двата диска (YE1) на крайните капаци - работа от същия вид както сервизното преработване на YBO. Като референция за оценката на разходите беше отбелязано, че по време на изграждането през 2006 - 2008 г. (по-проста инсталация поради отсъствието на вакуумизиран изолиран охладителен контур) количеството работи, свързани с инсталирането само на YBО, беше приблизително 60 000 FTE часа.
