Държавен вестник, брой 83 от 25.IX

Чл. 1. (1) Предмет на тази наредба са критериите и редът за субсидиране на лечебни заведения със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването, в това число:

1. критериите и редът за определяне на лечебните заведения в труднодостъпни и/или отдалечени райони и за предоставяне на субсидии на тези лечебни заведения;

2. критериите и редът за финансиране на лечебни заведения, в които ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали осъществяват правото си на отдих и лечение, предвидено в нормативен акт.

(2) С наредбата се определят:

1. медицинските дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по чл. 82, ал. 1, т. 6а от Закона за здравето, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск;

2. медицинските дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по чл. 82, ал. 1, т. 6в от Закона за здравето;

3. дейностите по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето във връзка със заплащане на лечение за заболявания, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения, и условията и редът за заплащане на лечението;

4. дейностите по поддържане на медицински регистри, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения;

5. медицинските дейности и специализираните грижи, предоставяни на определени лица по проекти и програми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции и донори, за осигуряването на устойчивост на които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения.

Чл. 2. Предоставянето на медицинските дейности по чл. 1, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 на българските граждани се финансира от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, като на лечебните заведения се предоставят субсидии по критериите и реда на тази наредба.

Чл. 3. Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебните заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала за:

1. осигуряване на определените с тази наредба медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск;

2. осигуряване на определените с тази наредба медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания;

3. осигуряване на определените с тази наредба медицински дейности и специализирани грижи, предоставяни на определени лица по проекти и програми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции и донори, с цел осигуряване на устойчивост;

4. определените с тази наредба дейности по поддържане на медицински регистри;

5. дейностите във връзка със заплащане на лечение за заболявания по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, определени с тази наредба.

Чл. 4. Министерството на здравеопазването субсидира държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и държавни и общински центрове за психично здраве за:

1. стационарна психиатрична помощ;

2. лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми;

3. медицинска експертиза, осъществявана от териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК).

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 83 от 2020 г., в сила от 25.09.2020 г.) Министерството на здравеопазването може да субсидира държавни и общински комплексни онкологични центрове за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК.

Чл. 5. Извън случаите по чл. 3 и 4 Министерството на здравеопазването субсидира:

1. лечебни заведения за болнична помощ за оказване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния, преминали през спешните им отделения, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение;

2. държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ за оказване на консултативна медицинска помощ на спешни пациенти по искане на дежурните екипи в центровете за спешна медицинска помощ.

Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 83 от 2020 г., в сила от 25.09.2020 г.) Извън случаите по чл. 3 - 5 Министерството на здравеопазването може да субсидира:

1. държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето;

2. лечебни заведения за болнична помощ, извън тези по т. 1, за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ през периода на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето.

Чл. 5б. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2023 г., в сила от 02.05.2023 г.) Извън случаите по чл. 3 - 5а за изпълнение на държавната политика за защита и опазване живота и здравето на гражданите в съответната област Министерството на здравеопазването субсидира:

1. лечебни заведения за болнична помощ - многопрофилни болници за активно лечение със смесено държавно и общинско участие в капитала, за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, включително основно за осигуряване на трудови възнаграждения на персонала и на оперативни разходи за снабдяване с електрическа и/или топлинна енергия, и/или с природен газ и за водоснабдяване;

2. лечебни заведения за болнична помощ - многопрофилни болници за активно лечение със 100 на сто държавно участие в капитала, за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, включително основно за осигуряване на трудови възнаграждения на персонала и на оперативни разходи за снабдяване с електрическа и/или топлинна енергия, и/или с природен газ и за водоснабдяване, когато на територията на съответната област няма лечебно заведение по т. 1.

Чл. 6. (1) Министерството на здравеопазването може да предоставя субсидии на учредени от общините и/или държавата лечебни заведения за болнична помощ за дейността им на адреси в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони в рамките на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година.

(2) Субсидирането по ал. 1 на учредени от общините лечебни заведения за болнична помощ се осъществява по предложение на Националното сдружение на общините в Република България съобразно критериите и по реда на тази наредба.

Чл. 7. Министерството на здравеопазването финансира държавни и общински лечебни заведения, в които ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали осъществяват правото си на отдих и лечение, предвидено в нормативен акт.

Чл. 8. (1) Лечебните заведения разходват получените субсидии за дейността, за която са предназначени.

(2) Лечебните заведения нямат право да изискват плащане от пациентите си за дейности, субсидирани по реда на тази наредба.

Чл. 9. (1) Субсидирането на лечебните заведения за извършените дейности при условията и по реда на тази наредба се извършва въз основа на едногодишен договор с лечебното заведение в рамките на средствата за съответните дейности по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година.

(2) Договорът се сключва между министъра на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице и ръководителя на лечебното заведение.

Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) За сключване на договор по чл. 9 ръководителят на лечебното заведение подава заявление по образец до министъра на здравеопазването в срок до 15 октомври на предходната година, в което посочва видовете дейности по тази наредба, за извършването на които да бъде субсидирано лечебното заведение. Образецът се помества на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

(2) В заявлението ръководителят на лечебното заведение декларира изпълнението от страна на лечебното заведение на критериите за субсидиране за дейностите.

(3) В зависимост от приложимостта им в съответния случай към заявлението се прилагат един или повече от следните документи за доказване изпълнението на критериите за субсидиране за заявените дейности:

1. заверено от ръководителя на лечебното заведение копие на актуалния правилник на лечебното заведение;

2. заверена от ръководителя на лечебното заведение справка от информационната система на заведението за:

а) брой преминали болни, диагнози, изход от лечението;

б) брой разкрити в стационара легла за активно лечение, от тях:

аа) за лечение на деца;

аб) за лечение на пациенти с висока степен на зависимост от грижи;

ав) за лечение на пациенти с конкретни заболявания;

в) брой места за дневен стационар, в това число за пациенти с конкретни заболявания;

г) дневна, месечна, годишна използваемост на леглата;

д) брой пациенти, по отношение на които са изпълнявани дейности от рехабилитационни и други програми, с посочване на мероприятия и периоди;

е) брой пациенти, по отношение на които са изпълнявани дейности от европейски проекти и програми, с посочване на мероприятия и периоди;

ж) осигуреност с персонал, в това число извън изискуемия от съответния приложим медицински стандарт;

3. декларация от ръководителя на лечебното заведение за осигуряване на съответните необходими специалисти и екипи в рамките и извън рамките на персонала на лечебното заведение, видове необходими специалисти, видове договори с тях;

4. копия от договори с други лечебни заведения;

5. копия от договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за дейности, за които наредбата изисква наличието на такъв договор;

6. документ, удостоверяващ разкриването от директора на съответната регионална здравна инспекция (РЗИ) на ТЕЛК, съгласувано с министъра на здравеопазването;

7. становище на директора на регионалната здравна инспекция, което удостоверява кадровата осигуреност на съставите на ТЕЛК;

8. всеки друг документ, който доказва изпълнението на критерий за субсидиране за заявената дейност.

(4) В случай че не е представен изискуем документ, Министерството на здравеопазването изпраща писмо с указания за представянето му в 7-дневен срок.

(5) В случай че лечебното заведение не изпълни указанията по ал. 4 в срок, както и когато не бъде доказано изпълнението на критерий за субсидиране за заявена дейност, производството по заявлението се прекратява в частта за съответната дейност.

Чл. 11. (1) Договорът за субсидиране се сключва не по-късно от 31 януари на следващата година и е със срок на действие от 1 януари до 31 декември на същата година, като в него се уговаря и период на изравняване и отчитане до 31 януари на годината, следваща годината на действие на договора.

(2) При наличие на дейности по чл. 24, ал. 3 в договора се уговарят специални условия, включително срок, за отчитане и заплащане за тези дейности.

(3) В случаите, в които размерът на субсидията зависи от нивото на компетентност на съответна структура на лечебното заведение, в договора се посочва нивото на компетентност на структурата.

Чл. 12. (1) (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2020 г., в сила от 25.09.2020 г.) Договор за субсидиране се сключва с лечебно заведение за болнична помощ, с комплексен онкологичен център и с център за психично здраве, получили разрешение за лечебна дейност от министъра на здравеопазването, съгласно което лечебното заведение може да осъществява заявените за субсидиране дейности. При заявени дейности по лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон лечебното заведение трябва да е получило разрешение за осъществяване на съответната програма за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди.

(2) С лечебно заведение към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията договор за субсидиране може да се сключи при наличие на правилник по чл. 35, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, съгласно който лечебното заведение може да осъществява заявените за субсидиране дейности.

(3) Лечебните заведения по ал. 1 и 2 трябва да отговарят на определените с тази наредба критерии за субсидиране за съответните дейности.

Чл. 13. В срок до 7 дни от сключване на договора за субсидиране Министерството на здравеопазването предоставя копие от него на съответната РЗИ.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 01.07.2019 г.) Министерството на здравеопазването помества на интернет страницата си списък на лечебните заведения, с които е сключило договор за субсидиране за съответната година.

Чл. 15. (1) Субсидията за дейности по тази наредба се определя за всяко лечебно заведение ежемесечно съобразно извършената и отчетена от него по реда на настоящата наредба дейност и при спазване на договора за субсидиране.

(2) Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения за извършените дейности на база единични цени и/или общ финансов ресурс съгласно приложение № 1.

Чл. 16. (1) Министерството на здравеопазването може да предоставя авансова субсидия на лечебните заведения съгласно договорите за субсидиране.

(2) Авансово преведените средства по ал. 1 се удържат от отчетената и дължима субсидия на лечебното заведение не по-късно от 31 декември на съответната година.

Чл. 17. Извършената през месец декември на съответната година дейност може да се заплаща авансово до края на годината в размер не по-голям от средномесечната стойност на отчетената за периода януари - ноември на същата година дейност, като през месец януари на следващата година се извършва изравняване.

Чл. 18. За дейности, за които е предвидено да се финансират на база общ финансов ресурс Министерството на здравеопазването заплаща ежемесечна субсидия в размер на една дванадесета част от определения годишен финансов ресурс по договора за субсидиране, освен ако с него не е предвидено друго.

Чл. 19. (1) Лечебното заведение отчита ежемесечно извършената дейност по договора за субсидиране до 8-о число на месеца, следващ отчетния период, като представя по електронен път в съответната РЗИ подписан от ръководителя на лечебното заведение електронен месечен отчет за дейността на лечебното заведение, изготвен по образеца съгласно приложение № 2.

(2) Електронният отчет по ал. 1 се попълва съобразно указание за попълване на електронен месечен отчет за дейността на лечебното заведение съгласно приложение № 3.

Чл. 20. (1) В срок до 13-о число на месеца, следващ отчетния период, съответната РЗИ извършва проверка на отчетите за съответствие на поставените в договорите за субсидиране и в настоящата наредба условия, включително за наличие/липса на лечение/хоспитализация по основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК/действащите национални рамкови договори или решението на Надзорния съвет на НЗОК, когато това е предвидено/изключено от договора за субсидиране или от тази наредба.

(2) Одобрените отчети се изпращат в Министерството на здравеопазването по електронен път.

Чл. 21. (1) Когато при проверката по чл. 20, ал. 1 се установи отчетена дейност в нарушение на тази наредба, в срока по същата разпоредба РЗИ връща на лечебното заведение отчета в цялост за извършване на необходимата корекция.

(2) Лечебното заведение подава коригиран отчет в срок до 15-о число на месеца, следващ отчетния период.

(3) Регионалната здравна инспекция проверява отчета по ал. 2 в срок до 17-о число на месеца, следващ отчетния период, и след одобрение го изпраща в Министерството на здравеопазването по електронен път.

Чл. 22. Проверките по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 се извършват от длъжностни лица - служители на РЗИ, определени със заповед на директора на РЗИ.

Чл. 23. (1) Когато лечебното заведение не извърши исканите корекции в срока по чл. 21, ал. 2, то губи правото си на субсидия за отчетния период за съответната дейност.

(2) Лечебните заведения губят правото си на субсидия за дейности, които не са били отчетени от тях в предвидените с наредбата срокове и ред.

(3) Когато възникне спор относно правото на лечебното заведение да получи субсидия за извършена дейност, министърът на здравеопазването назначава проверка от РЗИ или Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН), която на място в лечебното заведение след преглед на отчетната документация да прецени правомерността на искането.

Чл. 24. (1) Министерството на здравеопазването извършва проверка на изпратените от РЗИ отчети, като може да удържи стойността на извършената дейност, за която се установи противоречие с изискванията по тази наредба.

(2) Министерството на здравеопазването заплаща отчетената и одобрена по реда на наредбата дейност до края на месеца, следващ отчетния период, като прихваща авансово преведените средства и средствата, за които се установи, че не са дължими.

(3) Дейностите, финансирани през предходната година, но завършили през текущата година се отчитат през текущата година, като изплатената авансово през предходната година субсидия се удържа през текущата година.

Чл. 25. За дейностите по чл. 3, т. 1 и 2, чл. 4, т. 1 и чл. 6, ал. 1 лечебните заведения отчитат хоспитализациите и свързаните с тях дейности след дехоспитализация на пациента.

Чл. 26. Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани с инфекциозни заболявания по списъка съгласно приложение № 4 се предоставят следните медицински дейности:

1. лечение на пациенти с туберкулоза и резистентна туберкулоза съгласно утвърдени от министъра на здравеопазването методични указания за диагностика и лечение на туберкулозата и резистентната туберкулоза;

2. амбулаторно проследяване на контактни на пациенти с туберкулоза лица, лица с латентна туберкулозна инфекция и суспектните за туберкулоза лица съгласно утвърдени от министъра на здравеопазването методични указания за насочване, диагностика, проследяване и лечение на лицата с латентна туберкулозна инфекция;

3. амбулаторно проследяване (диспансеризация) на пациенти с туберкулоза съгласно Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (ДВ, бр. 92 от 2016 г.);

4. продължително лечение и рехабилитация на пациенти с туберкулоза;

5. стационарно лечение на пациенти с ХИВ/СПИН;

6. амбулаторно проследяване на три и/или шест месеца на пациенти с ХИВ/СПИН съгласно утвърдени от министъра на здравеопазването методични указания за антиретровирусно лечение и мониторинг на възрастни на ХИВ/СПИН и методични указания за профилактика на предаването на ХИВ инфекция от майка на дете;

7. месечно амбулаторно лечение на пациент с ХИВ/СПИН - съгласно утвърдени от министъра на здравеопазването методични указания за антиретровирусно лечение и мониторинг на възрастни на ХИВ/СПИН и методични указания за профилактика на предаването на ХИВ инфекция от майка на дете.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 83 от 2020 г., в сила от 25.09.2020 г.) (1) В случаите на терапевтичен неуспех на лечението по чл. 26, т. 1 лечението продължава след съгласие от Министерството на здравеопазването.

(2) Лечебните заведения, които лекуват стационарно пациенти с мултилекарствена резистентност и екстензивна лекарствена резистентност и деца с тежки форми на туберкулоза, отчитат хоспитализациите и свързаните с тях дейности ежемесечно. В този случай Министерството на здравеопазването заплаща авансово отчетената дейност и при дехоспитализацията извършва прихващане на отчетената и авансово заплатена дейност.

(3) При наличие на резистентна туберкулоза стационарното лечение продължава не повече от 12 месеца освен в случаите на терапевтичен неуспех и невъзможност за обезбациляване в посочения срок.

Чл. 27. Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани с неспецифични белодробни заболявания по списъка съгласно приложение № 5 се предоставят продължително лечение и рехабилитация.

Чл. 28. (1) Министерството на здравеопазването субсидира многопрофилните и специализираните болници за активно лечение по чл. 3 за дейностите по чл. 26, т. 1 - 3 при наличие на:

1. разкрита структура по пневмология и фтизиатрия с II или III ниво на компетентност съгласно разрешението за лечебна дейност на лечебното заведение;

2. разкрити медико-диагностични структури, включващи клинична лаборатория с II или III ниво на компетентност съгласно утвърдения медицински стандарт "Клинична лаборатория", микробиологична лаборатория, структура за функционална диагностика на дишането и структура за образна диагностика;

3. разкрит приемно-консултативен кабинет и създадена организация за 24-часов прием на пациенти със спешни състояния;

4. изградена специализирана електронна информационна система за регистриране на пациентите с туберкулоза, суспектни и контактни лица.

(2) За лечение на мултирезистентни форми на туберкулоза се изисква лечебното заведение по ал. 1 да разполага и с диагностични възможности за изследване на лекарствена резистентност.

Чл. 29. Министерството на здравеопазването субсидира многопрофилните и специализираните болници за активно лечение по чл. 3 за дейностите по чл. 26, т. 5 - 7 при наличие на:

1. разкрита клиника по инфекциозни болести с III ниво на компетентност съгласно утвърдения медицински стандарт "Инфекциозни болести";

2. обособена структура в клиниката по т. 1 за лечение на пациенти с придобита имунна недостатъчност;

3. разкрити медико-диагностични структури, включващи клинична лаборатория с II или III ниво на компетентност съгласно утвърдения медицински стандарт "Клинична лаборатория", вирусологична лаборатория и структура за образна диагностика.

Чл. 30. Министерството на здравеопазването субсидира специализираните болници за продължително лечение и/или рехабилитация по чл. 3 за дейностите по чл. 26, т. 4 и чл. 27 при наличие на:

1. разкрита структура за продължително лечение по пневмология и фтизиатрия съгласно разрешението за лечебна дейност на лечебното заведение;

2. разкрити медико-диагностични структури, включващи клинична лаборатория и структура за образна диагностика (собствени или по договор на територията на областта);

3. структура по физикална и рехабилитационна медицина съгласно утвърдения медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина".

Чл. 31. (1) За нуждите на тази наредба насочването за продължително лечение и рехабилитация на пациенти с туберкулоза и неспецифични белодробни заболявания се осъществява с направление за хоспитализация, издадено от личен лекар или лекар - специалист по пневмология и фтизиатрия (и/или детска пневмология и фтизиатрия/или детски болести за деца), за пациенти с туберкулоза и от лекар - специалист по пневмология и фтизиатрия и/или алергология, и/или вътрешни болести (при наличие на експертно решение на ТЕЛК за загубена работоспособност над 50 на сто, включващо диагноза неспецифично белодробно заболяване), за пациенти с неспецифични белодробни заболявания, а за деца с неспецифични белодробни заболявания - от личен лекар и/или лекар - специалист по пневмология и фтизиатрия и/или детска пневмология и фтизиатрия и/или алергология, или педиатрия.

(2) Насочващият лекар изготвя етапна епикриза за състоянието на пациента.

(3) Личният лекар може да насочва за продължително лечение и рехабилитация лица над 18 години с хронични неспецифични заболявания само в случаите на проведено активно стационарно лечение (документирано с епикриза) или проведен амбулаторен преглед от лекар специалист (съгласно посочените по-горе), осъществени в период не по-голям от 3 месеца от датата на издаване на направлението за хоспитализация, и при които в издадените документи е посочена необходимост от провеждане на продължително лечение и/или рехабилитация в специализирано болнично заведение.

(4) Документите по ал. 1 - 3 се прилагат към направлението за хоспитализация на пациента. За лицата над 18 години с неспецифични белодробни заболявания се прилага и експертно решение от ТЕЛК.

(5) При наличие на свободен леглови фонд държавните специализирани болници за продължително лечение/рехабилитация, отговарящи на изискванията на чл. 30, могат да приемат лица над 18 години с неспецифични белодробни заболявания, насочени от лекар - специалист по пневмология и фтизиатрия и/или алергология, и/или вътрешни болести, без наличие на експертно решение на ТЕЛК за загубена работоспособност над 50 на сто, в което да е посочена диагнозата "неспецифично белодробно заболяване", при условие че е приложена достатъчна медицинска документация, потвърждаваща наличието на неспецифично белодробно заболяване, изискващо продължаващо лечение и рехабилитация в болнично заведение. За целта, за да бъде субсидирано по тази наредба, лечебното заведение следва да поддържа листа за планов прием и не по-висока от 75 на сто месечна използваемост на разкритите към 31 декември на предходната година пневмологични легла.

(6) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2020 г., в сила от 25.09.2020 г.) Министерството на здравеопазването изразява съгласие по чл. 26а, ал. 1 след мотивирано писмено искане от страна на лечебното заведение, в което се провежда лечението. Минималното съдържание на искането е: представляващ лечебното заведение, инициали на пациента, диагноза, кратко описание на историята на заболяването, проведеното лечение и причините, които налагат продължаването на стационарното лечение, мотиви за искането. Към искането се прилагат:

1. доказателство, че конкретният пациент е регистриран в специализираната електронна информационна система за регистриране на пациенти с туберкулоза, суспектни и контактни;

2. етапна епикриза към датата на искането за продължаване на лечението, надлежно подписана и подпечатана от лекуващия лекар, началника на клиниката/отделението и от ръководителя на лечебното заведение (оригинал или заверено копие).

(7) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2020 г., в сила от 25.09.2020 г.) Структурата в Министерството на здравеопазването, която методически ръководи лечебните заведения за спазване на нормативната уредба по отношение на лечението и мониторинга на пациенти с туберкулоза, осъществява проверка в специализираната електронна информационна система за регистриране на пациенти с туберкулоза, суспектни и контактни за съответствие между заявлението и отразените в системата от лечебното заведение данни, като при несъответствие изисква допълнителни доказателства за необходимостта от продължаване на лечението.

(8) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2020 г., в сила от 25.09.2020 г.) Структурата по ал. 7 подпомага министъра на здравеопазването при осъществяването на контрол върху спазването на методичните указания по чл. 26, т. 1 при лечението на конкретния пациент, за който се иска продължаване на лечението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2020 г., в сила от 25.09.2020 г.) Въз основа на резултатите от контрола по ал. 8 структурата по ал. 7 изразява становище по искането за продължаване на лечението, предлага го на министъра на здравеопазването за одобрение и уведомява лечебното заведение за окончателното решение.

Чл. 32. (1) Министерството на здравеопазването субсидира многопрофилните и специализираните болници за активно лечение по чл. 3 и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за диагностика и стационарно лечение на пациенти с инфекциозни заболявания за предотвратяване на епидемиологичен риск при възникване на конкретна епидемиологична ситуация.

(2) Размерът на субсидията и лечебните заведения се определят със заповед на министъра на здравеопазването съобразно конкретната ситуация, потребностите на населението и необходимия финансов ресурс.

Чл. 33. Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване с цел устойчивост се осигуряват медицински дейности и специализирани грижи, предоставяни на определени лица по проекти и програми по списъка съгласно приложение № 6, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции и донори, както следва:

1. диагностика, лечение и специализирани грижи за деца с висок медицински риск - деца с увреждания и потребност от постоянни медицински грижи, настанени в център за настаняване от семеен тип, разкрит в рамките на проект "Посока: семейство", за:

а) първоначална оценка на здравното състояние на настанените деца;

б) периодична оценка на здравното състояние на настанените деца минимум веднъж седмично;

в) участие в изготвяне и актуализиране на план на медицинските грижи;

г) осъществяване на спешна консултативна помощ, диагностика и лечение;

д) съдействие за превеждане в лечебни заведения при необходимост от диагностика и лечение в структури с по-високо ниво на компетентност;

2. дневна психорехабилитационна програма за жени, оперирани от рак на млечната жлеза.

Чл. 34. Министерството на здравеопазването субсидира многопрофилните и специализираните болници за активно лечение по чл. 3 за дейностите по чл. 33, т. 1, които:

1. имат разкрити структури по спешна медицина, неонатология и/или педиатрия, анестезиология и интензивно лечение, хирургия, нервни болести, клинична лаборатория, микробиологична лаборатория и образна диагностика;

2. са с местоположение в населено място, в което има разкрит в рамките на проект "ПОСОКА" център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания с потребност от 24-часови непрекъснати грижи.

Чл. 35. (1) Министерството на здравеопазването субсидира специализирани болници за рехабилитация по чл. 3 за дейност по чл. 33, т. 2 при:

1. наличие на разкрита клиника/отделение по физикална и рехабилитационна медицина с II или III ниво на компетентност съгласно утвърдения медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина";

2. наличие на мултидисциплинарен екип от специалисти, включващ лекари по физикална и рехабилитационна медицина, физиотерапевти (кинезитерапевти/рехабилитатори/ерготерапевти), онколог, диетолог, клинични психолози, социален работник, юрист, трудотерапевт, музикален педагог и логопед;

3. наличие на опит в рамките на последните три години, съответстващ на изискванията по ал. 3, при изпълнението на рехабилитационни програми за жени, оперирани от рак на млечната жлеза.

(2) Медицинската рехабилитация на жени в рамките на дневната психорехабилитационна програма се осъществява в съответствие с утвърдения медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" и индивидуалната рехабилитационна програма на жената.

(3) За да бъде субсидирано по реда на тази наредба за осигуряване на устойчивост на дейности по чл. 33, т. 2, лечебното заведение следва да осъществява дневната психорехабилитационна програма за жени, оперирани от рак на млечната жлеза, при спазване на изискванията съгласно приложение № 7.

Чл. 36. (1) Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения по чл. 3 за дейности по поддържане на медицински регистри чрез системно събиране, съхранение, анализ, интерпретация и публикуване на данни, когато тези дейности са възложени с нормативен или административен акт на държавно или общинско лечебно заведение.

(2) Размерът на субсидията и регистрите се определят със заповед на министъра на здравеопазването съобразно конкретната необходимост от дейностите по ал. 1 и необходимия и наличен финансов ресурс.

Чл. 37. Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят дейности във връзка със заплащане на лечение чрез прилагане на коагулиращи фактори и/или фибриноген при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии.

Чл. 38. (1) Министерството на здравеопазването субсидира за дейностите по чл. 37 специализираните болници за активно лечение по чл. 3, отговарящи на следните изисквания:

1. болницата е специализирана в областта на хематологичните заболявания съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност;

2. наличие на разкрито отделение/клиника по клинична хематология с III ниво на компетентност в съответствие с изискванията на утвърдения медицински стандарт "Клинична хематология".

(2) Министерството на здравеопазването субсидира за дейностите по чл. 37 многопрофилните болници за активно лечение по чл. 3, отговарящи на следните изисквания:

1. наличие на разкрито отделение/клиника по клинична хематология с III ниво на компетентност в съответствие с изискванията на утвърдения медицински стандарт "Клинична хематология"; или

2. осъществяване на дейности по клинична хематология от III ниво на компетентност в съответствие с изискванията на утвърдения медицински стандарт "Клинична хематология".

(3) Субсидията се предоставя на лечебните заведения по ал. 2 в случай, че в съответната област няма разкрити лечебни заведения по ал. 1, с които е сключен договор за субсидиране по реда на тази наредба.

Чл. 39. (1) За целите на тази наредба лечебните заведения по чл. 38, ал. 1 и 2 осъществяват дейности по чл. 37 за лечение на пациенти с вродени коагулопатии в случаите на:

1. кръвоизливи, при които кървенето не може да бъде овладяно в амбулаторни условия и съществува риск за живота на пациента;

2. спешно възникнали състояния в резултат на усложнения на вродените коагулопатии, при които е необходимо извършването на оперативни и инвазивни интервенции;

3. пациенти, постъпили на лечение в същото лечебно заведение или в лечебни заведения по чл. 46, ал. 1 и 2, осъществяващи дейности по оказване на спешна медицинска помощ, финансирани по реда на настоящата наредба.

(2) Пациентите по ал. 1 следва да са диспансеризирани за вродени коагулопатии или вродената коагулопатия да е установена при пациента за първи път в хода на лечението.

(3) За да бъдат субсидирани по реда на тази наредба, лечебните заведения по ал. 1 следва да спазват реда за осигуряване на дейностите по чл. 37 съгласно приложение № 8.

Чл. 40. (1) Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения по чл. 38, ал. 1 и 2 на база стойност на лечението чрез прилагане на коагулиращи фактори и/или фибриноген на преминал и отчетен пациент съгласно приложение № 1 след проверка на РЗИ по всеки случай на лечение. Проверката задължително обхваща отчитането на лечението на пациента от лечебното заведение към НЗОК (в случай на такова лечение) и здравноосигурителния статус на пациента в периода на лечението.

(2) Субсидираните лечебни заведения отчитат дейностите по чл. 37 след дехоспитализация на пациента.

Чл. 41. Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения по чл. 4 за диагностика и стационарно лечение на пациенти с психични заболявания за следните дейности:

1. стационарно лечение на пациенти с психични заболявания с непрекъснат 24-часов престой, включително за дейности по рехабилитация чрез трудотерапия;

2. спешно стационарно лечение до 24 часа на пациенти с психични заболявания с висок риск, спешни състояния и изразена психомоторна възбуда, които не се хоспитализират в същото лечебно заведение;

3. дневно стационарно лечение на пациенти с психични заболявания;

4. лечение на пациенти със субституиращи и поддържащи програми с метадон при спазване на условията и реда за осъществяване на програмите съгласно Наредба № 2 от 2012 г. за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди (ДВ, бр. 49 от 2012 г.);

5. лечение на пациенти с дневни психорехабилитационни програми на лица с психични заболявания при спазване на условията и реда за осъществяване на програмите съгласно Наредба № 8 от 2011 г. за условията и реда за осъществяване на програми за психосоциална рехабилитация на лица, които са били зависими или са злоупотребявали с наркотични вещества (ДВ, бр. 75 от 2011 г.).

Чл. 42. (1) Министерството на здравеопазването сключва договори за извършване на дейности по чл. 41, т. 1 и 2 с държавни и общински многопрофилни и специализирани болници за активно лечение с клиника/отделение по психиатрия с I, II или III ниво на компетентност съгласно утвърдения медицински стандарт "Психиатрия" и създадена организация за 24-часов прием на пациенти с психични заболявания, в т.ч. и със спешни състояния, и изградена информационна система за регистрация на пациентите с психични заболявания.

(2) Министерството на здравеопазването сключва договори за извършване на дейности по чл. 41, т. 1 и 2 с държавни и общински центрове за психично здраве с разкрити легла за диагностичен и лечебен престой по дейностите, които са включени в разрешението за осъществяване на лечебна дейност, създадена организация за 24-часов прием на пациенти с психични заболявания, в т.ч. и със спешни състояния, и изградена информационна система за регистрация на пациентите с психични заболявания.

(3) Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения по ал. 1 и 2 за дейности по рехабилитация чрез трудотерапия на пациенти с психични заболявания в стационарни условия с непрекъснат 24-часов престой при наличие на действащи рехабилитационни програми (трудотерапия, арттерапия/занимателна терапия, музикотерапия и др.) за хора с психични заболявания. Изпълнението на индивидуалната рехабилитационна програма се отразява в индивидуална рехабилитационна карта.

(4) Лечебните заведения по ал. 1 и 2 могат да договорят и лечение на пациенти на дневен стационар, когато в структурата си имат разкрити места за дневен стационар, съгласно утвърдения медицински стандарт "Психиатрия".

(5) Министерството на здравеопазването сключва договори за извършване на дейности по чл. 41, т. 4 с лечебните заведения по ал. 1 и 2 при наличие на действащи програми за лечение с метадон към 31 декември на предходната година съгласно Наредба № 2 от 2012 г. за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди.

(6) Министерството на здравеопазването сключва договори за извършване на дейности по чл. 41, т. 5 с лечебните заведения по ал. 1 и 2 при наличие на действащи дневни психорехабилитационни програми към 31 декември на предходната година съгласно Наредба № 8 от 2011 г. за условията и реда за осъществяване на програми за психосоциална рехабилитация на лица, които са били зависими или са злоупотребявали с наркотични вещества.

(7) В договорите с лечебните заведения по ал. 1 - 6 задължително се посочват:

1. брой на разкрити в стационара легла за активно лечение, от тях:

а) за лечение на деца;

б) за лечение на пациенти с висока степен на зависимост от грижи, но не повече от 35 на сто от общия брой на леглата;

2. брой на разкрити места за дневен стационар;

3. изискване за не по-висока дневна използваемост на леглата/местата по т. 1 и 2 от 95 на сто;

4. брой обхванати лица за лечение с метадон при спазване на Наредба № 2 от 2012 г. за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди;

5. брой обхванати лица в дневни психорехабилитационни програми при спазване на Наредба № 8 от 2011 г. за условията и реда за осъществяване на програми за психосоциална рехабилитация на лица, които са били зависими или са злоупотребявали с наркотични вещества.

Чл. 43. (1) Дейността на лечебните заведения по рехабилитация чрез трудотерапия по чл. 41, т. 1 се извършва по утвърдена годишна програма на лечебното заведение.

(2) За всеки пациент се съставя индивидуална рехабилитационна програма, чието изпълнение се отразява в индивидуална рехабилитационна карта.

Чл. 44. Заплащане за леглоден, когато е проведен при висока степен на зависимост от грижи, се извършва, когато в историята на заболяването е документирана необходимостта от лечение при висока степен на зависимост от грижи чрез оценка на наличието на висок риск от самоубийство, психомоторна възбуда и агресия, както и от автоагресия (по скали и оценки).

Чл. 45. (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2020 г., в сила от 25.09.2020 г.) Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения по чл. 4 и 4а за извършените дейности по медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК, при наличие на:

1. разкрита ТЕЛК от директора на РЗИ като структурно звено на съответното лечебно заведение съгласувано с министъра на здравеопазването, удостоверено със съответен документ;

2. кадрова осигуреност на съставите на ТЕЛК съгласно Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с Постановление № 83 на Министерския съвет от 2010 г. (ДВ, бр. 34 от 2010 г.), удостоверена със становище на директора на РЗИ.

Чл. 46. (1) Министерството на здравеопазването субсидира многопрофилни болници за активно лечение за дейности по оказване на спешна медицинска помощ за пациенти със спешни състояния, преминали през спешните отделения, които пациенти не са хоспитализирани в същото лечебно заведение, при:

1. наличие на клиника/отделение по спешна медицина:

а) с III ниво на компетентност в съответствие с изискванията на утвърдения медицински стандарт "Спешна медицина" или

б) с II ниво на компетентност в съответствие с изискванията на утвърдения медицински стандарт "Спешна медицина";

2. наличие на болнична аптека.

(2) За дейностите по ал. 1 Министерството на здравеопазването субсидира и многопрофилни болници за активно лечение при:

1. наличие на клиника/отделение по спешна медицина;

2. наличие на разкрита структура по анестезиология и интензивно лечение с II или III ниво на компетентност съгласно разрешението за лечебна дейност на лечебното заведение;

3. наличие на:

3.1. клиники/отделения с III ниво на компетентност съгласно разрешението за лечебна дейност на лечебното заведение по минимум седем от следните медицински специалности: кардиология, нервни болести, педиатрия, хирургия, гръдна хирургия, съдова хирургия, кардиохирургия, детска кардиохирургия, неврохирургия, ортопедия и травматология, или клиника/отделение с III ниво на компетентност по психиатрия, или

3.2. разкрита структура с най-малко II ниво на компетентност съгласно разрешението за лечебна дейност на лечебното заведение по пет от следните медицински специалности: хирургия, вътрешни болести, кардиология, нервни болести, педиатрия, акушерство и гинекология, ортопедия и травматология, очни болести и ушно-носно-гърлени болести;

4. наличие на медико-диагностични структури - клинична лаборатория с II или III ниво на компетентност съгласно изискванията на утвърдения медицински стандарт "Клинична лаборатория", структури по образна диагностика, трансфузионна хематология и клинична патология, осигуряващи 24-часов непрекъснат работен график;

5. наличие на болнична аптека.

(3) Министерството на здравеопазването субсидира държавни и общински многопрофилни болници за активно лечение извън тези по ал. 1 и 2 за оказване на консултативна помощ на спешни пациенти по искане на дежурните екипи в центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в случаите по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 25 от 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ (ДВ, бр. 98 от 1999 г.) при:

1. наличие на разкрит на територията на населеното място филиал на центъра за спешна медицинска помощ в съответствие с изискванията на утвърдения медицински стандарт "Спешна медицина";

2. наличие на разкрити структури по най-малко три от следните медицински специалности - хирургия, ортопедия и травматология, вътрешни болести, нервни болести, педиатрия, акушерство и гинекология;

3. наличие на медико-диагностични структури - клинична лаборатория и структура по образна диагностика, осигуряващи 24-часов непрекъснат работен график.

(4) Лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се субсидират за оказване на спешна медицинска помощ за пациенти със спешни състояния, преминали през спешните отделения, които пациенти не са хоспитализирани в същото лечебно заведение и отговарят на критериите по ал. 1.

Чл. 47. (1) В случаите по чл. 46, ал. 1, 2 и 4 Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения:

1. на база общ финансов ресурс за поддържане на капацитет за 24-часов непрекъснат режим на работа, определен съгласно предвидените средства в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година;

2. на база преминал и отчетен пациент за текущия месец от съответната година.

(2) Стойностите по ал. 1, както и критериите за определяне на общия финансов ресурс се съдържат в приложение № 1.

(3) Когато лечебното заведение има сключен договор за субсидиране за осигуряване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния, преминали през спешни отделения, които пациенти не са хоспитализирани в същото лечебно заведение, и в рамките на три последователни месеца на текущата година отчетеният размер на извършените прегледи е под минималния средномесечен брой прегледи по медицински стандарт "Спешна медицина", финансовият ресурс, определен съгласно приложение № 1, се намалява с 50 на сто.

(4) В дейността, която лечебните заведения извършват във връзка с осигуряване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния, преминали през спешни отделения, които пациенти не са хоспитализирани в същото лечебно заведение, се включват всички съпътстващи консултации, изследвания, манипулации и други необходими медицински дейности, като лечебните заведения нямат право да изискват доплащане от пациентите си.

(5) Дейности по осигуряване на спешна медицинска помощ на пациенти със спешни състояния, преминали през спешни отделения, които пациенти не са хоспитализирани в същото лечебно заведение, не се заплащат от Министерството на здравеопазването в случай, че в рамките на 24 часа пациентът е хоспитализиран в същото лечебно заведение по повод на същия медицински проблем.

(6) В случаите по чл. 46, ал. 3 Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения единствено за дейностите, поискани от ЦСМП, което е удостоверено с фиш за обслужване на спешен пациент. Стойностите на тези дейности се съдържат в приложение № 1.

Чл. 47а. (Нов - ДВ, бр. 83 от 2020 г., в сила от 25.09.2020 г.) (1) Министерството на здравеопазването може да субсидира държавни и общински многопрофилни и специализирани болници за активно лечение, както и многопрофилни и специализирани болници за активно лечение с държавно и/или общинско участие в капитала, за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето при:

1. наличие на клиника/отделение по инфекциозни болести;

2. наличие на структура по клинична лаборатория, осигуряваща 24-часов непрекъснат работен график;

3. наличие на болнична аптека;

4. създадена организация за 24-часов прием на пациенти с инфекциозни заболявания, в т.ч. и със спешни състояния.

(2) Министерството на здравеопазването може да субсидира многопрофилни болници за активно лечение, извън тези по ал. 1, за поддържане готовността на клиники/отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ през периода на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето при:

1. наличие на клиника/отделение по инфекциозни болести;

2. наличие на структура по клинична лаборатория, осигуряваща 24-часов непрекъснат работен график;

3. наличие на болнична аптека;

4. създадена организация за 24-часов прием на пациенти с инфекциозни заболявания, в т.ч. и със спешни състояния.

Чл. 47б. (Нов - ДВ, бр. 83 от 2020 г., в сила от 25.09.2020 г.) (1) Министерството на здравеопазването може да субсидира лечебните заведения по чл. 47а на база общ финансов ресурс за поддържане на капацитет за 24-часов непрекъснат режим за работа, осигуряващ готовност за извършване на медицинска дейност при разпространение на заразни болести, определен съгласно предвидените средства в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година.

(2) Стойностите по ал. 1, както и критериите за определяне на общия финансов ресурс се съдържат в приложение № 1.

Чл. 47в. (Нов - ДВ, бр. 71 от 2021 г.) (1) Министерството на здравеопазването може да субсидира лечебните заведения по чл. 47а за поддържане на резерв от лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 262, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, необходими при лечението на заразната болест, причинила епидемичното разпространение, за преодоляване на възникнала липса или недостиг от такива продукти.

(2) Създаването на резерв и лекарствените продукти, включени в него, се определят със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на експертните съвети по чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето.

(3) Контролът по разходването на лекарствените продукти по ал. 1 се осъществява при условия и ред, определени в заповедта по ал. 2.

(4) Стойността по ал. 1 се определя на база шестмесечен разход за лекарствените продукти, предназначени за лечение на COVID-19, които са включени в резерва.

Чл. 47г. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2023 г., в сила от 02.05.2023 г.) (1) За изпълнение на държавната политика за защита и опазване живота и здравето на гражданите в съответната област Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ - многопрофилни болници за активно лечение със смесено държавно и общинско участие в капитала, за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, включително основно за осигуряване на трудови възнаграждения на персонала и на оперативни разходи за снабдяване с електрическа и/или топлинна енергия, и/или с природен газ и за водоснабдяване.

(2) Когато на територията на съответната област няма лечебно заведение по ал. 1, Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ - многопрофилни болници за активно лечение със 100 на сто държавно участие в капитала, за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, включително основно за осигуряване на трудови възнаграждения на персонала и на оперативни разходи за снабдяване с електрическа и/или топлинна енергия, и/или с природен газ и за водоснабдяване.

Чл. 47д. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2023 г., в сила от 02.05.2023 г.) (1) Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения по чл. 47г на база общ финансов ресурс за поддържане на капацитет за 24-часов непрекъснат режим за работа, осигуряващ готовност за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, включително основно за осигуряване на трудови възнаграждения на персонала и на оперативни разходи за снабдяване с електрическа и/или топлинна енергия, и/или с природен газ и за водоснабдяване, определен съгласно предвидените средства за съответните дейности в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година.

(2) Критериите за определяне на общия финансов ресурс на лечебните заведения по чл. 47г се съдържат в приложение № 1.

Чл. 48. (1) Министерството на здравеопазването субсидира за дейността им (поддържане на капацитет и осигуряване на диагностика и лечение на пациенти, в т.ч. продължително лечение на пациенти със сърдечно-съдови заболявания, нервни болести и с белодробни заболявания) на адреси в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони, учредени от общините и/или държавата лечебни заведения за болнична помощ, които отговарят на критериите по приложение № 9, част I.

(2) Лечебните заведения по ал. 1 следва да отговарят и на следните изисквания, за да бъдат субсидирани със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването:

1. да имат разкрити структури по най-малко една от следните медицински специалности - вътрешни болести, хирургия, нервни болести, педиатрия, ортопедия и травматология, акушерство и гинекология (изискването се отнася за болници за активно лечение), и/или структури за продължително лечение;

2. да са осигурили медико-диагностични структури - клинична лаборатория и структура по образна диагностика, осигуряващи 24-часов непрекъснат работен график (изискването се отнася за болници за активно лечение).

(3) Списъкът на учредени от общините лечебни заведения, определени по критериите по ал. 1, които да бъдат субсидирани по тази наредба от Министерството на здравеопазването, се предлага от Националното сдружение на общините в Република България.

Чл. 49. (1) Лечебните заведения по чл. 48, ал. 1 се финансират на база общ финансов ресурс, определен съгласно предвидените средства в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година.

(2) Редът и критериите за определяне на общия финансов ресурс, с който се субсидира учредено от общините и/или държавата лечебно заведение за болнична помощ, което извършва дейност на адрес в населено място в труднодостъпен и/или отдалечен район на страната, са определени в приложение № 9, част II.

(3) В рамките на финансовия ресурс по договора за субсидиране лечебното заведение поддържа капацитета си и осъществява диагностика и лечение на пациенти, в т.ч. продължително лечение на пациенти със сърдечно-съдови заболявания (с изключение на остър миокарден инфаркт), с нервни болести (с изключение на мозъчен инсулт) и с белодробни заболявания.

Чл. 50. Министерството на здравеопазването субсидира държавни и общински многопрофилни болници за активно лечение за прилагането на следните медицински изделия/лекарствени продукти при лечение на ветераните от войните:

1. прилагане на медицински изделия (изкуствени стави и остеосинтезни материали) при оперативни процедури в условията на спешност, включващи оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник, оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност, големи оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, много големи процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, както и при алопластика на тазобедрена и колянна става;

2. прилагане на медицински изделия (очни лещи и вискосубстанция) при оперативно отстраняване на катаракта;

3. прилагане на медицински изделия (меш/платно за пластика на коремна стена) при оперативни процедури при хернии;

4. прилагане на контраст извън пакет "Образна диагностика" от пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Чл. 51. (1) Министерството на здравеопазването сключва договори за извършване на дейността по чл. 50, т. 1 с лечебните заведения при наличие на клиника/отделение по ортопедия и травматология с II или III ниво на компетентност в съответствие с изискванията на утвърдения медицински стандарт "Ортопедия и травматология" и договор с НЗОК за изпълнение на оперативни процедури в условията на спешност, включващи оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник, оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност, големи оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, много големи процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, както и при алопластика на тазобедрена и колянна става.

(2) Министерството на здравеопазването сключва договори за извършване на дейността по чл. 50, т. 2 с лечебните заведения при наличие на клиника/отделение по очни болести с II или III ниво на компетентност в съответствие с изискванията на утвърдения медицински стандарт "Очни болести" и договор с НЗОК за изпълнение на оперативно отстраняване на катаракта.

(3) Министерството на здравеопазването сключва договори за извършване на дейността по чл. 50, т. 3 с лечебните заведения при наличие на клиника/отделение по хирургия с II или III ниво на компетентност съгласно разрешението за дейност на лечебното заведение и договор с НЗОК за изпълнение на оперативни процедури при хернии.

(4) Министерството на здравеопазването сключва договори за извършване на дейността по чл. 50, т. 4 с лечебните заведения при наличие на клиника/отделение по образна диагностика с II или III ниво на компетентност в съответствие с изискванията на утвърдения медицински стандарт "Образна диагностика".

Чл. 52. (1) Министерството на здравеопазването субсидира държавни и общински специализирани болници за рехабилитация за лечение на ветераните от войните и придружител при нужда по преценка на лекар, както и за отдих, профилактика и рехабилитация на военноинвалиди и военнопострадали.

(2) Министерството на здравеопазването сключва договори с лечебните заведения по ал. 1 при наличие на структури по физикална и рехабилитационна медицина с II или III ниво на компетентност в съответствие с изискванията на утвърдения медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", възможност за осигуряване на отдих, профилактика и рехабилитация във всички региони на страната и възможност за осигуряване на различни програми за отдих, профилактика и рехабилитация в структури с различни климатични особености, рекреативни фактори, специализирани в рехабилитацията и физикалната терапия на определени видове заболявания - нервни болести, белодробни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат.

Чл. 53. (1) Министерството на здравеопазването заплаща за прилагане на изделията по чл. 50, т. 1, когато оперативната процедура е извършена в условията на спешност и е отчетена в НЗОК по клинична пътека за оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник и/или оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност, и/или големи оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, и/или много големи процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, и/или средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, и/или алопластика на тазобедрена и колянна става.

(2) Министерството на здравеопазването заплаща за прилагане на изделията по чл. 50, т. 2 при необходимост от инсерция на леща-протеза (псевдофакос) и извършено поставяне на високоспециализирано медицинско изделие (очна леща и вискосубстанция), което не се заплаща от НЗОК по време на отчетена в НЗОК клинична пътека за оперативна процедура по отстраняване на катаракта.

(3) Министерството на здравеопазването заплаща за прилагане на изделията по чл. 50, т. 3, когато медицинското изделие (меш/платно за пластика на коремна стена) е имплантирано по необходимост при оперативна процедура при херния и дейността е отчетена в НЗОК клинична пътека за оперативна процедура при хернии.

(4) Министерството на здравеопазването заплаща за прилагането на лекарствените продукти по чл. 50, т. 4 при осъществено по необходимост образно изследване с контрастен материал, който не се заплаща от НЗОК.