Държавен вестник, брой 8 от 28.I

Министерски съвет

Чл. 19. Министерският съвет определя държавната политика в областта на социалните услуги.

Министерство на труда и социалната политика

Чл. 20. (1) Министърът на труда и социалната политика планира, разработва, координира, провежда и контролира изпълнението на държавната политика в областта на социалните услуги.

(2) За изпълнение на функциите по ал. 1 министърът на труда и социалната политика се подпомага от Агенцията за социално подпомагане и от Агенцията за качеството на социалните услуги.

Агенция за социално подпомагане

Чл. 21. Агенцията за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика:

1. оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги;

2. координира разработването и актуализацията на Националната карта на социалните услуги;

3. дава предварително одобрение за създаване, промяна на броя на потребителите и промяна на мястото на предоставяне на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, в съответствие с Националната карта на социалните услуги;

4. разработва предложения до министъра на труда и социалната политика за определяне и актуализиране на стандартите за финансиране на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, и за размера на таксите за тяхното ползване;

5. участва при разработването на нормативни промени в областта на социалните услуги;

6. поддържа в интегрираната информационна система на агенцията информация относно социалните услуги на територията на страната.

Агенция за качеството на социалните услуги

Чл. 22. (1) За осъществяване на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги се създава изпълнителна Агенция за качеството на социалните услуги към министъра на труда и социалната политика.

(2) Агенцията за качеството на социалните услуги е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на труда и социалната политика и се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

(3) Агенцията за качеството на социалните услуги:

1. осъществява контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги;

2. лицензира доставчиците на социални услуги;

3. прави предложения до министъра на труда и социалната политика за разработване на нормативни стандарти и критерии за качество и ефективност на социалните услуги;

4. оказва методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги;

5. разработва критерии за анализ на добри практики за високо качество и ефективност на социалните услуги, извършва подбор на такива практики и предлага утвърждаването им на национално ниво.

(4) (В сила от 22.03.2019 г.) Дейността, структурата, числеността на персонала и организацията на работата на Агенцията за качеството на социалните услуги се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Сътрудничество на национално ниво

Чл. 23. Държавната политика в областта на социалните услуги се планира, разработва и провежда в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление, социалните партньори, доставчиците на социални услуги, юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, висши училища, професионални организации на специалисти, предоставящи социални услуги, международни организации и лицата, ползващи социални услуги.

Областни управители

Чл. 24. Областните управители подпомагат:

1. координацията и сътрудничеството между общините на територията на областта при оценката на потребностите от социални услуги, планирането и предоставянето на социални услуги на областно ниво;

2. взаимодействието между общините на територията на областта и териториалните звена на държавни органи.

Органи на местното самоуправление

Чл. 25. (1) Общинските съвети определят общинската политика в областта на социалните услуги в съответствие с установените потребности на общинско ниво и приоритетите на държавната политика.

(2) Кметовете на общини:

1. провеждат общинската политика в областта на социалните услуги в съответствие с решенията на общинския съвет;

2. извършват анализ на потребностите от социални услуги в общината;

3. предлагат на общинския съвет организацията и начина на управление на социалните услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет;

4. предлагат на общинския съвет създаване, прекратяване, промяна на броя на потребителите и промяна на мястото на предоставяне на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, от общинския бюджет и при условията на публично-частно партньорство;

5. управляват предоставянето на социалните услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет;

6. отговарят за спазване на стандартите за качество на социалните услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет;

7. възлагат предоставянето на социални услуги, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет, на частни доставчици на социални услуги;

8. осъществяват контрол и мониторинг на социалните услуги, които се предоставят на територията на общината и се финансират със средства от държавния и общинския бюджет;

9. следят за законосъобразното разходване на средствата от държавния и общинския бюджет за финансиране на социалните услуги на територията на общината;

10. извършват анализ на състоянието и ефективността на социалните услуги, които се предоставят на територията на общината, и предлагат на общинския съвет мерки за подобряване на качеството и ефективността на услугите;

11. поддържат актуална информация за всички социални услуги, които се предоставят на територията на общината, и за техните доставчици;

12. осъществяват контрол относно своевременното събиране на таксите за ползване на социални услуги на територията на общината, които се финансират със средства от държавния и общинския бюджет.

Сътрудничество на общинско ниво

Чл. 26. Общинската политика в областта на социалните услуги се осъществява в сътрудничество със:

1. органите на местното самоуправление на другите общини в областта;

2. областната администрация;

3. териториални структури на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи и други държавни органи;

4. частни доставчици на социални услуги на територията на общината и областта;

5. юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност;

6. лицата, ползващи социални услуги;

7. висши училища, обучаващи социални работници на територията на общината и областта.

Съвет по въпросите на социалните услуги

Чл. 27. (1) Във всяка община се създава съвет по въпросите на социалните услуги, в който се включват представители на органите и лицата по чл. 26, т. 3 - 7.

(2) Съветът по въпросите на социалните услуги:

1. подпомага извършването на анализ на потребностите от социални услуги на общинско ниво и анализ на състоянието и ефективността на социалните услуги, които се предоставят на територията на общината;

2. разработва предложения за подобряване на качеството и ефективността на социалните услуги, които се предоставят на територията на общината;

3. изпълнява и други функции, възложени от общинския съвет.

(3) Съставът на съвета по въпросите на социалните услуги се определя с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

Доставчик на социални услуги

Чл. 28. Доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги.

Общината като доставчик на социални услуги

Чл. 29. (1) Общините могат да предоставят всички социални услуги.

(2) Общините отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет.

(3) Предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, се осигурява от общините чрез:

1. самостоятелно организиране и изпълнение на всички дейности, свързани с прякото предоставяне на социалните услуги;

2. специално създадени от общината за предоставянето на социалните услуги юридически лица;

3. възлагане на предоставянето на социалните услуги на частни доставчици на социални услуги.

Частни доставчици на социални услуги

Чл. 30. Частни доставчици на социални услуги могат да са:

1. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица;

2. физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Лицензиране

Чл. 31. (1) Лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 могат да предоставят социални услуги на територията на Република България след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги.

(2) Лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз.

(3) Лицата по чл. 30, т. 2, които съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да предоставят социални услуги по смисъла на този закон, не подлежат на лицензиране, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване на територията на Република България.

Планиране на социалните услуги на национално ниво

Чл. 32. (1) Планирането на социалните услуги на национално ниво цели осигуряване на равен достъп до социални услуги на територията на цялата страна.

(2) Чрез планирането на социалните услуги на национално ниво се определят:

1. всички социални услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет;

2. социалните услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, които се предоставят на общинско ниво;

3. социалните услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, които се предоставят на областно ниво;

4. максималният брой потребители на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет.

(3) Социалните услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, са услуги, които съответстват на приоритетите на държавната политика в областта на социалните услуги.

Социални услуги на общинско и областно ниво

Чл. 33. (1) Социални услуги на общинско ниво са услуги, които се предоставят за удовлетворяване на потребностите на населението в общината.

(2) Социални услуги на областно ниво са услуги, които се предоставят за удовлетворяване на потребностите на:

1. населението от цялата област;

2. лица от цялата страна.

(3) Общините, в които се създават социални услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на населението от цялата област, се определят въз основа на споразумение между общините в съответната област при спазване на критериите, определени в Наредбата за планирането на социалните услуги.

(4) Общините, в които се създават социални услуги на областно ниво за удовлетворяване на потребностите на лица от цялата страна, се определят въз основа на споразумение между Агенцията за социално подпомагане и общините в съответната област при спазване на критериите, определени в Наредбата за планирането на социалните услуги.

Национална карта на социалните услуги

Чл. 34. (1) Планирането на социалните услуги на национално ниво се осъществява чрез Национална карта на социалните услуги, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

(2) Критериите за определяне на услугите и максималният брой на потребителите в Националната карта на социалните услуги се определят в Наредбата за планирането на социалните услуги съобразно броя и демографския профил на населението.

Разработване на Националната карта на социалните услуги

Чл. 35. (1) Националната карта на социалните услуги се разработва въз основа на:

1. анализ на общините относно потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет;

2. предложения на общините в резултат на анализа по т. 1 за планирането на социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет.

(2) Въз основа на анализите и предложенията на общините по ал. 1 Агенцията за социално подпомагане извършва анализ на потребностите на национално ниво от социални услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, и разработва предложение за Национална карта на социалните услуги.

Актуализация на Националната карта на социалните услуги

Чл. 36. Националната карта на социалните услуги се актуализира от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика:

1. след всяко преброяване на населението;

2. при промяна на критериите за определяне на услугите и на максималния брой на потребителите в картата, определени в Наредбата за планирането на социалните услуги;

3. при промяна на показателите по критериите за определяне на услугите и на максималния брой на потребителите в Националната карта на социалните услуги, определени в Наредбата за планирането на социалните услуги, въз основа на които е разработена картата;

4. при настъпване на сериозни непредвидени обстоятелства, водещи до значително увеличаване или намаляване на потребностите от определени услуги в някои общини и/или области.

Годишно планиране на социалните услуги на национално ниво

Чл. 37. (1) Годишното планиране на социалните услуги на национално ниво цели да се определят социалните услуги съгласно Националната карта на социалните услуги и броят на техните потребители, за които ще се осигури финансиране от държавния бюджет в рамките на календарната година.

(2) Годишното планиране на национално ниво на социалните услуги, включени в Националната карта на социалните услуги, се осъществява чрез:

1. годишно планиране на общинско ниво;

2. годишно планиране за цялата страна.

Общински годишен план за социалните услуги

Чл. 38. (1) По предложение на кмета на общината общинският съвет приема годишен план за социалните услуги, който включва планирането на социалните услуги съгласно Националната карта на социалните услуги, и планирането на социалните услуги, които се финансират от общинския бюджет.

(2) Съдържанието на общинските годишни планове за социалните услуги се определя в наредбата по чл. 40.

Годишно планиране на социалните услуги за цялата страна

Чл. 39. Годишното планиране на социалните услуги за цялата страна съгласно Националната карта на социалните услуги се извършва въз основа на планирането в общинските годишни планове на социалните услуги и в съответствие с приоритетите на държавната политика в областта на социалните услуги по реда на Закона за публичните финанси.

Наредба за планирането на социалните услуги

Чл. 40. (В сила от 22.03.2019 г.) По предложение на министъра на труда и социалната политика Министерският съвет приема Наредба за планирането на социалните услуги, в която се определят:

1. критериите за определянето на услугите и максималният брой на потребителите в Националната карта на социалните услуги;

2. критериите, редът и условията за разработване от общините на анализа на потребностите и предложенията по чл. 35, ал. 1;

3. редът за разработване и актуализация на Националната карта на социалните услуги;

4. редът за осъществяване на координация, сътрудничество и съгласуване на национално, областно и общинско ниво при разработването на Националната карта на социалните услуги;

5. редът за разработването, координацията и съгласуването на общинските годишни планове за социалните услуги.

Източници на финансиране

Чл. 41. (1) Социалните услуги се финансират от:

1. държавния бюджет;

2. общинските бюджети;

3. частни доставчици на социални услуги.

(2) Социалните услуги и създаването на необходимата за тяхното предоставяне специализирана среда може да се финансират и от:

1. европейски структурни и инвестиционни фондове;

2. европейски и международни програми и проекти;

3. международни финансови институции;

4. физически и юридически лица;

5. други източници.

Дългосрочно планиране на финансирането от държавния бюджет

Чл. 42. Дългосрочното планиране на финансирането на социалните услуги от държавния бюджет се осъществява въз основа на Националната карта на социалните услуги.

Принципи при финансиране от държавния бюджет

Чл. 43. (1) От държавния бюджет чрез бюджетите на общините се финансират само социални услуги, включени в Националната карта на социалните услуги.

(2) Финансирането от държавния бюджет на социалните услуги не може да надвишава максималния брой на потребителите, определен в Националната карта на социалните услуги.

(3) Стандартът за делегирана от държавата дейност, по който се финансира от държавния бюджет социална услуга, не може да надвишава размера на разходите за нейното предоставяне.

(4) Общините и частните доставчици на социални услуги нямат право да получават приходи от предоставянето на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет.

Управление на средствата от държавния бюджет

Чл. 44. (1) Средствата от държавния бюджет за финансиране на социалните услуги се осигуряват на общините, които отговарят за предоставянето на тези услуги.

(2) Кметовете на общини отговарят за управлението и законосъобразното разходване на предоставените им средства от държавния бюджет за финансиране на социални услуги.

(3) Средствата от държавния бюджет за финансиране на социални услуги могат да се използват единствено за финансиране на социалните услуги, за които са предоставени.

(4) Прехвърлянето на средства, неразходвани поради по-нисък брой реални потребители на социалната услуга от планирания, към социални услуги, за които има списък на чакащи поради достигнат максимален брой на потребителите, се извършва по реда на Закона за публичните финанси.

Стандарти за финансиране на социалните услуги от държавния бюджет

Чл. 45. (1) Всяка социална услуга, включена в Националната карта на социалните услуги, се финансира от държавния бюджет по стандарт за делегирана от държавата дейност, който е предназначен за финансиране на разходи за нейното предоставяне и разходи за насочване от общината за ползване на услугата.

(2) Стандартът за делегирана от държавата дейност за всяка социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, се определя в зависимост от:

1. вида на социалната услуга по чл. 15;

2. начина на ползване на социалната услуга;

3. средата за предоставяне на социалната услуга;

4. групата потребители на социалната услуга;

5. продължителността на предоставяне на социалната услуга;

6. стандартите за качество на социалната услуга;

7. изискванията за необходимите специалисти.

(3) За социалните услуги, чрез които се осигурява дневна или резидентна грижа за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение, за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, се разработват и допълващи стандарти.

(4) Дейностите за набиране, оценяване и обучение на кандидати за приемни семейства, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето от семейства на роднини или близки и приемни семейства се финансират от държавния бюджет като една социална услуга по общ стандарт.

(5) Елементите на разходите, които формират размерите на стандартите за делегираните от държавата дейности за различните социални услуги и услугите, за които се разработва допълващ стандарт, се определят в правилника за прилагане на закона.

(6) Стандартите за финансиране на социалните услуги от държавния бюджет се разработват и приемат ежегодно по реда на Закона за публичните финанси.

Такси за ползване на социални услуги

Чл. 46. (1) Въз основа на разработените стандарти за социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, Агенцията за социално подпомагане изготвя предложение за размера на таксата за ползване на всяка от тези услуги.

(2) Размерите на таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

(3) Начинът за формиране на размера на таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се определя в правилника за прилагане на закона.

Финансиране на социалните услуги от общинския бюджет

Чл. 47. (1) Общинският съвет определя социалните услуги, които се финансират от общинския бюджет, броя на техните потребители и размера на финансирането.

(2) От общинския бюджет се финансират предоставяните от общината социални услуги, които:

1. не се финансират от държавния бюджет;

2. частично се финансират от държавния бюджет съгласно Националната карта на социалните услуги;

3. са включени в Националната карта на социалните услуги, но за тях не е осигурено финансиране от държавния бюджет в закона за държавния бюджет за съответната година.

(3) Размерите на таксите за ползване на предоставяните от общината социални услуги, които не се финансират от държавния бюджет, се определят от общинския съвет съгласно Закона за местните данъци и такси.

(4) Размерите на таксите за ползване на предоставяните от общината социални услуги, които частично се финансират от държавния бюджет съгласно Националната карта на социалните услуги, се определят в тарифата по чл. 46, ал. 2.

Финансиране от частни доставчици на социални услуги

Чл. 48. (1) Частните доставчици на социални услуги финансират социалните услуги, които предоставят.

(2) Когато предоставянето на социалните услуги е възложено от общината на частни доставчици на социални услуги, финансирането на предоставянето на тези услуги от частните доставчици е със средства от държавния и/или общинския бюджет.

(3) Размерите на таксите за ползване на социалните услуги по ал. 1 се определят от частния доставчик.

Смесено финансиране на социални услуги

Чл. 49. (1) Смесено е финансирането на социалните услуги, когато се осигурява от два или повече източници на финансиране.

(2) Всички социални услуги, които се финансират частично от държавния бюджет съгласно Националната карта на социалните услуги, се предоставят при условията на смесено финансиране от държавния и общинския бюджет.

(3) Социалните услуги, които се финансират изцяло от държавния бюджет, могат да се предоставят при условията на смесено финансиране, като от общинския бюджет и/или от физически или юридически лица се осигури допълнително финансиране за предоставяне на услугата:

1. на допълнителен брой потребители, надвишаващ планирания за финансиране от държавния бюджет;

2. по стандарти за финансиране, надвишаващи размера на приетите стандарти за финансиране на услугата от държавния бюджет.

(4) Допълнителното финансиране по ал. 3 може да се осигурява от физически и юридически лица и за социални услуги, които се финансират частично от държавния бюджет съгласно Националната карта на социалните услуги.

(5) Допълнителното финансиране от физическо или юридическо лице е въз основа на договор по чл. 69.

Отговорност за събиране на таксите за ползване на социални услуги

Чл. 50. (1) Таксите за социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, се събират от кмета на общината или от определени от него длъжностни лица.

(2) Таксите за социалните услуги, които се финансират от общинския бюджет, се събират по реда на Закона за местните данъци и такси.

(3) Таксите за социалните услуги, които се предоставят от частни доставчици, се събират от доставчика, когато услугите не се финансират от държавния или общинския бюджет.

(4) Таксите за социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, за които е осигурено смесено финансиране, се събират по реда на ал. 1.

Информация относно дължимите и събраните такси

Чл. 51. В интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане определени от кмета на общината длъжностни лица от общинската администрация въвеждат информация относно:

1. броя и видовете социални услуги на територията на общината, които се финансират от държавния бюджет;

2. максималния брой на лицата, за които е осигурено финансиране за ползване на социални услуги, и броя на лицата, които ползват социални услуги, финансирани от държавния бюджет, по отделни услуги;

3. лицата, които дължат такси за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, и размер на дължимите такси;

4. общия размер на дължимите такси;

5. размера на събраните такси за социални услуги, които се финансират от държавния бюджет;

6. размера на несъбраните такси и лицата, които ги дължат.

Разпределение на събраните такси за социални услуги

Чл. 52. (1) Средствата от събраните от общината такси за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, се внасят по бюджета на Министерството на труда и социалната политика до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

(2) Когато социалната услуга се финансира от държавния и общинския бюджет, по реда на ал. 1 се внася частта от общия размер на събраните такси за ползването на услугата, която съответства на частта на финансирането на услугата от държавния бюджет.

Създаване на социални услуги от общините

Чл. 53. (1) Всички социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги се създават с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, която ще отговаря за управлението и предоставянето на услугата, след предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане.

(2) В решението на общинския съвет се определя и датата, от която кметът на общината е задължен да осигури предоставянето на социалната услуга.

(3) Всички социални услуги, които не са включени в Националната карта на социалните услуги и които се финансират от общинския бюджет, се създават и прекратяват с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.

(4) Редът за създаването на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги се определя в правилника за прилагане на закона.

Предварително одобрение

Чл. 54. (1) Предварителното одобрение от Агенцията за социално подпомагане е относно:

1. съответствието на социалната услуга и броя на потребителите с Националната карта на социалните услуги, годишното планиране на социалните услуги за цялата страна и закона за държавния бюджет за съответната година;

2. осигуряването на необходимите средства за финансиране на социалната услуга съгласно закона за държавния бюджет за съответната година;

3. съответствието на социалната услуга със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.

(2) Одобрението по ал. 1, т. 3 се извършва след становище на Агенцията за качеството на социалните услуги въз основа на представено от общината описание на социалната услуга с оглед на осигуряването на стандартите за качество.

(3) При необходимост Агенцията за качеството на социалните услуги извършва проверка на място за установяване на обстоятелства, посочени от общината в описанието на социалната услуга.

(4) Когато услугата, за която се иска от общината предварително одобрение, е интегрирана здравно-социална услуга, Агенцията за качеството на социалните услуги изисква становище от съответната регионална здравна инспекция.

(5) Редът за предварителното одобрение от Агенцията за социално подпомагане се определя в правилника за прилагане на закона.

Споразумение между общини за услуги на областно ниво

Чл. 55. (1) След приемането на решение по чл. 53, ал. 1 за създаване на социална услуга на областно ниво за посрещане на потребностите на населението от цялата област се сключва споразумение между общината, която отговаря за управлението и предоставянето на услугата, и другите общини от областта, в което се определят отговорностите на общините относно:

1. осигуряването на достъп до услугата за всички лица от областта;

2. размера на участието във финансирането на услугата, когато се предоставя при условията на смесено финансиране;

3. осигуряването и поддържането на специализираната среда за предоставянето на услугата;

4. съдействието за осигуряване на необходимите специалисти;

5. осигуряването на осъществяването на дейности в общините, които не управляват услугата;

6. осигуряването на друго съдействие за предоставянето на услугата при необходимост.

(2) Финансирането от държавния бюджет за социална услуга на областно ниво, включена в Националната карта на социалните услуги, се предоставя на общината, която управлява услугата.

(3) Споразумения между общини за предоставяне на социални услуги на областно ниво, които се финансират само със средства от общинския бюджет, се сключват по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Споразумение между общини за услуги на общинско ниво

Чл. 56. (1) За предоставяне на социална услуга на общинско ниво от една община за лица и от други общини след приемането на решението за създаване на услугата се сключва споразумение между общината, която отговаря за нейното управление и предоставяне, и другите общини, в което се определят отговорностите на общините относно:

1. осигуряването на достъп до услугата за лицата от съответните общини;

2. размера на участието във финансирането на услугата, когато се предоставя при условията на смесено финансиране;

3. осигуряването и поддържането на специализираната среда за предоставянето на услугата;

4. съдействието за осигуряване на необходимите специалисти;

5. осигуряването на осъществяването на дейности в общината/общините, които не управляват услугата;

6. осигуряването на друго съдействие за предоставянето на услугата при необходимост.

(2) Споразумение по ал. 1 се сключва, при условие че:

1. социалната услуга е включена в Националната карта на социалните услуги;

2. общината, която управлява услугата, е съгласна да осигури предоставянето ѝ на повече от определения брой потребители за тази община съгласно Националната карта на социалните услуги;

3. общините, които не управляват услугата, нямат обективна възможност за осигуряване на предоставянето ѝ и съответните общински съвети са приели решения за осигуряване на предоставянето на социалната услуга от общината по т. 2.

(3) Общината няма обективна възможност за осигуряване на предоставянето на социална услуга, когато:

1. не може да осигури специализираната среда за предоставяне на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, независимо от положените усилия за това;

2. не може да осигури назначаването на необходимите специалисти;

3. не е получила предварително одобрение за създаване на услугата поради несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги;

4. е прекратила предоставянето на социалната услуга след прекратяване на финансирането от държавния бюджет поради несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.

(4) Финансирането от държавния бюджет за социална услуга на общинско ниво, включена в Националната карта на социалните услуги и за която има сключено споразумение по ал. 1, се предоставя на общината, която управлява услугата.

(5) Споразумения между общини за предоставяне на социални услуги на общинско ниво, които се финансират само със средства от общинския бюджет, се сключват по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Създаване на социални услуги от частни доставчици

Чл. 57. (1) Частните доставчици създават социалните услуги, които те финансират самостоятелно, при спазването на следните условия:

1. доставчикът има издаден лиценз за предоставянето на социалната услуга;

2. доставчикът е информирал кмета на общината, на чиято територия ще се предоставя услугата, относно направения анализ на нуждите от услугата, дейностите, които ще се предоставят, обхвата на потребителите и срока за предоставяне на услугата.

(2) При прекратяване, промяна на броя на потребителите, промяна на мястото и срока на предоставяне на социална услуга, създадена по реда на ал. 1, частният доставчик информира кмета на общината.

Прекратяване на предоставянето на социални услуги от общините

Чл. 58. (1) Предоставянето на социални услуги, създадени съгласно Националната карта на социалните услуги, се прекратява с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, когато:

1. социалната услуга вече не е включена в Националната карта на социалните услуги след нейна актуализация;

2. е констатирана липса на потребители на социалната услуга за период три месеца;

3. социалната услуга ще се предоставя от друга община по реда на чл. 56.

(2) Агенцията за социално подпомагане писмено уведомява кмета на общината при настъпването на някое от обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 и за прекратяването на финансирането на социалната услуга от държавния бюджет.

(3) В случай че общинският съвет не приеме решение за прекратяване на предоставянето на социалната услуга след уведомлението по ал. 2, нейното финансиране се осигурява от общината.

(4) Промяната на броя на потребителите и мястото на предоставяне на социална услуга съгласно Националната карта на социалните услуги се извършва по реда на чл. 53, ал. 1.

(5) Редът за промяна на броя на потребителите и мястото на предоставяне на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги, както и за прекратяване на предоставянето на социални услуги по ал. 1 се определя в правилника за прилагането на закона.

Прекратяване поради несъответствие със стандартите за качество

Чл. 59. (1) При несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, се прекратява предоставянето на всички социални услуги, независимо от източника им на финансиране.

(2) При констатиране от Агенцията за качеството на социалните услуги на несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, изпълнителният директор на агенцията издава задължително предписание за отстраняване на несъответствието в определен от него срок и се предоставя методическа подкрепа за подобряване качеството на услугата.

(3) Когато социалната услуга се финансира от държавния и/или общинския бюджет, задължителното предписание се издава на кмета на общината, а когато предоставянето на услугата е възложено на частен доставчик - се издават предписания на кмета на общината и на доставчика.

(4) При пълно или частично неизпълнение на задължителното предписание, констатирано след проверка от Агенцията за качеството на социалните услуги, изпълнителният директор на агенцията определя допълнителен срок, но не по-дълъг от три месеца, за отстраняване на несъответствието.

Актове за прекратяване на предоставянето на социални услуги

Чл. 60. (1) При констатирано неизпълнение на задължителното предписание по чл. 59, ал. 2 в рамките на допълнителния срок изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги издава:

1. задължително предписание на кмета на общината за провеждане на процедура за възлагане на предоставянето на социалната услуга на частен доставчик - в случаите, когато услугата е включена в Националната карта на социалните услуги;

2. задължително предписание на кмета на общината за прекратяване на предоставянето на социалната услуга, когато тя е финансирана от общинския бюджет;

3. заповед за отнемане на лиценза на частния доставчик.

(2) В случай на невъзможност за изпълнение на задължителното предписание по ал. 1, т. 1 изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги прави мотивирано предложение до министъра на труда и социалната политика за прекратяване на финансирането на социалната услуга от държавния бюджет.

(3) Социална услуга, която не съответства на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, не се финансира от държавния бюджет, като министърът на труда и социалната политика уведомява министъра на финансите за преустановяване на финансирането ѝ от държавния бюджет.

Мерки на общинско ниво при прекратено предоставяне на социална услуга

Чл. 61. При прекратено финансиране на социална услуга от държавния бюджет и при прекратено предоставяне на социална услуга, финансирана от общинския бюджет, поради несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, по предложение на кмета на общината общинският съвет може да приеме решение за:

1. изпълнение на задължителното предписание по чл. 59, ал. 2 с цел възобновяване на предоставянето на социалната услуга от общината;

2. осигуряване на възможност за предоставянето на социалната услуга на общинско ниво от друга община;

3. осигуряване на предоставянето на социалната услуга чрез възлагане на частен доставчик при условията на публично-частно партньорство.

Възобновяване на предоставянето на социални услуги

Чл. 62. (1) Възобновяването на предоставянето от общината на социална услуга, когато е било прекратено поради несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, се извършва по реда за създаване на услугата.

(2) Възобновяването на предоставянето от общината на социална услуга, която се финансира от общинския бюджет, се извършва след положително становище на Агенцията за качеството на социалните услуги относно съответствието на услугата със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.

(3) Становището по ал. 2 се изготвя след извършване на проверка от Агенцията за качеството на социалните услуги по искане на кмета на общината.

(4) Възобновяването на предоставянето от частен доставчик на социална услуга, когато е било прекратено поради несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, се извършва след издаването на нов лиценз.

Форми на възлагане

Чл. 63. (1) Предоставянето на всички социални услуги, финансирани от държавния и/или общинския бюджет, може да се възложи на частни доставчици на социални услуги.

(2) Възлагането на предоставянето на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, може да е:

1. възлагане на предоставянето на социални услуги, които са създадени от общината;

2. възлагане на предоставянето на социални услуги, които общината няма обективна възможност да създаде.

Конкурс за възлагане на създадени от общината услуги

Чл. 64. (1) Кметът на общината възлага предоставянето на създадени с решение на общинския съвет социални услуги на частни доставчици след провеждането на конкурс.

(2) Възлагане по ал. 1 се допуска при следните условия:

1. за социалната услуга е осигурено финансиране от държавния и/или общинския бюджет;

2. материалната база, обзавеждането и оборудването, които се изискват за предоставяне на услугата, са осигурени от общината;

3. частният доставчик има издаден лиценз за социалната услуга;

4. лицензът на частния доставчик не е бил отнеман на основание чл. 158, ал. 1, т. 1 - 6 при условията на чл. 148, ал. 4;

5. лицензът на частния доставчик не е бил отнеман на основание чл. 158, ал. 1, т. 7.

(3) Конкурс за възлагане по ал. 1 може да се провежда за:

1. социални услуги, които вече се предоставят от общината;

2. социални услуги, които са създадени, но чието предоставяне не е започнало или е било прекратено поради несъответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.

(4) Редът за провеждане на конкурса за възлагане на предоставянето на създадени с решение на общинския съвет социални услуги се определя в правилника за прилагането на закона.

Договор за възлагане на създадени от общината услуги

Чл. 65. (1) Кметът на общината и спечелилият конкурса по чл. 64 частен доставчик сключват договор за възлагане на предоставянето на социалната услуга.

(2) Срокът на договора за възлагане на предоставянето на социалната услуга не може да е по-кратък от две години и по-дълъг от 5 години, като оценка на изпълнението му се прави всяка година.

(3) Частният доставчик няма право да използва предоставеното финансиране за други услуги, дейности и разходи извън посочените в договора за възлагане на предоставянето на социалната услуга.

(4) Договор за възлагане на предоставянето на социална услуга може да се сключи и при наличие на единствен кандидат.

(5) Основното съдържание на договора по ал. 1 и критериите за оценка на изпълнението му се определят в правилника за прилагането на закона.

Публично-частно партньорство за предоставяне на социални услуги

Чл. 66. Публично-частно партньорство между община и физически и юридически лица за предоставяне на социални услуги се осъществява чрез:

1. възлагане на частен доставчик на предоставянето на социални услуги, които общината няма обективна възможност да създаде;

2. осигуряване на смесено финансиране от физическо и юридическо лице за социална услуга, която се предоставя от общината;

3. съвместно предоставяне на социални услуги чрез осигурено финансиране от общинския бюджет и частен доставчик.

Конкурс за възлагане на услуги, които не са създадени от общината

Чл. 67. (1) Кметът на общината възлага на частни доставчици предоставянето на социални услуги, които общината няма обективна възможност да създаде, след провеждане на конкурс.

(2) Възлагане по ал. 1 за предоставяне на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги се допуска при следните условия:

1. общината няма обективна възможност за осигуряване на предоставянето на социалната услуга съгласно чл. 56, ал. 3;

2. за социалната услуга е осигурено финансиране от държавния бюджет, а в случаите на смесено финансиране - и от общинския бюджет;

3. частният доставчик има издаден лиценз за социалната услуга и минимум едногодишен опит в предоставянето ѝ;

4. частният доставчик е създал и предоставя същия вид социална услуга - предмет на възлагането;

5. предоставяната от частния доставчик услуга отговаря на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги;

6. частният доставчик разполага с необходимите материална база, обзавеждане и оборудване, които се изискват за предоставянето на услугата, както и с необходимите специалисти;

7. лицензът на частния доставчик не е бил отнеман на основание чл. 158, ал. 1, т. 1 - 6 при условията на чл. 148, ал. 4;

8. лицензът на частния доставчик не е бил отнеман на основание чл. 158, ал. 1, т. 7.

(3) Възлагане по ал. 1 за предоставяне на социални услуги, финансирани от общинския бюджет, се извършва в съответствие с условията, определени с решение на общинския съвет.

(4) Една социална услуга може да се предоставя от повече от един частен доставчик чрез възлагане по реда на ал. 1.

(5) При възлагане по реда на ал. 1 услугата се управлява от частния доставчик, който я предоставя.

(6) Редът за провеждане на конкурса за възлагане на частни доставчици на предоставянето на социални услуги, които общината няма обективна възможност да създаде, се определя в правилника за прилагането на закона.

Договор за възлагане при публично-частно партньорство

Чл. 68. (1) Кметът на общината и спечелилият конкурса по чл. 67 частен доставчик сключват договор за публично-частно партньорство за възлагане на предоставянето на социалната услуга.

(2) Срокът на договора по ал. 1 не може да е по-кратък от една година и по-дълъг от 5 години, като оценка на изпълнението му се прави всяка година.

(3) Частният доставчик няма право да използва предоставеното финансиране за други услуги, дейности и разходи, извън посочените в договора за публично-частно партньорство за възлагане на предоставянето на социалната услуга.

(4) Договор за публично-частно партньорство за възлагане на предоставянето на социална услуга, която общината няма обективна възможност да създаде, може да се сключи и при наличие на единствен кандидат.

(5) Основното съдържание на договора по ал. 1 и критериите за оценка на неговото изпълнение се определят в правилника за прилагането на закона.

Договор за публично-частно партньорство при смесено финансиране

Чл. 69. (1) Смесено финансиране от физическо и юридическо лице за социална услуга, която се предоставя от общината, се осигурява чрез сключване на договор между лицето и кмета на общината.

(2) Когато смесеното финансиране се осигурява от частен доставчик, на който е възложено предоставянето на социалната услуга, въпросите, свързани с осигуреното финансиране, се уреждат в договора за възлагане.

(3) Основното съдържание на договора по ал. 1 се определя в правилника за прилагането на закона.

Публично-частно партньорство при съвместно предоставяне на услуги

Чл. 70. (1) Съвместно предоставяне на социална услуга е, когато община и частен доставчик:

1. създават съвместно услугата;

2. споделят отговорността за управлението, финансирането и предоставянето на услугата.

(2) Съвместно предоставяне на социални услуги се извършва въз основа на договор между частен доставчик, който притежава лиценз за услугата, и кмета на общината след одобрение от общинския съвет.

(3) Договор за съвместно предоставяне на социални услуги не може да се сключва за социални услуги, които се финансират от държавния бюджет.

Осигуряване на средствата от държавния и общинския бюджет

Чл. 71. (1) При сключването на договор за възлагане на предоставянето на социални услуги кметът на общината е длъжен да осигури на частния доставчик целия размер на средствата за финансиране на предоставянето на съответните услуги, когато те се финансират от държавния бюджет, в рамките на сроковете, в които се осъществява предоставянето на субсидиите от държавния бюджет.

(2) Кметът на общината осъществява контрол за законосъобразното разходване на предоставените средства на частния доставчик, като в случай на установени нарушения уведомява Агенцията за качеството на социалните услуги за извършване на проверка.

(3) При потвърждение на нарушенията при разходването на предоставените средства:

1. Агенцията за качеството на социалните услуги отнема лиценза на частния доставчик;

2. кметът на общината прекратява договора за възлагане на предоставянето на социални услуги;

3. кметът на общината предприема необходимите действия за възстановяване от частния доставчик на незаконосъобразно разходваните средства.

Непрекъснатост при предоставянето на социални услуги

Чл. 72. (1) Кметът на общината е длъжен да не допуска прекъсване в предоставянето на създадените социални услуги, включени в Националната карта на социалните услуги.

(2) Не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на договор за възлагане кметът на общината организира предоставянето на услугите от общината или провежда конкурс за възлагане на предоставянето на услугите на частен доставчик.

Насочване за ползване на социални услуги

Чл. 73. (1) Насочването за ползване на социални услуги включва:

1. информиране на лицата относно съществуващите социални услуги, които имат право да ползват, условията и сроковете за тяхното ползване;

2. информиране на лицата относно условията за заплащане и пълно и частично освобождаване от заплащане на такса за ползване на социални услуги;

3. извършване на предварителна оценка на потребностите от социални услуги;

4. съдействие и консултиране на лицата за избор на подходящи за тях социални услуги.

(2) Предварителната оценка на потребностите от социални услуги съдържа предложение за подходящите социални услуги, които лицето има право да ползва, и избраните от него социални услуги.

(3) Редът за насочването за ползване на социални услуги се определя в правилника за прилагането на закона.

Насочване от дирекция "Социално подпомагане"

Чл. 74. (1) Дирекция "Социално подпомагане" извършва насочване за ползване на социални услуги:

1. от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето;

2. от лица, поставени под запрещение;

3. от лица в кризисна ситуация, лица, пострадали от домашно насилие, и жертви на трафик;

4. когато услугите се предоставят на областно ниво за лица от цялата страна.

(2) Всяко лице има право да бъде информирано и консултирано от дирекция "Социално подпомагане" относно социалните услуги, включени в Националната карта на социалните услуги, и услугите в териториалния обхват на дирекцията, които се финансират от общината.

(3) Насочването за ползване на социални услуги като мярка за закрила на детето в семейна среда се извършва по реда на Закона за закрила на детето и при спазване на чл. 73, ал. 1.

(4) Насочването за ползване на социални услуги от лицата по ал. 1, т. 2 - 4 се извършва от определени от директора на дирекция "Социално подпомагане" социални работници.

Насочване от общината

Чл. 75. (1) Общината извършва насочване за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния и/или общинския бюджет, от всички лица с изключение на лицата по чл. 74, ал. 1.

(2) Всяко лице има право да бъде информирано и консултирано от общината относно социалните услуги, които тя предоставя.

(3) Насочването за ползване на социални услуги се извършва от определени от кмета на общината служители от общинската администрация, нейни структурни звена и/или от служители, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги.

(4) Насочването за ползване на социални услуги на областно ниво за лица от цялата област се извършва от всички общини от областта съгласно условията, определени в споразумението по чл. 55, ал. 1.

(5) Насочването за ползване на социални услуги на общинско ниво, които се предоставят от една община за лица от други общини, се извършва от общините съгласно условията, определени в споразумението по чл. 56, ал. 1.

Координация при насочването

Чл. 76. (1) Дирекциите "Социално подпомагане" и общините координират дейностите по насочване за ползване на социални услуги, обменят информация и си оказват съдействие.

(2) За извършването на предварителната оценка при насочването дирекция "Социално подпомагане" и общината могат да изискват информация и становища от други органи и институции на централно, регионално и местно ниво, от семейството и близките на лицето, от личния лекар на лицето, от лечебни заведения, от институции в системата на предучилищното и училищното образование и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от дирекцията или общината.

(3) Когато лицето, което се насочва за ползване на социална услуга, има нужда от специализирана подкрепа за разбиране на информацията и избор на услуга, дирекция "Социално подпомагане" и общината могат да изискват подкрепа от доставчици на социални услуги.

(4) В случай на необходимост на лицето от подкрепа, която не може да бъде оказана чрез предоставяне на социални услуги, то има право на съдействие за получаване на подкрепата от друг орган или услуга.

Ползване на социални услуги без насочване

Чл. 77. (1) Всяко лице има право да ползва общодостъпните социални услуги без насочване от дирекция "Социално подпомагане" или общината и без предварителна оценка на потребностите.

(2) В случай че при предоставянето на общодостъпна социална услуга се установи, че лицето има нужда от специализирана услуга, доставчикът му оказва съдействие за насочване от дирекция "Социално подпомагане" или от общината за ползване на услугата.

(3) В случай на необходимост от спешна подкрепа на лице в кризисна ситуация, на лице, пострадало от домашно насилие, или на лице - жертва на трафик, социалните услуги се предоставят без насочване, като доставчикът на услугата незабавно уведомява дирекция "Социално подпомагане" за предприемането на необходимите действия по чл. 73.

(4) Лице с увреждане, което има издадено по Закона за хората с увреждания направление за предоставяне на социални услуги, има право да ползва тези услуги без насочване от дирекция "Социално подпомагане" или общината и без предварителна оценка на потребностите.

Избор за предоставяне на социални услуги

Чл. 78. (1) Лицето, което иска да ползва социална услуга, има право да избере доставчика на услугата.

(2) Когато социалната услуга се предоставя на общинско ниво, лицето има право да избере услуга по настоящия си адрес с изключение на случаите, в които услугата се предоставя съгласно споразумение по чл. 56, ал. 1.

(3) Когато социалната услуга се предоставя на областно ниво за лица от цялата област, лицето има право да избере услуга, която се предоставя в рамките на областта, в която е общината по настоящия му адрес.

(4) Социални услуги на областно ниво за лица от цялата страна се ползват независимо от настоящия адрес на лицата.

(5) Доставчик на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, може да откаже предоставянето на услуга само когато:

1. не предоставя исканите от лицето социални услуги;

2. след извършване на индивидуалната оценка на потребностите се установи, че чрез социалните услуги, които предлага, не могат да се удовлетворят потребностите на лицето.

(6) Редът за отказ за предоставяне на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, се определя в правилника за прилагането на закона.

Списък на чакащи за ползване на социални услуги

Чл. 79. (1) При невъзможност на избрания доставчик да предостави социалната услуга поради достигнат максимален брой на потребителите лицето има право да бъде включено в списък на чакащите за ползването ѝ.

(2) Всеки доставчик на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, поддържа списък на чакащите лица за ползване на предоставяните от него услуги.

(3) Осигуряването на социални услуги за лицата, включени в списъка на чакащите, става съгласно поредността на вписване.

(4) Поредността на вписване не се прилага в случаите на нужда от спешна подкрепа на лица в кризисна ситуация, на лица, пострадали от домашно насилие, и на лица - жертви на трафик.

Оценка на потребностите и план за подкрепа

Чл. 80. (1) Предоставянето на социални услуги е въз основа на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на лицето, които се изготвят в съответствие със следните принципи:

1. обективност и пълнота;

2. всеобхватност на анализа на потребностите на лицето;

3. включване на лицето във всеки етап.

(2) Индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа на лицето се изготвят от мултидисциплинарен екип от служители, осъществяващи дейност по предоставянето на социалната услуга, определени от ръководителя на услугата, която лицето е избрало да ползва.

(3) Целите и дейностите за удовлетворяване на потребностите на лицата, ползващи социални услуги, и резултатите, които следва да бъдат постигнати, се включват в индивидуалния план за подкрепа на лицето.

(4) Редът за изготвянето и актуализирането на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа се определя в правилника за прилагането на закона.

Съдействие при изготвяне на оценката и на плана за подкрепа

Чл. 81. (1) (Обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 2020 г. - ДВ, бр. 65 от 2020 г., нова - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) Индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалният план за подкрепа се изготвят въз основа на информация, предоставена от лицето или получена въз основа на негово писмено съгласие. Когато се изготвят оценка на потребностите и план за подкрепа на деца, информацията, съответно съгласието се предоставят от техните родители, настойници или попечители.

(2) Когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги от един доставчик, се изготвя обща оценка и общ план за предоставянето на всички услуги.

(3) Когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, те заедно отговарят за изготвянето на оценката и на плана по ред, определен в правилника за прилагането на закона.

Съдействие за ползване на социални услуги

Чл. 82. (1) Информация за съществуващите социални услуги се предоставя от дирекции "Социално подпомагане" на лечебните заведения, институциите в системата на предучилищното и училищното образование, детските ясли, местата за лишаване от свобода, местата за подкрепа на деца с противоправно поведение, дирекциите "Бюро по труда", центровете за лица, търсещи и/или получили международна закрила, миграционните и полицейските органи на Министерството на вътрешните работи.

(2) В случай на необходимост институциите и органите по ал. 1 информират лицата за социалните услуги, които биха могли да ползват, както и сигнализират дирекция "Социално подпомагане" или общината за необходимостта от насочване за ползване на социални услуги.

Предоставяне на социални услуги без оценка и план за подкрепа

Чл. 83. (1) Общодостъпните социални услуги се предоставят без изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа.

(2) Ползването на общодостъпните услуги е съгласно определените от доставчика на услугата общи условия.

Управление на случай при ползване на социална услуга

Чл. 84. (1) Управлението на случай при предоставяне на специализирани социални услуги включва:

1. изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа на лицето;

2. ръководство и координация на всички дейности за осигуряване на подкрепата за лицето при предоставянето на социалната услуга;

3. координация с други доставчици на социални услуги, които лицето ползва;

4. координация с дирекция "Социално подпомагане", общината и с други институции;

5. проследяване на постигнатите резултати.

(2) За всяко лице, което ползва специализирана социална услуга, доставчикът на социалната услуга определя служителите, които отговарят за управлението на случая.

(3) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя водещ социален работник, с когото служителите, които отговарят за управление на случая, извършват координация при ползване на специализирани социални услуги след насочване от дирекцията.

(4) Общината подпомага координацията и взаимодействието между доставчиците на специализирани социални услуги, които лицето ползва след насочване от общината.

Сключване на договор за ползване на социални услуги

Чл. 85. (1) Социалните услуги се предоставят след сключване на договор между лицето и доставчика на социалната услуга.

(2) Договорът за ползване на социални услуги се сключва след изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на лицето.

(3) За ползване на общодостъпни социални услуги не се сключва договор.

(4) Минималното съдържание на договора за ползване на социални услуги и условията за неговото прекратяване и продължаване се определят в правилника за прилагането на закона.

Отчитане на дейността по предоставяне на социални услуги

Чл. 86. (1) Предоставянето на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се отчита чрез въведената информация от доставчиците на социални услуги в интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане.

(2) В интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане доставчиците на социални услуги въвеждат информация относно:

1. дейностите, осъществявани от доставчика;

2. служителите, осъществяващи дейности по ръководство и предоставяне на социални услуги;

3. потребителите;

4. сключените договори за ползване на социални услуги;

5. чакащите за ползване на социални услуги;

6. приходи и разходи по видове дейности;

7. разходи за дейността по вид на предоставяните услуги.

(3) Доставчиците на социални услуги са администратори на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни.

Задължение при поискана подкрепа от дете

Чл. 87. (Обявен за противоконституционен с РКС № 9 от 2020 г. - ДВ, бр. 65 от 2020 г., нов - ДВ, бр. 71 от 2020 г.) (1) Когато дете е поискало подкрепа от доставчик на социална услуга, доставчикът е длъжен незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане" и родителите, настойника или попечителя на детето.

(2) Когато детето не предостави на доставчика информация за родителите, настойника или попечителя си, те се уведомяват от дирекция "Социално подпомагане".

Социални услуги като мерки за закрила на детето

Чл. 88. (1) Всички социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето се предоставят по реда на Закона за закрила на детето.

(2) Родителите и лицата, които полагат грижа за деца, са длъжни да ползват определените от съда и дирекция "Социално подпомагане" социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето.

Срочност на ползването на резидентна грижа

Чл. 89. (1) Ползването на резидентна грижа винаги е за определен срок, съобразен с потребностите на лицето и с резултатите, които се цели да бъдат постигнати.

(2) Срокът за ползване на резидентна грижа от пълнолетни лица може да бъде удължаван по тяхно желание, в случай че няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда.

(3) Индивидуалната оценка на потребностите на лицата, настанени в социална услуга за резидентна грижа със съдебно решение по чл. 98, ал. 1, задължително се актуализира в срок, не по-дълъг от 12 месеца от датата на настаняването.

Резидентна грижа за деца

Чл. 90. (1) Ползването на резидентна грижа от деца задължително подлежи на съдебен контрол с изключение на ползването на резидентна грижа до 30 дни в годината от деца с трайни увреждания, които имат нужда от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, когато не са налице основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

(2) Не се допуска предоставяне на резидентна грижа на деца до тригодишна възраст с изключение на предоставянето на резидентна грижа на деца с трайни увреждания, които имат нужда от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, когато те не могат да бъдат осигурени по друг начин.

(3) За децата до 18-годишна възраст срокът за ползване на резидентна грижа като мярка за закрила на детето не може да бъде по-дълъг от две години, като задължително се преразглежда на всеки 6 месеца.

(4) Срокът по ал. 3 може да бъде удължаван само ако за децата няма възможност да бъдат реинтегрирани в биологичното семейство, осиновени, настанени в семейство на роднини и/или близки или в приемно семейство.

Предимство на желанията на лицата, поставени под запрещение

Чл. 91. (1) Предоставянето на социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и прекратяването на тяхното ползване е съобразно желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга.

(2) При заявено желание за прекратяване на ползването на социална услуга за резидентна грижа дирекция "Социално подпомагане" незабавно предприема действията по чл. 100, когато лицето е поставено под пълно запрещение, а когато лицето е поставено под ограничено запрещение, се прилага ал. 1.

(3) Дирекция "Социално подпомагане" може да изисква подкрепа от доставчици на социални услуги за изследване желанията на лицата, поставени под запрещение.

(4) Настойникът или попечителят на лице, поставено под запрещение, е длъжен да се съобрази с желанието на лицето и да му съдейства за насочването и ползването на избраната от него социална услуга.

Право на заместваща грижа

Чл. 92. (1) Родителите на деца с трайни увреждания, семействата по чл. 26 от Закона за закрила на детето, семействата и лицата, които полагат грижа в домашна среда за пълнолетни лица с трайни увреждания в невъзможност за самообслужване и за възрастни хора в невъзможност за самообслужване, имат право на заместваща грижа при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона.

(2) Заместващата грижа се предоставя за срок, не по-дълъг от 30 дни в рамките на една календарна година.

(3) Заместващата грижа може да се предоставя в домашна среда, специализирана среда, в която се осигурява резидентна или дневна грижа, и в домовете на приемни семейства.

(4) Приемни семейства полагат заместваща грижа само за деца.

(5) Финансирането на заместващата грижа от държавния бюджет се извършва съгласно стандарта за делегирана от държавата дейност за съответната социална услуга, чрез която се предоставя грижата, или по реда на Закона за закрила на детето в случаите, когато грижата се осигурява от приемно семейство.

(6) Ако лицата по ал. 1 получават възнаграждение или финансова помощ, финансирани от държавния бюджет, във връзка с полаганата от тях грижа за децата или за други членове на семейството, те не могат да ги получават за срока, в който заместващата грижа се осигурява без заплащане на такси от лицата.

Асистентска подкрепа

Чл. 93. (1) Асистентската подкрепа е специализирана социална услуга, която включва подкрепа от асистент за:

1. самообслужване;

2. движение и придвижване;

3. промяна и поддържане на позицията на тялото;

4. изпълнение на ежедневни и домакински дейности;

5. комуникация.

(2) Асистентска подкрепа по този закон се предоставя за:

1. лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, които нямат определена по съответния ред степен на намалена работоспособност;

2. деца с трайни увреждания и пълнолетни лица с трайни увреждания с определена чужда помощ, които не ползват асистентска подкрепа, помощ за осигуряване на асистентска подкрепа или за които не се получава помощ за грижа в домашна среда по реда на друг закон.

(3) Насочването за ползване на асистентска подкрепа, която се финансира от държавния и общинския бюджет, се извършва само от общината, която предоставя услугата.

(4) Общината организира предоставянето на асистентската подкрепа по начин, който да позволи комплексно предоставяне на различните видове социални услуги в домашна среда.

(5) Асистентска подкрепа не се предоставя на лица, ползващи резидентна грижа, както и за времето, през което се ползва заместваща и целодневна грижа, и за времето на престой в лечебно заведение.

(6) Контролът на дейността на асистентите и на отчитането на предоставената асистентска подкрепа се осъществява от общината, когато услугата се финансира от държавния и общинския бюджет.

Участие на лицата, ползващи резидентна грижа

Чл. 94. (1) Доставчикът на социална услуга за резидентна грижа е длъжен да осигури на лицата, които я ползват, възможност за участие при вземането на решения относно организацията на ежедневните дейности и подобряването на качеството на услугата.

(2) Лицата, ползващи социална услуга за резидентна грижа, създават съвети на потребителите, чрез които участват при вземането на решения по ал. 1.

(3) Съвети на потребителите могат да създават и лица, ползващи други видове социални услуги.

Искане за настаняване в социална услуга за резидентна грижа

Чл. 95. (1) Настаняването в социална услуга за резидентна грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето.

(2) Искането за настаняване по ал. 1 пред районния съд по настоящия адрес на лицето се прави от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника в съответствие с чл. 91.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:

1. доклад, който съдържа и становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда;

2. предварителната оценка по чл. 73;

3. справка относно съществуващите подходящи социални услуги за резидентна грижа в рамките на областта и свободните места.

Временно настаняване в социална услуга за резидентна грижа

Чл. 96. (1) Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на лицето, поставено под пълно запрещение, може да извърши само временно настаняване в социална услуга за резидентна грижа по административен ред, в случай че до произнасяне на съда няма друга възможност за полагане на грижи за лицето.

(2) Временното настаняване по ал. 1 се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на лицето въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника в съответствие с чл. 91.

(3) В срок един месец от издаването на заповедта по ал. 2 дирекция "Социално подпомагане" прави искане за настаняване в социална услуга за резидентна грижа до районния съд по настоящия адрес на лицето.

(4) Актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдебно производство за настаняване в социална услуга за резидентна грижа

Чл. 97. (1) Исканията за настаняване на лице, поставено под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на лицето.

(2) В производството по ал. 1 съдът може да събира доказателства по своя инициатива и задължително изследва волята на лицето, чието настаняване е поискано, включително чрез участие на вещи лица.

(3) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на дирекция "Социално подпомагане", на лицето и на неговия настойник.

(4) В случай че лицето, чието настаняване е поискано, не може да участва лично в заседанието по ал. 3, то се провежда извън сградата на съда.

Решение за настаняване в социална услуга за резидентна грижа

Чл. 98. (1) Съдът се произнася в едномесечен срок от датата на искането по чл. 96, ал. 3 с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.

(2) Съдът може да уважи искането за настаняване в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, само в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността.

(3) В решението по ал. 1 се посочва срокът на настаняването, който не може да е по-дълъг от три години.

Обжалване пред окръжния съд

Чл. 99. (1) Решението по чл. 98, ал. 1 подлежи на обжалване пред окръжния съд в 7-дневен срок.

(2) В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок, не по-дълъг от 7 дни.

(3) Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.

Прекратяване на настаняването в социална услуга за резидентна грижа

Чл. 100. (1) Настаняването на лице, поставено под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа се прекратява по реда за извършване на настаняването от районния съд по искане на дирекция "Социално подпомагане" въз основа на декларирано желание от лицето и становище на настойника в съответствие с чл. 91.

(2) До произнасянето на съда прекратяване на настаняването се извършва временно със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" въз основа на декларирано желание от лицето и становище на настойника в съответствие с чл. 91.

(3) При изтичане на определения срок на настаняването в решението по чл. 98, ал. 1 и при смърт на лицето ал. 1 и 2 не се прилагат.

(4) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд, като обжалването не спира изпълнението.

(5) Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

(6) Решението за прекратяване на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се изпълнява по административен ред.

Удължаване на срока на настаняването и преместване

Чл. 101. (1) Удължаването на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа и преместването в друга услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се извършва по реда за извършването на настаняването от районния съд.

(2) Срокът на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, може да бъде удължаван, ако за лицето няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда.

Такси за ползване на социални услуги

Чл. 102. (1) Ползването на социални услуги се заплаща.

(2) При неплащане за повече от три месеца на такса за ползване на социална услуга, която се финансира от държавния бюджет, от лице, извън посочените в чл. 103, ал. 1, предоставянето на услугата на лицето се прекратява, освен ако в срок до един месец заплати дължимите такси.

Освобождаване от заплащане на такси

Чл. 103. (1) Ползването на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от:

1. лицата до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование;

2. младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето;

3. лицата, които нямат доходи и влогове.

(2) Случаите, в които лицата не заплащат пълния размер на таксата за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се определят в правилника за прилагането на закона.

Социални услуги, за които не се заплаща такса

Чл. 104. (1) Не се заплаща ползването на финансирани от държавния бюджет социални услуги за:

1. подкрепа за формиране на родителски умения;

2. консултиране и подкрепа на родители по въпросите на ранното детско развитие и отглеждането на деца;

3. превенция на изоставянето на деца и подкрепа на родители за реинтеграция по реда на Закона за закрила на детето;

4. ранна интервенция на уврежданията за деца;

5. спешно осигуряване на подкрепа в случай на кризисна ситуация - до отпадане на спешността;

6. подкрепа и осигуряване на подслон на лица, пострадали от домашно насилие, и на лица - жертви на трафик;

7. осигуряване на подслон на бездомни лица;

8. заместваща грижа до 14 календарни дни в годината за деца и лица с трайни увреждания с определени вид и степен на увреждане или степен на намалена работоспособност 90 и над 90 на сто и с определена чужда помощ и за деца, настанени извън семейството по реда на Закона за закрила на детето;

9. подкрепа и обучение на членове на семейството, които полагат грижа в домашна среда за лица с трайни увреждания и за лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, за което не получават възнаграждение или финансова помощ;

10. подкрепа и обучение на кандидати за осиновители и приемни семейства;

11. подкрепа на осиновители и на приемни семейства и на семейства на роднини и близки по Закона за закрила на детето;

12. мобилна превантивна общностна работа.

(2) Всички дейности, които се извършват от доставчика на социална услуга, за информиране и за консултиране с цел оценка на потребностите и разработване на план за подкрепа не се заплащат от лицата.

(3) Социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, за които не се заплаща пълният размер на таксата от лицата, които ги ползват, се определят в правилника за прилагането на закона.