Държавен вестник, брой 57 от 4.VII

Чл. 13. (1) Първоначалната водолазна подготовка на служителите в МВР се организира от АМВР, която присвоява водолазна квалификация "водолаз - II степен" след успешно преминат курс по определена учебна програма.

(2) По изключение се допуска подготовка на водолази в Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ).

Чл. 14. Водолазната квалификационна комисия може да признава и приравнява водолазни квалификации, придобити в други сертифицирани организации, към водолазната квалификация в МВР след успешно положен изпит по определена учебна програма, изготвена от АМВР.

Чл. 15. Водолазните квалификации се определят от теоретичната подготовка, практическата подготовка, специализацията съобразно характера на изпълняваната водолазна работа и от натрупания опит от спусканията под вода.

Чл. 16. Основните водолазни квалификации са:

1. водолаз - II степен;

2. водолаз - I степен;

3. инструктор-водолаз;

4. старши инструктор-водолаз.

Чл. 17. За придобиване на водолазна квалификация "водолаз - II степен" служителят трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е преминал подготовка по съответна програма и да е изпълнил определения от програмата брой спускания;

2. да познава устройството, правилата за съхранение и експлоатация на водолазното оборудване (индивидуално и колективно) за осигуряване на водолазни спускания на дълбочина до 10 м; признаците, причините и мерките за предпазване от професионални водолазни заболявания;

3. да умее да подготвя водолазното оборудване за извършване на водолазни спускания, да изпълнява водолазни работи на дълбочина до 10 м под ръководството на водолаз - I степен, или с по-висока квалификация, да оказва помощ на водолаз в аварийна обстановка, да извършва работна проверка на водолазното оборудване съгласно приложение № 2;

4. да умее да ползва условните сигнали за управление на водолази съгласно приложение № 3.

Чл. 18. За придобиване на водолазна квалификация "водолаз - I степен" служителят трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да има направени най-малко 50 спускания като "водолаз - II степен", всяко с продължителност минимум 20 минути, да е преминал подготовка по съответна програма и да е положил изпит пред ВКК;

2. да знае организацията на водолазните спускания, всички видове водолазно оборудване, изучавани по програмата, способите за изпълнение на видове водолазни работи, оказване на първа помощ за предпазване от професионални водолазни заболявания, правилата за безопасност на водолазните спускания;

3. да умее да подготвя водолазното оборудване и да го използва под вода, да извършва проверка на неговата изправност, да изпълнява водолазните работи за съответната степен, да изпълнява водолазни работи до 20 м, да ползва декомпресионна таблица, да осъществява контрол на проверката на водолазното оборудване, да води водолазната документация;

4. да умее да ръководи водолазните спускания и да осъществява медицинско осигуряване при спускания на дълбочина до 20 м.

Чл. 19. За придобиване на водолазна квалификация "инструктор-водолаз" служителят трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да има направени най-малко 100 спускания с продължителност минимум 20 минути и не по-малко от 2 години като "водолаз - I степен", да е преминал подготовка по програма, изготвена от съответната ВКК;

2. да знае организацията на водолазните спускания, всички видове водолазно оборудване, изучавани по програмата, способите за изпълнение на видовете водолазни работи, оказване на първа помощ за предпазване от професионални водолазни заболявания и правилата за безопасност на водолазните спускания;

3. да умее да подготвя водолазното оборудване, да извършва проверка на изправността му и да го използва под вода, да изпълнява водолазните работи, предвидени по програмата, да изпълнява водолазни работи до дълбочината, до която е допуснат, да ползва декомпресионна таблица, да осъществява контрол на проверката на водолазното оборудване; да води водолазната документация; да ръководи водолазното спускане и работата под вода на дълбочина до 20 м; да осъществява медицинско осигуряване при спускания до 20 м; да провежда специална подготовка с водолази.

Чл. 20. За придобиване на водолазна квалификация "старши инструктор-водолаз" служителят трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да има направени най-малко 100 спускания и не по-малко от 2 години като "инструктор-водолаз";

2. да знае всички видове водолазно оборудване, налично в МВР, и правилата за неговата експлоатация; инструментите, използвани за водолазна работа; основните способи за изпълнение на всички видове водолазна работа; теоретическите основи на водолазното дело и физиологията на водолазните спускания; причините, признаците, способите за лечение и предпазване от професионални водолазни заболявания;

3. да умее да ръководи водолазните спускания и да осъществява медицинско осигуряване при спускания на дълбочина до 30 м, а при учебни спускания - до 20 м; да изпълнява и ръководи ремонта на водолазните съоръжения и средствата за осигуряване; лично да изпълнява най-сложните водолазни работи на дълбочините, до които е допуснат; да анализира и документира резултатите от водолазното обследване; да ръководи оказването на помощ на заболели водолази и провеждането на лечебна рекомпресия; да провежда специална подготовка с "водолази - I и II степен" и "инструктор-водолази";

4. да води водолазната документация;

5. да осъществява контрол по провеждането на занятия по водолазна дейност.

Чл. 21. Допълнителни водолазни квалификации могат да бъдат признавани от ВКК и по специализирани работи и тактически способи, които имат пряко приложение във водолазната дейност в МВР, като: подводно рязане и заваряване, работа с взривни вещества и материали, работа с дихателни апарати със затворен цикъл, подводни средства за придвижване и специализирано оборудване, фотографиране, картографиране и др.

Чл. 22. (1) За поддържане на необходимата натренираност към водолазни спускания и на навиците по присвоената водолазна квалификация водолазите задължително извършват минимум 12 спускания на година, от които 2 спускания през зимния период.

(2) Обемът и съдържанието на задължителната ежегодна подготовка без откъсване от работа се определят съгласно тематични планове.

(3) Ако задължителните водолазни спускания по ал. 1 не са изпълнени в пълен обем по обективни причини, ВКК запазва водолазната квалификация на водолазите, като неизпълненият брой спускания се изпълнява през следващата отчетна година.

Чл. 23. (1) Всички служители с водолазна квалификация независимо от заеманата длъжност ежегодно се явяват на изпит пред ВКК за допускане до водолазни спускания, до ръководство на спусканията и до медицинско осигуряване в съответствие с водолазната им квалификация.

(2) Медицинските лица, осигуряващи водолазните спускания, ежегодно се явяват на изпит за допускане до медицинско осигуряване.

(3) Резултатите от изпитите се оформят в протокол - образец приложение № 4.

Чл. 24. (1) По предложение на ВКК ръководителите по чл. 3 или чл. 4 със заповед обявяват допускането на водолазите, лекарите и инструкторите по долекарска медицинска първа помощ до ръководство на водолазните спускания, до спускане под вода (в барокамери) и медицинското им осигуряване.

(2) В заповедта се указват типът на оборудването, което ще се използва, дълбочината на спусканията и потвърдената квалификация.

Чл. 25. Водолазите, отработили под вода над 1000 часа от началото на водолазната им практика, запазват присвоената им водолазна квалификация и права по тази инструкция независимо от изпълнението на задължителната норма часове за работа под вода.

Чл. 26. (1) Членовете на ВКК в структурите на МВР ежегодно се явяват на изпит пред изпитна комисия, назначена със заповед на председателя на ЦВКК.

(2) В състава на изпитната комисия по ал. 1 се включват 2 служители-водолази с квалификация "инструктор-водолаз" и медицинско лице.

(3) По предложение на изпитната комисия председателят на ЦВКК със заповед обявява допускането на членовете на ВКК до ръководство на водолазни спускания и медицинското им осигуряване.

Чл. 27. При преназначаване на служител от една структура или звено в друга водолазите и медицинските лица полагат изпит пред съответна ВКК за допускане до водолазни спускания и тяхното медицинско осигуряване съгласно присвоената им квалификация след изучаването на материалната част и особеностите на водолазните спускания.

Чл. 28. В случай на извършване на нарушения на тази инструкция ВКК с решение може да понижи/лиши водолазите от водолазна квалификация, да ги лиши от допуск до водолазни спускания, ръководство или медицинско осигуряване на спусканията.

Чл. 29. Водолазите, които не са взели успешно изпит пред ВКК, не се допускат до водолазни спускания, ръководство и медицинското им осигуряване. В този случай им се дава допълнителен срок до един месец за подготовка и повторно явяване на изпит.

Чл. 30. Водолазите, които повторно не са взели изпит или повторно не са изпълнили задължителните годишни норми часове за работа под вода (без уважителни причини), с решение на ВКК могат да бъдат понижени или лишени от водолазна квалификация.

Чл. 31. Възстановяването на основните и допълнителните водолазни квалификации се извършва по реда на тяхното присвояване.

Чл. 32. Ръководителят на водолазната дейност разрешава водолазните спускания.

Чл. 33. Ръководители на водолазната дейност могат да бъдат:

1. командири на кораби при изпълнение на задачи от подчинените им водолази;

2. началници на сектори/групи.

Чл. 34. (1) Водолазните спускания се ръководят от ръководител на водолазното спускане.

(2) Ръководителят на водолазното спускане подпомага ръководителя на водолазната дейност.

Чл. 35. Ръководител на водолазни спускания може да бъде служител, притежаващ допуск за ръководител на водолазни спускания от ВКК и с водолазна квалификация, както следва:

1. водолаз - I степен - за водолазни спускания при нормални условия, спускания под лед, денем, без течение, при дебелина на леда над 10 см, без пукнатини и ледоход, дълбочина на спускането до 10 м;

2. инструктор-водолаз - за всички видове водолазни спускания с дълбочина на спускането до 20 м;

3. старши инструктор-водолаз - за всички видове водолазни спускания с дълбочина на спускането до 30 м.

Чл. 36. Ръководителят на спускането осъществява непосредственото ръководство на водолазното спускане и действията на работещите водолази и на персонала, осигуряващ спускането.

Чл. 37. Ръководителят на спускането отговаря за организацията на провеждането на водолазното спускане и спазването на правилата за безопасност на спускащите се водолази през целия период на водолазното спускане.

Чл. 38. Ръководителят на спускането е длъжен:

1. да си изясни поставената задача и да определи реда за нейното изпълнение;

2. лично да провери обезопасяването на района за работа;

3. да проведе инструктаж на водолазите и персонала, осигуряващ водолазните спускания, да им обяви плана за водолазните спускания, разпределението на задачите между водолазите и осигуряващия персонал, реда за спускане на водолазите, задачите на всеки водолаз и начина за тяхното изпълнение, мерките за безопасност и здраве при работа, както и други необходими сведения;

4. лично да се убеди в качеството на направените работни проверки на водолазното оборудване на спускащите се и осигуряващите водолази и средствата за осигуряване на водолазните спускания;

5. да знае наличието на въздуха и да взема мерки за допълването му до работно налягане за съответните бутилки;

6. да ръководи или участва в обличането на спускащия се водолаз и лично да се убеди в херметичността на оборудването;

7. да ръководи действията на работещия водолаз под вода, а също така и на лицата, осигуряващи водолазното спускане;

8. да води водолазната документация;

9. да осигури оповестяване и обезопасяване на района, в който се работи;

10. да забрани или прекрати водолазно спускане, ако установи опасност за работещите водолази;

11. да организира и контролира дейностите по:

а) осигуряване на водолазните спускания чрез комплектоване на водолазната работна станция (ВРС) и организиране на водолазен пост (ВП), от който се извършва водолазното спускане;

б) осигуряване на съответствието между дълбочината на водолазното спускане и техническите характеристики на използваното оборудване, средствата за осигуряване, допустимите дълбочини според квалификацията на спускащите се водолази и правомощията на ръководителя на водолазното спускане;

в) осигуряването на транспортно средство или специализиран медицински автомобил (линейка, оборудвана за оказване на кардио-пулмонална ресусцитация), което да позволява незабавно транспортиране на пострадал водолаз до най-близкото медицинско заведение.

Чл. 39. При провеждане на водолазни спускания никой няма право да се намесва в действията на ръководителя на спускането и да дава каквито и да било указания на работещия водолаз и на персонала, осигуряващ спусканията.

Чл. 40. В случай на неправилни действия на ръководителя на спускането той може да бъде отстранен от прекия му началник, който назначава друг водолаз с допуск до ръководство на спусканията, а при липса на такъв водолазното спускане се прекратява.

Чл. 41. Служителите в МВР извършват водолазни дейности, когато:

1. притежават водолазна квалификация и изпълняват водолазна дейност съгласно длъжностната им характеристика;

2. притежават водолазна квалификация, декларирали са съгласие за доброволно участие в провеждането на водолазна дейност чрез попълване на декларация по образец - приложение № 5, и им е възложено със заповед на ръководителите по чл. 3 и/или чл. 4 извършването на водолазна дейност;

3. изискването за деклариране на съгласие по т. 2 не се прилага по отношение на служителите на СОБТ.

Чл. 42. При осъществяване на спускане водолазите и осигуряващите водолази са длъжни:

1. да изпълняват точно нарежданията на ръководителя на спускането;

2. лично да извършват проверка на своето оборудване и да вписват резултатите във водолазния дневник;

3. да изпълняват възложената им работа под водата, спазвайки предварителния инструктаж и мерките за безопасност и здраве при работа.

Чл. 43. (1) Сигналистът е служител с водолазна квалификация, притежаващ допуск до водолазни спускания или с отнет такъв по здравословни причини.

(2) Допуска се сигналистът да не притежава водолазна квалификация, но да е преминал обучение по водолазна комуникация и да има допуск за това от ВКК.

Чл. 44. Сигналистът се назначава от ръководителя на водолазното спускане за всяко конкретно спускане.

Чл. 45. Видовете водолазни спускания са:

1. планови - провеждат се съгласно плановете за тренировки на структурите/звената на МВР или при спускания при специални условия по чл. 62, като се указват мястото, времето, престоят под вода, целта на дейността, ръководителят на спускането и медицинското осигуряване; планът се изготвя съгласно образец - приложение № 6;

2. неотложни (извънпланови) - извършват се по заповед на ръководителите на структурите/звената на МВР или по разпореждане на оперативните дежурни в Оперативната дежурна част/Оперативния център; в заповедта или разпореждането се посочват поставената задача, ръководителят на спускането и медицинското осигуряване;

3. специални - провеждат се от СОБТ при специални операции.

Чл. 46. Подготовката на водолазните спускания включва:

1. назначаване (определяне) и инструктаж на длъжностните лица (работещ водолаз, дежурен водолаз, сигналист и др.);

2. избор и оборудване на мястото на спускане;

3. измерване на дълбочината, температурата на водата и въздуха и скоростта на течението;

4. разпределение на задълженията между водолазите и персонала, обслужващ спускането, и провеждане на техния инструктаж;

5. работна проверка на водолазното оборудване, средствата за комуникация и за осигуряване;

6. медицинско осигуряване - проверка за самочувствието на водолазите, наличие на 3-часов запас от медицински кислород и транспортно средство;

7. попълване на водолазния дневник.

Чл. 47. На непосредственото място на водолазното спускане се организира ВП, от който се извършва водолазното спускане.

Чл. 48. При работа в тъмната част на денонощието на ВРС и ВП се осигурява необходимото осветление.

Чл. 49. Ръководителят на водолазното спускане дава разрешение за потапяне под вода, след като се убеди, че оборудването и средствата за комуникация са в изправност, а сигналистът и осигуряващият водолаз са в готовност.

Чл. 50. (1) Връзката с работещия водолаз се поддържа чрез сигнално въже, телефонна или звукова връзка.

(2) Всеки приет сигнал или команда незабавно се повтаря за потвърждаване на приемането му.

(3) По време на престоя на водолаза във водата сигналистът е длъжен да следи внимателно преместването на водолаза и по негово искане да обира или да дава хлабина на сигнала.

(4) Забранява се оставянето на сигнала.

(5) Смяната на сигналиста се разрешава само от ръководителя на спускането.

Чл. 51. При водолазните спускания задължително се осигурява транспортно средство, което да позволява незабавно транспортиране на пострадал водолаз до най-близкото медицинско заведение с възможност за оказване на първа медицинска помощ.

Чл. 52. (1) По време на водолазни работи под вода в открити и затворени водни басейни задължително водолазът/групата водолази използва сигнален буй. При работа под вода, която предполага заплитане на осигуряващия буй, се допуска да не се използва такъв, като се предприемат мерки за наблюдение и осигуряване на работещия водолаз.

(2) При извършване на специални операции водолазите са длъжни да ползват специфични мерки за безопасност, разработени конкретно за случая.

Чл. 53. Началната скорост на спускане до дълбочина 10 м не трябва да е по-голяма от 6 - 10 м/мин, а след това се разрешава увеличаване до 20 м/мин в зависимост от натренираността на водолаза.

Чл. 54. (1) При изтичане на времето за пребиваване на водолаза под вода се подава сигнал за излизане на повърхността.

(2) Щом приеме сигнала, водолазът е длъжен да отговори, да прекрати работата, да подходи към спусковото устройство (въже) и да започне излизане.

(3) Ако от водолаза е получен авариен сигнал или водолазът не отговори два пъти на подаден към него сигнал, осигуряващият водолаз е длъжен незабавно да започне изваждането му.

Чл. 55. (1) Спускането на водолази от кораби се разрешава при вълнение на морето не повече от 3 бала.

(2) При водолазни работи е необходимо да се вземат мерки за защита на мястото на спускане от въздействието на вълните. Осигуряващото плавателно средство трябва да бъде разположено така, че бордът (кърмата), от който се провеждат водолазните спускания, да се намира от подветрената страна.

(3) При наличие на лодка същата се спуска на вода преди влизането на първия водолаз под вода.

Чл. 56. (1) Водолазът е длъжен да извърши влизането във водата от кораб по трапа.

(2) Скачането от трапа е забранено. Аналогично е спускането от пирсове, понтони и др.

Чл. 57. При извършване на водолазни спускания от кораб се забранява:

1. превъртане на гребните винтове;

2. използване на оборудване, изнесено извън борда на кораба;

3. при швартоване на кораба;

4. обиране или спускане на котвената верига;

5. отваряне на кингстони в района на водолазните работи;

6. включване на хидроакустични устройства;

7. високо напрежение;

8. провеждането на товарно-разтоварни работи, а също и изхвърлянето на предмети зад борда на кораба;

9. слизането по котвената верига.

Чл. 58. При извършване на водолазни спускания от лодка и групови водолазни спускания се спазват следните правила:

1. водолазните спускания от лодка се изпълняват в автономно или шлангово оборудване при вълнение до два бала;

2. спускането на водолаза се осъществява по правило от лодката по способа падане във водата от положение седнал на борда (транцевата дъска) с гърба напред.

Чл. 59. Спускане в група се използва при работа в открити водоеми, плуване на големи разстояния, учебни и тренировъчни спускания, като:

1. при спускане в група единият от водолазите се назначава (определя) за старши на групата под вода;

2. при необходимост осигуряването се извършва от лодка чрез сигнално или контролно въже;

3. групата в никакъв случай не се разделя до края на спускането;

4. при загуба на връзка между членовете на групата всички задължително изплуват на повърхността, като спускането може да продължи след възстановяване на връзката.

Чл. 60. (1) Водолазът с автономно водолазно оборудване с отворена схема на дишане след изчерпване на основния въздушен запас и с включване на резервния е длъжен да докладва на ръководителя на спускането, ако има връзка, и да започне изплуване съгласно предварителния инструктаж.

(2) Забранява се работата да продължи на резервен въздушен запас.

Чл. 61. Преди спускане на водолазите под вода от кораб или лодка се вдигат предупредителните сигнали съгласно международните морски правила.

Чл. 62. Специални условия на водолазните спускания са:

1. дълбочина над 20 м (но не повече от 30 м);

2. през зимата и под лед;

3. при неблагоприятни метеорологични условия (вълнение, вятър);

4. при течение;

5. високопланински;

6. при силно намалена видимост;

7. през нощта;

8. под корпуса на кораб.

Чл. 63. (1) Водолазните спускания при температура на въздуха под 0 °С се извършват само с автономно оборудване.

(2) При спускане под вода в условия на ниски температури е необходимо да се вземат мерки за предпазване на вентилите, редукторите, изпускателните и дихателните клапани от замръзване.

(3) Водолазни спускания в зимни условия се извършват при температура на въздуха не по-ниска от -10 °С.

Чл. 64. За спускане под лед е необходимо да се пробие отвор в леда с размери 2 на 2 метра без остри краища. Краят на отвора се обезопасява.

Чл. 65. (1) Забранява се спускането на водолаз при наличие на движещи се ледени блокове (ледоход).

(2) В случаи, свързани със спасяване на хора, спускането на водолаза се разрешава при вземане на всички мерки за сигурност.

Чл. 66. Забранява се спускането на водолаз в заразени, отровни, агресивни или радиоактивни води.

Чл. 67. Водолазни спускания в неблагоприятни метеорологични условия се извършват при вълнение до три бала и вятър до четири бала (7 метра в секунда).

Чл. 68. Водолазни спускания в бързотечащи води се изпълняват при скорост на течението до 1,5 метра в секунда. При по-голяма скорост на течение на мястото за работа се поставят защитни устройства.

Чл. 69. Към специфичните условия за провеждане на водолазни спускания в планина се отнасят: пониженото атмосферно налягане, съставляващо на височина 1000 м 0,089 МРа, на 2000 м - 0,078 МРа, на 3000 м - 0,069 МРа, на 4000 м - 0,06 МРа, на 5000 м - 0,053 МРа, стръмните брегове на езерата и реките, неравното дъно, хладните подводни течения, възможностите за каменопади и свличания и наличието на сухи речни русла, по които може внезапно да придойде вода.

Чл. 70. (1) При извършване на водолазни спускания в планински условия водолазите са длъжни да се адаптират към пониженото атмосферно налягане и извършват декомпресия съгласно приложение № 7.

(2) Признаците за адаптация са намаляването или изчезването на симптомите на планинските болести (шум в ушите, виене на свят, слабост, кръвотечение от носа и ушите).

(3) Ако водолазът не се е адаптирал или има оплаквания, не се допуска до спускане.

Чл. 71. (1) При силно намалена видимост под вода задължително се използва сигнално въже между водолазите и осигуряващия.

(2) Водолазите, работещи в група, се осигуряват помежду си със сигнално въже.

Чл. 72. При извършване на водолазни работи през нощта задължително се осигурява персонално водолазно осветление за всеки водолаз. Водолазите поддържат връзка помежду си със сигнално осигурително въже с дължина 1500 мм и н 6 - 10 мм.

Чл. 73. При водолазни работи под кораби задължително се използва подкилно въже. Допуска се работа под кила на кораба при разстояние между кила и грунда не по-малко от 2 м при вълнение до 1 бал.

Чл. 74. Редът за изпълнение на водолазни работи при специализирани полицейски операции се определя в съответствие с допълнително изготвен и утвърден план, в който се допуска отклонение от разпоредбите на тази инструкция.

Чл. 75. (1) Времето за пребиваване под вода и под повишено налягане в барокамерите се отразява във водолазния дневник по чл. 7, ал. 3 и в личната водолазна книжка - образец приложение № 8.

(2) В срока за продължителността на водолазната работа не се зачитат часовете за:

1. лечебна рекомпресия;

2. пребиваване под вода в периода на първоначалното обучение по водолазно дело.

Чл. 76. (1) Специализирани подводни работи са подводни работи, изискващи допълнителни водолазни квалификации:

1. подводно рязане;

2. подводно заваряване;

3. подводни взривни работи;

4. спускане на водолаз от вертолет;

5. други водолазни работи.

(2) Специализираните подводни работи се извършват от водолази с допуск поне "водолаз - І степен", преминали специално обучение за извършване на дейността и работа със съответното специално оборудване.

Чл. 77. Специализираните подводни работи се извършват планово, като в плана се включват теми по основни и специални мерки за безопасност, ред за действие при работа и инцидент.

Чл. 78. Учебните спускания се провеждат в специално оборудвани тренировъчни басейни (кули) от брега, пирса или специално оборудвани за целта отсеци на кораб.

Чл. 79. За спускане под вода се допускат обучаеми лица, които са получили медицински допуск.

Чл. 80. (1) При спускане на обучаемите от брега или пирса дъното в района на спускането трябва да е добре обследвано и почистено от стърчащи предмети.

(2) Резултатите от обследването се отразяват във водолазния дневник.

Чл. 81. В близост до мястото на спускане не трябва да има източник на замърсяване на водата.

Чл. 82. Участъкът от акваторията, използван за спускане, трябва да е обозначен.

Чл. 83. Учебните спускания на водолази под вода се осигуряват от лекар със сертификат за завършен квалификационен курс по хипербарна медицина и инструктор-водолаз.

Чл. 84. При отработване на задачи, свързани с движение по дъното и престой под вода, всеки инструктор може да осигурява не повече от 3 обучаеми.

Чл. 85. (1) Материалната част и водолазното оборудване трябва да са щателно проверени от инструктора.

(2) Обучаемият под наблюдението на инструктора осъществява работната проверка и зареждането на оборудването.

(3) Спускането на обучаеми по полигони, пирсове, басейни, в отсеците на корабите става само по водолазни трапове, стигащи до дъното.

Чл. 86. (1) На мястото за спускане на обучаемите е задължително да има осигуряващ водолаз от състава на инструкторите.

(2) Той трябва да е готов за незабавно спускане под вода. Степента на готовност на осигуряващия водолаз се определя от ръководителя на спускането.

Чл. 87. За обучаемите спусканията под вода в периода на обучение се считат за учебни, а за инструкторите - за работни.

Чл. 88. (1) Съставът на екипа за извършване на водолазно спускане до 20 м без влизане в режим на декомпресия включва:

1. ръководител на водолазно спускане, който извършва и медицинското осигуряване;

2. работещ водолаз;

3. осигуряващ водолаз;

4. сигналист.

(2) Минималният състав на екипа е от трима души, от които двама водолази, като две от функциите по т. 1, 3 и 4 могат да бъдат съвместявани.

Чл. 89. Съставът на екипа за извършване на водолазно спускане от 20 м до 30 м без влизане в режим на декомпресия включва:

1. ръководител на водолазно спускане;

2. група от двама работещи водолази;

3. осигуряващ водолаз;

4. сигналист;

5. медицинско лице, специалист с допуск за медицинско осигуряване на водолазно спускане.

Чл. 90. Кислородни бутилки се зареждат с медицински газообразен кислород по БДС 1350:1981. Забранява се използването на технически кислород за дишане.

Чл. 91. При получаване на кислород производителят/доставчикът е длъжен да предостави протокол с данните от лабораторен анализ на същия. Кислородът се получава в бутилки под налягане 15 - 20 МРа, маркирани съгласно изискванията на действащите нормативни актове.

Чл. 92. За предпазване от удари бутилките с кислород се пренасят на специални платформи. На щуцера се поставя заглушка, а на самия вентил се поставя капачка. Забранява се хващането на бутилката за вентила при пренасянето.

Чл. 93. (1) Преди началото на работа с кислород е необходимо да се измият ръцете. Облеклото не трябва да е замърсено от масло или лесно възпламеняващи се вещества. Работният инструмент трябва да е обезмаслен.

(2) Забранява се:

1. допирането до бутилките с омаслени ръце или ръкавици; в помещението, където се провежда зареждането с кислород, не се допускат съхраняване на гориво и лесно възпламеняващи се вещества и открит огън; на предметите, които могат да имат съприкосновение с кислорода, не трябва да има следи от растителни и животински масла;

2. пушенето в близост до кислородните бутилки и в помещенията, където се провежда зареждането с кислород;

3. поставянето на кислородни бутилки на разстояние, по-малко от 3 м, от печки, електрически машини, трансформатори и др.; за защита на бутилките от слънчевите лъчи (когато се намират на открито място) е нужно да се покрият с брезент и да се охлаждат през определено време;

4. отвиването на предпазните капачки и вентилите на кислородните бутилки с удари или пилене; в случаите на замръзване се разрешава вентилът да се размрази с чиста кърпа, напоена с гореща вода;

5. напълното изпускане на кислорода от бутилките; остатъчното налягане в бутилките трябва да е не по-малко от 0,5 МРа и върху тях да се постави надпис "Празна"; в случаите, когато вентилът е неизправен, на бутилката се прави надпис "Внимание, с неизправен вентил!".

Чл. 94. Преди поставяне на редукционния клапан щуцерът се продухва (чрез кратковременно отваряне на вентила). Проверява се дали има следи по редуктора от масло или мазнини.

Чл. 95. След поставянето на редукционния клапан се отваря внимателно вентилът, като в момента на отваряне се забранява стоенето между редуктора и манометрите. Разрешава се използването само на изправни редуктори.

Чл. 96. За зареждане на бутилки с кислород се отделя специално помещение. Температурата на въздуха в помещението не трябва да превишава 35 °С. Електрооборудването и телефонната апаратура трябва да са пожарообезопасени.

Чл. 97. Преди преливане на кислород инструментът трябва да е добре почистен. Кислородният компресор трябва да се смазва само с водно-глицеринова смес от 50 % дестилирана вода и 50 % химически чист глицерин или със специална смазка, предвидена в производствената инструкция за експлоатацията на кислородните компресори.

Чл. 98. Пълните кислородни бутилки се съхраняват в отделни помещения на стелажи, оборудвани с гнезда, в хоризонтално или вертикално положение, с вентили, обърнати встрани.

Чл. 99. (1) Използването на кислород за дишане в декомпресионни камери може да се извършва само с разрешение на лекар със сертификат за завършен квалификационен курс по хипербарна медицина или водолаз. Преди началото на работа на камерата се проверява херметичността на електрическите грейки, заземяването и целостта на корпуса, отсъствието в камерата на странични горими предмети.

(2) Забранява се поставянето в камерата на транспортни бутилки за захранване с кислородна смес на дихателните апарати.

(3) Не се допуска концентрацията на кислорода в барокамерата да превишава 25 %.

Чл. 100. На водолазите и служителите, осигуряващи водолазни спускания, се полага специално облекло и оборудване съгласно таблица - приложение № 9.

Чл. 101. За съхраняване на водолазното имущество се оборудва склад, който е затворено помещение, осигуряващо защита от атмосферни влияния и слънчеви лъчи, с достатъчна площ за разполагане на водолазното имущество и със:

1. температура от +10 °С до +30 °С;

2. влажност на въздуха до 80 %;

3. изкуствено осветление.

Чл. 102. Когато ВРС е разположена на автомобили, плавателни средства и др., където няма възможност да се оборудва закрито помещение, водолазното имущество се съхранява в стандартни опаковъчни сандъци или непромокаеми торби (сакове).

Чл. 103. При оборудване на ВП за спускане на водолази под лед за поместване на водолазното имущество се използва временно отопляемо помещение, палатка или закрит автомобил.

Чл. 104. Гумените части на оборудването при всички случаи трябва да са скрити от въздействието на преки слънчеви лъчи, запалителни или смазочни материали, а при поставяне в помещение се разполагат не по-близо от 2 м от отоплителни уреди.

Чл. 105. След спускане хидрокостюмите мокър тип се измиват добре със сладка вода отвътре и отвън и се окачват за изсушаване и съхранение. Хидрокостюмите от сух тип след спускане се измиват отвън и се окачват по същия начин.

Чл. 106. При интензивна експлоатация хидрокостюмите се измиват най-малко веднъж месечно, а при нужда (замърсяване, предаване за използване от друг водолаз) се изпират отвътре и отвън с миещ препарат и четка.

Чл. 107. Всички части на оборудването (маска, дихателен автомат, дихателен апарат, плавници, нож и др.) след спускане се почистват от замърсяване, измиват се със сладка вода и се поставят на определените им места.

Чл. 108. Бутилките на водолазните апарати трябва да са заредени до работното им налягане и поставени за съхранение на определените им места. Незаредените бутилки се съхраняват отделно от заредените.

Чл. 109. Спусковите, ходовите и сигналните въжета, шланг сигналите и телефонните кабели след спускането се подсушават, навиват се на съответните макари или на бухти и се покриват или се поставят в закрити помещения. Инструментите, използвани при изпълнение на водолазната работа, се почистват, подсушават, смазват се и се поставят на определените места.

Чл. 110. Водолазното имущество, което не се използва при водолазни спускания, се съхранява консервирано във водолазен склад. Водолазното оборудване се съхранява в склад и се консервира и разконсервира в съответствие с указанията на производителя.

Чл. 111. Периодичните прегледи, проверки и ремонти на водолазното имущество се провеждат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя, действащите норми за дихателна защита в МВР и правилата за устройство и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане.

Чл. 112. Ежегодно се провежда изследване в сертифицирана лаборатория на качеството на подавания въздух от компресорите чрез анализ на бутилирания въздух.

Чл. 113. Медицинското осигуряване на водолазите от МВР включва провеждането на:

1. общи медицински дейности съобразно изискванията за медицинското освидетелстване за служители на МВР;

2. специфични медицински дейности съобразно изискванията на МИ - МВР, за освидетелстване на водолази, които включват:

а) разработване на възстановителни програми за служителите, извършващи водолазни дейности;

б) медицинско осигуряване на водолазните спускания;

в) медицински контрол за режима на труд и отдих на водолазите в периода между водолазните спускания;

3. ежегодни медицински прегледи на служителите, извършващи водолазни спускания, планирани и организирани от МИ - МВР, по заявка на съответната структура;

4. за служителите, извършващи водолазни дейности и изпълнили годишната си норма от часове за работа под вода, ежегодно се организират лечебно-профилактични и възстановителни процедури.

Чл. 114. (1) Медицинското осигуряване на водолазните спускания и медицинският контрол за режима на труд и отдих на водолазите в периода между водолазните спускания се възлагат на медицинските лица, допуснати от ЦВКК или ВКК да извършват медицинско осигуряване при водолазни спускания.

(2) В случай че няма медицинско лице, със заповед на ръководителя на съответната структура медицинското осигуряване може да бъде възложено на служител, преминал обучение по медицинско осигуряване на водолази и с допуск от ВКК.

(3) Медицинското осигуряване на учебните водолазни спускания се възлага само на медицински лица със сертификат за завършен квалификационен курс по хипербарна медицина.

Чл. 115. Ежегодно всички лица по чл. 114 полагат изпит пред ЦВКК и ВКК за допуск за медицинско осигуряване на водолазни спускания. В допуска се отбелязват дълбочината на осигуряването, типът на използваното водолазно оборудване и видът спускания.

Чл. 116. С цел възстановяване на повишената загуба на енергия при водолазните спускания и за поддържане на добро физическо състояние на водолазите на МВР и на лицата, обучаващи се за водолази или привличани за водолазни спускания, се предоставя храна съгласно действащите нормативни актове.

Чл. 117. Медицинското осигуряване на водолазните спускания включва:

1. проверка на кръвно налягане и пулсова честота;

2. беседа за оплаквания на водолазите за здравословното им състояние преди спускане; резултатите от проведена беседа за оплаквания на водолазите за здравословното състояние се вписват в графа на водолазния дневник "Допуснат" или "Недопуснат", като се отбелязва причината за недопускането;

3. извършване на анализ на въздуха за дихателните газови смеси и водолазни апарати със затворен цикъл;

4. санитарно-хигиенен контрол за подготовката и използването на водолазното оборудване, барокамери;

5. контрол за самочувствието на водолазите по време на работа под водата;

6. избор на режим за декомпресия и контрол за неговото провеждане, а също и оказване на медицинска помощ на водолазите и тяхното лечение при заболявания и травми.

Чл. 118. Противопоказания за водолазни спускания са:

1. оплаквания от здравословното състояние;

2. отказ на водолаза от спускане по различни причини;

3. нервно-психическа възбуда;

4. признаци на алкохолно опиянение или неговите последствия.

Чл. 119. При наличие на оплаквания, свързани със здравословното им състояние, водолазите се преглеждат от лекар за решение на въпроса за допускане до последващо спускане или за лечение (изследване).

Чл. 120. След прекарани професионални водолазни заболявания, завършили с пълно оздравяване, считано от деня на завършване на лечебната рекомпресия или други лечебни мероприятия, водолазите се допускат до спускания под вода и пребиваване в барокамера под повишено налягане след:

1. седем денонощия при отравяне с кислород, въглероден диоксид и изгорели газове;

2. седем денонощия при декомпресионна болест в лека и среднотежка форма;

3. четиринадесет денонощия при декомпресионна болест в тежка форма;

4. срока, определен от експертна лекарска комисия при баротравма на белите дробове и декомпресионна болест със синдром на Мениер.

Чл. 121. При водолазни спускания се използват:

1. кислород - до дълбочина 6 м;

2. 40 % кислородно-азотна смес (КАС) - до дълбочина 30 м;

3. въздух - до дълбочина 45 м.

Чл. 122. Лицето, назначено за медицинско осигуряване на водолазното спускане, е длъжно да следи за правилния избор на газовете и дихателните смеси в зависимост от дълбочината на спускането и използваното водолазно оборудване.

Чл. 123. (1) Изготвянето на 40 % КАС, анализът на КАС, проверката на регенеративните вещества и химическите поглътители се извършват в съответствие с изискванията на производителя на апаратурата за КАС.

(2) Резултатите от посочените дейности се отбелязват в Дневник за отчет на анализите на дихателни газови смеси 40 % КАС - приложение № 10.

Чл. 124. Контролът за самочувствието на водолазите по време на работа под вода се извършва непрекъснато чрез запитвания за самочувствието по телефона или сигналното въже. При лошо самочувствие на водолаза или при липса на отговор на поредното запитване за самочувствието задължително и незабавно се провеждат всички необходими мерки по оказване помощ на водолаза.

Чл. 125. Режимите за декомпресия се избират отделно за всеки спускащ се водолаз в съответствие с правилата в приложение № 7. В процеса на декомпресия точността на поддържането на дълбочината (налягането) трябва да е не повече от ± 1 метър.

Чл. 126. При извършване на наситени спускания, изискващи режим на декомпресия със стъпала на шест и повече метра, за аварийно осигуряване на пропуснати декомпресии задължително се осигурява мобилен барокамерен комплекс на мястото на спускане.

Чл. 127. При пропусната декомпресия водолазът се лекува съгласно приложение № 11.

Чл. 128. При оказване на медицинска помощ се използват медикаменти и медицинско оборудване от предвидени за целта медицински аптечки съгласно приложение № 12. За състоянието и своевременното попълване на изразходваните материали от аптечката отговарят ръководителите по чл. 3 и/или чл. 4.

Чл. 129. Медицинското осигуряване на водолазите в периода между водолазните спускания включва:

1. медицинско преосвидетелстване - при необходимост;

2. съдействие за посещение при лекар;

3. медицински прегледи преди спускане под вода - при необходимост;

4. контрол на режима за труд и отдих;

5. контрол на физическото натоварване.

Чл. 130. Контролът на режима на труд и отдих на водолазите се извършва с участието на лекар при изработването на плановете за водолазните спускания.

Чл. 131. (1) Общото време на пребиваване под вода не трябва да превишава 6 часа, като броят спускания на един водолаз за един работен ден не трябва да превишава:

1. на дълбочина до 6 м - 8 спускания;

2. на дълбочина от 6 до 12 м - 6 спускания;

3. на дълбочина от 12 до 20 м - 4 спускания;

4. на дълбочина от 20 до 45 м - 2 спускания.

(2) Четвъртото спускане на дълбочина от 12 до 20 м и второто спускане на дълбочина от 20 до 45 м за един работен ден се разрешават от ръководителя на спускането само след допълнителен медицински преглед от лекар със сертификат за завършен квалификационен курс по хипербарна медицина.

Чл. 132. Режимът за почивка на водолазите след пребиваване под вода е посочен в таблица - приложение № 13.

Чл. 133. (1) Продължителността на почивката на водолазите може да се увеличи при спускания на малко тренирани водолази, а също след изпълнение на тежки подводни работи.

(2) При денонощна водолазна работа водолазите от всяка смяна трябва да спят не по-малко от 8 часа в денонощие.

(3) Намаляването на продължителността на почивката на водолазите до 4 - 6 часа се разрешава в случаите, свързани със застрашен човешки живот.

Чл. 134. (1) Храненето на водолазите трябва да е организирано така, че всеки водолаз да има възможност да получи топла храна до 2 часа преди началото на спускането, а също и веднага след излизането на повърхността.

(2) При продължителна декомпресия в барокамера (над 5 - 6 часа) и лечебна рекомпресия топла храна се дава в барокамерата.

(3) Храната трябва да бъде висококалорична и в неголямо количество. В дажбата за хранене в деня на спускане не трябва да се включват продукти, предизвикващи усилено газообразуване в дебелите черва.