Държавен вестник, брой 89 от 24.X

Чл. 1. С този правилник се уреждат:

1. прилагането на мерките по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП);

2. допълнителните мерки по чл. 7, ал. 2 от ЗМИП;

3. условията за създаване на централни звена за контакт с издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП;

4. формата и редът за подаване на декларациите по чл. 42, ал. 2, т. 2, чл. 59, ал. 3, чл. 63, ал. 4 и чл. 66, ал. 2 от ЗМИП;

5. други въпроси, предвидени в ЗМИП.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП, които имат клонове и дъщерни дружества в други държави членки или трети държави, извършват оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм за групата, произтичащ от дейността на тези клонове и дъщерни дружества.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Оценката по ал. 1 се одобрява от висшето ръководство на лицето по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП и се актуализира на всеки три години. Актуализация се извършва и когато в законодателството на другата държава членка или третата държава настъпи промяна, която би се отразила съществено на оценката.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) Лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП отчитат резултатите от оценката по ал. 1 в прилаганите на ниво група политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и във вътрешните правила по чл. 101 от ЗМИП.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Резултатите от оценката по ал. 1 се отчитат и при провеждането на обученията на служителите в съответните клонове и дъщерни дружества в други държави членки или трети държави на лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Оценката по ал. 1 и информацията за предприетите действия за изпълнение на произтичащите от чл. 9д от ЗМИП и от чл. 3 - 9 задължения на лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП се документират и съхраняват по реда на глава трета, раздел І от ЗМИП.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП уведомяват своевременно, но не по-късно от 28 календарни дни, писмено дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответния орган за надзор, когато при оценката по чл. 2 установят, че законодателството на другата държава членка или третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от следните мерки:

1. оценката на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, свързан с деловите отношения и случайните операции или сделки, поради съществуващи ограничения за достъпа или използването на информация и данни за клиентите или действителните собственици на клиентите за целите на комплексната проверка на клиентите;

2. обмена и обработването в рамките на групата на информация и данни за клиентите и действителните собственици на клиентите за целите на ЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и този правилник;

3. разкриването на информация по чл. 72, ал. 6 и 7 и чл. 80, ал. 3 от ЗМИП и чл. 9, ал. 12 - 14 от ЗМФТ от тези клонове и дъщерни предприятия в рамките на групата;

4. разкриването на информация и данни за клиентите и действителните собственици на клиентите от тези клонове и дъщерни предприятия за целите на упражняването на контрол съгласно глава девета на ЗМИП;

5. прилагането на мерки за съхраняване на информация и поддържане на статистически данни, еквивалентни на тези в глава трета на ЗМИП.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В уведомлението по ал. 1 лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП посочват другата държава членка или третата държава и предоставят информация за това, как законодателството на третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на мерките по ал. 1.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на другата държава членка или третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 5 мерки, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества в други държави членки и трети държави да извършат проверка дали съответните забрани и ограничения в законодателството на другата държава членка или третата държава могат да бъдат законно преодолени чрез получаването на съгласие от техните клиенти и съответно действителни собственици на техните клиенти. Резултатите от проверката се документират и съхраняват по реда на глава трета, раздел І на ЗМИП.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато се установи, че е възможно преодоляване на забраните и ограниченията по реда на ал. 1, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества в съответните други държави членки и трети държави да изискват необходимото съгласие от своите клиенти и съответно действителни собственици на своите клиенти до степента, в която законодателството на третата държава го позволява.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на другата държава членка или третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 5 мерки и се установи, че не е възможно преодоляване на забраните и ограниченията по реда на ал. 1, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП предприемат действия или мерки съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2019/758 на Комисията за допълване на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 31 януари 2019 г. по отношение на регулаторните технически стандарти за минималните действия и вида допълнителни мерки, които кредитните и финансовите институции трябва да предприемат с цел ограничаване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в някои трети държави, наричан по-нататък "Делегиран регламент (ЕС) 2019/758".

(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.)

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на другата държава членка или третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 3 мерки, за да оценят рисковете, свързани с дейността на своите клонове и дъщерни дружества в съответните други държави членки или трети държави, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от тези клонове и дъщерни дружества да предоставят на годишна база на висшето им ръководство информация, която включва най-малко броя на подадените уведомления за съмнения и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход или за финансиране на тероризъм за определен период, както и обобщени статистически данни за причините за възникналото съмнение и/или узнаване на тези обстоятелства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) В допълнение към действията по ал. 1 лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП предприемат действия или мерки съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2019/758.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на другата държава членка или третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на посочената в чл. 3, ал. 1, т. 1 мярка поради съществуващи ограничения за достъпа или използването на информация и данни за клиентите или действителните собственици на клиентите за целите на комплексната проверка на клиентите и че рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм не могат да бъдат ограничени чрез прилагането на чл. 3 и 4, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества в съответните други държави членки или трети държави:

1. да прекратят деловото взаимоотношение;

2. да откажат извършването на случайната сделка или операция, или

3. да преустановят предлагането на всички или на някои от продуктите или услугите.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на другата държава членка или третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 мерки и че рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм не могат да бъдат ограничени чрез прилагането на чл. 3 - 5, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества да преустановят предлагането на всички или на определени продукти или услуги съобразно установения риск.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на другата държава членка или третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 1 - 3 и 5 мерки, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП прилагат чл. 4, ал. 3 - 5, чл. 5, ал. 2, чл. 6 и 7 съобразно установения риск.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато при оценката по чл. 2 се установи, че законодателството на другата държава членка или третата държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на някоя от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 4 мерки, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП осъществяват разширено наблюдение върху дейността на своите клонове и дъщерни дружества в съответните други държави членки или трети държави относно ефективното прилагане на установените на ниво група политики и процедури за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и относно адекватното идентифициране и оценка и ефективното управление на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма от страна на тези клонове и дъщерни дружества, което в зависимост от степента на потенциалния риск може да включва и проверки на място, и извършване на независими одити.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случаите по ал. 1 лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП изискват от своите клонове и дъщерни дружества в съответните други държави членки и трети държави да предоставят на годишна база на висшето им ръководство следната информация:

1. броя на клиентите, по отношение на които е установен по-висок риск;

2. броя на подадените уведомления за съмнения и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход, или за финансиране на тероризъм за определен период;

3. обобщени статистически данни за причините, поради които клиентите са класифицирани като високорискови, за обстоятелствата, довели до съмнение или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход, или за финансиране на тероризъм.

(3) Резултатите от осъщественото наблюдение по ал. 1 и информацията по ал. 2 се документират и съхраняват по реда на глава трета, раздел І на ЗМИП и се предоставят при поискване на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на съответния орган за надзор в определените от тях срокове.

Чл. 10. (1) Издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП, които извършват дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване под форма, различна от клон, и чието централно управление се намира в друга държава членка, създават централни звена за контакт при наличието на едно или повече от изброените условия:

1. ако извършват дейността си на територията на Република България чрез 10 или повече представители;

2. ако общият размер на разпространените и обратно изкупени от представителите им електронни пари, съответно общата стойност на извършените от представителите им за предходната финансова година платежни операции, надвишава 3 000 000 евро или тяхната равностойност в друга валута;

3. ако общият размер на разпространените и обратно изкупени от представителите им електронни пари, съответно общата стойност на извършените от представителите им за една финансова година платежни операции, се очаква да надвиши 3 000 000 евро или тяхната равностойност в друга валута.

(2) Задължението за създаване на централни звена за контакт възниква и при неизпълнение в определените за това срокове на задължение за предоставяне на Българската народна банка или на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" на информация, необходима за установяване наличието или липсата на изпълнен критерий по ал. 1.

(3) За целите на установяване и проверка на наличието на обстоятелствата по ал. 1 и 2 Българската народна банка и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" обменят информация по реда на чл. 87 от ЗМИП.

(4) За целите на установяване и проверка на наличието на обстоятелствата по ал. 1 и 2 дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" обменя информация по реда на чл. 90 от ЗМИП и чл. 14 от ЗМФТ с компетентните органи на други държави членки, в които се намира централното управление на издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП, които извършват дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване под форма, различна от клон. При неизпълнение от страна на тези издатели на електронни пари и доставчици на платежни услуги на искането за предоставяне на информацията в определения за това срок се прилага ал. 2.

Чл. 11. (1) Извън случаите по чл. 10 директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде задължителни указания за създаване на централни звена за контакт, когато е установено високо ниво на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, свързан с дейността на представителите на определени категории издатели на електронни пари и доставчици на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП.

(2) В изключителни случаи и при наличието на установен висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, произтичащ от дейността на представителите на определен издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде задължителни указания за създаване на централно звено за контакт.

(3) При прилагането на ал. 1 и 2 се вземат предвид заключенията на изготвяната от Европейската комисия наднационална оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, заключенията на националната оценка на риска по чл. 95 от ЗМИП, както и други надеждни източници на информация, като се отчитат най-малко следните критерии:

1. рискът, произтичащ от предлаганите продукти, услуги и механизми за доставка;

2. рискът, произтичащ от вида на клиентите;

3. рискът, произтичащ от наличието на повече случайни сделки или операции в сравнение с установени делови взаимоотношения;

4. рискът, произтичащ от държавите и географските зони, в които се предлагат продуктите и услугите.

(4) За целите на ал. 3 надеждни източници на информация могат да са насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз, Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF), международни организации с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и насоки, решения или документи, приети от държавни органи и институции с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(5) Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" дава задължителни указания за създаване на централно звено за контакт и в случаите по чл. 10, ал. 2.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) Издателите на електронни пари и доставчици на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП, които създават централни звена за контакт по чл. 10 и 11, предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на Българската народна банка следните документи и информация във връзка със създаването на централно звено за контакт:

1. наименование/име, седалище и адрес на управление на лицето, определено за централно звено за контакт, съответно име и адрес на територията на страната на лицето, определено за изпълнение на функциите на централно звено за контакт, когато това лице е техен служител;

2. единен идентификационен код/БУЛСТАТ, съответно дата на раждане и номер на документ за самоличност на лицето, определено за изпълнение на функциите на централно звено за контакт, когато това лице е техен служител;

3. списък на лицата, управляващи и представляващи централното звено за контакт, ако лицето, определено за изпълнение на функциите на централно звено за контакт, не е техен служител;

4. данни за контакт с централното звено за контакт.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) При възникването на задължение за създаване на централно звено за контакт по чл. 10, ал. 1 документите и информацията по ал. 1 се предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на Българската народна банка в срок до 31 януари на годината, следваща календарната година, през която е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 10, ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) При възникването на задължение за създаване на централно звено за контакт по чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 10, ал. 2 документите и информацията по ал. 1 се предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на Българската народна банка в 30-дневен срок от получаването на указанията.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) При промяна в данните по ал. 1 издателите на електронни пари и доставчици на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП, създали централни звена за контакт по чл. 10 и 11, предоставят съответните документи и информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и на Българската народна банка в 7-дневен срок от настъпването на промяната.

Чл. 13. С оглед на осигуряване спазването на изискванията на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им от представителите на определилия го издател на електронни пари или на доставчик на платежни услуги централното звено за контакт по чл. 9 от ЗМИП изпълнява следните функции:

1. подпомага осъществяването на дейностите по вътрешна организация и контрол съгласно глава осма от ЗМИП, като запознава определилия го издател на електронни пари или на доставчик на платежни услуги с изискванията на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им;

2. осъществява наблюдение за спазване от страна на представителите на определилия го издател на електронни пари или на доставчик на платежни услуги на изискванията на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им, както и на установените от определилия го издател на електронни пари или на доставчик на платежни услуги правила във връзка с дейностите по вътрешна организация и контрол съгласно глава осма от ЗМИП;

3. предоставя информация на централното управление на определилия го издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги за всяко нарушение или възникнал проблем, свързани със спазване на изискванията на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им от тези представители, включително всяка информация, която може да засегне способността на представителя да спазва установените по реда на глава осма от ЗМИП правила за осъществяване на дейностите по вътрешната организация и контрола или да се отрази по друг начин на извършваната от определилия го издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги оценка на риска по чл. 98 от ЗМИП;

4. от името на определилия го издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги осигурява предприемането на подходящи действия в случаите, в които тези представители не спазват или в които има риск да не спазят изискванията на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им;

5. от името на определилия го издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги осигурява участието на представителите му и на техните служители в обученията по чл. 101, ал. 11 от ЗМИП.

Чл. 14. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) За нуждите на осъществявания от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", съответно от Българската народна банка, контрол за спазване на изискванията на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им, централното звено за контакт на издател на електронни пари или на доставчик на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП:

1. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) представлява определилия го издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги в кореспонденцията му с дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", съответно с Българската народна банка;

2. получава достъп до информацията, с която разполагат представителите;

3. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) отговаря на всяко искане за предоставяне на информация, отправено от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", съответно с Българската народна банка, във връзка с дейността на представителите, и им предоставя относимата информация, с която разполагат определилият го издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги и неговият представител, а при установен висок риск предоставя информация и периодично;

4. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) при поискване от страна на контролните органи по чл. 108, ал. 2 от ЗМИП, съответно от Българската народна банка, оказва съдействие при проверките на място на тези представители по чл. 108 от ЗМИП и чл. 14а от ЗМФТ.

Чл. 15. (1) Централното звено за контакт на издател на електронни пари или на доставчик на платежни услуги по чл. 9 от ЗМИП подава от името на определилия го издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги уведомления до дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при условията и по реда на чл. 72 от ЗМИП и чл. 9, ал. 3 от ЗМФТ и отговаря на искания за предоставяне на информация, отправени от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" при условията и по реда на чл. 74 от ЗМИП.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) При изпълнението на задълженията си по ал. 1 централното звено за контакт спазва ограниченията и изискванията, определени в чл. 80 от ЗМИП и чл. 9, ал. 13 - 15 от ЗМФТ.

(3) Звеното по ал. 1 осъществява текущо наблюдение върху сделките и операциите, извършвани от представителите на определилия го издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги, като отчита обема и сложността им с оглед установяване на съмнителни сделки или операции и клиенти.

(4) Прилагането на ал. 1 - 3 не изключва произтичащите от ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им задължения на представителите на издателите на електронни пари и доставчици на платежни услуги.

Чл. 16. (1) За да преценят вида, степента и обема на прилаганите мерки за комплексна проверка на клиента съгласно глава втора от ЗМИП, лицата по чл. 4 от същия закон определят рисковия профил на клиента, като идентифицират и оценяват рисковете, които произтичат от установяването на делово взаимоотношение с клиента или от извършването на случайна сделка или операция от клиента.

(2) При идентифицирането и оценката на рисковете по ал. 1 лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат най-малко следните категории рискови фактори, свързани със:

1. клиента и действителния собственик на клиента (когато е приложимо);

2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) държавата или географската зона, в която е регистриран, установен или пребивава клиентът или неговият действителен собственик или в която клиентът или неговият действителен собственик извършва стопанската си или професионалната си дейност или с която е свързан по друг начин;

3. предлаганите продукти и услуги, както и с вида на извършваните сделки или операции;

4. механизмите за доставка, използвани за продуктите, услугите, сделките и операциите по т. 3.

(3) При идентифицирането и оценката на рисковете по ал. 1 лицата по чл. 4 от ЗМИП:

1. вземат предвид информация, която се съдържа във:

а) извършваната от Европейската комисия наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;

б) оценките на риска по чл. 95 и 98 от ЗМИП;

в) оценките на риска по чл. 100 от ЗМИП, ако е приложимо;

г) информацията, събрана в хода на комплексната проверка на клиента;

д) (нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) насоките на Европейските надзорни органи по чл. 17 и 18 от Директива (ЕС) 2015/849 - за лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 от ЗМИП, за които съответният орган за надзор или председателят на ДАНС, когато няма орган за надзор върху дейността на лицата по чл. 4, е взел решение за тяхното прилагане;

2. могат да вземат предвид и информация, която се съдържа във:

а) насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз, Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF), международни организации с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

б) насоки, решения или документи, приети от държавни органи и институции с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

в) друга достъпна информация при задължително отчитане надеждността на източника ѝ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) Лицата по чл. 4 от ЗМИП прилагат ал. 1 и 2, като вземат предвид най-малко предназначението на установяваното делово взаимоотношение, разкритата сметка и извършваната сделка или операция, равнището на активите, които клиентът ще депозира, съответно размера на предстоящата сделка или операция, както и регулярността или продължителността на установяваното делово взаимоотношение.

Чл. 17. (1) При идентифицирането на рисковете, свързани с клиента и неговия действителен собственик, лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат рискови фактори, свързани със:

1. стопанската или професионалната дейност на клиента и на действителния собственик на клиента;

2. репутацията на клиента и на действителния собственик на клиента;

3. вида и поведението на клиента и на действителния собственик на клиента.

(2) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани със стопанската или професионалната дейност на клиента или неговия действителен собственик, могат да включват:

1. свързаност със сектори, които се свързват с по-висок риск от корупция;

2. свързаност със сектори, които се свързват с по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;

3. свързаност със сектори, за които е характерно активно използване на парични средства в брой;

4. за клиент юридическо лице или друго правно образувание - целта и предмета на дейност, включително дали се ползва за управление на активи;

5. принадлежност към някоя от категориите по чл. 36 от ЗМИП;

6. заемане на друга важна позиция, която, въпреки че не попада в обхвата на чл. 36 от ЗМИП, би могла да даде възможност за злоупотреба с това положение за лично облагодетелстване или облагодетелстване на трето лице;

7. за клиент юридическо лице - принадлежност към категория, спрямо която са налице законови изисквания за оповестяване, които осигуряват адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността;

8. за клиент държавен или местен орган в друга държава или юрисдикция - нивото на корупция в съответната държава или юрисдикция;

9. съответствието на установеното за предишната, настоящата и планираната стопанска или професионална дейност на клиента или неговия действителен собственик с наличната за него информация;

10. принадлежност към списъците по чл. 4б от ЗМФТ;

11. други рискови фактори, определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(3) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с репутацията на клиента или неговия действителен собственик, могат да включват:

1. наличие на информация в медиите или в други надеждни източници на информация за повдигнати обвинения за тероризъм или финансиране на тероризъм или за блокиране на активи на клиента или неговия действителен собственик или на лице, свързано с тях, във връзка с прилагането на мерки срещу финансиране на тероризъм;

2. наличие на негативна информация за клиента или действителния му собственик, включително относно повдигнати обвинения или подозрения в престъпна дейност, в медиите или в други надеждни източници на информация;

3. наличие на предходни уведомления по чл. 72 от ЗМИП или по чл. 9, ал. 3 от ЗМФТ;

4. други рискови фактори, определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(4) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с вида и поведението на клиента или неговия действителен собственик, могат да включват:

1. невъзможност или нежелание за представяне на убедителни доказателства за самоличността;

2. наличие на съмнения относно достоверността или точността на идентификационните данни;

3. степента на прозрачност на структурата на собственост на клиента юридическо лице или друго правно образувание, както и доколко при сложна структура на собственост за това са налице основателни причини от законов или бизнес характер;

4. избягване установяването на делово взаимоотношение и предпочитане извършването на случайни сделки или операции, когато същото е нецелесъобразно;

5. стремеж към дистанционно установяване на деловото взаимоотношение или дистанционно извършване на сделки или операции, когато причината за същото не може да се установи с оглед на информацията на разположение на лицето по чл. 4 от ЗМИП или не съответства на наличната информация за клиента;

6. емитиране или наличие на акции на приносител или номинални собственици;

7. при промени в структурата на собственост и контрол на клиент юридическо лице или друго правно образувание - основанията за това;

8. наличие или липса на икономическа или законна логика или цел на заявени или извършвани сделки или операции, които са сложни, необичайни или неочаквано големи или имат необичайна или неочаквана обосновка или които се извършват по необичайни схеми;

9. стремеж към прекомерна поверителност и нежелание за предоставяне на голям обем от информация за целите на комплексната проверка;

10. степента на съответствие на установения произход на средствата и източник на имуществено състояние с наличната за клиента и действителния му собственик информация;

11. степента на съответствие на заявените за използване продукти и услуги при установяване на деловото взаимоотношение с реално използваните продукти и услуги впоследствие;

12. наличие или липса на основателна причина клиент, установен в друга държава, да ползва продукти и услуги при лицето по чл. 4 от ЗМИП, която може да се установи с оглед на информацията на разположение на лицето по чл. 4 от ЗМИП;

13. когато клиентът е юридическо лице с нестопанска цел - възможността за злоупотреба с него за целите на финансирането на тероризъм;

14. (нова - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) дали клиентът е гражданин на трета държава, който е подал заявление за получаване на право на пребиваване или гражданство в Република България в замяна на капиталови трансфери, на покупка на имущество или на държавни облигации, или на инвестиции в корпоративни образувания в Република България;

15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) други рискови фактори, определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) При идентифицирането на рисковете, свързани с държавите и географските зони, в които клиентът или действителният собственик на клиента са регистрирани, установени, пребивават или извършват стопанската си или професионална дейност или с които са свързани по друг начин, лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат рискови фактори, свързани със:

1. ефективността на системите за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответната държава или географска зона;

2. нивото на риск от финансиране на тероризъм в съответната държава или географска зона;

3. нивото на прозрачност и степента на спазване на данъчното законодателство в съответната държава или географска зона;

4. нивото на предикатната за изпирането на пари престъпна дейност в съответната държава или географска зона.

(2) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с ефективността на системите за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, могат да включват:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) принадлежност на държавата или юрисдикцията към държавите или юрисдикциите по чл. 46, ал. 3 и 5 от ЗМИП;

2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) наличие на указания на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по чл. 46, ал. 6 от ЗМИП;

3. други рискови фактори, определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(3) За определянето на по-висок риск, произтичащ от ефективността на системите за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, лицата по чл. 4 от ЗМИП могат да вземат предвид и налична в медиите или други надеждни източници информация, че държавата или юрисдикцията не разполага с ефективни системи за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(4) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с нивото на риск от финансиране на тероризъм, могат да включват:

1. наличието или липсата на наложени на държавата или юрисдикцията санкции, ембарго или подобни мерки, например от Европейския парламент и от Съвета или от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;

2. наличието или липсата на информация в медиите или информация от надеждни източници, че съответната държава или юрисдикция предоставят финансиране или подкрепа за терористични дейности или на територията ѝ действат терористични организации;

3. други рискови фактори, определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(5) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с нивото на прозрачност и степента на спазване на данъчното законодателство, могат да включват:

1. налична информация от надеждни източници относно степента на спазване и ефективно прилагане на международните стандарти за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели;

2. ангажираност и ефективно въвеждане на Общия стандарт за предоставяне на информация относно автоматичния обмен на информация за финансови сметки (CRS);

3. наличието или липсата на надеждни и достъпни регистри на действителните собственици;

4. други рискови фактори, определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(6) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани с нивото на предикатната за изпирането на пари престъпна дейност, могат да включват:

1. наличие на информация в медиите или други надеждни и достоверни публични източници за нивата на корупция, данъчни престъпления, организирана престъпност или друга предикатна за изпирането на пари престъпна дейност;

2. наличие на информация в медиите или други надеждни и достоверни публични източници за капацитета за ефективното разследване и наказателно преследване на престъпленията по т. 1 от компетентните органи в съответната държава или юрисдикция;

3. други рискови фактори, определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(7) При идентифицирането на рисковете и отчитането на рисковите фактори по ал. 2 - 6 надеждните източници на информация могат да включват доклади от механизми за взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани доклади за последващи мерки от съответните международни организации с компетентност в конкретната област.

Чл. 19. (1) При идентифицирането на рисковете, свързани с продуктите, услугите, сделките или операциите, лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат рискови фактори, свързани със:

1. степента на прозрачност на съответните продукт, услуга, сделка или операция;

2. сложността на съответните продукт, услуга, сделка или операция;

3. стойността или размера на съответните продукт, услуга, сделка или операция.

(2) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани със степента на прозрачност на съответните продукт, услуга, сделка или операция по ал. 1, могат да включват:

1. степента, в която съответният продукт, услуга, сделка или операция позволява клиентът или действителният собственик на клиента да останат анонимни;

2. степента, в която съответният продукт, услуга, сделка или операция позволява трето за деловото взаимоотношение лице да оказва решаващо влияние при ползване на продукта или услугата, сключване на сделката или извършване на операцията;

3. други рискови фактори, определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(3) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани със степента на сложност на съответните продукт, услуга, сделка или операция, могат да включват:

1. степента, в която съответната сделка или операция позволяват участието на много лица или лица от различни държави и юрисдикции;

2. степента, в която продуктът или услугата позволяват плащания от трети лица или надплащания, когато същите са необичайни;

3. степента, в която е възможно трети лица, от които се очакват плащания, да могат да бъдат идентифицирани;

4. в случаите на прехвърляне на средства от сметка на клиента в друга институция - степента, в която тази институция е субект на задължения и на контрол, аналогични на уредените в ЗМИП, ЗМФТ и този правилник;

5. други рискови фактори, определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(4) Рисковите фактори, които се отчитат за идентифициране на рисковете по ал. 1, свързани със стойността или размера на съответния продукт, услуга, сделка или операция, могат да включват:

1. степента, в която продуктите или услугите предполагат плащания в брой;

2. степента, в която продуктите и услугите предпоставят извършването на сделки или операции на голяма стойност;

3. при определяне на максимални прагове - степента, в която тези прагове ограничават използването на продуктите и услугите за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) При идентифицирането на рисковете, свързани с продуктите, услугите, сделките или операциите, лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат и други фактори, посочени в Приложение ІІІ към чл. 18, параграф 3 от Директива (ЕС) 2015/849.

Чл. 20. (1) При идентифицирането на рисковете, свързани с механизмите за доставка, лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат рискови фактори, свързани със:

1. степента, в която деловото взаимоотношение се установява и сделките и операциите се извършват неприсъствено, и условията, при които се осъществява;

2. степента, в която лицето по чл. 4 от ЗМИП ползва посредници или представители, и начина, по който са уредени тези отношения.

(2) При оценката на рисковете по ал. 1 лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат фактори, които могат да включват:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) дали клиентът присъства физически при идентифицирането, или то се извършва дистанционно и при какви условия, например дали се използват средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) № 910/2014 или в друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация, или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014;

2. в случаите, в които клиентът е представен от друго лице в групата:

а) до каква степен това може да гарантира, че клиентът не носи допълнителни рискове от изпиране на пари или финансиране на тероризъм за лицето по чл. 4 от ЗМИП;

б) какви са предприетите действия за установяване доколко прилаганите от този член на групата мерки съответстват на ЗМИП, ЗМФТ и този правилник;

3. в случаите, в които клиентът е представен от друго лице извън групата:

а) под каква категория попада същото;

б) субект ли е същото на задължения и контрол, аналогични на уредените в ЗМИП, ЗМФТ и този правилник;

в) приложимо ли е позоваването на предходно идентифициране, извършено от него;

г) в състояние ли е същото да предостави своевременно необходимите документи във връзка с идентифицирането и проверката на идентификацията;

д) доколко лицето ефективно прилага мерките по ЗМИП, ЗМФТ и този правилник;

4. в случаите, в които обвързаният агент предоставя и извършва една или повече от инвестиционните услуги и дейности, посочени в чл. 33, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти - до каква степен събраната от обвързания агент информация е достатъчна за целите на комплексната проверка и за оценката на риска, свързан с деловото взаимоотношение;

5. в случаите на използване на посредник:

а) дали посредникът е субект на задължения и контрол, аналогични на уредените в ЗМИП, ЗМФТ и този правилник;

б) дали е регистриран в държава или юрисдикция, които не прилагат или прилагат непълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари, като се вземат предвид и чл. 2 - 9;

6. други обстоятелства, определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП.

Чл. 21. (1) При идентифициране и оценка на рисковете, произтичащи от деловото взаимоотношение или случайната сделка или операция, за определяне на рисковия профил на клиента и с оглед вземане на решение за вида, степента и обема на мерките за комплексна проверка на клиента, които следва да се прилагат, при определяне на относителната тежест на отделните рискови фактори лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат как същите се отнасят към характера и целта на деловото взаимоотношение или случайната сделка или операция. При използване на система за автоматично определяне на нивото на риск за конкретно делово взаимоотношение или случайна операция или сделка се извършва последващ преглед, а при необходимост - и промяна на нивото на риск. Действията по прегледа, а ако е приложимо - и промяната, се извършват от представителите на специализираните служби по чл. 106 от ЗМИП или от определени от лицето по чл. 4 от ЗМИП негови служители и се документират. Периодите за извършване на прегледа се определят в зависимост от обективни критерии с цел гарантиране прилагането спрямо последващите сделки и операции на клиента на съобразени с установения риск подходящи мерки за комплексна проверка.

(2) Когато наличието на някои от рисковите фактори не може да бъде установено към момента на установяване на деловото взаимоотношение по обективни причини, лицата по чл. 4 от ЗМИП прилагат мерките за комплексна проверка съобразно риска, установен по реда на чл. 98 от ЗМИП, преди установяване на деловото взаимоотношение, съответно преди извършването на случайната сделка или операция, като отчитат, доколкото е приложимо, рисковите фактори и обстоятелствата по чл. 16 - 20. След установяване на деловото взаимоотношение рисковите фактори и обстоятелствата се отчитат от момента на тяхното установяване.

(3) Оценката по чл. 16, включително отчетените рискови фактори и определената им относителна тежест, се документира и съхранява по реда на глава трета, раздел І от ЗМИП. Когато се предвижда прилагане на мерки за опростена комплексна проверка в случаи, които не попадат в предварително одобрените по чл. 25, ал. 2 от ЗМИП категории, оценката по чл. 16 се одобрява от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(4) Оценката по чл. 16 се актуализира периодично, като периодите за актуализация се определят съобразно установения риск и се посочват във вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, приети по реда на глава осма, раздел І от ЗМИП.

(5) Независимо от периодите за актуализация, предвидени във вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приети по реда на глава осма, раздел І от ЗМИП, лицата по чл. 4 от същия закон предприемат незабавно действия за актуализиране на оценката по чл. 16, когато при прилагане на мерките за комплексна проверка по чл. 10, т. 4 и 5 от ЗМИП установят несъответствие на информацията за клиента, сделките и операциите с характера и целта на установеното делово взаимоотношение и с установения по отношение на делово взаимоотношение с клиента риск.

Чл. 22. При определянето на рисковия профил на клиента и идентифициране и оценка на рисковете, произтичащи от деловото взаимоотношение или случайната сделка или операция, с оглед на вземане на решение за вида, степента и обема на мерките за комплексна проверка на клиента, които следва да се прилагат, лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 от ЗМИП спазват и насоките на Европейските надзорни органи, издадени съгласно чл. 17 и 18, § 4 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.) (Директива (ЕС) 2015/849).

Чл. 23. (1) Преди пристъпването към прилагане на мерки за опростена комплексна проверка при условията и по реда на глава втора, раздел ІІІ от ЗМИП лицето по чл. 4 от ЗМИП уведомява писмено дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за идентифицираните категории клиенти, продукти и услуги с по-нисък риск и за намерението да се прилагат мерки за опростена комплексна проверка спрямо тях.

(2) В уведомлението по ал. 1 лицата по чл. 4 от ЗМИП включват и описание на отделните рискови фактори, които са взети предвид, както и основните заключения при определянето на относителната им тежест.

(3) При поискване лицата по чл. 4 от ЗМИП предоставят допълнителна информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" в определения за това срок.

(4) Действията за установяване на наличието на обстоятелствата, обуславящи прилагането на мерки за опростена комплексна проверка по глава втора, раздел ІІІ от ЗМИП, се документират и събраните данни, документи и информация се съхраняват по реда на глава трета, раздел І от ЗМИП.

Чл. 24. (1) Лицето по чл. 4 от ЗМИП извършва повторна преценка за наличие на основание за прилагане на мерки за опростена комплексна проверка, когато в хода на прилагане на мерките за комплексна проверка по чл. 10, т. 4 и 5 от същия закон по отношение на установено делово взаимоотношение, спрямо което се прилагат мерки за опростена комплексна проверка, лицето по чл. 4 от ЗМИП установи:

1. наличие на съществена промяна във вида, стойността, обема, честотата, размера и начина на извършване на сделките и операциите, или

2. друга промяна, която би могла да окаже влияние върху нивото на установения риск, включително поради промяна на относителната тежест на рисков фактор, отчетен при оценката по чл. 16.

(2) Действията по ал. 1 се документират и събраните данни, документи и информация се съхраняват по реда на глава трета, раздел І от ЗМИП.

Чл. 25. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Освен в случаите по чл. 42, ал. 3 от ЗМИП, лицата по чл. 4 от ЗМИП прилагат поне два от способите по чл. 42, ал. 2 от ЗМИП, за да установят дали клиентът или действителният собственик на клиента юридическо лице или друго правно образувание е лице по чл. 36 от ЗМИП, и когато:

1. клиентът или действителният собственик на клиента е от държава, за която е налична информация за високи нива на корупция, или от държава - обект на санкции, ембарго или подобни мерки от страна на Европейския парламент и от Съвета или от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и в случаите на конкретни указания от страна на Европейския съюз или Организацията на обединените нации;

2. клиентът юридическо лице или друго правно образувание е със структура на собственост, която включва номинални собственици и управители или по друг начин затруднява установяването на действителните собственици и/или предпоставя анонимност;

3. при липса на реална дейност в страната и/или когато сметката се използва предимно за прехвърляне на средства между други лица;

4. при частично съвпадение на идентификационните данни с тези на лица, за които е налична негативна информация в бази данни или информация от открити източници;

5. в други случаи на установен по-висок риск по реда на глава седма от ЗМИП.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато прилагат мерки за разширена комплексна проверка при делови взаимоотношения с лица по чл. 36 от ЗМИП, както и при извършване на случайна операция или сделка с такива лица, лицата по чл. 4 от ЗМИП могат да използват информация, предоставена от съответен член на групата в държавата на произход или регистрация на клиента при спазване на изискванията на чл. 80 от ЗМИП и чл. 9, ал. 12 - 14 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

Чл. 26. (1) Когато източниците на информация, на които се основават вътрешните системи по чл. 42, ал. 1 от ЗМИП, включват писмена декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от същия закон, декларацията следва да съдържа реквизитите съгласно приложение № 1.

(2) Декларацията по ал. 1 може да бъде включена като част от друг документ, изходящ от декларатора, но трябва да съдържа всички реквизити по приложение № 1 и да не предизвиква съмнение относно лицето, което я подава, и относно съдържанието ѝ.

(3) Декларацията по ал. 1 се подава пред лицето по чл. 4 от ЗМИП или пред определен от него служител, включително чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, при спазване на изискванията на раздел VII.

Чл. 27. (1) За изясняване на източника на имуществено състояние на клиент или действителния собственик на клиента, за когото са установили, че е лице по чл. 36 от ЗМИП, и при наличието на механизъм за публичност лицата по чл. 4 от същия закон извършват периодично преглед и сравнение между информацията за декларираното имущество на клиента или действителен собственик на клиента и информацията, установена в резултат на прилагането на мерките за комплексна проверка.

(2) Лицата по чл. 4 от ЗМИП извършват периодично преглед на сделките и операциите, извършвани в рамките на деловото взаимоотношение с клиент, за когото или за действителния собственик на когото са установили, че е лице по чл. 36 от същия закон, с оглед на преценка относно наличието на съществена промяна във вида, стойността, обема, честотата, размера и начина на извършване на сделките и операциите, която би могла да окаже влияние върху нивото на установения риск.

(3) Действията по ал. 1 и 2 се документират и се актуализират на годишна база или на по-кратки периоди от време, ако лицето по чл. 4 от ЗМИП прецени, че е необходимо, или при дадени такива указания от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".

(4) Актуализацията по ал. 3 се извършва на по-кратки периоди и когато клиентът или действителният собственик на клиента, за когото е установено, че е лице по чл. 36 от ЗМИП, е от държава, за която е налична информация за установено високо ниво на корупция или за установени съществени пропуски в механизмите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(5) Сроковете по ал. 3 се прилагат и когато клиентът или действителният собственик на клиента, за когото е установено, че е лице по чл. 36 от ЗМИП, е свързан със сектор, по отношение на който в извършваната от Европейската комисия наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, оценките на риска по чл. 95 и 98 от ЗМИП или оценката на риска по чл. 100 от ЗМИП, ако е приложимо, е установен по-висок риск от корупция или изпиране на пари.

(6) Лицата по чл. 4 от ЗМИП могат да преценят прилагането на сроковете по ал. 3 и на базата на информация, съдържаща се в насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз, Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF), международни организации с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и в насоки, решения или документи, приети от държавни органи и институции с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, или на друга достъпна информация при задължително отчитане надеждността на източника ѝ.

Чл. 28. (1) След изтичането на срока по чл. 37, ал. 1 от ЗМИП лицата по чл. 4 от същия закон извършват оценка на риска от деловото взаимоотношение с клиента с оглед на преценка относно необходимостта от продължаване прилагането на една или на няколко от мерките за разширена комплексна проверка.

(2) Оценката по ал. 1 се документира и съхранява по реда на глава трета, раздел І от ЗМИП.

(3) Оценката по ал. 1 се актуализира периодично, като периодите за актуализация се определят във вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма на лицето по чл. 4 от ЗМИП, приети по реда на глава осма, раздел І от същия закон, в зависимост от обективни критерии с цел гарантиране прилагането на подходящи мерки за комплексна проверка спрямо последващите сделки и операции на клиента, които са съобразени с нивото на риск.

Чл. 29. (1) Когато в хода на текущото и на разширеното наблюдение на деловото взаимоотношение с клиент, за когото или за действителния собственик на когото е установено, че е лице по чл. 36 от ЗМИП, се установят ситуации на потенциално по-висок риск, се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 от ЗМИП за продължаване на деловото взаимоотношение с клиента.

(2) В зависимост от честота на ситуациите по ал. 1 такова разрешение може да се изисква и на годишна база или на по-кратки периоди според нивото на установения риск.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Преди въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и преди използването на нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка, при идентифицирането и оценката на произтичащите от това рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризъм по чл. 48а, ал. 1 от ЗМИП, лицата по чл. 4 от ЗМИП извършват оценка на произтичащите от това рискове, като в допълнение към рисковите фактори по раздел І отчитат и следните категории рискови фактори, свързани със:

1. установените механизми за контрол;

2. качеството и степента на съответствие на мерките за идентифициране и проверка на идентификацията с установения риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;

3. надеждността на мерките по т. 2.

(2) С оглед на оценка на цялостния риск за упражняването на дейността им, свързан с въвеждането на нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка, както и с използването на нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка, в допълнение към рисковите фактори по ал. 1 лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат и:

1. техническия капацитет, включително познания и умения на отговорните служители на лицето по чл. 4 от ЗМИП, във връзка с въвеждането, внедряването и използването на нови продукти, бизнес практики, механизми за доставка и нови технологии;

2. степента, в която отговорните служители на лицето по чл. 4 от ЗМИП са запознати с характеристиките и/или функционалностите на новите продукти, бизнес практики, механизми за доставка и нови технологии;

3. наличието или липсата на план за действие при непредвидени ситуации;

4. начина на разработване и използване на новите продукти, бизнес практики, механизми за доставка и нови технологии - дали са разработени от самото лице по чл. 4 от ЗМИП, дали са доставени от външен доставчик, дали са използвани от трето лице при позоваване на предходно идентифициране, извършено от това лице, по реда на чл. 56 и 57 от ЗМИП, или са използвани от трето лице, на което е възложено извършване на действия във връзка с комплексна проверка на клиентите.

(3) При идентифициране на рисковете по ал. 1, т. 1 лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат най-малко следните рискови фактори:

1. ефективността на системите за управление на риска, свързан с прилагане на новите продукти, бизнес практики, механизми за доставка и нови технологии, които могат да включват например паралелно прилагане на традиционни методи за определено време, докато лицето по чл. 4 от ЗМИП не се увери в тяхната надеждност;

2. степента, в която лицето по чл. 4 от ЗМИП има възможност да оказва решаващо влияние по отношение на промени в новите продукти, бизнес практики, механизми за доставка и нови технологии, тяхното въвеждане и прилагане;

3. ефективността на механизмите за текущо наблюдение върху новите продукти, бизнес практики, механизми за доставка и нови технологии;

4. наличие или липса на установени слабости или системни грешки;

5. възможностите за съхранение на данните в съответствие с изискванията на глава трета, раздел І от ЗМИП;

6. ефективността на механизмите за защита на данните;

7. нивото на професионална подготовка на служителите на лицата по чл. 4 от ЗМИП, предлагащи и прилагащи новите продукти, бизнес практики, механизми за доставка и нови технологии;

8. когато се използва трето лице или външен доставчик - дали е регистриран в държава или юрисдикция, които не прилагат или прилагат непълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари;

9. когато се използва трето лице или външен доставчик - наличие или липса на ограничения за това лице за разкриване на информация на лицето по чл. 4 от ЗМИП или на компетентните органи, упражняващи контрол за спазване на изискванията на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(4) При идентифициране на рисковете по ал. 1, т. 2 лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат най-малко следните рискови фактори:

1. наличните гаранции, че деловото взаимоотношение се установява при спазване на изискванията на ЗМИП за идентифициране на клиентите и проверка на идентификацията;

2. ефективността на системите за контрол на качеството по отношение на действията по идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, включително възможност за текущ мониторинг;

3. ефективността на системите за контрол над актуалността и точността на данните и информацията, събрани в хода на идентифицирането и проверката на идентификацията;

4. ефективността и ефикасността на новите продукти, бизнес практики и механизми за доставка в контекста на вида и обема на дейността на лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(5) При идентифициране на рисковете по ал. 1, т. 3 лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат ефективността на системите по чл. 41 и на други системи, които имат отношение към новите продукти, бизнес практики, механизми за доставка и нови технологии.

(6) Оценката по ал. 1 се одобрява от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 от ЗМИП и се документира и съхранява по реда на глава трета, раздел І от същия закон.

(7) При установен висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм по ал. 1 - 6 лицата по чл. 4 от ЗМИП прилагат мерки за разширена комплексна проверка съобразно риска.

(8) Оценката по ал. 1 се актуализира периодично, като периодите за актуализация се определят съобразно нивото на установения риск и се посочват във вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, приети по реда на глава осма, раздел І на ЗМИП.

(9) Независимо от периодите за актуализация, предвидени във вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приети по реда на глава осма, раздел І от ЗМИП, лицата по чл. 4 от същия закон предприемат незабавно действия за актуализиране на оценката по ал. 1, когато по отношение на продуктите, бизнес практиките, механизмите за доставка или новите технологии настъпят промени, които оказват влияние върху нивото на произтичащия от въвеждането и използването им риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

Чл. 31. (1) Извън случаите по чл. 35 от ЗМИП лицата по чл. 4 от същия закон прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента съобразно риска и когато в резултат на идентифицирането и оценката на рисковете по реда на раздел І, които произтичат от установяването на делово взаимоотношение с клиента или от извършването на случайна сделка или операция от клиента, установят високо ниво на риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

(2) Мерките по ал. 1 могат да включват:

1. изискване и/или събиране на по-голям обем от данни, документи и информация;

2. изискване на данни, документи и информация от различни източници с цел съпоставяне, събиране и/или проверка на вече събрани данни, документи и информация;

3. съобразяване честотата на извършване на действията по т. 1 и 2 с установеното ниво на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;

4. изискване на разрешение от служител на висша ръководна длъжност за установяване или продължаване на делово взаимоотношение или извършване на случайна сделка или операция, както и за извършване на определени сделки или операции в рамките на деловото взаимоотношение или разрешаване ползването на отделни продукти или услуги, бизнес практики, механизми за доставка, както и за използването на нови технологии;

5. изясняване на източниците на имущественото състояние на клиента;

6. изискване на референции от контрагенти на клиента или от други лица по чл. 4 от ЗМИП;

7. възлагане на проучване или предприемане на други необходими за целта действия на лица, ползващи се с добра репутация и притежаващи доказана експертиза и практически опит в сферата на превенцията и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

8. предприемане на други действия, преценени от лицето по чл. 4 от ЗМИП като подходящи.

Чл. 32. (1) Мерките по чл. 31, ал. 2 могат да се прилагат и в случаите по чл. 35 от ЗМИП в допълнение към мерките за разширена комплексна проверка по глава втора, раздел ІV от същия закон, когато лицата по чл. 4 от ЗМИП установят, че рискове, идентифицирани в извършената от Европейската комисия оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм или в оценките на риска по чл. 95, 98 и 100 от ЗМИП, не могат да бъдат ограничени чрез прилагането на чл. 35 - 49 от ЗМИП и чл. 24 - 30 от този раздел.

(2) Действията за установяване наличието на обстоятелствата, обуславящи прилагането на мерките по ал. 1, се документират и събраните данни, документи и информация се съхраняват по реда на глава трета, раздел І от ЗМИП.

(3) В случаите по ал. 1 задължително се спазват изискванията, определени в чл. 51, ал. 2 от ЗМИП.

Чл. 33. Видът на конкретните мерки за разширена комплексна проверка, прилагани в случаите по чл. 31, ал. 1, и на допълнително прилаганите мерки за разширена комплексна проверка в случаите по чл. 32, ал. 1, както и степента и обемът им се съобразяват с установения риск.

Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) За целите на оценката на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, свързани с операции и сделки с електронни пари, в допълнение към рисковите фактори по раздел І лицата по чл. 4, т. 1 и 2 от ЗМИП отчитат най-малко и:

1. степента, в която издателите на електронни пари използват други лица да разпространяват и изкупуват обратно електронни пари от тяхно име, както и вида на тези лица, мястото на извършване на дейността им и законовите изисквания по отношение на тази дейност;

2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) праговете и начините за финансиране, използване и прехвърляне на продукта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) Издателите на електронни пари и техните представители прилагат допълнителни мерки, включващи мерки за разширена комплексна проверка, в ситуации с по-висок риск, касаещи операции и сделки с електронни пари, включително в случаите по чл. 24, ал. 5 от ЗМИП. Видът, степента и обемът на прилаганите мерки се съобразяват с установения риск.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) При прилагането на ал. 1 и 2 издателите на електронни пари и техните представители спазват насоките на Европейските надзорни органи, издадени съгласно чл. 17 и 18, § 4 от Директива (ЕС) 2015/849, както и други насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз и в изпълнение на Директива (ЕС) 2015/849.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) С оглед на изпълнение на задълженията си по ал. 1 - 3 издателите на електронни пари, включително за дейността им чрез представители, въвеждат и прилагат вътрешни системи за наблюдение, които съдържат мерки, насочени най-малко към установяване на:

1. аномалии при използването на продуктите;

2. несъответствие между предоставената от клиента информация и установената от издателите на електронни пари и техните представители информация за клиента;

3. свързаност с други предлагани продукти или установени делови взаимоотношения.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) Вътрешните системи по ал. 4 следва да позволяват събиране и анализиране на информация за мястото и начина за използване на продукта.

Чл. 35. (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случаите по чл. 54, ал. 2 от ЗМИП, когато идентифицирането на юридическо лице, регистрирано в държава членка или в трета държава по чл. 27 от ЗМИП, се извършва чрез установяване на обстоятелства, вписани в търговския регистър или в съответния официален публичен търговски или дружествен регистър на тази държава членка, лицата по чл. 4 от ЗМИП документират предприетите действия по извършване на справката и идентифициране на клиента.

(2) Действията по извършване на справката по ал. 1 се документират по начин, който:

1. позволява да бъдат установени:

а) датата и часът на извършване на справката;

б) лицето, извършило справката;

в) последната дата на актуализация по партидата на юридическото лице в съответния регистър;

г) (доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) данните по чл. 54, ал. 4, 6 и 7 от ЗМИП;

д) (доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) документите, съдържащи данни по чл. 54, ал. 4, 6 и 7 от ЗМИП, когато същите не са видни в справката, но са налични в сканирани документи по партидата на юридическото лице;

е) създаване на справка за всички действия по идентифицирането;

ж) други данни и информация, преценени от лицето по чл. 4 от ЗМИП като необходими за целите на идентифицирането, и

2. не позволява:

а) промяна на поредността на предприетите действия;

б) неправомерно унищожаване и/или изтриване на справката;

в) неправомерен достъп, изменение или разпространение на справката.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Документите по чл. 54 от ЗМИП се представят в заверен препис по реда на чл. 110, ал. 1, т. 6 от същия закон или по електронен път, с електронен подпис, при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Чл. 36. (1) Лицата по чл. 4 от ЗМИП могат да не събират копия от официалните документи за самоличност на представителите, пълномощниците и на другите физически лица, които подлежат на идентифициране във връзка с идентифицирането на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, когато:

1. са изпълнени условията по чл. 26 от ЗМИП, и

2. са събрани необходимите данни за физическите лица съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗМИП и събраните данни са проверени по реда на чл. 55 от ЗМИП.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите по чл. 27 - 31 от ЗМИП при наличие на условията по чл. 26 от ЗМИП.

(3) Независимо от прилагането на ал. 1 лицата по чл. 4 от ЗМИП изпълняват и останалите си задължения по ЗМИП във връзка с идентифицирането на физическо лице.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) (1) Когато за идентифицирането на физическо лице, което е действителен собственик на клиент - юридическо лице или друго правно образувание, освен справките и документите по чл. 59, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМИП лицата по чл. 4 от същия закон събират и декларация по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, същата следва да съдържа реквизитите съгласно приложение № 2.

(2) Декларацията по ал. 1 може да бъде включена като част от друг документ, изходящ от декларатора, но трябва да съдържа всички относими към конкретното юридическо лице или друго правно образувание реквизити по приложение № 2 и да не предизвиква съмнение относно лицето, което я подава, и относно съдържанието ѝ.

(3) Декларацията по ал. 1 се подава пред лицето по чл. 4 от ЗМИП или пред определен от него служител, включително чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, при спазване на изискванията на раздел VII и при спазване изискванията на чл. 15 от ЗМИП.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Данните по чл. 59, ал. 2 и 4 от ЗМИП, събрани чрез способите по чл. 59, ал. 1, т. 1 и 2 от същия закон, се документират по реда на чл. 35. Документите се представят в заверен препис по реда на чл. 110, ал. 1, т. 6 от ЗМИП или по електронен път, с електронен подпис, при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2023 г.) В случаите по чл. 63, ал. 6 и 7 от ЗМИП, когато възниква задължение за заявяване на вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ на данни по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, представляващите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, подават декларация с нотариална заверка на подписа, която съдържа реквизитите съгласно приложение № 3.

Чл. 39. В случаите на чл. 65, ал. 3 от ЗМИП с цел събиране на информация за идентифициране и проверка на идентификацията на лицето, в чиято полза реално се извършва операцията или сделката, лицето по чл. 4 от ЗМИП предприема едно или повече от изброените действия за установяване на потенциална свързаност с трети лица и идентифициране на тези трети лица:

1. в случаите на установяване на делово взаимоотношение - осъществява разширено текущо наблюдение върху извършваните в рамките му операции и сделки;

2. в случаите на случайни операции и сделки - извършва проверка за други случайни операции и сделки, извършени от или от името и/или за сметка на същия клиент;

3. извършва преглед на събраните в хода на комплексната проверка документи, данни и информация за клиента и неговия действителен собственик;

4. изисква допълнителни документи;

5. извършва справки в публично достъпни местни и чуждестранни официални търговски, дружествени и други регистри;

6. извършва справки в публично достъпни източници на информация;

7. обменя информация в рамките на групата;

8. изисква потвърждение на идентификацията от друго лице по чл. 4 от ЗМИП или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в друга държава членка или в трета държава по чл. 27 от ЗМИП;

9. предприема други мерки, които прецени като подходящи.

Чл. 40. (1) (Предишен текст на чл. 40 - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случаите на извършване на операция или сделка чрез трето лице - приносител на документ за извършване на операцията или сделката, лицата по чл. 4 от ЗМИП идентифицират и проверяват идентификацията и на третото лице - приносител на документа.

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случаите по чл. 65, ал. 2 от ЗМИП идентификацията и проверката на идентификацията на лицата, действащи от името и/или за сметка на трето лице, се извършват по реда за идентификация и проверка на идентификацията на съответния клиент.

Чл. 41. (1) При установяване на делови взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез друга форма без присъствието на клиента лицата по чл. 4 от ЗМИП в допълнение към оценката на рисковете по раздел І вземат предвид и оценката на рисковете по чл. 30.

(2) За целите на ограничаване на рисковете, свързани с дистанционния характер на извършваните действия по идентифициране и проверка на идентификацията по ал. 1 на клиентите физически лица, както и на законните представители, пълномощниците и другите физически лица, които подлежат на идентифициране във връзка с идентификацията на клиент юридическо лице или друго правно образувание, и рисковете, свързани с държавите и географските зони, в които се намира подлежащото на идентифициране физическо лице, лицата по чл. 4 от ЗМИП въвеждат вътрешни системи за контрол.

(3) Системите по ал. 2 следва да съдържат мерки, насочени към ограничаване на възможността за:

1. предоставяне на неверни идентификационни данни от страна на подлежащото на идентифициране физическо лице;

2. използването на чужди идентификационни данни и документи за самоличност;

3. предоставяне на идентификационни данни и документ за самоличност под заплаха, принуда или други сходни обстоятелства.

(4) Системите по ал. 2 следва да съдържат мерки, насочени към осигуряване на възможността за:

1. идентифициране на промени или повреди на защитни елементи и на разположението им в документите за самоличност;

2. сравняване на защитните елементи на документите за самоличност с тези на предварително заложените във вътрешна база данни с образци или в надеждни външни бази данни с образци;

3. установяване на местоположението на подлежащото на идентифициране лице;

4. изясняване на причините клиент от друга държава или юрисдикция да използва услугите на конкретното лице по чл. 4 от ЗМИП;

5. прилагане на ограничения по отношение на приеманите документи чрез прилагане на поне две от следните изисквания:

а) приемане само на официални документи за самоличност, съдържащи защитни елементи;

б) приемане само на официални документи за самоличност, съдържащи биометрични данни;

в) изискване за използване на квалифициран електронен подпис;

г) (изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) друго изискване или условие съобразно установения риск, посочено във вътрешните правила по чл. 101 от ЗМИП на съответното лице по чл. 4 от ЗМИП.

(5) При използването на видео конференция следва да са изпълнени най-малко следните условия:

1. разговорът да се извършва от обучен за целта служител на лицето по чл. 4 от ЗМИП или на външен доставчик, ако се използват такива услуги;

2. разговорът да се извършва в отделно помещение;

3. да се изисква изрично предварително съгласие на подлежащото на идентифициране лице за идентифициране и проверка на идентификацията;

4. светлината да е подходяща за целите на т. 6 и на ал. 4, т. 1 и 2;

5. разговорът да се извършва в реално време;

6. да се заснемат лицето на клиента, както и лицето и гърбът на документа за самоличност.

(6) Лицата по чл. 4 от ЗМИП включват във вътрешните си правила по чл. 101 от ЗМИП и информация за оценката на риска по ал. 1 и по чл. 30, както и информация за вътрешните системи за контрол по ал. 2.

(7) При установяването на делови взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез друга форма без присъствието на клиента за удостоверяване на истинността на идентификационните данни на клиентите в допълнение към способите по чл. 55, ал. 1 от ЗМИП могат да се използват и следните методи:

1. използване на традиционни методи за комуникация, като изпращането на писмо на адреса по документ за самоличност, провеждане на телефонен разговор, размяна на електронни съобщения по електронна поща, посочена от клиента, и други;

2. провеждане на разговор с клиента чрез видео конференция от обучен за целта служител на лицето по чл. 4 от ЗМИП или на външния доставчик, ако се използват такива услуги;

3. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) други методи съобразно установения риск, посочени във вътрешните правила по чл. 101 от ЗМИП на съответното лице по чл. 4 от ЗМИП.

(8) По отношение на предприетите във връзка с изпълнението на този член действия се прилагат изискванията за документиране и съхранение съгласно глава трета, раздел І от ЗМИП, включително записите, изготвени в изпълнение на мерките по ал. 5.

(9) Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" може да дава задължителни указания по отношение прилагането на ал. 1 - 8, които задължително са съобразени със:

1. насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз;

2. мерки, оценени като подходящи от Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) или международни организации с компетентност за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Чл. 42. Идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни могат да се извършват и чрез уведомена схема за електронна идентификация по Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) № 910/2014) или друг признат с нормативен акт начин за електронна идентификация, или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014, при условие че са изпълнени изискванията на ЗМИП и този правилник за идентифициране на клиента и проверка на идентификацията.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) При прилагане на чл. 41 и 42 лицата по чл. 4, т. 5 и 8 - 11 от ЗМИП спазват насоките на Европейските надзорни органи, издадени съгласно член 13, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849, за които Комисията за финансов надзор е взела решение за прилагането им съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор. Комисията за финансов надзор уведомява Държавна агенция "Национална сигурност" при вземане на решение за прилагане на насоките по изречение първо.

Чл. 43. (1) За да преценят вида и обема на прилаганите мерки за наблюдение на операциите и сделките по чл. 11, ал. 4 от ЗМИП с оглед изпълнение на задълженията си по чл. 47, 72, 76 и 98 от ЗМИП, както и на задълженията си по ЗМФТ, лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от същия закон, предприемат действия за запознаване най-малко на управляващите им и на служителите им с ръководни функции с установените рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, свързани с дейността им.

(2) За целите на ал. 1 лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от същия закон, въвеждат пропорционални на размера и естеството на дейността им механизми, които позволяват:

1. запознаване с основните идентифицирани рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, свързани с дейността на лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, съгласно публикувани на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност" указания и насоки, издадени от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", правоохранителни органи или други органи с компетентност в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

2. събиране в степен, която не затруднява нормалното им функциониране, на данни и информация за дарителите и бенефициентите и за установяваните взаимоотношения с тях и извършваните с тях сделки и операции;

3. осъществяване на наблюдение на установените взаимоотношения с дарителите и бенефициентите и извършваните сделки и операции от тях;

4. установяване на настъпването на обстоятелствата по чл. 98, ал. 4 и 5 от ЗМИП, обуславящи задължението за изготвяне на оценка на риска;

5. документиране и съхраняване на информацията за предприетите действия по т. 1 - 4 по реда на глава трета, раздел І от ЗМИП.

(3) При настъпване на обстоятелствата по чл. 98, ал. 4 и 5 от ЗМИП, обуславящи задължението за изготвяне на оценка на риска, лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от същия закон, извършват оценка на риска, като вземат предвид следните неизчерпателно изброени фактори, свързани с ефективността на системите за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и с нивото на риск от финансиране на тероризъм, свързани с дарителите и бенефициентите, включително лицата, упражняващи контрол, или с държавите и географските области, в които са установени дарителите и бенефициентите или лицата, упражняващи контрол, или в която тези лица извършват стопанската си или професионалната си дейност, или с която са свързани по друг начин:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) принадлежност на държавата или юрисдикцията към държавите или юрисдикциите по чл. 46, ал. 3 или 5 от ЗМИП;

2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) наличие на указания на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по чл. 46, ал. 6 от ЗМИП;

3. наличието на наложени на държавата или юрисдикцията санкции, ембарго или подобни мерки от Европейския парламент и от Съвета или от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;

4. наличието на информация в медиите или информация от надеждни източници, че съответната държава или юрисдикция предоставя финансиране или подкрепа за терористични дейности или на територията ѝ действат терористични организации;

5. принадлежност на дарителите и бенефициентите или лицата, упражняващи контрол, към списъците с лица по чл. 4б от ЗМФТ;

6. допълнителни рискови фактори съгласно писмени указания на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", публикувани на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".

(4) За целите на идентифициране и оценка на рисковете по ал. 3 надеждните източници на информация могат да включват доклади от механизми за взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани доклади за последващи мерки от съответните международни организации с компетентност в конкретната област.

(5) При идентифициране и оценка на рисковете по ал. 3 лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от същия закон, вземат предвид информация, съдържаща се във:

1. извършваната от Европейската комисия наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;

2. оценките на риска по чл. 95 от ЗМИП;

3. оценките на риска по чл. 98, ал. 4 от ЗМИП, ако е приложимо;

4. оценките на риска по чл. 100 от ЗМИП, ако е приложимо;

5. информацията, събрана в хода на установяване на взаимоотношенията с дарителите и бенефициентите.

(6) При идентифициране и оценка на рисковете по ал. 3 лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от същия закон, могат да се позовават и на информация, съдържаща се във:

1. насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз, Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF), международни организации с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

2. насоки, решения или документи, приети от държавни органи и институции с компетентност в сферата на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

3. други достъпни източници, като преценяват надеждността им.

(7) За целите на ал. 3 лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от същия закон, могат да прилагат чл. 17 - 20 в степента, в която размерът и естеството на дейността им позволяват.

(8) В случаите по ал. 3 лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от същия закон, допълват вътрешните си правила по чл. 101, ал. 6 от ЗМИП с информация за механизмите по ал. 2.

Чл. 44. (1) За изпълнение на задълженията си по чл. 11, ал. 5, т. 3 от ЗМИП лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от същия закон, събират в обем и степен съобразно установения риск следните данни за дарителите или бенефициентите физически лица:

1. имената;

2. датата и мястото на раждане;

3. официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента;

4. гражданство;

5. държава на постоянно пребиваване и адрес.

(2) Събирането на данните се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност.

(3) Когато събирането на данните се извършва без присъствието на физическото лице, събирането на данните може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност.

(4) Когато в официалния документ за самоличност не се съдържат всички данни по ал. 1, събирането на липсващите данни се извършва чрез представяне на други официални документи за самоличност или други официални лични документи, чийто срок на валидност не е изтекъл и на които има снимка на лицето.

(5) При липса на друга възможност събирането на данните по ал. 1, т. 3 - 5 може да се извърши и чрез представянето на други официални документи или документи от надежден и независим източник, както и чрез попълването на въпросник или декларация.

(6) Въз основа на оценката на риска по глава седма на ЗМИП лицата по чл. 4, т. 28 от същия закон, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от ЗМИП, могат да събират допълнителни данни за професионалната дейност на лицето и целта и характера на участието на лицето във взаимоотношението чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник, попълване на въпросник или по друг подходящ начин.

(7) Алинеи 1 - 6 не се прилагат по отношение на дарителите в случаите на организирано набиране на средства чрез кутии за дарения, благотворителни базари и други сходни механизми, съобразени с установения риск.

Чл. 45. (1) За изпълнение на задълженията си по чл. 11, ал. 5, т. 3 от ЗМИП лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от същия закон, събират в обем и степен съобразно установения риск следните данни за дарителите или бенефициентите юридически лица и други правни образувания:

1. наименованието;

2. правноорганизационната форма;

3. седалището;

4. адреса на управление;

5. адреса за кореспонденция;

6. актуалния предмет на дейност;

7. контролните органи и органите на управление;

8. вида и състава на колективния орган на управление;

9. представляващия/представляващите;

10. основното място на дейност.

(2) За събиране на данните по ал. 1 в случаите по чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и при наличието на официален публичен търговски или дружествен регистър в държава членка, в която е регистрирано юридическото лице или друго правно образувание, събирането на данните се извършва чрез справка в търговския регистър или в съответния публичен регистър по партидата на юридическото лице или друго правно образувание и документиране на предприетите действия по събиране на данните.

(3) Когато данните по ал. 1 не попадат в обхвата на подлежащите на вписване в търговския регистър или в съответния публичен регистър обстоятелства, не са публично достъпни или предприетите действия не бъдат документирани, събирането им се извършва чрез представяне на извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние и/или заверено копие от учредителния договор, учредителния акт или от друг документ, съдържащ данните по ал. 1.

(4) По отношение на законните представители на дарителите и бенефициентите - юридически лица или други правни образувания, и пълномощниците се извършва проверка за вида и обема на представителната власт.

(5) Когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, дарителите и бенефициентите, встъпващи във взаимоотношения или извършващи сделки или операции със или чрез лице по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, което не попада едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от същия закон, във връзка с тази дейност представят заверено копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.

(6) Въз основа на оценката на риска по глава седма от ЗМИП лицата по чл. 4, т. 28 от същия закон, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от ЗМИП, могат да събират допълнителни данни за структурата на собственост, управление и контрол на клиента - юридическо лице или друго правно образувание.

Чл. 46. (1) Когато плащанията от дарителите или към бенефициентите се извършват чрез използването на открита банкова сметка в кредитна институция в Република България, в друга държава членка или в трета държава по чл. 27 от ЗМИП, лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от същия закон, могат да не приложат всички изисквания на чл. 44 и 45 при съобразяване на установения риск.

(2) Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде задължителни указания във връзка с прилагането на ал. 1.

Чл. 47. (1) В случаите по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП, когато лицата по чл. 4 от същия закон изясняват произхода на средствата чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник, декларацията следва да съдържа реквизитите съгласно приложение № 4.

(2) Декларацията по ал. 1 може да бъде включена като част от друг документ, изходящ от декларатора, но трябва да съдържа всички реквизити по приложение № 4 и да не предизвиква съмнение относно лицето, което я подава, и относно съдържанието ѝ.

(3) Декларацията по ал. 1 се подава пред лицето по чл. 4 от ЗМИП или пред определен от него служител преди извършването на операцията или сделката.

(4) Лицата по чл. 4 от ЗМИП не приемат за изяснен произхода на средствата, ако декларацията по ал. 1 не е попълнена, подписана и подадена съгласно ал. 1 - 3.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Лицата по чл. 4 от ЗМИП подават уведомленията по чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗМИП и по чл. 9, ал. 3 и 5 от ЗМФТ до дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по образец, електронна форма, електронна структура и формат на информацията, утвърдени от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Когато е приложен #3#, в уведомлението по чл. 72 от същия закон или чл. 9 от ЗМФТ лицето по чл. 4 от ЗМИП посочва, че е приложен чл. 22а от същия закон, описва мотивите за преценката и взетото решение и посочва конкретните мерки за комплексна проверка, прилагането на които не е завършено.

(2) При узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход уведомяването и на компетентните органи съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се извършва от лицата по чл. 4 от ЗМИП при спазване на условията и ограниченията за разкриване на информация по чл. 80 от ЗМИП. Към уведомлението се прилагат и копия на събраните документи.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случаите по ал. 2 в съответната част от утвърдения образец, електронна форма или електронна структура на уведомлението до дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по ал. 1 лицата по чл. 4 от ЗМИП посочват и кои компетентни органи съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" са уведомени.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Към уведомленията по ал. 1 се прилагат служебно заверени копия на всички събрани документи за операцията или сделката и за клиента.

(5) В неотложни случаи уведомяването може да се извърши в устна форма с последващо писмено потвърждение в срок до 24 часа.

(6) Неспазването на формата по ал. 1 не води до недействителност на извършеното уведомяване.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Алинея 6 не се прилага в случаите, в които уведомяването следва да бъде извършено във формат, определен от директора, както и когато се извършва по електронен път.

(8) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато оригинали на документи се предоставят по електронен път без използване на защитен канал за електронна комуникация, те се подписват с квалифициран електронен подпис на лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(9) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато по електронен път, без използване на защитен канал за електронна комуникация, се предоставят копия от документи, лицето по чл. 4 от ЗМИП удостоверява верността на копията на предоставяните документи с оригиналите с квалифициран електронен подпис.

Чл. 52. (1) Лицата по чл. 4 от ЗМИП завеждат в специален дневник:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) всяко съобщение на свой служител за възникнало съмнение за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход независимо от начина, по който е направено съобщението, заедно със заключение относно необходимостта от уведомяване за възникналото съмнение по реда на чл. 72 от ЗМИП;

2. заключение относно целта и характера на операциите или сделките, които попадат в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗМИП, както и заключение за наличието на съмнение за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход.

(2) Алинея 1 се прилага за съобщения и заключения, направени пред представител на специализираната служба по чл. 106 от ЗМИП, пред лицата, които управляват и представляват лицето по чл. 4 от ЗМИП, пред лицето по чл. 4 от ЗМИП или пред друг служител, заемащ висша ръководна длъжност, определен съгласно чл. 107, ал. 3 - 5 от ЗМИП.

(3) Дневникът по ал. 1 се прошнурова, прономерова и заверява с подписа на ръководителя на специализираната служба и с печата на лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(4) Дневникът по ал. 1 може да се поддържа и в електронен вид или информацията по ал. 1 може да се съхранява по друг начин чрез вътрешните системи на лицето по чл. 4 от ЗМИП, ако електронният дневник, съответно начинът на съхраняване чрез вътрешните системи, отговаря на следните изисквания:

1. функционалните му характеристики позволяват:

а) удостоверяване на времето на записване на съобщението с точност до година, дата, час, минута и секунда с квалифицирано удостоверение за време;

б) създаване на историческа справка за всички движения, свързани с въвеждане на записи в електронния дневник;

2. функционалните му характеристики не позволяват:

а) промяна на поредността на записаните съобщения или на тяхното съдържание;

б) неправомерно унищожаване и/или изтриване на записано съобщение;

в) неправомерен достъп, изменение или разпространение на дневника.

(5) При завеждане на съобщение по ал. 1 лицето по ал. 2, пред което е направено съобщението, открива преписка, в която се събират и подреждат по реда на тяхното постъпване всички документи, имащи отношение към извършените от служители на лицето по чл. 4 от ЗМИП действия, свързани със съобщението или съответните операции и сделки по чл. 35, т. 6 от ЗМИП.

(6) Представителите на специализираната служба по чл. 106 от ЗМИП, лицата, които управляват и представляват лицето по чл. 4 от ЗМИП, лицето по чл. 4 от ЗМИП или другите служители, заемащи висша ръководна длъжност, определени съгласно чл. 107, ал. 3 - 5 от ЗМИП, отговарят за правилното съхраняване и водене на дневника по ал. 1 и на преписките по ал. 5.

Чл. 53. (1) Анализът на получаваната по реда на чл. 76 - 78 от ЗМИП информация се извършва от определена със заповед на директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" комисия периодично, както и в случаите по ал. 2. Редът и критериите за извършване на анализа, както и периодите се определят от директора на дирекцията.

(2) Комисията по ал. 1 може да извършва анализ на получаваната по реда на чл. 76 - 78 от ЗМИП информация и във връзка с факти и обстоятелства, установени въз основа на информация, получена при условията и по реда на ЗМИП или ЗМФТ, както и въз основа на заключения и констатации от извършваната от Европейската комисия наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, в оценките на риска по чл. 95, в насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз, Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) или международни организации с компетентност за превенция на изпирането на пари и финансирането на тероризма или основни свързани предикатни престъпления.

(3) Въз основа на анализа по ал. 1 и 2 информацията се класира за оперативно-аналитични цели или за информационно-аналитични цели.

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Лицата по чл. 4 от ЗМИП предоставят информацията по чл. 76, ал. 1 от същия закон на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" на месечна база до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията, на хартиен носител, по електронен път или чрез защитен канал за електронна комуникация по образец, електронна форма, електронна структура и формат, утвърдени от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато оригинали на документи се предоставят по електронен път без използване на защитен канал за електронна комуникация, те се подписват с квалифициран електронен подпис на лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато по електронен път, без използване на защитен канал за електронна комуникация, се предоставят копия от документи, лицето по чл. 4 от ЗМИП удостоверява верността на копията на предоставяните документи с оригиналите с квалифициран електронен подпис.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Информацията по чл. 76, ал. 1 от ЗМИП може да се предоставя по електронен път след изграждането на защитена електронна връзка между съответното лице по чл. 4 от ЗМИП и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) (1) Агенция "Митници" предоставя информацията по чл. 77, ал. 1 от ЗМИП на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" във възможно най-кратък срок и при всички случаи не по-късно от 15 работни дни след датата, на която информацията е била получена, като подава информацията, записана в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005, в митническата информационна система (МИС), създадена с член 23 от Регламент (ЕО) № 515/97.

(2) Информацията по чл. 77, ал. 1 от ЗМИП се предоставя включително чрез достъп до национални автоматизирани информационни системи. Условията и редът за обмен на информация се определят със съвместна инструкция на директора на Агенция "Митници" и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) "Централен депозитар" АД предоставя информацията по чл. 78, ал. 1 от ЗМИП на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" на месечна база до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията, по образец, електронна форма, електронна структура и формат, утвърдени от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Информацията по ал. 1 може да се предоставя по електронен път чрез защитена електронна връзка, изградена между "Централен депозитар" - АД и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" или чрез защитен канал за електронна комуникация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Образецът по ал. 1 се изготвя съгласувано с Комисията за финансов надзор на базата на определените от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" критерии по чл. 78, ал. 3 от ЗМИП.

Чл. 59. (1) Въз основа на резултатите от националната оценка на риска работната група по чл. 96, ал. 1 от ЗМИП предлага на Министерския съвет мерки за подобряване на нормативната уредба за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(2) В предложението по ал. 1 се описват всички определени в националната оценка на риска области, в които лицата по чл. 4 от ЗМИП следва да прилагат по-строги мерки, а когато е целесъобразно, се посочват и мерките, които следва да се предприемат.

(3) В предложението по ал. 1 се описват всички определени в националната оценка на риска области, в които компетентните национални органи и институции следва да упражняват засилен мониторинг или да предприемат други действия, а когато е целесъобразно, се посочват и мерките за мониторинг и конкретните действия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Предложението по ал. 1 съдържа и заключение относно необходимостта от предприемане на законодателни изменения и относно тяхното естество, включително изменения, които попадат в категориите мерки, произтичащи от националната оценка на риска, и насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз в изпълнение на разпоредби на Директива (ЕС) 2015/849, и които обуславят прилагане на изисквания и изключения съгласно чл. 54, ал. 8, изречение второ и чл. 58 от ЗМИП, или мерки по отношение на ситуации с по-висок риск, касаещи операции и сделки с електронни пари, съгласно чл. 24, ал. 5 от ЗМИП.

(5) Срокът за изготвяне на предложението по ал. 1 се определя от Министерския съвет.

Чл. 60. (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) За изготвяне на оценките си на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 от ЗМИП лицата по чл. 4 от същия закон могат да използват избрана от тях методика и категории рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, които включват най-малко категориите на висок, среден и нисък риск.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) При изготвяне на оценките на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 от ЗМИП лицата по чл. 4 от същия закон отчитат, доколкото е приложимо, и рисковите фактори по чл. 16 - 20, а лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 от същия закон - и рисковите фактори, посочени в насоките на Европейските надзорни органи, издадени съгласно чл. 17 и 18, § 4 от Директива (ЕС) 2015/849.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Лицата по чл. 4 от ЗМИП, които допускат установяване на делови взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис или чрез друга форма без присъствието на клиента, включват в оценките си на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 от ЗМИП и оценка на произтичащия от това риск.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Лицата по чл. 4 от ЗМИП, които имат клонове и дъщерни дружества в други държави членки или трети държави, включват в оценките си на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 от ЗМИП и изготвената съгласно чл. 2 оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм за групата, произтичащ от дейността на тези клонове и дъщерни дружества.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Оценките на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 от ЗМИП се актуализират най-малко на всеки три години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Оценките на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 от ЗМИП се актуализират и в следните случаи:

1. настъпване на значителна промяна на предоставяните или използваните продукти, услуги и механизми за доставка или по отношение на клиентите и географските фактори;

2. установяване от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" или от съответния орган за надзор в рамките на контролната им дейност на нарушения на ЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и настоящия правилник, които се отразяват негативно на извършените от лицето по чл. 4 от ЗМИП оценки на риска по чл. 98, ал. 1 и 4 от същия закон;

3. настъпване на други събития или фактори, които биха могли да имат съществено значение за общото ниво на риск, произтичащ от дейността на лицето по чл. 4 от ЗМИП.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 от ЗМИП актуализират веднъж годишно оценките на риска по чл. 98, ал. 1 от същия закон и определят дата за всяка календарна година, на която се извършва актуализирането.

(8) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Лицата по чл. 4 от ЗМИП отчитат резултатите от оценките по чл. 98, ал. 1 и 4 от ЗМИП във вътрешните си правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително като въвеждат подходящи мерки за комплексна проверка и за вътрешна организация и контрол и обучение на служителите. Лицата по чл. 4 от ЗМИП въвеждат и система за преглед на вътрешните правила с цел предприемане на действия за преодоляване на установените слабости при констатирано неефективно управление на рисковете.

Чл. 61. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.)

Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.)

Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.)

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.) (1) Висшият адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители отразяват в Единните вътрешни правила по чл. 101, ал. 4 от ЗМИП изготвените по чл. 100 от ЗМИП оценки на риска, а ако такива не са изготвяни - относимите заключения и констатации от извършваната от Европейската комисия наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и оценката на риска по чл. 95 от ЗМИП.

(2) В 7-дневен срок от приемането на Единните вътрешни правила същите се публикуват на интернет страниците на Висшия адвокатски съвет, на Нотариалната камара на Република България, на Камарата на частните съдебни изпълнители, на Института на дипломираните експерт-счетоводители и на Държавна агенция "Национална сигурност".

(3) В 14-дневен срок от публикуването по ал. 2 членовете на адвокатските колегии, на Нотариалната камара на Република България, на Камарата на частните съдебни изпълнители и на Института на дипломираните експерт-счетоводители представят съответно на адвокатските съвети на адвокатските колегии, на Нотариалната камара на Република България, на Камарата на частните съдебни изпълнители и на Института на дипломираните експерт-счетоводители декларация съгласно образец, утвърден от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и публикуван на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".

(4) Новоприетите членове на адвокатските колегии, на Нотариалната камара на Република България, на Камарата на частните съдебни изпълнители и на Института на дипломираните експерт-счетоводители представят декларациите по ал. 3 в 14-дневен срок от приемането им за членове, а за адвокатите - от вписването им.

(5) Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" актуална информация за членовете си, а Висшият адвокатски съвет предоставя актуална информация за членовете на адвокатските колегии.

(6) Информацията по ал. 5 се предоставя съгласно образец, утвърден от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и публикуван на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност" до 31 януари на годината, следваща годината, за която се отнася информацията.

Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) При подписване на договор с представител или с агент доставчиците на платежни услуги по чл. 4, т. 2 от ЗМИП, лицензираните пощенски оператори по чл. 4, т. 7 от ЗМИП и застрахователите и презастрахователите по чл. 4, т. 5 от ЗМИП запознават представителя или агента с вътрешните си правила по чл. 101, ал. 1 от ЗМИП, приети по реда на чл. 102 от същия закон.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Представителите и агентите по ал. 1 представят на доставчиците на платежни услуги по чл. 4, т. 2 от ЗМИП, на лицензираните пощенски оператори по чл. 4, т. 7 от ЗМИП, съответно застрахователите и презастрахователите по чл. 4, т. 5 от ЗМИП декларация за запознаване с вътрешните им правила съгласно образец, утвърден от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и публикуван на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) При непредставяне на декларация и при установяване на неприлагане на вътрешните правила по чл. 101 от ЗМИП съответният доставчик на платежни услуги, лицензираният пощенски оператор, застрахователят или презастрахователят предприема действия за прекратяване на договора с представителя или агента и уведомява незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответния орган за надзор.

Чл. 66. (1) (Предишен текст нa чл. 66 - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Във вътрешните правила по чл. 101 от ЗМИП се включва и информация за оценките, системите, механизмите, както и други данни и информация, предвидени в настоящия правилник.

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) При изготвянето на вътрешните си правила по чл. 101 от ЗМИП лицата по чл. 4, т. 5, 8 - 11 от ЗМИП спазват и насоките на Европейския банков орган, издадени в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2015/849, за които Комисията за финансов надзор е взела решение за прилагането им съгласно чл. 13, ал. 1, т. 26 от Закона за Комисията за финансов надзор.

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2020 г., в сила от 11.02.2020 г.) Лицата по чл. 4 от ЗМИП изготвят на годишна база план за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им. В плана се включва и текущо практическо обучение, насочено към разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, и предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) При извършване на проверките на място по чл. 108, ал. 3 и 8 от ЗМИП лицата по чл. 4 от ЗМИП представят на контролните органи по чл. 108, ал. 2 от същия закон плановете по ал. 1 и отчетите по изпълнението им.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.)

Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., предишен текст на чл. 69 - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В срока по чл. 106, ал. 5 от ЗМИП лицата по чл. 4 от същия закон подават уведомление до дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за определянето или за смяната на служителя по чл. 106, ал. 2 от ЗМИП, съответно за обстоятелствата по чл. 107, ал. 2 от ЗМИП и служителя по чл. 107, ал. 3 от ЗМИП, съгласно образци, утвърдени от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и публикувани на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Уведомленията по чл. 106, ал. 5 от ЗМИП се подават във всички случаи по чл. 106, ал. 2 от същия закон.