Държавен вестник, брой 91 от 2.XI

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г., предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) С тази инструкция се определят редът и организацията за издаване на документи и удостоверения за пребиваване в Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) С тази инструкция се определят и редът и организацията за издаване на документи за пребиваване в Република България на:

1. гражданите на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обединеното кралство) и членовете на техните семейства, които към 1 февруари 2020 г. са влезли и пребивават законно на територията на Република България или притежават валиден документ за пребиваване, издаден от Република България;

2. гражданите на Обединеното кралство и членовете на техните семейства, които в рамките на преходния период, предвиден съгласно Споразумение за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (ОВ, L 29/7 от 31 януари 2020 г.) (Споразумението за оттегляне), са влезли и пребивават законно на територията на Република България;

3. членовете на семейството на гражданин на Обединеното кралство по т. 1 или 2, които са придобили това качество по време или след края на преходния период, предвиден съгласно Споразумението за оттегляне, както и на членовете на семейството на български гражданин, които са граждани на Обединеното кралство;

4. гражданите на Обединеното кралство, които в рамките на преходния период или на една година след неговото изтичане не са подали заявление за издаване на документ, но на които е било разрешено продължително или постоянно пребиваване.

Чл. 2. (1) За удостоверяване правото на пребиваване в Република България на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, на гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства независимо от тяхната възраст се издават следните удостоверения:

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) "Удостоверение за продължително пребиваване" със срок на валидност от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години (приложение № 1);

2. "Удостоверение за постоянно пребиваване" със срок на валидност 10 години (приложение № 2).

(2) На лицата по ал. 1 по тяхно изрично желание могат да се издават удостоверения за пребиваване на картов носител.

Чл. 3. За удостоверяване правото на пребиваване в Република България на членовете на семействата на граждани на Европейския съюз, на членовете на семействата на граждани на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на членовете на семействата на граждани на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение, които са упражнили правото си на свободно движение, се издават следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) "Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза" със срок на валидност от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години;

2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) "Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза" със срок на валидност от 10 години.

Чл. 4. За удостоверяване правото на пребиваване в Република България на членовете на семействата на граждани на Европейския съюз, на членовете на семействата на граждани на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на членовете на семействата на граждани на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение, които не са упражнили правото си на свободно движение, се издават следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е упражнил правото си на свободно движение, с отбелязване "член на семейство" със срок на валидност от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години;

2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е упражнил правото си на свободно движение, с отбелязване "член на семейство" със срок на валидност от 10 години.

Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) За удостоверяване правото на пребиваване в Република България на членовете на домакинството на гражданин на Европейския съюз, на гражданин на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на гражданин на Конфедерация Швейцария и на лицата, които в държавата, от която идват, са на издръжка от страна на гражданин на Европейския съюз ("Бенефициери"), се издават следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ с отбелязване "бенефициер съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО" със срок на валидност от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години;

2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ с отбелязване "бенефициер съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО" със срок на валидност от 10 години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) За удостоверяване правото на пребиваване в Република България на лицата по чл. 1, ал. 2 се издават следните документи:

1. разрешение за продължително пребиваване на гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия или на член на неговото семейство съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "Тип разрешение" се вписва "Чл. 50 ДЕС", а в полето "Забележка" се отбелязва "Чл. 18 (4) от Споразумението" - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години;

2. разрешение за постоянно пребиваване на гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия или на член на неговото семейство съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "Тип разрешение" се вписва "Чл. 50 ДЕС", а в полето "Забележка" се отбелязва "Чл. 18 (4) от Споразумението" - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност от 10 години.

Чл. 6. (1) В тримесечен срок от датата на влизане в Република България гражданинът на Европейския съюз подава заявление по образец съгласно приложение № 3 до дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на "Удостоверение за продължително пребиваване".

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие на валидна лична карта или валиден паспорт;

2. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г. (ДВ, бр. 27 от 1998 г.), когато информацията не може да се провери служебно.

3. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.) копие на трудов договор и при необходимост служебна бележка от работодател, че са налице трудовоправни отношения към момента, в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства; когато лицето е самостоятелно заето, се прилага документ за регистрация от браншова организация или регистрация от държавен орган, когато такава е изискуема по закон, или патент за осъществяване на стопанска дейност или други документи, които удостоверяват обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства;

4. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) копие на европейска здравна карта или на медицинска застраховка с пълно покритие за територията на Република България и документи за наличие на финансови средства за покриване на разходите по пребиваването в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства;

5. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) актуално удостоверение за обучение в Република България, издадено от съответното учебно заведение, медицинска застраховка с пълно покритие за територията на Република България, когато такава се изисква, и документ за наличие на финансови средства за покриване на разходите по пребиваването и тези на членовете на семейството в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) (1) В тримесечен срок от датата на влизане в Република България лицата по чл. 1, ал. 2 подават заявление по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, до дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на документи по чл. 5, ал. 2.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие на валиден паспорт;

2. копие на трудов договор и при необходимост - служебна бележка от работодател, че са налице трудовоправни отношения към момента в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства; когато лицето е самостоятелно заето, се прилага документ за регистрация от браншова организация или регистрация от държавен орган, когато такава е изискуема по закон, или патент за осъществяване на стопанска дейност или други документи, които удостоверяват обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства;

3. копие на европейска здравна карта или на медицинска застраховка с пълно покритие за територията на Република България и документи за наличие на финансови средства за покриване на разходите по пребиваването в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства;

4. актуално удостоверение за обучение в Република България, издадено от съответното учебно заведение, медицинска застраховка с пълно покритие за територията на Република България, когато такава се изисква, и документ за наличие на финансови средства за покриване на разходите по пребиваването и тези на членовете на семейството в случаите по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства;

5. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 1998 г. (ДВ, бр. 27 от 1998 г.), когато информацията не може да се провери служебно.

(3) Лицата по чл. 1, ал. 2, т. 4 получават документ за пребиваване след налагане на глобата съгласно § 1а, ал. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Чл. 7. (1) В тримесечен срок от датата на влизане в Република България член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз, подава заявление по образец съгласно приложение № 3 до дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на "Удостоверение за продължително пребиваване".

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие на валидна лична карта или валиден паспорт;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.) удостоверителен документ за раждане или удостоверителен документ за брак, а при фактическо съжителство - документи, удостоверяващи обстоятелствата относно фактическото им съжителство, с изключение на писмено изявление от лицето;

3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно.

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) (1) В тримесечен срок от датата на влизане в Република България член на семейството на гражданите на Обединеното кралство съгласно чл. 1, ал. 2 подава заявление по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, до дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на документи по чл. 5, ал. 2, т. 1.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие на валиден паспорт;

2. удостоверителен документ за раждане или удостоверителен документ за брак, а при фактическо съжителство - документи, удостоверяващи обстоятелствата относно фактическото им съжителство, с изключение на писмено изявление от лицето;

3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 1998 г. (ДВ, бр. 27 от 1998 г.), когато информацията не може да се провери служебно.

(3) Лицата по чл. 1, ал. 2, т. 4 получават документ за пребиваване след налагане на глобата съгласно § 1а, ал. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, в случай че им е било разрешено продължително или постоянно пребиваване.

Чл. 8. "Удостоверение за продължително пребиваване" се издава от дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи в деня на подаване на заявлението и съдържа следните данни:

1. номер на удостоверение;

2. имена на лицето, които се изписват по ред и брой така, както са изписани в националния документ за самоличност, като се започва с фамилното име;

3. гражданство;

4. дата на раждане;

5. пол;

6. дата на регистрация;

7. валидност на удостоверението.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.) Гражданин на Европейския съюз, който е пребивавал законно и непрекъснато в продължение на пет години в Република България или отговаря на едно от основанията, посочени в чл. 16 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, може да подаде заявление по образец съгласно приложение № 4 за издаване на "Удостоверение за постоянно пребиваване".

(2) Заявлението се подава лично три дни преди изтичане на срока на удостоверението за продължителното пребиваване до дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. копие на валидна лична карта или валиден паспорт;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.) документи, които удостоверяват наличието на обстоятелствата по чл. 16 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства;

3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2021 г.) (1) Лице по чл. 1, ал. 2, което е пребивавало законно и непрекъснато в продължение на 5 години в Република България или отговаря на едно от основанията, посочени в чл. 16 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, може да подаде заявление по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, до дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на документи по чл. 5, ал. 2, т. 2.

(2) Заявлението се подава лично три дни преди изтичане на срока на удостоверението или на документа разрешение за пребиваване до дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. копие на валиден паспорт;

2. документи, които удостоверяват наличието на обстоятелствата по чл. 16 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства;

3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 1998 г. (ДВ, бр. 27 от 1998 г.), когато информацията не може да се провери служебно.

Чл. 10. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който е гражданин на Европейския съюз или член на семейството на български гражданин, който е гражданин на Европейския съюз и е упражнил правото си на свободно движение, и е пребивавал законно и непрекъснато в продължение на пет години в Република България или отговаря на едно от основанията, посочени в чл. 16 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, може да подаде заявление по образец съгласно приложение № 4 за издаване на "Удостоверение за постоянно пребиваване".

(2) Заявлението се подава лично три дни преди изтичане на срока на удостоверението за продължителното пребиваване до дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. копие на валидна лична карта или валиден паспорт;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.) удостоверителен документ за раждане или удостоверителен документ за брак, като при фактическо съжителство - документи, удостоверяващи обстоятелствата относно фактическото им съжителство, с изключение на писмено изявление от лицето.

3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно.

Чл. 11. "Удостоверение за постоянно пребиваване" се издава от дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи в деня на подаване на заявлението и съдържа:

1. номер на удостоверение;

2. имена на лицето, които се изписват по ред и брой, така както са изписани в националния документ за самоличност, като се започва с фамилното име;

3. гражданство;

4. дата на раждане;

5. пол;

6. дата на регистрация;

7. валидност на удостоверението.

Чл. 12. (1) В тримесечен срок от датата на влизане в Република България член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и не е упражнил правото си на свободно движение, е длъжен да подаде заявление по образец съгласно приложение № 7 до дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на разрешение за пребиваване, за което незабавно му се издава "Временно удостоверение за пребиваване" (приложение № 5).

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие на валиден паспорт и виза, когато такава се изисква;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.) удостоверителен документ за раждане или удостоверителен документ за брак, а при фактическо съжителство - документи, удостоверяващи обстоятелствата относно фактическото им съжителство, с изключение на писмено изявление от лицето;

3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно.

(3) Разрешението за продължително пребиваване се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението.

Чл. 13. (1) В тримесечен срок от датата на влизане в Република България член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и е упражнил правото си на свободно движение, което се доказва с карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, е длъжен да подаде заявление по образец съгласно приложение № 7 до дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на карта за пребиваване, за което незабавно му се издава "Временно удостоверение за пребиваване" (приложение № 5).

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие на валиден паспорт;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.) удостоверителен документ за раждане или удостоверителен документ за брак, а при фактическо съжителство - документи, удостоверяващи обстоятелствата относно фактическото им съжителство, с изключение на писмено изявление от лицето;

3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно;

4. копие на картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, издадена от държава - членка на Европейския съюз.

(3) Картата за продължително пребиваване се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението.

Чл. 14. (1) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, подава лично заявление по образец съгласно приложение № 7 до дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за издаване на документ за постоянно пребиваване в Република България.

(2) Заявлението се подава два месеца преди изтичане на срока на продължително пребиваване.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. копие на валиден паспорт;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.) удостоверителен документ за раждане или удостоверителен документ за брак, а при фактическо съжителство - документи, удостоверяващи обстоятелствата относно фактическото им съжителство, с изключение на писмено изявление от лицето;

3. документ за платена държавна такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г., когато информацията не може да се провери служебно.

(4) Документът за постоянно пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.

Чл. 15. (1) Заявлението за издаване на удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейския съюз или за издаване на документ за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, ненавършил 14-годишна възраст, се подава и подписва от негов родител или настойник в присъствието на лицето.

(2) Заявлението за издаване на удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейския съюз или за издаване на документ за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, навършил 14-годишна възраст, но ненавършил 18-годишна възраст, се подава от лицето в присъствието на негов родител или попечител, който полага подпис в заявлението.

Чл. 16. (1) Служителят, приемащ заявлението за издаване на удостоверение за пребиваване или документ за пребиваване, е длъжен да извърши справки в Автоматизирана информационна система "Издирвателна дейност - Н.ШИС" (ИД - Н.ШИС), като отразява резултата от справката в полето за служебна информация и полага подпис. При наличие на данни за лицето, въведени в системата, се правят разпечатки на данните, които се прилагат към заявлението, и се предприемат необходимите действия с оглед вида на данните. В полето за служебна информация се отразява броят на разпечатките.

(2) Към заявлението се прилагат копия на документи в зависимост от основанието, на което кандидатства лицето, като служителят, който приема заявлението, сверява данните, попълнени в него, с тези от приложените документи. Върху копията служителят изписва имената си, отбелязва "Вярно с оригинала" и се подписва.

(3) Служителят, приемащ заявлението, е длъжен да провери дали всички полета в него са попълнени.

Чл. 17. За удостоверяване право на пребиваване членът на семейство на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, подава заявление по образец съгласно приложение № 3 към чл. 5, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 2010 г. (ДВ, бр. 12 от 2010 г.), до дирекция "Миграция" или в сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 18. (1) След приемане на заявление за издаване на документ за пребиваване данните, съдържащи се в него, се въвеждат в Автоматизирана информационна система "Единен регистър на чужденци" (АИС ЕРЧ) и Автоматизирана информационна система "Национален регистър на българските лични документи" (АИС НРБЛД) от служител на дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

(2) Документите се персонализират от сектор/група "Български документи за самоличност" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

(3) Персонализираните документи се изпращат на дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи за връчване.

Чл. 19. (1) В случаите на изгубване, кражба или унищожаване на удостоверението за пребиваване или на документа за пребиваване лицето или негов законен представител незабавно подават писмена декларация за настъпилите обстоятелства в дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи.

(2) Декларацията по ал. 1, която е подадена в районно управление на Министерството на вътрешните работи, се изпраща на дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, които след получаването ѝ обявяват документите за невалидни.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.) (1) Издадените от друга държава документи, които се представят съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, следва да бъдат оформени по начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (подписана в Хага на 5 октомври 1961 г.), дали между нея и Република България има влязъл в сила и действащ договор за правна помощ, или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.

(2) Официални документи, издадени от органите на държава - членка на Европейския съюз, в съответствие с нейното национално право, които удостоверяват факти, попадащи в обхвата и издадени съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (OB, L 200 от 26 юли 2016 г.), са освободени от изискването за легализация.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2019 г.) При желание от страна на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства - граждани на Европейския съюз, на членовете на семейството на български гражданин, които са граждани на Европейския съюз и са упражнили правото си на свободно движение, на гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и на членовете на техните семейства, които са граждани на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, за издаване на удостоверение за пребиваване на картов носител, удостоверяването на адреса на пребиваване, който се съдържа в него, лицата представят един от следните документи:

1. документ за собственост или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота;

2. декларация от собственика за предоставен адрес на пребиваване, като в случай, че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариална заверка на подписа;

3. настанителна заповед, когато лицето е настанено в държавно или в общинско жилище.

Чл. 22. (1) Собственик или ползвател на жилище, който иска да оттегли съгласието си за предоставяне адрес на пребиваване, подава заявление в дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. Към заявлението прилага копие на документ за собственост.

(2) Заявлението може да се подаде и от лице, упълномощено от собственика или ползвателя, за което се представя нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) Служител на дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" в съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи въвежда промяната в Автоматизираната информационна система "Единен регистър на чужденци" (АИС ЕРЧ) и обявява адреса за невалиден спрямо лицето.