Държавен вестник, брой 83 от 9.X

Като се има предвид, че Агенцията за ядрено регулиране на Република България (наричана по-долу "АЯР") и Унгарският държавен орган за атомна енергия (наричан по-долу "УДОАЕ"), общо наричани "Страни", са изразили желание да си сътрудничат и да обменят информация по регулаторни въпроси в областта на използването на ядрената енергия и йонизиращата радиация;

Отчитайки факта, че Република България и Унгария са членове на Международната агенция за атомна енергия и като членове на Агенцията се водят от принципите за мирно използване на атомната енергия;

Ръководени от разпоредбите на Конвенцията за ядрена безопасност, приета на 17.06.1994 г., Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци, приета на 5.09.1997 г., Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка, приета на 26.09.1986 г., Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария, приета на 26.09.1986 г., Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, приета на 26.10.1979 г., заедно с допълнението от 8.06.2005 г. и Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда от 21.05.1963 г.;

Потвърждавайки, че Гаранциите на МААЕ са основен компонент от международната система за сигурност и че Договорът за неразпространение на ядреното оръжие стои в центъра на глобалните усилия за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на ядрено оръжие;

Подчертавайки, че Република България и Унгария са членове на Европейския съюз и като членове са обвързани с директивите и разпоредбите на Евратом в ядрената област;

Като се има предвид, че АЯР и УДОАЕ са членове на Асоциацията на ядрените регулатори от Западна Европа и следователно се ръководят от Референтните нива на безопасност на WENRA;

Следвайки разпоредбите на Етичния кодекс за безопасност и сигурност на източниците на йонизираща радиация, одобрен от Съвета на управляващите на МААЕ през септември 2003 г.;

Желаейки постоянно да подобряват регулирането в областта на безопасното използване на ядрената енергия;

Потвърждавайки, че е във взаимен интерес на двете Страни да бъде сключено споразумение за обмен на информация, предвиждащо обмен на персонал на Страните, обучение на персонала и подпомагане по въпросите на регулирането в областта на използването на ядрената енергия и йонизиращата радиация,

Страните се споразумяват за следното:

Информация, която ще бъде обменяна

Член 1

(1) Всяка от Страните може да поиска от другата Страна информация, отнасяща се до безопасността по всякакви въпроси, свързани с мирното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, които влизат в правомощията на съответната Страна, включително, но не ограничаващо се до информация относно:

(а) проект на нови ядрени централи;

(б) избор на площадка, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения;

(в) законодателство, нормативна уредба, лицензии, регулаторни политики, стандарти и ръководства;

(г) технически доклади и оценки на ядрената безопасност, включително такива, отнасящи се до радиационната безопасност;

(д) доклади за ядрени събития и инциденти и, в частност, информация за всяко събитие, което има важно радиологично значение и относно коригиращите мерки, взети в отговор на събитието;

(е) изследвания, свързани с безопасността при лицензирането и регулаторния контрол на ядрени съоръжения;

(ж) общи въпроси от ядрената сигурност и радиационна защита и физическата защита на високоактивни източници;

(з) дейности, свързани с гаранциите;

(и) погребване, съхраняване, изхвърляния и преработка на радиоактивни отпадъци;

(к) аварийна готовност и реагиране;

(л) регулиране на управлението на радиоактивни отпадъци;

(м) информиране за проекти и стратегии в областта на ядреното регулиране.

(2) Всяка Страна следва да положи максимални усилия, за да предоставя информацията, която може да бъде поискана от другата Страна съгласно алинея 1.

(3) Всяка Страна може да предоставя на другата Страна всякаква информация, която тя счита, че може да представлява интерес за другата Страна, без да получава запитване за такава информация.

Очаквана информация

Член 2

Готовността на всяка Страна да предостави информация според член 1, алинея 2 е предмет на:

(а) съответните закони, наредби и политики, ръководещи Страните;

(б) всеки друг договор, Споразумение или задължение, обвързващи Страните; и

(в) правото на отказ за предоставяне на информация, която е неоснователно трудно или скъпо да бъде разкрита или предоставена, освен ако не е договорено друго между Страните.

Използване на информацията

Член 3

(1) Всяка Страна може свободно да разпространява получената от другата Страна информация според това Споразумение, без предварително да иска разрешение, освен в случаите на поверително предоставена информация.

(2) Всяка Страна може ясно да посочи върху всяка информация, която предоставя на другата Страна съгласно настоящото Споразумение, че информацията е поверителна и може да наложи ограничения за използването и разпространението на тази информация.

(3) Всяка Страна следва да поеме всички рискове от използването на всяка информация, получена според това Споразумение, и да не допуска възникването на щети за другата Страна.

(4) Информация или резултатите от дейностите, извършени от Страните, съгласно настоящото Споразумение се използват изключително за мирни цели.

Интелектуална собственост

Член 4

Страните трябва да прилагат ефективна защита на интелектуалната собственост съгласно националното законодателството на всяка от Страните.

Обмен на персонал

Член 5

(1) Всяка Страна може да поиска от другата Страна да приеме временни посещения на представители от своя персонал или от персонала на всяка спонсорирана от нея институция. Посещенията следва да се извършват с цел обмен на информация и опит, включително обучение по технически въпроси на регулирането.

(2) Всяка Страна следва да положи максимални усилия, за да приеме посещение, което може да бъде поискано от другата Страна съгласно горната алинея.

(3) Обменът на персонал и посещения, на персонал от институция, спонсорирана от една от Страните, може да бъде обект на отделно Споразумение между Страните.

Финансови положения

Член 6

(1) Освен ако не е договорено друго между Страните, всяка Страна според това Споразумение поема разходите по своето участие, включително тези, направени от нейния координатор при изпълнение на задълженията си.

(2) По силата на това Споразумение никоя Страна не следва да търси отговорност от другата за щети или телесни повреди и следва да поеме отговорност за всяка щета или телесна повреда, причинена от действия или пропуски на собствения ѝ персонал или персонала на поддържащите организации.

Администриране

Член 7

(1) Всяка Страна следва да определи координатор, който да служи като контактна точка, да осъществява и администрира това Споразумение. След подписване на Споразумението всяка Страна уведомява другата Страна за името на определения координатор.

(2) Всяка Страна е длъжна незабавно да уведоми другата Страна за всяка промяна на лицето, което е определила за свой координатор, като в същото време я уведоми за името на новия координатор.

(3) Всяко искане или обмен на информация, направено по силата на това Споразумение, се извършва или предоставя на координатора на другата Страна, освен ако тя не е поискала друго.

(4) Всяка Страна следва да положи максимални усилия да осигури сътрудничеството и обмена на информация, извършени според това Споразумение, да се осъществяват на английски език.

Уреждане на спорове

Член 8

Всички спорове между Страните, касаещи тълкуването или прилагането на настоящото Споразумение, се уреждат в дух на разбирателство чрез взаимни консултации или преговори между Страните.

Изменения

Член 9

(1) Това Споразумение следва да бъде изменяно писмено, като измененията се подписват от Страните по същия ред, както и Споразумението.

(2) Всяко изменение влиза в сила от датата на подписването му от двете Страни.

Влизане в сила

Член 10

Това Споразумение влиза в сила от датата на подписването му от двете Страни.

Прекратяване

Член 11

Това Споразумение може да бъде прекратено, когато която и да е от Страните изпрати писмено предизвестие до другата Страна за решението си да прекрати Споразумението. Споразумението престава да бъде в сила три месеца след получаване на предизвестието, освен ако предизвестието за прекратяване не бъде оттеглено по взаимно съгласие преди изтичане на този период. В случай на прекратяване всяка Страна следва да полага максимални усилия да продължи спазването на духа на член 3 по отношение на информацията, обменена по този член.

Подписано във Виена на 19 септември 2018 г. в два оригинални екземпляра, по един на български език, унгарски език и английски език, като всички текстове са еднакво автентични. В случай на различия при тълкуването предимство има английският текст.