Държавен вестник, брой 81 от 2.X

Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат организацията и редът за извършване на проверка на декларациите по чл. 35, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и за установяване конфликт на интереси.

(2) Наредбата се прилага за:

1. служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт, в т.ч. на териториалните звена, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности;

2. представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридически лица с нестопанска цел, когато не попадат в обхвата на чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ;

3. управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, които не попадат в обхвата на чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ;

4. членовете на политическите кабинети извън посочените в чл. 6, ал. 1 от ЗПКОНПИ, съветниците и експертите към политическите кабинети;

5. кметовете на кметства, кметските наместници и секретарите на общините;

6. съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители;

7. нотариусите и частните съдебни изпълнители.

(3) Наредбата се прилага за администрацията на Народното събрание и на президента, доколкото в закон или указ не е предвидено друго.

(4) Наредбата не се прилага за администрацията на съдебната власт, на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието.

Чл. 2. При изпълнение на правомощията и функциите си по тази наредба органите и длъжностните лица се ръководят от следните принципи:

1. законност, прозрачност, независимост, обективност и безпристрастност;

2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите;

3. пропорционалност на намесата в личния и семейния живот;

4. защита на информацията;

5. защита на лицата, подали сигнал;

6. координация и взаимодействие между държавните органи;

7. политически неутралитет.

Чл. 3. (1) Декларациите по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ се подават на хартиен и на електронен носител пред органа по избора или назначаването, пред съответния общински съвет или постоянната му комисия, пред Съвета на нотариусите или Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители.

(2) Лицата по чл. 81б, ал. 1 от Закона за държавния служител подават декларациите по ал. 1 пред органа по назначаването на приемащата администрация.

(3) Лицата по чл. 16а, ал. 4 от Закона за държавния служител подават декларациите по ал. 1 и пред двата органа по назначаването.

(4) Декларацията за имущество и интереси се подава:

1. в срок един месец от заемането на длъжност по чл. 1, ал. 2, освен когато в специален закон е предвиден друг срок;

2. ежегодно до 15 май - за предходната календарна година.

(5) При промяна в декларираните обстоятелства в частта за интересите или при предсрочно погасяване на задължения и кредити лицата по чл. 1, ал. 2 подават съответно декларация за промяна в декларираните обстоятелства в декларацията за имущество и интереси в частта за интересите или за произхода на средствата в частта за имущество в срок един месец от настъпването на промяната.

(6) В срок до един месец от подаването на декларацията за имущество и интереси съответното лице може да направи промяна в декларацията си, когато това се налага за отстраняване на непълноти или грешки.

(7) Декларация за несъвместимост и декларация за промяна в декларираните обстоятелства в декларацията за несъвместимост се подава в сроковете, предвидени в съответните нормативни актове.

(8) В срок един месец от изтичането на сроковете по ал. 4 за подаването на декларациите от лицата по чл. 1, ал. 2 инспекторатите или съответните комисии по глава втора изготвят доклад до органа по ал. 1 за неподадените в срок декларации.

Чл. 4. (1) Приемането на декларациите, съхранението, обработването на данните от тях, въвеждането на данни в регистъра по ал. 2, поддържането му и публикуването на информация и декларациите в него, проверката им, унищожаването на информационните носители, както и производството по установяване на конфликт на интереси се осъществяват при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).

(2) За подадените декларации с изключение на декларациите на служителите от службите за сигурност се води публичен регистър, като по отношение на декларациите за имущество и интереси публична е само частта за интересите съгласно чл. 37, ал. 1, т. 12 - 14 от ЗПКОНПИ. Регистърът съдържа следната информация:

1. трите имена и длъжността на лицето, подало декларацията;

2. входящ номер, дата и вид на декларацията;

3. декларацията за несъвместимост и декларацията за промяна на декларирани обстоятелства в декларацията за несъвместимост;

4. декларацията за имущество и интереси или за промяна на декларацията за имущество и интереси в частта ѝ по чл. 37, ал. 1, т. 12 - 14 от ЗПКОНПИ;

5. списък на лицата, които не са подали декларации в срок.

(3) Декларациите за несъвместимост и за промяна в декларираните обстоятелства в декларациите за несъвместимост се публикуват в срок един месец от изтичането на сроковете за подаването им, предвидени в съответните нормативни актове.

(4) Декларациите за имущество и интереси и за промяна в декларацията за имущество и интереси в частта по чл. 37, ал. 1, т. 12 - 14 от ЗПКОНПИ се публикуват в двумесечен срок от изтичането на сроковете по чл. 3, ал. 4 и 6 и списъкът на лицата, които не са подали декларации в срок.

(5) Достъп до декларациите по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ, съответно до информацията в тях, която не е публична, имат тези служители, на които органът по чл. 3, ал. 1 със заповед, съответно с решение, е възложил приемането, съхраняването на декларациите, обработването на данните от тях и унищожаването на информационните носители, въвеждането и обработването на данни в регистъра, публикуването на информация в него, извършването на проверките на декларациите и по установяване на конфликт на интереси. Предаването на хартиените и електронните носители на декларациите между служителите след приемането им за изпълнение на правомощията и функциите по изречение първо става въз основа на протокол, подписан от предаващия и от приемащия. Протоколите се съхраняват в досието на лицето, подало съответната декларация, или от изрично определен от органа по чл. 3, ал. 1 служител.

(6) Фактите и данните извън случаите по ал. 2, съдържащи се в декларациите и станали известни във връзка с изпълнението на правомощия или функции по тази наредба, не може да се разпространяват, освен когато в закон е предвидено друго.

(7) Службите за сигурност водят за служителите си регистри за подадените декларации, които не са публични.

Чл. 5. Декларациите на лицата по чл. 1, ал. 2, подадени на хартиен и електронен носител, както и представените или събраните служебно във връзка с тях документи се съхраняват до изтичането на пет години от прекратяването на правоотношението или от изгубването на съответното качество. Данните в регистъра по чл. 4, ал. 2 се заличават в срок един месец от прекратяването на правоотношението или от изгубването на съответното качество от задълженото по чл. 1, ал. 2 лице.

Чл. 6. (1) Всеки, който разполага с данни за корупционно нарушение или за конфликт на интереси по смисъла на ЗПКОНПИ за лице по чл. 1, ал. 2, може да подаде сигнал за нарушение до органа по избора или назначаването, съответно до постоянната комисия, до Съвета на нотариусите или до Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители.

(2) Всеки сигнал следва да съдържа:

1. органа, до който се подава;

2. трите имена, единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, адрес, както и телефон, факс и електронен адрес на подателя, ако има такива;

3. имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и заеманата от него длъжност, ако подателят разполага с данни за нея;

4. конкретни данни за твърдяното нарушение, в т. ч. място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено;

5. позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в т. ч. посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация;

6. дата на подаване на сигнала;

7. подпис на подателя.

(3) Към сигнала може да се приложат източниците на информация, подкрепящи изложените в него твърдения.

(4) За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на условията по ал. 2, т. 3 - 5.

(5) Всеки сигнал се регистрира незабавно след постъпването му.

(6) Когато сигналът не съдържа някой от посочените в ал. 2 реквизити, подателят се уведомява да отстрани недостатъците в 3-дневен срок от съобщението за това с указание, че при неотстраняването им в срок сигналът ще бъде оставен без разглеждане.

(7) Срокът за произнасяне по сигнала започва да тече от датата на отстраняване на нередовността.

(8) Всяко лице по чл. 1, ал. 2 може да подаде сигнал за нарушение на правата му при прилагането на тази наредба до органа по избора или назначаването, до съответния общински съвет, до Съвета на нотариусите или до Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители или до друг компетентен орган. За сигналите се прилага глава осма от Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 7. Анонимни сигнали не се разглеждат и не се препращат по компетентност.

Чл. 8. (1) Сигнал, който не е от компетентността на органа по чл. 3, ал. 1, се препраща незабавно на компетентния орган.

(2) Когато в сигнал се съдържат данни за извършено престъпление, органът по чл. 3, ал. 1 сезира незабавно компетентните органи за предприемане на действия по наказателно преследване.

Чл. 9. (1) При подаден сигнал:

1. не се разкрива самоличността на лицето, подало сигнала;

2. не се разгласяват фактите и данните, които са станали известни на компетентните органи и длъжностни лица във връзка с разглеждането на сигнала;

3. се опазват поверените на органите и на длъжностните лица писмени документи от нерегламентиран достъп на трети лица.

(2) С правилата по чл. 10 съответният орган определя конкретни организационни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително мерки, предотвратяващи действия, чрез които може да му се оказва психически или физически натиск.

Чл. 10. Органът по избора или назначаването, съответният общински съвет, Съветът на нотариусите или Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за Министерството на вътрешните работи и за Министерството на отбраната - съответният министър, утвърждават вътрешни правила за конкретната организация при изпълнението на тази наредба, включително за работата на комисиите, за воденето на регистъра на декларациите, за съхраняването и унищожаването на декларациите и за обработването на данните от тях.

Чл. 11. (1) Проверката на декларациите се извършва от:

1. инспекторатите;

2. комисии от служители, изрично овластени от органа по избора или назначаването да осъществяват и тези функции, когато в съответната структура няма инспекторат;

3. ръководителя на съответния инспекторат - за лицата по т. 1.

(2) Органът по избора или назначаването определя със заповед, съответно с решение, състава на комисията от служители по ал. 1, т. 2, който е постоянен. Комисията се състои най-малко от трима редовни членове и един резервен, като при възможност в състава ѝ се включва служител с юридическо образование и служители с най-малко две години професионален опит и образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър".

(3) Членовете на комисиите могат да бъдат освободени по тяхно мотивирано искане, както и при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си повече от една година, при дисциплинарно наказание или при прекратяване на трудовото или служебното им правоотношение.

(4) Комисиите по ал. 1, т. 2 приемат решенията си с мнозинство повече от половината от състава си.

(5) Когато се извършва проверка на декларация на член на съответната комисия, той не участва в нея. В този случай на негово място участва резервен член.

(6) Когато численият състав на общинската администрация в кметство не позволява назначаването на комисия от служители по ал. 1, т. 2 или не може да се гарантира спазването на някой от принципите по чл. 2, въз основа на доклад на кмета на кметството съставът на комисията се определя от съответния общински съвет по предложение на кмета на общината измежду служители на общинската администрация.

Чл. 12. (1) Проверката на декларациите на кметовете на кметства и на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 2 и 3, когато са избрани с решение на съответния общински съвет, се извършва от постоянна комисия на общинския съвет.

(2) За осъществяване на проверките на декларациите на нотариусите и частните съдебни изпълнители Съветът на нотариусите, съответно Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители, избира комисия.

Чл. 13. (1) При подаване на сигнал срещу лице по чл. 1, ал. 2 за корупционно нарушение или конфликт на интереси по смисъла на ЗПКОНПИ или когато се открият данни за корупционно нарушение или конфликт на интереси при образувано дисциплинарно производство или в хода на друга проверка, се извършва проверка на декларациите за имущество и интереси на това лице относно достоверността на декларираните факти. Проверката на декларациите се извършва в срок до два месеца и протича независимо от производството за установяване на конфликт на интереси или от дисциплинарното производство срещу същото лице. За сигнал се приема и предаване в електронна медия или публикация, които отговарят на условията по чл. 6, ал. 2, т. 3 - 5.

(2) (*) За звената в държавната и общинската администрация и за длъжностите на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 2 и 3, за които с акт на органа по избора или назначаването въз основа на приета от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество методология на оценката на корупционния риск е установен завишен корупционен риск, в срок до 6 месеца от изтичането на сроковете по чл. 3, ал. 4 и 6 се извършва проверка на декларациите за имущество и интереси относно достоверността на декларираните факти.

(3) Проверката на декларациите се образува със заповед, съответно с решение на органа по избора или назначаването, Съвета на нотариусите или Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, а по чл. 12, ал. 1 - с решение на съответната постоянна комисия. Заповедта, съответно решението, се връчват на проверяваното лице.

(4) Проверката обхваща достоверността на фактите от декларациите за имущество и интереси, които подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване пред държавните или общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, до които инспекторатите, съответно комисиите, имат осигурен достъп.

(5) Проверката не обхваща фактите от декларациите за имущество и интереси, за които органите и проверяващите по тази наредба не са оправомощени по специален закон да поискат и да получат съответната информация.

(6) За целите на проверката на декларациите достъпът до електронните регистри, до бази данни и до други информационни масиви на първичните администратори на данни, в които се съдържат първични данни за декларираните факти, поддържани от други държавни органи, се извършва по реда на чл. 7, ал. 8 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги (ДВ, бр. 5 от 2017 г.) чрез централен компонент, управляван от председателя на Държавна агенция "Електронно управление". Достъпът не включва регистрите, базите данни и други информационни масиви на службите за сигурност.

(7) Инспекторатите, съответно комисиите, могат да изискват информацията, както и допълнителна информация при условията на ал. 4 и 5 от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване. В искането се посочва актът, с който е възложена проверката.

(8) Органите и институциите по ал. 7 са длъжни в 30-дневен срок от получаването на искането да предоставят необходимата информация.

(9) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти и на информацията, получена по реда на ал. 6 - 8.

(10) При установено несъответствие между декларираните факти и информацията, получена по реда на ал. 6 - 8, инспекторатите, съответно комисиите, уведомяват писмено лицето, подало декларацията, като указват в какво се състои констатираното несъответствие и му дават 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. Отстраняването се извършва по реда за подаване на декларациите, като в случай на несъгласие с дадените му указания лицето може да направи възражение и да представи доказателства в същия срок.

Чл. 14. (1) Проверката приключва с доклад за съответствие до органа по избора или назначаването, до Съвета на нотариусите или до Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, когато не е установено несъответствие между декларираните факти и получената информация.

(2) Докладът по ал. 1 съдържа фактическа част относно проверените декларирани факти и информацията, събрана в хода на проверката по чл. 13, заключение за съответствие, дата и подписите на лицата, извършили проверката. Към доклада се прилагат декларацията/декларациите и носителите на информацията, получена по чл. 13, ал. 6 - 8.

(3) Одобрението или неодобрението на доклада за съответствие се извършва със заповед, съответно с решение, на органа по избора или назначаването, на Съвета на нотариусите или на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители. Заповедта, съответно решението за одобрение, заедно с доклада или със съответна извадка от него - в случаите по чл. 13, ал. 2, се прилагат към декларацията. Органът по избора или назначаването може да възложи правомощието си по изречение второ на свой заместник или на друг служител на ръководна длъжност, различен от проверяващите.

(4) Органът по избора или назначаването, Съветът на нотариусите или Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители не одобрява доклада за съответствие и връща преписката за отстраняване на недостатъците, когато в хода на проверката не са изследвани всички факти в съответствие с чл. 13, ал. 4 или когато констатациите в доклада не съответстват на събраната в хода на проверката информация.

(5) Когато проверката на декларациите се извършва от постоянната комисия и не е установено несъответствие, комисията се произнася с решение за съответствие, което съдържа и реквизитите по ал. 2.

Чл. 15. (1) В случай че при проверката на декларациите за имущество и интереси се установи несъответствие между декларираните факти и получената информация и то не е отстранено по реда на чл. 13, ал. 10, се изготвя доклад за несъответствие до органа по избора или назначаването, до Съвета на нотариусите или до Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители. Органът по избора или назначаването може да възложи правомощието си по одобряване или неодобряване на доклада за несъответствие на свой заместник или на друг служител на ръководна длъжност, различен от проверяващите.

(2) Докладът съдържа фактическа част относно проверените декларирани факти и информацията, събрана в хода на проверката по чл. 13, заключение за несъответствието, дата и подписите на лицата, извършили проверката. Към доклада се прилагат декларацията/декларациите и носителите на информацията, получена по чл. 13, ал. 6 - 8.

(3) Докладът по ал. 1 се представя за одобряване на органа по избора или назначаването, на Съвета на нотариусите или на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители.

(4) Одобрението или неодобрението на доклада за несъответствие се извършва със заповед, съответно с решение, на органа по ал. 3. Актът, с който докладът е одобрен, заедно с копие от доклада се връчва на проверяваното лице.

(5) Заповедта, съответно решението, за одобрение на доклад, с който е установено несъответствие в размер, не по-малък от 5000 лв., което не е отстранено по реда на чл. 13, ал. 10, подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Влезлият в сила акт се изпраща от съответния орган по ал. 3 на Националната агенция по приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(6) Органът по избора или назначаването, Съветът на нотариусите или Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители не одобрява доклада за несъответствие, когато счете, че между декларираните факти и получената информация няма несъответствие или когато въз основа на получената информация и доказателствата не е съгласен с размера на несъответствието.

(7) При неодобрение на доклада за несъответствие поради несъгласие с размера на несъответствието органът връща преписката за отстраняване на недостатъците.

(8) Когато при проверката на декларациите се установят данни за извършено административно нарушение, се предприемат съответните действия за осъществяване на административнонаказателната отговорност.

(9) Когато при проверка на декларациите се установят данни за извършено престъпление, органът по избора или назначаването, постоянната комисия, Съветът на нотариусите или Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители сезира незабавно компетентните органи за предприемане на действия по наказателно преследване.

(10) Когато проверката се извършва от постоянната комисия и са налице предпоставките по ал. 1, тя се произнася с решение за несъответствие между декларираните факти и получената информация. Решението съдържа и реквизитите по ал. 2 и се връчва на проверяваното лице. Когато установеното несъответствие е в размер, не по-малък от 5000 лв., и не е отстранено по реда на чл. 13, ал. 10, решението подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Влязлото в сила решение се изпраща на Националната агенция по приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 16. (1) Декларациите за несъвместимост се проверяват относно достоверността на декларираните факти в срок до един месец от подаването им от инспектората или от съответната комисия по чл. 11, ал. 1, т. 2 или чл. 12.

(2) Независимо от проверката по ал. 1 декларациите за несъвместимост подлежат на проверка и:

1. при подаден срещу лицето сигнал за несъвместимост, или

2. когато в хода на друга проверка се открият нововъзникнали факти и обстоятелства, както и факти и обстоятелства, които не са били известни при извършване на проверката по ал. 1.

(3) За сигнала по ал. 2, т. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 6, ал. 2 - 6 и чл. 7 - 9.

(4) В случаите по ал. 2 проверката се образува със заповед, съответно с решение, на органа по избора или назначаването, постоянната комисия, Съвета на нотариусите или Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители. Срокът за извършване на проверката започва да тече от издаването на заповедта, съответно от приемането на решението и връчването му на проверяващите, а когато проверката се извършва от постоянна комисия - от приемането на решението ѝ за проверка.

(5) Заповедта, съответно решението, по ал. 4 се връчват на проверяваното лице, което може да направи възражение и да представи доказателства в 7-дневен срок.

(6) За проверките на декларациите за несъвместимост се прилагат чл. 13, ал. 4 - 7 и ал. 9. Държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и другите институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване, предоставят необходимата информация в 14-дневен срок от получаването на искането.

(7) Проверката приключва с доклад до органа по избора или назначаването, съответно до общинския съвет или общинската избирателна комисия, Съвета на нотариусите или Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители.

(8) Докладът съдържа фактическа част относно проверените декларирани факти и информацията, събрана в хода на проверката, заключение за наличие или за липса на несъвместимост в съответствие с изискванията, предвидени в съответните нормативни актове, дата и подписите на лицата, извършили проверката. Към доклада се прилагат декларацията/декларациите и носителите на информацията, получена по ал. 6 и по чл. 13, ал. 6.

(9) При установена несъвместимост органът по ал. 7 предприема действия по осъществяване на последиците от несъвместимостта, предвидени в съответните закони.

Чл. 17. (1) Когато лице по чл. 1, ал. 2 има частен интерес по смисъла на чл. 53 от ЗПКОНПИ, то е длъжно да си направи самоотвод от изпълнението на конкретното правомощие или задължение по служба.

(2) Органът по избора или назначаването или съответната постоянна комисия са длъжни да направят отвод на лице по чл. 1, ал. 2, т. 1 - 5, ако разполагат с данни за негов частен интерес във връзка с конкретно правомощие или задължение по служба.

(3) За отводите на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 6 и 7 се прилагат и съответните специални закони.

(4) Самоотводите и отводите се правят незабавно след възникването или след узнаването на данните за наличие на частен интерес.

(5) Самоотводите и отводите се мотивират, като се посочва частният интерес, който е причина за отстраняването от изпълнението на конкретното правомощие или задължение.

Чл. 18. Производството по установяване на конфликт на интереси се образува:

1. при подаден сигнал по чл. 6, ал. 1, съответно по чл. 6, ал. 4;

2. служебно: от органа по избора или назначаването, от Съвета на нотариусите или от Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство - от съответната постоянна комисия;

3. по искане на лицето по чл. 1, ал. 2.

Чл. 19. (1) Искането по чл. 18, т. 3 трябва да съдържа:

1. трите имена и длъжността на лицето;

2. описание на конкретния случай, по отношение на който се отправя искането;

3. дата на подаване на искането;

4. подпис на подателя.

(2) Когато искането не отговаря на условията по ал. 1, лицето се уведомява от съответната комисия по чл. 23 или чл. 24 да отстрани недостатъците в 3-дневен срок от съобщението за това с указание, че при неотстраняването им в срок искането ще бъде оставено без разглеждане.

(3) По отношение на искането се прилагат разпоредбите на чл. 6, ал. 3, 5 и 7.

Чл. 20. Производството по установяване на конфликт на интереси се образува служебно, когато при осъществяване на служебните си задължения органът по избора или назначаването, Съветът на нотариусите или Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство - съответната постоянна комисия, са установили конкретни данни, пораждащи съмнение за конфликт на интереси.

Чл. 21. Производството по установяване на конфликт на интереси се образува в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението.

Чл. 22. (1) Образуването, отказът от образуване и прекратяването на производството се извършват със заповед, съответно с решение, на органа по избора или назначаването, на Съвета на нотариусите или на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство - с решение на съответната постоянна комисия.

(2) Производство не се образува или образуваното производство се прекратява, когато:

1. в сигнала или искането липсва някой от реквизитите по чл. 6, ал. 2, съответно по чл. 19, ал. 1, и недостатъкът не е отстранен в указания срок;

2. са изтекли сроковете по чл. 21;

3. сигналът или искането са подадени до некомпетентен орган;

4. сигналът или искането са подадени повторно по въпрос, по който има влязъл в сила акт, освен ако се основават на нови факти или обстоятелства;

5. сигналът или искането са подадени спрямо същото лице и по същия въпрос, по който има висящо производство, независимо дали е във фазата на издаване, или на оспорване на акта.

(3) Проверката за наличието или за липсата на предпоставките по ал. 2 се извършва от съответната комисия по чл. 23 и 24.

(4) В случаите на ал. 2, т. 3 сигналът или искането се препращат незабавно, но не по-късно от 7 дни, на компетентния орган, за което се уведомява подателят.

Чл. 23. (1) Проверката за наличието или за липсата на конфликт на интереси се извършва от комисията от служители по чл. 11, ал. 1, т. 2 или от комисия от инспектори. Комисията от инспектори е постоянна и се назначава със заповед, съответно с решение, на органа по избора или назначаването в състав най-малко от трима редовни членове и един резервен, като при възможност в състава ѝ се включва инспектор с юридическо образование. Когато численият състав на инспектората не позволява, за член на комисията се определя служител, който отговаря на условията по чл. 11, ал. 2. За комисиите от инспектори се прилагат съответно и разпоредбите на чл. 11, ал. 3 и 4.

(2) Проверката по ал. 1 за лицата по чл. 81б, ал. 1 от Закона за държавния служител се извършва от съответната комисия на приемащата администрация, а за лицата по чл. 16а, ал. 4 от Закона за държавния служител - от комисията към органа по назначаването, до който е подаден сигналът.

(3) Когато се извършва проверка за наличието или за липсата на конфликт на интереси спрямо член на съответната комисия, той не участва в нея. В този случай на негово място участва резервен член.

Чл. 24. (1) Проверката за наличието или за липсата на конфликт на интереси на кметовете на кметства и на лицата по чл. 1, ал. 2, т. 2 и 3, когато са избрани с решение на съответния общински съвет, се извършва от постоянната комисия на общинския съвет по чл. 12, ал. 1.

(2) Проверката за наличието или за липсата на конфликт на интереси на нотариусите и частните съдебни изпълнители се извършва от комисията по чл. 12, ал. 2.

Чл. 25. (1) Доказателствата за наличието или за липсата на конфликт на интереси се събират по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Комисиите по чл. 23 и 24 изискват и получават информация от органи на държавната власт, от органи на местното самоуправление, както и от физически и юридически лица. В искането се посочват номерът на заповедта, съответно решението за определяне на членовете на съответната комисия, както и на заповедта, съответно решението за образуване на производството.

(3) Органите и лицата по ал. 2 са длъжни в 7-дневен срок от получаването на искането да представят необходимата информация и документи.

(4) На лицето, срещу което е образувано производството, се предоставят за запознаване всички събрани доказателства и му се дава възможност да направи възражение в 7-дневен срок от предоставянето им, при спазване на правилата по глава седма от ЗПКОНПИ относно защитата на подалия сигнала.

(5) Лицето, срещу което е образувано производството, може да представи и да посочи нови доказателства, които да се съберат.

(6) Лицето, срещу което е образувано производството, се изслушва от комисията, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от членовете на комисията и от лицето, срещу което е образувано производството.

(7) Лицето, срещу което е образувано производството, има право на защита, включително адвокатска защита.

(8) Проверката приключва със становище на комисията по чл. 23, ал. 1, по чл. 24, ал. 1 - за лицата по чл. 1, ал. 2, т. 2 и 3, когато са избрани с решение на съответния общински съвет, или на комисията по чл. 24, ал. 2, относно наличието или липсата на конфликт на интереси.

(9) Комисията по ал. 8 представя на органа по избора или назначаването, на Съвета на нотариусите или на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители становището заедно с цялата преписка в 7-дневен срок.

Чл. 26. (1) Органът по избора или назначаването, Съветът на нотариусите или Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство - постоянната комисия, се произнася с мотивирана заповед, съответно решение за наличието или липсата на конфликт на интереси, в срок до два месеца от образуването на производството. При случаи на фактическа и правна сложност срокът може да се продължи еднократно с 30 дни.

(2) Актът по ал. 1 съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. адресата на акта;

3. фактическите и правните основания за постановяването му;

4. направените от лицето възражения и мотиви в случай на неприемане;

5. диспозитивна част, в която се установява липсата или наличието на конфликт на интереси и се налага глоба по чл. 171 от ЗПКОНПИ;

6. срок и съд, пред който може да се обжалва;

7. дата на издаване и подпис/подписи.

(3) При установен конфликт на интереси не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, а глобата се налага с акта по ал. 1.

(4) В акта, с който е установен конфликт на интереси, се посочва и срок за доброволно изпълнение на наложената глоба.

Чл. 27. (1) Актът по чл. 26, ал. 1 се съобщава на:

1. заинтересованото лице;

2. окръжната прокуратура по седалището на органа по чл. 26, ал. 1.

(2) Влезлият в сила акт, с който е установен конфликт на интереси по отношение на кмет на кметство, се съобщава и на съответната общинска избирателна комисия.

Чл. 28. (1) Актът, с който се установява конфликт на интереси, може да се оспори от заинтересованото лице пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Прокурорът може да подаде протест пред съда в срок един месец от съобщаването на акта, с който се установява липсата на конфликт на интереси.

Чл. 29. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно глава осма от ЗПКОНПИ и Административнопроцесуалният кодекс.

Чл. 30. Когато с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси, освобождаването от заеманата длъжност се осъществява по ред, предвиден в съответния закон.

Чл. 31. Когато в производството по установяване на конфликт на интереси се установят данни за извършено престъпление, органът по избора или назначаването, Съветът на нотариусите или Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство - съответната постоянна комисия, сезира незабавно компетентните органи за предприемане на действия по наказателно преследване.