Държавен вестник, брой 58 от 13.VII

Правителството на Република България, наричано по-долу "Правителството", и Детският фонд на ООН, наричан по-долу "УНИЦЕФ", са постигнали взаимно съгласие относно съдържанието на Плана за действие по Програмата в страната (наричан по-долу "Плана за действие") и описаните отговорности за изпълнението на Програмата за страната; и

Като укрепват своето взаимно съгласие и сътрудничество за изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на детето;

Като надграждат върху натрупания опит и отчетения напредък при изпълнението на предишната програма за сътрудничество;

Като навлизат в нов период на сътрудничество от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2022 г.;

Като заявяват, че тези отговорности ще бъдат изпълнени в дух на приятелство и сътрудничество,

се договориха за следното:

1. Основното споразумение за сътрудничество, подписано между Правителството на Република България и УНИЦЕФ на 8 ноември 2004 г., поставя основата на взаимоотношенията между Правителството и УНИЦЕФ. Планът за действие по програмата за страната, който обхваща периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2022 г., следва да се тълкува и изпълнява в съответствие с Основното споразумение за сътрудничество. Програмите и проектите, описани тук, са договорени съвместно от Правителството и УНИЦЕФ. Настоящият План за действие по програмата за страната се състои от 9 части, в които са описани общите политики, приоритети, цели и задачи, стратегии, управленски отговорности и ангажименти на Правителството и УНИЦЕФ.

2. България, която е член на Европейския съюз от 2007 г., е страна със среден към висок доход и население от 7,15 милиона през 2015 г., 1,19 милиона от които (16,6 %) деца¹. Съгласно последните статистически данни от преброяването на населението (2011 г.) основните етнически групи са: българи 84,8 %, турци 8,8 % и роми 4,9 %. С индекс на човешкото развитие от 0.782 България попада в категорията с висока степен на човешкото развитие, на 59-о място от 188 страни и територии.

3. Въпросите, свързани с децата, продължават да заемат челно място в националния дневен ред и с подкрепата на УНИЦЕФ и други партньори бе постигнат значителен напредък в ключови области, по-специално в деинституционализацията на децата, ранното детско развитие (РДР), предучилищното и училищното образование, както и достъпа до правосъдие. България също така предоставя все повече техническа помощ на други страни за насърчаване правата на децата, като споделя своите знания и опит посредством хоризонтално сътрудничество.

4. Правителството запазва макроикономическата стабилност, докато страната се стреми да достигне стандартите на Европейския съюз (ЕС) по отношение на социалното и икономическото развитие и социалното сближаване. Доходът на глава от населението е 47 % от средния за ЕС и е най-ниският в ЕС². Основно предизвикателство продължава да бъде разминаването между основното население и някои уязвими групи. Коефициентът на Джини на стойност 37 (след социални трансфери) е сред най-високите в ЕС, което е показател за значително неравенство в доходите³.

5. Около половината от децата в България (43,7 %⁴, или 527 200⁵ деца) живеят в риск от бедност или социално изключване. Деца в особено уязвимо положение и маргинализация са тези, които живеят в бедни домакинства, в семейства с повече от три деца или само с един родител, деца от ромски и турски етнически общности, такива, които не посещават училище, деца с увреждания, деца от мигрантски или бежански семейства (особено непридружени и разделени от семействата деца) и деца, настанени в резидентна грижа.

6. През последните 14 години детската смъртност (6,6 на 1000 живородени деца за 2015 г.⁶) е намаляла почти наполовина, но все още е два пъти по-висока в сравнение със средната стойност за ЕС, а в някои части на страната нивото на детската смъртност е почти три пъти над средното за страната. Въпреки че неонаталната смъртност (4 на 1000 живородени деца за 2015 г.) е намаляла трайно, тя продължава да е по-висока от средните стойности за ЕС (2,5 на 1000 живородени деца⁷).

7. 9,5 % от живородените деца са родени от подрастващи момичета и млади жени под 20-годишна възраст, като в някои региони процентът е още по-висок⁸. Основните фактори по отношение на ранните бременности са свързани с ранно начало на сексуален живот и рисково поведение на подрастващите⁹. Основните пречки са недостатъчно сексуално и здравно образование в училище и липсата на информация за наличните услуги за сексуално и репродуктивно здраве за младите хора.

8. През последните няколко години бяха положени значителни усилия за подобряване на здравето и развитието на децата в ранна възраст. В националните стратегии и политики за здравеопазване и деинституционализация бяха включени нови мерки. В цялата страна се създадоха услуги за ранно детско развитие, насочени към подкрепа на родителите и семейно консултиране, ранна интервенция, включване на децата с увреждания в предучилищното образование, насърчаване на здравето и ранното образование и грижа.

9. Общественото образование в България е безплатно, като българското законодателство предвижда задължително предучилищно образование от петгодишна възраст. Процентът записани деца в предучилищно образование достига 90, но под 80 % от децата на възраст три и четири години посещават детска градина¹⁰. Процентът на записани деца в начално образование е 93,2 %, в прогимназиален етап на основната образователна степен - 78,3 %, а в гимназиален етап на средно образование - 81,5 %¹¹. Всяка година около хиляда деца на училищна възраст не се записват в училище, като през учебната 2014 - 2015 г. около 14 500 деца са напуснали началния или прогимназиалния етап на основното образование. Учебните резултати също са далеч от очакванията, като България е на 45-о място от 72 страни, които взеха участие в Програмата за международно оценяване на ученици (PISA) с над 40 % от децата, които не покриват основното ниво на грамотност. България има и едно от най-ниските нива на инвестиции в образованието в ЕС - 4,1 % БВП (2014 г.)¹².

10. Запазват се неравенствата и етническите различия: 45 % от ромските деца не посещават предучилищно образование, а 15 % не посещават училище¹³. Счита се също така, че едва около половината от децата с увреждания са интегрирани в общообразователната система, като около 8000 деца с увреждания не посещават училище¹⁴. Основните пречки за достъпа до образование са свързани с бедност и невъзможност да се заплащат свързаните с образованието допълнителни разходи, ниското ниво на образование на родителите, здравословни проблеми, както и недобро владеене на български език, стереотипи и предразсъдъци.

11. България е постигнала впечатляващ напредък в реформата на грижата за деца и в гарантиране правото на детето да живее в грижовна и подкрепяща семейна среда. Броят на децата в институции от стария тип е намалял значително: от 7587 през 2010 г. до 1232 през юни 2016 г.¹⁵. В резултат на амбициозната Национална стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България" всички институции за деца с умствени увреждания и почти половината институции за деца до три години са затворени. Този напредък бе възможен благодарение на създаването на голяма мрежа от приемни семейства и центрове за настаняване от семеен тип за деца. Една трета от децата в приемна грижа (766 от 2312 към септември 2015 г.) са под три години, а над 6000 деца са настанени при роднини и близки¹⁶.

12. Независимо от този напредък всяка година много деца продължават да бъдат разделяни от семействата си. Децата от маргинализирани общности и тези с увреждания са с най-висок риск да бъдат разделени от семействата си. Основните причини са липсата на качествени услуги за деца и недостатъчни ресурси за подкрепа на семействата. Други фактори, които водят до разделяне на деца от семействата им, включват стигма и предразсъдъци, ранни бременности, а в някои ромски общности - и детски бракове. Актуализираният План за действие от 2016 г. за изпълнение на Националната стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България" ясно набелязва пътя напред за продължаване на реформата в грижата за деца, като поставя силен акцент върху превенцията на разделянето на деца от семействата им.

13. След приемане на Закона за закрила на детето през 2000 г. България изгради система за закрила на детето, която работи и по превенция, идентификация и реакция при случаи на насилие над деца. Телесното наказание е забранено в Закона за закрила на детето, Семейния кодекс (2009) и Закона за предучилищното и училищното образование (2015). През февруари 2017 г. Министерският съвет одобри Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца, но насилието над деца продължава да бъде сериозен проблем. Неотдавнашни изследвания посочват, че определящите фактори са високите нива на обществена търпимост и приемане на насилието, както и слабото разбиране на някои нови форми на насилие, като сексуална онлайн злоупотреба и експлоатация на деца. Почти 68 % от родителите приемат използването на "насилие в разумни граници" като средство за дисциплина¹⁷, като в същото време има само няколко програми в страната за подкрепа на родители за използване на ненасилствени възпитателни мерки. През 2015 г. отделите за закрила на детето са получили 3741 сигнала за насилие над деца и са отворили 957 случая след проверка. Регистрираните случаи касаят основно тежки форми на насилие в семейството.

14. Въпреки че от 2011 г. правителството полага значителни усилия да въведе съвременна система за детско правосъдие, правната рамка все още не е в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето и международните стандарти в тази област. Проектът на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица, както и предложенията за изменения в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, които все още не са одобрени, представляват основен пробив в замяната на наказателния подход със социални образователни интервенции, базирани на индивидуалните нужди на подрастващите. Приемането на този закон ще бъде важна първа стъпка за гарантиране на справедлив достъп на децата до правосъдие в страната, като в същото време правораздавателната система въвежда нови практики за превенция на повторната виктимизация на деца - жертви и свидетели на престъпления. Пълното прилагане на международните стандарти, свързани с третирането на деца в правораздавателната система, обаче ще изисква изменения в няколко нормативни и поднормативни акта, за да се гарантира, че най-добрите интереси на детето са от първостепенно значение и че се зачита правото на детето да бъде изслушано във всяко съдебно или административно производство.

15. Други положителни развития са участието на омбудсмана в процеса на наблюдение на положението на уязвими деца, подобреният капацитет на НПО за докладване в областта на правата на детето, както и информационната система, въведена неотдавна от Агенцията за социално подпомагане, която се очаква да доведе до подобряване на събирането на данни за закрила на децата. За да се превъзмогнат лишенията, пред които са изправени децата и семействата в неравностойно положение, и да се намалят неравенствата, следва да се преодолеят няколко пречки, включително оскъдните дезагрегирани данни, липсата на единни методи за събиране и анализ на информация, както и продължаващите пропуски в националната система за наблюдение на деца.

16. Осведомеността за правата на детето сред българската общественост трябва да се повиши. Медиите продължават да бъдат основно средство за комуникация, застъпничество и мобилизиране на ресурси за подкрепа за правата на децата. Докато както традиционните, така и социалните медии имат огромен потенциал за насърчаване на промени в социалните норми, нагласите и поведението, то зачитането на основни етични принципи в отразяването на въпроси, свързани с деца, продължава да бъде предизвикателство. Необходимо е подобрение в отразяването и професионализъм, когато става въпрос за деца в най-неравностойно положение и уязвими деца, за да се засили ролята на медиите при формиране на общественото мнение и възпитаване на съобразени с децата социални норми. Друго предизвикателство е недостатъчното присъствие на деца и младежи в медиите.

17. Постигнатите резултати в рамките на настоящото партньорството между българското правителство и УНИЦЕФ намериха добър отзвук сред обществеността, доказателство за което е и нарастващият брой физически лица и корпоративни партньори, които подкрепят осъществяването на правата на детето в страната. В периода 2013 - 2016 г. над 80 000 физически лица и 700 компании подпомогнаха програми, подкрепени от УНИЦЕФ. Някои стратегически корпоративни партньорства са признати като най-добра практика за интегриран корпоративен ангажимент и корпоративна социална отговорност както в България, така и по света.

18. Българското правителство играе активна роля за насърчаване правата на детето в международен план като член на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ (2013 - 2015) и негов заместник-председател (2014), както и съучредител на Групата на приятелите на децата и Целите за устойчиво развитие в ООН. Страната постави правата на децата в центъра на своето председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа, като акцентира върху Стратегията за правата на децата, която беше приета в София през април 2016 г. Правителството също така даде своя най-голям принос по линия на двустранното сътрудничество към УНИЦЕФ в Грузия за проект, свързан с децата с увреждания. УНИЦЕФ подкрепи споделянето на добри практики от България и хоризонталното сътрудничество в областта на реформата на грижите за деца, ранното детско развитие, образованието и младежите с няколко страни от региона.

19. България е уязвима по отношение на природни бедствия, като наводнения, обилни снеговалежи, които изолират населението в планинските райони, и сеизмична дейност. Потенциалното въздействие върху деца и семейства варира от щети за домакинствата и увреждане на имуществото до човешки жертви. Правителството има капацитет да реагира, както и достъп до значителна финансова подкрепа от ЕС в извънредни ситуации, но е необходимо да се въведе подход, който е адаптиран към детето и въпросите на пола, в готовността и реакциите. От 2013 г. страната приема нарастващ брой лица, търсещи убежище. През 2016 г. 19 418 мигранти и бежанци са кандидатствали за международна закрила, от които приблизително 30 % са деца, включително непридружени и разделени от семействата деца¹⁸. Правителството значително подобри условията в приемните центрове и задоволяването на основните нужди на търсещите убежище, като подслон, храна и медицински грижи. УНИЦЕФ предостави подкрепа на националните партньори за посрещане нуждите на децата и подобряване закрилата на непридружените и разделените от семействата деца.

Обосновка на програмата

20. Като надгражда резултатите от досегашното сътрудничество, общата цел на Програмата е да подкрепи усилията на България да гарантира, че всички деца и подрастващи в страната, включително тези в най-неравностойно положение, се ползват от правата си и развиват своя пълен потенциал в едно приобщаващо и закрилящо общество в съответствие с Конвенцията за правата на детето и препоръките на Комитета за правата на детето. Партньорството със страната ще се ръководи също така от двете Конвенции за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените и за правата на хората с увреждания, както и от Стратегическия план на УНИЦЕФ за 2018 - 2021. То ще допринесе за постигане на Целите за устойчиво развитие, Стратегията за правата на детето на Съвета на Европа (2016 - 2021) и препоръката на Европейската комисия "Инвестиране в децата: прекъсване на цикъла на неравностойното положение". Партньорството със страната е напълно съгласувано с националните приоритети и ще подкрепи усилията на правителството за изграждане на приобщаващо общество, както е описано в Стратегията "Европа 2020". Партньорството със страната ще продължи да акцентира върху равнопоставеността с оглед достигане до децата в най-неравностойно положение. Благосъстоянието и равните възможности на децата ще се подобряват чрез насърчаване на междусекторно сътрудничество и интегрирани социални услуги. Това ще допринесе и за разработване на иновативни подходи, оползотворяване на ресурси и експертни познания, укрепване на хоризонталното сътрудничество и Официалната помощ за развитие при максимално използване на потенциала на България като член на ЕС за подкрепа и насърчаване на правата на детето в глобален план.

Програмни приоритети

21. Следните четири компонента на Програмата са съобразени с препоръките от годишните прегледи с националните партньори и средносрочния преглед на Програмата от 2015 г., включително чрез национална консултация със 7000 момичета и момчета:

А. Ранно детско развитие и система за публична грижа за деца

22. Като надгражда постигнатите резултати в областта на ранното детско развитие, Партньорството със страната ще подкрепи разработването, прилагането и мониторинга на национални политики така, че да се гарантира цялостна подкрепа за ранното детско развитие на децата в най-неравностойно положение. Това включва дейности за укрепване на капацитета на лицата, полагащи грижи за децата, за осигуряването на подкрепяща пълноценното развитие на детето грижа, за повишаване разбирането за социалното, емоционалното и познавателното развитие на детето и за насърчаване на по-голямо търсене на услуги за РДР. В тясно сътрудничество с Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика УНИЦЕФ ще подкрепи законодателни промени, институционални механизми, финансиране и засилена координация за преодоляване на неравенствата в достъпа до качествени услуги за РДР за всички деца. За постигане на добри резултати от съществено значение е също така да се адресират вредните практики и да се насърчи позитивното родителство, ранното идентифициране на деца в риск от проблеми в развитието, както и идентифицирането на деца, изложени на неглижиране, насилие или злоупотреба.

23. В съответствие с Националната здравна стратегия 2014 - 2020 ще се засили капацитетът на системата на здравеопазване, за да се подпомогнат децата да развият своя пълен потенциал през първите три години от живота си. УНИЦЕФ ще работи съвместно с Министерството на здравеопазването за гарантиране, че регулаторната рамка и съответните насоки включват системно проследяване и подкрепа за развитието на малките деца. Ще продължи сътрудничеството за развиване на патронажните грижи посредством валидиране, остойностяване и разпространение на опита от пилотната работа на УНИЦЕФ, за да се подпомогне планираното въвеждане на модела на национално равнище.

24. Партньорството със страната ще продължи да подкрепя реформата на грижата за деца и деинституционализацията, като укрепва системата за закрила на детето и социална закрила, за да се реализира постепенно правото на всяко дете да живее в семейна среда. УНИЦЕФ ще се фокусира върху развитието и изпълнението на междусекторни политики и дейности за засилване капацитета на системата за закрила на детето да идентифицира, предотвратява и отговаря на рискове за децата и фактори за разделяне от семейството, включително насилие, и да предоставя интегрирано управление на случаи и подкрепа за семейства.

25. Усилията ще се фокусират върху разработването на стандарти за качество и механизми за осигуряване на качеството и върху подобряване на координацията, за да се засили ефектът от социалните услуги и алтернативните грижи (като приемна грижа и центрове за настаняване от семеен тип за деца). Системата за закрила на детето ще бъде укрепена и по-добре интегрирана с други социални сектори, най-вече системата за социално подпомагане, като се подобри нейната обезпеченост и отчетност. Ще се обърне внимание и на капацитета за закрила на децата в извънредни ситуации.

26. Партньорството със страната ще заложи на комбинация от комуникация за социална промяна, застъпничество и повишаване на осведомеността, които ще бъдат насочени към конкретни групи за насърчаване на благоприятна среда, където се отчита и последователно се работи за ранното детство като основа за здраве, развитие и благополучие през целия живот.

Б. Приобщаващо предучилищно и училищно образование

27. Този компонент ще подкрепи националните усилия за постепенното реализиране на правото на всяко дете на качествено и приобщаващо образование. Новият Закон за предучилищното и училищното образование постави основата за въвеждане на приобщаващо образование във всички детски градини и училища и за засилване на мерките за намаляване на отпадането от училище. УНИЦЕФ ще продължи да си сътрудничи с Министерството на образованието и науката, общините, детските градини, училищата и НПО за насърчаване на приобщаващи практики, като развива капацитета на учители, променя физическата среда, ангажира родители, предотвратява насилието и посреща различните нужди на децата. Доказателствата и натрупаните знания ще подпомогнат националната политическа рамка за приобщаващо образование. Чрез комуникация за социална промяна ще се повишат осведомеността и подкрепата за приобщаващото образование сред родителите, гражданското общество, професионалистите и правителството.

28. УНИЦЕФ ще работи със съответните власти на национално и местно равнище, с гражданското общество и представителите на групите в неравностойно положение за постигането на общо разбиране относно важността на ранното образование за развитието на детето. Офисът на УНИЦЕФ и занапред ще оказва техническа помощ на Министерството на образованието и науката за прилагането на гъвкави и финансово достъпни целеви интервенции за осигуряване достъпа на деца от семейства в неравностойно положение и от отдалечени райони, където не са налице публични образователни услуги. УНИЦЕФ ще се фокусира върху валидирането, остойностяването и документирането на гъвкави и иновативни подходи за гарантиране достъпа на уязвими деца до качествено образование в ранна детска възраст с оглед на тяхното приложение в национален план.

29. Намаляването на броя на преждевременно напусналите училище деца е една от основните цели на този компонент. УНИЦЕФ ще предостави техническа експертиза за изпълнение на Националната стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система и за ефективното функциониране на системата за ранно предупреждение за идентифициране на деца, отпаднали от училище или в риск от отпадане. Определени в няколко изследвания като особено уязвими, младите ромски момичета ще бъдат основни участници в интегрирания подход за промяна на ролите, основани на пола и на социалните норми, който ще бъде приложен в определени общини в партньорство с училища, ромски общности и НПО. Този компонент ще допринесе също така за въвеждането в училищата на обучение за правата на детето, на здравно и гражданско образование и за засилване на участието на децата и ангажираността на юношите.

В. Превенция на насилието, защита на жертвите и достъп до правосъдие за всички деца

30. Реализирането на правото на всяко дете да живее без насилие, злоупотреба, експлоатация и вредни практики ще бъде свързващ елемент в цялото партньорството със страната. УНИЦЕФ ще продължи да работи с правителството за укрепване капацитета на национално ниво за предотвратяване, идентифициране, реакция и защита на деца - жертви на насилие. Като надгражда постигнатия напредък, този компонент ще допринесе за изпълнението на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца, реформата на законодателството, укрепване на механизмите за сигнализиране на случаи на насилие и злоупотреба и за събиране на данни. Основна стратегия ще бъде директната работа с деца, за да се повиши тяхната осведоменост за правата им и за механизмите и инструментите за сигнализиране на случаи на насилие. УНИЦЕФ ще подкрепи пилотирането на мултидисциплинарни услуги (социални, правни, психологически и медицински) за деца - жертви на насилие, и създаването на допълнителни сигурни и достъпни канали за подаване на сигнали за насилие от страна на деца.

31. В областта на детското правосъдие УНИЦЕФ ще подкрепи изпълнението на предложения Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица и подзаконовите нормативни актове посредством разработването на правораздавателни процедури за деца в конфликт със закона, изготвянето на обучителни пакети за съответните професионалисти, както и разработването на механизми за отклоняване и алтернативни мерки. УНИЦЕФ ще подпомага и въвеждането на подхода на възстановителното правосъдие чрез медиация и семеен съвет.

32. Ще бъде подобрен цялостният достъп до правосъдие на децата посредством изменения на няколко нормативни акта, за да се гарантира, че най-добрите интереси на детето са от първостепенно значение, както и чрез създаването на съвременни правила и политики за справедлив достъп на децата до правосъдие. Този компонент ще подкрепи и институционализирането на обучителни програми за полицейски служители, прокурори, съдии и адвокати. Ще бъдат предоставени правни консултации и правна помощ на деца - участници в правни производства, включително на деца бежанци и мигранти.

Г. Партньорства за наблюдение, комуникация и насърчаване на правата на детето в България и по света

33. Този компонент ще подкрепи Националния статистически институт, както и други институции, поддържащи национални информационни системи, в процеса на събиране и анализ на дезагрегирани статистически данни и за идентифициране на най-уязвимите групи деца и на основните пречки за реализирането на техните права. Ще се предостави подкрепа и за Държавната агенция за закрила на детето и независими институции за правата на човека, по-специално омбудсмана, за ефективно наблюдение и насърчаване на правата на детето и идентифициране на нарушения на правата на детето. Партньорството на УНИЦЕФ с академични и изследователски институции и гражданското общество ще се засили още повече, така че да подкрепи редовно и независимо наблюдение на правата на детето, включително положението на децата бежанци и мигранти.

34. Ще се използват традиционни, дигитални и социални медийни платформи, за да се достигне до нови аудитории. УНИЦЕФ ще помогне за повишаване уменията на ключови журналисти, медийни експерти, студенти по журналистика и НПО как да комуникират етично въпроси, свързани с децата. Повишаването на осведомеността и изграждането на споделено разбиране за специфичните уязвимости, развиващите се способности и възможностите по време на юношеството ще бъдат предмет на специално внимание. Ангажирането на подрастващите като агенти на промяната ще бъде свързващ елемент във всички програмни области.

35. Партньорството с частния сектор ще насърчава солидарност и социална промяна в полза на всички деца в България и по света. Ангажирането на бизнеса ще се доразвие чрез интегриран подход, включващ мобилизиране на ресурси, корпоративна социална отговорност и инициативи за застъпничество. УНИЦЕФ ще развива набирането на средства от индивидуални месечни дарители, които понастоящем са около 30 000 души, и ще ги ангажира допълнително посредством комуникация за социална промяна за създаване на група застъпници за детските права. Паралелно с това УНИЦЕФ ще продължи да подкрепя правителството, местните власти и НПО в привличането на средства от Европейския съюз и други ресурси.

36. Партньорството между България и УНИЦЕФ ще допринесе за напредъка в реализиране правата на децата в Европейския съюз, в региона и по света, като засили хоризонталното сътрудничество и официалната помощ за развитие и ги обвърже с въпроси, свързани с децата. УНИЦЕФ ще подкрепи правителството и партньорите от гражданските организации за изпълнение на Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ - чрез създаване на знания, документиране на добри практики и споделяне на българските опит и експертиза с други страни. Ще бъде поставен специално фокус върху подпомагане на двустранното сътрудничество със страните от Западните Балкани и Черноморския регион. Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. е добра възможност за България да повлияе върху политическия диалог в ЕС и да изведе въпросите, свързани с децата, на челно място в политическия дневен ред.

Д. Ефективност на Програмата

37. Този компонент ще включва дейности, свързани с координиране и изпълнение на партньорството със страната, и ще предоставя обща подкрепа за всички програмни области.

38. Въз основа на извлечените поуки от предишния програмен период и при отчитане статута на България като държава с по-висок среден доход (UMIC) и държава - членка на ЕС, партньорството със страната ще подкрепя укрепването на системите в национален мащаб, разработването на политики и нормотворческа дейност, които ще бъдат подкрепяни от моделиране на програми и услуги в целевите райони с по-силен акцент върху ангажирането на съответните заинтересовани лица и институции на всички етапи от процеса и изграждането на национална отговорност. Програмата ще продължава да прилага програмиране, съобразено с половете, да изгражда по-широки обединения за правата на детето, да ангажира децата и подрастващите като агенти на промяната, да мобилизира ресурси и партньорства за децата и да попълва празнотите в наличните данни и генерира доказателства за това, кое работи и кое не. В допълнение ще се полагат усилия за привличане на силата на бизнеса и пазарите в полза на децата и за стимулиране на иновации за децата, включително чрез по-нататъшно укрепване на синергиите и интеграцията между програми, комуникации и набиране на средства.

39. Направена е оценка на въздействието върху околната среда за всички програми, като не се очакват никакви отрицателни екологични последици.

Структура на Програмата

40. Основните партньори са Министерството на външните работи, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на младежта и спорта, Държавната агенция за закрила на детето, Държавната агенция за бежанците, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Националният статистически институт, Народното събрание, Администрацията на Президента на Република България, главният прокурор на Република България; омбудсманът на Република България, Комисията за защита от дискриминация; Националното сдружение на общините в Република България. Активно партньорство ще бъде развивано и с областните управи и местните власти, гражданското общество, международните и националните НПО, мозъчни тръстове и изследователски центрове, университети, академии, медии, частен сектор, както и с родители, деца и младежи.

41. Ще бъде засилено партньорството със Световната банка в областта на ранното детско развитие, социалното подпомагане и социалното включване и реформа на публичните разходи; със Световната здравна организация в областта на майчиното и детското здраве, здравето на подрастващите, превенция на насилието над деца и приобщаването на децата с увреждания; с Върховния комисариат на ООН за бежанците в областта на закрилата на децата бежанци и мигранти; УНИЦЕФ ще работи с университети, изследователски организации и други заинтересовани страни за събирането на статистически данни и анализи относно положението на децата и финансирането на политиките, свързани с децата.

42. Активното сътрудничество с неправителствените организации и частния сектор е един от крайъгълните камъни на програмата. НПО ще бъдат консултирани при планирането на програмата, изпълнението и оценката. Особен акцент ще бъде поставен върху засилването на подкрепата от страна на медиите и частния сектор, както и подкрепата от физическите лица за национални и международни програми за деца.

43. Като надгражда върху положителния опит от националната онлайн консултация с децата, проведена през 2015 г., УНИЦЕФ ще продължи да разработва иновативни механизми и платформи, включително чрез каналите за дигитална комуникация, за допитване до подрастващи момичета и момчета и осигуряване на широкото споделяне на техните мнения, възгледи и тревоги с правителствените институции и широката общественост. УНИЦЕФ ще спомага за идентифициране на проблемите и въпросите, считани за приоритетни от децата и младежите, като ги ангажира в проучвания, генериране и анализ на данни, със специален фокус върху групите в най-неравностойно положение.

44. Управленският екип на УНИЦЕФ за страната ще координира планирането, изпълнението, мониторинга и оценяването на партньорството със страната, като ще осигурява спазването на програмните и оперативните политики и процедури на УНИЦЕФ.

45. Министерството на външните работи и Министерството на труда и социалната политика отговарят от страна на Правителството за цялостната координация на програмата за страната.

46. Партньорството със страната ще подпомага и приемането и прилагането на политики и стратегии от страна на държавата с фокус върху укрепването на националния капацитет за планиране, управление, прилагане и отчитане на резултатите от изпълняваните политики и програми от гледна точка на засилено използване на национални системи и процедури (като например управлението на публични финанси, счетоводство, одит, обществени поръчки, отчитане спрямо постигнати резултати и рамки за наблюдение). УНИЦЕФ ще продължи да прилага Хармонизирания подход за парични преводи (HACT), който опростява и хармонизира процедурите за парични преводи, използвайки подход, основаващ се на оценка на риска, намалява разходите, позволява по-добро планиране, концентрира се повече върху програмните резултати, набляга на и предвижда бъдещи мерки за развитието на капацитета на база оценката на изпълняващия партньор. Основен приоритет за управлението на партньорството със страната ще бъде засилването на взаимната отговорност и прозрачност за постигането на ангажиментите на партньорството, както и за изграждането на по-ефективно и включващо партньорство с широк кръг партньори за развитие, за формулиране и оценка на напредъка в приложението на договорените ангажименти.¹⁹

47. Правителството и УНИЦЕФ ще подготвят заедно и подписват застъпващи се работни планове, които описват дейностите, планирани да допринесат за постигане на резултатите по програмните компоненти и междинните резултати, описани в Рамката за резултатите и ресурсите от Плана за действие по програмата за страната, и основаващи се на годишните прегледи. Други ключови заинтересовани страни ще бъдат поканени да участват в срещите по планиране. При необходимост застъпващите се работни планове ще бъдат променяни през годината вследствие на промени във финансовото положение или на промени в приоритетите.

48. Механизъм за съвместен годишен преглед на напредъка за всички програми, обхванати от Плана за действие, ще събира заинтересованите страни и Правителството в последното тримесечие на годината, а междинен преглед на партньорството УНИЦЕФ - България ще се състои през 2020 г. На база на систематичен и задълбочен преглед на напредъка по отношение на целите и планираните резултати на партньорството със страната междинният преглед ще идентифицира и осигури средносрочни корекции в ключовите елементи на Плана за действие, основаващи се на напредъка на национално и международно ниво. Също така, прегледът ще изведе основните изводи и ще отбележи как те могат да бъдат приложени от националните партньори за подобряване политиките и програмите за правата на децата и жените.

49. Стратегиите за набиране на средства и мобилизиране на ресурси за 2018 - 2022 г. предвиждат набиране на Други ресурси за партньорството със страната от местно набиране на средства от частния сектор (НСЧС), национални комитети, глобални фондации, както и допълване с ресурси от фондове на ЕС и сродни фондове и от официалната помощ за развитието на България в подкрепа на реализацията на правата на детето в страната и в глобален план. Стратегическият план за набиране на средства в частния сектор предвижда 55 % ръст на брутните приходи от НСЧС през периода 2018 - 2022 г. в сравнение с тези през програмния период 2013 - 2017 г. за страната. За осигуряването на максимални приходи от частния сектор ще се работи по три основни направления: (1) стратегически корпоративни партньорства; (2) гарантирани индивидуални месечни вноски; (3) еднократни парични дарения. Останалите Други ресурси, необходими за постигане на резултати за децата, ще бъдат мобилизирани от националните комитети, глобални фондации и глобално тематично финансиране.

50. Всички парични преводи към изпълняващите партньори се основават на Работни планове, договорени между изпълняващия партньор и УНИЦЕФ.

51. Парични преводи за дейности, разписани подробно в Работните планове, могат да се извършват от УНИЦЕФ чрез използване на следните методи:

A. финансови средства, преведени директно на изпълняващия партньор:

i. преди началото на дейностите (директен паричен превод), или

ii. след като дейностите са били завършени (възстановяване);

B. директно плащане към доставчици или трети страни по задължения, поети от страна на изпълняващия партньор, на основание искане, подписано от упълномощения представител на изпълняващия партньор;

C. директни плащания към доставчици или трети страни по задължения, поети от страна на УНИЦЕФ в подкрепа на дейности, договорени с изпълняващия партньор.

52. Директните парични преводи се заявяват и одобряват за програмни периоди за изпълнение, ненадвишаващи три месеца. Възстановяването на предварително одобрени разходи се заявява и одобрява на тримесечие или след приключване на дейностите. УНИЦЕФ не е длъжен да възстановява разходи, поети от изпълняващия партньор, които надвишават одобрените суми.

53. След приключването на всяка дейност всички неизразходвани средства се препрограмират по взаимно съгласие между изпълняващия партньор и УНИЦЕФ или се възстановяват.

54. Методът за парични преводи, размерът на плащанията, както и обхватът и честотата на контролните дейности могат да зависят от резултатите от преглед на капацитета за управление на публични финанси или от резултатите от оценка на капацитета за финансово управление на изпълняващи партньори от Правителството и които не са част от системата на ООН. Квалифициран консултант, като публична счетоводна фирма, избрана от УНИЦЕФ, може да направи такава проверка, в която изпълняващият партньор трябва да участва. Изпълняващият партньор може да участва при избора на консултанта.

55. Методите за парични преводи, размерът на плащанията, както и обхватът и честотата на контролните дейности могат да бъдат преразглеждани по време на изпълнението на програмата на база на резултатите от наблюдение на програмата, на разходите и отчитането, както и одити.

56. Изпълнението на настоящото споразумение ще бъде наблюдавано чрез съвместни годишни прегледи и междинен преглед на напредъка през 2020 г. Остойностеният план на оценките за 2018 - 2022 г. предоставя обобщената рамка за оценките на Програмата за страната. Той очертава основните независими оценки, които следва да се предприемат по силата на петгодишната програма за страната. Дейностите по наблюдение и оценка ще бъдат съответно подкрепяни от всички програмни средства.

57. Ще се прилагат подобрени практики за наблюдение, по-конкретно Наблюдение на резултатите за равнопоставеност (MoRES) в съответствие с фокуса на УНИЦЕФ върху равнопоставеността и ангажимента за насърчаване използването на данни и доказателства за посрещане потребностите на маргинализираните и уязвими деца. УНИЦЕФ ще работи в тясно сътрудничество с партньори, включително носителите на права, за оценка, анализ и намаляване или при възможност премахване на пречките и трудностите за достигане до най-уязвимите деца. Прилагането на Наблюдението на резултатите за равнопоставеност ще подкрепя определен избор или изменение на стратегиите и мерките, базирани на данни и доказателства, което позволява навременното постигане на резултати за най-уязвимите.

58. Очаква се УНИЦЕФ да продължи да изпълнява важна роля в наблюдаването на положението на децата и жените (на национално и местно ниво) и да проследява напредъка към постигане на националните цели за развитие в областите на неговата компетентност. Ще бъде прилаган набор от индикатори (дезагрегирани, където е необходимо), за да се установи напредъкът във: ранно детско развитие; публична грижа за децата; приобщаващо предучилищно и училищно образование; превенция на насилието, защита на жертвите и достъп до правосъдие за всички деца; детско участие и ангажиране на подрастващите; закрила на децата бежанци и мигранти и др. Ще бъде предоставена техническа помощ на Националния статистически институт за събирането на данни за децата и семействата с акцент върху най-уязвимите групи.

59. УНИЦЕФ ще подкрепи заинтересованите страни в България за осъществяването на съвместна оценка на избрани области, като въвеждането на патронажни грижи за семейства с малки деца в страната и въвеждането на приобщаващо предучилищно и училищно образование. Ще се проведат изследвания и проучвания в съответствие с приоритетите относно родителски практики в ранното детство и ранното детско развитие; насилието над деца; достъп до качествено майчино здраве; капацитета на системата за закрила на детето; децата във формална грижа; достъпа на децата до правосъдие. Ситуационният анализ на положението на децата и жените ще бъде актуализиран.

60. Наблюдението и оценката на постигането на резултати, съсредоточени върху равнопоставеността, като част от Програмата за страната (наблюдение на изпълнението) ще се осъществява чрез: съвместни посещения на място; попълването на отчети за дейностите, осъществявани с Финансова подкрепа към правителството (CAG); годишни доклади за напредъка, както и специални проучвания за установяване на начални данни и проследяване на промените (напр. проучване за измерване на напредък по индикаторите на Плана за действие).

61. Изпълняващите партньори се съгласяват да сътрудничат с УНИЦЕФ за наблюдение на всички дейности, осъществявани с преводи на парични средства, и ще подпомагат достъпа до съответните финансови документи и до служители, отговарящи за администриране на паричните средства, предоставяни от УНИЦЕФ. За тази цел изпълняващите партньори се съгласяват на следното:

A. периодични прегледи на място и проверки на финансовите документи от УНИЦЕФ или негови представители;

B. програмно наблюдение на дейностите в съответствие със стандартите и насоките на УНИЦЕФ за посещения на място;

C. специални или насрочени одити. УНИЦЕФ в консултации с Министерството на външните работи и Министерството на труда и социалната политика ще разработи план за одит, като се дава приоритет на одитите на изпълняващи партньори, които получават големи парични суми от УНИЦЕФ, както и на тези, чийто капацитет за финансово управление се нуждае от укрепване.

62. Като се има предвид, че Сметната палата на България е висшата одиторска институция и отговаря на съществуващите стандарти за страните - членки на Европейския съюз, УНИЦЕФ ще разчита на системите ѝ за одит и ще се позовава на нейните одити, като няма да провежда одити на правителствени партньори. В случай че Сметната палата реши да не предприема одити на конкретни Изпълняващи партньори в периодичността и обхвата, изисквани от УНИЦЕФ, то УНИЦЕФ ще възложи одитите за изпълнение на фирми за одиторски услуги от частния сектор.

63. Оценката и одитите на неправителствените изпълняващи партньори ще се провеждат в съответствие с политиките и процедурите на УНИЦЕФ.

64. Изпълнителният съвет на УНИЦЕФ одобри общи задължения на стойност не по-висока от равностойността на 4 215 000 щ.д. от Редовните ресурси (РР) на УНИЦЕФ при наличие на средствата за изпълнение на дейностите, описани в настоящия План за действие по Програмата за страната за периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2022 г.

65. Изпълнителният съвет на УНИЦЕФ също упълномощи УНИЦЕФ да търси допълнително финансиране, за да подпомогне изпълнението на програмите, описани в настоящия План за действие, наричани "Други ресурси", на стойност, равняваща се на 11 500 000 щ.д. Наличието на тези средства ще зависи от интереса на донорите към предложените дейности.

66. Горепосочените ангажименти и предложения изключват финансиране, получено в отговор на спешни призиви, които може да бъдат отправени от Правителството или от системата на ООН в отговор на молба на Правителството.

67. В случаите на директен превод на парични средства или възстановяването им УНИЦЕФ ще уведомява изпълняващия партньор за одобрените от УНИЦЕФ суми и ще превежда финансовите средства към изпълняващия партньор в срок от тридесет дни.

68. В случаите на директни плащания към доставчици или трети лица по задължения, поети от страна на изпълняващия партньор на основание на искане, подписано от упълномощения представител на изпълняващия партньор, или към доставчици или трети страни по задължения, направени от страна на УНИЦЕФ в подкрепа на дейности, съгласувани с изпълняващия партньор, УНИЦЕФ ще извърши плащането в срок от тридесет дни.

69. УНИЦЕФ няма да носи никаква пряка отговорност по отношение на договорените споразумения, направени между изпълняващия партньор и трета страна доставчик.

70. В случай че повече от една агенция на ООН предоставя парични средства на същия Изпълняващ партньор, оценката и одитирането на капацитета за управление на финанси ще се предприемат съвместно или ще се съгласуват според случая със съответните агенции на ООН.

71. Подкрепата на УНИЦЕФ за разработването и изпълнението на дейности в рамките на Плана за действие по Програмата за страната може да включва техническо съдействие, парична помощ, консумативи и оборудване, услуги по възлагане на обществени поръчки, транспорт, целеви средства за застъпническа дейност, проучвания и изследвания, консултантски услуги, разработване на програми, мониторинг и оценка, обучителни дейности и издръжка на персонал. Част от подкрепата на УНИЦЕФ може да бъде осигурена от неправителствени и граждански организации, както е договорено в рамките на отделните програми.

72. УНИЦЕФ ще назначава служители и консултанти за разработването и поддържането на програмата, за техническа помощ, както и за дейности по наблюдението и оценката.

73. След извършване на годишни прегледи на напредъка по изпълнението на програмата средствата на УНИЦЕФ се разпределят всяка календарна година и в съответствие с Плана за действие. Бюджетите ще бъдат развити и подробно описани в застъпващите се работни планове. По взаимно съгласие между Правителството и УНИЦЕФ, ако ходът на изпълнение на някой от проектите е значително под годишните разчети, средствата, които не са определени от донорите на УНИЦЕФ за конкретни проекти, могат да бъдат преразпределяни към други проекти, еднакво важни и полезни за програмата и които се очаква да се осъществят с по-бърз темп.

74. УНИЦЕФ ще се консултира със съответните министерства и агенции за своевременните искания на парична подкрепа, консумативи и оборудване или услуги. УНИЦЕФ ще информира съответните длъжностни лица за движението на стоките, за да улесни ефикасното и навременното им освобождаване, складиране и разпределение.

75. След консултиране с основния координатор за сътрудничество от страна на Правителството УНИЦЕФ си запазва правото да изисква съвместен преглед на използването на доставените стоки, които не се ползват за целите, определени в Плана за действие и застъпващите се работни планове, за да преразпредели тези стоки в рамките на Плана за действие.

76. В случаите, когато повече от една агенция на ООН подкрепя един и същ изпълняващ партньор, наблюдението на програмата, финансовото наблюдение и одитът ще се осъществяват съвместно или ще се координират с тези агенции на ООН.

77. Правителството ще предоставя целия персонал, помещения, консумативи, техническа помощ и средства, текуща и нетекуща подкрепа, необходима за осъществяване на програмата, с изключение на осигурените такива от УНИЦЕФ и/или други агенции на Организацията на обединените нации, международни организации, двустранни агенции или неправителствени организации.

78. При организиране на периодичните срещи за преглед на програмата и планиране, включително на годишни прегледи, годишни срещи за планиране и междинния преглед, Правителството ще насърчава и улеснява участието на донори, агенции на ООН, членове на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ, неправителствени организации и организации на гражданското общество в зависимост от случая.

79. Правителството ще подкрепя усилията на УНИЦЕФ за набиране на средства, необходими за покриване на финансовите нужди на Програмата за сътрудничество и ще съдейства на УНИЦЕФ, като: насърчава потенциални донори да предоставят на УНИЦЕФ средствата, необходими за изпълнение на нефинансираните компоненти от програмата; подкрепя усилията на УНИЦЕФ за набиране на средства по програмата от частния сектор както в България, така и по света; и като разрешава финансов принос в подкрепа на настоящата програма от физически лица, корпорации и фондации в България в съответствие с българското законодателство.

80. Изпълняващите партньори използват стандартен отчет за Одобряване на финансирането и удостоверяване на разходите (FACE), отразяващ дейностите по Застъпващия се работен план, за да заявяват отпускането на финансиране или за да получат съгласие, че УНИЦЕФ ще възстанови или директно ще заплати планираните разходи. Изпълняващият партньор ще използва FACE за отчитане изразходването на получените средства. Изпълняващият партньор ще посочи нарочен представител(и), упълномощен(и) да предоставя(т) банкова информация, да прави(ят) искания и удостоверява(т) усвояването на средствата. FACE ще се подписва от нарочния(те) представител(и) на изпълняващия партньор.

81. Паричните средства, преведени на изпълняващия партньор, трябва да бъдат изразходвани само за целите на дейностите, както са приети в Работните планове.

82. Паричните средства, получени от Правителството и национални НПО в качеството им на изпълняващи партньори, ще бъдат използвани съгласно установените национални разпоредби, политики и процедури и в съответствие с международните стандарти, по-специално насочени към гарантиране, че паричните средства се усвояват за дейностите, предвидени в застъпващите се работни планове, и гарантиращи, че отчетите за пълното усвояване на всички преведени парични средства са представени на УНИЦЕФ в рамките на шест месеца от получаването на средствата. В случай че някои от националните разпоредби, политики и процедури не са в съответствие с международните стандарти, ще бъдат прилагани разпоредбите, политиките и процедурите на УНИЦЕФ.

83. В случаите, когато изпълняващи партньори са международни неправителствени организации и междуправителствени организации, получените парични средства ще бъдат усвоени в съответствие с международните стандарти, като изрично се гарантира, че средствата са използвани за дейностите, предвидени в застъпващите се работни планове, и че отчетите за усвояване на получените средства са представени на УНИЦЕФ в рамките на шест месеца от получаването на средствата.

84. За да се улеснят планираните и специалните одити, всеки изпълняващ партньор, който получава парични средства от УНИЦЕФ, ще осигурява на УНИЦЕФ или негов представител своевременен достъп до:

i. всички финансови документи, които установяват данни във връзка с преводите на парични средства, осигурени от УНИЦЕФ;

ii. всички съответни документи и персонал, свързани с дейността на структурите за вътрешен контрол на изпълняващия партньор, през които са преминали преводите на паричните средства.

85. Констатациите на всеки одит ще бъдат докладвани на изпълняващия партньор и на УНИЦЕФ. В допълнение всеки изпълняващ партньор ще:

i. получава и преглежда одиторския доклад, издаден от одиторите;

ii. предоставя своевременно на УНИЦЕФ своето становище за приемане или отхвърляне на препоръките от одита;

iii. предприема своевременни действия за изпълнение на приетите препоръки от одита;

iv. докладва на УНИЦЕФ за изпълнението на приетите препоръки от одита на всяко тримесечие.

86. В съответствие с Основното споразумение за сътрудничество Правителството ще бъде отговорно за освобождаването, приемането, складирането, разпределението и отчитането на консумативи и оборудване, предоставени от УНИЦЕФ. Стоките, внасяни от УНИЦЕФ и предназначени за програмите за сътрудничество в съответствие с този План за действие, не се облагат с преки данъци, ДДС, такси, пътни такси и митни сборове. По отношение на стоките, закупени на място от УНИЦЕФ за програмите за сътрудничество, Правителството предприема необходимите административни мерки за възстановяване или връщане на ДДС, платим като част от цената²⁰.

87. Финансовата подкрепа за пътни разходи, стипендии, хонорари и други разходи ще бъде определена в размери, съизмерими с тези в страната, но не по-високи от тези, прилагани в системата на ООН (които са определени в документите на Комисията на ООН за международна гражданска служба).

88. Правителството ще упълномощава публикуването на резултатите от Програмата за сътрудничество и опита, натрупан по нея.

89. В съответствие с разпоредбите на Основното споразумение за сътрудничество Правителството ще носи отговорност за предприемане на действия по всякакви искове, внесени от трети страни срещу УНИЦЕФ и неговите длъжностни лица, съветници и представители. УНИЦЕФ и неговите длъжностни лица, съветници и представители няма да носят отговорност по каквито и да било искове и отговорности, произтичащи от действия по това споразумение, освен в случаите, когато е постигнато взаимно съгласие между Правителството и УНИЦЕФ, че тези искове и отговорности са в резултат на груба небрежност или неправомерно поведение от страна на тези съветници, представители или служители.

90. Настоящият План за действие по Програмата за страната отменя всички подписани по-рано Планове за действие и влиза в сила с подписването му, но ще се тълкува, че обхваща всички дейности по програмата за периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2022 г.

91. Планът за действие може да бъде изменян по взаимно съгласие между Правителството и УНИЦЕФ въз основа на резултатите от годишните прегледи, междинния преглед или непреодолими обстоятелства.

92. Нищо в настоящия План за действие по Програмата за страната не може да бъде тълкувано като отказ от защитата на УНИЦЕФ, предоставена в съответствие със съдържанието и смисъла на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на ООН, приета от Общото събрание на ООН на 13 февруари 1946 г., която е подписана от Правителството на България.

В уверение на което долуподписаните надлежно упълномощени лица подписаха настоящия План за действие по програмата за страната на 12 юни 2018 г. в град София, Република България.

________

¹ Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/bg.

² http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/GDP_per_capita,_consumption_per_capita_and_price_level_indices.

³ http://www.nsi.bg/en/content/8294/poverty-and-social-inclusion-indicators-national-level.

⁴ Статистика на ЕС за доходите и условията на живот.

⁵ http://www.nsi.bg/en/content/8294/poverty-and-social-inclusion-indicators-national-level.

⁶ http://www.nsi.bg/en/content/6635/infant-deaths-under-1-year-age-districts-and-sex.

⁷ Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България и изпълнение на Националната здравна стратегия 2015 г., достъпен на: http:// www.mh.government.bg.

⁸ http://www.nsi.bg/en/content/6617/births.

⁹ Поведение и здраве при деца в училищна възраст 2013/2014. Виж www.hbsc.org.

¹⁰ Национален статистически институт (НСИ).

¹¹ НСИ.

¹² Евростат.

¹³ Положението на ромите в 11 държави - членки на ЕС - резултати от изследването, Агенция на ЕС за основите права, 2012.

¹⁴ Оценка въз основа на данни от Агенцията за социално подпомагане и базата данни TransMONEE.

¹⁵ http://www.asp.government.bg/web/guest/godisen-otcet.

¹⁶ http://www.asp.government.bg/web/guest/godisen-otcet.

¹⁷ НЦИОМ, 2012.

¹⁸ Държавна агенция за бежанците.

¹⁹ В съответствие с принципите, заложени в Парижката декларация за ефективността на помощите (2005 г.) и описани в Програмата за действие от Акра (2008 г.).

²⁰ Член VII, т. 6 от Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ), ратифицирано със закон, приет от 39-ото НС на 9.02.2005 г. - ДВ, бр. 17 от 22.02.2005 г., издадено от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 58 от 15.07.2005 г., в сила за Република България от 24.06.2005 г.