Държавен вестник, брой 39 от 11.V

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:

1. задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите;

2. изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им;

3. видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация;

4. контролът за укрепване на товарите.

(2) Укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства (ППС), се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им, както и околната среда.

Чл. 2. Тази наредба се прилага за товари, превозвани с превозни средства с максимална конструктивна скорост над 25 km/h от следните категории:

1. моторни превозни средства от категория N1, проектирани и конструирани основно за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t;

2. моторни превозни средства от категории N2 и N3, проектирани и конструирани основно за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 3,5 t;

3. превозни средства от категории O3 и O4, проектирани и конструирани основно за превоз товари с технически допустима максимална маса над 3,5 t;

4. колесни трактори от категория Т5, които се използват за превоз на товари главно по пътища, отворени за обществено ползване, и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 40 km/h.

Чл. 3. Преди натоварването водачът е длъжен:

1. да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8;

2. да определи броя и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването.

Чл. 4. (1) Водачът на автомобила присъства задължително при товаренето и укрепването на товара и следи за спазване на следните изисквания:

1. натоварването да се извършва в съответствие с максимално допустимата маса на ППС;

2. товарът да се разпределя в съответствие с допустимото максимално натоварване на ос на ППС;

3. разполагането на товара в ППС да се извършва, като се взема предвид последователността на последващото разтоварване;

4. при натоварването да не се оставя празно пространство между отделните товари, освен ако товарите не са обезопасени по начин, позволяващ наличието на празно пространство;

5. разполагането на закрепващите приспособления да се извършва с оглед осигуряване на равномерно разпределение на инерционните сили, възникващи в процеса на движение;

6. използването на закрепващите приспособления за обезопасяване по начин, непозволяващ повреждането на товара и на самите тях.

(2) Преди започване на товаренето водачът е длъжен да провери качеството и състоянието на закрепващите приспособления.

(3) Когато товарът е предварително натоварен на полуремарке или ремарке и се приема от интермодален терминал, водачът проверява начина на укрепването на товара.

Чл. 5. По време на превоза водачът е длъжен:

1. да проверява периодично обезопасяването на товара;

2. в случай на екстремно спиране или други необичайни действия, възникнали по време на движение, да провери обезопасяването на товара на най-близкото безопасно място;

3. след всяко разтоварване, преразпределение на товара и/или допълнително натоварване да провери обезопасяването на товара;

4. да управлява превозното средство внимателно, като избягва рязкото изменение на посоката на движение и рязкото спиране и потегляне;

5. при поискване от контролните органи да представи валиден сертификат, че структурата на каросерията отговаря на изискванията на БДС EN 12642, с изключение на автомобилите от категория N1.

Чл. 6. Превозвачът е длъжен:

1. да извършва превоз на товари само с превозни средства, които имат валиден сертификат, че структурата на каросерията отговаря на изискванията на БДС EN 12642, с изключение на моторните превозни средства от категория N1;

2. да осигури на водача необходимите обезопасителни средства за укрепване;

3. да осигури на водача валиден сертификат от проверката съгласно изискванията на БДС EN 12642.

Чл. 7. (1) Обезопасителните средства, които се използват за обезопасяване на товарите, трябва да предпазват от накланяне или преобръщане на товара и да издържат на следните сили, произтичащи от ускоряванията или забавянията на превозното средство:

1. в посока на движението - 0,8 пъти теглото на товара;

2. в странична (напречна) посока - 0,5 пъти теглото на товара;

3. в посока срещу движението - 0,5 пъти теглото на товара.

(2) При управлението на превозното средство, включително аварийни ситуации при маневри за потегляне, при изкачване или спускане по наклон, товарите следва да са укрепени така, че:

1. да могат само минимално да променят положението си един спрямо друг, спрямо стената или повърхността на превозното средство;

2. да не могат да излизат извън товарното отделение или да не излизат извън площта, определена за товара.

(3) При обезопасяването на товара се отчитат приложимите изисквания относно здравината на следните компоненти на ППС, когато те се използват за обезопасяване на товара: предната преграда на товарната платформа, страничните капаци, накрайниците, междинните прегради или точки на привързване.

(4) За обезопасяването на товара се използват един или повече, или комбинация от следните методи за укрепване:

1. заключване;

2. застопоряване (локално/цялостно);

3. пряко привързване;

4. горно привързване.

Чл. 8. Укрепването на товара се извършва по един или повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и превозното средство.

Чл. 9. (1) Службите за контрол по чл. 165, ал. 1 и чл. 166, ал. 1 от Закона за движението по пътищата съобразно компетентностите си извършват контролни проверки за спазване на изискванията за обезопасяване на товарите.

(2) При проверките се установява дали при управлението на ППС, включително при аварийни ситуации или маневри за потегляне при изкачване по наклон или спускане, товарите:

1. променят минимално положението си един спрямо друг и спрямо стените или повърхностите на превозното средство;

2. могат да излязат извън товарното отделение или да излязат извън площта, определена за товара.

(3) Проверките се извършват чрез визуална оценка на правилното използване на подходящи и в необходимия обем мерки за обезопасяване на товара. Когато е целесъобразно, могат да се измерват силите на напрежение, да се изчислява и ефикасността на обезопасяването и да се проверяват сертификатите по чл. 6, т. 3.

(4) Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1.

(5) Неизправностите, свързани с укрепването на товари по ал. 4, се класифицират в три групи според степента на риска, както следва:

1. незначителна неизправност - когато товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи;

2. значителна неизправност - когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него;

3. опасна неизправност - когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.

(6) Когато са налице неизправности от повече от една от групите по ал. 5, те се класифицират в групата на неизправностите с най-висок риск от тях.

(7) Когато неизправностите са от една и съща група по ал. 5, но може да се очаква, че въздействието на всяка от тях е по-силно поради комбинацията помежду им, неизправностите се класифицират в следващата по степен на риска група неизправности.

Чл. 10. Когато при извършена контролна проверка се установи значителна или опасна неизправност, свързана с укрепването на товара, то тя се отстранява, преди превозното средство да се използва отново по пътищата, отворени за обществено ползване.

Чл. 11. (1) Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" е компетентен орган съгласно Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО (ОВ, L 127/134 от 29 април 2014 г.) да приема, обобщава и изпраща данни и осигурява координация със звената за контакт, определени от другите държави членки.

(2) Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" предоставя по електронен път на Европейската комисия преди 31 март 2021 г. и преди 31 март на всяка втора година след това данните, събрани във връзка с проверените на територията на Република България превозни средства през предходните две календарни години. Тези данни съдържат:

1. броя на проверените превозни средства;

2. категорията на проверените превозни средства;

3. държавата на регистрация на всяко проверено превозно средство;

4. в случаите на по-подробни проверки, проверените области и неизправните елементи в съответствие с приложение № 1.

(3) Първият доклад по ал. 2 обхваща период от две години считано от 1 януари 2019 г.