Държавен вестник, брой 72 от 14.IX

Програма

за надзор и контрол на болестта африканска чума по свинете в България през 2016 - 2018 г.

1. Идентификация на програмата

Държава членка: Република България

Заболяване: Африканска чума по свинете

Период на изпълнение: 2016 - 2018 г.

Референции към този документ:

1. Закон за ветеринарномедицинската дейност;

2. Наредба № 102 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете (АЧС) и за условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 83 от 2006 г.), която въвежда изискванията на Директива 2002/60/ЕС в националното законодателство;

3. Решение на Комисията 2003/422/ЕО за одобрение на Наръчника за диагностика на африканската чума по свинете.

Контактна точка: (име, телефон, факс, e-mail):

Д-р Петя Петкова

Българска агенция по безопасност на храните

Заместник изпълнителен директор

телефон: + 359 2 915 98 40

e-mail: p_petkova@bfsa.bg

2. Исторически данни за епизоотологията на заболяването в Република България:

Към 01.11.2015 г. заболяването африканска чума по свинете (АЧС) никога не е констатирано на територията на страната.

Към настоящия момент АЧС е ендемична за повече от 20 страни в Африка. За Европа е ендемична от 1978 г. само на остров Сардиния в Италия. През м. юни 2007 г. навлиза в Грузия през пристанище Поти и бързо се разпространява в региона, като засяга Кавказките страни и Русия. До 2013 г. огнища на болестта са констатирани в страни в непосредствена близост до границите на ЕС. През 2014 г. болестта прониква в държави членки, граничещи с Русия и Беларус (Полша, Естония, Литва и Латвия).

Епидемиологичната ситуация през последните години и свободното движение на хора и стоки сериозно увеличава риска от навлизане и в други европейски страни, в т. ч. и в Република България.

3. Описание на програмата:

Програмата включва:

• периодични клинични прегледи във всички видове свиневъдни обекти от високорисковите за АЧС региони - Бургас, Варна, Добрич, Силистра и Шумен;

• серологични и вирусологични изследвания на кръвни и органни проби от домашни и диви свине при съмнение за възникване на болестта;

• серологични и вирусологични изследвания на кръвни и органни проби, взети от отстреляни и намерени умрели диви свине в регионите Бургас, Варна, Добрич, Силистра и Шумен;

• убиване и обезвреждане на инфектирани и контактни възприемчиви животни;

• обезщетяване на собствениците за принудително убити и заклани животни и продукти, добити от тях;

• повишаване на осведомеността на всички заинтересовани лица - ветеринарни лекари, фермери, ловци и др.

4. Мерки съгласно програмата

4.1. Обобщение на мерките съгласно програмата

Период на изпълнение на програмата: 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г.

X Контрол

Х Лабораторно изследване

Х Клане по необходимост на възприемчиви животни в близост до епизоотологично огнище

Х Убиване на животни с клинични признаци

Х Ваксинация

Х Лечение

Х Контрол на животинските продукти и пазарите

Х Надзор

4.2. Обозначаване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговорни за изпълнение на програмата:

1. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) към Министерството на земеделието и храните:

- Централна компетентна власт, която осъществява контрол върху заразните заболявания, подлежащи на задължително обявяване, взаимодейства с останалите институциите, които изпълняват Програмата за контрол на АЧС, и представя доклади на ЕК и другите страни членки.

2. Дирекция "Здравеопазване, хуманно отношение към животните и контрол на фуражите" при БАБХ:

- Разработва стратегия за контрол и изпълнява програмата за АЧС;

- Координира действията на всички власти, включени в изпълнение на програмата за контрол на АЧС;

- Събира необходимата информация и изготвя доклади за резултатите от прилаганата програма.

3. Директорите и н-к отделите "Здравеопазване на животните" в областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ):

- Прилагат в действие изпълнението на програмата както при домашните, така и при дивите свине на регионално ниво, контролират действията на всички власти, включени на локално ниво, и докладват на ЦУ на БАБХ.

4. Официалните ветеринарни лекари в ОДБХ при БАБХ, отговарящи за контрол на храните:

- Извършват пред- и следкланична инспекция в съответствие с изискванията, посочени в Регламент на Съвета (ЕС) 854/2004;

- Уведомяват БАБХ при случай на съмнение за АЧС и осигуряват изпращането на проби в Националната референтна лаборатория, гр. София.

5. Официалните ветеринарни лекари в общинските ветеринарни служби към БАБХ:

- Прилагат изпълнението на програмата на местно ниво; изпълняват клиничния надзор и вземането на проби за лабораторно изследване при домашните свине със съдействието на регистрираните частно практикуващи лекари, включени в изпълнението на програмата за контрол на КЧС и одобрени съгласно изискванията, посочени в Директива 64/432/ЕЕС, чл. 2, 2 m) и 14(3)В;

- В случай на съмнение за АЧС вземат и изпращат проби;

- Извършват проверки на документацията и идентификацията при придвижване на свинете във вътрешността на страната съгласно действащото законодателство;

- Осигуряват обратната проследяемост на взетите проби до фермата, от която за взети;

- Контролират прилагането и подобряването на мерките за биосигурност в свиневъдните ферми, включително процедурите по почистване и дезинфекция;

- Контролират изпълнението на установените правила по регистрация на животновъдните обекти, идентификацията на свинете и контрол на тяхното движение, включително мерките по затваряне на животновъдните обекти и конфискация на животните в случаите на нарушаване на задълженията и неспазване на установените правила съгласно установените изисквания, посочени в чл. 139а на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Регулация на Съвета (ЕС) 882/2004;

- Регистрират в базата данни резултатите от изпълнението на надзорната програма, включително взетите и изпратени проби от популацията диви свине.

6. Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните:

- Изпълнява своите задължения по надзора на заболяването, посочени в Програмата за контрол и ерадикация на болестта АЧС.

7. Регионалните дирекции на горите при Изпълнителната агенция по горите:

- Координират мерките по изпълнение на надзора по отношение на популацията диви свине на регионално ниво в райони в близост до посочените по-горе граници на страната съвместно с институциите, посочени в 3);

- В останалите райони на страната осигуряват труповете или материали за изследване от диви свине (убити при ловуване, намерени умрели или пострадали при автомобилни злополуки) за преглед и изпращане на проби за изследване в институциите, посочени в 5).

8. Националното сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България":

- Подготвят и изпращат доклади за извършената от тях работа до институциите, посочени в 5) и 7);

- Осигуряват трупове или материали за изследване от диви свине (убити при ловуване, намерени умрели или пострадали при автомобилни злополуки) за преглед и изпращане на проби за изследване в институциите, посочени в 5).

9. Националната референтна лаборатория (НРЛ) по АЧС в гр. София:

- Обработва получените проби от домашни и диви свине за изолация на вируса на АЧС и серологично изследване, записва и регистрира резултатите в националната база данни на системата за проследяване и представя доклади на БАБХ;

- Извършва потвърдителни тестове на пробите, показали съмнителни резултати при извършените изследвания в регионалните лаборатории;

- Контролира процедурите в регионалните лаборатории и организират ринг-тестове с тях;

- Изпраща проби в Референтната лаборатория на Общността за вирус изолация и участва в организираните ринг-тестове.

10. Референтната лаборатория по АЧС в Мадрид, Испания:

- Извършва генно типизиране на вирусните изолати, изпратени от Националната референтна лаборатория, гр. София;

- Снабдява при поискване Националната референтна лаборатория, София, с материали за извършване на тестове;

- Организира и провежда ринг-тестове, в които участва Националната референтна лаборатория (НРЛ).

11. Регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика:

- извършват клинични обследвания на свиневъдните обекти в указаните периоди в настоящата програма за съответните видове ферми и въвеждат в информационната система на БАБХ получените резултати;

- въвеждат в информационната система на БАБХ всички получени резултати на изпратените от тях проби от домашни свине при изпълнение на настоящата програма.

12. Министерството на вътрешните работи:

- Взема участие при изпълнението на административните мерки и мерките за защита в случаите на съмнение или потвърждаване на АЧС.

13. Съюзите на фермерите и асоциациите на свиневъдите:

- Информират своите членове относно програмата за контрол на АЧС и подкрепят БАБХ в изпълнението на схемата за активния клиничен надзор и когато е необходимо, за схемите за вземане и изследване на проби.

- Ветеринарните лекари от тези организации вземат участие в активния надзор и в клиничното проучване на свинефермите.

4.3. Описание на географските и административните райони, в които ще бъде изпълнена Програмата.

Програмата ще бъде изпълнена на територията на цялата страна, със специален фокус високо-рисковите региони по отношение на болестта: Бургас, Варна, Добрич, Силистра и Шумен, посочени на фиг. 1.

Фиг. 1. Високорискови региони за АЧС в България.

4.4. Мерки, изпълнявани по Програмата

4.4.1. Мерки и законови разпоредби по отношение на регистрацията на животновъдните обекти:

Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз, регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на БАБХ.

Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат свине, са обект на задължителна регистрация в регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика, и компютърния регистър на ЦУ на БАБХ

4.4.2. Целеви животни и популация на животните, включени в Програмата

Тип на животновъдния обект	Общ брой стада	Брой стада, включени в програмата	Общ брой животни	Брой животни, включени в програмата
Промишлени	49	49	429706	429706
Фамилни ферми тип А	114	114	27553	27553
Фамилни ферми тип Б	605	605	10675	10675
Задни дворове	17042	17042	28708	28708
Източно- балкански	59	59	4968	4968
Общо:	17869	17869	501610	501610

Диви свине - 82 953 броя;

4.4.3. Мерки и законови разпоредби по отношение на идентификацията на животните:

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти на регистрация. БАБХ е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Последната по-късно ще се използва за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от възприемчиви домашни животни.

Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат свине, са обект на задължителна регистрация във:

√ Регистър/дневник за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика;

√ Компютърния регистър на ЦУ на БАБХ - Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

4.4.4. Мерки и законови разпоредби по отношение на обявяването на заболяването:

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните определя реда и условията за обявяване на заразните болести.

Задълженията на собствениците на животновъдни обекти по отношение на информирането за промяна в здравословния статус на животните, за случаите на клане по необходимост и умрели животни, се вменяват с чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗВД.

4.4.5. Мерки и условия на узаконяване по отношение на контрола на болестта:

4.4.5.1. Процедури за контрол и вземане на проби

4.4.5.1.1. Процедури за контрол и вземане на проби при съмнение или потвърждение за наличие на заболяването в свиневъден обект.

В случай на съмнение за наличие на заболяването АЧС и при потвърждението му се прилагат критериите и процедурите, посочени в Приложението на Решение на Комисията 2003/422/ЕС,

4.4.5.1.2. Процедури за вземане на проби в случай на умъртвяване на свине в съмнителен обект като превантивна мярка.

Прилагат се критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, буква В.

4.4.5.1.3. Процедури за контрол и вземане на проби преди издаване на разрешение за преместване на свине от животновъдни обекти, разположени в защитна или надзорна зони, и при клане или умъртвяване на същите.

Прилагат се критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, буква Г.

4.4.5.1.4. Процедури за контрол и вземане на проби във връзка с повторно зареждане на животновъден обект със свине.

В случай на повторно въвеждане на свине в свиневъден обект, в съответствие с член 13, параграф 3 от Директива 2002/60/ЕО, трябва да се прилага процедура за вземане на проби, посочена в Решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, буква Д.

4.4.5.1.5. Процедури за вземане на проби в животновъдни обекти, разположени в защитната зона преди премахването на ограниченията.

За да се позволи вдигането на ограниченията, предвидени в член 10 от Директива 2002/60/ЕО, в защитна зона трябва да се прилага процедура за вземане на проби, посочена в Решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, буква Е.

4.4.5.1.6. Процедури за серологичен контрол и вземане на проби в райони, където има съмнение или потвърждение за наличие на болестта КЧС при дивите свине.

За да се позволи вдигането на ограниченията, предвидени в член 11 от Директива 2002/60/ЕО в наблюдаваната зона трябва да се прилага процедура за вземане на проби, посочена в Решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, буква Ж.

4.4.5.2. Вземане и транспортиране на проби:

Основните критерии и процедури, които се прилагат, са посочени в решение на Комисията 2003/422/ЕС, Приложение, Глава V, A 1 - 3.

4.4.5.3. Лабораторно изследване

Извънлабораторната диагностика на АЧС се основава на данните от щателно проведено епизоотологично проучване, целящо изясняване източника и резервоара на инфекцията, доминиращия механизъм на предаване и основните фактори за разпространение в конретния случай. Ценни могат да бъдат и резултатите от клиничните прегледи, както и аутопсионната находка. Всички те обаче имат насочващо значение. Поради това за доказването на заболяването е задължително извършването на поредица от лабораторни изследвания за доказване на вируса или ефектите от макроорганизма от него.

4.4.5.3.1. Лабораторен тест за доказване на антитела срещу АЧС.

Тъй като ефективни ваксини срещу АЧС не са разработени, наличието на специфични имуноглобулини в кръвния серум от свине е достатъчно за диагностиката. Антителата стават доказуеми от 6 до 10 дни след заразяването и присъстват с години. Схематично серологичната диагностика на АЧС е илюстрирана на фиг. 2.

Фиг. 2. Схема за серологична диагностика на АЧС.

4.4.5.3.2. Лабораторни тестове за доказване на вируса на АЧС, вирусния антиген и геном.

Необходими са вирусологични тестове, за да се потвърди наличието на АЧС. Разработените методи за изследване са илюстрирани на фиг. 3.

Фиг. 3. Схема за вирусологична диагностика на АЧС

Най-подходящи органи за вирусологично изследване са сливици, лимфни възли (стомашно-чернодробен, бъбречен, субмандибуларен и ретрофарингеален), далак, бъбреци и бели дробове на мъртви или евтаназирани свине. Те представляват най-подходящите проби за откриване на вируса, антигена или генома на АЧС ( Решение на Комисията 2003/422). Когато труповете са автолизирани, трябва да се вземе цяла дълга кост или стернум. При дивите свине може да се използва и натривка от костен мозък, ако гореизброените органи не са на разположение или са загнили.

4.4.6. Мерки и законови разпоредби в случай на положителен резултат:

Предприемат се мерките съгласно Наредба № 102 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта африканска чума по свинете (АЧС), която въвежда изискванията на Директива 2002/60/ЕС в националното законодателство.

4.4.6.1. Мерки при потвърждение на АЧС при домашни свине:

- незабавно умъртвяване на всички налични прасета в животновъдния обект с потвърдена диагноза АЧС по начин, гарантиращ неразпространение на вируса на АЧС;

- вземане на достатъчен брой проби от умъртвените прасета, в съответствие с изискванията на диагностичното ръководство, с оглед установяване начина за проникване на причинителя на заболяването във фермата, както и предполагаемия период на заразяване на фермата;

- унищожаване на труповете на умрелите и умъртвените прасета;

- проследяване и организиране преработката на добитото месо и технически суровини и продукти от свине, заклани в периода между вероятното проникване на заболяването в животновъдния обект и налагането на мерките за ограничаване и ликвидиране на огнището;

- откриване и унищожаване на добити в заразения животновъден обект на семенния материал, яйцеклетките и ембрионите, събрани в периода между вероятното проникване на заболяването и налагането на мерките за ограничаване и ликвидиране на огнището, като унищожаването е по начин, гарантиращ избягване на риска от разпространение на заболяването;

- обработка на всички предмети, материали и отпадъци, като например храна за животни, за които съществува вероятност да са контаминирани с причинителя на заболяването;

- унищожаването на всички материали за еднократна употреба, за които има вероятност да са контаминирани с причинителя на заболяването;

- механично почистване и дезинфекция на използваните сгради и помещения, транспортните средства, използвани за превоз на прасета или техните трупове, оборудване, постеля, тор и екскременти, след умъртвяването на прасетата и унищожаване на труповете им;

- в случай на първично огнище на заболяването АЧС, с цел установяване на генетичния тип изолат от вируса на АЧС, изпращане на изолирания вирус в Референтната лаборатория на ЕС в гр. Мадрид, Испания, за установяване на генетичния тип;

- извършване на епизоотично проучване;

- определяне на 3 км предпазна и 10 км надзорна зона.

Веднага след като диагнозата на АЧС е потвърдена на животински обект, трябва да се установи защитна зона с минимален радиус най-малко три километра около инфектирания обект. Предпазната зона ще бъде в рамките на надзорна зона с минимален радиус най-малко десет километра около инфектирания обект.

Размерът на зоните може да се увеличава в съответствие с епидемиологичните данни, събрани по време на анкетата, и нейният размер трябва да отчита други фактори, като:

- опасността от разпространяване на вируса по въздушен път;

- естествени и други граници на областта;

- други географски характеристики;

- местоположението и близостта до животновъдни обекти с възприемчиви животни в областта;

- модел на търговия с животни в областта;

- наличието на кланици;

- прилаганите проверки и съоръженията за извършването им.

Предприемат се всички необходими мерки, посочени в Наредба № 102 за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта АЧС, включително използването на обозначителни знаци и предупреждения по пътищата и използването на националните и месните средства за масово осведомяване, като вестници и телевизия, за да се осигури всички лица в защитната и надзорните зони, които биха желали да посетят тези зони по бизнес, свързан с животновъдството, да са напълно осведомени за действащите ограничения.

Трябва да се вземат също така всички мерки, включително използване на полиция по подходящ начин, за да се осигури стриктното прилагане на контролните мерки в предпазната и надзорните зони.

А. Мерки в 3 км предпазна зона:

а) Незабавно преброяване и изготвяне на списък с всички свине във всички свиневъдни обекти, като официалният ветеринарен лекар посещава всички инфектирани обекти и извършва клинично обследване и снемане на телесната температура на наличните свине. Трябва да бъде проследена връзката на инфектирания обект с други животновъдни обекти.

б) Изготвяне и изпълнение на програма за серологичен скрининг на всички свиневъдни обекти.

в) Ако по време на клинично обследване възникне съмнение за АЧС, незабавно трябва да бъдат въведени рестрикции за движение и взети проби за лабораторен анализ.

г) Забраняване на транспортиране на свине по главни и вторични пътища, с изключение на пътища във фермите. При положение, че свине са транспортирани от други райони извън зоната до кланица, намираща се в тази зона, то клането трябва да бъде извършено незабавно под официален надзор.

д) Камиони и превозни средства, транспортиращи свине, могат да напуснат зоната само ако са предварително почистени, дезинфекцирани и инспектирани и след получаване на специално, официално разрешение.

е) Забрана за влизане и излизане на други животински видове без изрично разрешение от ОДБХ.

ж) Уведомяване на ОДБХ за всяко умряло и заболяло прасе в зоната и извършване на необходимо проучване за доказване или отхвърляне на заболяването.

з) Транспортиране на свине от предпазната зона може да бъде разрешено 30 дни след приключване на почистването и дезинфекцията при положение, че свинете имат идентификационни ушни марки и са предназначени за клане в одобрена от БАБХ кланица или до инцинератор, където прасетата ще бъдат умъртвени и обезвредени под контрола на официален ветеринарен лекар. Свинете се транспортират в превозни средства, пломбирани от официален ветеринарен лекар, като след приключване на разтоварването превозните средства и използваното оборудване се дезинфекцират. При пристигането в кланицата свинете се държат и умъртвяват отделно от други животни, като се следи за изменения, характерни за АЧС.

и) Месо, получено от инфектирани стопанства, е предмет на термично обезвреждане, гарантиращо унищожаването на вируса на АЧС.

к) Мерките, въведени в защитната зона, остават в сила:

- до края на почистването и дезинфекцията на инфектираната свинеферма;

- докато всички свине във всички свинеферми преминат клинични обследвания и лабораторни изследвания съгласно диагностичния мануел за откриване на възможно наличие на вируса на АЧС;

- клиничните и лабораторните изследвания трябва да бъдат извършени не по-рано от 30 дни след края на дейностите по почистването и дезинфекцията в инфектираната свинеферма.

Б. Мерки в 10 км надзорна зона:

а) Преброяване и регистрация и извършване на клинични обследвания на всички свиневъдни обекти.

б) Забраняване на транспортиране на свине по главни и вторични пътища, с изключение на пътища във фермите. При положение, че свине са транспортирани от други райони извън зоната до кланица, намираща се в тази зона, то клането трябва да бъде извършено незабавно под официален надзор.

в) Мерките в надзорната зона остават в сила до края на почистването и дезинфекцията. Това се отнася също така до дейностите при дезинфекциране на превозните средства и оборудването, използвани при придвижване на свине.

г) Забранява се влизането и излизането в свинефермите на други животни без разрешение от БАБХ.

д) ОДБХ трябва да бъде информирана за всички умрели и заболели свине в надзорната зона, като в последствие извърши необходимото проучване за доказване или отхвърляне на АЧС.

е) Свине могат да бъдат транспортирани до одобрени от БАБХ кланици при следните условия:

- Извършено е преброяване и е изготвен списък на всички свине в животновъдния обект.

- Извършено е клинично обследване на свинете за клане (включително термометриране).

- Извършена е задоволителна проверка на идентификацията.

- Транспортирането се осъществява в превозни средства, пломбирани от официален ветеринарен лекар.

- Официалният ветеринарен лекар в кланицата предварително е информиран за пратката, като впоследствие той/тя информира пристигането и официалния ветеринарен лекар, изпратил животните.

- При пристигането в кланицата тези свине се държат и колят отделно от останалите.

- По време на клането официалният ветеринарен лекар следи за изменения, характерни за АЧС.

В. Движение в зоните:

а) Всяко движение на хора, транспортни средства, свине, трупове и други материали в обхвата на предпазната/надзорната зона е предмет на оторизиране от ОДБХ.

б) Когато е необходимо транспортиране на трупове за обезвреждане в екарисаж извън обхвата на защитната зона, е необходимо специално позволение, като транспортирането се осъществява по възможно най краткия маршрут и за възможно най-кратко време.

в) Разрешителното за придвижване трябва да придружава пратката до крайната дестинация. Проверената документация се връща в съответното ОДБХ.

г) При издаването на разрешителното ОДБХ може да поиска такива условия, каквито сметне за необходимо, съобразено със ситуацията.

д) Преди издаване на разрешителното трябва да се вземе предвид възможното разпространение на болестта посредством това транспортиране.

е) Движението на свине от един животновъден обект до друг в рамките на предпазената зона може да бъде позволено при спазване на следните условия:

• Преди издаване на ветеринарно медицинско свидетелство официалният лекар съобразява епизоотичната обстановка и организира всички обследването на всички свине.

• Движението на свине трябва да се осъществи, без да има контакт с други животни и възможно излагане на вируса на АЧС.

• Обектът на дестинация са поставя под официален надзор.

• Превозните средства, извършили транспортирането, подлежат на дезинфекция.

ж) Възможно е даването на разрешително на свине, с гарантиран здравен статус и за които няма съмнение за заразяване с вируса на АЧС до кланици за незабавно клане. Преди издаването на такова разрешение ОДБХ се консултира с БАБХ. Такова движение не трябва да се осъществява в начални етапи от огнище на АЧС. Всяко движение на свине се осъществява под задължителен официален контрол.

з) Възможно е разрешение за транзит през предпазната зона при положение, че липсва всякакъв риск от разпространение на заболяването.

4.4.6.2. Мерки при съмнение и потвърждение на африканска чума при източнобалкански свине:

При възникване на съмнение за АЧС при пасищно отглеждани свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски е необходимо всички животни да бъдат прибрани и затворени във временните постройки за тяхното отглеждане, изградени в разрешения район за отглеждане, съгласно Наредба № 6 от 2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски (ДВ, бр. 29 от 2007 г.), след което да бъдат описани по категории и извършена сверка с регистъра на стадото.

Собственикът на свинете оказва съдействие при преброяването и намирането на всички животни, които да бъдат прибрани и затворени, докато трае наложената възбрана. В случаите, когато е необходимо, се разпорежда на стопаните да укрепят допълнително временните постройки с цел недопускане на излизането на свине от тях.

С помощта на GPS се определят точните места на отглеждане и паша на отделните стада. След потвърждаване на положителен резултат определените координати се използват за определяне на предпазната и надзорната зона върху подробна карта на региона. След получаване на информация от стопаните по отношение на местата, където се отглеждат и пасат свинете, се определят точни координати посредством GPS. На база снетите координати от GPS се определят предпазната и надзорната зона на подробна карта на региона.

При потвърждаване на огнището и пристъпване към умъртвяване на животните да бъде осигурено присъствието на поне двама ловци, които при спазване на правилата за носене и употреба на ловно оръжие да охраняват и да не допускат напускането на свине от временните постройки, докато трае умъртвяването на свинете. В случай на изпускане на животно от загражденията на временните постройки то да бъде незабавно отстреляно.

Фиг. 4. Райони в България, където е регламентирано отглеждането на източнобалкански свине.

Г. Мерки при съмнение и потвърждение на АЧС при диви свине:

1. Мерки на ловния терен при констатиране на огнище на заболяването при дивите свине:

а) БАБХ незабавно извършва проучване на епизоотологичната обстановка и определя зоните на заразения район, както е посочено в Директива 2002/60/ЕС.

б) БАБХ незабавно разпорежда редуциране на популацията на дивите свине, обитаващи територията, попадаща в 3- и 10-километровата зона, като се оставят до 2 броя свине на 1 кв. км с опрасените от тях свине, когато заболяването е констатирано по време на ловния сезон. Извън ловния сезон се разпорежда разреждане на дивите свине, като се ловуват само приплоди на възраст до 1 година. По време на засиления отстрел се внимава стадата диви свине, попадащи в посочената по-горе територия, да не се разпръснат и да навлязат в нови територии. От всички отстреляни свине се вземат и изпращат проби за изследване в НРЛ в София. Труповете на отстреляните диви свине се идентифицират и съхраняват до излизане на резултатите. При положителен резултат трупът с вътрешните органи се насочва за обезвреждане в екарисаж. При отрицателен резултат - трупът и вътрешните органи се разрешават за консумация от съответната ловна дружина.

в) БАБХ забранява отварянето на трупове на отстреляни диви свине на терена, а само в определени за целта места. При констатиране на положителни за заболяването диви свине БАБХ изплаща обезщетение на съответната ловна дружина. За всяко отстреляно диво прасе в 3 и 10 км зони се води подробна документация от съответното ловно дружество, вкл. за пробите, които са взети и изпратени. В документацията се посочва - идентификация на трупа, место (землище на отстрел), възраст, пол, кг и писмо с изпратени проби за изследване.

г) БАБХ определя зона в размер 40 километра извън 3 и 10 км зони, където разпорежда вземане на 100 % проби от отстреляните диви свине.

2. Мерки при домашните свине при констатиране на огнище на заболяването при дивите свине:

а) БАБХ уведомява незабавно всички собственици на домашни свине и ловци в района, попадащ в 3- и 10-километровите зони на огнището.

б) БАБХ незабавно поставя под държавен надзор всички свиневъдни обекти в определения заразен район и нарежда да се предприемат мерки, включващи:

- официално преброяване на всички категории прасета във всички животновъдни обекти, като данните от това преброяване трябва да бъдат постоянно актуализирани от съответния собственик; информацията за това преброяване трябва да бъде представяна при поискване и може да бъде обект на проверка при всяко инспектиране;

- по отношение на свиневъдните обекти, отглеждащи свине при пасищни условия - разпорежда се незабавно отглеждането на източнобалканските свине да бъде при затворено отглеждане (забранява се пашата), извършва се преброяване на отглежданите източнобалкански свине по стада, попадащи в 3- и 10-километровите зони;

- разпореждане всички прасета в животновъдните обекти в зоната да се държат затворени в обитаваните от тях боксове или на други места, позволяващи изолирането им от диви прасета; диви прасета не трябва да имат никакъв достъп до какъвто и да било материал, който впоследствие би могъл да влезе в контакт с прасета от животновъдния обект;

- разпореждане никакви прасета не могат да влизат или напускат животновъдния обект, освен ако няма издадено от ветеринарномедицинските специалисти от БАБХ изрично разрешение за това, което да отчита епидемиологичната обстановка;

- разпореждане използването на подходящи средства за дезинфекция на входовете и изходите на сградите, в които са настанени домашни прасета, както и на самия животновъден обект като цяло;

- разпореждане използването на подходящи хигиенни мерки от всички влизащи в контакт с диви прасета лица с цел да се намали рискът за разпространение на вируса на АЧС, като тези мерки включват и налагането на временна забрана за влизане в животновъден обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви прасета (ловци, ловни и горски надзиратели);

- разпореждат вземане и изследване на проби за АЧС от умрели или заболели прасета с клинична картина, сходна с клиника на заболяването АЧС;

- забраняват внасянето в свиневъдните обекти на месо от диви свине и месни продукти от диви свине, независимо дали е отстреляно, или намерено мъртво, както и какъвто и да е материал или оборудване, за които съществува възможност да са контаминирани с вируса на АЧС;

- забраняват движението на домашни свине и получени от такива животни семенен материал, яйцеклетки или ембриони от животновъдните обекти в зоната с цел търговия;

- уведомяване на съседните страни, страни членки или трети страни, когато заразеният район е в близост до границата с други страни;

- свине за незабавно клане може да се изпращат в месодобивни предприятия на територията на съответната област само след извършване на клинично обследване на свиневъдния обект, като чек-листът от извършеното обследване придружава партидата свине, предназначени за незабавно клане;

- свине за разплод може да напускат свиневъден обект, намиращ се в 3 или 10 км зони на огнището, само след получаване на отрицателен резултат от извършено изследване за наличие на вирус, чрез полимеразно-верижна реакция, като кръвните проби се вземат 7 дни преди транспортирането на свинете.

4.7. Задължения на собствениците на животновъдни обекти за свине:

Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците на селскостопански животни са длъжни:

√ да осигуряват ветеринарномедицинско обслужване на животните, които отглеждат, като сключват договори с ветеринарните лекари;

√ да спазват изискванията за хуманно отношение към животните, както и да спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните;

√ да съхраняват за срок най-малко три години от датата на издаването им документите за придвижване на животните;

√ в тридневен срок писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация;

√ незабавно писмено уведомяват за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия;

√ в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект;

√ да не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51 ЗВД, на които не са извършени мероприятията по профилактичната програма за АЧС или които са с различен здравен статус;

√ да осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва;

√ да водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, умрелите, продадените и придобитите животни; регистърът се съхранява за срок най-малко три години от последното вписване;

√ да отговарят за официалната идентификация и за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и на държавната профилактична програма на животните си;

√ да предават с протокол на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, средствата за официалната идентификация на закланите за лична консумация свине;

√ да съхраняват дневник по образец, в който ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия, както и дата на доставяне на ВМП, наименование на ВМП; приложено количество; партиден номер и карентен срок на ВМП; име и адрес на доставчика, идентификационен номер на третираното животно; дневникът се съхранява 5 години от последното вписване, включително в случаите, когато дейността на обекта е прекратена преди изтичането на този срок;

√ да предават в екарисаж странични животински продукти, умрелите животни и специфичнорисковите материали от заклани за лична консумация животни;

√ да спазват предписаните дози и продължителност на третиране на животни с медикаментозен фураж в рецепта от ветеринарен лекар;

√ да осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи;

√ да изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните;

√ да извършват ежегодно в периода от 1 до 20 октомври инвентаризация на животните в обекта и подават до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.

Собствениците на новородените свине доказват собственост върху животните си с декларация или при придобити по друг начин животни - с договор за прехвърляне правото на собственост или с друг документ, удостоверяващ придобиването на собствеността върху животните.

Собствениците на животновъдни обекти, предназначени за отглеждане на свине, са длъжни да спазват следните забрани:

1. Движение на неидентифицирани животни до пазари, изложения, кланици, панаири, състезания и до други стопанства или населени места.

2. Изхранването на свине с кухненски отпадъци е забранено съгласно чл. 139, ал. 1, т. 7 ЗВД.

При нарушения се прилагат постановленията на чл. 420 ЗВД:

- санкции на собствениците на животни в рамките на 50 - 300 лв. при първо нарушение и 100 - 500 лв. при повторно нарушение;

- санкции на търговци и юридически лица в рамките на 300 - 500 лв. при първо нарушение и 500 - 1000 лв. при повторно нарушение.

4.8. Информация и преценка на мерките за биосигурност и инфраструктура, включени в свиневъдните ферми.

При извършване на активния надзор за появата и разпространението на болестта КЧС/АЧС е предвиден специален чек-лист за вписването на данните от клиничните изследвания и проверка на въведените мерки за биосигурност в предприятието.

Въз основа на мерките за биосигурност, въведени за целите на този списък, стопанствата се делят на: Индустриални ферми (ферми със затворен цикъл на производство и изработени мерки за биосигурност), Фамилни ферми тип "А", това са фермите с отворен цикъл на производство и изработени мерки за биосигурност, ферми тип "Б", ферми с невъведени или в процес на въвеждане на мерки за биосигурност, ферми тип "заден двор" - лични стопанства, в които се отглеждат до пет прасета, без свине майки за собствена консумация, източнобалканската порода свине, която се отглежда само на територията на дванадесет общини на територията на три региона, при определени условия, което гарантира тяхната биосигурност. По отношение на пропуските в биосигурносста при провеждането на клиничните изследвания официалният ветеринарен лекар издава предписание в съответствие със ЗВД за отстраняване на констатираните пропуски в определен срок на собственика на животновъдния обект.

4.9. Алтернативни стратегии за контрол на болестта.

Алтернативните стратегии за контрол на болестта АЧС са насочени към ранно откриване на болестта и увеличаване на процента на докладване в случай на съмнение. Дейностите, които са обхванати в алтернативни стратегии на настоящата програма, включват:

1. Разяснителни кампании за всички заинтересовани страни - ветеринарномедицински специалисти, фермери, ловци, местната власт и обществото, относно болестта АЧС и заплахите, които тя поставя.

За целта разработихме информационна брошура, която се състои от 4 страници във формат А4 и съдържа в себе си следната информация - причинител, начини за възникване и предаване, форми на болестта, патологоанатомична находка, вземане и изпращане на проби за лабораторна диагноза, диференциална диагноза и докладване при съмнение.

Брошурата е в тираж 100 000 бройки и е разпространена на територията на цялата страна сред официални и частнопрактикуващи ветеринарни лекари, животновъди и ловци. Разпределението по региони е извършено на база данните от популацията домашни и диви свине.

В допълнение на хартиените брошури и с цел обхващане на повече заинтересовани лица брошурата е разпространена безплатно на следния интернет адрес (http://asforce.org/flyers/asforce-bu.pdf ).

Същевременно изготвихме и кратко информационно видео относно заболяването АЧС. То включва в себе си информация относно заболяването, препоръки за предпазване на стопанствата чрез въвеждане на стриктни мерки за биосигурност, както и кратка информация за лабораторната диагностика.

2. Периодични обучения на ветеринарномедицински специалисти относно болестта АЧС и практически аспекти за ранно откриване, контрол и ликвидиране.

4.10. Мерки и условия на узаконяване по отношение на компенсация на собствениците за заклани и убити животни:

В чл. 108, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че собствениците на умрели, принудително убити, заклани и унищожени животни се обезщетяват със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните. Редът и условията за обезщетяване са посочени в Наредба на Министерския съвет на Република България за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове.

4.11. Контрол по изпълнение на програмата.

БАБХ и 28-те ОДБХ са компетентните власти, отговарящи за контрола на заболяването АЧС.

5. Общо описание на разходите и ползите:

Финансирането на настоящата план-програма трябва да бъде залегнало в бюджета на БАБХ. Необходимите финансови средства за обезщетения на собствениците на умрели и принудително убити животни от АЧС, както и необходимите финансови средства за контрол и ликвидиране на огнища на АЧС следва да са разчетени в бюджета на Министерството на земеделието и храните.

Редът и условията за обезщетяване на собствениците на унищожени животни е посочен в Наредба по чл. 109 ЗВД.

Разчетените финансови средства са необходими за:

- обезпечаване по искане на ветеринарните служби на мерките по убиване, клане, транспорт на животните от огнищата и от защитната и надзорните зони;

- обезпечаване по искане на ветеринарните служби на временно или постоянно затваряне на стопанства, кланици, предприятия за преработка на продукти от животински произход, пазари за животни, магазини за месо в съответствие с мерките, залегнали в програмите за контрол на болестта;

- контрол на транспортните средства за живи животни по обществените пътища с оглед да се пресече нелегалния транспорт;

- за установяване на ефикасна система за събиране, транспорт и унищожаване на умрелите животни и животинските отпадъци;

- обезпечаване на система за компенсации във връзка с искане да се компенсират умрелите или убити за целта на ерадикационната програма животни;

- извършване на клиничен надзор на популацията домашни свине и изпращане на проби за изследване;

- въвеждане на данните от проведените клинични обследвания, включени в активния клиничен надзор на популацията домашни свине;

- провеждане на научни анализи на резултатите от провежданата Програма за контрол на АЧС и във връзка с проучване на епидемиологията на АЧС в България.

Приблизителната оценка на разходите за изпълнение на Програмата за контрол на АЧС е дадена в т. 8 по-долу.

Ползи от прилагане на програмата:

- намалява се рискът за разпространение на АЧС в страните от Европейския съюз чрез изпълнение на надзор на популациите;

- възможност за българските фермери да получат достъп до европейските пазари на домашни и диви свине;

- възможност за производителите на свинско месо и продукти от свинско месо за свободна търговия със страните от ЕС и трети страни.

Очакван резултат от изпълнението на програмата е предотвратяване възникването на болестта на територията на страната или в случай на възникване бързо ограничаване и ликвидиране.

6. Данни за епизоотологията на заболяването през последните пет години

6.1. Данни за еволюция на заболяването: Към 01.11.2015 г. заболяването Африканска чума по свинете (АЧС) никога не е констатирано на територията на страната.

6.2. Данни за диви животни (по една таблица за година)

6.2.1. Преброяване на диви животни

В таблицата по-долу е посочен общият брой на популацията от диви свине, а) разпределени в 16-те регионални държавни ловни райони според данни от Регионалните управления на горите в България (РУГ), б) 7-те национални парка, в които ловуването е забранено, и в) ловни райони, определени за ловуване за членовете на Националния съюз на ловците и риболовците (НСЛР).

	Регион	Брой на дивите свине в държавните ловни полета	Брой на дивите свине в ловните райони, разрешени за ловуване на ловните дружинки към НЛРС	Общо:
Ловни райони, определени от Регионалните управления на горите (РУГ)	Берковица	655	3813	4468
	Бургас	4403	4132	8535
	Благоевград	1861	3106	4967
	Варна	2344	2589	4933
	Велико Търново	2004	4827	6831
	Кърджали	880	5672	6552
	Кюстендил	679	2709	3388
	Ловеч	1675	3809	5484
	Пазарджик	1063	2039	3102
	Пловдив	1936	2386	4322
	Русе	1260	1683	2943
	Сливен	2035	3974	6009
	Смолян	892	2824	3716
	София	2053	7312	9365
	Стара Загора	1054	2667	3721
	Шумен	2005	2153	4158
	Общо	26799	55695	82494
Национални паркове
	УОГС - Петрохан	42
	УОГС - Юндола	32
	МНО	25
	Общо	99
Общо: 2013 г.		82 593

7. Цели за периода 2016 - 2018 г.

7.1. Цели, свързани с провеждането на диагностични тестове (по една таблица за година, ако има разлика в целите за различните години)

Болест: Африканска чума по свинете

Животински видове - домашни, източнобалкански и диви свине.

Цели на изследванията при тази Програма.

При определяне на обекта на изследване - стада и животни, са взети под внимание епидемиологическите аспекти на болестта АЧС. От епидемиологична гледна точка в България има пет различни категории свине.

В таблицата по-долу са показани целите, свързани с изследванията на пет различни категории свине, съгласно изработения план за контрол на заболяването АЧС в България за 2016 - 2018 г.

7.1.1. Цели, свързани с диагностични тестове

Регион	Вид тест	Целеви животни (вид, категория)	Вид проба	Цел (надзор, определяне на серопревалентност, съмнение, контрол на ваксинация, тестване на ваксина и т.н.)	Брой планирани тестове за календарна година
България	AB - Elisa	Всички категории	Кръв	Мониторинг на сероконверсията при домашни свине и при диви свине и/или откриване на вирусна циркулация	1797
	Имуноблот	Всички категории	Кръв	Мониторинг, диференциални тестове	10
	Virus Isolation	Всички категории	Кръв и други	Потвърждение	10
	RT PCR	Всички категории	Органи или кръв	Потвърждение	1500
Общо					3317

7.1.2. Цели, свързани с тестване на стада и животни:

7.1.2.1. Цели, свързани с тестване на стада:

Регион	Животински вид	Общ брой стада/ЖО	Брой стада/ЖО, включени в програмата	Брой стада/ЖО, които да бъдат проверени (чрез лабораторни тестове)	Брой очаквани положителни стада/ЖО	Брой очаквани нови положителни стада/ЖО	Брой стада/ЖО, които се очаква да бъдат ликвидирани	% положителни стада/ЖО, които се очаква да бъдат ликвидирани	Индикатори
									Очакван % проверени стада/ЖО	Очакван % положителни стада/ЖО, превалентност	Очакван % нови положителни стада/ЖО, инцидентност
1	2	3	4	5	6	7	8	9 = (8/6)x100	10 = (5/4)x100	11 = (6/5)x100	12 = (7/5)x100
България Високо-рискови региони	Индустриални	16	16	16	0	0	0	0	100	0	0
	Фамилна ферма тип А	16	16	16	0	0	0	0	100	0	0
	Фамилна ферма тип Б	105	105	105	0	0	0	0	100	0	0
	Източно балкански	59	59	59	0	0	0	0	100	0	0
Общо:		196	196	196	0	0	0	0	100	0	0

7.1.2.2. Цели на тестваните диви свине - 2016 - 2018 г.:

Region	Приблизителен брой стада съгласно Програмата	Приблизителен брой диви свине	Брой животни, които се очаква да бъдат изследвани за календарна година
Общо	6600	82 593	1500

За целите на Програмата и целевото проучване на здравния статус на дивите свине по отношение на заболяването Африканска чума по свинете (АЧС) на цялата територия на страната Република България има определени 5 високорискови региона (вж. фиг. 4), където да се извърши целево вземане на проби от отстреляни диви свине.

8. Анализ на разходите в програмата

Забележка. Разходите при вземане на пробите от домашни и диви свине могат да бъдат намалени, тъй като ще бъдат проби, взети съвместно с тези за контрол на КЧС.

Цялостната сума за изпълнение на програмата за 2016 календарна година в България е 43 666,66 лв., а за периода от 3 година (2016 - 2018 г.) - 130 999,97 лв.

Приложение № I

Категории на свиневъдните стопанства на територията на България

Таблица 1. Индустриални ферми
Област	Брой ферми	Брой свине	Клинични обследвания /чек-листи за календарна година			Брой проби за лабораторни изследвания за година **
			Частнопрактикуващи лекари *	Официални ветеринарни лекари	Общо
Бургас	3	29399	6	210	216	42
Варна	4	62025	8	280	288	56
Добрич	0	-	0	0	0	0
Силистра	2	9 644	4	140	144	28
Шумен	7	54130	14	490	504	98
Общо	16	155198	32	1120	1152	224

** За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за индустриална ферма за съответния регион.

Забележки:

1. Кръвни проби се вземат във фермите от частнопрактикуващи ветеринарни лекари веднъж годишно по схема за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност.

2. При съмнение за АЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност. В случай на разплодни свине майки минималният брой проби трябва да е по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност проби се вземат от всички нерези.

3. Частнопрактикуващите ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всяка пратка свине, отиваща за клане - пратката свине се придружава от чек-лист за КЧС и АЧС.

4. Официалният ветеринарен лекар извършва клинични обследвания на всички категории свине в индустриалните ферми два пъти годишно за КЧС и АЧС.

5. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

ПРОБИ ЗА АЧС СЕ ВЗЕМАТ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЧС И СЕ ИЗСЛЕДВАТ И ЗА ДВЕТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ!!!

Таблица 2. Фамилна ферма тип А
Област	Брой ферми	Брой свине	Клинични обследвания/чек-листи за календарна година			Брой проби за лабораторни изследвания за календарна година **
			Частно-практикуващи лекари *	Официални ветеринарни лекари	Общо
Бургас	1	47	1	5	6	12
Варна	4	262	4	20	24	48
Добрич	2	1862	2	10	12	28
Силистра	0	0	0	0	0	0
Шумен	9	1100	9	45	54	117
Общо	16	3271	16	80	96	205

* 10 пратки свине, заминаващи за кланици, са предвидени за ферма тип А за година.

** За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за ферма тип А за съответния регион.

Забележки:

1. Пробите се вземат в животновъдните обекти от регистрираните ветеринарни лекари при спазване на изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса - веднъж годишно.

2. При съмнение за АЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност. В случай на разплодни свине майки минималният брой проби трябва да е по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност проби се вземат от всички нерези.

3. Частнопрактикуващите ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всяка пратка свине, отиваща за клане - пратката свине се придружава от чек-лист за КЧС и АЧС.

4. Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на всички категории свине във ферми тип А два пъти годишно.

5. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

ПРОБИ ЗА АЧС СЕ ВЗЕМАТ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЧС И СЕ ИЗСЛЕДВАТ И ЗА ДВЕТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ!!!

Таблица 3. Фамилна ферма тип Б
Област	Брой ферми	Брой свине	Клинични обследвания /чек-листи за календарна година			Брой проби за лабораторни изследвания за календарна година*
			Частнопрактикуващи лекари	Официални ветеринарни лекари	Общо
Бургас	84	2435	21	42	63	420
Варна	8	238	2	4	6	44
Добрич	5	93	2	3	5	30
Силистра	5	50	2	3	5	24
Шумен	3	130	1	2	3	24
Общо	105	2946	28	54	82	542

* За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за ферма тип Б за съответния регион.

Забележки:

1. Пробите се вземат на терена от регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика при спазване изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса - веднъж годишно.

2. Регистрираните ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всеки обект веднъж годишно.

3. Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на 50 % от наличните обекти веднъж годишно.

4. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

ПРОБИ ЗА АЧС СЕ ВЗЕМАТ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЧС И СЕ ИЗСЛЕДВАТ И ЗА ДВЕТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ!!!

Таблица 4. Източнобалкански свине
Област	Брой стада	Брой свине	Клинични обследвания /чек-листи за календарна година			Брой проби за лабораторни изследвания за календарна година*
			Частнопрактикуващи лекари**	Официални ветеринарни лекари	Общо
Бургас	9	840	9	9	18	126
Варна	27	2881	27	27	54	378
Шумен	23	1247	23	23	46	322
Общо	59	4968	59	59	118	826

* За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине от стадо за съответния регион.

** Средно една пратка ИБС е предвидена за кланица за година от стадо.

Забележки:

1. Проби за серологични изследвания се вземат на терена от регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика при спазване изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса - веднъж годишно.

2. При съмнение за АЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност.

3. Регистрираните ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всеки 6 месеца и на всяка пратка, отиваща за клане.

4. Официалният ветеринарен лекар за съответната община извършва клинични обследвания на стадата веднъж годишно.

5. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

Приложение № II

Обяснения на начина за определяне на броя на пробите по надзорната програма и начин за определяне броя на кръвните проби при свинете за изследване за АЧС
Брой на свинете в една единица или обект	АЧС - разпространение
	20 %	10 %	5 %
	Брой на свинете, които трябва да бъдат изследвани(n)
10	8	10	10
20	10	16	19
30	11	19	26
40	12	21	31
50	12	22	35
60	12	23	38
70	13	24	40
80	13	24	42
90	13	25	43
100	13	25	45
120	13	26	47
140	13	26	48
160	13	27	49
180	13	27	50
200	13	27	51
250	14	27	53
300	14	28	54
350	14	28	54
400	14	28	55
450	14	28	55
500	14	28	56
600	14	28	56
700	14	28	57
800	14	28	57
900	14	28	57
1.000	14	29	57
1.200	14	29	57
1.400	14	29	58
1.600	14	29	58
1.800	14	29	58
2.000	14	29	58
3.000	14	29	58
4.000	14	29	58
5.000	14	29	59
6.000	14	29	59
7.000	14	29	59
8.000	14	29	59
9.000	14	29	59
10.000	14	29	59
> 10.000	14	29	59

Таблицата дава възможност за определяне на индивидуалния брой на свинете, от които се вземат проби за КЧС при достоверност 95 %, при което може да се открие поне едно инфектирано животно при разпространение на заболяването от 5 %, 10 % или 20 %.