Държавен вестник, брой 72 от 14.IX

Програма

за надзор и контрол на болестта Класическа чума при домашни и диви свине в България през 2016 - 2018 г.

Съдържание:

1. Идентификация на програмата

2. Исторически данни за КЧС в Република България

3. Описание на предлаганата програма

4. Мерки по предлаганата програма

5. Общо описание на разходите и ползите

6. Данни от епидемиологичното развитие.

7. Цели

8. Детайлен анализ на разходите по програмата

Приложения

1. Идентификация на програмата

Страна: Република България

Заболяване (¹): Класическа чума по свинете (КЧС)

Година на прилагане: 2016 - 2018 г.

Референция на документа: Българска агенция по безопасност на храните

Контактна точка: (име, телефон, факс, e-mail):

Д-р Цвятко Александров,

Българска агенция по безопасност на храните

Дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните"

телефон: + 359 2 915 98 42

факс: +359 2 915 98 42

e-mail: t_alexandrov@bfsa.bg

2. Исторически данни за КЧС в Република България

Въпреки провежданите профилактични ваксинации срещу КЧС в продължение на дълги години в България всяка година са констатирани спорадични огнища. След установената тенденция към постепенно намаляване броя на огнищата (1996 - 1999 г.) и достигане през 2000 г. и 2001 г. броя само до по едно огнище на заболяването ситуацията драматично се промени през 2002 г., когато вследствие на сериозните пропуски в провеждането на профилактичната ваксинация и нелегалната търговия с живи свине бяха регистрирани 32 огнища на КЧС в 14 области на страната.

През 2003 г. бяха констатирани 16 огнища в 4 области, а през 2004 - 2 огнища при домашни свине, и за пръв път от 1996 г. - 48 случая на КЧС при популацията от диви свине в 2 области на България.

През 2005 г. бяха взети изключително сериозни мерки за ограничаване на КЧС. Освен плануваните профилактични ваксинации беше проведена изравнителна ваксинация на всички домашни свине, бяха забранени пазарите със заповед на министъра на земеделието и горите, а във връзка с установените нови 88 случая на КЧС при диви свине в 7 области бяха проведени две кампании за орална ваксинация на дивата популация свине. В резултат на тези мерки няма констатирано огнище на територията на България при популацията от домашни свине през 2005 г. Същата година бе забранена и профилактичната ваксинация на домашни свине срещу КЧС.

През 2006 г. обаче 7 огнища на КЧС бяха констатирани при домашни свине, като шест от тях в област Ямбол и едно в област Бургас. От друга страна, не бяха регистрирани случаи на КЧС при популацията от диви свине. Прилагането на орална ваксинация продължи и през 2006 г. с провеждане на две ваксинационни кампании на дивата популация свине на територията на цялата страна.

През първите 3 месеца на 2007 г. НВМС обявява 3 огнища на КЧС, от които две при стада от източнобалкански свине в региона на Шумен и едно огнище при домашни свине (фамилна ферма тип Б) в района на Ямбол.

През 2008 г. заболяването КЧС бе констатирано във ферма тип Б - с невъведени мерки за биосигурност в с. Трекляно, област Кюстендил, на 6 км от границата с Република Сърбия. Заболяването бе констатирано при изпълнение на Програмата за надзор и ерадикация на КЧС при извършване на клинично обследване на фермата с чек лист. Всички заболели и контактни свине бяха принудително убити по хуманен начин и загробени.

От месец май 2008 г. досега няма констатирани случаи на заболяване от класическа чума при домашни свине на територията на Република България.

През 2009 г. бяха констатирани 8 случая на КЧС при диви свине в 25 км² гориста местност близо до река Дунав (Държавно дивечовъдно стопанство "Каракуз", община Тутракан, област Силистра). Това е и последното констатиране на циркулация на вируса на КЧС в Република България досега.

От 2005 г. до първата половина на 2008 г.на територията на цялата страна се извършваше профилактична ваксинация на поголовието диви свине. Ежегодно се извършваха по две ваксинационни кампании с по две залагания. През 2008 г. приетата Програма за надзор и ерадикация на КЧС в частта на ваксинация на дивите свине бе променена, като есенната ваксинация бе извършена на територията на общините, които са разположени по северната и западната граница на страната в дълбочина от граничната ивица 40 км, от които 20 км високорискова зона и 20 км - буферна зона. Този подход е прилаган до 2012 г. - три ваксинационни кампании в по две злагания на ваксини в 40 км северна и западна зона на страната. През 2013 г., 2014 г. и 2015 г. три ваксинационни кампании с по две залагания на ваксини бяха извършени единствено в общините по северната и западната граница на страната.

3. Описание на програмата:

Настоящата програма ще бъде прилагана на цялата територия на Република България през 2016 г., като се има предвид, че:

- Все още съществува опасност от проникване на вируса на КЧС чрез диви свине през западната и северната граница на България, особено при миграция на млади мъжки диви свине, което създава опасност от поява и разпространение на заболяването при ферми с невъведени мерки за биосигурност и свине от задните дворове чрез директен и индиректен контакт.

- Необходимо е да се подобрят мерките за биосигурност във фамилните ферми тип Б и стопанствата, отглеждащи свине в задния двор.

- В някои общини, разположени в три региона в страната, се отглеждат пасищно стада Източнобалкански свине, при които не може да се изключат директни или индиректни контакти с диви свине.

Основни елементи на настоящата програма са:

• Категоризиране на свиневъдните обекти въз основа на въведените мерки за биосигурност. При категоризирането на животновъдните обекти са взети предвид следните основни критерии за биосигурност:

- продуктивен цикъл - затворен или отворен;

- системи на отглеждане - в затворени помещения, в частично затворени помещения или на свободно отглеждане; достъп до чужд персонал, контакт със свине от други обекти или диви свине;

- въведена дезинфекция на входовете и изходите на животновъдните обекти и помещенията за отглеждане на свине;

- налични огради и типове огради около животновъдните обекти;

- въведени хигиенни мерки за персонала, влизащ в контакт с отглежданите свине;

- търговски връзки - свободни пазари или директен контакт между собствениците и потенциалните клиенти;

- свободно отглеждане на свине, включващо системите за традиционно екстензивно отглеждане;

- брой и категории на свинете;

- степента на регулярния ветеринарен контрол.

На база на критериите по-горе свиневъдните обекти на територията на Република България се групират в следните видове:

- Индустриални свиневъдни стопанства, в които се отглеждат приблизително две трети от популацията домашни свине в България. Това се големите търговски свиневъдни обекти със затворен цикъл на производство и изключителни стриктни мерки за биосигурност.

- Фамилни ферми тип A (малки търговски ферми с отворен цикъл и въведени мерки за биосигурност) и тип Б (не всички мерки за биосигурност са все още въведени),

- стопанства, в които се отглеждат свине, предназначени само за собствена консумация в така наречения "заден двор" - до 5 свине без свине майки.

- Стада от породата Източнобалканска свиня - които се отглеждат при пасищни условия в регламентирани територии на страната.

• Активен клиничен мониторинг на свине за КЧС (документиран с чек лист), включително схема за пробовземане и лабораторно изследване.

• Пълна забрана при поголовието домашни свине на профилактичната ваксинация против КЧС, включително на популацията Източнобалкански свине.

• Бързо и ефективно прилагане на мерките за контрол и ерадикация на възникнали огнища на заболяването.

• Надзор при дивите свине.

При изпълнението на тази програма БАБХ ще има предвид следното:

- Различната категоризация на свиневъдните стопанства в България, описани по-горе.

- Резултатите от епидемиеологическия анализ, проведен за установяване механизма на предаване и географското разпространение на заболяването.

- Наличието на широко разпространена на цялата територия на страната популация от диви свине, намираща се в тесен контакт с отглежданите пасищно стада от Източнобалкански свине на територията на три области на страната.

- Отсъствието на големи естествени или изкуствени бариери за движението на дивите свине на територията на страната.

- Контрол на движението на свинете, контрол на пазарите, регистрация на свиневъдните обекти и идентификация на отглежданите в тях свине и др.

- Контрол върху прилагането на оралната ваксинация на популацията на дивите свине, в частност раздаване на примамките, тяхното приемане и ефективността на ваксината, свързани с вземане на кръвни проби за наличие на антитела и органни проби, които да са отрицателни за вируса на КЧС.

4. Мерки съгласно програмата

4.1. Резюме на мерките съгласно програмата

Продължителност на програмата: 1.01.2016 г. - 31.12.2018 г.

Контрол	Ерадикация
Тестване
Убиване и унищожаване на положителните и контактни животни	Убиване и унищожаване на положителните и контактни животни
Клане на контактните животни с термична обработка и реализация	Клане на контактните животни с термична обработка и реализация
Ваксинация на дивите свине	Мониторинг
	Обезвреждане на продуктите

Забележка. - Да; - Не.

4.2. Посочване на централния орган, наблюдаващ и координиращ отделите, отговорни за приложението на план-програмата (¹):

1. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) към Министерството на земеделието и храните:

- Централна компетентна власт, която осъществява контрол върху заразните заболявания, подлежащи на задължително обявяване, взаимодейства с институциите, която изпълнява Програмата за контрол на КЧС и представя доклади на ЕК и другите страни членки.

2. Дирекция "Здравеопазване, хуманно отношение към животните и контрол на фуражите" при БАБХ:

- Разработва стратегия за контрол и изпълнява програмата за КЧС;

- Координира действията на всички власти, включени в изпълнение на програмата за контрол на КЧС;

- Събира необходимата информация и изготвя доклади за резултатите от прилаганата програма.

3. Директорите и н-к-отделите "Здравеопазване" в Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ):

- Прилагат в действие изпълнението на програмата както при домашните, така и при дивите свине на регионално ниво, контролират действията на всички власти, включени на локално ниво, и докладват на ЦУ на БАБХ.

- Осъществяват надзор над двата екарисажа във Варна и Шумен и вземат проби за изследване от съмнителни за заболяване умрели свине или убити свине във връзка с план за ерадикация на КЧС.

4. Официалните ветеринарни лекари в ОДБХ при БАБХ, отговарящи за контрола на месото и месните продукти:

- Извършват пред- и следкланична инспекция в съответствие с изискванията, посочени в Регулация на Съвета (ЕС) 854/2004, чл. 5 и Приложение І, и освен това извършват проверки на придружаващата документация и идентификацията на свинете в съответствие с Решение на Комисията 2013/764/ЕС;

- Осъществяват здравната маркировка на месото съгласно изискванията на Решение на Комисията 2013/764/ЕС;

- Вземат проби от свинете за изследване на КЧС съгласно изработената схема за пробовземане през 2012 г. и осъществяват проследяване на резултатите от изследваните проби до фермата, от която произхождат;

- Уведомяват БАБХ при случай на съмнение за КЧС и осигуряват изпращането на проби в Националната референтна лаборатория, гр. София;

- В случай на КЧС обявяват месото от тези свине за негодно за човешка консумация в съответствие с Регулация на Съвета (ЕС) 854/2004, Приложение С, Част СС, Глава V, 1е, и съответно конфискуват месото и месните продукти и насочват за обезвреждане в екарисаж;

- Извършват проверка на качеството на извършеното почистване и дезинфекция на превозните средства съгласно условията, посочени в Решение на комисията 2013/764/ЕС.

5. Официалните ветеринарни лекари в общинските ветеринарни служби към БАБХ:

- Прилагат изпълнението на програмата на местно ниво; изпълняват клиничния надзор и вземането на проби за лабораторно изследване при домашните свине със съдействието на регистрираните частно практикуващи лекари, включени в изпълнението на програмата за контрол на КЧС и одобрени съгласно изискванията, посочени в Директива 64/432/ЕЕС, чл. 2, 2m) и 14(3)В;

- В случай на съмнение за КЧС вземат и изпращат проби съгласно изискванията, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС;

- Извършват проверки на документацията и идентификацията при придвижване на свинете във вътрешността на страната съгласно изискванията на Решение на Комисията 2013/764/ЕС;

- Осигуряват обратната проследяемост на взетите проби до фермата, от която за взети;

- Контролират въвеждането на резултатите от клиничния надзор в базата данни на БГ системата за проследяване от регистрираните ветеринарни лекари;

- Контролират прилагането и подобряването на мерките за биосигурност в свиневъдните ферми, включително процедурите по почистване и дезинфекция, основани на принципите, посочени в Директива на Съвета 2001/89/ЕС, чл. 12 и Приложение ІІ;

- Контролират изпълнението на установените правила по регистрация на животновъдните обекти, идентификацията на свинете и контрол на тяхното движение, включително мерките по затваряне на животновъдни обекти и конфискация на животните в случаите на нарушаване на задълженията и неспазване на установените правила, съгласно установените изисквания, посочени в чл. 139а на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Регулация на Съвета (ЕС) 882/2004;

- Регистрират в базата данни резултатите от изпълнението на надзорната програма, включително взетите и изпратени проби от популацията диви свине.

6. Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните:

- Изпълнява своите задължения по надзора на заболяването, посочени в Програмата за контрол и ерадикация на болестта КЧС.

7. Регионални дирекции на горите при Изпълнителната агенция по горите:

- Координират мерките по изпълнение на надзора по отношение на популацията диви свине на регионално ниво в райони в близост до посочените по-горе граници на страната съвместно с институциите, посочени в 3);

- В останалите райони на страната осигуряват труповете или материали за изследване от диви свине (убити при ловуване, намерени умрели или пострадали при автомобилни злополуки) за преглед и изпращане на проби за изследване в институциите, посочени в 5).

8. Националното сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България":

- Подготвят и изпращат доклади за извършената от тях работа до институциите, посочени в 5) и 7);

- осигуряват трупове или материали за изследване от диви свине (убити при ловуване, намерени умрели или пострадали при автомобилни злополуки) за преглед и изпращане на проби за изследване в институциите, посочени в 5);

9. Националната референтна лаборатория (НРЛ) по КЧС в гр. София:

- Обработва получените проби от домашни и диви свине за изолация на вируса на КЧС и серологично изследване, записва и регистрира резултатите в националната база данни на системата за проследяване и представя доклади на БАБХ;

- Извършва потвърдителни тестове на пробите, показали съмнителни резултати при извършените изследвания в регионалните лаборатории;

- Контролира процедурите в регионалните лаборатории и организират ринг тестове с тях;

- Изпраща проби в Референтната лаборатория на Общността за вирус изолация и участва в организираните ринг тестове;

10. Регионалните лаборатории по КЧС в НДНИВМИ гр. София и институтите в гр. Стара Загора и гр. Велико Търново:

- Извършват серологични изследвания от домашни свине на проби от кръв, взети съгласно плана за пробовземане, посочен в таблици (глава 7 по-долу);

- Изпращат всички съмнителни и положителни проби при извършеното от тях изследване за потвърждение на диагнозата или отхвърлянето и в Националната референтна лаборатория;

- Информират за получените резултати ЦУ на БАБХ и съответното ОДБХ, изпратило пробите за изследване.

11. Референтната лаборатория по КЧС в Хановер, Германия:

- Извършва генно типизиране на вирусните изолати, изпратени от Националната референтна лаборатория, гр. София;

- Снабдява при поискване Националната референтна лаборатория, София, с материали за извършване на тестове;

- Организира и провежда ринг тестове, в които участва Националната референтна лаборатория (НРЛ).

12. Ветеринарнодиагностични лаборатории по ДВСК:

- Изпращат в НРЛ проби от диви свине, предназначени за изследване за болестта трихинелоза, осигуряват проследяване на пробите и включват всички данни, необходими за контрола на КЧС при дивите свине (виж базата данни за контрол, посочени по-горе).

13. Регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика:

- извършват клинични обследвания на свиневъдните обекти в указаните периоди в настоящата програма за съответните видове ферми и въвеждат в информационната система на БАБХ получените резултати.

14. Министерството на вътрешните работи:

- Взема участие при изпълнението на административните мерки и мерките за защита в случаите на съмнение или потвърждаване на КЧС.

15. Съюзите на фермерите и асоциациите на свиневъдите :

- Информират своите членове относно програмата за контрол на КЧС и подкрепят БАБХ в изпълнението на схемата за активния клиничен надзор и когато е необходимо - за схемите за вземане и изследване на проби.

- Ветеринарните лекари от тези организации вземат участие в активния надзор и в клиничното проучване на свинефермите.

4.3. Описание и разграничение на географските и административните райони, в които ще се изпълнява програмата.

Програмата ще се изпълнява на цялата територия на страната, включваща 28-те административни области на страната, съгласно Решение на Комисията 2013/764/ЕС, отменящо Решение 2008/855/ЕО.

4.4. Мерки съгласно програмата.

4.4.1. Мерки и срокове на узаконяване по отношение на заболяването:

Класическата чума по свинете е обект на задължително обявяване в съответствие с чл. 50 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В Наредба № 4 от 2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта класическа чума по свинете (ДВ, бр. 21 от 2007 г.), която напълно транспонира в българското законодателство Директива на Съвета 2001/89/ЕС, е посочено, че заболяването задължително се обявява и се изпраща доклад до ЕК и страните-членки, който съдържа следната допълнителна информация:

- огнищата на болестта КЧС, които са били потвърдени в животновъдни обекти;

- случаите на болестта КЧС, които са били потвърдени в кланица или в транспортно средство при транспортиране на свине;

- потвърдените първични случаи на болестта КЧС при дивите свине;

- потвърдените вторични случаи на болестта КЧС при дивите свине в заразените райони;

- резултатите от проведеното епизоотологично проучване.

Докладите дават допълнителна информация, както е посочено в Директива на Съвета 2001/89/ЕС, Приложение І.

В изпълнение на българското законодателство (чл. 55 от Закона за ветеринарномедицинската дейност) собственикът на свиневъдния обект или гледачът на животните е задължен незабавно да съобщи на ветеринарния лекар, обслужващ фермата, или на официалния ветеринарен лекар за всеки случай на съмнение за заболяване от КЧС или за промяна в здравния статус на техните животни.

4.4.2. Целеви животни и популация на животните.

Тип на животновъдния обект	Общ брой стада	Брой стада , включени в програмата	Общ брой животни	Брой животни, включени в програмата
Промишлени	49	49	429706	429706
Фамилни ферми тип А	114	114	27553	27553
Фамилни ферми тип Б	605	605	10675	10675
Задни дворове	17042	17042	28708	28708
Източно балкански	59	59	4968	4968
Общо:	17869	17869	501610	501610

и 82 953 диви свине

4.4.3. Мерки и условия на узаконяване по отношение на регистрация на фермите.

В чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в Българската агенция по безопасност на храните. БАБХ е официалният контролен орган за официалната идентификацията на животните, която поддържа компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти (ВетИС). Системата се използва и за проследяване на пробите и на процеса на тяхното разработване, както и за въвеждане на активния клиничен надзор на популацията от домашни свине.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (загл. изм., ДВ, бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013 г.), транспонираща напълно в българското законодателство Директива на Съвета 92/102/ЕЕС, регистрацията на животновъдните обекти (в това число и на свиневъдните) се извършва от органите на БАБХ.

Всички животновъдни обекти, в които се отглеждат едри, дребни преживни и свине са обект на задължителна регистрация във:

- Регистър за контрол на движението на животните, които се пазят от собственика;

- Вет ИС.

Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен независимо какви видове животни се регистрират в този обект. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

Новата категоризация на свиневъдните стопанства във връзка с мерките за контрол и ерадикация на КЧС не оказва влияние върху задълженията на фермерите или собствениците на свине по отношение на регистрацията на стопанствата/стадата, идентификацията на животните и контрола на движението.

С Наредба № 61 от 2006 г. се определят изискванията и начинът на идентифициране на свинете. Свинете се идентифицират с индивидуална ушна марка (с уникален сериен номер или в случаите, касаещи свине за угояване и подлежащи на директно клане, на марката е изписан регистрационният номер на обекта, в който се отглеждат свинете). Този начин на идентификация се разрешава само при свине за угояване, отглеждани в промишлени ферми, и може да се извърши, преди свинете да напуснат фермата, като се маркират със зелена марка с посочен номер на свиневъдния обект. Всички идентификатори се осигуряват от стопанина, който ги поръчва от избрани от него и вписани в регистъра по чл. 7, ал. 3, т. 21 ЗВД на производители и/или търговци на средствата за официална идентификация на животните. Идентификацията на едрите, дребните преживни животни и свинете трябва да се извърши съгласно чл. 51а ЗВД. Също така животните от посочените видове не могат да напускат животновъдния обект, без да са официално идентифицирани.

Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците на селскостопански животни са длъжни:

- да осигуряват ветеринарномедицинско обслужване на животните, които отглеждат, като сключват договори с ветеринарните лекари;

- да спазват изискванията за хуманно отношение към животните, както и да спазват ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните;

- да съхраняват за срок най-малко три години от датата на издаването им документите за придвижване на животните;

- в тридневен срок писмено да уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация;

- незабавно писмено да уведомяват за умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната територия;

- в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено да уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект;

- да не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51 ЗВД, на които не са извършени мероприятията по държавната профилактична програма или които са с различен здравен статус;

- да осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва;

- да водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, умрелите, продадените и придобитите животни; регистърът се съхранява за срок най-малко три години от последното вписване;

- да отговарят за официалната идентификация и за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и на държавната профилактична програма на животните си;

- да предават с протокол на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, средствата за официалната идентификация на закланите за лична консумация свине, овце и кози;

- да съхраняват дневник, в който ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия, както и дата на доставяне на ВМП, наименование на ВМП; приложено количество; партиден номер и карентен срок на ВМП; име и адрес на доставчика, идентификационен номер на третираното животно; дневникът се съхранява 5 години от последното вписване, включително в случаите, когато дейността на обекта е прекратена преди изтичането на този срок;

- да предават в обект за обезвреждане на странични животински продукти умрелите животни и специфичнорисковите материали от заклани за лична консумация едри преживни животни и дребни преживни животни;

- да спазват карентния срок, определен за ВМП и/или медикаментозни фуражи, при пускане на пазара на суровини и храни, добити от третирани продуктивни животни;

- да спазват предписаните дози и продължителност на третиране на животни с медикаментозен фураж в рецепта от ветеринарен лекар;

- да осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи;

- да изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните;

- да извършват ежегодно в периода от 1 до 20 октомври инвентаризация на животните в обекта и да подават до официалния ветеринарен лекар, отговарящ за съответната община, декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ;

- собствениците на новородените свине доказват собственост върху животните си с с декларация или при придобити по друг начин животни - с договор за прехвърляне правото на собственост или с друг документ, удостоверяващ придобиването на собствеността върху животните.

Забранено е движение на неидентифицирани животни до пазари, изложения, кланици, панаири, състезания и до други стопанства или населени места.

4.4.4. Мерки и условия на узаконяване по отношение на различното категоризиране на животни и стада.

Решението на официалния ветеринарен лекар да определи една ферма като "съмнителна" за КЧС, трябва да се основава на критериите, посочени в Решение на Комисията 2002/106, Приложение, Глава III a-c).

4.4.5. Контролни процедури и по-специални правила за движението на животни, които са предразположени към заразяване с дадена болест, и редовната инспекция на животновъдните ферми или засегнатите райони.

За контрол върху движението на свинете във връзка с изпълнение на Програмата за контрол на КЧС ще бъдат използвани данните на системата за проследяемост от централната база данни.

Изпълняват се разпорежданията за профилактика и борба с класическата чума по свинете и Наредбата за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти, достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти.

В таблица са посочени основните изисквания при изпълнение на законодателството, засягащи движението на животни и инспекцията на животновъдните стопанства, задълженията на собствениците, административните мерки при извършени нарушения и наказателните мерки в тези случаи.

Основни изисквания за прилагане изискванията за идентификацията на животните, регистрация на животновъдните обекти, контрол на движението на животните и обявяване на болестите.
Законови изисквания	Вид на извършеното нарушение	Вид на административните мерки, предприети при нарушение на изискванията	Вид на наказателните мерки, които се предприемат при нарушение на закона
Законови изисквания при регистрация на обекти 1. Чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Собствениците на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на ОДБХ. 2. Чл. 26, ал. 1 от Наредба № 61 от 9 май 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (загл. изм. - ДВ, бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013 г.). Собствениците на животновъдни обекти, в които се отглеждат свине, поддържат регистъра на животните, в който се включва актуалната информация за всички придвижвания на животните, като се вписва произходът или местоназначението и номерата на индивидуалните средства за идентификация и датата на тези придвижвания.	1. Неуведомяване на компетентните власти 2. Фермата работи, преди да е регистрирана от официалните власти	1.Писмено предписание на заявителя със срок за отстраняване на пропуските. Предприетите мерки могат да включват затваряне на животновъдния обект и конфискуване на животните, ако се наложи 2. Акт за установено административно нарушение	1. Съгласно чл. 417, ал. 1 ЗВД собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв. Съгласно ал. 2 от същия член, когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 10 000 лв. 2. Съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 ЗВД регистрацията се заличава при груби и системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания.
Законови изисквания при идентификация на животните 1. Чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност забранява отстраняването на индивидуалните ушни марки. 2. Чл. 27, ал. 1 от Наредба № 61 от 9 май 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (загл. изм. - ДВ, бр. 90 от 2013 г., в сила от 15.10.2013 г.). Свинете се идентифицират чрез индивидуални средства за идентификация - ушни марки.	1. Не предоставят животните на компетентните власти за извършване на идентификация с ушни марки 2. Отстраняват ушните марки след поставянето	1. Писмено предписание на заявителя със срок за отстраняване на пропуските 2. Акт за установено административно нарушение по чл. 139 ЗВД	1. Наказателно постановление съгласно чл. 417 от административно-наказателните разпоредби на ЗВД с размер на глобата от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв. Когато нарушението е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, санкцията е от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 10 000 лв.
Законови изисквания при обявяване на болести. Съгласно чл. 55 и чл. 132, ал. 1, т. 5 и 6 ЗВД собствениците на животновъдни обекти уведомяват незабавно ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, за промени в здравословното състояние на животните, за извършено неотложно клане и за умрели животни.	Не уведомяват незабавно ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, за промени в здравословното състояние на животните, за извършено неотложно клане и за умрели животни.	Акт за установено административно нарушение по чл. 55 и 132 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.	ЗВД. Чл. 415. (1) Който не изпълни мярка, наложена от БАБХ за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразна болест по животните, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 500 лв. (2) Когато в резултат от неизпълнението на мярката по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 15 000 лв. (4) Когато в резултат от неизпълнение на мярката по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 40 000 лв. Съгласно чл. 416. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 6, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 1000 лв. Съгласно ал. 2 от същия член (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.), когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 6000 лв. Съгласно чл. 417. (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2013 г.) (1) Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 5, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв. Съгласно ал. 2, когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 10 000 лв.
Законови изисквания за предприемане на мерки в случай на положителен резултат Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 20 ЗВД собствениците на селскостопански животни изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните	1. Не спазва наложените ограничителните мерки 2. Не изпълнява предписанията на ветеринарните лекари за ограничаване и ликвидиране на КЧС	Акт за установено административно нарушение по чл. 132 от ЗВД	Наказателно постановление съгласно чл. 415 от административно-наказателните разпоредби на ЗВД с размер на глобата от 50 до 200 лв, а при повторно нарушение от 300 до 500 лв. Когато в резултат на мерките са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 1000 до 2000 лв, а при повторно нарушение от 2000 до 4000 лв.
Законови изисквания при осъществяване контрола на движение на животните Съгласно чл. 139 , ал. 1, т. 3 от ЗВД се забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство	Придвижва свине без ветеринарномедицинско свидетелство	Акт за установено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 3 ЗВД	Наказателно постановление по чл. 420а от адмистративно-наказателните разпоредби на ЗВД с размер на глобата от 50 до 300 лв, а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.
Законови изисквания при контрола на заболяванията Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 18 и т. 20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците на селскостопански животни осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва. Изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с профилактиката, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните.	1. Регистрираните ветеринарни лекари или компетентните ветеринарни служби не съобщават за възникнало огнище на заболяване. 2. Компетентните органи не се допускат до фермата	Акт за установено административно нарушение по чл. 132 от ЗВД	Наказателно постановление по чл. 417 от административно-наказателните разпоредби на ЗВД с размер на глобата от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв. Когато в резултат на мерките са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на голям брой хора или животни, ако не подлежи на по-тежко наказание, глобата е от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 10 000 лв.
Законови изисквания при контрол на заболяванията в кланиците Съгласно чл. 248 ЗВД, т. 12, лицата, които извършват производство, транспортиране, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход в обектите по чл. 7, ал. 3, т. 5 и обектите по чл. 229, ал. 1, уведомяват ветеринарните лекари за възникнала опасност за здравето на животните и хората.	Не уведомяват ветеринарните власти за болни или умрели животни по време на предкланичния преглед, по време на престоя в кланицата	Акт за установено административно нарушение по чл. 248 ЗВД	Наказателно постановление по чл. 439 с размер на глобата от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение - от 300 до 500 лв. Когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв.

Изхранването на свине с кухненски отпадъци е забранено съгласно чл. 139, ал. 1, т. 7 ЗВД. При нарушения се прилагат постановленията на чл. 420 ЗВД:

- санкции на собствениците на животни в рамките на 50 - 300 лв. при първо нарушение и 100 - 500 лв. при повторно нарушение;

- санкции на търговци и юридически лица в рамките на 300 - 500 лв. при първо нарушение и 500 - 1000 лв. при повторно нарушение.

Във връзка с постоянния контрол и клиничен надзор официалните или регистрираните ветеринарни лекари трябва да следват критериите и процедурите начело с Решение на Комисията 2002/106 ЕК, Допълнение, глава IV, А(2), включващо измерване на телесната температура и вземане на проби съгласно със схемите (сегашните при глава 7.1.1.2 по-долу) за различните категории на свиневъдни обекти, описани при глава 2) по-долу.

4.4.6. Мерки и условия на узаконяване по отношение на контрола (тестване, ваксинации) на болестта:

4.4.6.1. Процедури за контрол и вземане на проби

4.4.6.1.1. Процедури за контрол и взимане на проби при съмнение за наличие на заболяването в свиневъден обект.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, В, 1-3), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване. В случай на съмнение за първично огнище на заболяването същата схема се прилага за вирусологично изследване с използване на вирус изолация върху клетъчни култури или RT PCR (полимеразно-верижна реакция).

4.4.6.1.2. Процедури за контрол и вземане на проби в огнище на заболяването КЧС

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, В, 1-3), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване. В случай на съмнение за първично огнище на заболяването същата схема се прилага за вирусологично изследване с използване на вирус изолация върху клетъчни култури или RT PCR (полимеразно-верижна реакция).

4.4.6.1.3. Процедури за вземане на проби в случай на умъртвяване на свине в съмнителен обект като превантивна мярка.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, С, 1-2), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване. В случай на съмнение за първично огнище на заболяването същата схема се прилага за вирусологично изследване с използване на вирус изолация върху клетъчни култури или RT PCR (полимеразно-верижна реакция).

4.4.6.1.4. Процедури за контрол и вземане на проби преди издаване на разрешение за преместване на свине от животновъдни обекти, разположени в защитна или надзорна зона, и при клане или умъртвяване на същите.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, D, 1-5), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване. В случай на съмнение за първично огнище на заболяването същата схема се прилага за вирусологично изследване с използване на вирус изолация върху клетъчни култури или RT PCR (полимеразно-верижна реакция).

4.4.6.1.5. Процедури за контрол и вземане на проби във връзка с повторно зареждане на животновъден обект със свине.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, Е, 1-2), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване.

4.4.6.1.6. Процедури за вземане на проби в животновъдни обекти, разположени в защитната зона преди премахването на ограниченията.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, съответно F и G), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване.

4.4.6.1.7. Процедури за серологичен контрол и вземане на проби в райони, където има съмнение или потвърждение за наличие на болестта КЧС при дивите свине.

В случай на съмнение за наличие на заболяване се прилагат критериите и процедурите, посочени в Решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава ІV, Н), особено що се касае до прилагането на схемата за серологично изследване. Във връзка с изпълнение на Програмата за контрол на КЧС през 2012 г. ще се прилага също така RT PCR. Броят на пробите, които се очаква да бъдат изпратени от всеки ловен район, са посочени на таблицата в глава 7.1.1.2. В Приложение ІІІ е показан образец на шаблон, който ще създава основата за създаване на базата данни за дивите свине.

4.4.6.2. Вземане и транспортиране на проби.

Основните критерии и процедури, които се прилагат, са посочени в решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава V, А, 1 - 4.

Критериите и процедурите, които се прилагат при вземане на проби за вирусологично изследване, са посочени в решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава V, В, 1 - 3.

Що се касае до транспорта на пробите, основните критерии и процедури са посочени в решение на Комисията 2002/106/ЕС, Приложение, Глава V, С, 1 - 4.

4.4.6.3. Лабораторно изследване

4.4.6.3.1. Лабораторен тест за доказване на антитела срещу КЧС.

За серологични изследвания понастоящем се използат търговски марки, като ELISA тест кид Bommeli E2 - серо и Bommeli ERNS-Marker R, които се прилагат съгласно изискванията на производителя. Тези тестове се извършват в регионалните лаборатории в Стара Загора и Велико Търново, както и в НРЛ.

В Националната референтна лаборатория, гр. София, е разработен вирус-неутрализиционен тест, съгласно изискванията, посочени в Глава 3) на Наръчника за КЧС (2002) на Референтната лаборатория по КЧС в Хановер.

4.4.6.3.2. Лабораторни тестове за доказване на вируса на КЧС, вирусния антиген и геном.

В лабораторията ще бъде приложена изолация на вируса с използване на РК 15 клетки и Immune Labelling за доказване на вируса в клетъчни култури и за диференциална диагностика на вирусните изолати. Тестът е извършен съгласно плана на Ръководството за КЧС (2002) в Националната референтна лаборатория в Хановер.

За флуоресцентния тест за доказване на антитела се използват тънки криостатни срезове от органи (сливици, илеум, далак, бъбрек и ретрофаренгиални лимфни възли). В диагностичния наръчник на Референтната лаборатория в Хановер са описани диагностични методи с използване на конюгати (Cedi Diagnostics BV, Lelystad), както и антиген Елайза, произведен от Bommeli и за PCR.

В Референтната лаборатория на Общността е извършено генно типизиране на вирусни изолати от България.

Описание на целите, които са поставени по отношение на методите за изследване, и групите животни, които ще бъдат изследвани, са посочени в Глава 7.1.1.1).

4.4.6.3.3. Описание на лабораторните тестове, използвани в България.

Серология - основни принципи и диагностична стойност

При свинете, заразени с вируса на болестта КЧС, антитела могат да се открият в кръвния серум две-три седмици след заразяването. При оздравели свине защитните и неутрализиращи антитела се откриват в течение на години и през целия живот. При болни животни в крайна фаза понякога се откриват антитела. При хронично болни свине антитела се откриват в продължение на няколко дни в края на първия месец след заразяването. Заразените в утробата прасета са имунотолерантни към вируса и не произвеждат специфични антитела. През първите дни след раждане могат да се открият майчини антитела, които се доказват при здравите прасенца без виремия до около две седмици. Ако се открият антитела при прасета над тримесечна възраст, е малко вероятно антителата да са с произход от майката.

Откриването на антитела срещу вируса на болестта КЧС в серумни или плазмени проби позволява да се потвърди диагнозата на болестта КЧС в съмнителните стопанства, да се установи периодът от началото на заразяването в огнището и да се вземат мерки за наблюдение и надзор. Серологичните изследвания служат най-вече за откриване на болестта КЧС в наскоро заразен животновъден обект.

Малък брой засегнати свине с нисък титър на антитела говори за скорошна инфекция (две-три седмици). Голям брой засегнати свине с високи титри на антитела означава, че вирусът е проникнал в животновъдния обект най-малко преди месец. Местонахождението на серопозитивните свине в обекта може да даде полезна информация за начина, по който вирусът на болестта КЧС е проникнал в обекта.

Въпреки това е необходимо да се направи точна оценка и интерпретация на резултатите от серологичните изследвания, като се отчетат всички клинични, вирусологични и епизоотични данни в рамките на изследването, което се провежда в случай на съмнение или потвърждение на наличието на болестта КЧС.

Вирус-неутрализационна реакция (ВНР) и ELISA са най-подходящи за серологична диагностика на болестта КЧС. Качеството и ефикасността на серологичната диагностика, извършвана от националната лаборатория, непрекъснато се контролира чрез междулабораторен сравнителен тест, организиран периодично от Референтната лаборатория на Европейския съюз.

ВНР се базира на определяне на неутрализиращо действие на антителата в серумна проба върху вируса, изразена като неутрализираща степен от 50 %.

Известно количество от вируса на болестта КЧС се инкубира при 37 °C в степенно разреден серум. Приготвя се серумен разтвор в разреждане 1 към 10. Когато е необходима пълна титрация, се приготвят серумни разтвори 1 към 2 и 1 към 5. Всеки един от така приготвените серумни разтвори се смесва с равен обем суспензия на вируса, съдържаща 100 инфекциозни дози (TCID 50).

След инкубирането със сместа се заразяват клетъчни култури, които се инкубират от 3 до 5 дни. След този инкубационен период културите се фиксират и всяко намножаване на вирус се открива чрез имунно маркиране (имунопероксидазна или имунофлуоресцентна реакция).

Резултатите от ВНР се изразяват с реципрочната стойност на началното разреждане на серума, при което половината от заразените клетъчни култури (краен титър 50 %) не показват размножаване на вируса (няма специфично маркиране). Прави се оценка на титъра между две разреждания. Крайното разреждане е ефективното разреждане на серума по време на неутрализиращата реакция след прибавянето на вируса, но без добавяне на клетъчна суспензия.

ВНР е най-чувствителният и най-надеждният метод за откриване на антитела срещу вируса на болестта КЧС. Препоръчва се извършване на серологично изследване както на отделни животни, така и на стада. Изследването позволява да се открият и антитела с кръстосана неутрализация.

Прилагането на ВНР за откриване на антитела срещу вируса на Мукозна болест - вирусната диария по говедата и Бордерова болест по овцете, се основава на същите принципи и се използва за извършване на диференциална диагноза на болестта КЧС.

Щамовете на вируса, които се използват във вирус-неутрализационната реакция, трябва да отговарят на препоръките на референтната лаборатория на Европейския съюз.

Разработени са различни варианти на ELISA с използване на специфични моноклонални антитела - конкурентен (блокиращ) метод и неконкурентна ELISA.

Конкурентният (блокиращ) метод обикновено се основава на моноклонални антитела. Ако серумната проба съдържа антитела срещу вируса на болестта КЧС, свързването на моноклоналното тяло, съчетано с пероксидаза, с антигена на вируса води до намаляване на цветовата екстинция.

В НРЛ се работи с два типа на гореспоменатите ELISA тестове: за доказване на Е2 антитела и за Еrns антитела срещу вируса на КЧС, произведени от швейцарската фирма BOMMELI. При работа с тях се спазват всички инструкции на производителя.

При неконкурентната ELISA свързването на серумните антитела с антигена се сравнява директно с помощта на антитела, съчетани с пероксидаза.

Националната лаборатория редовно извършва контрол на чувствителността и специфичността на всички партиди от ELISA, като използва набор референтни серуми, предоставени от референтната лаборатория на Европейския съюз. Този набор включва:

- серуми от свине в начална фаза на инфекция с вируса на болестта КЧС (до 21 дни от инфектирането);

- серуми от оздравяващи животни (след двадесет и първия ден от инфекцията);

- серуми от свине, заразени с вируси по преживните.

Изследванията ELISA за серологична диагностика на болестта КЧС трябва да разпознават всички референтни серуми от оздравяващи свине. Всички получени резултати се репродуцират. Препоръчва се още изследвания да идентифицират всички положителни серуми от началната фаза и да представят минимум кръстосани реакции със серуми от свине, заразени с вируси по преживните.

Резултатите, получени с референтни серуми от свине в начална фаза на инфекцията, дават индикации за чувствителността на изследването ELISA.

Чувствителността на изследването ELISA се смята за по-ниска от тази на ВНР и се препоръчва да се използва за откриване на болестта в стада. Въпреки това за изследванията ELISA е необходима по-малко специализирана техника и те се осъществяват много по-бързо от ВНР благодарение на автоматизираната техника.

Изследванията ELISA позволят да се открият всички инфекции с болестта КЧС на етапа на възстановяване от болестта и трябва да са във възможно най-голяма степен освободени от кръстосани реакции с антитела срещу вируси по преживните.

Интерпретация на резултатите от серологичните изследвания и диференциална диагноза с инфекциите, причинени от вируси по преживните (Мукозна болест - вирусна диария по говедата и Бордерова болест по овцете).

В случай на откриване на титър на неутрализация на вируса болестта КЧС, равен или надвишаващ 10 ND₅₀, в серумни проби от една или повече свине или при положителен резултат от ELISA в серумни проби от група свине, БАБХ въвежда незабавно мерките, предвидени в Наредбата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС.

Вече взетите от обекта проби се подлагат на втора ВНР (сравнителна крайна титрация на вирус-неутрализиращите антитела срещу болестта КЧС и на вируси по преживните).

Ако при сравнителните тестове се открият антитела срещу вируси по преживните, а титрите на антитела срещу болестта КЧС отсъстват или са в по-малко (под една трета) количество, съмнението за болестта КЧС се отхвърля, освен ако не съществуват други причини, които оправдават продължаване прилагането на мерките, предвидени в Наредбата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС.

Ако при сравнителните тестове се установи титър на неутрализация на вируса, равен или надвишаващ 10 ND₅₀ при повече свине и този титър е равен или по-висок от титрите, свързани с други чумни вируси, БАБХ предприема незабавно необходимите мерки за потвърждение за наличие на болестта КЧС, при условие че в съответния обект са установени епизоотични прояви на заболяването.

Без да се нарушават разпоредбите на Наредбата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС, ако не е установена нито една епизоотична проява или ако резултатите на предишни изследвания са недостатъчни, БАБХ незабавно предприема мерки в съответния животновъден обект:

- да бъде продължено действието на мерките по Наредбата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС;

- да бъдат направени допълнителни изследвания, възможно по-бързо, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на болестта КЧС.

Когато допълнителните контроли и изследвания, посочени в точка 4, не позволят да се отхвърли наличието на болестта КЧС, е необходимо в съответния животновъден обект да се извърши ново вземане на кръвни проби за серологични изследвания най-малко две седмици след предишните контроли.

В контекста на тази мярка се вземат и изследват нови проби от същите свине, за да се направи сравнително серологично изследване с предишните проби, позволяващо да се открие сероконверсия на вируса на болестта КЧС или на Pestivirus по преживните, в зависимост от случая.

Ако при повторните изследвания не се потвърди наличието на вируса на КЧС, наложените мерките се прекратяват.

Вирусология

Откриване на антиген на вируса чрез имунофлуоресцентен метод

Принципът на този метод е детекция на антиген на вируса във фини криосрезове от органи на свине със съмнение за инфекция с вируса на болестта КЧС. Вътреклетъчният антиген се открива с помощта на антитяло, конюгирано с флуоресцеин-изотиоцианат (ФИТЦ). В НРЛ се използва ФИТЦ конюгирано антитяло "Cedicon", произведено в Холандия. Всеки положителен резултат се потвърждава с повтаряне на реакцията с помощта на специфично моноклонално антитяло.

Най-подходящи органи са тонзилите, бъбреците, далакът, лимфните възли и дебелото черво. При дивите свине може да се използва и натривка от костен мозък, ако гореизброените органи не са на разположение или са загнили.

Изследването се извършва в рамките на един ден. Тъй като пробите се вземат само от органи на мъртви животни, приложението им за откриване на болестта е ограничено. Сигурността на резултатите от изследването може да е намалена от съмнителна флуоресценция, особено когато извършващият няма достатъчно опит с метода или когато изследваните органи са загнили.

Различни техники ELISA позволяват да се открива антигенът на вируса. Антигенът ELISA трябва да е достатъчно чувствителен, за да позволи получаване на положителен резултат при животни с клинични признаци за наличие на болестта КЧС. В Националната референтна лаборатория по КЧС работи с Елайза, произведена от BOMMELI, Швейцария.

Използването на ELISA се препоръчва за откриване на антигена в проби от животни с клинични признаци или патологични изменения на болестта. Те не са подходящи за индивидуално изследване. Най-подходящи са пробите от левкоцити, кръвен серум, несъсирена кръв, както и суспензия от органите, описани по точка 1, взети от свине, за които съществува съмнение за инфекция с вируса на болестта КЧС.

ELISA може да се извърши в рамките на един ден с помощта на автоматизирана техника. Основното му предимство е възможността да се обработват голям брой проби за кратко време. Препоръчва се да се използва ELISA, която дава задоволителни резултати при работа с референтен материал. В момента всички ELISA, които се продават, са по-малко чувствителни от изолиране на вируса в клетъчна култура или RT PCR.

Изолиране на вируса, откриване на генома на вируса, генетично типизиране и интерпретация на резултатите

Изолирането на вируса се основава на заразяване с материала от пробата на чувствителна клетъчна култура от свине. Ако в пробата присъства вирусът на болестта КЧС, той се намножава в клетките в количества, в които се установява по цветна реакция на заразените клетки с натоварени антитела. Необходимо е да има на разположение специфични антитела срещу болестта КЧС, за да се направи диференциална диагноза по отношение на другите вируси.

Най-подходящи за изолиране на вируса на болестта КЧС са левкоцитите, кръвна плазма или цяла кръв от проби, несъсирена кръв или проби от органите, описани в част А, точка 1.

Методът на изолиране на вируса е по-подходящ за анализ на проби от малък брой животни, отколкото за масов контрол. Той е много трудоемък и резултатите се получават най-малко след три дни. Може да се наложи да се направят още два пасажа на клетъчни култури, ако се открие слабо наличие на вируса в пробата. С това периодът на изследване до получаването на крайния резултат може да продължи до десет дни. Загнилите проби могат да се окажат цитотоксични за културата и така да ограничат приложението на метода.

Изолирането на вируса се препоръчва, когато с други методи наличието на вируса на болестта КЧС е потвърден. Използва се като референтен тест за потвърждаване на получени положителни резултати с метод ELISA за откриване на антиген, полимеразно-верижна реакция (PCR) или имунофлуоресцентен метод, непряко оцветяване с пероксидаза.

Изолатите на вируса на болестта КЧС, получени по този начин, се характеризират и типизират генетично. Генетичната типизация на вируса се използва за целите на молекулярната епизоотология.

Всички изолати на вируса на болестта КЧС, взети от първични огнища, при първоначални случаи на инфекция при диви свине или от случаи на зараза, установени в кланица или транспортно средство, се изпращат за определяне на генетичния тип в референтна лаборатория на Европейския съюз.

Полимеразно-верижната реакция служи за откриване на генома на вируса в пробите от кръв, тъкани и органи. Малки фрагменти от рибонуклеиновата киселина (РНК) на вируса се транскрибират във фрагменти дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) и се амплифицират от PCR до установими количества. Тъй като изследването позволява да се открие само сегмент от генома на вируса, PCR може да даде положителен резултат и при отсъствие на вируса на болестта КЧС (например при загнили тъкани или проби от възстановяващи се от заболяване свине).

PCR се използва за ограничен брой подбрани проби от съмнителни животни или материал от абортиран плод. Той може да бъде идеалният метод при трупове на диви свине, ако материалът е загнил и изолирането на вируса е невъзможно поради цитотоксичност.

Най-подходящият материал за PCR диагностика са пробите от органите, изброени в точката за изолиране на вируса, или несъсирена кръв.

Полимеразно-верижна реакция се извършва за 48 часа. За нея са необходими подходяща лабораторна техника, отделни помещения и квалифициран персонал. Едно от предимствата на метода е, че заразените вирусни сегменти не се възпроизвеждат в лаборатория. Методът е много чувствителен, но лесно се получава замърсяване, което води до лъжливо положителни резултати. Затова е необходимо да се приложат процедури за качествен контрол. Някои методи са специфични за всички вируси и налагат допълнителни изследвания за проверка, като сегментиране на продукта от полимеразно-верижна реакция.

Вирусологичните изследвания са необходими за потвърждаване на наличието на болестта КЧС. Изолирането на вируса е референтен вирусологичен метод. Същият се използва и за потвърждение. Препоръчва се, в случай че положителните резултати от имунофлуоресцентния метод, ELISA или PCR, не са установени клинични признаци или изменения, характерни за болестта, и във всеки друг съмнителен случай.

Въпреки това за потвърждаване на първично огнище на болестта КЧС е достатъчно наличие на клинични признаци или изменения, характерни за заболяването, при съответните свине, съчетано с положителни резултати при поне в два от методите за откриване на антигена или на генома на вируса.

Вторично огнище на болестта КЧС се потвърждава, ако освен епизоотична връзка с вече потвърдено огнище или случай има открити и клинични признаци или изменения, характерни за заболяването в наблюдаваните свине, и ако метод за откриване на антигена или генома на вируса е дал положителен резултат.

Появата на първично огнище на болестта КЧС при диви свине се потвърждава след изолиране на вируса или ако поне два от методите за откриване на антигена или на генома на вируса са дали положителен резултат. Други случаи на болестта КЧС при диви свине могат да се потвърдят, ако е установена епизоотична връзка с потвърдени случаи и ако един метод за откриване на антиген или на генома на вируса е дал положителен резултат.

За да даде положителен резултат, методът за откриване на генома или антигена на болестта КЧС се осъществава със специфични антитела или праймери срещу вируса на болестта КЧС. Ако методът не е специфичен за вируса на болестта КЧС, а само за Род Пестивирус, изследването се повтаря с използване на специфични реактиви за вируса на болестта КЧС.

Няма подходящо изследване, което да позволява да се разграничат ваксинираните с жива ваксина свине от свинете, естествено заразени с вируса на болестта КЧС. Този сценарий трябва да се вземе под внимание по отношение на България, доколкото се отнася до продължаващите кампании за орална ваксинация на популацията диви свине и някои по-възрастни свине, които е вероятно да са ваксинирани с жива ваксина преди наложената забрана на ваксинацията в тази страна.

4.4.7. Ваксинация на диви свине.

През 2016 г. не се предвижда ваксинация на диви сине.

4.4.8. Информация и преценка на мерките за био-сигурност и инфраструктура, включени в свиневъдните ферми.

По време на активния надзор за появата и разпространението на болестта КЧС е предвиден специален чек лист за вписването на данните от клиничните изследвания и проверка на въведените мерки за биосигурност в предприятието. Въз основа на мерките за биосигурност, въведени за целите на този списък, стопанствата се делят на: индустриални ферми (ферми със затворен цикъл на производство и изработени мерки за биосигурност), фамилни ферми тип "А", това са фермите с отворен цикъл на производство и изработени мерки за биосигурност, ферми тип "Б", ферми с невъведени или в процес на въвеждане на мерки за биосигурност, ферми тип "заден двор" - лични стопанства, в които се отглеждат до пет прасета без свине майки за собствена консумация, източнобалканската порода свине, която се отглежда само на територията на дванадесет общини на територията на три региона, при определени условия, което гарантира тяхната биосигурност. По отношение на пропуските в биосигурността при провеждането на клиничните изследвания официалният ветеринарен лекар издава предписание за отстраняване на констатираните пропуски в определен срок на собственика на животновъдния обект.

4.4.9. Мерки в законодателството след установяване на положителен резултат.

В случай на положителен резултат трябва да бъдат допълнени мерките, предвидени в Директива на Комисията 2001/89ЕК.

4.4.9.1. Мерки от законодателството след установяване на положителен резултат при домашните свине.

При лабораторно потвърждение на диагнозата КЧС ветеринарномедицинските специалисти от БАБХ предприемат мерки, описани в подробности в Наредба № 4, която въвежда изискванията на Директива 2001/89/ЕС, чл. 4 (1а - i) в националнатo законодателство, като се предприемат следните мерки:

1. Когато в свиневъдна ферма има едно или повече прасета, за които има съмнение, че са заразени с вируса на КЧС, отговорният за фермата ветеринарен лекар поставя под възбрана фермата и незабавно уведомява съответния държавен ветеринарен лекар за предприемане на действия за потвърждение на диагнозата или за отхвърляне на съмнението.

2. Държавният ветеринарен лекар незабавно посещава фермата, извършва проверка на регистъра и идентификационните марки на прасетата, отглеждани във фермата, поставя я под официална забрана и разпорежда:

- всички прасета от различните категории, намиращи се в свиневъдната ферма, да бъдат преброени, като се състави списък на умрелите, заболелите и контактните животни по категории; списъкът ежедневно се актуализира, като се отразяват: родените, заболелите и умрелите през периода до потвърждаване на диагнозата или отхвърляне на съмнението; списъкът ежедневно се представя на отговорния държавен ветеринарен лекар за проверка;

- забранява движението на всички свине в свиневъдната ферма, както и забранява движението на свине извън фермата, включително и за клане;

- забранява влизането и излизането на свине и прасета от животновъдния обект, като може да нареди забраната да се отнася и за други видове животни, ако се отглеждат такива във фермата;

- незабавно извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации във фермата;

- забранява изнасяне на трупове на умрели свине и прасета от фермата;

- забранява изнасянето на месо, свински продукти, семенен материал, яйцеклетки и ембриони на прасета, храна за животни, инструменти и оборудване, материали или отпадъци, за които се счита, че е възможно да предават КЧС от фермата;

- забранява влизането на лица незаети пряко в производството във фермата;

- влизането и излизането на работниците във фермата да става само през "филтър", а придвижването на превозни средства навътре или навън от фермата трябва да става само през дезинфекционно съоръжение;

- използването на подходящи дезинфекционни средства на входовете и изходите на сградите, в които са настанени прасета, както и на самия животновъден обект като цяло; всяко лице, влизащо или излизащо от свиневъдния обект, трябва да спазва подходящи хигиенни изисквания, необходими за намаляване на риска от разпространяване на вируса на КЧС; освен това преди напускане на животновъдния обект всички превозни средства трябва да бъдат обект на обстойно дезинфектиране.

3. Държавният ветеринарен лекар взима и изпраща проби за лабораторно изследване за потвърждаване на КЧС или за отхвърляне на съмнението за заболяване, както е описано в глава 4.4.7.1) по-долу. Извършва се епизоотологично проучване.

4. Когато животновъдният обект, в който има съмнение за заболяването КЧС, е разположен в район с висока плътност на свине, държавният ветеринарен лекар може да разпореди забрана на движението в останалите ферми до потвърждение или отхвърляне на съмнението.

5. В района с висока плътност на отглежданите свине компетентните власти може да приложат изискванията на Директива 2001/89/ЕС, чл. 4(3), ако епидемиологичната ситуация оправдава предприемането на тези мерки.

6. Официалният ветеринарен лекар има право да наложи зони на контрол между развъдните свиневъдни ферми и на техните граници, като въведе мерки, идентични на тези, които се налагат на ферми, за които има съмнение за заболяване.

7. Официалният ветеринарен лекар няма право да отменя наложените ограничителни мерки, докато получените официални резултати от лабораторните изследвания не отхвърлят съмнението за наличие на инфекция от КЧС.

4.4.9.2. Мерки от законодателството след установяване на положителен резултат при домашни свине:

При лабораторно потвърждение на диагнозата КЧС ветеринарномедицинските специалисти от БАБХ незабавно предприемат мерки, описани в подробности в Наредба № 4, която въвежда изискванията на Директива 2001/89/ЕС, чл. 4 (1а - i) в националното законодателство, като се предприемат следните мерки:

1. Организират всички налични прасета в животновъдния обект с потвърдена диагноза КЧС да се умъртвят незабавно по начин, осигуряващ неразпространение на вируса на КЧС по време на тяхното умъртвяване.

2. Организират в съответствие с изискванията на диагностичното ръководство вземането на достатъчен брой проби от умъртвените прасета с оглед установяване начина за проникване на причинителя на заболяването във фермата, както и предполагаемия период на заразяване на фермата.

3. Организират унищожаването на труповете на умрелите и умъртвените прасета.

4. Проследяват и организират преработката на добитото месо и технически суровини и продукти от свине, заклани в периода между вероятното проникване на заболяването в животновъдния обект и налагането на мерките за ограничаване и ликвидиране на огнището.

5. Организират откриването и унищожаването на добити в заразения животновъден обект семенен материал, яйцеклетки и ембриони, събрани в периода между вероятното проникване на заболяването и налагането на мерките за ограничаване и ликвидиране на огнището, като унищожаването е по начин, гарантиращ избягване на риска от разпространение на заболяването.

6. Организират обработката на всички предмети, материали и отпадъци, като например храна за животни, за които съществува вероятност да са контаминирани с причинителя на заболяването.

7. Организират унищожаването на всички материали за еднократна употреба, за които има вероятност да са контаминирани с причинителя на заболяването.

8. След умъртвяването на прасетата и унищожаване на труповете им организират механично посистване и дезинфекция на използваните сгради и помещения, транспортните средства, използвани за превоз на прасета или техните трупове, оборудване, постеля, тор и екскременти.

9. Организират в случай на първично огнище на заболяването КЧС с цел установяване на генетичния тип изолат от вируса на КЧС изпращане в Референтната лаборатория на ЕС в гр. Хановер на изолирания вирус за установяване на генетичния тип.

10. Организират епизоотично проучване.

4.4.9.3. Мерки в законодателството след установяване на съмнителен и положителен резултат при диви свине:

В изпълнение на изискванията на чл. 15 на Директива на Съвета 2001/89/ЕС и Решение на Комисията 2006/805/ЕС, БАБХ предприема следните незабавни мерки върху цялата територия на страната, особено ако са получени положителни резултати при изпълнение на надзорната програма и вирусологичното изследване на дивите свине по Програмата за надзор на КЧС за 2016 г.

4.4.9.3.1. Мерки на ловното поле в случай на констатиран случай на КЧС при дивите свине.

БАБХ извършва проучване на епизоотичната обстановка и определяне на заразения район, както е посочено в чл. 16, 3 на Директива 2001/89 ЕС.

БАБХ спешно проследява намаляването на популацията на дивите свине в защитените 3 и 10 км зони за надзор на две диви прасета с техните новородени на 1 км. По време на ловния сезон. Извън ловния сезон за намаляване на популацията на дивите свине се проследяват само новородените и младите прасенца до 1г. По време на лова е важно да се избягва преминаването на дивите свине в други територии извън зоната. По време на ловния сезон е важно и ние трябва да внимаваме с дивите свине - не трябва да имат достъп до никакви предмети, които след това да са в контакт с прасетата от фермите.

Проби се вземат и изпращат в Централната референтна лаборатория в София за изследване за вируса на КЧС от всички застреляни животни.

Труповете се идентифицират и пазят, докато излязат резултатите. В случай на положителен резултат трупът и вътрешните органи се изпращат за унищожаване в екарисаж. В случай на отрицателен резултат трупът и вътрешните органи могат да се използват за собствена консумация от ловците.

БАБХ незабавно извършва орална ваксинация на дивите прасета в засегнатата зона. Ваксината се залага най-малко на 2 полета на 1 кв. км (с опция за две или повече полета на 1 кв. км). Две ваксинационни кампании с по две залагания за период от 30 дни.

БАБХ забранява отварянето на всички трупове на убитите и намерените умрели животни. Отварянето на труповете става само на определени за целта места. В случай на положителен резултат БАБХ плаща обезщетение на ловната организация. Стриктно се пази документацията за всяко отстреляно прасе в 3 и 10 км зона, включително и процедурите за пробите и тестовете. В тази документация се пази информация за: идентификацията на животните, място на отстрел, възраст, пол, килограми и лабораторни резултати.

БАБХ определя 40 км зона, извън тези 3 и 10 км зони, където извършва 100 % вземане на проби от всички застреляни прасета.

4.4.9.3.2. Мерки при домашните свине в случай на КЧС при дивите свине.

БАБХ информира спешно всички собственици на домашни прасета и ловци в 3 и 10 км зона.

БАБХ проверява изпълнението на ефективността от мерките за ерадикация на КЧС в засегнатите зони:

- Всички свиневъдни обекти в определената зона, трябва да бъдат поставени под възбрана; данните от преброяването да се съхраняват от собственика; информацията от преброяването трябва да се представи при поискване.

- Във връзка със свободния начин на отглеждане на Източнобалканските свине всички прасета трябва да бъдат затворени незабавно (да няма никакво движение) и да се извърши преброяване на ИБ свине в 3 и 10 км зони.

- Всички прасета в животновъдните обекти в зоната да се държат затворени в обитаваните от тях боксове или на други места, позволяващи изолирането им от диви прасета. Диви прасета не трябва да имат никакъв достъп до какъвто и да било материал, който в последствие би могъл да влезе в контакт с прасета от животновъдния обект.

- Никакви прасета не могат да влизат или напускат животновъдния обект, освен ако няма издадено от ветеринарномедицинските специалисти от БАБХ изрично разрешение за това, което да отчита епидемиологичната обстановка.

- Използване на подходящи средства за дезинфекция на входовете и изходите на сградите, в които са настанени домашни прасета, както и на самия животновъден обект като цяло.

- Използване на подходящи хигиенни мерки от всички влизащи в контакт с диви прасета лица с цел да се намали рискът за разпространение на вируса на КЧС, като тези мерки включват и налагането на временна забрана за влизане в животновъден обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви прасета (ловци, ловни и горски надзиратели).

- Вземане и изследване на проби за КЧС от умрели или заболели прасета с клинична картина, сходна с клиника на заболяването КЧС.

- Забраняват внасянето в свиневъдните обекти на месо от диви свине и месни продукти от диви свине, независимо дали е отстреляно, или намерено мъртво, както и какъвто и да е материал или оборудване, за които съществува възможност да са контаминирани с вируса на КЧС.

- Забраняват движението на домашни свине и получени от такива животни семенен материал, яйцеклетки или ембриони от животновъдните обекти в зоната с цел търговия.

- Уведомяват съседните страни членки или трети страни, когато заразеният район е в близост до границата с други страни.

- Прасетата могат да бъдат изпратени спешно за клане в кланици, намиращи се на същия административен терен, само след като е направено клинично обследване на свинефермата. Чек листовете с клиничното обследване придружават съответната партида свине.

- Отглежданите прасета могат да напуснат фермата, разположена в 3 и 10 км зони, само след получаване на отрицателен резултат за вируса на КЧС от кръвните проби, взети 7 дни след придвижването на животните.

4.4.10. Мерки и условия на узаконяване по отношение на компенсация на собствениците за заклани и убити животни.

В чл. 108, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е посочено, че собствениците на умрели, принудително убити, заклани и унищожени животни се обезщетяват със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните. Редът и условията за обезщетяване са посочени в Наредба за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове, приета с ПМС № 181 от 2006 г. (ДВ, бр. 62 от 2006 г.).

4.4.11. Контрол по изпълнение на програмата.

БАБХ и 28-те ОДБХ са компетентните власти, отговарящи за контрола на КЧС.

Текущата програма е съгласувана с Решение 2008/940 ЕК. Представени са 2 отчета: средно през юли и финален за цялата година.

5. Общо описание на разходите и ползите

Финансирането на настоящата план-програма е залегнало в бюджета на БАБХ. Необходимите финансови средства за обезщетения на собствениците на умрели и принудително убити животни от КЧС, както и необходимите финансови средства за контрол и ликвидиране на огнища на КЧС са разчетени в бюджета на Министерството на земеделието и храните. Редът и условията за обезщетяване на собствениците на унищожени животни е посочен в Наредба по чл. 109 от ЗВД.

Разчетените финансови средства са необходими за:

- обезпечаване по искане на ветеринарните служби на мерките по убиване, клане, транспорт на животните от огнищата и от защитната и надзорни зони;

- обезпечаване по искане на ветеринарните служби на временно или постоянно затваряне на стопанства, кланици, предприятия за преработка на продукти от животински произход, пазари за животни, магазини за месо, в съответствие с мерките, залегнали в програмите за контрол на болестта;

- контрол на транспортните средства за живи животни по обществените пътища с оглед да се пресече нелегалният транспорт;

- за установяване на ефикасна система за събиране, транспорт и унищожаване на умрелите животни и животинските отпадъци;

- обезпечаване на система за компенсации във връзка с искане да се компенсират умрелите или убити за целта на ерадикационната програма животни;

- извършване на клиничен надзор на популацията домашни свине и изпращане на проби за изследване;

- въвеждане на данните от проведените клинични обследвания, включени в активния клиничен надзор на популацията домашни свине;

- провеждане на научни анализи на резултатите от провежданата Програма за контрол на КЧС и във връзка с проучване на епидемиологията на КЧС в България.

Приблизителната оценка на разходите за изпълнение на Програмата за контрол на КЧС е дадена в глава 8 по-долу.

Ползи от прилагане на програмата:

- намалява се рискът за разпространение на КЧС в страните от Европейския съюз чрез изпълнение на надзор на популациите;

- възможност за българските фермери да получат достъп до европейските пазари на домашни и диви свине;

- възможност за производителите на свинско месо и продукти от свинско месо за свободна търговия със страните от ЕС и трети страни.

6. Данни за епизоотична еволюция на болестта.

6.1. Еволюция на болестта.

6.1.1. Данни за еволюцията на заболяването.

6.1.1.1. Данни за стадата (^a)

Година: 2004 Болест: КЧС Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Видове свиневъдни обекти	Общ брой стада (<)	Общ брой на стадата по програмата	Брой на проверените стада	Брой на позитивните стада за 2004	Брой на нови позитивни стада	Брой на закрити стада	% на позитивни закрити стада	Индикатори
								% обхванати стада	% позитивни стада разпространение на стадата	% нови позитивни стада заболеваемост на стадата
1	2	3	4	5	6	7	8=(7/5)х100	9=(4/3)х100	10=(5/4)х100	11=(6/4)х100
Индустриални	76	76	76					100,00
Малки ферми	410	390	340	1	1	1	100,00	87,17	0,291	0,291
Свиневъдни стопанства в селища с 500 и повече от 500 свине	5467	5120	3500					68,35
Свиневъдни стопанства в селища с по-малко от 500 свине	127900	98677	46787					47,41
Източнобалкански свине	380	380	230	1	1	1		60,52	0,434	0,434
Общо:	134 233	134 233	134 083	2	2	2	100,00	99,88

Година: 2005 Болест: КЧС Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Видове свиневъдни обекти	Общ брой стада (<)	Общ брой на стадата по програмата	Брой на проверените стада	Брой на позитивните стада за 2005	Брой на нови позитивни стада	Брой на закрити стада	% на позитивни закрити стада	Индикатори
								% обхванати стада	% позитивни стада разпространение на стадата	% нови позитивни стада заболеваемост на стадата
1	2	3	4	5	6	7	8=(7/5)х100	9=(4/3)х100	10=(5/4)х100	11=(6/4)х100
Индустриални	72	72	72	0				100,00
Малки ферми	298	298	298	0				100000
Свиневъдни стопанства в селища с 500 и повече от 500 свине	4570	4570	4570					100,00
Свиневъдни стопанства в селища с по-малко от 500 свине	110600	110600	110600	0				100,00
Източнобалкански свине	330	330	250	0				75,75
Общо:	115 870	115 870	115 790	0	0	0		99,93

Година: 2006 Болест: КЧС Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Видове свиневъдни обекти	Общ брой стада (<)	Общ брой на стадата по програмата	Брой на проверените стада	Брой на позитивните стада за 2006	Брой на нови позитивни стада	Брой на закрити стада	% на позитивни закрити стада	Индикатори
								% обхванати стада	% позитивни стада разпространение на стадата	% нови позитивни стада заболеваемост на стадата
1	2	3	4	5	6	7	8=(7/5)х100	9=(4/3)х100	10=(5/4)х100	11=(6/4)х100
Индустриални	83	83	83	0		0		100,00	0,00	0,00
Малки ферми	373	373	373	2		2	100,00	100,00	0,54	0,00
Свиневъдни стопанства в селища с 500 и повече от 500 свине	4981	4981	4981	0		0	0	100,00	0,00	0,00
Свиневъдни стопанства в селища с по-малко от 500 свине	105279	105279	105279	5		5	100,00	100,00	0,004	0,00
Източнобалкански свине	313	313	313	0			100,00	100,
Общо:	111 029	111 029	111 029	7		7	100,00	100,00	0,006	0,00

Година: 2007 Болест: КЧС Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Видове свиневъдни обекти	Общ брой стада (<)	Общ брой на стадата по програмата	Брой на проверените стада	Брой на позитивните стада за 2007	Брой на нови позитивни стада	Брой на закрити стада	% на позитивни закрити стада	Индикатори
								% обхванати стада	% позитивни стада разпространение на стадата	% нови позитивни стада заболеваемост на стадата
1	2	3	4	5	6	7	8=(7/5)х100	9=(4/3)х100	10=(5/4)х100	11=(6/4)х100
Индустриални	83	83	83	0		0		100,00	0,00	0,00
Малки ферми	373	373	373	1	1	1	100,00	100,00
Свиневъдни стопанства в селища с 500 и повече от 500 свине	4981	4981	4981	0		0	0	100,00	0,00	0,00
Свиневъдни стопанства в селища с по-малко от 500 свине	105279	105279	105279	0		0	100.00	100,00	0,00	0,00
Източнобалкански свине	313	313	313	2	2	2	100,00	100,00
Общо:	111 029	111 029	111 029	3	3	3	100.00	100,00	0,003	0,003

Година: 2008 Болест: КЧС Вид: домашни и източнобалкански свине

Видове свиневъдни обекти	Общ брой стада (<)	Общ брой на стадата по програмата	Брой на проверените стада	Брой на позитивните стада за 2008	Брой на нови позитивни стада	Брой на закрити стада	% на позитивни закрити стада	Индикатори
								% обхванати стада	% позитивни стада разпространение на стадата	% нови позитивни стада заболеваемост на стадата
1	2	3	4	5	6	7	8=(7/5)х100	9=(4/3)х100	10=(5/4)х100	11=(6/4)х100
Промишлени ферми	76	76	76	0		0	0,00	100,00	0,00	0,00
Фамилни ферми тип A	74	74	74	0		0	0,00	100,00	0,00	0,00
Фамилни ферми тип Б	2546	2546	2546	1		1	100 %	100,00	0,0004	0,00
Свине отглеждани в "заден двор"	72 402	72 402	72 402	0		0	0,00	100,00	0,00	0,00
Източнобалкански свине	152	152	152	0		0	0,00	100,00	0,00	0,00
Общо:	75 250	75 250	75 250	1		1	0,00	100,00	0,00	0,00

Година: 2009 Болест: КЧС Вид: домашни и източнобалкански свине

Видове свиневъдни обекти	Общ брой стада (<)	Общ брой на стадата по програмата	Брой на проверените стада	Брой на позитивните стада за 2009	Брой на нови позитивни стада	Брой на закрити стада	% на позитивни закрити стада	Индикатори
								% обхванати стада	% позитивни стада разпространение на стадата	% нови позитивни стада заболеваемост на стадата
1	2	3	4	5	6	7	8=(7/5)х100	9=(4/3)х100	10=(5/4)х100	11=(6/4)х100
Промишлени ферми	72	72	72	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Фамилни ферми тип A	74	74	74	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Фамилни ферми тип B	2509	2509	2509	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Свине отглеждани в "заден двор"	75058	75058	44704	0	0	0	0,00	59,56	0,00	0,00
Източнобалкански свине	152	152	152	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Общо:	77865	77865	47511	0	0	0	0,00	61,02	0,00	0,00

Година: 2010 Болест: КЧС Вид: домашни и източнобалкански свине

Видове свиневъдни обекти	Общ брой стада (<)	Общ брой на стадата по програмата	Брой на проверените стада	Брой на позитивните стада за 2010	Брой на нови позитивни стада	Брой на закрити стада	% на позитивни закрити стада	Индикатори
								% обхванати стада	% позитивни стада разпространение на стадата	% нови позитивни стада заболеваемост на стадата
1	2	3	4	5	6	7	8=(7/5)х100	9=(4/3)х100	10=(5/4)х100	11=(6/4)х100
Промишлени ферми	61	61	61	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Фамилни ферми тип A	79	79	79	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Фамилни ферми тип B	2 546	2 546	230	0	0	0	0,00	9,03	0,00	0,00
Свине отглеждани в "заден двор"	50 787	50 787	703	0	0	0	0,00	1,38	0,00	0,00
Източнобалкански свине	107	107	107	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Общо:	53 580	53 580	1 180	0	0	0	0,00	2,20	0,00	0,00

Година: 2011 Болест: КЧС Вид: домашни и източнобалкански свине

Видове свиневъдни обекти	Общ брой стада (<)	Общ брой на стадата по програмата	Брой на проверените стада	Брой на позитивните стада за 2011	Брой на нови позитивни стада	Брой на закрити стада	% на позитивни закрити стада	Индикатори
								% обхванати стада	% позитивни стада разпространение на стадата	% нови позитивни стада заболеваемост на стадата
1	2	3	4	5	6	7	8=(7/5)х100	9=(4/3)х100	10=(5/4)х100	11=(6/4)х100
Промишлени ферми	61	61	61	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Фамилни ферми тип A	90	90	90	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Фамилни ферми тип B	1 727	1 727	230	0	0	0	0,00	13,32	0,00	0,00
Свине отглеждани в "заден двор"	53 858	53 858	703	0	0	0	0,00	1,31	0,00	0,00
Източнобалкански свине	96	96	96	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Общо:	55 832	55 832	1 180	0	0	0	0,00	2,11	0,00	0,00

Година: 2012 Болест: КЧС Вид: домашни и източнобалкански свине

Видове свиневъдни обекти	Общ брой стада (<)	Общ брой на стадата по програмата	Брой на проверените стада	Брой на позитивните стада за 2012	Брой на нови позитивни стада	Брой на закрити стада	% на позитивни закрити стада	Индикатори
								% обхванати стада	% позитивни стада разпространение на стадата	% нови позитивни стада заболеваемост на стадата
1	2	3	4	5	6	7	8=(7/5)х100	9=(4/3)х100	10=(5/4)х100	11=(6/4)х100
Промишлени ферми	61	61	61	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Фамилни ферми тип A	90	90	90	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Фамилни ферми тип B	1 727	1 727	230	0	0	0	0,00	13,32	0,00	0,00
Свине отглеждани в "заден двор"	53 858	53 858	703	0	0	0	0,00	1,31	0,00	0,00
Източнобалкански свине	96	96	96	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Общо:	55 832	55 832	1 180	0	0	0	0,00	2,11	0,00	0,00

Година: 2013 Болест: КЧС Вид: домашни и източнобалкански свине

Видове свиневъдни обекти	Общ брой стада (<)	Общ брой на стадата по програмата	Брой на проверените стада	Брой на позитивните стада	Брой на нови позитивни стада	Брой на закрити стада	% на позитивни закрити стада	Индикатори
								% обхванати стада	% позитивни стада разпространение на стадата	% нови позитивни стада заболеваемост на стадата
1	2	3	4	5	6	7	8=(7/5)х100	9=(4/3)х100	10=(5/4)х100	11=(6/4)х100
Промишлени ферми	52	52	52	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Фамилни ферми тип A	118	118	105	0	0	0	0,00	88,98	0,00	0,00
Фамилни ферми тип B	810	810	634	0	0	0	0,00	78,27	0,00	0,00
Свине отглеждани в "заден двор"	25856	25856	1	0	0	0	0,00	0,00	0,00	0,00
Източнобалкански свине	68	68	68	0	0	0	0,00	100,00	0,00	0,00
Общо:	26904	26904	860	0	0	0	0,00	3,20	0,00	0,00

Година: 2014 Ситуация към дата - 31.12.2014

Заболяване - КЧС Видове - домашни и източнобалкански свине

Регион	Общ брой стада (<)	Общ брой на стадата по програмата	Брой на проверените стада	Брой на позитивните стада	Брой на нови позитивни стада	Брой на закрити стада	% на позитивни закрити стада	Индикатори
								% обхванати стада	% позитивни стада разпространение на стадата	% нови позитивни стада заболеваемост на стадата
1	2	3	4	5	6	7	8=(7/5)x100	9=(4/3)x100	10=(5/4)x100	11=(6/4)x100
България	28 143	28 143	8 311	0	0	0	0	29,53	0,00	0
Общо	28 143	28 143	8 311	0	0	0	0	29,53	0,00	0

6.1.2. Данни за животните

Година: 2004

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Регион	Общ бр. животни	Бр. животни, които ще се тестват по програмата	Бр. на тестувани животни	Бр. на животни, тестувани индивидуално	Бр. на позитивни животни	Клане		Индикатори
						Бр. заклани или бракувани животни с положителен резултат	Общ бр. незаклани животни	% обхващане на ниво животни	% позитивни животни. Разпространение на животните
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
България	1279084	7672	6720	6720	125	118	31	87,59	1,86

Година: 2005

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Регион	Общ бр. животни	Бр. животни, които ще се тестват по програмата	Бр. на тестувани животни	Бр. на животни, тестувани индивидуално	Бр. на позитивни животни	Клане		Индикатори
						Бр. заклани или бракувани животни с положителен резултат	Общ бр. незаклани животни	% обхващане на ниво животни	% позитивни животни. Разпространение на животните
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
България	1080519	8349	9047	9047	19	18	19	108,36	0,21

Година: 2006

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Регион	Общ бр. животни	Бр. животни, които ще се тестват по програмата	Бр. на тестувани животни	Бр. на животни, тестувани индивидуално	Бр. на позитивни животни	Клане		Индикатори
						Бр. заклани или бракувани животни с положителен резултат	Общ бр. незаклани животни	% обхващане на ниво животни	% позитивни животни. Разпространение на животните
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
България	1014933	105573	105309	105309	627	511	525	99,74	0,59

Година: 2007

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Регион	Общ бр. животни	Бр. животни, които ще се тестват по програмата	Бр. на тестувани животни	Бр. на животни, тестувани индивидуално	Бр. на позитивни животни	Клане		Индикатори
						Бр. заклани или бракувани животни с положителен резултат	Общ бр. незаклани животни	% обхващане на ниво животни	% позитивни животни. Разпространение на животните
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
България	951216	86847	23010	23010	245	245	608	26,49	1,06

Година: 2008

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Регион	Общ бр. животни	Бр. животни, които ще се тестват по програмата	Бр. на тестувани животни	Бр. на животни, тестувани индивидуално	Бр. на позитивни животни	Клане		Индикатори
						Бр. заклани или бракувани животни с положителен резултат	Общ бр. незаклани животни	% обхващане на ниво животни	% позитивни животни. Разпространение на животните
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
България	870962	870962	25784	25784	31	5	78	2,96	0,12

Година: 2009

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Регион	Общ бр. животни	Бр. животни, които ще се тестват по програмата	Бр. на тестувани животни	Бр. на животни, тестувани индивидуално	Бр. на позитивни животни	Клане		Индикатори
						Бр. заклани или бракувани животни с положителен резултат	Общ бр. незаклани животни	% обхващане на ниво животни	% позитивни животни. Разпространение на животните
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
България	729 893	729 893	46 063	46 063	0	0	0	6,31	0,00

Година: 2010

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Регион	Общ бр. животни	Бр. животни, които ще се тестват по програмата	Бр. на тестувани животни	Бр. на животни, тестувани индивидуално	Бр. на позитивни животни	Клане		Индикатори
						Бр. заклани или бракувани животни с положителен резултат	Общ бр. незаклани животни	% обхващане на ниво животни	% позитивни животни. Разпространение на животните
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
България	648 669	648 669	17 312	17 312	0	0	0	2,67	0,00

Година: 2011

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Регион	Общ бр. животни	Бр. животни, които ще се тестват по програмата	Бр. на тестувани животни	Бр. на животни, тестувани индивидуално	Бр. на позитивни животни	Клане		Индикатори
						Бр. заклани или бракувани животни с положителен резултат	Общ бр. незаклани животни	% обхващане на ниво животни	% позитивни животни. Разпространение на животните
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
България	613 146	613 146	14 288	14 288	0	0	0	0,27	0,00

Година: 2012

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Регион	Общ бр. животни	Бр. животни, които ще се тестват по програмата	Бр. на тестувани животни	Бр. на животни, тестувани индивидуално	Бр. на позитивни животни	Клане		Индикатори
						Бр. заклани или бракувани животни с положителен резултат	Общ бр. незаклани животни	% обхващане на ниво животни	% позитивни животни. Разпространение на животните
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
България	531 952	531 952	22 741	22 741	0	0	0	4,28	0,00

Година: 2013

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Регион	Общ бр. животни	Бр. животни, които ще се тестват по програмата	Бр. на тестувани животни	Бр. на животни, тестувани индивидуално	Бр. на позитивни животни	Клане		Индикатори
						Бр. заклани или бракувани животни с положителен резултат	Общ бр. незаклани животни	% обхващане на ниво животни	% позитивни животни. Разпространение на животните
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
България	517 784	517 784	11 354	11 354	0	0	0	2,19	0,00

Година: 2014

Животински вид: домашни и източнобалкански свине

Заболяване: КЧС

Регион	Общ бр. животни	Бр. животни, които ще се тестват по програмата	Бр. на тестувани животни	Бр. на животни, тестувани индивидуално	Бр. на позитивни животни	Клане		Индикатори
						Бр. заклани или бракувани животни с положителен резултат	Общ бр. незаклани животни	% обхващане на ниво животни	% позитивни животни. Разпространение на животните
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
България	526 426	526 426	7 227	7 227	0	0	0	1,37	0,00

6.2. Стратифицирани за надзор и лабораторни тестове.

Година: 2003

животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	5405	292	652	42

Година: 2004

животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	6720	125	1289	44

Година: 2005

Животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	13107	130	2509	39

Година: 2006

животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	96265	554	9044	73

Година: 2007

животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	64998	275	6627	87

Година: 2008

животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	25784	48	1148	5	3826	0

Година 2009

животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	46 063	0	1 606	0	0	0

Година: 2010

животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	17 312	0	641	0	0	0

Година: 2011

животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	14 288	0	66	0	0	0

Година: 2012

животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	22 741	0	319	0	0	0

Година: 2013

животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	13 354	0	58	0	0	0

Година: 2014

животински вид - домашни свине

Заболяване: КЧС

Описание на серологичните и вирусологичните тестове.

Серологични тестове: Ab ELISA

Вирусологични тестове: Ag ELISA, RT PCR, FAT

Регион	Серологични тестове		Вирусологични		Други тестове
	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби	Брой на тестуваните проби	Брой на положителните проби
България	7 227	0	3	0	0	0

6.3 Данни за инфекции (една таблица за година и за болест/вид).

Година 2003 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми
Фамилни ферми	5	34
Заден двор	4	5
Източнобалкански свине	2	24
Диви свине
Общо:	11	63

Година 2004 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми
Фамилни ферми	1	3
Заден двор
Източнобалкански свине	1	19
Диви свине		9
Общо:	2	31

Година 2005 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми
Фамилни ферми
Заден двор
Източнобалкански свине
Диви свине
Общо:

Година 2006 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми
Фамилни ферми	3	68
Заден двор	4	5
Източнобалкански свине
Диви свине
Общо:	7	73

Година 2007 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми
Фамилни ферми	1	41
Заден двор
Източнобалкански свине	2	46
Диви свине
Общо:	3	87

Година 2008 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми
Фамилни ферми	1	5
Заден двор
Източнобалкански свине
Диви свине
Общо:	1	5

Година 2009 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми	0	0
Фамилни ферми	0	0
Заден двор	0	0
Източнобалкански свине	0	0
Диви свине	1	8
Общо:	1	8

Година 2010 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми	0	0
Фамилни ферми	0	0
Заден двор	0	0
Източнобалкански свине	0	0
Диви свине	0	0
Общо:	0	0

Година 2011 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми	0	0
Фамилни ферми	0	0
Заден двор	0	0
Източнобалкански свине	0	0
Диви свине	0	0
Общо:	0	0

Година 2012 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми	0	0
Фамилни ферми	0	0
Заден двор	0	0
Източнобалкански свине	0	0
Диви свине	0	0
Общо:	0	0

Година 2013 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми	0	0
Фамилни ферми	0	0
Заден двор	0	0
Източнобалкански свине	0	0
Диви свине	0	0
Общо:	0	0

Година 2014 Заболяване: КЧС

	Брой заразени стада	Брой заразени животни
Промишлени ферми	0	0
Фамилни ферми	0	0
Заден двор	0	0
Източнобалкански свине	0	0
Диви свине	0	0
Общо:	0	0

6.4. N.A.

6.5. Данни за програмите за ваксинация и лечение.

Ваксинация против КЧС.

Профилактичната ваксинация на свинете на територията на страната е забранена от 01.01.2006 г.

Година 2009 Заболяване: КЧС животински вид: диви свине

Регион	Общ бр. на полетата	Общ бр. животни	Информация относно ваксинационната програма при младите животни				Информация относно цялостната ваксинационна програма
			бр. стада, включени във ваксинаци онната кампания	бр. на ваксинираните стада	бр. ваксинирани животни	бр. дози раздадена ваксина	бр. на полетата във ваксинационната кампания	бр. ваксинирани стада	бр. на възрастните ваксинирани стада	бр. на младите ваксинирани стада	бр. дози раздадена ваксина
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
Благоевград	644	4 514					430	430	917	3 597	14 220
Бургас	496	2 200
Варна	106	2 108
Велико Търново	460	3 220					78	78	535	2 685	3 266
Видин	42	987					42	42	265	722	8 100
Враца	37	914					17	17	211	703	2 560
Габрово	382	2 621
Добрич	194	1 362					194	194	254	1 108	7 200
Кърджали	64	2 326
Кюстендил	220	1 538					220	220	458	1 080	12 230
Ловеч	392	3 406
Монтана	58	1 296					58	58	445	851	10 200
Пазарджик	68	2 868
Перник	234	1 637					234	234	701	936	6 400
Плевен	163	1 114					35	35	224	890	5 740
Пловдив	449	3 148
Разград	25	771					25	25	211	560	2 920
Русе	112	783					112	112	270	513	9 800
Силистра	200	1 400					200	200	481	919	12 897
Сливен	331	3 415
Смолян	473	3 308
София-град	44	1 070
София област	185	5 450					185	185	920	4 530	9 000
Стара Загора	121	2 000
Търговище	132	1 492
Хасково	50	2 528
Шумен	69	1 964
Ямбол	44	341
Общо:	5 795	59 781					1 830	1 830	5 892	19 094	104 533

Година 2010 Заболяване: КЧС животински вид: диви свине

Регион	Общ бр. на полетата	Общ бр. животни	Информация относно ваксинационната програма при младите животни				Информация относно цялостната ваксинационна програма
			бр. стада, включени във ваксинационната кампания	бр. на ваксинираните стада	бр. ваксинирани животни	бр. дози раздадена ваксина	бр. на полетата във ваксинационната кампания	бр. ваксинирани стада	бр. на възрастните ваксинирани стада	бр. на младите ваксинирани стада	бр. дози раздадена ваксина
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
Благоевград	695	4 867					290	290	788	2 364	8 800
Бургас	496	2 200
Варна	105	1 980
Велико Търново	514	3 600					60	60	216	712	3 200
Видин	40	1 150					40	40	497	653	7 200
Враца	80	717					18	18	179	538	3 200
Габрово	382	2 621
Добрич	300	1 205					172	172	509	696	6 400
Кърджали	64	2 152
Кюстендил	220	1 538					220	220	505	1 033	8 800
Ловеч	392	3 406
Монтана	55	1 296					55	55	355	941	9 400
Пазарджик	142	2 796
Перник	234	1 637					234	234	701	936	6 400
Плевен	163	1 050					163	163	224	890	6 400
Пловдив	449	3 148
Разград	23	314					15	15	169	196	3 200
Русе	117	822					117	117	289	533	9 600
Силистра	160	1 230					160	160	492	738	18 400
Сливен	331	3 415
Смолян	127	3 315
София-град	44	936
София област	74	1 890					74	74	480	1 410	8 000
Стара Загора	121	2 000
Търговище	47	1 012
Хасково	50	2 528
Шумен	69	2 911
Ямбол	44	200
Общо:	5 538	55 936					1 618	1 618	5 404	11 640	99 000

Година 2011 Заболяване: КЧС животински вид: диви свине

Регион	Общ бр. на полетата	Общ бр. животни	Информация относно ваксинационната програма при младите животни				Информация относно цялостната ваксинационна програма
			бр. стада, включени във ваксинационната кампания	бр. на ваксинираните стада	бр. ваксинирани животни	бр. дози раздадена ваксина	бр. на полетата във ваксинационната кампания	бр. ваксинирани стада	бр. на възрастните ваксинирани стада	бр. на младите ваксинирани стада	бр. дози раздадена ваксина
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
Благоевград	715	4 684					290	290	788	2 364	6 000
Бургас	741	3 708
Варна	105	2 933
Велико Търново	631	4 422					60	60	216	712	2 200
Видин	40	1 150					40	40	497	653	6 000
Враца	99	1 034					18	18	179	538	1 540
Габрово	382	2 621
Добрич	198	1 390					172	172	509	696	4 400
Кърджали	64	2 499
Кюстендил	259	1 810					220	220	505	1 033	5 910
Ловеч	392	3 406
Монтана	56	1 420					55	55	355	941	6 400
Пазарджик	150	3 100
Перник	97	1 621					234	234	701	936	4 200
Плевен	15	550					163	163	224	890	4 440
Пловдив	449	3 148
Разград	23	453					23	23	243	210	2 160
Русе	195	949					195	195	334	615	8 400
Силистра	160	1 230					160	160	492	738	16 000
Сливен	331	3 415
Смолян	127	4 197
София-град	26	988
София област	50	1 350					74	74	480	1 410	8 000
Стара Загора	121	2 000
Търговище	97	1 070
Хасково	50	2 528
Шумен	72	4 124
Ямбол	44	200
Общо:	5 689	62 000	0	0	0	0	1 704	1 704	5 523	11 736	75 650

Година 2012 Заболяване: КЧС животински вид: диви свине

Регион	Общ бр. на полетата	Общ бр. животни	Информация относно ваксинационната програма при младите животни				Информация относно цялостната ваксинационна програма
			бр. стада, включени във ваксинационната кампания	бр. на ваксинираните стада	бр. ваксинирани животни	бр. дози раздадена ваксина	бр. на полетата във ваксинационната кампания	бр. ваксинирани стада	бр. на възрастните ваксинирани стада	бр. на младите ваксинирани стада	бр. дози раздадена ваксина
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
Благоевград	799	4 800					270	270	695	810	8 600
Бургас	741	3 708					0	0	0	0	0
Варна	105	2 933					0	0	0	0	0
Велико Търново	631	4 422					74	74	222	296	3 200
Видин	40	1 150					40	40	287	862	7 200
Враца	74	1 247					16	16	103	176	1 460
Габрово	390	2 680					0	0	0	0	0
Добрич	198	1 390					210	210	630	841	5950
Кърджали	64	2 499					0	0	0	0	0
Кюстендил	259	1 810					259	259	777	1 033	8 830
Ловеч	392	3 406					0	0	0	0	0
Монтана	57	1 648					57	57	412	1 236	9 600
Пазарджик	150	3 100					0	0	0	0	0
Перник	97	1 621					97	97	1 621	1 621	6 400
Плевен	15	550					15	15	45	60	6 230
Пловдив	449	2 839					0	0	0	0	0
Разград	23	453					16	16	358	179	3 240
Русе	207	1 037					207	207	492	545	7 600
Силистра	331	1 230					160	160	679	543	12 080
Сливен	331	2 227					0	0	0	0	0
Смолян	127	4 197					0	0	0	0	0
София-град	26	0					0	0	0	0	0
София област	50	1 350					30	30	368	521	5 280
Стара Загора	121	2 000					0	0	0	0	0
Търговище	97	1 070					0	0	0	0	0
Хасково	50	2 528					0	0	0	0	0
Шумен	72	4 124					0	0	0	0	0
Ямбол	44	200					0	0	0	0	0
Общо:	5 940	60 219	0	0	0	0	1 451	1 451	6 689	8 723	85 670

Година 2013 Заболяване: КЧС животински вид: диви свине

Регион	Общ бр. на полетата	Общ бр. животни	Информация относно ваксинационната програма при младите животни				Информация относно цялостната ваксинационна програма
			бр. стада, включени във ваксинаци онната кампания	бр. на ваксинираните стада	бр. ваксинирани животни	бр. дози раздадена ваксина	бр. на полетата във ваксинационната кампания	бр. ваксинирани стада	бр. на възрастните ваксинирани стада	бр. на младите ваксинирани стада	бр. дози раздадена ваксина
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
Благоевград	330	4 967					208	208	700	1 200	11 000
Бургас	741	3 708
Варна	105	2 933
Велико Търново	631	4 422					41	41	123	164	2 820
Видин	40	1 150					40	40	250	900	5 064
Враца	85	1 275					12	12	125	250	1 440
Габрово	380	2 600
Добрич	273	1 912					26	26	78	104	2 984
Кърджали	64	2 499
Кюстендил	130	911					130	130	390	520	6 603
Ловеч	392	3 406
Монтана	29	1 338					57	57	412	610	6 120
Пазарджик	142	3 085
Перник	50	485					50	50	250	235	3 200
Плевен	15	550					15	15	220	330	4 443
Пловдив	218	2 839
Разград	23	453
Русе	218	1 092					218	218	499	593	5 140
Силистра	160	1 230					160	160	679	543	7 540
Сливен	317	2 027
Смолян	127	4 197
София-град	10	988
София област	50	1 650					20	20	267	378	7 400
Стара Загора	121	2 000
Търговище	97	1 070
Хасково	50	2 528
Шумен	72	1 884
Ямбол	44	200
Общо:	4 914	57 399					977	977	3 993	5 827	63 754

Година 2014 Заболяване: КЧС животински вид: диви свине

Регион	Общ бр. на полетата	Общ бр. животни	Информация относно ваксинационната програма при младите животни				Информация относно цялостната ваксинационна програма
			бр. стада, включени във ваксинационната кампания	бр. на ваксинираните стада	бр. ваксинирани животни	бр. дози раздадена ваксина	бр. на полетата във ваксинационната кампания	бр. ваксинирани стада	бр. на възрастните ваксинирани стада	бр. на младите ваксинирани стада	бр. дози раздадена ваксина
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
Благоевград	345	5 214	0	0	0	0	210	200	1 000	1 200	8 000
Бургас	740	3 700	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Варна	105	2 933	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Велико Търново	664	4 652	0	0	0	0	39	39	117	272	1 540
Видин	40	1 150	0	0	0	0	40	40	250	900	2 664
Враца	91	1 310	0	0	0	0	12	11	150	283	920
Габрово	386	2 650	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Добрич	278	1 948	0	0	0	0	31	31	92	124	2 617
Кърджали	64	2 499	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Кюстендил	130	911	0	0	0	0	130	130	390	521	6 701
Ловеч	392	3 406	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Монтана	56	1 338	0	0	0	0	37	37	203	610	4 440
Пазарджик	150	3 100	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Перник	87	1 770	0	0	0	0	47	47	457		2 400
Плевен	15	300	0	0	0	0	5	5	100	200	3 707
Пловдив	449	3 558	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Разград	25	550	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Русе	235	1 195	0	0	0	0	235	235	539	657	4 600
Силистра	160	761	0	0	0	0	100	100	325	150	3 360
Сливен	331	3 415	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Смолян	13	128	0	0	0	0	0	0	0	0	0
София-град	26	988	0	0	0	0	0	0	0	0	0
София област	50	1 350	0	0	0	0	20	20	267	378	5 200
Стара Загора	230	3719	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Търговище	97	1 070	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Хасково	50	2 528	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Шумен	72	3 718	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Ямбол	44	1 225	0	0	0	0	0	0	0	0	0
Общо:	5 325	61 086	0	0	0	0	906	895	3 890	5 295	46 149

6.6. Данни за дивите животни.

6.6.1. Оценка за популацията на дивите животни.

В таблицата по-долу е посочен общият брой на популацията от диви свине, а) разпределени в 16-те регионални държавни ловни райони според данни от регионалните дирекции на горите в България (РДГ), в) 7-те национални парка, в които ловуването е забранено, и в) ловни райони, определени за ловуване за членовете на Националния съюз на ловците и риболовците (НСЛР).

	Регион	Брой на дивите свине в държавните ловни полета	Брой на дивите свине в ловните райони, разрешени за ловуване на ловните дружинки към НЛРС	Общо:
Ловни райони, определени от регионалните дирекции на горите (РДГ)	Берковица	655	3813	4468
	Бургас	4403	4132	8535
	Благоевград	1861	3106	4967
	Варна	2344	2589	4933
	Велико Търново	2004	4827	6831
	Кърджали	880	5672	6552
	Кюстендил	679	2709	3388
	Ловеч	1675	3809	5484
	Пазарджик	1063	2039	3102
	Пловдив	1936	2386	4322
	Русе	1260	1683	2943
	Сливен	2035	3974	6009
	Смолян	892	2824	3716
	София	2053	7312	9365
	Стара Загора	1054	2667	3721
	Шумен	2005	2153	4158
	Общо	26799	55695	82494
Национални паркове
	УОГС - Петрохан	42
	УОГС - Юндола	32
	МНО	25
	Общо	99
Общо: 2013 г.		82 593

6.6.2. Мониторинг на дивата популация.

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2009 г.

Регион	Вирусологични тестове		Серологични тестове		Други тестове
	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби
Благоевград	560	0	107	92	0	0
Бургас	254	0	245	134	0	0
Варна	176	0	176	97	0	0
Велико Търново	826	0	480	396	0	0
Видин	103	0	79	46	0	0
Враца	38	0	28	15	0	0
Габрово	347	0	285	249	0	0
Добрич	42	0	42	14	0	0
Кърджали	233	0	172	168	0	0
Кюстендил	406	0	274	187	0	0
Ловеч	1 213	0	8	8	0	0
Монтана	143	0	102	82	0	0
Пазарджик	551	0	110	110	0	0
Перник	301	0	60	52	0	0
Плевен	17	0	12	12	0	0
Пловдив	418	0	415	317	0	0
Разград	139	0	117	82	0	0
Русе	163	0	171	80	0	0
Силистра	212	8	212	152	0	0
Сливен	137	0	137	4	0	0
Смолян	371	0	351	288	0	0
София-град	18	0	18		0	0
София област	137	0	226	30	0	0
Ст. Загора	247	0	73	69	0	0
Търговище	106	0	83	80	0	0
Хасково	100	0	108	92	0	0
Шумен	242	0	223	169	0	0
Ямбол	48	0	22	3	0	0
Общо:	7 548	8	4 336	3028	0	0

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2010 г.

Регион	Вирусологични тестове		Серологични тестове		Други тестове
	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби
Благоевград	253	0	244	59	0	0
Бургас	16	0	95	1	0	0
Варна	20	0	17	0	0	0
Велико Търново	103	0	70	0	0	0
Видин	90	0	76	24	0	0
Враца	32	0	5	0	0	0
Габрово	823	0	504	0	0	0
Добрич	35	0	35	0	0	0
Кърджали	352	0	319	0	0	0
Кюстендил	169	0	169	30	0	0
Ловеч	354	0	211	0	0	0
Монтана	28	0	116	25	0	0
Пазарджик	0	0	536	0	0	0
Перник	171	0	151	0	0	0
Плевен	94	0	81	18	0	0
Пловдив	637	0	630	0	0	0
Разград	80	0	80	0	0	0
Русе	95	0	68	12	0	0
Силистра	364	0	357	85	0	0
Сливен	99	0	99	0	0	0
Смолян	438	0	403	0	0	0
София-град	0	0	25	0	0	0
София област	271	0	248	13	0	0
Ст. Загора	48	0	16	0	0	0
Търговище	174	0	173	0	0	0
Хасково	21	0	21	0	0	0
Шумен	250	0	241	0	0	0
Ямбол	3	0	3	0	0	0
Общо:	5 020	0	4 993	267	0	0

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2011 г.

Регион	Вирусологични тестове		Серологични тестове		Други тестове
	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби
Благоевград	314	0	279	65	0	0
Бургас	361	0	361		0	0
Варна	69	0	69		0	0
Велико Търново	195	0	181	12	0	0
Видин	83	0	83	29	0	0
Враца	45	0	21		0	0
Габрово	814	0			0	0
Добрич	70	0	60	12	0	0
Кърджали	254	0	242		0	0
Кюстендил	100	0	98	24	0	0
Ловеч	423	0	272	3	0	0
Монтана	81	0	68	24	0	0
Пазарджик	382	0	356		0	0
Перник	87	0	87	25	0	0
Плевен	130	0	130	38	0	0
Пловдив	578	0	577		0	0
Разград	47	0	79	13	0	0
Русе	118	0	93	28	0	0
Силистра	311	0	312	153	0	0
Сливен	38	0	31		0	0
Смолян	286	0	286		0	0
София-град	41	0	40		0	0
София област	136	0	153		0	0
Стара Загора	63	0	63		0	0
Търговище	151	0	151		0	0
Хасково	104	0	104		0	0
Шумен	262	0	258		0	0
Ямбол	216	0	216		0	0
Общо:	5 759	0	4 670	426	0	0

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2012 г.

Регион	Вирусологични тестове		Серологични тестове		Други тестове
	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби
Благоевград	247	0	247	77	0	0
Бургас	493	0	493	0	0	0
Варна	190	0	190	0	0	0
Велико Търново	219	0	213	0	0	0
Видин	245	0	243	135	0	0
Враца	20	0	21	1	0	0
Габрово	471	0	285	0	0	0
Добрич	62	0	53	23	0	0
Кърджали	143	0	143	0	0	0
Кюстендил	146	0	146	54	0	0
Ловеч	142	0	122	0	0	0
Монтана	134	0	130	42	0	0
Пазарджик	145	0	145	0	0	0
Перник	23	0	27	3	0	0
Плевен	138	0	138	36	0	0
Пловдив	337	0	337	0	0	0
Разград	68	0	68	12	0	0
Русе	79	0	66	20	0	0
Силистра	377	0	356	112	0	0
Сливен	166	0	133	0	0	0
Смолян	351	0	351	0	0	0
София-град	10	0	10	0	0	0
София област	174	0	165	8	0	0
Стара Загора	75	0	75	0	0	0
Търговище	60	0	60	0	0	0
Хасково	127	0	127	0	0	0
Шумен	255	0	267	0	0	0
Ямбол	416	0	416	0	0	0
Общо:	5 313	0	5 027	523	0	0

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2013 г.

Регион	Вирусологични тестове		Серологични тестове		Други тестове
	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби
Благоевград	200	0	205	15	0	0
Бургас	273	0	540	0	0	0
Варна	120	0	181	0	0	0
Велико Търново	206	0	357	31	0	0
Видин	104	0	183	76	0	0
Враца	18	0	21	0	0	0
Габрово	359	0	235	0	0	0
Добрич	71	0	158	18	0	0
Кърджали	132	0	202	0	0	0
Кюстендил	113	0	211	16	0	0
Ловеч	42	0	79	0	0	0
Монтана	111	0	230	83	0	0
Пазарджик	135	0	183	0	0	0
Перник	17	0	90	3	0	0
Плевен	93	0	140	69	0	0
Пловдив	285	0	446	0	0	0
Разград	57	0	90	15	0	0
Русе	38	0	68	29	0	0
Силистра	289	0	453	127	0	0
Сливен	120	0	155	0	0	0
Смолян	281	0	528	0	0	0
София-град	0	0	30	0	0	0
София област	82	0	127	2	0	0
Стара Загора	60	0	120	0	0	0
Търговище	34	0	43	0	0	0
Хасково	56	0	110		0	0
Шумен	247	0	327	0	0	0
Ямбол	268	0	393	0	0	0
Общо:	3 811	0	5 905	484	0	0

В таблицата по-долу е показан броят на пробите за серологично и вирусологично изследване за всеки ловен район и парк в България за 2014 г.

Регион	Вирусологични тестове		Серологични тестове		Други тестове
	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби	бр. на тестваните проби	бр. положителни проби
Благоевград	383	0	205	2	0	0
Бургас	691	0	416	0	0	0
Варна	144	0	80	0	0	0
Велико Търново	344	0	164	14	0	0
Видин	225	0	140	68	0	0
Враца	60	0	33	1	0	0
Габрово	180	0	109	0	0	0
Добрич	284	0	184	31	0	0
Кърджали	181	0	66	0	0	0
Кюстендил	197	0	108	56	0	0
Ловеч	184	0	109	0	0	0
Монтана	301	0	182	27	0	0
Пазарджик	67	0	19	0	0	0
Перник	160	0	100	21	0	0
Плевен	113	0	65	19	0	0
Пловдив	409	0	258	0	0	0
Разград	181	0	117	2	0	0
Русе	120	0	80	23	0	0
Силистра	553	0	392	111	0	0
Сливен	168	0	103	0	0	0
Смолян	432	0	180	0	0	0
София-град	62	0	30	0	0	0
София област	84	0	46	0	0	0
Стара Загора	157	0	97	0	0	0
Търговище	74	0	51	0	0	0
Хасково	132	0	77	0	0	0
Шумен	215	0	142	0	0	0
Ямбол	405	0	276	0	0	0
Общо:	6 506	0	3 829	375	0	0

Пробите са взети от диви свине, които са отстреляни, намерени умрели или ударени при транспорти произшествия - взети са главно през ловния сезон. Използвани тест методи: ELISA за серологичен надзор и контрол на извършената ваксинация. За органни проби използваният метод е RT-PCR.

6.6.3. Описание на използваната ваксина, терапевтични и други схеми.

В таблицата по-долу е показана схемата, по която бяха разпространени примамките за орална ваксинация на популацията диви свине за всеки ловен район в граничните общини по северната и западната граница на Република България през 2015 г.

Област	Западни гранични региони	Приблизителен брой животни	Площ	Ваксинация
				Брой дози ваксина, за една кампания	Брой кампании	Общ брой дози	Общ брой дози по региони за 2015 г.
Благоевград	Петрич	120	51 542	120	3	720	10 716
	Струмяни	410	26 000	410	3	2 460
	Кресна	250	20 361	250	3	1 500
	Симитли	343	38 560	343	3	2 058
	Благоевград	663	47 310	663	3	3 978
Кюстендил	Невестино	337	78 054	337	3	2 022	7 110
	Кюстендил	606	76 889	606	3	3 636
	Трекляно	242	36 302	242	3	1 452
Перник	Tрън	341	56 269	341	3	2 046	2 046
София област	Драгоман	345	31 120	345	3	2 070	3 864
	Годеч	299	39 177	299	3	1 794
Монтана	Берковица	452	45 600	452	3	2 712	6 018
	Горно Дамяново	338	29 800	338	3	2 028
	Чипровци	213	28 650	213	3	1 278
Видин	Макреш	38	22 900	38	3	228	1 152
	Кула	29	28 000	29	3	174
	Бойница	18	16 500	18	3	108
	Брегово	26	18 000	26	3	156
	Чупрене	37	32 730	37	3	222
	Белоградчик	44	41 060	44	3	264
Общо		5151	764824	5151	3	30 906	30 906

Забележка. Броят на ваксинални примамки е изчислен на база на популацията на дивите свине в района, като за едно залагане се предвижда по една ваксинална примамка на животно, респективно 2 примамки на диво прасе на кампания, респективно 6 примамки за диви прасе за годината.

Фиг. 1. Ваксинационна зона 2015 г. - Гранични общини по западната граници на България

7. Цели

7.1. Цели, свързани с тестването.

7.1.1. Цели на диагностични тестове.

Болест: КЧС

Животински видове - домашни, източнобалкански и диви свине.

Цели на изследванията при тази програма.

При определяне на обекта на изследване - стада и животни, са взети под внимание епидемиологичните аспекти на болестта КЧС. От епидемиологична гледна точка в България има пет различни категории свине, както е описано по-горе.

В таблицата по-долу са показани целите, свързани с изследванията на пет различни категории свине, съгласно изработения план за контрол на заболяването КЧС в България за 2016 - 2018 г.

Регион	Вид тест	Целева популация	Вид проба	Цел	Брой планирани тестове за година
България	AB - Elisa	Всички категории	Кръв	Мониторинг на сероконверсията при домашни свине и при диви свине, контрол на ваксинацията, извършена през 2015 г. при диви свине и/или откриване на вирусна циркулация	11300
	VNT	Всички категории	Кръв	Мониторинг, диференциални тестове	100
	Virus Isolation	Всички категории	Кръв и други	Потвърждение	100
	RT PCR	Всички категории	Органи или кръв	Потвърждение	5700

7.1.2. Цели на тестваните стада и животни през 2016 - 2018 г.

7.1.2.1. Цели на тестваните стада.

Заболяване - КЧС животински вид - домашни свине Регион - България

Вид животновъден обект	Общ бр. стада	Общ бр. на стадата по програмата	Бр. на стадата, очаквани за проверка за календарна година	Бр. на очакваните пол. стада	Очак­ван бр. на нови пол. стада	Очакван бр. на намалени стада	% пол. стада, очаквани за намаляване	Показателни цели
								очакван % на покритите стада	% пол. полета. Очакван период на разпространение	% нови пол. полета. Очаквана заболеваемост
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11
Индустриални	49	49	49	0	0	0	0	100	0	0
Фамилна ферма тип А	114	114	114	0	0	0	0	100	0	0
Фамилна ферма тип Б	605	605	605	0	0	0	0	100	0	0
Задни дворове	17042	17042	0	0	0	0	0	0	0	0
Източно- балкански	59	59	59	0	0	0	0	100	0	0
Общо:	17869	17869	827	0	0	0	0	3.9	0	0

7.1.2.2. Цели на тестваните домашни свине - 2016 - 2018 г.

Заболяване - КЧС животински вид - домашни и източнобалкански свине Регион - България

Вид животновъден обект	Общ бр. животни	Бр. животни по програмата	Бр. животни очаквани за тестване за календарна година	Бр. животни очаквани да се тестват индивидуално	Бр. очаквани положителни животни	Клане		Показателни цели
						бр. животни с пол. резултат които ще бъдат заклани или бракувани	общ бр. животни очаквани за клане	бр. животни с пол. резултат които ще бъдат заклани или бракувани	общ бр. животни очаквани за клане
1	2	3	4	5	6	7	8	9=(4/3)x100	10=(6/4)x100
Индустриални	429706	429706	686	686	0	0	0	0	0
Фамилна ферма тип А	27553	27553	1513	1513	0	0	0	0	0
Фамилна ферма тип Б	10675	10675	2737	2737	0	0	0	0	0
Задни дворове	28708	28708	38	38	0	0	0	0	0
Източнобалкански	4968	4968	826	826	0	0	0	0	0
Общо:	501610	501610	5800	5800	0	0	0	0	0

7.1.2.3. Цели на тестваните диви свине - 2016 - 2018 г.

Region	Приблизителен брой стада съгласно програмата	Приблизителен брой диви свине	Брой животни, които се очаква да бъдат изследвани за календарна година	Брой животни, които да бъдат изследвани индивидуално за календарна година	Брой очаквани серопозитивни животни от ваксинация за календарна година
Общо	6600	82 593	5500	5500	550

За целите на програмата и целево проучване на здравния статус на дивите свине по отношение на класическата чума по свинете (КЧС) на цялата територия страната Република България е разделена на 80 зони, от които 15 (по северната и западната граница) са определени като високорискови, а останалите 65 като нискорискови за КЧС. (Инструкция за целево взимане на проби от диви свине за изпълнение на програмата за надзор на Класическата чума по свинете в Република България, утвърдена със Заповед № РД 11-365 от 26.03.2013 г.)

7.2. Цели на тестваните стада и животни.

Заболяване - КЧС животински вид - домашни и източнобалкански свине Регион - България

Вид животновъден обект	Общ брой стада и животни съгласно програмата		Цели на положението на стадата и животните в програмата
			Очаквани (неизвестно)		Очаквани несвободни или неофициални свободни от заболяване				Очаквани несвободни или неофициални свободни от заболяване		Очаквани свободни от заболяване		Официално очаквани свободни от заболяване
					Последна положителна проверка		Последна отрицателна проверка
	стада	животни	стада	животни	стада	животни	стада	животни	стада	животни	стада	животни	стада	животни
Индустриални	49	429706	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	49	429706
Фамилна ферма тип А	114	27553	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	114	27553
Фамилна ферма тип Б	605	10675	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	605	10675
Заден двор	17042	28708	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	17042	28708
Източнобалкански	59	4968	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	59	4968
Общо	17869	501610	0	0	0	0	0	0	0	0	0	0	17869	501610

7.3. Ваксинация.

През 2016 - 2018 г. не е предвидена профилактична ваксинация на диви свине.

8. Детайлен анализ на разходите по програмата

*Проби за вирусологично изследване чрез RT-PCR се взимат в кланици при всяко клане на ИБС и при всяко съмнение за КЧС при домашни и ИБС.

Приложение I

Категории на свиневъдните стопанства на територията на България

Таблица 1. Индустриални ферми

Област	Брой ферми	Брой свине	Клинични обследвания/чек листи за календарна година			Брой проби за лабораторни изследвания за година**
			Официални ветеринарни лекари	Частнопрактикуващи лекари*	Общо
Благоевград	0	-	-	-	-	-
Бургас	3	29399	6	210	216	42
Варна	4	62025	8	280	288	56
Велико Търново	2	13 150	4	140	144	28
Видин	1	2440	2	70	72	14
Враца	0	-	0	0	0	0
Габрово	1	2254	2	70	72	14
Добрич	0	-	0	0	0	0
Кърджали	0	-	0	0	0	0
Кюстендил	0	-	0	0	0	0
Ловеч	1	1637	2	70	72	14
Монтана	1	4432	2	70	72	14
Пазарджик	3	14319	6	210	216	42
Перник	0	-	0	0	0	0
Плевен	1	773	2	70	72	14
Пловдив	1	4 000	2	70	72	14
Разград	1	34 419	2	70	72	14
Русе	7	88735	14	490	504	98
Силистра	2	9 644	4	140	144	28
Сливен	1	4827	2	70	72	14
Смолян	0	-	0	0	0	0
София-град	0	-	0	0	0	0
София област	2	5 804	4	140	144	28
Стара Загора	4	62318	8	280	288	56
Търговище	3	15200	6	210	216	42
Хасково	1	345	2	70	72	14
Шумен	7	54130	14	490	504	98
Ямбол	3	19855	6	210	216	42
Общо	49	429706	98	3430	3528	686

*70 пратки свине, заминаващи за кланици, са предвидени за индустриална ферма за година.

**За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за индустриална ферма за съответния регион.

Забележки:

1. Кръвни проби се взимат във фермите от частнопрактикуващи ветеринарни лекари веднъж годишно по схема за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност.

2. При съмнение за КЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност. В случай на разплодни свине майки минималният брой проби трябва да е по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност проби се взимат от всички нерези.

3. Частнопрактикуващите ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всяка пратка свине, отиваща за клане - пратката свине се придружава от чек лист.

4. Официалният ветеринарен лекар извършва клинични обследвания на всички категории свине в индустриалните ферми два пъти годишно.

5. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

Таблица 2. Фамилна ферма тип А

Област	Брой ферми	Брой свине	Клинични обследвания/чек листи за календарна година			Брой проби за лабораторни изследвания за година**
			Официални ветеринарни лекари	Частнопрактикуващи лекари*	Общо
Благоевград	4	116	4	20	24	44
Бургас	1	47	1	5	6	12
Варна	4	262	4	20	24	48
Велико Търново	16	4 220	16	80	96	224
Видин	0	0	0	0	0	0
Враца	1	37	1	5	6	12
Габрово	4	592	4	20	24	52
Добрич	2	1862	2	10	12	28
Кърджали	2	176	2	10	12	26
Кюстендил	0	0	0	0	0	0
Ловеч	10	4016	10	50	60	140
Монтана	5	367	5	25	30	65
Пазарджик	6	3502	6	30	36	84
Перник	0	0	0	0	0	0
Плевен	4	1066	4	20	24	56
Пловдив	6	307	6	30	36	72
Разград	9	1439	9	45	54	117
Русе	5	1646	5	25	30	70
Силистра	0	0	0	0	0	0
Сливен	4	3026	4	20	24	56
Смолян	0	0	0	0	0	0
София-град	0	0	0	0	0	0
София област	1	210	1	5	6	13
Стара Загора	8	925	8	40	48	104
Търговище	6	992	6	30	36	78
Хасково	3	330	3	15	18	39
Шумен	9	1100	9	45	54	117
Ямбол	4	1315	4	20	24	56
Общо	114	27553	114	570	684	1513

*10 пратки свине, заминаващи за кланици, са предвидени за ферма тип А за година.

**За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за ферма тип А за съответния регион.

Забележки:

1. Пробите се вземат в животновъдните обекти от регистрираните ветеринарни лекари при спазване изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса - веднъж годишно.

2. При съмнение за КЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност. В случай на разплодни свине майки минималният брой проби трябва да е по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност проби се взимат от всички нерези.

3. Частнопрактикуващите ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всяка пратка свине отиваща за клане - пратката свине се придружава от чек лист.

4. Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на всички категории свине във ферми тип А веднъж годишно.

5. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

Таблица 3. Фамилна ферма тип Б

Област	Брой ферми	Брой свине	Клинични обследвания/чек листи за календарна година			Брой проби за лабораторни изследвания за година**
			Официални ветеринарни лекари	Частнопрактикуващи лекари*	Общо
Благоевград	23	790	6	12	18	132
Бургас	84	2435	21	42	63	420
Варна	8	238	2	4	6	44
Велико Търново	2	240	1	1	2	13
Видин	52	382	13	26	39	182
Враца	2	68	1	1	2	11
Габрово	21	106	6	11	17	50
Добрич	5	93	2	3	5	30
Кърджали	14	215	4	7	11	63
Кюстендил	1	58	1	1	2	12
Ловеч	15	357	4	8	12	80
Монтана	22	424	6	11	17	110
Пазарджик	3	53	1	2	3	16
Перник	0	-	0	0	0	0
Плевен	42	659	11	21	32	210
Пловдив	16	142	4	8	12	64
Разград	0	-	0	0	0	0
Русе	5	147	2	3	5	33
Силистра	5	50	2	3	5	24
Сливен	11	350	3	6	9	66
Смолян	7	92	2	4	6	32
София-град	18	551	5	9	14	99
София област	2	31	1	1	2	10
Стара Загора	27	457	7	14	21	140
Търговище	7	97	2	4	6	32
Хасково	9	99	3	5	8	40
Шумен	3	130	1	2	3	24
Ямбол	201	2411	51	101	152	800
Общо	605	10675	162	310	472	2737

*За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 20 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине за ферма тип Б за съответния регион.

Забележки:

1. Пробите се вземат на терена от регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика при спазване изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса - веднъж годишно.

2. Регистрираните ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на 50 % от обектите веднъж годишно.

3. Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на 25 % от наличните обекти веднъж годишно.

4. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

Таблица 4. Отглеждане на свине в "заден двор"

Област	Брой ферми	Брой свине	Клинични обследвания/чек листи за календарна година			Брой проби за лабораторни изследвания за година**
			Официални ветеринарни лекари	Частнопрактикуващи лекари*	Общо
Благоевград	2469	3735	123	247	370	132
Бургас	388	516	20	39	59	420
Варна	148	209	8	15	23	44
Велико Търново	650	724	33	65	98	13
Видин	2968	6244	149	297	446	182
Враца	2335	2121	117	234	351	11
Габрово	111	139	6	11	17	50
Добрич	387	1197	20	39	59	30
Кърджали	2388	3534	120	239	359	63
Кюстендил	3	6	1	1	2	12
Ловеч	43	56	2	4	6	80
Монтана	515	655	26	52	78	110
Пазарджик	10	23	1	1	2	16
Перник	406	510	21	41	62	0
Плевен	684	1971	34	68	102	210
Пловдив	24	72	1	2	3	64
Разград	0	0	0	0	0	0
Русе	9	28	1	1	2	33
Силистра	151	286	8	15	23	24
Сливен	0	0	0	0	0	66
Смолян	14	28	1	1	2	32
София-град	86	160	5	9	14	99
София област	2 102	4013	105	210	315	10
Стара Загора	352	596	18	35	53	140
Търговище	81	85	4	8	12	32
Хасково	138	174	7	14	21	40
Шумен	109	157	6	11	17	24
Ямбол	471	1469	24	47	71	800
Общо	17042	28708	861	1706	2567	2737

Забележки:

1. Регистрираните ветеринарни лекари извършват веднъж годишно клинични обследвания на 10 % от фермите тип "задния двор" и при всяко посещение във фермата, независимо от причината за посещение.

2. Официалните ветеринарни лекари за съответната община извършват клинични обследвания на 5 % от стопанствата, отглеждащи свине в "заден двор", веднъж годишно и при всяка проверка на стопанството, независимо от причината за посещение.

3. Проби за лабораторно изследване се вземат на терена в случай на промени в здравословния статус на свинете и при съмнение за заболяването КЧС.

Таблица 5. Източнобалкански свине

Област	Брой ферми	Брой свине	Клинични обследвания/чек листи за календарна година			Брой проби за лабораторни изследвания за година**
			Официални ветеринарни лекари	Частнопрактикуващи лекари*	Общо
Бургас	9	840	9	27	36	126
Варна	27	2881	27	81	108	378
Шумен	23	1247	23	69	92	322
Общо	59	4968	59	177	236	826

*За калкулиране на серологичния надзор за откриване на 10 % разпространение с 95 % достоверност е взет средният брой свине от стадо за съответния регион.

**Средно една пратка ИБС е предвидена за кланица за година от стадо.

Забележки:

1. Проби за серологични изследвания се вземат на терена от регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика при спазване изискването за 95 % достоверност на резултатите и 20 % разпространение на вируса - веднъж годишно.

2. При съмнение за КЧС минималният брой проби за серологично изследване трябва да позволи откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност.

3. Проби за вирусологично изследване с РТ PCR - взема се цяла кръв от всички животни на заготвена и изолирана партида 7 дни преди клането.

4. Регистрираните ветеринарни лекари извършват клинични обследвания на всеки 6 месеца и на всяка пратка, отиваща за клане.

5. Официалният ветеринарен лекари за съответната община извършва клинични обследвания на стадата веднъж годишно.

6. Минималният брой свине, които да бъдат клинично прегледани, следва да бъде по схема за откриване на 5 % разпространение с 95 % достоверност. В събирателните центрове за семенна течност всички нерези следва да бъдат прегледани.

Приложение II

Обяснения на начина за определяне на броя на пробите по надзорната програма и начин за определяне броя на кръвните проби при свинете за изследване за КЧС
Брой на свинете в една единица или обект	КЧС - разпространение
.	20 %	10 %	5 %
	Брой на свинете, които трябва да бъдат изследвани (n)
10	8	10	10
20	10	16	19
30	11	19	26
40	12	21	31
50	12	22	35
60	12	23	38
70	13	24	40
80	13	24	42
90	13	25	43
100	13	25	45
120	13	26	47
140	13	26	48
160	13	27	49
180	13	27	50
200	13	27	51
250	14	27	53
300	14	28	54
350	14	28	54
400	14	28	55
450	14	28	55
500	14	28	56
600	14	28	56
700	14	28	57
800	14	28	57
900	14	28	57
1.000	14	29	57
1.200	14	29	57
1.400	14	29	58
1.600	14	29	58
1.800	14	29	58
2.000	14	29	58
3.000	14	29	58
4.000	14	29	58
5.000	14	29	59
6.000	14	29	59
7.000	14	29	59
8.000	14	29	59
9.000	14	29	59
10.000	14	29	59
> 10.000	14	29	59

Таблицата дава възможност за определяне на индивидуалния брой на свинете, от които се вземат проби за КЧСT при достоверност 95 %, при което може да се открие поне едно инфектирано животно при разпространение на заболяването от 5 %, 10 % или 20 %.

Приложение III

Законова база, която следва да се прилага за целите на борбата със и контрола на КЧС - само основни ключови мерки - (за пълния списък вж. Доклада от инспектиране на Службата по храните и ветеринарните въпроси с номер 2007-7483 - MR final /окончателен вариант на Доклад от Мисия/, Глава 10)

Нормативни актове на Европейския съюз	Съответни български законово нормативни документи и мерки
Директива на Съвета 80/1095/EИО (Прочистване на страна от КЧС за държавите - членки на ЕС)	Наредба № 4 от 15.02.2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС (ДВ, бр. 21 от 9.03.2007 г.)
Директива на Съвета 82/894/EEC (Правила за обявяване на заболявания в Общността)	Наредба № 23 от 2015 г., определяща процедурата за обявяване и регистриране на заразните заболявания по животните
Директива на Съвета 2001/89/EC (Директивата за борба със и контрол на КЧС)	Наредба № 4 от 15.02.2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС (ДВ, бр. 21 от 9.03.2007 г.)
Решение на Комисията 2002/106/EК (Диагностично ръководство за диагностика на КЧС)	Директно приложимо
Решение на Комисията 2006/805/EК (Мерки за контрол на КЧС в някои държави - членки на ЕС)	Заповед № РД -175 от 21.12.2006 г.
Решение на Комисията 2006/800/EК (Плана за контрол на КЧС в България - ваксинация на диви свине)	Директно приложимо и в сила
Решение на Комисията 2006/876/EК (Програма за борба със и контрол на КЧС в България през 2007 г.)	Директно приложимо и в сила
Решение на Комисията 2007/19/EК (Одобрение на ЕК на българския оперативен (контингенс) план за КЧС)	Директно приложимо и в сила; БАБХ обявява заболяването чрез система ОДБХ - ОВС, като същевременно се уведомяват и всички заинтересовани лица и страни
Решение на Съвета 90/638/ЕИО (Критерии на Общността за програмите за борба със и контрол на заболявания)	Наредба № 4 от 15.02.2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС (ДВ, бр. 21 от 9.03.2007 г.)
Директива на Съвета 2002/99/EC (Ветеринарно здравни правила, на които следва да отговарят продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация)	Наредба № 37 от 31.03.2006 г . за здравните изисквания към животни, от които се произвеждат суровини или хранителни продукти за човешка консумация
Директива на Съвета 64/432/EECArt. 14 (Здравен надзор на стадата и база данни за здравния статус на стадата)	Наредба № 48 от 20.04.2006 г . за здравните изисквания към говеда и прасета при тяхното придвижване между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, както и за определяне на здравния статус на региони и единици на произхода на такива животни, включително и допълнителни гаранции, на които същите следва да отговарят (ДВ, бр. 48 от 13.06.2006 г . )
Директива на Съвета 92/102/EИО (Идентификация на животните)	Наредба № 61 от 9.05.2006 г. за мерките и процедурите за идентификация на животните, регистрация на животновъдни обекти и за достъпа до базата данни с идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти (ДВ, бр. 47 от 9.06.2006 г . )
Решение на Комисията 2000/678/EК (Регистрация на животновъдните обекти - база данни за прасетата)	Наредба № 48 от 20.04.2006 г . за здравните изисквания към говеда и прасета при тяхното придвижване между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, както и за определяне на здравния статус на региони и единици на произхода на такива животни, включително и допълнителни гаранции, на които същите следва да отговарят (ДВ, бр. 48 от 13.06.2006 г. )
Директива на Съвета 89/662/EEC (Ветеринарни проверки на продукти при вътрешна за Общността търговия)	Наредба № 13 от 3.02.2006 г., определяща условията и реда за извършване на ветеринарен контрол при внос, износ и транзит на живи животни (ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г.)
Директива на Съвета 90/425/EEC (Ветеринарни проверки на живи животни при вътрешна за Общността търговия)	Наредба № 26 от 28.02.2006 г. за стандартите за защита и хуманно отношение към животни по време на тяхното транспортиране
Регламент на Съвета (ЕС) 853/2004 (Хигиена на храните от животински произход)	Директно приложим и в сила
Регламент на Съвета (ЕС) 854/2004 (Ветеринарни контролни мерки и действия за контрол на храните от животински произход)	Директно приложим и в сила
Директива на Съвета 96/93/EИО (Ветеринарно сертифициране)	Наредба № 4 от 15.02.2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на КЧС (ДВ, бр. 21 от 9.03.2007 г.)
Регламент на Комисията (EК) 599/2004 (Моделни форми на сертификат за вътрешна за Общността търговия)	Директно приложим и в сила
Регламент на Съвета (ЕС) 882/2004 (Ветеринарни контролни мерки и дейности и правоприлагането им ЕС за проверка на спазване на изискванията на ветеринарните акции)	Директно приложим