Държавен вестник, брой 72 от 14.IX

Програма

за надзор и контрол на болестта син език по преживните животни в България през 2016 - 2018 г.

1. Идентификация на програмата:

Държава членка: Република България

Болест: Син език по преживните животни

Година на изпълнение: 2016 - 2018 г.

Референция на настоящия документ: Закон за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 19 от 2005 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни (ДВ, бр. 5 от 2006 г.), хармонизирана с Директива 2000/75/ЕС и Регламент (ЕО) № 1266/2007 на Комисията от 26 октомври 2007 г. относно правилата за прилагане на Директива 2000/75/ЕО на Съвета по отношение на контрола, наблюдението, надзора и ограниченията за движението на някои животни от видовете, възприемчиви към болестта син език.

Лица за контакти по изпълнение на програмата:

- д-р Цвятко Александров - началник-отдел "Здравеопазване на животните", дирекция "ЗХОЖКФ" към ЦУ на БАБХ, тел: +359 2 915 98 42; факс: +359 2 915 98 42; e-mail: t_alexandrov@bfsa.bg

2. Исторически данни за епидемиологичното развитие на болестта:

За първи път болестта син език по преживните животни е констатиранa на територията на страната през месец юли 1999 г. в област Бургас. Никога до този момент болестта не е била констатирана на територии, намиращи се след 42-рия паралел. От 6.07.1999 г. до средата на месец август заболяването се разпространи в четири региона - Бургаски, Ямболски, Хасковски и Кърджалийски, които се намират в съседство с южната граница на страната с Република Турция.

След констатиране на заболяването и под ръководството на д-р Филип Мелор от Референтната лаборатория на ЕС за син език НВМС* предприе незабавно следните мерки за неговата ерадикация:

- Чрез "стемпинг аут" и загробване бяха унищожени овцете с клиника на болестта син език. Унищожени бяха 975 броя овце.

- За борба с вектора на болестта беше извършвано опушване с топли и студени разтвори чрез пръскане от самолет и специални пушки за целта на територията в радиус 20 км около заразените селища.

- В биотопите на вектора беше извършвана дезинсекция.

- Дезинсекция беше извършвана в заразените животновъдни обекти, както и в тези, които са били в предпазната и надзорната зона.

- Забранено беше придвижването на възприемчиви животни от засегнатите региони във вътрешността на страната.

- Забранена бе пашата на преживни животни в часовете, през които векторът е активен.

- Бяха извършвани дезинсекция на всички влизащи и излизащи превозни средства в предпазната и наблюдаваната зона.

- Беше извършвано изкъпване на дребните преживни животни в специално пригодени за целта бани с инсектицидни разтвори с репелентно действие.

- Едрите преживни животни (ЕПЖ) бяха обработвани с инсектицидни разтвори с репелентно действие с ръчни пръскачки.

- Бяха изследвани проби от диви преживни животни на територията на засегнатите региони.

В резултат на предприетите действия болестта бе ограничена в рамките на 20 - 30 километра от южната граница в заразените региони.

От 1999 г. започна да се изпълнява Програма за надзор над заболяването син език по преживните животни по южната граница на Република България, която включваше ежемесечно изследване (от месец май до месец октомври) на животни сентинели за наличие на антитела срещу вируса на болестта син език.

В края на месец септември 2001 г. за втори път бе констатирана болестта син език при животни, отглеждани в близост до западната граница на Република България, граничеща с територията на Република Македония и Република Сърбия.

Унищожени бяха 22 броя овце, проявили клиника на болестта син език. НВМС незабавно предприе посочените по-горе мерки.

В началото на месец октомври 2006 г. при изследване на проби от сентинални животни, по програмата за надзор от Бургаски регион, в непосредствена близост до границата с Република Турция бяха констатирани серопозитивни животни (говеда), при които отсъстваше клиника, характерна за болестта. При серологичното изследване в Референтната лаборатория на Общността се установи наличие на антитела срещу серотип 8. При проведените вирусологични и молекулярнобиологични изпитвания на ЕДТА кръвни проби от серопозитивните животни не беше установен геномът и вирусът на син език. Това е и последният случай на серопозитивни животни в Република България.

За периода 2007 - юни 2014 г. не са регистрирани положителни случаи на син език на територията на страната.

Въпреки това на 4.07.2014 г. първично огнище на син език бе потвърдено в село Мандрица, община Ивайловград, област Хасково. В сила бяха приложени всички необходими мерки, посочени в Директива 2000/75/ЕС и Регламент (ЕО) 1266/2007. Установена бе предпазна зона с радиус 100 км и надзорна зона с радиус 50 км около предпазната зона. Беше наложена забрана на движенията на животни, предприети бяха масови мероприятия за клинични прегледи на животните и вземане на кръв за серологични и вирусологични изследвания.

Всички необходими мерки са влезли в сила незабавно със заповед на изпълнителния директор на БАБХ № 11-1074 от 04.07.2014 г.

За потвърждаване на резултатите и определяне на серотипа на вируса ЕДТА кръвни проби бяха изпратени в Реферетната лаборатория на ЕС в Пърбрайт, Великобритания. Лабораторният анализ показа наличие на серотип 4.

До 16.07.2014 г. огнища на син език бяха регистрирани на територията на 10 населени места в област Хасково, 6 населени места в област Кърджали, 1 населено място на територията на област Бургас, 3 населени места в област Смолян и 1 населено място в област Ямбол.

До края на месец октомври 2014 г. всички 28 административни области на страната бяха засегнати от заболяването. Син език беше потвърден в 790 стада ЕПЖ, 5992 стада овце и 385 стада кози в 2155 населени места от общо 5362 на територията на цялата страна. Като се има предвид бързото разпространение на заболяването в цяла България, определянето на огнище на заболяването се основаваше на два критерия: 1. Наличие на клинични признаци в засегнатото стадо; 2. Положителен резултат при лабораторно изследване (ELISA или PCR) на проби от животни от други стада от същото населено място.

До 1 декември, когато беше обявено началото на вектор-свободния сезон, бяха регистрирани 2335 огнища на син език със засегнати 808 стада ЕПЖ, 391 стада кози и 6016 стада овце (фигура 1).

Фиг. 1. Огнища на син език на територията на България през 2014 г.

През декември 2014 г. беше проведено серологично проучване във всички 28 административни области на страната с цел да се определи процентът на серопревалентност и да се приоритизират областите за ранна ваксинация през 2015 г. Резултатът от общо 6694 изследвани проби от 397 населени места показа 57,8 % обща превалентност на заболяването.

3. Описание на представената програма:

Програмата включва:

- Лабораторно изследване на кръвни проби от сентинелни животни за установяване наличието на антитела срещу син език;

- Лабораторно изследване на кръвни проби от преживни животни за установяване наличието на антитела срещу син език при съмнение за заболяването;

- Лабораторно изследване на кръвни и органни проби от преживни животни за установяване генома на вируса на син език при съмнение за заболяването;

- Лабораторно изследване на кръвни и органни проби от преживни животни за установяване генома на вируса на епизоотична хеморагична болест при съмнение и за извършване на диференциална диагноза;

- Морфологичен анализ на улови от куликоиди;

- Лабораторно изследване на сборни проби куликоиди за установяване генома на вируса на син език във вектора;

- Ваксинация на говеда и овце;

- Клиничен преглед на сентинелни животни;

- Клиничен преглед на ваксинирани животни.

Допълнителни мерки в случай на възникване на син език:

- Третиране с инсектициди на животни, стопанства, пасища, водни резервоари, и др. места, където се установяват вектори;

- Унищожаване на преживни животни, показващи клиника на заболяването;

- Унищожаване на труповете на умрели от син език животни;

- Изплащане на обезщетения на собственици за техните унищожени животни;

- Лабораторно изследване на възприемчиви преживни животни от надзорната и предпазната зони;

- Клиничен преглед на възприемчиви преживни животни от надзорната и предпазната зони;

- Забрана за придвижване на животни от засегнатите зони;

- Забрана за паша на преживни животни от засегнатите зони, в часовете, през които векторът е активен.

Мерки съгласно програмата:

3.1. Кратко изложение на мерките в програмата:

Продължителност на програмата: 1.01.2016 - 31.12.2018 г.

X Контрол

Х Лабораторно изследване

Х Ентомологичен надзор

Х Клинични прегледи

Х Ваксиниране

Х Убиване на преживни животни с клинични признаци за болестта

X Обезвреждане на трупове на убити или умрели животни

Х Обезщетяване на собствениците на унищожените животни

Х Лечение

Х Други мерки: дезинсекция на животни и на местата на възпроизвеждане на вектора

3.2. Надзор на заболяването син език чрез използване на сентинелни животни през 2016 - 2018 г.

Кръвни проби за серологичен надзор ще бъдат вземани ежегодно в периода 1.04. - 30.11. за всяка календарна година от сентинелни животни, отглеждани на територията на цялата страна. Вземане на проби през април може да покаже евентуална ранна интродукция или презимуване на вируса, а изследването на проби, взети през ноември, има за цел да установи точно края на активния сезон на заболяването. В зависимост от епизоотичната обстановка и климатичните условия през съответната година периодът на пробовземане може да бъде променен, за което дирекция "ЗХОЖКФ" към БАБХ уведомява всички звена, включени в надзора на заболяването.

За целите на програмата сентинелните животни трябва да отговарят на следните критерии:

- Да са говеда;

- Да са над 4-месечна възраст и да бъдат родени след епизоотията през 2014 г.;

- Да не са ваксинирани срещу син език;

- Да не бъдат местени от животновъдния обект през целия период на надзор за текущата година (напр. от 1.04.2016 г. до 30.11.2016 г.);

- Да са идентифицирани и регистрирани в съответствие с чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

В случай, че се установят антитела срещу син език при първото лабораторно изследване, сентинелното животно трябва да бъде изключено от програмата и да бъде заменено с друго, за което посочените по-горе изисквания също трябва да бъдат изпълнени. Списък с всички животни от областта, при които са установени антитела при първото лабораторно изследване, се изпраща по електронен път до дирекция "ЗХОЖКФ" към БАБХ.

В случай на сероконверсия се вземат проби за молекулярнобиологично изследване от всички сероконвертирали животни. При такива случаи условията на вземане на проби трябва да бъдат съгласувани с дирекция "ЗХОЖКФ" към БАБХ.

Определянето на сентинелните животни, които ще бъдат включени в надзорната програма, се извършва в началото на календарната година от дирекция "ЗХОЖКФ" към БАБХ. Дирекция "ЗХОЖКФ" към БАБХ изпраща списък на сентинелните животни от дадения регион до съответната ОДБХ преди започване на ваксинацията. С цел определените сентинелни животни да не бъдат ваксинирани преди или по време на периода на надзор, съответната ОДБХ изпраща списъка със сентинелните животни до всички официални и регистрирани ветеринарни лекари от областта, които изпълняват дейностите от програмата за надзор и контрол на синия език (пробовземане, ваксинация и др.).

Сентинелните животни ще бъдат тествани на всеки два месеца, като първото вземане на проби трябва да се извърши през месец април за следните региони: Бургас, Хасково, Смолян, Кюстендил, София област, Видин, Враца, Велико Търново, Силистра, Шумен, Габрово, Пловдив, Сливен и Търговище (фигура 2). За тези региони пробовземането трябва да става в периода 1 - 15 число на месеците април, юни, август, октомври. Пробите от всяка отделна област се изпращат до лабораторията наведнъж.

За регионите Ямбол, Кърджали, Благоевград, Перник, Монтана, Плевен, Русе, Разград, Добрич, Варна, Ловеч, Стара Загора, Пазарджик и София-град първото пробовземане трябва да се извърши в периода 1 - 15 май (фигура 3). За тези региони проби ще се вземат в периода 1 - 15 число на месеците май, юли, септември, ноември. Пробите от всяка отделна област се изпращат до лабораторията наведнъж.

В таблиците по-долу (таблица 1 и таблица 2) е показана схемата за вземане на проби от сентинелни животни по региони на територията на цялата страна. Броят на пробите е изчислен на база на откриване на 5 % разпространение на заболяването с 95 % достоверност в съответствие с Анекс І, т. 3 на Регламент (ЕО) 1266/2007.

Таблица 1. Разпределение на пробите по региони, започващи надзора от месец април

Фиг. 2. Региони, в които надзорът ще се изпълнява в периода април, юни, август и октомври.

Таблица 2. Разпределение на пробите по региони, започващи надзора от месец май

Фиг. 3. Региони, в които надзорът ще се изпълнява в периода май, юли, септември и ноември.

Пасивен надзор на здравния статус (клинични прегледи) на възприемчивите към заболяването животни ще бъде провеждан през цялата година на територията на цялата страна, при регулярните дейности, изпълнявани от официалните и регистрираните ветеринарни лекари, с цел откриване на клиничните признаци на заболяването син език. В случай на съмнение за син език ще бъдат вземани проби (кръвни проби, органни проби) за потвърждаване на заболяването.

При определени ситуации е предвидено молекулярнобиологично изследване на някои от съмнителните пробите и за епизоотична хеморагична болест. Вземането на проби в случай на съмнение и провеждането на диференциалнодиагностичните изследвания за епизоотична хеморагична болест трябва да бъдат съгласувани с дирекция "ЗХОЖКФ" към БАБХ.

В случай на неблагоприятна епизоотична обстановка в страната и на Балканите схемата за надзор ще бъде ревизирана в съответствие.

3.3. Надзор на заболяването син език при диви преживни животни.

В случай на неблагоприятна епизоотична обстановка (огнища на син език в България или съседни държави) и в зависимост от ситуацията БАБХ може да разпореди вземане на кръвни и органни проби от възприемчив дивеч (Capreolus capreolus, Cervus elaphus, Dama dama, Ovis musimon) за син език и/или епизоотична хеморагична болест.

3.4. Надзор на вектора.

Събирането на куликоиди за количествен и качествен анализ ще се изпълнява целогодишно на територията на цялата страна. Счита се, че най-голяма активност на вектора има през периода април - края на октомври. Целта на събирането на куликоиди целогодишно е да се определи продължителността на вектор свободния сезон и продължителността на активния сезон за цялата територия на страната и да се установи дали този показател варира във времето или в различните географски региони. Като вектор свободен сезон се определя периодът, в който от един капан са уловени по-малко от пет женски екземпляра, които са пили кръв и са снасяли най-малко веднъж (възрастова група "parous").

За извършването на ентомологичния надзор територията на страната е разделена на квадранти с размери 100х100 km (фигура 4). Събирането на куликоиди ще се извършва в две населени места от всеки квадрант (42 бр. пробовземане месечно за страната). Задължително е едно от местата на залагане на светлинните ловилки да е животновъден обект, в който има сентинелни животни.

Фиг. 4. Географско разположение на координатната мрежа за ентомологичен надзор (100х100 км).

В таблицата по-долу са посочени ОДБХ, които ще залагат светлинните ловилки в съответните квадранти (съгласно фигура 4). Пробовземането от всеки квадрант се извършва само от една ОДБХ.

Таблица 3. Списък на регионалните структури, включени в ентомологичния надзор

Събирането на куликоиди ще се извършва в две последователни нощи веднъж месечно. Двата последователни улова не трябва да се обединяват. При залагането на светлинните ловилки следва да бъдат отчетени минималната и максималната температура, както и останалите показатели, посочени в протокол за улов на куликоиди (приложение № 3).

Описание на събирането на куликоидите и работата със светлинните ловилки са посочени в Инструкция за събиране на куликоиди (приложение № 2).

Определянето на животновъдните обекти, от които ще се изследват улови за молекулярнобиологични изследвания, се извършва в началото на годината при изготвяне на списъка със сентинелни животни.

Пробите с куликоиди се изпращат до НДНИВМИ придружени от протокол за улов на куликоиди (приложение № 3), заедно с взетите кръвни проби от сентинелни животни от областта.

В края на годината светлинните ловилки се изпращат до НДНИВМИ за технически преглед.

3.5. Мерки при съмнение за син език.

При съмнение за възникване на син език се предприемат мерките, посочени в Наредба № 19 от 2005 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни, транспонираща Директива 2000/75/ЕС и Регламент (ЕО) 1266/2007.

4. Посочване на централния орган, отговорен за надзора и координацията на отделите, отговарящи за изпълнението на програмата:

Българската агенция по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните:

1. Е централен компетентен орган, който следи за изпълняването на контрола на заразните заболявания и задължителното им обявяване.

2. Взаимодейства с институции, които участват в програмата на национално ниво.

3. Осъществява контрол върху изпълнението на програмата и изготвя доклади и отчети до ЕК и другите ДЧ.

4. Организира незабавни мерки за предотвратяване на свободното движение на живи животни от засегнатите зони.

4.1. Дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните, и контрол на фуражите" при Централно управление (ЦУ) на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) има следните задължения:

1. Изготвя програмата за контрол и надзор на болестта син език по преживните животни и я представя за одобряване пред Европейската комисия (ЕК).

2. Контролира изпълнението на програмата.

3. Координира действията на всички звена, участващи в програмата.

4. Събира и анализира данните за изследванията, които са включени в обхвата на програмата.

5. Разпределя ваксината по региони.

6. Събира и анализира данните за извършената ваксинация.

7. В случай на възникване на болест организира и контролира мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта, залегнали в Наредба № 19 от 2005 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни, Директива 2000/75/ЕС и Регламент (ЕО) 1266/2007.

8. Обобщава данните от извършените разходи по програмата.

9. Изготвя допълнителни документи във връзка с програмата за контрол и надзор или приложените мерки за ограничване и ликвидиране на болестта, в случай на съмнение за син език (заповеди, инструкции, писма и др.).

10. Изпраща междинен и годишен доклад до Европейската комисия.

11. Изпраща информация за изпълнението на програмата до всички звена, включени в изпълнението ѝ (ОДБХ, НРЛ и др.) на шестмесечие.

4.2. На регионално ниво Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) и началник-отдел "Здравеопазване на животните" имат следните задължения:

1. Контролират изпълнението на програмата за контрол и надзор на син език на регионално ниво.

2. Събират и анализират данните за изследванията и проведената ваксинация за син език в региона.

3. Обобщават данните от извършените разходи за контрола и надзора на синия език на регионално ниво.

4. Организират и контролират събирането и изпращането на проби за видово и количествено определяне на уловените куликоиди.

5. Изпращат месечен доклад до дирекция "ЗХОЖКФ" в БАБХ.

6. Съхраняват, разпределят и водят на отчет ваксината.

7. Организират ваксинацията в региона, съгласно ваксинационната програма.

8. Изпраща светлинните ловилки до НДНИВМИ в края на годината за технически преглед.

4.3. Официалният ветеринарен лекар има следните задължения:

1. Контролира изпълнението на програмата за контрол и надзор на синия език в съответната община.

2. Контролира вземането и изпращането на проби от сентинелните животни.

3. Събира и анализира данните за изследваните животни за син език от регистрираните ветеринарни лекари на ветеринарна практика, сключили договор със собственици на животновъдни обекти на територията на общината.

4. Обобщава данните за изследваните животни, намиращи се на територията на общината.

5. Обобщава данните от извършените разходи за надзора и ерадикация на синия език в общината, за която отговаря.

6. Изпраща месечен доклад до директора на ОДБХ.

7. Събира и изпраща улови от куликоиди.

8. Контролира извършването на ваксинацията в съответната община и при необходимост извършват ваксинация.

9. Взема и изпраща проби за изследване за син език при необходимост.

4.4. Регистрираните ветеринарни лекари имат следните задължения:

1. Вземат и изпращат проби за изследване за син език по преживните животни.

2. Събират и обобщават данните за изследваните преживните животни от животновъдните обекти, с които имат сключени договори за изпълнение на настоящата програма.

3. Обобщават данните от направените разходи за надзор и ерадикация на синия език във животновъдните обекти, с които имат сключени договори за изпълнение на настоящата програма.

4. Извършват клинични прегледи на възприемчивите към син език стада и докладват всеки съмнителен случай на съответния официален ветеринарен лекар.

5. Извършват ваксинацията.

6. Изпращат месечен доклад до официалния ветеринарен лекар.

4.5. Националната референтна лаборатория за син език по преживните животни има следните задължения:

1. Изследва кръвни проби от сентинелни животни;

2. Изследва кръвни и тъканни проби от възприемчиви преживни животни;

3. Изследва сборни проби куликоиди;

4. Информира дирекция "ЗХОЖКФ" за резултатите от извършените изследвания;

5. Изпраща проби за потвърждение и извършване на допълнителни изследвания в Референтната лаборатория на ЕС, Референтната лаборатория на Световната организация по здравеопазване на животните, научни институти и университети;

6. Участва в организираните от Европейската Референтна лаборатория междулабораторни сравнителни изпитвания ("ринг тестове");

7. Сътрудничи с Националните Референтни лаборатории на други ДЧ по отношение на необходимите изследвания;

8. Сътрудничи с дирекция "ЗХОЖКФ" при изготвяне на програмата за контрол и надзор на заболяването син език и докладите до Европейската комисия.

4.6. Лаборатория "Арахноентомология" към НДНИВМИ има следните задължения:

1. Извършва морфологичен анализ на улови от куликоиди.

2. Информира дирекция "ЗХОЖКФ" за резултатите от извършените изследвания.

3. Изпраща улови от куликоиди за молекулярнобиологично изследване в Националната референтна лаборатория за син език по преживните животни.

4. Сътрудничи с дирекция "ЗХОЖКФ" при изготвяне на програмата за контрол и надзор на заболяването син език и докладите до Европейската комисия.

5. Извършва технически преглед на светлинните ловилки в края на годината.

6. Изготвя и актуализира списък на светлинните ловилки и тяхното териториално разпределение.

4.7. Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните сътрудничи с институциите, изброени по-долу, по отношение на наблюдението на дивата природа като цяло.

4.8. Регионалните дирекции по горите осигуряват труповете от умрели диви преживни животни и вземане на проби от тях и изпращането им до съответните институции.

4.9. Национален съюз на ловците и риболовците осигурява труповете от умрели диви преживни животни и вземане на проби от тях и изпращането им до съответните институции.

4.10. Описание и разграничение на географските и административните райони, в които ще се изпълнява програмата.

Както е описано в т. 3.2 и т. 3.4 по-горе, надзорът на сентинелните животни ще покрие територията на всички 28 административни области на страната. Вземането на проби от сентинелни животни ще бъде на месечна база за периода 1 април - 30 ноември. Ентомологичният надзор ще се изпълнява целогодишно на територията на цялата страна. Карти и разпределение на пробите по области и регионите на ентомологичен надзор са представени в т. 3.2 и т. 3.4 на програмата.

Предвидена е поголовна ваксинация на популациите овце и говеда на територията на всички 28 области на страната през 2016 г. (т. 6 от програмата).

4.11. Мерки, изпълнявани по програмата:

4.11.1. Законова рамка и условия за регистрация на фермите:

Член 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност гласи, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в БАБХ, както и Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета, Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО и Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз (ДВ, бр. 47 от 2006 г.).

4.11.2. Законова рамка и условия за идентификация на животните:

Член 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност гласи, че животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в БАБХ и Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания в регламент на Европейския съюз и Наредба № 6 от 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (ДВ, бр. 90 от 2013 г.).

4.11.3. Нормативна база и мерки, свързани с докладване на болестта:

Член 124 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните, хармонизирана с Директива 82/894/ЕС.

4.11.4. Нормативна рамка и мерки при установяване на положителен резултат:

Съгласно чл. 47, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се прилагат мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заболяванията, които включват забрани за придвижване на животни.

Наредба № 19 от 2005 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни (ДВ, бр. 5 от 2006 г.), хармонизирана с Директива 2000/76/ЕС.

4.11.5. Мерки, условия и нормативна база по отношение категоризирането на животни и стада:

Извършва се съгласно Наредба за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове.

Съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 на тази наредба се прави разлика при окачествяването на стокови животни и чистопородни разплодни животни.

4.11.6. Контролни процедури и правила за движението на животни, потенциално заразени с болестта или потенциални механични преносители и редовната инспекция на животновъдни обекти или засегнати райони:

Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗВД се налагат ограничения за придвижване на заразени и контактни животни.

4.11.7. Мерки и нормативна рамка по отношение на контрола (тестване, ваксинации) на болестта:

Предприемат се мерките съгласно Наредба № 19 от 2005 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни.

4.11.8. Мерки и нормативна база по отношение на компенсация на собствениците за заклани и убити животни:

Съгласно Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове се изплащат обезщетения на собствениците на принудително убити или заклани животни.

5. Общо описание на разходите и ползите:

1. Разходи за вземане и транспортиране на проби и улови от куликоиди до НДНИВМИ (НРЛ "Син език по преживните животни" и Лаборатория "Арахноентомология").

2. Разходи за закупуване на диагностични китове и необходимите консумативи за извършване на изследванията.

3. Разходи за транспортиране на проби до Референтната лаборатория на ЕС, Референтната лаборатория на Световната организация по здравеопазване на животните, научни институти и университети.

4. Разходи за клинични обследвания на възприемчивите селскостопански животни.

5. Разходи за закупуване, транспорт, съхранение и приложение на ваксините.

6. Разходи за обезщетения на собствениците за принудително убити и заклани преживни животни.

7. Разходи за обезвреждане на трупове на убити или умрели животни.

8. Разходи за заплащане на труда на изпълнителите на програмата.

9. Разходи за извършените ДДД мероприятия.

Ползите от програмата следва да бъдат:

· Ранно откриване на заболяването и доказване на циркулиращия серотип;

· Поддържане на имунна популация към циркулиращия в съседни държави серотип 4 с цел ограничаване на загубите, в случай на неговата интродукция в страната и ограничаване на по-нататъшното му географско разпространение;

· Идентифициране на потенциалните вектори на синия език на територията на цялата страна;

· Ранно откриване на епизоотична хеморагична болест.

6. Ваксинационна програма за 2016 г.

През 2015 г. на територията на цялата страна беше предприета задължителна ваксинация с инактивирана моновалентна ваксина срещу серотип 4 на вируса на син език (BTVPUR AlSap 4, Merial). В началото на ваксинационната програма (месец март) бяха включени говеда и овце над 3-месечна възраст (с изключение на животните, определени за сентинелни), които бяха ваксинирани по инструкция на производителя: еднократно при овце и двукратно при говеда (реваксинация 21 дни след първото приложение). Постваксиналният имунитет на приложената през 2015 г. ваксина е с продължителност 1 година.

Ваксинацията на млади животни, които в началото на ваксинационната програма са били на възраст под 3 месеца, беше планирана да продължи през цялата година, след достигане на необходимата възраст (над 3 месеца).

Като се има предвид продължителността на постваксиналния имунитет, прилаганите мерки за контрол на заболяването в съседните държави и епизоотичната обстановка в тях, препоръките на Европейската комисия и опитът на други държави членки в контрола и ерадикацията на синия език, е предвидена задължителна ваксинация на едри и дребни преживни животни (овце) на територията на цялата страна и през 2016 г.

Възрастните овце и говеда, които са били ваксинирани през 2015 г., следва да бъдат реваксинирани през 2016 г.

Ваксинация на овце и говеда над 3-месечна възраст (по инструкция на производителя). Животните трябва да бъдат клинично здрави в деня на ваксинацията.

Изпълнението на ваксинационната програма през 2016 г. започва след определяне на сентинелните животни и уведомяване на регионалните структури, отговорни за извършване на ваксинацията, за включените в надзора животни, които следва да не бъдат ваксинирани (списък на сентинелните животни), и издаване на заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

Очакваният брой животни, които ще бъдат ваксинирани през 2016 г., са посочени в таблиците по-долу. В таблиците не са взети предвид загуби при прилагането на ваксината.

Таблица 4. Ваксинация на ЕПЖ през 2016 г.:

*Изчислени дози ваксина в случай, че се прилага същата ваксина, която е използвана през 2015 г., и при спазване на следната схема на ваксинация: еднократно при ваксинирани през 2015 г. животни и двукратно при неваксинирани животни.

Таблица 5. Ваксинация на овце през 2016 г.:

При неблагоприятна епизоотична обстановка в страната и на Балканите ваксинационната програма ще бъде ревизирана.

6.1. Продължителност на плана:

Ваксинационната кампания трябва да започне през март 2016 г. и да продължи до края на годината, като се спазва схемата на ваксинационната кампания от 2015 г.

Ваксинация през 2017 и 2018 г. следва да бъде прилагана само при влошаване на епизоотичната ситуация.

6.2. Мониторинг на имунизацията:

Клиничен преглед на ваксинираните животни и отразяване на резултатите в чек лист (приложение № 1).

6.3. Организация, изпълнение и контрол на ваксинационния план:

6.3.1. Правна база за изпълнение на ваксинационния план:

За изпълнението на задължителната ваксинация ще бъде издадена заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

6.3.2. Посочване и описание на централния компетентен орган, отговорен за контрола и координацията на регионалните структури, отговорни за изпълнението на плана:

ЦУ на БАБХ (дирекция "ЗХОЖКФ") е централният компетентен орган, а ОДБХ са регионалните структури, които да приведат плана в действие (т. 4 от програмата).

6.4. Описание на териториите, в които ще се изпълнява програмата:

Цялата територия на страната.

6.5. Описание на мерките:

6.5.1. Животни и стада, включени във ваксинационната програма, и животни, които няма да бъдат ваксинирани:

ЕПЖ и овце над 3-месечна възраст, които са клинично здрави в деня на ваксинацията, следва да бъдат ваксинирани.

Животните, които няма да бъдат ваксинирани през 2016 г., са сентинелните животни, козите и дивите преживни животни.

6.5.2. Регистриране на животновъдните обекти и животни, на които е приложена ваксина:

Ваксинацията на животните трябва да бъде отразена във ВетИС. В допълнение началник-отделите ЗЖ към ОДБХ изпращат по електронен път ежедневно справка до дирекция "ЗХОЖКФ" за извършената ваксинация в региона (приложение № 4).

Ваксинационният статус на животните трябва да бъде отразен в здравния сертификат, придружаващ животните при движението им в Общността или износ към трети страни.

6.5.3. Ваксина, която да бъде използвана, и ваксинационна схема:

Моновалентна инактивирана ваксина срещу серотип 4 на BTV, използвана по схема, дадена от производителя.

6.5.4. Компенсация на собствениците на животни за умрели животни вследствие на приложение на ваксината:

Производителят на използваната през 2016 г. ваксина следва да гарантира нейната стабилност, безопасност и имуногенност и да предостави информация за възможните странични ефекти от приложението ѝ.

6.5.5. Контрол на изпълнението на ваксинацията и докладване:

Дирекция "ЗХОЖКФ" контролира изпълнението на ваксинационната програма във всички региони на страната.

ОДБХ организират и контролират изпълнението на ваксинационната програма на регионално ниво.

Официалните ветеринарни лекари контролират изпълнението на ваксинационната програма в съответната община.

Задълженията, свързани с ваксинационната програма, на всяка една от изброените структури са посочени в т. 4 от програмата.