Държавен вестник, брой 8 от 25.I

Чл. 5. (1) На гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато:

1. има трудов договор с местен работодател;

2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;

3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;

4. извършва дейност на свободна практика.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Нов достъп до пазара на труда за един и същ работник - гражданин на трета държава, който не е регистриран в Агенцията по заетостта като търсещо работа лице по този закон, се разрешава, когато има прекъсване на заетостта за период, не по-кратък от:

1. три месеца за сезонни работници - след достигането на максимално допустимия срок от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца;

2. шест месеца - след изтичането на срока на вътрешнокорпоративния трансфер по чл. 32, ал. 2;

3. шест месеца - от датата на отнемането на предишното разрешение за извършване на дейност на свободна практика по чл. 44, ал. 1.

(3) Условията и редът за допускане на командировани или изпратени работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 6. Трудовите и осигурителните отношения на работниците - граждани на трети държави, наемани от местни работодатели, както и на извършващите дейност на свободна практика се уреждат при условията и по реда на българското трудово и осигурително законодателство.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство, когато:

1. общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца не надвишава 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия - 35 на сто;

2. предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;

3. гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2022 г., в сила от 03.06.2022 г.) Работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България - само за местния работодател или местното лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.

(3) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на трети държави по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.

(4) Агенцията по заетостта осигурява информация относно всички документи, необходими за регистрация на заетостта и за предоставяне на достъп до пазара на труда по чл. 40 и 44, включително за правата и задълженията за работника - гражданин на трета държава, както и информация за документите, касаещи заетостта по чл. 24и, 24к, 33к и 33п от Закона за чужденците в Република България.

(5) Условията и редът за предоставяне и подновяване на достъпа до пазара на труда по ал. 1 се определят със Закона за чужденците в Република България.

Чл. 8. (1) Право на достъп до пазара на труда нямат работници - граждани на трети държави, които:

1. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл. 24, ал. 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България.

(2) Право на достъп до пазара на труда на основание извън посочените в ал. 1 може да получат работници - граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са:

1. лица от български произход - до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) лица, работили в предходен период, преди подаване на заявлението за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна;

3. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 - при продължаване на заетостта над три месеца;

4. членове на семейство на продължително пребиваващ в Република България чужденец - гражданин на трета държава.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници - граждани на трети държави:

1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;

2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;

3. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и членовете на техните семейства;

4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;

5. които са членове на семейство на български граждани;

6. които са членове на семейство на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;

7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;

8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;

9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците;

10. търсещи убежище или международна закрила - за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;

11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България - до осъществяване на експулсирането;

12. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) ползващи се с правата по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Заетостта на членовете на семейства по ал. 1, т. 2, 5 и 6, както и на лицата по ал. 1, т. 9, 11 и 12 се декларира по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Работник - гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Работник - гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер, без разрешение за работа, въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2022 г., в сила от 03.06.2022 г.) Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници - граждани на трети държави, ползващи се от временна закрила, за срока на временната закрила, определен с акт на Министерския съвет.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 41 от 2022 г., в сила от 03.06.2022 г.) Условията и редът за регистрация по ал. 3 и 4 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

(2) При наемане на работа или при приемане на работник - гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Условията по ал. 1 и 2 се изпълняват и по отношение на командированите или изпратените работници и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) При предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на работника - гражданин на трета държава, или на командироването или изпращането в рамките на предоставяне на услуги, работодателят или местното лице, приело работника, уведомява писмено Агенцията по заетостта в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави достъп до пазара на труда, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) не са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на съответната професия от чужденец в страната;

3. работодателят има влязло в сила наказателно постановление в предходен двугодишен период за ползване труда на чужденец без право на достъп до пазара на труда или за наемане на незаконно пребиваващ чужденец;

4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или граждани на трети държави с приравнени на техните права по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник - гражданин на трета държава;

5. (отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

6. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят в предходната една година преди подаване на заявлението има влязло в сила наказателно постановление по чл. 75а, ал. 2, чл. 76, ал. 2 и 3 и чл. 77, ал. 1 и 2;

7. (изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят е подал уведомление по реда на чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта в Агенцията по заетостта за масово уволнение на работници и служители от същите категории, професия и квалификационно ниво, за които иска да назначи работници - граждани на трети държави, в предходните 6 месеца преди подаване на заявлението;

8. работодателят има парични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или на парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване;

9. работодателят не осъществява икономическа дейност или дейността му е прекратена чрез ликвидация или несъстоятелност;

10. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работникът - гражданин на трета държава, е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване или към момента на подаване на заявлението;

11. министърът на труда и социалната политика е наложил ограничения на достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда съгласно чл. 3, ал. 2;

12. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) заявената продължителност надвишава максимално допустимата обща продължителност, определена със закон;

13. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят има влязло в сила наказателно постановление по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда в предходните 12 месеца преди подаване на заявлението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Алинея 1, т. 1, 2, 3 и 6 - 13 се прилагат и в случаите на командироване или изпращане на работници и служители от трети държави.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, съответно директорът на дирекция "Бюро по труда" по месторабота, отказва регистрация на заетостта на граждани на трети държави в случаите по ал. 1.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Отказите по ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 12. (1) Правото на достъп до пазара на труда на работник - гражданин на трета държава, може да бъде отнето, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) се установи, че за предоставянето на достъп до пазара на труда са представени неверни данни;

2. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава;

3. (отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

Чл. 13. (1) Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави.

(2) В случай че работодател наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава в нарушение на забраната по ал. 1, той му дължи уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната или за съответната икономическа дейност, за период от три месеца, освен ако работодателят или наетото лице не докаже друга продължителност на наемането. Плащането е дължимо и може да се търси по реда на Гражданския процесуален кодекс и след завръщането на гражданина в държавата на обичайното му пребиваване, включително за разходите по превода на плащането.

(3) Ако работодателят не изплати задължението по ал. 2, наетият на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава може да предяви иск срещу него, включително когато се е върнал или е бил върнат в държавата по обичайното му пребиваване, в тригодишен срок по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Върху изплатеното по ал. 2 възнаграждение се дължат съответните данъци и задължителни осигурителни вноски, предвидени за наетите лица по българското законодателство.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.)

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Министърът на труда и социалната политика може при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в Република България, да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 1.

(2) За разрешението по ал. 1 министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

(2) В случаите по ал. 1 условието по чл. 7, ал. 1, т. 1 не се прилага за работа на:

1. чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;

2. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните управления на образованието;

3. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност - след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;

4. спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.

Чл. 16. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които са:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги - за срока на командироването или изпращането;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) получили разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер;

3. получили разрешение за сезонен работник;

4. получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;

5. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) получили разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз";

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Достъп до пазара на труда със "Синя карта на Европейския съюз" се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, без да се прилага условието на чл. 7, ал. 1, т. 1.

(2) В случаите по ал. 1 е необходимо:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) работникът - гражданин на трета държава, да притежава висока професионална квалификация:

а) придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг официален документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три академични години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава, или

б) когато се отнася за длъжности, включени в списъка, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика - знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, придобит в срока, посочен в списъка, и които имат отношение към длъжността или сектора, посочени в трудовия договор, или

в) когато се отнася за длъжности извън буква "б" - знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или сектора, посочени в трудовия договор;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни последно публикуваните от Националния статистически институт за период от 12 месеца преди сключването на трудовия договор;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) срокът на трудовия договор да е не по-кратък от 6 месеца.

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.)

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Членовете на семейството на притежател на "Синя карта на Европейския съюз" имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежателя ѝ с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

Чл. 20. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) През първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена Синята карта на Европейския съюз, само на територията на Република България с изключение на случаите по чл. 33ф, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) За срока по ал. 1 притежателят на "Синя карта на Европейския съюз" може да смени работодателя си при условия и по ред, определени със Закона за чужденците в Република България.

(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) След срока по ал. 1 притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България.

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Когато гражданин на трета държава е ползвал правата си по чл. 33н, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, регистрирал се е в Агенцията по заетостта и не е започнал работа, Агенцията по заетостта изготвя мотивирано предложение до Министерството на вътрешните работи за отнемане или неподновяване на Синята карта на Европейския съюз.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Този раздел не се прилага за граждани на трети държави:

1. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) които са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) които са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги - за срока на командироването или изпращането;

3. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) които са получили разрешение за сезонен работник;

4. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) които имат статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз и упражняват своето право да пребивават в Република България с цел извършване на икономическа дейност в качеството си на заето или самостоятелно заето лице;

5. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) които са получили разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер;

6. (нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) които са подали молба за международна закрила и очакват решение по своя статут или се ползват с временна закрила в дадена държава членка;

7. (нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) които са подали молба за временна закрила в Република България и очакват решение по своя статут или които се ползват с временна закрила в Република България;

8. (нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) които влизат в Република България по силата на ангажименти, съдържащи се в международно споразумение, което улеснява влизането и временния престой на някои категории физически лица, свързани с търговия и инвестиции, с изключение на граждани на трети държави, които са приети на територията на Република България в качеството на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер;

9. (нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) чието експулсиране е било временно преустановено поради фактически или правни основания;

10. (нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) които по силата на споразумения между Европейския съюз и Република България, от една страна, и трети държави, от друга страна, се ползват в качеството на граждани на тези трети държави с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Европейския съюз.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Достъп до пазара на труда с разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник, за заетост със срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, без да се прилага условието на чл. 7, ал. 1, т. 1.

(2) Сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 25. (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните.

(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя еднократно след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и за него се уведомява Европейската комисия.

(3) При промяна в икономическите сектори списъкът по ал. 1 може да се изменя и допълва по реда на ал. 2, за което се уведомява Европейската комисия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Достъп до пазара на труда по чл. 24 се предоставя само за дейности, включени в списъка по ал. 1, без да се прилага чл. 7, ал. 1, т. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Списъкът по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика и на Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от утвърждаването му или от неговото изменение или допълнение.

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

Чл. 27. (1) Транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България са за сметка на работодателя. Работодателят поема разноските и в обратната посока.

(2) За сметка на работодателя са задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник.

(3) Разходите по ал. 1 и 2 не се възстановяват на работодателя от сезонния работник и не могат да се приспадат от възнаграждението му.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) На сезонния работник се предоставя от работодателя или се осигурява с негово съдействие подходящо и отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве жилище до изтичане на трудовия договор.

(2) При сключен договор за наем наемната цена на жилището по ал. 1 трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник.

(3) При проверка на обстоятелствата по ал. 1 Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по чл. 24к от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да смени еднократно работодателя си по реда на чл. 24, ал. 1 за срок до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца, считано от датата на издаване на първоначалното разрешение за сезонен работник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по чл. 24к, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател, както и да го смени по реда на ал. 1.

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

Чл. 30. Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) осъществяват дейности от името на предприятия, установени в друга държава членка в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на чл. 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително когато са командировани или изпратени от предприятия, установени в държава - членка на Европейския съюз;

2. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) заедно с членовете на своите семейства и независимо от гражданството си упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, включително което произтича от споразумения на Европейския съюз с трети държави;

3. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;

4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;

5. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) са получили разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз";

6. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) са получили разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Достъп до пазара на труда с разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, без да се прилага условието по чл. 7, ал. 1, т. 1.

(2) Разрешението по ал. 1 дава право на работник - гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за предприятие от приемащата група предприятия и само за длъжностите - ръководител, специалист или служител-стажант.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Условията на труд за работниците - граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се определят при условията и по реда за командированите или изпратените работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.

(2) Работникът - гражданин на трета държава, може да извършва трудова дейност на територията на Република България въз основа на разрешение за продължително пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер за срок до:

1. три години - за работещите като ръководители и специалисти;

2. една година - за работещите като служители-стажанти.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по чл. 31, ал. 1 изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя на Министерството на вътрешните работи отрицателно писмено становище, когато от представените документи е видно, че приемащото предприятие е създадено с единствена цел да улеснява преместването на работници - граждани на трети държави, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр.24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:

1. кандидатстват за убежище или международна закрила или се ползват от временна закрила;

2. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, включително което произтича от споразумения на Европейския съюз с трети държави;

3. са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги - за срока на командироването или изпращането;

4. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България;

5. са получили разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз";

6. са получили разрешение за сезонен работник;

7. са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация;

8. са приети в редовна форма на обучение във висше училище или преминават краткосрочно практическо обучение като част от обучението.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Граждани на трети държави, които са приети като научни работници и имат договор с научноизследователска организация за провеждане на научно изследване в рамките на научноизследователски проект, упражняват заетост, включително академична, на територията на Република България без разрешение за работа - за срока на продължителност на проекта и с разрешено пребиваване съгласно чл. 24б, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Граждани на трети държави, които са приети като научни работници в друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, може да упражняват заетост, включително академична, на територията на Република България без разрешение за работа при спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 и 12 от Закона за чужденците в Република България.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) След приключване на научноизследователския проект по ал. 1 гражданинът на трета държава има право в рамките на 9 месеца да търси и да започне работа и да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта - след подаване на заявление за регистрация в Агенцията по заетостта в срок до 7 работни дни.

(4) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Случаите по ал. 1 и 2 се регистрират в Агенцията по заетостта от приемащата научноизследователска организация.

(5) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Договорът по ал. 1 съдържа условия относно провеждането и приключването на изследването, включително на територията на други втори държави членки, когато това е планирано.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Членовете на семейството на гражданин на трета държава - научен работник, имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на научния работник с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

Чл. 38. (1) Граждани на трети държави, които са студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България, може да упражняват краткосрочна заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта в срок до 7 дни от началото ѝ, при спазване изискванията на чл. 24в от Закона за чужденците в Република България:

1. до 20 часа седмично по време на учебната година, и

2. по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) След приключване на обучението по ал. 1 гражданинът на трета държава може да се ползва от правата по чл. 36, ал. 3.

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Граждани на трети държави, които са приети като стажанти по трудов договор с условие за стажуване с местен работодател, упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа - за срока на продължителност на стажа и с разрешено пребиваване съгласно чл. 24в, ал. 11 от Закона за чужденците в Република България.

(2) Трудовият договор по ал. 1 съдържа програма на стажа и условия за провеждане на теоретично и практическо обучение.

(3) Случаите по ал. 1 се регистрират в Агенцията по заетостта от работодателя, който провежда стажа.

Чл. 39. Условията и редът за регистрация по този раздел се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:

1. кандидатстват за убежище или международна закрила или се ползват от временна закрила;

2. заедно с членовете на своите семейства и независимо от гражданството си упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, включително което произтича от споразумения на Европейския съюз с трети държави;

3. са получили разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз";

4. са получили разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер;

5. са получили разрешение за сезонен работник;

6. са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги - за срока на командироването или изпращането;

7. са получили разрешение за извършване на дейност на свободна практика в Република България.

Чл. 40. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.

(2) Разрешението за работа по ал. 1 се издава за:

1. командировани или изпратени работници и служители - граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;

2. членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;

3. други случаи с цел заетост на граждани на трети държави, необхванати от тази глава.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешението за работа по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 3 в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(4) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на граждани на трети държави в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 41. (1) Разрешението за работа по чл. 40, ал. 1 се издава за срок до една година.

(2) Срокът по ал. 1 за работещите по трудово правоотношение може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначалното издаване.

(3) Срокът по ал. 1 за командировани или изпратени работници и служители може да бъде продължен по изключение с до 12 месеца, ако дейността изисква превишаване на първоначално обявената продължителност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За издаване и продължаване на разрешението работодателят или местното лице, приемащо на работа лицата по чл. 40, ал. 2, т. 1 и 2, внася такса в размер на 400 лв.

(5) За преиздаване на разрешението по чл. 40, ал. 1 поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер 200 лв.

Чл. 42. (1) (Предишен текст на чл. 42 - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да издаде или продължи разрешението по чл. 40, ал. 1, когато:

1. са налице основанията по чл. 11;

2. не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на определената професия от чужденец в страната;

3. на работника - гражданин на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Отказите по ал. 1 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 43. (1) Разрешението по чл. 40, ал. 1 се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:

1. се установи, че за издаването на разрешението са представени неверни данни;

2. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на работника - гражданин на трета държава, не съответства на посочените в разрешението длъжност, място на работа, работодател или лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава;

3. разрешението за пребиваване на работника - гражданин на трета държава, в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България;

4. на работника - гражданин на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.

(2) За отнето разрешение за работа по ал. 1, т. 1 и 2 Агенцията по заетостта уведомява гражданина на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция "Национална сигурност".

(3) В тридневен срок от уведомяването по ал. 2 гражданинът на трета държава е длъжен да върне разрешението за работа в Агенцията по заетостта.

(4) Решението за издаване на разрешение за работа се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.

Чл. 44. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно чл. 24а от Закона за чужденците в Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 3 в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешение за извършване на дейност на свободна практика на граждани на трета държава в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 45. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по чл. 44, ал. 1 се издава за срок до една година.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За издаване и продължаване на разрешението кандидатът внася такса в размер на 400 лв.

(4) За преиздаване на разрешението по чл. 44, ал. 1 поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер 200 лв.

Чл. 46. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Всяка промяна в личните данни и обстоятелствата, декларирани в заявлението за извършване на дейността на свободна практика и в приложените документи, настъпила след започване на дейността, трябва да бъде заявена от гражданина на трета държава до Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от настъпването на промяната.

(2) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта одобрява промени в плана за дейността, в случай че няма да се отразят неблагоприятно върху извършваната дейност и върху поетите от гражданина на трета държава в него ангажименти.

(3) За срока на първоначално издаденото разрешение за извършване на дейност на свободна практика не се допуска промяна в предмета на извършваната дейност.

(4) Гражданин на трета държава, който изпадне във временно затруднение или невъзможност за извършване на дейността на свободна практика, уведомява в 7-дневен срок Агенцията по заетостта.

Чл. 47. (1) (В сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 47 - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от граждани на трети държави се отказва в следните случаи:

1. гражданинът на трета държава не е подал необходимите документи;

2. представеният план за дейността или отчетът за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически или обществен ефект;

3. от подадените документи се установява, че гражданинът на трета държава има намерение да извършва работа по трудово правоотношение;

4. гражданинът на трета държава е подал документи преди изтичането на 12 месеца от датата на отнемането на предишно разрешение за извършване на дейност на свободна практика;

5. гражданинът на трета държава не е изпълнил задълженията си по Кодекса за социално осигуряване и данъчните си задължения;

6. на гражданина на трета държава е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Отказите по ал. 1 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 48. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, когато:

1. се установи, че за издаването на разрешението гражданинът на трета държава е заявил неверни лични данни или не е уведомил Агенцията по заетостта за промяната по чл. 46, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от настъпването на промяната;

2. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта не одобри промяната по чл. 46, ал. 2;

3. гражданинът на трета държава изпадне в неплатежоспособност;

4. в рамките на последните 12 месеца затрудненията или невъзможността за извършване на дейността продължат повече от:

а) три месеца, ако гражданинът на трета държава е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България по-малко от две години;

б) 6 месеца, ако гражданинът на трета държава е извършвал дейност на свободна практика на територията на Република България две години или повече;

5. контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят грубо или системно нарушение на трудовото законодателство по отношение на наетите в изпълнение на дейността лица;

6. на гражданина на трета държава е наложена принудителна административна мярка по реда на Закона за чужденците в Република България;

7. разрешението за пребиваване на чужденеца в страната не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.

(2) За отнето разрешение за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1, т. 1 - 6 Агенцията по заетостта уведомява гражданина на трета държава, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Държавна агенция "Национална сигурност".

(3) В тридневен срок от уведомяването по ал. 2 гражданинът на трета държава връща разрешението за извършване на дейност на свободна практика в Агенцията по заетостта.

(4) Решението за издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика се отменя, когато таксата за издаване на разрешението не е внесена в едномесечен срок от получаване на уведомлението.