Държавен вестник, брой 6 от 22.I

§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

"(2) Изискванията на тази наредба се прилагат при проектиране и изграждане на нови системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради и при реконструкция и основен ремонт на съществуващи системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради."

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите "отоплителни, вентилационни и климатични (ОВК) инсталации" се заменят със "системи за отопление, вентилация и климатизация".

§ 2. В чл. 3, т. 3 думите "ОВК инсталации" се заменят със "системи за отопление, вентилация и климатизация".

§ 3. В чл. 5 ал. 3 се изменя така:

"(3) Строителните продукти се влагат в строежите при условията и по реда Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.)."

§ 4. В чл. 10 т. 1 се изменя така:

"1. Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, приета с Постановление № 164 на Министерския съвет от 2008 г. (ДВ, бр. 64 от 2008 г.), на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ (ДВ, бр. 107 от 2004 г.) и на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 82 от 2004 г.);".

§ 5. Член 136 се изменя така:

"Чл. 136. Строителните конструкции на съоръженията на топлопреносните мрежи се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове по чл. 169, ал. 4 ЗУТ и на техническите спецификации за осигуряване основните изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ."

§ 6. В част четвърта "Правила и нормативи за проектиране и изграждане на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации" глава шеста се изменя така:

"Глава шеста

ОБЩИ ПРАВИЛА И ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА СИСТЕМИ ЗА ОТОПЛЕНИЕ, ВЕНТИЛАЦИЯ И КЛИМАТИЗАЦИЯ НА СГРАДИ

Раздел I

Общи правила при проектиране на системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради

Чл. 186. (1) Общи или самостоятелни системи за отопление и/или вентилация и/или климатизация се проектират и изграждат задължително във всички сгради с РЗП над 50 кв. м, за които се изисква поддържане на един или повече от един нормативни параметри на микроклимата, с изключение на еднофамилни жилищни сгради (единични къщи), за които се предвижда отоплението/охлаждането да се осъществява с индивидуални битови уреди за отопление или охлаждане.

(2) В зависимост от изискванията към създавания микроклимат в сгради за обществено обслужване и в жилищни сгради в съответствие с БДС EN 15251 се определят следните категории за качество на обитаемата среда:

1. категория І - очаквано високо ниво;

2. категория ІІ - очаквано нормално ниво;

3. категория ІІІ - очаквано средно ниво;

4. категория IV - ниво с временни отклонения на стойностите на параметрите извън границите на категория III.

(3) Връзката между видовете категории за качество на обитаемата среда и параметрите на топлинното състояние е съгласно приложение № 9.

Чл. 187. (1) Проектите на системите по чл. 186 се разработват задължително въз основа на задание за проектиране, което се възлага с писмен договор. Заданието се изготвя от технически правоспособен инженер с образователно-квалификационна степен "магистър", придобита в областта на техническите науки от професионално направление "Енергетика" по специалности, свързани с енергопреобразуващи технологии и енергийна ефективност в сгради и промишлени обекти, отоплителна, вентилационна, климатична и хладилна техника.

(2) Със заданието за проектиране се определят фазите на проектиране и вариантността.

(3) Заданието за проектиране включва следните основни технологични, функционални и технически изисквания, свързани със:

1. съответствието с националните нормативни изисквания;

2. външните изчислителни условия (необезпеченост);

3. категорията на качеството и параметрите на обитаемата среда в сградите, както и с възможността за тяхното понижаване в определени периоди на експлоатация, с параметрите на въздуха в стълбищните клетки и в помощните помещения и със специфични параметри на микроклимата, когато това е свързано с технологичния процес, в случай че сградата е производствена;

4. чистотата на външния въздух и нивото на шума на околната среда, в т.ч.:

а) степен на очистване на въздуха за приточните вентилационни и климатични системи в зависимост от предназначението на помещенията;

б) степен на очистване на изхвърляния въздух, когато е приложимо;

5. функционалните особености и режима на експлоатация на помещенията и обслужващите ги системи (създаване на условия за ремонтопригодност);

6. броя на обитателите в помещенията на сградите за обществено обслужване, в които се предвижда масово събиране на хора, и процента на пушачите, ако пушенето е разрешено с друг нормативен акт;

7. вида и енергийните характеристики на ограждащите конструкции и елементи;

8. площта и топлотехническите характеристики на прозорците, възможността за тяхното отваряне, вида на слънцезащитните съоръжения, наличието и мястото на пасивни архитектурни елементи;

9. вътрешните източници на топлина и влага и коефициентите на едновременност;

10. отделяните опасни вещества в помещенията, включително от мебелировка, стенни покрития, подови настилки и др., и възможността за рециркулация на въздуха от помещенията;

11. вида на източника на топлина/студ и допускане на алтернативи;

12. мястото на източника за топлозахранване (котелна централа или абонатна станция) при отчитане на необходимостта от поддръжка, на достъпа за запълване на резервоарите за гориво и осигуряването на въздух за горивния процес;

13. мястото на източника за студозахранване;

14. мястото и типа на комина, ако е необходим;

15. мястото за резервоари за течно гориво, складове за твърдо гориво и помещения за сгурия;

16. мястото за разширителни съдове, за запълване и дрениране на системите;

17. изискванията, произтичащи от допълнителни системи (за ГВБН и др.), които се предвижда да бъдат обслужвани от проектираната система за топло- и студозахранване;

18. вида на системите по чл. 186 и взаимното им съвместяване като интегрирано решение за осигуряване на параметрите на микроклимата;

19. системите за регулиране и активен контрол на проектираните системи, включително защита от замръзване;

20. трасетата и начина на монтаж на топлопроводите;

21. начините за измерване на разхода на горива и енергии, потребявани в сградата, включително интелигентни измервателни системи, системи за енергиен мониторинг на разхода на енергия и стандартизирани системи за енергиен мениджмънт;

22. режима на експлоатация на системите, включително изисквания за понижено топло- и студоподаване през нощта, прекъснато отопление и резервни помпи;

23. топлинния източник за системите за гореща вода за битови нужди, в т.ч. за оползотворяване на възобновяема енергия;

24. необходимостта от обработка на водата;

25. управлението, поддръжката и експлоатацията на системите и необходимостта от оператор;

26. начините за управление на вентилационните системи, включително аварийна вентилация, за намаляване при необходимост на рисковете от пожар и взрив, както и начините за използване на вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината.

(4) Със заданието за проектиране се определя отоплението на стълбищните клетки на жилищни сгради.

(5) При изготвяне на заданието за проектиране може да се избира различна категория за отделно пространство или за цялата сграда по отношение на топлинната среда, качеството на въздуха и акустичната среда. Различна категория може да се избира както за зимни, така и за летни условия.

(6) Когато в заданието за проектиране не се предвижда някое от изискванията по ал. 3, за това изискване се посочва, че същото се изпълнява по начин, който е по преценка на проектанта.

Раздел II

Основни изисквания при проектирането на системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради

Чл. 188. (1) Системите за отопление, вентилация и климатизация на сгради се проектират като високоефективни системи за захранване на сградите с топлина/студ. При проектиране на системите се отчитат изискванията за: енергийна ефективност в европейското и националното законодателство, напредъкът на технологиите, строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, техническите изисквания за защита от шум на сградите при тяхното проектиране, показателите за шум в околната среда и вредните ефекти от шума върху човешкото здраве, изискванията за носимоспособност и безопасна експлоатация на сградите, недопускането на вибрации, електромагнитни полета, отделянето на вредни вещества и неприятни миризми, които не отговарят на хигиенните изисквания за здравна защита, и опазването на околната среда.

(2) При наличие на техническа възможност, икономическа и екологична целесъобразност системите по ал. 1 се проектират, като се отчитат възможностите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, биомаса и/или усвояване на топлината от отработен въздух от механична вентилация или от друга топлина с установен остатъчен потенциал, отделена в резултат на топлообменни процеси в сградата. Икономическата целесъобразност на проектираните системи се изчислява по методиката, определена с Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

Чл. 189. Системите за отопление се проектират за осигуряване на нормираните температури на въздуха в пространствата на сградите през зимния период.

Чл. 190. Системите за вентилация се проектират за:

1. осигуряване на необходимото количество пресен въздух за обитателите;

2. осигуряване на необходимото количество пресен въздух за рaзреждане на отделени опасни вещества в помещенията до пределно допустимата им концентрация при общообменна вентилация;

3. улавяне на опасни вещества и миризми на мястото на отделянето им;

4. отвеждане на топлината и влагата, отделяни в помещенията;

5. осъществяване на топловъздушно отопление с общообменна вентилация.

Чл. 191. (1) Системите за климатизация се проектират за осигуряване на топлинен комфорт в жилищните сгради и в сградите за обществено обслужване, както и в производствените сгради със специфични технологични изисквания към параметрите на микроклимата.

(2) Системите за климатизация работят с принудително движение на въздуха и осигуряват чистота и подвижност на въздуха в климатизираните пространства.

(3) За поддържане на температурата и относителната влажност на въздуха в определени граници нагнетяваният въздух се загрява или охлажда, овлажнява или изсушава. Когато не се изисква едновременно поддържане и на двата параметъра, броят на четирите термодинамични въздухообработващи процеса се намалява на два или три.

Чл. 192. Системите за отопление, вентилация и климатизация в сгради със зони с различно функционално предназначение се проектират като отделни системи за всяка зона.

Чл. 193. (1) Системите за отопление в зависимост от тяхното предназначение и изискванията, които се определят към тях, се разделят на групи, както следва:

1. първа група - системи с повишени изисквания, които осигуряват нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сгради, при които спадането на температурата води до недопустими експлоатационни загуби или в които не се допуска спадането на температурата по технологични причини;

2. втора група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сградите извън посочените по т. 1 с годишна необезпеченост по време до 35 h (0,4 %);

3. трета група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираната температура на вътрешния въздух през зимния период в сградите извън посочените по т. 1 с годишна необезпеченост по време до 88 h (1 %).

(2) Системите за вентилация и климатизация в зависимост от тяхното предназначение и изискванията, които се определят към тях, се разделят на групи, както следва:

1. първа група - системи с повишени изисквания, които осигуряват нормираните параметри и чистотата на въздуха в работните помещения, за които технологични изисквания не допускат промяната им;

2. втора група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 35 h (0,4 %);

3. трета група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 88 h (1 %);

4. четвърта група - системи с нормални изисквания, които осигуряват нормираните параметри с годишна необезпеченост по време 176 h (2 %) - само през летния период."

§ 7. В чл. 194, ал. 1 думите "ОВК инсталации" се заменят със "системи за отопление, вентилация и климатизация на сгради".

§ 8. В чл. 195 ал. 1 се изменя така:

"(1) Системите за отопление, вентилация и климатизация на сгради осигуряват параметрите на микроклимата, както следва:

1. в сгради за обществено обслужване, за които няма специфични изисквания за проектиране, и в жилищни сгради - съгласно приложение № 12, табл. 1 и/или приложение № 18;

2. в сгради за обществено обслужване в областта на образованието, културата и здравеопазването - в съответствие с изискванията на тази наредба, с отчитане на специфичните изисквания на технологичното задание и на нормативните актове за проектиране на този вид сгради;

3. в производствени сгради - съгласно технологичното задание или по приложение № 12, табл. 2."

§ 9. Член 198 се изменя така:

"Чл. 198. Отоплителният товар се изчислява в съответствие с методиката, дадена в приложение № 24."

§ 10. Член 201 се изменя така:

"Чл. 201. Сухият охладителен товар се изчислява в съответствие с методиката, дадена в приложение № 25."

§ 11. Член 204 се изменя така:

"Чл. 204. Влажностният товар се изчислява в съответствие с методиката, дадена в приложение № 26."

§ 12. Член 205 се изменя така:

"Чл. 205. Отделяните опасни вещества в обособено пространство от сградата се определят с технологичното задание или се изчисляват в съответствие с методиката, дадена в приложение № 27."

§ 13. В глава девета се правят следните изменения:

1. Заглавието на глава девета се изменя така:

"Глава девета

СИСТЕМИ ЗА ОТОПЛЕНИЕ".

2. Раздел I "Общи изисквания" се изменя така:

"Раздел I

Общи изисквания

Чл. 206. (1) В сградите за обществено обслужване с РЗП, по-голяма от 50 m², в производствените и спомагателните помещения, в които пребивават хора не по-малко от четири месеца през зимния период независимо от ежедневния им часов престой в сградите, както и в помещенията, за които поддържането на определена температура е необходимо поради технологични изисквания, задължително се проектира система за отопление, осигуряваща нормираната температура на въздуха през отоплителния период.

(2) Проектирането на системи за отопление в жилищни сгради с РЗП, по-голяма от 50 m², е задължително, когато в сградата или в отделни части от нея се предвижда отоплението на повече от едно помещение да се осигури чрез система с общ генератор на топлина и отоплителни тела, свързани с тръбна мрежа.

Чл. 206а. Енергията, отдадена в отопляемия обем от пасивни сградни ограждащи елементи, не се счита за възобновяема енергия.

Чл. 206б. Енергията от термопомпи с електрически задвижвани компресори, с нискотемпературен източник на топлина въздух, вода и земя не се счита за възобновяема, когато средният сезонен коефициент на трансформация е по-малък от 3,5.

Чл. 207. Дежурно отопление се предвижда за помещения, в които не се допуска понижаване на температурата под 5 °C.

Чл. 208. (1) Локално (местно) отопление се предвижда за отделни помещения, които:

1. ще се отопляват повече от 1/3 от времето на експлоатационния им режим през отоплителния период независимо от това, дали съседни на тях помещения се отопляват през същия период;

2. са в жилищни сгради с РЗП, по-малка от 50 m²;

3. са в жилищни сгради с РЗП, равна или по-голяма от 50 m², и не се предвижда помещенията да бъдат отоплявани от система с общ генератор на топлина и отоплителни тела, свързани с тръбна мрежа.

(2) Отоплението по ал. 1 може да се осъществи с индивидуални отоплителни уреди, потребяващи енергия, като в този случай не се изисква проект.

(3) Допуска се отоплението на сгради да се проектира и изпълни с автономни климатизатори или със система от климатизатори с едно външно и с повече от едно вътрешни тела при спазване на условието по чл. 206б.

(4) За недопускане на вреден шум и вибрации, пренасяни чрез конструкцията в резултат на неправилен монтаж, на други вредни въздействия върху здравето на обитателите, както и на въздействия за разрушаване на завършващия слой или нарушаване на архитектурния вид на фасадите на сградите проектите на нови сгради включват задължително детайли за:

1. начина на монтаж на външните тела на климатизаторите, когато със заданието за проектиране се предвижда този начин на отопление/охлаждане;

2. организирано отвеждане на конденз от всички локални климатизатори.

(5) При наличие на техническа възможност изискванията по ал. 4 се спазват и при извършване на основно обновяване, основен ремонт или реконструкции на съществуващи сгради.

(6) Автономните климатизатори и слънчевите колектори, когато са монтирани по фасадите и покривите на сгради, не се считат за издатини по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 и § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на ЗУТ.

Чл. 209. (1) Системата за централно отопление за различните видове сгради се избира със заданието за проектиране в зависимост от функционалното предназначение на сградите.

(2) Централни или локални системи за отопление, както и техни основни ремонти, реконструкции и обновяване, доколкото това е технически възможно и икономически целесъобразно, се проектират при отчитане възможностите за прилагане на:

1. децентрализирани системи за производство на енергия от възобновяеми източници;

2. инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

3. централизирани и локални системи за производство на топлина/студ, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници;

4. термопомпи.

Чл. 210. Въздушно отопление се предвижда, когато:

1. технически е възможно комбиниране на въздушно отопление с нагнетателна вентилация;

2. помещенията са с височина над 5 m и е нецелесъобразно друг вид отопление;

3. се налага периодично отопляване на помещения (халета).

Чл. 211. (1) Лъчисто отопление с открити лъчители се изпълнява в промишлени халета, спортни зали и открити обекти.

(2) Вградени системи с вода за отопление и охлаждане на повърхнини в сгради се проектират така, че да отговарят на изискванията на БДС EN 15377.

Чл. 212. Не се допуска проектиране на лъчисто отопление с вградени серпентини в помещения със:

1. периодична използваемост;

2. колебания в топлинното им натоварване.

Чл. 213. Допуска се проектиране на система за отопление заедно със системи за вентилация и климатизация, когато с топлината, отдадена от отоплителните тела, се компенсират частично или напълно топлинните загуби на помещението.

Чл. 214. Допуска се проектирането на системи за отопление с топлоносител пара с ниско налягане в производствени сгради (халета), когато в тях са проектирани системи за технологична пара.

Чл. 215. (1) Конвективни системи за отопление с принудителна циркулация на топлоносител вода в нови сгради се проектират с максимална температура на топлоносителя на входа на системата 60 °С. По-висока максимална температура на топлоносителя на входа на системата се допуска, когато е предвидено със заданието за проектиране и в него са изложени съответните мотиви за това.

(2) Условието по ал. 1 се изпълнява и при извършване на основен ремонт, основно обновяване или реконструкция на конвективни системи за отопление с принудителна циркулация на топлоносител вода при наличие на техническа възможност за изпълнението и при доказана ефективност при проектирането. Във всички случаи, в които изчисленията не доказват ефект от прилагане на условието по ал. 1, проектирането се осъществява в границите на параметрите на съществуващата система."

§ 14. Член 216 се изменя така:

"Чл. 216. Отоплителните тела се проектират така, че да отговарят на изискванията на БДС EN 442-1."

§ 15. В чл. 221, ал. 3 и 4 се отменят.

§ 16. В чл. 222 думите "подобна степен на пожароопасност" се заменят с "V степен на огнеустойчивост".

§ 17. В чл. 223 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст на чл. 223 става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) За сградите, които подлежат на задължително сертифициране по реда на ЗЕЕ, към всяко отоплително тяло и към група от последователно свързани отоплителни тела с индивидуално захранване с топлоносител се предвижда термостатична спирателно-регулираща арматура."

§ 18. Членове 224 и 225 се отменят.

§ 19. В глава девета "Системи за отопление" заглавието на раздел IІІ се изменя така:

"Раздел III

Тръбна мрежа".

§ 20. В чл. 227 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата "инсталация" се заменя с "мрежа".

2. Алинея 4 се изменя така:

"(4) На всеки клон на мрежата се предвиждат спирателна арматура, арматура за балансиране/регулиране, а когато се изисква по задание - и измервателна арматура."

§ 21. В чл. 228 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Топлоподаването за сградите се осъществява при активен контрол на потреблението на топлина, а когато е предвидено със заданието за проектиране, се предвиждат системи за автоматично регулиране и управление на разхода на енергия, които целят икономия на енергия."

2. Създават се ал. 3 и 4:

"(3) В нови многофамилни жилищни сгради се предвижда измерване на разхода на енергия за отопление за всеки самостоятелен обект с жилищно и нежилищно предназначение в сградата.

(4) При сгради със смесено предназначение системите за отопление се проектират така, че да позволяват индивидуално отчитане на разхода на топлина за отделните части с различно предназначение."

§ 22. В чл. 229, ал. 1 думата "инсталация" се заменя с "мрежа".

§ 23. В чл. 232, ал. 1 и чл. 233, ал. 1 думата "инсталацията" се заменя със "системата".

§ 24. В чл. 237, ал. 1 думата "инсталациите" се заменя със "системите", а в ал. 2 и ал. 6, т. 1 думата "инсталацията" се заменя със "системата".

§ 25. Член 243 се отменя.

§ 26. В чл. 244 думите "Отоплителната инсталация" и "отоплителната инсталация" се заменят съответно със "Системата за отопление" и "системата за отопление".

§ 27. В чл. 248, ал. 1 и чл. 249 думата "инсталация" се заменя с "мрежа".

§ 28. В чл. 251 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 т. 4 се изменя така:

"4. спирателни вентили най-малко на входа на разпределителния колектор и на изхода на събирателния колектор."

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) В сгради в режим на етажна собственост, както и в сгради с повече от един собственик, на всяко топлинно разпределително табло се монтира топломер със спирателна арматура преди и след него."

3. Създава се ал. 3:

"(3) Допуска се, когато в един самостоятелен обект е предвидено повече от едно топлинно разпределително табло и таблата са свързани последователно, да се монтира само един топломер със спирателна арматура преди и след него."

§ 29. Член 252 се изменя така:

"Чл. 252. Системите за лъчисто отопление с вградени отоплителни елементи и открити лъчители се проектират за помещения на сгради за обществено обслужване и в жилищни сгради в съответствие с БДС EN 15377-1,-2,-3."

§ 30. В чл. 254 след означението "БДС CR 1752" се добавя "и БДС EN 15251".

§ 31. В чл. 264 думата "инсталацията" се заменя със "системата", в чл. 277, ал. 1 думата "инсталации" се заменя със "системи", а в чл. 265 и чл. 270, ал. 1 думите "вентилационна инсталация" се заменят със "система за вентилация".

§ 32. В чл. 280, ал. 2 думата "инсталацията" се заменя с думите "тръбната система".

§ 33. Заглавието на глава десета се изменя така:

"Глава десета

СИСТЕМИ ЗА ВЕНТИЛАЦИЯ И КЛИМАТИЗАЦИЯ".

§ 34. В чл. 282 ал. 1 се изменя така:

"(1) Всички помещения, в които пребивават хора, или когато има изисквания на технологичен процес, се предвиждат с естествена, механична или комбинирана вентилация. В случаите, в които се предвижда механична или комбинирана система за вентилация, се изработва проект."

§ 35. В чл. 286 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Системите за вентилация в жилищни сгради, общежития и хотели се отделят от системите за вентилация в помещенията, предназначени за детски заведения, магазини, аптеки, кабинети, ателиета и др., ако такива системи са проектирани в една сграда."

2. Създава се ал. 3:

"(3) Помещения в жилища може да се вентилират с пресен въздух по механичен начин чрез вентилационни агрегати за жилищни помещения (ВАЖ) със или без въздухопровод, които имат висока енергийна ефективност и отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1253/2014 на Комисията от 7 юли 2014 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на вентилационни агрегати. За монтирането на ВАЖ в жилища без въздухопровод не се изисква проект, когато агрегатите имат оценено съответствие съгласно изискванията на Директива 2009/125/ЕО и специфично енергопотребление, изчислено в съответствие с приложение VIII от Регламент (ЕС) № 1253/2014."

§ 36. В чл. 288 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) При доказана техническа и икономическа целесъобразност към системите за вентилация и/или климатизация се предвиждат съоръжения за оползотворяване на топлината от изхвърляния въздух (съоръжения за рекупериране на топлина). Средната сезонна стойност на температурния коефициент на ефективност на съоръженията за рекупериране на топлината (рекуператори "въздух-въздух") на отработения въздух в системите за вентилация за режим на отопление не може да е по-малка от 70 % при изпълнение на условието:

η_r,min ³ 70% .

"

2. В ал. 3 думата "инсталации" се заменя със "системи".

§ 37. В чл. 289 думите "вентилационна или климатична инсталация" се заменят със "система за вентилация и/или климатизация", а в чл. 290, ал. 1 думите "вентилационната система" се заменят със "системата за вентилация".

§ 38. В чл. 291 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, изречение първо думите "вентилационните и климатичните инсталации" се заменят със "системите за вентилация и климатизация".

2. Създава се ал. 5:

"(5) Когато към съоръженията на системите за вентилация и климатизация има водни серпентини, в помещението се предвижда възможност за тяхното източване."

§ 39. Член 294 се отменя.

§ 40. В чл. 296, ал. 2 думата "инсталации" се заменя със "системи".

§ 41. Член 305 се изменя така:

"Чл. 305. (1) Необходимото количество (дебитът) пресен въздух, подаван в помещения, в които въздухът се замърсява само вследствие на пребиваващите в него хора, се определя съгласно приложение № 18 или приложение № 12.

(2) Когато с директно проветряване не могат да се осигурят хигиенните норми за кратността на обмяната на въздуха в помещенията на жилищата, се проектира и изпълнява механична система за вентилация или климатизация съгласно изискванията на тази наредба.

(3) При проектирането на механична система за вентилация или климатизация на нежилищни сгради се спазват изискванията на БДС EN 13779."

§ 42. Член 306 се изменя така:

"Чл. 306. В производствени помещения с механична вентилация се осигурява не по-малко от еднократен въздухообмен в работната зона."

§ 43. В чл. 307 накрая се добавя "съгласно БДС EN 13779 и изискванията на приложение № 28".

§ 44. Членове 308 и 309 се отменят.

§ 45. В чл. 312 думите "вентилационните и климатичните инсталации" се заменят със "системите за вентилация и/или климатизация".

§ 46. В чл. 314, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Думите "климатичните и общообменните вентилационни инсталации" се заменят със "системите за климатизация и системите за общообменна вентилация".

2. Създава се изречение второ: "Правилата за разполагане на отворите за засмукване на пресен въздух и на отворите за изхвърляне на отработения въздух, както и минималните препоръчителни разстояния между отворите за засмукване на пресен въздух и за изхвърляне на отработен въздух съгласно БДС EN 13779 са дадени в приложение № 28."

§ 47. В чл. 318 думите "вентилационните инсталации" се заменят със "системите за вентилация", думите "климатичните инсталации" се заменят със "системите за климатизация", а думите "когато това е икономически целесъобразно" се заменят с "когато тя е допустима и техническите решения с рециркулация са икономически целесъобразни".

§ 48. В чл. 319, ал. 2 и в чл. 320, т. 3 означенията "А и Б" се заменят с "Ф5А и Ф5Б".

§ 49. В чл. 321, ал. 1 думата "клозети" се заменя с "тоалетни".

§ 50. В чл. 323 думата "инсталации" се заменя със "системи".

§ 51. В чл. 327 думите "вентилационната или климатичната инсталация" се заменят със "системата за вентилация и/или климатизация".

§ 52. В чл. 345 думата "инсталации" се заменя със "системи", а думите "Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници" се заменят със "Закона за чистотата на атмосферния въздух и на наредбите за неговото прилагане".

§ 53. В чл. 346 думата "Климатични" се заменя с думите "Системи за климатизация", а накрая се поставя запетая и се добавя "и в съответствие с изискванията на БДС EN 15 251".

§ 54. В чл. 347, ал. 1 и 2 и в чл. 348 думата "инсталациите" се заменя със "системите".

§ 55. Член 350 се изменя така:

"Чл. 350. Допуска се неорганизирано естествено вентилиране на помещенията (посредством клапи, монтирани в прозорци) в жилищни сгради и в сгради за обществено обслужване, в които отделни помещения се климатизират с разделни апарати (сплит) или с вентилаторни конвектори, при условие че този начин на вентилиране осигурява кратност на неорганизирания въздухообмен на вътрешния с външния въздух не по-голяма от 0,5 h^-1. При предвидени други условия кратността на въздухообмена се осигурява с механична система, а където е приложимо - с вентилационни агрегати със или без въздухопровод."

§ 56. В чл. 351 думите "климатични инсталации" се заменят със "системи за климатизация".

§ 57. В чл. 352 думите "климатични и общообменни вентилационни инсталации" се заменят със "системи за климатизация, както и за системите за климатична и общообменна вентилация", а в чл. 353, ал. 2 думите "вентилационните и аспирационните инсталации" се заменят със "системите за вентилация и аспирация".

§ 58. В чл. 358 се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Въздухопроводите, които са компонент на системите за аварийно вентилиране, се предвиждат и изпълняват в съответствие с изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (ДВ, бр. 96 от 2009 г.)."

2. Алинеи 3 и 4 се отменят.

§ 59. В чл. 360, ал. 3 думите "обезпрашителни инсталации" се заменят със "системи за обезпрашаване", в чл. 361, ал. 1 и 2 думите "вентилационни и климатични инсталации" се заменят със "системи за вентилация и климатизация" и в ал. 3 думите "обезпрашителни инсталации" се заменят със "системи за обезпрашаване".

§ 60. Член 366 се изменя така:

"Чл. 366. Допустимите нива на звуково налягане в октавни честоти и в dB(А) за различни приложения се отчитат съгласно приложение № 12, табл. 1 на тази наредба или съгласно Наредба № 4 от 2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството (ДВ, бр. 6 от 2007 г.) и Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.)."

§ 61. В чл. 371 се правят следните изменения:

1. В основния текст думите "отоплителните, вентилационните и климатичните инсталации" се заменят със "системите за отопление, вентилация и климатизация".

2. В т. 2 думата "инсталацията" се заменя със "системата".

3. Точка 3 се изменя така:

"3. икономия и съхранение на енергията и на енергийните ресурси, използвани в сградите."

§ 62. В чл. 372 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата "инсталациите" се заменя с думите "системите за топлоснабдяване и за поддържане на параметрите на микроклимата".

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) За отчитане и анализ на работата на системите се предвиждат прибори, които съхраняват регистрираната от тях информация."

§ 63. В чл. 373 се правят следните изменения:

1. В т. 1 думите "вентилационни инсталации" се заменят със "системи за вентилация".

2. В т. 3:

а) в основния текст думите "климатичните инсталации" се заменят със "системите за климатизация";

б) в буква "е" думите "инсталации" и "инсталациите" се заменят съответно със "системи" и "системите".

3. В т. 4, буква "в" думите "отоплителната инсталация" се заменят със "системата за отопление".

4. В основния текст на т. 6 думата "инсталацията" се заменя със "системата".

5. В основния текст на т. 7 думата "инсталацията" се заменя с думите "централната система".

§ 64. В чл. 374 думите "вентилационни и климатични инсталации" се заменят със "системите за вентилация и климатизация".

§ 65. В чл. 375 се правят следните изменения и допълнения:

1. Основният текст на чл. 375 става ал. 1 и се изменя така:

"(1) Измерване на разхода на енергоносители по видове горива и енергии, както и автоматично регулиране на топло- и студоподаването се предвиждат със заданието за проектиране за всички нови сградни за:

1. системи за отопление, като се приема местно, зонално или централно регулиране съгласно БДС EN 12828;

2. системи за общообменна вентилация и климатизация, в т.ч. за:

а) регулиране на температурата и относителната влажност (когато се изисква със заданието) на въздуха в помещенията и/или за подавания в тях въздух;

б) регулиране на отношението пресен към рециркулационен въздух;

в) защита срещу замръзване на калориферите, работещи с външен въздух;

г) регулиране на температурата на въздуха в помещенията в зависимост от температурата на външния въздух;

д) регулиране на СО₂ в затворени помещения - за сградите за обществено обслужване съгласно заданието за проектиране;

3. топлообменни (абонатни) станции."

2. Създават се ал. 2, 3 и 4:

"(2) Измерването на разхода на енергоносители по видове горива и енергии се предвижда за всички съществуващи жилищни сгради и сгради за обществено обслужване при тяхното обновяване и ремонт.

(3) Измерването и отчитането на топлинна енергия, доставена от топлопреносно предприятие за централно топлоснабдени жилищни сгради, се извършва със средства за измерване за търговско плащане при условията и по реда на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34 от 2007 г.).

(4) При въвеждане на измерване на разхода на горива и енергии и на системи за активен контрол на топлоподаването и студоподаването се отчита нивото на технологиите и технологичния напредък."

§ 66. В чл. 377 думите "Вентилационните и климатичните инсталации" се заменят със "Системите за вентилация и климатизация" и в чл. 382, ал. 1 и 2 думите "аварийната вентилационна инсталация" се заменят със "системата за аварийна вентилация".

§ 67. В чл. 383 накрая се добавя "съгласно изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар".

§ 68. Член 384 се изменя така:

"Чл. 384. Централно управление на системите за отопление, вентилация и климатизация се предвижда в нови сгради за обществено обслужване и в производствени сгради, а за съществуващи сгради за обществено обслужване - когато сградите подлежат на задължително сертифициране по реда на ЗЕЕ. За всички останали сгради се предвижда централно управление на системите за отопление, вентилация и климатизация, когато е заложено в заданието за проектиране."

§ 69. В § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби думата "инсталация" се заменя със "система (мрежа)".

§ 70. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби думите "икономиката и" се заличават.

§ 71. Приложение № 9 към чл. 186, ал. 3 се изменя така:

"Приложение № 9 към чл. 186, ал. 3

Категории за качество на обитаемата среда
Категория	Топлинно състояние на тялото
	предвиден процент на незадоволе- ност (PMD)	предвидена средна оценка (PMV)
	%
I	< 6	-0,2<PMV<0,2
II	< 10	-0,5<PMV<0,5
III	< 15	-0,7<PMV<0,7
IV	>15	PMV<-0,7 или PMV>0,7

Забележки:

І категория (високо ниво на очакване) се препоръчва за помещения, обитавани от хора със специфични нужди, в т.ч. хора с намалена подвижност, хора с увреждания, възрастни хора и др.

ІІ категория (нормално ниво на очаквания) трябва да се използва за нови сгради и при обновяване на съществуващи сгради.

ІІІ категория (умерено или приемливо ниво на очакване) може да се използва за съществуващи сгради.

ІV категория - стойностите са извън критериите за посочените по-горе категории. Тази категория трябва да бъде призната (одобрена) само за ограничена част от годината."

§ 72. В таблица 1 от приложение № 12 към чл. 195, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 305, чл. 347, ал. 1 и 2 и чл. 366 се правят следните допълнения:

1. В заглавието на таблица 1 накрая се добавя "и БДС EN 15251".

2. Таблица 1 се изменя така:

"Таблица 1

Вид/предназначение на сградата	Активност	Брой обитатели, бр./m2	Категория на вътр. топл. среда	Температура на усещането		Максимална средна скорост на въздуха		Ниво на звуково налягане	Дебит на пресния въздух	Допълнителен вентилационен дебит, когато е разрешено пушенето
				лято	зима	лято	зима
				oC	oC	m/s	m/s	db(A)	l/s x m2	l/s x m2
Единичен офис	1,2	0,1	I	24,5±1,0	22,0±1,0	0,18	0,15	30	2,0	-
			II	24,5±1,5	22,0±2,0	0,22	0,18	35	1,4	-
			III	24,5±2,5	22,0±3,0	0,25	0,21	40	0,8	-
			IV	> 27	< 19	0,25	0,21	40	0,8	-
Офис без преградни стени	1,2	0,07	I	24,5±1,0	22,0±1,0	0,18	0,15	35	1,7	0,7
			II	24,5±1,5	22,0±2,0	0,22	0,18	40	1,2	0,5
			III	24,5±2,5	22,0±3,0	0,25	0,21	45	0,7	0,3
Стая за конференции	1,2	0,5	I	24,5±1,0	22,0±1,0	0,18	0,15	30	6,0	5
			II	24,5±1,5	22,0±2,0	0,22	0,18	35	4,2	3,6
			III	24,5±2,5	22,0±3,0	0,25	0,21	40	2,4	2
Аудитория	1,2	1,5	I	24,5±1,0	22,0±1,0	0,18	0,15	30	16(е)	-
			II	24,5±1,5	22,0±2,0	0,22	0,18	33	11,2	-
			III	24,5±2,5	22,0±3,0	0,25	0,21	35	6,4	-
Кафене/ресторант	1,2	0,7	I	24,5±1,0	22,0±1,0	0,18	0,15	35	8,0	-
			II	24,5±2,0	22,0±2,5	0,22	0,18	45	5,6	5
			III	24,5±0,5	22,0±3,5	0,25	0,21	50	3,2	2,8
Класна стая	1,2	0,5	I	24,5±0,5	22,0±1,0	0,18	0,15	30	6,0	-
			II	24,5±1,5	22,0±2,0	0,22	0,18	35	4,2	-
			III	24,5±2,5	22,0±3,0	0,25	0,21	40	2,4	-
Детска градина	1,4	0,5	I	23,5±1,0	20,0±1,0	0,16	0,13	30	7,1	-
			II	23,5±2,0	20,0±2,5	0,20	0,16	40	4,9	-
			III	23,5±2,5	20,0±3,5	0,24	0,19	45	2,8	-
Универсален магазин	1,6	0,15	I	23,0±1,0	19,0±1,5	0,16	0,13	40	4,2	-
			II	23,0±2,0	19,0±3,5	0,20	0,15	45	3,0	-
			III	23,0±3,0	19,0±4,5	0,23	0,18	50	1,6	-
Църква	1,3		I	-	18,0±1,5	-	-	-	-	-
			II	-	18,0±3,0	-	-	-	-	-
			III	-	18,0±4,0	-	-	-	-	-
Музей/галерия	1,6		I	-	19,0±1,5	-	-	-	-	-
			II	-	19,0±3,0	-	-	-	-	-
			III	-	19,0±3,0	-	-	-	-	-
Жилищна сграда	1,2		I	-	22,0±1,0	-	-	30	0,49	-
			II	-	22,0±2,0	-	-	40	0,42	-
			III	-	22,0±3,0	-	-	45	0,35	-
			IV	-	< 19	-	-	45	0,30	-
Баня	0,6		I	-	25,0±0,5	-	-	-	-	-
			II	-	25,0±1,5	-	-	-	-	-
			III	-	25,0±2,0	-	-	-	-	-

§ 73. Създава се приложение № 24 към чл. 198:

"Приложение № 24 към чл. 198

Методика

за изчисляване на отоплителен товар на сгради

1. ВЪВЕДЕНИЕ

С тази методика се определят правилата за изчисляване на топлинната мощност, необходима за постигане на изискваната вътрешна температура при стандартни изчислителни условия.

Изчислителният топлинен товар се определя, както следва:

- стая по стая или отоплявано пространство по отоплявано пространство, за да се оразмерят отоплителните тела;

- за част от сградата или за цялата сграда, за да се определи топлинната мощност, с която те ще бъдат осигурени.

Основните случаи обхващат сгради:

- с ограничена височина на стаята (не повече от 5 m);

- които е прието да бъдат отоплявани при постоянна по време температура на външния въздух, равна на изчислителната температура.

Примери за такива сгради са: къщи, офис сгради и административни сгради, училища, библиотеки, болници, сгради за развлечения, сгради за търговия с хранителни стоки, универсални магазини и други сгради за бизнес цели, индустриални сгради и др.

В приложенията към методиката е дадена информация и за специални случаи, като:

- сгради с голяма етажна височина и халета;

- сгради, в които температурата на въздуха и средната радиационна температура се различават съществено.

Методиката за изчисляване на отоплителния товар и Методиката за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сгради (приложение № 3 от Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (обн., ДВ, бр. 5 от 2005 г.) имат много сходни елементи, тъй като физиката на топлопреноса е една и съща. И към двете методики са дадени опростени методи за определяне на отоплителната мощност или на необходимата топлинна енергия, използвани за експресни оценки, предпроектни проучвания и идейни проекти. Основните разлики са следните: по първата методика се определя количеството необходима топлина (първична енергия), а по втората - последователността на определяне на общия отоплителен товар и оразмеряване на отоплителната мощност; различни климатични данни (изчислителни температури и параметри на външния въздух и на микроклимата, съответно климатични данни); при изчисляване на отоплителния товар не се отчитат притоците от вътрешни източници, слънчево греене и др.

2. ПОЗОВАВАНИЯ

Тази методика е разработена въз основа на европейските стандарти и добрите европейски практики. В нея са включени изисквания на стандарти, като позоваванията на тях са направени на съответните места в текста, както следва:

- БДС EN 673 "Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (U-стойност). Изчислителен метод";

- БДС EN ISO 6946 "Строителни елементи. Съпротивление на топлопреминаване и коефициент на топлопреминаване. Изчислителен метод";

- БДС EN ISO 10077-1 "Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчислителен метод. Част 1: Опростен метод";

- БДС EN ISO 13789 "Топлинни характеристики на сградите. Коефициент на топлинните загуби. Изчислителен метод";

- БДС EN ISO 13370 "Топлинни характеристики на сградите. Топлопренасяне през земята. Изчислителен метод";

- БДС EN ISO 10077-2 "Термично поведение на прозорци, врати и жалузи. Изчисляване на топлопреминаването. Част 2: Числен метод за рамки (ISO/DIS 10077-2:1998)";

- БДС EN ISO 10211-1 "Топлинни мостове в конструкцията на сградата. Топлинни потоци и повърхностни температури. Част 1: Общи изчислителни методи (ISO 10211-1:1995)";

- БДС EN ISO 10211-2 "Топлинни мостове в конструкцията на сградата. Топлинни потоци и повърхностни температури. Част 2: Линейни топлинни мостове (ISO 10211-2:2001)";

- БДС EN ISO 10456 "Материали и продукти за сградата - процедура за определяне на обявените и проектните термични стойности (ISO 10456:1999)";

- БДС EN 12524 "Строителни материали и продукти. Топло- и влаготехнически свойства. Таблични проектни стойности";

- БДС EN ISO 14683 "Топлинни мостове в конструкцията на сградата. Линейно топлопреминаване - опростени методи и нормативни стойности (ISO 14683:1999)".

3. ОСНОВНИ ОЗНАЧЕНИЯ, ЕДИНИЦИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНИ СИМВОЛИ

Таблица 1

Символи и единици
Символ	Наименование	Единица
a,b,c,f	Различни корекционни фактори	-
A	Площ	m2
B’	Пространствена характеристика на пода	m
cp	Специфичен топлинен капацитет при постоянно налягане	J/(kg.K)
D	Дебелина	m
ei	Коефициент на защитно ограждение	-
ek,el	Корекционни фактори за изложение	-
Gw	Корекционен фактор за подпочвени води	-
H	Коефициент на топлопредаване	W/(m2K)
H	Коефициент на общи топлинни загуби	W/K
l	Дължина	m
n	Кратност на въздухообмена	h-1
n50	Кратност на въздухообмена при разлика между налягането във и извън сградата 50 Pa	h-1
P	Периметър на подовата плоча	m
Q	Количество топлина, количество енергия	J
T	Термодинамична температура по скалата на Келвин	K
U	Коефициент на топлопреминаване	W/(m2K)
v	Скорост на вятъра	m/s
V	Обем	m3
	Дебит	m3/s
e	Корекционен фактор за височина	-
Ф	Топлинни загуби, топлинна мощност	W
ФHL	Топлинен товар	W
η	Коефициент на полезно действие	%
l	Коефициент на топлопроводност	W/(m.K)
q	Температура по скалата на Целзий	оC
r	Плътност на въздуха	kg/m3
y	Линеен коефициент на топлопреминаване	W/(m.K)

Таблица 2

Индекси
a	въздух	h	височина	о	усещане
A	част от сградата	inf	инфилтрация	r	средна радиационна
bdg,B	сграда	int	вътрешен	RH	допълнително загряване
bf	под на сутерен	i,j	отоплявано пространство	su	приточен
bw	стена на сутерен	k	елемент от сградата	T	преминаване
e	външен, външна страна	l	топлинен мост	tb	тип на сградата
env	обвивка	m	средногодишно	u	неотоплявано пространство
equiv	еквивалент	mech	механично	V	вентилация
ex	отработен	min	минимален	Dθ	по-висока вътрешна температура
g	земя	nat	естествен	W	вода, прозорец/стена

По смисъла на тази методика:

"Сутерен" - стая се разглежда като сутерен, ако повече от 70 % от външната площ на стена е в контакт със земята.

"Елемент на сградата" - сградна ограждаща конструкция или елемент, като стена, под и др.

"Обособена част от сградата" - общ обем на отопляваните пространства, обслужвани от една обща отоплителна система (т.е. самостоятелни жилища), където топлоснабдяването към всяко самостоятелно жилище може да бъде контролирано от обитателя.

"Проектна температурна разлика" - разликата между вътрешната и външната изчислителна температура.

"Изчислителни топлинни загуби" - количеството топлина за единица време, напускащо сградата към околната среда при определени изчислителни условия

"Коефициент на топлинни загуби" - топлинни загуби за единица температурна разлика.

"Топлопреминаване" - топлината, преминала през ограждащите конструкции и елементи в резултат на температурната разлика.

"Топлинен товар" - необходимата топлина за постигане на зададени вътрешни изчислителни условия.

"Загуби от топлопреминаване на разглежданото пространство" - топлинни загуби към външната среда като резултат от топлопроводност през ограждащите повърхности, както и на топлопреминаване между отопляваните пространства в сградата

"Вентилационни загуби на разглежданото пространство" - топлинни загуби от вентилация или инфилтрация през ограждащите елементи на сградата и преминаване на въздух от едно пространство към друго пространство.

"Външна температура на въздуха" - температурата на въздуха извън сградата.

"Външна изчислителна температура" - външната температура на въздуха, която се използва за изчисляване на топлинните загуби.

"Отоплявано пространство" - пространство, което трябва да се отоплява до определена вътрешна температура.

"Вътрешна температура на въздуха" - температура на въздуха вътре в сградата.

"Вътрешна изчислителна температура" - температура на усещането в центъра на отопляваното пространство (помещение) (във височина 0,6 - 1,6 m), която се използва за изчисляване на топлинните загуби.

"Средногодишна външна температура" - средната стойност на външната температура през годината

"Температура на усещане" - средноаритметично между вътрешната температура на въздуха и средната радиационна температура.

"Топлинна зона" - част от отопляваното пространство, което е със зададена температура и с незначителни пространствени изменения на тази температура.

"Неотоплявано пространство" - помещение, което не е част от отопляваното пространство.

"Вентилационна система" - система, която осигурява определен дебит пресен въздух.

"Зона" - група от помещения, които имат сходни топлинни свойства.

4. ПРИНЦИПИ НА ИЗЧИСЛИТЕЛНИЯ МЕТОД

За основните случаи изчислителният метод се основава на следните хипотези:

- температурното разпределение (температурата на въздуха и изчислителната температура) се приема да бъде равномерно;

- топлинните загуби се изчисляват при стационарни условия, приемайки постоянни стойности за температурата, характеристиката на строителните елементи и т.н.

За основните случаи процедурата може да се използва за по-голяма част от сградите:

- с етажна височина не по-голяма от 5 m;

- отоплявани или приемайки да бъдат отоплявани със зададени постоянни температури;

- където е възможно температурата на въздуха и температурата на усещане да се приемат с еднакви стойности.

В лошо изолираните сгради и/или през периоди на дозагряване с топлоотдаващи системи с мощно конвективно топлоотдаване или с големи отопляващи повърхности със значителни лъчисти елементи (например подово лъчисто отопление) може да има значителни разлики между температурата на въздуха и температурата на усещане, както и отклонение от равномерността на температурата в стаята. Тези случаи са разгледани като специални случаи в приложение Б. Случаят на неравномерност на температурното разпределение е разгледан също и в т. 7.1.4.

Първоначално се изчисляват топлинните загуби, след което резултатите от тях се използват за определяне на топлинния товар.

За изчисляване на топлинните загуби на отоплявано пространство трябва да бъдат разгледани следните елементи:

- изчислителните загуби от топлопреминаване, които са топлинни загуби в резултат на топлопроводност през ограждащите елементи, както и на топлопреминаване към съседни помещения, отоплявани до различна температура;

- топлинните загуби от вентилация, които са топлинни загуби за загряване на външен въздух от вентилация или инфилтрация или на постъпил от съседно, по-студено помещение въздух.

5. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

5.1. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО

Стъпките при изчислителния метод за отоплявано пространство са показани на фиг.1 и са, както следва:

а) определяне стойностите на външната изчислителна температура и на средногодишната външна температура;

б) определяне на вида на пространството (отоплявано или неотоплявано) и на стойностите на вътрешната температура за всяко пространство;

в) определяне на всички размери и топлинни характеристики на строителните елементи за всяко отоплявано и неотоплявано пространство;

г) изчисляване на коефициента на топлопреминаване и умножаване с температурната разлика, за да се получат топлинните загуби от топлопреминаване в отопляваното пространство;

д) изчисляване на коефициента за вентилация и умножаване с температурната разлика, за да се получат топлинните загуби от вентилация в отопляваното пространство;

е) получаване на пълните топлинни загуби в отопляваното пространство като сума на топлинните загуби от топлопреминаване и топлинните загуби от вентилация;

ж) изчисляване на топлинната мощност за донагряване на отопляваното пространство, т.е. допълнително необходимата мощност, която да компенсира ефекта на прекъсване на отоплението;

з) получаване на топлинния товар на отопляваното пространство чрез сумиране на топлинните загуби и мощността за донагряване.

5.2. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА ИЛИ ЗА ЦЯЛАТА СГРАДА

За оразмеряване на топлоснабдяването, т.е. на топлообменник в абонатна станция или котел, се изчисляват общите топлинни товари на частта от сградата или на цялата сграда. Процедурата се основава на резултатите от изчисленията "пространство по пространство".

Стъпките на изчислителната процедура за частта от сградата или за цялата сграда са следните:

а) сумират се топлините загуби за всички отоплявани пространства, без да се има предвид топлопреминаването вътре в границите на системата, за да може да се изчислят общите топлинни загуби на частта от сградата или на цялата сграда;

б) сумират се загубите от вентилация за всички отоплявани пространства, без да се има предвид вентилацията вътре в границите на системата, за да може да се изчислят общите загуби от вентилация на частта от сградата или на цялата сграда;

в) изчисляват се общите топлинни загуби на частта от сградата или на цялата сграда чрез сумиране на загубите от топлопреминаване и вентилационните загуби;

г) сумират се мощностите за донагряване на всички отоплявани пространства, за да се получи общата мощност за донагряване на частта от сградата или на сградата, необходима за компенсиране ефекта на прекъсване на отоплението;

д) изчислява се общият отоплителен товар на частта от сградата или на сградата като сума от общите топлинни загуби и общата мощност за донагряване.

5.3. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД ЗА ОПРОСТЕНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ

Изчисляването по опростения метод следва процедурите, описани в т. 5.1 и 5.2. Тези опростени изчисления се използват за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идейни проекти, за извършване на експресни оценки, за прединвестиционни проучвания. Този метод е показан в т. 9.

Фиг. 1. Изчислителна процедура за отоплявано пространство

6. НЕОБХОДИМИ ДАННИ

Необходимите данни за определяне на топлинния товар са:

6.1. КЛИМАТИЧНИ ДАННИ

- външна изчислителна температура (q_e)за изчисляване на топлинните загуби;

- средногодишна изчислителна температура (q_m,e) за изчисляване на топлинните загуби към земята.

6.2. ВЪТРЕШНА ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕМПЕРАТУРА

Вътрешната температура, която се използва за изчисляване на топлинните загуби, е вътрешната изчислителна температура (q_int). За основните случаи температурата на усещане и вътрешната температура на въздуха се приемат с еднакви стойности. В случаите, когато това е неприложимо, приложение Б съдържа повече информация.

6.3. ДАННИ ЗА СГРАДАТА

Входните данни, които се изискват за изчисляването "стая по стая", са:

- V_i- вътрешен обем на всяка стая (отоплявани или неотоплявани пространства), m³;

- A_k - площ на всеки елемент от сградата ,m²;

- U_k - коефициент на топлопреминаване на всеки елемент от сградата, W/m²K;

- y_l - линеен коефициент на топлопреминаване на топлинен мост, W/m.K;

- l_l - дължина на топлинен мост, m.

Изчисляването на коефициента на топлопреминаване (U стойностите) на сградните елементи трябва да се прави с оглед на граничните условия и характеристиките на материала, които са дефинирани и препоръчани в конкретните стандарти. Обобщаването на всички параметри, които са използвани за изчисляването на U-стойностите на сградата, заедно с отнасянето към подходящи за използване стандарти, са дадени в табл. 3.

Таблица 3

Параметри за изчисляване на U стойности
Символи и единици	Наименование на параметъра	Стандарти
Rsi (m2.K/W)	Съпротивление на топлопредаване на вътрешната повърхност	БДС EN ISO 6946
Rse (m2.K/W)	Съпротивление на топлопредаване на външната повърхност	БДС EN ISO 6946
l (W/m.K)	Коефициент на топлопроводност (хомогенни материали)
	• определяне на обявени и изчислителни стойности (процедура)	БДС EN ISO 10456
	• таблични проектни стойности	БДС EN 12524
	•  типове земя	БДС EN ISO 13370
R (m2K/W)	Термично съпротивление на (не)хомогенни материали	БДС EN ISO 6946
Ra (m2K/W)	Термично съпротивление на въздушни слоеве или кухини
	• невентилирани, слабо и добре вентилирани въздушни слоеве	БДС EN ISO 6946
	• слепени и двойни прозорци	БДС EN ISO 10077-1
U (W/m2.K)	Коефициент на топлопреминаване
	• общ метод за изчисляване	БДС EN ISO 6946
	• прозорци, врати (изчислени и таблични стойности)	БДС EN ISO 10077-1
	• рамки (числен метод)	БДС EN ISO 10077-2
	• остъкляване	БДС EN 673
y  (W/m.K)	Линеен коефициент на топлопреминаване (топлинни мостове)
	• детайлизирано изчисляване (числено-3D)	БДС EN ISO 10211-1
	• детайлизирано изчисляване (2D)	БДС EN ISO 10211-2
	• опростено изчисляване	БДС EN ISO 14683
c  (W/K)	Точкова топлопроводност (3D топлинни мостове)	БДС EN ISO 10211-1

За изчисляване на коефициента на топлинни загуби от вентилация са използвани следващите величини:

- n_min - минимална кратност на въздухоoбмена на час, h^-1;

- n₅₀ - кратност на въздухообмена при разлика между наляганията във и извън сградата 50 Pa, h^-1;

- - дебит на инфилтрирания въздушен поток през неуплътнените ограждащи елементи;

- - дебит на приточния въздушен поток, m³/s;

- - дебит на отработения въздушен поток, m³/s;

- h_v - ефективност на система за оползотворяване топлината на отработения въздух.

Изборът на размерите на сградата трябва да бъде ясно посочен и да не се променя при изчисленията. Независимо от избора трябва да се включат загубите през пълната площ на външна стена. Съгласно БДС EN ISO 13789 може да се използват вътрешни, външни и осови размери, но стандартът не покрива подхода "стая по стая".

7. ОБЩИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ЗА ОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА. ОСНОВНИ СЛУЧАИ

Пълните топлинни загуби за отопляваното пространство (i), (Ф_i) се изчисляват по формулата:

(1) Ф_i = Ф_T,i + Ф_V,i , W,

където:

Ф_T,i са изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване за отопляваното пространство (i), W,

Ф_V,i - изчислителните топлинни загуби от вентилация за отопляваното пространство(i), W.

7.1. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ

Топлинните загуби от топлопреминаване за отопляваното пространство (i) се изчисляват по формулата:

(2) Ф_T,i = (H_T,ie + H_T,iue + H_T,ig + H_T,j) (q_int,i + q_e), W,

където:

H_T,ie е коефициентът на директни топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи, граничещи с външния въздух, W/K;

H_T,iue - коефициентът на топлинни загуби през неотоплявани пространства, W/K;

H_T,ig - коефициентът на топлинни загуби при стационарен режим през елементи, разположени върху земята, W/K;

H_T,ij - коефициентът на топлинни загуби от отопляваното пространство (i) към съседното пространство, отоплявано със значително по-различна температура (j), т.е.съседни отоплявани пространства в частта от сградата или отоплявано пространство в съседната част от сградата, W/K;

q_int,i - вътрешната изчислителна температура на отопляваното пространство (j), °C;

q_e - външната изчислителна температура, °C.

7.1.1. ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ. КОЕФИЦИЕНТ НА ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ H_T,ie

Коефициентът на директни топлинни загуби се отнася за всички елементи на сградата и за линейните топлинни мостове, разделящи отопляваното пространство от околната среда, като стени, подове, тавани, врати, прозорци. Той се изчислява по формулата:

(3) , W/K,

където:

A_k е площта на елемент от сградата (к), m²;

e_k, e_l са корекционните фактори за изложение, които отчитат климатични влияния, като различна изолация, абсорбиране на влагата от елементите на сградата, скорост и температура вятъра, като се приема, че тези влияния не са взети предвид при изчисляване на U стойностите (БДС EN ISO 6946); стойностите на е_к и е_l са дадени в 10.4.1;

U_k е коефициентът на топлопреминаване за елемент на сградата, изчислен съгласно следните стандарти:

- БДС EN ISO 6946 - за непрозрачни елементи;

- БДС EN ISO 10007-1 - за врати и прозорци;

l_l - дължината на линеен топлинен мост (l) между вътрешността и околната среда, m;

y_l - линейният коефициент на топлопреминаване на топлинен мост (l), W/m.K, който може да се изчисли по един от двата начина:

- за груба оценка се използват табличните стойности съгласно БДС EN ISO 14683;

- изчисляване съгласно БДС EN ISO 10211-2.

Табличните стойности на ψ_l в БДС EN ISO 14683 могат да се използват при подхода "изчисляване на сградата като цяло" и не се прилагат при подхода "стая по стая". Пропорционалното разделяне на ψ_l стойностите между стаите е по преценка на проектанта.

Нелинейните топлинни мостове не се третират в това изчисление.

Опростени методи за отчитане на линейните загуби от топлопреминаване

За изчисляване на линейните загуби от топлопреминаване може да се използва следният опростен метод:

(4) U_{KC =} U_{K +} ΔU_tb , W/m².K,

където:

U_KC е коригираният коефициент на топлопреминаване на елементите на сградата (k), като се имат предвид линейните топлинни мостове, W/m².K;

U_K - коефициентът на топлопреминаване за елементите на сградите, W/m².K;

Δ U_tb - корекционен фактор, който зависи от вида на елемента на сградата, W/m².K.

Нормативни стойности са дадени в 10.4.1.

7.1.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРЕЗ НЕОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ H_T,iue

Ако между отопляваното пространство (i) и външната среда (e) има неотоплявано пространство (u), изчислителният коефициент на топлинните загуби (H_T,iue) от отопляваното пространство навън се изчислява, както следва:

(5) ,

където b_U е факторът за намаляване на температурата, който отчита температурната разлика между неотопляваното пространство и външната изчислителна температура.

Този фактор се изчислява по един от следните три метода:

а) ако температурата на неотопляваното пространство q_u е приета или изчислена при изчислителни условия, b_U се определя по формулата:

(6) ;

б) ако стойността на q_u е неизвестна, b_U се определя по формулата:

(7) ,

където:

H_iu е коефициентът на топлинни загуби от отопляваното пространство (i) към неотопляваното пространство (u), W/K, като се имат предвид:

- топлинните загуби от топлопреминаване (от отоплявано към неотоплявано пространство);

- топлинните загуби от вентилация (дебитът на въздуха между отопляваното и неотопляваното пространство);

H_ue - коефициентът на топлинни загуби от неотопляваното пространство (u) към външната среда (e), W/K, като се имат предвид:

- топлинните загуби от топлопреминаване (към външната среда и земята);

- топлинните загуби от вентилация (между неотопляваното пространство и външната среда);

в) нормативни стойности на b_u са дадени в 10.4.2.

7.1.3. TОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРИ СТАЦИОНАРЕН РЕЖИМ ПРЕЗ ЕЛЕМЕНТИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ВЪРХУ ЗЕМЯТА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ H_T,ig

Топлинните загуби през подовете и сутеренните стени, директно или индиректно в контакт със земята, зависят от няколко фактора: площта и изложения периметър на подовата плоча, дълбочината на подовата плоча под земното ниво и термичните свойства на земята.

Топлинните загуби могат да се изчислят съгласно БДС EN ISO 13370, както следва:

- по детайлизиран начин;

- по опростения метод показан по-долу; в този случай топлинните загуби през топлинните мостове не са взети предвид.

Изчислителният стационарен коефициент на топлинни загуби през под H_T,ig от отопляваното пространство (i) към земята (g) се определя, както следва:

(8) ,W/K,

където:

f_g1 е корекционен фактор, зависещ от средногодишното изменение на външната температура; нормативните му стойности са дадени в 10.4.3;

f_g2 - температурният фактор, отчитащ разликата между средногодишната температура и изчислителната външна температура; определя се по формулата:

(9)

А_k - площта на елемент от сградата (k) в контакт с почвата, m²;

U_equiv,k - коефициентът на еквивалентно топлопреминаване на елемент на сградата (k), W/m²K, изчислен в зависимост от вида на пода (виж фиг. 3 - 6 и табл. 4 - 6);

G_W - корекционен фактор, отчитащ влиянието на подпочвените води, което се взема предвид, ако разстоянието между приетото водно ниво и нивото на пода на сутерена (подова плоча) е по-малко от 1 m; този фактор може да бъде изчислен по БДС EN ISO 13370; нормативните му стойности са дадени в 10.4.3.

На фиг. 3 - 6 и табл. 4 - 7 са дадени стойностите на U_equiv,k за различните видове подове съгласно БДС EN ISO 13370 като функция на U стойностите на елементи на сградата и пространствената характеристика В′. В тези фигури и таблици топлопроводността на почвата е приета λ_g = 2 W/m.K, като ефектите на крайната изолация не са взети предвид.

Пространствената характеристика В′ се определя по следния начин (виж фиг. 2):

(10) ,

където:

A_g е площта на земната основа, m²; за цялата сграда Ag е общата площ на приземния под; за част от сградата A_g е площта на приземния под, която се разглежда;

Р - периметърът на земната основа, m; за цялата сграда Р е общият периметър на сградата; за част от сградата Р включва само дължината на външните стени, отделящи разглежданото отоплявано пространство от външната среда.

Фиг. 2. Определяне на пространствената характеристика В′

В БДС EN ISO 13370 пространствената характеристика В′ е изчислена за сградата като цяло. При подхода "стая по стая" тя може да бъде определена по един от следните три начина:

- за всички стаи без външните стени, които разделят разглежданото отоплявано пространство от външната околна среда, се използват стойностите на пространствената характеристика В′, изчислени за цялата сграда;

- за всички стаи с добре изолиран под (U_floor < 0,5 W/m²K) се използват стойностите на пространствената характеристика В′, изчислени за цялата сграда;

- за всички други стаи пространствената характеристика В′ се изчислява поотделно - "стая по стая".

Подова плоча на земното ниво

Коефициентът на еквивалентно топлопреминаване на пода на сутерена е даден на фиг. 3 и табл. 4 като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика В′.

Фиг. 3. U_equiv,bf - стойност за подова плоча върху земя като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика В′, m

Таблица 4

Uequiv,bf - стойност за подова плоча върху земя като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′
B′, m	Uequiv,bf (за z = 0 m), W/m2K
	без изолация	Ufloor = 2,0 W/m2K	Ufloor = 1,0 W/m2K	Ufloor = 0,5 W/m2K	Ufloor = 0,25 W/m2K
2	1,30	0,77	0,55	0,33	0,17
4	0,88	0,59	0,45	0,30	0,17
6	0,68	0,48	0,38	0,27	0,17
8	0,55	0,41	0,33	0,25	0,16
10	0,47	0,36	0,30	0,23	0,15
12	0,41	0,32	0,27	0,21	0,14
14	0,37	0,29	0,24	0,19	0,14
16	0,33	0,26	0,22	0,18	0,13
18	0,31	0,24	0,21	0,17	0,12
20	0,28	0,22	0,19	0,16	0,12

Отопляван сутерен с подова плоча под земното ниво

Основата за изчисляване на еквивалентния коефициент на топлопреминаване за отоплявани сутерени частично или изцяло под земното ниво е подобна на тази за подова плоча върху земя, но включва два типа елементи на сградата, т.е. U_equiv,bf - за подови елементи, и U_equiv,bw - за елементи на стената.

Еквивалентният коефициент на топлопреминаване за подовите елементи е даден на фиг. 4 и 5 и табл. 5 и 6 като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′.

Еквивалентният коефициент на топлопреминаване за стенни елементи е даден на фиг. 6 и табл. 7 като функция на коефициента на топлопреминаване на стената и дълбочината под земното ниво.

За отоплявани сутерени частично под земното ниво топлинните загуби директно към външната среда от тази част на сутерена, която е над земното ниво, се изчисляват съгласно т. 7.1.1 без никакви влияния от земята, като се отчитат само тези части от елементите на сградата, които са над земното ниво.

Фиг. 4. U_equiv,bf - стойности за подова плоча 1,5 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика B′, m

Таблица 5

Uequiv,bf - стойности за подова плоча 1,5 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′
B′, m	Uequiv,bf (за z = 1,5 m), W/m2K
	без изолация	Ufloor=2,0 W/m2K	Ufloor=1,0 W/m2K	Ufloor=0,5 W/m2K	Ufloor=0,25 W/m2K
2	0,86	0,58	0,44	0,28	0,16
4	0,64	0,48	0,38	0,26	0,16
6	0,52	0,40	0,33	0,25	0,15
8	0,44	0,35	0,29	0,23	0,15
10	0,38	0,31	0,26	0,21	0,14
12	0,34	0,28	0,24	0,19	0,14
14	0,30	0,25	0,22	0,18	0,13
16	0,28	0,23	0,20	0,17	0,12
18	0,25	0,22	0,19	0,16	0,12
20	0,24	0,20	0,18	0,15	0,11

Фиг. 5. U_equiv,bf - стойности за подова плоча 3 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′: а - бетонен под (няма изолация); b - пространствена характеристика В′, m

Таблица 6

Uequiv,bf - стойности за подова плоча 3 m под земното ниво като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и пространствената характеристика B′
B′, m	Ueqiuv,bf (за z = 3,0 m), W/m2K
	без изолация	Ufloor = 2,0 W/m2K	Ufloor = 1,0 W/m2K	Ufloor = 0,5 W/m2K	Ufloor = 0,25 W/m2K
2	0,63	0,46	0,35	0,24	0,14
4	0,51	0,40	0,33	0,24	0,14
6	0,43	0,35	0,29	0,22	0,14
8	0,37	0,31	0,26	0,21	0,14
10	0,32	0,27	0,24	0,19	0,13
12	0,29	0,25	0,22	0,18	0,13
14	0,26	0,23	0,20	0,17	0,12
16	0,24	0,21	0,19	0,16	0,12
18	0,22	0,20	0,18	0,15	0,11
20	0,21	0,18	0,16	0,14	0,11

Фиг. 6. U_equiv,bw - стойности за стената в отопляваното пространство като функция на коефициента на топлопреминаване през пода и дълбочината z под земното ниво: а - U - стойности на стената, W/m²K

Таблица 7

Uequiv,bw - стойности за стените на отопляван сутерен като функция на коефициента на топлопреминаване през стените и дълбочината z под земното ниво
Uwall, W/m2k	Uequiv,bw, W/m2K
	z = 0 m	z = 1 m	z = 2 m	z = 3 m
0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
0,50	0,44	0,39	0,35	0,32
0,75	0,63	0,54	0,48	0,43
1,00	0,81	0,68	0,59	0,53
1,25	0,98	0,81	0,69	0,61
1,50	1,14	0,92	0,78	0,68
1,75	1,28	1,02	0,85	0,74
2,00	1,42	1,11	0,92	0,79
2,25	1,55	1,19	0,98	0,84
2,50	1,67	1,27	1,04	0,88
2,75	1,78	1,34	1,09	0,92
3,00	1,89	1,41	1,13	0,96

Неотопляван сутерен

Коефициентът на топлопреминаване през под, разделящ отопляваното пространство от неотопляван сутерен, се изчислява съгласно т. 7.1.2. U стойностите на пода се изчисляват по същия начин, както за под, без никакви влияния от почвата (уравнение (8) и фактори f_g1, f_g2 и G_w не се включват).

Окачен под

Стойностите на коефициента на топлопреминаване на окачен под се изчисляват съгласно т. 7.1.2. U стойностите на окачения под се изчисляват по същия начин, както за под, без никакви влияния от почвата (уравнение 8 и фактори f_g1, f_g2 и G_w не се включват).

7.1.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ КЪМ ИЛИ ОТ ОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА С РАЗЛИЧНА ТЕМПЕРАТУРА. КОЕФИЦИЕНТ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ H_T,ij

Коефициентът на топлинни загуби H_T,ij изразява преминаването на топлина от отоплявано пространство (i) към съседно отоплявано пространство (j) при значително различна температура. Това може да бъде съседна стая вътре в частта от сградата (например баня, стая за медицинско изследване, килер, стая, принадлежаща на съседна част от сградата (апартамент), или стая, намираща се в съседна сграда, която не е отоплявана.

Коефициентът на топлинни загуби H_T,ij се изчислява, както следва:

(11) , W/K,

където:

ƒ_ij е факторът за намаляване на температурата, който отчита разликата между температурата на съседното помещение и външната изчислителна температура:

(12) .

Нормативни стойности на H_T,ij са дадени в 10.4.4.

А_к - площта на елемент от сградата(к), m²;

U_k - коефициентът на топлопреминаване на елемент на сградата (к), W/m²K.

Ефектът на топлинните мостове не е взет предвид при тези изчисления.

7.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ

Изчислителните топлинни загуби от вентилация на отоплявани пространства се определят, както следва:

(13) , W,

където:

H_V,i е изчислителният коефициент на топлинни загуби от вентилация, W/K;

q_int,i - вътрешната изчислителна температура на отопляваното пространство (i), °C;

q_e - външната изчислителна температура, °C.

Изчислителният коефициент на топлинни загуби от вентилация на отопляваното пространство се определя, както следва:

(14) , W/K,

където:

е дебитът на въздуха за отопляваното пространство (i), m³/s;

r - плътността на въздуха при q_int,i, kg/m³;

c_p - специфичният топлинен капацитет на въздуха при q_int,i, J/kgK.

При приемане на константни ρ и c_p уравнение (14) добива вида:

(15) , W/K,

където в случая се изразява в m³/h.

Изчислителната процедура за определяне на съответния дебит зависи от избрания случай, т.е. със или без вентилационна система.

Без вентилационна система

Когато няма вентилационна система, се приема, че приточният въздух е със същите топлинни характеристики както външния въздух. Затова топлинните загуби са пропорционални на разликата между вътрешната изчислителна температура и външната температура на въздуха.

От стойностите на дебита на въздуха за отопляваното пространство (i), които се използват за изчисляването на коефициента на загуби на топлина от вентилация, се избира по-голямата стойност между инфилтрационния дебит вследствие дебита през пукнатините и фугите в ограждащите елементи и минималния дебит по санитарно-хигиенни норми:

(16) , m³/h,

където:

трябва да се изчисли съгласно т. 7.2.2;

трябва да се изчисли съгласно т. 7.2.1.

С вентилационна система

Когато има вентилационна система, подаваният въздух е с температура, различна от температурата на външния въздух, и има различни от него стойности на топлинните характеристики.

Температурният редукционен фактор се представя, като се вземе предвид разликата между температурата на подавания въздух и външната изчислителна температура.

За системи с по-голям дебит на отработения от приточния въздух разликата се покрива от въздух, навлизащ през огражденията на сградата, което също се взема предвид.

Уравнението за изчисляване на дебита на въздуха за отопляваното пространство (i), което се използва за определяне на изчислителния коефициент на топлинните загуби от вентилация, е:

(17) , m³/h,

където:

е инфилтрационният дебит на отопляваното пространство (i), m³/h;

- дебитът на приточния въздух за отопляваното пространство (i), m³/h;

- дебитът на отработения в повече въздух спрямо приточния въздух за отопляваното пространство (i), m³/h, изчислен съгласно т. 7.2.3.2;

f_V,i- температурният редукционен фактор, който се определя по следния начин:

(18) ;

θ_{su, i} - температурата на приточния въздух в отопляваното пространство (i) (или от централната въздушна отоплителна система, или от съседни отоплявани или неотоплявани пространства, или от външната среда), °C; ако се използва oтпадната топлина, θ_{su, i} може да се изчисли от ефективността на системата; за целта θ_{su, i} може да бъде по-ниска или по-висока от вътрешната температура;

трябва да бъде равен или по-голям от минималния дебит съгласно т. 7.2.1.

Прецизен метод за изчисляване на дебита на въздуха в сгради е посочен в prEN 13465.

Опростени методи за определянето на дебита са дадени в т. 7.2.2 и 7.2.3.

7.2.1. ДЕБИТ НА ВЪЗДУХА

За нуждите на хигиената се изисква минимален дебит на пресен въздух. Минималният дебит на въздуха за отопляваното пространство може да се определи по следния начин:

(19) , m³/h,

където:

n_min е минималната кратност на въздухоoбмена за час, h^-1;

V_i - обемът на отопляваното пространство (i); изчислява се на базата на вътрешните размери, m³.

Нормативни стойности на минималната кратност на въздухообмена са дадени в 10.5.1. Кратностите, дадени в 10.5.1, се основават на вътрешните размери. Ако при изчисленията се използват външните размери, стойностите на дебита, дадени в 10.5.1, ще се умножат със съотношението между външния и вътрешния обем на помещението (приблизително стойността е 0,8).

За отворени камини трябва да се вземе предвид по-високият вентилационен поток въздух, необходим за изгарянето.

7.2.2. ИНФИЛТРАЦИЯ ПРЕЗ ОГРАЖДЕНИЯТА НА СГРАДАТА. ДЕБИТ НА ВЪЗДУШНИЯ ПОТОК

Дебитът на инфилтрирания въздух в отопляваното пространство (i), причинен от вятъра и коминния ефект, може да се изчисли по следния начин:

(20) , m³/h,

където:

n₅₀ е кратността на въздухообмена при разлика в наляганията във и извън сградата 50 Pa, h^-1, като се отчита и ефектът на входовете за въздух;

e_i- коефициентът за защитеност;

e_i е височинен корекционен фактор, който отчита нарастването на скоростта на вятъра в зависимост от височината над земното ниво.

Множителят "2" в уравнение (20) е заложен, тъй като n₅₀ стойности са дадени за цялата сграда. При изчисляването трябва да се вземе предвид най-лошият случай, в който въздухът от инфилтрация навлиза от едната страна на сградата.

Стойността на ще бъде равна или по-голяма от нула.

Нормативни стойности за различни конструкции на сгради са дадени в 10.5.2, 10.5.3 и 10.5.4.

7.2.3. ДЕБИТ НА ВЪЗДУШНИЯ ПОТОК ОТ ВЕНТИЛАЦИОННАТА СИТЕМА

7.2.3.1. Приточен дебит

Ако вентилационната система е непозната, загубите от вентилация се изчисляват както за инсталация без вентилационна система.

Ако вентилационната система е позната, приточният дебит на въздуха на отопляваното пространство (i) се изчислява от проектанта при оразмеряване на вентилационната система.

Ако постъпващият въздух е от съседните стаи, той има топлинните характеристики на тези стаи. Ако постъпващият въздух навлиза през канал, той обикновено е загрят. И в двата случая въздушният поток ще бъде определен и подходящият дебит ще бъде изчислен за разглежданите стаи.

7.2.3.2. По-голям дебит на отработения въздух от приточния

При по-голям дебит на отработения въздух от приточния за някои вентилационни системи разликата се замества от външния въздух, който влиза през огражденията на сградата.

Ако разликата не е определена по друг начин, той може да се изчисли за цялата сграда, както следва:

(21) , m³/h,

където:

е дебитът на отработения въздух за цялата сграда, m³/h;

- приточният дебит за цялата сграда, m³/h.

За жилищни сгради приточният дебит за цялата сграда често се приема да е равен на нула.

Първоначално се определя за цялата сграда. Впоследствие разпределението на този дебит на външен въздух за всяко пространство от сградата се изчислява от въздухопропускливостта* на пространството, пропорционално на пропускливостта на цялата сграда. Ако няма никакви стойности за пропускливостта, разпределението на дебита на външния въздух се извършва по опростен метод във функция от обема на всяко пространство, както следва:

(22) , m³/h,

където V_i е обемът на пространството (i).

Това уравнение може да се използва и за определянето на приточния дебит за всяко пространство, ако е даден приточният въздух за цялата сграда.

7.3. ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ ПРОСТРАНСТВА

Отопляваните с прекъсване пространства изискват отоплителна мощност, за да се постигне исканата изчислителна вътрешна температура след понижаването й в даден период. Тази топлинна мощност зависи от:

- топлинния капацитет на елементите на сградата;

- времето за донагряване;

- температурния спад при понижаване на температурата;

- характеристиката на автоматиката.

Отоплителната мощност за донагряване невинаги може да е необходима, например ако:

- автоматиката е способна да преодолее влошаването през най-студените дни;

- топлинните (вентилационните) загуби могат да се намалят през периода на понижаване на температурата.

Отоплителната мощност за донагряване се съгласува с потребителя.

Отоплителната мощност може да бъде определена по детайлизиран начин чрез динамични изчислителни процедури.

В следващите случаи даденият по-долу опростен изчислителен метод може да се използва за определяне на допълнителната отоплителна мощност (за донагряване) на топлинния генератор и отоплителните тела:

• за жилищни сгради:

- периодът на ограничение (нощно понижение) е 8 часа;

- ако конструкцията на сградата не е лека (като конструкция с дървени рамки);

• за административни сгради:

- периодът на ограничение е 48 часа (понижаване през почивните дни);

- периодът на обитаване през работните дни е повече от 8 часа на ден;

- вътрешната изчислителна температура е 20 - 22 °C.

За oтоплителни тела с висока топлинна маса трябва да се има предвид, че е необходимо по-дълго време за донагряване.

Опростен метод за определяне на отоплителната мощност за донагряване

Отоплителната мощност за донагряване, необходима за компенсиране ефекта на отопление с прекъсване (Ф_RH,i) в отопляваното пространство (i), се изчислява, както следва:

(23) Ф_RH,i = A_i ƒ_RH, W,

където:

A_i е площта на пода на отопляваното пространство, m²;

ƒ_RH - корекционен фактор, който зависи от времето за донагряване и приетия пад на вътрешната температура, W/m².

Нормативни стойности на корекционния фактор са дадени в 10.6, като тези данни не са приложими за акумулиращи отоплителни системи.

8. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР

Изчислителният топлинен товар може да се определи за отопляваното пространство, за част от сградата и за цялата сграда, за да се оразмерят отоплителното тяло, топлообменникът, топлинният източник и др.

8.1. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО

За отоплявано пространство (i) изчислителният топлинен товар се определя, както следва:

(24) Ф_HL,i = Ф_T,i + Ф_V,i + Ф_RH,i , W,

където:

Ф_T,iса топлинните загуби от топлопреминаване (i), W;

Ф_V,i - топлинните загуби от вентилация за отопляваното пространство (i), W;

Ф_RH,i - отоплителната мощност за донагряване, която да компенсира ефекта на отопление с прекъсване в отопляваното пространство (i), W.

8.2. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА ИЛИ ЗА ЦЯЛАТА СГРАДА

Изчислителният топлинен товар за част от сградата или за цялата сградат (Ф_HL) се определя по следния начин:

(25) , W,

където:

е сумата на топлинните загуби от топлопреминаване на всички отоплявани пространства, като се изключи топлопреминаването вътре в частта от сградата или в цялата сграда, W;

- топлинните загуби от вентилация на всички отоплявани пространства, като се изключи пренесената топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда, W.

Уравнение (25) съдържа общия дебит за сградата. Доколкото дебитът на всяко помещение се основава на най-лошия случай за него, не е уместно да се сумират дебитите за всички пространства, тъй като най-лошият случай се наблюдава в част от помещенията едновременно. Дебитът за сградата се изчислява, както следва:

При система без вентилация:

(26) ;

При система с вентилация:

(27) ,

където h_v е ефективността на системите за оползотворяване на топлината на отработения въздух; в случай че няма такава система, h_v = 0.

За оразмеряването на топлинния генератор се използва осреднена 24-часова стойност. Ако приточният въздух се загрява в съседна система, необходимият топлинен товар ще бъде изчислен за нея.

- сумата на топлинните мощности на всички отоплявани пространства, необходими за компенсиране ефекта на прекъсваното отопление, W.

9. ОПРОСТЕН ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД

Опростеният изчислителен метод се прилага за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идейни проекти, за прединвестиционни проучвания, за извършване на експресни оценки.

При тези изчисления външните размери се използват като основни (фиг. 7). При определяне на вертикалните размери дебелината на пода на сутерена може да не се взема предвид. При определяне на хоризонталните размери вътрешните стени могат да се разглеждат с половината от тяхната дебелина.

Фиг. 7. Примери за външни размери при опростения изчислителен метод

9.1. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО

9.1.1. ОБЩИ ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ

Общите изчислителни топлинни загуби (Ф_I) за отоплявано пространство (i) се определят, както следва:

(28) , W,

където:

Ф_T,i са изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване за отоплявано пространство (i) ,W;

Ф_V,i - изчислителните топлинни загуби от вентилация за отоплявано пространство (i), W;

f_Dq,i - температурен корекционен фактор, който отчита допълнителните топлинни загуби от стаите, отоплявани с по-висока температура, към съседните отоплявани стаи.

Нормативни стойности на f_Dq,i са дадени в 10.7.3.

9.1.2. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ

Изчислителните топлинни загуби от топлопреминаване (Ф_T,i) за отоплявано пространство (i) се определят, както следва:

(29) , W,

където:

f_k е температурният корекционен фактор за елементи на сградата (k), който отчита разликата между конкретната температура в случая и външната изчислителна температура;

A_k- площта на елемент на сградата (k), m²;

U_k- коефициентът на топлопреминаване на елемент на сградата (k) ,W/m²K.

Стойности на f_k са дадени в 10.7.2.

9.1.3. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ

Изчислителните загуби от вентилация (Ф_V,i)
за отоплявано пространство (i) се определят по следния начин:

(30) , W,

където:

е минималният приточен дебит на въздуха за отопляваното пространство (i), необходим по санитарно-хигиенни съображения, m³/h; определя се по формулата:

(31) , m³/h,

където:

n_min е минималната кратност на въздухообмена на час, h^-1;

V_i - обемът на отопляваното пространство (i), m³, изчислен въз основа на вътрешните размери; за сравнение този обем е 0,8 пъти от обема на пространството, изчисляван въз основа на външните размери.

Нормативни стойности на n_min са дадени в 10.5.1.

Забележка. При механична вентилационна система дебитът на въздуха зависи от изчисляването и оразмеряването на системата. Еквивалентната кратност на въздухообмена с външен въздух може да се изчисли за всяко механично вентилирано пространство въз основа на дебита, температурата на приточния въздух и въздушния обем.

9.2. ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ОТОПЛЯВАНО ПРОСТРАНСТВО

9.2.1. ОБЩ ИЗЧИСЛИТЕЛЕН ТОПЛИНЕН ТОВАР

Общият топлинен товар (Ф_HL,i) за отоплявано пространство (i) се изчислява, както следва:

(32) Ф_HL,i = Ф_i + Ф_RH,i , W,

където:

Ф_i са общите изчислителни топлинни загуби на отопляваното пространство (i), W;

Ф_RH,i - топлинният товар за донагряване на отопляваното пространство (i), W.

9.2.2. ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ ПРОСТРАНСТВА

Топлиният товар за донагряване трябва да компенсира ефекта на отопляването с прекъсване (Ф_RH,i) в отопляваното пространство (i) и се определя по формулата:

(33) Ф_RH,i = A_i + ƒ_RH , W,

където:

A_i е площта на пода на отопляваното пространство (i), m²;

ƒ_RH - факторът за донагряване, който зависи от вида и конструкцията на сградата, времето и приетия пад на вътрешната температура по време на прекъсването.

Нормативни стойности на ƒ_RH са дадени в 10.6.

9.3. ТОПЛИНЕН ТОВАР ЗА ЧАСТ ОТ СГРАДАТА ИЛИ ЗА ЦЯЛАТА СГРАДА

Общият изчислителен топлинен товар за част от сградата или за цялата сграда (Ф_HL) се определя, както следва:

(34) , W,

където:

е сумата от топлинните загуби от топлопреминаване на всички отоплявани пространства, като се изключи преносът на топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда;

- топлинните загуби от вентилация на всички отоплявани пространства, като се изключи преносът на топлина вътре в частта от сградата или в цялата сграда;

- сумата на мощностите за донагряване на всички отоплявани пространства за компенсиране ефекта на отопляване с прекъсване.

10. НОРМАТИВНИ ДАННИ И СТОЙНОСТИ ЗА ИЗЧИСЛЕНИЯТА ПО Т. 6 - 9

В това приложение са определени въведените нормативни данни и стойности, които се използват за определяне на изчислителния отоплителен товар в т. 6 - 9.

10.1. КЛИМАТИЧНИ ДАННИ

Външната изчислителна температура и средногодишната външна температура се определят съгласно приложение № 11 от Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (обн., ДВ, бр. 68 от 2005 г.; попр., бр. 78 от 2005 г.; изм., бр. 20 от 2006 г.).

10.2. ВЪТРЕШНА ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕМПЕРАТУРА (виж т. 6.2)

Нормативните стойности на вътрешната изчислителна температура са дадени в табл. 10.1 за различни видове сгради.

Таблица 10.1

Вътрешна изчислителна температура
Вид на сградата/пространството	θint,i, C°
Офис	20
Офис без преградни стени	20
Зала за конференции	20
Аудитория	20
Кафене/ресторант	20
Класна стая	20
Детска ясла	20
Универсален магазин	16
Къща	20
Баня	24
Църква	15
Музей/галерия	16

10.3. ДАННИ ЗА СГРАДАТА (виж т. 6.3)

Външните размери ще се използват като основни при изчислението (виж т. 9, фиг. 7).

10.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ

10.4.1. ДИРЕКТНИ ТОПЛИННИ ЗАГУБИ H_{T, ie} (виж т. 7.1.1)

Корекционни фактори за изложение е_к и е_i:

Нормативната стойност за е_к и е_i е 1,0.

Линейни загуби от топлопреминаване - корекционен фактор ΔU_tb

Нормативните стойности на корекционния фактор ΔU_tb са дадени в табл. 10.2а - 10.2с.

Таблица 10.2а

Корекционен фактор ΔUtb за вертикални елементи на сградата
Брой на "пробиващите" подове	Брой на "пробиващите" стени	ΔUtb за вертикални строителни елементи, W/m2*K
		пространство с обем ≤100 m3	пространство с обем >100 m3
0	0	0,05	0
	1	0,10	0
	2	0,15	0,05
1	0	0,20	0,10
	1	0,25	0,15
	2	0,30	0,20
2	0	0,25	0,15
	1	0,30	0,20
	2	0,35	0,25
*Виж фиг. 10.1.

Таблица 10.2в

Корекционен фактор ΔUtb за хоризонтални елементи на сградата
Строителни елементи			ΔUtb за хоризонтални строителни елементи, W/m2K
Лек под (дърво, метал и др.)			0
Тежък под (бетон и др.)	Брой на ограждащите външни елементи	1	0,05
		2	0,10
		3	0,15
		4	0,20

Таблица 10.2с

Корекционен фактор ΔUtb за отвори
Площ на строителния елемент, m2	ΔUtb за отвори, W/m2K
0 - 2	0,50
> 2 - 4	0,40
> 4 - 9	0,30
> 9 - 20	0,20
> 20	0,10

"Пробиващи" сградни елементи

"Непробиващи" сградни елементи

Фиг. 10.1. Пример за "пробиващи" и "непробиващи" сградни елементи

10.4.2. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРЕЗ НЕОТОПЛЯВАНИ ПРОСТРАНСТВА H_T,iue(виж т. 7.1.2)

Нормативните стойности на фактора за намаляване на температурата (b_u) са дадени в табл. 10.3.

Таблица 10.3

Фактор за намаляване на температурата bu
Неотоплявано пространство	bu
Стая Само с една външна стена Поне с 2 външни стени без външни врати Поне с 2 външни стени с външна врата (като коридори, гараж) С 3 външни стени (като външно стълбище)	0,4 0,5 0,6 0,8
Сутерен Без прозорци/външни врати С прозорци/външни врати	0,5 0,8
Таванско пространство Висока кратност на въздухообмена за тавански пространства (например тавански покрив от керемиди или от друг материал, осигуряващ прекъсващо покритие), без покривен картон или дъски Друг неизолиран покрив Изолиран покрив	1,0 0,9 0,7
Вътрешни площи за преминаване (без външни стени, кратност на въздухообмена, по-малка от 0,5 h-1)	0
Свободно вентилиране на площи за преминаване (площ от отвори/обем на пространството > 0,005 m2/m3)	1,0
Окачен под (под над въздушно пространство)	0,8

Стаята може да се разглежда като сутерен, ако повече от 70 % от площта на външните стени са в контакт с почвата.

10.4.3. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ПРИ СТАЦИОНАРЕН РЕЖИМ ПРЕЗ ЕЛЕМЕНТИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ВЪРХУ ЗЕМЯТА, H_{T, ij} (виж т. 7.1.3)

Нормативните стойности на корекциония фактор f_g1 и G_w са, както следва:

- f_g1 =1,45;

- G_w =1,00, ако разстоянието между приетото водно ниво и плочата на пода е повече от 1 m;

- G_w =1,15, ако разстоянието между приетото водно ниво и плочата на пода е по-малко от 1 m.

10.4.4. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ КЪМ ИЛИ ОТ ПРОСТРАНСТВА, ОТОПЛЯВАНИ С РАЗЛИЧНА ТЕМПЕРАТУРА, H_{T, ij} (виж т. 7.1.4)

Нормативните стойности на температурата на съседно отоплявано пространство са дадени в табл. 10.4.

Таблица 10.4

Температура на съседно отоплявано пространство
Топлина, пренесена от отопляемо пространство (i), към:	θadjacent space, °С
Съседна стая, вътре, в същата част от сградата	θadjacent space трябва да е уточнено: - например за баня, килер; - например въздействието на вертикалния топлинен градиент
Съседна стая, принадлежаща на друга част от сградата (например апартамент)
Съседна стая, принадлежаща на друга сграда (отоплена или неотоплена)

θ_m.e e средногодишната външна температура.

10.5. ТОПЛИННИ ЗАГУБИ ОТ ВЕНТИЛАЦИЯ

10.5.1. МИНИМАЛНА КРАТНОСТ НА ВЪЗДУХООБМЕНА С ВЪНШЕН ВЪЗДУХ n_min (виж т. 7.2.1 и 9.1.3)

Нормативните стойности на минималната кратност на въздухообмена n_min са дадени в табл. 10.5.

Таблица 10.5

Минимална кратност на въздухообмена с външен въздух nmin
Тип на стаята	nmin, h-1
Обитаема стая (нормативно)	0,5
Кухня или баня с прозорец	1,5
Офис стая	1,0
Стая за срещи, класна стая	2,0

10.5.2. КРАТНОСТ НА ВЪЗДУХООБМЕНА n₅₀ (виж т. 7.2.2)

Нормативните стойности на кратността на въздухообмена n₅₀ за цялата сграда в резултат на разликата в налягането от 50 Pa между външния и вътрешния въздух са дадени в табл. 10.6.

Таблица 10.6

Кратност на въздухообмена за цялата сграда n50
Въздухопропускливост на сградата	Сгради с ниско, средно или високо застрояване при n50, h-1	Едно- и двуфамилна сграда при n50, h-1
Малка	от 0,5 до 2,0	от 1,0 до 3,0
Средна	от 2,0 до 4,0	от 3,0 до 8,0
Голяма	от 4,0 до 10,0	от 8,0 до 20,0

Кратността на въздухообмена за цялата сграда може да бъде представена за други разлики в наляганията под 50 Ра, но тези резултати трябва да се преработят за уравнение (17) по т. 7.2.2.

10.5.3. КОЕФИЦИЕНТ ЗА ЗАЩИТЕНОСТ е (виж т. 7.2.2)

Нормативните стойности на коефициента за защитеност е са дадени в табл. 10.7.

Таблица 10.7

Коефициент за защитеност e
Разположение на сградата	Коефициент за защитеност от вятър e
	при повече от една фасада, изложена на вятъра	при една фасада, изложена на вятъра
Свободно	0,10	0,03
Полусвободно	0,07	0,02
Защитено	0,04	0,01
Коефициент f	15	20

10.5.4. КОРЕКЦИОНЕН ФАКТОР ЗА ВИСОЧИНА ε (виж т. 7.2.2)

Нормативните стойности на корекционния фактор за височина ε са дадени в табл. 10.8.

Таблица 10.8

Корекционен фактор за височина ε
Височина на отопляваното пространство над земното равнище (центърът от височината на стаята до земното равнище), m	ε
0 - 10	1,0
>10 - 30	1,2
>30	1,5

10.6. ПРОСТРАНСТВА, ОТОПЛЯВАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ

Нормативните стойности на фактора за донагряване f_RH са дадени в табл. 10.9а и 10.9б. Тези таблици са съставени въз основа на вътрешните размери на пода и могат да се използват за стаи със средна височина не по-голяма от 3,5 m.

Ефективната сградна маса е дадена за три категории, както следва:

- голяма маса на сградата (бетонни подове и тавани, комбинирани с тухлени или бетонни стени);

- средно тежки сгради (бетонни подове и тавани и леки стени);

- лека сградна маса (окачени тавани и повдигнати подове и леки стени).

Таблица 10.9а

Фактор за донагряване ƒRH за нежилищни сгради с нощна продължителност на понижение на температурата максимум 12 h
Време за донагряване, h	ƒRH, W/m2
	Приет пад на вътрешната температура по време на понижението*
	2 K			3 K			4 K
	Маса на сградата			Маса на сградата			Маса на сградата
	ниска	средна	висока	ниска	средна	висока	ниска	средна	висока
1	18	23	25	27	30	27	36	27	31
2	9	16	22	18	20	23	22	24	25
3	6	13	18	11	16	18	18	18	18
4	4	11	16	6	13	16	11	16	16
* В добре изолирани и плътни сгради приетият пад на вътрешната температура по време на понижение повече от 2 до 3 K не е много вероятен. Той ще зависи от климатичните условия и топлинната маса на сградата.

Таблица 10.9б

Фактор за донагряване ƒRH за жилищни сгради с нощна продължителност на понижение на температурата максимум 8 h
Време за донагряване, h	ƒRH, W/m2
	Приет пад на вътрешната температура по време на понижението*
	1 K	2 K	3 K
	Маса на сградата/ голям	Маса на сградата/ голям	Маса на сградата/ голям
1	11	22	45
2	6	11	22
3	4	9	16
4	2	7	13
* В добре изолирани и плътни сгради приетият пад на вътрешната температура по време на понижение повече от 2 до 3 K не е много вероятен. Той ще зависи от климатичните условия и топлинната маса на сградата.

10.7. ОПРОСТЕН ИЗЧИСЛИТЕЛЕН МЕТОД (виж т. 9)

10.7.1. ТЕМПЕРАТУРЕН КОРЕКЦИОНЕН ФАКТОР f_k (виж т. 9.1.2)

Нормативните стойности на температурния корекционен фактор f_k са дадени в табл. 10.10.

Таблица 10.10

Температурен корекционен фактор fk за опростен изчислителен метод
Топлинни загуби	fk	Забележки
Директно към външната среда	1,00 1,40 1,00	Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани. За врати и прозорци.
През неотоплявано пространство	0,80 1,12	Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани.
През земята	0,3 0,42	Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани.
През покривното пространство	0,90 1,26	Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани.
Окачен под	0,90 1,26	Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани.
Към съседна сграда	0,50 0,70	Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани.
Към съседен апартамент	0,30 0,42	Ако топлинните мостове са изолирани. Ако топлинните мостове не са изолирани.

10.7.2. ТЕМПЕРАТУРЕН КОРЕКЦИОНЕН ФАКТОР f_Δθ (виж т. 9.1.1)

Нормативните стойности на температурния корекционен фактор f_Δθ за стаи, отоплявани с по-висока температура от съседните стаи (например баня), са дадени в табл. 10.11.

Таблица 10.11

Температурен корекционен фактор
Вътрешна изчислителна температура на стаята	fΔθ
Нормална	1,0
По-висока	1,6

11. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТОПЛИННИТЕ ЗАГУБИ ПРИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ

11.1. ТАВАННА ВИСОЧИНА И ГОЛЕМИ ПРОСТРАНСТВА

За основните случаи топлинните загуби се изчисляват, като се приеме еднаква температура на отопляваното пространство с височина 5 m или по-малка. Такова приемане не е валидно, ако височината на стаята надвишава 5 m, тъй като вертикалният температурен градиент повишава топлинните загуби особено през тавана и в този случай той не може да бъде пренебрегнат.

Вертикалният температурен градиент нараства с нарастването на височината на стаята и зависи съществено от общите изчислителни топлинни загуби (нивото на изолация на сградата и външната изчислителна температура) и от вида и мястото на отоплителните тела.

Тези ефекти трябва да бъдат взети предвид с добавки към изчислителните топлинни загуби. Допълнителните топлинни загуби се определят най-добре, като се използват резултатите от динамичните симулационни изчисления, тъй като те отчитат индивидуалните свойства на сградата.

За сгради с изчислителни топлинни загуби, по-малки или равни на 60 W/m² от пода, общите изчислителни топлинни загуби (Ф_i) за пространства с високи тавани могат да бъдат коригирани с въвеждането на корекционен коефициент за таванна височина (f_h,i):

(1) Ф_{i =} (Ф_{T,i +} Ф_V,i) f_h,i,

където стойностите на f_h,i са дадени в табл. 11.1.

Таблица 11.1

Корекционен коефициент за таванна височина fh,i
	Височина на отопляваното пространство, m
	от 5 до 10	от 10 до 15
Преобладаващо лъчисто отопление Топъл под Топъл таван (температурно ниво < 40°С) Излъчване надолу от голяма височина от тела със средна и висока температура Преобладаващо конвективно отопление Естествена конвекция на топъл въздух Принудително, с топъл въздух Кръстосан поток на ниско ниво Надолу от голяма височина Кръстосан въздушен поток от средно ниво със средна и висока температура	1   1,15   1 1,15     1,30 1,21   1,15	1   Не е подходящ за това приложение 1,15 Не е подходящ за това приложение   1,60 1,45   1,30

11.2. СГРАДИ, В КОИТО ТЕМПЕРАТУРАТА НА ВЪЗДУХА И СРЕДНАТА РАДИАЦИОННА ТЕМПЕРАТУРА СЕ РАЗЛИЧАВАТ СЪЩЕСТВЕНО

За основния случай се приема, че температурата на въздуха, средната радиационна температура и работната температура на усещане са с еднакви стойности. Затова топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация се изчисляват, като се използва температурата на усещане.

За пространства, където има съществена разлика между температурата на въздуха и средната радиационна температура, изчисляването на топлинните загуби с използването на температурата на усещане води до некоректни резултати.

За тези случаи загубите от топлопреминаване все още се изчисляват, като се използва температурата на усещане. Изчисляването на топлинните загуби от вентилация обаче трябва да се извършва с вътрешната температура на въздуха. В противен случай изчисленията за топлинните загуби от вентилация (инфилтрация) ще дадат прекалено големи стойности за радиационната отопляваща система и прекалено ниски стойности за конвективната отоплителна система.

Това се взема предвид, ако грешката при изчисляване на топлинните загуби от вентилация е повече от 5 %.

Например при изчислителна температурна разлика 30 K разликата между температурата на въздуха и температурата на усещане е 1,5 K, което съответства на 5 % разлика за топлинните загуби от вентилация. Това съответства на 3 K разлика между температурата на въздуха и средната радиационна температура.

За пространства, където средните U стойности на прозорци/стени удовлетворяват израза по-долу, е необходимо да се коригира разликата между температурата на въздуха и температурата на усещане:

(2)

където:

U_w са средните U стойности на прозорец/стена, W/m².K;

θ_int - вътрешната изчислителна температура на въздуха, °C;

θ_e - външната изчислителна температура на въздуха, °C.

За тези случаи средната радиационна температура се изчислява по вътрешната повърхностна температура. Вътрешната повърхностна температура може да бъде изчислена за дадени U-стойности, вътрешна изчислителна температура, външна изчислителна температура и повърхностна температура на отоплителното тяло. Ако изчислената средна радиационна температура се отклонява повече от 1,5 K от вътрешната изчислителна температура, топлинните загуби от вентилация могат да бъдат изчислени, като се използва температурата на въздуха :

(3) θ_{a =} 2θ₀ - θ_r, °C,

където:

θ₀ е температурата на усещане, °C;

θ_r - средната радиационна температура, °C.

В някои индустриални помещения, където скоростта на въздуха надвишава 0,20 m/s, по-коректната връзка между температурата на усещане, температурата на въздуха и средната радиационна температура се определя по следния начин:

(4) θ₀₌ F_Bθ_{a +} (1 - F_B) θ_r, °C,

където:

F_B = 0,5 - за скорост на въздуха, по-малка от 0,2 m/s;

F_B = 0,6 - за скорост на въздуха 0,2 - 0,6 m/s;

F_B = 0,7 - за скорост на въздуха, по-голяма от 0,6 m/s."

§ 74. Създава се приложение № 25 към чл. 201:

"Приложение № 25 към чл. 201

МЕТОДИКА

за изчисляване на сух охладителен товар на сгради

Топлинните печалби в зависимост от начина на постъпване към дадена сграда или към отделни пространства (помещения) са вследствие на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи (външни стени и покриви и др.), слънчево греене (облъчване) през осветителни отвори, топлопреминаване през преградни (вътрешни), топлина, отдавана в помещението от хора, осветление, уреди, от охлаждани материали и машини, задвижвани с електрически двигатели, топлина от инфилтрация на външен въздух и топлина от изгаряне на газове.

Топлинните печалби се делят на явни и скрити (латентни). Топлинните печалби са явни, когато е налице постъпване на топлина чрез топлопроводност, конвекция и излъчване към помещението, което предизвиква повишаване на температурата на въздуха в него.

Топлинните печалби са латентни, когато в помещението се добавя влага, която увеличава влагосъдържанието на въздуха в него.

Явните топлинни печалби от излъчване се абсорбират частично от огражденията и мебелировката на помещенията и не влияят в определен момент на температурата на въздуха в помещението (за разлика от конвективните), а с известно закъснение, когато загретите от абсорбираната топлина повърхности повишат температурата си и започнат да отдават топлина към въздуха с конвекция. Тъй като изменението на повърхностната температура е във функция на акумулационната способност, закъснението е различно по време. Във връзка с изложеното сумирането на моментните топлинни печалби води до по-голяма охладителна мощност от необходимата за поддържане на зададената температура в помещението в определен момент и до неоправдано преоразмеряване на хладилната машина, което е толкова по-голямо, колкото по-голяма е акумулационната способност на помещението. За правилното и икономично оразмеряване на хладилната машина се налага изчисляването на "охладителен товар за помещение", който се дефинира като топлинна мощност, която трябва да се отвежда от него в определен момент, за да се поддържат зададените температура и влагосъдържание на въздуха.

Явните топлинни печалби водят до т. нар. "сух охладителен товар", който е по-малък от сумата им, докато латентните топлинни печалби определят влажностен охладителен товар, който е равен на сумата им.

1. Сух охладителен товар за помещение

За изчисляването на сухия охладителен товар се използват методиките от международни стандарти, които се основават на метода на преносната функция за обвързване на явните топлинни печалби и сухия охладителен товар. В методиките влиянието на променливата външна температура и на интензитета на пълно слънчево облъчване върху топлопреминаването през външни стени и покриви се отчита с температурна разлика за охладителния товар ( D q_CL), а влиянието на акумулационната способност на помещението по отношение на радиационната съставка на топлинните печалби - с фактор на охладителния товар (F_CL), като D q_CL и F_CL се задават по време.

Във връзка с естеството на топлинните печалби сухият охладителен товар се дели на две съставки: външни въздействия и вътрешни източници.

Методиката за изчисляване на сухия охладителен товар е разработена за помещения, в които се поддържа постоянна температура. Благодарение на корекциите, които могат да се извършват, тази температура може да се изменя в широки граници.

За помещения, в които поради значителни разлики в местните натоварвания се налага зоново климатизиране, изчисленията за охладителния товар трябва да се правят поотделно за зоните.

Изчислителният охладителен товар се определя за месец юли. Само за помещения с ориентация югоизток (ЮИ), юг (Ю) и югозапад (ЮЗ) контролни изчисления следва да се провеждат за месеците септември, октомври или ноември в зависимост от големината на остъкляването.

Табличният материал за изчисленията е за средната географска ширина на България - 42,75 °.

ОХЛАДИТЕЛЕН ТОВАР ОТ ВЪНШНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

1.1. Топлопреминаване през плътни сградни конструкции и елементи, огрени от слънцето (Ф_dT,i)

Изчислява се за всеки час от денонощието по формулата:

(1) Ф_dT,i =UA D q_{CL, W,}

където:

U е коефициентът на топлопреминаване, W/m²K;

A - повърхнината на съответния елемент (повърхнината на покрив се изчислява със светлите размери, а на стени - със светлата дължина и етажната височина), m²;

D q_CL - температурната разлика за охладителния товар, °C (табл. 1, 2 и 3).

Стойностите на D q_CL в табл. 1 и 3 са изчислени за следните условия:

- тъмна от гледна точка на абсорбирането на слънчевите лъчи повърхност;

- температура на помещението 25,5 °C;

- максимална (изчислителна) температура на външния въздух 35 °C, средна температура на външния въздух 29,4 °C и денонощна температурна амплитуда 11,6 °C;

- слънчева радиация, типична за 40° с.г.ш. на 21 юли;

- съпротивление на топлопредаване на външната и вътрешната повърхност съответно R_e = 0,059 m²K/W и R_int = 0,121 m²K/W .

Когато условията за конкретен случай се различават от посочените, се използва коригирана стойност на температурната разлика за охладителния товар, която се изчислява по уравнението:

където:

K_m е корекцията за определен месец от годината (табл. 4);

K_c - корекцията за цвят на повърхността; за покриви K_c = 1 - при тъмно оцветяване или при светло оцветяване в индустриалната зона, и K_c = 0,5 - при трайно светло оцветяване в полски области със слабо замърсяване на въздуха; за стени K_c = 1 - при тъмно оцветяване или при светло оцветяване в индустриалната зона, K_c = 0,5 - при трайно средно светло оцветяване в полска област;

q_int - температурата на въздуха в помещението, °C.

Средната температура на външния въздух се определя по формулата:

където q^*_e,s е изчислителната температура за лятото (през месец юли), °С.

Когато изчисленията се провеждат за друг месец, се използва коригирана изчислителна температура, която се определя, както следва:

q_e,s,_cor = q^*_e,s + D q^*,

където:

D q^*, °С, се отчита от табл. 5 в зависимост от годишната амплитуда на температурата за дадена местност;

Q - денонощната амплитуда на температурата за различни месеци и местности в България; отчита се от табл. 6;

K_v - корекцията за вентилируемо подпокривно пространство с външен въздух.

Стойностите на D q_CL в табл. 1 са изчислени за случаи със и без окачен таван, но без да е предвиждана вентилация на пространството между покрива и окачения таван. Ако таванът е изолиран (има подпокривно пространство) и е организирана вентилация, K_v = 0,75. Случаите, когато подпокривното пространство се използва за камера, през която минава засмукваният от помещението въздух, следва да бъдат анализирани отделно. За външни стени тази корекция не се прави.

Стойностите на коефициента на топлопреминаване U в табл. 1 и 2 трябва да се използват само като ориентировъчни. В конкретен случай те се отчитат от справочни данни или се изчисляват предварително.

За една конкретна конструкция на покрив или външна стена, която не може да бъде намерена в табл. 1 или 2, D q_CL се избира за подобна конструкция с близки стойности на масата (kg/m²) и топлинния капацитет за единица повърхнина (kJ/m²K), след което се правят корекциите за D q_CL,cor по описания начин.

За външни стени, които са непрекъснато в сянка, стойностите на се избират за посока север, независимо от действителното им изложение.

При повече от една външна стена охладителният товар се изчислява за всяка страна поотделно.

1.2. Топлопреминаване и слънчево облъчване през остъклени елементи (Ф_d,F,i)

1.2.1. Охладителен товар от топлопреминаване (Ф_d,_FT,i)

Изчислява се за всеки час от денонощието и за всеки отделен тип остъкляване по формулата:

(3) Ф_d,_FT,I = UA'( q_e,t - q_int), W,

където:

U е коефициентът на топлопреминаване на остъкления елемент, W/m²K;

А' - повърхнината на остъкления елемент (по зидарски мерки), m².

Температурата на външния въздух за t час от денонощието се изчислява по следния начин:

където:

Q е денонощната амплитуда на температурата;

K_t - корекцията на външната температура, % (отчита се от табл. 7); за други месеци освен юли вместо q^*_e,s се използва q^*_e,s,cor и Q за съответния месец (табл. 6).

1.2.2. Охладителен товар от слънчево облъчване през огрятата част на остъкления елемент (Ф_d,FSL,i)

Изчислява се за всеки час от периода на слънцегреене за всеки вид остъкляване и за различните изложения по формулата:

(4) Ф_{d,FSL, i} = A_SLФ_t,maxF_SCF_CL,W,

където:

A_SL е повърхнината на нето остъкляването, огрято от слънцето, m² (вж. за изчисляването му по-долу при определяне засенчването на фасадни остъклени елементи);

Ф_t,max - максималният топлинен поток през единично остъкляване (3 mm) вследствие на пълното слънчево облъчване, W/m² (отчита се в зависимост от изложението и месеца от табл. 8);

F _SC - факторът на проникване (отчита се в зависимост от вида на остъкляването и начина на защита от слънчево облъчване от табл. 9);

F_CL - факторът на охладителния товар; отчита се от табл. 10а, 10б и 10в - за прозорци без вътрешно засенчване, и от табл. 11 - за прозорци с вътрешно засенчване в съответствие с изложението за всеки час от денонощието.

Специфичната маса на помещението (g) в kg/m², необходима при работа с табл. 10а, 10б и 10в, се изчислява, както следва:

- за помещение на междинен етаж:

- за помещение на първия етаж:

- за помещение на най-горен етаж:

където:

А_e,W, А_int,W, А_F и А_C са повърхнините съответно на външните стени, вътрешните стени, пода и тавана на климатизираното помещение, m²;

g_e,W, g_int,W, g_F, g_c - специфичната маса съответно на външните стени, вътрешните стени, пода и тавана, kg/m².

1.2.3. Охладителен товар от слънчево облъчване през засенчената част на остъкления елемент (Ф_d,FSH,i)

Изчислява се както за огрятата част на остъкления елемент:

(5) Ф_{d,FS H,i} = A_SHФ_d,maxF_SCF_CL,W,

където:

A_SH е повърхнината на нето остъкляването, което е засенчено, m² (вж. за изчисляването му по-долу при определяне засенчването на фасадни остъклени елементи);

Ф_d,max - максималният топлинен поток през единично остъкляване (3 mm) вследствие на дифузното облъчване, W/m² (отчита се в зависимост от изложението и месеца от табл. 8);

F_SC и F_CL - както за огрятата част.

1.2.4. Изчисляване засенчването на фасадни остъклени елементи

Огрятата от слънцето повърхност на прозорците в общия случай е по-малка от действителната, защото или остъклената част е монтирана навътре от повърхността на фасадата, или по фасадата има издадени части около прозорците (козирки, ребра), които хвърлят сянка в горната и страничната част на прозореца.

Засенчването се изменя във времето и зависи от геометричните размери на засенчващите елементи, ориентацията на фасадата, годишното и денонощното време, азимута на слънцето (α) и височинния ъгъл на слънцето (γ). За да се избегне извършването на обемни пресмятания, се използва номограмата на фиг. 1. Стойностите на азимутния и височинния ъгъл на слънцето за различните месеци и слънчевото време и за средната географска ширина на България (42°75') са дадени в табл. 12. С помощта на взетите от таблицата стойности на ъглите от номограмата за всеки месец и за всеки час от денонощието за съответното изложение може да се определи сянката отгоре (m') или отстрани (n') на прозореца, при условие че широчината на засенчващия елемент е 1 m. Действително огрятата от слънцето нето остъклена повърхнина е:

или

където:

m и n са съответно сянката отгоре и отстрани;

a, b, c, d, L и H - конструктивните размери на прозореца съгласно фиг. 2;

s - отношението на повърхнината на нето остъкляването към остъкляването по зидарски мерки (вж. табл. 13).

Засенчената част на нето остъклената повърхнина се определя по следния начин:

А_SL и А_SH в (4) и (5) се изчисляват за часа, в който се получава Ф_t,max (вж. табл. 8).

Сухият охладителен товар вследствие на топлопреминаване и слънчево облъчване през остъклени елементи се получава за всеки час от денонощието като сбор от съставките си:

(8) Ф_{d,F, i} = Ф_{d,F T,I} + Ф_{d,FS L,I} + F_d,FSH,I, W,

ОХЛАДИТЕЛЕН ТОВАР ОТ ВЪТРЕШНИ ИЗТОЧНИЦИ

1.3. Топлопреминаване през вътрешни ограждащи елементи (Ф_dTN,i)

Изчислява се за всеки час от денонощието за всяко ограждение по формулата:

(9) Ф_dTN,I = UA( q_nr,t - q_int), W,

където:

U е коефициентът на топлопреминаване на вътрешното ограждение (стена, под, таван), W/m²K;

A - повърхнината на вътрешното ограждение, m² (определя се аналогично на покриви и външни стени);

θ_nr,t - температурата на съседното неклиматизирано помещение за всеки час от денонощието, ^oC; приема се с 2,8 ^оС по-ниска от t_e,t, но не по-ниска от 20 ^оС; допуска се да се работи с θ_e,t за θ_nr,t; за кухни и котелни θ_nr,t може да бъде с 8 - 28 ^оС по-висока от θ_e,t в зависимост от сезона.

За подове върху земя или върху мазе, което не се вентилира, нито отоплява, охладителен товар не се изчислява.

1.4. Осветление (Φ_d,L,i)

Изчислява се за всеки час от денонощието и поотделно за различните типове осветителни тела по формулата:

(10) Φ_d,L,I = P y_use y_saF_CL, W,

където:

P е общата мощност на всички еднотипни осветителни тела, W (произведението на броя на осветителните тела и лампената мощност, написана на табелката на осветителното тяло);

ψ_use - коефициент на използване (отношението на мощността, която ще се използва, към сумарната мощност);

ψ_sa - коефициент за типа на осветителното тяло (за нажежаеми лампи ψ_sa=1, за луминесцентни лампи ψ_sa=1,25, за друг тип разрядни лампи (с живачни или натриеви пари) ψ_sa=1,04÷1,37 - по данни на производителя);

F_CL - фактор на охладителния товар; избира се във функция на два показателя: "а" - съгласно табл. 14, и "b" - съгласно табл. 15, както и във функция на продължителността (времето) на работа на осветлението (8, 10, 12, 14 и 16 часа) от табл. 16а, 16б, 16в, 16г и 16д.

Показателят "a" отчита стайната мебелировка, типа на осветителните тела (невентилируеми или вентилируеми) и организацията на въздухообмена. Показателят "b" отчита масивността на пода и интензивността на циркулацията на въздуха. Когато работните времена на осветлението и на климатичната инсталация са равни, както и когато осветлението работи денонощно, F_CL=1.

За идейни проекти P се определя по формулата:

където:

E е осветеността на помещението, lx (табл. 17);

η_L = 0,3÷0,9 - коефициентът на полезно действие на осветлението;

η_lf - светлинният добив (за нажежаеми лампи η_lf = 10÷15 lm/W; за луминесцентни лампи η_lf = 20÷50 lm/W; за лампи с живачни пари η_lf = 50÷60 lm/W и за лампи с натриеви пари η_lf = 60÷70 lm/W).

1.5. Хора (Φ_d,p)

Изчислява се за всеки час от денонощието по формулата:

(11) Φ_d,p = nΦ_s,pF_CL, W,

където:

n е броят на хората;

F_CL - факторът на охладителния товар; избира се от табл. 18 в зависимост от продължителността на престоя на хората в климатизираното помещение и времето, изминало след влизането им в него; когато престоят на хората съвпада с времето на работа на климатичната инсталация или обектът е гъсто населен (театър, аудитория), ;

Φ_s,p- отделената явна топлина от един човек, W; за различните видове дейност и температура на помещението тя се отчита от табл. 19; отделената явна топлина може да бъде изчислена и от уравненията:

Φ_s,p= 177,9914 + 9,1304153.10^-2 Φ_t,p- 4,817442 q_int, W;

Φ_s,p= 184,5614 + 0,3638804.10^-2 Φ_t,p- 7,529174 q_int, W,

където:

Φ_t,p е пълно отделената топлина от един човек (вж. табл. 20 за различните видове дейност), W;

θ_int - температурата на въздуха в помещението, ^оС.

Първото уравнение е валидно за Φ_t,p = 100÷220 W, второто - за Φ_t,p = 230÷525 W. За двете уравнения q_int = 20÷30 ^оС.

1.6. Уреди, лабораторно оборудване и материали (Φ_d,A)

Изчислява се за всеки час от денонощието по формулата:

(12) Φ_d,A = Φ_max ψ_useK_rF _CL, W,

където:

ψ_use е коефициентът на използване (за кухненско оборудване ψ_use= 0,5);

K_r - корекцията за частта от топлината, отдавана с радиация от топлоизточника (прави се само за уреди под чадър - K_r = 0,32);

F _CL - факторът на охладителния товар; избира се от табл. 21 и 22 в зависимост от това дали се ползва чадър, или не се ползва такъв, от продължителността на работа на топлоизточника и от времето след включването му; когато климатичната инсталация работи с прекъсване, F_CL= 1;

Ф_max - максималната мощност на топлоизточника, W. При кухненско оборудване, захранвано с ел. ток, Ф_max се отчита от каталог. При захранване с пара

където

ṁ_v е масовият дебит на парата, kg/s, r - топлината на изпарение, J/kg.

При кухненско оборудване с директно изгаряне на гориво, като се отчита, че част от топлината излиза с димните газове,

където

ṁ_f е масовият дебит на горивото, kg/s; Q_HV - долната топлина на изгаряне на горивото, J/kg. Когато над кухненското оборудване няма чадър, се приема, че 66 % от Ф_max се предават като осезаема топлина, а 34 % - като латентна. За административни сгради, изчислителни центрове и производствени сгради Ф_max и ψ_use се задават от инвеститора.

При охлаждане на материали в климатизираното помещение:

където:

ṁ_mat e масовият сдебит на материала, kg/s (подлежи на анализ във връзка с нестационарността на процеса);

c_mat - специфичният топлинен капацитет на материала, J/(kgK);

θ_beg - началната температура наs материала, ^оС;

θ_end - крайната температура на материала, ^оС.

1.7. Машини, задвижвани с електрически двигатели (Φ_d,P,i)

Изчислява се за всеки час от денонощието по формулата:

(14) Ф_d,P,i = Ф_pF_CL,W,

където:

Ф_р е топлинната печалба от електрически двигатели, W.

Когато електрическите двигатели и задвижваните машини са в климатизираното помещение,

където:

ψ_sm е коефициентът на едновременност (определя се от инвеститора);

ψ_l - коефициентът на натоварване (отношението на действително потребяваната мощност към номиналната);

η_j - коефициентът на полезно действие на j-тия електрически двигател;

P_j - мощността на вала на j-тия електрически двигател (посочена на табелката му), W.

Когато задвижваната машина е в климатизираното помещение, а електрическият двигател - извън него,

(16) Ф_р = ψ_sm S ψ_l,jP_j, W.

Когато електрическият двигател е в климатизираното помещение, а задвижваната машина - извън него,

По последното уравнение може да се определят топлопостъпленията от вентилатори и помпи, които нагнетяват въздуха извън помещението.

F_CL е фактор на охладителния товар и се отчита от табл. 21. Когато климатичната инсталация работи с прекъсване, F_CL=1.

2. Влажностен охладителен товар за помещение (Φ_h,CL,i)

Влагоотделянията са източник на скрито (латентно) топлопостъпление в помещението, което представлява влажностният му охладителен товар. Той се изчислява за всеки час от денонощието по формулата:

където:

ṁ_w,j (kg/s) са влагоотделянията от един източник;

h_w,j (kJ/kg) - енталпията на водна пара при температурата на източника на влагоотделяне (например хора, открити водни повърхности на басейни или технологични вани, в които с нагряване се поддържа постоянна температура, или енталпията на вода при съответната й температура θ_w, когато топлината за изпарението й се получава от въздуха в помещението (например от разлята вода върху неподгрявани подове (θ_w = θ_int,w) или от фино разпръсквана вода за овлажняване).

3. Товар от инфилтрация на външен въздух (Φ_V,inf,CL,i)

За условията на климата в България, когато в помещението се поддържа свръхналягане, инфилтрацията не се отчита. В противен случай тя се изчислява при най-тежките условия, както следва:

(19) Ф_V,inf,CL,i = 1200V_inf,i(h_e – h_int,i), W,

където обемният дебит на инфилтрирания въздух е:

Ф^w_V,inf,I са топлинните загуби от инфилтрация през зимата, W;

(θ_int,i - θ_e) - изчислителната температурна разлика през зимата, ^оС.

4. Пълен охладителен товар за помещение

Сумата от сухия товар, влажностния товар и товара от инфилтрация за едно помещение дава пълния охладителен товар за помещението:

(20) Ф_t,CL,i = Ф_d,CL,i + Ф_h,CL,i + Ф_V,inf,CL,i , W.

Изчислява се за всеки час от денонощието.

Максималната стойност на пълния охладителен товар на помещението, както и съставките му служат за изчисляване на дебита на нагнетявания в помещението въздух за климатизиране.

5. Пълен охладителен товар за инсталацията на помещение

Изискванията за качество на въздуха в помещението налагат въвеждането на известно количество външен въздух в него за вентилиране или работа на инсталацията изцяло с външен въздух. Този въздух трябва да бъде доведен до желаните параметри на въздуха в помещението, което формира т.нар. "вентилационен товар":

където:

ρ е плътността на нагнетявания въздух (kg/m³);

- дебитът на външния въздух (m³/s);

h_e - изчислителната енталпия на външния въздух (kJ/kg);

h_int,i - енталпията на въздуха в помещението (kJ/kg).

Вентилационният товар, както и товарът от инфилтрация на външен въздух може да бъде осезаем и латентен. Осезаемият вентилационен охладителен товар се изчислява по формулата:

където:

c_p,a (kJ/kg) е специфичният топлинен капацитет на сухия въздух;

θ_е - изчислителната температура на външния въздух, ^оC;

θ_int,i - температурата на въздуха в помещението, ^оC.

Латентният вентилационен товар се изчислява по формулата:

където:

h_w е енталпията на водните пари във въздуха, kJ/kg;

x_e - изчислителното влагосъдържание на външния въздух, kg/kg;

а x_int.i - влагосъдържанието на въздуха в помещението, kg/kg.

Когато за вентилацисонния въздух се предвижда система за използване на топлината на изхвърляния въздух (СИТИВ), параметрите на подавания към помещението външен въздух се изчисляват, като се изхожда от ефективността на пренасяне на осезаема и пълна топлина, както и на влага (ε_s, ε_t, ε_x) на системата.

Охладителният товар от вентилация и инфилтрация се приема постоянен при часовите изчисления.

Максималният пълен охладителен товар за инсталацията на помещение се определя по часовите изчисления:

(24) Ф^max_t,CL,eq,i = Ф^max_t,CL,i + Ф_V,CL,i, W.

С този товар се оразмерява въздухоохладителят във въздухообработващата централа или се избира вътрешното тяло (вентилаторен конвектор) за помещението. С него могат да се проверят получените мощности на въздухоохладителя след построяване на процесите на обработка на въздуха в h,x - диаграма. Графично описание на последователността на изчисленията е показано на фиг. 3.

6. Пълен охладителен товар за сграда или част от сграда

Пълният охладителен товар за сграда или част от нея се получава, като се сумират по време (за всеки час от денонощието) получените стойности за пълния охладителен товар за инсталацията в отделните помещения. Максималната стойност на тези суми ще представлява пълният охладителен товар за сградата, с който ще се оразмери студовият център при централизирано студоснабдяване. При децентрализирано студоснабдяване и възможност с едно външно тяло (компресорно-кондензаторен агрегат) да се обслужват повече от едно вътрешни тела (вентилаторни конвектори) е целесъобразно последните да бъдат зонирани в помещения с различно изложение с оглед намаляване на моментния максимален охладителен товар за външното тяло.

Информационна таблица 1

Температурна разлика за охладителния товар на покрив
С Л Ъ Н Ч Е В О В Р Е М Е																								Час на максимум	Максимална стойност
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15	16	17	18	19	20	21	22	23	24
1. 50 mm тежък бетон + 25 ÷ 50 mm топлоизолация - U = 0,693 W/m2K; C = 143 kJ/m2K; g = 142 kg/m2
Б е з   о к а ч е н   т а в а н
7	5	3	2	0	-1	0	2	6	11	17	23	28	33	36	37	37	34	30	25	20	16	12	10	16	37
С   о к а ч е н   т а в а н
15	14	13	11	10	8	7	7	8	9	11	14	17	19	22	24	25	26	25	25	23	21	20	18	18	26
2. 100 mm тежък бетон + 25 ÷ 50 mm топлоизолация - U = 0,681 W/m2K; C = 230 kJ/m2K; g = 254 kg/m2
Б е з   о к а ч е н   т а в а н
14	12	10	8	7	5	4	4	6	8	11	15	18	22	25	28	29	30	29	27	24	21	19	16	18	30
С   о к а ч е н   т а в а н
17	16	17	14	13	13	12	11	11	11	12	13	15	16	18	19	20	21	21	21	21	20	19	18	19	21
3. 150 mm тежък бетон + 25 ÷ 50 mm топлоизолация - U = 0,664 W/m2K; C = 325 kJ/m2K; g = 366 kg/m2
Б е з   о к а ч е н   т а в а н
18	16	14	12	11	10	9	8	8	9	10	12	15	17	20	22	24	25	25	25	24	22	20	19	19	25
С   о к а ч е н   т а в а н
17	16	17	14	13	13	12	11	11	11	12	13	15	16	18	19	20	21	21	21	21	20	19	18	19	21
4. Терасна система (с мозайка отгоре) U = 0,602 W/m2K; C = 327 kJ/m2K; g = 366 kg/m2
Б е з   о к а ч е н   т а в а н
19	17	15	14	12	11	9	8	7	8	8	10	12	15	18	20	22	24	25	26	25	24	22	21	20	26
С   о к а ч е н   т а в а н
17	16	16	15	15	14	13	13	13	12	12	13	13	14	15	16	16	17	18	18	19	18	18	18	21	19
5. Ламарина с 25 ÷ 50 mm топлоизолация - U = 0,704 W/m2K; C = 45 kJ/m2K; g = 39 kg/m2
Б е з   о к а ч е н   т а в а н
0	-1	-2	-2	-3	-2	3	11	19	27	34	40	43	44	43	39	33	25	17	10	7	5	3	1	14	44
С   о к а ч е н   т а в а н
1	0	-1	-2	-3	-3	0	5	13	20	28	35	40	43	43	41	37	31	23	15	10	7	5	3	15	43
6. 100 mm лек бетон - U = 1,209 W/m2K; C = 91 kJ/m2K; g = 88 kg/m2
Б е з   о к а ч е н   т а в а н
5	3	1	0	-1	-2	-2	1	5	11	18	25	31	36	39	40	40	37	32	25	19	14	10	7	16	40
С   о к а ч е н   т а в а н
10	8	6	4	2	1	0	0	2	6	10	16	21	27	31	34	36	36	34	30	26	21	17	13	17	36
7. 150 mm лек бетон - U = 0,897 W/m2K; C = 119 kJ/m2K; g = 117 kg/m2
Б е з   о к а ч е н   т а в а н
12	10	7	5	3	2	1	0	2	4	8	13	18	24	29	33	35	36	35	32	28	24	19	16	18	36
С   о к а ч е н   т а в а н
18	15	13	11	9	7	6	4	4	4	6	9	12	16	20	24	27	29	30	30	28	25	23	20	20	30
8. 200 mm лек бетон - U = 0,715 W/m2K; C = 109 kJ/m2K; g = 151 kg/m2
Б е з   о к а ч е н   т а в а н
20	17	14	12	10	8	6	5	4	4	5	7	11	14	18	22	25	28	30	30	29	27	25	22	20	30
С   о к а ч е н   т а в а н
22	20	18	16	15	13	11	10	9	8	8	8	9	11	14	16	19	21	23	25	25	25	24	23	20	25
9. Дърво δ = 25 mm с топлоизолация δ = 25 mm - U = 0,965 W/m2K; C = 76 kJ/m2K; g = 39 kg/m2
Б е з   о к а ч е н   т а в а н
3	2	0	-1	-2	-2	-1	2	8	15	22	29	35	39	41	41	39	35	29	21	15	11	8	5	16	41
С   о к а ч е н   т а в а н
11	8	6	5	3	2	1	2	4	7	12	17	22	27	31	33	35	34	32	28	24	20	17	14	17	35
10. Дърво δ = 25 mm с топлоизолация δ = 25 mm - U = 0,619 W/m2K; C = 78 kJ/m2K; g = 44 kg/m2
Б е з   о к а ч е н   т а в а н
2	0	-2	-3	-4	-4	-4	-2	3	9	15	22	27	32	35	36	35	32	27	20	14	10	6	3	16	36
С   о к а ч е н   т а в а н
14	11	9	7	5	4	3	3	4	6	10	14	18	23	27	30	31	32	31	29	26	22	19	16	18	32
Забележки:
1. Съответствието за най-използваните покривни конструкции в България е, както следва:
- панел тип ПП с размери 5970x2980 mm, маса 2,3 t, C = 110 kJ/m2K и g = 130 kg/m2 отговаря на конструкция 1;
- панел тип 2Т с размери 1980x8960 mm, маса 5 t, C = 238 kJ/m2K и g = 282 kg/m2 отговаря на конструкция 2;
- панел тип ППК с размери 1197x9100x250 mm, маса 3,63 t, C = 280 kJ/m2K и g = 333 kg/m2 отговаря на конструкция 3.
2. Изолацията на покрива има следните топлотехнически характеристики: λ = 0,043 W/m.K; ρ = 90 kg/m3.

Информационна таблица 2а

Конструктивни групи външни стени
Група	Вид на конструкцията	U (W/m2K)	g, kg/m2	C, kJ/(m2K)	Код на слоевете
Стени от тежък бетон
E	100 mm бетон	3,321	308	71,1	А0, A1, C5, E1, E0
D	100 mm бетон + 25÷50 mm изолация	0,675÷1,136	308	71,5	А0, A1, C5, B2/B3, E1, E0
C	50 mm изолация + 100 mm бетон	0,675	308	125	A0, A1, B6, C5, E1, E0
C	200 mm бетон	3,321	532	71,1	А0, A1, C5, E1, E0
B	200 mm бетон + 25÷50 mm изолация	0,635÷1,051	537	124,7	A0, A1, C10, B5/B6, E1, E0
A	50 mm изолация + 200 mm бетон	0,653	537	124,7	A0, A1, B3, C10, E1, E0
B	300 mm бетон	2,39	762	177,3	А0, А1, C11, E1, E0
A	300 mm бетон+изолация	0,642	762	165	А0, C11, B6, A6, E0
Стени от лек бетон
F	100 mm бетон + въздушна кухина/изолация	0,914÷1,493	142	33	A0, A1, C2, B1/B2, E1, E0
E	50 mm изолация + 100 mm бетон	0,596÷0,647	142÷181	41,5	A0, A1, B3, C2/C3, E1, E0
E	200 mm бетон	1,669÷2,282	229÷249	47÷45	А0, А1, C7/C8, E1, E0
D	200 mm бетон + въздушна кухина/изолация	0,846÷0,982	200÷278	47÷65	A0, A1, C7/C8, B1/B2, E1, E0
Стени с ламарина от стомана, алуминий или друг метал
G	Със/без въздушна кухина  + 25÷75 mm изолация	0,516÷1,306	24÷29	3,2÷4,2	A0, A3, B5/B6/B12, A3, E0

Информационна таблица 2б

Топлотехнически свойства и кодов номер на слоевете, използвани при изчисляването на коефициентите за покриви и стени
Код на слоя	Описание	δ, mm	λ, W/m.K	ρ, kg/m3	c, kJ/(kgK)	R, m2K/W	g, kg/m2
A0	Съпротивление на външната повърхност					0,059
A1	25 mm външна замазка	25	0,692	1858	0,837	0,036	47,2
A3	Ламарина от стомана, алуминий или друг метал	1,5	44,99	7689	0,418	0,00003	11,7
B1	Съпротивление на въздушен слой					0,16
B2	25 mm изолация	25	0,043	32	0,837	0,585	0,8
B3	50 mm изолация	50	0,043	32	0,837	1,176	1,6
B4	75 mm изолация	75	0,043	32	0,837	1,766	2,4
B5	25 mm изолация	25	0,043	91	0,837	0,586	2,3
B6	50 mm изолация	50	0,043	91	0,837	1,176	4,6
B12	75 mm изолация	75	0,043	91	0,837	1,761	6,9
C2	100 mm лек бетон	100	0,381	608	0,837	0,266	62
C3	100 mm лек бетон	100	0,813	977	0,837	0,125	99,1
C4	100 mm обикновена тухла	100	0,727	1922	0,837	0,139	195,3
C5	100 mm тежък бетон	100	1,73	2242	0,837	0,059	227,5
C7	200 mm лек бетон	200	0,571	608	0,837	0,356	124
C8	200 mm лек бетон	200	1,038	977	0,837	0,195	198,7
C9	200 mm обикновена тухла	200	0,727	1922	0,837	0,28	390,6
C10	200 mm тежък бетон	200	1,73	2242	0,837	0,117	455,9
C11	300 mm тежък бетон	300	1,73	2242	0,837	0,176	683,5
C12	50 mm тежък бетон	50	1,73	2242	0,837	0,029	114,2
C13	150 mm тежък бетон	150	1,73	2242	0,837	0,088	341,7
E0	Съпротивление на вътрешната повърхност					0,121
E1	20 mm вътрешна замазка (гипс, мазилка и др.)	20	0,727	1601	0,837	0,026	30,5

Таблица 3

Температурна разлика за охладителния товар на външна стена
Небесна посока	С Л Ъ Н Ч Е В О   В Р Е М Е																								Час на максимум	Максимална стойност
	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15	16	17	18	19	20	21	22	23	24
С Т Е Н И   Г Р У П А   А
С	8	8	8	7	7	7	7	6	6	6	6	6	6	6	6	6	6	6	7	7	7	7	8	8	2	8
СИ	11	11	10	10	10	9	9	9	8	8	8	9	9	9	9	10	10	10	11	11	11	11	11	11	22	11
И	14	13	13	13	12	12	11	11	10	10	10	11	11	12	12	13	13	13	14	14	14	14	14	14	22	14
ЮИ	13	13	13	12	12	11	11	10	10	10	10	10	10	11	11	12	12	13	13	13	13	13	13	13	22	13
Ю	11	11	11	11	10	10	9	9	9	8	8	8	8	8	8	8	9	9	10	10	11	11	11	11	23	11
ЮЗ	14	14	14	14	13	13	12	12	11	11	10	10	10	9	9	10	10	10	11	12	13	13	14	14	24	14
З	15	15	15	14	14	14	13	13	12	12	11	11	10	10	10	10	10	11	11	12	13	14	14	15	1	15
СЗ	12	12	11	11	11	11	10	10	10	9	9	8	8	8	8	8	8	8	9	9	10	11	11	11	1	12
С Т Е Н И   Г Р У П А   B
С	8	8	8	7	7	6	6	6	5	5	5	5	5	5	5	6	6	7	7	8	8	8	8	8	21	21
СИ	11	10	10	9	9	8	7	7	7	7	8	8	9	9	10	10	11	11	11	12	12	12	11	11	21	21
И	13	13	12	11	10	10	9	8	8	9	9	10	12	13	13	14	14	15	15	15	15	15	14	14	20	20
ЮИ	13	12	12	11	10	10	9	8	8	8	8	9	10	11	12	13	14	14	14	14	14	14	14	14	21	21
Ю	12	11	11	10	9	9	8	7	7	6	6	6	6	7	8	9	10	11	11	12	12	12	12	12	23	23
ЮЗ	15	15	14	13	13	12	11	10	9	9	8	8	7	7	8	9	10	11	13	14	15	15	16	16	24	24
З	16	16	15	14	14	13	12	11	10	9	9	8	8	8	8	8	9	11	12	14	15	16	16	17	24	24
СЗ	13	12	12	11	11	10	9	9	8	7	7	7	6	6	7	7	8	8	9	10	12	13	13	13	24	24
С Т Е Н И   Г Р У П А   C
С	9	8	7	7	6	5	5	4	4	4	4	4	5	5	6	6	7	8	9	9	9	10	9	9	22	10
СИ	10	10	9	8	7	6	6	6	6	7	8	10	10	11	12	12	12	13	13	13	13	12	12	11	20	13
И	13	12	11	10	9	8	7	7	8	9	11	13	14	15	16	16	17	17	16	16	16	15	14	13	18	17
ЮИ	13	12	11	10	9	8	7	6	7	7	9	10	12	14	15	16	16	16	16	16	16	15	14	13	19	16
Ю	12	11	10	9	8	7	6	6	5	5	5	5	6	8	9	11	12	13	14	14	14	14	13	12	20	14
ЮЗ	16	15	16	12	11	10	9	8	7	7	6	6	6	7	8	10	12	14	16	18	18	18	18	17	22	18
З	17	16	15	14	12	11	10	9	8	7	7	7	7	7	8	9	11	13	16	18	19	20	19	18	22	20
СЗ	14	13	12	11	10	9	8	7	6	6	5	5	6	6	6	7	9	10	12	14	15	15	15	15	22	15
С Т Е Н И   Г Р У П А   D
С	8	7	7	6	5	4	3	3	3	3	4	4	5	6	6	7	8	9	10	11	11	10	10	9	21	11
СИ	9	8	7	6	5	5	4	4	6	8	10	11	12	13	13	13	14	14	14	13	13	12	11	10	19	14
И	11	10	8	7	6	5	5	5	7	10	13	15	17	18	18	18	18	18	17	17	16	15	13	12	16	18
ЮИ	11	10	9	7	6	5	5	5	5	7	10	12	14	16	17	18	18	18	17	17	16	15	14	12	17	18
Ю	11	10	8	7	6	5	4	4	3	3	4	5	7	9	11	13	15	16	16	16	15	14	13	12	19	16
ЮЗ	15	14	12	10	9	8	6	5	5	4	4	5	5	7	9	12	15	18	20	21	21	20	19	17	21	21
З	17	15	13	12	10	9	7	6	5	5	5	5	6	6	8	10	13	17	20	22	23	22	21	19	21	23
СЗ	14	12	11	9	8	7	6	5	4	4	4	4	5	6	7	8	10	12	15	17	18	17	16	15	22	18
С Т Е Н И Г Р У П А E
С	7	6	5	4	3	2	2	2	3	3	4	5	6	7	8	10	10	11	12	12	11	10	9	8	20	12
СИ	7	6	5	4	3	2	3	5	8	11	13	14	14	14	14	14	15	14	14	13	12	11	9	8	16	15
И	8	7	6	5	4	3	3	6	10	15	18	20	21	21	20	19	18	18	17	15	14	12	11	9	13	21
ЮИ	8	7	6	5	4	3	3	4	7	10	14	17	19	20	20	20	19	18	17	16	14	13	11	10	15	20
Ю	8	7	6	5	4	3	2	2	2	3	5	7	10	11	16	18	19	18	17	16	14	13	11	10	17	19
ЮЗ	12	10	8	7	6	4	4	3	3	3	4	5	7	10	14	18	21	24	25	21	22	19	17	14	19	25
З	14	12	10	8	6	5	4	3	3	4	4	5	6	8	11	15	20	21	27	27	25	22	19	16	20	27
СЗ	11	9	8	6	5	4	3	3	3	3	4	5	6	7	9	11	14	18	21	21	20	18	15	13	20	21
С Т Е Н И   Г Р У П А   F
С	5	4	3	2	1	1	1	2	3	4	5	6	8	9	11	12	12	13	13	13	11	9	7	6	19	13
СИ	5	4	3	2	1	1	3	8	13	16	17	16	16	15	15	15	15	14	13	12	10	9	7	6	11	17
И	5	4	3	2	2	1	4	9	16	21	24	25	24	22	20	19	18	17	15	13	11	10	8	7	12	25
ЮИ	5	4	3	2	2	1	5	6	10	15	20	23	24	23	22	20	19	17	16	14	12	10	8	7	13	24
Ю	5	4	3	2	2	1	1	1	2	4	7	11	15	19	21	22	21	19	17	15	12	10	8	7	16	22
ЮЗ	8	6	5	4	3	1	1	1	2	3	4	6	10	14	20	24	28	30	29	25	20	16	13	10	18	30
З	9	7	5	4	3	2	2	2	2	3	4	6	8	11	16	22	27	32	33	30	24	19	15	12	19	33
СЗ	8	6	4	3	2	2	1	1	2	3	4	6	7	9	12	15	19	24	26	24	20	16	12	10	19	26
С Т Е Н И   Г Р У П А   G
С	2	1	0	0	0	1	4	5	5	7	8	10	12	13	13	14	14	15	12	8	6	5	4	3	18	15
СИ	2	1	1	0	0	5	15	20	22	20	16	15	15	15	15	15	14	12	10	8	6	5	4	3	9	22
И	2	1	1	0	0	6	17	26	30	31	28	22	19	17	17	16	15	13	11	8	7	5	4	3	10	31
ЮИ	2	1	1	0	0	3	10	18	24	27	28	27	23	20	18	16	15	13	11	8	7	6	4	3	11	28
Ю	2	1	1	0	0	0	1	3	7	12	17	22	25	26	24	21	17	14	11	8	7	5	4	3	14	26
ЮЗ	3	2	2	1	0	0	1	3	4	6	9	14	21	23	33	35	34	29	20	13	10	7	6	4	16	35
З	4	3	2	1	1	1	1	3	5	6	8	10	15	23	31	37	40	37	27	16	11	8	6	5	17	40
СЗ	3	2	1	1	0	0	1	3	4	6	8	10	12	15	20	26	31	31	23	14	10	7	5	4	18	31

Забележка. Най-често използваните ограждащи конструкции, съответно групи стени са, както следва:

Таблица 4

Корекции за месец от годината Km
Месец от годината	С	СИ	И	ЮИ	Ю	ЮЗ	З	СЗ	ХОР.
Януари	-2,7	-5,5	-5	0,5	6,1	0,5	-5	-5,5	-10,7
Февруари	-2,7	-4,4	-3,3	1,6	6,6	1,6	-3,3	-4,4	-7,7
Март	-2,2	-2,7	-1,6	2,2	5,5	2,2	-1,6	-2,7	-4,4
Април	-1,1	-1,1	0	1,1	2,2	1,1	0	-1,1	1,6
Май	0	0	0	0	0,5	0	0	0	0,5
Юни	0,5	0,5	0,5	0	-0,5	0	0,5	0,5	1,1
Юли	0	0	0	0	0,5	0	0	0	s0,5
Август	-1,1	-1,1	0	1,1	2,2	1,1	0	-1,1	1,6
Септември	-2,2	-2,7	-1,6	2,2	5,5	2,2	-1,6	-2,7	-4,4
Октомври	-2,7	-4,4	-3,3	1,6	6,6	1,6	-3,3	-4,4	-7,7
Ноември	-2,7	-5,5	-5	0,5	6,1	0,5	-5	-5,5	-10,5
Декември	-3,3	-5,5	-5,5	0	5,5	0	-5,5	-5,5	-11,6

Таблица 5

Корекция за изчислителната температура на външния въздух през месеците Δθ*, oC
Месец	Годишна температурна амплитуда, Θy
	60	55	50	45	40	35
Март	-16,5	-16,0	-16,0	-11,0	-7,8	-5,5
Април	-11,0	-10,5	-10,5	-9,2	-5,5	-4,0
Май	-6,1	-6,0	-5,0	-4,5	-2,5	-1,7
Юни	-2,1	-1,8	-1,8	-1,8	-0,5	-0,5
Юли	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0
Август	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0
Септември	-3,6	-3,6	-3,6	-3,6	-2,5	-1,1
Октомври	-9,3	-9,0	-9,0	-6,9	-4,1	-3,0
Ноември	-16,5	-15,0	-14,5	-11,5	-8,2	-6,2

Таблица 6

Амплитуда на денонощния ход на температурата на външния въздух Θ, оC
Месец от годината	София	Северна България	Южна България	Черноморие
Януари	7,8	7	7,6	7,5
Февруари	8,6	10	10,1	8,2
Март	10,1	8,9	11,1	7,9
Април	11,2	10,7	12,2	7,2
Май	10,9	10,6	11,3	7,3
Юни	12,5	11	12,7	7,8
Юли	13	12	13,8	9,2
Август	14,4	12	14,8	8,5
Септември	12,5	11,6	13,4	9
Октомври	11,8	11,3	13,1	8,9
Ноември	7,9	7	7,5	6,6
Декември	7,6	7	8	7,3

Таблица 7

Корекции на външната температура за част от денонощието Kt
Час	%	Час	%	Час	%	Час	%
1	87	7	93	13	11	19	34
2	92	8	84	14	3	20	47
3	96	9	71	15	0	21	58
4	99	10	56	16	3	22	68
5	100	11	39	17	10	23	76
6	98	12	23	18	21	24	82

Таблица 8

Максимални топлинни потоци от слънчево облъчване през единично стъкло Φt,max и Φd,max, W/m2
Месец	Вид	Небесна посока
		С	СИ	И	ЮИ	Ю	ЮЗ	З	СЗ	ХОР.
Януари	Фt,max	57	57	452	741	798	741	452	57	368
	Фd,max	57	57	51	76	88	76	51	57	43
Час на максимум		12	12	9	10	12	14	15	12	-
Февруари	Фt,max	72	143	570	776	774	776	570	143	523
	Фd,max	72	38	71	92	102	902	71	38	16
Час на максимум		12	7	9	10	12	14	15	17	-
Март	Фt,max	88	281	673	749	677	719	673	281	666
	Фd,max	88	38	80	100	118	100	80	38	55
Час на максимум		12	7	8	9	12	15	16	17	-
Април	Фt,max	104	434	700	654	523	654	700	434	767
	Фd,max	104	72	109	121	131	121	109	72	73
Час на максимум		12	7	8	9	12	15	16	17	-
Май	Фt,max	115	513	692	570	397	570	692	513	818
	Фd,max	115	98	131	135	143	135	131	98	88
Час на максимум		12	7	8	9	12	15	16	17	-
Юни	Фt,max	120	536	679	528	343	528	679	536	829
	Фd,max	120	109	139	140	146	140	139	109	95
Час на максимум		12	7	8	9	12	15	16	17	-
Юли	Фt,max	118	506	678	556	386	556	678	506	809
	Фd,max	118	104	138	141	148	141	138	104	96
Час на максимум		12	7	8	9	12	15	16	17	-
Август	Фt,max	109	418	676	632	506	632	676	448	754
	Фd,max	109	80	122	133	144	133	122	80	87
Час на максимум		12	7	8	9	12	15	16	17	-
Септември	Фt,max	91	258	632	715	655	715	632	258	644
	Фd,max	91	67	88	10	128	110	83	67	48
Час на максимум		12	8	8	9	12	15	16	16	-
Октомври	Фt,max	74	140	549	750	750	750	519	140	514
	Фd,max	74	40	76	100	109	100	76	40	54
Час на максимум		12	8	9	0	12	14	15	16	-
Ноември	Фt,max	58	58	443	728	785	728	143	58	367
	Фd,max	58	58	5	78	91	78	52	58	45
Час на максимум		12	12	9	10	12	14	15	12	-
Декември	Фt,max	51	51	384	702	785	702	384	51	303
	Фd,max	51	51	41	67	81	67	41	51	40
Час на максимум		12	12	9	10	12	14	15	12	-

Таблица 9

Фактор на проникване, FSC
Вид на остъкляването	τ	Без засенчване	Вътрешни жалузи		Ролетки			Междинни жалузи		Външни жалузи
			средно оцветени	светло оцветени	непрозрачни		прозрачни светли	средно оцветени	светло оцветени	средно оцветени	тъмно оцветени
					тъмни	бели
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
Е д и н и ч н о   о с т ъ к л я в а н е
Прозоречно стъкло 3 mm	0,86	1,00	0,64	0,55	0,59	0,25	0,39	-	-	0,22	0,15
Прозоречно стъкло 6 mm	0,78	0,94	0,64	0,55	0,59	0,25	0,39	-	-	0,21	0,14
Прозоречно стъкло 10 mm	0,72	0,90	0,64	0,55	0,59	0,25	0,39	-	-	-	-
Прозоречно стъкло 12 mm	0,67	0,87	0,64	0,55	0,59	0,25	0,39	-	-	-	-
Абсорбиращо стъкло 3 mm	0,64	0,83	0,64	0,55	0,59	0,25	0,39	-	-	-	-
Абсорбиращо стъкло 6 mm	0,46	0,69	0,57	0,53	0,45	0,30	0,36	-	-	0,18	0,12
Абсорбиращо стъкло 10 mm	0,33	0,60	0,54	0,52	0,40	0,28	0,32	-	-	0,16	0,11
Абсорбиращо стъкло 12 mm	0,24	0,53	0,42	0,40	0,36	0,28	0,31	-	-	0,14	0,10
Рефлектиращо стъкло 3 mm	-	0,30	0,25	0,23	-	-	-	-	-	-	-
Рефлектиращо стъкло 6 mm	-	0,40	0,33	0,29	-	-	-	-	-	-	-
Рефлектиращо стъкло 10 mm	-	0,50	0,42	0,38	-	-	-	-	-	-	-
Рефлектиращо стъкло 12 mm	-	0,60	0,50	0,44	-	-	-	-	-	-	-
Д в о й н о   о с т ъ к л я в а н е
Проз. ст. 3 mm/проз. ст. 3 mm	0,87/0,87	0,88	0,57	0,51	0,60	0,25	0,37	0,36	0,33	0,20	0,14
Проз. ст. 6 mm/проз. ст. 6 mm	0,80/0,80	0,81	0,57	0,51	0,60	0,25	0,37	0,36	0,33	0,18	0,12
Абс. ст. 6 mm/проз. ст. 6 mm	0,46/0,80	0,55	0,39	0,36	0,40	0,22	0,30	0,30	0,28	0,10	0,10
Рефл. ст./проз. ст.	-	0,20	0,19	0,18	-	-	-	-	-	-	-
Рефл. ст./проз. ст.	-	0,30	0,27	0,26	-	-	-	-	-	-	-
Рефл. ст./проз. ст.	-	0,40	0,34	0,33	-	-	-	-	-	-	-
Т р и к а т н о   о с т ъ к л я в а н е
Прозоречно стъкло 3 mm	-	0,83	0,56	0,48	-	-	-	-	-	0,18	0,12
Прозоречно стъкло 6 mm	-	0,69	0,52	0,47	-	-	-	-	-	0,15	0,10

Продължение на табл. 9

Вид на остъкляването	τ	Пердета
		прозрачни			полупрозрачни			непрозрачни
		тъмно оцветени	средно оцветени	светло оцветени	тъмно оцветени	средно оцветени	светло оцветени	тъмно оцветени	средно оцветени	светло оцветени
Е д и н и ч н о   о с т ъ к л я в а н е
Прозоречно стъкло 3 mm	0,86	-	-	-	-	-	-	-	-	-
Прозоречно стъкло 6 mm	0,78	0,80	0,75	0,70	0,65	0,60	0,55	0,50	0,45	0,40
Прозоречно стъкло 10 mm	0,72	-	-	-	-	-	-	-	-	-
Прозоречно стъкло 12 mm	0,67	0,74	0,70	0,66	0,61	0,56	0,52	0,48	0,43	0,39
Абсорбиращо стъкло 3 mm	0,64	-	-	-	-	-	-	-	-	-
Абсорбиращо стъкло 6 mm	0,46	0,57	0,54	0,52	0,49	0,46	0,44	0,41	0,38	0,36
Абсорбиращо стъкло 10 mm	0,33	-	-	-	-	-	-	-	-	-
Абсорбиращо стъкло 12 mm	0,24	0,43	0,42	0,40	0,39	0,38	0,36	0,34	0,33	0,32
Рефлектиращо стъкло 3 mm	-	0,25	0,24	0,24	0,23	0,23	0,23	0,22	0,21	0,21
Рефлектиращо стъкло 6 mm	-	0,36	0,35	0,34	0,33	0,32	0,30	0,29	0,28	0,27
Рефлектиращо стъкло 10 mm	-	0,46	0,44	0,42	0,41	0,39	0,38	0,36	0,34	0,33
Рефлектиращо стъкло 12 mm	-	0,57	0,54	0,51	0,49	0,46	0,43	0,41	0,38	0,36
Д в о й н о   о с т ъ к л я в а н е
Проз. ст. 3 mm/проз. ст. 3 mm	0,87/0,80	0,66	0,62	0,58	0,56	0,52	0,48	0,45	0,42	0,37
Проз. ст. 6 mm/проз. ст. 6 mm	0,80/0,80	0,66	0,62	0,58	0,56	0,52	0,48	0,45	0,42	0,37
Абс. ст. 6 mm/проз. ст. 6 mm	0,46/0,80	0,49	0,47	0,45	0,43	0,41	0,39	0,37	0,35	0,33
Рефл. ст./проз. ст.	-	0,19	0,19	0,18	0,18	0,17	0,17	0,16	0,16	0,15
Рефл. ст./проз. ст.	-	0,29	0,28	0,27	0,27	0,26	0,26	0,25	0,25	0,24
Рефл. ст./проз. ст.	-	0,38	0,37	0,37	0,36	0,34	0,32	0,31	0,29	0,28
Т р и к а т н о   о с т ъ к л я в а н е
Прозоречно стъкло 3 mm	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-
Прозоречно стъкло 6 mm	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-

Забележка. Стойностите на коефициента на светопропускане τ са дадени за сведение.

Таблица 10а

Фактор на охладителния товар FCL за прозорци без вътрешно засенчване - лека конструкция g = 150 kg/m2 от пода
Слънчево време	Небесна посока
	С	СИ	И	ЮИ	Ю	ЮЗ	З	СЗ	ХОР.
1	0,17	0,04	0,04	0,05	0,08	0,12	0,12	0,11	0,11
2	0,14	0,04	0,03	0,04	0,07	0,10	0,10	0,09	0,09
3	0,11	0,03	0,03	0,04	0,05	0,08	0,08	0,08	0,07
4	0,09	0,02	0,02	0,03	0,04	0,06	0,06	0,06	0,06
5	0,08	0,02	0,02	0,03	0,04	0,05	0,05	0,05	0,05
6	0,33	0,23	0,19	0,13	0,06	0,06	0,06	0,06	0,07
7	0,42	0,41	0,37	0,28	0,09	0,08	0,07	0,08	0,14
8	0,48	0,51	0,51	0,43	0,14	0,10	0,08	0,10	0,24
9	0,56	0,51	0,57	0,55	0,22	0,12	0,10	0,12	0,36
10	0,63	0,45	0,57	0,62	0,34	0,14	0,11	0,14	0,48
11	0,71	0,39	0,50	0,63	0,48	0,16	0,12	0,16	0,58
12	0,76	0,36	0,42	0,57	0,59	0,21	0,14	0,17	0,66
13	0,80	0,33	0,37	0,48	0,65	0,36	0,20	0,19	0,72
14	0,82	0,31	0,32	0,42	0,65	0,49	0,32	0,23	0,74
15	0,82	0,28	0,29	0,37	0,59	0,60	0,45	0,33	0,73
16	0,79	0,26	0,25	0,33	0,50	0,66	0,57	0,47	0,67
17	0,75	0,23	0,22	0,28	0,43	0,66	0,64	0,59	0,59
18	0,84	0,19	0,19	0,24	0,36	0,58	0,61	0,60	0,47
19	0,61	0,15	0,15	0,19	0,28	0,43	0,44	0,42	0,37
20	0,48	0,12	0,12	0,15	0,22	0,33	0,34	0,33	0,29
21	0,38	0,10	0,10	0,12	0,18	0,27	0,27	0,26	0,24
22	0,31	0,08	0,08	0,10	0,15	0,22	0,22	0,21	0,19
23	0,25	0,06	0,06	0,08	0,12	0,18	0,18	0,17	0,16
24	0,20	0,05	0,05	0,07	0,10	0,14	0,14	0,14	0,13

Таблица 10б

Фактор на охладителния товар FCL за прозорци без вътрешно засенчване - средно тежка конструкция g = 350 kg/m2 от пода
Слънчево време	Небесна посока
	С	СИ	И	ЮИ	Ю	ЮЗ	З	СЗ	ХОР.
1	0,23	0,07	0,07	0,09	0,12	0,15	0,15	0,14	0,16
2	0,20	0,06	0,05	0,08	0,11	0,14	0,13	0,12	0,14
3	0,18	0,06	0,06	0,07	0,09	0,12	0,11	0,11	0,12
4	0,16	0,05	0,05	0,06	0,08	0,10	0,10	0,09	0,11
5	0,14	0,04	0,05	0,05	0,07	0,09	0,09	0,08	0,09
6	0,34	0,21	0,18	0,14	0,08	0,09	0,09	0,09	0,11
7	0,41	0,36	0,33	0,26	0,11	0,10	0,09	0,10	0,16
8	0,46	0,44	0,44	0,38	0,14	0,12	0,10	0,11	0,24
9	0,53	0,45	0,50	0,48	0,21	0,13	0,11	0,13	0,33
10	0,59	0,40	0,51	0,54	0,31	0,15	0,12	0,14	0,43
11	0,65	0,36	0,46	0,56	0,42	0,17	0,13	0,16	0,52
12	0,70	0,33	0,39	0,51	0,52	0,23	0,14	0,17	0,59
13	0,73	0,31	0,35	0,45	0,57	0,33	0,19	0,18	0,64
14	0,75	0,30	0,31	0,40	0,58	0,44	0,29	0,21	0,67
15	0,76	0,28	0,29	0,36	0,53	0,53	0,40	0,30	0,66
16	0,74	0,26	0,26	0,33	0,47	0,58	0,50	0,42	0,62
17	0,75	0,23	0,23	0,29	0,41	0,59	0,56	0,51	0,56
18	0,79	0,21	0,21	0,25	0,36	0,53	0,55	0,54	0,47
19	0,61	0,17	0,17	0,21	0,29	0,41	0,41	0,39	0,38
20	0,70	0,15	0,15	0,18	0,25	0,33	0,33	0,32	0,32
21	0,42	0,13	0,13	0,16	0,21	0,28	0,27	0,26	0,28
22	0,36	0,11	0,11	0,14	0,18	0,24	0,23	0,22	0,24
23	0,34	0,09	0,10	0,12	0,16	0,21	0,20	0,19	0,21
24	0,27	0,08	0,08	0,10	0,14	0,18	0,17	0,16	0,18

Таблица 10в

Фактор на охладителния товар FCL за прозорци без вътрешно засенчване - тежка конструкция g = 650 kg/m2 от пода
Слънчево време	Небесна посока
	С	СИ	И	ЮИ	Ю	ЮЗ	З	СЗ	ХОР.
1	0,25	0,09	0,09	0,11	0,13	0,15	0,14	0,14	0,17
2	0,23	0,08	0,09	0,10	0,12	0,14	0,13	0,12	0,16
3	0,21	0,08	0,08	0,10	0,12	0,13	0,12	0,11	0,15
4	0,20	0,07	0,08	0,09	0,11	0,12	0,11	0,10	0,14
5	0,19	0,07	0,07	0,08	0,10	0,11	0,10	0,10	0,13
6	0,38	0,23	0,20	0,17	0,11	0,12	0,11	0,10	0,15
7	0,45	0,37	0,34	0,28	0,14	0,13	0,12	0,12	0,20
8	0,49	0,44	0,45	0,40	0,17	0,14	0,13	0,13	0,28
9	0,55	0,44	0,49	0,49	0,24	0,16	0,14	0,15	0,36
10	0,60	0,39	0,49	0,53	0,38	0,17	0,14	0,16	0,45
11	0,65	0,34	0,43	0,53	0,43	0,19	0,15	0,18	0,52
12	0,69	0,31	0,36	0,48	0,51	0,25	0,16	0,18	0,59
13	0,72	0,29	0,32	0,41	0,56	0,34	0,21	0,19	0,62
14	0,72	0,27	0,29	0,36	0,55	0,44	0,30	0,22	0,64
15	0,72	0,26	0,26	0,33	0,50	0,52	0,40	0,30	0,62
16	0,70	0,24	0,24	0,30	0,43	0,56	0,49	0,41	0,58
17	0,70	0,22	0,22	0,27	0,37	0,55	0,54	0,50	0,51
18	0,75	0,20	0,19	0,24	0,32	0,69	0,52	0,51	0,42
19	0,57	0,17	0,17	0,20	0,26	0,37	0,38	0,36	0,35
20	0,46	0,14	0,15	0,18	0,22	0,30	0,30	0,29	0,29
21	0,39	0,13	0,13	0,16	0,20	0,25	0,24	0,23	0,26
22	0,34	0,12	0,12	0,14	0,18	0,21	0,21	0,20	0,23
23	0,31	0,11	0,11	0,13	0,16	0,19	0,18	0,17	0,21
24	0,28	0,10	0,10	0,12	0,15	0,17	0,16	0,15	0,19

Таблица 11

Фактор на охладителния товар FCL за прозорци с вътрешно засенчване - за всички стайни конструкции
Слънчево време	Небесна посока
	С	СИ	И	ЮИ	Ю	ЮЗ	З	СЗ	ХОР.
1	0,08	0,03	0,03	0,03	0,04	0,05	0,05	0,05	0,06
2	0,07	0,02	0,03	0,03	0,04	0,05	0,05	0,04	0,05
3	0,06	0,02	0,02	0,02	0,03	0,04	0,04	0,04	0,04
4	0,06	0,02	0,02	0,02	0,03	0,04	0,04	0,03	0,04
5	0,07	0,02	0,02	0,02	0,03	0,03	0,03	0,03	0,03
6	0,73	0,56	0,47	0,30	0,09	0,07	0,06	0,07	0,12
7	0,66	0,76	0,72	0,37	0,16	0,11	0,09	0,11	0,27
8	0,65	0,74	0,80	0,74	0,23	0,14	0,11	0,14	0,44
9	0,73	0,58	0,76	0,81	0,38	0,16	0,13	0,17	0,59
10	0,80	0,37	0,62	0,79	0,58	0,19	0,15	0,19	0,72
11	0,86	0,29	0,41	0,68	0,75	0,22	0,16	0,20	0,81
12	0,89	0,27	0,27	0,49	0,83	0,38	0,17	0,21	0,85
13	0,89	0,26	0,24	0,33	0,80	0,59	0,31	0,22	0,85
14	0,86	0,24	0,22	0,28	0,68	0,75	0,53	0,30	0,81
15	0,82	0,22	0,20	0,25	0,50	0,83	0,72	0,52	0,71
16	0,75	0,20	0,17	0,22	0,35	0,81	0,82	0,73	0,58
17	0,78	0,16	0,14	0,18	0,27	0,69	0,81	0,82	0,42
18	0,91	0,12	0,11	0,13	0,19	0,45	0,61	0,69	0,25
19	0,24	0,06	0,06	0,08	0,11	0,16	0,16	0,16	0,14
20	0,18	0,05	0,05	0,07	0,09	0,12	0,12	0,12	0,12
21	0,15	0,04	0,05	0,06	0,08	0,10	0,10	0,10	0,10
22	0,13	0,04	0,04	0,05	0,07	0,09	0,08	0,08	0,08
23	0,11	0,03	0,03	0,04	0,06	0,07	0,07	0,07	0,07
24	0,10	0,03	0,03	0,04	0,05	0,06	0,06	0,06	0,06

Таблица 12

Височинни и азимутни ъгли на слънцето
Час	21,1		21,2		21,3		21,4		21,5		21,6		21,7		21,8		21,9		21,10		21,11		21,12
	γ	α	γ	α	γ	α	γ	α	γ	α	γ	α	γ	α	γ	α	γ	α	γ	α	γ	α	γ	α
5,00									3	65	5	63	3	65
6,00							8	81	13	75	16	72	14	75	8	81
7,00			3	108	11	100	19	91	24	85	26	82	25	84	19	91	11	100	4	108
8,00	6	125	14	119	22	111	30	102	35	95	37	91	36	94	30	102	22	111	14	119	7	125	4	127
9,00	15	137	23	131	31	124	40	115	46	107	48	103	46	106	41	114	31	124	23	131	15	136	12	138
10,00	21	150	30	146	39	140	49	131	56	123	59	118	57	122	50	131	39	140	30	145	22	150	18	151
11,00	26	164	35	162	45	158	56	153	64	146	67	142	65	146	57	152	45	158	35	162	26	164	22	165
12,00	27	180	36	180	47	180	59	180	67	180	71	180	68	180	60	180	47	180	37	180	27	180	24	180
13,00	26	196	35	198	45	202	56	207	64	214	67	218	65	214	57	208	45	202	35	198	26	196	22	195
14,00	21	210	30	214	39	220	49	229	56	237	59	242	57	238	50	229	39	220	30	215	22	210	18	209
15,00	15	223	23	229	31	236	40	245	46	253	48	257	46	254	41	246	31	236	23	229	15	224	12	222
16,00	6	235	14	241	22	249	30	258	35	265	37	269	36	266	30	258	22	249	14	241	7	235	4	233
17,00			3	252	11	260	19	269	24	275	26	278	25	276	19	269	11	260	4	252
18,00							8	279	13	285	16	288	14	285	8	279
19,00									3	295	5	297	3	295

Таблица 13

Отношение на повърхнината на нето остъкляването към повърхнината на остъкляването по зидарски мерки за различни видове прозорци
Вид на прозореца	Повърхнина по зидарски мерки, m2
	0,5	1,0	1,5	2,0	2,5	3,0	4,0	5,0	6,0	8,0
Дървен еднокатен, единично или двойно остъклен, слепен	0,47	0,58	0,63	0,67	0,69	0,71	0,72	0,73	0,74	0,75
Дървен двукатен	0,36	0,48	0,55	0,6	0,62	0,65	0,68	0,69	0,7	0,71
Метален	0,56	0,77	0,83	0,86	0,87	0,88	0,9	0,9	0,9	0,9
Витрина или оберлихт				0,90
Балконска врата с остъкляване				0,50

Таблица 14

Стойности на показател "а" в зависимост от стайната мебелировка, типа на осветителните тела и вида на вентилацията
Показател "а"	Мебелировка	Подаване и засмукване на въздуха	Тип на осветител- ното тяло
0,45	Светло боядисана стая, тежка опростена мебели-ровка, без килим	Ниска стойност на въздухообмена, подаването и засмукването на въздуха е под тавана; дебитът на подавания на единица площ от пода въздух е V ≤ 0,0025 m3/сm2; кратност на въздухообмена n ≤ 3,5	Невентилируемо
0,55	Обикновена мебелировка, без килим	Средна до висока стойност на въздухообме-на, подаването и засмукването на въздуха е под тавана или през решетки на окачения таван; дебитът на подавания на единица площ от пода въздух е V ≥ 0,0025 m3/сm2; кратност на въздухообмена n ≥ 3,5	Невентилируемо
0,65	Обикновена мебелировка, със или без килим	Средна до висока стойност на въздухообмена или климатизиране посредством вентилаторни конвектори или индукционни апарати; подаване на въздуха през таванни или стенни решетки; рециркулационният въздух се засмуква около осветителните тела през пространството над окачения таван; дебитът на подавания на единица площ от пода въздух е V ≥ 0,0025 m3/сm2; кратност на въздухообмена n ≥ 3,5	Вентилируемо
0,75	За всякакъв тип мебелировка	Рециркулационният въздух се засмуква с въздуховод през осветителните тела	Вентилируемо

Таблица 15

Стойности на показател "b" в зависимост от вида и масивността на пода и начина на организация на въздухообмена
Конструктивни особености на пода* (масивност kg/m2)	В зависимост от циркулацията на въздуха и типа на подаване и засмукване**
	ниска	средна	висока	много висока
50 mm дървен под (48,8 kg/m2)	B	A	A	A
75 mm бетонен под (195,3 kg/m2)	B	B	B	A
150 mm бетонен под (366,2 kg/m2)	C	C	C	B
200 mm бетонен под (585,8 kg/m2)	D	D	C	C
300 mm бетонен под (781,1 kg/m2)	D	D	D	D
Забележки: *Под, покрит с килим и балатум. За под, покрит с плочки, вземете следващата класификация надясно на същия ред. **Н и с к а : Ниска стойност на въздухообмена - очакван минимален охладителен товар от осветление и хора в климатизираната зона. Подаването на въздух се осъществява през подови стенни или таванни решетки. Пространството над окачения таван не се вентилира и коефициентът на топлопредаване от вътрешната страна α = 2,27 W/(m2 oC). С р е д н а : Средна стойност на въздухообмена, подаването на въздух се осъществява през подови, стенни или таванни решетки. Пространството над окачения таван не се вентилира и коефициентът на топлопредаване от вътрешната страна α = 3,41 W/(m2 oC). В и с о к а : Циркулацията на въздуха се осъществява от индукционни апарати или вентилаторни конвектори. Засмукване през пространството над окачения таван и α = 4,54 W/(m2 oC). М н о г о   в и с о к а : Интензивна циркулация на въздуха за минимизиране на температурните градиенти в помещението. Засмукване през пространството над окачения таван и коефициентът на топлопредаване α = 6,81 W/(m2 oC).

Таблица 16а

Фактор на охладителния товар FCL, когато осветлението е включено 8 часа
Час след вкл. на осветлението	Показатели "a" и "b"
	0,45				0,55				0,65				0,75
	A	B	C	D	A	B	C	D	A	B	C	D	A	B	C	D
0	0,02	0,07	0,11	0,14	0,01	0,06	0,09	0,11	0,01	0,04	0,07	0,09	0,01	0,08	0,05	0,06
1	0,46	0,51	0,55	0,58	0,56	0,60	0,63	0,66	0,66	0,69	0,72	0,73	0,76	0,78	0,80	0,81
2	0,57	0,56	0,58	0,60	0,65	0,64	0,66	0,67	0,73	0,72	0,73	0,74	0,80	0,80	0,81	0,82
3	0,65	0,61	0,60	0,61	0,72	0,68	0,68	0,68	0,78	0,75	0,75	0,75	0,84	0,82	0,82	0,82
4	0,72	0,65	0,63	0,62	0,77	0,71	0,70	0,69	0,82	0,77	0,76	0,76	0,87	0,84	0,83	0,83
5	0,77	0,68	0,65	0,63	0,82	0,74	0,71	0,70	0,86	0,80	0,78	0,77	0,90	0,85	0,84	0,83
6	0,82	0,71	0,67	0,64	0,85	0,76	0,73	0,71	0,88	0,82	0,79	0,77	0,92	0,87	0,85	0,84
7	0,85	0,74	0,69	0,65	0,88	0,79	0,75	0,72	0,91	0,84	0,80	0,78	0,93	0,88	0,86	0,84
8	0,88	0,77	0,71	0,66	0,90	0,81	0,76	0,72	0,93	0,85	0,82	0,79	0,95	0,89	0,87	0,85
9	0,46	0,34	0,28	0,22	0,37	0,28	0,23	0,18	0,29	0,22	0,18	0,14	0,21	0,15	0,13	0,10
10	0,37	0,31	0,26	0,22	0,30	0,25	0,21	0,18	0,23	0,19	0,17	0,14	0,17	0,14	0,12	0,10
11	0,30	0,28	0,25	0,21	0,24	0,23	0,20	0,17	0,19	0,18	0,16	0,13	0,13	0,13	0,11	0,10
12	0,24	0,25	0,23	0,20	0,19	0,20	0,19	0,17	0,15	0,16	0,15	0,13	0,11	0,11	0,10	0,09
13	0,19	0,22	0,22	0,20	0,16	0,18	0,18	0,16	0,12	0,14	0,14	0,13	0,09	0,10	0,10	0,09
14	0,15	0,20	0,20	0,19	0,13	0,16	0,17	0,16	0,10	0,13	0,13	0,12	0,07	0,09	0,09	0,09
15	0,12	0,18	0,19	0,19	0,10	0,15	0,16	0,15	0,08	0,12	0,12	0,12	0,06	0,08	0,09	0,08
16	0,10	0,16	0,18	0,18	0,08	0,13	0,15	0,15	0,06	0,10	0,11	0,11	0,05	0,07	0,08	0,08
17	0,08	0,15	0,17	0,18	0,07	0,11	0,14	0,14	0,05	0,09	0,11	0,11	0,04	0,07	0,08	0,08
18	0,06	0,13	0,16	0,17	0,05	0,10	0,13	0,14	0,04	0,08	0,10	0,11	0,03	0,03	0,07	0,08
19	0,05	0,12	0,15	0,16	0,04	0,19	0,12	0,13	0,03	0,08	0,10	0,10	0,02	0,06	0,07	0,07
20	0,04	0,11	0,14	0,16	0,03	0,02	0,11	0,13	0,03	0,07	0,09	0,10	0,02	0,05	0,06	0,07
21	0,03	0,10	0,13	0,16	0,03	0,08	0,11	0,13	0,02	0,06	0,09	0,10	0,02	0,04	0,06	0,07
22	0,03	0,09	0,12	0,15	0,02	0,07	0,10	0,12	0,02	0,06	0,08	0,10	0,01	0,04	0,06	0,07
23	0,02	0,08	0,12	0,15	0,02	0,06	0,10	0,12	0,01	0,05	0,07	0,09	0,01	0,04	0,05	0,07

Таблица 16б

Фактор на охладителния товар FCL, когато осветлението е включено 10 часа
Час след вкл. на осветлението	Показатели "a" и "b"
	0,45				0,55				0,65				0,75
	A	B	C	D	A	B	C	D	A	B	C	D	A	B	C	D
0	0,03	0,10	0,15	0,18	0,02	0,03	0,12	0,15	0,02	0,03	0,03	0,11	0,01	0,04	0,07	0,08
1	0,47	0,54	0,59	0,62	0,57	0,62	0,66	0,69	0,66	0,71	0,74	0,76	0,76	0,79	0,81	0,83
2	0,58	0,59	0,61	0,63	0,65	0,66	0,68	0,70	0,73	0,74	0,75	0,77	0,81	0,81	0,82	0,83
3	0,66	0,63	0,64	0,64	0,72	0,69	0,70	0,71	0,78	0,76	0,77	0,77	0,84	0,83	0,83	0,84
4	0,73	0,66	0,66	0,66	0,78	0,73	0,72	0,72	0,83	0,79	0,78	0,78	0,88	0,85	0,84	0,84
5	0,78	0,70	0,68	0,67	0,82	0,75	0,74	0,73	0,86	0,81	0,80	0,79	0,90	0,86	0,85	0,85
6	0,82	0,73	0,70	0,68	0,85	0,78	0,75	0,73	0,89	0,83	0,81	0,79	0,92	0,88	0,86	0,85
7	0,86	0,76	0,72	0,69	0,88	0,80	0,77	0,74	0,91	0,84	0,82	0,80	0,93	0,89	0,87	0,86
8	0,88	0,78	0,73	0,69	0,91	0,82	0,78	0,75	0,93	0,86	0,83	0,81	0,95	0,90	0,88	0,86
9	0,91	0,80	0,75	0,70	0,92	0,84	0,79	0,76	0,94	0,87	0,84	0,81	0,96	0,91	0,89	0,87
10	0,93	0,82	0,76	0,71	0,94	0,85	0,81	0,76	0,95	0,89	0,85	0,82	0,97	0,92	0,89	0,97
11	0,49	0,39	0,33	0,27	0,40	0,32	0,27	0,22	0,31	0,25	0,21	0,17	0,22	0,18	0,15	0,12
12	0,39	0,35	0,31	0,26	0,32	0,29	0,25	0,22	0,25	0,22	0,20	0,17	0,18	0,16	0,14	0,12
13	0,32	0,32	0,29	0,26	0,26	0,26	0,21	0,21	0,20	0,20	0,18	0,16	0,14	0,14	0,13	0,12
14	0,26	0,28	0,27	0,25	0,21	0,23	0,22	0,20	0,16	0,18	0,17	0,16	0,12	0,13	0,12	0,11
15	0,21	0,26	0,26	0,24	0,17	0,21	0,21	0,20	0,13	0,16	0,16	0,15	0,10	0,12	0,12	0,11
16	0,17	0,23	0,24	0,23	0,14	0,19	0,20	0,19	0,11	0,15	0,15	0,15	0,08	0,10	0,11	0,11
17	0,13	0,21	0,23	0,23	0,11	0,17	0,19	0,18	0,08	0,13	0,14	0,14	0,06	0,09	0,10	0,10
18	0,11	0,19	0,21	0,22	0,09	0,15	0,17	0,18	0,07	0,12	0,14	0,14	0,05	0,08	0,10	0,10
19	0,09	0,17	0,20	0,21	0,07	0,14	0,16	0,17	0,05	0,11	0,13	0,14	0,04	0,08	0,09	0,10
20	0,07	0,15	0,19	0,21	0,06	0,12	0,15	0,17	0,04	0,10	0,12	0,13	0,03	0,07	0,09	0,09
21	0,06	0,14	0,18	0,20	0,05	0,11	0,14	0,16	0,04	0,09	0,11	0,13	0,03	0,06	0,08	0,09
22	0,05	0,12	0,17	0,19	0,04	0,10	0,14	0,16	0,03	0,08	0,11	0,12	0,02	0,06	0,08	0,09
23	0,04	0,11	0,16	0,19	0,03	0,09	0,13	0,15	0,02	0,07	0,10	0,12	0,02	0,05	0,07	0,90

Таблица 16в

Фактор на охладителния товар FCL, когато осветлението е включено 12 часа
Час след вкл. на осветлението	Показатели "a" и "b"
	0,45				0,55				0,65				0,75
	A	B	C	D	A	B	C	D	A	B	C	D	A	B	C	D
0	0,05	0,13	0,19	0,22	0,01	0,11	0,15	0,18	0,03	0,09	0,12	0,14	0,02	0,06	0,09	0,10
1	0,49	0,57	0,63	0,66	0,58	0,65	0,69	0,72	0,67	0,73	0,76	0,79	0,77	0,81	0,83	0,85
2	0,59	0,61	0,65	0,67	0,66	0,68	0,71	0,73	0,74	0,75	0,78	0,79	0,81	0,82	0,84	0,85
3	0,67	0,65	0,67	0,68	0,73	0,72	0,73	0,74	0,79	0,78	0,79	0,80	0,85	0,84	0,85	0,86
4	0,73	0,69	0,69	0,69	0,78	0,74	0,75	0,75	0,83	0,80	0,80	0,80	0,88	0,86	0,86	0,86
5	0,78	0,72	0,71	0,70	0,82	0,77	0,76	0,76	0,86	0,82	0,81	0,81	0,90	0,87	0,87	0,86
6	0,83	0,75	0,73	0,71	0,86	0,79	0,78	0,76	0,89	0,84	0,83	0,82	0,92	0,88	0,88	0,87
7	0,86	0,77	0,74	0,72	0,89	0,81	0,79	0,77	0,91	0,85	0,84	0,82	0,94	0,90	0,88	0,87
8	0,89	0,79	0,76	0,73	0,91	0,83	0,80	0,78	0,93	0,87	0,85	0,83	0,95	0,91	0,89	0,88
9	0,91	0,82	0,77	0,74	0,93	0,85	0,81	0,78	0,94	0,88	0,86	0,83	0,96	0,92	0,90	0,88
10	0,93	0,83	0,79	0,74	0,94	0,86	0,83	0,79	0,95	0,89	0,86	0,84	0,97	0,92	0,90	0,88
11	0,94	0,85	0,80	0,75	0,95	0,88	0,84	0,80	0,96	0,90	0,87	0,84	0,97	0,93	0,91	0,89
12	0,95	0,87	0,81	0,76	0,96	0,89	0,85	0,80	0,97	0,91	0,88	0,85	0,98	0,94	0,91	0,89
13	0,51	0,43	0,37	0,32	0,42	0,35	0,30	0,26	0,33	0,27	0,24	0,20	0,23	0,19	0,17	0,14
14	0,41	0,39	0,35	0,31	0,34	0,32	0,29	0,25	0,26	0,25	0,22	0,20	0,19	0,18	0,16	0,14
15	0,33	0,35	0,33	0,30	0,27	0,28	0,27	0,24	0,21	0,22	0,21	0,19	0,15	0,16	0,15	0,14
16	0,27	0,31	0,31	0,29	0,22	0,26	0,25	0,24	0,17	0,20	0,20	0,18	0,12	0,14	0,14	0,13
17	0,22	0,28	0,29	0,28	0,18	0,23	0,24	0,23	0,14	0,18	0,19	0,18	0,10	0,13	0,13	0,13
18	0,17	0,25	0,27	0,27	0,14	0,21	0,22	0,22	0,11	0,16	0,17	0,17	0,08	0,12	0,12	0,12
19	0,14	0,23	0,26	0,26	0,11	0,19	0,21	0,22	0,09	0,15	0,16	0,17	0,06	0,10	0,12	0,12
20	0,11	0,21	0,24	0,26	0,09	0,17	0,20	0,21	0,07	0,13	0,15	0,16	0,05	0,09	0,11	0,12
21	0,09	0,18	0,23	0,25	0,07	0,15	0,19	0,20	0,06	0,12	0,14	0,12	0,04	0,08	0,10	0,11
22	0,07	0,17	0,21	0,24	0,06	0,14	0,17	0,20	0,05	0,11	0,14	0,15	0,03	0,08	0,10	0,11
23	0,06	0,15	0,20	0,23	0,05	0,12	0,16	0,19	0,04	0,10	0,13	0,15	0,03	0,07	0,09	0,11

Таблица 16г

Фактор на охладителния товар FCL, когато осветлението е включено 14 часа
Час след вкл. на осветлението	Показатели "a" и "b"
	0,45				0,55				0,65				0,75
	A	B	C	D	A	B	C	D	A	B	C	D	A	B	C	D
0	0,07	0,18	0,24	0,26	0,03	0,15	0,19	0,22	0,05	0,11	0,15	0,17	0,03	0,08	0,11	0,12
1	0,51	0,61	0,67	0,71	0,69	0,68	0,73	0,76	0,69	0,75	0,79	0,81	0,78	0,82	0,85	0,87
2	0,61	0,65	0,69	0,72	0,68	0,71	0,75	0,77	0,75	0,78	0,80	0,82	0,82	0,84	0,86	0,87
3	0,68	0,68	0,71	0,72	0,74	0,74	0,76	0,77	0,80	0,80	0,82	0,82	0,86	0,86	0,87	0,87
4	0,74	0,72	0,73	0,73	0,79	0,77	0,78	0,78	0,84	0,82	0,83	0,83	0,88	0,87	0,88	0,88
5	0,79	0,74	0,74	0,74	0,83	0,79	0,79	0,79	0,87	0,84	0,84	0,83	0,91	0,88	0,88	0,88
6	0,83	0,77	0,76	0,75	0,86	0,81	0,80	0,79	0,89	0,85	0,85	0,84	0,92	0,90	0,89	0,89
7	0,87	0,79	0,77	0,76	0,89	0,83	0,81	0,80	0,92	0,87	0,86	0,84	0,94	0,91	0,90	0,89
8	0,89	0,81	0,79	0,77	0,91	0,85	0,83	0,81	0,93	0,88	0,86	0,85	0,95	0,92	0,90	0,89
9	0,91	0,83	0,80	0,78	0,93	0,86	0,84	0,81	0,95	0,89	0,87	0,85	0,96	0,92	0,91	0,90
10	0,93	0,85	0,81	0,78	0,94	0,88	0,85	0,82	0,96	0,90	0,88	0,86	0,97	0,93	0,91	0,90
11	0,94	0,86	0,82	0,79	0,95	0,89	0,86	0,82	0,96	0,91	0,89	0,86	0,97	0,94	0,92	0,90
12	0,95	0,88	0,83	0,80	0,96	0,90	0,86	0,83	0,97	0,92	0,89	0,87	0,98	0,94	0,92	0,90
13	0,96	0,89	0,84	0,80	0,97	0,91	0,87	0,83	0,98	0,93	0,90	0,87	0,98	0,95	0,93	0,91
14	0,97	0,90	0,85	0,80	0,98	0,92	0,88	0,84	0,98	0,94	0,91	0,87	0,99	0,96	0,93	0,91
15	0,53	0,46	0,41	0,36	0,43	0,38	0,34	0,29	0,34	0,29	0,26	0,23	0,24	0,21	0,19	0,16
16	0,42	0,41	0,39	0,35	0,35	0,34	0,32	0,28	0,27	0,26	0,25	0,22	0,19	0,19	0,18	0,16
17	0,34	0,37	0,36	0,34	0,28	0,31	0,30	0,28	0,22	0,24	0,23	0,21	0,16	0,17	0,17	0,15
18	0,27	0,34	0,34	0,33	0,22	0,27	0,28	0,27	0,17	0,21	0,22	0,21	0,12	0,15	0,16	0,15
19	0,22	0,30	0,32	0,32	0,18	0,25	0,26	0,26	0,14	0,19	0,20	0,20	0,10	0,14	0,15	0,14
20	0,18	0,27	0,30	0,31	0,15	0,22	0,25	0,25	0,11	0,17	0,19	0,20	0,08	0,12	0,14	0,14
21	0,14	0,24	0,28	0,30	0,12	0,20	0,23	0,24	0,09	0,16	0,18	0,19	0,07	0,11	0,13	0,14
22	0,12	0,22	0,27	0,29	0,09	0,18	0,22	0,24	0,07	0,14	0,17	0,18	0,05	0,10	0,12	0,13
23	0,09	0,20	0,25	0,28	0,08	0,16	0,21	0,23	0,06	0,13	0,16	0,18	0,04	0,09	0,11	0,13

Таблица 16д

Фактор на охладителния товар FCL, когато осветлението е включено 16 часа
Час след вкл. на осветлението	Показатели "a" и "b"
	0,45				0,55				0,65				0,75
	A	B	C	D	A	B	C	D	A	B	C	D	A	B	C	D
0	0,12	0,23	0,29	0,31	0,10	0,19	0,24	0,26	0,07	0,15	0,18	0,20	0,05	0,11	0,13	0,14
1	0,54	0,66	0,72	0,75	0,63	0,72	0,77	0,80	0,71	0,78	0,82	0,84	0,79	0,85	0,87	0,89
2	0,63	0,69	0,74	0,76	0,70	0,75	0,79	0,80	0,77	0,81	0,83	0,85	0,83	0,86	0,88	0,89
3	0,70	0,72	0,75	0,77	0,76	0,77	0,80	0,81	0,81	0,82	0,84	0,85	0,87	0,87	0,89	0,89
4	0,76	0,75	0,77	0,77	0,81	0,80	0,81	0,82	0,85	0,84	0,85	0,86	0,89	0,89	0,89	0,90
5	0,81	0,78	0,78	0,78	0,84	0,82	0,82	0,82	0,88	0,86	0,86	0,86	0,91	0,90	0,90	0,90
6	0,85	0,80	0,80	0,79	0,87	0,84	0,83	0,83	0,90	0,87	0,87	0,87	0,93	0,91	0,91	0,90
7	0,88	0,82	0,81	0,79	0,90	0,85	0,84	0,83	0,92	0,88	0,88	0,87	0,94	0,92	0,91	0,91
8	0,90	0,84	0,82	0,80	0,92	0,87	0,85	0,84	0,94	0,90	0,89	0,87	0,95	0,93	0,92	0,91
9	0,92	0,85	0,83	0,81	0,93	0,88	0,86	0,84	0,95	0,91	0,89	0,88	0,96	0,93	0,92	0,91
10	0,94	0,87	0,84	0,81	0,95	0,89	0,87	0,85	0,96	0,92	0,90	0,88	0,97	0,94	0,93	0,91
11	0,95	0,88	0,85	0,82	0,96	0,90	0,88	0,85	0,97	0,92	0,90	0,88	0,98	0,95	0,93	0,92
12	0,96	0,89	0,86	0,82	0,97	0,91	0,88	0,86	0,97	0,93	0,91	0,89	0,98	0,95	0,94	0,92
13	0,97	0,90	0,87	0,83	0,97	0,92	0,89	0,86	0,98	0,94	0,92	0,89	0,98	0,96	0,94	0,92
14	0,97	0,91	0,88	0,83	0,98	0,93	0,90	0,86	0,98	0,94	0,92	0,89	0,99	0,96	0,94	0,92
15	0,98	0,92	0,88	0,84	0,98	0,94	0,90	0,87	0,99	0,95	0,93	0,90	0,99	0,96	0,95	0,93
16	0,98	0,93	0,89	0,84	0,99	0,94	0,91	0,87	0,99	0,96	0,93	0,90	0,99	0,97	0,95	0,93
17	0,54	0,49	0,45	0,40	0,44	0,40	0,37	0,33	0,34	0,31	0,28	0,25	0,24	0,22	0,20	0,18
18	0,43	0,44	0,42	0,39	0,35	0,36	0,34	0,32	0,27	0,28	0,27	0,25	0,20	0,20	0,19	0,18
19	0,35	0,39	0,39	0,37	0,28	0,32	0,32	0,31	0,22	0,25	0,25	0,24	0,16	0,18	0,18	0,17
20	0,28	0,35	0,37	0,36	0,23	0,29	0,30	0,30	0,18	0,23	0,24	0,23	0,13	0,16	0,17	0,17
21	0,23	0,32	0,35	0,35	0,18	0,26	0,29	0,29	0,14	0,20	0,22	0,22	0,10	0,15	0,16	0,16
22	0,18	0,29	0,33	0,34	0,15	0,24	0,27	0,28	0,18	0,18	0,21	0,22	0,08	0,13	0,15	0,16
23	0,15	0,26	0,31	0,33	0,12	0,21	0,25	0,27	0,09	0,16	0,20	0,21	0,07	0,12	0,14	0,15

Таблица 17

Препоръчвана осветеност за помещения с различно предназначение
Предназначение на помещението и вид на дейността	E, lx
Складови помещения, жилищни помещения, хотелски стаи, театри	120
Канцеларска дейност с леко зрително натоварване, класни общообразователни стаи, прости монтажни дейности	250
Канцеларска дейност с нормално зрително натоварване, читални и каталожни зали, обработка на данни, изследователски лаборатории, магазини, изложбени и панаирни халета, преработка на кожи и дърво, среднопрецизна монтажна дейност	500
Супермаркети, прецизен монтаж, боядисване, гравиране, шиене	750
Техническо чертане, операционни зали, цветови изпитвания, монтаж на прецизни уреди в електропромишлеността, фина механика, ретуширане, фино гравиране	1000
Забележка. По-висока осветеност от порядъка 1500 ÷ 2000 lx, необходима за особено прецизна дейност, се осигурява само на работно място при обща осветеност около 500 lx.

Таблица 18

Фактор на охладителния товар FCL за явна топлина от хора
Часове след влизане в помещението	Продължителност на престоя в климатизираното помещение, h
	2	4	6	8	10	12	14	16	18
1	0,49	0,49	0,50	0,51	0,53	0,55	0,58	0,62	0,66
2	0,58	0,59	0,60	0,61	0,62	0,64	0,66	0,70	0,74
3	0,17	0,66	0,67	0,67	0,69	0,70	0,72	0,75	0,79
4	0,13	0,71	0,72	0,72	0,74	0,75	0,77	0,79	0,82
5	0,10	0,27	0,76	0,76	0,77	0,79	0,80	0,82	0,85
6	0,08	0,21	0,79	0,80	0,80	0,81	0,83	0,85	0,87
7	0,07	0,16	0,34	0,82	0,83	0,84	0,85	0,87	0,89
8	0,06	0,14	0,26	0,84	0,85	0,86	0,87	0,88	0,90
9	0,05	0,11	0,21	0,38	0,87	0,88	0,89	0,90	0,92
10	0,04	0,10	0,18	0,30	0,89	0,89	0,90	0,91	0,93
11	0,04	0,08	0,15	0,25	0,42	0,91	0,91	0,92	0,94
12	0,03	0,07	0,13	0,21	0,34	0,92	0,92	0,93	0,94
13	0,03	0,06	0,11	0,18	0,28	0,45	0,93	0,94	0,95
14	0,03	0,06	0,10	0,15	0,23	0,36	0,94	0,95	0,96
15	0,02	0,05	0,08	0,13	0,20	0,30	0,47	0,95	0,96
16	0,02	0,04	0,07	0,12	0,17	0,25	0,38	0,96	0,97
17	0,02	0,04	0,06	0,10	0,15	0,21	0,31	0,49	0,97
18	0,01	0,03	0,06	0,09	0,13	0,19	0,26	0,39	0,97
19	0,01	0,03	0,05	0,08	0,11	0,16	0,23	0,33	0,50
20	0,01	0,03	0,04	0,07	0,10	0,14	0,20	0,28	0,40
21	0,01	0,02	0,04	0,06	0,09	0,12	0,17	0,24	0,33
22	0,01	0,02	0,03	0,05	0,08	0,11	0,15	0,20	0,28
23	0,01	0,02	0,03	0,05	0,07	0,09	0,13	0,18	0,24
24	0,01	0,01	0,03	0,04	0,06	0,08	0,11	0,16	0,21

Таблица 19

Отделяна топлина и влага от един човек, W
Показатели	Температура на въздуха в помещението, oC
	10	15	20	25	30	35
В   с ъ с т о я н и е   н а   п о к о й
Топлина, W:
- явна	140	116	92	73	41	12
- скрита	23	29	27	45	52	81
- пълна	163	145	119	118	93	93
Влага, g/h	30	30	40	64	75	115
П р и   л е к а   р а б о т а
Топлина, W:
- явна	163	134	105	70	41	6
- скрита	52	76	99	128	157	192
- пълна	215	210	204	198	198	198
Влага, g/h	70	110	140	185	230	280
П р и   т е ж к а    р а б о т а
Топлина, W:
- явна	198	163	328	93	52	12
- скрита	93	128	163	198	238	279
- пълна	291	297	291	291	290	291
Влага, g/h	135	185	240	295	355	415

Таблица 20

Пълно отделяна топлина от един човек в зависимост от дейността
Вид дейност	Qt, W
Спокойно седнал - театър, кино	100
Седнал, лека работа (писане) - канцелария, училище	116
Седнал, лека работа (печатане) - канцеларии	130
Прав, бавно ходене - магазини, складове	150
Лека работа - завод	220
Средна работа - завод, ходене (5 km/h), танцуване	300
Тежка работа - завод (вдигане на тежести), боулинг	425
Тежка работа - спорт	525

Таблица 21

Фактор на охладителния товар FCL за явна топлина от уреди и лабораторно оборудване (без чадър)
Часове след влизане в помещението	Продължителност на работа на уредите и лабораторното оборудване, h
	2	4	6	8	10	12	14	16	18
1	0,27	0,28	0,29	0,31	0,33	0,36	0,40	0,45	0,52
2	0,40	0,41	0,42	0,44	0,46	0,49	0,52	0,57	0,63
3	0,25	0,51	0,52	0,54	0,55	0,58	0,61	0,65	0,70
4	0,18	0,59	0,59	0,61	0,62	0,64	0,67	0,70	0,75
5	0,14	0,39	0,65	0,66	0,68	0,69	0,72	0,75	0,79
6	0,11	0,30	0,70	0,71	0,72	0,74	0,76	0,78	0,82
7	0,09	0,24	0,48	0,75	0,76	0,77	0,79	0,81	0,84
8	0,08	0,19	0,37	0,78	0,79	0,80	0,82	0,84	0,86
9	0,07	0,16	0,30	0,55	0,81	0,82	0,84	0,86	0,88
10	0,06	0,14	0,25	0,43	0,84	0,85	0,86	0,87	0,89
11	0,05	0,12	0,21	0,35	0,60	0,87	0,88	0,89	0,91
12	0,04	0,10	0,18	0,30	0,48	0,88	0,89	0,90	0,92
13	0,04	0,09	0,16	0,25	0,39	0,64	0,91	0,92	0,93
14	0,03	0,08	0,14	0,22	0,33	0,51	0,92	0,93	0,94
15	0,03	0,07	0,12	0,19	0,28	0,42	0,67	0,94	0,95
16	0,03	0,06	0,11	0,16	0,24	0,36	0,54	0,94	0,95
17	0,02	0,05	0,09	0,14	0,21	0,31	0,45	0,69	0,96
18	0,02	0,05	0,08	0,13	0,18	0,26	0,38	0,56	0,96
19	0,02	0,04	0,07	0,11	0,16	0,23	0,32	0,46	0,71
20	0,02	0,04	0,06	0,10	0,14	0,20	0,28	0,39	0,58
21	0,01	0,03	0,05	0,08	0,12	0,18	0,24	0,34	0,48
22	0,01	0,03	0,05	0,07	0,11	0,15	0,21	0,29	0,41
23	0,01	0,02	0,04	0,06	0,09	0,13	0,19	0,25	0,35
24	0,01	0,02	0,04	0,06	0,08	0,12	0,16	0,22	0,30

Таблица 22

Фактор на охладителния товар FCL за явна топлина от уреди и лабораторно оборудване (под чадър)
Часове след влизане в помещението	Продължителност на работа на уредите и лабораторното оборудване, h
	2	4	6	8	10	12	14	16	18
1	0,56	0,57	0,57	0,58	0,60	0,62	0,64	0,67	0,71
2	0,64	0,65	0,65	0,66	0,68	0,69	0,71	0,74	0,78
3	0,15	0,71	0,71	0,72	0,73	0,75	0,76	0,79	0,82
4	0,11	0,75	0,76	0,76	0,77	0,79	0,80	0,82	0,85
5	0,08	0,23	0,79	0,80	0,81	0,82	0,83	0,85	0,87
6	0,07	0,18	0,82	0,82	0,83	0,84	0,85	0,87	0,89
7	0,06	0,14	0,29	0,85	0,85	0,86	0,87	0,89	0,90
8	0,05	0,12	0,22	0,87	0,87	0,88	0,89	0,90	0,92
9	0,04	0,10	0,18	0,33	0,89	0,89	0,90	0,91	0,93
10	0,04	0,08	0,15	0,26	0,90	0,91	0,92	0,92	0,94
11	0,03	0,07	0,13	0,21	0,36	0,92	0,93	0,93	0,94
12	0,03	0,06	0,11	0,18	0,29	0,93	0,93	0,94	0,95
13	0,02	0,05	0,10	0,15	0,24	0,38	0,94	0,95	0,96
14	0,02	0,05	0,08	0,13	0,20	0,31	0,95	0,96	0,96
15	0,02	0,04	0,07	0,11	0,17	0,25	0,40	0,96	0,97
16	0,02	0,04	0,06	0,10	0,15	0,21	0,32	0,97	0,97
17	0,01	0,03	0,06	0,09	0,13	0,18	0,27	0,42	0,97
18	0,01	0,03	0,05	0,08	0,11	0,16	0,23	0,34	0,98
19	0,01	0,02	0,04	0,07	0,10	0,14	0,19	0,28	0,43
20	0,01	0,02	0,04	0,06	0,08	0,12	0,17	0,24	0,35
21	0,01	0,02	0,03	0,05	0,07	0,11	0,15	0,20	0,29
22	0,01	0,02	0,03	0,04	0,07	0,09	0,13	0,18	0,24
23	0,01	0,01	0,03	0,04	0,06	0,08	0,11	0,15	0,21
24	0,01	0,01	0,02	0,03	0,05	0,07	0,10	0,13	0,18

Фиг. 1. Определяне големината на сянката от козирки, стрехи, еркери, ребра и съседни сгради

Фиг. 2. Прозорец със засенчващи елементи

Фиг. 3. Последователност на изчисленията за охладителен товар"