Държавен вестник, брой 78 от 4.IX

Чл. 7. (1) Сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства се проектират и оценяват за съответствие с основните изисквания към строежите (сгради и строителни съоръжения), както следва:

1. механично съпротивление и устойчивост;

2. безопасност в случай на пожар;

3. хигиена, здраве и околна среда;

4. достъпност и безопасност при експлоатация;

5. защита от шум;

6. енергийна ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение;

7. устойчиво използване на природните ресурси.

(2) Основните изисквания към строежите се оценяват заедно, комбинирано или индивидуално в зависимост от предназначението и капацитета на сградите.

(3) Сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства се проектират, изпълняват и поддържат така, че да отговарят на определените в тази наредба общи и/или специфични по видове сгради контролируеми параметри за всяко едно от основните изисквания към строежите.

Чл. 8. (1) Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяване на основното изискване към строежите "Механично съпротивление и устойчивост", са, както следва:

1. носимоспособност и деформация на земната основа;

2. носимоспособност и коравина на строителната конструкция;

3. устойчивост на строителната конструкция и на земната основа под нея;

4. дълготрайност на строежа при експлоатационни, сеизмични и други възможни особени натоварвания.

(2) Експлоатационните показатели на контролируемите параметри по ал. 1 се определят по изчислителен път и се оценяват чрез сравнение с нормативните изисквания (гранично допустими стойности), определени в действащите национални нормативни актове за проектиране и изпълнение на сградите.

(3) Не се допуска проектиране и изпълнение на сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства в свлачищни райони, ако те не са предварително укрепени и трайно стабилизирани, както и в неблагоприятни и малко пригодни за строеж терени в земетръсни райони.

Чл. 9. При определяне на експлоатационните показатели на контролируемите параметри на сградите се прилагат следните изисквания:

1. класовете по степен на значимост на строежите по отношение на последствията от разрушаването или неизползваемостта на строителната им конструкция се определят в зависимост от функционалния им капацитет и от възлаганите им социални функции при бедствия, аварии, терористични актове и/или военни действия, определени от възложителя с техническото задание;

2. нормативните стойности на въздействията върху конструкциите на строежите и продължителността на проектния експлоатационен срок се определят в съответствие с минималните изисквания на съответните нормативни актове и приложими технически спецификации;

3. при проектиране на бетонните и стоманобетонните конструкции на строежите освен механичните въздействия се отчитат и деформациите от температура, пълзене и съсъхване на бетона и влиянията на условията на околната среда, както и възможните специфични и непреки въздействия от условията на експлоатация (например физическа и/или химическа атака от течности, съдържание на хлориди в бетона, алкало-силициева реакционна способност на добавъчните материали, температурни промени, изтриваемост и др.); условията на околната среда се класифицират в съответствие с БДС EN 206-1 "Бетон. Част 1: Спецификация, свойства, производство и съответствие." и националното приложение;

4. при проектиране на стоманобетонните конструкции на строежите с обем на бетоновите работи над 10 000 m³ с оглед постигане на достоверни изчислителни резултати за контролируемите деформации модулът на еластичност на бетона Е_в се потвърждава с декларация на производителя за характеристиките на използваните при строителството бетонни смеси въз основа на представително изпитване;

5. конструктивният анализ се провежда за меродавните проектни състояния и комбинации от въздействия както за цялата конструкция, така и за съставните ѝ части; анализът обхваща и агресивните въздействия на почвата и подземните води върху фундаментите и подземните технически проводи с оглед осигуряване на равномерност и минимална скорост на слягане на земната основа; при технико-икономическа целесъобразност освен статичен линеен анализ може да се използват и по-точни изчислителни методи, като нелинеен статичен, модален спектрален или нелинеен във времето динамичен анализ, като се отчитат ефектите от втори ред на деформации в конструкциите и взаимодействието земна основа - конструкции;

6. гранично допустимите стойности на изчислените показатели на контролируемите параметри, свързани с експлоатационната годност на конструкциите (като деформации, взаимно разместване на части от конструкциите, широчина на отворените пукнатини при стоманобетонните конструкции, относителни деформации или напрежения в отделни части от конструкциите и др.п.), се определят с нормативните актове, приложими за съответния вид конструкция;

7. допълнителни ограничения за гранично допустимите стойности на експлоатационните показатели на контролируемите параметри за отделни елементи или части от конструкцията може да се въвеждат от експлоатационните показатели на подови настилки, покривни покрития, стенно ограждане и изисквания за нормална експлоатация на използваното технологично оборудване, както и от особени натоварвания при изпълнение на социални функции извън пряката им дейност.

Чл. 10. За постоянното поддържане на проектните експлоатационни показатели на контролируемите параметри на сградата, свързани с "Механично съпротивление и устойчивост", се спазват следните изисквания:

1. експлоатацията и поддържането на сградите да е по предназначението, за което е издадено разрешението за ползване/удостоверението за въвеждане в експлоатация;

2. да не се допуска извършването на промени в сградите, които водят до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията на нормативните актове за цялата сграда или за отделни нейни елементи или характеристики;

3. безопасната експлоатация на строежите да се осигури чрез:

а) редовно техническо поддържане, постигане на постоянство и подобряване на първоначалните експлоатационни характеристики в съответствие с научно-техническия прогрес и повишаващите се изисквания за сигурност и комфорт на обитаване;

б) отчитане на вероятните дълготрайни въздействия и ефекти върху всички основни изисквания към строежа при планиране и извършване на промени;

в) своевременно откриване и отстраняване на причините, които биха довели до настъпване на аварийни събития; възстановяване или премахване на сградата при поява на повреди или разрушения, предизвикани от природни явления (земетресения, наводнения, свлачища, големи снежни натрупвания и др.) и аварии.

Чл. 11. (1) Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "Безопасност при пожар" при проектиране и изграждане на сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, са:

1. минимална огнеустойчивост на конструктивните елементи в зависимост от степента на огнеустойчивост на сградите;

2. максимално допустими застроени площи между брандмауерите в зависимост от класа на функционална пожарна опасност, категорията по пожарна опасност, степента на огнеустойчивост, броя на етажите и височината на сградите;

3. класовете по реакция на огън на конструктивните елементи, елементите на вентилационните инсталации и покритията по вътрешните и външните повърхности на сградите;

4. минималната огнеустойчивост на пожарозащитните прегради, пожарозащитните завеси, елементите на вентилационните инсталации, вратите, капаците и уплътненията в зависимост от класовете на функционална пожарна опасност, категорията по пожарна опасност, предназначението и разположението на помещенията;

5. параметрите на пътищата за противопожарни цели;

6. параметрите на елементите на евакуационните пътища и изходи;

7. наличието на защитени и/или безопасни зони;

8. параметрите на предвидените активни мерки за пожарна защита - пожароизвестителни системи, пожарогасителни системи, водни дренчерни завеси, вентилационни инсталации, системи за управление на дим и топлина, евакуационно осветление, сградни водопроводни инсталации за пожарогасене;

9. параметрите на външното водоснабдяване за пожарогасене;

10. степените, групите и категориите на защита на електрическите уредби и инсталации;

11. разстоянието до съседните строежи;

12. наличието на пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари.

(2) Контролируемите параметри по ал. 1 за съществуващи сгради включват и организационните мерки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите и мерките за поддържане на сградите, системите и средствата, свързани с безопасността при пожар.

(3) Експлоатационните показатели на контролируемите технически параметри по ал. 1 и 2 се оценяват в съответствие с изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (ДВ, бр. 96 от 2009 г.) и на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр. 89 от 2014 г.).

(4) Огнеустойчивостта на строителните конструкции при проектиране и изграждане на нови сгради за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, които се възлагат при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, се определя в съответствие с изискванията на частите за проектиране на конструкции срещу въздействия от пожар на БДС EN от 1990 до 1999 заедно с националните приложения и съответните национално определени параметри, които са неразделна част от Наредба № РД-02-20-19 от 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции (ДВ, бр. 2 от 2012 г.).

Чл. 12. (1) При определяне на огнеустойчивостта съгласно изискванията на БДС EN 1991-1-2 се приема, че изчислителният пожар е зададен чрез стандартния пожар.

(2) При определяне на въздействията по БДС EN 1991-1-2 температурният анализ се извършва по стандартна крива "температура - време" за период от време, съответстващ на изискващата се минимална огнеустойчивост на разглеждания конструктивен елемент съгласно таблица 3 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 13. За постигане на експлоатационните показатели на контролируемите параметри, свързани с "Безопасност при пожар" за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, се спазват и специфичните изисквания към архитектурно-планировъчните им решения, за вътрешните сградни инсталации и за строителните продукти.

Чл. 14. Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "Хигиена, здраве и околна среда" и приложими за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, са, както следва:

1. контролируеми параметри, които отчитат условията на обитаване и/или ползване на сградата, въздействията на вложените в строежа строителни продукти и на технологичното оборудване:

а) емисии от опасни вещества, опасни излъчвания; летливи органични съединения, парникови газове или опасни частици във въздуха вътре или навън;

б) отделяне на токсичен газ;

в) материали, предизвикващи реакция при допир с кожата;

г) възможности за развитие и миграция на микроорганизми, паразити, насекоми и вредни гризачи;

д) нездравословни въздействия върху обитателите;

2. параметри, които отчитат физични фактори на жизнената среда, включително работната среда:

а) температура на въздуха;

б) защита от слънчево греене;

в) относителна влажност на въздуха;

г) скорост на движение на въздуха;

д) чистота и кратност на обмена на въздуха;

е) съотношение между използването на изкуствено и естествено осветление, параметри на изкуственото осветление (средна поддържана осветеност (Em), обобщена степен на яркостен дискомфорт (UGR1) и индекс на цветопредаване (Ra), параметри на естественото осветление (коефициент на светлопропускливост на остъкляването за странично и/или горно естествено осветление (tn);

ж) хидроизолация и защита от влага отвън;

з) качество на питейната вода;

и) създадени условия по отношение на безопасността на предлаганите храни и напитки в зоните за хранене;

3. параметри по отношение на въздействието върху околната среда по време на строителството и на експлоатацията на строежа: чистота на въздуха, качество на водите, опазване на околната среда и почвите от замърсяване с отпадъчни води и твърди и течни отпадъци.

Чл. 15. Определените експлоатационни показатели на контролируемите параметри се оценяват в съответствие с изискванията на приложимите нормативни актове, както и с изискванията, посочени в заданието за проектиране за конкретната сграда, по отношение на:

1. здравните и санитарно-хигиенните изисквания към сградите;

2. осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;

3. факторите на жизнената среда - води, предназначени за питейно-битови цели, води, предназначени за къпане, минерални води, предназначени за пиене или за използване за профилактични, лечебни или хигиенни нужди, шум и вибрации в сградите, йонизиращи и нейонизиращи лъчения в сградите и урбанизираните територии, химични фактори и биологични агенти в сградите, курортни ресурси, въздух;

4. техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на системите за отопление, охлаждане и вентилация на сградите;

5. техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на сградните водопроводни и канализационни (ВиК) инсталации;

6. пределно допустимите концентрации на вещества, отделяни от строителните продукти;

7. пределно допустимите концентрации на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух на населените места;

8. реда и начина на съхранение на опасни химични вещества и смеси;

9. защитата на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа;

10. опазването на околната среда;

11. управлението на отпадъците.

Чл. 16. (1) Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "достъпност и безопасна експлоатация" и приложими за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, са, както следва:

1. архитектурно-конструктивни параметри на елементи на сградите, чрез които се предотвратява настъпването на травми и нещастни случаи (височини на предпазни парапети, подпрозоречни стени, корнизи, прагове, врати, подлези, сутерени, подпокривни стопанства и др.; наклони на стълбища, широчини и дължини на стъпала, площадки и стълбищни рамена);

2. носеща способност и устойчивост (механична и/или устойчивост на корозия) на съединенията, с които оборудването, обзавеждането, фасадните облицовки и архитектурните елементи се закрепват към носещата конструкция с оглед ограничаване на риска от травми и нещастни случаи;

3. наличие на защити и/или заграждения за предотвратяване на възможностите за падане на предмети от височина или падане в шахти и монтажни отвори и др.п. при изпълнение на ремонтни дейности;

4. устойчивост на хлъзгане, износоустойчивост, устойчивост на химикали, препарати за почистване и образуване на петна, както и дълготрайност на подови настилки с оглед за ограничаване на риска от подхлъзване и спъване;

5. параметри за осигуряване на достъпност на средата до всички части на сградата и осигуряване на свободно придвижване и евакуация на хора, включително на хора с намалена подвижност, при струпване на големи групи и при евакуация на болни хора;

6. наличие на предупредителни и указателни знаци и пиктограми, тактилност на настилките, аварийно осветление в неосветяеми помещения за предотвратяване на травми;

7. температура на горещата вода или на течности, повърхностна температура на тръбопроводи или оборудване с оглед недопускане на изгаряния;

8. електрическа изолация и защита срещу поражения от електрически ток;

9. параметри на външната и вътрешната мълниезащитна уредба;

10. планирани средства и персонал за превенция и поддържане на сградите, за недопускане на аварийни събития от вътрешните сградни инсталации или при природни бедствия;

11. (изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) технически характеристики на средствата и системите за физическа защита на сградите срещу криминални прояви и контрол на достъпа в съответствие с Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите (ДВ, бр. 1 от 2017 г.).

(2) Сградите за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата се проектират с достъпна архитектурна среда в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (ДВ, бр. 54 от 2009 г.).

Чл. 17. При оценката на контролируемите параметри се спазват и следните общи изисквания:

1. (изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) предпазните парапети на балкони и тераси с цел обезопасяване срещу възможно падане се проектират с височина най-малко 1,05 m за обезопасяване срещу падане от височини до 20 m и с височина най-малко 1,20 m за обезопасяване срещу падане от височини над 20 m, като парапетите се изпълняват от здрав материал и с разстояние между вертикалните елементи на парапета не повече от 9 cm и без хоризонтално поставени ограждащи елементи при ажурните парапети; височината на парапети за обезопасяване на външни открити стълбища за евакуация е съгласно изискванията на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр. 89 от 2014 г.);

2. прозорците се проектират така, че да е възможно безопасното им почистване от вътрешната страна на помещението; за външно почистване и поддържане на фасадите се предвиждат необходимите приспособления и оборудване;

3. осветлението на входните пространства, фоайета и коридори се свързва с аварийното осветление на евакуационните пътища; откритите комуникационни пътища, стъпала, площадки и др., които са в прилежащата територия на сградите, се предвиждат с номинална осветеност по тази наредба;

4. за всички части на сградите се преценяват рисковете от травми и необходимостта от използването на указателни знаци, сигнали и/или пиктограми, както и тактилни настилки;

5. за недопускане на изгаряния на хора от технологичното оборудване или сградните инсталации, които работят с температури над 40 °C, се предвиждат подходящи топлинни изолации, предупредителни табели и/или трайни прегради за ограничаване на достъпа;

6. за безопасната експлоатация и поддържането на строежите и за недопускане настъпването на аварийни събития от вътрешните сградни инсталации, натрупване на отровни или взривоопасни газове, наводнения или повреди на технологичното оборудване се предвижда сградите да се поддържат в съответствие с изискванията на част Б "Мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти" и част В "Указания и инструкции за безопасна експлоатация" от техническия паспорт на сградата съгласно Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите.

Чл. 18. Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "Защита от шум" и приложими за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, са, както следва:

1. акустични характеристики на строежите, в т.ч.:

а) индекс на изолация от въздушен и/или ударен шум;

б) време на реверберация;

2. дневно и средноседмично ниво на експозиция на шум в dBA;

3. ниво на шум - ден, вечер и нощ в dBA;

4. еквивалентно ниво на шума в dBA;

5. върхово ниво на звуковото налягане в dBС.

Чл. 19. (1) За оценка на контролируемите параметри за удовлетворяване на основното изискване към строежите "Защита от шум" при проектиране, изграждане и експлоатация на сгради за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства се прилагат изискванията на нормативните актове за показателите и граничните стойности за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството.

(2) Преди въвеждането на сградите по ал. 1 се извършват измервания за реализираните проектни експлоатационни показатели на контролируемите акустични параметри на строежа по отношение на следните параметри:

1. изолация от въздушен шум на стени, подове, врати и прозорци, в т.ч.:

а) индекс на изолация от въздушен шум R'_w в dB;

б) приведена разлика в нивото на звуковото налягане D_n в dB;

2. изолация от ударен шум на подове; индекс на изолация от ударен шум L'_nw в dB;

3. ниво на шум в помещенията от инженерни и санитарно-технически съоръжения на сградите;

4. ниво на звуковото налягане L_p в dB в октавни честотни ленти от 63 до 8000 Hz;

5. (попр. - ДВ, бр. 13 от 2016 г.) ниво на шума L в dB;

6. време за реверберация.

(3) Минималните изисквания за изолация от въздушен шум на стени, подове/тавани, за изолация от ударен шум на подове и за нивото на шума от техническото оборудване (инженерни и санитарно-технически съоръжения) се определят съгласно Наредба № 4 от 2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството (ДВ, бр. 6 от 2007 г.).

(4) Методите за контрол и оценка на акустичните параметри на изследваните сгради са съгласно приложение № 1.

Чл. 20. (1) Контролируеми параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "Енергийна ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение" и приложими за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства, са техническите показатели за енергийна ефективност, както следва:

1. интегрираният показател "специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m² годишно или в kWh/m³ годишно за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и потребяващи енергия уреди на един квадратен метър от общата кондиционирана площ на сградата или на един кубичен метър кондициониран обем за нови сгради за обществено обслужване, както и при тяхната реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и преустройство, при надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата и се променят енергийни характеристики на сградите;

2. обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи: на фаза идеен проект; при реконструкция, обновяване и основен ремонт на съществуващи сгради, когато се променят енергийните им характеристики, и при които строителните и монтажните работи обхващат до 25 на сто включително от площта на външните ограждащи конструкции и елементи; при надстрояване и пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на надстроената или пристроената част обхващат до 25 на сто включително от площта на ограждащите елементи на сградата преди надстрояването/пристрояването и се променят енергийни характеристики на граничещите с външния въздух сградни елементи.

(2) Съответствието с изискванията за енергийна ефективност на сградите се приема за изпълнено, когато интегрираният показател - специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m², съответства най-малко на съответния клас на енергопотребление съгласно Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

(3) При определяне на експлоатационните характеристики на контролируемите параметри и тяхното оценяване се прилагат изискванията на Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради и на приложенията към нея. Скалата на класовете на енергопотребление на сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства е дадена в приложение № 10 на Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради.

Чл. 21. (1) Контролируемите параметри, свързани с удовлетворяването на основното изискване към строежите "Устойчиво използване на природните ресурси" и приложими за сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства при тяхното проектиране, изпълнение и разрушаване, са, както следва:

1. местоположение на сградата и транспортните връзки до нея, включително и по отношение на обслужващия стопанската дейност транспорт;

2. възможности за многофункционално използване на отделни структурни пространства от сградите при запазване на първоначално предвидената им основна функция;

3. използване на екологични съвместими природни ресурси и на строителни продукти, получени след рециклиране и подготовка за повторна употреба на строителни отпадъци;

4. ефективно управление на водите;

5. балансирано използване на естественото и изкуственото осветление и използване на фотоволтаични елементи;

6. постигане на биоразнообразие чрез използване на възможностите за изграждане на зелени покриви и фасадни стени;

7. ниво на контрол в етапите на проектиране, строителство, експлоатация и разрушаване;

8. прогнозиране на физическото и/или моралното стареене на строежа чрез мониторинг на състоянието му и оценка на разходите за полаганите грижи за неговото поддържане;

9. потенциални възможности за преустройство, реконструкция и модернизация;

10. опазване на защитените обекти и на недвижимите културни ценности;

11. създаване на екологосъобразна система за управление на опасни строителни отпадъци след разрушаване (например отпадъци, съдържащи азбест и тежки метали и излъчващи радиоактивност и др.п.).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Строителството на сградите за образование и наука, здравеопазване, култура и изкуства се извършва по начин, осигуряващ минимизиране образуването на строителни отпадъци и управлението на образуваните строителни отпадъци в съответствие с изискванията на Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с Постановление № 267 на Министерския съвет от 2017 г. (ДВ, бр. 98 от 2017 г.).

(3) По реда на наредбата по ал. 2 се определят и задълженията за влагане в строежа на строителни продукти, получени след рециклиране и подготовка за повторна употреба на строителни отпадъци.

(4) Експлоатационните показатели на контролируемите параметри, свързани с "Устойчиво използване на природните ресурси", се оценяват за всяка една сграда при нейното проектиране, строителство и по време на нормалната ѝ експлоатация и поддържане.

(5) Дълготрайността на строежите се определя като функционална зависимост от физическото и/или моралното стареене на строителната конструкция, на инженерните системи, инсталации и технологичното оборудване в резултат от поддържането на съответствието им с изискванията на действащите нормативни актове и експлоатационните характеристики на строителните продукти. Методика за определяне и оценка на експлоатационните показатели за дълготрайността на строежите е дадена в приложение № 2.

Чл. 31. (1) При проектирането на училищата се прилагат обемно-планировъчни схеми, които позволяват адаптиране на учебната база към промени в държавните образователни стандарти и броя на учениците.

(2) Сградите се проектират с многофункционално използваеми помещения, свързани в единна компактна структура.

(3) Помещенията и площите в учебните зони и в многофункционалната зона се проектират в съответствие с изискванията на заданието за проектиране за смените на обучение, като при липса на специални изисквания се предвижда прилагане на учебния план при едносменно обучение.

Чл. 32. (1) Площите и пространствата в училищата се групират в две обособени учебни зони и в една многофункционална зона, които се планират съобразно вида на училището и в зависимост от предвижданите в него степен, етапи и съдържание на училищното образование, както следва:

1. първа учебна зона за учебно-възпитателна работа в първия етап на основната степен, която включва учебните помещения и пространства за учениците от началния етап на обучение I - IV клас;

2. втора учебна зона за учебно-възпитателна работа, която включва учебните помещения и пространства за учениците от втория етап на основната степен - прогимназиален етап V - VII клас, и гимназиален етап VIII - XII клас;

3. многофункционална зона, която обхваща сектори и помещения за избираеми учебни часове (ИУЧ), извънкласни дейности, център за библиотечно-информационно обслужване и зони за спорт, хранене, здравеопазване, административно ръководство и отдих.

(2) Зоната за учениците от началния етап на обучение се предвижда функционално отделена, без вътрешни и външни връзки със зоната за ученици от прогимназиалния и гимназиалния етап на обучение.

Чл. 33. (1) Класните стаи се проектират в учебните зони като многофункционални учебни помещения, обзаведени и оборудвани за изучаване на учебните предмети от хуманитарните дисциплини и на предметите от задължителните учебни часове (ЗУЧ) и факултативните учебни часове (ФУЧ).

(2) Броят на класните стаи се определя в зависимост от смените на обучение, броя на учениците, броя на паралелките и предвижданията на учебния план по дисциплините по ал. 1.

Чл. 34. (1) В учебните зони се предвиждат учебни занимания по специализираните дисциплини на ЗУЧ и ФУЧ с цяла паралелка или на групи в съответствие с учебния план и специфичните изисквания на заданието за проектиране.

(2) Специализираните кабинети по учебните предмети "биология и здравно образование", "физика и астрономия" и "химия и опазване на околната среда" се проектират при възможност групирано един над друг в общата обемно-планировъчна схема на сградата.

(3) Специализираните кабинети по учебните предмети по ал. 2 се проектират с демонстрационен плот, с пряка връзка към хранилището и с връзки към обслужващите сградни инсталации в сградата (водопроводна и канализационна, електрическа и др.).

(4) Хранилищата към специализираните кабинети се проектират за съхраняване на предвидените по учебния план технически средства и помагала. Те се разполагат така, че да има удобна функционална връзка с кабинетите. Хранилищата се предвиждат и като работни помещения за учителите по съответния предмет.

(5) Подготвителни помещения се предвиждат съгласно заданието за проектиране и в съответствие с учебната програма. Подготвителните помещения се проектират за създаване на условия за предварително подготвяне на необходимите нагледни демонстрации в учебните часове. Те се разполагат във функционална връзка с лабораториите или кабинетите.

(6) Лаборатории към специализираните кабинети се предвиждат съгласно заданието за проектиране и в съответствие с учебния план. Те се устройват при възможност за съвместено ползване от специализираните кабинети съобразно спецификата на изучаваните дисциплини. Лабораториите се обзавеждат с маси със защитно покритие, инсталационно оборудвани и с надстроечни елементи.

(7) Кабинетите по музика и изобразително изкуство се проектират самостоятелни. В заданието за проектиране може да се предвиди ползването им за занятия по ИУЧ, например театрално и киноизкуство; репетиционна за хор и оркестър, художествена самодейност, хореография, моделиране и др. В специализираните училища по изкуствата и по културата към тези кабинети се предвиждат хранилища.

(8) Броят на езиковите лаборатории се определя в зависимост от учебния план и капацитета на училището.

(9) Площта, видът и оборудването на кабинетите по учебните предмети "домашен бит и техника", "домашна техника и икономика" и "технологии" ("технологии и предприемачество") се определят със заданието за проектиране. Те се устройват в приземния етаж на сградите, когато за изучаваните учебни предмети е необходимо да се осигури защита срещу шум и вибрации.

(10) Компютърните кабинети се проектират при възможност със северно, североизточно или източно изложение и по изключение южно изложение с осигурена подходяща защита от слънчево греене.

(11) Във всички учебни помещения се осигурява контролиран по електронен начин или от учител достъп до интернет мрежа.

Чл. 35. (1) Многофункционалната зона се проектира от отделни взаимносвързани сектори, осигуряващи работата в учебните зони и изпълнението на учебния план в основната и средната степен на обучение.

(2) Някои от секторите на многофункционалната зона може да не се предвиждат, като се вземат предвид изискванията на възложителя и на заданието за проектиране, както и възможностите за интегрирано ползване на съществуващи обекти в близост до училището, които предоставят непредвидените в инвестиционния проект дейности.

(3) Секторите с възможност за интегрирано ползване и от населението се определят със заданието за проектиране. За тези сектори се осигурява самостоятелно влизане и възможност за изолирането им при ползване в извънучебно време.

(4) При възможност отделните сектори и помещения в многофункционалната зона и площите към тях може да се ползват последователно, без да се смесват потоците от началната, прогимназиалната и гимназиалната степен на обучение.

(5) В съответствие с учебния план в многофункционалната зона се предвиждат помещения с универсален характер за дейности по ИУЧ, които не подлежат на практикуване в класни стаи, кабинети и лаборатории.

Чл. 36. (1) Зоната за спорт се устройва в многофункционалната зона на училищата и включва:

1. закрита зона за спорт, която се състои най-малко от закрити спортни площадки, санитарно-хигиенни помещения, съблекални, едно или повече складови помещения, канцелария и комуникационни площи;

2. открита зона за спорт, която се състои най-малко от открити спортни площадки.

(2) Откритите и закритите спортни площадки се проектират така, че да са достатъчни за прилагане на учебния план на съответното училище.

(3) Видът, размерът и броят на игрищата, обхванати от откритите и закритите спортни площадки, както и спортно-техническото оборудване се конкретизират със заданието за проектиране. Целта е при проектирането да се постигне оптимално съвместяване на игрищата чрез максимално припокриване на игралните полета на спортните игри, предвидени с учебния план и със заданието за проектиране. Видовете игрища и техните минимални размери по видове спортни игри в откритата зона за спорт са дадени в таблица 1.

(4) Закритата зона за спорт се обособява при възможност в самостоятелни обеми с топла връзка с учебната зона.

(5) В таблица 1 са дадени минималните изисквания към размерите на игрищата, които може да са част от закритите и откритите спортни площадки при проектиране на нови училища. Съобразно заданието за проектиране игрищата може да са с пълни размери или с размерите на тренировъчно игрище. За спортните училища игрищата може да се проектират само при спазване на изискванията на заданието за проектиране в случаите, когато те трябва да са с размери съгласно правилниците на съответните международни спортни федерации.

(6) Необходимият брой на складовете за игрални пособия, уреди и др. към закритата и откритата зона за спорт се предвижда в съответствие с изискванията на заданието за проектиране, като той е най-малко един към закритата зона за спорт. Складовете се разполагат в непосредствена близост до съответните зони и с минимални размери на вратата, както следва: широчина 2,0 m и височина 2,2 m.

(7) Съблекалните в зоните за спорт се проектират самостоятелни за младежи и девойки. В тях се предвиждат места за шкафчета и пейки за сядане.

(8) В зоните за спорт се предвиждат при възможност площи за обособяване на площадки за фитнес, аеробика и др.

(9) В закритите спортни площадки при необходимост се монтират устройства за лесно трансформиране на общата зала в 2 или 3 игрища.

Таблица 1

*Необходимата свободна височина се прилага в случаите, когато се предвижда игрищата да се изградят в закритите зони за спорт.

Чл. 37. (1) Като част от зоната за спорт може да се проектира закрит плувен басейн, когато това е предвидено със заданието за проектиране, като се обособява самостоятелно с топла връзка към учебните помещения.

(2) В закрития плувен басейн се предвиждат най-малко две санитарно-хигиенни помещения с душове и съблекални, едно или повече складови помещения, канцелария, комуникационни площи и технологични помещения за пречиствателните съоръжения и за складиране на материали и резервни части. Допуска се разполагането на помещенията към плувния басейн на два етажа.

(3) Във всяко санитарно-хигиенно помещение се предвиждат най-малко 4 душови клетки, тоалетна с най-малко по 4 клетки и по 1 мивка.

(4) Санитарно-хигиенните помещения с душове и съблекалните към плувните басейни се проектират отделно за младежи и девойки. В тях се предвиждат места за шкафчета и пейки за сядане и се оборудват най-малко с по три сешоара.

Чл. 38. Като част от многофункционалната зона се обособяват сектори за отдих (съчетание на игра и почивка) за децата от началния етап на обучение и за социални контакти на учениците от прогимназиалния и гимназиалния етап на обучение. За учениците от началния етап на обучение зоните за отдих се проектират като открити и/или закрити площадки за игра. За учениците от прогимназиалния и гимназиалния етап на обучение зоните за отдих може да се устройват във фоайета и други многофункционални сектори или помещения.

Чл. 39. Като част от многофункционалната зона може да се обособяват сектори за извънкласни дейности, в т.ч. да се проектират салони или фоайета за представления и/или тържествени мероприятия, както и аудитории за провеждане на методически занимания със съответното подходящо оборудване (аудио-визуална техника, проектори и екрани, с възможност за затъмняване и др.).

Чл. 40. (1) Библиотеките в училищата се проектират като център за библиотечно-информационно обслужване с достъп до световния интернет обмен на информация за осигуряване и насърчаване на самоподготовката на учениците и за създаване на условия за равен информационен старт.

(2) Със заданието за проектиране се определя обемът на елементите, изграждащи библиотечно-информационния център, съобразно образователната степен и методите на обучение.

(3) Когато в непосредствена близост до училището има обществена библиотека, характерът на фондовете може да се съобрази в заданието за проектиране по преценка на възложителя.

(4) Към библиотеките в училищата може да се проектира помещение за занимания с регламентиран интернет достъп за обучение и с места за самостоятелна работа и самоподготовка с използването на компютри.

Чл. 41. В многофункционалната зона се предвижда сектор за административното ръководство, за преподавателския състав и за обслужването и поддръжката на сградата, който включва най-малко: кабинет на директора; кабинет на помощник-директора; учителска стая със заседателна зала или отделна заседателна зала; канцелария - деловодство; финансово-счетоводна служба; помещение за архив; стая на портиера и склад на сервизния техник за обслужване и поддръжка на сградата.

Чл. 42. (1) За помещения с изложение юг, югозапад и запад се предвиждат слънцезащитни устройства, а при необходимост за целите на учебния процес се осигурява и затъмняване.

(2) За прозорците, които са от страната на открити зони за спорт, се предвиждат подходящи обезопасяващи елементи.

Чл. 43. (1) Вратите на класните стаи се предвиждат откъм страната на катедрите, като се отварят навън.

(2) При ново строителство в коридорите пред класните стаи се предвиждат гардероби за горни (връхни) дрехи.

Чл. 44. (1) При проектирането на сградите на професионалните гимназии, както и на училищата по изкуство, спорт, култура и други специални училища, се взема предвид съвременното ниво на развитие на съответната професионална или специална област с детайлно разработване на оборудването и обзавеждането на отделните помещения и кабинети за всяка от специалностите съгласно учебния план.

(2) Кабинетите и помещенията по учебните предмети за осигуряване на общообразователния минимум по учебния план, както и многофункционалната зона се проектират при спазване на общите изисквания към училищата съгласно тази наредба.

(3) Специфичните изисквания при проектирането на сградите на професионалните гимназии и на училищата по изкуство, спорт, култура и други специални училища се определят в съответствие с действащите държавни образователни стандарти към тях за съответното професионално образование и обучение, за придобиване на квалификация по съответната професия и за материално-техническата база. Тези изисквания се включват в заданието за проектиране заедно с допълнителни специфични изисквания, ако е необходимо, към учебните кабинети и/или учебните зали, производствените и/или учебните практики и др.

Чл. 45. (1) Възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати се проектират така, че да се създадат условия за възпитание, обучение, самоподготовка и нощуване съгласно Правилника за устройството и дейността на възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати (ДВ, бр. 71 от 2006 г.).

(2) Във възпитателните училища-интернати и социално-педагогическите интернати се предвиждат следните зони, пространства и помещения:

1. учебна зона за провеждане на учебния процес за завършване на основно или средно образование, както и за придобиване на професионална квалификация съгласно учебния план;

2. подходящо оборудвани и обзаведени работилници и помощни стопанства в зависимост от учебния план за професионално обучение;

3. многофункционална зона за организиране и провеждане на различни форми на извънкласна и извънучилищна дейност: кръжоци, спортни и туристически секции, състави за художествена самодейност, клубове по интереси и др.;

4. зони за живеене в общежитието към училището, трансформирани за малки самостоятелни интернатни групи, които включват за всяка интернатна група, както следва: спални за разполагане на 2 до 4 легла с осигурено лично пространство най-малко 6,5 m2/ученик (включително за лични вещи и дрехи), санитарно-хигиенно помещение и помещения за учебна работа, за отдих, за хранене, за съхранение на лични вещи, учебни помагала, помещение за възпитател и др.;

5. помещения за документация и работа на училищните комисии и екипи;

6. помещения за индивидуална и групова корекционно-възпитателна работа с малолетните и непълнолетните.

Чл. 46. (1) Функционалните изисквания към училищата са дадени в таблици 2 и 3, като в таблица 3 са посочени минимални стойности на функционални параметри, които се прилагат само ако съответните зони и помещения се изискват със заданието за проектиране.

(2) Площите на помещенията съгласно таблици 2 и 3 може да се комбинират с цел проектиране на гъвкави обемно-планировъчни схеми с хуманизирани пространства, създаващи възможност за реализиране на учебния план и за постигане на определените с наредбата и с нормативните актове в областта на образованието функционални предназначения на помещенията.

(3) Светлите площи, посочени в таблици 2 и 3, са минимални. Площите на помещенията и откритите площадки, които не са нормирани, се определят със заданието за проектиране.

Таблица 2

Таблица 3

Чл. 47. (1) Сградите на центровете за подкрепа за личностното развитие по смисъла на чл. 49, ал. 1 ЗПУО и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование по смисъла на чл. 50, ал. 3 ЗПУО се проектират за организиране на дейности, свързани с развитието на интересите, способностите и потребностите на децата и учениците в областта на науката, техниката, технологията, изкуствата и спорта (центрове за работа с деца, обединени детски комплекси, общински детски комплекси и др.), както и за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности (ресурсно подпомагане).

(2) Сградите на центровете по ал. 1 се проектират с до три етажа и при спазване на общите изисквания към сградите за образование и наука, на изискванията на нормативните актове, с които се регламентират устройството и дейността им, и на здравните изисквания към тях.

(3) При проектирането на центровете по ал. 1 се прилагат обемно-планировъчни схеми, които позволяват бързо и лесно адаптиране на материалната база към промени в изискванията за подготовката на децата и учениците, бъдещи промени в броя на децата и учениците и различни извънучилищни дейности.

Чл. 48. (1) Помещенията на центровете за подкрепа за личностното развитие и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование се проектират като многофункционално използваеми помещения, свързани в единна компактна структура.

(2) Специфичните изисквания към помещенията, включително към оборудването и обзавеждането им, се определят в заданието за проектиране.

Чл. 49. (1) Площите и пространствата в центровете за подкрепа за личностното развитие за организиране на дейности за развитието на интересите, способностите, компетентностите и изявата на децата и учениците в областта на науката, технологиите, изкуствата и спорта се организират като взаимно свързани сектори и помещения за извънучилищни дейности, център за библиотечно-информационно обслужване и зони за спорт, хранене, здравеопазване, административно обслужване и отдих при спазване на общите изисквания към сградите за образование и на изискванията на раздел I от тази глава към многофункционалната зона в училищата. Специфичните изисквания към секторите и помещенията за извънучилищни дейности се определят в заданието за проектиране.

(2) Видът и броят на секторите и помещенията се определят в заданието за проектиране, като се вземат предвид и възможностите както за интегрираното им ползване от населението, така и възможността за интегрирано ползване за някои дейности на съществуващи обекти в близост.

(3) За секторите с възможност за интегрирано ползване от населението се осигурява самостоятелно влизане и възможност за изолирането им при ползване.

Чл. 50. (1) Площите и пространствата в регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование за активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността, се организират като взаимносвързани сектори и помещения за индивидуална и групова работа с децата и учениците, кабинети за рехабилитация, за психолога, логопедичен кабинет и други специализирани кабинети съгласно изискванията на заданието за проектиране за подпомагане на конкретни специални образователни потребности.

(2) Помещенията в сектор "Административно ръководство, преподавателски състав и обслужване и поддръжка" на ресурсните центрове отговарят на приложимите изисквания от раздел I на тази глава.

Чл. 51. (1) Висшите училища се проектират при спазване изискванията на тази наредба към сградите за образование и наука и в съответствие със:

1. предвижданата структура и организация на висшето училище, в т.ч. предвижданите професионални направления и специалности и необходимата материална база за преподаването им, включително практическото обучение;

2. утвърдените държавни изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист" по съответното професионално(и) направление(я) и/или специалност(и) от регулираните професии, включително със зададена структура и брой на академичния състав и предвиждания брой на студентите.

(2) Видът и броят на помещенията и кабинетите във висшите училища, в т.ч. специфични изисквания към конферентни зали, лекционни зали (аудитории), специализирани и общи помещения за теоретична и практическа работа по учебния материал, лаборатории и изследователски сектори, специализирани библиотеки, кабинети за преподаватели, административно ръководство (ректорат, деканати, канцеларии, деловодство, финансово-счетоводна служба и др.) и други специализирани и технически помещения, се определят подробно в заданието за проектиране.

(3) При проектирането на висшите училища се отчита съвременното ниво на развитие на професионалните направления, в които е профилирано висшето училище, и специалностите, по които ще бъдат обучавани студентите, с детайлно разработване на оборудването и обзавеждането по помещения и кабинети за всяка от специалностите съгласно плана за обучение.

Чл. 52. (1) Площите, пространствата, залите за лекции, специализираните и общите помещения, лаборатории и изследователски сектори по професионални направления и/или специалности се групират при възможност в отделни обособени зони и/или отделни корпуси.

(2) Лаборатории и работилници, при които се предвижда монтаж и работа на тежки машини или доставка, обслужване и изпитване на тежки образци, изделия и продукти, се устройват на първия етаж или в отделни едноетажни корпуси на висшите училища.

(3) Специализираните и общите помещения за теоретична работа по учебния материал за до 40 студенти се проектират с площи от 40 до 85 m2 в зависимост от конкретните изисквания на специалностите от професионалните направления. Помещенията се проектират със светла височина при възможност 3,5 m.

(4) Площта на кабинетите за преподавателския състав се приема при средна норма от 15 до 24 m2 на преподавател.

(5) Лекционни зали (аудитории) се проектират, като се вземе предвид, че площта за един студент, включително площта за сядане и частта от общата площ на проходите и катедрата, е 0,80 - 0,95 m2 при по-свободно разполагане на местата, а при зали с повече от 800 места площта за един студент може да се приеме 0,60 m2.

(6) В зависимост от изискванията на заданието за проектиране, капацитета и спецификата на преподавания материал лекционните зали може да се проектират с амфитеатрално разположение на редовете за осигуряване на пълна видимост към вертикалните и хоризонталните информационно-демонстрационни площи. Наклонът на пода при амфитеатралните лекционни зали се приема 12 %. Всеки следващ ред, считано от демонстрационната площ към дъното на залата, се предвижда така, че да осигурява просвет към катедрата най-малко 0,12 m над стоящите от предходния ред.

(7) Специализираните помещения за практическа работа се проектират в зависимост от конкретните изисквания на специалностите от професионалните направления.

Чл. 53. (1) Библиотеките във висшите училища се проектират като центрове за библиотечно-информационно обслужване с достъп до световния интернет обмен на информация за осигуряване и насърчаване на самоподготовката на студентите и за създаване на условия за равен информационен старт.

(2) Обемът на предвижданите елементи в центъра за библиотечно-информационно обслужване и възможностите за интегрирано ползване на намиращи се в близост обществени библиотеки се определят със заданието за проектиране в зависимост от професионалното направление на висшето училище и предвижданите методи на обучение и научни изследвания. При определяне на площта на едно седящо място в читалнята се взема предвид, че за един четящ са необходими 2,5 m2.

Чл. 54. (1) Сградата на всяко детско заведение се проектира в зависимост от вида и капацитета му и от специфичните условия на населеното място.

(2) Помещенията в детските заведения се проектират с оглед създаване на необходимите условия за отглеждане, възпитание и обучение на децата при спазване на изискванията на нормативните актове, с които се регламентират устройството и дейността на детските градини и детските ясли, както и на здравните изисквания към тях.

Чл. 55. (1) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При проектиране на самостоятелна нова сграда на детско заведение или при реконструкция на съществуваща сграда етажността не трябва да е по-голяма от три етажа.

(2) Проектиране на трети етаж в сградата на детското заведение се допуска по изключение при използването му за административно-стопански цели за персонала. За осигуряване на достъпа до третия етаж се спазват изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, в частност изискванията за евакуационните пътища.

(3) Не се допуска допълващо застрояване в двора на детските заведения.

(4) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При преустройство на част от съществуваща сграда с друго предназначение, както и в части от новопроектирана сграда с друго предназначение, се допуска да се проектира детско заведение, когато сградата се намира в застроени урбанизирани територии със съществуваща инфраструктура и при спазване на здравните, противопожарните и образователните нормативни изисквания.

(5) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) В случаите по ал. 4 помещенията на детското заведение се проектират:

1. в първите два надземни етажа, когато детската градина е разположена в нежилищна сграда, като се допуска разполагането на административни помещения на третия етаж и на обслужващи помещения в подземния или полуподземния етаж, които да са в пряка връзка с помещенията на детската градина;

2. в първи надземен етаж, когато детската градина е разположена в жилищна сграда, като в полуподземния или подземния етаж се допуска разполагане на обслужващи помещения, които да са в пряка връзка с помещенията на детското заведение.

Чл. 56. (1) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Входовете и стълбищата в самостоятелните сгради на детските заведения се проектират, както следва:

1. за всеки две яслени групи и всеки четири градински групи се предвиждат отделен вход и стълбище;

2. за единствена яслена група в детското заведение при възможност се проектира отделен вход;

3. за педагозите и медицинския персонал се допуска да ползват входа за детски групи;

4. за стопанските служби се предвижда отделен вход;

5. за изолационното помещение при възможност се проектира отделен вход.

(2) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Когато детско заведение се разполага в част от сграда, за него се проектира най-малко един самостоятелен вход.

(3) (Нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Когато детско заведение се разполага в част от сграда, се спазват изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на защита в случай на пожар на детското заведение спрямо частта от сградата с различен клас на функционална пожарна безопасност, както и осигуряване на защитни (безопасни) зони с възможност за поетажно преместване на хора при пожар или авария.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При двуетажни и триетажни сгради отстоянието от вратите на помещенията, в които пребивават деца, до стълбищата се съобразява с изискванията на чл. 44 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като при път за евакуация в една посока максималната дължина от вратата на най-отдалеченото помещение до вход в съседна защитена зона, в съседна безопасна зона или в евакуационно стълбище не трябва да превишава 20 m.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При проектиране на сградата на детското заведение се осигурява удобен достъп на децата между всяка от групите и зоната за спорт, игра и занимания с изкуство.

(6) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) За външни посетители се осигурява пряк достъп до административно-стопанските служби. Към обособените помещения за всяка група се осигурява самостоятелен подход, като не се допускат преходи от група в група.

Чл. 57. (1) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Светлата височина на помещенията в детските заведения е най-малко 2,6 m. За обслужващи помещения в детски заведения по чл. 55, ал. 4 и 5 се допуска височината на помещенията да се намали, но най-много до 2,3 m.

(2) Ориентацията на прозорците на помещенията е, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) за занимални - юг, изток и югоизток;

2. (нова - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) за спални - юг, изток и югоизток, а по изключение югозапад и запад;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) за зоната за спорт, игра и занимания с изкуство - във всички посоки, с изключение на север.

(3) Подпрозоречните зидове и первази се проектират с височина 0,6 m.

(4) При проектиране на нови сгради най-малко 50 % от прозорците се предвиждат с горни отваряеми крила и при отваряне на долните крила на долна хоризонтална ос.

(5) Естественото осветление се осигурява при съотношение на остъклената площ към площта на пода на помещението 1:3 - за занималните и спалните, и 1:4 - за тоалетните и коридорите (по-голяма остъклена площ може да се предвижда със заданието за проектиране).

(6) При необходимост се предвиждат предпазни мерки срещу заслепяване от дневна светлина чрез подходящо засенчване. За помещения с изложение юг, югозапад и запад се предвиждат подходящи слънцезащитни устройства с възможност за промяна в съответствие с конкретното ослънчаване.

(7) На прозорците се монтират обезопасяващи елементи (включително решетки).

Чл. 58. (1) Стените на занималнята и спалнята в детските заведения се изпълняват с гладко покритие и се боядисват в светли тонове.

(2) Дръжките на вратите към помещенията, ползвани от децата, се предвиждат на височина до 0,70 m или с въртеливо движение при отваряне/затваряне.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) За всяка група в сградите на детските заведения се предвижда обособена зона, която включва съблекалня с преддверие и гардероб, занималня с кът за хранене, спалня, санитарно-хигиенно помещение и хранилище за помощни пособия и материали.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Помещенията за занимания с кът за хранене и спалните помещения на всяка група в детските заведения се проектират с площи съгласно таблица 4. В зависимост от конкретните условия при реконструкция на сградите се допуска отклонение ±10 % от площите, посочени в таблица 4. Допуска се обединяване на помещенията занималня с кът за хранене и спалня при спазване на здравните, противопожарните и образователните нормативни изисквания.

Таблица 4

(3) С непосредствена връзка помежду им се проектират съблекалнята със занималнята, съблекалнята с умивалнята и тоалетната и занималнята със спалнята.

(4) От занималнята се предвижда зрителна връзка към тоалетната чрез остъклена витрина, с долен ръб на разстояние 1,0 m от пода.

(5) Преддверието пред гардероба може да служи и за чакалня на родителите.

(6) Санитарно-хигиенното помещение се оборудва в съответствие с нормативните здравни изисквания към детските ясли и детските градини.

Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Закритите и откритите площадки за игра в детските заведения се проектират в съответствие с Наредба № 1 от 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Към детските градини се предвиждат закрити помещения за спорт и музикални занимания (зали) съгласно таблица 5 за ползване последователно от всички групи по учебен график. Видът и броят на необходимите помещения/зали се определят със заданието за проектиране съобразно учебния план. Помещенията/залите могат да се комбинират в зависимост от броя на групите в детската градина и при отчитане на чл. 61, ал. 3.

Таблица 5

(3) Препоръчва се залата за спорт и музикални занимания (физкултурен салон) със склад и тоалетна да се разполага на първия етаж.

(4) С архитектурното и конструктивното решение на сградата на детското заведение се осигурява възможност при нужда за обединяване на помещенията за занимания или за обединяване на салона за спорт и музикални занимания с кабинет и др.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) В двора на детското заведение се предвиждат по една самостоятелна открита площадка за игра за всяка група и обща открита спортна площадка за ползване от всички групи по график.

(6) Общата открита спортна (физкултурна) площадка се проектира с големина в съответствие с капацитета на детското заведение и с препоръчителна площ за едно дете от 2,0 - 3,0 m², но не по-голяма от 200 m² за детски градини с до 4 групи, като за всяка група в повече площта се увеличава с 25 m², но не повече от 300 m².

(7) По преценка на възложителя в рамките на общата спортна площадка може да се предвиждат душове и басейн.

(8) При възможност спортната площадка се проектира на разстояние от спалните и занималните, по-голямо от 15 m.

(9) За децата на възраст 2,5 - 3 години за всяка група се осигурява открита площадка за игра. Площадките за всяка група деца на възраст от 3 до 6 години се оборудват в съответствие със структурата и обема на учебното съдържание по образователни направления, за различни художествено-творчески занимания.

(10) За откритите площадки за игра и за откритите спортни площадки се осигурява регулируемо изкуствено и подходящо естествено засенчване.

(11) Към сградите на детските градини се предвижда природен кът, а при възможност - и опитна градина.

Чл. 61. (1) Административните и медицинските помещения към детските заведения се проектират с минимална площ съгласно таблица 6. При брой на групите, по-голям от пет, площите може да се увеличават в зависимост от изискванията на възложителя. При по-малко от четири групи изолационното помещение се комбинира с лекарския кабинет и се предвижда едно комбинирано помещение за директора и за други служители от канцеларията.

Таблица 6

(2) При реконструкция в зависимост от конкретните условия на строежа се допуска отклонение ±15 % от площите, посочени в таблица 6.

(3) Предвидените в таблици 4 - 6 площи на помещенията може да се комбинират с цел проектиране на гъвкави обемно-планировъчни схеми с хуманизирани пространства, създаващи възможност за по-добро реализиране на учебния план в детските заведения и за постигане на определените с тази наредба функционални предназначения на помещенията.

Чл. 62. (1) В детските заведения с 6 и повече групи към санитарния (хигиенния) възел за персонала се предвижда клетка за инвентара за почистване.

(2) Помещенията и складовете, свързани с изграждането, поддържането и обслужването на сградните инсталации, се определят съгласно заданието за проектиране.

(3) Стопанската площадка се проектира за оградено място за кофите за смет и за други стопански нужди със собствен вход в зависимост от конкретните потребности с площ до 30 m2.

Чл. 63. (1) Към детските заведения се предвиждат обслужващи помещения в съответствие с изискванията на заданието за проектиране - кухненски блок, пералня и котелно. При възможност обслужващите помещения се разполагат в сутерена, като се осигурява естествено осветление.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При проектирането на кухненския блок се спазват изискванията на нормативните актове в областта на хигиената на храните и здравните изисквания към детските ясли, детските градини и детските кухни. Кухненският блок, когато храната се приготвя на място в детското заведение, се проектира с обща площ най-малко 60 m², като конкретната площ и функционални решения се определят с инвестиционния проект.

(3) В случаите, когато със заданието за проектиране се предвижда снабдяване с храна от външна кухня-майка, към всяка група се проектира помещение за приемане и разпределяне на храната при спазване на нормативните актове в областта на хигиената на храните и здравните изисквания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Помещението за пералня, когато се изисква със заданието за проектиране, се проектира с обща площ 45 - 50 m² и при спазване на Наредба № 12 от 2018 г. за здравните изисквания към обществените перални (ДВ, бр. 98 от 2018 г.).

(5) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) При използване на външна специализирана пералня се спазват здравните изисквания към складовете за чисто и нечисто пране в детските градини и детските ясли.

Чл. 64. (1) Когато се изисква със заданието за проектиране, в сградите на детските градини с шест и повече групи се проектира плувен басейн с размери най-малко 6/12,5 m и с максимална дълбочина 0,8 m, който отговаря на нормативните здравни изисквания.

(2) Залата с басейна може да се проектира със самостоятелен вход и с вътрешна връзка към основните помещения на детското заведение. Тя включва: помещение за треньор, съблекалня за 15 - 20 деца, санитарно-хигиенно помещение с тоалетна и мивка, помещение за съоръжение за пречистване на водата от басейна. В случай че басейнът е в отделна сграда на детската градина, се предвижда топла връзка до основната сграда.

Чл. 65. Изискванията на този раздел се прилагат при проектирането на нови и при реконструкцията на съществуващи общежития за ученици, студенти, докторанти и преподаватели.

Чл. 66. (1) Общежитията се разполагат в поземлените имоти така, че помещенията за постоянно обитаване да са ориентирани на изток, югоизток, юг, югозапад и запад.

(2) Обемно-планировъчната схема на общежитията се предвижда така, че да се отчитат възможностите за адаптиране или за промяна на функциите на помещенията.

(3) В общежитията се осигурява:

1. комуникация за общо ползване в хоризонтално и вертикално направление (входно пространство, портиер, коридори, стълбища, асансьори);

2. достъп до всяка самостоятелна жилищна единица и/или жилищна група.

Чл. 67. (1) За помещенията за постоянно обитаване с ориентация на запад и югозапад се предвиждат мерки за изкуствено засенчване.

(2) Светлата височина в помещенията за постоянно обитаване е і 2,6 m.

(3) Съотношението на остъклената част на прозорците в жилищните помещения към площта на помещението е най-малко 1/8.

(4) Общежитията за ученици се проектират до 4 етажа.

Чл. 68. Броят на обитателите в жилищните помещения се определя със заданието за проектиране при спазване на следните изисквания:

1. в общежитията за ученици - за 2 и за 3 души в 1 жилищно помещение;

2. в общежитията за студенти - за 1 и за 2 двама души в 1 жилищно помещение;

3. в общежитията за студенти, докторанти и преподаватели без деца и с деца - за семейства.

Чл. 69. (1) Помещенията за постоянно обитаване в общежитията се планират като самостоятелни жилищни единици или в жилищни групи.

(2) Към всяко помещение за постоянно обитаване се предвижда самостоятелно санитарно-хигиенно помещение с душ, тоалетен умивалник и тоалетна чиния.

(3) Към помещението за постоянно обитаване може да се предвиди кухненска ниша і 1,5 m.

(4) Когато помещенията за постоянно обитаване се планират в жилищни групи, броят на обитателите във всяка жилищна група се определя със заданието за проектиране.

(5) Препоръчителният брой обитатели в жилищните групи за ученици е 20 - 30 обитатели, а за студенти - 6 - 20 обитатели.

(6) За всяка жилищна група се предвиждат помещение за постоянно обитаване (спалня, преддверие и санитарно-хигиенно помещение), дневна (за социални контакти), занималня, кухня и санитарно-хигиенно помещение с връзка между тях.

(7) Във всяка жилищна група за учениците се предвижда жилищно помещение за възпитател с преддверие, санитарно-хигиенно помещение и кухненска ниша с обща площ 16 - 17,5 m2.

Чл. 70. (1) Самостоятелните жилищни единици за семейни се планират със спалня, санитарно-хигиенно помещение, кухня-бокс, дневна, лоджия (балкон, тераса).

(2) Броят на жилищните помещения за семейни студенти се определя съгласно заданието за проектиране.

Чл. 71. В таблица 7 са дадени минималните нето площи на обитател за оразмеряване на жилищните помещения.

Таблица 7

Чл. 72. (1) Комуникационните площи, които включват коридори, стълбища, общи зони за занимания и отдих, портиерна, асансьори и др., заемат до 20 % от нето площта на сградата.

(2) В общежитията се предвиждат зони за хранене, спорт, търговия, битови и други услуги, когато това се изисква със заданието за проектиране и съгласно определените в него изисквания.

Чл. 73. (1) В таблица 8 са дадени минималните площи на обитател за оразмеряване на различни видове помещения, които може да се предвиждат във или извън жилищните групи в общежитията.

Таблица 8

(2) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) В таблица 9 са дадени показатели за общата площ на обитател за помещенията за административно-битово обслужване, културни и младежки дейности в общежитията в зависимост от броя на обитателите в общежитието.

Таблица 9

Чл. 74. (1) Във всяко общежитие се проектира помещение за портиер, свързано с жилищните помещения със съобщителна инсталация.

(2) В помещението за портиер и в административните помещения се предвиждат телефонни връзки и връзки за видеонаблюдение на общите части в общежитието.

Чл. 75. Всяка самостоятелна жилищна единица и най-малко дневните и занималните в жилищните групи на общежитията се свързват при възможност с интернет.

Чл. 104. (1) Минималните изисквания при устройственото планиране на лечебните заведения за болнична помощ и на лечебните заведения съгласно чл. 10 ЗЛЗ се определят с проучването за проектиране въз основа на преценка и анализ на потребностите от здравна помощ.

(2) Инвестиционните проекти на лечебните заведения се разработват въз основа на задание за проектиране.

Чл. 105. (1) Лечебните заведения се разполагат в защитена от източници на потенциални вредности здравословна среда.

(2) Лечебните заведения за извънболнична помощ може да се разполагат в чисто производствени и в предимно производствени зони.

Чл. 106. Местоположението на сградите на лечебните заведения за болнична помощ и на лечебните заведения съгласно чл. 10 ЗЛЗ се определя с устройствения план, разработен в съответствие с изискванията на ЗУТ съобразно тяхното предназначение и капацитет.

Чл. 107. (1) Разполагането на сградите на лечебните заведения се определя въз основа на организацията на лечебните и съпътстващите ги дейности съгласно заданието за проектиране.

(2) Лечебните заведения за болнична помощ се разполагат в самостоятелни урегулирани имоти, предназначени за обществено обслужване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Местата за паркиране към лечебните заведения се оразмеряват съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. За лечебните заведения за болнична помощ и за домовете за медико-социални грижи се осигуряват не по-малко от 4 места за паркиране.

Чл. 108. (1) Достъпът до и в лечебните заведения се осъществява в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

(2) Входни и комуникационни пространства, помещения и пространства за общо ползване, коридори, асансьори, стълбищни клетки и санитарно-хигиенни и спомагателни помещения в лечебните заведения се проектират с възможност за маневриране с легла, носилки или подвижни пациентски столове.

(3) Лечебните заведения се проектират със самостоятелни входове за пациенти, персонал и стопанско обслужване.

(4) За спешното приемно отделение, за приемния сектор към родилното отделение, за детската и женската консултация и за патологоанатомичното отделение се осигуряват отделни входове.

(5) При разполагане на инфекциозни отделения/клиники и на отделения/клиники за лечение на болни с открита форма на туберкулоза в обща сграда с други отделения или клиники се осигуряват:

1. самостоятелен подход и отделни входове за приемане и изписване на инфекциозно болните;

2. пълна изолация на стълбища, асансьори, вентилационни и канализационни инсталации, складове и самостоятелни помещения от останалите отделения;

3. самостоятелни помещения за хранене и детска млечна кухня;

4. отделен санитарен пропускник за персонала.

(6) В лечебните заведения се предвиждат асансьорни уредби съобразно заданието за проектиране и при спазване изискванията на Наредба № 2 от 2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради.

(7) За лечебни заведения с повече от един етаж се осигурява болничен асансьор така, че да може да се превозват лежащо болен с болнично легло и придружител.

(8) За транспортиране на материали, свързани със стопанското обслужване, се предвижда самостоятелен асансьор.

(9) За транспортиране на персонала, придружителите и приходящите пациенти се осигурява пътнически асансьор.

(10) Към всяко отделение (клиника) в лечебните заведения за болнична помощ се предвиждат поне една болнична стая и тоалетна за хора с увреждания.

(11) В отделенията (клиниките) по ортопедия и травматология към лечебните заведения за болнична помощ, в болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, в домовете за медико-социални грижи и хосписи всички помещения се оразмеряват за ползване от болни с повишена зависимост от грижи и контрол.

(12) Санитарно-хигиенните помещения, ползвани от инвалиди и болни с повишена зависимост от грижи и контрол, се оборудват с приспособления, подпомагащи ги при самообслужване.

Чл. 109. (1) Амбулаториите за индивидуална и групова практика за първична и специализирана медицинска помощ се проектират в самостоятелни сгради за здравеопазване, както и в жилищни сгради или в сгради със смесено предназначение.

(2) В жилищни сгради или в сгради със смесено предназначение се допуска промяна на предназначението на жилищни или офисни помещения, разположени на първия или полуподземния етаж, и изграждане на амбулатории за индивидуална практика за първична и специализирана медицинска помощ при осигуряване на самостоятелни входове към тях и при спазване изискванията на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ.

Чл. 110. (1) Индивидуалната практика за извънболнична медицинска помощ включва най-малко един кабинет за провеждане на консултации (прегледи), чакалня, манипулационна и хигиенен възел.

(2) Допуска се разкриването на общи чакални, манипулационни и хигиенни възли към амбулаториите за първична и специализирана медицинска помощ.

(3) Към кабинетите по кожни и инфекциозни болести задължително се обособяват отделни чакални.

(4) Към кабинета за акушеро-гинекологични прегледи се проектира помещение за лична хигиена на пациентките, ако това е определено в заданието за проектиране.

Чл. 111. (1) Груповата практика за първична/специализирана медицинска помощ разполага с кабинети за извършване на консултации (прегледи), с манипулационна, чакалня и отделни тоалетни за персонала и пациентите.

(2) Към груповата практика, упражняваща консултативно-диагностична хирургична дейност, се проектира асептична хирургична превързочна за извършване на леки хирургични интервенции в областта на еднодневната хирургия.

(3) Към груповата практика за първична или специализирана медицинска помощ се допуска разкриване на обща манипулационна за ползване от всички кабинети.

Чл. 112. (1) Медицински център, дентален център и диагностично-консултативен център (без леглова база за краткосрочно лечение и наблюдение и без източници на йонизиращи лъчения), както и медико-диагностични и медико-технически лаборатории се разкриват в самостоятелни, новоизграждащи се или реконструирани сгради за здравеопазване, както и в сгради със смесено предназначение.

(2) В сгради със смесено предназначение се допуска промяна на предназначението на жилищни или офисни помещения, разположени само на първия или полуподземния етаж, в лечебни заведения по ал. 1, достъпни от самостоятелни входове при спазване изискванията на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Медицински център, дентален център и диагностично-консултативен център с леглова база до 10 легла за диагностично уточняване и наблюдение, с престой до 24 часа и с източници на йонизиращи лъчения се разкриват в самостоятелни новоизграждащи се или реконструирани сгради за здравеопазване при спазване изискванията на Наредбата за радиационна защита, приета с Постановление № 20 на Министерския съвет от 2018 г. (ДВ, бр. 16 от 2018 г.).

(4) Медицинският център, денталният център и диагностично-консултативният център обхващат консултативни кабинети, чакалня с регистрационен пост, хигиенни възли и манипулационни.

(5) Към медицинските, денталните и диагностично-консултативните центрове, в които се извършват операции в областта на еднодневната хирургия, се проектират асептична хирургична превързочна и зала за временен престой и наблюдение на пациентите.

(6) За диагностично-консултативния център и за медико-диагностичните лаборатории се осигуряват отделни хигиенни възли за персонала и пациентите.

(7) Хигиенните възли за пациенти се разполагат в удобна връзка с чакалните и кабинетите за прегледи.

(8) Към медицинските, денталните и диагностично-консултативните центрове може да се разкриват:

1. аптеки от открит тип с помещения и площи съгласно изискванията на Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (ДВ, бр. 109 от 2008 г.);

2. оптики с помещения и площи съгласно Наредба № 19 от 2008 г. за устройството и дейността на оптиките и здравните изисквания към тях (ДВ, бр. 79 от 2008 г.);

3. дрогерии с помещения и площи съгласно Наредба № 29 от 2008 г. за условията и реда за организация на работата в дрогерията (ДВ, бр. 109 от 2008 г.).

(9) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Към медицинските, денталните и диагностично-консултативните центрове, секторите на диагностично-консултативния блок и стационарните отделения се проектират складове за съхраняване на чисто и нечисто пране, за консумативи, апаратура и помещения за разделно съхранение на отпадъци и за съхраняване на инвентара за почистване и на препаратите за почистване и дезинфекция.

(10) Минималните площи на помещенията в лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ са съгласно приложение № 3.

Чл. 113. (1) Разполагането на лечебните заведения за болнична помощ в самостоятелно урегулирани имоти, предназначени за обществено обслужване в областта на здравеопазването, се определя съобразно извършваните в сградите медицински дейности.

(2) В лечебните заведения за болнична помощ се обособяват консултативно-диагностичен блок, стационарен блок и административно-стопански блок.

(3) Проектирането на функционално обособените блокове на лечебните заведения за болнична помощ се определя със заданието за проектиране и в съответствие с Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 83 от 2010 г.) и Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).

(4) Пространственото планиране и определяне на площите на структурните блокове се извършва с оглед провеждане на процесите на диагностика, лечение и административно-стопанско обслужване. Не се допуска разполагането на тяхна територия на обекти за търговия и услуги с изключение на съоръженията за автоматична продажба.

(5) При проектирането на лечебните заведения за болнична помощ се вземат предвид техническите изисквания за инсталиране на необходимата медицинска апаратура за осъществяването на диагностичната и лечебната дейност, определена в съответствие с медицинските стандарти и определените с тях нива на компетентност.

(6) В лечебните заведения, в които се извършва обучение, се обособява най-малко една учебна зала с 15 - 20 места.

Чл. 114. (1) Към консултативно-диагностичния блок се отнасят пространствено обособените функционални звена за консултативните кабинети, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, структури по образна диагностика, функционално-диагностични кабинети, структури по нуклеарна медицина, лъчелечение, трансфузионна хематология и асистирана репродукция.

(2) Видът, броят и площите на помещенията, съставляващи функционалните звена на консултативно-диагностичния блок, се определят със заданието за проектиране и в съответствие с действащите медицински стандарти и ЗБИЯЕ.

(3) Към диагностично-консултативния блок може да бъдат включени структури по нуклеарна медицина, лъчелечение, трансфузионна хематология и асистирана репродукция.

Чл. 115. Профилът на приемните кабинети от консултативно-диагностичния блок съответства на профила на отделенията на лечебното заведение за болнична помощ.

Чл. 116. (1) Медико-диагностичните лаборатории включват клинична, микробиологична, имунологична, алергологична, хистологична, паразитологична, вирусологична, генетична, радиоизотопна и трансфузионно-хематологична лаборатория.

(2) Медико-диагностичните лаборатории включват чакалня, регистратура, помещение за вземане на кръв или на друг биологичен материал, помещение за лабораторен лекар, работно лабораторно помещение, ламинарен, хроматографски, флуоресцентен бокс, миялна, стерилизационна и складове за апаратура и консумативи.

(3) В медико-диагностичните лаборатории освен помещенията по ал. 2 може да се разполагат и други помещения с площи, съответстващи на утвърдения медицински стандарт за съответната дейност.

(4) Допуска се помещението за вземане на кръв или на друг биологичен материал да се разполага извън работната зона на лабораторията.

(5) Клиничната лаборатория за изследване на урина се проектира със самостоятелно обособен хигиенен възел с преддверие за пациентите.

Чл. 117. (1) Медико-техническата зъботехническа лаборатория включва помещения за рутинна зъботехническа дейност, за полиране и подгряване на муфи и за работа с металокерамика.

(2) Допуска се обособяване на кът за работа с металокерамика към помещението за рутинна зъботехническа дейност.

Чл. 118. Функционално-диагностичните кабинети обхващат кабинети и процедурни помещения за електрокардиографии, вектокардиографии, периферно кръвообращение, спирографии, фонокардиографии, балистокардиографии, радиотелеметрия, електрогастрографии, миографии, ректороманоскопии, електродермодиагностика, електрофизиология, катетризация, електрогастрография, енцефалография, лапароскопия, бронхоскопия, гастроскопия и колоноскопия.

Чл. 119. (1) Структурите по образна диагностика обхващат процедурни и обслужващи помещения за конвенционална рентгенова диагностика, интервенционална рентгенология, термография, ултразвукова диагностика (ехография), компютърна томография, магнитно-резонансна образна диагностика, остеодензитометрия и мамография.

(2) Функционално-диагностичните кабинети и процедурните помещения за образна диагностика се проектират с площи, съответстващи на изискванията на съответната апаратура и на регламентите за работа с нея.

(3) Помещенията за образна диагностика с източници на йонизиращи лъчения се проектират, изграждат и оборудват в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 5 от Закона за здравето.

Чл. 120. В лечебните заведения за болнична помощ може да се обособяват операционен и родилен блок с необходимия вид и брой операционни и родилни зали и с техни допълващи помещения, определени в заданието за проектиране.

Чл. 121. (1) Операционният блок (операционната зона) се проектира с пространство за трансфер, депо за транспортни колички, съблекалня за персонала с хигиенен възел и душ, помещение за обличане на операционното облекло, стая за почивка на операционните екипи с обособен кът за написване на оперативни протоколи, помещение за предоперационно измиване и подготовка на операционни екипи, помещение за преданестезиологична подготовка на болните, най-малко две операционни зали (септична и асептична) и зала за следоперативно събуждане на пациентите.

(2) Операционният блок по кардиохирургия се проектира с допълнително помещение за разполагане на апарат за екстракорпорално кръвообращение.

(3) Операционният блок по гръдна хирургия се проектира с две операционни зали - за големи и малки торакални операции.

(4) Операционният блок по урология се проектира с три операционни зали, в т.ч. за септични, асептични и трансуретални операции.

Чл. 122. (1) Кабинетът за прием на раждащи жени се проектира с удобен достъп от вход, достъпен за моторни превозни средства, и се свързва посредством асансьор с родилния блок.

(2) Проектирането на родилния блок се извършва на принципите "предзала - родилна зала". Родилният блок включва кабинет за прием на родилките, помещение за хигиенна обработка с тоалетна и душ, предродилна зала, родилна зала, кът за хигиенна обработка и реанимация на новородените, зала за интензивни грижи за новородените, зала за интензивни грижи за родилките и самостоятелни родилни стаи с кътове за родилките и за хигиенна обработка и реанимация на новородените.

(3) В една родилна зала се допуска разполагане на две родилни легла.

(4) Родилният блок се обособява и проектира с помещения, обслужващи най-малко две родилни легла.

(5) До родилните зали се разполагат най-малко две операционни зали за асептични и септични операции, както и стаи за интензивно следоперативно наблюдение на родилки.

(6) Отделението за здрави новородени деца се разполага на един етаж с родилната зала или се осигурява връзка между тях с асансьор.

(7) Отделението за здрави новородени деца се проектира децентрализирано (новороденото и родилката са в едно и също помещение), полуцентрализирано (новороденото и родилката са в две помещения, свързани помежду си) и централизирано (родилката и новороденото са настанени в отделни помещения).

Чл. 123. (1) Специализираната структура за анестезиология и интензивно лечение обхваща помещения за провеждане на интензивно лечение и за дихателна реанимация, манипулационна, работна стая за медицински сестри, лекарски кабинет, помещение за информация на близки и помещение за измиване и стерилизиране на анестезиологична апаратура.

(2) Отделението за анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) се проектира с удобен достъп до операционния блок, хирургичното отделение и спешното приемно отделение.

(3) Провеждането на интензивно лечение се организира както в общи зали с най-малко 6 легла, така и в единична зала.

Чл. 124. (1) Операционният блок, родилният блок, ОАИЛ, медико-диагностичните лаборатории, отделенията по нуклеарна медицина, лъчелечение, кръвна банка и асистирана репродукция се проектират като самостоятелно функционално обособени структури с ограничен достъп.

(2) Към операционния блок, родилния блок и ОАИЛ освен помещенията съгласно чл. 122 и чл. 123 се проектират и помещения за опасни отпадъци, за експресна стерилизация и за преносима апаратура.

Чл. 125. (1) Структурата по нуклеарна медицина се проектира с чакалня за пациенти, с регистратура, с лекарски кабинет, с помещение за радионуклиди, с помещение за престой на пациенти, с бокс за амплициране, с процедурно помещение за изследване на пациенти, с хранилище за радиоактивни източници, с чисти помещения за персонала, с радиохимична лаборатория, със санитарни (хигиенни) възли за персонала и неаплицирани пациенти, със санитарни (хигиенни) възли за аплицирани пациенти и с хранилище за радиоактивни отпадъци.

(2) Помещенията се проектират функционално свързани така, че да не се смесват потоците на аплицираните с радиофармацевтици от неаплицираните пациенти.

(3) При провеждане на метаболитно лечение с І-131, изискващо хоспитализация, се проектират допълнителни помещения съгласно изискванията на медицински стандарт "Нуклеарна медицина".

Чл. 126. Структурата по лъчелечение се проектира с приемно-консултативен кабинет, с кабинет по планиране и контрол на лъчелечението, с процедурно помещение, с команден пост, с чакалня, с манипулационна, с дозиметрично помещение и с кабинет за технически специалисти.

Чл. 127. Структурата по трансфузионна хематология се проектира с чакалня за кръводарители, с регистратура, с кабинет за медицинско освидетелстване, с помещение за вземане на кръв с предбокс и бокс, с помещение за комплектуване и обработка на материали, със серологична и имунохематологична лаборатория, с хладилна камера, с помещение за етикетировка, с битово помещение за персонала и със стая за възстановяване на колабирали кръводарители.

Чл. 128. Структурата по асистирана репродукция включва стая за спермоотделяне, бокс за експертиза, етикетиране и обработка на сперматозоиди, криобанка, работно помещение за асистирана репродукция, манипулационна за извършване на пункции под ехографски контрол, стая за възстановяване след пункция и ембриотрансфер и работни стаи за акушерки и биолози.

Чл. 129. В случаите на хоспитализация към структурите по нуклеарна медицина, лъчелечение, трансфузионна хематология и асистирана репродукция се проектират допълнително помещенията, съставляващи стандартната клиника (отделение).

Чл. 130. (1) Стационарният блок включва клиники и/или отделения със или без легла.

(2) Клиниките и/или отделенията с легла се разделят на терапевтични и хирургични.

(3) Профилите и минималният брой на леглата в клиниките и отделенията на стационарния блок се определят със заданието за проектиране и медицинските стандарти и в съответствие с Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.

(4) Минималният брой на леглата не се отнася за клиниките (отделенията) за интензивно лечение и за оказване на родилна помощ.

(5) При проектирането на клиники и/или отделения по образна диагностика, спешна помощ, диализно лечение и обща и клинична патология не се предвижда разкриване на леглова база.

Чл. 131. (1) Терапевтичните клиники и/или отделения се проектират, като се отчитат възрастовият състав на пациентите, степента им на зависимост от грижи и режимът на достъп, съответстващ на лечебния процес.

(2) Терапевтичните клиники или отделения за възрастни обхващат лекарски кабинет, кабинети на началник-отделение и старша сестра, административно помещение с кът за съхранение на текуща документация, функционално-диагностичен кабинет, работна стая за медицински сестри, манипулационна, изолатор за болни, стая за помощния персонал, разливен хранителен офис с чиста и нечиста част или кетърингов хранителен офис, столова (дневна), както и помещенията, посочени в приложение № 3, и други специфични помещения, регламентирани със съответните медицински стандарти.

(3) В клиниките и/или отделенията по психиатрични болести се проектират помещения за зала за групова и индивидуална психотерапия, зала за обучение в дейности от ежедневието, зала за групова почивка, помещение за психологични изследвания (наркологичен кабинет), помещения за тихи и шумни занимания, помещение за арттерапия, културотерапия, манипулационна за функционални вливания, зала за конвулсивна електрошокова терапия, помещение за анестезиология и интензивно лечение към зала за конвулсивна електрошокова терапия, подготвително помещение със санитарен (хигиенен) възел към инсулинова зала, инсулинова зала, помещения за дневно пребиваване за тихи и шумни занимания, помещение за свиждане, лаборатория за психически изследвания, помещение по трудотерапия, кабинет за трудотерапевт, кабинет и манипулационна по невровегетология.

Чл. 132. Клиниките и/или отделенията по детски болести обхващат помещенията съгласно приложение № 3 и приемен сектор със санитарен (хигиенен) възел, болнични стаи със самостоятелен санитарен (хигиенен) възел за хоспитализация на деца от различни възрастови групи, в т.ч. до 2 години, от 3 до 13 години и от 14 до 17 години, болнични стаи за две деца до 2-годишна възраст с майки придружителки, изолатор за дете с майка придружител със самостоятелен санитарен (хигиенен) възел, манипулационна, занималня и помещение за специалистите по здравни грижи.

Чл. 133. Хирургичните клиники и/или отделения освен помещенията по чл. 131, ал. 2 обхващат и асептични и септични превързочни стаи, стая за подготовка на болните за операции и клизмено помещение с тоалетна, както и други допълнителни помещения, регламентирани със съответните медицински стандарти.

Чл. 134. (1) Спешното отделение включва чакалня с място за информационно обслужване и регистрация на пациентите, лекарски кабинети, кабинет по функционална диагностика, противошокова зала, манипулационна, зала за диагностично уточняване и наблюдение до 24 часа, битово помещение за спешните екипи и съблекалня със санитарен (хигиенен) възел и душ за персонала.

(2) Към спешното приемно отделение се допуска разполагането на легла за престой до 24 часа за диагностично уточняване на пациентите.

Чл. 135. Клиниките и/или отделенията по диализно лечение включват съблекалня за болните с помещение за изчакване до започване на диализата, отделни диализни зали за заразени и незаразени пациенти, манипулационна, лекарски кабинет, работна стая за медицински сестри, кът за разпределяне на храна, помещение за обучение на пациенти, помещение за техническа поддръжка и помещение за обратна осмоза.

Чл. 136. (1) Клиниките и/или отделенията по обща и клинична патология включват биопсичен сектор (хистологична, цитологична лаборатория, хистотека, регистратура, картотека, имунологична, цитохимична и електромикроскопска лаборатория) и некропсичен сектор (сецирни зали, трупохранилища, помещение за обличане на покойници, помещение за прием на близки и оформяне на протоколи, стая за почивка на персонал и лекарски кабинет).

(2) За инфекциозни и неинфекциозни трупове се проектират отделни трупохранилища и сецирни зали.

(3) Помещението за предаването на покойник на близките му се проектира с директен изход от сградата на лечебното заведение, достъпен за моторни превозни средства.

Чл. 137. Отделението по физикална и рехабилитационна медицина обхваща кабини за електро- и светлолечение, кабини за масаж, помещение за инхалации, зали за групови и индивидуални занимания по лечебна физкултура, зали за механотерапия, трудотерапия и екстензионна терапия, помещения за лечебни вани, подводен душов масаж (тангентор), ръчни и крачни вани, сауна, помещения за студена баня и общо сухо-въздушно охлаждане, басейн, процедурно помещение за парен душ, парно легло и влажни обвивки, кабини за индивидуални топлинни процедури с парафин и лечебна кал, помещение за подготовка на топлинни апликации, помещение за регенериране на лечебна кал и помещение за подготовка и почивка след топлинни процедури.

Чл. 138. Административният блок включва административни офиси, зали и кабинети. Видът и площите на помещенията от административно-стопанския блок се определят със заданието за проектиране.

Чл. 139. (1) Стопанският блок обхваща помещения за доставка или приготвяне на храна на място, болнична аптека, централна стерилизационна, болнична пералня, болничен хранителен блок, санитарен пропускник за персонала, помещения на инженерните системи (станция за медицински газове, главно разпределително табло (ГРТ) дизел агрегат, отоплителна централа, охладителен център), складово стопанство, работилници, отоплителна централа и охладителен център, гаражно стопанство, съоръжения за събиране и унищожаване на отпадъци и др.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Помещенията за приготвяне на храна на място се проектират с необходимите площи съгласно заданието за проектиране и съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните, Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(3) Болничната аптека се проектира с необходимите помещения и площи съгласно заданието за проектиране и изискванията на Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.

(4) Централната стерилизационна се проектира с необходимите площи и помещения съгласно заданието за проектиране и изискванията на Наредба № 3 от 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 43 от 2013 г.).

(5) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Болничната пералня се проектира с необходимите помещения и площи съгласно заданието за проектиране и изискванията на Наредба № 12 от 2018 г. за здравните изисквания към обществените перални, като се осигурява възможност за изпиране на биологично замърсено нечисто пране.

(6) Складово-ремонтна база и гаражно стопанство, станция за медицински газове и общоболнични складови помещения и санитарни пропускници за персонала с прилежащите им хигиенни възли, ГРТ дизел агрегат, отоплителна централа и охладителен център се проектират в съответствие със заданието за проектиране.

(7) Броят на гаражните клетки се определя със заданието за проектиране, но той не може да е по-малък от 4.

(8) Съоръженията за събиране и съхранение на отпадъци се проектират с площи и помещения съгласно заданието за проектиране и в съответствие със Закона за управление на отпадъците и Наредба № 1 от 2015 г. за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения (ДВ, бр. 13 от 2015 г.).

Чл. 140. (1) Минималната светла височина на помещенията, свързани с провеждането на лечебен процес, в диагностично-консултативния блок и стационара е 2,50 m.

(2) В помещенията с източници на йонизиращи лъчения, в операционните, родилните и многофункционалните зали се осигурява минимална светла височина 3 m.

(3) Минималната междуосова широчина на помещенията е, както следва:

1. за диагностично-консултативни кабинети - 3,0 m;

2. за болнични стаи, манипулационни и превързочни - 3,60 m;

3. за процедурни помещения за образна диагностика, за помещения за ендоскопски и урологични процедури и за родилни зали - 4,20 m;

4. за операционни зали - 4,80 m.

(4) Максимално допустимата дълбочина на помещенията с едностранно естествено осветление, свързани с провеждането на лечебен процес, е 6,0 m.

(5) За операционни зали минималната дълбочина на помещенията е 4,80 m, а за родилни зали - 4,20 m.

(6) Минималната широчина на вратите на диагностично-консултативните кабинети и на болничните стаи е 1,1 m.

(7) Вратите на хигиенните възли към болничните стаи се проектират с минимална широчина 0,9 m и се отварят навън.

(8) Вратите на тоалетните за болни с повишена зависимост и контрол се проектират с минимална широчина 1,0 m и се отварят навън.

(9) Вратите в лечебните заведения се облицоват в долната им част с устойчив на механични удари материал.

(10) Минималната широчина на коридорите в новоизграждащи се лечебни заведения е най-малко 2,40 m.

Чл. 141. (1) Подовите настилки в работните помещения и в коридорите се изпълняват от строителни продукти, които позволяват влажно почистване и дезинфекция. Не се допускат подови настилки на текстилна основа (балатум), с изключение на тези в болничните стаи.

(2) В помещенията, в които се изследват и преработват кръв, кръвни съставки и кръвни проби, и в медико-техническите лаборатории подовите настилки се предвиждат водонепропускливи и устойчиви на термични и химични въздействия, изпълнени без фуги и позволяващи влажно почистване и дезинфекция.

(3) В сервизните и хигиенните помещения подовите настилки се предвиждат водонепропускливи и позволяващи влажно почистване и дезинфекция.

(4) В операционните и в родилните зали подовите настилки се изпълняват така, че да няма възможност за натрупване на статично електричество.

(5) Стените на болничните стаи, кабинетите, чакалните, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории и коридорите се изпълняват така, че да позволяват влажно почистване.

(6) Манипулационните, стерилизационните, помещенията за разливане на храна и санитарните (хигиенните) възли се облицоват със строителни продукти, които позволяват влажно почистване и дезинфекция в зоната на санитарните прибори, на височина 1,5 m от готов под, а облицовката на работните помещения и миялната на медико-диагностичните лаборатории е на височина 1,8 m.

(7) Стените на операционните и родилните зали, на отделенията за анестезиология и интензивно лечение, за термична травма и за отглеждане на недоносени деца се изпълняват с антибактериални покрития без фуги.

(8) В помещенията за болни с повишена зависимост от грижи и контрол се предвижда остъкляване по коридорните стени, което започва на височина 1,20 m от пода.

(9) В помещенията за лечение на психично болни не се допускат решетки по прозорците и вратите, с изключение на помещенията за лечение на болни с повишена зависимост от грижи и контрол и за обществено опасни болни, за които се предвижда постоянна охрана.

(10) В коридорите на лечебните заведения се проектира парапет за придържане на височина 0,9 m от пода и на разстояние 0,6 m от стената, оразмерен за натоварване 110 N.

Чл. 142. (1) В сградите на лечебните заведения се предвиждат електрически инсталации (уредби) за ниско напрежение, захранвани с променливо напрежение до 1000 V с номинална честота 50 или 400 Hz или с постоянно напрежение до 1500 V.

(2) При проектирането на захранването и на електрическите инсталации на сградите на лечебните заведения освен изискванията на тази наредба и на медицинските стандарти се спазват и изискванията на наредбите по чл. 76, ал. 2.

(3) Специализираните електрически инсталации в лечебните заведения се проектират съобразно инструкциите на производителя на съответното медицинско или друго специално оборудване.

(4) При проектирането на осветителните инсталации за изкуствено осветление се спазват стойностите на задължителните контролируеми параметри на осветлението за видовете помещения (средната поддържана осветеност Е_m, обобщената степен на яркостен дискомфорт UGR и индексът за цветопредаване R_a) съгласно приложение № 4.

(5) Аварийното евакуационно осветление се проектира така, че да осигурява минимална осветеност на пода и на основните проходи 0,5 lx в помещенията и 0,2 lx на откритите територии.

(6) Аварийно работно осветление се осигурява в случаите, при които внезапното изключване на работното осветление (при повреда) и свързаното с него нарушение на нормалното ползване на сградите предизвиква:

1. опасност от травматизъм на места с голямо струпване на хора;

2. нарушаване на нормалното обслужване на болните в операционните блокове, в кабинетите за спешна помощ и в приемните фоайета на лечебните заведения.

(7) Най-малката осветеност на работните повърхности, изискващи обслужване при авариен режим, е 5 % от осветеността на работното осветление при система на общо осветление, но не по-малко от 2 lx в сградите на лечебните заведения и не по-малко от 1 lx за откритите площи.

(8) Аварийно осветление за евакуация на хора се монтира в места с опасност от травматизъм при преминаване на хора, както и на основните проходи и на стълбите, които служат за евакуация на хора от лечебните заведения, където работят или пребивават повече от 50 души, и по стълбите.

(9) Осветителите за аварийно осветление се предвиждат така, че да се отличават от тези за работно осветление по тип, размери или по специално нанесени върху тях знаци. Не се допуска използването на живачни лампи с високо налягане, металхалогенни, ксенонови и други лампи, при които след включването им под напрежение нормалната осветеност закъснява с повече от 0,5 s.

(10) Изходите от помещения, в които може да се намират едновременно повече от 100 души, се оборудват със светлинни указатели, присъединени към мрежата на аварийното осветление.

(11) Осветителите за евакуация на хора от помещения без естествено осветление се присъединяват към независим източник на захранване или се превключват към него автоматично при внезапно изключване на работното осветление (при повреда).

(12) Със заданието за проектиране се обосновава необходимостта от предвиждане на сигнални и охранителни инсталации и инсталации за видеонаблюдение.

Чл. 143. (1) Водопроводната инсталация за питейно-битови нужди и пожарното водоснабдяване в сградите на лечебните заведения се оразмеряват съгласно наредбите по чл. 78.

(2) Водопроводната инсталация за технологични нужди в сградите на лечебните заведения се оразмерява въз основа на заданието за проектиране.

(3) В предоперационните, в операционните зали, в подготвителните към родилните зали, в родилните зали, в инфекциозните отделения и в помещението за изкъпване на новородени се предвиждат водочерпни кранове, управлявани с фотоклетка, или други безконтактни водочерпни кранове, гарантиращи стерилност при работа.

(4) В умивалните на инфекциозните, кожно-венерическите, психиатричните и детските отделения се предвиждат автоматични, термостатични смесителни батерии.

(5) Към водопроводната инсталация в някои високорискови зони, в т.ч. операционни зали, отделения за анестезиология и интензивно лечение, родилни зали, неонатологични и детски отделения, отделения за термична травма, центрове за хемодиализа, се проектират устройства и съоръжения за допълнително третиране на питейната вода, когато със заданието за проектиране се изисква достигане до определени качества на водата.

(6) Водата за специфични медицински нужди трябва да отговаря на съответните медицински стандарти и на заданието за проектиране.

(7) Водата, използвана за производство на гореща наситена пара (като стерилизационна среда), трябва да е в съответствие с БДС EN 285 A2:2010 "Стерилизация. Стерилизатори с водна пара. Големи стерилизатори" и с качества, еквивалентни най-малко на качествата на питейната вода.

(8) Водопроводната инсталация в местата за обработка и стерилизация на медицинските изделия се проектира с устройства и съоръжения за допълнително третиране на водата за постигане на изискваното качество на водата и с изпускателни кранове за намаляване на обема на остатъчната вода.

(9) Във всички помещения за провеждане на лечебни процедури се осигуряват мивки с течаща студена и топла вода с температура съгласно заданието за проектиране.

(10) За ограничаване на инфекции, причинени от бактерията Legionella, се предвиждат подходящи методи и средства за профилактика на сградната инсталация за гореща вода.

(11) Санитарно-хигиенните помещения към болничните стаи, ползвани от хора с увреждания, се проектират в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за поддържане, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

(12) В специализираните болници за активно лечение по педиатрия санитарните прибори се монтират на височина така, че да са достъпни за ползване от деца.

Чл. 144. Отпадъчните води от функционалните структури на лечебните заведения се подлагат на задължително третиране преди заустването им в сградната канализационна инсталация или в канализационната система на урбанизираната територия, както следва:

1. от инфекциозни и физиатрични отделения - предвижда се най-малко обеззаразяване;

2. от лаборатории, екарисаж за изгаряне на отпадъци, миялни и помещения за работа с радиоактивни материали - предвижда се третиране на отпадъчните води до достигане на нормите за заустване в канализационната система;

3. от калолечебни помещения и помещения за съхранение и регенерация на калта - осигурява се калоулавяща арматура преди отвеждането на отпадъчните води;

4. от помещения за подготовка на гипсови апликации - предвиждат се утайници за гипс с обем не по-малък от 0,1 m3.

Чл. 145. В операционните и родилните зали, в отделенията за анестезиология и интензивно лечение, в отделенията за термична травма и отглеждане на недоносени деца не се допуска разполагането на подови сифони.

Чл. 146. В случаите, когато в сградите на лечебните заведения се изисква да се проектира водопроводна инсталация за минерална вода, тя трябва да отговаря на следните специфични изисквания:

1. да е изпълнена от тръби, които не променят физикохимичния състав на минералната вода, и от материал и антикорозионно покритие, устойчиви на състава на минералната вода;

2. водопроводната инсталация за термална вода да е проектирана с подходяща топлоизолация;

3. за минерални води, съдържащи газови компоненти, да се проектират напорни водопроводи;

4. максималната скорост на минералната вода в главните клонове на сградната водопроводна инсталация за минерална вода да е, както следва:

а) за минерални води, несъдържащи газови компоненти, и за термални минерални води - 0,8 m/s;

б) за минерални води, съдържащи газови компоненти - 0,5 m/s;

5. резервирането на минерална вода се допуска само при доказана необходимост;

6. нормите за разхода на вода за лечебни процедури, количеството процедури в час, оразмерителният разход за лечебната процедура и разчетната температура се приемат съгласно техническите параметри на монтираните съоръжения, определени със заданието за проектиране.

Чл. 147. (1) Системите за отопление, охлаждане и вентилация, в т.ч. системите за изграждане на технически "чисти помещения", в лечебните заведения се проектират съгласно Наредба № 15 от 2005 г.

(2) Системите за отопление се проектират като високоефективни системи за осигуряване на нормативните температури на въздуха през зимния период чрез поддържането им в определени граници в пространствата на лечебните заведения.

(3) Системите за охлаждане се проектират като високоефективни системи за климатизация на въздуха и осигуряване на топлинен комфорт в лечебните заведения чрез поддържане на температурата и относителната влажност на въздуха в определени граници, в т.ч. в помещенията със специфични изисквания към параметрите на микроклимата. Системите за климатизация работят с принудително движение на въздуха и осигуряват чистота и подвижност на въздуха в климатизираните пространства.

(4) Системите за вентилация се проектират за:

1. осигуряване на необходимото количество пресен въздух за хората;

2. улавяне на опасни вещества и миризми на мястото на отделянето им;

3. отвеждане на топлина и влага, отделяни в помещенията, посредством организирано естествено движение на въздуха.

(5) За изпълнение на общите изисквания към лечебните заведения системите за отопление, вентилация и климатизация се проектират така, че да осигуряват нормирания микроклимат в зоната за пребиваване в помещенията.

(6) При проектирането на системите за отопление, охлаждане и вентилация в лечебните заведения, в т.ч. на системите за "чисти помещения", се спазват следните принципи:

1. приложение на рециркулация на въздуха и рекуперация на топлина;

2. залагане на правилна кратност на въздухообмена, пад в налягането, площ на защитните зони с ламинарен поток, степени на филтрация и класове филтри;

3. осигуряване на правилен баланс на обемите на външния, входящия, изходящия, рециркулационния и отработения въздушен поток.

Чл. 148. (1) Системите по чл. 147 се проектират за осигуряване параметрите на микроклимата в лечебните заведения за болнична помощ и в домовете за медико-социални грижи. Контролираните параметри на микроклимата са определени в зависимост от видовете лечебни дейности, осъществявани от лечебните заведения, както и от специфичния риск за възникване на вътреболнични инфекции.

(2) Изискванията към параметрите на микроклимата за типични помещения в лечебните заведения са дадени в таблицата към информационно приложение № 5, освен ако в заданието за проектиране не са предвидени други по-високи изисквания към контролираните параметри.

Чл. 149. Специфичните изисквания при проектиране на системи за отопление в лечебните заведения са следните:

1. в части от сгради, в които се предвиждат стаи за недоносени новородени, болни кърмачета, стаи за следоперативен престой, интензивно лечение, родилни зали и родилни стаи, преданестезиологична подготовка, стаи за болни след изгаряния и операционни зали, може да се обособи самостоятелна отоплителна система или самостоятелен отоплителен кръг с осигуряване на възможност за самостоятелно включване, изключване и регулиране на топлоподаването;

2. при отоплителни системи с вентилаторни конвектори този вид отоплителни тела са снабдени с въздушни филтри най-малко от клас G4 съгласно класификацията на филтрите по БДС EN 779 "Въздушни филтри за обща вентилация за отстраняване на частици. Определяне на филтриращата характеристика.";

3. в помещения за болни деца, в помещения за електролечение, за електрошоково лечение на психично болни, в помещения за възрастни пациенти и за родилки с еклампсия пред отоплителните тела се предвижда предпазна решетка за защита на пациентите от нараняване при удар, като се осигурява възможност за периодично почистване на отоплителните тела;

4. допустимото отклонение при регулиране на зададената температура на въздуха в терапевтичните отделения за деца и новородени не трябва да надвишава 1 °С;

5. допуска се отопляване на помещения чрез системи със загряван под с изключение на следните помещения: лекарски консултативни педиатрични кабинети, детски, манипулационни, филтър и изолационен бокс, помещение за антропометрични изследвания и имунизации, чакални, операционни зали, кабинети за образна и функционална диагностика, помещения за водолечение, помещения за анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ), терапевтични отделения за новородени и недоносени деца, родилни зали, самостоятелни родилни стаи, отделения по инфекциозни болести и складове за аптеки;

6. за системи със загряван под се допускат следните средни температури на повърхностите:

а) 30 °С - за тавана в зоната на пребиваване;

б) 25 °С - за подовата настилка в зоната на пребиваване;

в) 45 °С - за стени (със замонолитени серпентини в зоната над 1 m от нивото на готова подова настилка);

г) 34 °С - за пода на зали за хидротерапия;

7. радиаторните отоплителни тела за операционна зала са със специално изпълнение за монтаж в чисти помещения, а за други помещения радиаторите са с конфигурация, достъпна за почистване между глидерите и от всички външни страни.

Чл. 150. Специфичните изисквания при проектиране на системи за климатизация в лечебните заведения са следните:

1. за всички помещения от таблицата към приложение № 5, за които има изискване за поддържане на относителна влажност, се проектират системи за климатизация при зададените в приложението препоръчителни параметри;

2. в помещенията на лечебните заведения в зависимост от тяхната категоризация се поддържа чистота на въздуха в нормативно определения клас чистота съгласно БДС EN ISO 14644-1 "Чисти стаи и свързаната с тях контролирана околна среда. Част 1: Класификация на чистотата на въздуха.", съответстващ на всяка една от определените 5 категории помещения.

Чл. 151. Специфичните изисквания при проектиране на системи за вентилация в лечебните заведения са следните:

1. за всички помещения от таблицата към приложение № 5, за които има изискване за въздухообмен с пресен въздух, се проектира механична общообменна (смукателно-нагнетателна) вентилация при зададените в приложението препоръчителни параметри;

2. (изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) самостоятелни смукателни вентилационни системи се предвиждат за всички тоалетни, душове, изливни, помещения за инвентар за почистване, складове за нечисто пране; системите се проектират с обратни клапи след всеки смукател; когато въздухът в помещенията се изсмуква с индивидуални вентилатори, а не с обща вентилационна система, вентилаторите за всяко помещение се предвиждат задължително с автоматично затварящи се клапи;

3. при проектиране на смукателни вентилации по т. 2 помещенията не може да бъдат групирани с помещения на инфекциозни отделения, детски отделения, отделения за новородени и отделения за нуклеарна медицина;

4. за всички помещения без контакт с външен въздух, които не са посочени в таблицата към приложение № 5, се проектира смукателна вентилация, с не по-малко от двукратен въздухообмен, с компенсация на въздух от съседни помещения;

5. в стаите за интензивно лечение на пациенти се осигурява изходящ въздушен поток най-малко 150 m³/h, разчетено за един пациент, за ефикасно отстраняване на остатъците от наркотични газове;

6. в помещенията, в които обичайно се намират пациенти, носители на неизвестни патогени (например чакални), се осигурява изходящ въздушен поток най-малко 75 m³/h;

7. за помещения, в които се извършват лечебни процедури, свежият въздух се подава непосредствено в помещението в горната му зона;

8. устройствата за нагнетяване на пресен въздух се проектират така, че да осигуряват изменение на направлението на въздушната струя и на количеството въздух;

9. специфичните изисквания за схемите на въздухообмен за различни помещения в болничните и доболничните заведения са, както следва:

а) помещенията за преданестезиологична подготовка и операционните зали се проектират с изсмукване на въздуха в долната и горната зона на помещенията;

б) в помещенията за електролечение, светлолечение и топлолечение подаването на свежия въздух и изсмукването на замърсения въздух се осъществяват в горната зона на помещението;

в) изсмукването на въздуха във фотолаборатории се осъществява от горната зона;

г) въздухообменът в помещенията за работа с радиоактивни вещества се определя в зависимост от количеството въздух, изтеглян от радиоактивното оборудване, в съответствие с технологичното задание;

д) за помещенията от 1 - 3 група се препоръчва безтурболентна вентилация, при която се подава филтриран въздух от тавана или от вертикална стена; при подаване на пресен въздух от стената изсмукването се извършва през противоположната страна на подаването;

е) за помещенията от 5 група въздухообменът се организира по схема "горе - долу", като изсмукването на въздуха се извършва през решетки, разположени непосредствено над пода;

ж) подаването на въздух през перфорирани устройства с ламинарен поток в операционни зали може да се осъществи с до 30 - 40-кратен въздухообмен; допуска се рециркулация на въздуха, като пресният въздух е 30 m³/h/m²; устройствата за подаване на пресен въздух са снабдени с абсолютни филтри;

з) в помещения с ограничен брой технологични операции и обособени работни места, за които е необходимо да се подава пресен въздух, въздухът се подава непосредствено на работните места;

и) за рентгенодиагностичните кабинети и кабинетите за образна диагностика с апарати от закрит тип се предвижда подаване на въздуха в горната зона и изсмукване в горната и в долната зона;

10. скоростите на задвижвания принудително въздух в работната зона не трябва да са по-високи от:

а) 0,15 m/s - при температура £ 19 °С;

б) 0,2 m/s - при температура 22 °С;

в) допуска се скоростта на въздуха да е не по-голяма от 0,3 m/s в операционните зали и функционално принадлежащите им помещения при температура в работната зона 24 °С.

Чл. 152. В помещенията, за които няма специфични изисквания за механична вентилация или климатизация, се осигурява естествено проветряване с кратност на въздухообмена най-малко от 0,5 h-1.

Чл. 153. Системите за отопление, охлаждане и вентилация в лечебните заведения се проектират за осигуряване изпълнението на следните изисквания за чистота на въздуха:

1. помещенията с различен клас на чистота да са разделени в съответствие със следните принципи:

а) принцип на стесняващия се въздушен поток (потокът е насочен от по-чистото към по-малко чистото помещение и е със скорост не по-малка от 0,2 m/s в мястото на разделението);

б) принцип на пада във въздушното налягане (по-малко чистото помещение е винаги с по-ниско/отрицателно налягане спрямо по-чистото помещение, като падът на налягането е най-малко 10 - 15 Ра, но не повече от 20 Ра);

в) принцип на физическата бариера (изграждане на непроницаеми бариери между помещенията с различна степен на чистота);

2. основните изисквания към чистотата на въздуха в помещенията на лечебните заведения, категоризирани съгласно БДС EN ISO 14644-1 в зависимост от предназначението и особеностите на различните видове помещения, както и обемът и видът на въздушния поток и класът филтри са определени в таблици 2, 3 и 4 на приложение № 6;

3. помещенията от клас на чистота 5 и от групи 1 и 2 се вентилират чрез беден на турболенции, еднопосочен въздушен поток (ламинарен поток), преминаващ през високоефективни въздушни филтри; по целесъобразност такива зони може да се създават и в помещенията от групи 3 и 5; в останалите помещения чистотата на въздуха се осигурява чрез нееднопосочен (турболентен) въздушен поток, който при нужда преминава през съответната филтрация;

4. помещенията от група 1 се проектират така, че да отговарят на следните основни изисквания:

а) да има изградена защитна зона с тристепенно филтриран (F7 + F9 + H14) еднопосочен въздушен поток (ламинарен поток) и съответна кратност на въздухообмена; в зависимост от класа на чистота третата степен на филтриране може да се осигури с H13;

б) зоната на еднопосочния въздушен поток да е с минимална площ от 5,75 до 9 m² и да обхваща операционната маса, инструменталната количка и операционния екип;

в) скоростта на насочения въздушен поток да е в границите 0,24 - 0,3 m/s;

г) разделянето на операционната зала от околните помещения да се осъществява посредством пад в налягането или на принципа на стесняващия се въздушен поток;

д) помещенията към операционната зала се проектират с подналягане; при транспортиране на материали в херметически затворени стерилизационни контейнери въздухът в околните помещения към операционната зала се подава през крайно разположени филтри най-малко от клас 9;

5. помещенията от група 2 се проектират така, че да отговарят на следните основни изисквания:

а) да има изградена защитна зона с тристепенно филтриран (F7 + F9 + H14) еднопосочен въздушен поток (ламинарен поток) и със съответната кратност на въздухообмена; в зависимост от класа на чистота третата степен на филтриране може да се осигури с H13;

б) болничното легло да е изцяло в защитената зона на насочения въздушен поток;

в) разделянето на помещенията от група 2 спрямо околните помещения да се осъществява посредством пад в налягането, като се препоръчва непрекъснат (визуален или автоматичен) контрол върху него;

г) входът в помещенията от група 2 да е снабден с въздушен шлюз;

6. помещенията от група 3 се проектират така, че да отговарят на следните основни изисквания:

а) да имат филтрация на въздуха и кратност на въздухообмена, осигуряващи съответната степен на чистота;

б) по целесъобразност може да бъде изградена защитна зона с тристепенно филтриран (F7 + F9 + H14 или H13) еднопосочен въздушен поток (ламинарен поток) и с площ 3,0 - 4,0 m²;

в) разделянето на операционната зала от околните помещения да се осъществява посредством стесняващ се въздушен поток или на принципа на пада в налягането;

г) обгрижването на пациенти с обширни изгаряния в отделенията по термична травма да се извършва в локална защитна зона с тройно филтриран ламинарен поток;

7. помещенията от група 4 се проектират така, че да отговарят на следните основни изисквания:

а) да се вентилират по естествен начин, като по целесъобразност в отделни случаи може да се инсталират локални въздухопречистващи системи с филтри от клас 9;

б) в операционните зали за пациенти с гнойни и/или анаеробни инфекции е целесъобразно да се изгради защитна зона с ламинарен въздушен поток както за помещенията от група 3;

в) помещенията на приемните отделения се категоризират в група 4, с изключение на помещенията за малки хирургични операции (еднодневна хирургия), които спадат към група 3;

г) за достъпа на пациенти със съмнение за активна форма на туберкулоза се предвижда отделен вход;

8. помещенията от група 5 се проектират така, че да отговарят на следните основни изисквания:

а) да са оборудвани с активен въздушен шлюз на входа/изхода (шлюз с принудително подаване на чист въздух); вратите на шлюза да са с визуална и звукова сигнализация при едновременното им отваряне; разрешава се въздухът от шлюза да се подава към помещението;

б) да са разделени от околните помещения, в т.ч. от въздушния шлюз, чрез отрицателен пад в налягането най-малко 15 Ра, като се препоръчва непрекъснат (визуален или автоматичен) контрол на пада в налягането;

в) да са с отделна вентилационна система с кратност на въздухообмена не по-малка от 12 h^-1, като при необходимост въздухопроводите за изходящия (отработения) въздух се оборудват с филтри от клас Н13;

9. с оглед постигане на необходимата степен на чистота на въздуха се прилага 2- или 3-степенна филтрация, като за първата степен се допуска използването на филтри от класове F5 или F6; използването на филтри от клас F7 в първата степен повишава експлоатационния живот на филтрите в последващите степени на филтрация; за повишаване на експлоатационния живот на филтрите в първата степен на филтрация се препоръчва монтирането на груб филтър клас G4 пред тях; филтрите от втората степен се предвиждат на достатъчно разстояние от овлажнителя на въздуха, за да се избегне колонизирането с микроорганизми на външната (мръсната) им страна; за избягване на евентуално разпространение на замърсявания чрез изходящия въздух изходните въздухопроводи трябва също да са снабдени с филтри (най-малко от клас G4);

10. по отношение чистотата на въздуха помещенията на болничното звено за централна стерилизация се проектират така, че да отговарят на следните изисквания:

а) помещенията на централна стерилизационна се вентилират с въздух, филтриран през крайни филтри от клас 9, като в звеното се оформят три сектора:

- за обеззаразяване (почистване и дезинфекция);

- за опаковане и подготовка;

- за съхранение и издаване на стерилни материали;

б) предвид отделяните големи количества топлина и влага, респективно риска от образуване на кондензационна влага в изходните въздухопроводи, вентилирането на помещенията за обеззаразяване, съхранение и експедиция на стерилни материали се предвижда така, че да осигурява достатъчно висока кратност на въздухообмена; допуска се по икономически съображения в този сектор да се подава отработен въздух от по-чистите помещения;

в) в сектора за опаковане и подготовка, както и в сектора за съхранение и издаване на стерилни материали се поддържа положителен пад на въздушното налягане;

г) в сектора за съхранение и издаване на стерилни материали се взема предвид влагата, която се отделя при изстиване на горещите материали;

11. за помещения, необхванати от групите от 1 до 5, се препоръчва защитна зона с двустепенно филтриране (G4 + F7).

Чл. 154. Минималните изисквания към помещенията, в които се извършва дейност в областта на кожните и венерическите болести в лечебните заведения, се определят в заданието за проектиране при спазване на действащия медицински стандарт и са, както следва:

1. в кабинета по дерматологична козметика се предвижда автономен климатизатор;

2. в кабинета за функционална диагностика на кожата се осигуряват автономен климатизатор и овлажнител на въздуха;

3. в помощното помещение на кабинета за лабораторна диагностика на сифилис и други полово предавани инфекции се предвижда механична вентилация, а в основното помещение за лабораторна дейност - автономен климатизатор, за осигуряване на постоянна температура през различните периоди.

Чл. 155. Минималните изисквания към помещенията за вирусологични изследвания се определят в заданието за проектиране при спазване на действащия медицински стандарт и са, както следва:

1. температурата в помещенията, свързани с качеството на извършваните изследвания, е в граници, които не влияят отрицателно върху персонала (стайна температура), и отговаря на изискваната температура от спецификациите на използваната апаратура;

2. въздухът в работните помещения по отношение на влажността, запрашеността и електромагнитните влияния отговаря на изискванията за извършване на предвидените изследвания.

Чл. 156. Минималните изисквания към помещенията, свързани с урологичния кабинет, се определят в заданието за проектиране при спазване на действащия медицински стандарт и са, както следва:

1. в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация;

2. в помещението за следоперативно наблюдение и лечение на пациента и в клиниката по детска урология се осигуряват климатици.

Чл. 157. (1) Минималните изисквания към лабораторията по нарушения на дишането по време на сън се определят в заданието за проектиране при спазване на действащия медицински стандарт. Лабораторията се проектира със самостоятелни единични помещения, които имат оптимална звукова изолация, вентилация, температура и регулация на светлината, позволяващи осъществяване на целия спектър изследвания на съня, включително и функционални изследвания през деня.

(2) Минималните изисквания към помещенията за диализно лечение се определят в заданието за проектиране при спазване на действащия медицински стандарт. Помещенията се осигуряват с механична вентилация, топлинен комфорт и климатична инсталация.

(3) При проектиране на помещенията, свързани с очни болести, се спазват следните изисквания:

1. предвиждат се системи за въздухообмен и овлажняване на въздуха (при норма на относителна влажност 50 - 60 %, в отделения и стаи за болни с изгаряния - до 35 - 40 %);

2. в операционния блок се проектира самостоятелна проточно-смукателна въздухопреработваща система за проветряване на всяко помещение и за отвеждане извън сградата на издишваните от болния газове (задействана със сгъстен въздух с остатъчно налягане 0,5 МРа);

3. препоръчва се система за климатизация във всяка операционна зала, когато това е предвидено със заданието за проектиране.

(4) За помещението за вземане на кръв и кожни биопсии се спазват следните изисквания:

1. проектира се инсталация за ежедневно следене на показанията на средствата за измерване в помещенията за хладилниците, камерите за дълбоко замразяване и съдовете за течен азот (в случаите на ДНК банка);

2. за механичните камери за дълбоко замразяване и хладилници се препоръчват записващи термометри, свързани с алармена система, инсталирана на място, където може да се чува 24 часа в денонощието.

(5) В помещенията в отделението по неврохирургия се предвиждат:

1. системи за въздухообмен и овлажняване на въздуха (при норма на относителна влажност 50 - 60 %, в отделения и стаи за болни с изгаряния - до 35 - 40 %); препоръчително е наличието на климатична инсталация в следоперативно отделение;

2. система за отопление, като е препоръчително оформянето на самостоятелен кръг за отопление на помещенията на следоперативно интензивно отделение ОАИЛ и на отделенията за детска неврохирургия;

3. излазни точки на инсталации за кислород, за сгъстен въздух и за аспирация при норматив: за 100 % от леглата в стаите на отделението за интензивно лечение; за 8 % от леглата в отделенията/клиниките по неврохирургия.

(6) За помещенията в хирургичното отделение задължително се осигурява:

1. система за климатизация в следоперативните и оперативните структури;

2. система за отопление;

3. панел с изходи за кислород, сгъстен въздух и за аспирация в стаите на отделението за интензивно лечение.

Чл. 158. Асансьорните уредби се определят със заданието за проектиране.

Чл. 159. Специфичните изисквания, свързани с носимоспособността на сградите за здравеопазване, са, както следва:

1. гранично допустимото натоварване за стенни и покривни обшивки, изпълнени от трислойни стоманени, изолационни, сандвич панели с вътрешен топлоизолационен слой от минерална вата, се определя при деформации (премествания - вертикални или хоризонтални) не по-големи от 1/300 от светлия отвор на подпиране;

2. вертикалното провисване на етажните подови конструкции с лицеви подови покрития от монолитни подови настилки на циментова основа или от керамика без фуги, необходими за удовлетворяване на хигиенните изисквания в отделни функционални пространства в сградите за здравеопазване, не може да е по-голямо от 1/400 от светлия отвор на подпиране;

3. гранично допустимите провисвания се нормират с конкретни стойности не по-големи от 25 mm с оглед ограничаване на деформациите в преградноразпределителните стени и подовите настилки - в случаите на подпорни разстояния, по-големи от 7,2 m.

Чл. 160. (1) Интензивните отделения и зоните за стационарно лечение на новородени и деца в лечебните заведения задължително се предвиждат като самостоятелни защитени или безопасни зони по смисъла на чл. 32, ал. 3 и 4 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(2) Допуска се, ако е функционално и технически възможно, една защитена зона да обхваща няколко интензивни отделения или стационарни зони при сумарен капацитет не повече от 50 легла.

(3) Капацитетът на защитените (безопасните) зони в случай на пожар в стационарните зони на лечебните заведения за болнична помощ се определя в зависимост от броя на пациентите, пребиваващи в зоната, и допълнителната площ за 30 % от леглата на евакуиращите се хоризонтално от най-голямата съседна зона.

Чл. 161. (1) При разполагане на амбулатории за индивидуална и групова практика за първична и специализирана медицинска помощ в жилищни сгради или в сгради със смесено предназначение частите от сградите с лечебно предназначение се отделят от останалите части на сградата с жилищно или обществено предназначение с пожарозащитни стени съгласно чл. 22 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, без отвори.

(2) Стълбищните клетки, свързващи във вертикално направление разделените части от сградата по ал. 1, се оформят като шахти с минимална огнеустойчивост на стените в зависимост от степента на огнеустойчивост на сградата и със защита на отворите в шахтите със самозатварящи се врати и капаци с огнеустойчивост EI 60, изпълнени от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън В.

Чл. 162. Подовите покрития на защитените зони по чл. 161 се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от В_fl.

Чл. 163. Стенните и таванските покрития на защитените зони по чл. 161 се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от В.

Чл. 164. Главният вход и входовете за болни се проектират без стъпала и навес.

Чл. 165. В лечебните заведения за болнична помощ (с болнични легла) изчислителният брой на хората при определяне на броя и широчината на изходите, широчината на коридорите, стълбищните рамена и междинните площадки за евакуационните пътища се определя съобразно броя на болничните легла, умножен с коефициент 2,5.

Чл. 166. (1) Светлата широчина на стълбищните рамена и площадки не трябва да е по-малка от 1,5 m и не по-голяма от 2,4 m.

(2) Стълбищните рамена със светла широчина, по-голяма от 2,4 m, се разделят с парапети, като всяка от разделените части е с максимална широчина 2,4 m.

(3) Стълбищата по пътя за евакуация се предвиждат с наклон не по-голям от 1:1,5, като стъпалата се проектират с височина не по-голяма от 17 cm и с широчина не по-малка от 28 cm.

Чл. 167. В светлата широчина на стълбищата и на коридорите, които са част от евакуационните пътища, не се допуска разполагане на тръбопроводи или части от конструкцията, които да я намаляват под нормативно изискващата се или да създават предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация.

Чл. 168. Подземните коридори, които са част от евакуационните пътища, се проектират с подови сифони и при спазване изискванията на чл. 44, ал. 3 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 169. Във всички зони с експлозивна опасност в сградите на лечебните заведения за болнична помощ се осигуряват предпазни мерки съгласно чл. 285 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар за недопускане на поява на разряди от статично електричество.

Чл. 170. (1) За лечебните заведения за болнична помощ с две и повече етажни нива най-малко един от асансьорите за транспортиране на болни в легла (болнични асансьори) е за противопожарни и аварийно-спасителни цели.

(2) Асансьорите по ал. 1 се предвиждат със специален пусков ключ така, че при възникване на пожар да е възможно задействането им от спасителните екипи.

Чл. 171. Асансьорите по чл. 170, ал. 1 за противопожарни и аварийно-спасителни цели се проектират при спазване изискванията на чл. 323 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 176. (1) Пред входа и изхода на сградите със зали за зрители и/или посетители се осигуряват свободни зони за зрители/посетители, чиято площ се оразмерява в зависимост от проектния капацитет при показател 1 m2 за двама души, като общата свободна площ е не по-малка от 30 m2.

(2) Към входовете за внасяне и изнасяне на декори, реквизит, апаратура и сценични съоръжения се осигурява свободен достъп на товарни превозни средства.

Чл. 177. (1) Сградите със зали за зрители и/или посетители се състоят от следните функционални пространства:

1. зали за зрители и/или посетители със или без сцена, арена или подиуми за прожекции;

2. обслужващи помещения и пространства към зали за зрители и/или посетители (кабини за прожекция, управление на звука, управление на осветлението, преводачески кабини, кабини или помещения за обслужване на радио- и телевизионни предавания и др.);

3. помещения и пространства за обслужване на зрители/посетители;

4. помещения и пространства, необходими за функционирането и обслужването на сградните инсталации и необходимото технологично оборудване.

(2) Пространствата и/или помещенията за сценичните съоръжения, гримьорните, служебните тоалетни, помещенията за изготвяне и съхранение на сценични костюми и реквизити и други, обслужващи сценичните дейности, се предвиждат съгласно заданието за проектиране.

(3) Помещенията и пространствата, необходими за функционирането и обслужването на сградните инсталации и необходимото технологично оборудване, се определят със заданието за проектиране и/или с инвестиционния проект.

Чл. 178. В многофункционалните зали с културно-просветно предназначение с капацитет над 1000 посетители се предвиждат допълнителни обслужващи пространства и постоянни комуникационни връзки за превенция и оперативни действия от страна на полиция, пожарна, спешна медицинска помощ и спасителни екипи с необходимата им техника и оборудване в случаите на природни бедствия, аварии или извънредни ситуации.

Чл. 179. (1) Зали за зрители и/или посетители може да се изграждат в подземните и полуподземните етажи на сградите с културно-просветно предназначение, ако нивото на пода им е на дълбочина до 5 m под нивото на прилежащия терен, като при наличие на сцена сценичната ѝ площ е не по-голяма от 100 m².

(2) В подземните и полуподземните етажи на сградите с културно-просветно предназначение не се разрешава разполагането на зали за зрители и/или посетители, когато в тях се предвижда да се провеждат представления за деца.

(3) Когато залите за зрители и/или посетители са с балкон, светлата височина на залата под и над балкона е не по-малка от 3 m, като дълбочината на залата под балкона е най-много 1,5 пъти светлата височина на залата под балкона.

Чл. 180. Минималната светла височина в отделни функционални пространства и помещения в залите за зрители и/или посетители е, както следва:

1. за помещенията и пространствата, обслужващи посетителите - 3 m;

2. за обслужващите помещения и пространствата към залите за зрители и/или посетители - 2,3 m;

3. за помещенията и пътеките за обслужване на сценичното осветление - 1,9 m.

Чл. 181. (1) Капацитетът на залите за зрители и/или посетители се определя въз основа на очаквания брой посетители, като в оразмерителния брой не се взема под внимание броят на участниците в представленията, както и на персонала, осъществяващ поддръжката и обслужването на сградата и провежданите в нея събития.

(2) Необходимата минимална площ на едно място за зрители и/или посетители е 1,0 ё 1,25 m2, а необходимият минимален обем е 5 ё 7 m3 на място. За места със завишени изисквания към условията на комфорт и към достъпа оразмерителната площ за едно място може да достигне 1,6 ё 2,0 m2, а обемът - до 8 m3 на място.

(3) При изчисляване на площта за местата за зрители и/или посетители от изчислената площ се приспада площта на сцената, арената или подиума за прожекции и други части от залата, които не се ползват от зрителите и/или посетителите. Оразмерителните площи на местата за зрители и/или посетители се определят, както следва:

1. при места за сядане до маса за писане - за 1 посетител - 1 m2;

2. при места за сядане, подредени в редица - за 2 посетители - 1 m2;

3. при правостоящи - за 2 посетители - 1 m2;

4. при правостоящи места, подредени върху стъпала - за 2 посетители - 1 m2 стъпало.

Чл. 182. (1) Минималните размери на местата за сядане в залите за зрители са: широчина - 50 сm, дълбочина - 45 сm, и височина от пода - 45 сm.

(2) Размерите на местата за хора с увреждания се определят съгласно Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Минималният брой на местата за хора с увреждания е не по-малък от 4 при капацитет на пространствата за провеждане на събития до 300 посетители. При по-голям капацитет броят на местата за хора с увреждания се определя със заданието за проектиране.

(3) При евакуация от помещения, предназначени за повече от 100 души, се предвиждат мерките, посочени в чл. 64, ал. 1 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(4) Помещения и зали, предназначени за повече от 100 души, се оборудват със столове, изпълнени от продукти, класифицирани по отношение на реакцията им на огън в съответствие с изискванията на чл. 64, ал. 2 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 183. Ходовите пътеки се проектират като рампи с наклон до 10 %. При по-големи наклони се предвиждат стъпала с височина до 17 сm. При преобладаващи посетители деца височината на стъпалата е до 15 сm.

Чл. 184. (1) Предпазни парапети се предвиждат винаги, освен когато височината на падане е не повече от:

1. 50 сm за първи ред и за всеки следващ ред при липса на облегалки на местата за сядане;

2. 65 cm за всеки следващ ред при наличие на облегалки на местата за сядане.

(2) Предпазни парапети се предвиждат и пред лоджии, емпорета, балкони, галерии, рампи и стълбища и други части в залите за зрители и/или посетители, където има опасност от падане.

(3) Парапетите са с минимална височина 1,0 m и с минимална височина 1,10 m при височина на падане, по-голяма от 12 m, с изключение на следните случаи:

1. 0,90 m пред редовете с места за сядане;

2. 0,80 m пред редовете с места за сядане, ако первазът на парапета е с широчина най-малко 0,20 m;

3. 0,70 m пред редовете с места за сядане, ако первазът е с широчина най-малко 0,50 m;

4. 0,65 m между редовете за сядане, ако височината на падане е по-малка от 1 m.

(4) При наличие на отвори в предпазните парапети светлите им размери не трябва да са по-големи от 12 сm и да ограничават възможностите за катерене на деца.

Чл. 185. (1) Залите за зрители и/или посетители се проектират с равен под или с частичен амфитеатър.

(2) При определяне на профила на амфитеатъра нивото на очите на седналия зрител се приема на 120 сm от пода на залата. Надвишението на зрителния лъч над нивото на очите на седящия отпред зрител се приема 12 сm. При шахматно подреждане на столовете се допуска надвишението да се намали до 6 сm.

(3) В кинозали с равен под не се допуска максималният вертикален ъгъл, образуван от погледа на зрителя от първия ред към центъра на екрана и перпендикуляра към плоскостта на екрана, да надвишава 28°.

(4) При наличие на балкон разстоянието между долния ръб на балкона и зрителния лъч на зрителите от последния ред под балкона, отправен към горния край на екрана в местата за кинопрожекция, е не по-малко от 50 сm.

Чл. 186. Формата и размерите на залите за зрители и/или посетители за прожекция и сценични представления се проектират така, че да се осигурява добра видимост за всеки зрител.

Чл. 187. (1) В непосредствена близост до залите за зрители и/или посетители се обособяват необходимите обслужващи помещения и пространства.

(2) Оразмерителните площи на обслужващите помещения и пространства се определят в зависимост от зададените функции и предвидените дейности, които ще се осъществяват. Функциите и предвидените дейности в обслужващите помещения и пространства се конкретизират в заданието за проектиране.

Чл. 188. (1) Изискванията към кинокабините за прожекция се определят със заданието за проектиране.

(2) При използване на лазерно осветление източниците на лазерните лъчи не трябва да са насочени към зоните от залите или пространствата за зрители, в които са настанени посетителите. За целта се осигурява зона за сигурност 2,0 m над главите на посетителите.

Чл. 189. Достъпът до обслужващите помещения и пространства се ограничава само за обслужващия и специализирания персонал, като се проектират необходимите за това системи за наблюдение и контрол на достъпа.

Чл. 190. (1) Подът на сцената се разполага на височина 0,80 ё 1,05 m над нивото на пода при първия зрителски ред в залата за посетители. Разстоянието от гърба на първия ред столове до сцената, съответно до парапета на оркестрината, е 1,2 m.

(2) Сцената и всички свързани с нея помещения се оформят като самостоятелни функционални пространства с отделен вход. Между сцената и залата за зрители и/или посетители се осигурява пряка връзка посредством стъпала или рампа. При капацитет на залата, по-голям от 300 зрители, се предвижда отделен вход (проход) към сценичното пространство за изпълнителите и обслужващия персонал.

Чл. 191. Препоръчителните площи за допълнителните пространства към сцените и/или помещения, обслужващи сценичната дейност, са, както следва:

1. авансцена - 25 ¸ 80 m²; странична или задна сцена - 80 ¸ 110 m²; сценичен джоб - 25 ¸ 80 m²;

2. оркестрината се оразмерява при 1,2 m² на оркестрант при брой на оркестрантите не повече от 40 души; широчината на отвора на оркестрината е не по-малка от 2,5 m; светлата ѝ височина под авансцената е не по-малка от 2,2 m, като конзолното излизане на авансцената над оркестрината е до 1,2 m;

3. гримьорни - 12 ¸ 15 m²; предвиждат се най-малко две гримьорни;

4. складове за костюми и реквизити - 15 ¸ 20 m²;

5. гардероби - 3 m² на артист, и съблекални за обслужващия персонал - 2 m² на човек;

6. санитарно-хигиенните помещения (тоалетни, бани и помещения с мивки) се оразмеряват в зависимост от броя на персонала и очаквания брой на едновременно участващите в сценичната дейност.

Чл. 192. (1) Пространството непосредствено пред екрана в киносалоните се проектира като подиум с височина от 0,6 до 1,0 m от нивото на пода на първия ред за сядане на зрители. Когато не е предвиден подиум, светлата част на екрана е на височина от 1,2 до 1,5 m над нивото на пода на първия ред на столовете за сядане на зрители.

(2) Повърхността на подиума не трябва да е със светъл цвят и бляскава. В открити кинозали подовите покрития на подиума се проектират водоустойчиви и с наклони, които осигуряват отвеждането на попадналите върху него води.

(3) При наличие на подиум долният край на екрана се разполага на височина 0,5 m над пода на подиума.

Чл. 193. (1) Техническите изисквания към характеристиките на екрана се определят със заданието за проектиране в зависимост от използваната техника и технологията за видеопоказ.

(2) Разстоянието от светлата част на екрана до акустично обработените странични стени е най-малко 1 m, а до тавана - най-малко 0,7 m, като свободната широчина над горната част на екрана е най-малко 0,6 m. Разстоянието между екрана и акустично обработените стени зад него е 0,9 ё 1,5 m.

(3) Нивото на яркостта на отразената от екрана светлина при затъмнена кинозала и прожекция на филм е от 0,5 до 1,5 % от яркостта на екрана без филм.

(4) Стените и таванът в близост до екрана се проектират от материали с коефициент на отражение на светлината не по-голям от 0,1. Стените и пространствата зад екрана се оцветяват в тъмни цветове, предимно в черно.

(5) При широк и широкоформатен екран се предвиждат и предекранни завеси.

(6) Кинозалите на открито се изпълняват от продукти, които са устойчиви или допълнително защитени срещу неблагоприятните въздействия на атмосферните влияния.

Чл. 194. (1) Специфичните функционални изисквания при проектирането на арени се определят в заданието за проектиране в зависимост от конкретното им предназначение.

(2) Арената се отделя от публиката с предпазна ограда с широчина 40 сm и височина не по-малка от 50 сm. При манежи за конна езда предпазната ограда е с минимална височина 1,25 m.

(3) Арените и площите, достъпни за зрители, в близост до плувни съоръжения и водни площи се обезопасяват на разстояние най-малко 50 сm от ръба на водната площ.

Чл. 195. (1) Помещенията и пространствата за обслужване на зрители/посетители в сградите със зали за зрители и/или посетители са, както следва:

1. входове и изходи, фоайета, коридори и стълбища;

2. гардероби и тоалетни;

3. места за бързо хранене и консумация на напитки;

4. администрация;

5. складови помещения.

(2) Нормативните показатели на микроклимата и хигиената и опазването на здравето на хората в отделните функционални пространства се постигат чрез проектиране и изграждане на съответните сградни инсталации, стенни покрития, подови настилки и изолации на сградата.

Чл. 196. (1) Светлата височина на изходите, коридорите и стълбищните рамена, включително междуетажните стълбищни площадки, и на евакуационните пътища се определя съгласно чл. 41 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като се приема всички входове и изходи за зрители/посетители да са с минимална светла широчина 1,2 m.

(2) Стъклените врати, преградите и отваряемите фасадни отвори по достъпните маршрути за хора с увреждания се маркират съгласно нормативните изисквания за достъпност на хората с увреждания.

(3) Вътрешните врати за зрители/посетители са със светла широчина не по-малка от 1 m.

(4) Въртящи и кръстосани врати се допускат, ако конструкцията им позволява постоянно да са отворени с пълните им светли размери в случаите на необходимост и при условие, че образуват проходи, успоредни на посоката на движение, с минимална светла единична широчина най-малко 0,9 m, както и в случаите, при които въртящата се врата е дублирана от странично окачени отварящи се навън врати с необходимата минимална широчина.

Чл. 197. Фоайетата и местата за изчакване, предвидени преди преминаването на зрителите/посетителите през системите за контрол на достъпа, се оразмеряват при площен показател 0,3 ё 0,5 m2 на едно място за зрители или посетители. За кинозали и концертни зали се приема долната граница.

Чл. 198. (1) Касите за продажба на билети към сградите със зали за зрители и/или посетители се предвиждат при възможност като самостоятелни пространства с достъп на външни лица или обособени във входните фоайета в близост до входа на сградите. Препоръчителният оразмерителен площен показател за касите за продажба на билети е 0,05 ё 0,07 m2 на зрителско място.

(2) Височината на гишето за продажба на билети е 0,95 ё 1,05 m, а за публика, състояща се предимно от деца - до 0,9 m.

Чл. 199. Стълбите и стълбищата, коридорите, входовете и изходите се оразмеряват съгласно Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания.

Чл. 200. Не се допуска наличието на единични стъпала по дължината на коридорите. При промени в нивата по коридорите, по-големи от 2 cm, се предвиждат проектни решения за тяхното преодоляване от хора с намалена подвижност.

Чл. 201. (1) Гардеробите се разполагат на места така, че посетителите след получаване на връхните си дрехи по най-краткия път да могат да излязат навън, без да пречат на движението на другите посетители.

(2) Пред гардероба се осигурява манипулационна площ с широчина 3 m за зрители/посетители. При техническа възможност гардеробите в кина, театри и концертни зали може да се проектират и с двустранно използване.

(3) Необходимата площ за гардеробите се изчислява при показател 0,1 m2 на зрителско място, като при изчисленията се използват 70 % от капацитета като брой зрители/посетители.

(4) Обслужващият плот на гардеробите се оразмерява при показател на 1 m да се обслужват до 30 посетители. Манипулационната площ за обслужващия персонал зад плота се предвижда с широчина 1,5 m.

Чл. 202. (1) Тоалетните за посетители в сградите със зали за зрители/посетители се проектират отделно за мъже, за жени и за хора с увреждания. Минималният брой на клозетните кабини за посетители се определя съгласно таблица 13. При изчисляването стойностите се закръгляват до по-голямото цяло число.

Таблица 13

(2) Тоалетните се предвиждат на всеки етаж с достъп от фоайето.

(3) Във всяка тоалетна се предвижда пространство за мивки при оразмерителен показател на две клозетни кабини - една мивка. Препоръчва се броят на клозетните кабини или писоарите в една тоалетна да е не по-голям от 6.

(4) Тоалетните за хора с увреждания се предвиждат и изграждат в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, при оразмерителен показател до десет места за хора с увреждания - една тоалетна.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 2020 г.) Когато в сградите на театрите, кината, читалищата и многофункционалните зали с културно-просветно предназначение се предвиждат места, където се предлагат храни и напитки, при проектирането им се спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните, Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(2) При обособяване на пространство или предвиждане на помещения за предлагане за консумация на напитки и готова храна (пакетирани сандвичи и закуски, ядки, готови сладкарски и захарни изделия) прогнозната оразмерителна площ се определя при показател 0,04 ¸ 0,05 m² на зрителско място и е в границите 10 ¸ 15 m², със складова база до 5 m².

Чл. 204. (1) В сградите със зали за зрители/посетители се осигурява пропускателен режим, който гарантира безопасен и контролиран достъп на зрителите/посетителите.

(2) Служебните и складовите помещения се проектират в съответствие с изискванията на заданието за проектиране за вида и броя на персонала (работни помещения, тоалетни и др.), за съхранение на инвентар и продукти, свързани с експлоатацията и поддържането на сградата, както и за обслужване на вътрешните сградни инсталации и технологичното оборудване.

(3) Достъпът до пространствата и помещенията за служебно ползване се ограничава за посетителите.

Чл. 205. (1) Техническите изисквания към оборудването за видеопредставяне и пространствата за обслужване и видеопредставяне се определят със заданието за проектиране. Изискванията към мерките за обслужване и поддържане се определят с проектната документация и в съответствие с указанията за експлоатация на производителя на използваното оборудване.

(2) При проектирането и избора на асансьорите, машините и друга обслужваща техника се спазват нормативните изисквания към тях, както и специфичните изисквания на заданието за проектиране въз основа на технико-икономически анализ.

Чл. 206. (1) Сценичното осветление се предвижда съгласно изискванията на заданието за проектиране.

(2) Аварийно осветление се предвижда във:

1. залите за зрители;

2. пространството на сцените;

3. всички помещения, които са с площ, по-голяма от 20 m2, и които се използват за репетиционни зали и други дейности;

4. помещенията с електрическо оборудване и управление на електрическите инсталации и захранване на строежа;

5. евакуационните пътища.

(3) Аварийното осветление се проектира така, че да може да работи със собствено захранване най-малко три часа.

(4) Осветеността на аварийното осветление за всички функционални пространства е 1 lx, за сцената - 3 lх, и за цирковите арени и други места за провеждане на събития с атрактивни светлинни ефекти - 15 lx.

(5) При необходимост от затъмняване на залите за зрители аварийно осветление се предвижда само над вратите, обходните пътеки и стълбите.

Чл. 207. (1) На сцените освен сценичното и аварийното осветление се предвижда и дежурно осветление, осигуряващо нормално осветление по време на репетиции, строеж на декор и почистване на сцената, с осветеност 300 lx (изпълнява се като студено луминесцентно или светодиодно осветление). За всички отделни зони (галерии, мостове, технически таван и др.) се предвиждат локални ключове, а общата осветителна уредба се управлява най-малко от три места - приоритетно от кабината за осветление, от входа на сцената и от сценичното табло (разговорна уредба).

(2) На сцените се предвижда и работно синьо светодиодно осветление за всички работни места (работна галерия, товарна галерия, осветителни мостове) и в зоните на движение около сценичното пространство с осветеност 15 lx.

(3) Работното синьо светодиодно осветление се проектира така, че да не осветява сценичната площ.

(4) Работното синьо светодиодно осветление се управлява от две места - приоритетно от кабината за осветление и от сценичното табло.

Чл. 208. Когато се изисква със заданието за проектиране, на сцената или в непосредствена близост до нея се предвиждат изводи за топла и студена вода, както и канализационен клон за включване на работещите с вода съоръжения.

Чл. 209. (1) Системите за отопление, вентилация и климатизация се проектират, като температурата на въздуха в помещенията се изменя от 22 ± 2 °С при зимни условия до 24,5 ± 1,5 °С за летен режим, а относителната влажност е 40 ё 50 % през зимата и 50 ё 55 % през лятото.

(2) Системите за отопление, вентилация и климатизация на сцената и в залата за зрители се проектират разделени и с автономни функции.

Чл. 210. (1) Вентилацията за залите за зрители и посетители се проектира за пълен капацитет с общообменна вентилационна система.

(2) За зали с постоянно разположение на столовете се предвиждат нискоскоростни системи за климатизация с постоянен дебит.

(3) За зали с различни нива се предвиждат многозонови системи за климатизация с допълнителни подгреватели.

(4) За зали с многофункционално предназначение се проектират системи за климатизация с променлив дебит.

(5) В залите и във фоайетата се поддържа надналягане.

Чл. 211. Вентилацията на пространства, като фоайета, коридори, бюфети и други помещения към залите за зрители и/или посетители се проектира съгласно изискванията на заданието за проектиране.

Чл. 212. Системите за отопление за залите за зрители и посетители се оразмеряват за празна зала без осветление и без работа на монтираните уреди. За зали с капацитет до 200 души отоплението се предвижда така, че да покрива 100 % от топлинните загуби, а за зали с повече от 200 души - около 70 %.

Чл. 213. Дървените елементи на сцените в залите за зрители се изпълняват в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите по отношение на реакцията им на огън.

Чл. 214. (1) Завесите на сцените се изпълняват така, че да не достигат до пода и да могат да се придвижват лесно.

(2) Завесите на сцените се предвиждат така, че да се затварят или отварят за 30 s и да издържат на натиск в двете посоки до 450 Ра, без да се нарушават техните функции.

(3) При широчина на завесата, по-голяма от 8 m, се предвиждат устройства за точното ѝ придвижване.

(4) При отварянето и затварянето на завесата се предвиждат инсталации, осигуряващи звуков и светлинен сигнал.

(5) Декорите, завесите и драпериите, които се използват в залите за зрители, се предвиждат така, че да отговарят на изискванията на чл. 27, ал. 2 от Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите по отношение на поведението им при горене.

Чл. 215. На отвора на сцените в зали за зрители с повече от 800 места се монтира пожарозащитна завеса за предотвратяване проникването на дим и топлина. Пожарозащитната завеса се предвижда с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост най-малко ЕI 90. Спускането на пожарозащитната завеса се предвижда най-малко от две места със скорост не по-малка от 0,2 m/s, като освен механично се осигурява и ръчно спускане със звуков сигнал.

Чл. 216. При сцени на зали за зрители с повече от 800 места се предвижда обходна пътека между външните стени на сцената и периметъра на сценичните декори с широчина 1,5 m, която осигурява евакуацията на артистите и сценичните работници в случаите на пожар и която трябва винаги да е свободна.

Чл. 217. Експлоатационните показатели на параметрите на микроклимата за залите за зрители или посетители са, както следва:

1. максимална температура през зимата - 22 ± 2 °С, през лятото - 26 ± 1,5 °С;

2. относителна влажност на въздуха 40 ё 60 %;

3. стойност на средната поддържана осветеност Еm 300 lx;

4. обобщена степен на яркостен дискомфорт - UGR 22;

5. индекс за цветопредаване - Ra 80;

6. пресен въздух - от 14,4 m3/h до 36 m3/h на зрител/посетител.

Чл. 218. (1) Към част "Архитектурна" на инвестиционния проект за сгради със зали за зрители и/или посетители се изработва акустичен проект, който включва обяснителна записка заедно с приетите акустични решения по отношение на залите.

(2) Ограниченията за експозиция на шум към съседните строежи са съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.).

Чл. 219. Функционалната структура на музеите и художествените галерии съдържа най-малко следните функционални пространства:

1. фондохранилища;

2. експозиционни пространства (зали, галерии или открити площи);

3. лаборатории за консервация, реставрация и научна обработка на музейните колекции и експонати;

4. помещение/помещения за първоначална обработка на културните ценности;

5. обслужващи, стопански и административни пространства, в които се осъществяват следните дейности:

а) обслужване на посетителите;

б) охрана и опазване на музейното имущество и контрол на достъпа и спазване на вътрешния ред за посещение;

в) поддържане на строежа, на вътрешната инфраструктура, на музейните съоръжения и на сградните инсталации;

г) продажба на брошури, фотоматериали, магнитни дискове, сувенири, популяризиращи музейните колекции;

д) предлагане на храни и напитки за посетителите и/или обслужващия персонал.

Чл. 220. (1) Фондохранилищата се проектират и изграждат в съответствие с функционалните изисквания към тях, определени с Наредба № Н-6 от 2009 г. за формиране и управление на музейните фондове (ДВ, бр. 2 от 2010 г.), както и съобразно специфичните технически изисквания на заданието за проектиране за създаване на подходяща микросреда за съхранение и запазване на културните ценности и музейните предмети.

(2) Входовете/изходите, коридорите и пространствата във фондохранилищата се проектират така, че да осигуряват предпазването на движимите културни ценности и музейните предмети от случайни повреди или други увреждания.

(3) Фондохранилищата се проектират със системи за поддържане на параметрите на микроклимата в зависимост от изискванията към съхранението на движимите културни ценности или музейните предмети.

(4) Достъпът до фондохранилищата е ограничен и контролируем.

Чл. 221. В сградите на музеите и художествените галерии се предвиждат помещения за извършване на следните дейности:

1. първична обработка на движимите културни ценности/музейните предмети (инвентиране, регистрация и научна обработка), както едно или повече изолационни помещения за тяхното обеззаразяване, проверка, почистване и междинно съхраняване след използването им извън фондохранилището, в случай че има съмнения, че са заразени с биологични вредители;

2. съхраняване, оглеждане, заснемане, документиране и опаковане на експонатите при подготовка на изложби.

Чл. 222. (1) В сградите на музеите се проектират лаборатории за специализирани дейности, когато това се изисква със заданието за проектиране.

(2) Достъпът до лабораториите се предвижда забранен за посетители и ограничен за обслужващия персонал по поддържане на сградните инсталации и хигиената.

Чл. 223. (1) Експозиционните пространства в музеите и художествените галерии се проектират като пространства за представяне на културни ценности с контролиран обществен достъп.

(2) Закритите експозиционни пространства се проектират така, че да отговарят на следните технически изисквания:

1. да осигуряват сигурна защита срещу кражби или физическо увреждане, срещу въздействия от огън, влага или изсушаване и запрашване и неблагоприятното въздействие на слънчевите лъчи върху експонатите;

2. да предотвратяват всяко неблагоприятно въздействие на слънчевата светлина върху експонатите, като за целта повърхностите на стените и таваните се обработват (матират) и се полагат покрития с подходящи коефициенти на отражение на повърхностите, без да се нарушава осветеността на експонатите;

3. да отговарят на определени параметри за микроклимат, чрез които се осигуряват необходимите условия за съхранение на експонатите;

4. да създават благоприятни условия на посетителите за визуален контакт, подробно разглеждане и точно възприемане на културните ценности.

(3) Обемно-планировъчните размери на отделните експозиционни пространства са във функционална зависимост от предвиждания брой, вид и размери на излаганите културни ценности, както следва:

1. разстоянието от мястото за посетители до изложените културни ценности е не по-голямо от 10 m;

2. оразмерителната площ за една картина върху вертикална стена се приема в границите 3 ¸ 5 m², а съответстващата ѝ площ от пода - 6 ¸ 10 m² за картина;

3. оразмерителната площ на местата за правостоящи посетители е 1 m² за един посетител, ако не са определени други изисквания;

4. изискванията към експозиционните площи за хоризонтални витрини за експозиция се определят със заданието за проектиране.

(4) Изкуственото осветление в експозиционните пространства със смесено изкуствено и естествено осветление се предвижда само като горно осветление с необходимите защити за ограничаване на вредните влияния от слънчевата светлина (UV-лъчения, видима и IR-радиация). Степента на осветеност се определя в зависимост от светлинната чувствителност на експонатите и се избира в границите 50 ¸ 300 lx, като съотношението между осветеността на чувствителните към нечувствителните към светлина експонати е 1:6.

(5) Когато няма специфични изисквания към параметрите на микроклимата в експозиционните пространства, се предвиждат и изграждат системи за поддържане на следните стойности на параметрите:

1. температура на въздуха - 18 ¸ 20 °С;

2. относителна влажност (RH) - 55 ¸ 65 %.

(6) За движими културни ценности, при които има специфични изисквания към параметрите на микроклимата за тяхното съхранение и експозиция, се проектират витрини с възможности за въвеждане на индивидуален климатичен режим за осигуряване на необходимите условия.

Чл. 224. В зависимост от специфичните изисквания на заданието за проектиране в музеите и художествените галерии може да се предвиждат следните обслужващи пространства и помещения за посетителите:

1. каса за продажба на входни такси и/или билети;

2. гардероб в близост до входа или изхода;

3. информационен център, включващ служба за екскурзовод и/или предоставяне на мобилна информационна техника;

4. тоалетни с необходимите указателни табели за местоположението им; най-малко една от тоалетните се проектира достъпна за хора с увреждания;

5. помещения или пространства за предлагане на храни и напитки;

6. магазин за сувенири, информационни материали и др.;

7. при експозиции на открито - площи за почивка, например зелени площи или места за сядане, сенници и др.;

8. стаи за майки с малки деца - когато се изискват със заданието за проектиране.

Чл. 225. (1) В музеите и художествените галерии се предвиждат система от указателни табели и информационно описание на музейните обекти и сгради, както и схеми за маршрутите на посещение.

(2) За улесняване на достъпа на хората с намалена подвижност се поставят лесни за разбиране и контрастни указателни и насочващи табели и символи, пиктограми и маркировка и се създава необходимата достъпна архитектурна среда в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

Чл. 226. (1) Проектирането и осъществяването на дейностите по физическа защита и опазване на културните ценности се основават на анализ на възможните рискове за посегателства, нанасяне на щети или унищожаването им. Анализът включва следните рискове:

1. кражби;

2. вандализъм;

3. възникване и разпространяване на пожар;

4. природни бедствия, аварии или извънредни ситуации;

5. други опасности, в т.ч.:

а) рискове от повреди във вътрешните сградни инсталации;

б) нарушаване на механичното съпротивление на ограждащите конструкции и дограмата (прозорци и врати), както и на музейните съоръжения и експозиционното обзавеждане;

в) технически недостатъци на системите за наблюдение и охрана - при съществуващи обекти.

(2) Видът на системите за физическа защита за всяко функционално пространство в музеите и в художествените галерии се определя за всеки конкретен строеж въз основа на анализа на възможните рискове по ал. 1 и техническите изисквания към системите за охрана и контрол на достъпа в заданието за проектиране.

(3) Техническите изисквания към елементите на сградата, произтичащи от изискванията за сигурност и ограничаване на достъпа, са, както следва:

1. ограждащите стени, тавани и подове се проектират с масивна конструкция от стоманобетон, бетон или зидария от плътни градивни тела; при използване на стоманена конструкция с леки неносещи ограждащи стени последните се усилват допълнително със стоманени листове или решетъчни обшивки, възпрепятстващи проникването през тях;

2. с изпълнението на дилатационните фуги на покривните и сутеренните изолации и със заустването на водосточните и канализационните тръби се ограничават възможностите за достъп на насекоми, паразити и/или гризачи в музейните пространства;

3. вратите и прозорците се проектират с оценен клас на устойчивост срещу взлом най-малко RC 4 или по-висок съгласно БДС EN 1627 "Врати, прозорци, окачени фасади, решетки и капаци. Устойчивост срещу взлом. Изисквания и класификация."; при наличие на изискване за запазване на врати или прозорци, които са културни ценности, се предвиждат вътрешни дублиращи врати и прозорци с необходимата сигурност; за защита от навлизане на насекоми се предвиждат предпазни мрежи (комарници); монтаж на защитно остъкляване, устойчиво срещу ръчна атака и с клас на устойчивост, съответстващ на този на съответния прозорец или остъклена врата, се прилага при незащитени с решетки или капаци (щори) достъпни прозорци, остъклени основни врати и изградени стъклени прегради в обектите; монтираните заключващи устройства са с клас на сигурност, отговарящ на класа на устойчивост на взлом на съответната врата, прозорец или капак; подмяната на заключващите устройства е възможна само с такива, които притежават същия или по-висок клас на устойчивост срещу взлом;

4. отворите, които се предвиждат проходими и се обезопасяват срещу проникване през тях с метални решетки, са със следните размери на напречното сечение:

а) с правоъгълна форма с размери ³ (400 х 250 mm);

б) с елипсовидна форма с размери ³ (400 х 300 mm);

в) с кръгла форма с диаметър ³ 350 mm;

5. предпазните решетки са с размери на клетката не по-големи от 100 х 200 mm, изработени от кръгли Æ 18 или квадратни □ 16 х 16 пръти, заварени в кръстовищата на пресичане и анкерирани надеждно по периметъра на отвора, като подвижните решетки са на панти с необходимите заключващи устройства;

6. при извършване на ремонтно-възстановителни работи по фасадните стени на музеите и художествените галерии се предприемат съответните допълнителни мерки за сигурност срещу нерегламентиран достъп в сградите от временните строителни съоръжения (скелета, подемници или кранове).

Чл. 227. (1) Изискванията към пространствата и помещенията за административно обслужване на музеите и галериите се определят със заданието за проектиране.

(2) Стопански (служебни и складови) помещения се проектират в съответствие с изискванията на заданието за проектиране за съхранение на инвентара и продуктите, свързани с експлоатацията и поддържането на строежа, за обслужване на вътрешните сградни инсталации и технологичното оборудване, както и за битово обслужване на персонала (гардероби, места за почивка и хранене). Достъпът до тези помещения се ограничава за посетителите.

Чл. 228. (1) Със заданията за проектиране на музеите и на художествените галерии се определя необходимостта от предвиждане на многофункционални пространства в тях, в които да се провеждат културно-просветни и/или образователни проекти и събития.

(2) При планирането и изпълнението на многофункционалните пространства се предприемат мерки за опазване на наличните в тях културни ценности така, че да не се намалява функционалността на пространствата и едновременно с това да се осигурят комфорт за посетителите и достъпност за хората с увреждания.

(3) За многофункционалните пространства в музеите или в художествените галерии се прилагат основните изисквания към контролируемите параметри на сградите със зали за зрители и/или посетители.

Чл. 229. При проектирането на нови сгради и строежи за музеи и изложбени галерии се вземат под внимание и изискванията за устойчивото им развитие при отчитане на обществения интерес и бъдещите социални потребности на обществото.

Чл. 230. Контролът на работата на вътрешните сградни инсталации е неразделна част от системата за мониторинг и контрол на параметрите на микроклимата, която е снабдена с автоматичен запис на показателите във времето, с информационна сигнализация в системата за сигурност и е съобразена с възможностите за естествена вентилация на отделните функционални пространства.

Чл. 231. (1) Аварийно осветление се предвижда във:

1. всички пространства, достъпни за посетители;

2. помещения с електрическо оборудване и управление на електрическите инсталации и захранването на сградата;

3. евакуационните пътища.

(2) Аварийното осветление се проектира така, че да може да работи със собствено захранване най-малко три часа.

(3) Осветеността на аварийното осветление е 1 lx.

Чл. 232. Външното осветление се свързва със системата за видеонаблюдение, със сензорите и датчиците за контрол на движението и достъпа и се оборудва с автоматична система за включване и изключване в зависимост от нивото на естественото осветление. Осветителните тела на външното осветление се предвиждат с вътрешно захранване без възможност за използване от външната страна.

Чл. 233. За фондохранилищата се предвижда осветителна уредба за изкуствено осветление с осветеност 200 lx на нивото на пода. Не се допуска да се предвиждат светлинни източници с нажежаема жичка, както и друг светлинен източник, генериращ топлина.

Чл. 234. (1) За осветление в експозиционните пространства може да се предвиждат фиброоптични осветителни системи с генериращи светлината елементи, разположени достатъчно далече от осветявания предмет, за да не го повредят.

(2) В експозиционните пространства, в които се експонират чувствителните към светлината културни ценности, нивото на обща осветеност върху изложения експонат не трябва да е по-високо от 50 lx.

(3) Не се допуска в близост до витрините за експозиция да се предвиждат светлинни източници с нажежаема жичка, както и друг светлинен източник, генериращ топлина.

(4) Регулирането, подборът и художественото моделиране на необходимото осветление се извършват съобразно параметрите, осигуряващи безвредно оптично лъчение.

Чл. 235. (1) В сградите на музеите и художествените галерии се проектира система за видеонаблюдение, която обхваща задължително входовете/изходите, фоайетата, коридорите, стълбищата, експозиционните пространства и достъпа до фондохранилищата.

(2) За наличието на система за видеонаблюдение служителите и посетителите се информират с информационни табели и знаци.

(3) Не се допуска монтирането на датчици за видеонаблюдение в тоалетните кабини.

Чл. 236. В експозиционните пространства и в отделенията на фондохранилищата се предвиждат паникбутони или други комуникационни средства, свързани с охраната на сградата.

Чл. 237. В музеите и в художествените галерии се предвиждат системи и оборудване с оглед улесняване на информираността на хората с увреждания за излаганите експонати.

Чл. 238. Не се допуска разполагането на ВиК инсталации и на инсталации за газ във или в непосредствена близост до помещенията, използвани за фондохранилища, освен когато това е необходимо за цели, пряко свързани със съхранението на музейните колекции.

Чл. 239. (1) Инсталациите, осигуряващи температурно-влажностен контрол, филтриране на въздуха и проветряване, се свързват към централен пулт за наблюдение и управление.

(2) Централният пулт за наблюдение и управление се проектира в различна от участъка за съхраняване пожарозащитна зона или в отделна сграда.

(3) Вентилационните и климатичните инсталации в експозиционните пространства за културни ценности или музейни предмети, изискващи специални условия на съхранение, и във фондохранилищата се проектират така, че да осигуряват предвиденото в заданието за проектиране качество на въздуха.

(4) Филтриращата система се поддържа редовно в съответствие с указанията на производителя за експлоатация на използваното оборудване.

Чл. 240. Фондохранилищата се оборудват с уреди за следене на параметрите на микроклимата. Индикаторните датчици се разполагат така, че да осигуряват показания, представителни за цялото наблюдавано пространство, при отчитане на всички възможни екстремални условия, като например близост до външни стени или близост до източници на топлина или проветряване.

Чл. 241. (1) Изборът на асансьорни уредби се извършва при спазване изискванията на Наредба № 2 от 2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради, като при сгради с повече от един етаж над терена се предвижда най-малко един пътнически асансьор.

(2) Ескалатори се проектират, когато това е предвидено със заданието за проектиране.

Чл. 242. (1) Експлоатационните показатели на контролируемите параметри, свързани с безопасността при пожар, се определят съгласно Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(2) За сградите за музеи и художествени галерии се спазват и следните изисквания:

1. пространствата в сградите, в които се съхраняват ценни експонати, се отделят с пожарозащитни прегради от всички страни или се проектират като пожарни сектори;

2. не се допуска разполагането на складови помещения на последния етаж при покривна дървена конструкция;

3. вътрешните покрития по пътищата за евакуация се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(3) Пожарната безопасност при експлоатацията на сгради за музеи и художествени галерии се осигурява при спазване изискванията на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

(4) За създаване на организация за осигуряване на пожарната безопасност се разглеждат вероятните възможности за възникване на пожар при палеж и небрежност на обслужващия персонал и посетителите и при използване на пожароопасни източници на светлини по време на празници (например палене на свещи по време на коледните празници във фоайетата, в помещенията за реставрация и обслужване, в офисите на администрацията и др.) и се предприемат мерки за тяхното елиминиране, както и за незабавно отстраняване на неизправностите в електрическите инсталации и съоръжения и на отоплителните уреди и съоръжения и при извършване на пожароопасни ремонтни работи (заваряване, спояване, топло лепене, абразивно рязане и др.).

(5) Системите за сигурност срещу кражба се съобразяват с изискванията за пожарна безопасност и с плана за евакуация за всяка част от сградата.

(6) Пожароизвестителните инсталации в музеите и галериите се проектират така, че да е осигурена възможност за предаване на акустични съобщения за хора със зрителни увреждания и на визуални предупреждения за хора със слухови увреждания.

Чл. 243. (1) При проектирането и експлоатацията на сгради за музеи и художествени галерии се спазват и изискванията на Наредба № Н-3 от 2012 г. за създаването, съдържанието, поддържането, съхраняването и използването на националния документален архив на Националния институт за недвижимото културно наследство и Научния архив на музеите (ДВ, бр. 11 от 2012 г.).

(2) Експлоатационните показатели на параметрите на микроклимата за съответните функционални пространства са, както следва:

1. за експозиционни пространства, за които не се предвиждат специални изисквания за микроклимата по отношение на експонираните образци:

а) максимална температура на въздуха от 20 °С до 22 °С;

б) относителна влажност на въздуха от 35 до 65 %;

в) пресен въздух от 14,4 m3/h до 30 m3/h на човек с осигурен контрол на чистотата на подавания въздух съгласно заданието за проектиране;

г) параметри на осветителната уредба: Еm - 300 lx, UGR - 22, и Ra - 80;

2. за фондохранилищата експозиционните показатели се определят съобразно изискванията за осигуряване на безопасност и дълготрайно съхранение на движимите културни ценности или други музейни предмети, като за целта се поддържат минималните стойности на параметрите по т. 1 с максимални отклонения за температурата до 1 °С, а за влажността до 2 %.

Чл. 244. (1) Библиотеките се планират в централните зони на градовете и в близост до културно-образователни центрове, училища или големи търговски центрове с осигурен достъп до обществения транспорт и при наличие на пешеходни пътеки, оборудвани със светофари.

(2) Броят на потенциалните читатели се определя в зависимост от населението на съответното населено място и съобразно обществено-социалните функции, залегнали в плановете и стратегиите за развитие на населеното място.

Чл. 245. (1) Външният достъп до библиотеките се осигурява съгласно Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

(2) Пред входовете на библиотеките и във външното пространство около тях се преценяват възможностите за обособяване на следните зони и места, свързани с посещаването и експлоатацията на библиотеките:

1. паркови зони за отдих с необходимата градинска мебел и места, оборудвани за четене;

2. места за паркиране на велосипеди при проектен брой 20 % от броя на служителите и очакваните посетители;

3. места за съхранение на отпадъци и подходи за извозването им;

4. подходи за обслужващия библиотечната дейност транспорт;

5. места за пощенски кутии, ако не са част от сградата, съобразени с обхвата на водената кореспонденция, информационни услуги;

6. места за рекламни витрини;

7. места за технически средства за интерактивна връзка и/или самообслужване при ползването на услугите на библиотеката;

8. зона за пушачи с място за необходимите кошчета и пепелници.

Чл. 246. При планирането на сградите на архивните и/или библиотечните хранилища се избягват следните видове терени и зони:

1. зони, подлежащи на пропадане и наводняване;

2. зони, изложени на риск от приливни вълни или свлачища;

3. терени и поземлени имоти, изложени на риск от пожар или експлозии на съседни обекти;

4. в близост до заводи или инсталации, които изхвърлят вредни газове, дим, прах и др.

Чл. 247. (1) В сградите на библиотеките се предвиждат и изграждат следните функционални пространства (зони):

1. читателска зона (диференцирана за възрастни и деца); зоната е многофункционална и включва каталожна и заемна зала с книжен фонд за свободен достъп;

2. общи и специализирани читални;

3. пространства за справочно-библиографски, информационни и копирни услуги, включително и дигитален център, когато се изисква със заданието за проектиране;

4. пространства за прослушване и видеопоказ на библиотечния фонд, когато се изисква със заданието за проектиране;

5. детска зона за аудио-визуални занимания и игри;

6. книгохранилище;

7. служебни помещения за администрацията, включващи административно обслужване и ръководство, помещения за охрана и видеонаблюдение, складови и други обслужващи помещения;

8. зали, когато такива се изискват със заданието за проектиране.

(2) Предвижда се съотношението на общия библиотечен фонд за възрастни и деца да е 3:1, освен ако в заданието за проектиране е определено друго.

(3) В пространствата за прослушване и видеопоказ на библиотечния фонд се предвиждат зони за групова и индивидуална работа.

(4) Функционално-планировъчните схеми на библиотеките се съобразяват с потоците на движение на читателите, обслужващия персонал и книгите (или библиотечните материали), като пътищата за движение на читателите не се пресичат с траекторията на движение на библиотечните материали.

Чл. 248. (1) При оразмеряване на полезната площ на библиотеките се отчита припадащата се площ на брой библиотечни единици (б.е.). Препоръчителната стойност на експлоатационния показател на този параметър е 30 m² за 1000 б.е.

(2) Препоръчително разпределение на полезната площ за различните функционални пространства на библиотеката е дадено в таблица 14.

Таблица 14

*Необходимо е широчината на пътеките между стелажите (рафтовете) да е 1,2 m (минимална широчина, позволяваща преминаване на хора в инвалидни колички) и дължината на рафтовете да е до 3 m, без да се отчита наличието на сейфове.

Чл. 249. (1) Когато в заданието за проектиране не са определени специфични изисквания към библиотечните стелажи, площите на библиотечните хранилища и библиотечния фонд със свободен достъп на читателите, както и видът на натоварването от тях върху подовата конструкция се определят при съобразяване с размерите на стандартно използваните библиотечни стелажи, както следва:

1. дължина - 0,90 m и 1,00 m;

2. дълбочина - 25 и 30 cm;

3. височина на подреждане в обществените библиотеки:

а) при 5 ё 6 рафта - около 2,05 m, или при височина 1,80 m на последната полица;

б) при 4 ё 5 рафта - 1,80 m, или при височина 1,50 m на последната полица;

в) при 3 ё 4 рафта - 1,50 m, или при височина 1,20 m на последната полица.

(2) За разполагане на постоянно закрепени стелажи се предвиждат места, където има възможност за осигуряване на рафтовете срещу преобръщане или за устойчивото им свързване към стенни или подови конструкции на сградата.

Чл. 250. В библиотечните зони за деца височината на рафтовете за съхранение на библиотечния фонд със свободен достъп не трябва да надвишава 1,50 m над пода.

Чл. 251. За целите на проектирането капацитетът на рафтовете се определя, като се приема, че на 1 m2 рафт се нареждат:

1. 20 ё 30 тома специализирана и художествена литература;

2. 25 ё 35 тома детска литература;

3. 15 ё 20 тома подвързани списания.

Чл. 252. (1) Хранилищата се проектират за съхраняване и обслужване на предвижданите за архивиране вид и обем документи.

(2) При определяне на размерите на библиотечните хранилища и библиотечния фонд се отчитат минималните широчини на обслужващите пътеки между рафтовете за съхранение на библиотечния фонд, както следва:

1. основни (междублокови) пътеки, разположени обикновено напречно на блоково разположените редове от рафтове - 2,50 m;

2. спомагателни пътеки (между рафтовете, напречно на реда) - 0,90 m;

3. междуредови (обслужващи) - от 1,20 до 1,50 m.

(3) Помещенията на хранилищата се планират така, че обзавеждането да не се разполага в непосредствена близост до външните стени. Разстоянието между библиотечните единици и стената е 200 mm.

(4) Към хранилищата се предвиждат изолационни помещения за проверка, почистване от биологични вредители и междинно съхраняване на новопостъпващите и наличните документи след използването им извън хранилището.

Чл. 253. Светлата минимална височина на помещенията в библиотеките се определя в зависимост от полезната ѝ площ, както следва:

1. до 50 m² - > 2,50 m;

2. до 200 m² - > 2,75 m;

3. до 2000 m² - > 3,00 m;

4. над 2000 m² - > 3,25 m.

Чл. 254. За ограничаване повишаването на температурата от слънцегреене при проектирането на сградите за библиотеки:

1. се предвижда остъкляване с коефициент на енергопреминаване g Ј 0,35;

2. се ограничават остъклените площи в покрива, по южната и западните фасади и се предвиждат необходимите защити (постоянни или временни) срещу слънцегреене;

3. се предвиждат необходимите топлоизолации на фасадните стени и покрива.

Чл. 255. (1) Площта на прозрачната остъклена повърхност на библиотечните пространства е не по-малка от 10 % от площта на съответното пространство.

(2) При проектиране на остъкляването се отчита постигането на баланс между положителните и отрицателните ефекти на естественото осветление, както следва: положителни ефекти (естествено осветление и възможности за проветряване) и отрицателни ефекти (повишаване на температурата през лятото, допускане на кръстосана вентилация, стареене на хартията на библиотечните единици, затруднения при използване на видеоматериали и др.).

Чл. 256. Достъпът в сградите на библиотеките се осъществява само през един вход за всяка библиотека, с изключение на аварийните и евакуационните изходи, които се проектират в съответствие с нормативните изисквания.

Чл. 257. (1) Архивите (хранилищата) се проектират в специално изградена отделна сграда или в самостоятелна част от сграда с един вход и с предвидени предпазни мерки срещу достъп на неупълномощени лица.

(2) В пространствата за съхраняване не се предвиждат прозорци или ако такива се изискват, те се ориентират така, че да не се допуска директно слънчево греене към местата за съхраняване. В случаите на пространства за съхраняване с прозорци в съществуващи сгради се предвиждат слънцезащитни приспособления.

(3) Хранилищата се проектират с подходяща изолация на външните стени, покрива и основата на сградата така, че в тях да може да се осигурява изискваната съгласно нормативните актове и заданието за проектиране необходима вътрешна среда.

(4) За вътрешните повърхности се използват строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, които не отделят, привличат или задържат прах и в случай на пожар или по друга причина не отделят вещества, дим и сажди, опасни за хората, околната среда и за съхраняваните в хранилищата материали.

Чл. 258. В сградите на библиотеките се предвиждат места за предоставяне на адаптирани библиотечни единици за хора с увредено зрение и увреден слух чрез съответните технологични средства.

Чл. 259. (1) Аварийно осветление се предвижда във:

1. всички пространства, достъпни за посетители, и в библиотечните хранилища;

2. помещения с електрическо оборудване и управление на електрическите инсталации и захранването на сградата;

3. евакуационните пътища.

(2) Аварийното осветление се проектира така, че да може да работи със собствено захранване най-малко три часа.

(3) Осветеността на аварийното осветление е 1 lx.

Чл. 260. (1) При проектирането на хранилища се предвижда осветителна уредба за изкуствено осветление с осветеност 200 lx на нивото на пода.

(2) Осветителните уредби може да се изпълнят по един от следните начини:

1. като уредба с флуоресцентни осветители, снабдени с дифузери; ако излъчването съдържа относителна ултравиолетова компонента, по-голяма от 75 µW/lm, всяко осветително тяло се оборудва с ултравиолетов филтър, който намалява относителната ултравиолетова радиация (с дължина на вълната, по-малка от 400 nm) до стойности, по-ниски от този праг;

2. като уредба със светлинни източници с нажежаема жичка, оборудвани с поглъщащи топлината филтри; минималното разстояние между осветителното тяло и библиотечните единици на рафта е 500 mm;

3. като фиброоптични осветителни системи с генериращи светлина елементи, разположени достатъчно далече от осветявания предмет.

(3) За осветлението на всяка от секциите, на които естествено се разделя хранилището, се предвижда отделен ключ.

(4) Извън хранилището, на леснодостъпно място се разполага централен превключвател, който показва дали всички светлини и други електрически вериги в хранилището са изключени.

Чл. 261. (1) Системи за проследяване и сигнализация срещу нерегламентиран достъп и проникване с взлом се предвиждат само за библиотеки, в които се съхраняват ценни библиотечни единици и които разполагат със скъпо оборудване.

(2) За наличието на система за видеонаблюдение служителите и посетителите се информират с информационни табели и знаци.

(3) В сградите на хранилищата се монтират и функционират системи за следене и алармиране при влизане на неупълномощени лица.

(4) Във всички отделения на хранилището се осигуряват комуникационни средства и паникбутони.

Чл. 262. (1) При проектирането и избора на машините и другите видове обслужваща техника се спазват нормативните изисквания към тях, както и специфичните изисквания на заданието за проектиране въз основа на технико-икономически анализ.

(2) Изборът на асансьорни уредби се извършва при спазване изискванията на Наредба № 2 от 2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради в зависимост от капацитета на библиотеката и/или хранилището. В библиотеките с повече от един етаж се предвижда най-малко един пътнически асансьор.

(3) При избора на асансьорни уредби се спазват и изискванията за осигуряване на достъп и на хора с увреждания.

(4) Ескалатори може да се предвиждат при разгъната застроена площ на един етаж на сградата, по-голяма от 2000 m2.

Чл. 263. Не се допуска разполагане на водоснабдителни, канализационни и газови сградни инсталации във или в съседни помещения на хранилищата, освен когато те са необходими за цели, пряко свързани с предвижданите за съхраняване музейни колекции.

Чл. 264. (1) В библиотеките и хранилищата се проектират съответните ОВиК инсталации за поддържане на параметрите на микроклимата, посочени в заданието за проектиране.

(2) Инсталациите, осигуряващи температурно-влажностен контрол, филтриране на въздуха и проветряване, се свързват към централен пулт за наблюдение и управление. Централният пулт за наблюдение и управление се разполага така, че да не е в едно и също противопожарно отделение с участъка за съхраняване. За предпочитане е той да бъде в отделна сграда.

(3) За осигуряване на проветряването около и в стелажите се предвижда разстояние най-малко 150 mm между пода и най-ниския рафт на стелажа, както и между осреднената линия на горните ръбове на предметите, съхранявани на най-горния рафт на стелажа, и тавана. Между горния ръб на най-високия документ на всеки рафт и дъното на горния рафт се осигурява разстояние най-малко 50 mm. За стълбищните отделения и проходите между редовете също се предвижда проветряване.

(4) Качеството на въздуха вътре в хранилищата се контролира в съответствие с изискванията на БДС ISO 11799 "Информация и документация. Изисквания за съхраняване на архивни и библиотечни документи.".

(5) В случай че се използва филтрираща система, тя се поддържа в съответствие с указанията на производителя за експлоатация.

(6) Хранилищата се оборудват с уреди за следене на температурата и влажността при възможност с автоматично записване, които регистрират условията в различни моменти и през различни сезони. Датчиците се разполагат така, че да осигуряват показания, представителни за цялото пространство за съхраняване и при отчитане на всички възможни екстремални условия, например близост до външни стени или близост до източници на топлина или проветряване.

Чл. 265. (1) В сградите на библиотеки и хранилища с площ над 100 m² се предвиждат пожароизвестителни инсталации, свързани към централните пултове за наблюдение и управление, които се задействат автоматично при възникване на пожар, съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(2) В инсталационните помещения, където другите видове датчици може да са неподходящи или неудобни, се монтират топлинни датчици.

(3) В общите части на сградата пожароизвестителните инсталации се задействат и ръчно с оглед използването им от работещите за сигнализация при възникване на пожар съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(4) Пожароизвестителните системи в библиотеките се проектират така, че да е осигурена възможност за предаване на акустични съобщения за хора със зрителни увреждания и на визуални предупреждения за хора със слухови увреждания.

(5) Хранилищата за ценни и уникални документи и книги се отделят от другите помещения с противопожарни прегради от всички страни с клас по огнеустойчивост REI (EI) 120 със строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Вратите на помещенията се предвиждат самозатварящи се и с огнеустойчивост не по-ниска от EI 90.

(6) В хранилища без прозорци с полезна площ, по-голяма от 36 m², се предвиждат отвори за вентилационни канали с площ не по-голяма от 0,2 % от площта на помещението, снабдени с дистанционно управляеми автоматично затварящи се на всеки етаж възвратни клапани към вентилационните канали. Разстоянието от отвора до най-отдалечената точка от помещението не трябва да е по-голямо от 20 m.

(7) При използване на активни средства за пожарна защита (пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации) за удовлетворяване на нормативните изисквания за пожарна безопасност на строежа може да се използват следните пожарогасителни системи:

1. газови пожарогасителни инсталации в пространствата, където се съхраняват ценни материали без присъствие на хора, може да се затварят херметически и използването на вода като средство за гасене води до сериозни щети за съхраняваните материали;

2. нагнетателно-вентилационни системи за ограничаване разпространението на дим в помещения, които са аварийни и спасителни пътища;

3. системите с водна мъгла при допълнителна експериментална оценка за тяхната ефективност при прилагането им в хранилища с високи стелажи или висока плътност на подреждането им.

Чл. 266. (1) Експлоатационните показатели на библиотеките и хранилищата се поддържат при спазване изискванията на тази наредба, на Наредба № Н-3 от 2012 г. за създаването, съдържанието, поддържането, съхраняването и използването на националния документален архив на Националния институт за недвижимото културно наследство и Научния архив на музеите за водене на регистър на музеите и за обстоятелствата, подлежащи на вписване в него, както и на следните специфични изисквания към читалните на библиотеките:

1. максималната температура на въздуха, измерена на 60 cm от пода, е 22 °С през зимата и 26 °С през лятото;

2. за обслужващите помещения в библиотеките максималната температура на въздуха е от 20 °С до 22 °С;

3. остъкляването на помещенията е с коефициент на енергопреминаване g £ 0,35;

4. относителната влажност на въздуха е от 35 до 65 %, като минималната стойност е препоръчителна през зимата, а максималната - през лятото;

5. пресният въздух, подаван в помещенията, е от 14,4 m³/h до 36 m³/h на човек с осигурен контрол на чистотата на подавания въздух съгласно заданието за проектиране и скорост 0,15 m/s;

6. (попр. - ДВ, бр. 13 от 2016 г.) параметрите на осветителните уредби (Е_m, UGR и R_a) са дадени в таблица 15:

Таблица 15

Забележки:

1. Най-ниската осветеност на работните повърхности, изискващи обслужване при авариен режим, е 5 % от осветеността на работното осветление при система на общо осветление, но не по-малко от 2 lx в закрити пространства и не по-малко от 1 lx за открити площи.

2. Коефициентът на светлопропускливост на остъкляването за странично и/или горно естествено осветление е tn ³ 0,60.

7. експозиция на шум и вибрации, като за граничните нива на шум в отделните функционални пространства на библиотеките се нормират следните стойности:

а) за пространствата, в които работят служителите, обслужващи клиенти и читатели - 50 db (A);

б) за салоните за четене и комуникации между читатели и/или служители - максимум 45 db (A);

в) за читални и работни места за изследователски проучвания - тихи зони - максимум 40 db (A).

(2) В случай че стойностите по ал. 1, т. 7 са превишени от източници на шум в библиотеката, се предвиждат и изпълняват мерки за звукоизолация.

Чл. 267. При проектирането на библиотеки се предвиждат необходимите инсталации и места за монтиране на размножителна техника, както и за информационни системи, които позволяват изданията и документите на библиотеките да се използват и от хора с увредено зрение и с увреден слух.