Държавен вестник, брой 40 от 2.VI

Държавите - страни по тази Конвенция,

Съзнавайки факта, че ако не бъде извадено, потъналото имущество може да създаде опасност за корабоплаването или морската среда,

Изхождайки от убеждението, че е необходимо да се приемат единни международни правила и процедури, за да се гарантира бързото и ефективно изваждане на потънало имущество и изплащане на компенсации за свързаните с това разходи,

Отбелязвайки, че голяма част от потъналото имущество може да се намира на територията на Държавата, включително териториалното море,

Отчитайки ползите, които могат да бъдат извлечени чрез единните правни режими, свързани с отговорността и задължението за изваждане на потънало имущество, което представлява опасност,

Имайки предвид важността на Конвенцията на ООН по морско право, приета в Монтего Бей на 10 декември 1982 г., и обичайното международно морско право, и последващата нужда да се прилага тази Конвенция в съответствие с тези разпоредби,

Се споразумяха за следното:

Определения за целите на тази Конвенция

Член 1

1. "Конвенционална зона" е изключителната икономическа зона на дадена държава - страна по Конвенцията, установена в съответствие с международното право, или - ако държавата няма такава установена зона - зона извън и в съседство с териториалните води на държавата, определени от държавата в съответствие с международното право, и простираща се на не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на нейното териториално море.

2. "Кораб" е всякакъв вид плавателен съд, опериращ в морската среда, включително кораб на подводни криле, средство за придвижване на въздушни възглавници, средство за подводно спускане, средство за плаване по повърхността, както и плаваща платформа, освен когато такава платформа се използва на място за проучване, експлоатация или производство на минерални ресурси от морското дъно.

3. "Морско произшествие" е сблъсък между кораби, засядане или друг корабоплавателен инцидент, или друго събитие на борда на кораб или извън него, в резултат на което са настъпили сериозни щети или е възникнала опасност от сериозни щети за даден кораб или неговия товар.

4. "Потънало имущество" е останка след морско произшествие, а именно:

(а) потънал или заседнал кораб; или

(b) част от потънал или заседнал кораб, включително предмет, който се намира или се е намирал на борда на такъв кораб; или

(с) предмет, който е изгубен в морето от кораб и който е заседнал, потънал или свободно плаващ в морето; или

(d) кораб, който всеки момент ще потъне или ще заседне или за който има основания да се предположи, че това ще се случи, но до момента не са предприети ефективни мерки за подпомагане на кораба или на застрашеното имущество.

5. "Опасност" е обстоятелство или заплаха:

(а) което/която застрашава или възпрепятства корабоплаването; или

(b) за което/която има основания да се предположи, че ще породи сериозни вредни последствия за морската среда или щети за крайбрежната ивица, или за съответните интереси на една или повече Държави.

6. "Съответни интереси" са интересите на крайбрежна Държава, пряко засегнати или заплашени от потънало имущество, например:

(а) морски крайбрежни, пристанищни или естуарни дейности, включително рибностопански дейности, представляващи особено важно средство за препитание на заинтересованите лица;

(b) туристически обекти и други икономически интереси във въпросната зона;

(с) здравето на крайбрежното население и благосъстоянието на въпросната зона, включително опазването на морските живи ресурси и дивата природа;

(d) инфраструктура в крайбрежните води и под водата.

7. "Изваждане" е всяка форма на предотвратяване, намаляване или премахване на опасността, породена от потънало имущество. Понятията "изважда(т)", "извадено" и "изваждащ" също се тълкуват съобразно това определение.

8. "Регистриран собственик" е лицето или лицата, регистрирани като собственик на кораба, а при липса на регистрация - лицето или лицата, чиято собственост е корабът към момента на морското произшествие. В случай че корабът е собственост на държава и се оперира от дружество, което е регистрирано в държавата като оператор на кораба, "регистриран собственик" е дружеството.

9. "Оператор на кораба" е собственикът на кораба или друга организация или лице, например управителят, или беърбоут чартьорът, което е поело отговорност за опериране на кораба от собственика на кораба и при поемането на тази отговорност се е съгласило да поеме всички задължения и отговорности, залегнали в Международния кодекс за управление на безопасността, както е изменен.

10. "Засегната държава" е държавата, в чиято Конвенционална зона се намира потъналото имущество.

11. "Държава на регистрация на кораба", по отношение на регистриран кораб, е държавата, където е регистриран корабът, а по отношение на нерегистриран кораб - държавата, под чието знаме има право да плава корабът.

12. "Организация" е Международната морска организация.

13. "Генерален секретар" е Генералният секретар на Организацията.

Цели и общи принципи

Член 2

1. Всяка държава - страна по тази Конвенция, има право да предприеме мерки в съответствие с нея във връзка с изваждането на потънало имущество, създаващо опасност в Конвенционалната зона.

2. Мерките по параграф 1, които се предприемат от засегнатата държава, трябва да съответстват на размера на опасността.

3. Такива мерки не надхвърлят рамките на разумната необходимост при изваждането на представляващо опасност потънало имущество и се прекратяват веднага след изваждането на потъналото имущество; те не могат да засягат неоснователно правата и интересите на други държави, включително държавата на регистрация на кораба, както и на заинтересованите физически или юридически лица.

4. Приложението на тази Конвенция в рамките на Конвенционалната зона не дава право на държавите - страни по Конвенцията, да упражняват или да претендират за суверенитет или суверенни права върху която и да е част от откритото море.

5. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да предприемат стъпки за оказване на съдействие, когато държава, различна от засегнатата държава, изпитва въздействието на морско произшествие, в резултат на което е потънало имущество.

Обхват на действие

Член 3

1. Освен когато в тази Конвенция е посочено друго, тя се прилага за потънало имущество в Конвенционалната зона.

2. Държава - страна по Конвенцията, може да разшири приложното поле на тази Конвенция към потънало имущество, намиращо се на нейна територия, включително териториалното море, съгласно чл. 4, параграф 4. В този случай тя трябва да уведоми Главния секретар на Организацията съответно в момента на изразяване на съгласие за обвързване с тази Конвенция или по всяко време след това. Когато държава - страна, е направила декларация за прилагане на Конвенцията към потънало имущество, намиращо се на нейна територия, включително териториалното море, това не засяга правата и задълженията на тази държава да предприеме мерки във връзка с потънало имущество, намиращо се на нейна територия, включително териториалното море, освен определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане в съответствие с тази Конвенция. Разпоредбите на членове 10, 11 и 12 на тази Конвенция не се прилагат към мерки, предприети до момента, освен тези, относими към членове 7, 8 и 9 на тази Конвенция.

3. Когато държава - страна по Конвенцията, е направила декларация съгласно параграф 2, конвенционалната зона на засегната държава включва територията, включително териториалното море, на тази държава - страна по Конвенцията.

4. Декларацията, направена по параграф 2, има действие за държавата - страна по Конвенцията, ако е направена преди влизането в сила на тази Конвенция за тази държава - страна, при влизането в сила на Конвенцията. Ако декларацията е направена след влизането в сила на тази Конвенция, за тази държава - страна, ще има действие 6 месеца след получаването й от Главния секретар.

5. Държава - страна, която е направила декларация съгласно параграф 2, може да я оттегли по всяко време чрез декларация за оттегляне, адресирана до Главния секретар. Декларацията за оттегляне има действие 6 месеца след получаването й от Главния секретар, освен ако декларацията не съдържа по-късна дата.

Изключения

Член 4

1. Тази Конвенция не се прилага за мерки, които се предприемат съгласно Международната конвенция относно намесата в открито море в случаи на бедствия, водещи до замърсяване на морето с нефт (1969 г.), във вида й след приетите изменения или Протокола относно намесата в открито море в случаи на замърсяване с вещества, различни от нефт (1973 г.), както е изменен.

2. Тази Конвенция не се прилага за военни кораби или други кораби, чийто собственик или оператор е държава, които се използват в момента само за държавни нетърговски цели, освен когато държавата реши друго.

3. Когато държава - страна по тази Конвенция, реши да приложи Конвенцията по отношение на свои военни кораби или други кораби, както е посочено в параграф 2, тя уведомява за това Генералния секретар, като посочва правилата и условията на нейното приложение.

4. (а) Когато държава - страна по Конвенцията е направила декларация съгласно чл. 3, параграф 2, следните разпоредби на тази Конвенция не са приложими на нейната територия, включително териториалното море:

(1) член 2, параграф 4;

(2) член 9, параграфи 1, 5, 7, 8, 9 и 10, и

(3) член 15.

(b) Член 9, параграф 4, доколкото е приложим към територията, включително териториалното море, на държава - страна, ще се чете по следния начин:

Съгласно разпоредбите на националното законодателство на засегнатата държава регистрираният собственик може да договаря със спасител или друго лице изваждане на потънало имущество, което е установено, че съставлява опасност, за сметка на собственика. Преди започването на изваждането засегнатата държава може да постави условия за изваждане в рамките на необходимото с цел осигуряване изваждането да протече при спазване на условията за безопасност и опазване на морската среда.

Докладване за потънало имущество

Член 5

1. Всяка държава - страна по тази Конвенция, задължава капитаните и операторите на корабите, плаващи под нейно знаме, да докладват незабавно на засегната държава за претърпените от тези кораби морски произшествия, когато е налице потънало имущество. Доколкото задължението за докладване по този член е било изпълнено или от капитана, или от оператора на кораба, другият не е длъжен да прави същото.

2. В доклада се посочват името и основното място на дейност на регистрирания собственик и се дава цялата необходима информация, за да може засегнатата държава да определи дали потъналото имущество представлява опасност по чл. 6, включително:

(a) точното местонахождение на потъналото имущество;

(b) размерът, видът и конструкцията на потъналото имущество;

(c) характерът на нанесените щети и състоянието на потъналото имущество;

(d) видът и количеството на товара, особено наличието на опасни и вредни вещества, и

(e) количеството и видът на намиращите се на кораба нефтопродукти, включително корабно гориво и смазочни масла.

Установяване на опасността

Член 6

Когато установява дали дадено потънало имущество представлява опасност, засегнатата страна взема предвид следните критерии:

(а) размер, вид и конструкция на потъналото имущество;

(b) дълбочина на морето в района;

(с) приливно-отливни колебания и течения в зоната;

(d) особено чувствителни морски райони, идентифицирани и съответно определени в съответствие с насоките, приети от Организацията, или ясно определен район от изключителната икономическа зона, където са приети специални задължителни мерки съгласно член 211, параграф 6 от Конвенцията на ООН по морско право (1982 г.);

(е) близост до корабни маршрути или установени морски пътища;

(f) натовареност и честота на трафика;

(g) вид на трафика;

(h) вид и количество на товара и нефтопродуктите (например корабно гориво и смазочни масла), намиращи се в потъналото имущество, и най-вече възможните щети, в случай че товарът или нефтопродуктите попаднат в морската среда;

(i) уязвимост на пристанищните съоръжения;

(j) преобладаващи метеорологични и хидроложки условия;

(k) подводна топография на зоната;

(l) височина на потъналото имущество над или под повърхността на водата при минимален астрономически прилив;

(m) акустичен и магнитен профил на потъналото имущество;

(n) близост до инсталации в крайбрежните води, тръбопроводи, телекомуникационни кабели и други подобни съоръжения;

(o) други обстоятелства, които налагат отстраняване на потъналото имущество.

Определяне на местонахождението

Член 7

1. След като узнае за наличието на потънало имущество, засегнатата държава използва всички възможни средства, включително съдействието на държави и организации, за да предупреди спешно корабоплавателите и съответните държави за вида и местонахождението на потъналото имущество.

2. Ако засегнатата държава има основания да смята, че потъналото имущество представлява опасност, тя прави необходимото, за да бъдат предприети всички възможни мерки за установяване на точното местонахождение на потъналото имущество.

Обозначаване на потъналото имущество

Член 8

1. Ако засегнатата държава установи, че потъналото имущество представлява опасност, тя прави необходимото, за да бъдат предприети всички разумни мерки за обозначаването му.

2. При обозначаването на потъналото имущество се предприемат всички възможни мерки, за да се гарантира, че обозначенията съответстват на международно приетата система за разполагане на указателни буйове, използвана в района, където се намира потъналото имущество.

3. Засегнатата държава публикува информация за обозначаването на потъналото имущество чрез всички подходящи средства, включително чрез подходящите навигационни публикации.

Мерки за улесняване на изваждането на потънало имущество

Член 9

1. Ако засегнатата държава установи, че потънало имущество представлява опасност, тя незабавно:

(а) уведомява държавата на регистрация на кораба и регистрирания собственик;

(b) пристъпва към консултации с държавата на регистрация на кораба и други държави, засегнати от потъналото имущество, относно мерките, които следва да бъдат предприети по отношение на потъналото имущество.

2. Регистрираният собственик изважда потънало имущество, определено като опасно.

3. Когато потъналото имущество е определено като представляващо опасност, регистрираният собственик или друга заинтересована страна предоставя на компетентния орган на засегнатата държава доказателства за застраховка или друго финансово обезпечение по чл. 12.

4. Регистрираният собственик има право да сключи договор от името на собственика с който и да е спасител или с друго лице с цел изваждане на определеното като опасно потънало имущество. Преди да започне изваждането, засегнатата държава има право да поставя условия относно изваждането само доколкото това е необходимо за извършване на изваждането по начин, който съответства на съображенията за безопасност и опазване на морската среда.

5. След започване на изваждането съгласно параграфи 2 и 4 засегнатата държава има право да се намеси само доколкото това е необходимо за ефективното му извършване по начин, който съответства на съображенията за безопасност и опазване на морската среда.

6. Засегнатата държава:

(а) определя разумен срок, в рамките на който регистрираният собственик трябва да отстрани потъналото имущество, отчитайки характера на опасността, установена съгласно условията на чл. 6;

(b) уведомява писмено регистрирания собственик за поставения от нея срок, като посочва, че ако регистрираният собственик не отстрани потъналото имущество в рамките на този срок, тя ще го отстрани за негова сметка;

(с) уведомява писмено регистрирания собственик, че възнамерява да се намеси незабавно, в случай че опасността стане особено сериозна.

7. Ако регистрираният собственик не отстрани потъналото имущество в срока, установен в съответствие с параграф 6, буква "а", или ако не може да бъде установена връзка с регистрирания собственик, засегнатата държава има право да отстрани потъналото имущество по възможно най-подходящия и бърз начин, съответстващ на съображенията за безопасност и опазване на морската среда.

8. В случай че се налагат незабавни действия и засегнатата държава е уведомила съответно държавата на регистрация на кораба и регистрирания собственик, тя има право да отстрани останката по възможно най-подходящия и бърз начин, съответстващ на съображенията за безопасност и опазване на морската среда.

9. Държавите - страни по тази Конвенция, приемат подходящи мерки в националното си законодателство, за да гарантират, че техните регистрирани собственици спазват параграфи 2 и 3.

10. Държавите - страни по тази Конвенция, дават съгласието си на засегнатата държава да извърши действия по параграфи 4 - 8, когато е необходимо.

11. Информацията по този член се предоставя от засегнатата държава на регистрирания собственик, упоменат в доклада по член 5, параграф 2.

Гражданска отговорност на собственика

Член 10

1. С изключение на случаите по чл. 11 регистрираният собственик се задължава да покрие разходите за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество, съответно по чл. 7, 8 и 9, освен ако регистрираният собственик докаже, че морското произшествие, довело до потъване на имущество:

(а) е резултат на война, размирици, гражданска война, бунт или природно явление от извънреден, неизбежен и непреодолим характер;

(b) е възникнало изцяло поради действие или бездействие, извършени с намерение да бъдат причинени щети от трета страна; или

(с) е възникнало изцяло поради небрежност или друга неправомерна проява на правителство или друг орган, отговарящ за поддръжката на светлините или други средства за навигационно осигуряване, при упражняването на тази функция.

2. Нищо в тази Конвенция не засяга правото на регистрирания собственик да ограничи своята отговорност съгласно приложим национален или международен режим, например Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове, 1976 г., както е изменена.

3. Иск за разходите, посочени в параграф 1, може да бъде заведен срещу регистрирания собственик единствено в съответствие с разпоредбите на тази Конвенция. Това не засяга правата и задълженията на държава - страна по Конвенцията, която е направила декларация съгласно член 3, параграф 2, във връзка с потънало имущество, намиращо се на нейна територия, включително териториалното море, освен определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане в съответствие с тази Конвенция.

4. Нищо в този член не ограничава правото на регрес спрямо трети страни.

Изключване на гражданската отговорност

Член 11

1. Регистрираният собственик не носи отговорност по тази Конвенция за разходите по чл. 10, параграф 1, ако и доколкото отговорността за такива разходи би била в противоречие със:

(а) Международната конвенция за гражданска отговорност при щети от замърсяване с нефт (1969 г.), както е изменена;

(b) Международната конвенция за гражданската отговорност и обезщетяването на вреди във връзка с превоза на опасни и замърсяващи вещества по море, 1996 г., както е изменена;

(с) Конвенцията относно отговорността на трети страни в областта на ядрената енергетика, 1960 г., както е изменена, или Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, 1963 г., във вида й след приетите изменения; или национални закони, уреждащи или забраняващи ограничаването на отговорността за ядрени вреди; или

(d) Международната конвенция относно гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г., както е изменена;

при условие че съответната конвенция е приложима и в сила.

2. Доколкото мерките по тази Конвенция се считат за спасяване на имущество съгласно приложим национален закон или международна конвенция, този закон или конвенция се прилага относно въпросите, свързани с дължимите на спасителите възнаграждения или компенсации, без оглед на правилата на тази Конвенция.

Задължителна застраховка или доказателства за финансово обезпечение

Член 12

1. Регистрираният собственик на кораб с бруто тонаж 300 или повече тона, плаващ под знамето на държава - страна по тази Конвенция, се задължава да поддържа застраховка или друго финансово обезпечение - например гаранция от банка или друга подобна институция - за покриване на задължения по Конвенцията в размер, равен на размера на задълженията, определен от приложимия национален или международен режим, но във всички случаи ненадвишаващ размера, изчислен според член 6, параграф 1, буква "б" от Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове, 1976 г., както е изменена.

2. За всеки кораб с бруто тонаж 300 или повече тона съответният орган на държавата на регистрация на кораба издава свидетелство за наличието на действаща застраховка или друго финансово обезпечение в съответствие с разпоредбите на тази Конвенция, след като бъде установено, че са спазени изискванията по параграф 1. За кораби, регистрирани в държави - страни по тази Конвенция, такива свидетелства се издават или заверяват от съответния орган в държавата на регистрация на кораба; за кораби, които не са регистрирани в държави - страни по Конвенцията, те могат да се издават или заверяват от съответния орган в която и да е държава - страна по Конвенцията. Свидетелството за задължителна застраховка се изготвя според образеца, даден в приложението към тази Конвенция, и трябва да съдържа следните данни:

(а) име на кораба, отличителен номер или букви и пристанище на регистрация;

(b) бруто тонаж на кораба;

(с) име и основно място на дейност на регистрирания собственик;

(d) ИМО идентификационен номер на кораба;

(е) вид и срок на обезпечението;

(f) име и основно място на дейност на застрахователя или лицето, предоставящо обезпечение, а ако е необходимо - и мястото на дейност, където е сключена застраховката или обезпечението;

(g) срок на валидност на свидетелството, който не може да бъде по-дълъг от срока на валидност на застраховката или обезпечението;

3. (а) Всяка държава - страна по тази Конвенция, има право да упълномощи призната от нея институция или организация да издава свидетелствата по параграф 2. Институцията или организацията е длъжна да уведомява държавата за всяко издадено свидетелство. Във всички случаи държавата - страна по Конвенцията, изцяло гарантира пълнотата и верността на така издадените свидетелства и се задължава да направи необходимото за изпълнение на това свое задължение.

(b) Всяка държава - страна по тази Конвенция, уведомява Генералния секретар за:

(i) конкретните отговорности и условия, свързани с упълномощаването на признатата от нея институция или организация;

(ii) прекратяването на тези пълномощия;

(iii) датата на влизане в сила на пълномощията или на тяхното прекратяване.

Пълномощията влизат в сила не по-рано от три месеца след датата на уведомяване на Генералния секретар по този въпрос.

(с) Институцията или организацията, упълномощена да издава свидетелства по този параграф, ще има като минимум право да анулира свидетелства, ако условията, при които са били издадени, престанат да са налице. Във всички случаи институцията или организацията съобщава за такова анулиране на държавите, от чието име са били издадени.

4. Свидетелствата се издават на официалния език или езици на издаващата държава. Ако използваният език не е английски, френски или испански, текстът трябва да включва превод на един от тези езици и по преценка на държавата може да не се издава на нейния официален език (езици).

5. Свидетелството се съхранява на кораба, а копие от него се предоставя на органа, който води документацията за регистрацията на кораба, или, ако корабът не е регистриран в държава - страна по тази Конвенция, на органа, издал или заверил удостоверението.

6. Застраховката или финансовото обезпечение не отговарят на изискванията на този член, ако по причини, различни от изтичането на посочения в свидетелството по параграф 2 срок на валидност на застраховката или обезпечението, действието им може да бъде прекратено преди изтичането на три месеца от датата, на която органът по параграф 6 е уведомен за прекратяването, освен ако свидетелството е било предадено на този орган или в рамките на въпросния срок е било издадено ново свидетелство. Предходното се отнася и за всякакви изменения, в резултат на които застраховката или обезпечението престанат да отговарят на изискванията на този член.

7. В съответствие с разпоредбите на този член и съобразно одобрените от Организацията указания относно финансовата отговорност на регистрираните собственици държавата на регистрация на кораба определя условията за издаване и валидност на свидетелството.

8. Нищо в тази Конвенция няма да се тълкува като изискване към държава - страна по нея, да не разчита на информация, получена от други държави, Организацията или други международни организации, относно финансовото положение на лицата, предоставящи застраховка или финансово обезпечение за целите на Конвенцията. В такива случаи държава - страна по Конвенцията, разчитаща на такава информация, не се освобождава от отговорност като държава, издаваща свидетелство по параграф 2.

9. Свидетелствата, издадени и заверени съгласно упълномощаване от държава - страна по тази Конвенция, се приемат от другите държави - страни по нея, за целите на Конвенцията и се считат от другите държави - страни по нея, за свидетелства със същата сила като издадените или заверените от тях свидетелства, дори ако са били издадени или заверени за кораби, които не са регистрирани в държава - страна по Конвенцията. Всяка държава - страна по Конвенцията има право по всяко време да потърси консултация от издаващата или заверяващата държава, ако сметне, че посоченият в удостоверението застраховател или гарант няма финансова възможност да изпълни задълженията по Конвенцията.

10. Искове за обезщетения по тази Конвенция може да се предявяват директно срещу застрахователя или предоставящия финансово обезпечение за задълженията на регистрирания собственик. В такъв случай ответникът има право да направи възраженията (с изключение на фалит или ликвидация на регистрирания собственик), които би имал право да направи регистрираният собственик, включително за ограничаване на отговорността съгласно приложимия национален или международен режим. Освен това, дори ако регистрираният собственик няма право да ограничи своята отговорност, ответникът има право да стори това в размер, равен на размера на застраховката или финансовото обезпечение по параграф 1. Също така ответникът има право да направи възражение, че морското произшествие е било причинено поради умишлено неправомерно действие от страна на самия собственик, но ответникът няма право да прави други възражения, които би могъл да направи в дело, заведено срещу него от регистрирания собственик. Във всички случаи ответникът има право да поиска регистрираният собственик да бъде привлечен по делото.

11. Никоя държава - страна по тази Конвенция, няма право да разрешава на кораб с право да плава под нейно знаме, към който е приложим този член, да извършва дейност по което и да е време, ако няма издадено свидетелство по алинеи 2 или 14.

12. В съответствие с разпоредбите на този член всяка държава - страна по тази Конвенция, се задължава да направи необходимото според националното си законодателство за осигуряване на действаща застраховка или друго обезпечение в посочения в параграф 1 размер за всеки кораб с бруто тонаж 300 или повече тона, независимо къде е регистриран, напускащ или влизащ в пристанище на нейна територия, или напускащ, или пристигащ на морско съоръжение в нейното териториално море.

13. Независимо от разпоредбите на параграф 5 всяка държава - страна по тази Конвенция, има право да уведоми Генералния секретар, че за целите на параграф 12 не съществува задължението свидетелството по параграф 2 да бъде съхранявано на кораба или да бъде показвано при отправено поискване към кораб, напускащ или влизащ в пристанище, или напускащ, или пристигащ на морско съоръжение на нейна територия, при условие че издаващата свидетелството по параграф 2 държава - страна по Конвенцията, е уведомила Генералния секретар, че поддържа в електронен формат документация, достъпна за всички държави - страни по Конвенцията, удостоверяваща наличието на такова свидетелство и позволяваща на държавите - страни по Конвенцията, да изпълнят задълженията си по параграф 12.

14. Ако за кораб, собственост на държава - страна по тази Конвенция, не се поддържа застраховка или друго финансово обезпечение, съответните разпоредби на този член не се прилагат за такъв кораб, но на кораба трябва да има свидетелство, издадено от съответния орган в държавата на регистрация, показващо, че той е собственост на държавата и че задълженията на кораба са покрити в установените в параграф 1 рамки. Това удостоверение трябва да се доближава максимално до образеца по параграф 3.

Преклузивен срок

Член 13

Правата за обезщетяване по тази Конвенция се погасяват, ако по нея не бъде заведен иск до три години от датата на установяване на опасността съгласно Конвенцията. В никакъв случай не може да бъде заведен иск след изтичането на шест години от датата на морското произшествие, в резултат на което е потънало имущество. Когато морското произшествие се състои от поредица от събития, шестгодишният период започва да тече от датата на първото събитие.

Изменения

Член 14

1. Организацията свиква Конференция на държавите - страни по Конвенцията, за приемане на поправки или изменения към Конвенцията по искане на не по-малко от една трета от държавите - страни по Конвенцията.

2. Съгласието за обвързване с разпоредбите на тази Конвенция, изразено след датата на влизане в сила на изменение към нея, се приема, че се отнася за Конвенцията във вида й след приетото изменение.

Уреждане на спорове

Член 15

1. При възникване на спор между две или повече държави - страни по тази Конвенция, относно нейното тълкуване или приложение те се стремят да разрешат спора си преди всичко чрез преговори, запитвания, посредничество, помирителна процедура, арбитраж, съдебно споразумение, регионални агенции или споразумения или други мирни средства по техен избор.

2. Ако спорът не може да бъде уреден в разумен период от време, не по-дълъг от дванадесет месеца, след като дадена държава е уведомила друга за съществуващия между тях спор, тогава се прилагат, mutatis mutandis, разпоредбите за уреждане на спорове, залегнали в Част XV, раздел 2 на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., независимо дали държавите - страни в спора, са държави - страни по Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.

3. Всяка процедура, избрана от държава - страна по тази Конвенция, и по Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. по силата на чл. 287 от последната, се прилага за уреждане на спорове по този член, освен ако при ратифицирането, приемането или одобряването на или присъединяването към тази Конвенция или когато и да е след това тази държава избере друга процедура по силата на чл. 287 с цел уреждане на спорове по тази Конвенция.

4. При ратифицирането, приемането или одобряването на или присъединяването към тази Конвенция или когато и да е след това всяка държава - страна по нея, която не е страна по Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., има право да избира чрез писмена декларация едно или няколко от средствата, предвидени в чл. 287, параграф 1 от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., с цел уреждане на спорове по този член. Член 287 се прилага за такава декларация, както и за всеки спор, по който такава държава е страна, който не е обхванат от действаща декларация. Съгласно приложения V и VII към Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. за целите на помирението и арбитража такава държава има право да номинира помирители и арбитражни съдии за включване в списъците по Приложение V, чл. 2 и Приложение VII, чл. 2 за уреждането на спорове по тази Конвенция.

5. Декларация, направена по алинеи 3 и 4, се депозира при Генералния секретар, който предава копия от нея на държавите - страни по тази Конвенция.

Отношение към други конвенции и международни споразумения

Член 16

Нищо в тази Конвенция не накърнява правата и задълженията на която и да е държава, произтичащи от Конвенцията на ООН по морско право (1982 г.) и обичайното международно морско право.

Подписване, ратификация, приемане, одобряване и присъединяване

Член 17

1. Тази Конвенция е открита за подпис в Централата на Организацията от 19 ноември 2007 г. до 18 ноември 2008 г., след което остава открита за присъединяване:

(а) Държавите могат да изразят съгласието си за обвързване с разпоредбите на тази Конвенция чрез:

(i) подписване без условие за последваща ратификация, приемане или одобрение; или

(ii) подписване при условие за последваща ратификация, приемане или одобрение, последвано от ратификация, приемане или одобрение; или

(iii) присъединяване.

(b) Ратификацията, приемането, одобрението или присъединяването се извършват чрез депозиране на съответния документ при Генералния секретар.

Влизане в сила

Член 18

1. Тази Конвенция влиза в сила 12 месеца след датата, на която 10 държави са я подписали без условие за последваща ратификация, приемане или одобрение или са депозирали при Генералния секретар документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

2. За всяка държава, която ратифицира, приеме, одобри или се присъедини към тази Конвенция след изпълнение на условията за влизане в сила по параграф 1, Конвенцията влиза в сила 3 месеца след датата на депозиране на съответния документ от такава държава, но не преди Конвенцията да е влязла в сила съгласно параграф 1.

Денонсиране

Член 19

1. Тази Конвенция може да бъде денонсирана от държава - страна по нея, по всяко време след изтичането на една година от датата, на която е влязла в сила за тази държава.

2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на съответен документ при Генералния секретар.

3. Денонсирането влиза в сила една година, след като Генералният секретар получи документа за денонсиране или след посочен в документа по-дълъг период.

Депозитар

Член 20

1. Тази Конвенция се депозира при Генералния секретар.

2. Генералният секретар:

(а) информира всички държави, които са подписали или са се присъединили към Конвенцията, относно:

(i) всеки нов подпис или депозиране на документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване и датата, на която е станало това;

(ii) датата на влизане в сила на тази Конвенция;

(iii) депозирането на всеки документ за денонсиране на Конвенцията, датата на депозиране и датата на влизане в сила на денонсирането;

(iv) други декларации и уведомления, получени по Конвенцията;

(b) предава заверени за вярност с оригинала копия от Конвенцията на всички държави, които са я подписали или са се присъединили към нея.

3. С влизането в сила на тази Конвенция Генералният секретар предава заверено за вярност с оригинала копие от текста на Генералния секретар на ООН за регистрация и публикуване в съответствие с чл. 102 от Устава на ООН.

Езици

Член 21

Тази Конвенция е създадена в единствен оригинал, чиито текстове на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език имат еднаква сила.

Изготвена в Найроби на осемнадесетия ден от месец май две хиляди и седма година.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел от своите правителства, подписаха тази Конвенция.