Държавен вестник, брой 2 от 9.I

Чл. 7. (1) Антидопинговият център провежда допинговия контрол на територията на Република България съгласно изискванията на Международния стандарт за тестване и разследвания на САА. Антидопинговият център може да тества всеки спортист, върху когото има юрисдикция, който не е прекратил състезателната си дейност, включително лишени от състезателни права спортисти.

(2) Световната антидопингова агенция има юрисдикция за състезателно и извънсъстезателно тестване по реда на чл. 20.

(3) Изпълнителният директор на Антидопинговия център утвърждава инструкция, с която определя критериите за включване на спортистите в Регистъра на спортистите за тестване и процедура за формиране на антидопингови екипи.

(4) Спортистите и други лица са длъжни да знаят кое съставлява нарушение на антидопинговите правила и кои субстанции и методи са включени в Списъка на забранените субстанции и методи.

(5) Антидопинговият център провежда тестване и разследвания само за антидопингови цели. Тестване се прави за получаване на аналитично доказателство за спазване (или неспазване) от спортиста на строгата забрана на Кодекса за присъствие или употреба на забранена субстанция или забранен метод.

(6) Антидопинговият център провежда разследвания:

1. във връзка с атипични резултати и неблагоприятни профилни резултати в съответствие с чл. 50 и 53, събирайки данни или доказателства (включително особено, аналитично доказателство), за да определи дали има нарушение на антидопингово правило по чл. 6, ал. 2, т. 1 и/или 2, и

2. във връзка с други показатели за възможни антидопингови нарушения в съгласие с чл. 52 и 54, събирайки данни или доказателства (включително особено, неаналитично доказателство), за да определи дали има нарушение на антидопингово правило по всяка от хипотезите по чл. 6, ал. 2, т. 1 - 10.

(7) Антидопинговият център в съответствие с Международния стандарт за тестване и разследвания на САА:

1. получава, оценява и обработва антидопингови сведения от всички достъпни източници за информиране при създаването на ефективен, базиран на разследване и съответен на деянието план за разпределение на проверките, за планиране на целево тестване и/или за създаване на база за разследване на възможно нарушение на антидопингови правила, и

2. разследва атипични резултати и неблагоприятни профилни резултати в съответствие с чл. 50 и 53, и

3. разследва всички други аналитични или неаналитични информации или данни, които показват възможно нарушение на антидопингови правила, в съответствие с чл. 52 и 54, за да изключи възможно нарушение или да събере доказателства, които ще подкрепят започване на процедура за нарушение на антидопингови правила.

Чл. 8. (1) Всеки спортист, определен за тестване, е длъжен да се яви пред антидопинговите екипи, дори и при отказ от участие в състезанието или тренировката.

(2) Определен за тестване спортист се освобождава от председателя на антидопинговия екип и дежурния лекар, когато спортистът е прекратил участието си в срещата или тренировката по медицински показания и е транспортиран до лечебно заведение. Председателят на антидопинговия екип и дежурният лекар изпращат писмен доклад за това до изпълнителния директор на Антидопинговия център.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) В случаите по ал. 2 на тестване подлежи предварително изтеглена чрез жребий резерва.

(4) Временното отлагане на процедурата за тестване се допуска само в случаите, определени по реда на чл. 29, ал. 3.

Чл. 9. След уведомяване спортистът трябва да бъде съпровождан от член на антидопингов екип през цялото време до завършване на процедурата по вземане на проба.

Чл. 10. (1) Спортистите, включени в Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център, са длъжни да предоставят точна и актуална информация за своето местонахождение посредством АДАМС по начин, установен от Международния стандарт за тестване и разследвания на САА.

(2) Информацията по ал. 1 се въвежда в срок преди първия ден на всяко тримесечие от началото на календарната година, а при всяка настъпила промяна - незабавно.

(3) Информацията се използва само за целите на планиране, координиране и провеждане на тестване при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и се предоставя на САА и на други антидопингови организации с правомощия да проверяват даден спортист съобразно Международния стандарт за тестване и разследвания на САА, при условие че тази информация се пази в тайна по всяко време и се унищожава, след като престане да бъде релевантна за посочените по-горе цели.

(4) Антидопинговият център може по всяко време да изисква допълнителна информация от съответната лицензирана спортна организация за местонахождението на отделни спортисти.

(5) Спортист с наложено наказание временно отстраняване или лишаване от права подлежи на извънсъстезателно тестване и е длъжен при поискване да предоставя на Антидопинговия център информация за местонахождението си по време на срока на наказанието.

(6) Неподаването на информация за местонахождение посредством АДАМС се счита за неуспешно подаване за целите на чл. 6, ал. 2, т. 4, при условие че са изпълнени условията на Международния стандарт за тестване и разследвания на САА.

(7) Случаите, при които спортистът не е на разположение за тестване на декларираното от самия него местонахождение, се считат за пропуснати проверки за целите на чл. 6, ал. 2, т. 4, при условие че са изпълнени условията на Международния стандарт за тестване и разследвания на САА.

(8) Спортист, когото Антидопинговият център е включил в своя Регистър на спортистите за тестване, е длъжен да спазва изискванията на наредбата, включително задължението за подаване на информация за местонахождението си по Международния стандарт за тестване и разследвания на САА, освен ако извести писмено Антидопинговия център, че е прекратил спортно-състезателната си дейност или че е информиран, че не отговаря на критериите за включване в Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център.

(9) Спортист, който е известил писмено Антидопинговия център, че прекратява своята спортно-състезателна дейност, не може да се завърне към такава, освен ако извести Антидопинговия център за това поне 6 месеца преди датата на очакваното си завръщане. За посочения период до действителното завръщане към спортно-състезателна дейност спортистът е длъжен да бъде на разположение за извънсъстезателно тестване без предизвестие, както и при поискване да спазва изискванията за подаване на информация за местонахождението си по Международния стандарт за тестване и разследвания на САА. В посочения шестмесечен период при извършване на извънсъстезателното тестване за възстановяване на състезателните права разходите за анализ и транспорт на пробите на спортиста, за командировки и за възнаграждения на антидопинговите екипи се заплащат от състезателя или от лицензираната спортна организация, към която той е картотекиран.

(10) Лицензираните спортни организации могат да определят специфични изисквания за прекратяване на и завръщане към спортно-състезателна дейност, различни от тези по ал. 9.

Чл. 11. (1) Спортистите носят отговорност за всяка забранена субстанция или нейни метаболити или маркери, открити в техните проби, както и за притежаването на ресурси за прилагане на забранен метод.

(2) Спортистите не носят отговорността по ал. 1, ако:

1. забранената субстанция, нейните метаболити или маркери не надвишават граничното ниво, определено в Списъка на забранените субстанции и методи на САА или в Международния стандарт за лаборатории на САА и техническите документи към него;

2. са получили РТУ на откритите забранени субстанции или забранени методи и концентрацията им не надвишава праговите лимити съгласно Списъка на забранените субстанции и методи;

3. използването на откритата забранена субстанция или забранен метод е следствие от предприети спешни медицински мерки, възпрепятстващи тежки увреждания на спортиста.

(3) Спортистите са длъжни да информират лекуващите ги лекари за отговорността си по ал. 1.

Чл. 12. (1) Лицензираните спортни организации приемат с решение на управителния си орган антидопингови правила, съобразени с изискванията на Кодекса и наредбата.

(2) За недопускане на нарушение на забраната по чл. 45, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта лицензираните спортни организации са длъжни да не допускат картотекирани от тях спортисти или длъжностни лица в администрирания от тях спорт да извършват нарушения на антидопинговите правила по чл. 6, ал. 2.

(3) При непроведен по вина на лицензирана спортна организация планиран или заявен допингов контрол всички разходи се поемат от лицензираната спортна организация.

Чл. 13. (1) Медицинските лица, работещи в областта на спорта, при лечение на спортисти са длъжни:

1. да не препоръчват, предписват, дават или прилагат лекарства, съдържащи забранени субстанции, ако те могат да бъдат заменени с други, които не съдържат такива субстанции;

2. да не препоръчват, предписват, прилагат или предлагат използването на забранени методи, ако те могат да бъдат заменени с такива, които не са забранени.

(2) Медицинските лица, работещи в областта на спорта, при лечение на спортисти може да не спазят правилата по ал. 1 в случаите на оказване на спешна помощ.

(3) След оказване на спешната помощ по ал. 2 медицинското лице е длъжно незабавно писмено да извести изпълнителния директор на Антидопинговия център и спортиста за приложеното лечение.

Чл. 14. (1) Световната антидопингова агенция изготвя и публикува като международен стандарт, колкото често е необходимо, но най-малко веднъж годишно, Списък на забранените субстанции и методи, в който се изброяват забранените субстанции и забранените методи. Измененията и допълненията в Списъка на забранените субстанции и методи влизат в сила за Република България по реда на Международната конвенция за борба с употребата на допинг в спорта, ратифицирана със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 105 от 2006 г.).

(2) Списъкът на забранените субстанции и методи се разпространява от Антидопинговия център до всички лицензирани спортни организации и Българския олимпийски комитет и се публикува на интернет страницата на Антидопинговия център и на Министерството на младежта и спорта.

(3) Списъкът на забранените субстанции и методи се прилага към антидопинговите правила, приети от всяка лицензирана спортна организация.

(4) За целите на прилагане на глава пета всички забранени субстанции се наричат "специфични субстанции" с изключение на:

1. субстанциите от класовете на анаболните средства и хормоните;

2. онези стимуланти, хормонални антагонисти и модулатори, които Списъкът на забранените субстанции и методи идентифицира като забранени субстанции.

(5) Забранените методи не са специфични субстанции.

(6) Определянето на Списъка на забранените субстанции и методи от САА и класифицирането в него на субстанциите в категории, както и класифицирането на субстанциите като забранени по всяко време или само при състезания е окончателно и не подлежи на оспорване от спортиста или друго лице въз основа на аргумента, че субстанцията или методът не са маскиращи средства, нямат потенциал за повишаване на постиженията, не представляват риск за здравето или не накърняват спортния дух.

Чл. 15. (1) Спортистите, които не са на международно ниво, с документирани заболявания, за които се изисква използване на забранена субстанция или забранен метод, преди използването им са длъжни да подадат в Антидопинговия център молба за РТУ по образец, утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия център. Наличието на забранена субстанция, нейни метаболити или маркери, използването или опитът за използване на забранена субстанция или забранен метод, притежаването на забранени субстанции и методи и прилагането или опитът за прилагане на забранен метод или забранена субстанция не се считат за нарушения на антидопинговите правила, когато са в съответствие с разпоредбите на приложимо РТУ, издадено съобразно Международния стандарт за разрешения за терапевтична употреба на САА.

(2) Разрешения за терапевтична употреба се издават:

1. за спортисти на национално ниво - от изпълнителния директор на Антидопинговия център след становище на комисия за разрешения за терапевтична употреба (КРТУ);

2. за спортисти на международно ниво - от съответната международна спортна организация, освен ако същата не е предоставила това право на Антидопинговия център.

(3) Редът и начинът за разглеждане на молбите за издаване на РТУ по ал. 2, т. 1 се определят от вътрешните правила на КРТУ към Антидопинговия център при спазване на Международния стандарт за разрешения за терапевтична употреба на САА.

(4) Освен в извънредни случаи спортистите по ал. 2, т. 1 трябва да искат РТУ веднага щом възникне необходимост, във всеки случай (освен при спешни и извънредни събития или когато е приложим чл. 4.3 на Международния стандарт за разрешения за терапевтична употреба на САА) най-малко 30 дни преди следващото състезание на спортиста.

(5) В случаите по ал. 2, т. 1 изпълнителният директор на Антидопинговия център в срок до 7 работни дни от получаване на молбата с решение издава или отказва издаване на РТУ. Решението на изпълнителния директор подлежи на обжалване в тридневен срок пред Българския спортен арбитраж към Българския олимпийски комитет. Ако Българският спортен арбитраж промени решението за отказ за издаване на РТУ, неговото решение може да бъде обжалвано от САА пред Спортния арбитражен съд в гр. Лозана, Швейцария (САС).

(6) Изпълнителният директор на Антидопинговия център чрез АДАМС предоставя информация на САА, на международната федерация и на съответната българска лицензирана спортна организация за решенията по ал. 5.

(7) Съответната българска лицензирана спортна организация предоставя информация на международната спортна организация за взетите решения по ал. 5.

(8) Световната антидопингова агенция има право да преразгледа решението за издаване или за отказ за издаване на РТУ, както и да го отмени, в случай че установи, че не е спазен Международният стандарт за разрешение за терапевтична употреба на САА.

(9) Решенията, с които САА отменя издаването, или отказът за издаване на РТУ могат да бъдат обжалвани само пред САС от спортиста или от антидопинговата организация, чието решение е отменено. Решенията, постановяващи отказ за издаване на РТУ, които не бъдат отменени от САА, могат да бъдат обжалвани пред САС - за спортистите на международно ниво, или пред Българския спортен арбитраж - за всички останали спортисти.

(10) Процедурата по обжалване на разрешенията за терапевтична употреба е съгласно Международния стандарт за разрешения за терапевтична употреба на САА.

(11) Когато антидопингова организация реши да вземе проба от лице, което не е спортист на международно или национално ниво, а това лице употребява с лечебна цел забранена субстанция или забранен метод, антидопинговата организация може да му разреши да подаде молба за ретроактивно РТУ.

Чл. 16. (1) Процедурата по вземане, запечатване, съхраняване, транспортиране и предаване на проби за анализ се осъществява от антидопингови екипи при спазване правилата на Международния стандарт за тестване и разследвания на САА.

(2) Изпълнителният директор на Антидопинговия център издава сертификати на лицата, които имат право да участват в антидопингови екипи.

(3) Съставът на всеки антидопингов екип е поне от двама членове, един от които е председател и се определя със заповед на изпълнителния директор на Антидопинговия център. Със заповедта изпълнителният директор може да определи служител от Антидопинговия център, който да упражнява контрол върху дейността на антидопинговия екип.

(4) Изпълнителният директор на Антидопинговия център издава на лицата по ал. 3 служебна карта, осигуряваща право на достъп до всички състезания, спортни прояви и спортни обекти и съоръжения.

(5) В състава на антидопинговите екипи не могат да бъдат включвани лица, които:

1. са наказвани за нарушения на антидопинговите правила;

2. работят в лаборатория за допингов контрол;

3. работят по трудово правоотношение или на граждански договор към лицензирана спортна организация;

4. представляват или са членове на ръководен орган на лицензирана спортна организация.

Чл. 17. Членовете на антидопинговия екип:

1. вземат проби от биологичен материал от спортистите, подлежащи на тестване;

2. събират данни и констатират факти с цел установяване на нарушения на антидопинговите правила в дейността на спортисти, длъжностни и други лица;

3. попълват документацията за дейностите по т. 1 и 2 и носят отговорност за правилното отразяване на всички данни;

4. отговарят за правилното вземане, запечатване, съхраняване, транспортиране и своевременното предаване на пробите в акредитирана от САА лаборатория.

Чл. 18. (1) Във връзка с констатиране на нарушения на антидопинговите правила по чл. 6, ал. 2 членовете на антидопинговия екип имат право да извършват проверка на личния багаж и на вещите на спортистите и длъжностните лица.

(2) При откриване на субстанция при проверката по ал. 1, за която има съмнение, че е включена в Списъка на забранените субстанции и методи, членовете на антидопинговия екип имат право да я изземат за анализ.

(3) За иззетата субстанция по ал. 2 се попълва протокол и субстанцията се изпраща за анализ в акредитирана от САА лаборатория по реда на чл. 34.

Чл. 19. Лицата - организатори на състезания и/или спортни прояви, са длъжни да осигурят условия за работа на антидопинговите екипи съгласно Международния стандарт за тестване и разследвания на САА.

Чл. 20. Лабораторният анализ на пробите, взети от антидопинговите екипи, се извършва от акредитирани или одобрени от САА лаборатории.

Чл. 21. (1) Антидопинговият център изготвя и прилага ефективен, базиран на разследване и съответен на нарушението план за разпределение на проверките, отчитащ дисциплини, категории спортисти, видове тестване, видове взети проби и видове анализ на пробите в съответствие с изискванията на Международния стандарт за тестване и разследвания на САА. При поискване Антидопинговият център представя на САА копия от текущия план за разпределение на проверките.

(2) При тестване на спортисти подборът се извършва, както следва:

1. по време на състезание при прояви от Държавния спортен календар:

а) в индивидуалните спортове - спортистите се определят по класиране или чрез жребий; изборът няма да бъде разкриван на спортиста до известяването;

б) в отборните спортове - включените в тимовия лист за състезанието спортисти, определени чрез жребий; изборът няма да бъде разкриван на спортиста до известяването;

в) председателят на антидопинговия екип има право да подбира спортисти за целево тестване по собствена преценка;

2. извън състезание, в това число и спортисти, вписани в Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център:

а) случаен подбор на спортисти, включително такива, изтърпяващи период на лишаване от права или временно отстраняване;

б) целево тестване на спортисти, включително такива, изтърпяващи период на лишаване от права или временно отстраняване.

(3) Тестването по ал. 1 е без предизвестие, освен при изключителни обстоятелства.

(4) Когато при извършено по реда на ал. 1 и 2 тестване бъдат установени нарушения на антидопинговите правила от двама или повече спортисти от един и същ отбор, се извършва разширен допингов контрол, който може да обхване всички спортисти от отбора.

Чл. 22. (1) Тегленето на жребий за определяне на спортисти за тестване при индивидуалните спортове се извършва от председателя на антидопинговия екип съвместно с главния съдия на състезанието, а при отборните спортове - и с по един представител на отборите.

(2) Тегленето на жребий при индивидуалните спортове се извършва преди започване на състезанието или спортната проява - за определяне на дисциплините и/или категориите, и в края на състезанието или спортната проява - за определяне на спортистите.

(3) Тегленето на жребий за подбор на спортисти за тестване по време на състезание при отборните спортове се извършва:

1. за футболни състезания - по време на редовната почивка между полувремената;

2. за останалите отборни спортове - в последната почивка преди края на състезанието.

Чл. 23. При определяне на спортистите, подлежащи на тестване по време на състезание, може да присъства по един представител на Антидопинговия център и на съответните спортни организации при спазване на задължението по чл. 3.

Чл. 24. Процедурата по вземане на проби за допингов контрол се осъществява по начин, който гарантира целостта, сигурността и идентичността на пробата, при зачитане на личната свобода и достойнство на спортиста и в съответствие с Международния стандарт за тестване и разследвания на САА.

Чл. 25. (1) Вземането на пробите се извършва в специално оборудвано за целта място, наричано станция за допингов контрол.

(2) Станцията за допингов контрол трябва да осигурява уединено даване на пробата от спортиста и възможност за контрол от членовете на антидопинговите екипи с цел недопускане на нейното фалшифициране.

Чл. 26. При известяване за допингов контрол и вземане на проби членовете на антидопинговите екипи са длъжни да се легитимират със служебната карта по чл. 16, ал. 4.

Чл. 27. (1) По време на състезание определените за тестване спортисти се известяват писмено непосредствено след приключване на участието им в състезанието без предварително известяване (освен при изключителни случаи).

(2) Известието за тестване е част от формуляра за допингов контрол по чл. 33, ал. 1.

Чл. 28. (1) При провеждане на тестване извън състезание антидопинговите екипи установяват местонахождението на определения спортист и го уведомяват за допинговия контрол, като посочват мястото и времето, определени за даване на допинг пробата.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) Уведомяването по ал. 1 за тестване трябва да е направено чрез формуляр, който се подписва от спортиста, без предварително известяване (освен при изключителни случаи).

Чл. 29. (1) Спортистът, определен за тестване по време на състезание, се явява в станцията за допингов контрол незабавно.

(2) Спортистът няма право да напуска станцията за допингов контрол без разрешение от председателя на антидопинговия екип. В случай че получи разрешение за временно напускане на станцията за допингов контрол, спортистът задължително се придружава от член на антидопинговия екип за времето на отсъствието му.

(3) Напускането на станцията за допингов контрол преди даването на пробата се допуска след разрешение на председателя на антидопинговия екип в следните случаи:

1. непосредствено участие в друго състезание;

2. участие в церемония по награждаване;

3. участие в пресконференция;

4. оказване на медицинска помощ;

5. осигуряване на представител, придружител и/или преводач;

6. представяне на документ за самоличност.

Чл. 30. (1) Всеки спортист, определен за тестване, има право да се яви в станцията за допингов контрол с придружител - лекар, треньор или служебно лице, а при международни състезания - и с преводач.

(2) Всеки непълнолетен спортист има право да бъде придружен в станцията за допингов контрол освен от лицата по ал. 1 и от един от законните си представители.

(3) Спортист с увреждания има право да бъде придружен в станцията за допингов контрол освен от лицата по ал. 1 и от лице, посочено от него.

(4) Лицата, придружаващи спортиста, могат да присъстват при процедурата по вземане на пробата освен при физиологичните действия на спортиста по даване на уринна проба.

(5) Спортистът удостоверява самоличността си с документ за самоличност или акредитационна карта за спортната проява със снимка.

(6) Председателят или член на антидопинговия екип е длъжен да обясни на спортиста и на неговите придружители/представител последователността на действията при процедурата по вземане на пробата.

Чл. 31. (1) Използваните от антидопинговия екип комплекти технически пособия за вземане на проби трябва да отговарят на международните стандарти за тестване на САА.

(2) Всеки комплект технически пособия за вземане на проба трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да има уникален номер;

2. системата на запечатване на пробите да осигурява невъзможност за тяхното манипулиране;

3. да осигурява анонимност на спортистите, дали пробите;

4. да гарантира стерилност и еднократната им употреба.

Чл. 32. (1) Процедурите за вземане на кръвни проби трябва да отговарят на международно признатите стандартни предпазни мерки и на Международния стандарт за тестване и разследвания на САА.

(2) Кръвната проба се взема от член на антидопинговия екип с медицинска квалификация.

(3) Взетото количество кръв трябва да отговаря на изискванията за анализ на пробата. Запечатаните кръвни проби се съхраняват в съответствие с вътрешните правила на съответната одобрена от САА лаборатория.

Чл. 33. (1) За всяка проба се попълва формуляр, съответстващ на Международния стандарт за тестване и разследвания на САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия център.

(2) Всички възражения по процедурата за вземане на пробите се записват във формуляра за допингов контрол по ал. 1 в частта "Коментари".

(3) Възражения за всички нарушения по процедурата за вземане на проби могат да правят лицата по чл. 30 с изключение на преводача.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) Екземпляр от формуляра по ал. 1 със записаните в него възражения за нарушение на процедурата за вземане на проба се представя на Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол при Антидопинговия център от председателя/члена на антидопинговия екип не по-късно от 24 часа след приключване на процедурата.

Чл. 34. (1) След даването на последната проба от спортистите, определени за тестване, всички проби се запечатват в транспортния контейнер, за да се гарантират тяхната цялост, идентичност и годност, и се осигуряват транспортирането и предаването им в акредитирана от САА лаборатория с приложената необходима документация.

(2) Транспортирането на пробите се осигурява от член на антидопинговия екип, който отговаря за доставянето на транспортните контейнери в акредитирани от САА лаборатории, по най-бързия и сигурен начин.

(3) Предаването на пробите от член на антидопинговия екип до трети лица се описва надлежно във формуляра за реда на предаване на пробите, утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия център.

(4) В празнични и почивни дни, както и при извънредни обстоятелства, които не позволяват предаването на пробите в акредитирани от САА лаборатории, председателят/членът на антидопинговия екип е отговорен за доставянето на транспортните контейнери за съхраняване в централната станция за допингов контрол при подходяща температура.

Чл. 35. (1) Предаването на пробите в акредитирана от САА лаборатория заедно с предназначената за лабораторията документация се извършва с формуляра по чл. 34, ал. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) Член на антидопинговия екип предава на председателя на Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол документацията от взетите проби, която не е предназначена за акредитираната от САА лаборатория, заедно с доклад по образец, утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия център, както и допълнителния формуляр, утвърден от САА и публикуван на интернет страницата на Антидопинговия център, в случай на необходимост.

Чл. 36. (1) Пробите се приемат за анализ в акредитирана от САА лаборатория в специално закодирани шишета с уникален номер, осигуряващи анонимността на спортиста.

(2) Акредитираната лаборатория трябва да следи и да документира условията, които съществуват по време на получаването и които могат да имат неблагоприятно влияние върху целостта на пробите. Например, констатираните от Акредитираната лаборатория нередности трябва да включват, но не се ограничават със:

1. очевидно фалшифициране на пробата;

2. липса или нарушена цялост на пломбата върху транспортния контейнер или липса на съответствие на условията за транспортиране с оглед запазване целостта на пробите за антидопингов анализ;

3. пробите не са запечатани или не са запечатани с устройство срещу фалшифициране;

4. нарушена е целостта на шишето;

5. представена е проба без съпътстващи документи (включително без идентификационен код) или е придружена с празен формуляр;

6. в документите, съпровождащи пробите, или върху самите проби е отбелязано името, поставени са подпис, инициали или друг знак, който би могъл да разкрие самоличността на спортиста;

7. съществуват различия между кодовите номера на пробите и тези, записани в придружаващите ги документи;

8. съществуват видими разлики между пробите "А" и "Б" или количеството е недостатъчно за изпълнение на заявения списък от тестове.

(3) Акредитираната лаборатория на САА трябва да уведоми и да поиска инструкции от Антидопинговия център във връзка с отказ или тестване на проби, за които има констатирани нередности. Всяко споразумение за установяване на критерии за отхвърляне на пробата трябва да бъде документирано между Антидопинговия център и акредитираната от САА лаборатория съгласно Международния стандарт за лабораториите на САА.

(4) Пробите, за които е отказано изпитване, се съхраняват замразени при подходящи условия в акредитираната от САА лаборатория, извършила изпитването, за минимум 3 месеца считано от датата на предаване на доклада на Антидопинговия център и/или на заинтересованата антидопингова организация.

Чл. 37. (1) За установяване наличието на забранени субстанции, техни метаболити или маркери по чл. 6, ал. 2, т. 1 Антидопинговият център изпраща проби за анализ в акредитирани или одобрени от САА лаборатории.

(2) Пробите по ал. 1 се анализират за откриване на забранени субстанции или забранени методи съгласно Списъка на забранените субстанции и методи на САА и във връзка с нейната Програма за наблюдение или за да подпомогнат Антидопинговия център или друга антидопингова организация да изготвят профил на съответните показатели в урината, кръвта или друга биологична среда на спортист (включително ДНК или геномен профил), или за други легитимни антидопингови цели. Проби може да се вземат и съхраняват за бъдещ анализ.

(3) Пробите не могат да бъдат използвани за цели извън описаните в ал. 2 без писменото съгласие на спортиста. Пробите, които със съгласието на спортиста се използват за цели извън посочените в ал. 2, не бива да съдържат никакви идентификационни знаци, които биха могли да доведат до разкриване самоличността на съответния спортист.

(4) Всяка проба може да бъде повторно анализирана от отговорната за управление на резултатите антидопингова организация по всяко време, преди антидопинговата организация да съобщи на спортиста аналитичните резултати от проба "А" и проба "Б" (или от проба "А", когато анализът на проба "Б" е отказан или не е проведен), като основание за антидопингово нарушение по чл. 6, ал. 2, т. 1. Дадена проба може да бъде анализирана повторно за целите на ал. 2 по всяко време само при разпореждане на антидопинговата организация, взела пробата, или на САА. Условията и обстоятелствата, при които дадена проба се подлага на повторен анализ, трябва да отговарят на изискванията на Международния стандарт за лабораториите на САА.

(5) Лабораториите анализират пробите от допингов контрол и съобщават резултатите в съответствие с Международния стандарт за лаборатории на САА. За осигуряване на ефективно тестване лабораториите анализират пробите в съответствие с показателите за анализ въз основа на оценка на риска за отделните спортове и дисциплини съгласно техническия документ, посочен в чл. 5.4.1 от Кодекса, с изключение на следните случаи:

1. антидопинговите организации могат да поискат лабораториите да анализират техните проби по повече показатели от описаните в техническия документ;

2. антидопинговите организации могат да поискат лабораториите да анализират пробите им по по-малко показатели от описаните в техническия документ само ако са уверили САА, че поради особени обстоятелства в тяхната страна или спорт, както е посочено в техния план за разпределение на проверките, по-ограниченият анализ ще бъде подходящ;

3. както е предвидено в Международния стандарт за лаборатории на САА, по своя инициатива и за своя сметка лабораториите могат да анализират проби за забранени субстанции и забранени методи, невключени в показателите, описани в техническия документ или посочени от тестващата институция; резултатите от такъв анализ ще бъдат докладвани и имат същата валидност и последици като всеки друг аналитичен резултат.

Чл. 38. (1) За резултатите от анализираните проби се съставя доклад в два екземпляра, който се изготвя от директора на акредитираната от САА лаборатория.

(2) Директорът на акредитираната от САА лаборатория предава екземпляр от доклада за аналитичните изпитвания в Антидопинговия център. Един екземпляр от доклада остава на съхранение в акредитираната от САА лаборатория.

(3) Цялата дейност по ал. 1 и 2 задължително се осъществява при условия на конфиденциалност и се докладва на САА чрез АДАМС.

(4) При отрицателен резултат от изпитването акредитираната лаборатория съхранява в замразено състояние проби "А" и "Б" за минимум три месеца след датата на изпращане на крайния аналитичен доклад за проба "А" до Антидопинговия център.

Чл. 39. (1) Директорът на Лабораторията за допингов контрол към Антидопинговия център утвърждава вътрешни правила на лабораторията за приемане, изпитване, докладване, съхранение и унищожаване на проби, съобразени с Международния стандарт за лаборатории на САА и техническите документи към него.

(2) Лабораторията за допингов контрол към Антидопинговия център трябва да поддържа на хартиен или електронен носител процедурите за Вътрешнолабораторния ред за проследимост на пробите в съответствие с Техническия документ за Вътрешнолабораторен ред за проследимост към Международния стандарт за лаборатории на САА.

Чл. 40. (1) При отрицателен резултат от изследването на проба "А" изпълнителният директор на Антидопинговия център или упълномощено от него длъжностно лице писмено известява спортиста чрез съответната лицензирана спортна организация.

(2) Документацията за проби с отрицателен резултат се съхранява от Антидопинговия център за срок десет години считано от датата на вземане на пробите. Пробите се съхраняват от Лабораторията за допингов контрол за срок 3 месеца считано от датата на предаване на доклада с резултата на Антидопинговия център при условия, гарантиращи запазването на химическия им състав.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) При установяване на неблагоприятен аналитичен резултат от изследването на проба "А" докладът с резултата от анализа и цялата документация, свързана с вземането на пробата, се внасят за разглеждане от Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол към Антидопинговия център.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол извършва предварителна проверка, за да определи:

1. дали е било, или предстои да бъде издадено РТУ съгласно предвиденото в наредбата и в Международния стандарт за разрешения за терапевтична употреба на САА;

2. дали има видимо отклонение от Международния стандарт за тестване и разследвания на САА или от Международния стандарт за лаборатории на САА, което е причинило неблагоприятния аналитичен резултат.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол не провежда изслушване и обявява резултата за невалиден, когато:

1. е установено съществено нарушение на процедурите за вземане, запечатване, съхраняване, транспортиране, предаване и анализ на пробата;

2. спортистът има валидно РТУ на забранената субстанция или забранения метод, открити в пробата, и тяхната концентрация не надвишава допустимите терапевтични граници.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) При съмнение, че неблагоприятният аналитичен резултат се дължи на физиологично или патологично състояние на спортиста, Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол препоръчва допълнителни медицински изследвания за сметка на спортиста и не провежда изслушване до тяхното приключване и представяне на резултатите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) В случаите по ал. 1 и 2 Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол чрез изпълнителния директор на Антидопинговия център писмено известява спортиста и съответната лицензирана спортна организация за взетите решения.

Чл. 43. (1) Когато не са налице условията по чл. 42, изпълнителният директор на Антидопинговия център известява спортиста чрез лицензираната спортна организация и САА за неблагоприятния аналитичен резултат от проба "А" и за изискването лицензираната спортна организация да наложи временно отстраняване на спортиста.

(2) Известяването на лицензираната спортна организация по ал. 1 се извършва писмено и може да бъде получено от председателя ѝ или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) В известието по ал. 2 изпълнителният директор определя дата, час и място за предварително изслушване на спортиста пред Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол и дава разяснение относно:

1. правото на спортиста да приеме неблагоприятния аналитичен резултат;

2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) правото на спортиста да поиска в определен от Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол срок да бъде извършен контролен анализ на проба "Б", което право се счита за отхвърлено, в случай че не постъпи такова искане;

3. възможността спортистът или негов представител да присъства на отварянето на проба "Б" в рамките на посочения в Международния стандарт за лаборатории на САА срок при постъпило искане за провеждане на анализа;

4. правото на спортиста да поиска копие на пакета на лабораторните документи, съдържащи информацията, която се изисква съгласно Международния стандарт за лаборатории на САА.

(4) Лицензираната спортна организация известява спортиста за резултата от проба "А" и за своето решение относно временното му отстраняване. Лицензираната спортна организация няма право да разгласява самоличността на спортиста пред трети лица до окончателното потвърждаване на неблагоприятния резултат.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) В срок до 7 работни дни от получаване от страна на лицензираната спортна организация на известието по ал. 2 спортистът има право да подаде писмена молба по образец до изпълнителния директор на Антидопинговия център за извършване на контролен анализ на проба "Б", придружена от платежен документ за преведена по сметката на Антидопинговия център сума за всички разходи за извършването му. Ако спортистът не подаде молба в определения срок или приеме неблагоприятния аналитичен резултат, резултатът от анализа на проба "А" се счита за окончателен и цялата документация по извършения допингов контрол се изпраща от изпълнителния директор на Антидопинговия център на Дисциплинарната комисия.

(6) Молбата се подава намясто, по факс или по куриер.

(7) При всички случаи, когато спортист е уведомен за антидопингово нарушение, което не води до задължително временно отстраняване по чл. 51, на спортиста трябва да бъде предложена възможността да приеме временно отстраняване до решаване на въпроса.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) Предварителното изслушване се провежда от Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол при спазване на принципите по чл. 65, ал. 8 в срок не по-дълъг от 7 работни дни.

(2) Предварителното изслушване по време на спортни прояви може по искане на спортиста да се проведе по ускорена процедура - непосредствено след временното му отстраняване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) За провеждането на предварителното изслушване се съставя протокол, който се подписва от спортиста и от членовете на Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол.

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) При доказани от страна на спортистите непредвидени обстоятелства сроковете по чл. 43, ал. 5 и чл. 44, ал. 1 могат да бъдат удължени от изпълнителния директор на Антидопинговия център след положително становище от Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) При поискване от спортиста или от Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол контролният анализ се извършва от Лабораторията за допингов контрол, която насрочва дата и час за този анализ. Изпълнителният директор на Антидопинговия център известява спортиста чрез лицензираната спортна организация за датата и часа на контролния анализ.

(2) По искане на спортиста провеждането на контролен анализ на проба "Б" може да бъде отложено само еднократно след подаване на писмена молба от лицето в Антидопинговия център не по-късно от 24 часа от насрочената дата за контролен анализ на проба "Б". Лабораторията за допингов контрол насрочва нови дата и час, за които Антидопинговият център известява спортиста чрез лицензираната спортна организация. Новата дата за контролен анализ е окончателна. Ако спортистът или упълномощено от него лице не се явят на посочените дата и час, анализът на проба "Б" се извършва в присъствие на независим свидетел.

(3) Контролният анализ се извършва от екип, който не е участвал при анализа на проба "А".

Чл. 46. (1) Анализът на проба "Б" се извършва в същата акредитирана от САА лаборатория, в която е извършен анализът на проба "А".

(2) В случаите по ал. 1 редът за извършване на контролния анализ се определя съобразно правилата на съответната лаборатория съгласно Международния стандарт за лаборатории на САА, като всички разноски са за сметка на спортиста и/или на съответната лицензирана спортна организация.

Чл. 47. (1) При отваряне на проба "Б" за провеждане на контролен анализ могат да присъстват:

1. спортистът и/или упълномощено от него лице;

2. представител на лицензираната спортна организация, към която е картотекиран спортистът, и/или на съответната международна спортна организация;

3. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) изпълнителният директор на Антидопинговия център и член на Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол;

4. директорът на Лабораторията за допингов контрол;

5. представител на Българския олимпийски комитет или на съответния национален олимпийски комитет;

6. преводач.

(2) Екипът от Лабораторията за допингов контрол, който извършва контролния анализ, отваря проба "Б" и попълва съответния документ съгласно Международния стандарт на САА за потвърждаване на нейната идентичност, който се подписва от лицата по ал. 1.

(3) Спортистът или упълномощеното от него лице има право да присъства в лабораторията в продължение на цялата аналитична процедура, при условие че не възпрепятства и не влияе върху процеса на извършването ѝ. Присъствието на останалите лица по ал. 1 може да бъде ограничено от директора на Лабораторията за допингов контрол по съображения за сигурност.

Чл. 48. (1) Резултатът от анализа на проба "Б" е окончателен, като докладът от него се предава от директора на Лабораторията за допингов контрол на изпълнителния директор на Антидопинговия център.

(2) Ако анализът на проба "Б" не потвърждава резултата от анализа на проба "А", резултатът от допинговия контрол се обявява за отрицателен и процедурата се прекратява. В този случай изпълнителният директор на Антидопинговия център незабавно известява спортиста и съответната лицензирана спортна организация, Българския олимпийски комитет, Международната спортна организация и САА.

(3) Ако резултатът от анализа на проба "Б" потвърждава неблагоприятния аналитичен резултат от анализа на проба "А", изпълнителният директор на Антидопинговия център незабавно известява спортиста чрез съответната лицензирана спортна организация, министъра на младежта и спорта, БОК, съответната международна спортна организация и САА и изпраща със съпроводително писмо цялата документация по извършения допингов контрол на Дисциплинарната комисия.

(4) Всички лица, участвали или присъствали при провеждането на анализа на проба "Б", са длъжни да не разгласяват информацията, станала им известна във връзка и по повод процедурата, до официалното удостоверяване с доклад за резултата от анализа на проба "Б".

(5) Спортистът или упълномощеното от него лице има право да получи при поискване и срещу заплащане копие от цялата документация по извършените анализи на проба "А" и проба "Б".

Чл. 49. (1) Акредитираната лаборатория трябва да съхранява замразените проби "А" и "Б" с неблагоприятен аналитичен резултат или атипичен резултат и всички документи и записи от Вътрешнолабораторния ред за проследимост относно тези проби за минимум три месеца след предаването на окончателния аналитичен доклад на Антидопинговия център или докато е необходимо в очакване на заключението от повторни изследвания.

(2) По разпореждане на Антидопинговия център някои проби могат да бъдат съхранявани в замразено състояние за период до 10 години в акредитираната лаборатория, извършила първоначалното изпитване. Правилата за дълготрайното съхранение на пробите и документите са съгласно Международния стандарт за лаборатории на САА.

(3) Документите, свързани с проби с неблагоприятен аналитичен резултат, се съхраняват от Антидопинговия център и от съответната акредитирана от САА лаборатория за срок 10 години считано от датата на вземане на пробите.

Чл. 50. (1) Съобразно предвиденото в международните стандарти лабораториите докладват наличие на забранени субстанции, които е възможно да са били произведени ендогенно, като атипични резултати, подлежащи на допълнително разследване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) При получаване на атипичен резултат от проба "А" Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол провежда разглеждане, за да определи:

1. дали е било издадено приложимо РТУ;

2. дали има видимо отклонение от Международния стандарт за тестване и разследвания на САА или от Международния стандарт за лаборатории на САА, което е причинило атипичния резултат.

(3) Ако първоначалното разглеждане на атипичния резултат по ал. 2 разкрие приложимо РТУ или отклонение от Международния стандарт за тестване и разследвания на САА или от Международния стандарт за лаборатории на САА, което е причинило атипичния резултат, резултатът от пробата се счита за отрицателен, за което се информират спортистът, съответната лицензирана спортна организация и САА чрез изпълнителния директор на Антидопинговия център.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) Ако първоначалното разглеждане на атипичния резултат по ал. 2 не разкрие приложимо РТУ или отклонение от Международния стандарт за тестване и разследвания на САА или от Международния стандарт за лаборатории на САА, Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол провежда необходимото разследване. След приключване на разследването се известяват спортистът, САА и съответната лицензирана спортна организация чрез изпълнителния директор на Антидопинговия център за това дали атипичният резултат ще бъде или няма да бъде представен като неблагоприятен аналитичен резултат по чл. 43.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) При получаване на атипичен резултат от проба "А" за повишено съотношение тестостерон/епитестостерон и ендогенни стероиди Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол управлява резултата съгласно техническата документация на САА.

(6) Изпълнителният директор на Антидопинговия център не връчва известието за атипичния резултат до приключване на разследването и до вземане на решение дали този резултат ще бъде представен като неблагоприятен аналитичен резултат, освен ако е налице някое от следните обстоятелства:

1. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 08.11.2016 г.) ако Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол определи, че проба "Б" трябва да бъде анализирана преди приключване на последващото разследване, Комисията за управление на резултатите от допинговия контрол би могла да поиска от лабораторията да извърши анализ на проба "Б", след като изпълнителният директор на Антидопинговия център извести спортиста посредством известие, съдържащо описание на атипичния резултат и информацията по чл. 43, ал. 3;

2. ако в Антидопинговия център постъпи искане от организация за спортни прояви от най-висок ранг непосредствено преди някоя нейна спортна проява или от лицензирана спортна организация, отговаряща за селекцията на отбор за международна спортна проява преди наближаващ краен срок за разкриване дали срещу някой от спортистите съгласно предоставен от съответната организация списък има висящ атипичен резултат, изпълнителният директор на Антидопинговия център дава отговор след връчването на известие за атипичния резултат на съответния спортист.

Чл. 51. (1) Ако анализът на проба "А" даде неблагоприятен аналитичен резултат за наличие на забранена субстанция, която не е специфична субстанция по смисъла на чл. 14, ал. 4, и предварителната проверка по чл. 41, ал. 2 не разкрие приложимо РТУ или отклонение от Международния стандарт за тестване и разследвания на САА или от Международния стандарт за лаборатории на САА, което да е станало причина за неблагоприятния аналитичен резултат, следва да бъде наложено временно отстраняване незабавно след разглеждането и известието по чл. 43.

(2) Задължителното временно лишаване от състезателни права може да не бъде наложено, ако спортистът докаже пред Дисциплинарната комисия, че нарушението вероятно се дължи на замърсен продукт. Решението на Дисциплинарната комисия за налагане на временното лишаване от състезателни права въпреки твърдението на спортиста относно замърсен продукт не може да бъде обжалвано.

(3) За случаите, които не са обхванати от ал. 1 и за които Антидопинговият център взема решение да бъдат представени като явно нарушение на антидопинговите правила, може да бъде наложено временно отстраняване след разглеждането и известяването по ал. 1, но само преди анализ на проба "Б" или окончателното изслушване по чл. 65.

(4) Временното лишаване от състезателни права по ал. 1 или 2 може да не бъде наложено, освен ако на спортиста или на лицето бъде дадена:

1. възможност за предварително изслушване преди или своевременно след налагането на временно лишаване от състезателни права;

2. възможност за изслушване по ускорена процедура по чл. 44, ал. 2 своевременно след налагане на временното лишаване от състезателни права.

(5) Ако въз основа на неблагоприятен аналитичен резултат от проба "А" бъде наложено временно отстраняване, но последвалият анализ на проба "Б" (в случай че такъв е поискан от спортиста или от антидопинговата организация) не потвърди резултата от анализа на проба "А", спортистът престава да подлежи на временното отстраняване за нарушение по чл. 6, ал. 2, т. 1. В случаите, когато спортист (или неговият отбор) е отстранен от дадено състезание за нарушение по чл. 6, ал. 2, т. 1, но последвалият анализ на проба "Б" не потвърди резултата от анализа на проба "А", спортистът или отборът продължават своето участие в състезанието при възможност да бъдат включени повторно, без това да повлияе на състезанието.

Чл. 52. (1) Управлението на резултати във връзка с явно неподаване на информация за местонахождение от страна на спортист, който е включен в Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център, се провежда от Антидопинговия център съобразно Международния стандарт за тестване и разследвания на САА, освен при наличието на споразумение тази отговорност да бъде поемана от съответната международна спортна организация.

(2) Управлението на резултати във връзка с явна пропусната проверка от страна на спортист, който е включен в Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център, вследствие на опит за подлагане на спортиста на проверка от Антидопинговия център или от негово име, се провежда от Антидопинговия център съобразно Международния стандарт за тестване и разследвания на САА. Управлението на резултати по отношение на явна пропусната проверка на спортист вследствие на опит за подлагането му на проверка от или от името на антидопингова организация се провежда от тази организация съобразно Международния стандарт за тестване и разследвания на САА.

(3) При условие че в рамките на период 12 месеца спрямо спортист от Регистъра на спортистите за тестване на Антидопинговия център и от регистъра на спортистите за тестване на международна спортна организация бъдат декларирани 3 неуспешни предоставяния на информация за местонахождение, 3 пропуснати проверки или комбинация от 3 неуспешни предоставяния на информация за местонахождение и пропуснати проверки, Антидопинговият център ги представя като явно нарушение на антидопинговите правила пред Дисциплинарната комисия.

Чл. 53. Атипични профилни резултати и неблагоприятни профилни резултати се разглеждат при условията на Международния стандарт за тестване и разследвания на САА и Международния стандарт за лаборатории на САА. Когато Антидопинговият център установи, че е направено антидопингово нарушение, той трябва по посочен в тези правила начин веднага да уведоми спортиста за нарушеното антидопингово правило и за същността на нарушението. Други антидопингови организации се уведомяват съгласно чл. 14.1.2 от Кодекса.

Чл. 54. Антидопинговият център или друг разглеждащ орган, създаден от такава организация, провежда последващо разследване относно възможно антидопингово нарушение, както може да бъде поискано в съответствие със съответните антидопингови процедури и правила, които съответстват на Кодекса или които Антидопинговият център смята за подходящи. Когато Антидопинговият център установи, че е направено антидопингово нарушение, трябва по посочен в тези правила начин веднага да уведоми спортиста или друго лице, подлежащо на известие за санкция, за нарушеното антидопингово правило и за същността на нарушението. Други антидопингови организации се уведомяват съгласно чл. 14.1.2 от Кодекса.

Чл. 55. Преди да извести спортиста или друго лице за предявено антидопингово нарушение, както е посочено по-горе, Антидопинговият център трябва да провери в АДАМС или в друга одобрена от САА система, а също да се свърже със САА и със съответни други антидопингови организации, за да реши дали има предходно нарушение на антидопингови правила.

Чл. 56. При всички случаи, когато Антидопинговият център или антидопингова организация са установили извършено нарушение на антидопингови правила, оттеглили са твърдението за антидопингово нарушение, наложили са временно лишаване от състезателни права или са се споразумели със спортист или друго лице за налагане на санкция без изслушване, както е посочено в чл. 89, антидопинговата организация трябва да уведоми за това други антидопингови организации с право на обжалване съгласно чл. 66, ал. 6.

Чл. 57. Постановеното решение след изслушване или при отхвърлено изслушване се предоставя от антидопинговата организация, която отговаря за управление на резултатите, на спортиста или на други антидопингови организации с право на обжалване по чл. 66, ал. 6, както е посочено в чл. 89.

Чл. 58. Нарушение на антидопинговите правила, извършено от спортист на международно или национално ниво, може да бъде разгледано направо от САС без предварително изслушване, ако е налице съгласието за това на спортиста, на управляващата резултатите антидопингова организация, на САА и на всички антидопингови организации, с право на обжалване пред САС на решенията от изслушване на първа инстанция.

Чл. 59. За всички случаи, при които антидопинговите екипи са събрали достатъчно данни и/или са констатирали факти, даващи основание за установяване нарушение на антидопинговите правила, изпълнителният директор на Антидопинговия център изпраща цялата документация по случая на Дисциплинарната комисия.

Чл. 60. (1) Към Българския олимпийски комитет се създава Дисциплинарна комисия.

(2) Дисциплинарната комисия е в състав 9 души - председател, и двама заместник-председатели - юристи с не по-малко от 5 години професионален стаж, шестима членове, от които - трима лекари с не по-малко от 5 години професионален стаж и трима допълнителни членове - всеки от които с не по-малко от 5 години професионален стаж в областта на физическото възпитание и/или спорта.

(3) Съставът на Дисциплинарната комисия се определя от Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет по предложение на неговия председател след съгласуване с министъра на младежта и спорта.

(4) Всеки от членовете на Дисциплинарната комисия е с мандат 4 години и може да бъде преизбиран само веднъж.

(5) Мандатът на член на Дисциплинарната комисия може да се прекрати предсрочно при:

1. смърт;

2. подаване на оставка;

3. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

4. по решение на органа по назначаването.

(6) При предсрочно прекратяване на мандата на член на Дисциплинарната комисия на негово място се назначава нов член за остатъка от мандата.

Чл. 61. (1) Дисциплинарната комисия:

1. провежда заседания и изслушвания на спортиста по всички въпроси, свързани с нарушенията на антидопинговите правила;

2. взема решения по всички въпроси, свързани с нарушенията на антидопинговите правила;

3. определя вида и размера на наказанията за извършените нарушения на антидопинговите правила.

(2) За осъществяване на правомощията си Дисциплинарната комисия има право да привлича външни експерти - специалисти в определена област, когато за разрешаване на конкретен въпрос са необходими специални знания и умения, които членовете на комисията не притежават.

(3) За всеки отделен случай Дисциплинарната комисия се произнася с мотивирано решение в срок до 30 дни от сезирането ѝ.

(4) Дисциплинарната комисия действа справедливо и безпристрастно при изпълнението на своите функции.

(5) Председателят на Българския олимпийски комитет утвърждава процедурни правила за работа на Дисциплинарната комисия.

Чл. 62. (1) Право да отнесат за разглеждане и разрешаване до Дисциплинарната комисия въпроси, свързани с нарушения на антидопинговите правила, имат:

1. спортистът или упълномощено от него лице;

2. съответната лицензирана спортна организация;

3. всяко лице, за което е установено, че е извършило нарушение на антидопинговите правила;

4. изпълнителният директор на Антидопинговия център;

5. САА.

(2) Въпросите се отнасят за решаване до Дисциплинарната комисия в срок 7 дни от датата на:

1. издаване на решението на изпълнителния директор на Антидопинговия център - за изпълнителния директор на Антидопинговия център;

2. получаване на известие за издаденото решение на изпълнителния директор на Антидопинговия център - за лицата по ал. 1, т. 1 - 3 и 5.

Чл. 63. (1) Председателят на Дисциплинарната комисия или при отсъствие негов заместник назначава трима членове от състава на комисията за разглеждането и решаването на всеки отделен случай. Всеки разглеждащ състав се председателства от председателя на Дисциплинарната комисия или от негов заместник и включва един от членуващите в Дисциплинарната комисия лекари и един от членуващите в Дисциплинарната комисия спортни специалисти.

(2) За член на разглеждащия състав не може да бъде назначавано лице:

1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;

2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;

3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;

4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;

5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;

6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

(3) Член на състава е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 2, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 2, т. 6 - да обяви обстоятелствата.

(4) За отсъствието на обстоятелствата по ал. 2 членовете на състава попълват декларация.

(5) Съставът заседава при открити врати, освен ако някоя от страните поиска спорът да се разгледа при закрити врати.

Чл. 64. Лицата по чл. 62, ал. 1, т. 1 и 3 могат да направят писмен отказ от разглеждане на спора и да признаят извършеното нарушение на антидопинговите правила, като приемат предвидените за него санкции. Правото на изслушване може да не бъде спазено при невъзможност на лицето да оспори твърдението на Антидопинговия център или друга антидопингова организация за извършено антидопингово нарушение в рамките на посочения в правилата на Антидопинговия център или антидопинговата организация период.

Чл. 65. (1) За насрочването на първото заседание страните за изслушване се известяват писмено в срок до 3 дни преди датата на заседанието.

(2) Разглеждащият състав може да отлага изслушване. За следващите заседания страните се информират сами.

(3) При разглеждането на случая всяка от страните има право да бъде представлявана за собствена сметка.

(4) При разглеждането на случая всяка от страните има право на преводач, ако разглеждащият състав счете за необходимо ползването на услугите му. Разглеждащият състав определя самоличността на преводача, както и кой поема отговорността за заплащане на неговите услуги.

(5) Всяка от страните в производството има правото да представя писмени и устни доказателства, в т.ч. да призовава и да разпитва свидетели, както и да взема становища по представените от другата страна доводи и доказателства.

(6) Фактите, свързани с нарушенията на антидопинговите правила, могат да бъдат установени посредством всякакви надеждни доказателствени средства, включително самопризнания. По молба на едната страна в производството разглеждащият състав може да изиска от другата страна да представи притежаван от нея документ, а страната, която иска документа, обяснява неговото значение за производството.

(7) В дисциплинарното производство тежестта на доказване се разпределя, както следва:

1. тежестта на доказване на наличието на нарушение на антидопинговите правила пада върху Антидопинговия център; стандартът на доказване е способността на Антидопинговия център да докаже нарушението на антидопинговите правила до нужното удовлетворяване на състава по разглеждане на случая, като се има предвид тежестта на повдигнатото обвинение; този стандарт на доказване за всички дела е по-висок от обикновения превес на доказателствата и по-нисък от доказването по несъмнен начин; в случаите, когато с оглед даване на възможност за оборване на презумпция или за установяване на конкретни факти и обстоятелства тежестта на доказване се премества върху спортиста или лицето, явяващи се предполагаеми извършители на нарушение на антидопинговите правила, стандартът на доказване е превес на доказателствата;

2. факти, свързани с нарушения на антидопинговите правила, може да бъдат установени чрез всякакви надеждни средства, включително самопризнания; в случаите на използване на допинг се прилагат следните правила за доказване:

а) аналитичните методи или решения за давност, одобрени от САА след консултации в рамките на съответната научна общност, които са предмет на научна рецензия, се приемат за научно обосновани; всеки спортист или друго лице, което иска да обори тази презумпция за научна валидност като предварително условие за всяко оспорване, е необходимо първо да уведоми САА за оспорването и за основанието му; САС по своя инициатива може също да информира САА за всяко оспорване; по искане на САА ръководен орган на САС трябва да назначи подходящ научен експерт, който да съдейства на ръководния орган при оценката на оспорването; в рамките на 10 дни от датата на получаване на такова уведомление от САА и от получаване на документацията по случая от САА от САС САА също има правото да се намеси като страна или с експертно мнение или по друг начин да представи доказателства в такава процедура;

б) по презумпция лабораториите с акредитация от САА провеждат анализите на проби и процедурите по тяхното приемане и съхраняване съобразно Международния стандарт за лаборатории на САА; спортистът или съответното друго лице могат да опровергаят тази презумпция, в случай че установят поява на отклонение от Международния стандарт за лаборатории на САА, което с основание би могло да е станало причина за неблагоприятния аналитичен резултат; в случай че спортистът или съответното друго лице опровергаят презумпцията чрез доказване на такова отклонение, Антидопинговият център носи тежестта да докаже, че отклонението не е било причината за неблагоприятния аналитичен резултат;

в) отклоненията от който и да е друг международен стандарт, антидопингово правило или политика, които не са станали причина за даден неблагоприятен аналитичен резултат или друго нарушение на антидопинговите правила, не водят до обявяването на този резултат за невалиден; в случай че спортистът или съответното друго лице установят поява на отклонение от друг международен стандарт, антидопингово правило или политика, което с основание би могло да е станало причина за неблагоприятния аналитичен резултат или друго нарушение на антидопинговите правила, Антидопинговият център носи тежестта да докаже, че това отклонение не е причинило нито неблагоприятния аналитичен резултат, нито фактическата основа за нарушението;

г) фактите, установени от съд или професионално-дисциплинарно съдилище с компетентни правомощия посредством решение, което не е обект на висящо обжалване, се считат за неопровержими доказателства срещу спортиста или лицето, към които е насочено решението, освен в случаите, когато спортистът или лицето установят, че това решение е в нарушение на основните принципи на правото и справедливостта;

д) по време на изслушването при нарушение на антидопинговите правила разглеждащият състав може да стига до изводи във вреда на обявения за извършител спортист или лице въз основа на отказа му да се яви на изслушването (лично или по телефона съгласно разпореденото от състава) и да отговаря на въпросите на състава или на антидопинговата организация, която е обявила нарушението, след като към него е била отправена молба за това в рамките на разумен срок преди изслушването.

(8) При изслушвания се спазват следните принципи:

1. своевременно провеждане на изслушването;

2. справедлив и безпристрастен разглеждащ състав;

3. даване право на лицето да бъде представлявано за собствена сметка;

4. гарантиране правото на лицето да бъде информирано своевременно и по справедлив начин относно твърдението, че е нарушило антидопинговите правила;

5. даване право на лицето да се защити срещу обвинението, че е нарушило антидопинговите правила, и съответните му последствия;

6. гарантиране правото на всяка от страните да представя доказателства, в т.ч. да призовава и разпитва свидетели (разглеждащият състав решава по свое усмотрение дали да приема свидетелски показания по телефона или в писмен вид);

7. даване право на лицето да ползва преводач по време на изслушването, като самоличността на преводача и отговорността за заплащане на услугите му се определят от разглеждащия състав;

8. своевременно издаване на писмено мотивирано решение, съдържащо разяснение на причината/причините за налагане на съответния срок за лишаване от права.

(9) За заседанията на състава на Дисциплинарната комисия се води писмен протокол. При поискване страните могат да получат копие от протокола.

(10) Решенията на състава се вземат с мнозинство. Решението е писмено и съдържа дата, подписи и мотиви.

Чл. 66. (1) Решенията на Дисциплинарната комисия, на изпълнителния директор на Антидопинговия център, на лицензираните спортни организации и на Българския спортен арбитраж могат да бъдат обжалвани, като обжалването не спира изпълнението им, освен ако апелативният орган реши друго. Обхватът на обжалване включва всички въпроси, отнасящи се до материята, и по никакъв начин не е ограничен до първоначално разгледаните на по-предишна инстанция въпроси.

(2) В случаите, когато САА има правото да обжалва и никоя страна по делото не обжалва окончателно решение, САА може да обжалва това решение директно пред САС, без да е необходимо да изчерпва предвидените способи за обжалване. При вземането на решение САС няма да се съобразява с преценката на инстанцията, чието решение е обжалвано.

(3) По реда на този член могат да се обжалват:

1. решения на Дисциплинарната комисия за нарушение на антидопинговите правила и свързаните с тях евентуални последици;

2. решения на лицензираните спортни организации за налагане или за неналагане на санкции за нарушение на антидопинговите правила;

3. решения на Дисциплинарната комисия, постановяващи липса на нарушение на антидопинговите правила;

4. решения на изпълнителния директор и на Дисциплинарната комисия, постановяващи прекратяване на производството поради процедурни причини;

5. решения на лицензираните спортни организации в случаите по чл. 81, ал. 4 и 5;

6. решенията на Българския спортен арбитраж, постановяващи липса на компетентност на съответния орган във връзка с вземането на решение по повод предполагаемо нарушение на антидопинговите правила и наложените санкции;

7. решения на изпълнителния директор на Антидопинговия център да не представя неблагоприятен аналитичен резултат или атипичен резултат като нарушение на антидопинговите правила;

8. решения на изпълнителния директор на Антидопинговия център за прекратяване разглеждането на нарушение на антидопинговите правила след проведено разследване;

9. решения на лицензираните спортни организации за налагане на временно отстраняване вследствие на проведено предварително изслушване или по повод на нарушения по чл. 51;

10. решение на САА да не прави изключение от изискването за шестмесечно предизвестие на отказал се спортист, за възстановяване на спортната дейност съгласно чл. 10, ал. 9;

11. неспазване от страна на антидопингова организация на принципите, приложими при временно отстраняване;

12. решение, постановяващо липса на компетентност на дадена антидопингова организация във връзка с вземането на решение по повод на предполагаемо нарушение на антидопинговите правила или последиците от него;

13. решение да отложи или да не отложи период на лишаване от права или да възобнови или да не възобнови период на отлагане на лишаване от права при значително съдействие при разкриване или установяване на нарушения на антидопинговите правила;

14. решение относно нарушаване на забраната за участие в спортносъстезателна дейност;

15. решение на антидопингова организация да не признае решенията на друга антидопингова организация съгласно чл. 67.

(4) В случаите, произтичащи от участие в международни спортни прояви, и в случаите на замесени спортисти на международно ниво решението може да бъде обжалвано единствено пред САС съгласно приложимите пред него разпоредби.

(5) Решенията по случаите на замесени спортисти на национално ниво, намиращи се под юрисдикцията на Антидопинговия център, които нямат право на обжалване по ал. 4, могат да се обжалват пред Българския спортен арбитраж.

(6) Право на обжалване по ал. 1 - 5 имат:

1. при обжалването по дела на спортисти на международно ниво:

а) спортистът или съответното друго лице - субект на обжалваното решение;

б) другата страна по делото, във връзка с което е произнесено решението;

в) съответната лицензирана спортна организация;

г) Антидопинговият център и/или националната антидопингова организация на държавата по местожителство на лицето или на държавата, която му е издала състезателен лиценз;

д) Международният олимпийски комитет или Международният параолимпийски комитет, при условие че решението ще окаже ефект във връзка с олимпийски или параолимпийски игри, в т.ч. решения, повлияващи правото за участие в олимпийски или параолимпийски игри;

е) съответната международна спортна организация;

ж) Световната антидопингова агенция;

2. при обжалването по дела на спортисти на национално ниво:

а) спортистът или съответното друго лице - субект на обжалваното решение;

б) другата страна по делото, във връзка с което е произнесено решението;

в) съответната лицензирана спортна организация;

г) Антидопинговият център и/или националната антидопингова организация на държавата по местожителство на лицето;

д) съответната международна спортна организация;

е) Международният олимпийски комитет или Международният параолимпийски комитет, при условие че решението ще окаже ефект във връзка с олимпийски или параолимпийски игри, в т.ч. решения, повлияващи правото за участие в олимпийски или параолимпийски игри;

ж) Световната антидопингова агенция;

3. при обжалване на всяко решение на Българския спортен арбитраж - лицата по т. 2 пред САС;

4. независимо от други разпореждания право да обжалва временно лишаване от състезателни права имат само спортистът или съответното друго лице, върху което е наложено временно отстраняване.

(7) Всяка страна, която обжалва, има право на съдействие от САС във връзка с получаването на информация от съответния орган, чието решение се обжалва, като тази информация се предоставя по разпореждане на САС.

(8) Българският спортен арбитраж произнася своите решения в срок до 15 дни от приключване на изслушването, който срок може при необходимост да бъде удължен.

(9) Сроковете за обжалване са, както следва:

1. решенията на Дисциплинарната комисия, на изпълнителния директор на Антидопинговия център и на лицензираните спортни организации могат да бъдат обжалвани пред Българския спортен арбитраж в качеството му на апелативна инстанция в рамките на 14 дни от получаването им;

2. срокът за обжалване пред САС е 21 дни считано от датата на получаване на решението от обжалващата страна.

(10) При исковете за обжалване, внесени от страна с право на обжалване, която не се явява страна в производството, довело до обжалваното решение, се прилага следното:

1. в срок 15 дни от известяване за решението страната има право да поиска от издаващия решението орган препис от досието;

2. при внасяне на искането по т. 1 в 15-дневен срок страната вносител разполага с 21 дни считано от деня на получаване на досието да внесе жалба пред САС.

(11) Крайният срок за обжалване пред САА е не повече от:

1. двадесет и един дни след изтичането на последния възможен ден от срока за обжалване на останалите страни;

2. двадесет и един дни, след като САА получи пълното досие по свързания с решението случай.

(12) Обжалване от две страни по едно и също дело пред САС, както и последващи обжалвания от която и да е страна по делото са допустими. Всяка страна, която има право да обжалва по този член, трябва да внесе противоположно или последващо обжалване най-късно със своя отговор.

(13) Всяка една антидопингова организация, която е страна по апелативно производство, трябва да уведоми в най-кратки срокове спортист или друго лице за решението на апелативната инстанция, както и други антидопингови организации с правомощия за обжалване.

(14) В случаите, когато Дисциплинарната комисия не съумее в рамките на разумен срок, определен от САА, да се произнесе с решение за това дали е извършено нарушение на антидопинговите правила, САА може да предпочете да обжалва директно пред САС, като за целта ще се счита, че Дисциплинарната комисия е взела решение, постановяващо липса на нарушение на антидопинговите правила. Ако разглеждащият състав на САС определи, че е било извършено нарушение на антидопинговите правила и че САА е действала основателно, като е решила да обжалва пред него, заплатените от САА адвокатски хонорари и изразходваните от нея средства по разследването на случая се възстановяват от Дисциплинарната комисия.

(15) Решенията за РТУ може да бъдат обжалвани само пред САС от спортиста или по реда на чл. 15, ал. 9.

Чл. 67. (1) Антидопинговият център признава и взема под внимание действията и решенията на подписалите страни, свързани с осъществяването на процедурите по вземането на проби, издаването на разрешения за терапевтична употреба, провеждането на изслушвания и вземането на окончателни решения, описани в тази глава, както и същите действия и решения на неподписали Кодекса страни, чиито вътрешни разпоредби са приведени в съответствие с Кодекса, доколкото те не противоречат на българското законодателство.

(2) Взаимното признаване по ал. 1 не лишава Антидопинговия център от правата му на обжалване по реда на наредбата.