НАРЕДБА № H-7 ОТ 20 МАЙ 2014 Г. ЗА ДЪРЖАВНАТА ГЕОДЕЗИЧЕСКА МРЕЖА
НАРЕДБА № H-7 ОТ 20 МАЙ 2014 Г. ЗА ДЪРЖАВНАТА ГЕОДЕЗИЧЕСКА МРЕЖА
Обн. ДВ. бр.97 от 25 Ноември 2014г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят редът и техническите изисквания за създаване, приемане и поддържане на Държавната геодезическа мрежа (ДГМ).
Чл. 2. (1) Държавната геодезическа мрежа е съвкупност от равномерно разпределени върху цялата територия на Република България и трайно стабилизирани върху местността геодезически точки с определени координати и височини.
(2) Държавната геодезическа мрежа е предназначена да материализира и разпространи на територията на страната Българската геодезическа система.
(3) Държавната геодезическа мрежа е основа за всички геодезически и картографски дейности на територията на страната, задачи, свързани с отбраната и сигурността на държавата, както и за решаването на научноизследователски и инженерни задачи.
Чл. 3. (1) Изграждането и поддържането на ДГМ се извършват от Военно-географската служба.
(2) Научното и научно-приложното осигуряване на изграждането и поддържането на ДГМ се извършват с участието на Българската академия на науките.
(3) (*) Техническите изисквания и дейностите във връзка с прилагането на тази наредба се определят с Ръководство за създаване и поддържане на ДГМ, както и с допълнителни технически указания на началника на Военно-географската служба.
Чл. 4. Държавната геодезическа мрежа включва:
1. геодезическите точки от Държавната GPS мрежа, обособени в два класа:
а) основен;
б) второстепенен;
2. специални геодезически точки, които са стабилизирани по изискванията на чл. 9 и са определени по реда на раздел II от глава втора на тази наредба.
Глава втора.
СЪЗДАВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ГЕОДЕЗИЧЕСКА МРЕЖА
Чл. 5. Създаването на Държавната геодезическа мрежа включва следните етапи:
1. идеен проект;
2. обследване и стабилизиране на точките от идейния проект;
3. работен проект;
4. проект за измерване:
5. програма и график за измерване;
6. финансов и технически разчет;
7. провеждане на ГНСС измервания;
8. обработка на измерванията;
9. отчет.
Чл. 6. Геодезическите точки от ДГМ се идентифицират чрез уникални четирицифрени номера и имена.
Чл. 7. (1) За геодезическите точки от ДГМ се създава и поддържа Единна база данни, съдържаща:
1. идентификационен номер;
2. клас;
3. име;
4. координати и скорости;
5. вид и физическо състояние на геодезическата точка;
6. най-близко населено място и приблизително разстояние по най-късия маршрут до него;
7. схеми, описания и други данни, облекчаващи ползването им.
(2) Единната база данни се създава и съхранява в цифров вид от Военно-географската служба.
Раздел I.
Определяне на местоположението и стабилизиране на геодезическите точки от Държавната геодезическа мрежа
Чл. 8. (1) Местата на точките от ДГМ се избират така, че да са изпълнени следните общи изисквания:
1. средното разстояние между съседните точки от Основната GPS мрежа да е 30 - 35 км;
2. Второстепенната GPS мрежа да осигури разстояние 15 - 20 км между съседните точки в ДГМ;
3. да осигуряват дълговременно запазване на подземните и надземните съоръжения/центрове;
4. да осигуряват безпрепятствен достъп до тях или в непосредствена близост до тях с моторно превозно средство с нормална проходимост;
5. да осигуряват подходящи и благоприятни условия за извършване както на ГНСС наблюдения, така и на конвенционални геодезически измервания;
6. да са в недвижими/поземлени имоти - държавна или общинска собственост.
(2) При невъзможност да се спазят изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 6 точките от ДГМ могат да бъдат в недвижими имоти - собственост на юридически или физически лица.
(3) За осигуряване на условия за ползването на геодезическите точки от ДГМ, съобразно тяхното предназначение, се създават сервитутни зони. Сервитутната зона има форма на кръг с радиус 2,5 м от надземния център на точката.
(4) Съгласувано с Министерството на земеделието и храните се изсича високата растителност:
1. във и около сервитутната зона, така че да се осигури кръгова видимост от геодезическата точка към небосвода при вертикален ъгъл над 15°;
2. в просеки с ширина до 4 м за осигуряване на хоризонтална видимост към други геодезически точки.
Чл. 9. Геодезическите точки от ДГМ се стабилизират по начин, който:
1. да осигурява тяхната дълговременна използваемост и устойчивост в планово и височинно отношение;
2. да позволява центриране с точност 1 мм.
Раздел II.
ГНСС измервания за определяне на геодезическите точки от Държавната геодезическа мрежа
Чл. 10. Определянето на точки от ДГМ се извършва чрез статични ГНСС измервания, осъществявани с помощта на прецизна геодезическа ГНСС апаратура, удовлетворяваща следните общи критерии:
1. да извършва кодови и фазови измервания минимум на двете основни честоти на ГНСС;
2. да разполага с най-малко 9 паралелни приемателни канала;
3. да позволява регистриране на резултатите от измерванията най-малко 24 часа без прекъсване, при интервал между регистрациите 5 секунди и по-малък;
4. да позволява едновременното захранване от два независими източника;
5. да разполага с ГНСС антена, редуцираща влиянието на отразените сигнали;
6. да разполага с ГНСС антена с публикувани абсолютни калибровъчни данни или с индивидуално определени абсолютни корекции.
Чл. 11. (1) Измерванията на геодезическите точки от ДГМ се извършват в ограничени времеви периоди (кампании) на територията на цялата страна или на части от нея.
(2) Измерванията по време на кампанията се организират и извършват на части (фрагменти). Броят им е в зависимост от общия брой измервани точки и броя на използваните ГНСС приемници.
(3) Отделните части се измерват в една или няколко наблюдателни сесии.
(4) Две или повече съседни части се свързват с не по-малко от две общи точки.
Чл. 12. (1) Геодезическите точки от Основния клас на Държавната GPS мрежа се определят в една кампания на цялата територия на страната, като измерванията на отделните фрагменти са с продължителност не по-малка от две 24-часови наблюдателни сесии, започващи в 0 часа UTC.
(2) Геодезическите точки от Второстепенния клас на Държавната GPS мрежа се определят в една или повече кампании, разделени на дневни (8-часови) наблюдателни сесии. Във всяка една от сесиите участват не по-малко от 3 точки от Основния клас.
(3) Геодезическите точки по чл. 4, т. 2 се определят едновременно с точките от Основния или Второстепенния клас на Държавната GPS или самостоятелно по отделен технически проект при спазване на изискванията за Второстепенния клас на Държавната GPS или по-високи.
Чл. 13. (1) Перманентните ГНСС станции от Европейската перманентна мрежа (EPN) са изходни при обработка на Основния клас на Държавната GPS мрежа.
(2) Точките от Основния клас на Държавната GPS мрежа са изходни при обработка на Второстепенния клас и геодезическите точки по чл. 4, т. 2.
Чл. 14. Обработката на данните от измерванията и изравнението на ДГМ се осъществява със специализиран научноизследователски софтуер за анализ и обработка на ГНСС измервания.
Чл. 15. Положението на геодезическите точки от ДГМ се представя в Българска геодезическа система със следните координати:
1. пространствени правоъгълни координати (X, Y, Z);
2. геодезически координати (B, L, H);
3. правоъгълни равнинни координати (х, у), изчислени в Универсална напречна цилиндрична проекция на Меркатор (UTM) за съответната зона;
4. нормална височина, определена в Европейската височинна референтна система (EVRS).
Чл. 16. Координатите на геодезическите точки от ДГМ се определят с точност в следните диапазони:
1. за Основния клас: по положение 5 - 10 мм и по височина 10 - 15 мм;
2. за Второстепенния клас: по положение 10 - 15 мм и по височина 15 - 20 мм;
3. за геодезическите точки по чл. 4, т. 2: по положение 10 - 15 мм и по височина 15 - 20 мм, ако няма други допълнителни специфични изисквания.
Чл. 17. Нормалните височини на геодезическите точки от ДГМ се определят:
1. чрез геометрична нивелация, изхождайки от реперите I и II клас на Държавната нивелачна мрежа;
2. чрез трансформация на геодезическите им височини в нормални височини в система EVRS.
Чл. 18. На геодезическите точки от ДГМ, приети за официална реализация на Европейската земна координатна система (ETRS89) и Обединената европейска нивелачна мрежа (UELN), както и на други точки от ДГМ, включени в проекти за изграждане и усъвършенстване на континентални геодезически мрежи в Европа, се извършват гравиметрични измервания за определяне на стойността на ускорението на силата на тежестта.
Глава трета.
ПОДДЪРЖАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ГЕОДЕЗИЧЕСКА МРЕЖА
Чл. 19. Държавната геодезическа мрежа се поддържа във физическо състояние и качество, които да осигуряват нейното надеждно използване по предназначение и с изискващата се точност.
Чл. 20. (1) Поддържането на ДГМ включва:
1. обследване на геодезическите точки;
2. възстановяване на разрушени и унищожени точки;
3. преизмерване и обработка на резултатите от него.
(2) Обследването и възстановяването на геодезическите точки от ДГМ се извършват периодично за цялата територия на страната или по райони.
(3) Преизмерването на ДГМ и обработката на резултатите от него се извършват по реда на глава втора, раздел II от тази наредба, периодично, в срок не по-дълъг от 10 години.
Чл. 21. Обследването на геодезическите точки от ДГМ представлява комплекс от дейности в полеви и кабинетни условия, свързани с осигуряване на дългосрочната им използваемост и функционалност.
Чл. 22. (1) При установяване на повреда или унищожаване на геодезически знак, както и при нарушаване на режима на ползването му, установен със сервитутна зона, длъжностни лица от Военно-географската служба, определени от министъра на отбраната, съставят акт за установяване на административно нарушение.
(2) Преписката, свързана с акта по ал. 1, се представя на министъра на отбраната за издаване на наказателно постановление.
(3) Органите на държавната и местната власт, както и физически и юридически лица уведомяват Военно-географската служба за установени повредени или унищожени геодезически точки от ДГМ с цел своевременното им възстановяване.
Чл. 23. Възстановяването на разрушените и унищожените геодезически точки от ДГМ се състои в ремонтиране/изграждане на разрушените и/или унищожените елементи от конструкцията им и определяне на техните геодезически координати и височини.
Чл. 24. (1) Геодезическите точки се възстановяват по възможност на същото място, на което е бил старият център, ако то отговаря на условията по чл. 8, ал. 1.
(2) При невъзможност да се възстановят на старото си място разрушени точки се възстановяват под нов номер на друго място, осигуряващо запазване на конфигурацията на мрежата в района и средното разстояние между точките за съответния клас.
(3) Геодезически точки, ремонтирани без интервенция върху надземния им център или възстановени по подземен център, запазват своите номера.
Чл. 25. Определянето на координатите и височините на геодезически точки, възстановени по подземен център или по реда на чл. 24, ал. 2, се извършва по реда на глава втора, раздел II на тази наредба съобразно техния клас. За определянето им се изготвя технически проект.
Чл. 26. След определянето на координатите и височините на възстановените геодезически точки се актуализира Единната база данни по чл. 7.
Глава четвърта.
ПРИЕМАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СЪЗДАВАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА ДЪРЖАВНАТА ГЕОДЕЗИЧЕСКА МРЕЖА
Чл. 27. Приемането на окончателните резултати от създаването и поддържането на ДГМ се извършва от комисия, определена със заповед на министъра на отбраната.
Чл. 28. Въвеждането в употреба на Единната база данни по чл. 7 се извършва със заповед на началника на Военно-географската служба.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "GPS" (Global Positioning System) е глобална позиционираща система, базирана на изкуствени спътници на Земята.
2. "ГНСС" е Глобална навигационна спътникова система за определяне на местоположение, скорост и време.
3. "EPN" (EUREF Permanent Network) e Мрежата от перманентни GPS станции на EUREF.
4. "EUREF" (EUropean REFerence Frame/Sistem) е наименованието на съвременната общоевропейска геодезическа координатна система и приетата за официална геодезическа референтна система в Европейския съюз. EUREF е и Подкомисия за изграждане и поддържане на континентални геодезически мрежи в Европа в рамките на Международната асоциация по геодезия IAG (International Association of Geodesy), както и съкращение, което се използва за означаване на принадлежността на мрежи, станции, кампании и резултати от тях към едноименната подкомисия.
5. "IERS" (International Earth Rotation and Reference Systems Service) e Международната служба за въртенето на Земята и за координатните системи.
6. "ETRS89" (European Terrestrial Reference System) е Европейска земна координатна система, приета от подкомисията на Международната асоциация по геодезия за Европа - EUREF, и фиксирана към стабилната част на Евроазиатската континентална плоча. "89" е индекс, произтичащ от годината на нейната първа реализация.
7. "UELN" (United European Leveling Network) е наименованието на Обединената европейска нивелачна мрежа.
8. "GRS80" (Geodetic Reference System) е международно приета Геодезическа референтна система, определена/публикувана през 1980 г.
9. "UTC" (Coordinated Universal Time) е часовото време, спрямо което се изчислява времето в различните часови зони.
10. "Кампания" е комплекс от дейности, свързани с определяне на геодезическите точки от ДГМ, проведени в ограничен времеви период.
11. "Фрагмент/част" е група съседни точки от ДГМ, върху които едновременно се извършват ГНСС измервания.
12. "Наблюдателна сесия" е специфичен период от време, избран при/за измерванията и обработката на ГНСС измерванията.
13. "Сервитутна зона" е територия с ограничителен режим в ползването на поземления имот за строителни, селскостопански, залесителни и други работи, които могат да застрашат физическото състояние на геодезическите точки, да затрудняват или да правят невъзможно извършването на геодезически измервания на тях/към тях или по друг начин да влияят неблагоприятно върху използваемостта им.
14. "Разрушени геодезически точки" са тези с унищожен или разместен от първоначалното му положение надземен център и запазен подземен център.
15. "Унищожени геодезически точки" са тези, чиито подземен и надземен център не са запазени.
16. "Специални геодезически точки" по смисъла на чл. 4, т. 2 са тези, които служат за определяне на връзките между Българската геодезическа система и другите референтни координатни системи, прилагани в страната, или за решаване на други специфични и научноизследователски задачи. Те имат фундаментално значение за развитие и поддържане на геодезическите мрежи поради извършените върху тях разнородни геодезически измервания (линейно-ъглови, астрономически, гравиметрични, геомагнитни, доплерови, GPS и др.) и могат да бъдат:
а) геодезически точки от геодезическите мрежи (I, II, III, IV клас), създадени чрез класически методи и технологии в съответствие с Инструкция за създаване и поддържане на Държавната геодезическа мрежа на НРБ, изд. ВИ, 1984 г.;
б) точки от други, по-рано създадени геодезически мрежи;
в) новопостроени геодезически точки.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за геодезията и картографията.
§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
§ 4. В срок до 6 месеца след влизане в сила на тази наредба началникът на Военно-географската служба утвърждава Ръководство за създаване и поддържане на ДГМ по чл. 3, ал. 3.
§ 5. Контрол по изпълнението на технико-технологичните изисквания и спазването на нормативните актове в процеса на създаването и поддържането на ДГМ извършва началникът на Военно-географската служба.
§ 6. Предоставянето на материали и данни от Единната база данни по чл. 7 се извършва от Военно-географската служба по реда на Закона за геодезията и картографията.
§ 7. С влизане в сила на тази наредба мрежите от геодезически точки I, II, III и IV клас, създадени по Инструкция за създаване и поддържане на Държавната геодезическа мрежа на НРБ, изд. ВИ, 1984 г., престават да изпълняват функциите на Държавна геодезическа мрежа.
