Държавен вестник, брой 55 от 7.VII

Чл. 1. С наредбата се регламентират редът и начинът за организиране, включително извършване и докладване, на националните инвентаризации на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух за изпълнение на ангажиментите на Република България по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР) (ДВ, бр. 45 от 2003 г.) и на емисиите на парникови газове по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) и по Протокола от Киото към РКОНИК (ДВ, бр. 68 от 2005 г.).

Чл. 2. (1) Националната система за инвентаризации на емисии на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата обхваща всички дейности и задължения по изпълнение на ангажиментите на Република България по чл. 1 и включва следните елементи:

1. компетентни органи и задължения;

2. ред и начин за извършване на националните инвентаризации;

3. осигуряване и контрол на качеството на данните от националните инвентаризации по чл. 1;

4. документиране и архивиране на данните от националните инвентаризации по чл. 1;

5. международни проверки на Националната система за инвентаризации на емисии на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата.

(2) Извършването и докладването на инвентаризации на емисиите на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата с цел изпълнение на ангажиментите на страната се осигуряват чрез елементите на системата по ал. 1.

Чл. 3. (1) Компетентни органи за извършване на националните инвентаризации по чл. 1 са:

1. министърът на околната среда и водите;

2. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 01.02.2024 г.) министърът на земеделието и храните;

3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) министърът на икономиката и индустрията;

4. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) министърът на енергетиката;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.) министърът на транспорта и съобщенията;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) министърът на вътрешните работи;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) председателят на Националния статистически институт (НСИ);

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към министъра на околната среда и водите;

9. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 01.02.2024 г.) изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) към министъра на земеделието и храните;

10. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 01.02.2024 г.) изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) към министъра на земеделието и храните;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" към министъра на транспорта и съобщенията;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" към министъра на транспорта и съобщенията;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" към министъра на транспорта и съобщенията;

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.) изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" към министъра на транспорта и съобщенията;

15. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) директорите на националните паркове към министъра на околната среда и водите.

(2) В извършването на националните инвентаризации по чл. 1 участват и браншови организации, научни и образователни институции съгласно тяхната компетентност, като предоставят информация и подпомагат дейността на органите по ал. 1 при изпълнение на задълженията им по чл. 12.

Чл. 4. Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице координира обмена на информация съгласно изискванията на КТЗВДР и на РКОНИК, като:

1. разработва и актуализира стратегическите документи и нормативната уредба в областта на околната среда, които са свързани с извършване на националните инвентаризации по чл. 1;

2. осигурява експертен и технически капацитет в системата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за извършване на националните инвентаризации по чл. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 01.02.2024 г.) осигурява необходимия капацитет и информация съвместно с Министерството на земеделието и храните и ИАГ за извършване на докладванията по чл. 3, т. 2, букви "а" и "б" и чл. 10, ал. 1 на Решение № 529/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, и относно информация за действията, свързани с тези дейности (OB, L 165/80 от 18 юни 2013 г.);

4. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) предоставя на ИАОС копия в електронен формат на годишните отчети за флуорсъдържащите парникови газове за предходната година, докладвани по глава пета от Наредба № 1 от 2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове (ДВ, бр. 20 от 2017 г.), ежегодно до 31 май;

5. (нова - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) на всеки две години изготвя национални прогнози за емисиите за замърсителите, посочени в таблица "В" от приложение № 3, в съответствие с установените в нея изисквания и ги изпраща на ИАОС за докладване;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) чрез директорите на националните паркове изпращат в ИАОС информация за предходната година относно опожарените площи на територията на националните паркове в хектари (ha) по видове опожарена растителност: широколистна; иглолистна; смесена; треви, незалесени площи и мъртва горска постилка, ежегодно до 30 септември.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2017 г., в сила от 07.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2024 г., в сила от 01.02.2024 г.) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице изпълнява своите задължения при извършването на националните инвентаризации по чл. 1, като ежегодно до 30 септември изпраща в ИАОС следните данни за предходната година:

1. чрез Главна дирекция "Земеделие и регионална политика" информация за:

а) извършените промени на предназначението по смисъла на Закона за опазване на земеделските земи на всички земеделски земи за неземеделски нужди;

б) размера на обработваемата земя (общо за страната) в хиляди хектари (хил. ha);

в) брой на селскостопанските животни (към съответната дата), включително среден млеконадой от крава годишно (l/y per capita);

г) произведената селскостопанска продукция по растителни култури (t/y);

д) площи с основни култури, наторени със синтетични азотни торове, в хектари (ha);

е) статистическа информация, свързана с ежегодните промени в използваната земеделска площ и площите със селскостопанско предназначение;

ж) последно актуализираната информация относно баланса на селскостопанския фонд по начин на трайно ползване и по области;

з) последно актуализираната информация относно баланса на физическите блокове по начин на трайно ползване и баланса на легитимните площи от системата за идентификация на земеделските парцели;

2. чрез Българската агенция по безопасност на храните - информация за употребата на синтетични азотни торове, общо за страната в тонове годишно (t/y).

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., в сила от 08.07.2022 г.) Министърът на енергетиката или оправомощено от него длъжностно лице участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1 в сектор "Енергия", подсектор "Енергетика", като ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС следните данни за предходната година:

1. дължината на газоразпределителните мрежи, в км;

2. дължина на газопреносната мрежа за доставки на природен газ на територията на страната, в км;

3. дължина на газопреносната мрежа за доставки на природен газ през територията на страната, в км;

4. количество продаден природен газ в страната по видове потребители - небитови и битови, Nm³;

5. пренесени количества природен газ през територията на страната по направления, Nm³.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2022 г.) Министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице координира дейността на органите по чл. 3, ал. 1, т. 10 - 13 и участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1 в сектор "Енергия", подсектор "Транспорт", като ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС данни за натуралните показатели за предходната година от органите по чл. 3, ал. 1, т. 10 - 13 и от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" съобразно тяхната компетентност.

Чл. 8. Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1 в сектор "Енергия", подсектор "Транспорт", като ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС следните налични данни за предходната година:

1. брой на регистрираните в страната моторни превозни средства по областни дирекции на Министерството на вътрешните работи/Столичната дирекция на вътрешните работи (ОДМВР/СДВР);

2. брой на въведените в регистъра моторни превозни средства по вид гориво и екологична категория на двигателя (Euro I, Euro II, Euro III и др.).

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) Председателят на НСИ или оправомощено от него длъжностно лице участва в извършването на националните инвентаризации по чл. 1, като:

1. ежегодно до 30 ноември изпраща в ИАОС за предходната година данни за:

а) баланси на енергийните продукти в специфични мерни единици (СМЕ) във формата на ЕВРОСТАТ и използваните коефициенти за превръщане от СМЕ в тераджаули (TJ), както и Националния енергиен баланс в съответните мерни единици;

б) количествата произведени промишлени продукти по продуктови подкатегории (хх хх хх) и продуктови позиции (хх хх хх хх) съгласно действащите: Класификация на продуктите по икономически дейности (КПИД) и Номенклатура на промишлените продукти (ПРОДПРОМ) в съответните измерителни единици;

в) образуваните битови отпадъци (в 1000 t/y), включително на глава от населението (в kg/y per capita);

г) събраните битови отпадъци, включително депонираните, съхраняваните и предадените за рециклиране (в 1000 t/y);

д) броя на депата за битови отпадъци и на селищата, обхванати от организирани системи за сметосъбиране, включително дела на обслужваното от тези системи население (в %);

е) данни за количеството на отведените отпадъчни води и водите от охлаждащи процеси от точкови източници (наблюдавани стопански единици) и обществената канализация, по вид пречистване и място на отвеждане, агрегирани по икономически дейности в предварително съгласуван формат;

ж) данни за употреба на флуорсъдържащи парникови газове;

2. ежегодно до 20 декември изпраща в ИАОС за предходната година натуралните показатели и изчислените емисии на вредни вещества в предварително съгласувани формат и обем за следните сектори: горивни процеси в енергетиката и трансформация на енергия; непромишлени горивни инсталации; горивни процеси в промишлеността; производствени процеси; добив и дистрибуция на изкопаеми горива и геотермална енергия; използване на разтворители; земеделие; природа;

3. при промяна/актуализиране на натуралните показатели по т. 1 и 2 назад в годините в докладвания период/във времевия период за докладване (от 1988 г. за РКОНИК и от 1990 г. - за КТЗВДР) своевременно ги изпраща на ИАОС;

4. Националният статистически институт преизчислява емисиите на вредни вещества за всяка година, за която това е приложимо, съгласно изискванията на КТЗВДР и ги предоставя на ИАОС за отразяване във формата на докладване в следните случаи:

а) при възникнали обстоятелства по т. 3;

б) при промяна в начина, по който са получени или използвани натуралните показатели и емисионните фактори;

в) при промяна на използваната методология (метод на изчисление, Tier);

5. данните, предоставяни от НСИ, се използват за изпълнение на ангажименти по международни договори, по които Република България е страна, както и в изпълнение на изискванията на законодателството.

Чл. 10. Изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице координира цялостната дейност по извършване на националните инвентаризации по чл. 1, като:

1. информира своевременно всички органи за съответните изменения в действащите ръководства и/или методики (национални, общоевропейски и/или международни) за извършване и докладване на националните инвентаризации по чл. 1, включително в Ръководството за инвентаризация на емисии на парникови газове на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) от 2006 г., и/или в Единната методика на МОСВ за инвентаризация на емисиите на вредни вещества в атмосферата;

2. информира своевременно всички органи в случаите на промени в съответните срокове и формат, включително обхват и съдържание, в които следва да бъдат представени наличните данни за натуралните и свързаните с тях показатели, необходими за извършване на националните инвентаризации по чл. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) ежегодно изготвя предварителна национална инвентаризация на емисиите на парникови газове и окончателни национални инвентаризации по чл. 1 в съответните срокове и формат, включително обхват и съдържание;

4. ежегодно до 31 октомври предоставя на НСИ данни за отпадъци за предходната година;

5. осигурява обучение на експертите от органите по чл. 3 по отношение на участието им в извършването на националните инвентаризации по чл. 1.

Чл. 11. Изпълнителният директор на ИАГ или оправомощено от него длъжностно лице ежегодно до 30 септември изпраща в ИАОС следните данни за предходната година:

1. отчет за разпределение на общата горска площ по вид на горите (в хектари) съгласно отчетна форма 1-ГФ;

2. отчет за разпределение на залесената площ в хектари по дървесни видове и възраст съгласно последната актуална отчетна форма 2-ГФ;

3. отчет за разпределение на дървесния запас в кубични метри по дървесни видове и възраст съгласно последната актуална отчетна форма 3-ГФ;

4. отчет за добитата маса съгласно последната актуална отчетна форма 5-ГФ;

5. площ на включените в горските територии стари гори (гори, изключени за изкореняване, но неизкоренени, както и гори на възраст над 20 години, които не са устроени досега);

6. площ на залесените територии извън горския фонд с възраст на насажденията до 20 години;

7. площ на самозалесените територии извън горския фонд с възраст на насажденията до 20 години;

8. данни за земи и гори от горския фонд, за които е извършена промяна на предназначението и са учредени вещни права върху горските площи;

9. опожарени горски площи общо за страната в хектари (ha) по видове опожарена растителност: широколистна; иглолистна; смесена; треви, незалесени площи и мъртва горска постилка.

Чл. 12. Органите по чл. 3 са длъжни:

1. да участват в разработването, избора и/или определянето на националните (специфичните за страната) емисионни фактори/коефициенти и/или други показатели, използвани за определяне на емисиите на вредни вещества и парникови газове, в рамките на националните инвентаризации по чл. 1 съобразно своята компетентност;

2. да правят предложения за подобряване и/или оптимизиране на процедурата по извършване на инвентаризациите по чл. 1;

3. да осигуряват съответния експертен и технически капацитет във връзка с изпълнението на ангажиментите им по т. 1 и 2.

Чл. 13. (1) Изпълнителната агенция по околна среда изготвя проект и извършва националните инвентаризации по чл. 1 в следната последователност:

1. изготвя план за действие за извършване на инвентаризациите на емисии на вредни вещества и на парникови газове съгласно приложение № 1 ежегодно до 30 юни;

2. изпраща писма до органите по чл. 3 за предоставяне на данни за натуралните показатели от тяхната компетентност;

3. събира и обобщава на национално ниво получените данни за натуралните показатели;

4. съвместно с експерти от органите по чл. 3 определя методологичния подход за изчисляване на емисиите на вредни вещества и на парникови газове в атмосферата;

5. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изготвя предварителна инвентаризация на емисиите на парникови газове в атмосферата в сроковете съгласно приложение № 2;

6. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изготвя предварителен национален доклад за извършената инвентаризация на емисии на парникови газове в атмосферата съгласно определения формат и в сроковете съгласно приложение № 2;

7. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпраща предварителната инвентаризация по т. 5 и предварителния национален доклад по т. 6 за проверка от експертите по осигуряване на качеството по чл. 15, ал. 5; проверката се извършва в срок 14 дни от получаването на документите по предварителната инвентаризация по т. 5 и предварителния национален доклад по т. 6 за проверка от експертите по осигуряване на качеството по чл. 15, ал. 5;

8. изготвя окончателни инвентаризации и окончателни национални доклади, като отразява забележките и препоръките на експертите по осигуряване на качеството по т. 7;

9. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) изпраща в МОСВ окончателни инвентаризации и националните доклади по т. 8 за докладване пред секретариатите на РКОНИК и КТЗВДР в срок 15 работни дни преди сроковете по приложения № 2 и 3.

(2) След съгласуване с компетентните дирекции на МОСВ планът за действие по ал. 1, т. 1 се утвърждава от изпълнителния директор на ИАОС и се изпраща до всички органи по чл. 3 за сведение и изпълнение.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) (1) Националните инвентаризации по чл. 1 се извършват съгласно:

1. Ръководството за инвентаризация на емисии на парникови газове на IPCC от 2006 г.;

2. Ръководството за инвентаризация на емисии на вредни вещества - EMEP/CORINAIR.

(2) При установени национални, специфични за страната емисионни фактори, се прилага Единната методика, утвърдена със заповед на министъра на околната среда и водите.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) (1) Изпълнителната агенция по околна среда на основание данните, предоставени от НСИ, изготвя и ежегодно актуализира националните инвентаризации на емисии на вредните вещества (замърсителите), посочени в таблици "А" и "Б" от приложение № 3, в съответствие с установените в тях изисквания.

(2) Изпълнителната агенция по околна среда изготвя и актуализира на всеки 4 години национални инвентаризации за териториалното разпределение на емисиите и инвентаризации за емисиите от големи точкови източници (ГТИ), посочени в таблица "В" от приложение № 3, в съответствие с установените в нея изисквания. Докладването на емисиите от ГТИ включва информация за височината на комините според категориите за класове на височина на комините по таблица 2 от приложение № 6.

(3) Изпълнителната агенция по околна среда изготвя информационен доклад за инвентаризацията, който придружава националните инвентаризации и прогнози за емисиите по ал. 1 и 2, в съответствие с изискванията, установени в таблица "Г" от приложение № 3.

(4) При използвана възможност за гъвкавост съгласно чл. 14б информационният доклад за инвентаризацията за съответната година, когато е приложимо, съдържа информация, доказваща, че са изпълнени условията по чл. 14б, ал. 1 и в част 4 от приложение № 4 или в чл. 14б, ал. 2, 3 или 4.

(5) Националните инвентаризации на емисиите, включително в случай на коригирани национални инвентаризации на емисиите, националните прогнози за емисиите, националните инвентаризации за териториалното разпределение на емисиите, инвентаризациите за емисиите от ГТИ и придружаващите ги информационни доклади за инвентаризацията се изготвят и актуализират в съответствие с приложение № 4.

(6) Документите по ал. 1 - 4 се представят на Европейската комисия (ЕК) и Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) в съответствие с датите на докладване по приложение № 3.

Чл. 14б. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2017 г., в сила от 20.10.2017 г.) (1) В съответствие с част 4 от приложение № 4 могат да се внесат корекции в националните инвентаризации на годишните емисии на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици, когато прилагането на усъвършенствани, актуализирани съгласно научните познания методи за инвентаризация на емисиите би довело до неспазване на националните задължения за намаляване на емисиите.

(2) (В сила от 01.01.2025 г.) В случай на прилагане на корекции при наличието на значително различаващи се емисионни фактори или методологии, използвани за определяне на емисиите от конкретни категории източници, в сравнение с очакваните при прилагането на дадена норма или стандарт в законодателството на Европейския съюз (ЕС) за контрол на замърсяването на въздуха при източника съгласно част 4, точка 1, буква "г" от приложение № 4, подточки "бб" и "вв" се изпълняват следните допълнителни условия:

1. след като вземат предвид заключенията на националните програми за инспекции и прилагане, при които се извършва мониторинг на ефективността на законодателството на ЕС за контрол на замърсяването на въздуха при източника, се представят доказателства, че емисионните фактори, показващи значителни различия, не са породени от прилагането или изпълнението на това законодателство на национално равнище;

2. Министерството на околната среда и водите информира ЕК за значителните различия в емисионните фактори.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2019 г., в сила от 14.06.2019 г.) Когато през дадена година поради изключително студена зима или изключително сухо лято, определени след анализ от Националния институт по метеорология и хидрология, задълженията за намаляване на емисиите не могат да бъдат спазени, те могат да бъдат спазени чрез осредняване на националните годишни емисии за въпросната година, предходната и следващата година, при условие че тази средна стойност не надвишава националното годишно ниво на емисиите, определено съобразно задълженията за намаляване.

(4) Когато през дадена година, за която едно или повече задължения за намаляване по приложение № 5 са по-строги в сравнение с икономически ефективното намаляване, определено в Доклад № 16 за тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха от януари 2015 г. (ТСЗВ 16), се установи, че не може да бъде спазено съответното задължение за намаляване на емисиите, след като са предприети всички икономически ефективни мерки, се приема, че е спазено съответното задължение за намаляване на емисиите в продължение на най-много 5 години, при условие че за всяка от тези години се компенсира неспазването с равностойно намаляване на емисиите на друг замърсител, посочен в приложение № 5.

(5) Приема се, че националните задължения за намаляване на емисиите са спазени за максимален срок от 3 години, когато неспазването на задълженията за намаляване на емисиите на съответните замърсители се дължи на внезапно и извънредно прекъсване или загуба на капацитет на системата за енерго- и/или топлоснабдяване или производство, които не са могли да бъдат предвидени, и когато са налице следните условия:

1. доказано е, че са положени всички усилия в рамките на разумното, включително прилагането на нови мерки и политики, за да се гарантира спазване, и че такива усилия ще продължат да се полагат, за да се ограничи възможно най-много периодът на неспазване, и

2. доказано е, че прилагането на допълнителни мерки и политики, освен посочените в т. 1, ще доведе до непропорционално големи разходи, ще застраши значително националната енергийна сигурност или ще доведе до съществен риск от енергийна бедност за значителна част от населението.

(6) Когато се прилагат ал. 1 - 4 или 5, ЕК се уведомява в срок до 15 февруари на съответната година на докладване. Информацията съдържа данни за засегнатите замърсители и сектори, включително за степента на въздействие върху националните инвентаризации на емисиите, когато е известна.

(7) (*) Алинея 1 се прилага по отношение на задължението за постигане на таваните за серен диоксид (SO₂) - 836 kt, азотни оксиди (NO_x) - 247 kt, неметанови летливи органични съединения (НМЛОС) - 175 kt, и амоняк (NH₃) - 108 kt.

Чл. 15. (1) Изпълнителната агенция по околна среда изготвя проект на Национален план за управление на качеството на данните от националните инвентаризации по чл. 1, който се утвърждава от министъра на околната среда и водите. С Националния план се определят процедурите по контрол на качеството.

(2) Националният план по ал. 1 се изпраща на всички органи по чл. 3.

(3) Изпълнителната агенция по околна среда координира дейностите по прилагането на утвърдения план по ал. 1.

(4) Органите по чл. 3 съобразно компетенциите си определят със заповеди експертите, отговорни за прилагането на изискванията на Националния план по ал. 1.

(5) Органите по чл. 3 гарантират качеството на предоставяните от тях данни в ИАОС, прилагайки изискванията на националните и международните стандарти и/или вътрешни правила и процедури по качество в тяхната област за набиране, обработка и разпространение на данни за натуралните и/или други, свързани с тях показатели.

Чл. 16. (1) Изпълнителната агенция по околна среда създава и поддържа система за документиране и архивиране на националните инвентаризации по чл. 1.

(2) Системата по ал. 1 съдържа всички официални и работни документи, съпътстващи процеса по извършване на националните инвентаризации по чл. 1.

(3) Документите по ал. 2 осигуряват пълна проследимост на използваните методики и на реда, по който са изготвени националните инвентаризации по чл. 1.

(4) Документите по ал. 2 се съхраняват на хартиен носител и в електронен формат по ред, определен със заповед на изпълнителния директор на ИАОС.

Чл. 17. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица организират и координират всички процедури, свързани с проверките на националната система по чл. 2, извършвани от съответните секретариати на РКОНИК и КТЗВДР.

(2) Органите по чл. 3 участват чрез свои представители в проверките по ал. 1.

(3) Изпълнителната агенция по околна среда координира включването в проверките по ал. 1 на представителите на органите по чл. 3.

(4) В рамките на проверките лицата по ал. 2 отговарят на въпроси от тяхна компетентност, включително предоставят на проверяващите необходимата допълнителна документация за произхода на натуралните или на други, свързани с тях показатели.

(5) По време на проверките по ал. 1 ИАОС осигурява на проверяващите пълен достъп до системата за документиране и архивиране на инвентаризациите по чл. 16.