Държавен вестник, брой 41 от 16.V

Правителството на Република България и правителството на Китайската народна република (наричани по-нататък "Договарящи се страни");

потвърждавайки стремежа си да развиват морското търговско корабоплаване между страните на основата на равноправието и взаимните интереси;

желаейки да съдействат за укрепването на сътрудничеството в областта на морското търговско корабоплаване между двете страни на основата на принципа на свободния транспорт;

се договориха за следното:

Определения

Член 1

За целите на тази Спогодба:

1. Терминът "кораб" означава всеки морски кораб, който е регистриран в корабния регистър в една от Договарящите се страни в съответствие с нейното законодателство и плаващ под нейно знаме, включително и кораби, собственост на/или експлоатирани от корабна компания на една от Договарящите се страни, но плаващи под знамето на трета страна, приемлива за другата от Договарящите се страни. Този термин не включва военни и други кораби, експлоатирани с нетърговски цели, както и хидрографски и други научноизследователски и риболовни кораби.

2. Терминът "член на екипажа" означава капитана или друго лице, наето на борда на кораба, включено в екипажния списък и притежаващо моряшки паспорт, в съответствие с чл. 8 от тази Спогодба.

3. "Компетентни органи" са:

- за Република България - Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

- за Китайската народна република - Министерството на транспорта.

4. Терминът "пристанища" означава морски пристанища, включително котвени стоянки, намиращи се на територията на която и да е от Договарящите се страни, които са одобрени и отворени за международно корабоплаване.

5. Терминът "корабоплавателни предприятия" означава всяка компания, която извършва международен морски превоз със свои собствени или наети кораби и пребивава на територията на една от Договарящите страни, която компания самостоятелно поема всички граждански отговорности и която е регистрирана като "корабоплавателно предприятие" в съответствие с националното законодателство на тази Договаряща се страна.

6. Предмет на тази Спогодба могат да бъдат и корабни компании, установени извън територията на една от Договарящите се страни и контролирани от лица, граждани на една от Договарящите се страни, ако техните кораби са регистрирани в една от Договарящите се страни съгласно вътрешното й законодателство.

Права на експлоатация

Член 2

1. Корабите на всяка от Договарящите се страни, ангажирани в превоза на товари и пътници между Договарящите се страни или между една от Договарящите се страни и трета страна, имат право да извършват превози между международните търговски пристанища на Договарящите се страни, отворени за чужди кораби.

2. Разпоредбите на ал. 1 от този член не препятстват правото на трети страни да извършват превоз на пътници и товари между Договарящите се страни.

Каботаж

Член 3

1. Тази Спогодба не се прилага по отношение на каботаж и превоз по вътрешни водни пътища, както и на дейности, които всяка от Договарящите се страни резервира за своите национални предприятия и организации в съответствие с националното си законодателство, като: тласкане, пилотаж, спасителни операции и пристанищни услуги в териториално море и вътрешни води.

2. Не се счита за каботаж и превоз по вътрешни водни пътища, когато корабите на една от Договарящите се страни плават от едно пристанище към друго на другата Договаряща се страна с цел товарене за и разтоварване от трети страни на товари. Същото се прилага и за превоза на пътници.

Сътрудничество

Член 4

1. Сътрудничеството между правителството на Република България и правителството Китайската народна република в областта на морското корабоплаване се основава на принципите на равноправието, зачитането на националния суверенитет и взаимните интереси.

2. Договарящите се страни насърчават своите морски власти, морски и пристанищни организации и предприятия да си сътрудничат, включително, но без да се ограничават, до следните аспекти:

а) да насърчават морското и пристанищното развитие на Договарящите се страни въз основа на равноправието и взаимната полза, както и да премахват всякакви пречки, които биха могли да го възпрепятстват;

б) да използват морския флот на Договарящите се страни пълноценно и ефективно, така че да задоволи търсенето на транспортни услуги за външната търговия на страните;

в) да гарантират безопасност на корабоплаването, включително безопасност на кораба, на членовете на екипажа, на пътниците и товарите, както и опазването на околната среда;

г) да подобрят бизнес, научните и технологичните контакти, както и обмяната на опит;

д) взаимно да се информират относно дейности, свързани с поетите ангажименти на Договарящите се страни към международните организации, както и сключени международни спогодби в областта на морския транспорт.

Обработка на кораби в пристанището

Член 5

1. Всяка от Договарящите се страни ще продължи да предоставя на корабите, плаващи под знамето на другата Договаряща се страна или експлоатирани от лица и компании на тази страна, на недискриминационна основа същия режим, както на собствените си кораби, по отношение на достъпа до пристанищата, използването на пристанищната инфраструктура и допълнителните пристанищни услуги, а също така и по отношение на съответните такси, митническите формалности и предоставянето на кейови места и на товаро-разтоварно оборудване.

2. Плащането на пристанищни такси и налози от кораби на едната Договаряща се страна в пристанище на другата Договаряща се страна се извършва в свободно конвертируема валута в съответствие с приложимото национално законодателство на другата Договаряща се страна.

Улесняване на транспорта

Член 6

Договарящите се страни ще предприемат в съответствие със своето национално законодателство необходимите мерки за облекчаване и ускоряване на морските превози, за предотвратяване на ненужното забавяне на корабите и за възможното ускоряване и опростяване на митническите, карантинните и други пристанищни формалности, включително и тези по отношение на достъпа до съществуващите съоръжения за приемане на отпадъците от кораби.

Корабна документация

Член 7

1. Документите, които удостоверяват националността на корабите, и други корабни документи, издадени от компетентните власти на Държавата на знамето, се признават и от другата Договаряща се страна.

2. Корабите на едната Договаряща се страна, притежаващи валидни тонажни сертификати, издадени в съответствие с Международната конвенция за тонажно измерване на корабите от 1969 г. и признати от другата Договаряща се страна, се освобождават от повторно измерване в пристанищата на другата Договаряща се страна. Всички задължения и такси, базирани на тонажа на корабите, се изчисляват и събират в съответствие с посочените по-горе сертификати.

Лични документи на членове на екипажа

Член 8

1. Всяка от Договарящите се страни признава удостоверенията за самоличност на членовете на екипажа, издадени от компетентните органи на другата Договаряща се страна.

Такива удостоверения за самоличност са:

За Република България - "Моряшки паспорт";

За Китайската народна република - "Моряшки паспорт на Китайската народна република".

2. Удостоверенията за самоличност, притежавани от членовете на екипажа на трета страна, наети на борда на кораба на една от Договарящите се страни, издадени от компетентните власти на тази трета страна, следва да бъдат признати като валидни удостоверения за самоличност, ако тези документи са достатъчни (паспорти или заместители на паспорт) съгласно законовите и подзаконовите актове в сила на другата Договаряща се страна. Въпреки това, когато тези членове на екипажа се намират извън борда на кораба, те следва да носят потвърждение, че са наети на борда на съответния кораб.

Престой на членове на екипажа

Член 9

1. По време на престоя на кораба на една от Договарящите се страни в пристанището на другата Договаряща се страна членовете на екипажа на кораба, притежаващи удостоверения за самоличност, посочени в член 8 от тази Спогодба, могат да слязат на брега без виза за престой в град, където се намира пристанището, в съответствие с приложимите разпоредби за пребиваване в страната, при условие че капитанът на кораба в съответствие с разпоредбите на пристанището представи списъка на екипажа на съответните пристанищни власти.

2. Компетентните органи на едната Договаряща се страна разрешават пребиваването в болница на своя територия на член на екипажа на кораб на другата Договаряща се страна за времето, необходимо за лечение, след което да се завърне в страната си с необходимите транспортни средства или да продължи до друго пристанище, намиращо се на територията на тази Договаряща се страна, за да се качи на своя кораб.

Влизане и транзитно преминаване на членовете на екипажа

Член 10

1. Членовете на екипажа на кораб на една от Договарящите се страни, притежаващи удостоверения за самоличност, посочени в член 8 от тази Спогодба, могат да влязат в другата Договаряща се страна или да преминат през нейна територия независимо с какво транспортно средство с цел да се качат на своя кораб, да се завърнат в страната си или по друга причина, приемлива за компетентните власти на другата Договаряща се страна.

2. Всяка от Договарящите се страни запазва правото си да откаже влизане на своя територия на член на екипажа, като сметне това за нежелано, независимо че той притежава удостоверение за самоличност, посочено в член 8 от тази Спогодба.

3. Разпоредбите на този член не засягат прилагането на законодателството на всяка една от Договарящите се страни, отнасящо се до влизането и преминаването през нейна територия на чужденци.

Заетост на членовете на екипажа

Член 11

Капитан на кораб на една от Договарящите се страни може, с цел да продължи пътуването, да наеме членове на екипажа от другата Договаряща се страна. Наемането става с доброволно съгласие и в съответствие със законодателството на страната, под чието знаме плава корабът.

Инциденти

Член 12

1. Ако кораб на една от договарящите се страни се натъкне на опасност или инцидент в зоната за търсене и спасяване на другата Договаряща се страна, компетентните органи на другата Договаряща се страна ще окажат такава помощ и съдействие на членовете на екипажа и пътниците на кораба, каквито и на кораб, плаващ под национално знаме, и ще информират за това възможно най-скоро компетентните органи на първата Договаряща се страна. Принципите, установени в международните конвенции, приети от Договарящите се страни, следва да бъдат прилагани при спасяването на пострадал търговски кораб и неговия товар, а също така и при морски инциденти. Не се събират дискриминационни такси.

2. Ако е необходимо, товарът, оборудването и запасите, освободени или спасени от пострадалия кораб, да се съхраняват временно на брега на другата Договаряща се страна, с цел да бъдат обратно транспортирани до първоначалната страна или до трета страна, съответните власти на другата Договаряща се страна следва да осигурят всичко необходимо за това съгласно националното законодателство. Ако товарът, оборудването и запасите не са предназначени за потребление или използване на територията на другата Договаряща се страна, не се облагат с данък и други такси, дължими при внос.

3. Разпоредбите на ал. 2 от този член не отменят прилагането на законите и правилата, които действат на територията на Договарящите се страни относно временното складиране на товари.

Офиси извън страната

Член 13

Договарящите се страни могат да учредяват на територията на другата Договаряща се страна представителства и офиси на корабоплавателни предприятия в съответствие с изискванията на законодателството на тази страна, като дейността на тези представителства и офиси се подчинява на законите на страната, на чиято територия са учредени.

Парични преводи

Член 14

Приходите на корабоплавателните предприятия на една от Договарящите се страни, получени на територията на другата Договаряща се страна, се уреждат в свободно конвертируема валута, взаимноприемлива за двете Договарящи се страни. Тези приходи могат да бъдат използвани за плащания на територията на другата Договаряща се страна и/или свободно да бъдат прехвърлени в чужбина по обменен курс, публикуван от Централната банка към датата на прехвърлянето.

Компетентност

Член 15

1. За корабите, членовете на екипаж, пътниците и товарите на една от Договарящите се страни, намиращи се на територията на другата Договаряща се страна, се прилагат разпоредбите на нейното вътрешно законодателство и на това на другата Договаряща се страна по време на престой в нейно пристанище.

2. Компетентните органи на едната Договаряща се страна не взимат страна в трудовоправни спорове между корабособственика, капитана и другите членове на екипажа, възникнали на борда на кораба на другата Договаряща се страна.

3. За престъпления на борда на кораб на едната Договаряща се страна, извършени в териториални води или в пристанище на другата Договаряща се страна, нито компетентните, нито наказателните власти на крайбрежната Договаряща се страна могат да упражнят наказателната си юрисдикция, освен ако за това е поискано или ако е налице съгласието на капитана, дипломатическото или консулското длъжностно лице на държавата, под чието знаме плава корабът, освен в случаите:

а) ако престъплението на борда на кораба засяга територията на едната Договаряща се страна или нейните граждани;

б) ако последиците от престъплението са във вреда на обществения ред или застрашават сигурността на едната Договаряща се страна;

в) ако престъплението на борда на кораба засяга лица, различни от членовете на екипажа;

г) за пресичане на незаконната търговия с наркотични и психотропни вещества.

4. Ако съдът или съответните компетентни органи на едната Договаряща се страна възнамеряват да приемат задължителна мярка или да предприемат официално разследване на борда на кораб на другата Договаряща се страна, който се намира в нейни териториални води или пристанище, при обстоятелства, възникнали във връзка с ал. 3, букви от а) до г) от този член, следва да информират предварително дипломатическото или консулското длъжностно лице на държавата, под чието знаме плава корабът, и да му предоставят всичко необходимо за осъществяването на връзка с кораба. При спешни случаи длъжностното лице се уведомява паралелно с предприемането на мерки.

5. Разпоредбите на ал. 2 от този член не засягат правото на контрол и разследване на всяка Договаряща се страна съгласно нейното вътрешно законодателство.

Отношения с други организации и договори

Член 16

Тази Спогодба не засяга правата и задълженията на всяка от Договарящите се страни, произтичащи от членството й в международни или регионални организации или договори.

Консултации

Член 17

По искане на едната Договаряща се страна представители на компетентните органи на Договарящите се страни могат да се срещнат, за да обсъдят прилагането на тази Спогодба и други въпроси, предложени от Договарящите се страни, на място и дата, определени по взаимно съгласие.

Уреждане на спорове

Член 18

Всеки спор, който се отнася до тълкуването или прилагането на тази Спогодба, се разрешава в приятелски консултации и общо разбирателство между компетентните органи на Договарящите се страни. Ако съгласие не бъде постигнато, спорът се решава по дипломатически път.

Влизане в сила, изменение и прекратяване

Член 19

1. Договарящите се страни се уведомяват по дипломатически път в писмена форма за приключване на вътрешноправните процедури, необходими за влизането в сила на тази Спогодба. Тази Спогодба влиза в сила на тридесетия (30-ия) ден след получаване на последната от нотите. С влизането в сила на тази Спогодба се прекратява действието на Спогодбата за морски транспорт между правителството на Народна република България и правителството на Китайската народна Република, подписана на 4 юни 1974 г.

2. Тази Спогодба се сключва за срок от пет години, след изтичането на който се подновява на всеки пет (5) години, освен ако една от Договарящите се страни не я денонсира с писмено уведомление шест (6) месеца преди изтичането на тази Спогодба.

3. Тази Спогодба може да бъде изменена със съгласието на двете Договарящи се страни. Измененията влизат в сила в съответствие с процедурите, предвидени в ал. 1 на този член.

В уверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени от съответните им правителства, подписаха тази спогодба.

Подписана в гр. Пекин на 13 януари 2014 г. в два оригинални екземпляра на български, китайски и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването на тази Спогодба за меродавен се приема текстът на английски език.