Държавен вестник, брой 34 от 15.IV

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, приет от ХLIІ Народно събрание на 4 април 2014 г.

Издаден в София на 11 април 2014 г.

Подпечатан с държавния печат.

МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, приет от Народното събрание на 4 април 2014 г.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Българската конституция обявява земята за основно национално богатство и тя се ползва с особена закрила. Народното събрание е в компетентността си да изменя, допълва и отменя разпоредби от действащия Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи, за да гарантира закрилата на земята като основно национално богатство. Това свое правомощие обаче парламентът трябва да осъществява, като се съобразява с разпоредби на Конституцията, международните договори, по които Република България е страна, и правото на Европейския съюз.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове мотивите към законопроекта трябва да съдържат "причините, които налагат приемането; целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз". Нито един от тези елементи не може да бъде намерен в мотивите към законопроекта. За съжаление, това не е изключение, а се налага като практика в работата на парламента. Такава практика няма как да бъде подкрепена. Ако беше спазено изискването на Закона за нормативните актове и беше направен анализ на предлаганите разпоредби за съответствието им с Конституцията на Република България и с правото на ЕС, вероятно тези законодателни промени нямаше да бъдат приети.

Изключително важното значение на придобиването на правото на собственост върху земеделските земи, разпореждането и ползването на тези земи ми дава основание да Ви обърна внимание върху някои от приетите законови текстове. Считам, че те не съответстват на ценности, установени в Конституцията на Република България и в правото на Европейския съюз.

С § 2 се създава чл. 3в. С алинеи 1 и 2 на чл. 3в се предвиждат нови правила за придобиването на право на собственост върху земеделски земи от физически или юридически лица. Право на собственост върху земеделски земи ще могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години. Юридическите лица с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията да са пребивавали или да са установени в Република България повече от 5 години.

Считам, че така приетите текстове са противоконституционни.

В разпоредбите на чл. 3в, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ законодателят не предвижда признака "гражданство" ("lex personalis", "lex societatis" - за юридическите лица") като предпоставка за придобиване на собственост върху земеделска земя. Конституцията обаче, в зависимост от гражданството на правния субект, урежда по различен начин правото на придобиване на собственост. Конституционният критерий "гражданство" е заменен с фактическия критерий "пребиваване" в Република България, респ. с изискването за "установеност" на физическите и юридическите лица за срок повече от 5 години като условие за придобиване на право на собственост върху земеделска земя.

Българските граждани и юридически лица съгласно Конституцията могат да придобиват земя без ограничения. В противоречие с Конституцията настоящият текст въвежда забрана за българските граждани да си купят земеделска земя, ако не са пребивавали 5 години на територията на страната. Няма как да се съглася Народното събрание да въвежда забрана българските граждани да придобиват собственост върху земеделска земя. Над 2 милиона български граждани зад граница няма да могат да придобиват право на собственост и да работят в родината си. Вместо да създава условия за българските граждани да осъществяват стопанска дейност и да развиват икономиката чрез инвестиция в земеделието, законодателят въвежда забрани.

По отношение на чужденците режимът за придобиване на право на собственост върху земи зависи от това, дали са или не са граждани на държавите - членки на ЕС, и на държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство (СЕИП).

Едната възможност за придобиване на право на собственост от чужденци и чужди юридически лица е предвидена в чл. 22, ал. 1 от Конституцията. Този текст препраща към условията и сроковете, предвидени в Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз (ДПРБРЕС). След 1.01.2014 г. гражданите на държавите - членки на ЕС, и на държавите, страни по СЕИП, както и юридически лица, учредени по законодателството на тези държави, могат да притежават право на собственост върху земя на територията на България. Съгласно § 3 "Свободно движение на капитали", т. 2 от Приложение VI: Списъка по член 23 на Акта за присъединяване е установена изрична забрана при придобиването на земеделска земя, гори и горска земя гражданин на държава - членка на ЕС, или на държава, страна по СЕИП, да бъде третиран по-неблагоприятно отколкото към датата на подписване на Договора за присъединяване, т.е. с оглед състоянието на българското законодателство към 25 април 2005 г.

Не е случаен фактът, че подписването на Договора за присъединяване на 25 април 2005 г. се предшества от конституционно изменение. Изменението на чл. 22 има за цел да подготви българското законодателство за присъединяването на страната ни към Европейското правно пространство и да отрази духа на интеграционния процес. Република България не може едностранно с актове на текущото законодателство да въвежда допълнителни ограничителни условия. Държавите - страни по договора, са счели, че разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Конституцията е гаранция, че българският правопорядък е съобразен с принципни положения на правото на ЕС. Конституционната норма е призвана да осигури, че забраната за по-неблагоприятно третиране няма да бъде нарушена.

Другата възможност за придобиване на право на собственост от чужденци и чуждестранни юридически лица е предвидена в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Конституцията. Основният закон не допуска чужденци и чуждестранни юридичес­ки лица от държави извън ЕС и СЕИП да придобиват право на собственост върху земя (вкл. земеделска). Това може да стане по изключение и само по силата на международен договор, ратифициран с мнозинство 2/3 от всички народни представители.

Наистина земеделската земя е национално богатство и трябва да бъде опазвана. Затова не бива да бъдат приемани норми, които позволяват противоречиво тълкуване и допускат чужденци от трети държави след 5-годишно пребиваване да придобиват земеделски земи. Народното събрание трябва да приема ясни норми, съобразени с Основния закон и международните договори. Няма да се съглася с приемане на популистки предизборни решения, които могат да имат тежки последици за държавата и за българските граждани.

Разпоредбите на чл. 3в, ал. 1 и 2 от Закона представляват по същество едностранно ограничение на две от свободите във вътрешния пазар - правото на установяване по чл. 49 и сл. от ДФЕС и свободното движение на капитали в ЕС по чл. 63 и сл. от ДФЕС. През последните няколко години българското общество и българските институции имаха многократно възможност да възразят срещу актове на държави - членки на ЕС, които въвеждат ограничения за български граждани. Всички с право се противопоставяме на ограничаване на правото на труд, на свободно придвижване и установяване, защото не искаме българските граждани да бъдат третирани неравнопоставено и в противоречие с фундаментални европейски принципи. Всички тези наши изисквания ще изглеждат неоснователни, ако в същото време българският парламент въвежда ограничения за гражданите на останалите държави членки със закон. Няма как ние самите да създаваме пречки за свободно движение на хора и капитали, а да изискваме от всички останали страни да гарантират на българските граждани тези свободи.

Неспазването на общностното законодателство няма да подобри положението на българските граждани, собственици на земеделски земи. Правото на собственост върху земя е конституционно гарантирано и разпореждането с тази земя е личен избор на собственика. Законовите ограничения не повишават цената на земята и няма да направят собствениците й по-богати. Стимулирането на обработването на земята и получаването на доходи от нея, осигуряващи достоен жизнен стандарт, трябва да бъдат цел на законовите промени. Създаването на предпоставки за развитие на селското стопанство и въвеждането на адекватни мерки за подпомагането му ще бъде в помощ на българските земеделски производители, а не въвеждането на ограничения за разпореждане със земята им. Вместо заявеното намерение за подпомагане на българското общество, то ще бъде натоварено със заплащане на санкции за неспазване на правото на ЕС.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Убеден съм, че повторното обсъждане на Закона от народните представители ще допринесе за подобряване на правната уредба на собствеността и ползуването на земеделските земи и до привеждането й в съответствие с Конституцията на Република България и с правото на ЕС.

Предвид изложените по-горе мотиви, воден от желанието да създадем устойчиви предпоставки за развитие на земеделието и животновъдството като важни стопански отрасли за страната и от убедеността си за изключителното значение на земеделските земи, и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 2 относно чл. 3в, ал. 1 и ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.